НАРЕДБА № 7 ОТ 22 ФЕВРУАРИ 2008 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ОБРАЗЦИТЕ НА КНИЖА, СВЪРЗАНИ С ВРЪЧВАНЕТО ПО ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата утвърджава формата и съдържанието на образците на призовки, съобщения и уведомления, които се използват при връчването на документи по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Чл. 2
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. утвърджава образци на призовки и съобщения, които се връчват от съда в съответствие с Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образците включват призовки за съдебни заседания, лични явявания, вещо лице и свидетели, както и различни съобщения, свързани с искови молби, определения, жалби и други процесуални документи. Наредбата предоставя подробен списък на приложенията, свързани с всяка от тези призовки и съобщения.
Чл. 3
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. утвърджава образците на книжата, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Чл. 3 изброява 12 вида образци, включително съобщение за образувано изпълнително дело, покани за доброволно изпълнение и предаване на дете, запорни съобщения, призовки за принудително изпълнение и др. Всеки образец е свързан с конкретна процедура в изпълнителното производство и е обозначен с приложение.
Чл. 4
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. утвърджава образците на уведомления, свързани с гражданския процес. Според Чл. 4, образците включват: 1. Уведомление за ответник и подпомагаща страна (приложение № 32); 2. Уведомление за свидетел, вещо лице и неучастващо в делото лице (приложение № 33).
Чл. 5
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. утвърджава образците на призовки и съобщения, които се използват при призоваване от съд и връчване на актове. Образците по чл. 2, т. 1-4 са задължителни за всяко призоваване, а тези по т. 9 и 11 - за връчване на съдебни актове, освен ако не е предвиден специален образец. Възможно е използването на образците и при други случаи с необходимите уточнения, които се бележат и заверяват. Данните за съдебния изпълнител в призовките зависят от вида на изпълнителя - държавен или частен.
Чл. 6
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. урежда образците на книжа, свързани с връчването в гражданския процес. Чл. 6 предвижда, че при необходимост от издаване на книжа, различни от утвърдените образци, органът, ръководещ процесуалните действия, е задължен да изготви съответните книжа в съответствие с изискванията на закона. Наредбата влиза в сила от 1 март 2008 г.
Чл. 44
Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и действията, свързани с него. Той изисква удостоверяване на самоличността на получателя чрез документ за самоличност. При отказ за представяне на документа, връчителят може да поиска съдействие от Главна дирекция "Охрана". Получателят удостоверява с подписа си получаването на съобщението. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва и не засяга редовността на връчването.
Чл. 47
Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец, връчителят залепва уведомление на видно място. Невъзможността за намиране на ответника се установява с минимум три посещения на адреса с интервал от една седмица, включително едно посещение в неприсъствен ден. Изключение се прави, ако връчителят има данни, че ответникът не живее на посочения адрес, удостоверени от съответните органи.
Чл. 51, ал. 3 от НАРЕДБА № 7
Наредбата определя правилата за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от доверителя си, освен при определени условия, като отказът му трябва да бъде отбелязан и удостоверен. Съобщението уведомява адресата за явяване в съдебно заседание и включва информация за делото, както и предупреждение за последствия при неявяване. Лицата, които не могат да получат призовката, са посочени в наредбата. Адресатите трябва да носят документ за самоличност при явяване.
Чл. 40
Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда за връчване на съобщения, освен ако има пълномощник в България. Ако не посочат такова лице, съобщенията ще се считат за връчени, след като се приложат към делото, а страната трябва да бъде уведомена за тези последици.
Чл. 41 от НАРЕДБА № 7 от 22 февруари 2008 г.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за законния представител, попечителят и пълномощникът. При неизпълнение на това задължение, всички съобщения се смятат за връчени и се прилагат към делото. Съдът трябва да предупреди страната за тези последици при връчване на първото съобщение.
Чл. 95 от Наредба № 7
Молбата за правна помощ трябва да бъде подадена в писмена форма до съда, пред който делото е висящо. Това е регламентирано в Чл. 95 от Наредба № 7.
Чл. 5
Член 5 от Наредба № 7 посочва, че правна помощ се предоставя на физически лица на основание на условия, определени в настоящата наредба и в други закони. Това осигурява правна защита и съдействие на гражданите при необходимост.
Чл. 23
Наредбата определя правилата за предоставяне на правна помощ в случаи, когато е задължителна адвокатска защита или когато страните по дело не разполагат със средства за заплащане на адвокат. Съдът оценява финансовото състояние на страните на базата на доходи, имущество, семейно и здравословно положение, трудова заетост и други обстоятелства. Връчването на призовки и уведомления се извършва по установените правила, а неявяването на редовно призовани страни не пречи на разглеждането на делото. Лицата могат да заявят желание за правна помощ.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 7 определя процедурата за връчване на съобщения на ответника, когато той не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец. В такъв случай, връчителят е задължен да залепи уведомление на вратата или пощенската кутия, а при липса на достъп - на входната врата или на видно място. За да се констатира, че ответникът не е намерен, трябва да има поне три посещения на адреса с интервал от една седмица, включително поне едно посещение в неприсъствен ден. Тези правила важат и за връчване на съобщения на подпомагащи страни, свидетели и вещо лице, като уведомленията могат да се оставят в пощенската кутия или да се залепват.
Чл. 51, ал. 3 от Наредба № 7
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. регламентира образците на документи, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. Чл. 51, ал. 3 указва, че адвокатът не може да откаже получаването на съобщението от своя доверител, освен в определени случаи, като например при оттегляне на пълномощното или когато пълномощното не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и не влияе на редовността на връчването.
Чл. 142
Наредба № 7 определя правилата за разглеждане на дела в гражданския процесуален кодекс при неявяване на страните. Според чл. 142, ако страна, редовно призована, не се яви, делото може да бъде разгледано. Съдът продължава с делото, след като приключи с тези, по които страните са се явили. Делото се отлага, ако страна или нейният пълномощник не могат да присъстват поради непреодолимо препятствие. При отлагане, съдът определя следващата дата на заседание и призовава страните, свидетелите и вещите лица. Ако е необходимо, новата дата за заседание се определя в закрито заседание, след което страните и свидетелите се призовават.
Чл. 163
Съгласно Чл. 163 от наредбата, свидетелят е задължен да се яви пред съда, за да даде показания. В случай на важна причина, разпитът на свидетеля може да се проведе преди насроченото заседание и извън съдебната зала, при което страните също биват призовани.
Чл. 200, ал. 2
Чл. 200 (2) от Наредба № 7 предвижда, че вещото лице излага устно заключението си в открито заседание на въззивния съд. Страните имат право да задават въпроси с цел изясняване на заключението.
Чл. 268
Въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание, като призовава страните. На заседанието се докладват както жалбите, така и отговорите на тях.
Чл. 437, ал. 2
Наредбата регулира процеса на връчване на призовки и жалби в гражданския процес. Чл. 437, ал. 2 предвижда, че жалбите, подадени от трети лица, се разглеждат в открито заседание. В призовката се посочват данни за адресата, неговото процесуално качество и точен адрес. Указанията за връчителя включват задължението да се предаде призовката на адресата или на упълномощено лице, както и необходимостта от документ за самоличност при явяване в съда.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 7 предвижда процедура за връчване на съобщения на ответника, когато той не може да бъде намерен на посочения адрес. В случай на невъзможност за установяване на контакт в продължение на един месец, връчителят трябва да залепи уведомление на вратата или пощенската кутия. За да се констатира невъзможността ответникът да бъде намерен, трябва да има поне три посещения на адреса с интервал от една седмица, като поне едно от тях е в неприсъствен ден. Правилото не важи, ако връчителят е установил, че ответникът не живее на адреса, след справка с компетентни органи. Разпоредбите важат и за връчване на съобщения на подпомагаща страна и заповед за изпълнение.
Чл. 51, ал. 3
Наредбата урежда образците на документи, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Специално в чл. 51, ал. 3, е посочено, че адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от доверителя си, освен в определени случаи, като отказът трябва да бъде отбелязан и удостоверен. Съдът уведомява адресата за явяване на съдебно заседание, като посочва дата, час и място, и предупреждава, че отсъствието или уклончивите отговори могат да доведат до приемане на доказателства без основателна причина. Осигурява се и разписка за връчване на призовката, с указания за задълженията на връчителя.
Чл. 47
Наредбата определя процедурата за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс. Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец, връчителят поставя уведомление на видно място. За да се установи, че ответникът не е на адреса, трябва да се направят поне три посещения с интервал от една седмица, като едно от тях е в неприсъствен ден. Разпоредбите важат и за връчване на съобщения на свидетели и вещо лице. При неявяване на свидетеля без уважителна причина, съдът може да наложи глоба и да разпореди принудително довеждане.
Чл. 85
Наредбата определя мерките, които съдът може да предприеме, ако призованият свидетел не се яви в съда или откаже да даде показания. В случай на неявяване без уважителна причина, съдът налага глоба на свидетеля и може да постанови принудителното му довеждане за следващото заседание. При отказ да се дадат показания без уважителна причина, също се налага глоба.
Чл. 91
Наредбата предвижда глоба за нарушения на разпоредбите от чл. 85 до 90 в размер от 50 до 300 лв. При повторни нарушения или такива, които затрудняват производството, глобата варира от 100 до 1200 лв.
Чл. 163
Съгласно Чл. 163 от Наредба № 7, свидетелят е задължен да се яви пред съда, за да даде показания. В текста се акцентира на задължението на свидетеля да присъства на съдебното заседание и да свидетелства, освен в случаи на отказ от свидетелстване.
Чл. 166
Чл. 166 от Наредба № 7 определя правото на отказ от свидетелстване. Пълномощниците на страните и медиаторите по делото нямат право да свидетелстват. Роднините по права линия, братята, сестрите, съпрузите и бившите съпрузи, както и лица, живеещи в фактическо съжителство, също имат право да откажат. Лицата, които биха могли да причинят вреда на себе си или на роднините си, могат да откажат да отговорят на определени въпроси, посочвайки причината. Свидетелите не могат да бъдат пълномощници на страните.
Чл. 167
Съгласно Чл. 167 от Наредба № 7, свидетелят, който отказва да дава показания или да отговаря на въпроси, е задължен да посочи причините за отказа си писмено или устно пред съда. Ако свидетелят не изпълни задълженията си, което забавя доказването, той носи отговорност за възстановяване на разноските на страните и губи правото си на възнаграждение.
Чл. 168
Съгласно Чл. 168 от Наредба № 7, свидетелите имат право на възнаграждение и разноски за явяването в съда, при условие че поискат тези суми до края на съдебното заседание. Изплащането на възнаграждението и разноските се извършва от внесения депозит. Призовката за явяване в съда съдържа основна информация, включително дата, час, място на заседанието и предупреждение за принудително довеждане при неявяване без уважителна причина. Допълнителни указания и информация за връчване на призовката са предоставени в приложението.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. регламентира начина на удостоверяване на връчването на съобщения. Връчителят трябва да запише датата, начина на връчване и действията, свързани с него, както и качеството на получателя, след проверка на самоличността му. При отказ за представяне на документ за самоличност, връчителят може да поиска помощ от Главна дирекция "Охрана". Получателят удостоверява получаването с подпис, а отказът да се приеме съобщението се отбелязва и не влияе на редовността на връчването.
Чл. 47
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. регламентира процедурата за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс. Според Чл. 47, ако ответникът не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец, връчителят трябва да залепи уведомление на видимо място. За удостоверяване на невъзможността ответникът да бъде намерен, трябва да се извършат поне три посещения с интервал от седмица, като поне едно от тях е в неприсъствен ден. Тези разпоредби важат и за свидетели и вещо лица, при което уведомленията могат да бъдат оставяни в пощенската кутия или залепвани на видно място.
Чл. 86
Съгласно Чл. 86 от Наредба № 7, ако вещо лице не се яви, откаже да даде заключение или не го представи в срок без уважителна причина, съдът му налага глоба. Размерът на глобата е определен в наредбата, но не е посочен в предоставения текст.
Чл. 91
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. определя глобите за нарушения, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. За нарушения по чл. 85 - 90 глобата е между 50 и 300 лв. При повторни нарушения или такива, които затрудняват производството, глобата е между 100 и 1200 лв.
Чл. 166
Наредба № 7 определя условията, при които лица могат да се откажат от свидетелстване по граждански дела. Пълномощниците на страните, медиаторите, роднините по права линия, братята, сестрите и близките по сватовство, както и съпрузите и бившите съпрузи, имат право да се откажат. Свидетелите могат да откажат да отговорят на конкретни въпроси, ако това би им причинило вреда или наказателно преследване. Свидетелите не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело.
Чл. 196
Наредбата определя правилата за отстраняване на вещите лица в гражданския процес. Страните могат да искат отстраняване на вещо лице при наличие на основания, посочени в чл. 22, ал. 1. Вещото лице е задължено да информира съда за всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване, и да се произнесе по искането. Съдът взема решение по искането с определение.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 7 определя обстоятелствата, при които лице не може да участва като съдия по делото. Забраните включват: 1) да е страна по делото или свързано с него; 2) да е роднина на страна по делото; 3) да живее в фактическо съпружеско съжителство със страна; 4) да е бил представител на страна; 5) да е участвал в делото в друга инстанция или да е бил свидетел; 6) да има обстоятелства, пораждащи съмнение в безпристрастието му.
Чл. 197, ал. 2
Съдът определя срок за изготвяне на заключението от вещото лице. В случай, че вещото лице не може да спази срока, то трябва да уведоми съда и да посочи необходимия срок за изготвяне на заключението.
Чл. 198
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. регламентира образците на документи, свързани с връчването на призовки в гражданския процес. Член 198 предвижда освобождаване на назначеното вещо лице от задачата, ако не може да я изпълни поради липса на квалификация, заболяване или друга обективна причина, или ако не е изготвило заключението в срок. Призовката съдържа информация за назначеното вещо лице, предмета на експертизата и задълженията му за явяване в съда. Включени са и указания за връчване на призовките.
Чл. 51, ал. 3
Наредба № 7 определя правилата за връчване на съобщения в гражданския процес. Според чл. 51, адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от доверителя си, освен в определени случаи, като отказът трябва да бъде отбелязан и удостоверен. Призовките съдържат информация за явяване в съдебно заседание, срокове за действия от страните и възможност за правна помощ. Специални указания са дадени за лица, на които не може да бъде връчена призовката.
Чл. 314
Чл. 314 от Наредба № 7 регламентира правото на ищеца и ответника да поискат от съда да се произнесе относно съществуването или несъществуването на оспорено правоотношение, което е от значение за изхода на делото. В този ред на производство не могат да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица или да се предявяват искове срещу тях. Освен това, при искове за опразване на наети помещения не се допускат възражения за собственост и извършени подобрения в имота.
Чл. 23
Наредба № 7 урежда образците на документи, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. Член 23 определя системата за правна помощ, която включва случаи, при които е задължителна адвокатска защита или когато страната не може да си позволи адвокат. Съдът оценява финансовото състояние на страните по дела, взимайки предвид доходи, имущество, семейно и здравословно положение, трудова заетост и възраст. Правна помощ може да бъде поискана чрез писмена молба. Връчването на призовки и съобщения също е регламентирано, с указания за действия на връчителя.
Чл. 51
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. урежда процедурите за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс. Според чл. 51, адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от доверителя си, освен при определени условия, като отказът трябва да бъде отбелязан в разписката. Съобщението включва указания за подаване на писмен отговор, който трябва да съдържа конкретна информация и доказателства. Неподаването на отговор в указания срок води до загуба на правото за възражение или предявяване на иск. Лицата могат да заявят желание за правна помощ.
Чл. 95
Член 95 от Наредба № 7 предвижда, че молбата за правна помощ трябва да бъде подадена в писмена форма до съда, пред който делото е висящо. Това е част от процедурата за получаване на правна помощ съгласно Закона за правна помощ.
Чл. 23
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. определя правилата за предоставяне на правна помощ в случаи, когато лицата не разполагат с финансови средства за адвокатска защита. Системата за правна помощ обхваща както задължителната адвокатска защита, предвидена от закона, така и случаи, в които съдът преценява необходимостта от правна помощ на основание доходи, имуществено състояние, здравословно състояние и други фактори. Страните по дела трябва да подадат писмен отговор в указания срок, в противен случай губят правото си да правят възражения и да представят доказателства. Връчването на съобщения и документи се извършва по установени правила, а лицата, които не могат да получат съобщението, следва да бъдат посочени.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 7 предвижда процедура за връчване на съобщения на ответника, когато той не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец. Връчителят прави най-малко три посещения с интервал от поне една седмица и оставя уведомление на видно място, ако достъпът до адреса е ограничен. Има изключения, когато ответникът не живее на адреса, удостоверено с данни от съответните власти. Същите разпоредби важат и за връчване на съобщения на свидетели и неучастващи лица.
Чл. 51, ал. 3 от Наредба № 7
Адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от доверителя си, освен в определени случаи, като отказът се отбелязва в разписката и не влияе на редовността на връчването. Съобщението съдържа информация за адресата и приложените документи, а също така предупреждение за възможна глоба при неоснователно непредставяне на искания документ в срок.
Чл. 87
Член 87 от Наредба № 7 предвижда, че ако трето неучастващо в делото лице откаже да представи поискан от съда документ или предмет за изследване, който се намира у него, съдът може да му наложи глоба и да го подканва да предостави искания материал. Размерът на глобата не е уточнен в предоставения текст.
Чл. 91
Наредбата определя глобите за нарушения на разпоредбите в чл. 85 - 90. За обикновени нарушения, глобата е между 50 и 300 лв. При повторни нарушения или такива, които затрудняват производството, глобата варира от 100 до 1200 лв. Освен това, наредбата предвижда задължение на трето лице да представи необходимите документи.
Чл. 192
Наредбата регламентира процедурата за задължаване на неучастващи в делото лица да представят документи по искане на страна в гражданския процес. Страната подава писмена молба до съда, който уведомява третото лице за искането и определя срок за представяне на документа. При неоснователно непредставяне на документа, третото лице носи отговорност пред страната и може да бъде глобено. Включени са и образци на съобщения и разписки за връчване на документи.
Чл. 51, ал. 3 от Наредба № 7
Наредба № 7 установява правилата за връчване на съобщения в гражданския процес. Според Чл. 51, адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от доверителя си, освен в определени случаи, като оттегляне на пълномощното или недвусмислено указание в пълномощното, че не се отнася за конкретната инстанция. Отказът на адвоката трябва да бъде отбелязан в разписката и удостоверен с подписа на връчителя, но не влияе на редовността на връчването. Съобщението съдържа информация за адресата, процесуалното му качество и указания за обжалване.
Чл. 275 от Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г.
Частните жалби по Гражданския процесуален кодекс трябва да се подават в срок от една седмица след съобщаването на определението. Ако определението е постановено в съдебно заседание и страната е присъствала, срокът започва да тече от деня на заседанието. Допълнително, за частните жалби се прилагат разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, 261, 263 и 273.
Чл. 259
Чл. 259 от Наредба № 7 определя правилата за прекъсване на срока за въззивно обжалване при подаване на молба за правна помощ. Срокът се прекъсва, докато молбата бъде разгледана. След отхвърляне на молбата започва нов срок, а при уважаване – от връчването на решението на служебния адвокат. Подаването на следваща молба за правна помощ не спира срока за въззивно обжалване.
Чл. 260
Наредбата определя изискванията за съдържанието на жалбата по Гражданския процесуален кодекс. Жалбата трябва да включва: името и адреса на подателя; означение на обжалваното решение; указание за порочността на решението; искането на жалбоподателя; новооткритите и новонастъпилите факти; новите доказателства и причините за тяхното ненавременно представяне; подпис на жалбоподателя. Към жалбата се прилагат необходимите документи.
Чл. 261
Наредба № 7 определя изискванията за прилагане на документи към жалбата по Гражданския процесуален кодекс. Към жалбата трябва да се приложат: 1) преписи от жалбата и приложенията, в зависимост от броя на насрещните страни; 2) пълномощно, ако жалбата е подадена от пълномощник; 3) новите писмени доказателства, посочени в жалбата; 4) документ за внесена такса.
Чл. 279
Член 279 от Наредба № 7 указва, че разпоредбите на членове 274-278 се прилагат и за частните жалби, подадени срещу разпорежданията на съда. Това означава, че правилата и процедурите, установени в тези членове, важат и за частните жалби, което осигурява последователност в правната процедура.
Чл. 23
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. регламентира системата за правна помощ в България, като обхваща случаи, при които адвокатска защита или представителство е задължително по закон, както и случаи, в които страните по дела не могат да си позволят адвокат. Правната помощ е достъпна при доказано финансово затруднение на страната, като съдът преценява това въз основа на различни фактори, включително доходи, имуществено състояние, семейно и здравословно положение. Наредбата включва и образци на документи за връчване на съобщения, свързани с правната помощ.
Чл. 51, ал. 3
Наредбата определя правилата за връчване на съобщения в гражданския процесуален кодекс. Чл. 51, ал. 3 уточнява, че адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от доверителя си, освен в определени случаи, като отказът се удостоверява и не засяга редовността на връчването. Съобщението включва информация за частна жалба и срок за подаване на писмен отговор, както и възможност за искане на правна помощ. Важно е да се спазват указанията за връчване, особено при лица, на които не може да бъде връчено съобщението.
Чл. 23
Наредбата определя условията и реда за предоставяне на правна помощ на лица, които нямат средства за заплащане на адвокат. Правната помощ се предоставя в случаи, когато законът изисква задължителна адвокатска защита или когато страната по дело не може да си позволи адвокат. Съдът преценява нуждата от правна помощ, като взема предвид доходите, имущественото състояние, семейното и здравословното положение, трудовата заетост и други обстоятелства.
Чл. 51, ал. 3 от Наредба № 7
Наредбата регламентира процедурата по връчване на съобщения в гражданския процес. Адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от доверителя си, освен в определени случаи, като например оттегляне на пълномощното или когато съобщението не се отнася за конкретната инстанция. Отказът на адвоката да приеме съобщението се документира и не влияе на редовността на връчването. Съобщението включва информация за делото и указания за обжалване.
Чл. 259, ал. 2-4
Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. След отхвърляне на молбата срокът започва да тече отново, а при уважаване - от връчването на решението на служебния адвокат. Подаването на нова молба за правна помощ не спира срока за въззивно обжалване.
Чл. 261
Чл. 261 от Наредба № 7 определя изискванията към жалбата по Гражданския процесуален кодекс. Към жалбата трябва да се приложат: 1. Преписи от жалбата и приложенията в зависимост от броя на насрещните страни; 2. Пълномощно, ако жалбата е подадена от пълномощник; 3. Нови писмени доказателства, посочени в жалбата; 4. Документ за внесена такса.
Чл. 284
Наредба № 7 определя изискванията за подаване на касационна жалба в гражданския процес. Жалбата трябва да съдържа информация за жалбоподателя, обжалваното решение, касационните основания, искането и подписа на жалбоподателя. Тя трябва да бъде приподписана от адвокат или юрисконсулт, освен ако жалбоподателят не притежава юридическа правоспособност. Към жалбата се прилагат изложение на основанията за касационно обжалване, преписи от жалбата и приложенията, пълномощно (ако е необходимо) и документ за внесена такса.
Чл. 23
Наредбата определя системата за правна помощ, която обхваща случаи, когато по закон е задължителна адвокатска защита или представителство. Тя включва и случаи, когато страните по дела нямат средства за адвокат и желаят такъв. Правна помощ се предоставя на граждански и административни дела, когато съдът прецени, че страната не може да си позволи адвокатско възнаграждение, като се вземат предвид различни фактори като доходи, имуществено състояние, семейно и здравословно положение и др.
Чл. 51, ал. 3 от Наредба № 7
Чл. 51, ал. 3 от Наредба № 7 указва, че адвокатът не може да откаже получаването на съобщението от своя доверител, освен в определени случаи: при оттегляне на пълномощното, отказ от пълномощие или ако пълномощното не се отнася за съответната инстанция. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и не засяга редовността на връчването. Съобщението включва информация за сроковете за подаване на писмен отговор и въззивни жалби, както и възможността за правна помощ.
Чл. 260
Наредбата определя образците на документи, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. Член 260 описва основните изисквания за съдържанието на жалбата, които включват името и адреса на подателя, означение на обжалваното решение, описване на искането и подпис на жалбоподателя. Към жалбата се прилагат необходимите документи.
Чл. 261
Член 261 от Наредба № 7 указва изискванията за прилагане на документи към жалбата в гражданския процес. Към жалбата трябва да се приложат: 1. Преписи от жалбата и приложенията, съобразно броя на насрещните страни; 2. Пълномощно, ако жалбата се подава от пълномощник; 3. Нови писмени доказателства, посочени в жалбата; 4. Документ за внесена такса.
Чл. 263
След приемане на жалбата, съдът изпраща нейния препис и приложения на другата страна, която има двуседмичен срок да подаде отговор. Отговорът трябва да спазва определени разпоредби. В същия срок, насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба, която също трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба.
Чл. 23
Наредбата урежда системата за правна помощ, която обхваща случаи, изискващи задължителна адвокатска защита, както и ситуации, в които страните по дела не разполагат със средства за адвокат и интересите на правосъдието налагат предоставяне на правна помощ. Съдът преценява нуждата от правна помощ на база доходи, имуществено състояние, семейно и здравословно положение, трудова заетост и други обстоятелства. Освен това, наредбата съдържа указания за връчване на съобщения и срокове за подаване на отговори и жалби.
Чл. 51, ал. 3 от НАРЕДБА № 7
Адвокатът не може да откаже да получи съобщение от своя доверител, освен в определени случаи: при оттегляне на пълномощното, отказ от пълномощие, или ако пълномощното не се отнася за конкретната инстанция. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя, като отказът не влияе на редовността на връчването.
Чл. 287
След приемане на жалбата, въззивният съд изпраща копие на другата страна, която има право да подаде отговор в срок от един месец. Отговорът трябва да следва разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 и чл. 284. Освен това, насрещната страна може да подаде насрещна касационна жалба в същия срок, като тя трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба.
Чл. 259, ал. 2-4
Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. След отхвърляне на молбата започва нов срок, а при уважаване новият срок тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване.
Чл. 23
Наредба № 7 определя системата за правна помощ, която включва случаи, при които законът изисква адвокатска защита или когато страната по дело не разполага със средства за заплащане на адвокат. Съдът оценява нуждата от правна помощ въз основа на доходи, имуществено състояние, семейно и здравословно положение, трудова заетост и други фактори. Предвидени са образци за уведомления и разписки, свързани с връчването на съдебни документи.
Чл. 51
Наредба № 7 регулира процедурите за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс. Според чл. 51, адвокатът не може да откаже получаването на съобщение, освен при определени условия, като отказът трябва да бъде отбелязан и не засяга редовността на връчването. Съобщенията трябва да съдържат указания за подаване на писмен отговор в срок, включително информация за съда, номера на делото и необходимите доказателства. При неизпълнение на указанията, могат да се предприемат правни действия срещу адресата, включително постановяване на неприсъствено решение. Включени са и указания за връчителя относно записване на действията, извършени при връчването.
Чл. 51, ал. 3
Наредба № 7 регламентира процедурите за връчване на съобщения в гражданския процес. Чл. 51, ал. 3 определя, че адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от доверителя си, освен при определени условия, като отказът не засяга редовността на връчването. Съобщенията включват указания за подаване на допълнителни искови молби, срокове за действия и последствия от неподаването на искове. В приложението се описва как трябва да се извършва връчването, включително информация за получателите и действията на връчителя.
Чл. 51, ал. 3
Наредба № 7 определя правилата за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс. Според чл. 51, адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от доверителя, освен при определени условия, като отказът се удостоверява и не засяга редовността на връчването. Съобщението трябва да съдържа информация за делото, указания за подаване на допълнителен отговор и последствия при неизпълнение. Включени са и разпоредби относно лицата, чрез които може да се извърши връчването и задълженията на връчителя.
Чл. 51, ал. 3
Чл. 51, ал. 3 от Наредба № 7 предвижда, че адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от своя доверител, освен в определени случаи, като например при оттегляне на пълномощното или ако пълномощното не се отнася за съответната инстанция. Отказът на адвоката да приеме съобщението трябва да бъде отбелязан в разписката и удостоверен с подписа на връчителя, но не засяга редовността на връчването.
Чл. 398
Съдът може да разреши замяна на обезпечение по искане на една от страните. Преди да вземе решение, той трябва да уведоми другата страна и да вземе предвид възраженията, които могат да бъдат направени в тридневен срок след съобщението.
Чл. 402
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. определя образците на документи, свързани с връчването на съобщения и молби в гражданския процес. Чл. 402 предвижда, че отмяната на наложено обезпечение става по молба на заинтересованата страна, като препис от молбата трябва да бъде връчен на лицето, по чието искане е наложено обезпечението. То има право да подаде възражения в тридневен срок от получаване на преписа. Съобщението за молбата включва информация за делото и указания за подаване на възражения.
Чл. 47
Чл. 47 определя процедурата за връчване на съобщения на ответника, когато той не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец. Връчителят е длъжен да направи поне три посещения на адреса с интервал от една седмица, като поне едно от тях трябва да е в неприсъствен ден. Ако ответникът не живее на посочения адрес, това трябва да бъде удостоверено с данни от управителя на етажната собственост или кмета. Разпоредбите важат и за подпомагащи страни и заповеди за изпълнение.
Чл. 51, ал. 3
Наредба № 7 определя правилата за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс. Чл. 51, ал. 3 постановява, че адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от доверителя си, освен при определени условия, като отказът трябва да бъде отбелязан в разписката. Връчването на съобщенията трябва да се извършва по установените процедури, а отказът на адвоката не влияе на валидността на връчването. Приложението към наредбата съдържа образци на разписки и указания за връчителите.
Чл. 51, ал. 3 от НАРЕДБА № 7
Адвокатът има задължение да приеме съобщението от своя доверител, освен в определени случаи: при оттегляне на пълномощното, отказ от пълномощие или ако пълномощното не се отнася за конкретната инстанция. В случай на отказ, той трябва да бъде отбелязан в разписката и удостоверен с подписа на връчителя, но отказът не влияе на редовността на връчването.
Чл. 414а
Наредбата регламентира процедурата за възражение на длъжника срещу заповед за изпълнение, издадена по Гражданския процесуален кодекс. Длъжникът може да възрази писмено, ако е изпълнил задължението си, като приложи доказателства. Възражението се изпраща на заявителя, който има три дни да подаде становище. При неподаване на становище, заповедта за изпълнение може да бъде обезсилена. Съдът също така обезсилва изпълнителния лист, ако е издаден на база заповедта за изпълнение.
Чл. 51 (3)
Наредба № 7 определя правилата за връчване на съобщения в гражданския процес. Чл. 51 (3) изрично посочва, че адвокатът не може да откаже да получи съобщение от своя доверител, освен в определени случаи, като оттегляне на пълномощно или ако пълномощното не се отнася за конкретната инстанция. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и не засяга редовността на връчването. Съобщението уведомява адресата за подадено възражение от длъжника и му предоставя информация за правата и задълженията му в срок от един месец.
Чл. 51, ал. 3 от Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г.
Адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от своя доверител, освен в определени случаи: при оттегляне на пълномощното, отказ от пълномощие или когато пълномощното не се отнася за конкретната инстанция. Отказът на адвоката трябва да бъде отбелязан в разписката и удостоверен с подписа на връчителя, но не засяга редовността на връчването.
Чл. 415
Наредбата определя правилата за връчване на съобщения и искове в гражданския процес. Съдът уведомява заявителя за възможността да предяви иск за вземането си при определени условия, включително спазване на срокове и заплащане на държавна такса. Исковете могат да бъдат установителни или осъдителни, в зависимост от обстоятелствата. При ненавременно предявяване на иск, заповедта за изпълнение може да бъде обезсилена.
Чл. 51, ал. 3
Адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от своя доверител, освен ако не е оттеглил пълномощното по реда на чл. 35 или е отказал пълномощието по чл. 36. Също така, отказът е допустим, ако пълномощното не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя, но не влияе на редовността на връчването.
Чл. 415
Наредбата определя правилата за предявяване на иск по Гражданския процесуален кодекс, в случаите когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение. Заявителят е длъжен да предяви иска в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Исковете могат да бъдат установителни или осъдителни в зависимост от конкретния случай. При непредставяне на доказателства за предявения иск, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Чл. 51, ал. 3
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. урежда процедурите за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс. Според чл. 51, адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от доверителя си, освен при определени условия, като отказът се отбелязва в разписката и не засяга редовността на връчването. В документа са описани и формуляри за съобщения, които съдържат информация за адресата, задълженията му и детайли относно изпълнителното дело.
Чл. 40 от НАРЕДБА № 7 ОТ 22 ФЕВРУАРИ 2008 Г.
Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, трябва да посочи лице в България, на което да се връчват съобщения, освен ако има пълномощник. Ако не посочат такова лице, съобщенията се считат за връчени и се прилагат към делото, като страните трябва да бъдат уведомени за тези последици при първото съобщение.
Чл. 41
Страните, които отсъстват от адреса си повече от един месец, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Това задължение важи и за техните законни представители, попечители и пълномощници. При неизпълнение на това задължение, всички съобщения по делото се смятат за връчени, а страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № 7 определя мястото на връчване на търговци и юридически лица, вписани в регистър, като последния посочен адрес в регистъра. В случай че лицето е напуснало адреса си и новият адрес не е вписан, съобщенията се считат за редовно връчени, ако са приложени по делото.
Чл. 428
Съдебният изпълнител е задължен да покани длъжника да изпълни задължението си доброволно в срок от две седмици. При изпълнение на заповед за изпълнение, поканата се извършва с връчването на заповедта. Ако заповедта вече е връчена на длъжника, нов срок за доброволно изпълнение не се предоставя, а вместо покана се изпраща съобщение за образувано изпълнително дело и копие от изпълнителния лист.
Чл. 95 от Наредба № 7
Молбата за правна помощ трябва да бъде подадена в писмена форма до съда, пред който делото е висящо. Тази процедура е регламентирана в Закона за правната помощ.
Чл. 23
Наредба № 7 определя условията за предоставяне на правна помощ по Гражданския процесуален кодекс. Системата за правна помощ обхваща случаи, в които задължително се предвижда адвокатска защита, както и ситуации, в които страната по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае такъв. Съдът преценява необходимостта от правна помощ на базата на доходите, имущественото състояние, семейното и здравословното положение, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства.
Чл. 217
Наредбата регламентира наказанията за съзнателно ощетяване на чуждо имущество, поверено за управление или пазене. Наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. За деяния, свързани с разпореждане със запорираната или заложена вещ, се предвижда същото наказание. При наличие на значителни или невъзстановими щети, наказанието се увеличава на лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева.
Чл. 293а
Лицето, осъдено да изпълни парично задължение и не направило това в срок от една година след влизането в сила на съдебния акт, въпреки наличието на средства или имущество, подлежи на наказание. Наказанията включват лишаване от свобода до една година или пробация.
Чл. 296
Наредбата определя образците на документи, свързани с изпълнението на съдебни решения и заповеди по Гражданския процесуален кодекс. Чл. 296 предвижда наказания за лица, които пречат на изпълнението на съдебни решения или не изпълняват заповеди за защита. За пречене на изпълнението на съдебно решение, наказанието е до три години лишаване от свобода или глоба до пет хиляди лева. Ако лицето унищожи или укрие вещ, свързана с решението, наказанието е до три години лишаване от свобода или глоба от хиляда до десет хиляди лева.
Чл. 40
Страните, които живеят или заминават за чужбина за повече от един месец, трябва да посочат съдебен адресат в седалището на съда, ако нямат пълномощник в България. Ако не посочат такъв адресат, съобщенията ще се считат за връчени, след като се приложат към делото. Съдът е длъжен да предупреди страните за тези последици при връчване на първото съобщение.
Чл. 23
Наредба № 7 определя условията и реда за предоставяне на правна помощ. Системата за правна помощ обхваща случаи, в които е задължителна адвокатска защита по закон, както и случаи, когато лицето не разполага със средства за адвокат, но желае такъв и правосъдието изисква това. Правна помощ по граждански и административни дела се предоставя, когато съдът прецени, че страната няма средства за адвокатско възнаграждение, въз основа на доказателства и след оценка на доходите, имущественото състояние, семейното и здравословното положение, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства.
Чл. 217
Наредбата определя наказанията за съзнателно ощетяване на чуждо имущество, което е поверено за управление или пазене. Наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева. Ако се разпорежда със запорираната или заложена вещ, наказанието е същото. В случай на значителни или невъзстановими щети, наказанието се увеличава до лишаване от свобода до пет години и глоба от 100 до 300 лева.
Чл. 296
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. регламентира образците на документи, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. Член 296 предвижда наказания за лица, които попречат на изпълнението на съдебно решение или заповед за защита, включително лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. В случай на унищожаване или укриване на вещ, свързана с решението, наказанието е до три години лишаване от свобода или глоба от хиляда до десет хиляди лева. Документът включва разписка за връчване, която съдържа информация за получателя и действията на връчителя.
Чл. 44
Връчителят удостоверява връчването на съобщения с подпис, отбелязвайки датата, начина на връчване и действията, свързани с него. Той изисква удостоверяване на самоличността на получателя чрез документ за самоличност. При отказ за представяне на такъв документ, връчителят може да поиска съдействие от Главна дирекция "Охрана". Получателят също удостоверява получаването с подпис. Отказът от приемане на съобщението се отбелязва и не влияе на валидността на връчването.
Чл. 47
Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец, връчителят залепва уведомление на вратата или пощенската кутия. За да се констатира невъзможността ответникът да бъде намерен, трябва да се извършат поне три посещения на адреса с интервал от една седмица, като едно от тях е в неприсъствен ден. Правилото не важи, ако връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса и е удостоверил това.
Чл. 51, ал. 3 от НАРЕДБА № 7
Адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от доверителя си, освен в случаи на оттегляне на пълномощното, отказ от пълномощие или когато пълномощното не се отнася за конкретната инстанция. Отказът на адвоката трябва да бъде отбелязан в разписката и удостоверен с подпис на връчителя, но не влияе на редовността на връчването.
Чл. 40
Страните, които живеят или заминават за повече от един месец в чужбина, трябва да посочат съдебен адресат в България, ако нямат пълномощник. Ако не посочат такъв, съобщенията ще се прилагат към делото и ще се считат за връчени. Съдът е длъжен да предупреди страните за тези последици при връчване на първото съобщение.
Чл. 41
Страната, която е отсъствала повече от един месец от посочения адрес, е задължена да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за законния представител, попечителя и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение, всички съобщения се считат за връчени и се прилагат към делото. Съдът трябва да предупреди страната за тези последици при връчване на първото съобщение.
Чл. 428
Съдебният изпълнител е задължен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в срок от две седмици. При изпълнение на заповед за изпълнение, поканата се извършва с връчването на заповедта. Ако заповедта е вече връчена на длъжника, нов срок за доброволно изпълнение не се предоставя, а вместо покана се изпраща съобщение за образуването на изпълнителното дело и копие от изпълнителния лист.
Чл. 451
Според Чл. 451 от Наредба № 7, след налагане на запор, длъжникът не може да разпорежда с вземането или вещта, и е задължен да не изменя, поврежда или унищожава вещта под заплаха от наказателна отговорност. Тези последици влизат в сила от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, ако изпълнението е насочено към конкретна движима или недвижима вещ, посочена в поканата.
Чл. 526
Когато длъжникът не изпълни осъдено действие, което може да бъде извършено от друго лице, взискателят има право да поиска от съдебния изпълнител разрешение да извърши действието за сметка на длъжника. Освен това, взискателят може да поиска от съда длъжникът да внесе предварително необходимата сума за извършване на действието.
Чл. 527
Наредбата регламентира действията на съдебния изпълнител при принуждаване на длъжника да изпълни задълженията си. При невъзможност за извършване на действие от друго лице, съдебният изпълнител може да наложи глоба до 200 лв. на длъжника. В случай на повторно неизпълнение, могат да се налагат нови глоби до същия размер. Глобите не се прилагат за задължения, произтичащи от трудови отношения. За всяко нарушение на задължението, длъжникът може да бъде глобен до 400 лв. Действията на съдебния изпълнител подлежат на обжалване.
Чл. 23
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. установява система за правна помощ, която обхваща случаи на задължителна адвокатска защита по закон, както и ситуации, в които заподозрени, обвиняеми или подсъдими нямат средства за заплащане на адвокат, но желаят такъв, и интересите на правосъдието изискват предоставяне на правна помощ. Правната помощ се осигурява след преценка на съда, който взема предвид доходите, имущественото състояние, семейното и здравословното положение, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства на лицето.
Чл. 217
Наредбата определя правилата за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. Според Чл. 217, лицето, което съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му за управление или пазене, може да бъде наказано с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. Същото наказание се налага и на лицето, което се разпореди със запорираната или заложена вещ. Ако действията доведат до значителни или невъзстановими щети, наказанието може да бъде до пет години лишаване от свобода и глоба от сто до триста лева.
Чл. 296
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. определя образците на документи, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. Чл. 296 предвижда наказания за лица, които пречат на изпълнението на съдебни решения или не изпълняват заповеди за защита, включително лишаване от свобода до три години или глоба. В наредбата се съдържа и образец на покана за доброволно изпълнение, която задължава длъжника да изпълни присъденото задължение в срок от две седмици, в противен случай ще се пристъпи към принудително изпълнение. Включени са и указания относно запори и възбрани върху имоти и вещи.
Чл. 51, ал. 3 от Наредба № 7
Наредбата определя правилата за връчване на съобщения в гражданския процесуален кодекс. Адвокатът е задължен да приеме съобщение от доверителя си, освен в определени случаи, като отказът му трябва да бъде отбелязан и удостоверен. Включва образец на покана за доброволно изпълнение, която трябва да бъде връчена на длъжника, с указание за задължението му и последствията от неизпълнението. Също така, наредбата съдържа разписка за връчване на поканата, която удостоверява действията на връчителя и отказа на адресата.
Чл. 51, ал. 3 от Наредба № 7
Наредба № 7 регламентира образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. Член 51, ал. 3 предвижда, че адвокатът не може да откаже получаването на съобщението от своя доверител, освен при определени условия, като отказът трябва да бъде отбелязан и удостоверен. Съдебният изпълнител задължава длъжника да предаде детето на взискателя в определен срок и прилага глоба за неизпълнение. При принудително изпълнение, детето ще бъде отнето и предадено на взискателя с помощта на полицията.
Чл. 527, ал. 3
Чл. 527, ал. 3 предвижда, че при нарушение на задължението на длъжника, съдебният изпълнител може да наложи глоба до 400 лв. по искане на взискателя. Това важи и за случаи, свързани с изпълнение на задължение за предаване на дете.
Чл. 528
Наредба № 7 регламентира процедурата по изпълнение на задължението за предаване на дете. Съдебният изпълнител е задължен да покани длъжника да изпълни задължението си поне една седмица преди предаването на детето. Длъжникът трябва в тридневен срок да информира съдебния изпълнител за готовността си, наличието на пречки и предложеното място и време за предаване. При неизпълнение, съдебният изпълнител може да наложи глоба и да предприеме принудителни действия. Съдействие от дирекция "Социално подпомагане" и полицейски органи е разрешено за отстраняване на пречките.
Чл. 296
Наредбата определя образците на документи, свързани с връчването на съдебни актове по Гражданския процесуален кодекс. Специално внимание се обръща на задълженията на длъжниците при връчване на покани за предаване на деца, включително последствията от неизпълнение на задълженията. Наказания за попречване на изпълнението на съдебни решения включват лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. В допълнение, се предвиждат специфични процедури и срокове за уведомяване на съдебния изпълнител.
Чл. 446
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. определя правилата за удръжки от трудови възнаграждения и пенсии. Удръжките зависят от размера на възнаграждението и наличието на деца. При възнаграждение между минималната и двукратната работна заплата, се удържа 1/3 (без деца) или 1/4 (с деца). При възнаграждение между двукратната и четирикратната работна заплата, удръжките са 1/2 (без деца) или 1/3 (с деца). При възнаграждение над четирикратната работна заплата, се удържа горницата над двукратната работна заплата (без деца) или над 2.5 пъти минималната работна заплата (с деца). Удръжките не важат за задължения за издръжка, които се удържат изцяло, а принудително изпълнение не се допуска върху вземания за издръжка.
Чл. 446а
Наредба № 7 регулира несеквестируемостта на доходите, помощи и обезщетения, свързани с гражданския процесуален кодекс. Според чл. 446а, доходите, постъпили по банкови сметки, запазват несеквестируемост, ако са постъпили не по-рано от един месец преди налагане на запора. Запорното съобщение не засяга помощите и обезщетенията, нито пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Когато постъпленията представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до минималната работна заплата, освен за издръжка. Банките уведомяват съдебния изпълнител за причините за неизпълнение, а съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която трябва да се превежда.
Чл. 450, ал. 3
Запорът върху вземането на длъжника започва да действа спрямо третото задължено лице от момента на връчване на запорното съобщение, съгласно чл. 507 от Гражданския процесуален кодекс. Това означава, че до този момент третото лице не е задължено да спазва запора.
Чл. 452, ал. 3
Взискателят и присъединилите се кредитори имат право да искат плащане от третото задължено лице, дори ако то е извършило плащане на длъжника след получаване на запорното съобщение. Освен това, лицата от органите на управление на третото задължено лице носят солидарна отговорност с него.
Чл. 507
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. определя процедурата за изпращане на запорно съобщение на третото задължено лице. Запорното съобщение се изпраща едновременно с поканата за доброволно изпълнение до длъжника. В него се забранява на третото задължено лице да предава дължимите суми или вещи на длъжника, като те трябва да бъдат точно описани. От момента на получаване на запорното съобщение, третото задължено лице поема задълженията на пазач за дължимите вещи или суми.
Чл. 509
Член 509 от Наредба № 7 определя, че при запорирано вземане, което е обезпечено със залог, лицето, което държи заложената вещ, е задължено да не я предава на длъжника. Вместо това, то трябва да я предаде на съдебния изпълнител, ако третото задължено лице признае дълга.
Чл. 277
Чл. 277 от Наредба № 7 предвижда наказание за лица, които съзнателно премахват или повреждат печат, поставен от орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител, върху движима или недвижима вещ. Наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от сто до триста лева. Същото наказание се налага и на тези, които се разпореждат с вещ, поставена под запор и оставена за пазене.
Чл. 283
Длъжностно лице, което злоупотребява със служебното си положение, за да получи противозаконна облага за себе си или за другиго, подлежи на наказание лишаване от свобода до три години.
Чл. 285
Длъжностно лице, което умишлено позволява на подчиненото си лице да извърши престъпление, свързано с неговата служба, подлежи на наказание, което е равно на това за самото извършено престъпление.
Чл. 296
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. определя образците на документи, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. Чл. 296 предвижда наказания за лица, които пречат на изпълнението на съдебни решения или не изпълняват заповеди за защита. Наказанията включват лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Запорните съобщения се издават на трети лица, които имат задължения към длъжника и включват информация за дълговете и задълженията на адресата. В съобщението се нарежда забрана за предаване на запорираните вещи и суми на длъжника, както и задължение за уведомяване на съдебния изпълнител.
Чл. 51, ал. 3 от Наредба № 7
Наредба № 7 определя правилата за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс. Чл. 51, ал. 3 гласи, че адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от доверителя, освен при определени условия, като отказът се удостоверява в разписката. Наредбата включва и образец на запорно съобщение, което се издава по молба на взискателя, за налагане на запор върху задължения на длъжника. В запорното съобщение се посочват детайли за дълговете, задълженията на третото лице и последствията от неизпълнение. Запорът може да бъде наложен върху различни видове вземания и задълженията на третото лице са солидарни.
Чл. 400
Наредба № 7 регламентира процедурата по налагане на запор от съдебния изпълнител по искане на молителя, след като е получена обезпечителна заповед от съда. Запорът се налага незабавно, а на ответника се връчва съобщение вместо призовка. При запор върху движима вещ, съдебният изпълнител е задължен да извърши опис, оценка и предаване на вещта за пазене, съгласно съответните разпоредби на закона.
Чл. 450 (3)
Запорът върху вземането на длъжника влиза в сила спрямо третото задължено лице от момента на връчването на запорното съобщение, което е регламентирано в чл. 507 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 507
Запорното съобщение, изпратено на третото задължено лице, забранява предаването на дължимите суми или вещи на длъжника. От момента на получаване на съобщението, третото лице поема задълженията на пазач за дължимите вещи или суми, които не може да предава на длъжника.
Чл. 508
Чл. 508 от Наредба № 7 предвижда, че третото лице, на което е връчено запорно съобщение, е задължено в срок от една седмица да предостави на съдебния изпълнител информация относно: 1) признаването на вземането и готовността за плащане; 2) наличието на претенции от други лица; 3) евентуални наложени запори по други изпълнителни листове; 4) превежданите суми по банковата сметка на длъжника. При липса на оспорване на задължението, третото лице трябва да внесе дължимата сума или да предаде запорираните вещи.
Чл. 509
Чл. 509 от Наредба № 7 предвижда, че ако запорираното вземане е обезпечено със залог, лицето, което притежава заложената вещ, е задължено да не я предава на длъжника. Вместо това, то трябва да предаде вещта на съдебния изпълнител, при условие че третото задължено лице признава дълга.
Чл. 515
Наредбата урежда процедурата за налагане на запор върху налични ценни книжа. Запорът се налага чрез опис и изземване от съдебния изпълнител, който ги влага в банка. Ако длъжникът не предаде ценните книжа в срок, взискателят може да подаде молба за обезсилване. При запор на поименни акции или облигации, съдебният изпълнител уведомява дружеството, а запорът има действие от момента на получаване на съобщението. Взискателят може да поиска възлагане на вземането или публична продан. Ценните книжа се продават съобразно правилата за публична продан, а купувачът получава дубликат на ценните книжа след влизането в сила на постановлението за възлагане.
Чл. 516
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. регламентира процедурата за налагане на запор върху безналични и държавни ценни книжа. Запорът се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар или до лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа. Запорът влиза в сила от момента на връчването на съобщението и обхваща всички имуществени права по ценната книга. Съответните институции трябва да уведомят съдебния изпълнител за наличността на ценни книжа и евентуални наложени запори. След налагането на запора, взискателят може да поиска възлагане на вземането или публична продан на ценните книжа, които се продават чрез банка. Съдебният изпълнител действа от името на длъжника.
Чл. 91
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. определя глобите за нарушения, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. За нарушения по чл. 85 - 90 глобата е между 50 и 300 лв. При повторни нарушения или такива, които затрудняват производството, глобата е между 100 и 1200 лв.
Чл. 93, Наредба № 7
Съгласно член 93 от Наредба № 7, съдебният изпълнител има правомощия да налага глоба в размерите, определени в член 91, за различни нарушения, включително и за неизпълнение на други негови нареждания. Това е част от мерките, предвидени за осигуряване на спазването на нарежданията на съдебния изпълнител.
Чл. 296
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. регламентира образците на документи, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. Член 296 предвижда наказания за лица, които пречат на изпълнението на съдебни решения или не изпълняват заповеди за защита, с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Освен това, унищожаването или укриването на вещи, свързани с изпълнението на съдебно решение, също подлежи на наказание. Запорното съобщение е документ, с който се налага обезпечителна мярка върху вземания и вещи на длъжника, и задължава трето задължено лице да не предава запорираните суми или вещи. Лицата, отговорни за неизпълнение на задълженията по запор, са солидарно отговорни.
Чл. 51, ал. 3
Наредбата определя правилата за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Чл. 51, ал. 3 уточнява, че адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на доверителя си, освен при определени условия, като отказът се отбелязва и не засяга редовността на връчването. Включва и образец за запорно съобщение, което налага обезпечителна мярка, с указания към третото задължено лице относно неговите задължения след получаване на съобщението. Съдебният изпълнител е отговорен за удостоверяване на връчването и за действията, свързани с него.
Чл. 51, ал. 3 от Наредба № 7
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. определя правилата за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс. Според чл. 51, адвокатът не може да откаже да получи съобщение от своя доверител освен в определени случаи, като оттегляне на пълномощното или когато пълномощното не се отнася за конкретната инстанция. Отказът на адвоката се удостоверява и не влияе на редовността на връчването. Освен това, съдебният изпълнител уведомява адресата за предстоящо принудително изпълнение, посочвайки детайли за взискателя и действията, които ще бъдат предприети. Длъжникът се смята за уведомен за мястото и времето на проданта, независимо от присъствието му.
Чл. 40
Страните, които живеят или заминават за повече от един месец в чужбина, са длъжни да посочат съдебен адресат в България, ако нямат пълномощник. Ако не посочат такъв, съобщенията се смятат за връчени, като страните трябва да бъдат предупредени от съда за тези последици при връчване на първото съобщение.
Чл. 41
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за законния представител, попечителя и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение, всички съобщения се считат за връчени и се прилагат към делото. Съдът трябва да предупреди страната за тези последици при връчване на първото съобщение.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № 7 определя мястото на връчване на търговец и юридическо лице, вписано в регистър, като последния посочен адрес в него. В случай, че лицето е напуснало адреса си и не е вписал нов, всички съобщения се считат за редовно връчени и се прилагат по делото.
Чл. 484
Член 484 от Наредба № 7 предвижда, че в описа на вещите се включва денят на предявяване на оценката, ако тя е извършена след описа, като страните се смятат за уведомени, независимо от присъствието им. Освен това, ако взискателят поиска, в описа се посочват мястото и времето на проданта на вещта, при което длъжникът също се счита за уведомен. Описът се подписва от съдебния изпълнител и не се съобщава на страните.
Чл. 451
Чл. 451 от Наредба № 7 регламентира последиците от налагане на запор върху длъжника. От момента на налагане на запора, длъжникът не може да се разпорежда с вземането или вещта, както и да изменя, поврежда или унищожава вещта под заплаха от наказателна отговорност. Тези последици настъпват и при получаване на поканата за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено към конкретна движима или недвижима вещ, посочена в поканата.
Чл. 467
Чл. 467 от Наредба № 7 определя изискванията за опис на вещите при принудително изпълнение. Описът трябва да включва информация за изпълнителния лист, мястото на извършване, подробно описание на вещта, нейната цена, възражения на страните и права на трети лица. Трябва да се отбележи и дали на длъжника са оставени вещи, върху които не се допуска принудително изпълнение. Освен това, описът трябва да съдържа датата на оценка на вещта, мястото и времето на проданта, ако взискателят е поискал това. Описът се подписва от съдебния изпълнител и не се съобщава на страните.
Чл. 95
Молбата за правна помощ трябва да бъде подадена в писмена форма до съда, пред който делото е висящо. Това е регламентирано в Чл. 95 от Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г., свързана с правната помощ.
Чл. 23
Наредбата определя системата за правна помощ, която обхваща случаи на задължителна адвокатска защита, както и ситуации, в които страните по дела нямат средства за заплащане на адвокат. Правна помощ се предоставя след преценка на доходите, имущественото състояние, семейното и здравословното положение на лицето, както и други обстоятелства.
Чл. 217
Наредба № 7 определя наказания за съзнателно увреждане на чуждо имущество, поверено за управление или пазене. Наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева. Същото наказание важи и за разпореждане със запориран или заложен имот, оставен за пазене. При значителни или невъзстановими щети, наказанието се увеличава на лишаване от свобода до пет години и глоба от 100 до 300 лева.
Чл. 293а
Лицата, осъдени да изпълнят парично задължение с влязъл в сила съдебен акт, които не го направят в срок от една година, въпреки наличието на средства или имущество, подлежат на наказание. Наказанието може да бъде лишаване от свобода до една година или пробация.
Чл. 296
Наредба № 7 определя правилата и образците на документи, свързани с връчването в гражданския процес. Чл. 296 предвижда наказания за лица, които пречат на изпълнението на съдебни решения или заповеди за защита, включително лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Специално внимание е обърнато на действия, целящи да осуетят изпълнението на съдебно решение чрез унищожаване или укриване на вещи, свързани с решението, което също носи наказателна отговорност. Съдебният изпълнител е упълномощен да предприема действия по принудително изпълнение, като уведомява длъжниците за предстоящите действия и правомощията си за осигуряване на изпълнението.
Чл. 44
Наредбата определя реда за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Връчителят удостоверява с подписа си датата, начина на връчване и действията, свързани с него. Той изисква удостоверяване на самоличността на получателя чрез документ за самоличност. При отказ за представяне на документа, връчителят може да поиска помощ от Главна дирекция "Охрана". Получателят също удостоверява получаването с подпис. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването. Освен това, наредбата предвижда задължение за Националната агенция по приходите да издаде удостоверение за публичните задължения на длъжника в 14-дневен срок след получаване на съобщението.
Чл. 51, ал. 3
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. определя процедурите за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс. Чл. 51, ал. 3 указва, че адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от доверителя си, освен при определени условия, като отказът трябва да бъде отбелязан в разписката и удостоверен с подписа на връчителя. Отказът не засяга редовността на връчването. В наредбата се описва и процедурата за уведомяване на адресата относно предявяване на разпределение на събраната сума, както и условията за обжалване.
Чл. 40 НАРЕДБА № 7 ОТ 22 ФЕВРУАРИ 2008 Г.
Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, трябва да посочи съдебен адресат в България, ако няма пълномощник. Ако не го направи, съобщенията се смятат за връчени, след като бъдат приложени към делото. Съдът е длъжен да предупреди страната за тези последици при връчване на първото съобщение.
Чл. 50
Чл. 50 определя мястото на връчване на търговци и юридически лица, вписани в регистър. За търговец и юридическо лице, адресът за връчване е последният посочен в регистъра. Ако лицето е напуснало адреса си и нов адрес не е вписан, съобщенията се считат за редовно връчени, независимо от фактическото им получаване.
Чл. 455
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. регламентира процедурата по връчване на документи в гражданския процес. Член 455 определя, че всички суми, постъпили по изпълнителното дело от различни източници, се внасят по сметката на съдебния изпълнител. Изплащането на дължимите суми на взискателя и присъединените кредитори трябва да се извърши в срок от 7 дни след влизането в сила на разпределението на събраните суми, освен ако няма законова пречка. В случай че взискателят и длъжникът не посочат сметка за превод, сумите остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване.
Чл. 462
Съдебният изпълнител е задължен да предяви разпределението на длъжника и на всички взискатели в определен ден. Ако в тридневен срок от предявяването не бъде подадена жалба, разпределението се счита за окончателно и съдебният изпълнител може да предаде сумите по него.
Чл. 217
Наредбата урежда наказанията за съзнателно ощетяване на чуждо имущество, поверено за управление или пазене. Наказанията включват лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева. За случаи на разпореждане със запорираната или заложена вещ също се прилага същото наказание. При значителни или невъзстановими щети наказанието се увеличава до лишаване от свобода до пет години и глоба от 100 до 300 лева.
Чл. 296
Наредбата регламентира образците на документи, свързани с връчването на съдебни решения и заповеди по Гражданския процесуален кодекс. Член 296 предвижда наказания за лица, които пречат на изпълнението на съдебни решения или не изпълняват заповеди за защита. Наказанията включват лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева в зависимост от тежестта на деянието. Освен това, унищожаването или укриването на вещи, свързани с изпълнението на съдебно решение, също подлежи на наказание.
Чл. 51, ал. 3
Наредбата определя правилата за връчване на съобщения по граждански дела, включително задълженията на адвокатите при получаване на съобщения от доверителите им. Адвокатът не може да откаже получаването на съобщение, освен при определени условия, като отказът се удостоверява и не влияе на редовността на връчването. Освен това, наредбата съдържа образци на документи, свързани с изпълнителни производства и правото на обжалване на постановления.
Чл. 432
Чл. 432 от Наредба № 7 определя условията, при които изпълнителното производство може да бъде спряно. Спирането може да бъде извършено от съда или по искане на взискателя. Изброени са конкретни случаи, при които спирането е допустимо, включително обжалване на решения и определени разпоредби от Гражданския процесуален кодекс. Времето на спиране не позволява удръжки от трудово възнаграждение, освен в случаи на издръжка или непозволено увреждане.
Чл. 433
Наредбата урежда условията за прекратяване на изпълнителното производство по Гражданския процесуален кодекс. Изпълнителното производство може да бъде прекратено при следните обстоятелства: представяне на разписка или квитанция за платена сума, писмено искане от взискателя, обезсилване на изпълнителния лист, отменяне на акта, на който е основан изпълнителния лист, невъзможност за продажба на посоченото имущество, неплатени дългове за такси и разноски, влязло в сила решение, което уважава иск, и липса на искане за изпълнителни действия от взискателя в продължение на две години. Изпълнителното производство приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските.
Чл. 435
Възможността за обжалване на действия на съдебния изпълнител е предвидена в НАРЕДБА № 7 от 22 февруари 2008 г. Взискателят има право да обжалва откази на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, спиране или прекратяване на принудителното изпълнение. Длъжникът може да обжалва постановления за глоба, насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество, както и действия, свързани с оценка и разноски по изпълнението. Трети лица могат да обжалват действия на съдебния изпълнител, ако изпълнението е насочено върху техни вещи, а въводът във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди иска.
Чл. 436
Жалбата по Гражданския процесуален кодекс се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд в срок от една седмица от извършването на действието, ако страната е присъствала или е била призована. В противен случай срокът започва да тече от деня на съобщението. За третите лица срокът започва от узнаване на действието. При обжалване, изпълнението може да бъде спряно.
Чл. 438
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. регламентира образците на документи, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. Чл. 438 указва, че подаването на жалба не спира действията по изпълнението, освен ако съдът не постанови спиране, в такъв случай съдът незабавно уведомява съдебния изпълнител. Наредбата включва формуляри за уведомления и разписки, които трябва да се попълват при връчване на съобщения.
Чл. 51, ал. 3 от НАРЕДБА № 7
Наредбата определя правилата за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс. Специално в чл. 51, ал. 3 се посочва, че адвокатът не може да откаже да приеме съобщение от доверителя си, освен в определени случаи, като оттегляне на пълномощното или когато пълномощното не се отнася за конкретната инстанция. Отказът на адвоката да приеме съобщението трябва да бъде отбелязан в разписката и удостоверен с подписа на връчителя, но не влияе на редовността на връчването. Също така, наредбата съдържа образец на съобщение, което съдебният изпълнител трябва да попълни при връчване на съобщение за жалба, включително данни за адресата и правото му на възражения.
Чл. 436, ал. 3 от ГПК
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. регламентира образците на документи, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. Чл. 436, ал. 3 предвижда, че страната, получила препис от жалбата, има право да подаде писмени възражения в тридневен срок. След изтичането на срока, съдебният изпълнител изпраща жалбата и възраженията, ако има такива, на окръжния съд, придружени от мотиви по обжалваните действия. Документът съдържа и указания за адресата относно правото му на възражения, както и информация за връчване на съобщения.
Чл. 51, ал. 3 от Наредба № 7
Чл. 51, ал. 3 от Наредба № 7 предвижда, че адвокатът не може да откаже получаването на съобщение от своя доверител, освен при определени условия, като отказът трябва да бъде отбелязан в разписката и удостоверен с подписа на връчителя. Отказът не влияе на редовността на връчването. Съобщението информира адресата за проведена публична продан, която е обявена за нестанала, и предоставя право на адресата да поиска нова продан или нова начална цена в определен срок. При неуспех да се поиска нова продан, имотът се освобождава от изпълнение.
Чл. 494
Наредбата регламентира процедурите за връчване на съобщения във връзка с публични продажби по Гражданския процесуален кодекс. Чл. 494 предвижда, че при неявяване на наддавачи или невалидни предложения, взискателят може да поиска нова продан в едноседмичен срок. Новата продан се извършва по правилата на първата, с начална цена 90% от предходната. Ако и при новата продан имотът не бъде продаден, той се освобождава от изпълнение, а възбраната се заличава. Съобщението за нестанала продан трябва да бъде връчено на адресата, който има право да поиска нова продан или нова начална цена.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 7 определя процедурата за връчване на уведомление на ответник, когато той не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец. Връчителят е длъжен да направи най-малко три посещения на адреса с интервал от поне една седмица, като едно от тях е в неприсъствен ден. Уведомлението се залепва на вратата или пощенската кутия, а при липса на достъп - на входната врата или на видно място. Правилото не важи, ако връчителят е установил, че ответникът не живее на адреса, след справка с компетентни органи.
Чл. 41
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото важи и за законния представител, попечителя и пълномощника. При неизпълнение на това задължение, всички съобщения се смятат за връчени и се прилагат към делото. Съдът трябва да предупреди страната за тези последици при връчване на първото съобщение.
Чл. 502
Чл. 502 от Наредба № 7 регламентира изпълнението на вземане срещу един от съпрузите, което може да бъде насочено към имущество, принадлежащо на съпружеската общност. Съпругът, който не е длъжник, има правото да посочи имущество на длъжника, върху което да се осъществи изпълнението. Ако посоченото имущество е налично и може да удовлетвори вземането, изпълнението върху съпружеската общност се спира, но може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество вземането остава неудовлетворено. При съгласие на двамата съпрузи, изпълнението може да бъде насочено към конкретна вещ от съпружеската общност, като се прилага чл. 443.
Чл. 503
Чл. 503 от Наредба № 7 определя правата на съпруга недлъжник при изпълнителни действия върху вещ, принадлежаща на съпружеска общност. Съдебният изпълнител е задължен да уведоми недлъжния съпруг, който има право да обжалва действията на изпълнителя за неспазване на чл. 502. Освен това, недлъжният съпруг може да оспори вземането на същите основания и да участва в наддаването при публичната продан на вещта.
Чл. 518
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. регулира образците на документи, свързани с принудителното изпълнение по Гражданския процесуален кодекс. Чл. 518 указва, че изпълнение за вземане срещу един от съпрузите може да се насочи върху половината от паричен влог в съпружеска общност, докато другата половина става личен влог на съпруга недлъжник. В документа се описват и задълженията на съдебния изпълнител при уведомяване на длъжника за запорирани вещи.
Чл. 47
Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец, връчителят залепва уведомление на видно място. За да се установи невъзможността за намиране, трябва да бъдат направени поне три посещения с интервал от една седмица, включително едно в неприсъствен ден. Ако ответникът не живее на адреса, това трябва да бъде удостоверено с данни от управителя на етажната собственост или кмета. Правилата важат и за връчване на съобщения на подпомагащи страни, свидетели и вещо лице. В случай на неявяване, документите ще се считат за редовно връчени.
Чл. 47
Наредба № 7 определя процедурата за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс. Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец, връчителят трябва да залепи уведомление на видно място. За да се констатира невъзможността за намиране на ответника, трябва да се извършат поне три посещения на адреса с интервал от една седмица. Уведомлението съдържа информация за местоположението на документите и срок за получаване. Съобщението се счита за връчено след изтичане на срока за получаване. Разпоредбите важат и за връчване на съобщения на подпомагащи страни.
Чл. 47
Наредба № 7 регламентира процедурата за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс. Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец, връчителят залепва уведомление на видно място и извършва три посещения с интервал от поне една седмица. В уведомлението се указва, че документите могат да бъдат получени в канцеларията на съда или общината в срок от две седмици. Съобщението се счита за връчено след изтичането на този срок. Разпоредбите важат и за връчване на съобщения на подпомагаща страна.
Чл. 47
Наредба № 7 определя процедурите за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс. Когато ответник не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец, връчителят е длъжен да залепи уведомление на видимо място. За да се констатира невъзможността за намиране на ответника, трябва да се направят поне три посещения с интервал от една седмица, включително едно в неприсъствен ден. Разпоредбите важат и за връчване на съобщения на свидетели и вещите лица. При връчване на съобщения на лица, които не участват в делото, уведомленията се оставят в пощенските кутии или се залепват на видно място.
Чл. 47
Наредба № 7 определя процедурата за връчване на съобщения по Гражданския процесуален кодекс. Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец, връчителят трябва да залепи уведомление на видно място. За да се констатира невъзможността да бъде намерен ответникът, е необходимо най-малко три посещения с интервал от поне седмица, включително едно в неприсъствен ден. Уведомлението трябва да съдържа информация за мястото, където могат да се получат документите, и срок за явяване. Разпоредбите се прилагат и за свидетели и вещо лица.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 7 регламентира процедурата за връчване на уведомления на ответника, когато той не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец. Връчителят трябва да направи поне три посещения на адреса с интервал от минимум една седмица, като едно от тях е в неприсъствен ден. Ако ответникът не живее на посочения адрес, това трябва да бъде удостоверено с данни от управителя на етажната собственост или кмета. Уведомлението информира, че документите могат да бъдат получени в канцеларията на съда или в общината в срок от две седмици. Разпоредбите се прилагат и за свидетели и вещо лице, като съобщенията могат да бъдат оставяни в пощенската кутия или залепвани на видно място.
§2
Наредба № 7 от 2008 г. за утвърдяване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс, влиза в сила от 1 март 2008 г. В наредбата се включват образци на разписки и уведомления, които трябва да се спазват при връчване на документи. Също така се регулират задълженията на връчителя, както и правото на страните да получават правна помощ, когато е необходимо. Разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс относно връчването на съобщения и задълженията на страните са основополагающи за процесуалните отношения.
§други
Настоящата наредба регламентира образците на документи, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. В случай на неизпълнение на задължения, адресатът получава покана за доброволно изпълнение, след което може да се пристъпи към принудително изпълнение. Връчването на поканата може да се осъществи на различни лица, включително на адвокати или на служители на адресата. При отказ за приемане на поканата, действията на връчителя се удостоверяват, а отказът не влияе на редовността на връчването. Връчването може да се извършва и чрез залепване на уведомление, ако адресатът не бъде намерен. Важно е адресатът да носи документ за самоличност при явяване.
§ 1 - § 26
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. урежда образците на документи, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. Включва разпоредби относно поканата за доброволно изпълнение, задълженията на длъжника, правомощията на съдебния изпълнител при неизпълнение, и процедурата за връчване на документи. Връчителят удостоверява дата и начин на връчването, а при отказ за приемане се предвиждат действия за залепване на уведомления. Също така, се предвиждат мерки за защита на правата на длъжниците и задължения на третите лица при налагане на запори.
§ (не е указан конкретен член или параграф)
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. се съдържат указания относно принудителното изпълнение срещу длъжника, включително необходимите документи и информация, свързани с длъжника, като ЕГН и БУЛСТАТ или ЕИК. Тези разпоредби имат за цел да уточнят процедурите и изискванията за връчване по Гражданския процесуален кодекс.
§разпределение
Наредба № 7 от 22 февруари 2008 г. урежда образците на документи, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. Според чл. 191, ал. 4 от ДОПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, съдебният изпълнител трябва да издаде удостоверение, което да съдържа информация за публичните задължения на длъжника, мерките за обезпечаване на задълженията и имуществото, срещу което е започнало принудително изпълнение. Удостоверението трябва да бъде изпратено по съответното изпълнително дело.
§разпределение
Настоящите разпоредби определят задълженията на съдебните изпълнители при издаване на удостоверения за публични задължения на длъжниците, както и процедурата за връчване на призовки и съобщения. Съгласно чл. 191, ал. 4 от ДОПК, удостоверението трябва да бъде издадено в 14-дневен срок и да съдържа информация за задълженията и наложените мерки. Връчването на съобщения се извършва по определени правила, включващи удостоверяване на самоличността на получателя и възможността за залепване на уведомления при невъзможност за връчване. При неявяване за получаване на съобщение, то се счита за редовно връчено след определен срок. Съществуват и разпоредби относно обжалването на действията на съдебния изпълнител.
