ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ

Чл. 1

Законът за задълженията и договорите определя основните правила, свързани с правните задължения и договорите между страните. Член 1 от закона е отменен, което означава, че съдържанието му вече не е в сила. Общата част на закона включва основните принципи и правила, които уреждат отношенията между страните при сключване и изпълнение на договори.

Чл. 2

Член 2 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 27 от 1973 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 3

Член 3 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 12 от 1993 г. Това означава, че разпоредбата, която е била включена в закона, вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 4

Съгласно закона, източниците на задълженията включват актове за планиране и регулиране на народното стопанство. Член 4 от закона е отменен с ДВ, бр. 12 от 1993 г.

Чл. 5

Член 5 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 12 от 1993 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 6

Член 6 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 12 от 1993 година. Това означава, че разпоредбите на този член вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 7

Член 7 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 12 от 1993 г. В раздел "Договори" се разглежда темата за сключването на договорите, но конкретният текст на член 7 не е в сила.

Чл. 8

Договорът представлява съглашение между две или повече лица с цел създаване, уреждане или унищожаване на правна връзка. Лицата имат право да използват правата си за удовлетворяване на своите интереси, но не могат да го правят в противоречие с интересите на обществото.

Чл. 9

Страните имат право да определят съдържанието на договора по свое усмотрение, при условие че това не противоречи на задължителните норми на закона и на добрите нрави.

Чл. 10

Член 10 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че лихвите могат да се уговорят до размер, определен от Министерския съвет. В случай, че уговореният размер е по-голям, той се намалява автоматично до определения от Министерския съвет размер. Олихвяването на изтекли лихви се извършва в съответствие с наредбите на Българската народна банка.

Чл. 11

Член 11 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 12 от 1993 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 12

Чл. 12 от Закона за задълженията и договорите задължава страните да действат добросъвестно при водене на преговори и сключване на договори. При неспазване на това задължение, страните дължат обезщетение.

Чл. 13

Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на определен срок или до момента, в който е обичайно необходимо, за да пристигне приемането. Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, ако съобщението за оттегляне пристигне преди или в същия момент с предложението. При липса на срок, предложението към присъстващ губи сила, ако не бъде прието незабавно, а предложението към неприсъстващ губи сила след време, необходимо за пристигане на приемането. Приемането е невалидно, ако съобщението за оттегляне стигне до предложителя преди или едновременно с него. Ако приемането пристигне късно, но е изпратено навреме, договорът се счита за сключен, освен ако предложителят не уведоми незабавно другата страна за закъснението.

Чл. 14

Договорът се счита за сключен в момента, в който приемането достигне до предложителя. Дори ако след изпращането на приемането някоя от страните умре или бъде поставена под запрещение, договорът остава валиден. Сключването на договора се определя от мястото, където е направено предложението.

Чл. 15

Член 15 от Закона за задълженията и договорите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 12 от 1993 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 16

Приемането на предложение, което включва общи условия, е валидно само ако е направено писмено потвърждение на тези условия. В случай на противоречие между конкретни уговорки и общите условия, предимство имат конкретните уговорки. При договори с продължително изпълнение, изменение на общите условия е валидно за другата страна, само ако е било съобщено и тя не е отхвърлила изменението в писмен срок.

Чл. 17

Член 17 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че ако страните скрият истинското си съглашение с привидно такова, се прилагат правилата за прикритото съглашение, при условие че са изпълнени изискванията за неговата действителност. Правата, придобити добросъвестно от трети лица по привидното съглашение, се запазват, освен ако става въпрос за права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността. Същото правило важи и за кредиторите на приобретателя, които са наложили запор или възбрана върху предмета на привидното съглашение.

Чл. 18

Договорите, свързани с прехвърляне на собственост или учредяване на вещни права върху недвижими имоти, изискват нотариален акт за да бъдат валидни.

Чл. 19

Предварителният договор, който е необходим за сключване на окончателен договор с нотариална форма, трябва да бъде в писмена форма и да съдържа основните условия на окончателния договор. Всяка страна може да предяви иск за сключване на окончателния договор, който се счита за сключен, когато решението по иска влезе в законна сила.

Чл. 20

При тълкуването на договорите се изисква да се установи действителната обща воля на страните. Уговорките трябва да се разглеждат в контекста на целия договор, като се вземат предвид целта на договора, обичаите в практиката и принципа на добросъвестност.

Чл. 20а

Договорите, сключени между страните, имат юридическа сила и задължават страните, като действат като закон за тях. Промените, прекратяването, развалянето или отменянето на договорите могат да се осъществят само с взаимно съгласие на страните или по основания, предвидени в закона.

Чл. 21

Договорът създава задължения и права само между страните, но може да има ефект спрямо трети лица при определени законови условия. Трети лица, които действат недобросъвестно и пречат на изпълнението на договора, са длъжни да заплатят обезщетение.

Чл. 22

Чл. 22 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че е възможно да се сключи договор в полза на трето лице. След като третото лице изрази желание да се възползва от договора, уговорката не може да бъде отменена. Уговарящият има право да отмени уговорката или да замени третото лице. Обещателят може да противопостави на третото лице възражения, произтичащи от договора, но не и от други отношения с уговарящия. В случай на отмяна на договора по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е задължено да върне само това, което е получило по договора.

Чл. 23

Лицето, което обещава задължение или действие на трето лице, носи отговорност за обезщетение на другата страна в случай, че третото лице откаже да изпълни задължението или не извърши обещаното действие.

Чл. 24

Чл. 24 от Закона за задълженията и договорите определя, че при договори за прехвърляне на собственост и учредяване на вещни права, самият договор е достатъчен за настъпване на прехвърлянето, без нужда от предаване на вещта. При прехвърляне на собственост върху вещи, определени по род, собствеността се прехвърля, когато вещите бъдат определени по съгласие на страните или, при липса на такова, при предаване на вещите.

Чл. 25

Договорът може да бъде обвързан с бъдещо несигурно събитие, което определя неговото действие или прекратяване. Ако страната, която има интерес от несбъдването на събитието, недобросъвестно пречи за неговото настъпване, условието се счита за сбъднато. Сбъдването на условието има обратно действие, което означава, че последствията от договора могат да се отнасят и за времето преди сбъдването на условието.

Чл. 26

Договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и тези, които накърняват добрите нрави, са нищожни. Нищожни са и договорите с невъзможен предмет, без съгласие, без предписана от закона форма, без основание или привидните договори. Основанието за договора се предполага до доказване на противното. Нищожността на отделни части от договора не води до нищожност на целия договор, ако те могат да бъдат заменени от законови правила или ако сделката би била сключена и без тях.

Чл. 27

Договорите, които са сключени от недееспособни лица или от техни представители без спазване на установените изисквания, както и договорите, сключени при наличие на грешка, измама, заплашване или крайна нужда, са унищожаеми. Това означава, че те могат да бъдат обявени за недействителни.

Чл. 28

Чл. 28 от Закона за задълженията и договорите определя, че грешка в предмета на договора, касаеща съществени качества, е основание за унищожение. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността. Грешките, свързани само с пресмятането, не водят до унищожение, а подлежат на поправяне. Страната, която иска унищожение, трябва да обезщети другата страна за вредите, освен ако докаже, че не е виновна за грешката или че другата страна е знаела за нея.

Чл. 29

Измамата е основание за унищожение на договора, когато една страна е подведена от друга чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Ако измамата идва от трето лице, измамената страна може да поиска унищожение на договора само ако другата страна е била наясно или не е могла да не знае за измамата при сключването на договора.

Чл. 30

Чл. 30 от Закона за задълженията и договорите определя, че заплашването може да бъде основание за унищожение на договора. Това се случва, когато една от страните е принудена да сключи договора под влияние на основателен страх, предизвикан от другата страна или от трето лице.

Чл. 31

Договорът, сключен от дееспособно лице, е унищожаем, ако при сключването му лицето не е могло да разбира или да ръководи действията си. Искането за унищожение не може да бъде направено след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.

Чл. 32

Чл. 32 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че само страната, в чийто интерес е законът, може да иска унищожение на договора. Правото на иск за унищожение се погасява след три години, като давността започва да тече от определени моменти, свързани с пълнолетие, вдигане на запрещение, откритие на грешка или измама, или прекратяване на заплашването. Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожение и след изтичане на давността чрез възражение.

Чл. 33

Договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия, е унищожаем. Съдът може да унищожи договора изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването. Правото на иск за унищожение се погасява в срок от една година от сключването на договора. Унищожението не засяга правата на трети лица, придобити преди вписването на исковата молба.

Чл. 34

Когато един договор е признат за нищожен или унищожен, страните по него са задължени да върнат всичко, което са получили една от друга. Това важи за всички страни по договора, независимо от причините за нищожността или унищожаването.

Чл. 35

Чл. 35 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска неговото унищожение, чрез писмен акт, в който се указва основанието за унищожаемост. Договорът се счита за потвърден и ако страната, която има право на унищожение, го изпълни доброволно, знаейки основанието за унищожаемост. Важно е да се отбележи, че договори, унищожаеми поради крайна нужда, не подлежат на потвърждаване.

Чл. 36

Чл. 36 от Закона за задълженията и договорите определя, че едно лице може да представлява друго лице, ако това е предвидено в закона или е изразено от волята на представлявания. Правните действия, извършени от представителя, имат пряко действие за представлявания, т.е. последиците от тези действия се отразяват директно върху него.

Чл. 37

Упълномощаването за сключване на договори с изисквана от закона особена форма трябва да бъде в същата форма. В случай, че договорът изисква нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.

Чл. 38

Чл. 38 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че представителят не може да сключва договори от името на представлявания, нито със себе си, нито с лице, което също представлява, освен ако представляваният е дал съгласие. Упълномощителят винаги може да оттегли пълномощието, а пълномощникът може да се откаже от него. Всеки отказ от това право е недействителен.

Чл. 39

Обемът на представителната власт на пълномощника е определен от изявлението на упълномощителя. Когато за едно действие са овластени няколко лица, всяко от тях може самостоятелно да извърши действието, освен ако от овластяването не е указано друго.

Чл. 40

Чл. 40 от Закона за задълженията и договорите посочва, че ако представителят и контрагентът се споразумеят в ущърб на лицето, което представлява, договорът не е валиден и не произвежда правни последици за него.

Чл. 41

Пълномощието може да бъде прекратено по няколко начина: чрез оттегляне или отказване, със смъртта на упълномощителя или пълномощника, с поставянето им под запрещение, или при прекратяване на юридическите лица, които са упълномощители или пълномощници. Прекратяването на пълномощието не може да бъде противопоставено на трети лица, които добросъвестно са сключили договор с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и не е било извършено.

Чл. 42

Лицето, което е действало като представител без представителна власт, носи отговорност за обезщетение на добросъвестната страна. Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да потвърди договора, като за това е необходима същата форма, както за упълномощаването.

Чл. 43

Чл. 43 от Закона за задълженията и договорите определя условията, при които пълномощникът може да преупълномощи друго лице. Това е допустимо, ако пълномощникът е овластен за такова действие или когато е необходимо за защита интересите на упълномощителя. Преупълномощаването може да бъде отменено от упълномощителя или от преупълномощителя. Пълномощникът е задължен да уведомява незабавно упълномощителя за преупълномощаването и да предостави информация за преупълномощения. При неизпълнение на това задължение, пълномощникът носи отговорност за действията на преупълномощения като за свои.

Чл. 44

Чл. 44 от Закона за задълженията и договорите установява, че правилата относно договорите се прилагат и към едностранните волеизявления, когато законът позволява на тези волеизявления да създават, изменят или прекратяват права и задължения. Това означава, че определени правни действия могат да бъдат извършвани от една страна без необходимост от съгласие на другата, стига те да са предвидени от закона.

Чл. 45

Всеки човек е задължен да компенсира вредите, които е причинил на друг, ако е виновен. В случаите на непозволено увреждане, вината се счита за доказана, освен ако не се докаже обратното.

Чл. 46

Чл. 46 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че при неизбежна отбрана не се носи отговорност за причинени вреди. В случай на крайна необходимост обаче, лицето, което е причинило вредите, е задължено да ги поправи.

Чл. 47

Чл. 47 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че лицата, които не са способни да разбират или да ръководят постъпките си, не носят отговорност за вредите, причинени в това състояние, освен ако неспособността е резултат от виновно действие на самите тях. В случаи на вреди, причинени от неспособно лице, отговорност носи лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако това лице не е могло да предотврати настъпването на вредите.

Чл. 48

Родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, носят отговорност за вредите, причинени от техните деца, които не са навършили пълнолетие и живеят с тях. Настойникът също носи отговорност за вредите, причинени от малолетния, който е под негово настойничество и живее с него. Тези лица не носят отговорност, ако могат да докажат, че не са могли да предотвратят настъпването на вредите.

Чл. 49

Според Чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, лицето, което възлага работа на друго лице, носи отговорност за вредите, които това лице е причинило по време на изпълнението на възложената работа. Това означава, че възложителят е задължен да компенсира вредите, независимо от вината на извършителя на работата.

Чл. 50

Чл. 50 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че собственикът на вещ и лицето, което я надзирава, носят солидарна отговорност за вредите, причинени от нея. В случай, че вредите са причинени от животно, отговорността остава дори ако животното е избягало или се е изгубило.

Чл. 51

Чл. 51 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението може да бъде платено еднократно или периодично. В случай, че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, размерът на обезщетението може да бъде намален. При присъждане на обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде коригирано в зависимост от промените в работоспособността на увредения.

Чл. 52

Съгласно Чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това означава, че съдът има правото да преценява размера на обезщетението в зависимост от конкретните обстоятелства по делото, без да се основава на строго установени критерии.

Чл. 53

Чл. 53 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че когато увреждането е причинено от няколко лица, те носят солидарна отговорност. Това означава, че всеки от тях е отговорен за цялото увреждане и кредиторът може да иска пълното обезщетение от всяко от лицата, причинили вредата.

Чл. 54

Чл. 54 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че ако едно лице е отговорно за вреди, причинени виновно от друго лице, то има право на иск срещу него за сумата, която е платила за тези вреди. Това означава, че лицето, което е понесло вреди, може да търси възстановяване на платената сума от виновното лице.

Чл. 55

Лицето, получило нещо без основание или при неосъществено или отпаднало основание, е задължено да го върне. Искането за връщане не е допустимо за лицето, което съзнателно е изпълнило нравствен дълг.

Чл. 56

Според Чл. 56 от Закона за задълженията и договорите, лицето, което поради грешка е изпълнило чуждо задължение, има право да иска връщане на сумата от кредитора. Това право не важи, ако кредиторът е добросъвестно загубил документа или обезпечението на задължението. В такъв случай, лицето, което е изпълнило задължението, заема правата на кредитора.

Чл. 57

Чл. 57 регламентира задълженията на получателя при връщане на определена вещ. Той дължи плодовете от вещта от момента на поканата за връщане. Ако вещта погине или бъде отчуждена след поканата и получателят е знаел, че я държи без основание, дължи действителната стойност или получената цена. Ако вещта е погинала или е била отчуждена преди поканата, получателят дължи само ползите, с изключение на плодовете.

Чл. 58

Чл. 58 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че когато недееспособен е длъжен да върне нещо, от него може да се иска само онова, което е било в негова полза.

Чл. 59

Чл. 59 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че всеки, който е получил обогатяване без основание за сметка на друго лице, е задължен да върне това обогатяване до размера на обедняването. Правото на иск възниква, когато обеднелият няма друг иск, с който да защити интересите си.

Чл. 60

Чл. 60 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че лице, което предприема управлението на чужда работа без да е натоварено с това, е задължено да се грижи за нея, докато заинтересуваното лице може да я поеме. Лицето трябва да полага грижи, както ако е упълномощено, а отговорността му може да бъде намалена в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е поело грижата.

Чл. 61

Чл. 61 предвижда отговорността на заинтересуваното лице в зависимост от начина, по който е била предприета работата. Ако работата е била извършена уместно и в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, да обезщети управителя за личните задължения и да му възстанови разноските с лихви. Ако работата е била предприета в собствен интерес, отговорността е ограничена до размера на обогатяването. В случай, че работата е била предприета против волята на заинтересувания, той отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.

Чл. 62

Чл. 62 от Закона за задълженията и договорите установява, че ако заинтересуваното лице е одобрило управлението на работата, то важат правилата за пълномощията. Това означава, че действията, извършени от упълномощеното лице, ще бъдат валидни и задължаващи за одобрилия управлението.

Чл. 63

Чл. 63 от Закона за задълженията и договорите постановява, че всяка страна по договора е длъжна да изпълнява задълженията си точно и добросъвестно, в съответствие с изискванията на закона. Страните не трябва да пречат една на друга при изпълнението на задълженията. Изпълнението трябва да се извършва с грижата на добър стопанин, освен ако законът не предвижда друго.

Чл. 64

Според Чл. 64 от Закона за задълженията и договорите, когато дължимата вещ е определена само по род, длъжникът е задължен да предостави вещ с минимално средно качество. Това означава, че вещта не може да бъде от по-ниско качество от средното за съответния вид.

Чл. 65

Кредиторът не е задължен да приема нещо различно от дължимото. Ако се съгласи да приеме нещо друго, се прилагат правилата за продажба в случай на съдебно отстранение или скрити недостатъци. При прехвърляне на вземане вместо дължимото, задължението се счита за погасено след събиране на вземането, освен ако не е уговорено друго.

Чл. 66

Кредиторът има право да откаже приемането на частично изпълнение, дори когато задължението е делимо. Това означава, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме плащане или изпълнение на част от задължението, а трябва да получи пълното изпълнение на дълга.

Чл. 67

Член 67 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 12 от 1993 година. Това означава, че разпоредбите, които са се съдържали в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 68

Чл. 68 от Закона за задълженията и договорите уточнява, че ако местоизпълнението не е посочено в закона, договора или естество на задължението, то изпълнението трябва да се извърши по следния ред: 1) за парични задължения - в местожителството на кредитора; 2) за задължения за предаване на определена вещ - в местонахождението на вещта; 3) за всички останали случаи - в местожителството на длъжника.

Чл. 69

Ако задължението не е определено със срок, кредиторът има право да поиска незабавното му изпълнение. В случаите, когато изпълнението зависи от волята или възможностите на длъжника, кредиторът може да се обърне към районния съд с искане за предоставяне на достатъчен срок за изпълнение на задължението.

Чл. 70

Срокът за изпълнение на задължението е уговорен в полза на длъжника, освен ако страните не са се споразумели иначе. Длъжникът има право да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен в полза на кредитора. При лихвоносно парично задължение, длъжникът може да извърши плащане преди уговорения срок, като приспадне лихвите за времето до края на срока.

Чл. 71

Кредиторът има право да иска изпълнението на срочното задължение преди уговорения срок, ако длъжникът е станал неплатежоспособен, е намалил обезпеченията, или не е предоставил обещаните обезпечения.

Чл. 72

Чл. 72 от Закона за задълженията и договорите определя начина на изчисляване на сроковете. Сроковете, изчислявани по месеци, изтичат на съответното число на последния месец или на последния ден, ако такова число не съществува. Сроковете по седмици изтичат на съответния ден от последната седмица, а сроковете по дни не включват деня на започване. При изтичане на срок в неприсъствен ден, срокът се удължава до първия присъствен ден. Когато срокът е определен в дни преди известен ден, този ден не се брои. Писмените съобщения се считат за извършени в срока, ако са изпратени до края на последния ден.

Чл. 73

Задължението може да бъде изпълнено от трето лице, дори ако кредиторът не е съгласен, освен ако кредиторът има интерес задължението да бъде изпълнено лично от длъжника.

Чл. 74

Лице, което е изпълнило задължение на трето лице, при условие че е имало правен интерес да го направи, придобива правото на кредитора, чийто интерес е защитен. Това означава, че такова лице може да предявява искове и да упражнява права, произтичащи от задължението, което е изпълнило.

Чл. 75

Според чл. 75 от Закона за задълженията и договорите, изпълнението на задължението трябва да се извърши на кредитора или на лице, упълномощено от него. Ако изпълнението е направено на неправилно лице, то е валидно само ако кредиторът го потвърди. Длъжникът се освобождава, ако е изпълнил задължението си добросъвестно към лице, което изглежда упълномощено. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, получило неправилното изпълнение. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако е в полза на кредитора. При плащане чрез банково задължаване, задължението се счита за погасено при заверяване на сметката на кредитора.

Чл. 76

Чл. 76 от Закона за задълженията и договорите регламентира начина на погасяване на няколко еднородни задължения към едно и също лице. Когато изпълнението не е достатъчно, длъжникът може да посочи кое задължение погасява. Ако не посочи, се погасява най-обременителното задължение. При равна обременителност се погасява най-старото задължение, а ако са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. При недостатъчно изпълнение, първо се покриват разноските, след това лихвите, и накрая главницата.

Чл. 77

Длъжникът има право да поиска разписка от кредитора при изпълнение на задължението. Ако е издаден особен документ, длъжникът може да поиска неговото връщане. В случай на частично изпълнение или ако документът се отнася до други права на кредитора, кредиторът е задължен да отбележи полученото изпълнение и да предостави разписка. При загубен документ, кредиторът трябва да посочи това в разписката.

Чл. 78

Според Чл. 78 от Закона за задълженията и договорите, разноските, свързани с изпълнението на задължения, се поемат от длъжника. В случай на промяна на местоизпълнението, увеличените разноски, произтичащи от тази промяна, са в тежест на страната, която е причинила промяната.

Чл. 79

Чл. 79 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да поиска изпълнение на задължението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В случай, че се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът все още има интерес от изпълнението.

Чл. 80

Когато задължението на длъжника е за действие, кредиторът може да поиска разрешение да извърши действието от името на длъжника за неговата сметка. В случай, че задължението е да не се извършва нещо, кредиторът има право да поиска разрешение да премахне действия, извършени в нарушение на задължението, също за сметка на длъжника.

Чл. 81

Длъжникът не носи отговорност за невъзможността да изпълни задължението, ако причината за това не е в неговата вина. Въпреки това, липсата на парични средства не е основание за освобождаване от отговорност.

Чл. 82

Чл. 82 от Закона за задълженията и договорите определя, че обезщетението включва както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза, при условие че те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължението и са могли да бъдат предвидени. Ако длъжникът е действал недобросъвестно, той носи отговорност за всички преки и непосредствени вреди.

Чл. 83

Чл. 83 предвижда, че ако неизпълнението на задължение е резултат и от обстоятелства, за които кредиторът носи отговорност, съдът има правото да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Освен това, длъжникът не е задължен да заплаща обезщетение за вреди, които кредиторът е могъл да предотврати, ако е действал с грижа на добър стопанин.

Чл. 84

Чл. 84 от Закона за задълженията и договорите определя условията, при които длъжникът изпада в забава. Когато денят за изпълнение е определен, забава настъпва след изтичането му. Ако срокът е изтекъл след смъртта на длъжника, наследниците му изпадат в забава 7 дни след поканата от кредитора. При липса на определен ден за изпълнение, забава настъпва след покана от кредитора. При задължения от непозволено увреждане, длъжникът се счита в забава без нужда от покана.

Чл. 85

Когато длъжникът е в забава, той е задължен да плати обезщетение, дори ако изпълнението на задължението стане невъзможно по причина, за която не би отговарял преди това. Длъжникът може да се освободи от отговорност, само ако докаже, че кредиторът би понесъл вредите и при навременно изпълнение на задължението.

Чл. 86

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът е задължен да заплати обезщетение в размер на законната лихва от момента на забавата. Кредиторът има право да иска обезщетение за действително претърпени вреди в по-висок размер, съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

Чл. 87

Когато длъжникът не изпълни задължението си, кредиторът може да развали договора, след като даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение. Предупреждението е писмено, ако договорът е в писмена форма. Кредиторът може да развали договора и без срок, ако изпълнението е невъзможно, безполезно или е трябвало да стане в определено време. Развалянето на договори за вещни права върху недвижими имоти става по съдебен ред. Не се допуска разваляне, ако неизпълнената част е незначителна. Правото на разваляне се погасява след пет години.

Чл. 88

Развалянето на договори има обратно действие, освен при договори за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът може да иска обезщетение за вреди от неизпълнението. При договори, подлежащи на вписване, развалянето не влияе на правата на трети лица, придобити преди вписване на исковата молба.

Чл. 89

При двустранните договори, ако едната страна не може да изпълни своето задължение, договорът се разваля автоматично. В случай на частична невъзможност, другата страна може да поиска намаляване на задължението си или да развали договора чрез съдебен ред, ако не е заинтересована от частичното изпълнение.

Чл. 90

Длъжникът има право да откаже изпълнение на задължението си, ако има изискуемо вземане срещу кредитора от същото правно отношение. В такъв случай, двете страни трябва да изпълнят задълженията си едновременно. Ако има опасност едната страна да не изпълни задължението си, другата може да откаже изпълнението, освен ако не е предоставено надлежно обезпечение.

Чл. 91

Чл. 91 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че кредиторът, който има изискуемо вземане, свързано със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ, има право да задържи вещта, докато бъде удовлетворен. Задържането е допустимо само ако кредиторът не е недобросъвестен. При задържане на стоки, кредиторът може да задържи само необходимо количество за удовлетворяване на вземането. Задържането не е разрешено, ако се предостави надлежно обезпечение. Кредиторът, упражняващ правото на задържане, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.

Чл. 92

Чл. 92 от Закона за задълженията и договорите определя, че неустойката служи за обезпечение на изпълнението на задължението и за обезщетение на вредите от неизпълнението, без необходимост от доказване на вредите. Кредиторът има право да иска обезщетение за по-големи вреди. Съдът може да намали размера на неустойката, ако тя е прекомерно голяма в сравнение с вредите или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти.

Чл. 93

Задатъкът служи като доказателство за сключването на договора и осигурява неговото изпълнение. При неизпълнение от страна на даващия задатъка, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страна на получаващия задатъка, другата страна може да иска задатъка в двоен размер. В случай, че изправната страна иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.

Чл. 94

Член 94 от Закона за задълженията и договорите постановява, че уговорките, които предварително изключват или ограничават отговорността на длъжника за умисъл или груба небрежност, са недействителни. Тази разпоредба подчертава, че длъжникът не може да се освободи от отговорност при тези обстоятелства.

Чл. 95

Кредиторът попада в забава, когато без основателна причина откаже да приеме предложеното му изпълнение от длъжника или не предостави нужното съдействие, необходимо за изпълнението на задължението от страна на длъжника.

Чл. 96

Когато кредиторът е в забава, рискът за неизпълнение на задължението преминава върху него. В случай, че и длъжникът е в забава, той се освобождава от последиците на тази забава. Разноските, направени от кредитора поради неговата забава, са за негова сметка.

Чл. 97

Когато кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи от задължението си за предаване на нещо, като го остави за пазене на подходящо място, определено от районния съд. Пари и ценности могат да се оставят в банка без разрешение от съда. При бърза развала на дължимото или значителни разноски, длъжникът може да поиска разрешение от съда да продаде дължимото и да внесе сумата в банка за кредитора, след като уведоми кредитора. Предаването за пазене не е валидно, ако длъжникът изтегли вложеното преди приемането му от кредитора.

Чл. 98

Чл. 98 предвижда, че ако задължението не включва предаване на нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да предостави необходимо съдействие, длъжникът има право да се откаже от договора и да иска обезщетение за направените необходими разноски, свързани със забавата от страна на кредитора.

Чл. 99

Чл. 99 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не забраняват това. Прехвърленото вземане преминава на новия кредитор с всички привилегии и обезпечения, включително изтеклите лихви, освен ако не е уговорено друго. Предишният кредитор е задължен да уведоми длъжника за прехвърлянето и да предаде необходимите документи на новия кредитор. Прехвърлянето влиза в сила спрямо длъжника и трети лица от момента на уведомление.

Чл. 100

Чл. 100 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че при възмездна прехвърляне на вземане, кредиторът отговаря за съществуването на вземането в момента на прехвърлянето. Обаче, той не носи отговорност за платежоспособността на длъжника, освен ако изрично не се е задължил за това, и то само до размера на полученото срещу прехвърленото вземане.

Чл. 101

Чл. 101 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че трето лице може да встъпи като съдлъжник в задължение с одобрение от кредитора или длъжника. След одобрение от кредитора, съглашението не може да бъде отменено или променяно без негово съгласие. Първоначалният длъжник и новият съдлъжник отговарят солидарно пред кредитора.

Чл. 102

Трето лице може да замести длъжника само с изричното съгласие на кредитора, при което заместеният длъжник се освобождава от отговорност. Обезпеченията, предоставени от трети лица, се отменят, ако те не се съгласят да продължат да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката от първоначалния длъжник остават в сила. Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.

Чл. 103

Чл. 103 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че когато две лица имат взаимни задължения, всяко от тях може да прихване своето вземане срещу задължението на другото лице, при условие че вземането е изискуемо и ликвидно. Прихващането е допустимо дори след изтичането на давността, ако е могло да бъде извършено преди нея. В случай че длъжникът е съгласен с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу вземане към предишния кредитор.

Чл. 104

Прихващането на вземания се осъществява чрез изявление на едната страна към другата. То не може да бъде извършено под срок или условие, освен ако условието е, че предявеното вземане в съд ще бъде уважено. Двете насрещни вземания се считат за погасени до размера на по-малкото от тях от момента, в който е било възможно да се извърши прихващането.

Чл. 105

Съгласно Чл. 105 от Закона за задълженията и договорите, без съгласието на кредитора не могат да се прихващат вземания, които подлежат на принудително изпълнение, вземания, произтичащи от умишлени непозволени деяния, както и вземания за данъци.

Чл. 106

Член 106 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 12 от 1993 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.

Чл. 107

Задължението може да бъде подновено чрез замяна с ново задължение, което е постигнато по съглашение с кредитора. Обезпеченията на предишното задължение остават в сила за новото, при условие че лицата, предоставили обезпеченията, се съгласят с това.

Чл. 108

Задължението може да бъде опростено, ако кредиторът реши да се откаже от вземането си и това бъде уговорено в договор с длъжника.

Чл. 109

Според Чл. 109 от Закона за задълженията и договорите, задължението се счита за погасено, когато частният документ, удостоверяващ задължението, се намира при длъжника. Изключение от това правило е, ако се докаже, че документът не е върнат доброволно.

Чл. 110

С изтичането на петгодишен срок давността погасва всички вземания, освен ако законът не предвижда друг срок за конкретни случаи.

Чл. 111

С изтичането на тригодишна давност се погасяват следните вземания: 1) Възнаграждения за труд, за които не е предвидена друга давност; 2) Обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; 3) Вземания за наем, лихви и други периодични плащания.

Чл. 112

С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица. Изключения от тази давност са вземанията от търговската дейност на еднолични търговци, за непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, издръжка, трудово възнаграждение, обезщетения по Кодекса на труда, вземания по приватизационни сделки и реституция. За давността се прилагат допълнителни разпоредби от чл. 115 и 118.

Чл. 113

Съглашението, което скъсява или удължава установените давностни срокове, е недействително. Също така, отказът от давност преди изтичането ѝ е недействителен.

Чл. 114

Давността на вземанията започва да тече от момента, в който вземането става изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от възникването на задължението. При вземания от непозволено увреждане, давността започва от открития деец. За искове за неустойка за забава, давностният срок започва от последния ден, за който се начислява неустойката.

Чл. 115

Чл. 115 от Закона за задълженията и договорите регламентира случаи, в които давност не тече. Това включва отношения между деца и родители, между настойници и техните подопечни, между съпрузи, както и вземания, свързани с управлението на имущество, когато управителят е на служба. Също така, давност не тече за вземания на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица, докато нямат назначен представител. В допълнение, давностният срок не тече и по време на съдебен процес. Има и специфични разпоредби за военно мобилизирани лица, при които исковете могат да се предявят до 6 месеца след демобилизация.

Чл. 116

Чл. 116 от Закона за задълженията и договорите определя условията, при които давността се прекъсва. Давността се прекъсва при: а) признаване на вземането от длъжника; б) предявяване на иск, възражение или искане за помирително производство, като ако те не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната; в) предприемане на действия за принудително изпълнение.

Чл. 116а

Когато вземането е предявено частично, давността за него се спира или прекъсва единствено за предявената част от вземането.

Чл. 117

Чл. 117 предвижда, че при прекъсване на давността започва да тече нова давност. В случай, че вземането е потвърдено с съдебно решение, срокът на новата давност е пет години.

Чл. 118

Чл. 118 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, дори ако в момента на плащането не е знаел, че давността е изтекла.

Чл. 119

С погасяването на главното вземане се погасяват и всички произтичащи от него допълнителни вземания. Това важи дори и в случаите, когато давността за допълнителните вземания не е изтекла.

Чл. 120

Давността не се прилага служебно, което означава, че страните по договора трябва сами да се позоват на давността, за да я използват. Предишните алинеи, които са отмени, не са в сила.

Чл. 121

Солидарността между двама или повече длъжници възниква само при уговорка между тях, освен в случаите, предвидени от закона. Важно е да се отбележи, че преди 1993 г. е имало разпоредба, която е отменена и е била част от този член.

Чл. 122

Кредиторът има право да иска изпълнение на задължението от всеки един от солидарните длъжници. Предявяването на иск срещу един от тях не влияе на правата на кредитора спрямо останалите длъжници. Солидарният длъжник не може да използва лични възражения на своите съдлъжници срещу кредитора.

Чл. 123

Изпълнението на задължение от един солидарен длъжник освобождава всички солидарни длъжници. Действия като получаване на нещо вместо изпълнение, прихващане или забава на кредитора по отношение на един от длъжниците имат същото действие спрямо всички солидарни длъжници. Солидарният длъжник не може да прихваща задълженията си с вземания на своите съдлъжници към кредитора.

Чл. 124

Чл. 124 от Закона за задълженията и договорите регулира последиците от подновяването и опрощаването на задълженията на солидарни длъжници. При подновяване на задължението на един солидарен длъжник, останалите длъжници се освобождават, освен ако кредиторът е запазил правата си срещу тях. Опрощаването на задължението на един от солидарните длъжници също освобождава останалите, освен ако кредиторът е запазил правата си. В този случай, задължението на останалите се намалява с частта на опростения длъжник. Ако кредиторът и солидарният длъжник се слеят в едно лице, задължението на останалите длъжници се погасява за частта на този длъжник.

Чл. 125

Чл. 125 от Закона за задълженията и договорите указва, че прекъсването или спирането на давността спрямо един солидарен длъжник не засяга останалите длъжници. В случай че длъжникът, спрямо когото давността не е изтекла, изпълни задължението си, той може да предяви иск срещу другите, които са освободени от задължението поради давността. Освен това, отказът на един солидарен длъжник от давността не важи за останалите, а този, който се е отказал, не може да предяви иск срещу освободените от задължението.

Чл. 126

Според Чл. 126 от Закона за задълженията и договорите, ако изпълнението на задължението стане невъзможно и само един от длъжниците е отговорен, кредиторът може да иска от него пълно обезщетение за вредите. Останалите длъжници отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото. Забавата на един солидарен длъжник не влияе на задълженията на останалите съдлъжници.

Чл. 127

Солидарните длъжници по правило понасят плащанията на кредитора по равно. Длъжник, който е платил повече от своята част, може да предяви иск срещу останалите длъжници за разликата. При неплатежоспособност на някой от длъжниците, загубата се разпределя между останалите, включително и между този, който е платил. Ако длъжникът не е уведомил другите за изпълнението или не е противопоставил възражение, той носи отговорност за причинените вреди.

Чл. 128

Задължението е неделимо, когато предметът му е неделим по своята природа или поради намерението на страните по договора. В тези случаи, задължението остава неделимо и за наследниците на длъжника.

Чл. 129

Чл. 129 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че предметът на неделимото задължение трябва да бъде предаден на всички кредитори заедно. Всеки от кредиторите има право да иска дължимото да бъде предадено за пазене в съответствие с чл. 97. Освен това, за неделимите задължения се прилагат правилата, които важат за солидарните задължения.

Чл. 130

При задължение с право на избор, ако не е указано на кого принадлежи изборът, той е в полза на длъжника. Изборът става неотменяем след съобщение на другата страна или, ако е предоставен на трето лице, след съобщение на двете страни. Ако на страната, на която трябва да се съобщи изборът, участват няколко лица, той става неотменяем след съобщение на едно от тях.

Чл. 131

Чл. 131 от Закона за задълженията и договорите урежда правото на избор при неизпълнение на задължения. Ако длъжникът не упражни правото си на избор в определения срок, то преминава към кредитора. Обратно, ако кредиторът не упражни правото си на избор, то преминава към длъжника. В случай че правото на избор е предоставено на трето лице и то не го упражни, изборът се извършва от съда.

Чл. 132

Чл. 132 урежда последствията при невъзможност за изпълнение на задължение. Ако изпълнението с един от предметите на задължението стане невъзможно по причина, за която не отговаря страната, която няма правото на избор, задължението остава в сила за останалите предмети. Ако невъзможността е по вина на страната без право на избор, другата страна има право да избере между изпълнение с някой от възможните предмети или обезщетение. Длъжникът също има опции - да избере друг предмет и да иска обезщетение или да се освободи от задължението, отказвайки се от обезщетението.

Чл. 133

Цялото имущество на длъжника е общо обезпечение за неговите кредитори. Те имат равни права да се удовлетворят от него, освен ако не съществуват законни основания за предпочитане на някой от тях.

Чл. 134

Кредиторът има право да упражни имуществените права на длъжника, когато бездействието му заплашва удовлетворението на кредитора. Длъжникът се призовава като страна в исковете по тази алинея. Ако правото не включва предявяване на иск, кредиторът трябва да бъде овластен от съда, за да извърши действието.

Чл. 135

Чл. 135 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че кредиторът има право да иска обявяване на недействителност на действията на длъжника, които го увреждат, ако длъжникът е знаел за увреждането. В случай на възмездно действие, лицето, с което длъжникът е договарял, също трябва да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата на добросъвестни трети лица, които са придобили права преди вписване на исковата молба. Знанието на третото лице се предполага, ако то е близък на длъжника. Действия, извършени преди възникване на вземането, са недействителни само ако са били предназначени да увредят кредитора. Кредиторите, на които е обявена недействителността, имат право на удовлетворение от публичната продан.

Чл. 136

Чл. 136 от Закона за задълженията и договорите определя реда на удовлетворение на вземанията, като изброява различни категории вземания, които се ползват с предпочитание. Вземанията включват разноски по обезпечаване и принудително изпълнение, данъчни задължения, вземания, обезпечени със залог или ипотека, трудови вземания, както и вземания на държавата. Вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно, а правото на предпочтително удовлетворение включва и лихви, които са се натрупали след започване на принудителното изпълнение.

Чл. 137

Чл. 137 от Закона за задълженията и договорите определя реда за удовлетворяване на вземания, които имат право на предпочтително удовлетворение. Когато законът не указва конкретен ред, тези вземания се изплащат след вземанията по т. 6 на предходния член. В случай, че особени закони предвиждат определени вземания да бъдат изплатени преди останалите, те ще се изплатят след вземането по т. 1 на чл. 136 и ако има конкуренция между тях, те ще бъдат изплатени съразмерно.

Чл. 138

Договорът за поръчителство е споразумение, при което поръчителят се задължава пред кредитора да отговаря за изпълнението на задължението на друго лице. Този договор трябва да бъде в писмена форма и може да се отнася както за действителни, така и за бъдещи или условни задължения.

Чл. 139

Чл. 139 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че поръчителство може да се поеме за част от задълженията на длъжника или при по-леки условия. В случай, че поръчителят се е задължил за повече от задължението на длъжника или при по-тежки условия, задължението на поръчителя се намалява до размера на главното задължение.

Чл. 140

Член 140 от Закона за задълженията и договорите определя, че поръчителството обхваща всички последици от неизпълнението на главното задължение. Това включва и разноските, свързани със събирането на вземането.

Чл. 141

Поръчителят носи солидарна отговорност с главния длъжник. Ако има няколко поръчители за един и същ длъжник и задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако не е уговорено друго за разделяне на отговорността.

Чл. 142

Чл. 142 от Закона за задълженията и договорите регламентира правата на поръчителя, който може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника. Освен това, поръчителят има право да направи прихващане с вземането на длъжника към кредитора. Тези права не се губят дори когато длъжникът се е отказал от тях или е признал задължението си.

Чл. 143

Поръчителят, който е изпълнил задължението, има право да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, след уведомление за предявен иск. Той може да иска законни лихви от деня на плащането. Длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението преди уведомлението. Ако поръчителят не е уведомил длъжника за плащането, длъжникът може да противопостави възражения, които е можел да направи на кредитора. Поръчителят може да иска връщане на недължимо полученото от кредитора.

Чл. 144

Длъжникът, след като е изпълнил своето задължение, трябва незабавно да уведоми поръчителя за това изпълнение. Тази разпоредба гарантира, че поръчителят е информиран за изпълнението на задължението и може да предприеме необходимите действия, ако е нужно.

Чл. 145

Когато няколко лица са поръчители за един и същ длъжник и за едно и също задължение, поръчителят, който е изпълнил задължението, има право да иска от останалите поръчители да му възстановят съответните им дялове от задължението.

Чл. 146

Поръчителят, който е изпълнил задължението, получава правата на кредитора срещу длъжника, независимо дали длъжникът е знаел за поръчителството. Той също така може да встъпи в правата на кредитора срещу трети лица, които са учредили залог или ипотека, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те бяха поръчители. Поръчителството се погасява, ако кредиторът извърши действия, които пречат на поръчителя да встъпи в правата му.

Чл. 147

Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в срок от шест месеца. Това важи и в случаите, когато поръчителят е ограничил поръчителството си до срока на главното задължение. Удължаването на срока от кредитора към длъжника няма действие спрямо поръчителя, освен ако той не е дал съгласието си.

Чл. 148

Член 148 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че прекъсването на давността или отказът от изтекла давност от страна на длъжника не оказва влияние върху поръчителя. Обратно, прекъсването на давността или отказът от изтекла давност от страна на поръчителя не оказва влияние върху длъжника.

Чл. 149

Чл. 149 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че за обезпечение на вземане може да се учреди залог върху движима вещ или вземане, както и ипотека върху недвижим имот. Залогът и ипотеката могат да бъдат учредени както за свое, така и за чуждо задължение.

Чл. 150

Залогът и ипотеката следват обезпеченото вземане при неговото прехвърляне и се погасяват с погасителното действие на вземането. При разделяне на задължението между наследниците на длъжника, залогът и ипотеката остават в сила за цялото задължение, независимо от разделението на вещите.

Чл. 151

Собственикът на заложената вещ или ипотекирания имот има право да възразява пред кредитора, използвайки всички възражения, които длъжникът може да направи. Освен това, собственикът може да иска прихващания с вземания, които длъжникът има срещу кредитора.

Чл. 152

Чл. 152 от Закона за задълженията и договорите постановява, че всяко съглашение, което предварително уговаря, че при неизпълнение на задължението кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, което предвижда различен от законния начин за удовлетворение на кредитора, е недействително.

Чл. 153

Чл. 153 от Закона за задълженията и договорите определя, че при наличие на няколко залога или ипотеки върху една вещ, кредиторите имат право на удовлетворение по реда на учредяване на залозите и ипотеките. Това важи дори ако обезпеченото вземане не е възникнало при учредяването на залога или ипотеката.

Чл. 154

Чл. 154 от Закона за задълженията и договорите урежда правото на заложни и ипотекарни кредитори на предпочитателно удовлетворение от застрахователната сума или от дължимото обезщетение, ако заложените или ипотекирани вещи погинат, се повредят или бъдат отчуждени. Условията за това право включват уведомление от застрахователя или от лицето, което дължи обезщетението, и възможност за кредитора да се противопостави в срок от три месеца.

Чл. 155

Чл. 155 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че ако длъжникът прехвърли заложената или ипотекирана вещ на трето лице и последното плати или претърпи принудително изпълнение, то встъпва в правата на удовлетворения кредитор. Тези права включват правото да предявява искове срещу длъжника, поръчителите и лицата, придобили собственост от длъжника след него. Освен това, собственикът на заложената вещ, който е заложил своята вещ за чуждо задължение, също има право да встъпи в правата на кредитора, но само до размера на иска, който би имал, ако самият той беше поръчител.

Чл. 156

Договорът за залог е валиден само при предаване на заложената вещ на кредитора или на избрано от него лице. За залог, обезпечаващ вземане над 5 лева, е необходимо наличието на писмен документ с достоверна дата, който да съдържа описание на вещите и на вземането, за да може залогът да бъде противопоставен на трети лица.

Чл. 157

Чл. 157 от Закона за задълженията и договорите предоставя на кредитора правото да задържа заложената вещ, докато вземането бъде погасено. Кредиторът не може да ползва вещта, освен ако не е уговорено друго. В случай, че бъде лишен от държането на вещта, кредиторът има право да иска нейното връщане от лицето, което я притежава.

Чл. 158

Член 158 предвижда, че при опасност заложената вещ да се развали, както кредиторът, така и залогодателят имат право да поискат от районния съд разрешение за продажба на вещта. Получената сума от продажбата трябва да бъде вложена в банка с цел обезпечение на интересите на кредитора.

Чл. 159

Кредиторът може да удовлетвори своите вземания от цената на заложената вещ чрез принудително изпълнение, но само ако не е върнал вещта на длъжника. Вещта се счита за върната, ако е в притежание на длъжника.

Чл. 160

Чл. 160 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че когато вземането е парично или е уговорена парична неустойка, и залогът е учреден с писмен договор, кредиторът има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение. Това право е валидно, когато вземанията произтичат от писмен договор и се основава на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 161

Член 161 от Закона за задълженията и договорите уточнява, че правилата на тази глава не отменят специалните разпоредби на други закони, свързани с учредяването и действието на залога. Това означава, че ако съществуват специфични разпоредби в други законодателни актове, те ще имат предимство пред общите правила, установени в тази глава.

Чл. 162

Вземания, които могат да се прехвърлят, могат да бъдат заложени. Договорът за залог не е валиден спрямо трети лица, ако длъжникът не е уведомен за него. При залог на вземания над 5 лв. се прилага и разпоредбата на чл. 156, ал. 2.

Чл. 163

Залогодателят е задължен да предостави на заложния кредитор документите, удостоверяващи заложеното вземане, в случай че такива документи съществуват.

Чл. 164

Кредиторът, който има залог върху вземане, е задължен да предприема необходимите действия за запазване на вземането. Той трябва да събира лихвите и, ако вземането стане изискуемо, и главницата. Събраните суми остават в залог при кредитора, а ако са парични, те трябва да се влагат в банка за обезпечение на кредитора.

Чл. 165

Член 165 от Закона за задълженията и договорите позволява на кредитор, който има залог върху вземане, да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение. Това може да стане по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс, при условията на чл. 160 от същия закон. Кредиторът има право да се удовлетворява предпочитателно при обръщане на изпълнението върху вземането.

Чл. 166

Ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър, което става на основание на договор или на закона. Тя може да бъде учредена само върху точно определени имоти и за конкретна парична сума.

Чл. 167

Договорът за ипотека се сключва с нотариален акт и трябва да съдържа информация за кредитора, длъжника и собственика на имота, ако ипотеката е за чуждо задължение. В договора се посочват имотът, обезпеченото вземане, падежът, размерът на лихвите и сумата на ипотеката, ако вземането не е парично. Ипотеката може да се учреди само върху имоти, които принадлежат на лицето, което я учредява.

Чл. 168

Законната ипотека се учредява в две основни ситуации: 1) в полза на отчуждителя на недвижим имот върху отчуждения имот за обезпечение на вземанията му по договора; 2) в полза на съделителя, на когото се дължи допълване на дела, върху недвижимите имоти, оставени в дела на съделителя, който дължи допълване. За вписването на законната ипотека е необходима молба от кредитора, придружена от препис от акта за отчуждението или делбата, както и данни, посочени в чл. 167, ал. 2.

Чл. 169

Ипотеката придобива ред от момента на вписването ѝ в съответния регистър. Това означава, че правата на ипотекаря се определят в зависимост от времето на вписване на ипотеката, като по-ранното вписване дава предимство пред по-късните вписвания.

Чл. 170

Учредяването на ипотека е недействително, ако в ипотечния договор, молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, на който се основава, има неизвестност относно личността на кредитора, собственика или длъжника, тъждеството на имота и обезпеченото вземане, или размера на сумата, за която се учредява ипотеката.

Чл. 171

Прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, както и встъпването в такова вземане, налагането на запор, подновяването и заместването в задължение, трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър, за да имат действие.

Чл. 172

Действието на вписването на ипотека трае 10 години. То може да бъде подновено преди изтичането на този срок. Ако срокът изтече без подновяване, ипотеката може да се впише наново, като в такъв случай тя ще има ред от новото вписване. Подновяването на вписването става по молба, придружена от препис от договора или от молбата за учредяване на ипотеката.

Чл. 173

Кредиторът, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, независимо от собствеността му. Това право обхваща и доходите от имота, считано от момента, в който собственикът е задължен да отчита тези доходи съгласно Гражданския процесуален кодекс. При вземания за определена парична сума или уговорена парична неустойка, кредиторът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на акта за вписването на ипотеката.

Чл. 174

Ипотеката осигурява защита на вземането, независимо от промените в него, в рамките на вписаната сума. В случай на вписване на лихви, ипотеката покрива лихвите за две години преди връчването на призовка за доброволно изпълнение, текущата година и всички следващи до продажбата на имота. Освен това, ипотеката покрива разноските за учредяване, подновяване, съдебни разноски и разноски по изпълнението.

Чл. 175

Чл. 175 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че при публична продан на имот всички ипотеки и вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената по реда на ипотеките си. Ипотеката може да остане в сила, ако купувачът с съгласието на ипотекарния кредитор поеме задължението. В такъв случай, съгласието се отбелязва в имотния регистър.

Чл. 176

Чл. 176 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че ако трето лице, което не е задължено по обезпеченото вземане, придобие ипотекирания имот и след това този имот бъде продаден на публична продан, вещните права на това трето лице, придобити преди собствеността, се възстановяват по право. Изключение правят ипотеките, при които трето лице участва в разпределянето на цената в съответствие с реда на ипотеките.

Чл. 177

Собственикът на продаден ипотекиран имот, който не е лично задължен, има право да получи от цената на имота необходимите разноски, направени за имота, преди да бъдат удовлетворени ипотекарните кредитори. Той също така може да получи увеличение на стойността на имота, дължащо се на полезни разноски. Въпреки това, собственикът носи отговорност към ипотекарните кредитори за повредите, причинени на имота от негова груба небрежност.

Чл. 178

Според Чл. 178 от Закона за задълженията и договорите, купувачът на ипотекиран имот от длъжника по обезпеченото вземане, ако не е поел задължението, може да заплати на ипотекарния кредитор до размера на дължимата цена. В такъв случай, спрямо кредиторите с ипотеки, учредени преди покупката, купувачът се счита за встъпил в правата на удовлетворения кредитор.

Чл. 179

Чл. 179 от Закона за задълженията и договорите урежда процедурата за заличаване на ипотека. Заличаването може да се извърши по съгласие на кредитора, което трябва да е нотариално заверено, или на основание на влязло в законна сила съдебно решение. Заличаването става по молба, придружена от необходимите документи, и се отбелязва в партидата на ипотекирания имот. То води до погасяване на ипотеката, но при обявяване на акта за недействителен, ипотеката може да се впише отново, с нов ред на вписване.

Чл. 180

Съгласно Чл. 180 от Закона за задълженията и договорите, законът предвижда, че когато е необходимо да се представи обезпечение пред съд, то може да бъде под формата на залог на парична сума, залог на държавни ценни книжа или ипотека. Освен това, стойността на ценните книжа и недвижимите имоти, които се използват като обезпечение, се оценява на 20% под тяхната пазарна цена.

Чл. 181

Залогът се учредява чрез внасяне на сума или ценни книжа в банка. Ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално заверено съгласие на собственика на недвижимия имот. Заложените пари и ценни книжа се връщат на залогодателя, а ипотеката се заличава по нареждане на съда, след представяне на обезпечението.

Чл. 182

Чл. 182 от Закона за задълженията и договорите определя, че правилата, изложени в чл. 180 и 181, се прилагат и в случаите, когато законът изисква представяне на обезпечение пред друго държавно учреждение. В тези случаи действията на съда се осъществяват от съответното държавно учреждение, пред което се представя обезпечението.

Чл. 183

С договора за продажба продавачът е задължен да прехвърли собствеността на вещ или право на купувача, който от своя страна се задължава да заплати определена цена. Важно е да се отбележи, че алинея 2 е отменена с ДВ, бр. 12 от 1993 г.

Чл. 184

Чл. 184 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че ако вещта, предмет на договора, е погинала при сключването му, договорът е нищожен. В случай, че е погинала само част от вещта, купувачът има право да се откаже от договора или да иска оцелялата част с намалена цена.

Чл. 185

Чл. 185 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че определени лица не могат да бъдат купувачи на имоти, дори на публична продан. Това включва лица, които управляват или пазят чужди имущества, както и длъжностни лица, отговорни за продажба на имоти. Освен това, съдиите, прокурорите, съдебните изпълнители и адвокатите не могат да купуват спорни права, освен ако не са съсобственици на тези права.

Чл. 186

Според Чл. 186 от Закона за задълженията и договорите, разноските за договора и свързаните разходи при прехвърляне на собствеността са за сметка на купувача, освен в случаите на продажба на недвижими имоти, където разходите се разпределят по равно между страните. Разноските по предаването, включително меренето и тегленето, се поемат от продавача, докато разноските по приемането са за сметка на купувача.

Чл. 186а

Чл. 186а от Закона за задълженията и договорите определя, че рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена. При доставки за купувачи в други населени места, рискът преминава в момента на предаване на стоката на спедитор или превозвач, освен ако не е уговорено друго. При транзитни доставки рискът преминава върху крайния получател.

Чл. 187

Продавачът е задължен да предаде на купувача продадената вещ в състоянието, в което е била по време на продажбата, включително и плодовете от нея. Тази разпоредба гарантира, че купувачът получава вещта в съответствие с условията на договора, без изменения в качеството или количеството на вещта.

Чл. 188

Продавачът носи отговорност, ако трети лица имат права на собственост или други права върху продаваната вещ, които могат да бъдат противопоставени на купувача. Изключение от отговорността на продавача е, ако купувачът е знаел за тези права на трети лица.

Чл. 189

Ако продадената вещ принадлежи на трето лице, купувачът има право да развали продажбата. Продавачът е задължен да върне платената цена, да покрие разноските по договора и необходимите разноски за вещта. Продавачът отговаря за вредите съгласно общите правила за неизпълнение на задължението. Връщането на цената е задължително, дори и вещта да е била повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от повреждането, стойността на тази полза се приспада.

Чл. 190

Чл. 190 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че ако част от продадената вещ принадлежи на трето лице или е обременена с права на такова лице, купувачът има право да поиска разваляне на договора и обезщетение, ако е имало основание да се счита, че не би сключил договора, ако е знаел за това. В противен случай, купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите.

Чл. 191

Чл. 191 предвижда, че ако купувачът бъде съдебно отстранен от вещта, той може да иска от продавача стойността на плодовете, които е осъден да върне на трето лице, както и да му бъдат заплатени разноските по делото. Продавачът не носи отговорност за съдебното отстранение, ако не е участвал в делото и докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска. В случай, че купувачът е избегнал съдебното отстранение или е освободил вещта от правата на трети лица чрез заплащане, продавачът може да се освободи от отговорност, като заплати на купувача сумата, лихвите и разноските.

Чл. 192

Когато купувачът е знаел за правата на трети лица по време на продажбата, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Дори ако продавачът е уговорил, че не носи отговорност за съдебно отстранение, съглашението не е валидно, ако той е премълчал известни права на трети лица.

Чл. 193

Продавачът носи отговорност за недостатъци на продадената вещ, които значително намаляват нейната цена или годност за употреба. Той не отговаря за недостатъци, известни на купувача при продажбата. Дори и да не е знаел за недостатъка, продавачът все пак носи отговорност. Споразумение, освобождаващо го от отговорност, е недействително.

Чл. 194

След получаване на вещта, купувачът е задължен да я прегледа в разумен срок и да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не уведоми продавача, вещта се счита за одобрена, освен ако недостатъците не са били видими при обикновен преглед. В случай на откритие на недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани, купувачът запазва правата си, ако незабавно уведоми продавача. Уведомяването не е необходимо, ако продавачът е знаел за недостатъка.

Чл. 195

Купувачът има право да върне вещта и да иска обратно цената и разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или отстраняване на недостатъците за сметка на продавача. Освен това, той може да иска и обезщетение за вредите, съгласно общите правила за неизпълнение на задълженията. При продажба на родово определени вещи, купувачът може да избира между правата по първата алинея или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите.

Чл. 196

Купувачът запазва правата си, дори когато вещта е повредена или погинала поради недостатъци или случайно събитие. Ако повреждането или погиването е по вина на купувача или на лица, на които е прехвърлена вещта, той може да иска само намаляване на цената и обезщетение. Правата му са ограничени и когато вещта е преработена.

Чл. 197

Исковете на купувача по чл. 195 от Закона за задълженията и договорите се погасяват след определени срокове: една година за недвижими имоти и шест месеца за движими вещи. В случай, че продавачът е премълчал недостатък, срокът за иск е три години. Сроковете могат да бъдат променяни по взаимно съгласие на страните и започват да текат от момента на предаване на вещта.

Чл. 198

Когато купувачът възразява за недостатъци на продадената вещ, той е длъжен да я държи на разположение на продавача и да се грижи за нейното запазване. В случай на опасност от развала или значителни разноски за пазене, купувачът може да поиска разрешение от районния съд за продажба на вещта след уведомление до продавача.

Чл. 199

Чл. 199 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че правилата относно отговорността за недостатъци не важат в случаи на публични продажби. Това означава, че при публични продажби купувачът не може да се позовава на недостатъци на стоката, които биха могли да доведат до отговорност на продавача.

Чл. 200

Купувачът е задължен да плати цената на вещта и да я получи. Плащането трябва да се извърши едновременно с предаването на вещта на мястото на предаване. Ако вещта произвежда плодове или доходи, купувачът дължи лихви върху цената от момента на предаването на вещта, дори цената да не е изискуема.

Чл. 201

Продавачът има право да развали договора за продажба на движима вещ без да спазва изискванията на чл. 87, ако купувачът не заплати цената в срок, когато предаването на вещта трябва да стане едновременно или след плащането, или ако купувачът не се яви да получи вещта в срок, дори срокът за плащане да не е изтекъл. Във всички случаи продавачът е длъжен да уведоми купувача за развалянето на договора в срок от 7 дни след изтичането на срока.

Чл. 202

Когато купувачът получи вещта, без да е платил цената и не е определен срок за плащане, продавачът има право да иска връщането на вещта в 15-дневен срок от предаването, при условие че вещта е все още у купувача и е в същото състояние. Това право не важи, ако купувачът има кредитори, които са наложили запор или са получили вещта в залог, без да знаят, че цената не е платена.

Чл. 203

Според Чл. 203 от Закона за задълженията и договорите, ако продажбата е извършена по мостра и купувачът не представи мострата, се предполага, че продаваната вещ притежава качествата на мострата. Тоест, купувачът има право да очаква, че получената вещ е с качества, идентични на тези на мострата, независимо от факта, че тя не е била предоставена.

Чл. 204

Според Чл. 204 от Закона за задълженията и договорите, продажбата под уговорка за опитване или преглеждане е сключена под отлагателно условие, при което купувачът трябва да одобри вещта. Продавачът може да се освободи от договора, ако купувачът не одобри вещта в уговорения срок или, ако такъв липсва, веднага след поканата от продавача. Вещта се счита за одобрена, ако купувачът не се произнесе в уговорения срок или след поканата на продавача, след като вещта е била предадена на него.

Чл. 205

При продажба на движими вещи на изплащане, продавачът може да запази собствеността на вещта до получаване на последната вноска. Въпреки това, рискът от загуба или повреда на вещта преминава на купувача от момента на предаването. Условие за запазване на собствеността може да бъде противопоставено на кредиторите на купувача, само ако е уговорено писмено и документът е с достоверна дата.

Чл. 206

Чл. 206 определя, че неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 от цената на вещта, не може да бъде основание за разваляне на договора, независимо от противното споразумение. При разваляне на договора по вина на купувача, продавачът има право да иска възнаграждение за ползването на вещта, независимо от правото си на обезщетение. Уговорката, че платените вноски остават за продавача като обезщетение, е недействителна.

Чл. 207

Член 207 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 208

При договорите за периодични доставки цената се заплаща при всяка отделна доставка, в зависимост от извършеното количество. Сроковете за отделните доставки се считат за уговорени в интерес на двете страни по договора.

Чл. 209

Член 209 от Закона за задълженията и договорите постановява, че продажбата, при която е уговорено изкупуването на продаденото, е недействителна. Това означава, че такава сделка не произвежда правни последствия и не е валидна.

Чл. 210

При продажба на недвижим имот, ако действителното пространство е различно от посоченото в договора, цената се коригира. Купувачът може да се откаже от договора, ако разликата е 1/10. При обща цена, ако пространството е по-малко с над 1/10, купувачът може да иска разваляне или намаление на цената; ако е по-голямо, продавачът може да иска увеличение на цената, а купувачът може да се откаже от договора. Изключение се прави за публичните продажби.

Чл. 211

Исковете за упражняване на правата по предходния член трябва да бъдат предявени в срок от една година след предаването на имота. Отменянето на договора не засяга правата на трети лица, които са придобили права преди отбелязването на исковата молба.

Чл. 212

Чл. 212 от Закона за задълженията и договорите постановява, че при продажба на наследство, извършена без уточняване на конкретните предмети, продавачът е отговорен само за качеството си на наследник. Продажбата трябва да бъде в писмен вид и подписите на страните да бъдат нотариално заверени. Договорът за продажба на наследство, включващо недвижими имоти, придобива сила спрямо трети лица единствено след вписване.

Чл. 213

Ако продавачът е събрал вземане или е продал предмети от наследството преди неговата продажба, той трябва да върне на купувача полученото. Купувачът от своя страна трябва да възстанови на продавача сумата, която той е платил за задълженията и тежестите на наследството.

Чл. 214

Член 214 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 85 от 1963 година. Това означава, че разпоредбата, която е била включена в закона, вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 215

Член 215 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 85 от 1963 година. Това означава, че разпоредбите, които са били съдържанието на този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 216

Член 216 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването на ДВ, бр. 85 от 1963 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 217

Член 217 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 85 от 1963 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 218

Член 218 от Закона за задълженията и договорите е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 85 от 1963 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 219

Член 219 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 85 от 1963 година. Следователно, разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 220

Член 220 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 85 от 1963 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.

Чл. 221

Член 221 от Закона за задълженията и договорите е отменен с ДВ, бр. 85 от 1963 г. Въпреки това, раздел II, посветен на замяната, остава важен за правната уредба на договорите. Замяната е правен институт, който се отнася до взаимното освобождаване на задължения между страните по договор, което може да бъде уредено с ново споразумение.

Чл. 222

Договорът за замяна е споразумение, при което страните се задължават да прехвърлят собствеността върху вещи или други права помежду си. Този вид договор е основан на взаимност, като всяка страна получава нещо в замяна на това, което дава.

Чл. 223

В Чл. 223 от Закона за задълженията и договорите се указва, че правилата, приложими за продажбата, важат и за замяната. В случая, всяка от страните в замяната се счита за продавач на това, което предоставя, и за купувач на това, което получава.

Чл. 224

Член 224 от Закона за задълженията и договорите е отменен с ДВ, бр. 12 от 1993 г. Въпреки това, раздел III от закона се отнася до даренията, които представляват правен акт, при който дарителят прехвърля собственост или право на друг, без да получава нищо в замяна.

Чл. 225

Чл. 225 от Закона за задълженията и договорите регламентира договора за дарение, при който дарителят безвъзмездно прехвърля собствеността на нещо на дарения. За дарения на движими имущества е необходима писмена форма с нотариално заверени подписи или предаване, а за ценни книжа - следва да се спазят правилата за тяхното прехвърляне.

Чл. 226

Обещанието за дарение не произвежда правно действие. Дарението, което се отнася до бъдещо имущество, е нищожно. Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, поради който е направено, противоречат на закона или добрите нрави. Освен това, дарението е нищожно, ако условията или тежестта, свързани с него, са невъзможни.

Чл. 227

Дарението може да бъде отменено при определени условия, свързани с действия на дарения, като умишлено убийство на дарителя или негови близки, набедяване в престъпление или отказ от издръжка. Искът за отмяна трябва да бъде предявен в срок от една година от узнаването на основанията за отмяна, и може да се предяви и от наследниците на дарителя. Отменянето не засяга правата на трети лица, придобили имоти преди исковата молба, но дареният дължи обезщетение на дарителя за обогатяването си.

Чл. 228

С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя вещ за временно ползване, а наемателят се задължава да заплати определена цена за това ползване.

Чл. 229

Договорът за наем не може да бъде сключен за срок, по-дълъг от десет години, освен ако става въпрос за търговска сделка. Лица, които имат право само на обикновено управление, могат да сключват договори за наем за срок не по-дълъг от три години. Договори, сключени за по-дълъг срок от определения, ще имат сила за максималните срокове от десет или три години.

Чл. 230

Наемодателят е задължен да предаде наетата вещ в състояние, подходящо за ползване. Ако вещта не е в надлежно състояние, наемателят има право да поиска поправка, намаление на наемната цена, разваляне на договора или обезщетение. Наемодателят не носи отговорност за недостатъци, известни на наемателя при сключването на договора, освен ако недостатъците са опасни за здравето.

Чл. 231

Чл. 231 от Закона за задълженията и договорите определя, че дребните поправки, свързани с обикновено употребление, са за сметка на наемателя. Всички други повреди, които не са причинени от наемателя, са за сметка на наемодателя. Ако наемодателят не извърши необходимите поправки, наемателят може да поиска обезщетение само ако повредата е по вина на наемодателя. Наемателят има право да прихване стойността на направените от него поправки срещу наема. При пълна или частична загуба на вещта се прилага чл. 89.

Чл. 232

Наемателят е задължен да използва вещта в съответствие с договора или, ако такъв липсва, според нейното предназначение. Освен това, той трябва да заплаща наемната цена и свързаните разходи за ползването на вещта.

Чл. 233

Наемателят е задължен да върне наетата вещ и да заплати обезщетение за вредите, причинени по време на ползването, освен ако докаже, че вредите са резултат от причина, за която не отговаря. Той носи отговорност и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или пренаематели. Предполага се, че вещта е била приета в добро състояние, освен ако не се докаже противното. Наемателят трябва незабавно да уведомява наемодателя за повредите и посегателствата върху наетата вещ.

Чл. 234

Наемателят има право да пренаеме части от наетата вещ без съгласие на наемодателя, освен ако не е уговорено друго. Въпреки това, той остава отговорен за задълженията по договора за наем. Пренаемателят не може да притежава повече права от наемателя и е задължен да плаща наема на наемодателя само в размера, дължим при завеждане на иска, без да може да се позовава на предишни плащания.

Чл. 235

Наемателят на помещение в етажна собственост е задължен да спазва наредбите, свързани с реда и управлението на етажната собственост. При неприлагане на тези наредби, управата на етажната собственост има право да поиска изваждането на наемателя от наетото помещение.

Чл. 236

Ако наемателят продължи да използва вещта след изтичане на наемния срок, без да има противопоставяне от наемодателя, договорът се счита за продължен за неопределен срок. В случай че наемателят продължи ползването, въпреки че наемодателят се противопоставя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява задълженията от прекратения договор.

Чл. 237

При прехвърляне на недвижим имот, договорът за наем остава валиден за новия собственик, ако е вписан в имотния регистър. Договори с достоверна дата са задължителни за новия собственик до изтичането на определения срок, но не повече от една година след прехвърлянето. При липса на достоверна дата и ако наемателят владее имота, договорът се счита за безсрочен. Наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако той бъде лишен от ползването на имота преди края на наемния срок поради прехвърляне на имота.

Чл. 238

Договорът за наем без определен срок може да бъде прекратен от всяка от страните с предизвестие от един месец. Ако наемът е уговорен на ден, предизвестието е достатъчно да бъде еднодневно.

Чл. 239

Чл. 239 от Закона за задълженията и договорите урежда отношенията между страните при наем, когато той се създава чрез акт на надлежен държавен орган. В тези случаи се прилагат общите правила, освен ако специален закон не предвижда друго.

Чл. 240

Договорът за заем включва предаване на пари или заместими вещи от заемодателя на заемателя, който от своя страна се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Лихва се дължи само при писмено уговорено условие, с изключение на банките. Ако не е уговорено друго, заемателят е длъжен да върне заетите средства или вещи в срок от един месец след поканата.

Чл. 241

Съгласно Чл. 241 от Закона за задълженията и договорите, лицето, което е поело задължение да предостави заем, има право да откаже да изпълни това задължение, ако другата страна по договора е станала неплатежоспособна. Това дава възможност на заемодателя да се защити от потенциални загуби, произтичащи от невъзможността на заемополучателя да изпълни своите финансови задължения.

Чл. 242

Член 242 от Закона за задълженията и договорите е отменен с Държавен вестник, брой 12 от 1993 г. В контекста на закона, темата за заем за послужване не е актуална, тъй като съответният текст не е в сила.

Чл. 243

Договорът за заем за послужване е споразумение, при което заемодателят предоставя на заемателя безвъзмездно определена вещ за временно ползване. Заемателят е задължен да върне вещта след изтичането на срока на ползване.

Чл. 244

Заемателят е задължен да се грижи за заетата вещ с дължимата грижа и да я използва съобразно договора или нейното предназначение. Той не може да прехвърля правото на ползване на друг. При неизпълнение на тези задължения, заемателят отговаря за вредите, дори и когато не е виновен, освен ако не докаже, че вредите биха настъпили и при нормално ползване на вещта. Ако вещта е предоставена на няколко заематели, те отговарят солидарно.

Чл. 245

Заемателят е отговорен за обикновените разходи, свързани с поддържането и използването на заетата вещ. Той има право да иска от заемодателя възстановяване на извънредни разходи, ако те са били необходими и неотложни.

Чл. 246

Когато заемателят е получил плодове от заетата вещ, той е задължен да ги върне, освен ако между страните е уговорено нещо различно.

Чл. 247

Заемодателят е отговорен за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ, ако не е съобщил за тях умишлено или поради небрежност.

Чл. 248

Член 248 от Закона за задълженията и договорите указва, че при заема за послужване се прилага съответно разпоредбата на член 233. Това означава, че условията и правилата, установени в чл. 233, важат и за заема за послужване, освен ако не е предвидено друго.

Чл. 249

С изтичането на уговорения срок или след ползването, заемателят е длъжен да върне вещта на заемодателя. Заемодателят може да поиска връщането на вещта преди уговорения срок, ако има неотложна нужда от нея, ако заемателят е починал или не изпълнява задълженията си. Ако срокът или целта на ползването не са определени, заемодателят може да поиска връщането на вещта по всяко време.

Чл. 250

С договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който е задължен да я пази и да я върне. Влогоприемателят не може да иска възнаграждение, освен ако такова е уговорено.

Чл. 251

Чл. 251 от Закона за задълженията и договорите посочва, че ограниченията за доказване със свидетелски показания не важат в случаи на бедствия (като пожар или наводнение) и при предаване на вещи на служители в заведения като театри, клубове и ресторанти.

Чл. 252

Чл. 252 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че влогодателят има право по всяко време да поиска връщането на вложената вещ и на получените от нея плодове, независимо от уговореното време за влагане. Влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, и е длъжен да заплати разноските на влогоприемателя, направени за уговореното време на влога. Вложената вещ се връща за сметка на влогодателя на мястото, където е трябвало да се пази.

Чл. 253

Влогоприемателят не може да използва вещта без съгласието на влогодателя. При неизпълнение на това задължение, той дължи възнаграждение за ползването и отговаря съгласно ал. 3 на чл. 244. Освен това, влогоприемателят е длъжен да пази поверените му вещи с грижата на добър стопанин.

Чл. 254

Влогодателят е задължен да покрие извънредните разноски за запазване на вложената вещ, ако те са необходими и неотложни. При безвъзмезден влог, той дължи и обикновените разноски. Освен това, влогодателят носи отговорност за вредите и особени разноски, произтичащи от скритите недостатъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не е бил наясно с тях.

Чл. 255

Чл. 255 от Закона за задълженията и договорите регламентира правата и задълженията на влогоприемателя при липса на уговорен срок за пазене на вещта. Влогоприемателят може да освободи задълженията си, като предизвести влогодателя и му предостави достатъчен срок за вземане на вещта. Ако влогоприемателят не вземе вещта до изтичане на определения срок, той отговаря само при умисъл или груба небрежност. Влогоприемателят има право да поиска разрешение от районния съд за продажба на вложената вещ, а получената цена се използва за покриване на вземанията му, а остатъкът се влага в банка на името на влогодателя.

Чл. 256

Член 256 от Закона за задълженията и договорите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 12 от 1993 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.

Чл. 257

Чл. 257 от Закона за задълженията и договорите уточнява, че влогоприемателят не може да разпорежда с вещи, предоставени му за пазене, дори и те да са заместими, освен ако не е получил разрешение от влогодателя. В този случай се прилагат правилата за заема. Изключение от това правило правят банките и Спестовната каса, към които разпореждането не се прилага.

Чл. 258

С договора за изработка, изпълнителят поема задължението да изработи определен продукт или услуга, съобразно зададените изисквания от поръчителя. В замяна на това, поръчителят се задължава да заплати уговореното възнаграждение. Договорът предполага, че изпълнителят носи риска за успешното изпълнение на задачата.

Чл. 259

Според Чл. 259 от Закона за задълженията и договорите, ако в договора не е предвидено нещо различно, изпълнителят е задължен да изработи поръчаното, използвайки свои средства.

Чл. 260

Изпълнителят е задължен незабавно да предупреди другата страна, ако проектът или материалът е неподходящ за правилното изпълнение на работата. Той трябва да поиска нужните промени или подходящ материал. При отказ на другата страна, изпълнителят има право да се откаже от договора. Ако не направи предупреждение, той носи отговорност за причинените вреди.

Чл. 261

Изпълнителят е задължен да извърши работата така, че тя да отговаря на обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Когато изпълнителят използва свой материал, той носи отговорност за качеството му. В случай, че няколко лица са се задължили да изпълнят обща работа, те отговарят солидарно, освен ако не е уговорено друго.

Чл. 262

Чл. 262 от Закона за задълженията и договорите позволява на поръчващия да проверява изпълнението на договора по всяко време, без да пречи на изпълнителя. В случай че се установи, че изпълнителят няма да завърши работата в срок или по уговорения начин, поръчващият има право да развали договора и да поиска обезщетение по общите правила.

Чл. 263

Според Чл. 263 от Закона за задълженията и договорите, рискът от случайно погиване или повреда на материал, предоставен от една страна на друга, се понася от страната, която е дала материала, освен ако другата страна е в забава.

Чл. 264

Поръчващият е задължен да приеме извършената работа по договора. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи възражения за неправилно изпълнение, освен ако недостатъците не могат да се установят при обикновен преглед или се появят по-късно. В случай на откритие на недостатъци, поръчващият трябва да уведоми изпълнителя незабавно, освен ако изпълнителят е знаел за тях. Ако не бъдат направени възражения, работата се счита за приета.

Чл. 265

Чл. 265 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че ако изпълнителят се е отклонил от поръчката или работата има недостатъци, поръчващият има право да поиска поправка на работата без заплащане в определен срок, да иска заплащане на разходите за поправка или намаление на възнаграждението. При съществени недостатъци, които правят работата негодна, поръчващият може да развали договора. Права по този член се погасяват след шест месеца, а за строителни работи - след пет години.

Чл. 266

Поръчващият е задължен да заплати възнаграждението за приетата работа, което се определя при приемането, ако е уговорено по единични цени. При промяна на цените на материалите или работната ръка по време на изпълнението на договора, възнаграждението се коригира съответно, дори и да е уговорено в цялост.

Чл. 267

Когато изпълнението на работата стане невъзможно по причина, за която страните не носят отговорност, изпълнителят не получава възнаграждение. Ако част от работата е изпълнена и е полезна за поръчващия, изпълнителят има право на пропорционална част от възнаграждението. В случай на невъзможност за изпълнение поради негодност на материалите или проектите, предоставени от поръчващия, изпълнителят има право на възнаграждение, при условие че е предупредил своевременно.

Чл. 268

Чл. 268 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че поръчващият има право да се откаже от договора, дори ако изпълнението е започнало. В такъв случай, той е длъжен да заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която изпълнителят би получил, ако работата беше завършена.

Чл. 269

Чл. 269 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че ако изпълнителят умре или стане неспособен да извърши работата, договорът се прекратява, освен ако не е бил сключен с оглед личността на изпълнителя и наследниците се съгласят да продължат изпълнението. При прекратяване на договора, поръчващият е задължен да заплати извършената работа и вложените материали съобразно уговореното възнаграждение.

Чл. 270

Член 270 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 56 от 1993 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 271

Чл. 271 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 56 от 1993 година. Това означава, че разпоредбите в този член вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 272

Член 272 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 56 от 1993 година. Това означава, че разпоредбите, които е съдържал, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 273

Член 273 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 56 от 1993 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 274

Член 274 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 56 от 1993 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 275

Член 275 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 56 от 1993 година.

Чл. 276

Член 276 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 56 от 1993 година. Това означава, че разпоредбите, които той е съдържал, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 277

Член 277 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 56 от 1993 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 278

Член 278 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 56 от 1993 година. Това означава, че разпоредбите, които той е съдържал, вече не са в сила.

Чл. 279

Член 279 от Закона за задълженията и договорите е отменен с ДВ, бр. 12 от 1993 г. Този член е част от разпоредбите, свързани с договора за поръчка, който е правен инструмент, чрез който едната страна (поръчител) се задължава да извърши определени действия от името на друга страна (възложител).

Чл. 280

Съгласно чл. 280 от Закона за задълженията и договорите, договорът за поръчка е споразумение, при което довереникът поема задължението да извърши определени действия за сметка на доверителя, които са му възложени от него.

Чл. 281

Довереникът е задължен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин и да съхранява имуществото, което е получил за изпълнението на поръчката.

Чл. 282

Довереникът има право да се отклони от дадената му поръчка, ако това е необходимо за защита на интересите на доверителя и не е било възможно да се получи съгласието на доверителя.

Чл. 283

Довереникът е задължен да извърши възложеното действие лично, освен ако е овластен от доверителя да възложи на друго лице или ако е необходимо за запазване на интересите на доверителя. В случай на заместване, довереникът трябва незабавно да уведоми доверителя. Довереникът носи отговорност за действията на заместника, ако не е имал право да се замества, а ако е имал право, отговаря за вредите от лошия избор на заместника.

Чл. 284

Довереникът е задължен да информира доверителя относно изпълнението на поръчката. Освен това, той трябва да предостави сметка на доверителя и да му предаде всички средства или активи, получени при изпълнението на поръчката.

Чл. 285

Доверителят е задължен да предостави на довереника необходимите средства за изпълнение на поръчката и да заплати направените от него разноски, включително лихви и вреди, свързани с изпълнението на поръчката.

Чл. 286

Доверителят е задължен да заплати на довереника възнаграждение само в случай, че такова е било предварително уговорено между страните.

Чл. 287

Договорът за поръчка може да бъде прекратен по различни причини, включително оттегляне на поръчката от доверителя, отказ на довереника, смърт или поставяне под запрещение на някой от страните, и прекратяване на юридическото лице, ако то е било доверител или довереник.

Чл. 288

Чл. 288 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че ако доверителят оттегли поръчката, довереникът запазва правото си да иска заплащане на направените разноски и уговореното възнаграждение. В случай на невъзможност за изпълнение на поръчката, доверителят е задължен да заплати на довереника направените разноски и възнаграждение пропорционално на извършената работа.

Чл. 289

Довереникът, който без достатъчно основание се откаже от изпълнението на поръчката и не уведоми своевременно доверителя, носи отговорност за вредите, причинени от отказа, и е длъжен да заплати обезщетение за тези вреди.

Чл. 290

Доверителят е задължен да поеме последствията от действията на довереника, извършени в изпълнение на поръчката, дори когато довереникът не е знаел и не е могъл да узнае за прекратяването на поръчката.

Чл. 291

При прекратяване на поръчката поради смърт, поставяне под запрещение или прекратяване на юридическо лице, наследниците, настойникът, попечителят или ликвидационният орган са задължени да уведомят незабавно другата страна и да предприемат необходимите мерки за запазване на интересите на страните.

Чл. 292

Довереникът, действувайки от името на доверителя, сключва сделки, от които правата и задълженията възникват директно за доверителя. Ако действува от свое име, правата и задълженията са за него, но в отношенията с доверителя и недобросъвестни трети лица, тези права се считат за права на доверителя. За добросъвестни кредитори на довереника, правата се считат за права на доверителя, ако договорът има достоверна дата преди запора. За недобросъвестни кредитори, правилото важи без нужда от достоверна дата. При поръчка за придобиване на недвижими имоти, договорът трябва да е писмено сключен с нотариална заверка.

Чл. 293

Член 293 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 294

Член 294 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбата, съдържаща се в този член, вече не е в сила и не може да се прилага.

Чл. 295

Член 295 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 296

Член 296 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата, която е била включена в закона, вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 297

Член 297 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година.

Чл. 298

Член 298 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 299

Член 299 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не може да се прилага.

Чл. 300

Член 300 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата, съдържаща се в този член, вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 301

Член 301 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата, която е била включена в закона, вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 302

Член 302 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които той е съдържал, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.

Чл. 303

Член 303 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, свързани със спедицинния договор, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 304

Член 304 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 305

Член 305 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата, която е била съдържана в този член, вече не е в сила и не може да се прилага.

Чл. 306

Член 306 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 307

Член 307 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.

Чл. 308

Член 308 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Разпоредбата касаеше условията и правилата, свързани с договора за превоз, който е вид договор, регулиращ отношенията между страните при извършване на превоз на стоки или пътници.

Чл. 309

Член 309 от Закона за задълженията и договорите е отменен с Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 310

Член 310 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 311

Член 311 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 312

Член 312 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 313

Член 313 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата, която е била в сила до този момент, вече не е валидна и не се прилага.

Чл. 314

Член 314 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 315

Член 315 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването на Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.

Чл. 316

Член 316 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 317

Член 317 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата, която е била в сила, вече не е приложима и не може да бъде използвана в правни отношения.

Чл. 318

Член 318 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Следователно, разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 319

Член 319 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата, която е била част от закона, вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 320

Член 320 от Закона за задълженията и договорите е отменен с решение, обнародвано в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 321

Член 321 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 322

Член 322 от Закона за задълженията и договорите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Въпреки отменянето, в текста се споменава, че темата е свързана с договора за застраховка, който е важен правен инструмент в сферата на застрахователното право.

Чл. 323

Член 323 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 324

Член 324 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не подлежат на приложение.

Чл. 325

Член 325 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които той е съдържал, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 326

Член 326 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите на този член вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 327

Член 327 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Тази отмяна означава, че разпоредбите, които са били съдържани в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 328

Член 328 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 329

Член 329 от Закона за задълженията и договорите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 330

Член 330 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 331

Член 331 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата, която е била съдържанието на този член, вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 332

Член 332 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г.

Чл. 333

Член 333 от Закона за задълженията и договорите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 334

Член 334 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 335

Член 335 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година.

Чл. 336

Член 336 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които е съдържал, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 337

Член 337 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 338

Член 338 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 339

Член 339 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.

Чл. 340

Член 340 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата, съдържаща се в този член, вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 341

Член 341 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата, която е била включена в закона, вече не е в сила и не може да се прилага.

Чл. 342

Член 342 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.

Чл. 343

Член 343 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 344

Член 344 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 345

Член 345 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбата, която е била съдържана в този член, вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 346

Член 346 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не може да се прилага.

Чл. 347

Член 347 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването на Законодателен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 348

Член 348 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.

Чл. 349

Член 349 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 350

Член 350 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата, която е била в сила до този момент, вече не е валидна и не се прилага.

Чл. 351

Член 351 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не може да бъде прилагана.

Чл. 352

Член 352 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 353

Член 353 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 354

Член 354 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите в този член вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 355

Член 355 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 356

Член 356 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Този член е част от разпоредбите, свързани с дружествата.

Чл. 357

Договорът за дружество е споразумение между две или повече лица, които се съгласяват да обединят своите усилия с цел постигане на обща стопанска цел. Важно е да се отбележи, че алинея 2 от този член е отменена с ДВ, бр. 12 от 1993 г.

Чл. 358

Съдружниците могат да уговарят вноски в пари или имоти за постигане на общата цел. Внесените пари и заменими вещи са обща собственост на съдружниците, а останалите вещи са за общо ползуване, освен ако не е уговорено друго. Отговорността на съдружника за недостатъци на внесената вещ се определя в зависимост от характера на внесената вещ - по правилата на договора за наем или договора за продажба.

Чл. 359

Чл. 359 от Закона за задълженията и договорите урежда, че всичко, придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците. По подразбиране дяловете на съдружниците са равни, освен ако не е уговорено друго. Съдружникът може да иска своя дял от общата собственост единствено при излизане от дружеството или при неговото прекратяване.

Чл. 360

Решенията за управлението на дружеството се вземат с единодушие на всички съдружници, освен ако дружественият договор не предвижда друго, като в такъв случай е необходимо мнозинство. Всеки съдружник има право на един глас и право на управление. Останалите съдружници могат да се противопоставят на действията на управляващия съдружник преди те да бъдат извършени. При разногласия решава мнозинството.

Чл. 361

Съгласно Чл. 361 от Закона за задълженията и договорите, печалбите и загубите между съдружниците се разпределят пропорционално на техния дял, освен ако не е уговорено друго. Уговорките, които изключват определени съдружници от участие в загубите или печалбите, са недействителни.

Чл. 362

Съдружникът не може да прехвърли правото си на участие в дружеството без предварително съгласие от останалите съдружници. Това означава, че за да бъде валидно прехвърлянето, е необходимо одобрение от всички останали членове на дружеството.

Чл. 363

Дружеството може да бъде прекратено по следните причини: 1) постигане или невъзможност за постигане на целта; 2) изтичане на срока на образуване; 3) смърт или запрещение на съдружник, освен ако не е уговорено друго; 4) предизвестие от съдружник при образуване за неопределен срок, освен ако не е уговорено друго; 5) решение на съда при основателни причини за дружества, образувани за определен срок.

Чл. 364

Съдружникът в дружеството има право да иска възстановяване на направените от него разноски, както и лихви за тях. Освен това, той може да иска компенсация за вредите, които е понесъл във връзка с управлението на дружествените дела.

Чл. 365

Договорът за спогодба позволява на страните да прекратят съществуващ спор или да избегнат бъдещ такъв чрез взаимни отстъпки. С тези отстъпки могат да се създават, изменят или погасяват и правоотношения, които не са били предмет на спора, при условие че прехвърлянето на права се извършва в определената форма.

Чл. 366

Спогодбата, която се отнася до непозволен договор, е нищожна. Това важи дори в случаите, когато страните са се спогодили относно факта на нейното нищожност.

Чл. 367

Спогодбата, която е сключена на базата на документи, признати за фалшиви, е унищожаема. Това означава, че ако документите, на които се основава спогодбата, впоследствие се окажат неверни, самата спогодба може да бъде отменена.

Чл. 368

Чл. 368 от Закона за задълженията и договорите урежда публичното обещание за награда при извършване на определена работа. Обещателят е задължен да заплати наградата, когато работата е извършена. Ако работата е извършена от повече от едно лице, наградата се разделя според участието на всяко от тях, а при неяснота – по равно. При спорове относно разделянето на наградата, решението се взима по съдебен ред. Когато работата е извършена независимо от различни лица, наградата се дава на лицето, което първо я е представило, а ако представянето е едновременно, наградата се разделя по равно.

Чл. 369

Чл. 369 от Закона за задълженията и договорите установява, че публичното обещание за награда при конкурс задължава организатора да изплати наградата на победителя. Оценката на работите и тяхното съответствие с условията на конкурса се извършва по начин, указан в обявлението. В случай че участниците са равностойни, наградата се разпределя по равно между тях.

Чл. 370

Член 370 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 371

Член 371 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не може да се прилага.

Чл. 372

Член 372 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 373

Член 373 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 374

Чл. 374 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.

Чл. 375

Член 375 от Закона за задълженията и договорите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат в правната система.

Чл. 376

Член 376 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 377

Член 377 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 378

Член 378 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 379

Член 379 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 380

Член 380 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били съдържанието на този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 381

Член 381 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 382

Член 382 от Закона за задълженията и договорите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 383

Член 383 от Закона за задълженията и договорите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година.

Чл. 384

Член 384 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година.

Чл. 385

Член 385 от Закона за задълженията и договорите е отменен с Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, които са били съдържанието на този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 386

Член 386 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила до този момент, вече не са приложими.

Чл. 387

Член 387 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата, която е била в сила преди отмяната, вече не е приложима и не може да бъде използвана в правни отношения.

Чл. 388

Член 388 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 389

Член 389 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 390

Член 390 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Тази отмяна означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 391

Член 391 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 392

Член 392 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, които е съдържал, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 393

Член 393 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които той е съдържал, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 394

Член 394 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не може да бъде прилагана.

Чл. 395

Член 395 от Закона за задълженията и договорите е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 396

Член 396 от Закона за задълженията и договорите е отменен с Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 397

Член 397 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 398

Член 398 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били част от този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 399

Член 399 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 400

Член 400 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година.

Чл. 401

Член 401 от Закона за задълженията и договорите е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 402

Член 402 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не може да се прилага.

Чл. 403

Член 403 от Закона за задълженията и договорите е отменен с ДВ, бр. 83 от 1996 г., което означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 404

Член 404 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването на Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.

Чл. 405

Член 405 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Този член се е отнасял до менителницата, но в момента не е в сила.

Чл. 406

Член 406 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Отмяната означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 407

Член 407 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не може да се прилага.

Чл. 408

Член 408 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година.

Чл. 409

Член 409 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година.

Чл. 410

Член 410 от Закона за задълженията и договорите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 411

Член 411 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата, която е била в сила до този момент, вече не е приложима.

Чл. 412

Член 412 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 413

Член 413 от Закона за задълженията и договорите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата, която е била част от закона, вече не е в сила и не може да бъде прилагана.

Чл. 414

Член 414 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.

Чл. 415

Член 415 от Закона за задълженията и договорите е отменен с публикуване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.

Чл. 416

Член 416 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 417

Чл. 417 от Закона за задълженията и договорите е отменен с ДВ, бр. 83 от 1996 г. Въпреки това, общите разпоредби на закона продължават да важат за регулиране на задълженията и договорите в България.

Чл. 418

Член 418 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 419

Член 419 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Отмяната означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 420

Член 420 от Закона за задълженията и договорите е отменен с публикуването на Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 421

Член 421 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били част от този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 422

Член 422 от Закона за задълженията и договорите е отменен с ДВ, бр. 83 от 1996 г. В предишния текст се е съдържал регламент относно чека.

Чл. 423

Член 423 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването на ДВ, бр. 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 424

Член 424 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 425

Член 425 от Закона за задълженията и договорите е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не може да се прилага.

Чл. 426

Член 426 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Тази отмяна означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 427

Член 427 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата, която е била в сила до този момент, вече не е актуална и не се прилага.

Чл. 428

Член 428 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата, която е била включена в закона, вече не е в сила и не може да се прилага.

Чл. 429

Член 429 от Закона за задълженията и договорите е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година.

Чл. 430

Член 430 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбата, която е била в сила преди тази дата, вече не е приложима.

Чл. 431

Член 431 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 83 от 1996 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 432

Член 432 от Закона за задълженията и договорите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. С това изменение, разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.

Чл. 433

Член 433 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година.

Чл. 434

Член 434 от Закона за задълженията и договорите е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които са били в него, вече не са в сила и не могат да се прилагат.

Чл. 435

Член 435 от Закона за задълженията и договорите е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 83 от 1996 година. Това означава, че разпоредбите, които той е съдържал, вече не са в сила и не се прилагат.

Чл. 436

Член 436 от Закона за задълженията и договорите определя правилата относно приложимото право към договори с международен елемент. Включва разпоредби за избор на приложимо право, което може да бъде определено от страните по договора.

Чл. 437

Член 437 от Закона за задълженията и договорите урежда правилата относно приложимото право в случаи, когато страните не са избрали конкретно право, което да се прилага към техните задължения и договори. Тази разпоредба е важна за определяне на правния режим, който ще регулира отношенията между страните, когато няма изрична договореност.

Чл. 438

Чл. 438 от Закона за задълженията и договорите е бил нов, както е публикуван в Държавен вестник, бр. 19 от 2003 г., но е отменен с изменения в Държавен вестник, бр. 42 от 2005 г. Този член е свързан с особени повелителни норми, но конкретното съдържание не е предоставено. Отмяната му предполага, че е бил заменен или променен от нови разпоредби.

Чл. 439

Член 439 от Закона за задълженията и договорите, приет през 2003 г. и отменен през 2005 г., регулира въпросите, свързани с действителността на договорите. Законът определя условията, при които един договор може да бъде считан за валиден и задължаващ. Тези условия включват съгласие между страните, правоспособност на страните, предмет на договора и законност на причината за договора.

Чл. 440

Член 440 от Закона за задълженията и договорите е бил нов, но е отменен през 2005 г. Следователно, не съществува в актуалната версия на закона.

Чл. 441

Член 441 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че формата на договорите е от съществено значение. Когато законът изисква определена форма за валидността на договора, той трябва да бъде спазен, за да бъде договорът действителен. В противен случай, договорът може да бъде обявен за недействителен.

Чл. 442

Член 442 от Закона за задълженията и договорите разглежда концепцията за суброгация и прехвърляне на вземания. Суброгацията е правен институт, при който едно лице (суброгатор) заема мястото на кредитора в отношенията му с длъжника, след като изплати дълга. Прехвърлянето на вземанията позволява на кредитора да прехвърли правото си да получи плащане на трето лице. Тези механизми са важни за управлението на задълженията и правната сигурност в търговските отношения.

Чл. 443

Член 443 от Закона за задълженията и договорите е нов, но по-късно е отменен. Публикуван е в Държавен вестник, брой 19 от 2003 г. и отменен с Държавен вестник, брой 42 от 2005 г.

Чл. 444

Член 444 от Закона за задълженията и договорите, който е бил нов през 2003 г. и отменен през 2005 г., се отнася до доказателствата, свързани с правните задължения и договори. Този член е важен за разясняване на видовете доказателства, които могат да се използват в съдебни процедури.

Чл. 445

Член 445 от Закона за задълженията и договорите, който е бил нов през 2003 г. и отменен през 2005 г., определя обхвата на приложимото право. Въпреки че текстът не е наличен, той вероятно е уточнявал принципите и условията, при които се прилага правото в контекста на задълженията и договорите.

Чл. 446

Член 446 от Закона за задълженията и договорите, който е бил нов, е отменен с изменения в Държавен вестник, бр. 42 от 2005 г. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила от 2003 г., вече не са приложими.

Чл. 447

Член 447 от Закона за задълженията и договорите, който е бил нов през 2003 г. и отменен през 2005 г., се отнася до изключването на препращането. Тази разпоредба е част от нормите, регулиращи задълженията и договорите в България.

Чл. 448

Член 448 от Закона за задълженията и договорите, който е бил нов през 2003 г. и по-късно отменен през 2005 г., се отнася до обществен ред. Този член е част от разпоредбите, които регулират основните принципи на задълженията и договорите в България.

Чл. 638а от Закона за гражданското съдопроизводство

Чл. 449 от Закона за задълженията и договорите е отменен. В Закона за гражданското съдопроизводство е добавен нов член 638а, който урежда случаи, при които съдът може да постанови решение, заменящо окончателен договор, при условие че ищецът изпълни своето задължение в срок от две седмици. При неизпълнение, съдът може да обезсили решението по искане на ответника. Съдът осъжда ищеца да заплати разноски по прехвърлянето на имота и да се впише възбрана върху него.

Чл. 1001а

Чл. 1001а от Закона за задълженията и договорите предвижда, че лице, което е било лишено от владеенето на ценна книга на заповед против волята си, има право да поиска обезсилването й от народния съд по местоплащането. В молбата за обезсилване е необходимо да се опише точно съдържанието на ценната книга и да се посочи как е настъпило лишаването от владението. Молителят трябва да потвърди истинността на своите твърдения с изрична декларация в молбата.

Чл. 1001б

След получаване на молба, народният съд издава заповед, с която нарежда на платеца да не плаща сумата по ценната книга. На приносителя се дава срок от 45 дни да заяви правата си. Заповедта се съобщава на платеца и се обнародва в "Държавен вестник", като срокът започва да тече от обнародването или от падежа, ако обнародването е преди него.

Чл. 1001в

Чл. 1001в от Закона за задълженията и договорите предвижда, че ако в определен срок не бъде предявено право върху ценна книга, съдът я обезсилва. В случай, че права бъдат заявени и ценната книга бъде представена, съдът прекратява производството и обезсилва заповедта, а заинтересованите лица могат да упражнят правата си по общия ред.

Чл. 1001г. и § 3 от Закона за привилегиите и ипотеките.

Законът за задълженията и договорите регламентира правата и задълженията на страните в договорните отношения, включително и правата, произтичащи от обезсилване на ценни книги. След обезсилването, молителят може да осъществява правата си на основание определението за обезсилване, но остава отговорен за вреди към собственика на ценната книга. В закона се предвижда и новия член 5а, който позволява вписването на искови молби за окончателен договор, свързан с прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти. Законът влиза в сила от 1 януари 1951 г. и отменя предходни нормативни актове. Съществуват и преходни разпоредби, които уточняват действието на стари закони и сроковете за давност.

§1

Създава се нов член 638а, който урежда процедурата при предявен иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Съдът може да постанови решение, което замества окончателния договор, при условие, че ищецът изпълни своето задължение в двуседмичен срок от влизането на решението в сила. При неизпълнение, решението може да бъде обезсилено по искане на ответника. Съдът осъжда ищеца да заплати разноските по прехвърлянето на имота и налага възбрана върху имота за тези разноски.

Параграф §2, Чл. 1001а, Чл. 1001б, Чл. 1001в, Чл. 1001г

След чл. 1001 се добавя нова Глава X-а, която регламентира обезсилването на ценни книжа на заповед. Чл. 1001а предвижда, че лице, лишено от владеенето на ценна книга, може да поиска обезсилването й от народния съд, като в молбата трябва да опише съдържанието на книжката и начина, по който е лишено от нея. Чл. 1001б указва, че след получаване на молбата, съдът заповядва на платеца да не плаща сумата и дава срок от 45 дни на приносителя да предяви права. Чл. 1001в посочва, че ако в този срок не се предявят права, съдът обезсилва ценната книга. Чл. 1001г уточнява, че след обезсилването, молителят може да осъществява правата си, но остава отговорен за вреди към собственика.

§3

Параграф §3 въвежда нов чл. 5а, който предвижда вписването на искови молби за постановяване на решения за сключване на окончателен договор за прехвърляне или учредяване на вещно право върху недвижим имот. Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата обаче има право да предяви вземанията си към имота, независимо от това в чиито ръце се намира той, за вземания, станали изискуеми до деня на прехвърлянето. Решението на съда, с което се уважава искът, се вписва на основание препис, след като ищецът докаже изпълнението на задълженията, свързани с прехвърлянето на собствеността.

Параграф §4

Настоящият закон влиза в сила от 1 януари 1951 г. и отменя предходни законодателни актове, включително Закона за задълженията и договорите, част от Търговския закон, разпоредби от Закона против лихвоимството, Закона за привилегиите и ипотеките, Закона за предпазен конкордат, както и определени членове от Закона за давността и Закона за наследството.

§7; Заключителен параграф единствен

Параграф §7 указва, че правилата за давността и другите срокове, определени в новия закон, не се прилагат за давностите и сроковете, които са започнали да текат под действие на предишния закон, освен ако старият закон изисква по-дълъг срок за тяхното завършване. В Заключителните разпоредби се посочва, че пълномощията за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, извършени преди 1 март 2008 г., запазват действието си.

§11

Параграф §11 от преходните и заключителни разпоредби постановява, че измененията и допълненията в Закона за задълженията и договорите не се прилагат за сделки, които са сключени, но не са изпълнени до момента на влизането на закона в сила. Това означава, че за вече сключените, но неизпълнени сделки, ще важат предишните разпоредби на закона.

§23

Законът за задълженията и договорите влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби към Гражданския процесуален кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 59 от 2007 г. и влизат в сила от 01.03.2008 г.

§61

Параграф §61 определя, че Кодексът влиза в сила на 1 март 2008 г., с изключения на определени части, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Изключенията включват част седма относно производството по граждански дела, параграфи 2, 3, 4, 24 и 60.

§ 45

В Закона за задълженията и договорите се добавя нова заключителна разпоредба, която е регламентирана в параграф 45. Тази разпоредба ще включва изменения и допълнения, направени през годините, като се отразяват всички предходни изменения и поправки на закона от 1950 г. до 2007 г.

§ 48

Законът за задълженията и договорите влиза в сила на 1 март 2008 г., с изключение на параграфи 23, 25, 45, 46 и 47, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за концесиите са обнародвани в Държавен вестник, брой 96 от 2017 г. и влизат в сила на 02.01.2018 г.

§41

Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в 'Държавен вестник', освен за определени членове: член 45, ал. 5 влиза в сила в 12-месечен срок, а членове 191, ал. 2 - 5, 192 и 193 влизат в сила от 31 януари 2019 г. Допълнението на закона е обнародвано в 'Държавен вестник', брой 102 от 2020 г. и влиза в сила от 02.06.2021 г.

§2

Параграф §2, обявен за противоконституционен с РКС № 4 от 2021 г., уточнява, че давността по чл. 112 започва да тече от момента, в който вземането става изискуемо. При висящо изпълнително производство, давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а в случай на необразувано такова - от датата на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.

§3

Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в 'Държавен вестник'. В допълнение, се посочват релевантни директиви от Европейското законодателство, включително Директива 2011/7/ЕС за забавяне на плащанията, Директива 2000/31/ЕО за електронната търговия и Директива 98/26/ЕО относно окончателността на сетълмента в платежните системи.