НАРЕДБА № 7 ОТ 24 АПРИЛ 2014 Г. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И УПРАВЛЕНИЕТО НА РИСКОВЕТЕ В БАНКИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя изискванията за организацията и управлението на рисковете в банките, критериите за политиката на управление и контрол на риска, процеса за поддържане на адекватен вътрешен капитал за покриване на рисковете и елементите на надзорния преглед и оценка. Тя включва и разпоредби, свързани с национални дискреции по Регламент (ЕС) № 575/2013, както и преходни третирания.
Чл. 2
Надзорният съвет на банката, или съветът на директорите, е отговорен за одобрението и периодичния преглед на стратегиите и политиките за управление на рисковете, които банката е приела. Тези стратегии включват управление на рисковете, произтичащи от макроикономическата среда, в зависимост от икономическия цикъл.
Чл. 3
Наредба № 7 определя задълженията на управителния и надзорния съвет на банките по отношение на управлението на рисковете. Управителният съвет е отговорен за разглеждането на рисковите въпроси и разпределението на ресурси за управление на рисковете, включително оценка на активите и използване на кредитни рейтинги. Банката трябва да поддържа правила за докладване на рисковете към управителния и надзорния съвет. Надзорният съвет и комитетът по риска определят информацията, която получават относно рисковия профил на банката и имат достъп до данни за цялостния рисков профил и становища на външни експерти. Контролът върху оповестяването и комуникацията е също задължение на двете съвета.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 7, който се отнася за организацията и управлението на рисковете в банките, е отменен с обнародването в Държавен вестник, бр. 40 от 2019 г. В текста е предвидено, че структурата за управление на риска и комитетът по риска са важни елементи от системата за управление на рисковете в банките.
Чл. 5
Наредба № 7 регламентира структурата и функциите на управлението на риска в банките. Банките трябва да изградят независима структура за управление на риска, която да има необходимите правомощия и ресурси, и да бъде в контакт с надзорния съвет. Управлението на риска включва идентифициране, измерване и докладване на рисковете, а ръководителят на структурата трябва да има опит и квалификация в областта. Той може да докладва пряко на надзорния съвет и не може да бъде отстранен без тяхно одобрение.
Чл. 6
Наредба № 7 регламентира създаването и функциите на комитета по риска в значимите банки. Комитетът трябва да се състои от поне три члена, избрани от надзорния съвет или не изпълнителни членове на съвета на директорите. Членовете трябва да притежават необходимите знания и опит за оценка на рисковете. Комитетът съветва надзорния и управителния съвет относно рисковата стратегия на банката и проверява системата за възнаграждения за адекватност на рисковете. Председателят на комитета не може да заема и други ръководни позиции. Комитетът провежда заседания по предварително определен дневен ред и има право на достъп до необходимата информация. За банки, които не са значими и не са създали комитет по риска, функциите му се изпълняват от не изпълнителните членове на надзорния съвет.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 7 определя основните принципи на кредитната дейност на банките, които включват ясни критерии за одобряване и управление на кредити. Банката трябва да има вътрешни правила за оценка на кредитния риск, свързан с индивидуални длъжници, ценни книжа, секюритизирани позиции и целия кредитен портфейл. Осигурява се ефективно администриране и наблюдение на кредитния риск, включително управление на проблемни кредити. Всяка експозиция трябва да бъде документирана, а оценките не могат да се основават само на външни кредитни рейтинги. Банката събира и анализира информация за оценка на капиталовите изисквания, свързани с кредитния риск, и структурата на кредитния портфейл трябва да отразява кредитната и пазарната стратегия на банката.
Чл. 8
Наредба № 7 регламентира как банките трябва да оценяват и управляват рисковете, свързани с изменения в лихвените проценти и кредитните спредове. Банките могат да използват стандартни и опростени методики, или собствени системи. Българската народна банка има правото да изисква използването на стандартизирана методика, ако вътрешните системи не са задоволителни, особено за малки и несложни институции. Методиките са основани на регламенти на Европейската комисия.
Чл. 9
Член 9 от Наредба № 7 предвижда, че банките трябва да установят вътрешни правила за управление на рисковете. Те трябва да дефинират случаи на общ риск, произтичащ от повишаване на кредитната концентрация, и да наложат ограничения за експозиции към определени икономически сектори или географски райони. Освен това, банките трябва да анализират експозициите си към издателите на обезпечения за риск от концентрация, ако те надвишават 10% от собствения капитал.
Чл. 10
Наредба № 7 от 24 април 2014 г. определя задълженията на банките, които са инвеститори, инициатори или спонсори в схеми за секюритизация. Те трябва да следят и управляват рисковете, произтичащи от схемата, с подходящи политики и процедури, за да отразят икономическата същност на трансакцията в оценката на риска и управленските решения. Освен това, банките, които са инициатори на схеми за револвираща секюритизация с условия за предсрочно погасяване, трябва да имат планове за управление на ликвидността, които вземат предвид ефектите на предсрочното погасяване.
Чл. 11
Член 11 от Наредба № 7 предвижда, че банките трябва да следят и контролират остатъчния риск, който произтича от по-ниска от очакваната ефективност на техниките за редуциране на кредитния риск. Това се осъществява чрез подходящи писмени правила и процедури, които трябва да бъдат установени от самата банка.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 7 предвижда, че банките са задължени да създават и прилагат правила и процедури, които да гарантират установяването, измерването и управлението на всички значими източници на пазарни рискове и да оценяват влиянието им върху дейността на банката.
Чл. 13
Наредбата определя изискванията за поддържане на адекватен вътрешен капитал от банките за покриване на значими пазарни рискове, включително базисен риск от загуба при позиционен риск и риск от загуба между момента на поемане на задължението и следващия работен ден. Банките трябва да поддържат капитал, дори когато използват стратегии за хеджиране с фючърси, които не са идентични по отношение на падеж и състав.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 7 от 24 април 2014 г. задължава банките да предприемат действия за управление на риска от недостиг на ликвидни средства, особено когато късите позиции имат по-ранен падеж в сравнение с дългите позиции. Това е част от по-широката рамка за управление на операционния риск в банковата система.
Чл. 15
Наредба № 7 от 24 април 2014 г. регламентира, че банките трябва да имат политики и процедури за оценка и управление на операционния риск. Това включва рискове, свързани с външни изпълнители и събития с ниска честота и сериозно неблагоприятно въздействие. Банките са задължени да определят рисковите фактори и събития, свързани с операционния риск.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 7 задължава банките да имат планове за действие при извънредни обстоятелства, които осигуряват непрекъснатост на дейността и минимизиране на загубите в случай на сериозен срив. Плановете се основават на анализ на рисковете и оценка на потенциалното им въздействие, като се използват данни и сценарийни анализи. Банките трябва редовно да преглеждат плановете и да правят необходимите изменения при установяване на недостатъци.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 7 задължава банките да прилагат политики за управление на риска от прекомерен ливъридж, като използват показателите, включително коефициента на ливъридж, и да управляват риска чрез различни сценарии, отчитайки възможното нарастване на риска при загуби на капитала.
Чл. 18
Наредбата определя изискванията за банки, които са особено значими по отношение на тяхната големина и сложност. Тези банки трябва да осигурят вътрешна оценка на кредитния и специфичния риск, използвайки вътрешнорейтингови подходи и модели, когато експозициите са значими. Изискванията за разрешение за използване на вътрешнорейтингови подходи и модели не се засягат от тези алинеи и остават в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 7 предвижда, че банките, получили разрешение за използване на вътрешни подходи (с изключение на усъвършенстван подход за измерване на операционен риск), трябва да докладват резултатите от изчисленията на експозициите в сравнителните портфейли чрез форми, разработени от Европейския банков орган (ЕБО). Тези резултати трябва да бъдат предоставяни на Българската народна банка (БНБ) поне веднъж годишно, като се прилага обосновка на използваните методики. БНБ от своя страна предава информацията на ЕБО.
Чл. 20
Когато Българската народна банка (БНБ) реши да разработи специални портфейли след консултация с Европейския банков орган (ЕБО), банките са задължени да докладват резултатите от тези изчисления отделно от резултатите, получени за портфейлите на ЕБО.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 7 предвижда, че БНБ наблюдава промените в рисково претеглените експозиции и капиталовите изисквания на банките въз основа на информация, предоставена от тях. БНБ извършва качествена оценка поне веднъж годишно, фокусирайки се на значителни разлики в капиталовите изисквания за идентични експозиции и на случаи на съществено подценяване на капиталовите изисквания.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 7 определя условията, при които Българската народна банка (БНБ) може да проучва и предприема коригиращи действия, когато банка значително се отклонява от останалите банки, използващи вътрешни подходи. В случай на подценяване на капиталовите изисквания, БНБ може да реагира, но коригиращите действия не трябва да водят до стандартизация на подходите, да създават погрешни стимули или да предизвикват стадно поведение.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 7 определя обхвата на надзорния преглед, който включва оценка на управлението на банката, поетите рискове, моделите на стопанска дейност, резултатите от стрес тестовете, нивото на лихвения и ликвидния риск, управлението на риска от концентрация, правилата за управление на остатъчния риск, влиянието на диверсификацията, наличието на подкрепа при секюритизация, преценките за корекции в стойността, географското местонахождение на експозициите и показателите за прекомерен ливъридж.
Чл. 24
Член 24 от Наредба № 7 регламентира как Българската народна банка (БНБ) може да прилага сходен или идентичен процес на надзорен преглед и оценка (НПО) спрямо банки с подобен рисков профил. Когато БНБ установи, че банки с сходни модели на дейност или географско местоположение на експозициите са изложени на сходни рискове, тя може да използва идентични подходи в оценката. Процесът може да включва рисково-ориентирани сравнителни и количествени показатели, които отчитат специфичните рискове на всяка банка.
Чл. 25
Член 25 от Наредба № 7, касаеща организацията и управлението на рисковете в банките, е отменен с обнародването на Държавен вестник, брой 40 от 2019 г. В глава седма на наредбата се съдържат разпоредби, свързани с упражняването на национална дискреция съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, като в раздел I се обсъждат квалифицирани дялови участия извън финансовия сектор.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 7 предвижда, че банките прилагат рисково тегло от 1250 % към определени стойности, свързани с квалифицираните дялови участия. Конкретно, това се отнася за размера на дяловите участия, които надхвърлят 15 % от приемливия капитал на банката, и за общия размер на дяловите участия, които надхвърлят 60 % от приемливия капитал на банката. Тези критерии са свързани с изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 7 определя рисковите тегла за експозиции, обезпечени с ипотека. За жилищни имоти, рисковото тегло е 35 %, при условие че експозицията не надвишава 70 % от по-ниската стойност между пазарната и ипотечната. За търговски недвижими имоти, рисковото тегло е 50 %, а експозицията не трябва да надвишава 50 % от по-ниската стойност между пазарната и ипотечната. Банките трябва да подават необходимите данни за актуализиране на тези съотношения.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 7 определя праговете за оценка на просрочените кредитни задължения от банките. Тези прагове включват: 1) сборът на просрочените суми, дължими от длъжника, който е 100 евро за експозиции на дребно и 500 евро за всички останали; 2) съотношението на просроченото задължение спрямо общите експозиции, което е 1%. Неизпълнение настъпва, когато тези прагове са надвишени за повече от 90 дни. Банките, които прилагат определението за неизпълнение на експозиции на дребно, следват същите прагове на ниво отделно кредитно улеснение.
Чл. 29
Наредба № 7 от 24 април 2014 г. определя правилата за организация и управление на рисковете в банките. Член 29 описва изключенията при изчисляването на големите експозиции по Регламент (ЕС) № 575/2013, включително определени вземания и експозиции, които банките не включват в изчисленията. Също така, наредбата предвижда специфични проценти за включване на различни експозиции, както и условия за прилагане на изключенията. Допълнителните разпоредби дават определения на ключови термини, свързани с кредитните институции и рисковете. Преходните и заключителните разпоредби указват сроковете за привеждане на дейността в съответствие с новите изисквания.
§1
Тази наредба определя термини и понятия, свързани с управлението на рисковете в банките, включително 'Агенция за външна кредитна оценка', 'Инициатор', 'Ипотечна заемна стойност', 'Квалифицирано дялово участие', 'Ливъридж', 'Приемлив капитал', 'Редуциране на кредитния риск', 'Риск от прекомерен ливъридж', 'Риск, свързан с модела', 'Секюритизация', 'Търговски портфейл', 'Спонсор', 'Участие' и 'Значима банка'. Значимата банка се определя от БНБ на базата на системна значимост и оценка на вътрешната организация.
§2
Наредба № 7 от 24 април 2014 г. за организацията и управлението на рисковете в банките въвежда разпоредби на Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, която касае достъпа до дейностите на кредитните институции и пруденциалния им надзор. В допълнение, наредбата отразява изменения, произтичащи от Директива (ЕС) 2019/878, касаеща освободените субекти и надзорните мерки.
§4
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 7 от 24 април 2014 г. се указва, че за периода от влизането в сила на наредбата до 31 декември 2014 г. капиталовите изисквания за банките са в съответствие с Регламент (ЕС) 575/2013. Конкретно, изискванията са: 1. съотношение на базовия собствен капитал от първи ред - 4,5%; 2. съотношение на капиталова адекватност от първи ред - 6%.
§5
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 7 от 24 април 2014 г. се определят условията за включване и изключване на нереализирани загуби и печалби в изчислението на базовия собствен капитал от първи ред на банките. За нереализираните загуби, свързани с активи и пасиви, оценени по справедлива стойност, банките трябва да включват определен процент от тях в капитала за различни периоди, започвайки от 20% през 2014 г. до 80% през 2017 г. От друга страна, за нереализираните печалби, процентите, които се изключват от капитала, варират от 100% до 20% в същия период.
§6
Параграф 6 от Наредба № 7 определя приспаданията, които се прилагат за различни елементи на капитала на банките. Тези приспадания включват индивидуални приспадания от базовия собствен капитал, загуби от текущата финансова година, отсрочени данъчни активи и приспадания от допълнителния капитал. Приложимите проценти за приспаданията варират в зависимост от годината, като започват от 20% през 2014 г. и достигат 80% през 2017 г. За загубите от текущата финансова година процентът е 100% за целия преходен период. Остатъчните суми, които не се приспадат, подлежат на специфични разпоредби на Регламент (ЕС) № 575/2013.
§ 7
Параграф 7 от Наредба № 7 определя условията за признаване на малцинствени участия в контекста на консолидирания капитал на банките. Според параграф 1, процентът за малцинствени участия, признати в консолидирания капитал като консолидационни резерви до 1 януари 2014 г., е 0% за целия преходен период. Параграф 2 уточнява, че коефициентът за признаване на малцинствени участия, определени като допълнителен капитал от първи ред и капитал от втори ред, е 1 за целия преходен период.
Параграф §8
Параграф 8 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 7 определя проценти за филтри и приспадания на елементи от собствения капитал на банките, които са били изисквани до 1 януари 2014 г. Тези проценти са: 80% за 2014 г., 60% за 2015 г., 40% за 2016 г. и 20% за 2017 г. За специфичните провизии за кредитен риск, намалявани от капитала до 31 декември 2013 г., приложимият процент е 0% през целия преходен период.
§9
Параграф 9 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 7 определя обхвата на елементите и инструментите, които подлежат на унаследяване, съгласно чл. 484 и методите за изчисляване на ограниченията на сумите за унаследяване в капитала, съгласно чл. 486 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Установени са и приложимите проценти за различни периоди от 2014 до 2021 г., които намаляват от 80% до 10%.
§10
Параграф §10 от Наредба № 7 от 24 април 2014 г. определя условията за приемлив капитал в банките по време на преходни периоди, съгласно чл. 494 от Регламент (ЕС) № 575/2013. За периода от влизане в сила на наредбата до 31 декември 2014 г. се допуска 100 % от капитала от първи ред. През 2015 г. допустимият размер е 75 %, а през 2016 г. - 50 % от капитала от първи ред.
§12
Наредба № 7 от 24 април 2014 г. за организацията и управлението на рисковете в банките е издадена на основание конкретни членове от Закона за кредитните институции. Приета е с Решение № 49 на Управителния съвет на БНБ на същата дата.
§ 13
Подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", е отговорен за даването на указания относно прилагането на Наредба № 7 от 2014 г. Преходните и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на тази наредба, са обнародвани в Държавен вестник, брой 40 от 2019 г.
§7 от НАРЕДБА № 7 от 2014 г.
Банките имат задължението да приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата в срок от три месеца след влизането й в сила. Заключителните разпоредби, свързани с изменения и допълнения на наредба № 7 от 2014 г., са отменени с обнародване в Държавен вестник, брой 40 от 2021 г., и влизат в сила от 14.05.2021 г.
§ 8
Наредбата влиза в сила в деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 1, т. 2 и параграф 6, касаещи заличаването на "и инвестиционните посредници", влизат в сила на 26 юни 2021 г. Параграфи 2 и 4 влизат в сила на 28 юни 2021 г.
