Виж оригиналния текст на документа
Наредба № 6 от 3 август 2017 г. урежда изискванията и техническите условия за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма от органите на съдебната власт. Тя включва правила относно интернет страниците на съдебните органи, формати и технически изисквания на електронните документи, начините за плащане на такси по електронен път, както и изисквания за сигурност и оперативна съвместимост на информационните системи. Наредбата се прилага и за искания за удостоверителни изявления, извършвани в електронна форма.
Пленумът на Висшия съдебен съвет е отговорен за изграждането и поддържането на Единен портал за електронно правосъдие. Чрез този портал се предоставя възможност за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, като услугата е достъпна в удобен диалогов режим, включително за лица с увреждания.
Пленумът на Висшия съдебен съвет е отговорен за воденето, поддържането и актуализирането на регистър на процесуалните действия и удостоверителните изявления, извършвани по електронен път. Регистърът е достъпен на Единния портал за електронно правосъдие. Информацията за тези действия и изявления се разгласява по разбираем и достъпен начин, както чрез портала, така и чрез официалните интернет страници на съдебните органи.
Наредба № 6 от 3 август 2017 г. регламентира достъпа на страните и техните представители до електронни дела и свързани актове. Органите на съдебната власт предоставят необходимите средства за достъп до информация в електронна форма, както и съдействие за получаване на информация относно текущото състояние на производствата и издадените актове. Достъпът трябва да позволява съхраняване и възпроизвеждане на информацията.
Чл. 5 от Наредба № 6 определя задълженията на органите на съдебната власт относно обработката на лични данни. Те са длъжни да събират, обработват, съхраняват и предоставят лични данни само в обхвата на необходимостта за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма. Събраните данни не могат да бъдат използвани за други цели, освен с изрично съгласие на лицето или ако това е разрешено от закон.
Наредба № 6 от 3 август 2017 г. определя задължението за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма при условие, че гражданите или организациите са посочили уникален идентификатор. Проверка на самоличността на заявителя при подаване на електронно заявление се извършва незабавно по реда на Закона за електронната идентификация и по други законово установени начини.
Чл. 7 от Наредба № 6 установява, че интегритетът и авторството на електронно подадените изявления се удостоверяват чрез квалифициран електронен подпис, в съответствие с действащото законодателство, освен ако не е предвидено друго от закон. В наредбата се разглеждат и техническите изисквания и политики на органите на съдебната власт относно извършването на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма.
Наредбата определя изискванията за информационните системи и софтуерните компоненти на органите на съдебната власт, които се използват за процесуални действия и удостоверителни изявления. Всички системи трябва да бъдат достъпни чрез публични програмни интерфейси, които да поддържат версии. Системите трябва да комуникират помежду си чрез документирани интерфейси, а инсталирането на нови версии да става без спиране на работата. В извънредни случаи, спирането на системите трябва да бъде обявено предварително.
Чл. 9 от Наредба № 6 от 3 август 2017 г. определя изискванията към потребителските интерфейси на информационните системи на съдебната власт. Потребителските интерфейси трябва да отговарят на стандартите WCAG 2.0, да прилагат адаптивен дизайн за мобилни устройства и да осигуряват равнопоставеност, прозрачност и достъпност на информацията. Те трябва да предоставят пълна информация за процесуални действия, да гарантират икономичност и ефективност, да предлагат удобство за потребителите и възможност за електронни разплащания.
Член 10 от Наредба № 6 задължава Пленума на Висшия съдебен съвет да разработи и публикува политика за достъпност на съдържанието в Единния портал за електронно правосъдие, насочена към хора с увреждания. Политиката трябва да включва мерки за удовлетворяване на нуждите на различните потребители, информация за участието на лицата с увреждания в разработването на сайта, определяне на средства за управление на достъпността и план за тестове за достъпност. Органите на съдебната власт са задължени да спазват и публикуват тази политика на своите официални интернет страници.
Член 11 от Наредба № 6 задължава Пленума на Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт да осигурят необходимите технически средства за установяване и коригиране на грешки в информацията, преди заинтересованите страни да направят своите изявления относно процесуалните действия и удостоверителни изявления по електронен път.
Наредба № 6 определя как Висшият съдебен съвет поддържа информация в Единния портал за електронно правосъдие относно процесуални действия и удостоверителни изявления. Пленумът предоставя информация за наименования, правни основания, органи на съдебната власт, изисквания, образци на формуляри, срокове, такси и реда за обжалване. Също така, се предоставя информация за подаване на предложения, сигнали, жалби и искания за достъп до обществена информация, както и основни нормативни актове и проекти на нормативни актове.
Наредбата определя задълженията на органите на съдебната власт да поддържат интернет страници с актуална информация, предоставяйки достъп до важни данни като наименование, адрес, контактна информация, начин на извършване на електронни процесуални действия, уникален идентификационен код, данни за банкови сметки и плащания, структура и компетентност на органа, новини и информация за дела. Информацията по определени точки трябва да бъде налична и на английски език.
Наредба № 6 от 3 август 2017 г. определя правилата за формиране на домейни и поддомейни на органите на съдебната власт. Официалните домейни на съдилищата са "justice.bg" и "правосъдие.бг", а на Прокуратурата - "prb.bg" и "прб.бг". Поддомейните на тези домейни са на кирилица. Страниците трябва да бъдат достъпни както с префикс "www", така и без него. Пленумът на Висшия съдебен съвет е отговорен за поддръжката на тези домейни.
Наредба № 6 от 3 август 2017 г. определя, че интернет страниците на съдилищата са базирани на обща функционална и технологична платформа с унифицирана визия. Тези страници са част от единна система за управление на съдържанието, чиято сигурност се осигурява от Висшия съдебен съвет. Върховният касационен и административен съд имат право да използват различни платформи. Администрирането на съдържанието на страниците се извършва от лица, назначени от административните ръководители.
Наредба № 6 от 3 август 2017 г. определя, че интернет страниците на Прокуратурата на Република България трябва да следват унифицирана структура и дизайн, одобрен от пленума на Висшия съдебен съвет. Те са част от единна система за управление на съдържанието, която се администрира и защитава от администрацията на главния прокурор.
Чл. 17 от Наредба № 6 определя изискванията за интернет страниците на органите на съдебната власт, които трябва да следват правилата за институционална идентичност и визуализация на съдържанието, установени от Висшия съдебен съвет. Тези правила включват разположение на наименования и символи, структура на менюта, навигация, удобство на потребителския интерфейс, достъпност, разполагане на електронни препратки и метаданни за автоматизирано търсене.
Член 18 от Наредба № 6 определя изискванията за проверка на съответствието на интернет страниците на органите на съдебната власт с изискванията за достъпност. Проверките се извършват преди публикуване и при промени в софтуера. Те включват тестове за техническа достъпност, които проверяват съвместимостта с помощни средства за лица с увреждания, и експлоатационни тестове, извършвани от лица с увреждания, за оценка на степента на достъпност.
Член 19 от Наредба № 6 осигурява достъп до интернет страниците на органите на съдебната власт чрез Единния портал за електронно правосъдие. В раздел IV се определят изискванията за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма.
Наредба № 6 от 3 август 2017 г. определя условията за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма. Процедурите се осъществяват чрез Единния портал за електронно правосъдие и информационните системи на съдебната власт. Съхраняваната информация включва дата и час на действие, идентификация на потребителя и електронен времеви печат. Осигурява се сигурност на връзките и достъп на оторизирани потребители. Лицата в процеса могат да достъпват информация чрез портала.
Чл. 21 от Наредба № 6 от 3 август 2017 г. определя минималните изисквания за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма. Тези изисквания включват: възможност за извършване на действия съгласно процесуалните закони, удобен унифициран интерфейс, проследяемост и контрол от оторизирани потребители, възможност за създаване на удостоверителни изявления чрез електронни формуляри и подписване с квалифициран електронен подпис.
Чл. 22 от Наредба № 6 предвижда възможността за подаване на заявления за процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма. Заявленията могат да се подават чрез публично достъпен интерфейс или, при технологична невъзможност, чрез електронен документ с неструктурирано съдържание, изпратен на електронна поща. Органите на съдебната власт са задължени да оповестят официалните адреси на електронна поща за приемане на документи. Заявление може да се подава и чрез пълномощник, като се изисква електронен образ на документа за упълномощаване, освен в случай на електронно овластяване, когато такова не е нужно.
Чл. 23 от Наредба № 6 определя, че заявлението се счита за получено от органа на съдебната власт в момента на неговото постъпване в информационната система. Заявителят има възможност да разглежда подадените от него заявления. Документите, подадени електронно, се приемат от лица, назначени от административните ръководители на съответните органи на съдебната власт.
Наредба № 6 от 3 август 2017 г. регламентира извършването на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма. Член 24 предвижда, че при липса на изискване за установяване на авторство на изявления, проверка не се извършва. Интегритетът на данните, предавани през интернет, се осигурява чрез протокол HTTPS и криптирани връзки с протокол TLS, с различни версии в зависимост от типа на интерфейса.
Наредбата регламентира създаването на система за сигурно електронно връчване, която е част от Единния портал за електронно правосъдие. Системата осигурява връчване на документи, свързани с процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма. Електронните документи, подлежащи на връчване, включват документи от процесуални действия, удостоверителни изявления и други документи, изискващи връчване по закон. Системата трябва да отговаря на изискванията на Регламент № (ЕС) 910/2014 и да осигурява автоматизирано известяване за успешното връчване, идентификация на получателя и удостоверяване на времето на действията.
Наредба № 6 регламентира подаването на електронни документи, свързани с процесуални действия и удостоверителни изявления. Подаването става през Единния портал за електронно правосъдие чрез личен профил на заявителя. Изявленията се осъществяват чрез специализирани електронни формуляри, а доказателствата в електронна форма се прикрепят като файлове в портала.
Наредба № 6 от 3 август 2017 г. регламентира подаването на електронни документи в съдебната система. Допуска се подаване чрез електронна поща или на външен носител, като при последния се изисква проверка за злонамерен софтуер. След обработка, външният носител се връща на приносителя. Документи, които не могат да се предоставят електронно, се представят в автентичен вид и се регистрират по установен ред.
Наредбата определя процеса за подаване на електронни документи, включително проверки, които трябва да бъдат извършени. При подаването на електронни документи се извършват проверки за прилагане на документи, уникален идентификатор, представителство, злонамерен софтуер и валидност на електронния подпис. Проверките се извършват автоматизирано, а при успешен прием се изпраща уведомление на заявителя. При проблеми, заявителят получава автоматично съобщение с описание на проблема.
Заявителят на процесуалното действие или удостоверителното изявление носи отговорност за правилното попълване на електронния формуляр и прикрепянето на необходимите електронни документи. В случай на грешки при предаване на изявлението, рискът е изцяло за заявителя.
Наредбата регламентира изискванията за електронни документи, които могат да бъдат със структурирано или неструктурирано съдържание. Структурираните документи следва да имат предварително дефинирана структура, одобрена от Висшия съдебен съвет. При автоматизиран обмен между системите на съдебната и изпълнителната власт, тези документи трябва да отговарят на специфични протоколи. Неструктурираните документи включват всички останали видове. За текстови, таблични и презентационни документи се изисква използването на ISO/IEC 26300 формат с определени кодировки, освен при наличие на необходимост от друг формат.
Чл. 31 от Наредба № 6 допуска приемането на различни файлови формати за електронни документи с неструктурирано съдържание. Включват се формати, които могат да съдържат електронен подпис, одобрени формати без електронен подпис и формати, подписани с квалифициран електронен подпис. Списъкът на допустимите формати включва 'jpeg', 'tiff', 'png', 'gif', 'mp3', 'wma', 'avi', 'mp4', 'mpeg', 'wmv'. Подписването на файлове може да става с вграден или прикачен електронен подпис, а при компресия не трябва да се допуска загуба на информация. Забранява се изпращането на документи в криптиран вид.
Наредбата регламентира условията за приемане на електронни изявления и документи от органите на съдебната власт. Изисква се изрично писмено съгласие от лицето, което желае да извърши процесуално действие в електронна форма. Съгласието може да бъде изразено чрез електронен формуляр с квалифициран електронен подпис, хартиен формуляр, подаден лично или чрез упълномощено лице, или чрез електронен формуляр за заповед за изпълнение. Съгласието може да важи за конкретно дело или за всички дела, по които лицето е страна. Лицата, изразили съгласие, трябва да посочат електронен адрес.
Лицата, които заявяват извършването на процесуално действие в електронна форма, имат задължението да приемат електронните изявления и документи, изпратени от органите на съдебната власт, свързани с резултатите от автоматизираните проверки по чл. 28, ал. 1.
Наредба № 6 от 3 август 2017 г. регламентира достъпа на гражданите и организациите до електронните изявления и документи на органите на съдебната власт. Достъпът се осъществява чрез електронен адрес, който позволява автоматизирано изпращане на електронни съобщения. Възможните адреси включват одобрени програмни интерфейси, адреси в системата за сигурно електронно връчване и част от Единния портал за електронно правосъдие. Информационните системи, обслужващи тези адреси, трябва да осигуряват пълнота на предаваните документи, удостоверяване на получаването, възможност за получаване на документи с квалифициран електронен подпис и обмен на прикачени електронни документи.
Чл. 35 от Наредба № 6 урежда процедурата за връчване на електронни изявления и документи от съдебната власт. Връчването става чрез изпращане на съобщение на електронна поща, което съдържа информация за изтегляне на документа. Документите се считат за връчени след успешна идентификация на получателя. Ако получателят не изтегли документа в срок от пет работни дни, той се връчва по друг предвиден законов ред. Връчването може да бъде удостоверено и от доставчик на квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща.
Получателят на електронни изявления от съдебната власт е задължен да уведомява за промени в представителната власт, съгласието за получаване на електронни документи и електронния адрес. Промяната влиза в сила от момента на уведомлението. Съгласието за получаване на електронни изявления може да бъде оттеглено по всяко време чрез електронен формуляр с квалифициран електронен подпис или чрез формуляр на хартия в регистратурата на съдебния орган.
Държавните органи, организациите, предоставящи обществени услуги, и лицата с публични функции получават електронни изявления и документи от съдебната власт за целите на процесуални действия и удостоверителни изявления, съгласно установения ред в чл. 32 - 36 от наредбата.
Наредбата регламентира издаването на електронни документи от органите на съдебната власт, които могат да бъдат структурирани или неструктурирани. Документите следва да използват отворени формати, съвместими с електронни подписи, и да бъдат в формат ISO/IEC 26300. За текстови документи се допуска кодировка UTF-8 или Windows Cyrillic. При компресирани файлови формати не трябва да се допуска загуба на информация, която би променила изходната информация.
Чл. 38а от Наредба № 6 предвижда, че при отсъствие на основания за връчване на електронни изявления и документи, съобщенията за заповедни производства, заедно с приложените актове, ще се генерират и изпращат за връчване чрез информационната система на съда, според указан адрес. След успешното връчване, съдебният служител е задължен да въведе съобщенията в информационните системи на съдебната власт, в съответствие с установените процедури.
Чл. 39 от Наредба № 6 регламентира процеса на подаване на документи до съдебната власт на хартиен носител. Изявленията и актовете на хартиен носител се въвеждат в информационните системи чрез снемане на електронен образ с помощта на сканиращо устройство. Съдебният служител проверява съответствието на снетия образ с оригинала и удостоверява с подпис. Документите се връщат на подателя след въвеждането им. Специални разпоредби се прилагат за заявления за издаване на заповеди за изпълнение и за случаи на технологична невъзможност за снемане на електронен образ.
Чл. 40 от Наредба № 6 указва, че електронните образи, създадени по чл. 39, ал. 1, трябва да се съхраняват в файлов формат 'pdf' с подходяща резолюция, осигуряваща точно възпроизвеждане на информацията, без загуби или промени в изходните данни.
Чл. 41 от Наредба № 6 предвижда реда за завеждане и движение на хартиени документи при определени условия, като се спазват Правилника за администрацията в съдилищата и Правилника за администрацията на Прокуратурата. Обстоятелствата, свързани с тези действия, трябва да бъдат отбелязани в информационните системи на съдебната власт.
Органите на съдебната власт са задължени да приемат плащания на държавни такси и други задължения чрез електронни платежни инструменти, включително банкови карти. Пленумът на Висшия съдебен съвет осигурява възможност за плащания по електронен път през Единния портал на електронно правосъдие. Плащанията не могат да се нареждат без посредничеството на доставчиците на платежни услуги, а плащането се счита за извършено, когато органът на съдебната власт получи потвърждение от информационната система на платежния инструмент.
Търговските банки, клоновете на чуждестранните банки и системните оператори на платежни системи са задължени да уведомяват органа на съдебната власт за всяко наредено плащане, както и за всяко отменено нареждане за плащане, без значение от начина на плащане.
Наредбата предвижда, че Пленумът на Висшия съдебен съвет поддържа електронна услуга чрез Единния портал за електронно правосъдие. За всяко заявено процесуално действие или удостоверително изявление се генерира уникален идентификатор, който се използва за плащане на дължимите такси и разходи към съдебната власт.
Чл. 45 от Наредба № 6 предвижда, че Пленумът на Висшия съдебен съвет поддържа приложение-калкулатор в Единния портал за електронно правосъдие, което позволява изчисляване на дължимите държавни такси за процесуални действия и генериране на формализиран документ с данни за плащането. При подаване на заявление за заповед за изпълнение електронният формуляр показва на заявителя размера на дължимата такса, изчислена от приложението-калкулатор.
Чл. 45а от Наредба № 6, нова с ДВ, бр. 93 от 2023 г. предвижда, че Пленумът на Висшия съдебен съвет трябва да осигури възможност за постъпване на структурирани данни в информационната система на компетентния съд. Тези данни включват размера на постъпилите суми по единната сметка за заповедни производства, датата на постъпване и уникалния идентификатор, както и друга информация, посочена в документа за плащането. Раздел I от Глава шеста на наредбата е посветен на изискванията за информационна сигурност.
Пленумът на Висшия съдебен съвет отговаря за координацията на дейностите, свързани с мрежовата и информационната сигурност на информационните системи, използвани от органите на съдебната власт. Освен това, той осигурява необходимия софтуер и хардуер за изпълнение на тези дейности.
Чл. 47 от Наредба № 6 определя, че Висшият съдебен съвет приема правила за мрежова и информационна сигурност на информационните системи в съдебната власт. Правилата трябва да отговарят на международния стандарт ISO 27001 и да включват изисквания за управление на информационната сигурност, защита на активите, сигурност на човешките ресурси, физическа сигурност, управление на операциите, контрол на достъпа, непрекъсваемост на работните процеси, управление на инциденти и взаимоотношения с външни организации.
Наредба № 6 от 3 август 2017 г. регламентира отговорността на административните ръководители на органите на съдебната власт за мрежовата и информационната сигурност. Всеки ръководител назначава служител или звено, отговорно за сигурността, на базата на професионални качества и експертни познания в IT сферата. Функциите на тези служители включват изготвяне на процедури за сигурност, консултиране на ръководството, осигуряване на достъп до информационни ресурси, контрол на мерките за сигурност, участие в разследвания на инциденти и изготвяне на доклади за настъпили инциденти.
Пленумът на Висшия съдебен съвет е отговорен за повишаване на квалификацията на служителите, ангажирани с електронни процесуални действия. Той организира сертификационни обучения, които обхващат политики за сигурност, мрежови системи, софтуерни и хардуерни решения, както и разработване на процедури за сигурност. Обученията трябва да се провеждат поне веднъж годишно.
Чл. 50 от Наредба № 6 предвижда, че органите на съдебната власт са задължени да използват електронната среда и общи стандарти за обмен на електронни документи. Изключения от това правило се допускат за специфични информационни системи, регулирани с нормативен акт, като например Единната информационна система за противодействие на престъпността.
Чл. 51 от Наредба № 6 определя, че стандартите и протоколите за обмен на електронни документи се одобряват от Висшия съдебен съвет и Междуведомствения съвет. Стандартите включват изисквания за оперативна съвместимост на данните, структурата на електронните документи и протоколите за обмена и сигурността на информацията.
Чл. 52 от Наредба № 6 от 3 август 2017 г. определя задълженията на Пленума на Висшия съдебен съвет относно организирането на вписвания на общите изисквания за информационните системи на съдебната власт. Това включва воденето на няколко регистъра от Държавна агенция "Електронно управление", които са: регистър на регистрите, регистър на информационните обекти, регистър на стандартите, регистър на процесуалните действия и удостоверителните изявления, регистър на информационните ресурси и регистър на технологичните стандарти.
Наредба № 6 определя стандартите за комуникация между органите на съдебната власт и публични функции, организации, предоставящи обществени услуги, и административни органи. Комуникацията се осъществява по стандарти, описани в Регистъра на стандартите и включва формализирани описания на данни, които подлежат на унифициране, като имена на физически и юридически лица, идентификатори, адреси и контакти.
Наредба № 6 от 3 август 2017 г. определя задълженията на органите на съдебната власт за сигурен обмен на електронни документи с публични функции, организации, предоставящи обществени услуги и административни органи, вписани в Административния регистър. Обменът на електронни документи се извършва по технически протокол, определен в Наредбата за общите изисквания към информационните системи.
Пленумът на Висшия съдебен съвет отговаря за контрола върху изпълнението на Наредба № 6 от 3 август 2017 г. За целта, той поддържа Регистър на информационните ресурси в органите на съдебната власт, който служи за основа на контролната дейност.
Наредба № 6 регламентира извършването на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма. Създава се електронен регистър на информационните ресурси в органите на съдебната власт, който съдържа данни за хардуер, софтуер и лицензи. Поддържат се метаданни за всеки ресурс, включително информация за производители, срокове на поддръжка и цена на придобиване. Регистърът се съхранява безсрочно. Наредбата е приета на основание Закона за съдебната власт и влиза в сила от деня на обнародването. Преходни разпоредби предвиждат срокове за интеграция на информационните системи и идентификация на физически лица.
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 6 от 3 август 2017 г. се уточняват условията и определенията, свързани със злонамерен софтуер. Според наредбата, злонамереният софтуер е определен като софтуер, който прониква в компютърни системи или мрежи без знанието на потребителя и води до нежелани състояния или резултати.
Наредба № 6 от 3 август 2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма е издадена на основание членове от Закона за съдебната власт. Приета е с решение на пленума на Висшия съдебен съвет, записано в протокол № 25 от същата дата.
Информационните системи на съдебната власт трябва да бъдат адаптирани за комуникация помежду си и с Единния портал за електронно правосъдие в съответствие със сроковете, определени в Закона за съдебната власт, конкретно в § 216, ал. 1 и § 219.
Органите на съдебната власт имат право да извършват действия по чл. 39 - 41 от Наредба № 6, в сроковете предвидени в § 216, ал. 1 от Закона за съдебната власт, но само при условие на технологична и техническа готовност и след решение на пленума на Висшия съдебен съвет.
Параграф §5 от Наредба № 6 предвижда, че в сроковете, определени в § 229, т. 4 от Закона за съдебната власт, информационните системи на органите на съдебната власт трябва да бъдат адаптирани, за да осигурят комуникация и сигурен обмен на електронни документи с публични лица, организации, предоставящи обществени услуги, и административни органи, които са вписани в Административния регистър, поддържан от Министерския съвет, съгласно чл. 53 - 54 от наредбата.
Параграф §6 от Наредба № 6 предвижда, че до 1 август 2018 г. за идентификация на физически лица, освен по реда на Закона за електронната идентификация и други законово определени методи, е допустимо да се използва и прочитане на личен идентификатор от квалифициран електронен подпис.
Наредба № 6 от 3 август 2017 г. влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на наредбата, са обнародвани в брой 93 от 2023 г. и ще влязат в сила от 01.07.2024 г.
Наредба № 6 от 3 август 2017 г. е издадена във връзка с измененията и допълненията в глава тридесет и седма от Гражданския процесуален кодекс, обнародвани в Държавен вестник, брой 11 от 2 февруари 2023 г. Приемането на наредбата е извършено с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет, по т. 3 от протокол № 30 от 30 октомври 2023 г.