ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА РАЗПРОСТРАНИТЕЛИТЕ И ДОСТАВЧИЦИТЕ НА МЕДИЙНИ УСЛУГИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 42 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 06.07.2009 Г., ДОП. - ДВ, БР. 94 ОТ 2018 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът определя основанията и реда за депозиране на печатни и други произведения, които са създадени и тиражирани в България или са свързани с нея. Освен това, той регулира начина на обявяване на информация относно разпространителите на периодични печатни произведения и доставчиците на медийни услуги.
Чл. 2
Законът определя целите и задачите на задължителното депозиране на печатни и други произведения, които включват събиране и съхраняване на произведения с цел осигуряване на пълни колекции, предоставяне на обществен достъп до тях, изготвяне и разпространение на библиографска информация, както и предоставяне на статистическа информация на компетентните органи.
Чл. 3
Законът определя произведенията, които подлежат на задължително депозиране, включително печатни, звукови, филмови и електронни произведения, създадени от български физически или юридически лица. Също така, задължително депозиране подлежат произведения, публикувани в електронни мрежи, дисертации, ордени, банкноти и пощенски марки, както и произведения, създадени по поръчка на български лица в чужбина. Законът е в сила от 06.07.2009 г. и е изменен през 2018 г.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения уточнява, че не подлежат на задължително депозиране обекти, които са издадени, осъществени, заснети и произведени за лично или вътрешноведомствено ползване. Това означава, че произведения, предназначени само за лична употреба или за вътрешни нужди на организация, не трябва да бъдат депозирани.
Чл. 5
Чл. 5 от закона определя лицата, които са задължени да депозират печатни и други произведения. Те включват издатели, продуценти и производители на обекти, присъждащи научни степени, издаващи пощенски марки и внасящи обекти в страната. В случай, че издателите са физически лица, задължението за депозиране на екземплярите пада върху производителите.
Чл. 6
Законът предвижда задължително депозиране на печатни и други произведения в определени количества в Националната библиотека. Печатните произведения с тираж над 300 бр. трябва да се депозират в 12 екземпляра, докато тези с тираж до 100 бр. - в 3 екземпляра. Регламентирани са и изискванията за произведения, отпечатани в чужбина, както и за различни формати, включително дигитални. Допълнителни указания са дадени за произведения, отпечатани с различни корици и в различни формати.
Чл. 7
Законът определя изискванията за информация, която трябва да съдържат печатните произведения, аудио-визуалните и електронните документи, звукозаписите и филмите, подлежащи на депозиране. Тази информация включва наименование и адрес на издателя, място на издаване, наименование и адрес на производителя, година на издаване и международен стандартен номер на изданието. Депозираните произведения трябва да бъдат с перфектно качество и комплектувани с предвидените приложения. Информацията за тиража е предназначена само за нуждите на националната статистика. Отговорността за достоверността на предоставената информация носи издателят, а за периодичните печатни произведения и производителят и разпространителят.
Чл. 7а
Чл. 7а от Закона задължава издателите на периодични печатни произведения в България да публикуват информация за действителния собственик в първия брой на всяка календарна година. При промяна на информацията, актуализацията трябва да бъде направена в следващия брой. Доставчиците на медийни услуги трябва ежегодно до 30 юни да подават декларация в Министерството на културата, съдържаща информация за действителния собственик, публични длъжности и финансиране. Декларацията включва информация за договори с държавни органи и финансиране от международни институции. Декларацията се подава електронно и трябва да бъде обявена в търговския регистър. При промяна на собствеността, доставчикът е длъжен да декларира това в 7-дневен срок и да публикува актуална информация на интернет страницата си.
Чл. 7б
Разпространителите на периодични печатни произведения са задължени да подават ежегодно декларация в Министерството на културата, която идентифицира действителния собственик и броя на обектите за продажба на дребно. Промените в действителния собственик трябва да се декларират в срок от 7 дни. Декларацията се подава електронно и трябва да съдържа необходимата информация, иначе се счита за неподадена. При наличие на значително количество обекти, Министерството уведомява Комисията за защита на конкуренцията. Разпространителите трябва да публикуват информация за действителния собственик на своите интернет страници.
Чл. 7в
Чл. 7в от закона предвижда, че Министерството на културата създава и поддържа публичен регистър с информация, свързана с депозирането на печатни и други произведения. Информацията се публикува в регистъра в 10-дневен срок след подаването на декларацията от длъжностни лица, при спазване на изискванията за защита на личните данни.
Чл. 8
Законът определя сроковете за задължително депозиране на различни произведения. Печатните произведения (с изключение на вестниците) трябва да се депозират в двуседмичен срок от отпечатването на първата партида. Столичните вестници се депозират в деня на отпечатването, а извънстоличните - в тридневен срок. Звукозаписите и произведенията на електронен носител се депозират в двуседмичен срок от завършването им. Филмите трябва да се депозират в двумесечен срок. Дисертационни и хабилитационни трудове, ордени, медали, пощенски марки и други обекти също имат двуседмичен срок за депозиране.
Чл. 9
Съгласно Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения, депозирането на произведения се извършва в различни институции в зависимост от техния вид. Печатните произведения, дисертационни и хабилитационни трудове, звукозаписи, както и определени обекти, се депозират в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Филмите се депозират в Националната филмотека. Обектите, свързани с историческото наследство, отиват в Националния исторически музей. Министерството на транспорта и съобщенията получава обекти, свързани с транспорт и съобщения, а Държавна агенция "Архиви" е отговорна за обекти, създадени на база архивни документи.
Чл. 10
Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" има задължения да разпределя част от получените задължителни екземпляри между други библиотеки, съгласно правилника за прилагане на закона, и да съставя, обнародва и разпространява националната библиография.
Чл. 11
Чл. 11 от закона гласи, че при депозирането на произведенията авторските и сродните им права остават изцяло запазени. Това означава, че правата на авторите и свързаните с тях лица не се прехвърлят или ограничават с депозирането на произведенията.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения определя правата на получателите на депозирани произведения. Те имат право да използват произведенията в съответствие с разпоредбите на закона, да публикуват библиографска информация за тях, да извършват консервационни работи и да презаписват произведенията в дигитална форма, когато е необходимо за тяхното трайно съхраняване.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона задължава получателите на депозирани печатни и други произведения да ги съхраняват, да поставят печат "Депозит" (с изключение на пощенските марки), да публикуват безплатно библиографска информация в националната библиография и в централната каталогизация, да включват информацията в справочни издания и бази данни, и да използват информацията за тиража само за нуждите на националната статистика.
Чл. 14
Чл. 14 от закона забранява продажба, дарение или замяна на депозирани печатни и други произведения. Тази разпоредба е в сила от 06.07.2009 г. и е изменена с ДВ, бр. 42 от 2009 г.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения гласи, че ползването на депозирани произведения е разрешено само за регистрирани читатели в институцията, която е получател на произведенията. Това правило е в сила от 06.07.2009 г.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона определя, че ползването на произведенията, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 5, трябва да се извършва от едно работно място и не може да се осъществява в локалната мрежа на институцията или в мрежа с много потребители. Законът предвижда и административнонаказателни разпоредби, свързани с нарушенията, но те не са описани в предоставения текст.
Чл. 17
Законът предвижда санкции за лица, които не изпълняват задълженията си по депозиране на печатни и други произведения. Глобите варират от 300 до 15 000 лв. в зависимост от нарушението и повторността му. Специални санкции са предвидени за издатели на периодични печатни произведения, които не спазват изискванията за информация. Длъжностни лица, нарушаващи разпоредбите на закона, също подлежат на санкции.
Чл. 18
Законът регулира задължителното депозиране на печатни и други произведения в България. В него се определят актовете за установяване на нарушения, които се съставят от длъжностни лица в Министерството на културата, Министерството на транспорта и съобщенията, или в общинските администрации. Наказателните постановления се издават от съответните министри или упълномощени лица. Законът уточнява и определени термини, свързани с произведенията, печатните произведения, звукозаписите и медийните услуги. Включени са и преходни и заключителни разпоредби, касаещи влизането в сила на закона и неговите изменения.
§1
Законът определя термини, свързани със задължителното депозиране на произведения, включително "задължителни екземпляри", "печатни произведения", "звукозапис", "филм", "издател", "производител", "продуцент" и "доставчик на медийна услуга". Включени са и нови понятия, като "действителен собственик" и "финансиране", както и определения за "периодични печатни произведения" и "публична длъжност". Законът регламентира задълженията на различни участници в медийната сфера и условията за депозиране на произведения.
§2
В Закона за корпоративното подоходно облагане се добавя нова точка в чл. 23, ал. 3, която определя производствената стойност на депозираните задължителни екземпляри и разходите по тяхното изпращане, съгласно Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения.
§6
Законът за задължителното депозиране на печатни и други произведения е приет на 15 декември 2000 г. от ХХХVIII Народно събрание и влиза в сила от 1 януари 2001 г. Промените в закона, обнародвани в ДВ, бр. 42 от 2009 г. и допълнени в ДВ, бр. 94 от 2018 г., актуализират разпоредбите, свързани с депозирането на медийни услуги.
§88
Законът за задължителното депозиране на печатни и други произведения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с прилагането на закона и с необходимостта от адаптиране на съществуващите практики в контекста на новите изисквания. Специално внимание се обръща на Закона за Националния архивен фонд, който е в сила от 13.07.2007 г.
§23
Законът за задължителното депозиране на печатни и други произведения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за обществените библиотеки са обнародвани в същия брой на вестника и също влизат в сила от 06.07.2009 г.
§12
Законът влиза в сила в едномесечен срок след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на глава седма, която влиза в сила от 1 януари 2010 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с измененията на закона, обнародвани в ДВ, бр. 82 от 2009 г., които влизат в сила от 16.10.2009 г.
§4
Законът за задължителното депозиране на печатни и други произведения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните разпоредби касаят изменения и допълнения към закона, обнародвани в ДВ, бр. 87 от 2010 г.
§7 и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.
Издателите на периодични печатни произведения са задължени да подадат декларация в едномесечен срок след влизането в сила на закона. Информацията от декларацията трябва да бъде публикувана в първия брой на печатното произведение, излязъл след подаването на декларацията. Заключителните разпоредби са обнародвани в ДВ, бр. 94 от 2018 г.
§9
Параграф §9 от закона предвижда, че в срок от една година след влизането в сила на закона, Министерството на културата трябва да създаде публичен регистър. До създаването на този регистър, декларациите по чл. 7а и 7б ще се подават електронно. В допълнение, министърът на културата е задължен да утвърди образците на декларациите в срок от един месец и да издаде наредбата по чл. 7в, ал. 2 в срок от три месеца след влизането в сила на закона.
Параграф §46
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с различни дати за влизане в сила на отделни параграфи и алинеи. Някои разпоредби влизат в сила от 1 август, 1 юли, 1 септември, 1 декември 2023 г., 1 октомври 2023 г., 1 януари 2024 г. и 9 месеца след обнародването му в 'Държавен вестник'. Параграф 32 влиза в сила от 1 януари на втората година след преброяването на населението и жилищния фонд през 2021 г.
