НАРЕДБА № 7 ОТ 23 СЕПТЕМВРИ 1999 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД НА РАБОТНИТЕ МЕСТА И ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАБОТНОТО ОБОРУДВАНЕ

Чл. 1

Наредба № 7 определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на всяко работно място и при използване на работното оборудване. Тя се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност, съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Разпоредбите на наредбата трябва да се съобразяват със специфични нормативни актове за безопасност, относими на определени работни места, включително транспорт, временни работни площадки, миннодобив и селскостопански дейности. Наредбата важи и за лица, упражняващи самостоятелна трудова дейност.

Чл. 2

Работодателят е задължен да осигури спазването на изискванията, установени в наредбата, относно работните места, трудовия процес и използването на работното оборудване.

Чл. 3

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 3 предвижда, че работодателят е длъжен да информира работещите и техните представители относно мерките за безопасност и здраве на работното място, като информацията трябва да е лесно разбираема. Освен това, работодателят трябва да се консултира с работещите и да осигури тяхното участие в обсъждането на въпросите, свързани с безопасността и здравето при работа.

Чл. 4

Чл. 4 от Наредба № 7 задължава работодателите да спазват изискванията за безопасност и здраве при работа, които са установени в наредбата, както и в другите нормативни актове, свързани с безопасността на труда за различни производства и видове работа. Това включва и мерки за пожарна безопасност.

Чл. 5

Член 5 от Наредба № 7, който е в сила до 06.11.2004 г., е отменен. Това означава, че разпоредбите, които са били в него, вече не са приложими и са заменени с нови изисквания или разпоредби, установени след тази дата.

Чл. 6

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Член 6 от наредбата е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 37 от 2004 г., в сила от 06.11.2004 г.

Чл. 7

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Член 7 от наредбата е изменен през 2003 г. и отменен през 2004 г., като последната промяна е в сила от 6 ноември 2004 г.

Чл. 8

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Член 8 от наредбата е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 37 от 2004 г., с влизане в сила от 06.11.2004 г.

Чл. 9

Член 9 от Наредба № 7, който е бил изменен през 2003 г. и след това отменен през 2004 г., не е в сила от 06.11.2004 г. Този член е част от регулациите, свързани с минималните изисквания за безопасност и здраве на работните места и при използване на работното оборудване.

Чл. 10 от НАРЕДБА № 7

Собственикът или ползвателят на предприятие е длъжен да поддържа досие, което включва екзекутивната документация на строежа, свързана с безопасността на труда, протоколи от изпитвания на машини и съоръжения, акт за въвеждане в експлоатация, както и документи за периодични изпитвания и проверки на работната среда.

Чл. 10а

Чл. 10а от Наредба № 7, въведен с ДВ, бр. 43 от 2003 г., е отменен с ДВ, бр. 37 от 2004 г. и е в сила от 06.11.2004 г. Съответно, разпоредбата не е валидна след посочената дата и не се прилага в контекста на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 10б

Член 10б от Наредба № 7, който е въведен с ДВ, бр. 43 от 2003 г., е отменен с ДВ, бр. 37 от 2004 г., и е в сила от 06.11.2004 г. Този член е свързан с определени изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, но е бил отменен и вече не е в сила.

Чл. 10в

Член 10в от Наредба № 7, който е нов през 2003 г., е отменен през 2004 г. и е в сила от 06.11.2004 г. Този член е свързан с минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Чл. 10г

Член 10г от Наредба № 7, който е нов през 2003 г., е отменен през 2004 г. и е в сила от 6 ноември 2004 г. Тази промяна показва, че изискванията в наредбата са подложени на преразглеждане и актуализация.

Чл. 10д

Член 10д от Наредба № 7, който е бил нов през 2003 г., е отменен през 2004 г. и е влязъл в сила на 06.11.2004 г. Този член е свързан с минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Чл. 10е

Член 10е от Наредба № 7, който е бил нов, е отменен през 2004 г. и е влязъл в сила на 6 ноември 2004 г. Този член е част от регулациите относно минималните изисквания за безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Чл. 10ж

Член 10ж от Наредба № 7, който е нов, е отменен с изменение в Държавен вестник, бр. 37 от 2004 г. и е в сила от 06.11.2004 г. Това означава, че разпоредбата е била в сила от 2003 г. до 2004 г., след което е отменена.

Чл. 10з

Член 10з от Наредба № 7, който е нов през 2003 г. и отменен през 2004 г., не е в сила след 06.11.2004 г. Този член е част от разпоредбите, които определят минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Чл. 10и

Член 10и от Наредба № 7, който е нов от 2003 г., е отменен през 2004 г. и е в сила от 06.11.2004 г. Този член е част от нормативната уредба, регулираща условията на труд и безопасността на работните места.

Чл. 10к

Член 10к от Наредба № 7, който е нов и е публикуван в Държавен вестник, бр. 43 от 2003 г., е отменен с Държавен вестник, бр. 37 от 2004 г., с в сила от 06.11.2004 г. Този член е част от глава трета, която е посветена на територията на предприятието.

Чл. 11

Чл. 11 от Наредба № 7 предвижда мерки за безопасност на територията на предприятието. Въвеждат се изисквания за ограждане на територията и ограничаване на достъпа на външни лица, както и за ясно обозначаване на непосредствената околност и границите на територията, за да бъдат лесно разпознаваеми.

Чл. 12

Член 12 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. посочва, че при проектирането на територията на предприятието трябва да се гарантират всички изисквания, свързани с безопасността и здравето на работниците. Това включва осигуряване на безопасни условия на труд и защита на здравето на служителите.

Чл. 13

Чл. 13 от Наредба № 7 определя изискванията за организацията на пътищата и транспорта в предприятието. Пътищата трябва да са съобразени с характера на трудовата дейност, транспортните средства и товарите. Освен това, те трябва да имат трайна настилка и да бъдат обозначени с необходимата маркировка и сигнализация.

Чл. 14

Чл. 14 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. изисква осигуряване на безопасността при експлоатация на железопътни линии, собственост на предприятия. Това включва и местата на пресичането им с други пътища и пешеходни пътеки. Безопасността трябва да се осигурява в съответствие с нормативните актове на Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи.

Чл. 15

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 15 предвижда, че мачти, антени, комини и други високи съоръжения, които могат да представляват опасност за въздухоплаването, трябва да бъдат сигнализирани със светлинна маркировка. В наредбата са включени и общи изисквания за производствени сгради и работни помещения.

Чл. 16

Член 16 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. постановява, че работните помещения и работните места трябва да осигуряват безопасни условия на труд и да опазват здравето на работещите. Това е основно изискване за осигуряване на безопасността на работниците на техните работни места.

Чл. 17

Чл. 17 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. посочва, че при определяне на минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работните места, е необходимо да се вземат предвид характеристиките на работното място, спецификата на извършваната дейност, както и конкретните обстоятелства и потенциални опасности, свързани с работния процес.

Чл. 18

Чл. 18 от Наредба № 7 определя изискванията за безопасност на работните места. Не е разрешено превишаването на установените норми за производствен микроклимат, шум, вибрации, прах, токсични вещества, осветление и нейонизиращи лъчения. Работещите не трябва да бъдат изложени на повишени рискове в ограничени пространства. За тези работещи е необходимо осигуряване на постоянно наблюдение и мерки за бърза помощ.

Чл. 19

Сградите, предназначени за работни места, трябва да осигуряват конструктивна и експлоатационна сигурност, съответстваща на тяхното предназначение, за да се гарантират здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 20

Чл. 20 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че технологични процеси и дейности, които отделят прах, токсични вещества, шум, вибрации над нормата, както и наличието на йонизиращи лъчения, инфрачервена и ултравиолетова радиация, лазери, електромагнитни полета и др., трябва да се организират в отделни сгради или помещения. При това трябва да се спазват изискванията на нормативните актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и пожарна безопасност.

Чл. 21

Чл. 21 от Наредба № 7 задължава редовното почистване на работните места и работното оборудване, включително вентилационните системи, в съответствие с хигиенните и технологични изисквания. Това е необходимо за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 22

Работните помещения трябва да имат достатъчна площ, височина и въздушно пространство, за да осигурят безопасни и здравословни условия на труд. Това е необходимо, за да може работещите да изпълняват своите задължения без рискове за безопасността, здравето и благополучието им.

Чл. 23

Чл. 23 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че свободната незаета област на работното място трябва да бъде оразмерена по такъв начин, че да осигури достатъчно пространство за движение на работещите по време на изпълнение на техните задължения.

Чл. 24

Чл. 24 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя, че размерите на работните помещения, броят на работещите, разположението на работното оборудване, транспортните пътища и свободните площи трябва да отговарят на изискванията на нормативните актове за безопасност и здраве при работа, както и за пожарна безопасност, в зависимост от конкретната дейност.

Чл. 24а

Чл. 24а от Наредба № 7 определя изискванията за устойчивост и здравина на подвижните и фиксираните работни места. Работните места трябва да бъдат здрави и устойчиви, като се вземат предвид броят на работещите, максималното натоварване и възможните външни въздействия. При недостатъчна стабилност, е необходимо да се използват подходящи укрепващи приспособления. Контролът на устойчивостта и здравината трябва да се извършва след всяка промяна на височината или дълбочината на работното място.

Чл. 25

Чл. 25 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че организацията на работа, размерите и подреждането на работното място трябва да отговарят на физиологичните и ергономичните изисквания. Целта е да се осигури нормално протичане на работния процес и да се намали рискът за здравето на работниците при изпълнение на трудовата дейност.

Чл. 26

Работното място трябва да бъде оформено в съответствие с ергономичните изисквания и антропометричните характеристики на работещите, за да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 27

Чл. 27 от Наредба № 7 предвижда, че цветовото оформление на работното място трябва да бъде съобразено с ергономичните принципи, промишлената естетика, архитектурните особености на помещението, характера на трудовия процес и факторите на работната среда.

Чл. 28

Чл. 28 от Наредба № 7 задължава подовете на работните помещения да бъдат стабилни и неподвижни, без хлъзгави повърхности, опасни неравности, наклони, препятствия и отвори. Освен това, подовете, стените, таваните и покривите на работните места трябва да бъдат термично изолирани в зависимост от вида на работата и физическото натоварване на работещите, за да се предотвратят рискове за здравето.

Чл. 29

Чл. 29 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. постановява, че подовете и стените на работните помещения трябва да бъдат изработени от материали, които не отделят, не пропускат и не пренасят вредни за хората емисии. Освен това, тези материали трябва да са съобразени с изискванията за пожарна безопасност.

Чл. 30

Чл. 30 от Наредба № 7 задължава повърхностите на подовете, стените и таваните на работните помещения да бъдат изработени по начин, който улеснява редовното им почистване, в съответствие с производствените и хигиенните изисквания.

Чл. 31

Чл. 31 от Наредба № 7 предвижда, че стените и преградите, изработени от прозрачен материал, трябва да бъдат маркирани или защитени, за да се предотвратят сблъсъци. Освен това, прозрачният материал трябва да бъде безопасен или конструкцията на стените да осигурява защита на работещите в случай на разрушаване.

Чл. 32

Чл. 32 от Наредба № 7 предвижда, че достъпът до покриви и повърхности с недостатъчна якост е разрешен само с използването на приспособления, които осигуряват безопасност. Необходимо е да се предприемат мерки за предотвратяване на неволно стъпване или пропадане.

Чл. 33

Прозорците, капандурите и вентилационните приспособления на работните помещения трябва да могат да се отварят, затварят и фиксират безопасно, без да създават опасности за работещите и за околните лица, дори и в отворено положение.

Чл. 34

Чл. 34 от Наредба № 7 определя изискванията за проектиране и поддръжка на прозорци и капандури. Според чл. 34, прозорците и капандурите трябва да бъдат проектирани с приспособления, които осигуряват безопасно почистване, без риск за работещите и околните. Поддръжката и почистването им могат да се извършват чрез методи, предвидени в проект или от работодателя.

Чл. 35

Чл. 35 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя, че мястото, броят, размерите и видът на вратите и порталите в работните помещения и на територията на предприятието, както и материалите, от които са изработени, зависят от характера на дейността, вида на работните помещения, транспортните средства, обработваните товари и изискванията за евакуация при аварии и пожари.

Чл. 36

Чл. 36 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя, че прозрачните врати и портали трябва да отговарят на изискванията на чл. 31. Маркировката на тези врати и портали трябва да е разположена на нивото на очите, за да се осигури безопасност и видимост.

Чл. 37

Според Чл. 37 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г., въртящите и люлеещите се врати и портали трябва да бъдат прозрачни или да имат отвори, които осигуряват видимост. Това изискване е част от мерките за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 38

Според Наредба № 7 от 23 септември 1999 г., плъзгащите се врати и портали са задължени да бъдат оборудвани с обезопасяващи приспособления, които предотвратяват излизането им от релсите и падането им. Тази мярка е част от изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 39

Чл. 39 от Наредба № 7 задължава врати и портали, отварящи се нагоре, да бъдат оборудвани с устройство, което предотвратява неконтролирано обратно връщане или падане. Това е необходимо за осигуряване на безопасни условия на труд.

Чл. 40

Чл. 40 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. постановява, че механизираните врати и портали следва да функционират безопасно, без да застрашават работещите. Промените в текста са направени с ДВ, бр. 43 от 2003 г.

Чл. 41

Според Наредба № 7 от 23 септември 1999 г., механизираните врати и портали трябва да бъдат оборудвани с механизъм за отваряне, който да е лесно забележим и достъпен за използване от работниците. Това изискване е част от мерките за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 42

Чл. 42 от Наредба № 7 задължава механизираните врати при авария в енергийната система да се отворят автоматично и да останат отворени или да могат да се отварят ръчно. Това е необходимо за осигуряване на безопасността на работниците в случай на инцидент.

Чл. 43

Член 43 от Наредба № 7 предвижда, че тежките врати и порталите трябва да бъдат осигурени така, че да предотвратяват самооткачване и самопридвижване. Това е необходимо за гарантиране на безопасността на работното място.

Чл. 44

Наредба № 7 изисква вратите и порталите на работните места да осигуряват безопасно преминаване на работниците. Вратите за пешеходци не трябва да са близо до портали за превозни средства, освен ако не е осигурено безопасно преминаване за пешеходците. Освен това, вратите трябва да бъдат ясно обозначени и постоянно свободни.

Чл. 45

Член 45 от Наредба № 7 предвижда, че вратите и порталите, които са предназначени само за преминаване на транспортни средства, трябва да бъдат маркирани със знаци, които забраняват движението на пешеходци. Това е част от мерките за осигуряване на безопасност на работните места.

Чл. 46

Чл. 46 от Наредба № 7 определя изискванията за проектиране и изработка на електрически и енергоразпределителни съоръжения. Те трябва да бъдат безопасни, без да предизвикват опасности от пожар или взрив. Работещите лица трябва да бъдат защитени от електрически ток при контакт. Проектирането и изборът на материали и предпазни средства трябва да отговарят на електрическото напрежение и на условията на средата, както и на компетентността на достъпващите инсталацията.

Чл. 47

Чл. 47 от Наредба № 7 определя изискванията за проектиране и изработване на електрически съоръжения и инсталации. Проектите трябва да отразяват вида и стойността на електрическото напрежение, както и условията на експлоатация. Освен това, обслужването на тези съоръжения трябва да се извършва от квалифицирани и правоспособни лица.

Чл. 47а

Чл. 47а от Наредба № 7, който е бил нов през 2003 г. и отменен през 2004 г., се отнася до определянето на пътни маршрути и опасни зони на работните места. Тази разпоредба е част от мерките за осигуряване на безопасност при работа с оборудване и условия на труд.

Чл. 48

Член 48 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. посочва, че пътните маршрути на работните места трябва да бъдат определяни, разполагани и оразмерявани в зависимост от тяхното предназначение. Това означава, че проектирането на пътищата трябва да отговаря на конкретните нужди и функции, за които са предназначени.

Чл. 49

Член 49 от Наредба № 7 предвижда, че маршрутите за пешеходци и транспортни средства трябва да бъдат проектирани в зависимост от броя на ползвателите и характера на дейностите. За пешеходците е задължително да се осигури достатъчно безопасно пространство.

Чл. 50

Чл. 50 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя, че пътните маршрути, включително стълбища и места за товарене, трябва да са проектирани така, че да осигуряват безопасност за работещите и пешеходците. Разстоянията между транспортни средства и различни обекти трябва да бъдат определени с оглед сигурността на съоръженията и безопасността на хората.

Чл. 51

Член 51 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че пътните маршрути на работните места трябва да бъдат означавани, маркирани, поддържани и контролирани в съответствие с установените изисквания. Тази разпоредба е допълнена с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 43 от 2003 година.

Чл. 52

Чл. 52 от Наредба № 7 предвижда мерки за безопасност на работните места с опасни зони. Работодателите трябва да поставят знаци за безопасност, да ограничат достъпа на неупълномощени лица и да предприемат мерки за защита на упълномощените работници. Допълнително, в области с риск от пропадане или падащи обекти, се прилагат същите мерки за безопасност.

Чл. 53

Наредба № 7 определя минималните изисквания за безопасност при транспорт в предприятията, извършван с моторни превозни средства. Чл. 53 изисква спазването на нормативните актове за безопасност на движението, пожарна безопасност и специфичните изисквания на производството. Забранена е експлоатацията на транспортни средства с неизправни сигнални, кормилни, спирачни и осветителни системи, както и от неправоспособни и неупълномощени лица.

Чл. 54

Чл. 54 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. забранява превозването на хора с транспортни, подемно-транспортни, товарни и други средства, които не са предназначени за тази цел. Това изискване е част от минималните условия за здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 55

Чл. 55 от Наредба № 7 указва, че ескалаторите и движещите се пътеки трябва да функционират безопасно. Те трябва да са оборудвани с необходимите предпазни устройства, а аварийните изключватели да са лесно видими и достъпни.

Чл. 56

Местата за товарене и разтоварване трябва да са проектирани в съответствие с размерите и характера на товарите, както и с технологията на товаро-разтоварните работи. Те трябва да имат поне един изход, а при техническа възможност за дълги места е желателно да има изходи от двете страни.

Чл. 57

На товаро-разтоварните рампи трябва да се предприемат мерки, които да осигурят безопасността на работещите и на използваната механизация, като се предотврати рискът от падане.

Чл. 58

Член 58 от Наредба № 7 предвижда, че обработката на стоки трябва да се извършва с внимание към безопасността и опазването на здравето на работещите. Работодателите са задължени да спазват установените знаци и сигнали за безопасност по време на работа.

Чл. 59

Чл. 59 от Наредба № 7 предвижда, че опасните товари трябва да се транспортират и обработват в съответствие с изискванията на специфичните нормативни актове, които ги регулират. Това е важно за осигуряване на безопасността на работното място и предотвратяване на инциденти, свързани с опасни материали.

Чл. 60

В работните помещения и сградите трябва да се осигурят аварийни пътища и изходи за евакуация, които да отговарят на броя на работещите, за да се гарантира безопасността при аварийни ситуации като пожари и бедствия.

Чл. 61

Аварийните пътища и изходи на работните места трябва да се поддържат в изправност, да са свободни и чисти, за да се осигури бързо извеждане на хората в безопасна зона в случай на авария.

Чл. 62

Чл. 62 от Наредба № 7 предвижда, че при възникване на опасност трябва да се осигури бързо и безопасно евакуиране на работещите от всички работни места. Това е важно за гарантиране на безопасността на служителите в случай на извънредни ситуации.

Чл. 63

Член 63 от Наредба № 7 определя, че броят, местоположението и размерите на аварийните пътища и изходи на работните места зависят от разположението, размерите и използването на оборудването, както и от максималния брой на хората на съответното място.

Чл. 64

Чл. 64 от Наредба № 7 определя изискванията за вратите по аварийните пътища и изходи. Те трябва да се затварят така, че да могат лесно и незабавно да се отварят от всеки, който ги използва в случай на авария. Аварийните изходи трябва да се отварят от вътре на вън безпрепятствено, без необходимост от ключ или блокировки. Също така, вратите трябва да бъдат означени с установените знаци за безопасност.

Чл. 65

Член 65 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. забранява използването на плъзгащи и въртящи се врати в аварийни изходи и по аварийните пътища, с цел осигуряване на безопасност при евакуация.

Чл. 66

Аварийните пътища и изходи на работните места трябва да бъдат трайно сигнализирани с установените знаци, за да се осигури безопасност при евентуални инциденти.

Чл. 67

Транспортните маршрути и врати, осигуряващи достъп до аварийните пътища и изходи, трябва да бъдат свободни от препятствия и да позволяват лесно използване по всяко време.

Чл. 68

Чл. 68 от Наредба № 7 предвижда, че аварийните пътища и изходи трябва да бъдат осигурени с аварийно осветление, когато е необходимо, и това осветление трябва да има подходящ интензитет, за да гарантира безопасността на работниците.

Чл. 69

Чл. 69 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че работното оборудване, инсталации, работни места и пътни маршрути трябва да бъдат устроени така, че да осигурят безопасността и здравето на работещите. Освен това, организацията на тези места трябва да позволява безопасна работа на пешеходците и превозните средства.

Чл. 69а

Чл. 69а от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. разширява приложението на изискванията от чл. 49, 50, 51, 52, 55, 56 и 57 и за основните пътни маршрути в предприятията. Това включва пътни маршрути, които водят до постоянни работни места, маршрути за редовна поддръжка и наблюдение на инсталациите, както и товарните площадки.

Чл. 69б

Чл. 69б от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. постановява, че изискванията на чл. 49 - 52 от същата наредба се отнасят и за работни места, които са разположени на открито. Това означава, че условията за здравословни и безопасни условия на труд важат не само за закритите помещения, но и за откритите пространства, където се извършва трудова дейност.

Чл. 70

Работните места на открито трябва да бъдат осветявани допълнително с изкуствено осветление, когато естественото осветление не е достатъчно. Осветителните тела трябва да бъдат закрепени неподвижно, когато е необходимо, за да се осигури безопасност и здравословни условия на труд.

Чл. 71

Чл. 71 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя изискванията за изграждане и организация на работните места на открито с цел осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Работещите трябва да бъдат защитени от падащи предмети, шум, вредни въздействия (като газове, пари, прах и нейонизиращи лъчения) и рискове от падане и подхлъзване.

Чл. 72

Чл. 72 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че на работните места, разположени на открито, трябва да се предприемат необходимите мерки за защита на работниците от неблагоприятни атмосферни условия. Това включва осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, за да се минимизират рисковете за здравето и безопасността на работниците.

Чл. 73

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, включително необходимостта от осигуряване на бърза евакуация и оказване на помощ за работещите на открито. В частност, член 73 предвижда мерки за безопасност, свързани с работните места на открито.

Чл. 74

Чл. 74 от Наредба № 7 определя изискванията за осветление на работните места, като подчертава важността на естественото осветление за безопасността и здравето на работещите. При недостатъчно естествено осветление се допуска използването на смесено или изкуствено осветление. Освен това, цветовете на изкуственото осветление не трябва да затрудняват възприемането на знаците и сигналите за безопасност и здраве.

Чл. 75

Чл. 75 от Наредба № 7 предвижда, че при съществени различия в изискванията за осветление на близко разположени работни места, трябва да се спазват изискванията за преобладаващия вид работни места. За работните места с по-строги изисквания се прилага смесено осветление (естествено и изкуствено) или комбинирано осветление (общо и местно).

Чл. 76

Чл. 76 от Наредба № 7 указва, че осветителните инсталации в работните помещения и проходите трябва да бъдат проектирани и изпълнени по начин, който да предотвратява риска от злополуки, свързани с тяхната конструкция и качеството на осветлението.

Чл. 77

В съответствие с Наредба № 7 от 23 септември 1999 г., в помещения и на работни места, където работещите могат да бъдат изложени на риск от злополуки при авария в осветителната система, е задължително да се осигури аварийно осветление с необходимия интензитет. Това е предвидено в чл. 77 от наредбата, изменен с ДВ, бр. 43 от 2003 г.

Чл. 78

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че в процеса на експлоатация на работното оборудване трябва да се поддържат проектните, количествените и качествените показатели на осветителните уредби. За осигуряване на качествените показатели, се изискват периодични измервания.

Чл. 79

Чл. 79 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. посочва, че допълнителните изисквания за осветление в подземни обекти, жп гари, летища, пристанища и други подобни места се определят в специфични отраслови или фирмени правила. Това означава, че за тези места важат допълнителни стандарти, които трябва да бъдат спазвани, за да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 80

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. установява, че за определени отрасли и предприятия могат да се въвеждат по-строги изисквания за осветление. За конкретни помещения и дейности, които имат специфични нужди, се прилагат специално разработени норми за осветление.

Чл. 81

Член 81 от Наредба № 7 определя, че производствени съоръжения и готова продукция трябва да се разполагат по такъв начин, че да не влияят негативно на осветеността на работните места. Това е част от изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 82

Чл. 82 от Наредба № 7 определя, че температурата на работните места, където постоянно работят хора, трябва да отговаря на установените норми. Тя трябва да се съобразява с методите на работа и физиологичните изисквания на работниците. Изменението на текста е извършено с ДВ, бр. 40 от 2008 г.

Чл. 83

Чл. 83 от Наредба № 7 предвижда, че в големи производствени помещения и на места, където е трудно да се осигурят необходимите условия за отопление през студените месеци, трябва да се предприемат допълнителни мерки. Това включва отоплени помещения, топли въздушни душове и осигуряване на специални работни облекла за работниците.

Чл. 84

Чл. 84 от Наредба № 7 предвижда, че изборът на отоплителни източници и системи трябва да бъде съобразен с изискванията и характера на работата, работното помещение, както и с нормите за безопасност, здраве и пожарна безопасност.

Чл. 85

Чл. 85 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че при работа в помещения с отрицателни температури, работещите трябва да получат специално работно облекло и да бъде въведен подходящ режим на работа. Това е необходимо за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 86

Чл. 86 от Наредба № 7 предвижда прилагането на технически и организационни решения за ограничаване на вредното въздействие при работни места с наднормени стойности на температурата.

Чл. 87

Наредбата определя, че температурата в зони за почивка, помещения за дежурства, съблекални, бани, умивални, тоалетни, столови и стаи за оказване на първа помощ трябва да бъде подходяща за съответното им предназначение. Това е част от изискванията за здравословни и безопасни условия на труд на работните места.

Чл. 88

Член 88 от Наредба № 7 предвижда при наличие на високо ниво на слънчева радиация на работното място да се прилагат мерки за предотвратяване на неблагоприятните въздействия. Тези мерки трябва да бъдат съобразени с характера на извършваната работа и спецификата на работното място, и да включват прозорци, капандури и стъклени прегради.

Чл. 89

Член 89 от Наредба № 7 предвижда, че производствени процеси и работно оборудване, които могат да предизвикат недопустими температурни промени на работното място, трябва да бъдат изолирани в отделни помещения или да се предприемат мерки за ограничаване на тяхното въздействие. Това е необходимо за осигуряване на безопасни условия на труд за работниците.

Чл. 90

Чл. 90 от Наредба № 7 предвижда, че при повърхностна температура на технологични съоръжения, надвишаваща 55°С, трябва да се прилагат конструктивни решения, които да предотвратят контакта с горещите повърхности. Това е необходимо за осигуряване на безопасността на работниците и предотвратяване на инциденти.

Чл. 91

Чл. 91 от Наредба № 7 предвижда мерки за безопасност при работа с нагрети материали. Когато тези материали могат да бъдат вредни за здравето, те трябва да бъдат изолирани или изнесени от производствените помещения. Манипулацията с тях трябва да се извършва дистанционно, извън зоната с високи температури. Освен това, за охлаждане на силно нагрети материали трябва да се проектират специални помещения или места, а при технологична невъзможност, да се осигурят мерки за отвеждане на топлината.

Чл. 92

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. установява, че командните органи и подобно оборудване, с което се манипулира ръчно, не трябва да имат температура над 45°С. Това е част от изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 93

Член 93 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че работните отвори на нагревателните пещи и подобно оборудване трябва да бъдат защитени с устройства или приспособления, които предпазват работниците от топлинно облъчване. Това е необходимо за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 94

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че при дейности, които водят до прегряване на работещите, работодателите трябва да осигурят стаи или кътове с нормален микроклимат и условия за охлаждане, както и рационален питеен режим за компенсиране на загубите на течности и минерални соли.

Чл. 95

В производствата, където се наблюдава голямо влагоотделяне и относително ниски температури на въздуха, е необходимо да се осигурят вентилационни инсталации, които да предотвратяват замъгляването на въздуха.

Чл. 96

Чл. 96 от Наредба № 7 предвижда мерки за ограничаване на наднормените стойности на скоростта на движение на въздуха на работните места. Предложените мерки включват инсталиране на вентилационни системи, въздушни завеси, паравани, прегради, врати и остъкляване, с цел осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 97

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя, че не се допускат концентрации на вредни вещества във въздуха на работната среда, които надвишават пределно допустимите концентрации. Това е основно изискване за осигуряване на безопасни условия на труд.

Чл. 98

Наредбата предвижда, че в зависимост от вредността на веществата, на работните места се осъществява контрол на съдържанието им във въздуха. Контролът може да бъде непрекъснат или периодичен. При непрекъснат контрол се осигурява сигнализация при концентрации, надвишаващи допустимите норми.

Чл. 99

Чл. 99 от Наредба № 7 задължава работодателите да извършват предварителна оценка на риска при избор на производствени процеси и модернизация на действащите. При оценката се предпочитат безвредни и по-малко вредни вещества, които имат по-ниска степен на риск за работещите.

Чл. 100

Член 100 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда ограничаване на съдържанието на примеси в суровините, за да се минимизира отделянето на вредни вещества в работната среда по време на производствения процес.

Чл. 101

Наредбата постановява, че всяко предприятие и работно място трябва да води картотека за опасните вещества, които се използват, както и да разработва инструкции за безопасна работа с тези вещества. Това е необходимо за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 102

Член 102 от Наредба № 7 предвижда, че производствените процеси, в които се използват опасни вещества, трябва да се организират с цел максимална механизация и автоматизация, за да се осигурят безопасни условия на труд.

Чл. 103

При наличие на опасност от токсични газове в работната среда, работодателят е задължен да осигури автоматични газоанализаторни и газосигнализаторни системи. Тези системи трябва да бъдат свързани с аварийна вентилация и сигнализация, за да се гарантира безопасността на работниците.

Чл. 104

Чл. 104 от Наредба № 7 предвижда, че пътищата, по които се транспортират и обработват опасни материали, трябва да бъдат маркирани в съответствие с установените изисквания и да бъдат оптимизирани. Това е необходимо за осигуряване на безопасност и здравословни условия на труд.

Чл. 105

Чл. 105 от Наредба № 7 указва, че манипулирането и опаковането на прахообразни, токсични и други вредни материали трябва да се извършва основно автоматизирано или механизирано. При това трябва да се осигурят минимална височина на свободното падане, мерки за ограничаване на попадането на тези материали в работната среда и спазване на установените норми и изисквания.

Чл. 106

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя мерки за предотвратяване на замърсяването на работната среда. Чл. 106 указва, че вторичните източници на замърсяване трябва да се предотвратяват чрез редовно почистване на технологичното оборудване и работните места. Забранява се използването на сухи методи за почистване, като се предвиждат мерки за ограничаване на вторичното прахово замърсяване, включително подобряване на повърхностите, оросяване, рекултивиране на терени, използване на вакуумни устройства и мокро почистване.

Чл. 107

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя, че работещите трябва да ползват лични предпазни средства (ЛПС) в четири основни случая: при краткотраен контакт с вредни вещества, в аварийни ситуации с повишено прахоотделяне, при почистване и ремонт на работни места и оборудване, а също и при разрушаване на прахоотделящи материали.

Чл. 108

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че при контакт на работещите с токсични и вредни вещества, трябва да се извършва периодичен контрол. Контролът включва измерване на концентрациите на вредни вещества във въздуха на работната среда, както и анализ на съдържанието на вредни вещества в биологичните течности на работещите и специфични показатели за въздействието им.

Чл. 109

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, като в Чл. 109 се акцентира на необходимостта от прилагане на методи и средства за предотвратяване на прахоотделяне при работа с прахообразни суровини и материали. Това може да се осъществи чрез подходяща технология или третиране на материалите.

Чл. 110

Чл. 110 от Наредба № 7 предвижда, че при мокро обезпрашване трябва да се използват средства и методи, които увеличават мокрещата способност на водата. Това е необходимо за осигуряване на по-добра ефективност при контрол на праховите емисии на работното място.

Чл. 111

Съгласно Наредба № 7 от 23 септември 1999 г., при обработването на изделия, които отделят прах, е необходимо да се избягват сухите методи на обработка. Това е важно за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 112

Технологичните съоръжения, използвани за транспортиране на прахоотделящи материали, трябва да отговарят на установените норми и изисквания за безопасност и здравословни условия на труд на работните места и в помещенията.

Чл. 113

Чл. 113 от Наредба № 7 предвижда, че транспортът и товаро-разтоварните работи с прахообразни материали трябва да се извършват по начин, който предотвратява разпрашаването на материалите във въздуха. Това е важно за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 114

Съгласно Наредба № 7 от 23 септември 1999 г., прахообразните материали трябва да се пресяват на закрито. При процеса на сеене за разделяне на фракции, ситата трябва да бъдат снабдени с плътни обвивки, които имат възможност за свързване към аспирационно устройство, с цел осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 115

Според Чл. 115 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г., бункерите, използвани за насипване на прахообразни материали, трябва да бъдат оборудвани с устройства, които сигнализират за нивото на насипния материал или за степента на изпразването им. Това е необходимо за осигуряване на безопасни условия на труд.

Чл. 116

При изпразването на силози и бункери с прахообразни материали е задължително използването на дозиращи устройства. Тези устройства трябва да предотвратяват неравномерното постъпване на материалите, свличането или свободното падане, което би могло да доведе до отделяне на прах.

Чл. 117

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя, че при рециркулация на въздух в работна среда, съдържанието на праха в рециркулационната струя не трябва да надвишава 10 % от пределно допустимата концентрация (ПДК) за работната среда. Това изискване е част от мерките за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 118

Чл. 118 от Наредба № 7 предвижда мерки за ограничаване на отделянето на вредни вещества във въздуха от открити повърхности. Това включва монтиране на бордови аспирационни системи, капаци, изолиране в отделни помещения, използване на пенители, както и промяна в организацията на технологичните процеси.

Чл. 119

Чл. 119 от Наредба № 7 предвижда, че при невъзможност за предотвратяване на отделянето на вредни вещества в работната среда, работодателите са задължени да предприемат необходимите технически мерки. Тези мерки включват екраниране, воден душ, местна и общообменна вентилация, както и системи за очистване на въздуха, с цел поддържане на концентрациите на вредни вещества във въздуха в границите на пределно допустимите концентрации (ПДК).

Чл. 120

Чл. 120 от Наредба № 7 предвижда, че при работа с суровини, материали и продукция, съдържащи вредни вещества, е необходимо да се вземат предвид техните специфични характеристики. Осигуряването на безопасност и опазване на здравето на работещите е задължително, като се акцентира на предотвратяването на взривове, самозапалване, несъвместимост, отделяне на токсични вещества и изолиране на опасностите.

Чл. 121

Чл. 121 от Наредба № 7 предвижда, че токсични или агресивни течни и втечнени вещества трябва да се транспортират и съхраняват в специално проектирани съдове, които имат необходимата здравина и устойчивост на химично въздействие. При използването на стъклени съдове, трябва да се вземат мерки за предотвратяване на счупвания. Складирането на тези вещества трябва да се извършва в съдовете, в които са били транспортирани, когато е възможно.

Чл. 122

Чл. 122 от Наредба № 7 задължава работодателите да отстраняват отпадните продукти своевременно от работното място. Освен това, съхранението на тези отпадъци трябва да бъде в съответствие с определените изисквания за безопасност и здравословни условия на труд.

Чл. 123

Наредбата определя изискванията за приемни съдове при промишлени технологии, свързани с прехвърляне на опасни вещества. Съдовете трябва да бъдат с по-голям обем, снабдени с индикатори за напълване, системи за пречистване на въздуха и безопасна технология за прехвърляне, осигуряваща здравето на работниците.

Чл. 124

Чл. 124 от Наредба № 7 изисква производствените и спомагателните помещения, както и затворените работни места, да бъдат проветрявани чрез естествена или механична вентилация. Това трябва да осигурява необходимия въздухообмен, съобразен с характера и интензивността на работата, физиологичните нужди на работещите и установените норми за скорост на въздуха, температура и относителна влажност.

Чл. 125

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 125 указва, че в помещения с отделяне на прах и вредни вещества трябва да се осигури принудителна вентилация. Освен това, на местата, където се отделят вредни вещества, трябва да се инсталира местна (локална) вентилация.

Чл. 126

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че при използване на система с принудителна вентилация е необходимо да се осигури ефективно и надеждно функциониране и поддържане на системата. В случаите, когато е необходимо за опазване на здравето на работещите, всяко непредвидено прекъсване на вентилацията трябва да бъде сигнализирано от система за контрол.

Чл. 127

Наредбата определя изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места. Член 127 предвижда, че при използване на климатични и вентилационни инсталации работещите не трябва да бъдат изложени на вредни въздушни течения. Също така, всякакви замърсявания, които могат да застрашат здравето на работещите, трябва да бъдат незабавно отстранени.

Чл. 128

При възможност за аварийно отделяне на силно токсични вещества или при създаване на взривоопасни и пожароопасни концентрации в работните помещения, е необходимо да се осигури автоматично задействаща се аварийна вентилационна система.

Чл. 129

Наредбата определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, особено при технологични процеси, свързани с токсични вещества и взривоопасни смеси. При наличие на риск, се предвиждат технически решения като автоматично включване на вентилационни системи, задействане на сигнализиращи и аварийни системи, изключване на производствения процес и неутрализиране на вредностите.

Чл. 130

Местните смукателни инсталации, които обслужват съоръжения, отделящи силно токсични газове и прах, както и общообменните вентилационни инсталации в работни помещения от категории А и Б, трябва да се инсталират така, че да се активират автоматично с технологичното оборудване. В допълнение, те трябва да блокират включването на оборудването при неизправност на вентилацията.

Чл. 131

Чл. 131 от Наредба № 7 определя, че в производства, при които се отделят токсични вещества, болестотворни микроорганизми или неприятни миризми, вентилационната система не трябва да има рециркулация на въздуха. Това е необходимо за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Раздел V от наредбата се фокусира върху мерките за намаляване на шума на работното място.

Чл. 132

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. изисква при избора на машини и оборудване да се предпочитат тези, които генерират по-малко шум, спазвайки установените норми. В съпроводителната документация на работното оборудване трябва да се посочват параметрите на шума.

Чл. 133

При реконструкция и модернизация на производствени сгради и помещения е необходимо да се планират архитектурно-строителни решения, които да осигурят поглъщане и изолация на шума. Целта е да се предотврати разпространението на шума в съседни работни помещения и сгради.

Чл. 134

Чл. 134 от Наредба № 7 предвижда мерки за ограничаване на наднормените нива на шум на работните места. В зависимост от технологичните възможности, работодателите трябва да прилагат технически решения като екрани, кожуси, покрития, ограждания, звукопоглъщаща обработка на стени и тавани, изолиране, дистанционно управление на машини и звукоизолирани кабини за персонала.

Чл. 135

Чл. 135 от Наредба № 7 предвижда, че най-малко веднъж годишно трябва да се извършват проверки на работните места и оборудването, където шумовите характеристики са близки или над допустимите нива. При тези проверки се предприемат защитни мерки, а резултатите от измерванията и мерките трябва да бъдат записани в документацията по оценката на риска.

Чл. 136

При работа в условия на шум, който надвишава установените норми, и след прилагане на всички мерки за намаляване на шума, работниците трябва да използват антифони, които могат да бъдат външни или вътрешни.

Чл. 137

В случаи, когато не е възможно да се спазят нормите за шум чрез технологични или технически решения, работодателите трябва да разработят ефективни режими на труд и почивка. Целта е да се намали експозицията на работниците и вредното въздействие на шума на работното място.

Чл. 138

Наредба № 7 определя минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, включително необходимостта от стаи за периодичен отдих на работниците в шумни производства. Нивото на шума в тези стаи не трябва да надвишава 65 dB(А). Освен това, наредбата включва разпоредби за предотвратяване на вредното въздействие на производствените вибрации на работните места.

Чл. 139

При изграждане на нови промишлени сгради или при реконструкция и модернизация на съществуващите, е необходимо да се провеждат архитектурно-строителни мероприятия, които да предотвратят разпространението на вибрации.

Чл. 140

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че при въвеждане на нови машини и инструменти в производството, трябва да се предпочитат тези, които генерират по-малко вибрации, в съответствие с установените норми.

Чл. 141

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, свързани с машините и съоръженията, които генерират вибрации. Според чл. 141, машините трябва да се монтират по проекти, осигуряващи механичната надеждност на конструкцията. За ограничаване на вибрациите, те трябва да бъдат инсталирани на отделни фундаменти или да се прилагат технически решения. Ръчните инструменти, които предизвикват високи нива на вибрации, трябва да имат виброгасящи ръкохватки. Частите на вибриращото оборудване, които влизат в контакт с ръцете на работниците, трябва да са с ергономична форма, осигуряваща оптимално мускулно напрежение.

Чл. 142

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че при използване на вибрации на работните места, работещите трябва да бъдат защитени от вредните въздействия на тези вибрации. Това е необходимо за осигуряване на безопасни условия на труд и предотвратяване на здравословни проблеми.

Чл. 143

Чл. 143 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. изисква в съпроводителната документация на работното оборудване да бъдат посочени параметрите на създаваните вибрации. Това е необходимо за осигуряване на безопасни условия на труд.

Чл. 144

Съгласно Наредба № 7 от 23 септември 1999 г., е задължително периодично, както и след всеки ремонт, да се извършва проверка и измерване на вибрационните характеристики на оборудване, което генерира вибрации. Всички измервания, предприетите действия и получените резултати трябва да бъдат записани в документацията за оценка на риска.

Чл. 145

При работа с вибриращо оборудване, ангажиращо горните крайници, е необходимо да се спазват определени условия за температура, влажност и скорост на движение на въздуха. Температурата на въздуха не трябва да е по-ниска от 16°С, влажността трябва да бъде между 40 и 60%, а скоростта на движение на въздуха не трябва да надвишава 0,3 m/s. През студения период, ако средната дневна температура е под +10°С, трябва да се осигурят специални помещения за затопляне с температура над 22°С и същите условия за влажност и скорост на въздуха.

Чл. 146

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места. Според чл. 146, работещите, които са подложени на вибрации, трябва да получат виброизолиращи лични предпазни средства (ЛПС) и условия за медицинска профилактика. Освен това, наредбата включва и разпоредби относно работа в условия на нейонизиращи лъчения в работната среда.

Чл. 147

На работни места, където присъстват полета и лъчения, е забранено превишаването на максимално допустимите стойности на интензитета им или на установеното време за пребиваване на работещите. Това е важно за осигуряване на безопасна работна среда и защита на здравето на служителите.

Чл. 148

Член 148 от Наредба № 7, която регламентира минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 95 от 2016 година, в сила от 2 март 2017 година.

Чл. 149

Чл. 149 от Наредба № 7 предвижда мерки за безопасност при наличие на електростатични полета на работното място. Основните изисквания включват заземяване на машини, използване на токопроводими настилки и облекла, изравняване на потенциалите, прилагане на неутрализатори, намаляване на съпротивленията на материалите, поддържане на висока влажност, оптимизация на технологичните процеси, сигнализация и защита на работниците.

Чл. 150

Член 150 от Наредба № 7 предвижда мерки за ограничаване на въздействието на електромагнитните полета на работните места. За целта се изисква изграждането на постоянни или временни заземени екраниращи устройства по пътища за движение на хора и транспортни средства.

Чл. 151

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Чл. 151 от наредбата е бил изменен през 2004 г. и отменен през 2016 г., с влизане в сила на отмяната от 02.03.2017 г.

Чл. 152

Член 152 от Наредба № 7, която регламентира минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 95 от 2016 година, и влезе в сила на 2 март 2017 година.

Чл. 153

Член 153 от Наредба № 7, който се отнася до минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 95 от 2016 г., и е в сила от 02.03.2017 г.

Чл. 154

Член 154 от Наредба № 7, който се отнася до минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 95 от 2016 г., и влезе в сила на 02.03.2017 г.

Чл. 155

Чл. 155 от Наредба № 7 предвижда използването на предпазни екрани, като козирки, навеси и прегради, за защита на работещите от електрически и магнитни полета на работните места, проходи и пътища.

Чл. 156

Член 156 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че извън постоянните екрани могат да се използват временни или преносими екраниращи средства. Това означава, че работодателите имат възможност да осигурят допълнителна защита на работниците чрез използването на екрани, които не са стационарни.

Чл. 157

Член 157 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че изискванията за безопасна работа в условия на сложни модулирани електромагнитни лъчения, за които не са установени конкретни изисквания, ще бъдат определени по указания на компетентния орган.

Чл. 158

Член 158 от Наредба № 7, който се отнася за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 95 от 2016 г., и влиза в сила от 02.03.2017 г.

Чл. 159

Чл. 159 от Наредба № 7, която регламентира минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 95 от 2016 г., и влиза в сила от 02.03.2017 г.

Чл. 160

Чл. 160 от Наредба № 7 задължава работното оборудване, което излъчва електромагнитни лъчения, да бъде снабдено със защитни екрани. Тези екрани трябва да осигуряват намаляване на излъчената енергия до стойности, които отговарят на установените норми за безопасност.

Чл. 161

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя изискванията за защитно екраниране на излъчващи съоръжения, включително: 1) поотделно екраниране на излъчващите елементи и общо екраниране на генератора; 2) възможност за общо екраниране на работния елемент с генератора при подходящи условия; 3) използване на стоманена ламарина за честоти под 10 kHz и проводящи материали за честоти над 10 kHz; 4) екраниране с плътен материал или метална мрежа, с определяне на ефективността по изчислителен път.

Чл. 162

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че всяка лазерна система трябва да включва в инструкцията за експлоатация изисквания за безопасност и опазване на здравето при работа. Това е необходимо за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 163

Чл. 163 регламентира условията за работа с лазерни устройства. Допускат се само лица със специална квалификация и положен изпит за безопасност. Обслужващите лазери преминават курсове на безопасност на всеки две години или при промяна на условията. За всяка лазерна система се назначава отговорно длъжностно лице.

Чл. 164

Наредба № 7 определя изискванията за безопасност и здраве при работа с работно оборудване, технологии и материали. Произвежданото и внасяното оборудване трябва да отговаря на нормативните актове за безопасност, ергономичност и пожарна безопасност. Производителите и вносителите са задължени да предоставят документация на български език, свързана с безопасната експлоатация на оборудването. Освен това, съоръженията трябва да бъдат правилно инсталирани, поддържани, използвани по предназначение и обслужвани от обучени работници.

Чл. 165

Наредба № 7 определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, включително организация на работа, избор на технологични процеси и работно оборудване. Работодателят е задължен да спазва нормите за безопасност и да отчита специфичните условия на работа при избора на оборудване. В случаите, когато не може да се елиминира рискът, работодателят трябва да предприеме мерки за минимизиране на рисковете. За старо оборудване, преди влизането в сила на наредбите, могат да не се прилагат същите мерки, както за новото оборудване.

Чл. 165а

Работодателят е задължен да предприеме мерки за осигуряване на безопасност при работа с оборудване, което създава специфични рискове. Това включва ограничаване на достъпа до оборудването само до упълномощени лица и осигуряване на правоспособност на лицата, които извършват монтаж, демонтаж, настройки, поддръжка и ремонт на оборудването.

Чл. 166

Работодателят е задължен да предоставя на работниците информация и, когато е необходимо, писмени инструкции за използване на работното оборудване. В случай на риск за безопасността и здравето, работодателят трябва да осигури писмени инструкции. Тези инструкции трябва да бъдат разбираеми и да съдържат информация относно условията за използване на оборудването, предвидимите ненормални ситуации, изискванията за безопасност и здраве, както и заключения от опит.

Чл. 167

Работодателят е задължен да осигури на работещите необходимо обучение за безопасно използване на работното оборудване, включително за идентифициране на рисковете. При извършване на ремонт, изменение, поддържане и обслужване на работно оборудване, работниците трябва да получат специфично обучение, съобразено с характера на извършваната дейност.

Чл. 168

Работещите трябва да бъдат информирани за опасностите, свързани с работното оборудване, включително и за оборудването, което не използват директно, но се намира на работната им площадка или на места, свързани с работата им. Тези изисквания важат и при всякакви промени в работното оборудване.

Чл. 168а

Наредба № 7 определя изискванията за безопасност на работното оборудване, включително задължителни проверки след инсталиране и периодични проверки за оборудване, изложено на рискове. Работодателят е отговорен за осигуряване на проверки след инсталиране, при промени в местоположението на оборудването и след извънредни обстоятелства. Проверки се извършват от квалифицирани лица, а резултатите се документират и съхраняват. При използване на оборудването извън предприятието, трябва да се предостави документ за последната проверка.

Чл. 169

Работното оборудване и процеси, които генерират вредни вещества, трябва да бъдат оборудвани с пречиствателни и вентилационни устройства, разположени в близост до източниците на опасност, за да се осигурят безопасни условия на труд.

Чл. 170

Чл. 170 от Наредба № 7 определя изискванията за документация и експлоатация на вентилационни и пречиствателни уредби. Според чл. 170, всяка уредба трябва да има документация, която включва технически параметри, резултати от изпитвания и инструкции за експлоатация и ремонт. Новите или ремонтираните уредби трябва да бъдат проверени за ефективност преди въвеждане в експлоатация. След въвеждане, за всяка уредба се съставя досие, което се съхранява от определено длъжностно лице.

Чл. 171

Наредбата определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, свързани с вентилационните уредби. Според чл. 171, вентилационните системи, които изхвърлят отработен въздух с концентрация на вредни вещества и прахове, надвишаваща 30% от пределно допустимите концентрации (ПДК), трябва да бъдат оборудвани с пречиствателни съоръжения. Освен това, отработеният въздух, който е замърсен с миризми, трябва да бъде обезмирисван преди да бъде изпуснат в атмосферата.

Чл. 172

Чл. 172 от Наредба № 7 определя, че в зависимост от риска и технологията, процесите, свързани с употребата, получаването или съхранението на токсични и опасни вещества, трябва да се извършват в херметизирано оборудване. Това е необходимо за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 173

Не се допуска експлоатация на работно оборудване, което има липсващи или неизправни системи за контрол и защита, свързани с безопасността на труда. Средствата за измерване, свързани с безопасността, трябва да бъдат метрологично осигурени. Контролно-измервателните средства трябва да имат маркировка с безопасни стойности за точност на отчитане.

Чл. 174

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че автоматичните регулиращи устройства са задължени да сигнализират, ако процесите излязат извън допустимите граници на регулиране. Това е необходимо за предотвратяване на злополуки и аварии на работното място.

Чл. 175

В Наредба № 7 се определят минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Чл. 175 указва, че работното оборудване трябва да е съобразено със средата, в която ще се използва, включително условия на работа на открито и при специфични рискове като пожароопасност и взривоопасност. Освен това, размерите на оборудването трябва да са съобразени с естеството на работата и предвидимите натоварвания, за да се осигури безопасно придвижване.

Чл. 176

Работното оборудване, независимо дали е самостоятелно или част от технологични системи, трябва да бъде поддържано така, че да отговаря на изискванията за безопасност и опазване на здравето по време на целия период на използване, включително при монтиране и извеждане от експлоатация.

Чл. 177

Наредба № 7 определя изискванията за безопасност при управление на работно оборудване. Органите за управление трябва да осигуряват безопасност и да бъдат лесно видими. Включването на оборудването става само при преднамерено действие на оператора. Изискванията не важат при автоматични цикли, а управлението трябва да е извън опасните зони. При невъзможност за видимост до опасни зони, се осигуряват звукови или видими сигнали за предупреждение. Осигуряват се средства за бързо избягване на опасности, когато работещ попада в опасна зона.

Чл. 178

Системите за управление на работното оборудване трябва да осигуряват безопасност при използването му. При избора на системи за управление трябва да се вземат предвид възможните откази, грешки и ограничения при предвидените условия за работа.

Чл. 179

Наредбата предвижда, че всяко работно оборудване трябва да разполага с командно устройство, което да осигурява безопасно и напълно спиране. Това командно устройство има предимство пред устройствата за пускане. Освен това, при спиране на оборудването или опасни негови части, енергозахранването на съответните задвижвания трябва да бъде изключено.

Чл. 180

На всеки работен пост, в зависимост от съществуващите опасности, е необходимо да бъде инсталирано командно устройство. То трябва да позволява безопасно спиране на цялото работно оборудване или на определена част от него, с цел осигуряване на безопасни условия на труд.

Чл. 181

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. установява, че за всяко работно оборудване трябва да се осигури устройство за аварийно спиране, в зависимост от вида и характера на оборудването, съществуващите опасности при експлоатация и необходимото време за нормално спиране.

Чл. 182

Предупредителните устройства, инсталирани на работното оборудване, трябва да бъдат проектирани така, че да бъдат лесно забележими и да се разбират без неясноти от работещите. Това е необходимо за осигуряване на безопасни условия на труд.

Чл. 183

Член 183 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че работното оборудване, което може да предизвика опасности от падащи или изхвърляни предмети и вещества, трябва да бъде оборудвано с подходящи предпазни устройства, които да отговарят на съответните опасности.

Чл. 184

Съгласно Наредба № 7 от 23 септември 1999 г., за осигуряване на безопасността и здравето на работещите, работното оборудване и неговите части трябва да бъдат стабилизирани. Това може да се постигне чрез прикрепване, затягане, стягане, захващане или чрез други подходящи средства.

Чл. 185

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. установява минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Член 185 предвижда, че при риск от откъсване или разпадане на части от работното оборудване, работодателят е задължен да вземе подходящи предпазни мерки, за да осигури безопасността на работниците.

Чл. 186

Чл. 186 от Наредба № 7 постановява, че движещите се части на работното оборудване, които могат да причинят злополуки, трябва да бъдат оградени с предпазни устройства или да имат механизми, които спират движението при приближаване на хора или предмети. Защитните ограждения трябва да са здрави, да не създават нови опасности, да не могат лесно да се отстраняват, да са разположени на безопасно разстояние и да не затрудняват наблюдението и обслужването на оборудването. Освен това, те трябва да позволяват извършването на необходимите действия по поддръжка без демонтаж.

Чл. 187

Чл. 187 от Наредба № 7 предвижда, че работното оборудване или негови части, които имат висока или много ниска температура и не са термично изолирани, трябва да бъдат оградени с предпазни устройства. Това изискване цели да осигури безопасни условия на труд и да предотврати инциденти свързани с термични наранявания.

Чл. 188

Работното оборудване трябва да се разполага, инсталира и използва по начин, който минимизира рисковете за работещите. Това включва осигуряване на достатъчно пространство между подвижните части и съседни обекти, безопасно захранване и отвеждане на енергия и вещества, както и прилагане на други необходими мерки.

Чл. 189

Работното оборудване трябва да се използва единствено по предназначение и при условията, за които е предвидено, за да се осигурят безопасни условия на труд.

Чл. 190

Чл. 190 от Наредба № 7 определя, че местата и зоните, свързани с експлоатацията и обслужването на работното оборудване, трябва да бъдат осигурени с подходящо осветление, което да отговаря на спецификата на извършваната работа. Изменението е направено с ДВ, бр. 40 от 2008 г.

Чл. 191

Операциите по поддържането на работното оборудване трябва да се извършват само когато оборудването е спряно. Ако това не е възможно, трябва да се предприемат необходимите предпазни мерки или поддръжката да се извършва извън опасните зони. Освен това, ако за поддръжката е необходимо водене на дневник, той трябва да бъде актуален.

Чл. 192

Устройствата за изключване на работното оборудване от енергийни източници трябва да бъдат монтирани и означавани така, че да се идентифицират лесно. Освен това, при включване и изключване на оборудването, трябва да се прилагат организационни и технически мерки за осигуряване на безопасността на работниците.

Чл. 193

На работното оборудване е задължително да се поставят необходимите знаци, предупредителни надписи и маркировки, които са свързани с осигуряването на безопасността и здравето на работещите. Това е част от наредбата за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 194

Работещите трябва да имат безопасен достъп и да бъдат в безопасност на всички места, където се извършва производствена дейност и операции с работното оборудване. Всички операции, свързани с работното оборудване, трябва да се извършват при спазване на инструкциите на производителя и установените мерки за безопасност и опазване на здравето.

Чл. 195

Работното оборудване е задължително да осигурява защита на работещите от рискове, свързани с запалване, прекомерна температура, както и от изтичане на газове, прах, течности, пари или други опасни субстанции, които се произвеждат, използват или съхраняват в него.

Чл. 196

Съгласно Наредба № 7 от 23 септември 1999 г., работното оборудване не трябва да създава рискове от експлозия, свързани с него или с произвежданите, използваните или съхраняваните субстанции. Това изискване е важно за осигуряване на безопасни условия на труд.

Чл. 197

Работното оборудване трябва да осигурява защита на работниците от рискове, свързани с електрически ток, като предотвратява директен или индиректен контакт с него.

Чл. 198

Член 198 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че работата с източници на нейонизиращи лъчения трябва да се извършва при условия, които предотвратяват вредни въздействия върху работещите. Това означава, че работодателите са задължени да осигурят безопасни и здравословни условия на труд, когато се използват такива източници.

Чл. 199

Наредба № 7 определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при работа на височина. Работодателите трябва да осигурят необходимите помощни средства, като площадки, платформи, стълби и др., за безопасно извършване на работата. Използваните помощни средства трябва да отговарят на установените изисквания за безопасност. Временната работа на височина на открито е разрешена само при подходящи климатични условия, които не застрашават безопасността на работниците.

Чл. 199а

Наредбата определя изискванията за безопасен достъп до работни места на височина. Средствата за достъп се избират в зависимост от честотата на придвижване, височината и продължителността на работа. Те трябва да осигуряват бързо евакуиране и безопасно преминаване. При наличие на рискове, стълби или техники с въжета могат да се използват при краткосрочна работа. При работа с въжета е необходимо осигуряване на седалка с подходящи приспособления.

Чл. 199б

Чл. 199б от Наредба № 7 предвижда, че при необходимост за предотвратяване на падания и за защита на работещите от наранявания, трябва да се поставят защитни приспособления. Тези приспособления трябва да имат подходяща конфигурация и достатъчна якост, за да осигурят безопасността на работното място.

Чл. 199в

Наредбата определя изискванията за колективна защита срещу падания на работните места. Средствата за защита могат да се прекъсват само на места за достъп. При временно отстраняване на тези средства, трябва да се вземат компенсиращи мерки за безопасност. След приключване на работата, средствата за защита трябва да бъдат възстановени.

Чл. 200

Наредбата определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при проектиране, строеж и експлоатация на електрически уредби и съоръжения. При работа с електрически уредби трябва да се спазват изисквания относно устройството на уредбите, експлоатацията на енергопотребителите, безопасността на труда, противопожарните норми и мълниезащитата. Обслужването на електрическите уредби е разрешено само за лица с необходимата квалификация и медицинска подготовка.

Чл. 201

Чл. 201 от Наредба № 7 определя необходимостта от резервно енергийно захранване на предприятия и работно оборудване в случаи, когато прекъсването на основното енергозахранване може да предизвика аварии или да застраши живота и здравето на работниците.

Чл. 202

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя изискванията за безопасност при ремонт на работно оборудване. Ремонтите трябва да се извършват по утвърдени графици и документация. При ремонти, свързани с риск, е необходимо да се осигурят мерки за безопасност, включително спиране на оборудването и проверка на работното място. Допълнителни мерки са задължителни при работа в затворени съдове, като изпразване, проветряване и мониторинг на вредности. Ремонтираното оборудване може да бъде пуснато в експлоатация само след удостоверяване на безопасността му.

Чл. 203

Чл. 203 от Наредба № 7 определя, че работното оборудване, изложено на агресивни среди, трябва да бъде защитено от корозия в съответствие с проектите и документацията. Освен това, оборудването трябва да преминава периодични прегледи за установяване на степента на корозия, като сроковете и методите за прегледите се определят от нормативни документи или вътрешни актове.

Чл. 204

Наредба № 7 определя изискванията за проектиране, изработка, внос, монтаж, техническо освидетелстване, поддържане, ремонт и експлоатация на съоръжения с повишена опасност. Тези дейности трябва да се извършват съгласно специфичните нормативни актове. В случаи, когато няма специфични изисквания, те се разработват от съответното ведомство или работодателя.

Чл. 205

Чл. 205 регламентира изискванията за съоръжения с повишена опасност, които трябва да имат ясна маркировка за експлоатационните им параметри, като налягане и скорост на движение. Също така, повдигателните съоръжения трябва да бъдат маркирани с номиналния товар и да имат табела за всяка конфигурация, влияеща на товароподемността.

Чл. 205а

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, относно стационарните повдигателни съоръжения. Чл. 205а подчертава необходимостта от осигуряване на стабилност и надеждност на съоръженията през целия им експлоатационен период, като се вземат предвид характерът на товара и инсталационните места. Освен това, инсталацията трябва да бъде извършена така, че да се минимизира рискът от инциденти, свързани с удар на работещи, отклонение или падане на товарите, и случайно откачане на съоръженията.

Чл. 205б

Наредбата определя изискванията за избор, маркировка и съхранение на товарозахващащи приспособления. Те трябва да се избират в зависимост от характеристиките на товарите, местата за захващане, окачването и атмосферните условия. Маркировката трябва да позволява идентифицирането на основните характеристики за безопасно използване. При съставни елементи, приспособлението трябва да бъде маркирано с характеристиките на всички елементи. Съхранението трябва да предотвратява повреди и да запазва характеристиките на приспособленията.

Чл. 205в

Когато работното оборудване не е предназначено за вдигане на хора, но съществува реална възможност за това, е задължително да се постави ясно и подходящо означение за забрана на видно място.

Чл. 205г.

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при използване на работно оборудване. Чл. 205г. изисква работното оборудване за повдигане или преместване на работещи да предотвратява падането на превозващи устройства и на самите работещи, да осигурява защита от удари и притискане, както и безопасност на блокирани лица. При невъзможност за избягване на рискове, е необходимо инсталиране на допълнително въже с проверка на състоянието му всеки ден.

Чл. 206

Наредбата определя минималните изисквания за безопасност при работа с повдигателни съоръжения. Повдигателните съоръжения не трябва да се експлоатират без изправни крайни изключватели и с неизпитани въжета, вериги и товарозахватни приспособления. Допускат се само товари, които не надвишават товароподемността на съоръжението, а експлоатацията на износени въжета и вериги е забранена. Също така не се разрешава използването на непредвидени или неизправни товарозахващащи приспособления, както и теглене и влачене на товари.

Чл. 206а

Чл. 206а от Наредба № 7 предвижда, че работното оборудване, предназначено за повдигане на товари и което е подвижно или подлежи на демонтиране, трябва да бъде използвано само след осигуряване на неговата устойчивост. При оценката на устойчивостта трябва да се вземат предвид всички предвидими условия по време на употребата и характеристиките на земната повърхност.

Чл. 206б

Наредбата регламентира минималните изисквания за безопасност при повдигане на хора на работните места. Повдигането трябва да се извършва само с подходящо оборудване. В случай, че не се използва специализирано оборудване, трябва да се вземат мерки за безопасност. По време на работа с оборудване за повдигане на товари, присъствието на компетентен оператор е задължително, както и осигуряване на комуникация и евакуация в случай на опасност. Освен това, участниците трябва да преминат ежедневен инструктаж.

Чл. 206в

Според Чл. 206в от НАРЕДБА № 7, под окачени товари и под пътя на преминаването им не трябва да има работещи, освен ако работните места и пътищата за движение на работещите са защитени от подходящи предпазни конструкции. В случай че не се използват такива конструкции, трябва да се създаде подходяща организация на работа, основана на утвърдени писмени процедури.

Чл. 206г.

Когато на работна площадка се използват повече от едно оборудване за повдигане на свободно окачени товари, и ако обсегът на действие на тези устройства се припокрива, е необходимо да се предприемат мерки, които да предотвратят съприкосновение между товарите и/или между самото оборудване.

Чл. 206д

Чл. 206д от Наредба № 7 предвижда мерки за безопасност при използване на придвижващо се работно оборудване за повдигане на свободно окачени товари. Необходимо е да се предотврати накланяне, преобръщане, подхлъзване или самопроизволно придвижване на оборудването. Преди използването му е задължително да се извърши проверка за ефикасността на мерките за безопасност.

Чл. 206е

Наредбата предвижда, че ако операторът на повдигащо оборудване не може да наблюдава целия път на товара, трябва да бъде назначено компетентно лице, което да му помага чрез постоянна връзка. Освен това, трябва да се вземат допълнителни мерки за предотвратяване на сблъсъци на товара, които могат да застрашат работещите.

Чл. 206ж

Чл. 206ж от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че работата със свободно окачени товари трябва да се организира така, че работещият да може безопасно да управлява процеса на ръчно закрепване, окачване и освобождаване на товара, както директно, така и индиректно, за да осигури безопасност както за себе си, така и за останалите работещи.

Чл. 206з

Член 206з от Наредба № 7 предвижда, че при повдигане на товар от повече от едно работно оборудване за повдигане на свободно окачени товари, е необходимо да се установи и приложи процедура за осигуряване на добра координация между операторите. Това е важно за безопасността на труда и предотвратяване на инциденти.

Чл. 206и

Член 206и от Наредба № 7 предвижда, че всички операции, свързани с повдигане на свободно окачени товари, трябва да се планират, ръководят, наблюдават и изпълняват по начин, който осигурява безопасни и здравословни условия на труд за работещите.

Чл. 206к

Член 206к от Наредба № 7 задължава работодателите да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на рискове, когато работно оборудване за повдигане на свободно окачени товари не може да задържи товара поради прекъсване или повреда в енергозахранването.

Чл. 206л

Според Чл. 206л от Наредба № 7, окачените товари не трябва да се оставят без надзор, освен ако достъпът до опасната зона е ограничен по подходящ начин и товарът е окачен безопасно. Това правило има за цел да осигури безопасни условия на труд и да предотврати инциденти.

Чл. 206м

Чл. 206м от Наредба № 7 предвижда мерки за безопасност при използването на работно оборудване за повдигане на свободно окачени товари на открито. Работодателите са задължени да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на преобръщането на оборудването и за избягване на рискове за работниците. При влошаване на метеорологичните условия, които могат да застрашат безопасността, използването на такова оборудване трябва незабавно да бъде преустановено.

Чл. 207

Наредбата определя минималните изисквания за безопасност при извършване на заваръчни работи. Специално се акцентира на необходимостта от спазване на мерките за безопасност при заваряване и рязане на метали. При електродъгово заваряване, е задължително да се предприемат мерки, за да не се осветяват хората, което може да представлява риск за тяхното здраве.

Чл. 208

Чл. 208 от Наредба № 7 определя изискванията за ръчните операции на работните места. Според параграф 1, инструментите, използвани за ръчни операции, трябва да са подходящи и изправни, за да се предотвратят наранявания. Параграф 2 изисква в помещения с взривоопасна среда да се използват инструменти, които не предизвикват искри. Раздел II от наредбата съдържа допълнителни изисквания за придвижващо се работно оборудване.

Чл. 209

Чл. 209 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. постановява, че самоходното и несамоходното работно оборудване трябва да се използва в съответствие с изискванията на нормативните актове, специфични за всеки вид оборудване. Това гарантира безопасността и здравословните условия на труд на работните места.

Чл. 210

Самоходното работно оборудване трябва да се управлява само от лица, които са упълномощени и притежават необходимата квалификация. Това изискване е част от наредбата, която цели осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 211

Наредбата определя изисквания за осигуряване на безопасност при работа с самоходно и несамоходно работно оборудване. Работодателите трябва да предприемат мерки за ограничаване на рисковете, свързани с контакт на работещите с колелата или гъсеничните вериги на оборудването, както и за предотвратяване на възможността работещите да бъдат притиснати от него.

Чл. 211а

Чл. 211а от Наредба № 7 предвижда мерки за предотвратяване на непреднамерено блокиране на задвижващите елементи на работно оборудване и неговите приспособления. Ако блокирането не може да бъде избегнато, работодателят е задължен да предприеме всички възможни мерки за защита на работещите от неблагоприятни последици.

Чл. 211б

Чл. 211б от Наредба № 7 предвижда, че ако задвижващите валове на подвижно работно оборудване могат да бъдат повредени или замърсени при влачене по земята, е необходимо да се осигури приспособление за тяхното закрепване.

Чл. 211в

Чл. 211в от Наредба № 7 определя мерките за ограничаване на рисковете от преобръщане на придвижващо се работно оборудване, когато то се използва в условия, различни от предвидените. Предвиждат се три основни мерки: 1) наличието на защитно устройство, което ограничава завъртането при преобръщане; 2) осигуряване на безопасно пространство около работещите; 3) прилагане на еквивалентно устройство. Защитните устройства могат да бъдат част от оборудването. Изискванията не важат, ако оборудването е стабилизирано или е проектирано да не преобръща. При риск от премазване, трябва да се монтира система за задържане на работещите.

Чл. 211г.

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя мерките за безопасност при работа с вилични кари, когато те се използват в условия, различни от предвидените. Според Чл. 211г. е необходимо кари да бъдат съоръжени с устройства, които ограничават рисковете от преобръщане. Тези мерки включват: ограждащо устройство за водача, устройство, предотвратяващо преобръщане, осигуряване на достатъчно пространство между земята и частите на кара, устройство, задържащо работещите към седалката, и други еквивалентни устройства.

Чл. 212

Наредбата определя минималните изисквания за безопасност на самоходно работно оборудване, което може да представлява риск за хората. Основните условия включват: предотвратяване на неупълномощено пускане, устройства за намаляване на последиците от сблъскване, спирачни системи, подобрена видимост, осветление за работа през нощта, пожарогасителни устройства, автоматично спиране при дистанционно управление и организационни правила за безопасност при движение извън определените маршрути.

Чл. 213

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда мерки за осигуряване на безопасност при работа с самоходно оборудване. Член 213 указва, че трябва да се предприемат организационни мерки за предотвратяване достъпа на пешеходци в работната зона на такова оборудване. В случай на необходимост от присъствие на работещи в тази зона, трябва да се вземат мерки за тяхната безопасност.

Чл. 214

Член 214 от Наредба № 7 предвижда, че скоростта на самоходно работно оборудване, предназначено за превозване на работещи, трябва да бъде регулирана с цел осигуряване на безопасност при изпълнение на работа по време на движение.

Чл. 215

Чл. 215 от Наредба № 7 указва, че самоходно и несамоходно работно оборудване с двигател за вътрешно горене може да се използва на работни места само при осигурени мерки за спазване на нормите и изискванията за чистота на въздуха. Раздел III от наредбата съдържа специфични изисквания за използването на стълбите, като е обновен през 2004 г.

Чл. 215а

Наредбата определя минималните изисквания за безопасност при използване на стълби на работните места. Стълбите трябва да бъдат подбирани по размер и вид, за да осигуряват удобство и безопасност. Те трябва да се поставят стабилно, да не се отместват по време на употреба и преносимите стълби да опират на неподвижна основа с хоризонтални стъпала. Висящите стълби трябва да бъдат закрепени безопасно, а стълбите за достъп трябва да осигуряват здраво захващане на работещите, особено при необходимост от издигане над платформата.

Чл. 215б

Чл. 215б от Наредба № 7 определя изискванията за безопасност при изкачване и слизане по наклонени стълби. Работещите трябва да използват стълби с парапети, когато наклонът е по-голям от 20°. При височина над 10 м е необходимо стълбите да имат площадки за отдих на всеки 10 м. За места с много работещи или интензивно движение, трябва да се осигурят отделни стълби за изкачване и слизане. Освен това, стълбите трябва да са здрави, обезопасени и правилно поддържани.

Чл. 215в

Чл. 215в от Наредба № 7 посочва мерки за предотвратяване на приплъзването на стълби по време на работа. Приплъзването на опорите на преносимите стълби трябва да се предотврати чрез закрепване на страничните греди. Еднораменните стълби трябва да се поставят под наклон от 70° до 75° спрямо хоризонталната равнина, за да се избегне нежелано преместване. При хлъзгави подове е необходимо да се използват двураменни стълби или стълби с площадка. Ако мерките за закрепване не са възможни, стълбите трябва да се държат от човек.

Чл. 215г.

Наредбата определя изискванията за безопасност при използване на единични стълби. Стълбите с дължина над 3 метра трябва да бъдат закрепени, за да се предотврати обръщането им. За стълби с дължина над 5 метра трябва да се вземат допълнителни мерки за предотвратяване на деформиране, като подпиране в средата. Висящите метални стълби с дължина над 5 метра трябва да са оборудвани с предпазни метални обръчи с вертикални връзки.

Чл. 215д

Чл. 215д от Наредба № 7 определя изискванията за безопасно поставяне на стълби на работните места. Стълбите трябва да са разположени удобно и безопасно, без да пречат на пешеходни пътеки или да са в близост до незаключени врати. Ако не може да се избегне поставянето на стълби в рискови зони, трябва да се предприемат мерки за безопасност, като ограждания и предупредителни табели.

Чл. 215е

При използването на сглобяеми или удължаващи се стълби е задължително да се осигури неподвижността на отделните им елементи един спрямо друг, както и на опорите им, преди да се започне изкачването по тях. Това изискване е част от мерките за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 215ж

Наредбата определя, че стълбите трябва да се използват по начин, който осигурява на работещите стабилно захващане и здрава опора. При ръчно пренасяне на товари по стълба, работещите трябва да могат да поддържат постоянно сигурно захващане, без да е възпрепятствано тяхното безопасно движение.

Чл. 215з

Наредба № 7 определя минималните изисквания за безопасност при работа със стълби. Забранено е удължаването на стълби, използването на двураменни стълби в неподходящи условия, пренасяне на товари по стълби, преместване на стълба с работещи на нея, както и работа на височина без предпазни мерки. Строго се забранява стоенето под стълба, оставянето на инструменти на стъпалата, подхвърлянето на предмети и работа при неблагоприятни условия на стълбите.

Чл. 215и

Наредбата предвижда изисквания за извършване на изчислителни проверки на устойчивостта и стабилността на скелетата в случай, че липсва документация от производителя или тя не обхваща необходимите структурни конфигурации. Изчисленията не са задължителни, ако скелетата се инсталират по предвидените от производителя конфигурации.

Чл. 215к

Чл. 215к от Наредба № 7 предвижда изисквания за безопасност при работа със скелета. Изготвя се план за монтаж, използване и демонтаж на скелето от квалифицирано лице, който включва специфични особености на скелето и необходимостта от товарни площадки. Платформите на скелето трябва да отговарят на размери и носимоспособност, осигурявайки безопасност при работа. Те трябва да са неподвижни и без опасни пролуки. Забранено е използването на ръчни колички за транспортиране на товари по платформи, които не са предназначени за това.

Чл. 215л.

Наредбата определя минималните изисквания за безопасни условия на труд при работа със скелета. Скелетата трябва да се монтират, използват и демонтират по безопасен начин, като се гарантира тяхната стабилност. Носещите елементи трябва да бъдат обезопасени срещу приплъзване, а подвижните скелета - срещу внезапни премествания. Подложките, на които се монтира скелето, трябва да бъдат проектирани така, че да не надвишават допустимото натоварване на основата.

Чл. 215м

Чл. 215м от Наредба № 7 предвижда, че части на скелета, които не са готови за използване, трябва да бъдат обозначени със знаци за безопасност и оградени с подходящи средства за физическа защита. Това е необходимо за предотвратяване на достъпа до опасната зона по време на монтаж, демонтаж или реконструкция.

Чл. 215н

Чл. 215н от Наредба № 7 определя изискванията за монтаж, демонтаж и реконструкция на скелета. Работата с тях трябва да се извършва под контрола на квалифицирано лице и от работници, преминали специализирано обучение. Обучението включва разчитане на планове, безопасност при работа, мерки за предотвратяване на падания, безопасност при неблагоприятни климатични условия, допустими натоварвания и рискове свързани с работата. Работещите следват инструкциите от плана по чл. 215к, ал. 1.

Чл. 215о

Наредба № 7 определя изискванията за безопасност при работа с техники за достъп и позициониране с въжета. Работещите трябва да използват две отделно закрепени въжета: работно и обезопасяващо. Те трябва да са снабдени с предпазни средства и системи за предотвратяване на падане. Инструментите трябва да са прикрепени безопасно, а работата да бъде наблюдавана от определени лица. Работещите трябва да имат специализирано обучение за безопасност и спасителни процедури.

Чл. 215п

Чл. 215п от Наредба № 7 позволява в определени изключителни обстоятелства да се използва само едно въже вместо две, ако оценката на риска е показала, че това би увеличило опасността. В такъв случай трябва да се предприемат подходящи мерки за осигуряване на безопасността на работещите.

Чл. 216

Чл. 216 от Наредба № 7 определя, че трудовата дейност трябва да се организира по начин, който предотвратява или ограничава неблагоприятните въздействия от работата, технологията, оборудването и условията на труд. Целта е да се осигурят оптимални условия на труд, висока работоспособност, ефективност и удовлетвореност на работниците.

Чл. 217

Чл. 217 от Наредба № 7 регламентира процеса на установяване на съответствието на работната среда и използваното оборудване с нормите за безопасност и здраве при работа. Оценката на риска е задължителна и обхваща всички аспекти на трудовата дейност в предприятието. Измерванията се извършват съгласно нормативните актове и с периодичност, определена от работодателя. Те могат да бъдат извършвани както от служители на работодателя, така и от упълномощени лица. Резултатите от измерванията трябва да бъдат включени в документацията по оценката на риска.

Чл. 218

Работната поза и местоположението на работещите трябва да отговарят на ергономичните принципи, за да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 219

Чл. 219 от Наредба № 7 предвижда, че трудовата дейност трябва да се организира оптимално, за да се предотврати продължителното статично мускулно напрежение и да се ограничи монотонността на двигателната дейност. Това е необходимо за осигуряване на здравословни условия на труд.

Чл. 220

Наредбата определя минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места. Член 220 акцентира върху контрола и подобрението на психосоциалните фактори, свързани с трудовата дейност, чрез специфични профилактични програми, насочени към намаляване на психичното напрежение и стреса по време на работа. Глава осма от наредбата се фокусира върху водоснабдителните и канализационни системи.

Чл. 221

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда, че предприятията трябва да осигурят необходимите количества вода за производствени, питейно-битови и противопожарни нужди. Забранено е свързването на водопроводни инсталации за питейна вода с тези за промишлено-технологична вода, както и използването на промишлени води за питейно-битови нужди.

Чл. 222

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда изграждане на необходимите канализационни системи и съоръжения в предприятията. Отпадни води с агресивни и токсични вещества трябва да се отвеждат в самостоятелна канализационна система и да се пречистват или неутрализират. Забранено е смесването на тези отпадни води с битово-фекалните преди пречистването. Пречистването и неутрализацията на отпадните води трябва да се извършва по технологии, съгласувани с компетентните органи. Освен това, канализациите за химически замърсени води трябва да отговарят на изискванията за безопасност, опазване на здравето и противопожарна охрана.

Чл. 223

Чл. 223 от Наредба № 7 задължава работодателя да създаде организация за осигуряване на пожарната безопасност в предприятието, съгласно Наредба № Із-2377 от 2011 г., която определя правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

Чл. 224

Наредбата определя минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Член 224 е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 37 от 2004 г., и е в сила от 06.11.2004 г.

Чл. 225

Работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд, включително безпрепятствено придвижване по евакуационни пътища, обозначаване на тези пътища и изходи, евакуационно осветление и поддържане на електрическите инсталации без опасност от пожар. Работните места трябва да бъдат оборудвани с подходящи средства за първоначално пожарогасене и, при необходимост, с пожароизвестителна система. Пожаротехническите средства трябва да са лесно достъпни и обозначени. Изискванията се изпълняват в съответствие с Наредба № Із-2377 от 2011 г.

Чл. 226

Член 226 от Наредба № 7, която регламентира минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 24 от 2013 година.

Чл. 227

Член 227 от Наредба № 7, който се отнася до минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 24 от 2013 година.

Чл. 228

Наредба № 7 определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Чл. 228 е отменен с ДВ, бр. 24 от 2013 г. Глава десета от наредбата се отнася до санитарното и битовото обслужване на работниците.

Чл. 229

Чл. 229 от Наредба № 7 определя изискванията за поддържане на чистота в територията на предприятието и работните места. Отпадъците трябва да се събират и обработват на определени места, съобразно производствените, санитарните и противопожарните изисквания. Съхранението на материали, суровини и готова продукция трябва да се извършва на определени места, спазвайки изискванията за безопасност на труда и санитарните, противопожарните и технологичните изисквания.

Чл. 230

Наредбата предвижда осигуряване на санитарно-битови помещения за работещите, в съответствие с изискванията на нормативните актове, с цел гарантиране на личната хигиена.

Чл. 231

Когато производственият процес изисква работещите да ползват специално работно облекло, работодателят трябва да осигури съблекални, които са лесно достъпни, с достатъчно място и капацитет, както и с възможност за сядане, ако преобличането на друго място не е подходящо поради безопасността, здравето или благоприличието.

Чл. 232

Съгласно Наредба № 7 от 23 септември 1999 г., всеки работник има право на заключващо се шкафче в съблекалните. При работа с опасни субстанции или при наличие на влага и замърсяване, шкафчетата за работни и обикновени дрехи трябва да бъдат отделени.

Чл. 233

Според Наредба № 7, когато не са необходими съблекални, работодателят е длъжен да осигури на всеки работник място, което може да се заключва, за съхранение на личните вещи и облекло.

Чл. 234

Наредбата предвижда осигуряване на душове с топла и студена вода за работещите, когато характерът на работата и условията на труд го изискват. Размерите на душовите помещения трябва да отговарят на броя на работещите и да осигуряват хигиенни условия за измиване.

Чл. 235

Според Наредба № 7 от 23 септември 1999 г., в случаите, когато не са необходими душове, работодателите трябва да осигурят подходящи умивалници, снабдени с топла и студена течаща вода, разположени в близост до работните места и съблекалните.

Чл. 236

Член 236 от Наредба № 7 предвижда, че когато душовете или умивалниците са отделни от съблекалните, трябва да бъде осигурена топла връзка между тях. Това е необходимо за подобряване на комфорта и хигиената на работното място.

Чл. 237

Чл. 237 от Наредба № 7 предвижда изисквания за осигуряване на необходимия брой тоалетни и умивалници близо до работните места, както и осигуряване на достатъчно количество питейна вода и подходящи безалкохолни напитки за работещите. Чл. 237 (1) уточнява, че тоалетните и умивалниците трябва да са в близост до работните места, а Чл. 237 (2) акцентира на задължението за предоставяне на питейна вода и безалкохолни напитки.

Чл. 238

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя минималните изисквания за създаване на здравословни и безопасни условия на труд. Чл. 238 посочва, че в зависимост от броя на работещите и характера на работата, мъжете и жените трябва да имат осигурени отделни съблекални, душови помещения, умивални и тоалетни, или да се осигури тяхното отделно използване.

Чл. 239

Наредба № 7 определя условията, при които на работещите трябва да се осигурят помещения за почивка. Те включват ситуации, когато технологичният процес изисква чести и продължителни прекъсвания, когато в помещенията има много хора и когато безопасността и здравето налагат определени режими на труд и почивка.

Чл. 240

Стаите за почивка трябва да са лесно достъпни, достатъчно просторни и съобразени с броя на ползващите ги лица. Те трябва да бъдат обзаведени с маси и столове с облегалки, в зависимост от характера на почивките. В офисите, където е възможна релаксация, не е необходимо осигуряване на стаи за почивка. Пушенето в стаите и местата за почивка е забранено.

Чл. 241

Член 241 от Наредба № 7 предвижда осигуряване на подходящи условия за почивка в легнало положение на бременни и кърмачки, с цел гарантиране на тяхното здраве и безопасност на работното място.

Чл. 242

В зависимост от размера на предприятието, вида на работата и честотата на трудовите злополуки, е необходимо да се осигурят една или повече стаи за първа помощ на работните места.

Чл. 243

Съгласно Наредба № 7 от 23 септември 1999 г., стаите за първа помощ трябва да бъдат оборудвани с необходимите средства за оказване на първа помощ и да са лесно достъпни с носилки. Освен това, те трябва да бъдат обозначени с установените знаци.

Чл. 244

На работните места, където условията изискват, трябва да се осигурят лесно достъпни средства за оказване на първа помощ. Тези средства трябва да бъдат обозначени с установените знаци.

Чл. 245

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. предвижда осигуряване на подходящи работни места за работещите с увреждания, включително достъп до врати, проходи, стълбища, бани, умивални, тоалетни и други съоръжения. В глава единадесета се разглежда осигуряването на лични предпазни средства и специални работни облекла.

Чл. 246

На работещите трябва да се осигурят необходимите лични предпазни средства и специални работни облекла, съгласно нормативните актове. Лица, които не разполагат с изискваните лични предпазни средства и облекла, и не са получили инструктаж и обучение за тяхното използване, не могат да бъдат допускани до работа.

Чл. 247

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Член 247 регламентира утвърдителен списък на работните места, за които се осигуряват лични предпазни средства и специални работни облекла, включително условията за тяхното използване и поддръжка. Работодателят е отговорен за осигуряване на условия за съхранение и поддържане на тези средства, а разходите са за негова сметка. Забранено е използването на средства с изтекъл срок на годност или не по предназначение.

Чл. 248

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Чл. 248 задължава юридическите лица и еднолични търговци, които извършват дейности в строежи от първа, втора и трета категория, да разработват и поддържат актуален авариен план. Те трябва да запознаят работещите с плана и да организират годишни тренировки за неговото изпълнение. Всички дейности трябва да се извършват в съответствие с изискванията на Закона за защита при бедствия.

Чл. 249

Наредба № 7, приета на 23 септември 1999 г., определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Член 249 от наредбата е бил допълнен през 2008 г. и впоследствие отменен през 2013 г.

Чл. 250

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. определя минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Член 250 от наредбата е отменен с Държавен вестник, брой 24 от 2013 г.

Чл. 251

Наредбата определя минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. В нея се дават определения на ключови термини, като "работно място", "работодател", "работно оборудване" и "опасна зона". Включени са и разпоредби, които въвеждат директиви на ЕС, свързани с безопасността и здравето на работниците. Наредбата влиза в сила три месеца след обнародването й и отменя предишни наредби, свързани с безопасността на труда.

§ 1

Наредбата определя минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Включва определения за ключови термини като "работно място", "предприятие", "работно оборудване", "опасна зона", "експониран работещ", "работодател", "психосоциални фактори" и "оператор". Подчертава важността на безопасността на работното място и рисковете, свързани с работното оборудване.

§1а

С наредба № 7 от 23 септември 1999 г. се въвеждат минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Параграф §1а, добавен с ДВ, бр. 40 от 2008 г., указва, че наредбата имплементира две директиви на Съвета на Европейския съюз: Директива 89/654/ЕИО относно минималните изисквания за безопасност и здраве на работното място и Директива 89/655/ЕИО относно безопасността и здравето на работниците при използване на работно оборудване, с последващи изменения и допълнения.

§3

Наредба № 7, която определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, влиза в сила три месеца след обнародването си в "Държавен вестник". През този период Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Министерството на здравеопазването (МЗ) са задължени да публикуват списък на нормативните актове, свързани с изискванията на наредбата, в специализираните си бюлетини.

§ 4

Параграф §4 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 7 указва, че изискванията, посочени в определени членове от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), трябва да бъдат спазвани за работни места и работно оборудване, създадени или въведени в експлоатация преди влизането в сила на наредбата, в сроковете, определени в § 3 от ЗЗБУТ.

§5

С влизането в сила на Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. се отменят три предишни наредби: Наредба № 6 от 1996 г., Наредба № 41 от 1995 г. и Наредба № 1 от 1987 г., които регулират условията за безопасност и здраве при трудовата дейност.

§7

Контролът по изпълнение на наредбата за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване се осъществява от Главна инспекция по труда (ГИТ) към Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Преходните и заключителни разпоредби са част от изменението и допълнението на наредбата, обнародвана в Държавен вестник, брой 43 от 2003 г.

§40

Наредба № 7, обнародвана в "Държавен вестник", влиза в сила с различни срокове за различни изисквания: една година след обнародването за организацията на работата и три години за техническите изисквания, свързани с обезопасяването на работното оборудване. Преходните и заключителни разпоредби към изменението и допълнението на наредбата са обнародвани в "Държавен вестник", брой 88 от 2004 г. и влизат в сила от 05.11.2004 г.

§24

Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд влиза в сила на 5 ноември 2004 г. Заключителните разпоредби към Наредба № РД-07-5 от 15 ноември 2016 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на електромагнитни полета, са обнародвани в Държавен вестник, брой 95 от 2016 г. и влизат в сила от 2 март 2017 г.