НАРЕДБА № 6 ОТ 9 ЮЛИ 2019 Г. ЗА РЕДА И УСЛОВИЯТА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДИАГНОСТИКА, ПРОФИЛАКТИКА И КОНТРОЛ НА ОТДЕЛНИ ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ ПРЕДАВАНИ ПО ВЪЗДУШНО-КАПКОВ ПЪТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 97 ОТ 2022 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на заразни болести, предавани по въздушно-капков път. Включените болести са варицела, епидемичен паротит, коклюш, менингококова болест (менингит и сепсис), морбили, рубеола и скарлатина.
Чл. 2
Наредбата определя реда и условията за диагностика, профилактика и контрол на заразни болести, предавани по въздушно-капков път. Болните от тези заболявания се диагностицират в лечебни заведения, а лабораторната диагностика се извършва в медико-диагностични лаборатории, Националния център по заразни и паразитни болести и регионалните здравни инспекции. Клиничните проби, изпращани в НЦЗПБ, трябва да бъдат придружени със съпроводителен талон.
Чл. 3
Лабораторни изследвания на болни от заразни болести или на контактните им лица могат да се извършват само след получаване на информирано съгласие, в съответствие с разпоредбите на Закона за здравето (чл. 87, 88 и следващите).
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 6 предвижда, че болните от заразна болест, диагностицирани в лечебно заведение, но не в инфекциозно звено, трябва да бъдат изолирани, ако условията позволяват. В противен случай, те се преместват в структурно звено по инфекциозни болести.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 6 предвижда, че лицата, диагностицирани с заразни болести, трябва да бъдат регистрирани, съобщавани и отчитани в съответствие с Наредба № 21 от 2005 г., която определя реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести.
Чл. 6
При получаване на бързо известие за заразна болест, Регионалната здравна инспекция (РЗИ) извършва епидемиологично проучване. След анализа, тя предписва необходимите противоепидемични мерки, които се отнасят до болния, контактните му лица и външната среда.
Чл. 7
Наредбата предвижда, че Регионалната здравна инспекция (РЗИ) има право да разпореди извършването на допълнителни противоепидемични и профилактични мерки, когато е необходимо за предотвратяване разпространението на заразни болести, посочени в чл. 1. Тези мерки могат да бъдат извършвани извън предписаните в чл. 6.
Чл. 7а
Лицата, болни от заразна болест, подлежат на задължителна изолация, разпоредена от министъра на здравеопазването. Изолацията може да се извършва в домашни условия или в лечебно заведение, в зависимост от оценката на епидемичния риск и социално-битовите условия на лицето. Лицата, отказали хоспитализация, ще бъдат изолирани в дома си. През периода на изолация те не могат да напускат мястото на пребиваване, а при влошаване на състоянието трябва да уведомят лекаря. При нужда от медицински изследвания, те трябва да уведомят здравната инспекция.
Чл. 7б
На задължителна карантина подлежат близките контактни лица на болни от заразна болест, когато това е разпоредено от министъра на здравеопазването. При определяне на контактните лица се вземат предвид последният контакт, неговата продължителност, видът на контакта, имунният статус на контактното лице и здравословното състояние на болния. Карантината се налага в дома на контактното лице или на друго посочено от него място, за срок, определен със заповед на министъра на здравеопазването.
Чл. 8
Регионалните здравни инспекции извършват микробиологичен контрол на дезинфекцията и стерилизацията в организирани колективи, като детски ясли, градини, училища и домове за деца. Ръководствата на тези колективи са задължени да осигурят спазването на хигиенен режим от служителите, за да се предотврати разпространението на заразни болести.
Чл. 8а
При потвърден случай на заразна болест в детска ясла, градина или училище, медицинският специалист от здравния кабинет организира противоепидемични мерки, включително карантина на засегнатата група/клас. Мерките се прилагат в съответствие с Наредба № 21 от 2005 г. и Наредба № 3 от 2000 г.
Чл. 9
Според Чл. 9 от Наредба № 6 от 9 юли 2019 г., децата и учениците, болни от заразна болест, могат да се приемат обратно в организираните колективи единствено след представяне на медицинска бележка от лекар. Тази бележка удостоверява, че детето или ученикът е клинично здрав и е в състояние да посещава колектива.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 6 определя, че медицинското наблюдение на лица, които са били в контакт с болен от заразна болест, се извършва от общопрактикуващия лекар. В случай на организирани колективи, наблюдението се осъществява и от медицинския специалист, обслужващ тези лица.
Чл. 11
Наредба № 6 от 9 юли 2019 г. определя реда и условията за диагностика, профилактика и контрол на заразни болести, предавани по въздушно-капков път. Чл. 11 от наредбата, изменен с ДВ, бр. 97 от 2022 г., уточнява, че ваксинопрофилактиката на епидемичен паротит, коклюш, менингококова болест, морбили, рубеола и варицела се извършва по реда и начина, посочени в Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България.
Чл. 12
При възникване на заразна болест, спомената в Чл. 1 на Наредба № 6 от 9 юли 2019 г., в лечебно заведение се прилагат мерките, описани в Наредба № 3 от 2013 г., която утвърдява медицински стандарт за превенция и контрол на вътреболничните инфекции.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 6 от 9 юли 2019 г. предвижда, че установяването на временна неработоспособност на лица, които са в контакт с болен от заразна болест, както и за гледане на дете, посещаващо детско заведение и контактно с болен от заразна болест, се извършва по реда на Наредбата за медицинската експертиза, приета с Постановление № 120 на Министерския съвет от 2017 г.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 6 от 9 юли 2019 г. определя методите за лабораторна диагностика на варицела. Диагностиката включва: 1. доказване на специфичен антитяло отговор в серум чрез ELISA IgM/IgG; 2. доказване на нуклеинова киселина на варицела-зостер вирус в клинична проба; 3. изолация на варицела-зостер вирус в клинична проба; 4. доказване на антиген на варицела-зостер вирус в клинична проба.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 6 предвижда, че болните от варицела трябва да бъдат самоизолирани и лекувани в дома до изчезване на острите симптоми, завяхване на обривите и образуване на крусти. При задължителна изолация, разпоредена от министъра на здравеопазването, се прилагат определените срокове и ред, посочени в чл. 7а.
Чл. 16
Наредбата предвижда, че болните с усложнени форми на варицела подлежат на хоспитализация по медицински показания. Освен това, лица с варицела, които живеят на места без условия за самоизолация, също се хоспитализират по епидемични показания.
Чл. 17
При повторна поява на варицела в лечебно заведение или в специализирана институция за социални услуги, е разрешена изолация в същото заведение, при условие че болните разполагат с отделно подходящо помещение.
Чл. 18
Неболедувалите от варицела контактни лица подлежат на медицинско наблюдение за период от 21 дни след контакт с болен.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 6 определя мерките при поява на варицела в детски заведения. Контактните деца/ученици се поставят под медицинско наблюдение за 21 дни, а засегнатата група/клас под карантина за същия срок. Неболедувалите и неимунизирани срещу варицела могат да се имунизират до 72 часа след контакта. По време на карантината не се приемат неболедували или неимунизирани деца/ученици, а контактните не се преместят в други групи. Допустимо е приемането на деца/ученици, които са преболедували или имунизирани срещу варицела преди повече от 30 дни.
Чл. 20
Контактните деца на болен от herpes zoster не се допускат в детската ясла или градина за 21 дни, освен ако в групата няма заболели от варицела. Децата, имунизирани срещу варицела преди повече от 30 дни от контакта, са изключение и могат да бъдат допуснати.
Чл. 21
Контактните лица с болен от варицела не се допускат в организиран колектив за 21 дни. Ако датата на контакта е точно установена, недопускането е само за 11-ия до 21-ия ден след контакта. Деца, имунизирани срещу варицела преди повече от 30 дни, са изключение и могат да бъдат допуснати.
Чл. 22
Член 22 от Наредба № 6 предвижда, че при заболяване от варицела е необходимо да се извърши влажно почистване и проветряване на помещенията, в които се намира болният. Тези хигиенни мерки са насочени към предотвратяване разпространението на заболяването.
Чл. 23
Наредбата определя реда и условията за лабораторна диагностика на епидемичен паротит, включително методите за доказване на инфекцията: серологичен тест за антитела, доказване на нуклеинова киселина и изолация на вируса. Най-подходящият клиничен материал за серологичната диагностика са серумни проби, взети между 4-тия и 28-ия ден след началото на симптомите. За потвърждаване на резултати може да се вземе втора проба след 14 дни. Клиничният материал за изолиране на вируса трябва да бъде събран в първите 3-4 дни след появата на симптомите, когато вирусът е в най-висока концентрация. Резултатите от изследванията се интерпретират с оглед на имунизационния статус на пациента.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 6 задължава всеки болен от епидемичен паротит да бъде самоизолиран и лекуван в дома си до клинично оздравяване. При наличие на заповед от министъра на здравеопазването за задължителна изолация, се прилагат сроковете и редът, предвидени в чл. 7а.
Чл. 25
Според Наредба № 6 от 9 юли 2019 г., хоспитализацията е задължителна за пациенти с тежко протичане на заболяването, които имат усложнения, и за болни от епидемичен паротит, които не могат да се самоизолират. Последната промяна в наредбата е направена с ДВ, бр. 97 от 2022 г.
Чл. 26
Наредбата предвижда, че при повторна поява на епидемичен паротит в лечебно заведение или в специализирана институция за социални услуги, е допустима изолация на болните в самото заведение. Това е възможно единствено при условие, че е осигурено отделно подходящо помещение за тях.
Чл. 27
Контактните лица, които не са боледували и не са имунизирани срещу епидемичен паротит, подлежат на медицинско наблюдение за период от 21 дни.
Чл. 28
При поява на епидемичен паротит в детска ясла, градина или училище контактните деца/ученици се поставят под медицинско наблюдение за 21 дни, а засегнатата група/клас под карантина за същия срок. През този период не се приемат неболедували или неимунизирани деца/ученици, а контактните не се преместват в други групи. Приемат се само деца/ученици, имунизирани срещу паротит преди повече от 30 дни.
Чл. 29
Децата в организирани колективи, които не са имунизирани срещу епидемичен паротит по медицински причини или поради ненавършена възраст, ще бъдат отстранени от колектива за 21 дни.
Чл. 30
При контакт с болен от епидемичен паротит, контактните лица не могат да бъдат допускани в организирания колектив за срок от 21 дни. Ако датата на контакта е точно установена, недопускането важи само за 11-ия до 21-ия ден след контакта. Деца, имунизирани срещу епидемичен паротит преди повече от 30 дни, са изключени от това правило.
Чл. 31
Медицинските специалисти, които са в контакт с болен от епидемичен паротит, трябва да се изследват серологично за протективен имунитет, освен ако нямат писмени данни за имунизация. При отрицателен резултат те се отстраняват от работа за период от 11-ия до 25-ия ден след последния контакт с болния. При положителен резултат специалистите могат да се върнат на работа.
Чл. 32
Член 32 от Наредба № 6 предвижда, че при установен риск за здравето и безопасността на работещите, които нямат протективен имунитет към вируса на епидемичния паротит, се извършва имунизация. Тази имунизация се осъществява по реда на Наредба № 4 от 2002 г., която е насочена към защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 6 предвижда хигиенни мерки при заболяване от епидемичен паротит, които включват влажно почистване, дезинфекция и проветряване на помещенията, както и дезинфекция на предмети, замърсени с носни или гърлени секрети на болния. Тези мерки са предназначени за предотвратяване на разпространението на заболяването.
Чл. 34
Наредбата определя условията за лабораторна диагностика на коклюш, която може да се извърши чрез изолация на Bordetella pertussis, доказване на нуклеинова киселина или специфичен антитяло отговор. Клиничният материал трябва да се взема в катаралния стадий на болестта, а за нуклеиновата киселина е необходим назофарингеален секрет, взет сутрин на гладно. Резултатите от изследванията се интерпретират в контекста на имунизационния статус на пациента.
Чл. 35
Всеки болен от коклюш трябва да бъде самоизолиран и лекуван в дома си до клинично оздравяване, но не повече от 30 дни след началото на заболяването или 20 дни след започване на конвулсивната кашлица. За пациенти, лекувани с антибиотици, сроковете са съответно 20 и 10 дни. При задължителна изолация, разпоредена от министъра на здравеопазването, се прилагат сроковете и редът по чл. 7а.
Чл. 36
На хоспитализация подлежат болните с усложнени форми на коклюш, както и болни, живеещи на места без условия за самоизолация, които се хоспитализират по епидемични показания.
Чл. 37
Неболедувалите и неимунизираните срещу коклюш контактни лица подлежат на медицинско наблюдение за период от 14 дни, за да се предотврати разпространението на заболяването.
Чл. 38
При поява на коклюш в детска ясла, детска градина или училище, контактните деца/ученици се поставят под медицинско наблюдение за 14 дни, а засегнатата група/клас се поставя под карантина. През този период не се приемат неболедували или неимунизирани деца/ученици. Приемането в засегнатата група/клас е разрешено само на деца, имунизирани с поне три дози ваксина срещу коклюш, а последната доза трябва да е поставена преди повече от 30 дни.
Чл. 39
Децата, които са в контакт с болен от коклюш и не са имунизирани по медицински причини или имат незавършен имунизационен курс, трябва да бъдат отстранени от организирания колектив за срок от 14 дни.
Чл. 40
Контактните неимунизирани деца и деца с незавършен имунизационен курс за възрастта трябва да бъдат имунизирани срещу коклюш от общопрактикуващия лекар. Имунизацията се извършва след консултация с лекари-специалисти по инфекциозни болести и епидемиология. Важно е имунизацията да се извърши след изтичането на най-малко 14 дни от последния контакт с болно от коклюш лице.
Чл. 41
Антибиотичната профилактика е разрешена за неимунизирани или непълно имунизирани контактни лица или носители на причинителя на коклюш. Назначаването й става след консултация с лекар-специалист по инфекциозни болести.
Чл. 42
При заболяване от коклюш е необходимо да се спазват следните хигиенни мерки: покриване на устата и носа с кърпичка при кашляне и кихане, изхвърляне на кърпичката в коша за отпадъци, измиване на ръцете с вода и сапун или използване на дезинфектант за ръце, както и влажно почистване и дезинфекция на повърхности в помещенията и проветряване на същите.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 6 определя методите за лабораторна диагностика на менингококова болест. Диагностиката може да се извърши чрез: 1) изолиране на Neisseria meningitidis от стерилни проби, включително от пурпурични кожни лезии; 2) доказване на нуклеинова киселина на Neisseria meningitidis от стерилни проби; 3) доказване на антиген на Neisseria meningitidis в ликвор; 4) откриване на грам-отрицателни диплококи в ликвор.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 6 от 9 юли 2019 г. определя материалите, които се вземат за микробиологично изследване при менингококова болест. Те включват ликвор, кръв, синовиална, перикардиална и плеврална течност, както и кожа от петехиални или пурпурични кожни лезии, в зависимост от клиничните прояви на заболяването.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 6 предвижда, че за изолиране на Neisseria meningitidis от ликвор е желателно посявката да се извърши веднага след пункцията на място, използвайки специални хранителни среди. В случай че не е възможно да се направи посявката на място, клиничният материал трябва да се постави в стерилен контейнер и да се транспортира до микробиологична лаборатория в срок от 20 минути, при температура от 35 до 37 °С, като лабораторията трябва предварително да бъде информирана.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № 6 указва, че за изолиране на бактерията Neisseria meningitidis от кръв се вземат 8 - 10 мл кръв от възрастни. За деца до 3-годишна възраст и с тегло до 15 кг, количеството на кръвта е 1 - 2 мл. Кръвта трябва да се посява на място в среди за хемокултура и да се изпраща в предварително информирана микробиологична лаборатория.
Чл. 47
При съмнение за менингококова болест се изисква вземане на секрет от носоглътката на пациента. Целта е да се извърши микробиологична идентификация на щама на причинителя, чрез изолиране на нуклеинова киселина или антиген на Neisseria meningitidis.
Чл. 48
Секрет от носоглътката, а при необходимост и от други мукози, се взема със стерилен тампон. В случай че не е възможно да се посее на място, материалът трябва да бъде поставен в транспортна хранителна среда и да се транспортира до 20 минути в контейнер, който осигурява температура от 35 до 37 °С, до предварително информирана микробиологична лаборатория.
Чл. 49
При установяване на нуклеинова киселина на Neisseria meningitidis, материалът трябва да бъде изпратен за потвърждение и серотипиране в националната референтна лаборатория по молекулярна микробиология към НЦЗПБ.
Чл. 50
При изолиране на щам Neisseria meningitidis, той трябва да бъде изпратен за потвърждение и серотипиране в националната референтна лаборатория по патогенни коки и дифтерия, която е част от НЦЗПБ.
Чл. 51
Според НАРЕДБА № 6 от 9 юли 2019 г., болните и съмнително болните с менингококова болест подлежат на хоспитализация. Това е част от мерките за диагностика, профилактика и контрол на заразните болести, предавани по въздушно-капков път.
Чл. 52
Лицата, които са били в контакт с болен от менингококова болест, подлежат на медицинско наблюдение в продължение на 7 дни. Това е мярка за предотвратяване на разпространението на заразната болест.
Чл. 53
При поява на менингококова болест в детска ясла, градина или училище, контактните деца/ученици се поставят под медицинско наблюдение за 7 дни и групата/класът се карантинират за същия период. През карантината не се приемат нови деца/ученици, а контактните не се преместват в други групи/класове.
Чл. 54
На контактните лица в дома и в организирания колектив се препоръчва антибиотична профилактика за предотвратяване на менингококово носителство и заболяване. Назначаването на антибиотиците става от лекар след консултация със специалист по инфекциозни болести. Профилактиката трябва да започне в рамките на 24 часа след установяване на случая.
Чл. 55
На контактните лица с менингококова болест, причинена от ваксинопредотвратим щам, се препоръчва да се приложи ваксина срещу Neisseria meningitidis.
Чл. 56
Наредбата определя реда и условията за лабораторна диагностика на морбили, която се извършва чрез доказване на специфичен антитяло отговор, откриване на вирусна нуклеинова киселина или изолиране на вируса. Най-подходящият период за серологична диагностика е между 4-тия и 28-ия ден след началото на обрива. При съмнения за фалшиво отрицателни резултати, се препоръчва изследване на втора серумна проба. Клиничният материал за изолиране на вируса трябва да се събира в първите 3 дни след появата на обрива.
Чл. 57
Наредбата задължава вземането и изпращането на серумни и клинични проби за изследване на пациенти със съмнение за морбили в Националната референтна лаборатория "Морбили, паротит и рубеола". Резултатите от изследванията се интерпретират с оглед на имунизационния статус на пациента.
Чл. 58
Всеки болен от морбили е задължен да се самоизолира и да получава лечение в домашни условия за период от 5 дни, считано от момента на появата на обрива. При наличие на заповед от министъра на здравеопазването за задължителна изолация, се прилагат специфични срокове и ред, определени в чл. 7а от закона.
Чл. 59
На хоспитализация подлежат болните с усложнени форми на морбили по медицински показания. Освен това, болни от морбили, които живеят на места без условия за самоизолация, също се хоспитализират по епидемични показания.
Чл. 60
При поява на морбили в детска ясла, детска градина или училище, контактните деца/ученици се поставят под медицинско наблюдение за 21 дни, а засегнатата група/клас под карантина за същия срок. През този период не се приемат неболедували или неимунизирани деца/ученици, а контактните не се преместват в други групи/класове. Допускат се само деца/ученици, имунизирани срещу морбили преди повече от 30 дни.
Чл. 61
Контактните деца в организирани колективи, които не са имунизирани срещу морбили по медицински причини или поради ненавършена възраст, трябва да бъдат отстранени от колектива за период от 21 дни. Това е предвидено в Наредба № 6 от 9 юли 2019 г. за реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести, предавани по въздушно-капков път.
Чл. 62
Неболедувалите и неимунизирани срещу морбили лица, които са били в контакт с болен, имат право да се имунизират до 72 часа след контакта. След имунизацията, те трябва да бъдат под медицинско наблюдение за период от 17 дни.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № 6 от 9 юли 2019 г. определя реда за изследване на медицински специалисти, които са в контакт с болни от морбили. При липса на доказателства за имунизация, специалистите трябва да се изследват серологично. При отрицателен резултат, те трябва да бъдат ваксинирани и отстранени от работа за определен период. При положителен резултат, те се възстановяват на работа.
Чл. 64
Член 64 от Наредба № 6 предвижда, че медицинските специалисти и персонал в лечебните заведения, които имат контакт с пациенти и могат да се заразят, трябва да представят на работодателя данни за своя имунитет срещу морбили. Това може да бъде серологично изследване или документи за проведена имунизация. Лицата без доказан имунитет трябва да бъдат имунизирани съгласно Наредба № 4 от 2002 г.
Чл. 65
Хоспитализирани пациенти, които са били в контакт с болен от морбили и не са имунизирани или имат само една доза ваксина, трябва да бъдат ваксинирани срещу морбили. Ваксинацията се извършва след оценка на здравословното им състояние и възможностите за прилагане на ваксината.
Чл. 66
Наредба № 6 от 9 юли 2019 г. регламентира реда и условията за диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести, предавани по въздушно-капков път. Според Чл. 66, при заболяване от морбили е задължително извършване на влажно почистване на повърхности и проветряване на помещенията, в които се намира болният, с цел предотвратяване на разпространението на заболяването.
Чл. 67
Наредбата определя реда и условията за лабораторна диагностика на рубеола, която може да се извърши по четири метода: доказване на специфичен антитяло отговор (IgM), откриване на нуклеинова киселина, изолиране на вируса и сероконверсия на IgG. Най-подходящият клиничен материал за серологична диагностика е серум, взет между 4-тия и 28-ия ден след началото на обрива. За избягване на фалшиво отрицателни резултати, при нужда се изследва втора проба след 7-14 дни. Клиничният материал за детекция и изолация на вируса трябва да се събира в първите 3 дни след появата на обрива.
Чл. 68
Наредбата предвижда, че при съмнение за рубеола е задължително да се вземат и изпратят серумни и клинични проби за изследване в Националната референтна лаборатория. Резултатите от изследванията се интерпретират с оглед на имунизационния статус на пациента.
Чл. 69
Всеки пациент с рубеола трябва да се самоизолира и да получава лечение в домашни условия за 5 дни след появата на обрива. При наличие на заповед от министъра на здравеопазването за задължителна изолация, се прилагат сроковете и редът, определени в чл. 7а.
Чл. 70
На хоспитализация подлежат болните с менингоенцефалит, полиневрит, отит, пневмония, нефрит и други медицински усложнения. Болни от рубеола, които нямат условия за самоизолация, се хоспитализират по епидемични причини.
Чл. 71
Наредба № 6 от 9 юли 2019 г. определя, че при повторна поява на рубеола в лечебно заведение или специализирана институция за социални услуги, е разрешена изолация на болните в съответното заведение, при условие че е осигурено отделно подходящо помещение за тях.
Чл. 72
Наредбата предвижда задължителни мерки при съмнение за заразяване с вируса на рубеола при бременни жени. При съмнение, дори без клинични симптоми, трябва да се извърши серологично изследване и диагнозата да се уточни с инфекционист. При доказана инфекция през първия триместър, на жените се разяснява рискът за плода и се препоръчва аборт по медицински показания. Лекарят по акушерство и гинекология трябва да бъде уведомяван незабавно при заболяване от рубеола.
Чл. 73
На жените в детеродна възраст, които са преболедували от рубеола, се препоръчва да не забременяват в рамките на 6 месеца след възстановяването от заболяването. Това е мярка за предпазване на здравето на бъдещите деца и майки.
Чл. 74
Лицата, които не са боледували от рубеола и не са имунизирани, трябва да бъдат поставени под медицинско наблюдение за период от 21 дни след контакт с инфектирано лице.
Чл. 75
При поява на рубеола в детска ясла, детска градина или училище, контактните деца/ученици се поставят под медицинско наблюдение за 21 дни и групата/класът се поставят под карантина за същия срок. През този период не се приемат неболедували или неимунизирани деца/ученици, а контактните не се преместват в други групи. Допускат се само деца/ученици, имунизирани срещу рубеола преди повече от 30 дни.
Чл. 76
Контактните деца в организирани колективи, които не са имунизирани срещу рубеола по медицински причини или поради ненавършена възраст, ще бъдат отстранени от колектива за срок от 21 дни.
Чл. 77
Работещите в лечебно заведение в структурно звено за патологична бременност, които са в контакт с болен от рубеола, трябва да се изследват серологично и да бъдат отстранени от работа до получаване на резултата. Ако резултатът е отрицателен за протективен имунитет, те не се допускат в структурното звено за 24 дни. При положителен резултат, те могат да се върнат на работа.
Чл. 78
Наредбата определя процедурата при контакт на бременна жена с болен от рубеола. При такъв контакт, незабавно се преустановява контактът и се извършва серологично изследване. Ако резултатът е положителен за протективен имунитет, не се предприемат допълнителни мерки. При отрицателен резултат, се препоръчва повторно изследване след 3-4 седмици, а при положителен резултат от повторното изследване, се препоръчва прекъсване на бременността по медицински показания.
Чл. 79
Бременна жена, която е в контакт с болен от рубеола, трябва да бъде отстранена от работа и да се подложи на серологично изследване. Ако резултатът е отрицателен за имунитет срещу рубеола, отстраняването продължава до края на първия триместър. При положителен резултат за имунитет, жената се възстановява на работа.
Чл. 80
На жени в детеродна възраст се препоръчва да не забременяват до 1 месец след проведена имунизация срещу рубеола, за да се избегнат възможни рискове за здравето на бъдещото дете.
Чл. 81
Чл. 81 от Наредба № 6 от 9 юли 2019 г. предвижда, че при установен риск за здравето и безопасността на работещите, които нямат протективен имунитет срещу рубеола, се извършва имунизация. Тази имунизация се осъществява по реда на Наредба № 4 от 2002 г., която се отнася до защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа.
Чл. 82
При заболяване от рубеола е необходимо да се извърши влажно почистване на повърхности и проветряване на помещенията, в които се намира болният. Тези хигиенни мерки са важни за предотвратяване разпространението на заболяването. Раздел VIII от наредбата се отнася до скарлатината.
Чл. 83
Наредбата определя реда и условията за лабораторна диагностика на скарлатина, която се извършва чрез изолиране на Streptococcus pyogenes, доказване на специфичен антиген или имунен отговор. Клиничен материал се взема от гърлото и носната лигавица, като пробите трябва да бъдат изпратени в микробиологична лаборатория в срокове, зависещи от метода на съхранение. Бързото тестиране е задължително да бъде съпроводено от културелно изследване.
Чл. 84
Болните от скарлатина са задължени да се самоизолират и лекуват в домашни условия за период от 10 дни, считано от началото на заболяването. В случай на задължителна изолация, разпоредена със заповед на министъра на здравеопазването, се прилагат специфични срокове и ред, определени в чл. 7а.
Чл. 85
На хоспитализация подлежат всички тежки и усложнени случаи на скарлатина, както и болни от скарлатина, които нямат условия за самоизолация. Хоспитализацията се извършва по медицински и епидемични показания.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № 6 от 9 юли 2019 г. предвижда, че лекуващият лекар може да назначи изследвания за уточняване на състоянието на пациенти, преболедували между 15-ия и 20-ия ден от заболяването. Изследванията включват проверка за наличие на белтък в урината, определяне на AST и микробиологично изследване на гърлен секрет, който трябва да бъде взет поне 48 часа след спиране на антибиотичната терапия.
Чл. 87
Лицата, работещи в здравни заведения или детски учреждения, които са били в контакт с болен, подлежат на медицинско наблюдение. Ако болният е изолиран, наблюдението трае 7 дни. При липса на изолация и постоянен контакт, наблюдението продължава 10 дни. През този период контактното лице не може да работи.
Чл. 88
При поява на скарлатина в детска ясла, детска градина или училище, контактните деца/ученици от засегнатата група/клас се поставят под медицинско наблюдение за 7 дни. Засегнатата група/клас се поставя под карантина за същия период. През този срок не се приемат нови деца/ученици в засегнатата група/клас, а контактните не се преместват в други групи/класове.
Чл. 89
Чл. 89 от Наредба № 6 предвижда клинично проследяване на контактни лица, особено на тези, които са преболедували, съмнителни или застрашени от ревматизъм. Включени са лица с предишни ставни възпаления и сърдечни смущения, вродени сърдечни пороци, както и ексудативна или лимфатична диатеза. Тези лица трябва да бъдат изследвани бактериологично за бета-хемолитични стрептококи. Лекуващият лекар, след консултация с специалисти, може да предвиди антибиотична профилактика за тях.
Чл. 90
Контактните лица, определени в чл. 89 от Наредба № 6 от 9 юли 2019 г., имат право на безплатно изследване в Регионалните здравни инспекции (РЗИ).
Чл. 91
Наредбата предвижда, че контактните лица, които не са включени в чл. 89, могат да бъдат изследвани за носителство на Streptococcus pyogenes по преценка на общопрактикуващия лекар. В случай на установяване на носителство, може да се назначи антибиотична профилактика.
Чл. 92
Наредбата определя хигиенни мерки за предотвратяване разпространението на скарлатина, включително покриване на устата и носа при кашляне, измиване на ръцете, дезинфекция на повърхности и предмети. Въвеждат се термини като противоепидемични и профилактични мерки, медицинско наблюдение, задължителна изолация и карантина. Също така, наредбата предвижда изисквания за съпроводителен талон при лабораторна диагностика на заразни болести.
§1
Параграф §1 определя термини, свързани с противоепидемични и профилактични мерки, медицинско наблюдение, задължителна изолация и карантина, както и специфичната карантина в детски заведения или училища. Противоепидемичните мерки са насочени към бързо ликвидиране на епидемичните процеси, докато профилактичните мерки целят предотвратяване на нови случаи на заразни болести. Медицинското наблюдение включва редовно проследяване на контактни лица, а задължителната изолация и карантина са дефинирани в контекста на Закона за здравето. Карантината в училища и детски заведения е насочена към предотвратяване на смесване на засегнати и незасегнати деца.
§2
Наредбата е издадена на основание чл. 60, ал. 5, чл. 61, ал. 17 и 18 и чл. 61а, ал. 7 от Закона за здравето. Включва приложение за съпроводителен талон, който съдържа данни за пациента, епидемиологични и клинични данни, информация за приложеното лечение, вид на клиничния материал, дата на вземане, начин на съхранение и транспортиране, както и координати на лечебното заведение, изпратило пробата.
