ЗАКОН ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът определя условията и реда за изграждане, поддържане, развитие и експлоатация на железопътната инфраструктура. Включва изисквания за безопасност и оперативна съвместимост, както и взаимоотношенията между превозвачи и клиенти при предоставяне на железопътни превозни услуги.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за железопътния транспорт определя, че определени дейности не са регулирани от този закон. По-конкретно, изключени са: метрополитенът, градският трамваен транспорт, както и вътрешният железопътен транспорт на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и други ведомства, дружества или предприятия. Единствено дейностите, свързани с техническата експлоатация и безопасността на движението, остават в обхвата на закона.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за железопътния транспорт определя, че обектите на железопътната инфраструктура и земята, на която са изградени, са публична държавна собственост. Ползването им се осъществява от Националната компания "Железопътна инфраструктура" или от търговци с концесия. Нови обекти могат да се изграждат само на публични държавни земи. Инфраструктурата се управлява съобразно предназначението си, а обекти със стопанско предназначение могат да се отдават под наем при спазване на безопасността на движението.
Чл. 4
Чл. 4 определя основни положения относно железопътната инфраструктура, включително ограничителните строителни линии и зоните за отчуждение. Ограничителната строителна линия е на 60 м от оста на крайния железопътен коловоз, а за магистрални линии - на 100 м. Зоната за отчуждение е минимум 6 м от крайната релса. Управителят на инфраструктурата изготвя регистър на обектите, а министърът на транспорта определя с наредба дейностите и обектите в тези зони. Стандартното междурелсие е 1435 мм, с възможност за изключения.
Чл. 5
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията отговаря за държавната политика в железопътния транспорт, включително: 1. Предложение на десетгодишна програма за развитие на железопътния транспорт и инфраструктура. 2. Определяне на условията за оперативна съвместимост на железопътната система с ЕС. 3. Осигуряване на изпълнението на международни ангажименти. 4. Разрешаване на пресичането на железопътни линии с пътища и др. 5. Издаване на Правилника на НК "ЖИ" и назначаване на ръководството. 6. Определяне на условията за график на движение на влаковете и правила за промени. 7. Одобряване на мерки за предотвратяване на бедствия и аварии. 8. Определяне на дейности за управление на безопасността в железопътния транспорт.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за железопътния транспорт определя функциите и правомощията на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Тази агенция е регулаторен орган, отговорен за координацията и контрола на дейността в железопътния транспорт, и е национален орган по безопасността. Агенцията е независима при изпълнение на своите функции и приема правила за обмен на информация и сътрудничество с лицензиращия орган, за да предотврати неблагоприятно въздействие върху конкуренцията и безопасността на пазара на железопътни услуги. Правилата включват и процедура за даване на препоръки относно конкуренцията и безопасността.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за железопътния транспорт определя функциите на Изпълнителната агенция "Железопътна администрация". Агенцията контролира достъпа до железопътната инфраструктура и услугите, проверява изискванията за лицензии и разрешения, издава документи за правоспособност, разрешения за експлоатация на подсистеми и превозни средства, и извършва надзор за безопасността и съответствието с регулаторните изисквания. Освен това, тя води регистри на свидетелства и разрешения, и има правото да изисква информация от различни участници в железопътния сектор.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за железопътния транспорт определя начина на финансиране на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Финансирането се осъществява от бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез такси за лицензии и удостоверения, средства от глоби, лихви по депозити и собствени приходи. Дейността на агенцията се регулира от устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 8а
Чл. 8а от Закона за железопътния транспорт предвижда, че Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" се ръководи от изпълнителен директор, назначаван от министъра на транспорта след съгласуване с министър-председателя. Изпълнителният директор има правото да назначава и освобождава служителите на агенцията.
Чл. 8б
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" има задължението да сключи споразумение за сътрудничество с Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз, съгласно чл. 76 от Регламент (ЕС) 2016/796. Това споразумение е свързано с издаването на разрешения и сертификати по Закона за железопътния транспорт.
Чл. 9
Национална компания "Железопътна инфраструктура" е създадена като държавно предприятие и е юридическо лице със седалище в София. Тя е основен управител на железопътната инфраструктура и управлява предоставеното имущество, което може да бъде публична и частна държавна собственост. Това имущество се предоставя от държавата с решение на Министерския съвет.
Чл. 10
Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НК "ЖИ") осигурява използването на железопътна инфраструктура от лицензирани превозвачи, извършва дейности по развитие и поддръжка на инфраструктурата, определя и събира инфраструктурни такси, разработва графици за движение на влаковете, управлява влаковата работа, приема заявки за капацитет от инфраструктурата, поддържа регистър на железопътната инфраструктура, разпределя тягова електрическа енергия и предоставя допълнителни услуги. Основните функции по определени точки не могат да се прехвърлят, а управителят на инфраструктурата има независимост в управлението. НК "ЖИ" не извършва железопътен превоз, не участва в търговски дружества за превоз и не предоставя заеми на железопътни предприятия.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за железопътния транспорт определя органите на управление на НК "ЖИ", които включват министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, управителния съвет и генералния директор. Тази разпоредба е изменяна с ДВ, бр. 88 от 2005 г. и ДВ, бр. 81 от 2009 г.
Чл. 12
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е отговорен за провеждането на общата транспортна политика на държавата, свързана с железопътната инфраструктура. Той осъществява правомощията, които му предоставя Законът за железопътния транспорт, относно изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура, включително дейността на НК "ЖИ".
Чл. 13
Член 13 от Закона за железопътния транспорт определя състава и условията за назначаване на управителния съвет на НК "ЖИ". Той се състои от трима членове, назначавани от министъра на транспорта за срок до 5 години. Министърът сключва договор за управление с всеки член. Членовете не могат да извършват конкурентна дейност и не трябва да имат договорни отношения с подобни предприятия. Лица, осъждани за престъпления или свързани с други членове на управителния съвет, не могат да бъдат назначавани. Обстоятелствата за осъждане се установяват служебно от администрацията на министерството.
Чл. 14
Управителният съвет заседава на всеки 2 месеца и може да взема решения при наличие на минимум половината от членовете. Членовете могат да се представляват помежду си, но не повече от един отсъстващ член от един присъстващ. За представителството е необходимо изрично пълномощно. Решенията се приемат с явно гласуване и обикновено мнозинство, а при съгласие на всички членове, решения могат да се вземат и без физическо присъствие.
Чл. 15
Член 15 от Закона за железопътния транспорт описва функциите на Управителния съвет на компанията. Съветът избира председател и заместник-председател, изработва правилник за дейността на компанията, назначава заместник-генерални директори и главен ревизор по безопасността, приема годишния счетоводен отчет, предлага участие в търговски дружества и международни организации, упражнява права върху дялове и акции, взема решения за продажба или ликвидация на активи, приема програма за поддръжка на инфраструктурата и бизнес план за следващата година, както и изпълнява други функции, възложени от министъра на транспорта.
Чл. 16
Председателят на управителния съвет е отговорен за организирането и ръководенето на заседанията на управителния съвет. В случай на негово отсъствие, заместник-председателят поема тези задължения. Освен това, председателят контролира изпълнението на решенията, взети от управителния съвет.
Чл. 17
Член на управителния съвет може да бъде освободен преди изтичане на срока на договора за управление при нарушаване на закона, неизпълнение на икономическите показатели или условията на договора. Освобождаването става с акт на министъра на транспорта. Договорът може да се прекрати при несъответствие с изискванията, нарушаване на условията, подаване на молба за освобождаване или по решение на министъра с предизвестие. В случай на освобождаване или смърт на член, министърът назначава нов член за остатъка от мандата.
Чл. 18
Членовете на управителния съвет на НК "ЖИ" имат задължението да опазват търговската тайна и търговския престиж на компанията.
Чл. 19
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията назначава генералния директор за срок до 5 години, който е член на управителния съвет. Също така, министърът сключва договор за управление с генералния директор за същия срок.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за железопътния транспорт определя основните задължения и правомощия на Генералния директор на НК "ЖИ". Той ръководи и контролира дейността на компанията, сключва договори, назначава и уволнява служители, представлява компанията пред съдилища и държавни органи, изготвя годишна програма за инфраструктурата, утвърдява графика за движение на влаковете и одобрява вътрешни правила. Генералният директор е задължен да се отчита пред управителния съвет и министъра на транспорта. Освен това, той осигурява достъп до проектите на документи за заявителите. Част от правомощията му може да делегира на други служители.
Чл. 21
Генералният директор на железопътния транспорт може да бъде освободен преди изтичането на срока на договора за управление от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в случаите, посочени в чл. 17, ал. 3 от закона.
Чл. 22
Национална компания "Железопътна инфраструктура" е отговорна за вредите, които причинява неизправността на железопътната инфраструктура. Отговорността обхваща както имуществените, така и неимуществените вреди, причинени на превозвачите или на трети лица.
Чл. 23
Национална компания 'Железопътна инфраструктура' изготвя ежегодно референтен документ, който включва параметри за експлоатация на железопътната инфраструктура, информация за условията за достъп, инфраструктурни такси и цени, принципи за разпределение на капацитета и срокове за заявки. Концесионерите на железопътни обекти са задължени да предоставят необходимата информация на НК 'ЖИ'.
Чл. 24
Национална компания "Железопътна инфраструктура" има право да сключва споразумения с управителите на инфраструктурата в други държави за административни и технически въпроси, свързани с достъпа до инфраструктурата за транзитни превози, в съответствие с международните договори. Също така, тя сътрудничи с управителите на железопътна инфраструктура от държави членки на ЕС и участва в мрежа, координирана от Европейската комисия.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за железопътния транспорт регулира финансирането на дейностите, свързани с железопътната инфраструктура от страна на държавата. Държавата участва в изграждането, поддържането и развитието на инфраструктурата, включително за отбранителни нужди. Финансирането се определя чрез 5-годишен договор между държавата и НК "ЖИ". Генералният директор на НК "ЖИ" осигурява достъп до проекта на договора на заинтересованите страни и публикува договора на интернет страницата на компанията. Освен това, когато управителят на инфраструктурата е концесионер, се прилагат определени ограничения.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за железопътния транспорт определя източниците на финансиране за поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура. Финансирането се осъществява чрез държавния бюджет, инфраструктурни такси, търговски приходи на управителя на инфраструктурата, кредити, средства от програми на Европейския съюз и приходи от услуги. Събраните средства се използват за проучване, проектиране, изграждане и експлоатация на инфраструктурата, както и за погасяване на кредити.
Чл. 27
Министерският съвет, по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, приема 10-годишна програма за развитието на железопътния транспорт и инфраструктурата, която включва мерки за безопасна и надеждна експлоатация, дори при бедствия, терористични действия и военни конфликти.
Чл. 28
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията утвърджава годишна програма, която включва изграждането, поддържането, ремонта, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура. Програмата предвижда условия за проучване, проектиране, управление на системите за сигурност на движението, спазване на експлоатационните норми и организиране на ремонти след стихийни бедствия или аварии. Годишната програма е част от договора по чл. 25, ал. 1 и се утвърджава след приемането на закона за държавния бюджет за съответната година.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за железопътния транспорт определя железопътните магистрали като национални обекти, свързани с европейските железопътни коридори. Останалите железопътни линии се категоризират и закриват по ред, определен от Министерския съвет. Министърът на транспорта определя наредби относно безопасността в железопътния транспорт, условията за достъп до инфраструктурата, работното време на персонала и изискванията за безопасност на управители и предприятия. Наредбите включват хармонизация с европейските регулации, определяне на отговорности и правила за безопасност, както и реда за разследване на произшествия.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за железопътния транспорт урежда правилата за проектиране и строителство на железопътни линии, гари и съоръжения, които се извършват по наредба на съответните министри. В железопътните гари се осъществяват дейности по управление на влаковете, превоз на пътници и товари, както и други свързани операции. Управлението на влаковата работа е в ръцете на управителя на инфраструктурата. Поддръжката и експлоатацията на железопътните прелези също се регулират от министри и се финансират от държавния бюджет.
Чл. 30а
Чл. 30а от Закона за железопътния транспорт определя, че управителят на железопътната инфраструктура е отговорен за разпределението на тягова електрическа енергия по разпределителните мрежи. Взаимоотношенията между него и превозвачите се регламентират с писмени договори.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за железопътния транспорт регламентира условията за използване на железопътната инфраструктура от лицензирани железопътни превозвачи, които притежават единен сертификат за безопасност. Превозвачите имат право на достъп до инфраструктурата и обслужващите съоръжения за извършване на железопътни услуги при справедливи и недискриминационни условия. Освен това, те могат да извършват превоз на пътници между гарата на държави членки на ЕС, включително България. Заявителите за инфраструктурен капацитет трябва да уведомят съответните органи 18 месеца преди планираната услуга. Железопътни предприятия без лиценз за товарни превози имат право на достъп до първата гара от инфраструктурата, но при наличие на необходимите сертификати и договори.
Чл. 31а
Член 31а от Закона за железопътния транспорт регламентира правото на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" да ограничи достъпа до превоз на пътници между железопътни гари в България, когато вече съществува договор за обществени услуги, за да се запази икономическото равновесие на договора. Оценката на икономическото равновесие се извършва по реда на Регламент (ЕС) 2018/1795. Искането за анализ може да бъде подадено от различни заинтересовани страни и следва да бъде обработено в срок от 6 седмици. Решенията на агенцията могат да бъдат обжалвани пред административен съд.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за железопътния транспорт определя правилата за разпределение на капацитета на железопътната инфраструктура от управителя. Приоритет се дава на обществени превозни услуги, специфични дейности и транзитни превози. При бедствия, приоритетът се определя от Изпълнителната агенция "Железопътна администрация". Заявителите не могат да преотстъпват капацитета, а при преотстъпване нямат право да участват в разпределението. Използването на капацитет от железопътно предприятие не се счита за преотстъпване.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за железопътния транспорт регулира взаимоотношенията между управителя на железопътната инфраструктура и превозвачите. Достъпът до инфраструктурата се осъществява чрез писмен договор, който изисква представяне на лицензия и единен сертификат за безопасност. Договорът трябва да е недискриминационен и прозрачен, а условията му да се съгласуват с Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Договорът се актуализира ежегодно и трябва да бъде сключен в срок до 6 месеца след издаването на лицензията. Превозвачите могат да подават жалби при засягане на правото им на достъп.
Чл. 34
Чл. 34 регламентира последиците от отнемането на лицензията за железопътни превози и сертификата за безопасност. При отнемане на лицензията или сертификата, договорът по чл. 33, ал. 1 се прекратява. Превозвачът е задължен да прекрати дейността си, ако договорът бъде прекратен по друго основание. Достъпът до железопътната инфраструктура също се прекратява. Железопътното предприятие има право да сключи нов договор за достъп в срок от 6 месеца след прекратяване на договора.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за железопътния транспорт определя условията и реда за заплащане на такси за ползване на железопътната инфраструктура и обслужващите съоръжения. Таксите се заплащат от заявителите на управителя на инфраструктурата и на оператора на обслужващото съоръжение. Размерът на таксите се определя на база методики, приети от Министерския съвет и операторите на съоръженията. Приходите от таксите се използват за поддържане на инфраструктурата и покриване на разходите на управителя. Превозвачите също заплащат цена за разпределение на тягова електрическа енергия, утвърдена от регулаторните органи.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за железопътния транспорт забранява преграждането или блокирането на елементи или обекти на железопътната инфраструктура, които са предназначени за осъществяване на железопътни превози на пътници или товари. Тази забрана важи за пътни превозни средства, подвижен железопътен състав, хора или други средства.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за железопътния транспорт регламентира издаването на лицензии за извършване на железопътни превози на пътници и/или товари. Лицензията се издава от министъра на транспорта или упълномощено лице и е валидна за територията на ЕС. Тя е поименна, безсрочна, но подлежи на преразглеждане на всеки 5 години. Лицензиите за пътници и товари предоставят съответно правото за превоз на пътници и товари. Кандидатите подават писмено заявление до Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" с необходимите документи. Процесът на разглеждане на заявленията е регламентиран с определени срокове и условия.
Чл. 37а
Според Чл. 37а от Закона за железопътния транспорт, дружества и предприятия не се нуждаят от лицензия за извършване на дейности по железопътен превоз на товари, когато тези дейности са за техни собствени нужди. Тази разпоредба е нова и е влязла в сила с ДВ, бр. 47 от 2015 г.
Чл. 38
Лицензия за извършване на железопътен транспорт се издава на кандидати, които имат добра репутация, са финансово стабилни, професионално компетентни и декларират готовност да застраховат гражданската си отговорност. Освен това, кандидатите трябва да бъдат търговци, установени в България с предмет на дейност железопътен превоз, да разполагат с необходимата материална база и да имат осигурена локомотивна тяга.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за железопътния транспорт регламентира изискванията и условията за обучение на кандидатите за правоспособност в железопътния транспорт, включително признаването на правоспособност, придобита в други държави. Министърът на транспорта, в сътрудничество с министъра на образованието и науката, определя реда за провеждане на проверочни изпити за персонала, отговорен за безопасността на превозите. Освен това, министърът на транспорта, в сътрудничество с министъра на здравеопазването, определя изискванията за медицинска и психологическа годност на персонала, осъществяващ превозите. В наредбата по ал. 1 се уточняват обхватът на изучавания материал и продължителността на практическото обучение, а работодателят изготвя списък на длъжностите, свързани с безопасността на превозите.
Чл. 40
Член 40 от Закона за железопътния транспорт предвижда, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е отговорен за определянето на условията и реда за лицензиране на превозвачите чрез наредба. Тази разпоредба е изменяна през 2005 и 2009 година.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за железопътния транспорт определя задълженията на превозвача след получаване на лицензия. Според алинея 1, превозвачът трябва да започне дейността си в срок от 6 месеца след получаване на лицензията. В алинея 2 се уточнява, че кандидатът за лицензия може да поиска по-дълъг срок, ако обоснове спецификите на предоставяните услуги в своето искане.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за железопътния транспорт регламентира правомощията на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" да извършва проверки на железопътните превозвачи. При установяване на нередности по чл. 38, агенцията издава предписания за отстраняване. Ако превозвачът не може да изпълнява изискванията, агенцията подготвя предложение за спиране или отнемане на лицензията. Лицензията може да бъде отнета при нарушения, свързани с безопасността, несъстоятелност, липса на застраховка или неосъществяване на дейност в срок. Прекратяването на договора за достъп до инфраструктурата е последица от отнемането на лицензията.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за железопътния транспорт определя правото на железопътни превозвачи с лиценз от държави членки на ЕС да извършват превози в България, включително достъп до железопътната инфраструктура. Превозвачи с лиценз от чужди администрации могат да извършват превози, ако това е уговорено в международни договори, в които България е страна. Също така, чужди превозвачи могат да извършват превози при условия, уговорени в международни договори.
Чл. 44
Член 44 от Закона за железопътния транспорт предвижда, че отказът за издаване на лицензия, спирането на действието на лицензия и отнемането на лицензия подлежат на обжалване пред съответния административен съд, съгласно процедурата, определена в Административнопроцесуалния кодекс. Тези изменения и допълнения в закона са в сила от 01.01.2019 г. и 11.02.2021 г.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за железопътния транспорт определя, че преди да бъде използвано превозно средство в железопътната мрежа, се назначава лице, отговорно за неговото поддържане. Железопътните предприятия или управителите на инфраструктурата могат да изпълняват тези функции. Лицето се вписва в регистъра на превозните средства и осигурява безопасното им експлоатационно състояние, спазвайки технически документи и разпоредби. То може да извършва поддръжката самостоятелно или да възлага част от нея на друг изпълнител. Въпреки това, железопътният превозвач и управителят на инфраструктурата също носят отговорност за безопасността на експлоатацията.
Чл. 46
Чл. 46 регламентира изискванията за поддържане на превозните средства в железопътния транспорт. Лицата, посочени в чл. 45, ал. 1, трябва да получат сертификат за поддържане на превозните средства от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Сертификатът е поименен и не може да бъде преотстъпен. За издаването на сертификата се събира такса, определена от Министерския съвет.
Чл. 46а
Чл. 46а от Закона за железопътния транспорт описва процедурата за получаване на сертификат за поддържане на превозни средства. Лицата, които желаят да получат сертификат, трябва да подадат писмено заявление до Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" с необходимите документи. Заявителят трябва да е търговец и да разполага с необходимата материална база. В случай на възлагане на функции на друг изпълнител, се изисква система за доброволно сертифициране. Агенцията извършва проверки и може да изисква допълнителна информация при непълноти в документите. Решение по заявлението се взема в срок до четири месеца.
Чл. 46б
Сертификатът за поддържане на превозни средства може да бъде отнет при следните условия: 1. С решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", когато: а) са установени нарушения на закона и подзаконовите актове, свързани с безопасността на превозните средства, или сертификатът е издаден на база неверни документи; б) притежателят не отговаря на условията по чл. 46а, ал. 2 и 3; в) нередовности по чл. 46а, ал. 10 не са отстранени в срок. 2. По молба на притежателя на сертификата. 3. При прекратяване на дейността на притежателя.
Чл. 47
Член 47 от Закона за железопътния транспорт предвижда, че отказът за издаване на сертификат, както и отнемането на такъв сертификат, могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Това осигурява право на защита на заинтересованите лица в случай на откази или отнемания на сертификати, свързани с железопътния транспорт.
Чл. 48
Според чл. 48 от Закона за железопътния транспорт, железопътното предприятие е търговец, който притежава лицензия за извършване на железопътни превози, валидна в държавите членки на ЕС. То може да извършва превоз на пътници и/или товари с железопътен транспорт и осигурява локомотивна тяга. Освен това, железопътно предприятие може да бъде и търговец, който осигурява само локомотивна тяга.
Чл. 48а
Чл. 48а определя железопътния превозвач като лицензирано железопътно предприятие, което извършва превози на пътници и/или товари. Превозвачите имат право да определят своята вътрешна организация, управление на персонала и активите, бизнес планове и инвестиции, както и да разширяват пазарния си дял и да внедряват нови технологии. Служителите в железопътните гари са задължени да спазват нарежданията на управителя на инфраструктурата, отговорен за безопасността на движението. Железопътните превозвачи могат да участват и в международни обединения.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за железопътния транспорт определя задълженията на превозвачите, които предлагат транспортни услуги за пътници и товари. Превозвачите трябва да осигурят, че превозът е възможен с железопътни средства и че не е възпрепятстван от неизбежни причини. Те трябва да обявяват лицензиите и разписанията си на видно място, включително ограничения и тарифи. При последователен превоз от няколко превозвача, те трябва да осигурят експедиране и могат да предлагат общи условия и цени. Превозвачите могат да координират дейността си с браншови асоциации. Освен това, за качествено обслужване, те трябва да осигурят обмен на данни помежду си и лесен достъп до информация за потребителите, с изключение на конфиденциалната търговска информация.
Чл. 49а
Публично притежаваните или контролирани от държавата железопътни предприятия са задължени да внедрят механизми, които да намалят задлъжнялостта им и да осигурят добро финансово управление.
Чл. 50
Член 50 от Закона за железопътния транспорт определя задължителните документи, които трябва да се намират в кабината на локомотива по време на движение. Те включват: заверено копие от сертификат за безопасност и лицензия за железопътен превозвач, документ за правоспособност на персонала, пътен лист на локомотива, удостоверение за спирачната маса на влака, бордови дневник на локомотива и разписание на влака. Министърът на транспорта може да определи и допълнителни документи, които да се изискват.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за железопътния транспорт изисква работниците и работодателите-превозвачи да осигурят задоволително транспортно обслужване на населението, дори в случай на действия, предвидени в Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Минималният обем на превозите, който трябва да бъде осигурен, е 50% от обема на превозите преди предприемането на тези действия.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за железопътния транспорт определя, че размерът на средствата, които ще компенсират намалените приходи на превозвачите от безплатни и намалени цени пътувания, се установява със Закона за държавния бюджет за съответната година. Тези компенсации се отнасят за социални категории лица, които включват учащи се, възрастни граждани, многодетни майки, хора с увреждания, ветерани от войните и други лица, определени с акт на Министерския съвет.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за железопътния транспорт предвижда, че задължението за извършване на обществена превозна услуга се реализира чрез договор за поемане на такова задължение. Целта на договора е да се постигне определено равнище на транспортното обслужване и цените за конкретен вид транспортни услуги.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за железопътния транспорт определя задълженията за извършване на обществени превозни услуги, които включват: 1) задължение за експлоатация; 2) задължение за превоз; 3) тарифно задължение. Тези задължения се възлагат чрез дългосрочен договор между министъра на транспорта и съответния превозвач, с максимален срок до 15 години, при условие за валидна лицензия. Договорът се сключва по реда на Закона за обществените поръчки и включва детайли относно видовете услуги, качеството и цените. Възлагането на услугите трябва да спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007. Условията за извършване на услугите се определят с наредба от Министерския съвет.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за железопътния транспорт предвижда, че общинските съвети могат да предоставят средства и да сключват договори с превозвачите за осигуряване на обществени превозни услуги. Също така, други юридически лица имат право да предоставят средства и да сключват договори с превозвачите за същите задължения.
Чл. 56
Комбинираният транспорт е превоз на товари, при който се използват най-малко два вида транспорт. Първият вид включва автомобилен превоз с товарен автомобил или контейнер, който извършва транспорт в началната или крайната отсечка на пътуването, а останалата част от транспорта е железопътен, морски или речен, като разстоянието на тази отсечка е над 100 км по права линия. Вторият вариант е транспорт между пунктовете за товарене и най-близката удобна товарна жп гара, както и между най-близката разтоварна жп гара и пункта за разтоварване. Третият вариант е в радиус до 150 км по права линия от вътрешно речно или морско пристанище.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за железопътния транспорт предвижда, че Министерският съвет има правомощия да предприема мерки за стимулиране на комбинирания транспорт. Тази разпоредба е допълнена през 2006 г. и изменена през 2011 г.
Чл. 58
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е отговорен за определянето на изискванията за комбинирани превози на товари чрез наредба. Тези разпоредби са част от закона за железопътния транспорт, който включва и специални правила за договорите за превоз.
Чл. 59
С договора за железопътен превоз, превозвачът поема задължението да превози пътници, техните багажи, багажни и други пратки или товари до определено място срещу заплащане.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за железопътния транспорт регламентира условията за сключване на договори за превоз между превозвача и пътника, както и между превозвача и изпращача (товародателя). Договорът за превоз на пътници включва информация за началната и крайната гара, вида на превоза, количеството и вида на услугата, особените изисквания на пътника, цените и условията, номера и датата, както и други условия от нормативен акт или международен договор. Договорът за превоз на товари съдържа подобни елементи, но включва и наименованието на товародателя и товарополучателя, подпис и печат на страните. Всички договори трябва да отразяват специфичните изисквания и условия на превоза.
Чл. 61
Изпращачът има право да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на мястото за доставка или предаване на товара на друг получател до момента на подписването на товарителницата или приемането на товара от получателя. В случай на такава промяна, изпращачът носи всички разходи, свързани с нея.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за железопътния транспорт определя условията и реда за извършване на превози на пътници, багажи, товари и опасни товари, както и изискванията към превозните документи. Наредбите, които регулират тези превози, се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от министъра на отбраната. Включени са и разпоредби относно обучението и сертифицирането на консултанти по безопасността на превозите на опасни товари, включително условията за регистрация на обучаващи организации и провеждане на изпити.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за железопътния транспорт предвижда, че при международните превози се използват превозни документи, които трябва да отговарят на изискванията на международните договори, по които Република България е страна.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за железопътния транспорт предвижда, че когато превози се извършват от няколко превозвачи или при комбинирани превози, отговорността на участниците е солидарна, ако не може да се установи вината на конкретния превозвач за настъпилата вреда.
Чл. 65
Според чл. 65 от Закона за железопътния транспорт, превозвачът е задължен да застрахова отговорността си спрямо пътниците, багажа, товарите и трети лица. Това задължение гарантира защита на интересите на всички участници в железопътния транспорт.
Чл. 66
С договора за превоз на пътници, превозвачът се задължава да превози пътниците и техните багажи до определено място с железопътен транспорт. Пътникът от своя страна е длъжен да заплати превозната цена.
Чл. 67
Според Чл. 67 от Закона за железопътния транспорт, превозвачът е задължен да издава индивидуален или колективен билет при превоз на пътници. При предоставяне на последователни железопътни услуги от един или няколко превозвача, се издава директен билет. Важно е да се отбележи, че действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за железопътния транспорт задължава превозвача да издаде багажна разписка при превоз на багаж. Тази разписка удостоверява количеството, вида и местоназначението на предадените на превозвача багажи.
Чл. 69
При превоз на пътни превозни средства, превозвачът е задължен да издаде превозна разписка, която предава на пътника. Тази разписка може да бъде част от превозния документ на пътника.
Чл. 70
Превозните документи, посочени в член 67, 68 и 69 от Закона за железопътния транспорт, служат като доказателство за сключването и съдържанието на превозния договор, освен ако не бъде доказано противното.
Чл. 71
Според Чл. 71 от Закона за железопътния транспорт, върху билета трябва да бъдат посочени наименованието и адресът на превозвача. В случай, че багажната разписка не е комбинирана с билет, тя също трябва да съдържа името и адреса на превозвача.
Чл. 72
Договорът за превоз на пътници се счита за сключен в момента на получаване на билета или друг превозен документ. Билетът, който не е поименен, може да бъде преотстъпен до началото на превоза.
Чл. 73
Превозвачът е задължен да предаде багажите на приносителя на багажната разписка. При липса на разписка, той не е длъжен да предаде багажа, освен ако има доказателства за принадлежността му. Непотърсените багажи се съхраняват от превозвача или трето лице за сметка на пътника в срок от 30 дни.
Чл. 74
Превозвачът носи отговорност за живота и за всякакви телесни или психически увреждания на пътниците, настъпили по време на превоза. Това включва ситуации, в които пътникът се намира в превозното средство, качва се или слиза от него, както и когато се извършва товарене и разтоварване на багажите.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за железопътния транспорт определя условията, при които превозвачът може да се освободи от отговорност за причинени вреди. Това включва непредвидени или непредотвратими събития, грешки или поведение на пътника, както и действия на трети лица, които превозвачът не е могъл да избегне. Изрично се уточнява, че не се счита за трето лице всяко друго предприятие, използващо железопътната инфраструктура, и управителят на инфраструктурата, като правото на регресен иск не се накърнява.
Чл. 76
Превозвачът носи отговорност за вредите, причинени от физически или умствени недостатъци на служителите, които извършват превозни функции, както и от дефекти или проблеми с превозното средство. Той не може да се освободи от отговорност в тези случаи.
Чл. 77
Когато превозът е осъществен от последователни превозвачи по един превозен договор, отговорен за смърт или телесна повреда на пътниците е превозвачът, който е извършил услугата в момента на инцидента. Ако услугата е предоставена от заместващ превозвач, двамата превозвачи носят солидарна отговорност.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за железопътния транспорт предвижда, че пътниците, които нямат валиден билет, са задължени да заплатят стойността на билета за съответното разстояние, плюс добавка. Ако пътникът откаже да плати незабавно, той може да бъде отстранен от превоза, а багажът му, предаден за превоз, не може да бъде предаден на друга гара, освен на крайна гара, която е посочил.
Чл. 79
С договора за железопътен превоз на товари, превозвачът се ангажира да извърши превоз на товара до указаното местоназначение срещу заплащане и да го предаде на получателя.
Чл. 80
Договорът за превоз на товари се счита за сключен в момента, в който превозвачът приеме товара и оформи превозния документ, който подпечата и предаде на изпращача. При използване на електронна товарителница, договорът се счита за сключен, когато превозвачът удостовери приемането на товара чрез подпис върху товарителницата.
Чл. 81
Договорът за железопътен превоз на товари се удостоверява чрез товарителница. Важно е да се отбележи, че валидността на договора не е зависима от факта на издаване, редовност или загуба на товарителницата.
Чл. 82
Товарът се счита за приет за превоз от момента, в който превозвачът го приеме в отправната гара, заедно с товарителницата. Датата на приемане се удостоверява чрез датен печат или електронен подпис на превозвача, който указва дата и час на подписването.
Чл. 83
Товарителницата се съставя от изпращача или упълномощено лице и може да посочва само един получател. За всяка пратка е необходима товарителница, която може да се отнася само за един вагон, освен ако не е уговорено друго. Изпращачът предава на превозвача документи, изисквани от контролни органи. Страните могат да се договорят за електронна товарителница, която трябва да има доказателствена сила, равностойна на хартиената форма. Превозвачът е длъжен да съхранява електронната товарителница и да гарантира автентичността на данните. Разпечатката на електронната товарителница трябва да съдържа необходимите реквизити, за да има доказателствена сила.
Чл. 84
Товарителницата трябва да съдържа информация за: място и дата на изготвяне, данни на изпращача, превозвача и получателя, място на приемане и доставка, брутна маса на стоката, естество и опаковане на товара, брой колети, номер на вагона или превозното средство, необходима информация за идентифициране на товарите, документи по чл. 83, ал. 4, превозни разноски и запис за международния превоз. Допълнителни данни могат да бъдат вписвани от страните.
Чл. 85
Изпращачът е отговорен за обезщетение на вреди, причинени на превозвача или трети лица, ако предостави неверни, неточни или непълни данни в товарителницата. Също така, той носи отговорност, ако не е направил необходимите записи, предвидени от RID или Приложение № 2 към СМГС.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за железопътния транспорт определя, че разноските, свързани с превоз на товари, се заплащат от изпращача, освен ако между него и превозвача не е уговорено друго. Ако разноските са уговорени да бъдат за сметка на получателя, а той не освободи товара, изпращачът е задължен да заплати тези разноски.
Чл. 87
Товарителницата служи като доказателство за сключването и условията на превозния договор, както и за получаването на товара от превозвача. Когато натоварването е извършено от превозвача, тя доказва състоянието на товара и опаковката му. При натоварване от изпращача, тя е доказателство за състоянието и опаковката на товара, само ако превозвачът е проверил товара и е вписал резултатите. При липса на запис, товарителницата доказва доброто видимо състояние на стоката. В случай на възражения, товарителницата може да съдържа мотиви, че превозвачът не е имал средства за проверка.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за железопътния транспорт определя задълженията на превозвача и изпращача относно натоварването и разтоварването на стоката. При липса на уговорка, натоварването на багаж и колетни пратки се извършва от превозвача, докато натоварването на вагонни пратки е задължение на изпращача, а разтоварването - на получателя. Допълнително, разходите за специални приспособления при превоз на товари с особени изисквания са за сметка на изпращача. Изпращачът носи отговорност за последствията от неправилно натоварване или недостатъчна опаковка, освен ако дефектът е бил видим за превозвача.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за железопътния транспорт определя, че условията за превоз на специфични товари, товари без опаковка или товари, изискващи особена опаковка, ще бъдат уточнени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за железопътния транспорт регламентира, че превозите на опасни товари в рамките на комбинираните превози трябва да се извършват в съответствие с изискванията на Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID) и Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR).
Чл. 91
Превозвачът е задължен да достави товара в срок, определен в договора. Срокът за доставка започва да тече от началото на денонощието след приемането на пратката за превоз. Срокът се счита за спазен, ако вагонът е подаден на получателя или е разтоварен от превозвача преди изтичането му. Сроковете не текат при природни бедствия и катастрофи, а също така спират през почивни дни и официални празници. Максималните срокове за изпращане са 12 часа за вагонни пратки и 24 часа за дребни пратки. При липса на уговорка, сроковете са 24 часа за всеки 400 км за вагонни пратки и 24 часа за всеки 200 км за дребни пратки.
Чл. 92
Договорът за превоз на товари се счита за изпълнен, когато получателят или упълномощено от него лице получи товара и подпише превозния документ. При електронна товарителница, изпълнението настъпва при удостоверяване на получаването с подпис след доставка на товара.
Чл. 93
Превозвачът е отговорен за опазването на товара от момента на приемането му до предаването му на получателя или на съхранение. Той носи отговорност за вреди, причинени от пълна или частична липса или повреда на товара, както и за неспазване на срока за доставка.
Чл. 94
Според чл. 94 от Закона за железопътния транспорт, превозвачът не носи отговорност за загуба или повреда на товара в случаи, когато причината е грешка на изпращача или получателя, присъщ недостатък на товара, неподходяща опаковка, или непредвидено събитие. Действията на НК 'ЖИ' не освобождават превозвача от отговорност, а недостатъци на превозното средство и на персонала, свързан с превоза, не могат да служат като основание за освобождаване от отговорност.
Чл. 95
Превозвачът е освободен от отговорност за липса или повреда на товари, когато те са резултат от определени рискове, свързани с превоза. Тези рискове включват: превоз в открити вагони с уговорка за атмосферни влияния, дефекти в опаковката, натоварване или разтоварване от изпращача или получателя, естеството на товара, неправилно наименуване на колетите, превоз на живи животни и случаи, когато превозът изисква придружител. Превозът на товари, завити с мушами, се счита за превоз в открити вагони.
Чл. 96
Член 96 от Закона за железопътния транспорт определя, че превозвачът носи отговорност за доказването на обстоятелствата, свързани с чл. 94 и 95 от същия закон. Това означава, че задължението за предоставяне на доказателства относно тези обстоятелства е в ръцете на превозвача.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за железопътния транспорт указва, че когато международният превоз се извършва от множество последователни превозвачи по един превозен договор, всеки превозвач, който приема товара, участва в договора и поема задълженията, свързани с него. Всички превозвачи носят солидарна отговорност за изпълнението на превоза до момента на доставянето на товара.
Чл. 98
Превозвачът не е задължен да предоставя гаранции за мита при извършване на превоз, внос и транзит на товари, които са под митнически контрол на територията на Република България.
Чл. 99
Товародателят и товарополучателят могат да считат, че товарът е изгубен, ако не е доставен в срок от 30 дни след уговорения срок за доставка. Страната, получила обезщетение за изгубения товар, може да поиска уведомление, ако товарът бъде намерен в рамките на една година след изплащането на обезщетението. В такъв случай, клиентът е задължен да върне изплатеното обезщетение, но запазва правото си на обезщетение за неспазения срок на доставка.
Чл. 100
Превозвачът е задължен да изплати обезщетение за повреда на товара, което е пропорционално на стойността на обезценяването. Максималната сума на обезщетението не може да надвишава стойността, която би се получила при цялостна повреда на товара.
Чл. 101
Констативен протокол се съставя в четири основни случая: 1) при обстоятелства, които водят до отговорност за превозвача; 2) при несъответствие на багажа или товара с данните в превозния документ; 3) при липса или повреда на багажа или товара; 4) за товар или багаж без превозен документ или за превозен документ без товар или багаж.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за железопътния транспорт гласи, че ако получателят не е поискал съставяне на констативен протокол, се счита, че багажът или товарът са предадени в изправност. Това положение важи до доказване на противното от страна на получателя.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за железопътния транспорт предвижда, че констативният протокол се съставя при установяване на нередовност, но не след приемането на товара или багажа от получателя. При липса на товар, констативният протокол се съставя след изтичането на договорения срок за доставка.
Чл. 104
Констативният протокол в железопътния транспорт се изготвя от превозвача или от упълномощено от него лице. Този протокол трябва да бъде подписан от легитимен получател на товара или багажа, удостоверявайки, че получателят е съгласен с констатациите в него.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за железопътния транспорт предвижда, че лицата, които имат право на иск срещу превозвача, имат и право да предявяват рекламации по превозния договор. Това означава, че само тези, които могат да предявят иск, могат да направят и рекламация.
Чл. 106
Срокът за предявяване на рекламации за вътрешни превози е шест месеца, а за международни превози - в сроковете, определени в международните договори, по които България е страна. В тези срокове се предявяват и искания на превозвачите за недосъбрани превозни цени и допълнителни такси. Сроковете започват да текат от деня на предаване на товара на получателя или от момента на установяване на липсата на товара с констативен протокол.
Чл. 107
Рекламациите по Закона за железопътния транспорт трябва да се подават в писмена форма, като в тях се посочват предметът и размерът на исканата сума. Към рекламацията се прилагат документи, които доказват претенцията. Тя може да бъде предявена пред превозвача или упълномощено от него лице. Превозвачът е задължен да отговори на рекламацията в срок от един месец, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 108
При превоз, извършен от двама или повече превозвачи, рекламациите се подават към превозвача, който е причинил вредата. В останалите случаи, рекламациите се предявяват към изпращащия или получаващия превозвач. Всички превозвачи носят солидарна отговорност.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за железопътния транспорт определя правото на иск срещу превозвача за изпращача и получателя. Изпращачът има право на иск до момента на подписване на товарителницата от получателя, а получателят - от момента на подписване или приемане на товара след отхвърляне на рекламация. Правото на иск се погасява в едногодишен срок след предаване на товара или установяване на липсата му. За телесни повреди или смърт на пътник искът се предявява в срок от три години. В определения срок могат да се предявяват и искове на превозвачите срещу изпращачите и получателите за недосъбрани суми.
Чл. 110
Давностните срокове, посочени в чл. 109, се спират при започване на рекламационното производство. Те започват да текат отново след получаването на отговора от превозвача или след изтичането на срока за отговор.
Чл. 111
Движението на влаковете в България се организира по източноевропейско време и в 24-часово изчисление. То се извършва по график, като графиците се разработват от НК 'ЖИ' в сътрудничество с превозвачите. Влаковете се движат на междугарово разстояние или на блок-участъци, като изключения са възможни само по наредба по чл. 115.
Чл. 112
При съставянето на графика за движение на влаковете е необходимо да се отчита и графикът за оборота на локомотивите на превозвачите, за да се осигури ефективност и синхронизация в транспортния процес.
Чл. 113
Чл. 113 от Закона за железопътния транспорт предвижда, че влаковете се движат под определен номер, установен с графика и план за композирането им, както и с необходимата спирачна маса за безопасност. Правилата за номериране на влаковете се определят с наредба на министъра на транспорта, а планът за композиране се съставя от превозвача и включва вагоните и реда на поставяне.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за железопътния транспорт регламентира ръководството на движението на влаковете от дежурния влаков диспечер и дежурните ръководители в гарите. Разпорежданията им са задължителни за работниците, свързани с движението на влаковете. Влаковият диспечер и дежурните ръководители трябва да документират движението на влаковете. Освен това, движението на влаковете през граничните преходи се осигурява с технически средства и съобразно трансграничните споразумения, без да ограничава железопътните предприятия в извършването на трансгранични услуги.
Чл. 115
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. В допълнение, е въведена нова глава, касаеща оценяването и проверката на съответствието на железопътната система.
Чл. 115а
Чл. 115а от Закона за железопътния транспорт определя принципите за осъществяване на оперативната съвместимост на националната железопътна система, която се разделя на подсистеми с конкретни изисквания. Подсистемите са структурни и функционални, а изискванията към тях се определят с технически спецификации, изготвени от Европейската комисия. Също така, наредбата по чл. 5, т. 2 определя условията за постигане на оперативна съвместимост с железопътната система на ЕС, съществени изисквания, процедури за оценка и проверка на съответствието, както и необходимите документи за удостоверяване на съответствието. Оценяването и проверката на съответствието се извършват от нотифицирани органи, получили разрешение по чл. 115б.
Чл. 115б
Чл. 115б от Закона за железопътния транспорт регламентира издаването на разрешения за оценяване и проверка на съответствието на железопътните подсистеми и елементи. Разрешенията се издават от министъра на транспорта или упълномощено лице, и се изисква кандидатите да отговарят на редица условия, включително да бъдат търговци, да имат технически средства, обучен персонал и да гарантират независимост и безпристрастност. Процедурата за кандидатстване включва подаване на писмено заявление, което трябва да бъде обработено в рамките на определени срокове. Разрешението е безсрочно и подлежи на отнемане при неспазване на изискванията.
Чл. 115в
Чл. 115в от Закона за железопътния транспорт е въведен с изменения в Държавен вестник, брой 92 от 2006 година, и е влязъл в сила на 14 ноември 2006 година. Този член е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 22 от 2009 година, което означава, че е престанал да бъде валиден.
Чл. 115г
Чл. 115г от Закона за железопътния транспорт определя процедурата за издаване на разрешения от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" за въвеждане в експлоатация на подсистеми и пускане на пазара на превозни средства. Заявленията се подават чрез система за обслужване на едно гише. При нередовности, агенцията изисква корекции в срок до 4 месеца. Разрешенията могат да бъдат обжалвани пред административен съд или Апелативния съвет на Европейския съюз. Глава шеста "б" се отнася до безопасността и разследването в железопътния сектор.
Чл. 115д
Регулаторната рамка за безопасност в железопътния транспорт включва законодателството на ЕС и националното законодателство, които установяват изисквания за безопасност на железопътната система. Безопасността се осигурява чрез прилагане на тези изисквания и правила от управителя на инфраструктурата. Вътрешните правила, приети от ръководителите на железопътните предприятия, също играят роля за безопасността. Управителят на инфраструктурата и железопътните предприятия носят отговорност за безопасната експлоатация и управление на рисковете. Те поддържат системи за управление на безопасността и подават ежемесечна информация за състоянието на безопасността в железопътния транспорт.
Чл. 115е
Чл. 115е регламентира издаването на единен сертификат за безопасност на железопътни предприятия и удостоверение за безопасност на управителя на инфраструктурата от Изпълнителната агенция "Железопътна администрация". Сертификатът се издава при наличие на проверени системи за управление на безопасността и е валиден до 5 години. Процедурата включва подаване на заявления, които могат да бъдат подновявани. Изпълнителната агенция следи за спазване на правилата за безопасност и може да изисква корекции при нередности. Съществуват специфични условия за валидност на сертификата за железопътни предприятия, опериращи в съседни държави, и за превозвачи от трети държави.
Чл. 115ж
Чл. 115ж. от Закона за железопътния транспорт урежда процедурите за издаване и отнемане на единен сертификат за безопасност и удостоверение за безопасност от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Изпълнителният директор на агенцията може да откаже издаването на сертификат или удостоверение с мотивирано решение. Отнемането на издадените сертификати става при установяване на несъответствие с условията за сертифициране или при сериозен риск за безопасността. Решенията на агенцията могат да бъдат обжалвани пред административен съд или Апелативния съвет на ЕС. В случай на отнемане на удостоверение на концесионер, управлението на железопътната инфраструктура преминава към НК "ЖИ" или Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", в зависимост от случая.
Чл. 115з
Член 115з от Закона за железопътния транспорт, който е бил в сила от 14.11.2006 г. до 16.06.2019 г., се отнася до разследването на железопътни произшествия и инциденти. Той е обявен за нов с ДВ, бр. 92 от 2006 г. и е отменен с ДВ, бр. 20 от 2019 г.
Чл. 115и
Чл. 115и от Закона за железопътния транспорт регламентира техническото разследване на причините за тежки железопътни произшествия и инциденти. Разследването е независимо и се фокусира върху установяване на причините, без да се определя вина. То се извършва от инспектори на Националния борд за разследване на произшествия в транспортния сектор. Бордът е независим от различни институции и лица, чиито интереси биха могли да повлияят на разследването.
Чл. 115к
Чл. 115к от Закона за железопътния транспорт регламентира правомощията на инспекторите за разследване на железопътни произшествия и инциденти. Те разследват тежки произшествия, инциденти, които биха могли да доведат до тежки последици, и произшествия по собствена преценка. Железопътните предприятия и управителите на инфраструктурата са задължени незабавно да уведомят Националния борд за разследване за настъпили инциденти. Инспекторите изготвят проект на доклад, който се предоставя за становища на заинтересованите страни, и окончателен доклад в срок до 12 месеца. Те имат право на достъп до мястото на произшествието и информация, свързана с разследването, и могат да разпитват очевидци.
Чл. 115л
Разследването на произшествия и инциденти в железопътния транспорт се осъществява от управителя на железопътната инфраструктура и/или железопътните предприятия. Те трябва да следват процедури за разследване, включени в системите им за управление на безопасността. Железопътните предприятия и управителите на инфраструктурата са задължени да уведомяват незабавно Националния борд за разследване на произшествия и Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" за настъпили произшествия. Изпълнителната агенция изготвя годишен доклад за безопасност, който включва статистически данни за безопасността свързани с железопътните произшествия.
Чл. 115м
След приключване на разследването, разследващата структура издава препоръки и предписания с цел подобряване на безопасността и предотвратяване на нови инциденти. Препоръки могат да се дават и по време на разследването. Разследването по железопътни инциденти се извършва независимо от държавни органи и замесените страни. Условията за разследване се определят с наредба на министъра на транспорта.
Чл. 115н
Чл. 115н от Закона за железопътния транспорт регламентира сътрудничеството на Националния борд за разследване на произшествия с компетентните държавни органи при разследване на железопътни произшествия. Бордът трябва да съгласува действията си и да обменя информация в съответствие с наредба на министъра на транспорта и министъра на вътрешните работи. При произшествия, настъпили на границата с държава членка на ЕС или когато не може да се установи местоположението на произшествието, разследването се извършва съвместно със съответния разследващ орган на съответната държава членка.
Чл. 116
Изпълнителната агенция "Железопътна администрация" осъществява контрол върху изграждането, ремонта, поддръжката и експлоатацията на железопътната инфраструктура, безопасността на движението и техническото състояние на подвижния състав. Тя следи и за функционирането на системите за управление на безопасността, разследва произшествия и инциденти, както и за спазването на изискванията за безопасност и оперативна съвместимост. Агенцията разглежда жалби от граждани и предприятия относно несправедливо третиране и взема решения, които могат да бъдат обжалвани.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за железопътния транспорт определя правомощията на Изпълнителната агенция "Железопътна администрация" по отношение на контрола на железопътния транспорт. Агенцията контролира работата на персонала на инфраструктурата и железопътните предприятия, а служителите й имат право на достъп до обекти, проверка на документи и спиране на обекти или дейности, които не отговарят на изискванията за безопасност. Те могат също да издават задължителни предписания и да прилагат мерки за безопасност при констатирани нарушения. Задължителните предписания подлежат на обжалване, но това не спира тяхното изпълнение.
Чл. 118
В член 118 от Закона за железопътния транспорт се описват правомощията на служителите от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" да извършват проверки и да съставят актове при установяване на нарушения. Акт за установяване на административно нарушение се съставя и при неизпълнение на задължителни предписания по определени членове на закона.
Чл. 118а
Член 118а от Закона за железопътния транспорт, който беше нов през 2006 г. и влязъл в сила на 14.11.2006 г., е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, бр. 20 от 2019 г., с влизане в сила на 08.03.2019 г.
Чл. 118б
Чл. 118б от Закона за железопътния транспорт предвижда, че длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи, имат правото да съставят актове за констатиране на нарушения по членове 129 до 132 от същия закон. Тази разпоредба е въведена с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 47 от 2011 г., и влиза в сила от 21 юни 2011 г.
Чл. 119
Наказателните постановления за нарушения в железопътния транспорт се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Тази разпоредба е изменяна през 2005 г. и 2009 г.
Чл. 120
Чл. 120 от Закона за железопътния транспорт указва, че съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва в съответствие с правилата, установени в Закона за административните нарушения и наказания. Това означава, че процедурите по административни наказания в сферата на железопътния транспорт следват общите принципи и ред на административното наказателно право.
Чл. 121
Чл. 121 от Закона за железопътния транспорт предвижда наказания за различни нарушения, свързани с безопасността на железопътния транспорт. Глобите варират от 100 до 500 лв. за основни нарушения, като при повторни и системни нарушения те нарастват до 750 лв. и 1000 лв. съответно. Специални санкции се налагат на длъжностни лица, които не предоставят изисквани документи или не осигуряват безопасността при движение на влакове.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за железопътния транспорт предвижда глоба от 500 до 800 лв. за длъжностни лица и машинисти, които извършат определени нарушения. Конкретно, глоба се налага на: 1. длъжностно лице, което предостави управление на жп състав на лице без правоспособност; 2. машинист, който превиши допустимите скорости или пусне в движение състав без сигнал; 3. длъжностно лице, което наруши реда за приемане и изпращане на влаковете. При повторно нарушение глобата е 1200 лв.
Чл. 123
Чл. 123 от Закона за железопътния транспорт предвижда наказания за длъжностни лица, които не спазват изискванията при работа с разпломбирани съоръжения или нередовни пломби. За първо нарушение се налага глоба от 100 до 200 лв., а при повторно нарушение глобата е от 200 до 400 лв. Наказанията се прилагат, ако не се предвижда по-тежко наказание.
Чл. 124
Чл. 124 от Закона за железопътния транспорт предвижда глоби за длъжностни лица при различни нарушения, свързани с експлоатацията на железопътния транспорт. Глобите варират от 100 до 400 лв. за първо нарушение и от 200 до 800 лв. за повторно нарушение. Нарушенията включват експлоатация на неизправни подвижни състави, неправилно разпускане на вагони с опасни товари, несвоевременни или погрешни сигнали, експлоатация на срязани стрелки и назначаване на лица без необходима правоспособност. Също така, се налагат глоби за разрешаване на дейности в ограничителни зони без спазване на реда.
Чл. 125
Чл. 125 от Закона за железопътния транспорт предвижда наказания за лица от персонала на управителя на железопътната инфраструктура или на железопътното предприятие, които употребяват алкохол или упойващи вещества по време на работа. Наказанието включва глоба от 150 до 250 лв. и временна забрана за работа от 6 месеца до 1 година. След изтичането на забраната, лицето трябва да премине проверовъчен изпит. Освен това, длъжностно лице, което извършва дейности, свързани с безопасността на железопътните превози без необходимата правоспособност, също се наказва с глоба от 200 до 400 лв.
Чл. 126
Чл. 126 от Закона за железопътния транспорт предвижда глоба от 100 до 200 лв. за лица от персонала на управителя на железопътната инфраструктура или на железопътното предприятие, които извършват определени нарушения, свързани с безопасността на движението. Някои от нарушенията включват работа без разрешение, неотстраняване на повреди, неправилно маневриране с вагони и неспазване на техническите изисквания. При повторно нарушение глобата нараства от 200 до 400 лв.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за железопътния транспорт предвижда глоба от 50 до 100 лв. за служители на железопътната инфраструктура или предприятия, ако не носят свидетелството си за работа, напуснат работното си място без разрешение, работят с нередовни сигнални принадлежности, предоставят управление на подвижен жп състав на неправоспособни лица, допуснат работници без междусменна почивка, допуснат неупълномощени лица в определени зони, не спрат пътнически влак на гара, извършат маневра без план, не осигурят оборудване на прелезопазачниците или не уведомят службите за повреди на жп прелез. При повторно нарушение глобата е 150 лв., а при системно нарушение - 200 лв.
Чл. 128
Чл. 128 от Закона за железопътния транспорт предвижда санкции за превозвачи и управители на железопътна инфраструктура, които извършват превози без необходимите лицензии и сертификати. Превозвачите, които нарушават тези изисквания, могат да бъдат глобени с имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв. Управители на инфраструктура, които предоставят достъп на неквалифицирани превозвачи, също подлежат на същите санкции. Освен това, физически лица и юридически лица, които не спазват наредби, могат да бъдат глобени с 500 лв. и 1000 лв. съответно. Неправилното уведомяване по закон води до глоби от 100 до 200 лв., а нарушения, свързани с безопасността, могат да доведат до санкции от 30 000 до 50 000 лв.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за железопътния транспорт предвижда различни санкции за нарушения, свързани с железопътната инфраструктура. Лицата, които блокират движението или увреждат инфраструктурата, могат да бъдат глобени с имуществени санкции от 25 000 до 50 000 лв. или с глоби от 5 000 до 10 000 лв., в зависимост от тежестта на деянието. Физическите лица, които извършват подобни нарушения, подлежат на глоби от 500 до 1 000 лв. Длъжностни лица, които пречат на проверки, могат да бъдат глобени от 100 до 500 лв. При повторни нарушения, санкциите се увеличават с 50% от максималния размер на първоначалната санкция.
Чл. 130
Чл. 130 от Закона за железопътния транспорт предвижда санкции за лица, които замърсяват приемните зданија на гара или спирка, пероните, железопътните коловози и съоръжения, или неправомерно преминават през железопътни линии и съоръжения. За първо нарушение се налага глоба от 20 до 50 лв. При повторно нарушение глобата е 75 лв., а при системно нарушение - 100 лв.
Чл. 131
Чл. 131 от Закона за железопътния транспорт предвижда наказания за повреждане или унищожаване на железопътен състав и съоръжения. Лицата, които извършат тези деяния, подлежат на глоба от 50 до 150 лв. и заплащане на стойността на повреденото имущество. Замърсяването на подвижния железопътен състав се наказва с глоба от 20 до 50 лв. При повторни нарушения глобите се увеличават с 50% от максималния размер, а при системни нарушения - в двоен размер на максималната глоба.
Чл. 132
Наказанията за преминаване през железопътна линия извън определените места са следните: Водачите на пътни превозни средства подлежат на глоба от 200 до 500 лв., а водачите на животни на глоба от 50 до 100 лв. При повторно нарушение глобите се увеличават с 50% от максималния размер, а при системни нарушения глобата е в двоен размер.
Чл. 133
Законът за железопътния транспорт предвижда следните наказания: 1. Лица, експлоатиращи структурна подсистема без спазване на условията, подлежат на глоба от 5000 до 10000 лв. 2. Юридически лица, получили разрешение, но не извършващи оценяване и проверка, подлежат на имуществена санкция от 3000 до 5000 лв. 3. Лица, възпрепятстващи контролни правомощия, се наказват с глоба от 100 до 200 лв., а юридически лица с 500 лв. санкция. 4. Лица за оценяване, които не предоставят информация на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", подлежат на имуществена санкция от 300 до 500 лв.
Чл. 134
Законът за железопътния транспорт предвижда различни имуществени санкции за лица, които издават документи, удостоверяващи съответствието на съставни елементи или подсистеми със съществените изисквания за оперативна съвместимост. Санкциите варират в зависимост от нарушението: от 300 до 800 лв. за невалидно съдържание, от 3000 до 5000 лв. за издаване без право, от 5000 до 10 000 лв. за удостоверяване на несъответстващи елементи и от 500 до 1000 лв. за неспазване на задължението за съхранение на документи.
Чл. 135
Законът предвижда различни имуществени санкции за управители на инфраструктурата и железопътни предприятия при нарушения. На управител на инфраструктурата, отнето удостоверение за безопасност, се налага санкция от 100 000 лв. При накърняване на равнопоставеността на железопътно предприятие, санкцията е от 50 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение - 120 000 лв. За неспазване на срок по чл. 115е, ал. 10, санкцията е 1000 лв. Железопътно предприятие, използващо подвижен състав без разрешения, получава санкция от 1000 до 5000 лв.
Чл. 136
Наказанията за железопътни предприятия и управители на инфраструктурата, които не изпълняват задълженията си или дискриминират други предприятия, варират от 10 000 до 25 000 лв. Наказанията се налагат при неизпълнение на задължения, свързани с документи и обстоятелства, като референтен документ за мрежата, разпределяне на капацитет, такси и достъп до инфраструктура. Оператори на обслужващи съоръжения могат да бъдат санкционирани с 1000 до 2000 лв. за несправедливо третиране. Наказанията се налагат след проверка от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
Чл. 137
Лица, които не предоставят информация, поискана от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" за контрол и мониторинг на железопътния транспорт, подлежат на наказание. Глобата варира от 500 до 1000 лв., а имуществената санкция е между 5000 и 10 000 лв. Тази мярка е в сила от 08.03.2019 г. и е част от усилията за осигуряване на прозрачност и контрол в сектора.
Чл. 138
Лица, които не изпълнят задължително предписание, разпореждане или решение от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", подлежат на наказание. Глобата варира от 1000 до 3000 лв., а имуществената санкция е между 15 000 и 30 000 лв.
Чл. 139
Чл. 139 от Закона за железопътния транспорт предвижда имуществени санкции за железопътните превозвачи, които нарушават разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1371/2007. Санкциите варират в зависимост от вида на нарушението и могат да достигнат до 50 000 лв. за най-сериозните нарушения. Някои от основните нарушения включват непредоставяне на информация на пътниците, отказ за изплащане на обезщетения, както и дискриминация на лица с увреждания.
Чл. 140
На управителите на железопътната инфраструктура, които нарушават разпоредби на Регламент (ЕО) № 1371/2007, се налагат имуществени санкции в следните размери: 1) за непредоставяне на информация за закъснения - 500 до 1000 лв.; 2) за дискриминационни правила за достъп на лица с увреждания - 5000 до 8000 лв.; 3) за несъобразяване с техническите спецификации за достъп - 5000 до 10000 лв.; 4) за отказ за осигуряване на достъп при липса на персонал - 2000 до 5000 лв.; 5) за отказ за предоставяне на безплатна помощ - 2000 до 5000 лв.; 6) за отказ за сътрудничество при предоставяне на помощ - 1000 до 2000 лв.; 7) за непредприемане на мерки за сигурност - 2000 до 5000 лв.; 8) за непредоставяне на информация при продажба на билети - 2000 до 5000 лв.; 9) за непредоставяне на леснодостъпна информация - 2000 до 5000 лв.; 10) за други нарушения - 1000 до 2000 лв.
Чл. 141
Член 141 от Закона за железопътния транспорт предвижда санкции за продавачи на билети, които не предоставят необходимата информация на пътниците, съгласно Регламент (ЕО) № 1371/2007. Първата алинея налага имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. за непълна или отказана информация. Втората алинея предвижда същите санкции за продавачи на билети за собствена сметка, туроператори или туристически агенти, които не изпълнят задълженията си по предоставяне на информация, когато тя е налична. Третата алинея налага санкция от 1000 до 2000 лв. за продавачи на билети, които не спазват задълженията по член 10, параграф 1 или 5 от същия регламент.
Чл. 142
Законът за железопътния транспорт предвижда имуществени санкции за продавачи на билети, туроператори и туристически агенти, които не изпълнят задълженията си съгласно член 20, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1371/2007. Санкцията е в размер от 1000 до 2000 лв. за всяка от посочените категории.
Чл. 143 и Допълнителни разпоредби.
Законът за железопътния транспорт регулира дейностите, свързани с експлоатацията, поддържането и развитието на железопътната инфраструктура в България. Включва разпоредби за санкции при неизпълнение на задължения от туроператори, определя понятия за железопътна инфраструктура, управление и експлоатация, лицензии и правата на пътниците. Законът е адаптиран спрямо европейските директиви и предвижда създаването на нови органи и процедури за безопасност и управление на железопътния транспорт. Включва и преходни разпоредби за прехода от стари към нови правила.
§1
Законът за железопътния транспорт определя основни термини и задължения, свързани с железопътната инфраструктура, управлението и експлоатацията на железопътния транспорт. Основните определения включват "обекти на железопътната инфраструктура", "управител на железопътна инфраструктура", "задължения за експлоатация" и "лицензия за железопътни превози". Законът също така регламентира задълженията на транспортните предприятия, условията за безопасност, правата и задълженията на превозвачите, както и механизмите за контрол и управление на железопътния транспорт.
§ 3
Съгласно параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за железопътния транспорт, Национална компания "БДЖ" се прекратява без ликвидация от 1 януари 2002 г. Министърът на транспорта и министърът на финансите трябва да назначат комисия за разпределяне на активите и пасивите на компанията между Национална компания "Железопътна инфраструктура" и еднолично акционерно дружество БДЖ в срок от 6 месеца след обнародването на закона.
§4
Национална компания "Железопътна инфраструктура" е правоприемник на Национална компания "Български държавни железници". Тя поема активите и пасивите по баланса към 30 ноември 2001 г., свързани с железопътната инфраструктура.
§5
Министерският съвет е задължен да образува еднолично търговско дружество БДЖ - ЕАД до 1 януари 2002 г. Това дружество ще управлява държавното имущество и ще бъде правоприемник на Национална компания "БДЖ" за активите и пасивите, свързани с железопътните превози на пътници и товари, по баланса към 30 ноември 2001 г.
§ 5а
Параграф 5а от закона предвижда отписване на задълженията на БДЖ - ЕАД към държавата, които възлизат на 127,9 млн. лв. и представляват несъбрани държавни вземания. Тези задължения са свързани с данък върху добавената стойност, корпоративно подоходно облагане, лихви по просрочени задължения и временна финансова помощ. Министърът на финансите ще определи размера на отделните вземания, а отписаните задължения ще увеличат допълнителния капитал на БДЖ - ЕАД.
§5б
Железопътният превозвач БДЖ - ЕАД, като правоприемник на Национална компания "БДЖ", извършва железопътни превози на пътници и товари. През периода от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2003 г. БДЖ - ЕАД е освободен от изискванията на разпоредбите на чл. 38.
§6
Съгласно параграф §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за железопътния транспорт, в срок от шест месеца след обнародването на закона, Министерският съвет е задължен да приеме акт по чл. 8, ал. 2. Освен това, в същия срок, министърът на транспорта и съобщенията, след съгласуване с министър-председателя, назначава изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
§6а
Параграф §6а предвижда, че от средствата, набрани от такси върху течните горива за 2002 г., се отделят средства за финансиране на дейностите за железопътната инфраструктура. Размерът на тези средства не може да надвишава сумата на таксите, постъпили по бюджета на Изпълнителната агенция 'Пътища' от течните горива, закупени от железопътните превозвачи.
§7
С §7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за железопътния транспорт се отменят три нормативни акта: Указ № 9, който регламентира работата на ръководния и изпълнителския състав в железопътния транспорт; Указ № 229, който определя наказанията за нарушения на реда по железните пътища; и Законът за Българските държавни железници.
§9
В Закона за концесиите се извършват изменения: 1. В член 4, точка 6 се добавя, че концесиите обхващат и обекти на железопътната инфраструктура, включително земята, върху която са изградени или предназначена за изграждането им. 2. В член 5, точка 4 се отменя.
§ 10
В § 2 от преходните разпоредби на Закона за държавните такси, след думите "Закона за опазване на околната среда" се добавя "Закона за железопътния транспорт". Това изменение е част от актуализацията на закона и е публикувано в Държавен вестник.
§12
Законът за железопътния транспорт влиза в сила от 1 януари 2002 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник". Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 15 ноември 2000 г.
§82
Законът за железопътния транспорт влиза в сила от 1 януари 2005 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за професионалното образование и обучение, който е обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2005 г. и влиза в сила от 27 септември 2005 г.
§16
Параграф §16 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за железопътния транспорт предвижда, че подзаконовите нормативни актове, които регулират признаването на професионална квалификация и правоспособност за упражняване на регулирана професия, придобити в държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, трябва да бъдат издадени или допълнени в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона.
§ 17
Законът за железопътния транспорт влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от датата на присъединяване на България към ЕС. Конкретно, § 8, § 9, т. 2 и 3 и § 10, т. 2 и 3, буква "б" влизат в сила с присъединяването към ЕС.
§47
В Закона за железопътния транспорт се правят изменения, като се заменят наименованията на Министерството на транспорта и съобщенията с Министерството на транспорта. Също така, всички споменавания на министъра и министъра на транспорта и съобщенията се актуализират до министъра на транспорта.
§23
Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, обнародван в Държавен вестник, брой 37 от 2006 г., също влизат в сила от 01.07.2006 г.
§ 160
Законът за железопътния транспорт влиза в сила на 1 юли 2006 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на 1 януари 2007 г. Конкретно, изключенията включват § 12, т. 1, буква "а" и "ж", § 13, т. 1, буква "в", § 20, т. 2, буква "в" и "и", § 46, т. 4, § 47, § 78, т. 3 и § 125.
§20
Параграф §20 определя, че Законът за железопътния транспорт влиза в сила в деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с измененията и допълненията в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 92 от 2006 г., и влизат в сила от 14.11.2006 г.
§ 57
Лицензията за извършване на железопътни превози на пътници и товари, издадена преди влизането в сила на новия закон, ще бъде преиздадена служебно в срок от два месеца след влизането му в сила. Лицензията, издадена по чл. 45, ще запази своето действие до изтичането на определения срок.
§ 59
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Конкретните разпоредби, които имат отложено действие, са § 18, § 30 относно чл. 43, ал. 1 и 3, § 33 относно чл. 48, ал. 4, и § 40 относно чл. 115д, ал. 4 и 6, чл. 115е, чл. 115ж и чл. 115н, ал. 2.
§ 106
Законът за железопътния транспорт влиза в сила на 1 януари 2007 г., с изключение на параграфи 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в брой 22 от 2009 г.
§ 10
Разпоредбата на § 5, т. 2 относно чл. 54, ал. 4 от Закона за железопътния транспорт влиза в сила от 3 декември 2009 г. Също така, се посочва, че преходните и заключителни разпоредби към Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са обнародвани в Държавен вестник, брой 35 от 2009 г. и влизат в сила от 12.05.2009 г.
§46
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби касаят изменението и допълнението на Закона за професионалното образование и обучение, обнародван в 'Държавен вестник', брой 74 от 2009 г., и влиза в сила от 15.09.2009 г.
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Допълнителните разпоредби са свързани с измененията и допълненията на Закона за железопътния транспорт, обнародвани в ДВ, бр. 81 от 2009 г.
§3
В параграф §3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за железопътния транспорт се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на транспорта. Думите "министърът на транспорта", "министъра на транспорта" и "Министерството на транспорта" се заменят с "министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията", "министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията" и "Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията". Допълнителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.
§ 48
Параграф 48 от закона посочва, че законът въвежда изисквания на Директива 2008/110/ЕО, която изменя Директива 2004/49/ЕО относно безопасността на железопътния транспорт в Общността. Заключителните разпоредби включват информация за изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, с указани дати на влизане в сила.
§ 52
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила след определен срок. Параграф 17, чл. 35, ал. 2 и 5, и § 50, чл. 30, ал. 1, т. 11 влизат в сила три месеца след обнародването. Параграф 46, чл. 139, т. 1, 20, 21, 25 и 26, чл. 140, т. 8 и 10 и чл. 143 влизат в сила от 4 декември 2014 г. Чл. 139, т. 15 - 19, чл. 140, т. 4 - 6 и чл. 141 влизат в сила от 4 декември 2019 г. Чл. 139, т. 2, 3, 5 - 12, 22 и 23 и чл. 140, т. 1 и 3 влизат в сила от 4 декември 2024 г.
§ 123
Законът за железопътния транспорт влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи. Параграф § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а параграфи § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби също включват изменения, свързани със Закона за младежта, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г. и влизат в сила от 02.08.2013 г.
§55
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който е обнародван в Държавен вестник, брой 17 от 2015 г. и влиза в сила от 06.03.2015 г.
§ 57
Законът за железопътния транспорт влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 13, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, обнародван в брой 47 от 2015 г.
§46
Държавата има правото да предоставя помощи за покриване на дългове и дължими лихви на публично притежавани или контролирани железопътни предприятия. Помощите трябва да съответстват на правилата за държавните помощи и да се отнасят за дългове, възникнали до 1 януари 2007 г.
§47
Параграф §47 от Закона за железопътния транспорт посочва, че законът въвежда изискванията на Директива 2012/34/ЕС, която е свързана със създаването на единно европейско железопътно пространство. Тази директива е публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз на 14 декември 2012 г.
§41
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на член 45, ал. 5, който влиза в сила в 12-месечен срок, и член 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193, които влизат в сила от 31 януари 2019 г.
§68
Законът за железопътния транспорт влиза в сила от 1 януари 2018 г. Допълнителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения към същия закон, са обнародвани в Държавен вестник, брой 17 от 2018 г., и влизат в сила от 23 февруари 2018 г.
§10
Параграф §10 от Закона за железопътния транспорт въвежда изискванията на Директива 2004/49/ЕО относно безопасността на железопътния транспорт в Европейския съюз. Тази директива изменя и допълва предишни директиви, свързани с лицензирането на железопътните предприятия и разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура. Законът за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт е обнародван в Държавен вестник, брой 17 от 2018 г. и влиза в сила от 23 февруари 2018 г.
§ 13
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 2 и 4, които влизат в сила три месеца след обнародването. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г. и влиза в сила от 01.01.2019 г.
§ 156
Законът за железопътния транспорт влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 влизат в сила на 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона, а параграфи 79, т. 1-3, 5-7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби за изменения и допълнения на закона са обнародвани на 08.03.2019 г.
Параграф §51
Параграф 51 от закона въвежда изискванията на три директиви на Европейския парламент и на Съвета, свързани с отварянето на пазара за железопътни пътнически превози, оперативната съвместимост на железопътната система и безопасността на железопътния транспорт. Законът за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт е обнародван в Държавен вестник, брой 20 от 2019 г. и влиза в сила от 08.03.2019 г.
§ 53
Разрешенията за въвеждане в експлоатация на превозни средства, издадени до 16 юни 2019 г., остават валидни при условията, при които са получени. Превозните средства с такива разрешения ще трябва да получат ново разрешение за пускане на пазара, за да могат да бъдат експлоатирани след тази дата в нови мрежи, които не са обхванати от съществуващите разрешения.
§54
Параграф 54 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за железопътния транспорт уточнява, че процедурите по издаване на сертификати за безопасност и разрешения за въвеждане в експлоатация на превозни средства, започнали преди 16 юни 2019 г., ще се довършват съгласно специфичните разпоредби на Регламенти (ЕС) 2018/763 и (ЕС) 2018/545. Тези регламенти определят правилата за издаване на сертификати за безопасност и разрешения за експлоатация на железопътни превозни средства в съответствие с директивите на Европейския парламент и Съвета.
§ 55
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 16 юни 2019 г. Тези изключения включват § 8, т. 1, § 9, т. 1 и т. 3, § 11, т. 1, § 12, § 18 (относно "единния сертификат"), § 21, т. 5, § 23, 24, 25, 26, 27, § 36, т. 1 и § 50, т. 7.
§8
Министерският съвет е задължен да създаде Национален борд за разследване на произшествия в транспортния сектор и да приеме правилник за неговата дейност в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. До приемането на правилника, разследванията ще продължат да се извършват от съществуващата дирекция в Министерството на транспорта. Неприключените разследвания ще бъдат завършени по досегашния ред. Правоотношенията на инспекторите от дирекцията ще преминат към новия борд при определени условия от Кодекса на труда и Закона за държавния служител.
Параграф §9
Министерският съвет, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на вътрешните работи са задължени да приведат приетите и издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с новия закон в срок до 6 месеца след неговото влизане в сила.
§10
Законът за железопътния транспорт влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на същия закон, обнародван в брой 11 от 2021 г. на "Държавен вестник".
§ 16
Параграф 16 от Закона за железопътния транспорт предвижда мерки за прилагане на специфични разпоредби от Регламент (ЕО) № 1371/2007, свързани с правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 11 от 2021 г.
§18
Параграф §18 от Закона за железопътния транспорт влиза в сила на 3 декември 2019 г. и се отнася до вътрешните услуги за железопътен превоз на пътници в България. Законодателството е в съответствие с редица директиви и регламенти на Европейския съюз, които регулират различни аспекти на железопътния транспорт, включително безопасността, оперативната съвместимост и правата на пътниците. Основните директиви включват Директива (ЕС) 2019/944, Директива (ЕС) 2016/2370, и Директива (ЕС) 2012/34/ЕС, а регламентите обхващат права и задължения на пътниците, процедури за лицензиране на железопътни предприятия и безопасност на железопътния транспорт.
