Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя условията и реда за вписване и отписване на въздухоплавателни средства в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства в България, както и за нанасяне на национални и регистрационни знаци. Изискванията не важат за въздухоплавателни средства с максимално разрешена излетна маса под 495 кг.
Чл. 2 от Наредба № 7 от 14 януари 1999 г. задължава вписването в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на всички обстоятелства, свързани с учредяване на право на собственост, както и прехвърляне на правото на собственост, учредяване и прехвърляне на вещни или облигационни права и учредяване на вещни тежести.
Всяко физическо или юридическо лице, което придобива или отчуждава права върху въздухоплавателни средства (ВС) или учредява вещни тежести, е задължено да уведоми Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". Сделките придобиват действие спрямо трети лица само след вписването им в регистъра.
Чл. 4 от Наредба № 7 от 14 януари 1999 г. определя, че заявлението за вписване на промени в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства (ВС) се подава от физическото или юридическото лице, което придобива или губи права върху съответното ВС.
Член 5 от Наредба № 7 постановява, че гражданските въздухоплавателни средства (ВС) не могат да извършват полети в българското и чуждестранното въздушно пространство без удостоверение за регистрация и без носене на националните и регистрационните знаци, които трябва да съответстват на тези в удостоверението. Изключение от това правило се прави за метеорологични пилотирани балони, безпилотни свободни балони без товар, привързани балони и хвърчила, които не подлежат на същите изисквания.
Удостоверенията за регистрация на гражданските въздухоплавателни средства, които са вписани в регистъра на Република България, се издават от Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация'.
Наредба № 7 от 14 януари 1999 г. регламентира условията за регистрация на въздухоплавателни средства в България. Според Чл. 7, въздухоплавателно средство може да бъде вписано в регистъра само на една страна и не може да бъде вписано в българския регистър, ако е вписано в чужд. За да бъде вписано в българския регистър, то трябва първо да бъде отписано от чуждия. Вписването на българско въздухоплавателно средство в чужд регистър не влияе на правния статус в България, докато не бъде отписано от българския регистър.
Националните знаци на гражданските въздухоплавателни средства (ВС), регистрирани в Република България, се определят от Международния съюз по далекосъобщения. За България, знаците са главните латински букви LZ.
Регистрационните знаци на гражданските въздухоплавателни средства (ВС) в България се определят от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация". За да се определи регистрационен знак, собственикът, владелецът или държателят на ВС трябва да подаде заявление поне 30 дни преди основния преглед на ВС, като може да предложи свои регистрационни знаци, спазвайки изискванията на наредбата.
Чл. 10 от Наредба № 7 определя изискванията за регистрационните знаци на въздухоплавателните средства в България. Те могат да бъдат комбинация от три главни латински букви или арабски цифри. Комбинацията от букви не трябва да съвпада с определени трибуквени комбинации, включително тези, свързани с аварийни сигнали. Националните знаци са предшествани от регистрационните знаци и са разделени с тире.
Чл. 11 от Наредба № 7 от 14 януари 1999 г. определя правилата за регистрационните знаци на въздухоплавателните средства (ВС) в България. Регистрационните знаци не могат да се променят, освен ако не са неприлични или неподходящи. При отписване и повторно вписване на ВС, регистрационните знаци могат да се запазят. Забранява се предоставянето на регистрационните знаци на друго ВС. Промяна на знака не е позволена при наложен запор. Промяна на регистрационния знак е възможна по заявление на собственика, ако знакът е осмиващ или неприемлив, при представяне на доказателства.
Чл. 12 от Наредба № 7 определя, че регистрационните знаци на гражданските въздухоплавателни средства, потвърдени от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", се съобщават писмено на собственика, владелеца или държателя на въздухоплавателното средство.
Член 13 от Наредба № 7 предвижда изисквания за нанасяне на националните и регистрационните знаци върху въздухоплавателните средства. Знаците трябва да бъдат нанасяни с боя или по друг начин, осигуряващ трайност, и да са винаги чисти и видими. Освен това, линиите на буквите, цифрите и тирето трябва да бъдат плътни и с ярък контраст спрямо фона.
Наредба № 7 от 14 януари 1999 г. определя изискванията за разполагане на националните и регистрационни знаци на въздухоплавателни средства, по-леки от въздуха. Знаците трябва да бъдат разположени в специфични области в зависимост от типа на въздухоплавателното средство. За дирижабли знаците се нанасят или върху тялото, или стабилизаторите, а за сферични и несферични балони - в близост до максималното хоризонтално сечение. Безпилотните свободни балони изискват идентификационна плоча, закрепена към товара. Знаците трябва да са видими отстрани и от земята.
Чл. 15 от Наредба № 7 определя начина на разполагане на националните и регистрационните знаци на въздухоплавателните средства, които са по-тежки от въздуха. Знаците трябва да бъдат нанесени върху долната повърхност на лявото полукрило или на двете полукрила, с еднакво разстояние от ръбовете. Освен това, знаците се нанасят и върху двете страни на тялото или вертикалните опашни плоскости. При липса на подходящи части, знаците трябва да бъдат разположени така, че въздухоплавателното средство да може да бъде идентифицирано директно.
Чл. 16 от Наредба № 7 определя изискванията за височината на знаците на въздухоплавателните средства (ВС) в България. За ВС, по-леки от въздуха, височината на знаците трябва да е минимум 50 см, а за безпилотни свободни балони - в зависимост от размера на идентификационната плоча. За ВС, по-тежки от въздуха, знаците на крилата трябва да са минимум 50 см, а на тялото и опашните плоскости - минимум 30 см. Ако ВС няма части за знаците, те трябва да са избрани така, че да може да бъде идентифицирано директно.
Чл. 17 определя изискванията за тип на буквите и цифрите в националните и регистрационните знаци на въздухоплавателните средства. Буквите трябва да са главни латински без орнаменти, а цифрите - арабски без орнаменти. Ширината на буквите и цифрите, с изключение на I, М, W и цифрата 1, е 2/3 от височината. Ширината на I и 1 е 1/6 от височината, а за М и W е равна на височината. Дебелината на линиите е 1/6 от височината. Разстоянието между символите е минимум 1/4 от ширината на стандартните букви и цифри.
Член 18 от Наредба № 7 изисква всяко гражданско въздухоплавателно средство (ВС) да разполага с идентификационна плоча, на която да са обозначени националните и регистрационните знаци. Плочата трябва да бъде изработена от огнеупорен метал или материал с подобни физически характеристики и да бъде прикрепена на видно място на конструкцията на ВС, близо до главния вход или на друго подходящо място. За свободен безпилотен балон, плочата трябва да бъде поставена на видно място отвън на товара.
Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" е отговорна за вписването на гражданските въздухоплавателни средства (ВС) в регистъра и издаването на удостоверение за регистрация. Тази процедура е регламентирана с изменението на чл. 19 от Наредба № 7 от 14 януари 1999 г., публикувана в Държавен вестник, брой 92 от 2020 г.
Регистърът на гражданските въздухоплавателни средства в Република България се съхранява в Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация'.
Вписването на гражданско въздухоплавателно средство (ВС) и издаването на удостоверение за регистрация се извършва по заявление, което трябва да бъде подадено от собственика, владелеца или държателя на ВС. Заявлението се подава до Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация' по определен образец, най-малко 30 дни преди основния преглед на ВС.
Купувачите, наемателите или лизингополучателите на въздухоплавателни средства (ВС) трябва да уведомят писмено Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" за нормите за летателна годност преди сключване на договори за покупко-продажба или наем. Ако типът ВС не е вписан в регистъра, дирекцията извършва проучване, което включва проверка на конструкцията, удостоверението за летателна годност и съответствието с нормите за летателна годност, авиационен шум и газови емисии. Дирекцията уведомява собственика за допълнителните условия, на които трябва да отговаря ВС.
Чл. 23 от Наредба № 7 от 14 януари 1999 г. изисква към заявлението за регистрация на гражданските въздухоплавателни средства в Република България да се прилагат следните документи: експортно удостоверение за летателна годност (или еквивалентен документ за импортни ВС), удостоверение за шум и газови емисии на авиационните двигатели, както и документ, удостоверяващ, че ВС е отписано от регистъра на държавата на последна регистрация.
Наредба № 7 от 14 януари 1999 г. определя процедурите за регистрация на гражданските въздухоплавателни средства в България. Въздухоплавателните средства трябва да бъдат представени за огледи и проверки на Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация', като времето и мястото за прегледа се уговорят предварително. При проверки извън страната, собственикът заплаща допълнителни разходи. Огледите могат да се извършват на място или дистанционно, при условие че въздухоплавателното средство има валидно удостоверение за летателна годност. Дистанционните проверки изискват назначаване на квалифицирано лице, което да документира инспекцията. При недостатъчни резултати от дистанционния преглед, Главната дирекция насрочва допълнителни проверки на място. Собствениците трябва да представят доказателства за кодиране на транспондерите и аварийните предаватели с определените кодове за България.
Чл. 25 от Наредба № 7 определя процедурата за регистрация на гражданските въздухоплавателни средства в България. Инспекторите от Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация' проверяват заявлението и придружителните документи, след което вписват в регистъра данни като номера на удостоверението за регистрация, националните и регистрационните знаци, производителя, серийния номер, категорията на въздухоплавателното средство, данни за собственика, основанието за придобиване на права и датата на вписване. След успешна регистрация, се издава удостоверение за регистрация, което съдържа същите данни, с изключение на категорията и основанието за придобиване на права.
Съгласно Чл. 26 от Наредба № 7 от 14 януари 1999 г. за регистрация на гражданските въздухоплавателни средства, удостоверението за регистрация на въздухоплавателното средство (ВС) трябва да бъде налично на борда на ВС, когато то е в полет.
В съответствие с Наредба № 7 от 14 януари 1999 г., вписването на опитни образци (прототипи) на въздухоплавателни средства в регистъра не изисква удостоверение за летателна годност и шум.
Чл. 28 от Наредба № 7 предвижда, че когато Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация' впише нов тип въздухоплавателно средство, тя е задължена да уведоми упълномощения орган на страната производител и конструктора.
Чл. 29 от Наредба № 7 определя процедурата за вписване в регистъра на сделките, свързани с прехвърляне на собственост и учредяване на права върху граждански въздухоплавателни средства в България. Вписването се извършва на база заявление от собственика, придружено от необходимите документи. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" унищожава старото удостоверение и издава ново, след вписване на данните в регистъра. Досегашният титуляр на права е длъжен да предаде всички необходими документи на новия собственик.
Отписването на гражданско въздухоплавателно средство (ВС) от регистъра в България се извършва при следните условия: 1. Прехвърляне на собствеността на чуждестранно физическо или юридическо лице без договор за наем или лизинг с български оператор; 2. Бракуване на ВС поради катастрофа, авария, безследно изчезване, природно бедствие, навършване на ресурс или морално остаряване; 3. ВС е без летателна годност повече от 6 месеца без учредени вещни тежести.
Чл. 31 от Наредба № 7 от 14 януари 1999 г. описва процедурата за отписване на граждански въздухоплавателни средства (ВС) в Република България. Отписването се извършва по заявление от досегашния собственик, владелец или държател на ВС, което трябва да бъде придружено от удостоверения за регистрация, летателна годност, шум и газови емисии. В заявлението се посочва държавата, в която ще бъде вписано ВС, и трябва да бъде представено писмено съгласие от упълномощения орган на съответната държава. Заявлението трябва да бъде подадено най-малко 30 дни преди желаната дата за извършване на процедурите, а към него се прилага договор за прехвърляне на собствеността или друг документ, доказващ основанието за отписване.
Чл. 32 регламентира процедурата за отписване на въздухоплавателни средства (ВС) от регистра. Преди отписването, ВС трябва да бъде представено за оглед на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД ГВА). Времето и мястото на огледа се уговорят предварително между ГД ГВА и досегашния собственик. При огледи извън България, собственикът заплаща допълнителните разходи. Огледите могат да се извършват на място или дистанционно. След успешен оглед, ГД ГВА унищожава удостоверението за регистрация и издава документ за отписване, който се предоставя на собственика срещу такса.
Вписването на въздухоплавателни средства (ВС) в чужд регистър не води до правни последици, освен ако същото не е предшествано от тяхното отписване от регистъра на Република България по установения ред.
Наредба № 7 от 14 януари 1999 г. регламентира процедурата за регистрация на гражданските въздухоплавателни средства (ВС) в България. Чл. 34 описва условията за отписване на ВС, което може да се извърши на базата на заявление от собственика и протокол от комисия, удостоверяващ, че ВС е без летателна годност. Наредбата влиза в сила на 1 март 1999 г. и удостоверенията за регистрация, издадени преди това, запазват валидността си. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" е отговорна за привеждане на вписванията в регистъра в съответствие с новите изисквания в срок до шест месеца след влизането в сила на наредбата. В допълнителните разпоредби се уточнява, че термина "Гражданска въздухоплавателна администрация" трябва да бъде поставен в кавички и пред него да се добавя "Главна дирекция".
Наредба № 7 от 14 януари 1999 г. за регистрация на гражданските въздухоплавателни средства в Република България е издадена на основание на определени членове от Закона за гражданското въздухоплаване и Конвенцията за международна гражданска авиация. Промените в наредбата са допълнени с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 55 от 2019 г.
Наредба № 7 за регистрация на гражданските въздухоплавателни средства влиза в сила от 1 март 1999 г. Заключителните разпоредби включват информация за допълнения към наредбата, обнародвани в Държавен вестник, брой 85 от 2015 г.
Параграф §4 предвижда, че в срок до шест месеца след влизането в сила на наредбата, Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" е задължена да приведе всички вписвания в регистъра в съответствие с новите изисквания на наредбата. Допълнителните разпоредби се отнасят до изменения и допълнения на наредба № 7, обнародвани в Държавен вестник, брой 92 от 2020 г.
Параграф §7 от Наредба № 7 указва, че термините "Гражданска въздухоплавателна администрация" трябва да бъдат поставени в кавички и пред тях да се добавя "Главна дирекция". В приложение № 1 се съдържа заявление за издаване на удостоверение за регистрация на въздухоплавателно средство, което трябва да бъде подадено най-малко 30 дни преди желаната дата за инспекция от ГВА. Заявлението изисква информация за заявителя, собственика на ВС, оператора, производителя и детайли относно самото въздухоплавателно средство. Приложение № 2 е карта за проверка на въздухоплавателно средство, включваща чек-лист с критерии за инспекция и оценка на състоянието на различни компоненти на ВС.