НАРЕДБА № 6 ОТ 9 НОЕМВРИ 2000 Г. ЗА ЕМИСИОННИ НОРМИ ЗА ДОПУСТИМОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА ВРЕДНИ И ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА В ОТПАДЪЧНИТЕ ВОДИ, ЗАУСТВАНИ ВЪВ ВОДНИ ОБЕКТИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда емисионните норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, които се заустват във водни обекти. Изключени от обхвата на наредбата са заустванията на отпадъчни води в подземни води.
Чл. 2
Наредба № 6 от 9 ноември 2000 г. има за цел да предотврати, преустанови и намали замърсяването на водите с опасни и вредни вещества. Тези вещества се класифицират в два списъка в приложение № 1, въз основа на токсичността, устойчивостта и биоакумулацията им. Разпоредбите на наредбата не трябва да увеличават замърсяването на водите, които не са обект на наредбата, нито на други компоненти на околната среда, включително почвата и въздуха.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредба № 6 определя, че индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за ползване на водни обекти за заустване на отпадъчни води не могат да бъдат по-малко строги от установените емисионни норми в наредбата. За трансграничните води, обект на международни споразумения, се прилагат по-строги емисионни норми, съгласно съответните конвенции и спогодби.
Чл. 4
Наредбата определя емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, които се заустват във водни обекти. Министърът на околната среда и водите е отговорен за организиране и осъществяване на мониторинга на тези отпадъчни води и на водите на водните обекти, повлияни от тях.
Чл. 5
Наредба № 6 определя емисионните норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, които се заустват във водни обекти. Член 5 указва, че емисионните норми, посочени в приложение № 2, важат за определени промишлени предприятия, освен ако не са предвидени по-строги изисквания. Нормите са максимални концентрации и не могат да надвишават определени стойности, свързани с количеството на водата и обработваното вещество. Сроковете за постигане на нормите се определят в разрешителните за заустване и не могат да бъдат по-дълги от установените в § 2. За новите предприятия нормите влизат в сила от момента на тяхното въвеждане в експлоатация.
Чл. 6
Чл. 6 определя прилагането на емисионни норми и индивидуални ограничения за отпадъчни води, съдържащи опасни вещества. Те се отнасят за мястото на излизане на отпадъчните води от предприятието, освен ако в разрешителното не е указано друго. Изключва се смесването с други отпадъчни води и се осигурява обхващането на всички опасни вещества. Ако водите се пречистват в специализирано съоръжение, нормите важат за мястото на излизане от това съоръжение.
Чл. 7
Разрешителни за заустване на отпадъчни води, съдържащи опасни вещества, се издават на нови предприятия само при прилагане на най-добри налични технологии. При невъзможност за прилагане на тези технологии, органът уведомява министъра на околната среда, посочвайки причините и доказателствата. Министърът изготвя писмено становище, което се съхранява в Министерството на околната среда и водите и може да се използва за международни задължения.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № 6 от 9 ноември 2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 24 от 2004 г., с влизане в сила от 23 март 2004 г.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 6 предвижда, че министърът на околната среда и водите утвърджава програми за предотвратяване на замърсяването на водни обекти с опасни вещества, на базата на предложения от директорите на басейновите дирекции. Програмите трябва да включват мерки и технологии за управление на тези вещества, които да бъдат изпълнени в определен срок.
Чл. 10
Член 10 от Наредба № 6 задължава всички агломерации да изградят канализационни мрежи в определени срокове, посочени в § 4. Освен това, тези мрежи трябва да отговарят на изискванията, посочени в буква "А" на приложение № 3.
Чл. 11
Отпадъчните води от агломерации трябва да преминат през вторично или еквивалентно пречистване преди заустването им във водни обекти. В планински райони над 1500 м, отпадъчните води могат да бъдат подложени на по-опростено пречистване, ако проучвания покажат, че това не вреди на околната среда. Всички отпадъчни води трябва да отговарят на специфични изисквания и товарът, изразен в еквивалентен жител, трябва да се изчислява на база максималния средноседмичен товар, изключвайки необичайни ситуации.
Чл. 12
Наредбата определя изисквания за управление на отпадъчните води, като министърът на околната среда и водите трябва да определи списък на чувствителните зони в срок от три години от влизането в сила на наредбата. Списъкът се актуализира на всеки четири години. За агломерации с над 10 000 е.ж., отпадъчните води трябва да бъдат допълнително пречистени преди заустването им в чувствителни зони. Изискванията за пречистване могат да не се прилагат, ако се постигне минимален процент на намаляване на замърсители като общ фосфор и азот. В чувствителните зони трябва да се спазват определени изисквания за качество на водите.
Чл. 13
Наредбата определя условията за заустване на отпадъчни води в зависимост от чувствителността на зоните. Министърът на околната среда и водите трябва да определи списък на по-малко чувствителните зони в срок от три години след влизането в сила на наредбата, а списъкът се актуализира на всеки 4 години. Отпадъчни води от определени агломерации могат да бъдат подложени на по-опростено пречистване, при условие че са преминали първично пречистване и не оказват неблагоприятно влияние върху околната среда. Зони, които не отговарят на изискванията за по-малко чувствителни, трябва да постигнат изискванията по чл. 11 или 12 в определен срок.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 6 предвижда, че отпадъчните води от агломерации с население под 2000 е.ж. трябва да бъдат пречистени преди заустването им във водни обекти. Пречистването трябва да е в съответствие с определени изисквания, посочени в § 1, т. 26. Срокът за пречистване е регламентиран в § 8.
Чл. 15
Наредба № 6 от 9 ноември 2000 г. регламентира емисионните норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, които се заустват във водни обекти. Член 15 забранява изхвърлянето на утайки от селищни пречиствателни станции в повърхностни води по какъвто и да е начин, включително чрез плавателни средства и тръбопроводи. Третирането на утайките трябва да се извършва в съответствие със Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.
Чл. 16
Наредба № 6 определя емисионни норми за вредни вещества в отпадъчните води от промишлени сектори. Член 16 указва, че емисионните норми за определени вещества са в приложение № 5, а за други се определят от компетентния орган в разрешителното за заустване. Нормите се прилагат на мястото на заустване, освен ако не е указано друго. В случай на пречистване, нормите важат на изхода на пречиствателното съоръжение. Сроковете за прилагане на нормите за съществуващи предприятия се определят с разрешителните. Специални изисквания важат за нови предприятия и за тези с високо замърсяване в чувствителни зони.
Чл. 17
Член 17 от Наредба № 6 предвижда, че показателите и веществата в отпадъчните води трябва да се определят от акредитирани лаборатории. Методите за анализ са установени с български стандарти, а при липса на такива - по методи, определени от министъра на околната среда и водите.
Чл. 18
Наредбата определя процедурата за мониторинг на спазването на емисионните норми за вредни вещества в отпадъчните води. Основната процедура включва вземане на съставна проба за 24 часа, измерване на концентрацията на опасното вещество и количеството на отпадъчните води. Опростената процедура позволява вземане на най-малко две проби с интервал от 2 часа, за определяне на средноденонощната концентрация. Количеството на опасното вещество, изхвърляно за месец, се изчислява на базата на денонощните количества. Сравнителните методи за анализ на опасни вещества са посочени в приложение № 2.
Чл. 19
Наредба № 6 от 9 ноември 2000 г. определя процедурите за мониторинг на емисионните норми за вредни и опасни вещества в отпадъчните води. Член 19 описва изискванията за вземане на проби от отпадъчните води, минималния брой проби за година, методите за определяне на показателите и условията, при които пречистените води се считат за съответстващи на нормите. Специфицират се максимални допустими отклонения от нормите и условия, при които екстремни стойности не се отчитат.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 6 предвижда, че данните от мониторинга на отпадъчните води се съхраняват в басейновите дирекции. Директорите на тези дирекции са задължени на всеки две години да публикуват доклади относно състоянието на заустваните отпадъчни води и отстраняването на утайките от пречиствателните станции. Освен това, събраната информация може да бъде използвана за изпълнение на международни задължения на страната.
Чл. 21
Наредба № 6 от 9 ноември 2000 г. определя емисионни норми за допустимото съдържание на вредни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. Чл. 21 описва процедурата за мониторинг на отпадъчните води, която се определя в разрешителното за заустване. Допълнителните разпоредби дават определения на термини като "агломерация", "вторично пречистване", "емисионни норми" и др. Преходните разпоредби включват срокове за постигане на емисионните норми за различни вещества, като живак, кадмий и хексахлорциклохексан, с конкретни дати за изпълнение. Контролът за спазването на наредбата се осъществява от Министерството на околната среда и водите.
Параграф §1
Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 6 определят основни термини и определения, свързани с емисионните норми за вредни и опасни вещества в отпадъчните води. Включени са дефиниции на ключови термини като 'агломерация', 'вторично пречистване', 'емисионни норми', 'отпадъчни води от населени места', 'промишлено предприятие' и много други. Тези определения служат за основа за правилното прилагане на наредбата и осигуряват ясност относно задълженията и правата на участниците в процеса на управление на отпадъчните води.
§2
Наредба № 6 от 9 ноември 2000 г. определя сроковете за постигане на емисионни норми за вредни и опасни вещества в отпадъчните води. Сроковете варират в зависимост от веществото, като за живак от хлор-алкална електролиза срокът е до 1 юни 2001 г., а за други промишлени предприятия сроковете са до 1 юни 2004 г. Други вещества, като кадмий и хексахлорциклохексан, също имат срок до 1 юни 2004 г. Някои вещества, като тетрахлорметан и ДДТ, трябва да постигнат нормите до 1 декември 2002 г. Общо, повечето вещества имат срокове до 1 декември 2004 г.
§4
Параграф 4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 6 определя сроковете за изпълнение на изискванията по чл. 10, ал. 1. За агломерации с над 10 000 еквивалентни жители (е.ж.) срокът е до 31 декември 2010 г., а за агломерации с между 2000 и 10 000 е.ж. - до 2014 г. Веднага след това, точка 3 е отменена.
§5
Параграф §5 определя сроковете за зауствания на отпадъчни води в зависимост от размера на агломерацията. За агломерации с над 10 000 еквивалент жители срокът е до 31 декември 2010 г. За агломерации с между 2000 и 10 000 еквивалент жители срокът е до 31 декември 2014 г.
Параграф §11
Наредба № 6 от 9 ноември 2000 г. определя емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. Контролът за спазването на наредбата се осъществява от Министерството на околната среда и водите. Приложение № 1 съдържа списъци на групи вещества, включително органохалогенни съединения, живак, кадмий и други, които имат токсични свойства. Приложение № 2 предоставя емисионни норми за живак, кадмий, хексахлорциклохексан и др., с конкретни стойности за различни промишлени предприятия. В допълнение, наредбата включва изисквания за отпадъчни води от населени места и критерии за чувствителни зони, определяйки необходимостта от допълнително пречистване в определени случаи.
