Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя допълнителните изисквания за класифициране на инвестиционни застрахователни продукти като несложни, съгласно чл. 342, ал. 5 от Кодекса за застраховането. Целта е да се осигури спазването на насоки от Европейския орган за застраховане и пенсионно осигуряване, свързани с разпространението на застрахователни продукти, особено когато структурата на продуктите затруднява клиентите в разбирането на рисковете.
Наредба № 66 определя условията, при които инвестиционен застрахователен продукт може да бъде класифициран като несложен. Според чл. 2, такъв продукт трябва да осигурява експозиция само към финансови инструменти, смятани за несложни по Директива 2014/65/ЕС, и не трябва да включва структура, която затруднява ползвателя да разбере рисковете. Застрахователят или застрахователният посредник е отговорен за оценката на тези условия.
Наредба № 66 определя допълнителни изисквания за класифициране на инвестиционни застрахователни продукти като несложни. Според Чл. 3, застрахователят или застрахователният посредник трябва да идентифицират договори, които затрудняват ползвателя да разбере рисковете, включващи определени характеристики. Тези характеристики включват: 1) възможност за съществени промени в договора от застрахователя; 2) отсъствие на ясни опции за откупуване на продукта; 3) наличие на непропорционални разходи при опции за откупуване.
Наредбата определя изискванията, които застрахователите и застрахователните посредници трябва да спазват при оценка на механизмите, определящи стойността на инвестиционните застрахователни продукти. Целта е да се гарантира, че ползвателите на застрахователни услуги могат да разберат рисковете, свързани с продуктите. Застрахователят трябва да идентифицира договори, които затрудняват разбирането на рисковете, като например договори с променливи стойности, сложни инвестиционни стратегии или условия, които не са ясни за потребителя.
Наредба № 66 определя допълнителни изисквания за оценка на инвестиционни застрахователни продукти, които да бъдат класифицирани като несложни. В Чл. 5 се посочва, че застрахователят или застрахователният посредник трябва да оценят дали потребителят може да разбере рисковете и разходите, свързани с договора. Разходите, произтичащи от законодателство, насочено към защита на потребителите, не се считат за затрудняващи разбирането на рисковете.
Чл. 6 от наредбата посочва, че ако застрахователният договор позволява нестандартна формулировка за определяне на ползвателя на обезщетенията, това може да затрудни идентифицирането на ползващото се лице и да създаде трудности при получаване на обезщетения при смърт на титуляря на полицата. В такъв случай, застрахователят или застрахователният посредник могат да определят договора като такъв, който затруднява разбирането на рисковете от ползвателя на застрахователни услуги.
Наредбата определя условията, при които инвестиционен застрахователен продукт може да бъде класифициран като несложен. За да бъде такъв, договорът не трябва да съдържа структура, която затруднява разбирането на рисковете за ползвателя. Застрахователите и посредниците са задължени да оценят договорите по определени характеристики, свързани с изплащанията и разходите, съгласно указанията в съответните членове на Кодекса за застраховането.
Наредбата определя допълнителни изисквания за класифициране на инвестиционни застрахователни продукти като несложни. Лицата, нарушили наредбата, подлежат на наказания по Кодекса за застраховането. В наредбата се дефинират термини като "доброволни бонуси" и различия между "стандартна" и "нестандартна формулировка на клаузата за ползващо се лице", като се посочват условията, при които формулировките се считат за нестандартни.
Тази наредба определя допълнителните изисквания за класифициране на инвестиционни застрахователни продукти като несложни. В параграф 1 се дават определения за "доброволни бонуси", "стандартна формулировка на клаузата за ползващо се лице" и "нестандартна формулировка на клаузата за ползващо се лице", като последната включва различни случаи на трудности при индивидуализиране на ползващите се лица. Нестандартната формулировка може да затрудни определянето на ползващите лица при настъпване на застрахователно събитие.