НАРЕДБА № 7 ОТ 22 ДЕКЕМВРИ 2003 Г. ЗА ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА УСТРОЙСТВО НА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ ТЕРИТОРИИ И УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя правилата и нормативите за устройството на територията и необходимата земя при застрояване, с цел ефективно използване на териториите и поддържане на природното равновесие. Тя се прилага съвместно с нормативните актове, свързани с изпълнението на изискванията по чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията, включително специфични изисквания към сгради.
Чл. 2
Наредба № 7 определя правилата и нормативите за устройството на различни видове територии и устройствени зони. Устройството на територията трябва да се извършва в съответствие с общите и подробните устройствени планове. Правилата и нормативите, които са неразделна част от тези планове, се одобряват от компетентния орган. Спазването на тези правила и нормативи е задължително при създаването, одобряването и прилагането на устройствени планове и инвестиционни проекти, като се използват конкретни стойности от плана или, при липса на такива, стойности съгласно наредбата.
Чл. 3
Член 3 от Наредба № 7 позволява създаването на специфични правила и нормативи към общите и подробни устройствени планове. Тези правила могат да допускат отклонения от установените в наредбата, при условията и по реда на чл. 13 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 7 определя правила за предназначението на териториите и поземлените имоти, което се установява с одобрените устройствени планове. В случай на липса на действащи планове, предназначението се определя според фактическото ползване, при условие че не противоречи на законови забрани. Общите устройствени планове на общини определят основни предназначения на териториите, а подробните планове уточняват конкретното предназначение на отделни имоти. Предназначението може да включва жилищни функции, производствени дейности, паркове, спортни обекти, културно наследство, рекреация, техническа инфраструктура и др. Промяната на предназначението за строителство изисква подробен устройствен план.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 7 определя режима на устройство на териториите и поземлените имоти, който включва дейности и показатели за използване, опазване, застрояване, рекултивиране и благоустрояване. За територии с основно предназначение и за поземлени имоти с конкретно предназначение се определят общ и конкретен режим на устройство съответно с общи и подробни устройствени планове. Възможно е също така определяне на режим на устройство за територии с общо предназначение и запазване на съществуващи функции в планирането на публични имоти.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 7 определя правилата за устройството на територии и устройствени зони в градове и селища с национално значение. Общият устройствен план може да определя типове устройствени зони: жилищни (Ж), производствени и складови (П), рекреационни (О) и смесени (С). Ако поземлени имоти не попадат в тези типове, може да се определи собствен режим на устройство в съответствие с предназначението им.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 7 определя основните показатели, които се използват при определянето на предназначението, необходимата площ и режима на устройство и застрояване на поземлени имоти. Те включват: 1. Показател за площ на необходимата земя за обект; 2. Показател за плътност на застрояване; 3. Показател за интензивност на застрояване; 4. Показател за процент на озеленяване на имота. Нормативните стойности на тези показатели се определят с устройствен план.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № 7 определя показателя за площ на необходимата земя за обект, който се изчислява в зависимост от капацитета на обекта и се изразява в квадратни метри.
Чл. 9
Чл. 9 определя показателя за плътност на застрояване в урегулиран поземлен имот, който е процентно отношение на застроените площи спрямо площта на имота. Застроената площ включва основните и допълващите застроявания, без да се включват елементи с височина до 1,2 м. Свободната дворна площ е разликата между застроената площ и площта на имота и включва откритите тераси и озеленените площи на подземните етажи.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 7 определя показателя за интензивност на застрояване (К инт.) на урегулиран поземлен имот. Този показател представлява отношението между разгънатата застроена площ и площта на имота, изразено в число. Разгънатата застроена площ включва застроената площ на всички етажи, площите на балкони, лоджии и тераси, както и застроените площи в подпокривните пространства на сградите.
Чл. 11
Чл. 11 определя показателя за процент на озеленяване на урегулиран поземлен имот, който е отношението на площта под естествена растителна покривка спрямо площта на имота, изразено в процент. Освен това, част от площта под растителна покривка трябва да бъде осигурена с инвестиционния проект за озеленяване, включително в случаи на подземно или полуподземно застрояване.
Чл. 12
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя правилата и нормативите за устройство на различни видове територии и устройствените зони. Чл. 12 указва как се определят стойностите на показателите при комплексно застрояване, като се различават две категории: нето, свързано с площта на прилежащата територия на сградите, и бруто, свързано с площта на територията на целия комплекс. Втората част от наредбата се фокусира върху устройството в отделните видове територии, като глава четвърта е посветена на устройството на жилищни територии.
Чл. 13
Жилищните територии включват области от населените места, където са групирани урегулирани поземлени имоти, основно предназначени за строителство на жилища.
Чл. 14
Член 14 от Наредба № 7 определя правилата за площта на жилищните територии в зависимост от размера на населените места. Площта се изчислява на базата на брутни стойности на квадратни метри на жител, като за различните категории населени места се предлагат следните нормативи: за големи градове - 35-50 кв.м/жител, средни градове - 45-60 кв.м/жител, малки градове - 55-100 кв.м/жител и т.н. Включени са терени за жилища, обществени сгради, улици, паркинги и озеленени площи. Площта на жилищните терени като процент от общата площ на жилищните територии също е регламентирана, варираща от 50-55% в големи и средни градове до 65-75% в малки градове и села. За много големи градове с над 400 хил. жители, площите се определят по специални проучвания.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 7 определя изискванията за урегулиране на поземлени имоти в зависимост от вида на жилищното застрояване. За ниско жилищно застрояване се спазват минимални размери за лице и повърхност, определени в чл. 19, ал. 1 от ЗУТ. За средно и високо жилищно застрояване, както и за специфично застрояване, размерите се определят с подробен устройствен план.
Чл. 16
Наредбата определя четири разновидности на устройствена жилищна зона в зависимост от характера на застрояването в жилищните територии: 1) (Жм) - малка височина (до 10 м); 2) (Жс) - средна височина (до 15 м); 3) (Жг) - голяма височина (над 15 м); 4) (Жк) - комплексно застрояване.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 7 определя правилата за урегулиране на отделни поземлени имоти в жилищните територии и устройствени зони чрез устройствен план. Уреждането включва сгради за обществено обслужване в области като образование, здравеопазване, административни услуги, социални услуги, култура, търговия и спорт. Освен това, се включват и сгради и съоръжения на техническата инфраструктура, озеленени площи, гаражи и паркинги, хотелски сгради, сгради за производствени дейности, бензиностанции и автосервизи.
Чл. 18 НАРЕДБА № 7
В урегулираните имоти, предназначени за жилищни нужди, освен основното жилищно застрояване, е допустимо изграждането на допълващи постройки. Това трябва да се извършва в съответствие с правилата и нормативите, установени в глава трета, раздел VІІ от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 19
Член 19 от Наредба № 7 определя правилата за урегулиране и застрояване на имоти за жилищно строителство. В зависимост от височината на сградите, се установяват различни нормативи за плътност на застрояване, интензивност на застрояване и необходима озеленена площ. Конкретните стойности за различните видове жилищни зони (с малка, средна и голяма височина) са посочени в таблица, като за всяка категория са определени проценти за плътност на застрояване, интензивност и озеленяване. Освен това, е регламентирано, че една трета от необходимата озеленена площ трябва да бъде заета от дървесна растителност.
Чл. 20
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя нормативите за устройството на територии и зони за комплексно жилищно застрояване. Според член 20, в урегулирани имоти за жилищно строителство се прилагат следните изисквания: плътността на застрояване трябва да бъде между 20% и 50%; интензивността на застрояване е между 0,6 и 2,5 за големите и много големите градове, а за малките и средните градове - до 2,0; озеленената площ трябва да бъде между 40% и 60%, като минимум една трета от нея е задължително да бъде с дървесна растителност.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 7 определя правилата за преструктуриране на съществуващи жилищни комплекси с цел образуване и урегулиране на поземлени имоти. Поземлените имоти могат да включват съществуващи жилищни блокове, нови жилищни сгради и обекти по чл. 17, ал. 1 и 2. При определяне на прилежащите терени към жилищните блокове се спазват нормативите по чл. 20 и приложение № 1. Новото жилищно строителство трябва да се застроява съгласно нормативите по чл. 19, ал. 1. Обществените озеленени площи трябва да заемат минимум 15% от общата територия на жилищния комплекс.
Чл. 22
Производствените територии, съгласно Чл. 22 от НАРЕДБА № 7, са предназначени основно за изграждане и застрояване на сгради и съоръжения, свързани с производствени и складови дейности.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 7 определя три разновидности на производствена устройствена зона, в зависимост от допустимостта за съчетаване на дейности: 1. Чисто производствена (Пч), 2. Предимно производствена (Пп), 3. Високотехнологична производствена (Пс), която включва технологични паркове и подобни.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 7 определя правилата за застрояване в "чисто производствена зона" (Пч). В тези зони могат да се изграждат само производствени и складови сгради, както и сгради за обществено обслужване, включващи лечебни заведения за извънболнична помощ, магазини, заведения за обществено хранене, административни сгради, научни звена, гаражи и паркинги, както и жилища за охраната. Застрояването трябва да спазва нормативи за плътност на застрояване от 50 до 80%, озеленена площ от 20 до 40% (с минимум една трета от нея за дървесна растителност) и интензивност на застрояване от 1,0 до 2,5.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 7 определя правилата за застрояване на територии от разновидност "предимно производствена зона". В тези зони се допуска изграждане на производствени, складови, административни, търговски и обслужващи сгради, но не се разрешават производства с вредни отделяния, като химическа и каучукова промишленост, варо-бетонови центрове и леярни. Освен производствени сгради, в зоната могат да се изграждат и жилищни сгради, обществени заведения и учебни заведения. Застрояването трябва да спазва определени нормативи за плътност, озеленяване и интензивност.
Чл. 26
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя правилата и нормите за устройство на различни видове територии, включително "високотехнологични производствени зони". Тези зони са обособени територии, предназначени за предприятия, свързани в технологичен комплекс, и не допускат дейности с вредни влияния върху околната среда. В тях могат да се изграждат различни обекти, свързани с научна и образователна дейност, административни и жилищни сгради, както и услуги за обществено хранене и спорт. Нормативите за застрояване включват плътност от 40-50%, интензивност от 1.0 до 1.5 и озеленяване от 20-40%, като една трета от озеленената площ трябва да е с дървесна растителност.
Чл. 27
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя правилата и нормативите за устройството на териториите за рекреационни дейности. Според чл. 27, териториите се обособяват в различни видове устройствени зони, включително курорти, ваканционни селища, вилни зони и други рекреации. Планирането на тези територии трябва да се съобразява с капацитета на основния рекреационен ресурс, като се спазват определени показатели за площ на човек в зависимост от типа на рекреацията. Необходимата площ на поземлените имоти в курортите варира от 80 до 200 кв.м на курортист, в зависимост от категорията на туристическия обект.
Чл. 28
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя правилата и нормите за устройство на територии в курорти, курортни територии, курортни комплекси и ваканционни селища. В границите на тези територии могат да се изграждат различни обекти, включително курортни обекти за настаняване, жилищни сгради, сгради за обществено обслужване, спортни и рекреационни обекти, паркове и озеленени площи, транспортни обекти и инфраструктурни съоръжения. Застрояването трябва да спазва определени нормативи, включително плътност и интензивност на застрояване, минимални озеленени площи, както и максимална височина на сградите в ваканционните селища.
Чл. 29
Чл. 29 определя нормативите за застрояване на урегулирани поземлени имоти във вилните зони. Плътността на застрояване е до 40%, интензивността е до 0,8, а минималната озеленена площ трябва да бъде 50%, от която половината да бъде с дървесна растителност. Височината на вилните сгради не трябва да надвишава 7 м, а до билото на покрива - 10 м. Освен вилни сгради, на тези територии могат да се изграждат магазини, заведения за хранене, сгради за социални и културни дейности, хотели с до 40 легла, както и техническа инфраструктура и бензиностанции.
Чл. 30
Член 30 от Наредба № 7 определя озеленените територии (Оз) в населените места и извън тях, които се определят чрез общите и подробните устройствени планове. Зелената система обхваща обществени озеленени площи, включително паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни и горски паркове, гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, защитни насаждения и разсадници.
Чл. 31
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя нормативите за площта на обществените озеленени площи и терените за гробища в зависимост от големината на населените места. За обществените озеленени площи, големите градове изискват 20 кв.м на жител, средните - 18 кв.м, малките - 12 кв.м, много малките - 8 кв.м, а селата - 4 кв.м. За терените за гробища, големите градове имат нужда от 2,70 кв.м на жител, средните - 2,25 кв.м, малките - 2,05 кв.м, много малките - 1,30 кв.м, а селата варират от 1,30 до 4,00 кв.м на жител, в зависимост от техния размер. За много големи населени места, площта се определя с общия устройствен план.
Чл. 32
Член 32 от Наредба № 7 предвижда, че подробните устройствени планове за паркове и градини, разположени в публична и частна собственост, могат да включват застрояване, при условие че не се променя предназначението на терените и се спазват изискванията на чл. 62, ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 33
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя правилата и нормативите за устройство на териториите за спорт и развлечения в населените места. Според член 33, площта на тези територии се определя в зависимост от броя на населението, като за много големи градове необходимата площ е между 5 и 7 кв.м на жител, за средни градове - 6 до 8 кв.м, за малки и много малки градове - 10 до 12 кв.м, а за села - 15 до 20 кв.м. Освен това, минималната озеленена площ в териториите за спорт и развлечения трябва да бъде 20% от площта на урегулирания поземлен имот. В наредбата се обсъждат и устройствени зони с културно-историческо наследство.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 7 определя защитените територии за опазване на културното наследство, които включват единични или групови недвижими културни ценности и археологически обекти. За тези територии се изготвят специфични правила и нормативи, свързани с устройствените планове. За недвижимите културни ценности от световно значение и национално значение се изготвят планове за опазване и управление, съобразно Закона за културното наследство.
Чл. 35
Член 35 от Наредба № 7 определя режимите за опазване на археологическите недвижими културни ценности. Те се устройват в съответствие с определените режими за опазване по Закона за културното наследство. За територии с режим "А" не са допустими строителни и благоустройствени дейности, освен археологически проучвания и консервационни работи. Режим "Б" забранява дълбочинна обработка на почвата и засаждане на дълбококоренови култури, с изключение на плитка обработка. Режим "В" позволява селскостопански дейности, но не и изкопни работи, освен археологически проучвания. Режим "Г" разрешава всички дейности, при съгласуване с органите за опазване на културното наследство.
Чл. 36
Чл. 36 определя териториите от разновидност "смесена централна зона" (Ц) като многофункционални зони в населени места. В тези територии могат да се изграждат различни сгради, включително административни, обществени, жилищни, хотели, заведения за хранене, производствени и складови сгради, както и инфраструктурни съоръжения. Освен това, предвиждат се открити представителни пространства, пешеходни зони, паркове и градини.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 7 описва правилата за застрояване в "смесена централна зона". Той позволява както индивидуално, така и комплексно застрояване, при спазване на условията от чл. 26 ЗУТ. В урегулираните имоти е разрешено допълващо застрояване, с изключение на второстепенни постройки в големите градове. За нови сгради и промяна на предназначението на съществуващи сгради е задължително осигуряване на места за паркиране, като при определени условия може да се намали броят на местата наполовина.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 7 определя правилата за урегулиране и застрояване на имоти в "смесена централна зона". В зависимост от размера на градовете, се установяват различни норми за плътност и интензивност на застрояване, както и необходима озеленена площ. За много големи и големи градове плътността е между 50-100%, интензивността от 2.0 до 5.0%, а необходимата озеленена площ е 20-30%. Средните градове имат плътност от 40-80%, интензивност от 1.5 до 3.0% и озеленена площ от 20-40%. За малки и много малки градове плътността варира от 30-60%, интензивността от 1.0 до 2.0%, а озеленената площ от 30-50%. Осигуряването на озеленени площи може да включва и подземното строителство, като 25% от тях трябва да бъдат с дървесна растителност. При комплексно застрояване, показателите се прилагат общо за територията.
Чл. 39
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя правилата и нормативите за устройството на отделните видове територии и устройствените зони. Член 39 описва видовете дейности, които обектите за обществено обслужване трябва да осигуряват, включително образование, здравеопазване, култура, религиозни дейности, административни услуги и търговия. Обектите за обществено обслужване се предвиждат в различни територии, включително жилищни и производствени, и местоположението им се определя с устройствените планове.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 7 определя необходимата площ на терените за детски заведения. За яслени групи площта е 25 кв.м на дете, а в жилищни територии - 20 кв.м. За градински групи площта е 35 кв.м на дете, а в жилищни територии - минимум 25 кв.м. Нормативите за плътност и интензивност на застрояване са до 30% и 0.6, съответно, а озеленяването трябва да е 40%.
Чл. 41
Наредба № 7 определя необходимата площ на терените за училища, колежи и учебно-производствени обекти с интернати в новоусвоявани и усвоени територии. За училища в новоусвоявани територии, площта е 25-30 кв.м на ученик, с минимален терен от 0,5 ха. За колежи и учебно-производствени обекти, площта е 50-60 кв.м на ученик. В усвоени градски територии, минималната площ е 8 кв.м на ученик за училища с над 16 класни стаи и 12 кв.м за училища с до 16 класни стаи. Нормативите за застрояване включват плътност до 40% и интензивност до 1,2, с необходимост от 20% озеленяване.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № 7 определя необходимата площ на терена за учебната част на висше учебно заведение в новоусвоявани територии. Площта се изчислява с норматив от 15 до 30 квадратни метра на студент.
Чл. 43
Наредба № 7 определя необходимата площ на терен за болница в зависимост от броя на болничните легла. За болници с до 200 легла се изискват 95-100 кв.м на легло. За болници с 200 до 400 легла площта е 90-95 кв.м на легло. За болници с 400 до 800 легла необходимата площ е 80-90 кв.м на легло, а за болници с над 800 легла - 75-80 кв.м на легло.
Чл. 44
Наредбата определя нормативите за необходимата площ на терен за заведения за социални услуги, като различните категории обитатели имат специфични изисквания за площ. Например, за деца в риск и възрастни хора в надтрудоспособна възраст е предвидено пространство от 40 до 60 кв. м на обитател, докато за деца и пълнолетни лица с увреждания е необходимо 70 до 90 кв. м на обитател. Освен това, за всяко заведение се изисква на всеки 8 легла да има по едно паркомясто, като 30% от тях са за хора с увреждания. Нормативите за плътност на застрояване и озеленяване също са уточнени.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 7 определя условията за устройство и застрояване на поземлени имоти извън границите на населените места. Застрояването е допустимо, ако е предвидено в общ устройствен план и одобрен подробен устройствен план. Общите устройствени планове определят територии за природозащита, земеделски и горски територии, територии за транспорт и др. В извън населените места могат да се изграждат различни обекти, включително селскостопански, промишлени, транспортни и рекреационни. Обекти за постоянно обитаване се изграждат основно в населените места, но могат да бъдат и извън тях при определени условия.
Чл. 46
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя правилата и нормативите за устройството на различни видове територии и устройствените зони в България. Чл. 46 регламентира условията за изграждане на обекти в земеделски, горски, нарушени, защитени и санитарно-охранителни територии. За изграждане на обекти в земеделски и горски територии е необходима промяна на предназначението на земята. В защитените територии за културно наследство и природозащита, както и в санитарно-охранителните зони, устройствени дейности се извършват по специфични закони и планове. В територии около пътищата и енергийни обекти също има специфични изисквания за допустимите дейности.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 7 предвижда, че при изграждането на обекти в определени територии (земеделски, горски, нарушени и защитени) трябва да се спазват изискванията за разстояния от границите на съседните поземлени имоти. Това важи независимо от предназначението на съседните имоти, било то за застрояване или за други нужди без застрояване, като се следва общият ред, определен в чл. 35, ал. 2 от Закона за устройство на териториите (ЗУТ).
Чл. 48
При промяна на предназначението на група съседни поземлени имоти с обща площ над 30 дка, които са в територия, предвидена с общ устройствен план за застрояване, е необходимо да се изработи и одобри подробен устройствен план за цялата територия.
Чл. 48а
Член 48а от Наредба № 7, който е въведен с изменение от 2005 г. и отмнен през 2008 г., касае правилата и нормите за устройство на отделните видове територии и устройствените зони. Този член е актуализиран, но след това е отменен, което показва промяна в нормативната уредба.
Чл. 48б
Член 48б от Наредба № 7, въведен с изменения през 2005 г., е отменен през 2008 г. Този член е регулирал определени аспекти на устройството на територии и зони, но конкретното съдържание и правила, които е съдържал, не са налични след отмяната му.
Чл. 48в
Член 48в от Наредба № 7, който е нов, е приет с ДВ, бр. 51 от 2005 г. и влиза в сила на 21.06.2005 г. По-късно, с ДВ, бр. 41 от 2008 г., този член е отменен.
Чл. 48г
Член 48г от Наредба № 7, който е нов, е публикуван в Държавен вестник, брой 51 от 2005 г. и влиза в сила на 21 юни 2005 г. По-късно, на 41-ия брой на Държавен вестник от 2008 г., този член е отменен.
Чл. 48д
Чл. 48д от Наредба № 7, приет през 2005 г., е отменен през 2008 г. Този член е част от нормативната уредба, свързана с устройството на териториите и устройствени зони в България.
Чл. 48е
Чл. 48е от Наредба № 7, въведен през 2005 г., е отменен през 2008 г. Този член е част от правилата и нормативите, свързани с устройството на отделните видове територии и устройствените зони.
Чл. 48ж
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя правилата и нормативите за устройството на отделните видове територии и устройствените зони. Член 48ж, който е бил нов през 2005 г. и отменен през 2008 г., попада в част трета, която се отнася до устройството на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Глава тринадесета от наредбата е посветена на устройството на уличната мрежа, пътищата и транспортните съоръжения.
Чл. 49
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя класификацията на улиците и пътищата в населените места. Улиците се разделят на класове в зависимост от транспортно-комуникационните им функции, а пътищата - на републикански и местни, в зависимост от административно-стопанското им значение. Селскостопанските и горските пътища, които осигуряват достъп до поземлените имоти, не попадат в тази класификация.
Чл. 50
Чл. 50 определя правилата за местоположението, трасетата и устройството на пътищата и улиците, които се основават на устройствените планове и специализирани схеми. За улици в населени места с тежки условия, общинският съвет може да допуска изключения в широчината на улиците и тротоарите. Задънените улици над 100 м трябва да имат уширение за обръщане на автомобилите, а пешеходните тунели имат минимални изисквания за широчина и височина. Проектирането на пешеходни алеи и тротоари трябва да спазва специфични нормативи. Широчината на улиците, част от републикански или местни пътища, не може да е по-малка от широчината на съответния път извън населеното място.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. предвижда изграждане на алеи за велосипедно движение в населени места и курортни територии. Размерите на алеите трябва да отговарят на изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 2017 г., която касае планирането и проектирането на комуникационно-транспортната система в урбанизираните територии.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № 7 определя, че функционалните, техническите и транспортните параметри на различните класове улици се регулират от Наредба № РД-02-20-2 от 2017 г., която се занимава с планирането и проектирането на комуникационно-транспортната система в урбанизираните територии. Последните изменения на чл. 52 са направени през 2005 г. и 2022 г., като последното изменение е в сила от 23.11.2022 г.
Чл. 53
Наредба № 7 определя правилата и нормите за изграждане на пътища и свързаните с тях площи. За автомагистрали и пътища от I и II клас се изискват два метра ограничителни ивици, докато за останалите пътища - един метър. Осигурява се разстояние от един метър при корекции на водни обекти. За опорни пунктове за поддържане на пътищата се предвиждат терени, определени с проект. Площите за бензиностанции и газостанции варират в зависимост от типа: до 2000 кв.м за малки, 3000 кв.м за средни, 4000 кв.м за големи и до 5000 кв.м за големи бензиностанции със сервизни услуги.
Чл. 54
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя необходимата площ за изграждане на автогари и автобази в зависимост от броя на автобусите и товарните автомобили. За автогари с до 10 автобусни места е необходима площ от 700 кв.м на място, а за междинни автоспирки - 500 кв.м. Площта за автобази за автобуси е 150 кв.м на автобус за до 100 автобуса и 130 кв.м за над 100. За товарни автомобили с дължина до 12 м, площта е 130 кв.м на автомобил за до 100 автомобила и 110 кв.м за над 100. За тежкотоварни автомобили, площта е 170 кв.м на автомобил за до 100 и 150 кв.м за над 100.
Чл. 55
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя необходимата площ за открито гариране и паркиране на превозни средства, като нормативите са следните: 22-25 кв.м за леки автомобили, 50 кв.м за автобуси, 65 кв.м за съчленени автобуси, 40 кв.м за товарни автомобили до 12 м, 60 кв.м за товарни автомобили над 12 м, 4 кв.м за мотоциклети и 2 кв.м за велосипеди.
Чл. 56
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя минималните разстояния за изграждане на железопътни линии в зависимост от теренните условия. За линии в насип и изкоп, разстоянието е до 1 м от съответните ръбове. При предпазни канали, разположени на повече от 5 м от изкопа, теренът се определя от 0,5 до 1 м. За изграждане на железопътни гари и технически обекти, площта се определя с одобрен инвестиционен проект.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № 7 предвижда, че водоснабдителните и канализационните мрежи и съоръжения трябва да бъдат изграждани в съответствие с устройствените планове. Освен това, те трябва да се проектират и изграждат така, че прилежащите терени да не бъдат оводнявани, за да се предотвратят негативни ефекти върху околната среда и физико-геоложките условия.
Чл. 58
Наредба № 7 определя необходимите площи при строителство на обекти за водоснабдяване. Максималната широчина на ивицата земя около помпени станции и земни резервоари е до 3 м, а за кулорезервоари - до 1 м. Необходимата площ за сграда за охрана при помпена станция и самостоятелни резервоари е до 200 кв.м. При водовземания в защитени обекти площта в санитарно-охранителната зона се определя съгласно ЗУТ. Извън урбанизираните територии не е разрешено строителство на разстояние 3 м от подземни водопроводи.
Чл. 59
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя правилата и нормативите за изграждане на канализационни обекти. Чл. 59 указва необходимата площ за различни видове съоръжения: пречиствателни станции, помпени станции и водоплътни изгребни ями, както и изискванията за ивици земя около тях. За пречиствателна станция е необходим проект, а за помпени станции и изгребни ями са определени максимални ширини на околни ивици. Освен това, се предвиждат специфични изисквания за съоръженията за пречистване на отпадъчни води.
Чл. 60
Наредбата определя необходимата площ за изграждане на енергийни обекти за производство на електрическа и топлинна енергия, която се установява чрез специални технико-икономически проучвания. За електрически подстанции площта е до 1,5 ха за напрежение до 110 kV, до 15,0 ха за до 220 kV и до 25,0 ха за до 400 kV, като площта се определя на базата на одобрен проект. За трафопостове, разположени в самостоятелни урегулирани поземлени имоти, се изисква осигуряване на минимум 3 м разстояние от границата със съседни имоти от всички страни.
Чл. 61
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя правилата за сервитутите около енергийните обекти. Разположението и размерите на тези сервитути се регламентират от наредбата по чл. 64, ал. 9 от Закона за енергетиката. Специфичните площи, необходими за стъпките на стълбовете на електропроводи, варират в зависимост от напрежението на електропровода, като най-високите изисквания са за електропроводи над 400 kV, за които площта е 300 кв.м/км, а за 20 kV е 50 кв.м/км.
Чл. 62
Чл. 62 от Наредба № 7 определя, че охранителните зони, ивици и просеки, както и ограничителните режими на застрояване и ползване на поземлените имоти, свързани с прокарването на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, се регламентират от наредбата по чл. 200, ал. 3 от Закона за енергетиката.
Чл. 63
Чл. 63 определя необходимата площ за язовири и водоеми, която се основава на максималното водно ниво на преливника. Площта включва ивица от 2 пъти височината на стената от сухия откос. За преливници и затворни органи извън основната ивица, необходимата площ е 3 м. За резервоари - изравнители, необходимата ивица е 3 м от стъпката на насипа.
Чл. 64
Наредбата определя необходимата площ за открити рудници, която включва ивица земя до 2 метра от очертанията на рудника. За хвостохранилища, сгуроотвали и насипища, необходимата ивица земя е до 1 метър от петата на насипа.
Чл. 65
Чл. 65 от Наредба № 7 забранява застрояването и засаждането на трайни насаждения над разсолопроводи и на разстояние от 3 метра от двете им страни. Тази разпоредба е част от глава шестнадесета, която се отнася до устройството на хидромелиоративни мрежи и съоръжения.
Чл. 66
Хидромелиоративните мрежи и съоръжения трябва да се проектират и изграждат така, че по време на експлоатацията им да не се допуска оводняване на прилежащите терени. Това е необходимо, за да се предотвратят негативни въздействия върху околната среда, неблагоприятни физико-геоложки процеси и нарушаване на устойчивостта на територията.
Чл. 67
Наредбата определя необходимите площи за изграждане на различни хидромелиоративни съоръжения. За помпени станции площта се определя с проектно решение. За кантони и пазачници при водохващания площта е до 200 кв.м. За открити деривационни, напоителни и отводнителни канали се добавят ивици в зависимост от типа на канала: до 1 м за канали в изкоп, до 0,5 м за канали в насип и специфични размери за канали с дига. За резервоари - изравнители, се добавя ивица до 1 м от стъпките на насипа.
Чл. 68
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя правилата и нормативите за устройство на различни видове територии и устройствените зони. Член 68 указва изискванията за сервитутни ивици при изграждане на открити, деривационни, напоителни и отводнителни канали, в зависимост от широчината на каналите, както и за площите около напорни деривации и съоръжения. Сервитутите са важни за осигуряване на достъп и безопасност при строителството на водни съоръжения.
Чл. 69
Чл. 69 от Наредба № 7 описва процеса на урегулиране на поземлен имот, като се определят границите му, предназначението, допустимите дейности и видът на застрояване. Включват се и начина на застрояване, характерът на застрояване, линиите на застрояване, както и стойностите на показателите на застрояване, като максимална плътност, интензивност и проценти на свободна и озеленена площ.
Чл. 70
Застрояването в урегулираните поземлени имоти, предназначени за застрояване, се дели на основно и допълващо. Основното застрояване включва сгради, мрежи и съоръжения, които съответстват на предназначението на поземления имот, определено с подробния устройствен план. Допълващото застрояване включва постройки и съоръжения, които обслужват или допълват дейностите в основното застрояване.
Чл. 71
Наредба № 7 определя правилата за застрояване в съседни урегулирани имоти, като допуска свободно или свързано застрояване. Сградите на основното застрояване могат да се свързват само на страничните имотни граници, а калканните стени трябва да бъдат напълно покрити. Допълващото застрояване може да бъде свързано на вътрешните имотни граници. Подземното строителство може да се разполага до границите на имота, без да се счита за свързано застрояване, при спазване на изискванията за озеленяване. В квартали със свързано застрояване е задължително оставянето на проходи за достъп и проветряване, с минимални размери.
Чл. 72
Чл. 72 определя характеристиката на застрояването в зависимост от височината на сградите. Застрояването се дели на ниско (до 10 м), средно (до 15 м) и високо (над 15 м). В подробните устройствени планове височината на сградите се обозначава с инициала 'h' и арабско число в метри, а броят на жилищните етажи с 'Ж'. Нежилищните етажи се обозначават с 'М' за магазини и 'Г' за гаражи. Минималната светла височина на жилищните помещения трябва да бъде 2,60 м, а за вилни сгради - 2,30 м в 50% от площта. Първият етаж за магазини трябва да има височина най-малко 3,20 м.
Чл. 73
Наредбата определя характера на застрояването на жилищните сгради в зависимост от типа населено място. В много големите и големите градове е разрешено високо, средно и ниско застрояване. В останалите градове е разрешено средно и ниско застрояване, а в селата е разрешено само ниско застрояване.
Чл. 74
Чл. 74 определя начина на измерване на височината на сградите (H) в зависимост от различни типове конструкции и елементи. Височината се измерва от средното ниво на терена до определени точки на сградата. Не се включва височината на подпокривното пространство, ако остава зад определена ъглова линия, а при наклон на покрива над 45 градуса се добавя височината на надвишението.
Чл. 75
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя правилата за застрояване в урегулираните имоти, съобразно линиите на застрояване, установени с подробния устройствен план. Линиите могат да бъдат задължителни, определящи местоположението на застрояването, или ограничителни, определящи граници, до които може да се разположи застрояването. Наредбата също така позволява изграждането на тротоари под колонади при реконструкция на сгради, при спазване на определени условия.
Чл. 76
Чл. 76 от Наредба № 7 определя правилата за определяне на вътрешните линии на застрояване в урегулирани имоти, особено в ъглови имоти с лице към две улици. При дълбочина на застрояване над 16 метра, разстоянията до страничните граници се увеличават с 30% за всяка допълнителна дълбочина над 16 метра, докато достигнат стойност с 2 метра по-голяма от нормативната. В ъглови имоти с линии на застрояване, съвпадащи с уличните регулационни линии, линията на застрояване трябва да отстъпи най-малко 2 метра от пресечната точка на уличните регулационни линии. За неъглови имоти с лице на две улици, линиите на застрояване могат да се определят по правилата за всяка улица.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредба № 7 определя правилата за разполагане на сградите и определяне на разстоянията между тях. Приемането на по-благоприятна ориентация на сградите следва определена степенувана подредба на географските посоки, като най-предпочитана е южната посока, следвана от югоизток, югозапад, изток, запад, североизток, северозапад и накрая север. При разполагане на сграда в междинна посока, тя се приравнява към по-близката посока.
Чл. 78
Наредбата изисква разполагането на сградите и помещенията да осигурява изложение към юг, югоизток, югозапад, изток или запад. Това важи за: 1. Най-малко едно жилищно помещение в едностайните, двустайните и тристайните жилища, а за жилищата с четири и повече стаи - най-малко две жилищни помещения. 2. Постоянно обитаваните помещения от болни в здравните заведения и от деца в учебните и детските заведения.
Чл. 79
Чл. 79 от Наредба № 7 определя, че разстоянията между сградите на основното застрояване и регулационните граници на имоти, както и през улицата, трябва да се определят в съответствие с нормативите, посочени в чл. 31-36 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Това важи и за имоти, които се застрояват комплексно по реда на чл. 80 и 81 от същия закон.
Чл. 80
Чл. 80 от Наредба № 7 предвижда възможността в един урегулиран поземлен имот да се застрояват две или повече сгради на основното застрояване. Това трябва да става при спазване на изискванията на чл. 79 и разстоянията между сградите трябва да се определят съгласно схематичните положения в приложение № 2, както и да се спазват нормативите по чл. 31 - 36 от Закона за устройство на териториите (ЗУТ).
Чл. 81
В имоти, предназначени за комплексно застрояване в жилищни и курортни комплекси, разстоянията между сградите на основното застрояване се определят съгласно указанията в приложение № 2 на наредбата.
Чл. 82
Чл. 82 определя правилата за свързано застрояване на сгради в съседни урегулирани имоти. Сградите трябва да имат калканни стени, които са без отвори и завършват с противопожарен надзид. Калканната стена на нова сграда трябва да покрива напълно калканната стена на заварената сграда. При по-високи нови сгради, комините на по-ниските трябва да се надзидат. Някои разпоредби, свързани с покриването на калканни стени, са отменени. Заварената калканна стена може да бъде преустроена в фасада при спазване на нормативни отстояния. Забранено е разполагане на производствени сгради до калканни стени на жилищни сгради. Дължината на калканните стени не може да надвишава 16 м, освен в определени случаи. При недостатъчна дължина на калканната стена, трябва да се спазват нормативи за отстояния. Допуска се преход във височината на сградите на разстояние най-малко 3 м от регулационната линия.
Чл. 83
Чл. 83 от Наредба № 7 определя условията за свободно ниско застрояване в тясни урегулирани поземлени имоти. Сградите могат да се разполагат на северната регулационна линия с фасадна стена, а прозорците на тази стена трябва да са на височина най-малко 1,6 м от пода. Водите от покрива трябва да се отвеждат в имота, където се изгражда сградата. Минималното разстояние между сградите на северната граница и съседния имот е 6 м, което не може да се намалява. При невъзможност за спазване на това разстояние, застрояването трябва да се извърши според общите правила.
Чл. 84
Член 84 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. предвижда, че допълващото застрояване с постройки е разрешено при спазване на реда и изискванията, установени в членове 41 - 47 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 85
Чл. 85 от Наредба № 7 определя изискванията за местоположението, характера и големината на паркингите и гаражите. Изискванията включват: разполагане на проходите и рампите в регулационните граници на имота, осигуряване на вентилация за подземните гаражи, и спазване на норматива за минимална озеленена площ при изграждане на подземни гаражи извън застроената площ.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № 7 определя издатините на сградите, които излизат пред линиите на застрояване и над равнината по чл. 74, ал. 2. Издатини включват еркери, балкони, козирки, капандури, стрехи, корнизи и други архитектурни елементи. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 23.11.2022 г.
Чл. 87
Чл. 87 от Наредба № 7 определя условията за допустимото излизане на различни архитектурни елементи пред външната линия на застрояване. Когато линията съвпада с уличната регулационна линия, се разрешава: входни стъпала и пиластри до 0,15 м; конструктивни елементи при надстрояване до 0,25 м или 0,3 м в зависимост от широчината на тротоарите; шахти само по изключение; еркери до 0,30 м, 0,60 м или 0,90 м в зависимост от широчината на улицата; балкони до 0,60 м, 0,90 м или 1,20 м в зависимост от широчината на улицата; слънчеви фотоволтаични преобразуватели до 0,4 м. Когато линията не съвпада с уличната регулационна линия, балконите и еркерите не могат да излизат повече от установените граници. При широчина на тротоарите до 2,50 м с улично озеленяване, еркерите не могат да излизат повече от 0,30 м.
Чл. 88
Чл. 88 от Наредба № 7 определя условията за разполагане на различни архитектурни и конструктивни елементи пред вътрешните линии на застрояване. Допускат се пиластри, рамки и цокли с определени размери, входни стъпала, конструктивни елементи при надстрояване, както и елементи на мрежи и фотоволтаични системи. Правилата включват ограничения в зависимост от разстоянията до регулационните линии и условията на строителството, включително специфични изисквания при преустройства и намалени разстояния между сградите.
Чл. 88а
Според Чл. 88а от Наредба № 7, еркерите и балконите не могат да заемат еднометровите ивици в контактната зона към калканната стена, когато става въпрос за свързано застрояване. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 23.11.2022 г.
Чл. 89
Чл. 89 от Наредба № 7 определя изискванията за парапети на балкони, лоджии, тераси и външни стълби. Парапетите трябва да имат височина минимум 1,05 м (1,20 м за етажи над 20 м), да са устойчиви на натиск, да имат разстояния между елементи не по-големи от 0,09 м, да нямат хоризонтални елементи за катерене и да отговарят на изискванията за обезопасяване на стълбища за евакуация, съгласно Наредба № Із-1971.
Чл. 90
Според Чл. 90 от Наредба № 7, еркерите и балконите трябва да бъдат разположени на височина минимум 3,2 метра над нивото на тротоара, ако външната линия на застрояване съвпада с уличната регулационна линия. В случай, че са наддадени в границите на урегулирания поземлен имот, минималната височина е 2,3 метра над терена.
Чл. 91
Чл. 91 от Наредба № 7 определя условията за изграждане на конзолни козирки и поставяне на сенници над входовете на сгради и пред фасадите на нежилищни помещения, разположени в първия надземен етаж. Козирките и сенниците трябва да бъдат на височина минимум 3 метра над най-високото ниво на тротоара и на разстояние не по-малко от 0,75 метра от бордюрната линия.
Чл. 92
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. предвижда, че над покривната равнина могат да се допускат издатини, като капандури, корнизи, перголи и фотоволтаични преобразуватели, при условие че остават зад определена равнина. При свързано застрояване, издатините трябва да бъдат на разстояние най-малко 1 м от страничната регулационна линия, а капандурите не могат да заемат повече от 2/3 от дължината на ограждащата стена.
Чл. 93
Член 93 от Наредба № 7 определя изключения от изискванията за разрешение при поставяне на леки слънцезащитни устройства на прозорци, балкони, лоджии и тераси, както и при разполагане на архитектурно-художествени елементи над покривната плоскост. Тези елементи не се считат за издатини, при условие че заемат не повече от 20% от застроената площ и не надвишават 25 кв.м, като също така трябва да са на разстояние минимум 3 метра от страничната граница на имота.
Чл. 94
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя правилата и нормативите за устройството на отделните видове територии и устройствените зони. Чл. 94 регламентира ограждането на имоти и озеленяването. Имотите могат да се ограждат съгласно изискванията на чл. 48 от ЗУТ. Озеленяването е част от благоустрояването на имота, като се предвиждат минимални разстояния на насажденията от границите на съседните имоти: 1.0 м за ниски дървета, 1.5 м за средно високи и 3.0 м за високи дървета. Препоръчва се използването на живи огради с височина до 1.20 м на вътрешната регулационна линия.
Чл. 95
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя правилата и нормативите, които се прилагат при проектиране на жилищни сгради, пристрояване, надстрояване, преустройства и разделяне на жилища. Според измененията от 2022 г., тези правила не важат за сгради за временно обитаване, като общежития, хотели, мотели и подобни.
Чл. 96
Чл. 96 от Наредба № 7 определя изискванията за проектиране на жилищни сгради и жилища. Проектите трябва да отговарят на правила и нормативи, строителни и санитарно-хигиенни изисквания, противопожарни мерки и стандарти за безопасност. Освен това, проектите трябва да вземат предвид нуждите на обитателите, като пол, брой и възраст, климатични условия и национални традиции, както и съществуващия подробен устройствен план.
Чл. 97
Член 97 от Наредба № 7 определя жилищната сграда като сграда, предназначена за постоянно обитаване, в която поне 60% от разгънатата застроена площ е заета от жилища. Жилищните сгради могат да бъдат еднофамилни, с едно жилище, или многофамилни, с повече от едно жилище. От 23.11.2022 г. ателиетата се считат за жилища при определяне на предназначението на сградите.
Чл. 98
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя изискванията за многофамилни жилищни сгради. В тях трябва да се осигурят комуникации за общо ползване и самостоятелен достъп до жилищата. Освен жилища, сградите могат да включват помещения за общо ползване, стаи за творческа дейност, гаражи, обекти на техническата инфраструктура и помещения за стопанска дейност. В определени помещения не се допускат шум, вибрации и вредни вещества, които нарушават хигиенните изисквания.
Чл. 99
Чл. 99 от Наредба № 7 определя изискванията за проектиране на стълбища и стълбища в жилищни сгради. Стълбите трябва да отговарят на изискванията за безопасност при ползване и при пожар. Външни стълби се допускат за еднофамилни сгради и вили, а за многофамилни - само като допълнително стълбище. Стълбищата в многофамилни сгради трябва да имат естествено осветление, а при стълбища до пет етажа - горно осветление, ако има стълбищно огледало. Евакуационните стълбища, обслужващи повече от три етажа, трябва да отговарят на специални условия.
Чл. 100
Входното преддверие на многофамилна жилищна сграда трябва да бъде проектирано като част от стълбището или като самостоятелно помещение, свързано с него, с минимална широчина от 1,80 м. Входните врати на жилищните сгради трябва да имат светла широчина не по-малка от 1 м.
Чл. 101
Чл. 101 от Наредба № 7 определя изискванията за отворите на вратите и прозорците на жилищните сгради. Те трябва да осигуряват безпрепятствено осъществяване на функциите на сградата и на жилищата в нея, както и да отговарят на хигиенните изисквания и изискванията за безопасност. Член 101(2) и (3) са отменени с изменения от ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 23.11.2022 г.
Чл. 102
Жилищните сгради се разделят на етажи. В надземните етажи могат да се изграждат жилища, ателиета и стаи-кабинети за индивидуална творческа и научна дейност. В подпокривното пространство също могат да се изграждат жилища и ателиета, както и стаи-кабинети за обитателите на сградите. Ателиетата трябва да имат самостоятелен санитарен възел, докато за стаите-кабинети не се изисква такъв.
Чл. 103
Член 103 от Наредба № 7, който е приет на 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствените зони, е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 84 от 2022 г., и влиза в сила на 23 ноември 2022 г.
Чл. 104
Чл. 104 от Наредба № 7 предвижда, че помещенията за съхранение на битови отпадъци и вторични суровини трябва да бъдат проектирани в полуподземния или първия надземен етаж на сградата. Осигурява се пряк достъп до тези помещения от прилежащия терен на сградата.
Чл. 105
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя правила за разполагане на самостоятелни помещения за стопански и обслужващи дейности. Според чл. 105, тези помещения могат да бъдат разположени само в подземния, полуподземния и първия надземен етаж на жилищни сгради, с изискване за самостоятелни входове в новопроектирани сгради. Общественообслужващите обекти с масов достъп не могат да се разполагат над жилища в новопроектирани сгради.
Чл. 106
Според Чл. 106 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г., гаражи, както и в изключителни случаи обекти и съоръжения на техническата инфраструктура, могат да бъдат разположени в подземния, полуподземния и първия надземен етаж. При това разполагане е необходимо да се спазват санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и норми за безопасност.
Чл. 107
Според Чл. 107 от Наредба № 7, асансьорите са задължителни в жилищни сгради с 5 и повече етажа. В сгради с до 5 етажа, асансьорът може да бъде заменен с подемна платформа, проектирана по специфични изисквания за достъпност. Допълнителните изисквания за проектиране на асансьорни уредби се определят от друга наредба.
Чл. 108
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя, че жилището трябва да бъде проектирано като група от функционално и пространствено обединени помещения, които удовлетворяват нуждите на обитателите. В жилището се предвиждат жилищни помещения (дневни, спални, детски стаи и трапезарии), спомагателни и обслужващи помещения (кухни, бани, складови помещения), комуникационни площи (коридори, стълби) и отворени пространства (балкони, тераси).
Чл. 109
Член 109 от Наредба № 7 позволява в жилищата да се предвиждат ателиета и стаи-кабинети, предназначени за творческа и научна дейност. При това трябва да се спазват изискванията, посочени в член 102, алинеи 2, 3 и 4 на същата наредба.
Чл. 110
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя изискванията за жилищните помещения. Според Чл. 110, всяко жилище трябва да разполага с най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и минимум едно складово помещение. Допуска се помещенията да са свързани, с изключение на санитарните, които не могат да бъдат свързани с жилищните помещения. Санитарни помещения над жилищни помещения, кухни или килери за хранителни продукти са допустими само в жилището, което обслужват.
Чл. 111
Според Чл. 111 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г., при класифицирането на жилищата в категории като едностайни, двустайни и тристайни, не се вземат предвид определени помещения. Кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (без кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения (бани, тоалетни, преддверия, килери, складове и др.) не се считат за стаи и не влияят на определянето на броя на стаите в жилището.
Чл. 112
Чл. 112 от Наредба № 7 предвижда задължителното наличие на комини в дневните и кухните на жилищата. В случаите, когато кухнята е свързана с дневната чрез кухненски бокс, е необходимо коминът да бъде проектиран така, че да не се смесват потоците на изходящите газове от отопление и вентилация.
Чл. 113
Член 113 от Наредба № 7 определя изисквания за осветление в жилищни помещения. Стаите и кухните трябва да имат пряко странично осветление, с минимални размери на отворите - 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните и детските стаи. При горно осветление или наклонено осветление, тези изисквания могат да се намалят с до 30%. Подпрозоречната височина трябва да е минимум 0,85 м, с изключение на случаи с обезопасени прозорци или наличието на тераси. Непряко осветление е допустимо за преходни помещения и кухни-столове при реконструкция.
Чл. 114
Чл. 114 от Наредба № 7 определя изискванията за ориентация на жилищните помещения. Жилищата трябва да са насочени към най-благоприятните посоки за слънчево огряване, като не трябва да бъдат изцяло на североизток, северозапад или север. Изключение се допуска при разделяне на заварени жилища, при което е възможно образуването на жилище с предимно северно изложение, ако поне едно от помещенията е с изложение на североизток или северозапад.
Чл. 115
Помещенията в жилището задължително трябва да имат осигурено проветряване чрез прозоречни отвори, балконски врати и вентилационни канали. Непрякото проветряване е допустимо за помещения със спомагателно и обслужващо предназначение, преходни дневни и столови, но за кухни-столови е разрешено само при реконструкция и разделяне на жилища.
Чл. 116
Член 116 от Наредба № 7 предвижда, че при разполагане на помещения в сгради, източникът на въздушен и ударен шум трябва да се съобразява с изискванията на чл. 21 от Наредба № 4 от 2006 г. Тези изисквания касаят шумоизолирането на сградите по време на проектиране и строителство, за да се ограничи вредният шум.
Чл. 117
Член 117 от Наредба № 7 предвижда минимални ширини за входните преддверия и изолационните коридори в жилищата. Входните преддверия трябва да имат широчина не по-малка от 1,3 метра, докато изолационните преддверия и коридорите трябва да са с минимална широчина от 0,9 метра. Раздел IV, който се отнася за строителни елементи, конструкции и инсталации на жилищните сгради, е отменен с ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 23.11.2022 г.
Чл. 118
Член 118 от Наредба № 7, който се отнася до правилата и нормите за устройство на отделните видове територии и устройствените зони, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 84 от 2022 г. и влиза в сила от 23 ноември 2022 г.
Чл. 119
Член 119 от Наредба № 7, приета на 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствените зони, е отменен с решение, обнародвано в Държавен вестник, бр. 84 от 2022 г., и влезе в сила на 23 ноември 2022 г.
Чл. 120
Член 120 от Наредба № 7, приета на 22 декември 2003 г., е отменен с Държавен вестник, брой 84 от 2022 г., в сила от 23 ноември 2022 г.
Чл. 121
Член 121 от Наредба № 7, изменен през 2005 г. и отменен през 2022 г., определя правилата и нормите за устройството на различни територии и зони. С измененията, направени през 2005 г., той е бил в сила до неговото отменяне през 2022 г.
Чл. 122 (Отм.)
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя правилата и нормите за устройство на териториите и устройствени зони в България. Градовете и селата се категоризират по брой на населението. Застроената площ на обектите се определя по специфични критерии, включващи дебелината на стените и площите на балконите и лоджиите. Наредбата предвижда и преходни разпоредби за запазване на действието на съществуващи планове до изработването на нови. Допускат се отклонения от правилата с решение на общинския съвет и одобрение от министъра на регионалното развитие. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й.
§1
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. определя категоризацията на градовете и селата в България на базата на съществуващия брой на населението. Градовете се делят на: много големи (над 200 хил. жители), големи (от 100 хил. до 200 хил. жители), средни (от 30 хил. до 100 хил. жители), малки (от 10 хил. до 30 хил. жители) и много малки (до 10 хил. жители). Селата се категоризират на: много големи (над 5 хил. жители), големи (от 2 хил. до 5 хил. жители), средни (от 1000 до 2 хил. жители), малки (от 250 до 1000 жители) и много малки (до 250 жители).
§2
Параграф §2 определя как се изчислява застроената площ на самостоятелни обекти в сградите. Застроената площ включва площта, ограничена от външните стени и осовите линии на разделителните стени, като се добавят площите на лоджиите и балконите. За обекти на повече от един етаж, застроената площ е сбор от площите на отделните етажи. При наличие на прозорци, балкони или лоджии, се включва цялата дебелина на стената, а при отсъствие на такива – само половината от дебелината.
§2а
Параграф §2а, въведен с изменения в ДВ, бр. 51 от 2005 г., определя нови тълкувания по смисъла на наредбата. В текста са посочени шест точки, от които първите пет са отменени с изменения в ДВ, бр. 41 от 2008 г. Шестата точка е отменена с изменения в ДВ, бр. 84 от 2022 г., с влизане в сила на 23.11.2022 г.
§ 3
Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. е издадена на основание чл. 13, ал. 1 и § 18, ал. 1 от заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията. Тази наредба отменя предходната Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията.
§5
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 7 предвижда, че действащите устройствени зони и специфични правила остават в сила до изработването на нов устройствен план, при условие че не противоречат на Закона за устройство на територията (ЗУТ). През този период не се допуска изменение на специфичните правила, но възложителят може по желание да прилага правилата и нормативите от настоящата наредба.
§6
Съгласно §6 от Наредба № 7, устройствени територии и зони могат да се определят към действащите устройствени планове, които запазват действието си. Одобрението за тези територии и зони се извършва от общинския съвет, а за градове с население над 30 хил. жители и селищни образувания с национално значение, е необходимо съгласуване с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. При необходимост от изменение на действащите планове, то се извършва по реда на ЗУТ.
§7
Параграф §7 от Наредба № 7 предвижда възможност за изменение на действащ подробен устройствен план, когато условията в него са по-неблагоприятни за възложителя в сравнение с правилата и нормативите на наредбата. Изменението може да бъде поискано от възложителя и се извършва при условията и по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ), когато не може да се приложи чл. 134, ал. 6 от ЗУТ.
§8
Параграф §8 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 7 предвижда, че инвестиционни проекти за сгради и съоръжения, внесени за съгласуване в общините преди влизането в сила на наредбата, ще се съгласуват по правилата и нормите, които са били в сила до този момент. Възложителите имат право да изтеглят и преработват проектите по свое желание. Следващата фаза на проектиране на одобрените проекти трябва да бъде одобрена в срок от две години от влизането в сила на наредбата, като това може да стане както по старите разпоредби, така и по новата наредба, в зависимост от желанието на възложителя.
§9
Параграф §9 от наредба № 7 предвижда, че отклонения от установените правила и нормативи за урегулирани поземлени имоти и строежи в тях могат да се допускат по изключение, единствено при наличие на специфични заварени дадености. Такова отклонение изисква решение на общинския съвет, което трябва да бъде прието с мнозинство от две трети от съветниците, по предложение на кмета на общината.
§10
Параграф 10 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. предвижда, че отклонения от установените правила и нормативи за територии и устройствени зони могат да се допускат по изключение. Това става въз основа на мотивирано предложение от общинския съвет и изисква разрешение от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Промените в параграфа са в сила от 23.11.2022 г.
§11
Параграф §11 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. уточнява, че правилата и нормативите на наредбата се прилагат за територията в обхвата на общия устройствен план на Столичната община, при условие че не противоречат на Закона за устройството и застрояването на Столичната община. Това изменение е в сила от 23 ноември 2022 г.
Параграф §12 и Преходни разпоредби
Параграф §12 от наредбата указва, че министърът на регионалното развитие и благоустройството е отговорен за даването на указания по прилагането на наредбата. В преходните разпоредби се посочва, че наредбата е изменена и допълнена, с обнародване в Държавен вестник, брой 10 от 2005 г.
§12
Проектите за изменение на подробни устройствени планове на курортни територии, които са били допуснати от кмета на общината преди влизането в сила на наредба № 7, ще бъдат изработвани и одобрявани по досегашните правила, при условие че са подадени за съгласуване и одобрение в срок от 6 месеца след влизането в сила на наредбата.
§13
Комплексните проекти за инвестиционна инициатива в курортни територии, които са разрешени преди влизането в сила на настоящата наредба, ще бъдат изработвани и одобрявани съгласно предишните нормативи, при условие че са внесени за съгласуване и одобрение до 31 декември 2005 г.
§ 23
Параграф 23 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 7 предвижда, че действащите териториално-устройствени планове и общи устройствени планове, които включват зони по чл. 48б, ал. 1, трябва да бъдат приведени в съответствие с изискванията на наредбата. Освен това, възлагането на устройствените схеми и планове по чл. 48а, ал. 2, се извършва от компетентните органи съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ).
§ 24
Параграф 24 от наредба № 7 предвижда, че започнатите производства за одобряване на устройствени планове, които са изготвени по старите правила, ще бъдат довършени, при условие че към момента на влизане в сила на новата наредба тези планове вече са внесени за съобщаване, приемане и одобряване съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ).
§ 26
Когато нов строеж води до премахване на съществуваща дървесна растителност, органът, издаващ разрешението за строеж, задължава възложителя да озелени поземления имот с нова дървесна растителност преди въвеждането на строежа в експлоатация. Това изискване се вписва в разрешението за строеж.
§28
Наредба № 7 влиза в сила от деня на обнародването й. Заключителните разпоредби към наредбата за изменение на Наредба № 7, обнародвана в Държавен вестник, брой 21 от 2013 г., влизат в сила от 01.03.2013 г.
§2
Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствените зони влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Последните изменения и допълнения на наредбата са обнародвани в брой 84 от 2022 г. и са в сила от 23.11.2022 г.
§ 56
Параграф 56 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 7 предвижда, че започнатите преди влизането в сила на наредбата производства за одобряване на устройствени планове и техни изменения ще продължат по досегашния ред. Това важи за производства, за които е издадено разрешение от компетентния орган за изработването на проекта преди влизането в сила на наредбата.
§57
Параграф §57 определя правилата за довършване на започнати производства по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж. Според разпоредбата, тези производства се довършват по досегашния ред, а за започнато производство се счита както подаването на писмено заявление, така и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект от компетентния орган.
§58 от Преходни и Заключителни разпоредби на Наредба № 7
Наредба № 7 влиза в сила в едномесечен срок от обнародването в "Държавен вестник". Определят се правила за определяне на прилежащите терени на съществуващи сгради, особено при преструктуриране на жилищни и курортни комплекси. За едносекционни сгради се изисква разстояние от 1/3 от височината (Н) или минимум 3 метра, а за много секционни - 1/3 Н от страничните стени и 1/2 Н от дългите стени. При невъзможност за спазване на тези разстояния, се осигурява по-голямо разстояние към срещуположната стена. Приложение № 2 съдържа схематични положения за разстоянията между сградите при комплексно застрояване, като L зависи от височината на сградите.
