ЗАКОН ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за животновъдството урежда организацията и управлението на животновъдството, производството и предлагането на селскостопански животни, условията за признаване на развъдни организации, статута на тези организации, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с животновъдната дейност.
Чл. 2
Законът за животновъдството цели да създаде условия за устойчиво развитие на сектора, управление и ефективно използване на генетичните ресурси, съхраняване и усъвършенстване на популации от селскостопански животни, хармонично развитие с опазване на околната среда и здравето, както и контрол на качеството при производството и търговията с животни и репродуктивни материали.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за животновъдството определя ролята на министъра на земеделието и храните в управлението на държавната политика в областта на животновъдството. Той е подпомаган от специализирана дирекция, Изпълнителната агенция по селекция и репродукция, областните дирекции "Земеделие", Съвета по животновъдство, националния съвет по генетични ресурси и развъдни организации. Освен това, министърът е компетентен орган за признаване на развъдни организации и техните програми, в съответствие с европейските регламенти.
Чл. 3а
Чл. 3а от Закона за животновъдството описва функциите на специализираната дирекция в Министерството на земеделието и храните. Тя е отговорна за организиране на дейността и осигуряване на условия за изпълнение на държавната политика в сферата на животновъдството, развъдната дейност и съхранението на генетичните ресурси. Структурата и дейността на дирекцията се регулират от Устройствения правилник на министерството.
Чл. 3б
Чл. 3б от Закона за животновъдството описва функциите на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Агенцията подпомага министъра на земеделието при провеждането на държавната политика за развъждане и управление на генетични ресурси, управлява националната генетична банка, станции за изкуствено осеменяване и лаборатории за анализ на животински продукти. Освен това, тя отразява информация за животните в информационната система и изпълнява функции, свързани с Регламент (ЕС) 2016/1012. Агенцията събира такси за определени услуги, които предоставя.
Чл. 3в
Областните дирекции "Земеделие" отговарят за провеждането на държавната политика в сферата на отглеждането и възпроизводството на селскостопански животни. Те също така регулират производството и предлагането на пазара на живи животни, животински продукти, сперма, яйцеклетки и ембриони на територията на съответната област.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за животновъдството предвижда създаването на Съвет по животновъдство като консултативен орган към министъра на земеделието и храните. Съветът има за задача да подпомага министъра в осъществяването на държавната политика в животновъдството. Министърът определя състава и издава правилник за организацията и дейността на Съвета. В него участват и представители на национално представени организации в животновъдството, които отговарят на определени изисквания.
Чл. 5
Член 5 от Закона за животновъдството е бил изменен през 2010 г., но след това е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 13 от 2019 г., и е влязъл в сила на 12 февруари 2019 г.
Чл. 6 от Закона за животновъдството
Развъдните организации са сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Те осъществяват развъдна дейност в обществена полза с чистопородни разплодни животни и в обществена или частна полза с хибридни разплодни свине.
Чл. 7
Член 7 от Закона за животновъдството е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 18 от 2004 г., и влезе в сила на 6 април 2004 г. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила преди тази дата, вече не се прилагат.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за животновъдството описва създаването и функционирането на развъдни организации, които могат да бъдат учредени от физически и юридически лица за развъдна дейност с животни. Развъдната дейност се извършва с животни от един вид и може да се осъществява от признати организации с одобрени развъдни програми. Финансирането на развъдните организации идва от членски внос, целеви вноски, дарения, международни институции и други приходи. Министърът на земеделието и храните осъществява надзор и определя условията за развъдна дейност.
Чл. 9
Член 9 от Закона за животновъдството е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 26 от 2010 година.
Чл. 10
Член 10 от Закона за животновъдството е бил изменен през 2004 г. с обнародване в Държавен вестник, но по-късно е отменен през 2010 г. Следователно, в момента текстът на този член не е в сила.
Чл. 10а
Чл. 10а от Закона за животновъдството позволява на Министерския съвет, областните управители и общинските съвети да предоставят на развъдни организации за безвъзмездно ползване помещения, които са частна държавна или частна общинска собственост. Това се извършва по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
Чл. 10б
Член 10б от Закона за животновъдството регламентира безвъзмездното право на ползване на имоти - частна държавна собственост, предоставяно на развъдни организации. Имотите не могат да се отдават под наем, преотстъпват, ползват съвместно с трети лица, включват в имуществото на търговски дружества или да се използват не по предназначение. При нарушение на тези условия, имотите могат да бъдат отнети от министъра на земеделието и храните, а договорите за ползване - прекратени. Развъдните организации носят отговорност за опазването на предоставеното имущество и са длъжни да го застраховат.
Чл. 11
Член 11 от Закона за животновъдството е бил изменян и отменян многократно. Последната промяна е извършена с ДВ, бр. 13 от 2019 г., като текстът е отменен и е в сила от 12.02.2019 г. Предходните изменения са направени през 2004, 2007 и 2010 г.
Чл. 11а
Член 11а от Закона за животновъдството е нов, приет с ДВ, бр. 18 от 2004 г. и влиза в сила на 06.04.2004 г. Впоследствие, той е отменен с ДВ, бр. 26 от 2010 г.
Чл. 11б
Член 11б от Закона за животновъдството е бил въведен с изменения през 2004 г., но впоследствие е отменен през 2010 г. По време на действието си, той е претърпял изменения през 2007 г.
Чл. 11в
Член 11в е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 18 от 2004 г., и влиза в сила на 06.04.2004 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 26 от 2010 г.
Чл. 11г.
Член 11г. от Закона за животновъдството е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 18 от 2004 г., която влиза в сила на 06.04.2004 г. Впоследствие разпоредбата е отменена с ДВ, бр. 51 от 2007 г., като отменената разпоредба влиза в сила на 26.06.2007 г.
Чл. 11д
Член 11д от Закона за животновъдството е бил новоприет с ДВ, бр. 18 от 2004 г. и е влязъл в сила на 06.04.2004 г. Този член е бил изменен с ДВ, бр. 51 от 2007 г. и е влязъл в сила на 26.06.2007 г. Впоследствие, членът е бил отменен с ДВ, бр. 26 от 2010 г.
Чл. 11е
Член 11е от Закона за животновъдството регламентира, че физико-химичен и микробиологичен анализ на суровото мляко и млечните продукти трябва да се извършва от независими акредитирани лаборатории. Лабораториите трябва да са акредитирани по БДС ЕN ISO/IEC 17025 и Министерството на земеделието и храните е задължено да публикува актуален списък на тези лаборатории на своята интернет страница.
Чл. 11ж
Член 11ж от Закона за животновъдството е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 18 от 2004 г., но е отменена с ДВ, бр. 51 от 2007 г. и е в сила от 26.06.2007 г.
Чл. 11з
Член 11з от Закона за животновъдството е бил ново въведен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 18 от 2004 г., и е влязъл в сила на 06.04.2004 г. Впоследствие, този член е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 51 от 2007 г., и е влязъл в сила на 26.06.2007 г.
Чл. 11и
Член 11и от Закона за животновъдството е нов, приет с ДВ, бр. 18 от 2004 г. и влиза в сила на 06.04.2004 г. Впоследствие, той е отменен с ДВ, бр. 51 от 2007 г., като отмяната влиза в сила на 26.06.2007 г.
Чл. 11к
Член 11к от Закона за животновъдството е нов, въведен с Държавен вестник, брой 18 от 2004 г. и е в сила от 06.04.2004 г. Впоследствие, той е отменен с Държавен вестник, брой 51 от 2007 г., като отменянето влиза в сила на 26.06.2007 г.
Чл. 11л.
Член 11л. от Закона за животновъдството е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 18 от 2004 г., и е в сила от 06.04.2004 г. Тази разпоредба беше отменена с ДВ, бр. 51 от 2007 г., и е в сила от 26.06.2007 г.
Чл. 12
Член 12 от Закона за животновъдството описва разпоредби, свързани с производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, сперма, яйцеклетки и ембриони. Законодателството е изменяно и допълвано през 2004, 2007 и 2010 година, като последната промяна отменя предходната редакция на члена.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за животновъдството определя основните аспекти на производството в животновъдството, включително отглеждането и храненето на селскостопански животни, както и производството на животински продукти за продажба. Животинските продукти трябва да бъдат класифицирани според изискванията на Европейския съюз. Обектите за отглеждане на животни се регистрират и идентифицират, а животновъдните обекти, произвеждащи за лична консумация, не могат да предлагат продукцията на пазара. Фермите, които предлагат продукция на пазара, също са регламентирани. Зоотехническото и ветеринарното обслужване се извършва от съответните специалисти. Условията за животновъдните стопанства в необлагодетелствани райони се определят с наредба.
Чл. 13а
Чл. 13а от Закона за животновъдството постановява, че обектите, свързани със селскостопански животни, трябва да отговарят на определени зоотехнически, зоохигиенни и ветеринарно-санитарни условия, както и на изисквания за опазване на околната среда. Текстът е актуализиран и променян през годините, като последната промяна е направена през 2010 г.
Чл. 13б
Чл. 13б от Закона за животновъдството регламентира изискванията за собственик на селскостопански животни. Собствениците трябва да имат необходимата квалификация или да сключат договор с квалифицирано лице. Лицата без специализирано образование трябва да преминат курс на обучение и да получат документ за квалификация. Те също така трябва да притежават документи, удостоверяващи собствеността на сградите и животните. Селскостопанска дейност в една ферма може да се извършва само от едно лице, но това лице може да работи в повече от една ферма.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за животновъдството е бил изменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 18 от 2004 г. и е влязъл в сила на 06.04.2004 г. Впоследствие, този член е отменен с ново обнародване в Държавен вестник, бр. 96 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 14а
Член 14а, който е въведен с ДВ, бр. 18 от 2004 г., е отменен с ДВ, бр. 96 от 2006 г. и вече не е в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 14б
Член 14б от Закона за животновъдството е въведен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 18 от 2004 г. и е влязъл в сила на 06.04.2004 г. Впоследствие, този член е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 96 от 2006 г., като отменянето е в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 14в
Член 14в от Закона за животновъдството е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 18 от 2004 г. и е в сила от 06.04.2004 г. Тази разпоредба обаче е отменена с ДВ, бр. 96 от 2006 г., и е в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 14г.
Член 14г. от Закона за животновъдството е нова разпоредба, която е била приета с ДВ, бр. 18 от 2004 г. и е влязла в сила на 06.04.2004 г. Впоследствие, същата разпоредба е отменена с ДВ, бр. 96 от 2006 г., като отмяната е влязла в сила на 01.01.2007 г.
Чл. 14д
Чл. 14д е нова разпоредба, въведена с ДВ, бр. 18 от 2004 г., която е влязла в сила на 06.04.2004 г. Въпреки това, тя е отменена с ДВ, бр. 96 от 2006 г., и е престанала да бъде в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 14е
Чл. 14е от Закона за животновъдството е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 18 от 2004 г., която влиза в сила на 06.04.2004 г. Тази разпоредба е отменена с ДВ, бр. 96 от 2006 г., и е в сила от 01.01.2007 г. Следователно, разпоредбата не е в сила в момента.
Чл. 14ж
Член 14ж от Закона за животновъдството определя изискванията за отглеждането и възпроизводството на селскостопанските животни, като акцентира на необходимостта от наличие на достатъчна по площ земя за съхранение на тора. Вторият параграф от член 14ж е отменен.
Чл. 14з
Член 14з от Закона за животновъдството, който е бил въведен с изменения в Държавен вестник, бр. 18 от 2004 г. и е влязъл в сила на 06.04.2004 г., е отменен с изменения в Държавен вестник, бр. 13 от 2019 г., с влязло в сила от 12.02.2019 г.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за животновъдството регламентира производството и предлагането на чистопороден и хибриден разплоден материал при свине и птици. Министърът на земеделието и храните определя правилата и реда за регистрация на развъдните ферми и стопанства, които трябва да членуват в развъдни организации. Регистрацията се извършва от областните дирекции "Земеделие" след подаване на заявление, което включва информация за търговеца и отглежданите животни. Към заявлението се прилагат удостоверения и сертификати, а регистрацията е валидна за 5 години с възможност за подновяване. Промени в обстоятелствата трябва да се декларират, а отказите за регистрация и заличаване могат да се обжалват.
Чл. 15а
Чл. 15а от Закона за животновъдството регламентира производството на бубено семе, което може да се извършва от юридически лица, еднолични търговци и научни институти след регистрация в областната дирекция "Земеделие". За регистрация е необходимо подаване на заявление с приложени документи, включително диплома за образование в бубарството, сертификат за хибридно семе и описание на производствената технология. Регистрацията е валидна за 5 години и може да бъде подновена. Собствениците трябва да уведомяват за промени в обстоятелствата. Регистрацията може да бъде заличена по различни причини, а отказът за регистрация може да се обжалва. Предлагането на бубено семе на пазара изисква документ за произход, ветеринарен сертификат и фактура или договор.
Чл. 16
Член 16 от Закона за животновъдството е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 18 от 2004 г., с влизане в сила от 06.04.2004 г.
Чл. 17
Член 17 от Закона за животновъдството е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 18 от 2004 година, и влиза в сила от 6 април 2004 година.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за животновъдството определя генетичните ресурси в животновъдството в България, класификацията на породите селскостопански животни, както и рисковия статус на местните и локално адаптирани породи. В текста се уточнява, че най-ценната част от всяка порода формира нейния генофонд, а съвкупността от генофонда на всички породи съставлява националния генофонд. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството е отговорна за създаването и поддържането на база данни за произхода на мъжките разплодни животни и регистри на развъдните стада.
Чл. 18а
Чл. 18а от Закона за животновъдството определя управлението и съхранението на генетичните ресурси в животновъдството, което се осъществява от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Националният координатор по генетичните ресурси е изпълнителният директор на същата агенция. Създава се национален съвет по генетични ресурси, който включва представители на развъдни организации, зооинженери, представители на агенцията и научни работници. Работата на съвета се урежда с правилник, издаден от министъра на земеделието и храните. Съветът удостоверява статуса на местните породи като застрашени, съгласно европейски регламент.
Чл. 19
Член 19 от Закона за животновъдството предвижда, че ветеринарномедицинското обслужване и контрол, както и профилактиката в животновъдството, се извършват в съответствие с разпоредбите на Закона за ветеринарномедицинската дейност. В допълнение, раздел II от закона се отнася до развъдната дейност в животновъдството.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за животновъдството определя основните аспекти на развъдната дейност, включваща идентификация и регистрация на животните, контрол на признаците, определяне на развъдната стойност, отбор за разплод, подбор с различни методи, водене на зоотехнически регистър и документация, родословна книга, издаване на зоотехнически сертификат и репродукция.
Чл. 21
Член 21 от Закона за животновъдството е бил изменен с ДВ, бр. 18 от 2004 г. и е влязъл в сила на 06.04.2004 г. Впоследствие, този член е отменен с ДВ, бр. 26 от 2010 г.
Чл. 21а
Член 21а от Закона за животновъдството е бил новоприет с обнародването в Държавен вестник, брой 18 от 2004 г., влязъл в сила на 06.04.2004 г. След това е изменен с ДВ, бр. 51 от 2007 г., в сила от 26.06.2007 г., но е отменен с ДВ, бр. 26 от 2010 г.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за животновъдството определя основните цели на дейностите, свързани с животновъдството. Те включват: съхранение на генофонда и генетично усъвършенстване на породи, отглеждане и устойчиво развитие на съществуващите породи, възстановяване на породи, и създаване на нови породи селскостопански животни.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за животновъдството регламентира извършването на дейности, свързани с животновъдството, които се осъществяват от специалисти-зооинженери, сключили договор с развъдната организация. Освен това, дейности по точки 2 и 3 от чл. 20 могат да се извършват и от упълномощени лица от развъдните организации, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2016/1012. Условията и редът за извършване на тези дейности се определят с наредби, свързани с чл. 8, ал. 8.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за животновъдството регламентира задълженията на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството относно изграждането и поддържането на информационна система за контрол. Развъдните организации са задължени да предоставят информация в определен срок и вид, а също така да уведомяват агенцията за всяка промяна в предоставената информация в едномесечен срок.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за животновъдството предвижда, че чистопородните разплодни животни, както и изходните линии при птици, трябва да бъдат идентифицирани и вписани в родословни книги. Този текст е изменен и допълнен в различни години, с последна промяна през 2007 г.
Чл. 26
Според Чл. 26 от Закона за животновъдството, кръстоските, хибридите, репродуктивните стада свине и родителските стада при птиците трябва да бъдат вписани в зоотехнически регистри или книги. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 18 от 2004 г. и е в сила от 06.04.2004 г.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за животновъдството определя, че родословните книги и зоотехническите регистри се водят от разрешени развъдни организации, а зоотехническите книги - от специалисти или фермери. За чистокръвните и полукръвните чуждестранни породи коне, родословните книги се водят от одобрени развъдни организации. Развъдните организации са задължени да вписват чистопородни разплодни животни и регистрирани еднокопитни от друга държава членка на ЕС, ако отговарят на определените изисквания.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за животновъдството определя критериите, на които трябва да отговарят чистопородните, чистолинейните и регистрираните еднокопитни животни за разплод, за да бъдат вписани в родословните книги. Те включват: произход, определен в съответствие с правилата за водене на родословната книга, и идентифициране след раждане или излюпване, съгласно същите правила. Условията и редът за вписване, както и за определяне на развъдната стойност на животните, се определят с наредбите по чл. 8, ал. 8. Отделно, раздел II "а" урежда условията и реда за признаване на развъдни организации и одобряване на развъдни програми.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за животновъдството определя изискванията за признаване на развъдни организации. Заявлението за признаване трябва да включва проект на развъдна програма, списък на разплодните животни и животновъди, декларации за професионална квалификация, техническо оборудване, възможности за проверки и регистрация на произхода на животните, набор от правила за идентификация и регистрация, както и процедурен правилник за правата и задълженията на членовете. Заявлението може да се подава лично, чрез пълномощник или електронно. Министърът на земеделието не допуска дискриминация при признаването на развъдни организации.
Чл. 29а
Член 29а от Закона за животновъдството описва процедурата за признаване на организации за развъдна дейност. Министърът на земеделието и храните назначава комисия, която в срок от 5 месеца разглежда документи и представя доклад с предложение за признаване или отказ. Комисията включва представители на министерството, агенцията по селекция и научни експерти. След издаване на заповед, агенцията извършва проверка на място и представя доклад. При отказ, заявителят се уведомява за мотивите и има 7 дни за искане на преразглеждане. Министърът издава правилник за организацията на комисията.
Чл. 29б
Чл. 29б от Закона за животновъдството регламентира процедурата по признаване на организации като развъдни от министъра на земеделието и храните. Министърът може да признае организацията или да откаже признаването, като решението трябва да бъде мотивирано. Отказът за признаване може да бъде основан на несъответствия в представените документи, или ако се установи изкуствено разделяне на стопанства с цел манипулиране на участието в развъдната програма.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за животновъдството регламентира процедурата по съобщаване на заповеди и обжалване на откази, свързани с признаването на организации като развъдни. Заповедта по чл. 29б, ал. 1 се съобщава на заявителя съгласно Административнопроцесуалния кодекс. Отказът може да бъде обжалван пред административен съд. Организация, която е получила отказ, може да подаде нова кандидатура след изтичането на една година от влизането в сила на заповедта за отказ.
Чл. 30а
Чл. 30а от Закона за животновъдството предвижда, че след признаването на организацията за развъдна комисия, тя разглежда развъдната програма и представя доклад на министъра на земеделието и храните. В доклада се съдържат предложения за одобряване или отказ от одобряване на развъдната програма, както и за издаване или отказ от издаване на разрешение за извършване на развъдна дейност от развъдната организация.
Чл. 30б
Чл. 30б от Закона за животновъдството определя, че Министърът на земеделието и храните одобрява развъдни програми и издава разрешения за развъдна дейност. Отказът за одобрение може да бъде мотивиран, ако програмата застрашава породата, ако има обстоятелства, застрашаващи изпълнението на одобрена програма, или ако се установи несъответствие при проверка на място. При отказ по определени основания, се изисква становище от развъдната организация.
Чл. 30в.
Чл. 30в. от Закона за животновъдството определя процедурата за съобщаване на заповедта за отказ, която може да бъде обжалвана пред Върховния административен съд. Развъдната организация има право да представи развъдна програма в 6-месечен срок след отказа, която ще бъде разгледана и одобрена. Ако срокът изтече без представяне на програма, организацията ще бъде заличена от списъка. Заличените организации могат да кандидатстват отново след една година.
Чл. 30г.
Разрешението за развъдни организации по чл. 30б, ал. 1 се издава за 10 години. След изтичането на срока, организацията може да подаде заявление за подновяване, прилагайки необходимите документи. В случай на подновяване, не се прилагат разпоредбите на чл. 29б и 30.
Чл. 30д
Чл. 30д от Закона за животновъдството определя процедурата за промяна на одобрена развъдна програма. Развъдната организация подава заявление до министъра на земеделието и храните, придружено от мотиви, проект на изменения, списък на разплодните животни, копие от протокол на общото събрание и резултати от оценка на развъдна стойност. Заявлението може да бъде подадено лично, по електронен път или чрез пощенски оператор. Министърът назначава комисия, която разглежда документите и предлага одобрение или отказ в срок от два месеца. Одобрението или отказът се съобщава на заявителя и отказът може да бъде обжалван пред Върховния административен съд.
Чл. 31
Член 31 от Закона за животновъдството определя задълженията на Министерството на земеделието и храните относно поддържането и публикуването на актуален списък на издадените разрешения за развъдни сдружения и развъдници. Председателите на развъдните организации са длъжни да уведомяват министерството за всяка промяна в обстоятелствата, отразени в списъка, в срок от един месец. Министерството също така предоставя информация на Европейската комисия от този списък.
Чл. 32
Член 32 от Закона за животновъдството е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 51 от 2007 г., и е в сила от 26 юни 2007 г.
Чл. 32а
Чл. 32а от Закона за животновъдството регламентира правомощията на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Агенцията извършва проверки на развъдните организации, издава предписания, актове за нарушения и предлага отнемане на разрешения при констатирани пропуски. Министърът на земеделието и храните може да отнеме разрешенията на развъдните организации при определени условия, като например липса на дейност или неправомерно изразходване на средства. Отнемането на разрешение може да се обжалва, но не спира изпълнението му. В случай на отнемане, развъдната организация губи правото на субсидиране и управление на предоставеното имущество.
Чл. 33
Член 33 от Закона за животновъдството е бил изменен с Държавен вестник, брой 51 от 2007 г., и е влязъл в сила на 26 юни 2007 г. Впоследствие, този член е бил отменен с Държавен вестник, брой 13 от 2019 г., и е влязъл в сила на 12 февруари 2019 г.
Чл. 34
Член 34 от Закона за животновъдството е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 51 от 2007 година, и е в сила от 26 юни 2007 година.
Чл. 35
Член 35 от Закона за животновъдството е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 51 от 2007 година, с влизане в сила от 26 юни 2007 година.
Чл. 36
Член 36 от Закона за животновъдството е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 51 от 2007 година, и влиза в сила от 26 юни 2007 година.
Чл. 37
Член 37 от Закона за животновъдството е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 51 от 2007 година, и влезе в сила на 26 юни 2007 година.
Чл. 38
Член 38 от Закона за животновъдството е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 18 от 2004 г., и в сила от 06.04.2004 г. Раздел III, който се отнася до предлагането на пазара на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, е бил изменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 18 от 2004 г. и брой 26 от 2010 г.
Чл. 38а
Чл. 38а регламентира производството, обработката и съхраняването на сперма, трансплантацията на яйцеклетки и ембриони, които могат да се извършват само в одобрени и регистрирани центрове от Българската агенция по безопасност на храните. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството използва информация от ветеринарния регистър за селекция и репродукция. Продуктите могат да се използват само при наличие на зоотехнически сертификат и одобрение от развъдната организация. Мъжки разплодници могат да бъдат използвани за естествено покриване при наличие на ветеринарномедицински и зоотехнически сертификати и одобрение от развъдната организация.
Чл. 38б
Член 38б от Закона за животновъдството е нов, въведен с Държавен вестник, брой 18 от 2004 г., и е в сила от 01.01.2005 г. Впоследствие, този член е отменен с Държавен вестник, брой 26 от 2010 г.
Чл. 38в
Член 38в от Закона за животновъдството е бил новоприет с Държавен вестник, брой 18 от 2004 година и е влязъл в сила на 1 януари 2005 година. Впоследствие, този член е бил отменен с Държавен вестник, брой 26 от 2010 година.
Чл. 38г.
Член 38г. от Закона за животновъдството, който е добавен с изменение в Държавен вестник, брой 18 от 2004 г. и е влязъл в сила от 01.01.2005 г., е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 26 от 2010 г.
Чл. 38д
Член 38д от Закона за животновъдството е нов, приет с Държавен вестник, брой 18 от 2004 г. и влиза в сила от 01.01.2005 г. По-късно, с Държавен вестник, брой 26 от 2010 г., той е отменен.
Чл. 38е
Член 38е от Закона за животновъдството е бил въведен с ДВ, бр. 18 от 2004 г. и е влязъл в сила на 01.01.2005 г. Впоследствие, той е отменен с ДВ, бр. 26 от 2010 г.
Чл. 38ж
Член 38ж от Закона за животновъдството е нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 18 от 2004 г., в сила от 06.04.2004 г. Той е изменен с ДВ, бр. 36 от 2008 г. и впоследствие е отменен с ДВ, бр. 26 от 2010 г.
Чл. 38з
Член 38з от Закона за животновъдството е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 26 от 2010 година.
Чл. 38и
Член 38и от Закона за животновъдството е новоприет с ДВ, бр. 51 от 2007 г. и е в сила от 26.06.2007 г. Впоследствие, той е отменен с ДВ, бр. 26 от 2010 г.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за животновъдството регламентира предлагането на живи животни на пазара. То може да се извършва на пазари и тържища, както и във ферми и стопанства, при условие че се спазват изискванията на закона и на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Чл. 39а
Чл. 39а от Закона за животновъдството определя условията за предлагане на пазара на чистопородни разплодни животни, хибриди, сперма, яйцеклетки и ембриони в България. Предлагането не може да бъде ограничавано на зоотехнически и генеалогични основания, освен ако не произтича от закона. За предлагане на тези животни е необходим зоотехнически сертификат, а регистрираните еднокопитни трябва да бъдат придружени от идентификационен документ. Условията за предлагане на еднокопитни за състезания се определят с наредба. Документите се издават от развъдни организации, а при чистокръвни коне - от одобрени организации. Министърът на земеделието може да забрани или ограничи износа на животни при заплаха за породите. Копия от документи, издадени извън България, се предоставят на съответната агенция.
Чл. 40
Член 40 от Закона за животновъдството е бил изменен с Държавен вестник, брой 18 от 2004 г. и е влязъл в сила на 06.04.2004 г. По-късно, той е отменен с Държавен вестник, брой 51 от 2007 г. и е влязъл в сила на 26.06.2007 г.
Чл. 41
Член 41 от Закона за животновъдството е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 18 от 2004 година, и влезе в сила на 6 април 2004 година.
Чл. 42
Член 42 от Закона за животновъдството е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 18 от 2004 г., като отмяната е в сила от 06.04.2004 г.
Чл. 43
Законът за животновъдството определя условията за внасяне на чистопородни разплодни животни, хибриди и регистрирани еднокопитни от трети страни. Животните трябва да бъдат вписани в родословна книга или зоотехнически регистър на страна износител, да притежават зоотехнически сертификат и идентификационен документ, ветеринарномедицински сертификат и документ, удостоверяващ, че ще бъдат вписани в регистри в Европейската общност след карантинния период.
Чл. 44
Внасянето на яйцеклетки, ембриони и сперма в България от трети страни е допустимо при спазване на специфични изисквания. Яйцеклетките и ембрионите трябва да произхождат от животни, вписани в родословна книга или зоотехнически регистър, и да бъдат придружени от зоотехнически и ветеринарномедицински сертификати. Спермата също трябва да произхожда от вписани животни, да има контрол на продуктивните качества и да бъде придружена от съответните сертификати. Вносителят е отговорен за съхранението на внесените материали в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания.
Чл. 44а
Вносът на животни и генетичен материал е разрешен, когато развъдната организация, контролираща животните, е одобрена от компетентните органи на третата страна и е включена в списък, представен на Европейската комисия. Министърът на земеделието и храните има право да поиска от Европейската комисия допълнителни изисквания за внос на определени животни и генетичен материал, извън стандартните изисквания.
Чл. 44б
Чл. 44б от Закона за животновъдството определя функциите на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, която контролира вноса и износа на разплодни животни, сперма, яйцеклетки и ембриони. Агенцията издава удостоверения за вносителите и получава уведомления за износа на застрашени породи. Условията и редът за провеждане на контрола се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за животновъдството определя, че органите на държавния контрол в животновъдството следят за производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни и техните репродуктивни материали. Контрол подлежат развъдните организации и определени обекти. Официалният контрол се осъществява от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, както и от органите на Българската агенция по безопасност на храните, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за животновъдството определя дейностите, включени в контрола на животновъдството. Контролът обхваща проверка на сградите и оборудването, вземане на проби за анализи, проверка на документацията, съответствието на храненето и технологията на отглеждане с нуждите на животните, както и проверка на състоянието на самите животни.
Чл. 46а
Чл. 46а от Закона за животновъдството определя, че контролът върху развъдната дейност включва проверка за спазване на изискванията, установени в наредбите по чл. 8, ал. 8, чл. 39а и чл. 44б, ал. 2. Този член е нов и е в сила от 26.06.2007 г., с изменения от 2010 г.
Чл. 47
Контролът по Закона за животновъдството се осъществява от различни органи, включително областните дирекции "Земеделие" за определени обекти, Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството за развъдни организации и дейности, както и органите на държавен контрол съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност. Промените в закона са актуализирани с различни изменения и допълнения през годините.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за животновъдството определя правата на контролни органи, които включват: свободен достъп и проверки в контролирани обекти; изискване на данни за селекционни показатели и условия за отглеждане на животни; анализ на спазването на изискванията за разделно изкупуване на животни; контрол върху качеството на репродуктивни материали; даване на задължителни предписания за отстраняване на нарушения; и съставяне на актове за административни нарушения.
Чл. 49
Лицата, които подлежат на контрол от органите по чл. 47, са задължени да предоставят достъп до контролираните обекти, да оказват съдействие и да изпълняват предписанията на контролиращите органи.
Чл. 50
Член 50 от Закона за животновъдството е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 18 от 2004 г., с влизане в сила от 06.04.2004 г.
Чл. 51
Член 51 от Закона за животновъдството е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 18 от 2004 г. и е в сила от 06.04.2004 г.
Чл. 51а
Член 51а от Закона за животновъдството е новоприет текст, който влиза в сила на 6 април 2004 г. и след това е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, бр. 96 от 2006 г., с влизане в сила от 1 януари 2007 г. Следователно, текстът не е в сила от началото на 2007 г.
Чл. 51б
Член 51б от Закона за животновъдството е нов, приет с ДВ, бр. 18 от 2004 г., и влиза в сила на 06.04.2004 г. Впоследствие, той е отменен с ДВ, бр. 96 от 2006 г., и е в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 51в
Чл. 51в от Закона за животновъдството предвижда наказания за лица, които произвеждат или предлагат на пазара разплоден материал в нарушение на установените правила. За нарушение на чл. 15, ал. 1, се налага глоба от 1000 до 2000 лв. За производство на разплоден материал без регистрация, в нарушение на чл. 15, ал. 2, глобата е между 1500 и 3000 лв.
Чл. 51г
Чл. 51г от Закона за животновъдството предвижда наказания за лица, които произвеждат и предлагат на пазара яйца на копринената пеперуда в нарушение на установените правила. За физически лица, глобите варират от 500 до 1500 лв. при нарушения на чл. 15а, ал. 1 и 500 лв. при липса на регистрация по чл. 15а, ал. 2. При нарушения от юридически лица или еднолични търговци, имуществената санкция е между 1000 и 2000 лв.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за животновъдството предвижда наказания за лица, които предоставят сперма, яйцеклетки, ембриони и мъжки разплодници за производство на сперма в нарушение на изискванията на чл. 38а, ал. 1. Физическите лица подлежат на глоба от 200 до 300 лв., а юридическите лица на имуществена санкция от 500 до 800 лв.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за животновъдството предвижда наказания за лица, които допускат използването на мъжки разплодници за естествено покриване без необходимите ветеринарномедицински и зоотехнически сертификати. Физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., докато при нарушения от юридически лица се налага имуществена санкция от 600 до 900 лв.
Чл. 53а
Чл. 53а от Закона за животновъдството предвижда наказания за лица и развъдни организации, които нарушават изискванията за предлагане на чистопородни разплодни животни и свързаните с тях продукти. Лицата, които предлагат на пазара разплодни животни или свързани продукти в нарушение на закона, могат да бъдат глобени с 1000 до 1500 лв. или да получат имуществена санкция от 1500 до 2000 лв. Развъдните организации, които издават документи в нарушение на закона, подлежат на имуществена санкция от 1500 до 2000 лв.
Чл. 53б
Развъдните организации, които не предоставят необходимата информация съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за животновъдството, подлежат на имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв. При повторно нарушение, санкцията се удвоява.
Чл. 53в
Развъдните организации, които не контролират селекционните признаци в съответствие с развъдната програма, подлежат на имуществена санкция между 1500 и 2500 лв. При повторно нарушение, санкцията се удвоява.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за животновъдството предвижда наказания за лица, които отказват или пречат на изпълнението на дейностите на държавния контрол. Физическите лица подлежат на глоба от 300 до 400 лв., освен ако не подлежат на по-тежко наказание. Юридическите лица, извършили подобно нарушение, ще бъдат санкционирани с имуществена санкция от 800 до 1200 лв.
Чл. 55
Член 55 от Закона за животновъдството е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 26 от 2010 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 56
Член 56 от Закона за животновъдството предвижда наказания за лица, които укриват или предоставят невярна информация на контролните органи. За физически лица глобата варира от 400 до 600 лв. В случай че нарушението е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 1000 до 1500 лв.
Чл. 57
При повторно извършване на нарушенията по чл. 51а - 56 от Закона за животновъдството, предвидените глоби или имуществени санкции се увеличават и налагат в двоен размер.
Чл. 58, § 1
Законът за животновъдството регламентира процедурите по установяване на нарушения, издаване на наказателни постановления и обжалване на тези актове. Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и храните или упълномощени от него лица. Законовите разпоредби определят различни термини, свързани с животновъдството, като "живо животно", "развъдна стойност", "чистопородно разплодно животно" и др. Законът въвежда и разпоредби, свързани с развитието на животновъдството, включително условия за предоставяне на земи под наем от държавата и общините. Включва и указания за привеждане на дейности в съответствие с новите изисквания в определени срокове. Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 26 юли 2000 г. и е обнародван в "Държавен вестник".
§1
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за животновъдството определят основни термини и понятия, свързани със селскостопанските животни и тяхното отглеждане. Основните определения включват: 'възпроизводство' като поддържане и увеличаване на селскостопански животни; 'животински вид' и 'порода' с акцент на репродуктивната изолация и генетичната стойност; 'животински продукти' и 'развъдни ферми', както и важността на 'зоотехническите сертификати' и 'регистри' за проследяване на произхода и продуктивността. Включени са и нови термини, касаещи биологичното производство и генетичните банки, които подчертават значението на опазването на местните и ценни породи.
§1а
Параграф §1а от Закона за животновъдството, въведен с ДВ, бр. 26 от 2010 г., посочва, че законът прилага разпоредбите на чл. 2, 4 и 8 от Директива 2008/73/ЕО на Съвета, която се отнася до опростяване на процедурите по вписване и публикуване на информация в ветеринарната и зоотехническата област. Директивата изменя и редица предходни директиви, свързани с животновъдството и ветеринарната практика.
§4
Министърът на земеделието и храните има правото да предоставя безвъзмездно на животновъдни организации управление и ползване на имуществото, което остава след ликвидацията на Националната служба за селекция и репродукция в животновъдството. Това право е регламентирано в параграф §4 от закона, с изменения и допълнения от 2008, 2010, 2017, 2022 и 2023 г.
§6
Изпълнението на Закона за животновъдството е възложено на министъра на земеделието и храните. Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 26 юли 2000 г. и е под печат на Народното събрание. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за животновъдството са обнародвани в Държавен вестник, бр. 18 от 2004 г., в сила от 06.04.2004 г., с последващи изменения и допълнения.
§49
В срок от три месеца след влизането в сила на Закона за животновъдството, Националната ветеринарномедицинска служба и регионалните ветеринарномедицински служби трябва да предоставят на областните дирекции "Земеделие и гори" данни от регистрите на обектите, съгласно чл. 55 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Тези данни са необходими за създаването на регистър по чл. 13, ал. 2 от същия закон.
§51
Съгласно параграф §51 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за животновъдството, Министерството на земеделието и горите осигурява средства за създаването на Националния млечен борд в размер на 300 000 лв. и за създаването на регионалните млечни бордове в размер на 550 000 лв. Тези разпоредби влизат в сила от 1 януари 2005 г.
§52
Съгласно §52 от Закона за животновъдството, министърът на земеделието и горите е задължен да издаде наредби в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Наредбите трябва да се отнасят до следните членове: чл. 14, ал. 1; чл. 15, ал. 1; чл. 15а, ал. 1; чл. 23, ал. 4; чл. 38а, ал. 2; чл. 38б, ал. 6; чл. 38ж и чл. 44а, ал. 2.
§54
С влизането в сила на Закона за животновъдството, "Кабиюк" - ЕАД, Шумен, се преобразува в държавно предприятие, което има за основен предмет поддържане на автохтонни и ценни породи от Националния генофонд по животновъдство. Имуществото на "Кабиюк" не подлежи на принудително изпълнение и не може да бъде приватизирано. Държавата подпомага дейността на предприятието чрез бюджета на Министерството на земеделието и горите, а Министерският съвет трябва да приеме оздравителна програма и правилник за устройството и дейността на "Кабиюк" в срок от три месеца.
§59
Законът за животновъдството влиза в сила в срок от един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите от чл. 38а до 38е, които влизат в сила от 1 януари 2005 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за ветеринарномедицинската дейност са обнародвани в "Държавен вестник", брой 87 от 2005 г. и влизат в сила от 02.05.2006 г.
§ 27
Законът за животновъдството влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи и членове, които влизат в сила по различни дати. Параграф 22 влиза в сила от 26 октомври 2005 г., членове 259-275 от 1 януари 2006 г., членове 56, 61 и 192 от 1 октомври 2006 г., а множество членове, включително 52-54, 60, 67-76, 77, ал. 3, 78-100, 112, 175, 195, ал. 3, т. 2-4, 199, ал. 4, т. 2-4, 269, 289, 330-339, 342, 343, ал. 5, 382, ал. 1, 401 и 410, както и § 18, влизат в сила от 1 януари 2007 г.
§88
Законът за животновъдството влиза в сила на 1 януари 2006 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Конкретно, изключенията включват чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, и различни параграфи от преходните и заключителните разпоредби, които също имат специфични дати на влизане в сила.
§48
В Закона за животновъдството, публикуван в Държавен вестник, бр. 65 от 2000 г. и изменян многократно, се извършва замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е приложима навсякъде в текста на закона.
§ 142
Законът за животновъдството влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати. Конкретно, параграфи, свързани с обжалването по съдебен ред и замяната на термини, имат специфични дати на влизане в сила: от 1 март 2007 г. и 1 януари 2007 г. Параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
§ 56
Законът за животновъдството влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз са обнародвани в ДВ, бр. 96 от 2006 г. и влизат в сила от 01.01.2007 г.
§ 12
Законът за животновъдството влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 7, който влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за животновъдството бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 51 от 2007 г. и влязоха в сила от 26.06.2007 г., с последващи изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 26 от 2010 г.
§ 62
Параграф 62 от Закона за животновъдството предвижда, че министърът на земеделието и храните и общинските съвети могат да предоставят земи от държавния и общински поземлен фонд под наем или аренда за дългосрочно ползване, с цел стимулиране развитието на животновъдството. Минималният срок за предоставяне на тези земи е 5 години.
Параграф §63
Параграф §63 от Закона за животновъдството въвежда разпоредбите на няколко директиви на Съвета на Европейския съюз, които се отнасят до чистопородни разплодни животни от рода на едрия рогат добитък, зоотехническите и генеалогичните условия за внос на животни и техните репродуктивни материали, както и ветеринарно-санитарните изисквания за търговията с дълбоко замразена сперма. Тези разпоредби целят да уредят търговията и вноса на животни и техните репродуктивни продукти в съответствие с европейските стандарти.
§64
В тримесечен срок след влизането в сила на Закона за животновъдството, животновъдните организации, Националният млечен борд и регионалните млечни бордове трябва да свикат общи събрания и да приведат уставите си в съответствие с новите изисквания на закона.
§ 65
Според параграф §65 от Закона за животновъдството, министърът на земеделието и горите е задължен в тримесечен срок от влизането в сила на закона да определи състава на Съвета по животновъдство и да издаде правилник за организацията и дейността му.
§69
Законът за животновъдството влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, обнародван в Държавен вестник, брой 36 от 2008 г.
§82
В Закона за животновъдството, обнародван през 2000 г. и изменян многократно, се предвижда замяна на термините, свързани с Министерството на земеделието и горите, с новите наименования, свързани с Министерството на земеделието и продоволствието. Това включва термини като "министърът на земеделието и горите", които ще бъдат заменени с "министърът на земеделието и продоволствието" и съответно за останалите термини.
Параграф §85
Параграф §85 от Закона за животновъдството предвижда замяна на термина "Земеделие и гори" с "Земеделие" в целия текст на закона. Тази промяна е част от измененията и допълненията, обнародвани в Държавен вестник, брой 26 от 2010 г.
§60
В Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за животновъдството се предвиждат две основни изменения: 1. Думата "асоциация" се заменя с "организация" в целия текст на закона. 2. Изразите "министъра на земеделието и продоволствието" и "министърът на земеделието и продоволствието" се заменят с "министъра на земеделието и храните" и "министърът на земеделието и храните", съответно. Тези изменения са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за животновъдството, обнародван в Държавен вестник, брой 26 от 2010 г.
§62
Параграф §62 от закона предвижда, че развъдните организации имат 6-месечен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник" да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона.
§30
Законът за животновъдството влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, публикувани в "Държавен вестник", брой 66 от 2013 г., влизат в сила от 26.07.2013 г.
§117
Законът за животновъдството влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията са обнародвани в брой 98 от 2014 г. и влизат в сила от 28.11.2014 г.
§117
Законът за животновъдството влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в Държавен вестник, брой 58 от 2017 година и влиза в сила от 18.07.2017 г.
§26
В параграф §26 от Закона за животновъдството се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието и храните. Всички споменавания на "Министерството на земеделието и храните", "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните" се заменят с новите наименования: "Министерството на земеделието, храните и горите", "министърът на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите".
§76
Законът за животновъдството влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби, свързани с измененията и допълненията на Закона за посевния и посадъчния материал, са обнародвани в ДВ, бр. 17 от 2018 г. и влизат в сила от 23.02.2018 г.
§38 от Закона за животновъдството и Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс
Законът за животновъдството влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, обнародван в Държавен вестник, бр. 77 от 2018 г., влизат в сила от 01.01.2019 г.
§ 156
Законът за животновъдството влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона; параграф 79 и други разпоредби влизат в сила от деня на обнародването на закона. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за животновъдството са обнародвани в Държавен вестник, брой 13 от 2019 г., и влизат в сила от 12 февруари 2019 г.
§44
Законът за животновъдството влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност са обнародвани в Държавен вестник, брой 13 от 2020 г. и влизат в сила от 14.02.2020 г.
§167
Законът за животновъдството влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към закона за управление на агрохранителната верига са обнародвани в Държавен вестник, брой 51 от 2020 г. и влизат в сила от 20.06.2020 г.
§13
Законът за животновъдството влиза в сила в 14-дневен срок след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, който е обнародван в брой 102 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2023 г.
§58
В параграф §58 от Закона за животновъдството се предвиждат изменения в текста на закона, като се заменят изразите 'Министерството на земеделието, храните и горите', 'министърът на земеделието, храните и горите' и 'министъра на земеделието, храните и горите' с 'Министерството на земеделието', 'министърът на земеделието' и 'министъра на земеделието'.
Параграф §106
Законът за животновъдството влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, която влиза в сила на 1 март 2023 г.
§72
В преходните и заключителните разпоредби на Закона за животновъдството се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, с новите наименования, отразяващи Министерството на земеделието и храните. Тази промяна е валидна за всички предишни изменения на закона, обнародвани в различни години.
