НАРЕДБА № 7 ОТ 3 МАЙ 1999 Г. ЗА ОЦЕНКА И УПРАВЛЕНИЕ КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата регламентира условията, реда и начина за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (КАВ) в България. Основните цели включват провеждане на държавната политика за подобряване на КАВ, достоверна и точна оценка на качеството на въздуха, единство в системите за наблюдение и контрол, както и осигуряване на достъп до информация за обществеността.
Чл. 2
Наредба № 7 от 3 май 1999 г. регулира оценката и управлението на качеството на атмосферния въздух (КАВ) в България. Тя предвижда създаването на национална система за наблюдение и контрол, която оценява КАВ на територията на страната, разделена на определени райони. Местните системи също извършват оценка на КАВ в рамките на един или няколко района. Разделението на територията на страната на райони се прави с цел осигуряване на представителност и достоверност на оценките.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредба № 7 определя границите на районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (КАВ) в България. Тези граници обикновено съвпадат с административните граници на общините, но при необходимост могат да бъдат обединявани или разделяни. Определянето на границите става от директорите на РИОСВ, след съгласуване с общинските органи и Министерството на здравеопазването, и се утвърдява от министъра на околната среда и водите на база достоверни данни за замърсителите.
Чл. 4
Наредба № 7 от 3 май 1999 г. определя националната система за наблюдение и контрол на качеството на атмосферния въздух (КАВ), която е отговорна за оценка на КАВ и определяне на показателите съгласно ЗЧАВ. Освен това, местните системи за наблюдение и контрол, включително тези на Министерството на здравеопазването, също осигуряват оценка на КАВ, като определят допълнителни показатели в съответните райони на страната, когато това е необходимо.
Чл. 5
Наредба № 7 от 3 май 1999 г. определя условията и реда за предаване на информация, резултати и данни между националната и местните системи за наблюдение и контрол на качеството на атмосферния въздух. Това става в рамките на съвместни договорености, съгласно чл. 20, ал. 4 от Закона за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ).
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 7 определя, че резултатите и данните от оценката на качеството на атмосферния въздух (КАВ) трябва да осигуряват достоверна и точна информация за текущото състояние, тенденции и прогнози за КАВ. Те също така служат за определяне на превишаването на нормите за КАВ и за основа за вземане на управленски решения относно опазването на КАВ. Националните и местните системи за наблюдение и контрол се развиват и поддържат от различни компетентни органи, включително Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и общинските органи.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 7 определя задълженията на компетентните органи за оценка на качеството на атмосферния въздух (КАВ). Те извършват оценка чрез националните и местните системи за наблюдение и контрол, следвайки изискванията за измерване, моделиране и инвентаризация на замърсителите. Министърът на околната среда и водите, в сътрудничество с министъра на здравеопазването, издава инструкции за допълнителни технически изисквания. Изискванията могат да варират в зависимост от замърсителите и населението в различните райони.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 7 определя задължителните условия за оценка на качеството на атмосферния въздух (КАВ) в различни райони. Оценката е задължителна в агломерации, райони с повишени нива на замърсители и райони с превишаване на установените норми. В райони с междинни нива оценката се извършва чрез комбинация от измервания и моделиране, а в райони с ниски нива - чрез моделиране и инвентаризация на емисиите. Допълнителни методи могат да се използват за оценка в районите, посочени в алинея 1.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 7 определя задълженията на компетентните органи за извършване на предварителна оценка на качеството на атмосферния въздух (КАВ) в райони без достоверни данни за замърсителите. Министърът на околната среда и водите издава инструкции за мониторинг, а Националният център по околна среда и устойчиво развитие изготвя списък на методите за оценка.
Чл. 10
Член 10 от Наредба № 7 предвижда, че в контекста на качеството на атмосферния въздух (КАВ) се извършват непрекъснати и/или периодични измервания. Резултатите от тези измервания трябва да предоставят статистически достоверна информация за определяне нивата на замърсителите. Класификацията на измерванията и обхватът им зависят от условията, посочени в приложение № 1.
Чл. 11
Член 11 от Наредба № 7 определя метеорологичните параметри, които по възможност трябва да се измерват в пунктовете за мониторинг (ПМ) на атмосферния въздух. Те включват посока и скорост на вятъра, температура и влажност на въздуха, атмосферно налягане и слънчева радиация. В ПМ, където се извършват непрекъснати измервания, тези параметри са задължителни. Резултатите от измерванията трябва да се регистрират и обработват по начин, който позволява съпоставяне с нивата на замърсителите, измервани в същите ПМ.
Чл. 12
Чл. 12 определя задълженията на компетентните органи по отношение на оборудването, поддръжката и експлоатацията на ПМ (пунктове за измерване) в райони с наблюдение на качеството на атмосферния въздух. В районите, посочени в чл. 8, ал. 1, е задължително да се осигури поне един ПМ за непрекъснати измервания на основните показатели. Пунктовете остават постоянни през календарната година, а при избора им се спазват условията от приложение № 2.
Чл. 13
Член 13 от Наредба № 7 определя процедурите за оборудване, закриване и преместване на пунктове за мониторинг (ПМ) на атмосферния въздух. Министърът на околната среда и водите има правомощия да разрешава тези действия в рамките на Националната система за наблюдение и контрол. За местните системи, съгласуването се извършва от съответните общински органи в координация с директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ).
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 7 определя задълженията на главния директор на НЦОСУР за изготвяне на списък на ПМ (пунктове за мониторинг) в сътрудничество с директорите на РИОСВ. Списъкът се утвърджа от министъра на околната среда и водите и съдържа информация относно методите за измерване, периодите на пробовземане и данни за режима на работа на ПМ. Списъкът се актуализира при промени в ПМ и се публикува на всеки 5 години.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 7 предвижда, че Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) трябва да представят информация за действащите източници на замърсяване (ПМ) на територията си в Националния център за оценка и управление на риска (НЦОСУР) не по-късно от три месеца след края на календарната година. Информацията трябва да бъде съгласно приложение № 3 на наредбата.
Чл. 16
Чл. 16 определя функциите на Националния център по околна среда и устойчиво развитие на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Центърът координира националните програми за осигуряване на качеството на измерванията на замърсителите в атмосферния въздух, включително и тези, организирани от международни организации. Освен това, той анализира и оценява съответствието на методите и средствата за измерване, и предлага на министъра на околната среда и водите утвърдителни мерки, съгласувани с министъра на здравеопазването, когато стандартите не са установени с документи, идентични на европейските или международните стандарти.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 7 предвижда, че лабораториите, които извършват периодични измервания за оценка на качеството на атмосферния въздух, трябва да бъдат акредитирани от Българската служба за акредитация. Тези лаборатории извършват измервания в съответствие с БДС EN 45 001.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 7 предвижда задължения за периодични измервания на замърсителите на атмосферния въздух. Когато няма специфични разпоредби за даден замърсител, измерванията трябва да се извършват в поне 75% от дните в годината (260 дни) и 5 пъти седмично. При невъзможност за осигуряване на тези измервания, се допускат минимум едно измерване седмично или две измервания в райони с превишаване на оценъчните прагове. По възможност, измерванията трябва да покриват 90% от дните в годината, осигурявайки представителност на резултатите.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 7 предвижда, че измерванията за оценка на качеството на атмосферния въздух (КАВ) в частици с размери под 10 микрона (ПМ) трябва да се извършват по методи, определени в стандартите, и с измервателни средства, които имат свидетелство за одобряване на типа.
Чл. 20
Член 20 от Наредба № 7 позволява извършване на измервания на качеството на атмосферния въздух при отсъствие на съответни стандартизационни документи. В такъв случай, измерванията се извършват съгласно методики, утвърдени от министъра на околната среда и водите. Тези методики трябва да бъдат включени в документацията на акредитираната лаборатория, в съответствие с действащите нормативни актове.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 7 установява изискванията за средствата за измерване, използвани при оценка на качеството на атмосферния въздух (КАВ). Тези средства подлежат на изпитване за одобряване на типа, първоначална и периодична проверка, както и експертиза. Калибрирането на тези средства трябва да се извършва от акредитирани лаборатории и да се извършва поне веднъж годишно по определени методики.
Чл. 22
Министърът на околната среда и водите, в сътрудничество с министъра на здравеопазването, издава инструкции за измерването на замърсителите в атмосферния въздух. Инструкциите определят методите и средствата за измерване, както и задължителната периодичност и периоди на пробовземане.
Чл. 23
Чл. 23 от НАРЕДБА № 7 регламентира начина на записване на резултатите от измерванията на качеството на атмосферния въздух (КАВ). Резултатите се документират в протоколи, които трябва да съдържат информация за лабораторията, специалиста, дата, място на пробовземането, условия на измерване, период на пробовземане, използвани методи и норми за замърсители. Протоколите се утвърдиха от министъра на околната среда и водите в сътрудничество с министъра на здравеопазването. При регистрирането на резултатите, стойности под чувствителността на метода се вписват като нулеви, но се отчитат като проби.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 7 определя сроковете за предоставяне на резултатите и данните от периодичните измервания на качеството на атмосферния въздух. Според алинея 1, данните трябва да постъпят в регионален диспечерски пункт на РИОСВ не по-късно от 12 часа на следващия ден след пробовземането. Алинея 2 уточнява, че резултатите от измерванията на нивата на тежки метали трябва да бъдат предоставени на следващия ден при техническа възможност, а ако това не е възможно, срокът е до 10-то число на следващия месец.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 7 предвижда, че резултатите и данните от непрекъснатите измервания на атмосферния въздух, извършвани в ПМ, трябва да се изпращат в НЦОСУР и в РДП на РИОСВ, като се стреми да се осигури предаване в реално време.
Чл. 26
Регионалните инспекции по околна среда и води са задължени да създават локални бази данни, в които да събират резултатите и данните от измерванията на атмосферния въздух, извършвани от ПМ на тяхната територия. Тези данни следва да бъдат изпращани в националната база данни на НЦОСУР.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 7 от 3 май 1999 г. описва процеса на обработка на първичните резултати и данни от измервания на качеството на атмосферния въздух. Процесът включва първоначална проверка за наличието на отрицателни стойности и определяне на граници на замърсителите, последваща обработка за изчисляване на средни концентрации и превишавания на норми, както и допълнителна обработка за проверка на необходимия брой измервания и статистически анализ.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 7 предвижда, че след приключване на обработката на данните, получени от измерванията по чл. 27, се извършва експертна проверка за достоверността на тези данни и резултати. В наредбата е включена и глава, посветена на управлението, поддържането и подобряването на качеството на атмосферния въздух.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 7 от 3 май 1999 г. определя, че управлението на качеството на атмосферния въздух в различните райони на страната се извършва от компетентните органи. Това управление се осъществява в съответствие с правомощията на органите, съгласно чл. 19 от Закона за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ), като се основава на резултатите и данните от оценката на качеството на атмосферния въздух (КАВ) и разпределението на районите по групи, съгласно чл. 30.
Чл. 30
Наредбата определя процедурата за изготвяне на списъци на районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (КАВ) в България. Националният център по околна среда и устойчиво развитие, съгласувано с РИОСВ, изготвя списък, който включва райони с превишаване на нормите за замърсители, райони с междинни нива на замърсители и райони без превишаване на долните прагове. Регионалните инспекции уведомяват общинските органи за необходимостта от мерки, а списъците трябва да бъдат готови до два месеца след края на годината и утвърдени от министъра на околната среда и водите.
Чл. 31
В районите, където се установяват превишения на нормите за замърсители, общинските органи изготвят програми за намаляване на замърсителите и достигане на съответните норми в срок от 18 месеца. При наличие на превишаване на нормите за повече от един замърсител се разработват комплексни програми. В случаи на риск от превишаване на нормите, компетентните органи изготвят оперативни планове за действие, които включват мерки за ограничаване на замърсяването и регулиране на автомобилния транспорт.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 7 определя, че програмите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух трябва да се разработват в съответствие с комплексния подход за опазване на околната среда, действащото законодателство в областта на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), хигиенно-санитарните норми и изисквания, както и законодателството за безопасни и здравословни условия на труд. Съдържанието на тези програми трябва да отговаря на условията, описани в приложение № 5.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 7 от 3 май 1999 г. определя, че кметът на общината е отговорен за изпълнението на програмите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, в сътрудничество със заинтересованите физически и юридически лица. Освен това, общинските органи, в координация с РИОСВ, извършват контрол върху изпълнението на тези програми.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 7 задължава общинските органи в определени райони да предприемат мерки за ограничаване на емисиите на замърсители. Тези мерки трябва да се изпълняват в сътрудничество с РИОСВ и да се основават на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Закона за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ). Включват издаване на разрешителни за експлоатация и решения по оценка на въздействието (ОВОС), с цел поддържане на замърсителите под оценъчните прагове и запазване на добро качество на въздуха, съвместимо с устойчивото развитие.
Чл. 35
Член 35 от Наредба № 7 от 3 май 1999 г. предвижда, че списъците, съставени по чл. 30, ал. 1 и 2, трябва да бъдат публикувани в изданията на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 7 предвижда, че общинските органи са задължени да предприемат мерки за информиране на населението относно разработването на програми за управление на качеството на атмосферния въздух. Те трябва да осигурят достъп до тези програми на екологични организации, организации, представляващи интересите на рискови групи от населението, и организации по опазване на общественото здраве.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 7 от 3 май 1999 г. предвижда, че Министерството на околната среда и водите, както и Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ), трябва да осигурят достъп на обществеността до списъците, свързани с качеството на атмосферния въздух, съгласно разпоредбите на чл. 23 от Закона за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ).
Чл. 38
Министерството на околната среда и водите, заедно с РИОСВ, са задължени да предоставят информация на населението относно качеството на атмосферния въздух. Тази информация включва данни за нивата на отделните замърсители и е в съответствие с разпоредбите, приети на основание чл. 6 от Закона за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ).
Чл. 39
Наредба № 7 регламентира мерките за оценка и управление качеството на атмосферния въздух в България. При регистрирано превишаване на определени алармени прагове, компетентните органи са задължени да информират населението. В наредбата се определят ключови термини, като 'замърсител', 'норма за КАВ', 'алармен праг', и се описват различни видове пунктове за мониторинг на качеството на въздуха. Дадени са и указания за разполагане на пунктовете, както и условия за оценка на замърсяването. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2000 г.
§1
Наредба № 7 от 3 май 1999 г. определя основни термини, свързани с мониторинга и управлението на качеството на атмосферния въздух. Включва определения на "пункт за мониторинг", "атмосферен въздух", "замърсител", "ниво", "норма за КАВ", "алармен праг", "допустимо отклонение", "оценка", "район", "агломерация", "горен и долен оценъчен праг", "непрекъснати и периодични измервания", "обхват на ПМ" и "Национална система за наблюдение и контрол". Тези определения служат за основа при прилагането на наредбата и за осигуряване на контрол върху качеството на въздуха.
§4
Наредба № 7 от 3 май 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух влиза в сила от 1 януари 2000 г. Тя определя класификация на пунктовете за мониторинг на качеството на въздуха, включително транспортно-ориентирани, промишлено-ориентирани, градски и извънградски фонови, регионални и отдалечени пунктове. Обхватът на мониторинг е определен в зависимост от класа на пункта. Условията за избор и разполагане на пунктовете за мониторинг включват анализ на местоположението, определяне на места с най-голяма вероятност за превишаване на нормите за замърсяване и редовно преразглеждане на местоположението на пунктовете. Информацията за пунктовете за мониторинг включва данни за техния вид, обхват, характеристики на околната среда и основни източници на емисии. Наредбата също така определя методи за изчисляване на статистическите величини и съдържание на програмите за подобряване качеството на въздуха.
