ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда обществените отношения, свързани с производството и потреблението на електрическа и топлинна енергия, енергия за охлаждане от възобновяеми източници, биогаз, зелен водород, както и енергия от възобновяеми източници за транспорт, включително небиологични и рециклирани горива. За въпроси, които не са уредени в закона, се прилага Законът за енергетиката.
Чл. 2
Законът за енергията от възобновяеми източници цели да насърчи производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, като включва различни аспекти, като енергия в транспорта, биогаз и зелен водород. Основните цели включват създаване на условия за интегриране на възобновяеми източници в мрежите, осигуряване на информация за заинтересованите лица, повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия, както и опазване на околната среда. Законът предвижда и мерки за подкрепа на научни изследвания и развитие в областта, както и за изграждане на необходимата инфраструктура.
Чл. 3
Министерският съвет определя държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, приема планове и схеми за подпомагане, одобрява проекти за сътрудничество с други държави от ЕС, и приема подзаконови нормативни актове.
Чл. 3а
Член 3а от Закона за енергията от възобновяеми източници определя, че при формулирането на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на различни видове горива от биомаса и небиологичен произход, включително рециклирани горива, трябва да се вземе предвид приоритетният ред на отпадъците. Освен това, се отчитат изискванията относно жизнения цикъл и влиянието на управлението на специфичните потоци от отпадъци, съгласно Закона за управление на отпадъците.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници определя държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми източници, биогаз и зелен водород, както и на енергия в транспорта. Министърът на енергетиката отговаря за оценка на схемите за подпомагане, контрол върху издаването на гаранции за произход на енергия и международно сътрудничество в областта на възобновяемите източници. Оценките на схемите за подпомагане се извършват на всеки 5 години и се включват в актуализациите на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници определя задълженията на министъра на околната среда и водите и други министри за разработване на механизми за одитиране на информация относно устойчивостта на биогоривата и емисиите на парникови газове. Те също така трябва да организират списък на одитиращите лица и да подават информация за критериите за устойчивост на горивата. Освен това, се разработва план за приоритетни зони за вятърна енергия, който отчита националните цели, потенциала за производство на електрическа енергия и екологичната чувствителност на зоните. В плана се включват правила за смекчаващи мерки при изграждане на обекти за възобновяема енергия, който подлежи на екологична оценка. Всички необходими разрешения за изграждане на тези обекти трябва да се издават в срок до една година, включително оценките за въздействие върху околната среда.
Чл. 5а
Чл. 5а от Закона за енергията от възобновяеми източници определя задълженията на министъра на земеделието и храните относно събирането на информация за суровини от земеделието, животновъдството и горското стопанство за производство на биогорива. Министърът трябва да организира събирането на данни за потенциала, производството и потреблението на тези суровини, както и да изготви анализ за влиянието на зърнените и други култури върху хранителния баланс на страната. Информацията и анализът се предоставят на министъра на енергетиката за актуализиране на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата.
Чл. 5б
Министърът на околната среда и водите може да представя на Европейската комисия доклади относно емисиите на парникови газове от селскостопански суровини в териториалните единици на страната, класифицирани на ниво 2 от Номенклатурата на статистическите териториални единици. Докладите трябва да съдържат информация за методите и източниците на данни, използвани за изчисляване на емисиите, като се вземат предвид характеристиките на почвите, климата и добивите.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за енергията от възобновяеми източници описва правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Тя определя преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, контролира разходите и задълженията на операторите на мрежите, а също така осигурява информация на министъра на енергетиката и Агенцията за устойчиво енергийно развитие. КЕВР също така оценява регулаторните препятствия пред дългосрочните споразумения за изкупуване на електрическа енергия и предприема мерки за тяхното отстраняване.
Чл. 7
Член 7 от Закона за енергията от възобновяеми източници определя правомощията и задълженията на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Основната му роля е да насърчава производството и потреблението на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми източници, биогаз и зелен водород, както и енергията в транспорта. Изпълнителният директор е отговорен за разработването на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата, организиране на мерки за насърчаване на възобновяемата енергия, издаване на гаранции за произход на енергията и контрол на информацията относно строителството на енергийни обекти. Освен това, той участва в популяризирането на мерките за насърчаване на възобновяемата енергия и изготвя наръчници за изграждане на енергийни обекти.
Чл. 8
Областният управител осигурява и координира насърчаването на производството и потреблението на електрическа и топлинна енергия, биогаз, зелен водород и възобновяеми горива на територията на областта. Той предоставя информация на АУЕР относно изпълнението на програмите и предлага изменения в наредби, когато процедурите не отговарят на изискванията.
Чл. 9
Общинските съвети са задължени да приемат дългосрочни програми, които да насърчават използването на енергията от възобновяеми източници. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 86 от 2023 г. и влиза в сила на 13.10.2023 г.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за енергията от възобновяеми източници задължава кмета на общината да разработва и внася за приемане дългосрочни програми за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници. Програмите трябва да включват анализи, мерки за изграждане на системи и обекти, както и схеми за подпомагане на проекти, свързани с възобновяемите източници. Дългосрочните програми се разработват за срок от 10 години и кметът е отговорен за тяхното изпълнение и популяризиране.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за енергията от възобновяеми източници определя задълженията на органите на държавната власт и местното самоуправление при регулирането на разрешителни и лицензионни процедури. Те трябва да осигурят прозрачност, недискриминация и отчетност, да предвидят опростени и ускорени процедури за проекти, свързани с възобновяеми източници, и да предоставят информация за необходимите процедури. Освен това, новите и реконструираните сгради за обществено обслужване трябва да отговарят на стандартите за нулево потребление на енергия.
Чл. 12
Законът определя националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници (ВИ) в брутното крайно потребление на енергия и задължителни минимални цели за 2030 г. Досега, от 1 януари 2021 г., делът на ВИ трябва да е минимум 16%. При недостатъчен дял, се предприемат мерки за компенсация, включително увеличаване на ВИ, корекции в секторите на топлинна енергия и транспорт, и финансови плащания. В допълнение, делът на биогоривата в транспорта не трябва да надвишава 7%. За периодите 2021-2025 и 2026-2030, делът на ВИ в топлинната енергия и охлаждането трябва да се увеличава с 1,3 процентни пункта средно годишно.
Чл. 12а
Чл. 12а от Закона за енергията от възобновяеми източници, който беше новоразработен с ДВ, бр. 91 от 2018 г., е отменен с ДВ, бр. 86 от 2023 г. и влиза в сила от 13.10.2023 г.
Чл. 13
Член 13 от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда задължителни минимални дялове на енергията от възобновяеми източници в транспорта. За биогорива от ново поколение и биогаз, минималните дялове са 0,2% през 2022 г., 1% през 2025 г. и 3,5% през 2030 г. Включват се и небиологични горива, когато се използват за производството на конвенционални горива. Делът на биогоривата от култури с висок риск от непреки промени в земеползването не трябва да надвишава нивото от 2019 г., освен ако не са сертифицирани като с нисък риск. От 2023 до 2030 г. делът на такива горива трябва да намалее до 0%. Делът на биогорива от суровини тип "Б" е ограничен до 1,7%. Правилата за изчисляване на дяловете се определят с наредба на министъра на енергетиката.
Чл. 14
Чл. 14 регламентира статистическите прехвърляния на енергия от възобновяеми източници между Република България и други държави - членки на ЕС. Прехвърлянията се основават на договори и се отчитат за целите на енергийния баланс на България, когато страната придобива енергия, но не и когато я предоставя. Действието на прехвърлянията става валидно след нотификация до Европейската комисия.
Чл. 15
Чл. 15 регламентира съвместни проекти между Република България и други държави членки на ЕС, свързани с производството на енергия от възобновяеми източници. Проектите могат да се отчитат за изпълнението на националната цел за дял на възобновяемата енергия, при условие че енергията е произведена след 25 юни 2009 г. и е потребена в ЕС. Допустими са съвместни проекти и с трети държави, при спазване на определени условия. Министърът на енергетиката може да иска отчет на произведената в трета държава енергия при изграждане на междусистемни връзки. Съвместните проекти могат да включват частни оператори и да продължат до 31 декември 2030 г.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за енергията от възобновяеми източници позволява на България и други държави членки на ЕС да сключват споразумения за съвместни схеми за подпомагане. Прилагането на тези схеми може да включва статистическо прехвърляне на енергия между държавите или установяване на правила за разпределение на енергийни количества. Министърът на енергетиката е задължен да уведомява Европейската комисия и участващите държави за договорите и проектите, свързани с тези схеми.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници чрез различни мерки, включително разработване на схеми за подпомагане, финансиране на проекти, учредяване на право на строеж и въвеждане на задължения за включване на енергия от възобновяеми източници. Също така, схемите за подпомагане трябва да спазват законодателството за държавни помощи и да бъдат достъпни за домакинства с ниски доходи. Разрешения за строеж за инсталации за слънчева енергия могат да се считат за издадени при неполучаване на отговор в срок от един месец. Всички необходими разрешения за изграждане на енергийни обекти трябва да бъдат издадени в срок до една година.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда мерки за насърчаване на производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници. Основните насоки включват: гарантиран достъп до електрическите мрежи, осигуряване на необходимата инфраструктура, приоритетно диспечиране и изкупуване на произведената енергия, определяне на преференциални цени и подпомагане на проекти за изграждане на системи за топлинна енергия. Специално внимание се отделя и на производството на биогаз и зелен водород с мерки за недискриминация и задължително изкупуване на качествени продукти.
Чл. 18а
Чл. 18а от Закона за енергията от възобновяеми източници определя условията, при които краен клиент може да стане потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници. Потребителите имат право да произвеждат, съхраняват и продават излишъците от електрическа енергия, да инсталират и експлоатират съоръжения за съхранение на енергия, и да запазят правата си на краен клиент. Освен това, потребителите в една сграда могат да споделят произведената енергия помежду си. Законът предвижда мерки за насърчаване на потреблението на собствена електрическа енергия, включително за уязвими клиенти и премахване на регулаторни пречки. Инсталацията може да е собственост на трета страна, но потребителят остава отговорен.
Чл. 18б
Чл. 18б от Закона за енергията от възобновяеми източници описва правата и условията за участие на крайните клиенти в общности за възобновяема енергия. Общностите могат да произвеждат, потребяват и продават излишната енергия, като имат достъп до енергийния пазар на недискриминационен принцип. Развитието на тези общности се насърчава чрез премахване на регулаторни пречки, осигуряване на сътрудничество с оператори на мрежи, и предоставяне на достъп до финансиране и информация. Изпълнителният директор на АУЕР е отговорен за оценка на препятствията и потенциала за развитие на общностите.
Чл. 19
Член 19 от Закона за енергията от възобновяеми източници е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 86 от 2023 г., и влиза в сила от 13 октомври 2023 г.
Чл. 20
Член 20 от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда задължение за въвеждане на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници при нови или реконструирани сгради, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно. Минимум 15% от необходимата топлинна енергия и енергия за охлаждане на сградата трябва да бъде произведена от възобновяеми източници. Инвестиционните проекти и обследванията за енергийна ефективност задължително анализират възможностите за използване на възобновяеми източници. При модернизация на производствени процеси в малки и средни предприятия мерките за енергийна ефективност трябва да се комбинират с инсталации за производство на топлинна енергия от възобновяеми източници. Изискванията не важат за сгради на въоръжените сили, ако противоречат на предназначението им.
Чл. 20а
Чл. 20а от Закона за енергията от възобновяеми източници е новоприет текст, който влиза в сила на 01.04.2013 г. и е отменен с изменения в закона, публикувани в Държавен вестник, бр. 33 от 2014 г. Текстът не е в сила и не се прилага след датата на отмяната.
Чл. 20б
Чл. 20б от Закона за енергията от възобновяеми източници е нова разпоредба, публикувана в Държавен вестник, брой 29 от 2012 г., и влязла в сила на 01.04.2013 г. Въпреки това, тя е отменена с разпоредба, публикувана в Държавен вестник, брой 33 от 2014 г.
Чл. 20в
Член 20в от Закона за енергията от възобновяеми източници, който е бил нов при обнародването си в Държавен вестник, бр. 29 от 2012 г. и е влязъл в сила от 01.04.2013 г., е отменен с обнародването в Държавен вестник, бр. 33 от 2014 г.
Чл. 20г
Член 20г от Закона за енергията от възобновяеми източници е бил нов, приет с ДВ, бр. 29 от 2012 г., и е влязъл в сила на 01.04.2013 г. Впоследствие, той е отменен с ДВ, бр. 33 от 2014 г.
Чл. 20д.
Член 20д. е нова разпоредба, приета с Държавен вестник, брой 29 от 2012 г. и влиза в сила на 01.04.2013 г. Тази разпоредба е изменяна с Държавен вестник, брой 59 от 2013 г., с влизане в сила на 05.07.2013 г. Впоследствие, членът е отменен с Държавен вестник, брой 33 от 2014 г.
Чл. 20е
Член 20е, който е нов в Държавен вестник, брой 29 от 2012 г., влиза в сила на 01.04.2013 г. и е отменен с Държавен вестник, брой 33 от 2014 г., не съдържа актуални разпоредби, тъй като е бил отменен.
Чл. 21
Чл. 21 регламентира дейностите по монтиране и поддръжка на съоръжения за биомаса, слънчеви фотоволтаични преобразуватели, слънчеви топлинни инсталации, термопомпи и геотермални системи, които могат да се извършват само от лица с необходимата професионална квалификация. Придобиването на квалификацията става по реда на Закона за професионалното образование и обучение. Институциите, предоставящи обучение, са длъжни да докладват на АУЕР за лицата, придобили квалификация. Признаването на квалификации от други държави се извършва по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. Държавният образователен стандарт за квалификация по професия, свързана с възобновяеми източници, ще бъде определен с наредба на министъра на образованието.
Чл. 22
Според чл. 22 от Закона за енергията от възобновяеми източници, всяка община трябва да създаде център за административно обслужване, който да предоставя информация и указания на потребителите относно процедурите за изграждане, реконструкция или основен ремонт на енергийни обекти. Центърът организира издаването на разрешения за строеж и ползване, оповестява наръчника за процедурите и съгласува графици за изграждане. Сроковете за издаване на разрешения са до две години, а за обекти с мощност до 150 kW - до една година. Сроковете могат да се удължават при наличие на спорове.
Чл. 23
Член 23 от Закона за енергията от възобновяеми източници е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 86 от 2023 г., и влиза в сила от 13 октомври 2023 г.
Чл. 24
Член 24 от Закона за енергията от възобновяеми източници е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 86 от 2023 година, и влязъл в сила на 13 октомври 2023 година.
Чл. 25
Член 25 от Закона за енергията от възобновяеми източници е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 86 от 2023 г., и влиза в сила на 13 октомври 2023 г.
Чл. 25а
Краен клиент може да изгражда енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници на покриви и фасади на сгради, използвайки енергията само за собствено потребление. Общата инсталирана мощност не може да надвишава 5 MW и може да бъде до два пъти размера на предоставената мощност. Клиентът подава уведомление до оператора на електрическата мрежа, който в срок от 14 дни предоставя допълнително споразумение, определящо техническите изисквания и правата на страните. Това споразумение се сключва преди издаване на разрешение за строеж, а клиентът може да внася произведената електрическа енергия в мрежата само след изпълнение на изискванията за присъединяване.
Чл. 26
Чл. 26 определя процедурата за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Исканията за присъединяване се подават пред оператора на електрическата мрежа, който извършва проучване и издава становище с техническите изисквания и прогнозна цена. Сроковете за издаване на становището зависят от инсталираната мощност на обекта. При необходимост от разширение на мрежата, операторът уведомява за сроковете. Производителят може да сключи предварителен договор за присъединяване и след това окончателен договор, който определя условията и цената за присъединяване. Процедурите трябва да завършат в срок от 6 месеца, освен ако не бъдат удължени от производителя.
Чл. 26а
Чл. 26а от Закона за енергията от възобновяеми източници установява правила за модернизация на обекти за производство на електрическа енергия. При модернизация, която не увеличава общата инсталирана мощност, не се изисква процедура по присъединяване, а производителят уведомява оператора на електрическата мрежа. Ако модернизацията увеличава мощността с до 50%, операторите разглеждат искането с предимство, издават становище в срок от един месец и сключват договор в срок от 15 дни. Не се провеждат процедури по опазване на околната среда, ако модернизацията не изисква допълнителни имоти и е в съответствие с екологичните мерки. Оценката за необходимостта от ОВОС за вятърни обекти е ограничена до значителните въздействия от промените.
Чл. 26б
Чл. 26б от Закона предвижда, че производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, които искат да изградят допълнителни съоръжения без увеличаване на договорената присъединена мощност, могат да подадат искане до оператора на мрежата за подписване на допълнително споразумение. Не е необходимо да се предоставя гаранция, а операторът е задължен да подпише споразумението в срок от 30 дни.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за енергията от възобновяеми източници определя разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергийни обекти. Разходите до границата на собственост на електрическите съоръжения са за сметка на производителя, докато разходите от тази граница до мястото на присъединяване, както и за развитие на електрическите мрежи, са за сметка на собственика на мрежата. Границата на собственост се определя съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. Средствата за търговско измерване на електрическата енергия се разполагат на границата на собственост или най-близо до нея. При определени условия, мястото на присъединяване съвпада с мястото на измерване на потребяваната електрическа енергия, когато инсталираната мощност не надвишава предоставената мощност.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за енергията от възобновяеми източници регламентира задълженията на операторите на преносната и разпределителните електрически мрежи за инвестиции и отчетност в контекста на възобновяемата енергия. Операторите трябва да включват средства за развитие на мрежите в ежегодните си програми, да докладват на КЕВР за изпълнението на дейностите и да поддържат електронни публични регистри на исканията за присъединяване. Регистърът съдържа информация за подадените искания, статуса им и техническите данни за мрежата. Публичните регистри не включват търговска информация с чувствителен характер.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда, че производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници трябва да предоставят гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки MW присъединена мощност, в срок от три месеца след получаване на становище за присъединяване. Ако не предоставят гаранцията, становището се счита за невалидно. Гаранцията се връща, ако не се подаде искане за договор за присъединяване в срок, но може да бъде усвоена, ако са направени разходи от оператора. Гаранцията обезпечава задълженията на производителя при сключване на договори и се освобождава при присъединяване на обекта. Лица, които не променят общата присъединена мощност, не дължат предоставяне на гаранция.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за енергията от възобновяеми източници регламентира условията за достъп до преносната и разпределителната мрежа за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници. Производителите с инсталирана мощност над 30 kW трябва да сключат договор за достъп с оператора на мрежата, докато тези с мощност до 30 kW използват разпределителните мрежи при одобрени условия. Договорите определят условията за изпълнение на прогнозните графици и обезщетения при ограничаване на производството, освен в случаи на планови ремонти. Производителите над 200 kW трябва да предават данни в реално време на оператора. Операторите могат да ограничават подаваната енергия при надвишаване на преносните възможности и трябва да уведомяват производителите за предстоящи ограничения. На всеки 6 месеца операторите докладват на КЕВР за значителни намаления на пренесената енергия и предприетите мерки.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за енергията от възобновяеми източници определя условията за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници от обществения доставчик и крайните снабдители. Енергията, произведена от обекти с мощност под 500 kW, се изкупува на преференциални цени, които са валидни за определени периоди в зависимост от източника на енергия. Сроковете за изкупуване започват от въвеждането в експлоатация на обекта. Цените не могат да се променят през срока на договора, освен в определени случаи. Има специфични условия за обекти, които получават финансова помощ, и за производители в затруднено положение. При установяване на нарушения, свързани с прилагането на преференциални цени, общественият доставчик е задължен да коригира цената и да уведомява съответните органи.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за енергията от възобновяеми източници регламентира определянето на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на водноелектрически централи над 10 MW. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) определя цените ежегодно до 30 юни и при съществени изменения в ценообразуващите елементи. Цените се базират на различни фактори, включително инвестиционни разходи и производителност. Преференциалната цена важи за целия срок на договора и след изтичането му не се предоставят преференции. КЕВР ежегодно актуализира цената за енергия от биомаса, отразявайки изменения в разходите за суровини, горива и труд.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за енергията от възобновяеми източници определя, че дейностите, свързани с издаването, прехвърлянето и отмяната на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници, се извършват от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Тези дейности трябва да са в съответствие със стандарта CEN - EN 16325.
Чл. 34
Законът за енергията от възобновяеми източници предвижда издаване на гаранции за произход на производители на енергия, които удостоверяват произхода на произведената енергия от възобновяеми източници. Гаранцията важи 12 месеца и съдържа информация за източника, периода на производство, вида на енергията, местоположението на обекта, инсталираната мощност и уникален идентификационен номер. Гаранцията не може да бъде прехвърляна след изтичане на срока, но може да се използва от доставчика за доказване на дела на възобновяемата енергия в енергийния състав до 18 месеца след производството. Гаранциите могат да се прехвърлят и на клиенти в други държави членки срещу такса. Използват се за доказване на дела на възобновяемата енергия в общата доставена енергия от доставчика.
Чл. 35
Агенцията за устойчиво енергийно развитие признава гаранции за произход, издадени от други държави - членки на ЕС, освен ако не са изпълнени изискванията на чл. 34, ал. 1. Признаването става след решение на Европейската комисия. Гаранциите за произход се управляват чрез единен електронен регистър. Агенцията не признава гаранции от трети държави, освен при наличие на споразумение за съвместно признаване. Условията за управление на гаранциите се определят с наредба на министъра на енергетиката.
Чл. 35а
Член 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда събиране на такса за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия. Размерът на таксата се определя чрез формула, в която се включват преференциалната цена на електрическата енергия и количеството изкупена енергия от обществения доставчик. Производителите на такава енергия са задължени да плащат тази такса.
Чл. 35б
Чл. 35б регламентира удържането и внасянето на такса от обществения доставчик или крайния снабдител. Лицата, задължени да извършват това, трябва да подават тримесечна справка за дължимата такса в ДКЕВР, която се представя до 15-о число на месеца след изтичането на тримесечието. Таксата се внася в държавния бюджет в същия срок.
Чл. 35в
Чл. 35в от Закона за енергията от възобновяеми източници регламентира последиците при невнесена в срок такса по чл. 35а. За невнесената такса се начислява лихва в размер на законната лихва, а самата такса не подлежи на възстановяване. При просрочие, таксата може да бъде събирана чрез принудително изпълнение от публичен изпълнител. Актът за установяване на вземането се издава от председателя на ДКЕВР. Глава пета от закона обхваща производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в транспорта, включително биогорива и горива от биомаса, с изменения, влезли в сила на 13.10.2023 г.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за енергията от възобновяеми източници насърчава производството и потреблението на различни видове биогорива и възобновяеми горива чрез осигуряване на достъпност, ефективност на двигателите, предлагане на смеси с нефтени горива, устойчиво развитие на селското и горското стопанство, нови технологии за оползотворяване на отпадъци, развитие на електрически автомобили и изграждане на инфраструктура за зареждане на електрически автомобили. Финансова подкрепа за биогорива се предоставя при спазване на критерии за устойчивост и намаляване на емисиите на парникови газове.
Чл. 37
Чл. 37 определя условията за предоставяне на финансова подкрепа за биогорива и горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци. Подкрепата е възможна само ако горивата отговарят на критерии за устойчивост и намаление на емисиите на парникови газове. За биогорива от селскостопанска биомаса се изисква те да не произхождат от терени с висока стойност за биоразнообразието или от терени с високи въглеродни запаси. Горивата от горскостопанска биомаса също трябва да отговарят на специфични критерии за устойчиво производство и управление на ресурсите. Освен това, за да се предостави финансова подкрепа, е необходимо намаление на емисиите на парникови газове в зависимост от типа и датата на експлоатация на инсталацията.
Чл. 38
Член 38 от Закона за енергията от възобновяеми източници е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 86 от 2023 година, и влиза в сила от 13 октомври 2023 година.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за енергията от възобновяеми източници определя условията, при които икономическите оператори не са задължени да доказват определени обстоятелства, когато Европейската комисия приеме решения относно схеми за производство на биогорива и горива от биомаса. Основните точки включват: 1. Схемите трябва да предоставят точни данни за намаляване на парниковите газове. 2. Съответствие с изискванията за възобновяема електрическа енергия в транспорта. 3. Критерии за устойчивост на партидите горива. 4. Информация за опазване на околната среда. 5. Признаване на защитени зони за екосистеми и видове. Министърът на околната среда и водите може да отправи искания до Европейската комисия за оценка на суровини и уведомява за създаване на национални схеми, като също така си сътрудничи с други държави членки.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за енергията от възобновяеми източници регламентира условията, при които биогоривата и горивата от биомаса могат да получат финансова подкрепа. За целта икономическите оператори, произвеждащи или внасящи суровини за тези горива, трябва да спазват определени критерии за устойчивост и намаление на емисиите на парникови газове, да използват система за масов баланс, да осигурят одитирането на информацията и да представят доказателства за проведените одити.
Чл. 41
Член 41 от Закона за енергията от възобновяеми източници е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 86 от 2023 г., и влезе в сила на 13 октомври 2023 г.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за енергията от възобновяеми източници определя изискванията за система за масов баланс, която позволява смесване на партиди от суровини или горива с различни характеристики за устойчивост и намаление на емисии на парникови газове. Системата осигурява, че информацията за характеристиките на смесените партиди остава прикрепена и гарантира, че всички партиди, напуснали сместа, запазват същите устойчиви характеристики. Освен това, всяка партида се отчита само веднъж при изчисляването на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници и предоставя информация за подкрепата, получена при производството на партидата.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона предвижда одитиране и сертифициране на информацията, предоставяна от икономическите оператори, свързана с биогоривата и горивата от биомаса. Одитирането и сертифицирането се прилагат за различни видове горива, произведени в ЕС или внесени. Освен това, информация за географския произход и вида на суровините трябва да бъде предоставяна на потребителите чрез интернет страниците на операторите и да се актуализира ежегодно.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за енергията от възобновяеми източници определя условията и реда, по които Министерският съвет издава наредба за набиране на информация от икономическите оператори относно мерките за защита на околната среда. Наредбата включва извършване на одити за съответствие на биогоривата и горивата от биомаса с критериите за устойчивост и намаление на емисиите на парникови газове. Освен това, предвижда издаване и отнемане на сертификати за съответствие на горивата, откриване и проследяване на суровините за производство на биогорива от ново поколение и предприемане на мерки при неправомерни действия. Наредбата се приема по предложение на министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и храните, а методиката за изчисляване на емисиите на парникови газове се одобрява от министъра на околната среда и водите, министъра на енергетиката и министъра на земеделието и храните.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда, че биогоривата и техните производни могат да се използват в транспорта, както в чист вид, така и в смеси с течни горива от нефтен произход. Освен това, в транспорта е разрешена употребата на всякакъв друг вид енергия от възобновяеми източници.
Чл. 46
Течните горива от биомаса могат да се използват за производство на електрическа и топлинна енергия, както и за охлаждане, при условие че отговарят на установените критерии за устойчивост.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за енергията от възобновяеми източници определя изискванията за пускане на пазара на течни горива от нефтен произход, смесени с биогорива. От 1 април 2019 г. се изисква горивото за дизелови двигатели да съдържа минимум 6% биодизел, от които 1% да е от ново поколение. За бензинови двигатели от 1 март 2019 г. е необходимо съдържание на минимум 9% биоетанол. От 1 септември 2024 г. за дизелови двигатели ще е задължително съдържание на 6% биодизел с 2% от ново поколение, а от 1 март 2025 г. за бензинови двигатели - 9% биоетанол с 1% от ново поколение. Разпространителите трябва да предлагат горивата в съответствие с тези изисквания в срокове, определени в закона.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за енергията от възобновяеми източници регламентира задълженията на лицата, които пускат на пазара биогорива и техните смеси с нефтени горива. Те трябва да съставят декларация за съответствие с изискванията за качество и да посочват процентното съдържание на биогориво. Декларацията трябва да бъде предоставена на разпространителите, а те на следващите разпространители. При проверки, всички участници трябва да представят декларацията и свързаните документи.
Чл. 49
Смесването на биогорива с течни горива от нефтен произход е разрешено само в лицензирани данъчни складове, съгласно Закона за акцизите и данъчните складове.
Чл. 50
Чл. 50 регламентира търговията, съхранението и управлението на нефтопродукти от Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Агенцията купува и продава нефтопродукти, предназначени за държавни резерви и военновременни запаси, които не могат да бъдат смесвани с биогорива. Външните съхранители са отговорни за съхранението на тези резерви. Освен това, задължените лица трябва да създават запаси за извънредни ситуации, несмесени с биогорива. Лицата, закупуващи горива за бензинови и дизелови двигатели, са длъжни да ги смесват с биоетанол и/или биодизел, докато горивата за авиация, корабоплаването и железопътния транспорт трябва да бъдат предлагани несмесени с биогорива.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за енергията от възобновяеми източници регламентира контрола върху качеството на биогоривата и техните смеси с течни горива от нефтен произход, както и на течните горива от биомаса. Контролът се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от упълномощени от него лица. Техническите и качествените изисквания към биогоривата и условията за техния контрол се определят с наредба, издадена по Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Чл. 52
Член 52 от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда създаването на Национална информационна система в Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), която да осигурява достъпност и разполагаемост на информация относно потенциала, производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в България. Системата ще предоставя информация за националните цели, докладите за изпълнение на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата, квалификационни схеми за обучение, мерки за стимулиране на производството и потреблението на различни видове енергия, както и информация за семинари и конференции. Освен това, системата ще предоставя данни за производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници и свързаните сектори.
Чл. 53
Член 53 от Закона за енергията от възобновяеми източници определя задълженията за предоставяне на информация от различни икономически оператори. Производителите на електрическа и топлинна енергия, операторите на мрежи, общественият доставчик, крайните снабдители, разпространителите на биогорива и други доставчици на услуги и оборудване са задължени да предоставят информация, свързана с производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници. Информацията трябва да се предоставя на тримесечни и годишни периоди, като сроковете са определени в закона.
Чл. 54
Член 54 от Закона за енергията от възобновяеми източници определя, че съдържанието, структурата, условията и редът за набиране и предоставяне на информация, както и за актуализиране и поддържане на Националната информационна система, ще бъдат определени с наредба на министъра на енергетиката. Този член е изменен през 2013 и 2015 г.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда, че при установяване на нарушения на изискванията на чл. 47 или 48, председателят на ДАМТН или упълномощени лица могат да прилагат следните мерки: 1. Временно спиране на пускането на пазара и разпространението на течни горива и запечатване на обектите, при липса на декларация за съответствие или недостатъчна информация в предоставената декларация; 2. Забрана за пускане на пазара и разпространение на течни горива при установено несъответствие с изискванията на чл. 47 след изпитване в акредитирана лаборатория; 3. Разпореждане за изтегляне на течни горива от пазара, ако резултатите от изпитване на контролна проба не са оспорени в 7-дневен срок или ако оспорването е потвърдено от арбитражна проба.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за енергията от възобновяеми източници регламентира прилагането на принудителни административни мерки. Те се извършват с мотивирана заповед, която съдържа задължителни предписания и удостоверителни знаци. Заповедта се съобщава на заинтересованото лице и може да бъде обжалвана, без да спира изпълнението на мярката. Собствениците на проверяваното течно гориво от нефтен произход поемат щетите от мерките, освен ако те бъдат отменени по съдебен ред. Мерките могат да бъдат отменени, ако след лабораторно изпитване се установи съответствие с изискванията за съдържание на биогорива.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда, че Комисията за енергийно и водно регулиране има правомощия да налага принудителни административни мерки на лица, които нарушават законодателството, застрашават сигурността на енергийната система или не спазват условията за лицензирана дейност. Производството по налагане и обжалване на тези мерки е регламентирано в глава тринадесета на Закона за енергетиката.
Чл. 58
Изпълнителният директор на АУЕР или упълномощено лице има право да издава задължителни предписания за отстраняване на нарушения на закона и свързаните подзаконови актове. Предписанията включват срокове за изпълнение, а лицата, на които са дадени предписанията, са длъжни да уведомят за тяхното изпълнение в определения срок.
Чл. 59
Кметовете на общини и областни управители имат задължения, свързани с разработването и изпълнението на програми за насърчаване на енергията от възобновяеми източници. Неправилното изпълнение на тези задължения води до глоба от 2000 до 10 000 лв. за кметовете, ако не внесат дългосрочна програма или не изпълнят други задължения, а за областните управители, ако не предоставят необходимата информация на АУЕР.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда налагане на имуществена санкция на енергийни предприятия, ако операторите на преносни или разпределителни мрежи не изпълнят определени задължения. Санкцията варира от 20 000 до 30 000 лв. при първо нарушение, а при повторно извършено нарушение, санкцията е в трикратен размер.
Чл. 60а
Чл. 60а от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда санкции за оператори на електропреносни и електроразпределителни мрежи при нарушения на разпоредби относно присъединяване на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници. За първо нарушение се налага имуществена санкция от 10 000 до 1 000 000 лв. На длъжностни лица, допуснали нарушение, се налага глоба от 1000 до 10 000 лв. При повторно нарушение санкцията на оператора е между 30 000 и 3 000 000 лв., а на длъжностното лице - от 3000 до 30 000 лв.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда имуществена санкция за енергийни предприятия, които незаконосъобразно отказват присъединяване към енергийна мрежа, сключване на договори за изкупуване на електрическа енергия, достъп до мрежи за пренос или разпределение на електрическа енергия и природен газ, присъединяване на обекти за производство на топлинна енергия от възобновяеми източници, или изкупуване на произведена топлинна енергия. Санкцията е в размер от 20 000 до 1 000 000 лв. При повторно нарушение санкцията е в трикратен размер.
Чл. 62
Член 62 от Закона за енергията от възобновяеми източници е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 21 от 2021 година.
Чл. 63
На обществени доставчици или крайни снабдители, които не изпълнят задължения по чл. 18, ал. 4, т. 5 или чл. 31, се налага имуществена санкция между 70 000 и 200 000 лв. При повторно нарушение санкцията е трикратен размер на първоначалната.
Чл. 64
Член 64 от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда санкции за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които не изпълнят задълженията си. Глобите варират от 300 до 3000 лв. или имуществени санкции от 500 до 10 000 лв. за нарушения на чл. 34, ал. 8. Лица, които не предоставят необходимата информация, също подлежат на глоби от 1000 до 3000 лв. или имуществени санкции от 10 000 до 20 000 лв.
Чл. 65
На лица, издаващи сертификати за биогорива и горива от биомаса в нарушение на критериите за устойчивост и намаление на емисиите, се налага имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв. Лица, извършващи одити в нарушение на наредбата, подлежат на санкция от 10 000 до 20 000 лв. При повторно нарушение санкциите се увеличават до трикратен размер.
Чл. 66
Съгласно Чл. 66 от Закона за енергията от възобновяеми източници, всяко лице, което пречи на контролната дейност на длъжностни лица, подлежи на административно наказание. Наказанието е глоба от 2000 до 5000 лв. за физически лица и имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. за юридически лица или еднолични търговци. При повторно нарушение, санкцията се увеличава на трикратен размер.
Чл. 67
На лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход, се налагат различни санкции в зависимост от нарушената разпоредба. За нарушение на чл. 47, ал. 1 се налага имуществена санкция от 200 000 лв. За разпространители, нарушаващи чл. 47, ал. 3, глобата е 50 000 лв. или имуществена санкция от 100 000 лв. За краен разпространител, нарушаващ чл. 47, ал. 4, глобата е 25 000 лв. или имуществена санкция от 50 000 лв. Лица, нарушаващи чл. 50, ал. 4, получават глоба от 5000 лв. или имуществена санкция от 10 000 лв. При повторно нарушение глобите са в трикратен размер.
Чл. 67а
Член 67а от Закона за енергията от възобновяеми източници е нов, публикуван в Държавен вестник, брой 29 от 2012 г. и влиза в сила на 10.04.2012 г. По-късно е отменен с Държавен вестник, брой 33 от 2014 г.
Чл. 68
Лицата, които нарушават разпоредбите на Закона за енергията от възобновяеми източници или свързани нормативни актове, могат да бъдат наказани с глоба от 1000 до 2000 лв. За юридически лица и еднолични търговци глобата е между 5000 и 10 000 лв. При повторно нарушение размерът на глобите и санкциите се увеличава на трикратен.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за енергията от възобновяеми източници определя процедурите за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления. Административните нарушения се установяват от длъжностни лица, определени от различни институции, включително Министерството на околната среда и водите, КЕВР, АУЕР и ДАМТН. Наказателните постановления се издават от съответните ръководители на тези институции или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Чл. 70
Актовете по чл. 69, ал. 1, т. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници трябва да се съставят, като се спазват изискванията на чл. 43а, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Чл. 71
Когато нарушителят е известен, но не е намерен на посочения адрес или е напуснал страната, наказателното постановление не се връчва и влиза в сила след два месеца. В постановленията задължително се посочва, че наложените глоби и разходите за проби от течни горива постъпват в бюджета на ДАМТН и служат за покана за доброволно изпълнение.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за енергията от възобновяеми източници определя, че нарушенията по чл. 49 се установяват от митническите органи. Процедурата за установяване на тези нарушения се извършва съгласно Закона за акцизите и данъчните складове, както и съответните подзаконови нормативни актове.
Чл. 73, § 1-70
Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) регламентира производството, разпространението и ползването на енергия от възобновяеми източници. Основните разпоредби включват определяне на санкции за неподаване на справки относно таксите, определяне на биогорива и биомаса, и задължения за производителите и доставчиците на енергия. Законът предвижда механизми за подпомагане на производството на енергия от възобновяеми източници и въвежда изискванията на съответните директиви на Европейския съюз. Предвиждат се и различни видове биогорива, както и условия за присъединяване на нови енергийни обекти.
§ 1
Законът определя термини и понятия, свързани с енергията от възобновяеми източници, биогоривата и биомасата. Включени са определения на биогорива, биомаса, брутно крайно потребление на енергия, гаранция за произход, енергия за собствени нужди и потребление, комбинирано изгаряне, задължения за енергия от възобновяеми източници, и различни видове горива и ресурси. Задават се критерии за устойчивост и се въвеждат нови категории за биогорива от ново поколение, както и специфични изисквания за производството и разпространението на тези горива. Определят се и условията за създаване на общности за възобновяема енергия и механизми за подпомагане на производството от възобновяеми източници.
§2
Законът въвежда изискванията на две директиви на Европейския парламент и Съвета, а именно: Директива 2009/28/ЕО от 23 април 2009 г., която насърчава използването на енергия от възобновяеми източници, и Директива (ЕС) 2018/2001 от 11 декември 2018 г., която също цели насърчаване на енергията от възобновяеми източници. Тези директиви изменят и отменят предходни директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО.
§3
Разпоредбите на закона, касаещи държавите - членки на Европейския съюз, важат също и за държавите, които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
§5
Параграф §5 от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда задължения за представяне на доклади на Европейската комисия относно напредъка в сектора на възобновяемата енергия. Първият доклад трябва да бъде представен до 31 декември 2011 г. и да съдържа информация относно създаването на единен административен орган, автоматично одобряване на заявления и обозначаване на подходящи географски обекти за добив на енергия. Министърът на енергетиката е отговорен за изготвянето на два доклада, единият от които е свързан с биогоривата, а другият с електрическата енергия от възобновяеми източници, с определени срокове за представяне.
§6
Параграф §6 определя условията за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Присъединяването може да се извърши по досегашния ред или при новите условия на закона, в зависимост от изпълнението на определени задължения от страна на производителите. Съществуват специфични изисквания за предварителните договори, които трябва да бъдат изпълнени в срок до една година. При неизпълнение на условията, договорите се смятат за прекратени. Документите за присъединяване се представят пред съответните предприятия, които следят за спазването на сроковете и условията.
§7
Параграф §7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници урежда условията за дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. За енергийни обекти, с изключение на водноелектрически централи с мощност над 10 MW, въведени в експлоатация преди влизането в сила на закона, действието на договорите остава, а преференциалната цена е тази, която е била в сила към момента на влизането на закона. За обекти с предварителни договори за присъединяване, цената за изкупуване е определена на база констативния акт за завършване. Цените остават постоянни за срока на договора, когато обектът е въведен в експлоатация на един етап. Сроковете за задължително изкупуване за съществуващите производители са предвидени в отменения закон.
§8
Съгласно §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници, ДКЕВР е задължена да определи и обяви преференциални цени в срок до един месец от влизането в сила на закона. До момента на определяне на тези цени, се прилагат цените, които са в сила към датата на влизането на закона.
§9
Сертификатите за произход на енергията от възобновяеми източници, издадени от ДКЕВР, запазват действието си. ДКЕВР ще продължи да издава сертификати, докато не влезе в сила нова наредба. Производителите на енергия от възобновяеми източници трябва да подадат заявления за сертификати в двумесечен срок след влизането в сила на новата наредба. Общественият доставчик и крайните снабдители са задължени да изкупуват електрическата енергия, за която са издадени сертификати, с изключение на определени количества. Комисията за енергийно и водно регулиране ще предостави необходимата информация за издаване на сертификатите.
§10
Съгласно §10 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници, подзаконовите нормативни актове, необходими за прилагането на закона, трябва да бъдат приети в срок от един месец след влизането му в сила, с изключение на наредбите по чл. 44, ал. 1 и чл. 21, ал. 5, които имат удължени срокове. Подзаконовите актове, издадени по отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници, ще продължат да се прилагат до приемането на новите подзаконови актове, при условие че не противоречат на новия закон.
Параграф §12
Параграф §12 указва, че административнонаказателните производства, които са били започнати преди влизането в сила на новия закон, ще продължат да се разглеждат по реда, по който са започнати, съгласно отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата.
§ 13
В Закона за енергетиката се правят изменения, свързани с терминологията и задълженията за дял на енергията от възобновяеми източници. Основните изменения включват: добавяне на задължения за дял на енергията от възобновяеми източници, замяна на термини от 'възобновяеми енергийни източници' с 'възобновяеми източници', и уточняване на определенията за присъединяване към електрическата мрежа.
§14
В Закона за устройство на територията се добавят нови разпоредби, свързани с монтажа на инсталации за производство на електрическа, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници. Новата точка 14 в чл. 147 позволява инсталирането на такива системи с мощност до 30 kW включително, на съществуващи сгради в урбанизирани територии. За тези инсталации е необходимо да се представят становища от инженери, придружени с чертежи и схеми.
§15
В Закона за енергийната ефективност се извършват изменения, включително смяна на името на Агенцията по енергийна ефективност на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Въвеждат се нови алинеи и изменения в съществуващите членове, свързани с финансирането на дейности по енергийна ефективност и възобновяеми източници. Фондът за енергийна ефективност вече включва и възобновяеми източници, а нови проекти за финансиране ще бъдат насочени към производството на енергия от тези източници. Провеждат се и изменения в състава на управителните органи на фонда, както и в процедурите за кандидатстване за финансиране.
§16
Агенцията за устойчиво енергийно развитие става правоприемник на Агенцията по енергийна ефективност, поемайки нейната дейност, активи, пасиви и права. Министерският съвет е задължен да приеме устройствен правилник за новата агенция в срок от два месеца след влизането на закона в сила.
§17
В параграф 17 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за енергията от възобновяеми източници се прави изменение в Закона за водите. В чл. 43, ал. 2 на Закона за водите, след запетаята се добавя уточнение относно ползването на индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до 50 kW. Тези системи могат да използват енергията на сухите зони в земните недра и на подземните води с температура до 20°С, с изключение на минералните води.
§18
Параграф 18 от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда изменения в Закона за акцизите и данъчните складове. В чл. 32, ал. 1, т. 8 и 9 се уточняват акцизите за безоловен бензин и газьол с определено съдържание на биоетанол и биодизел. В чл. 109 се въвеждат нови алинеи, които предвиждат глоби за физически и юридически лица, които смесват биогорива с течни горива от нефтен произход без да са платили акциз. При повторно нарушение глобите и санкциите се увеличават. В чл. 124, ал. 3 се заличават определени думи.
§19
В Закона за местните данъци и такси, чл. 24, ал. 1, се правят изменения в т. 18 и т. 19, където термина "възобновяеми енергийни източници" е заменен с "възобновяеми източници". Тези промени целят да уточнят терминологията, използвана в закона.
Параграф §20 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за енергията от възобновяеми източници.
В Закона за опазване на околната среда, в чл. 142д, ал. 2, т. 1, се правят изменения, свързани с термини, отнасящи се до възобновяемите източници на енергия. В буква "б" се заменят думите "възобновяемите енергийни източници, в частност използване на" с "енергията от възобновяеми източници, в частност от". В буква "д" думите "възобновяеми енергийни източници" се заменят с "енергия от възобновяеми източници".
§ 21
В Закона за чистотата на атмосферния въздух се правят изменения в допълнителните разпоредби. В § 1, т. 21 се добавят нови категории, свързани с извънпътната техника, включващи кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, трактори и плавателни съдове за отдих. Освен това, след думите "газьоли и" се добавя изречението "течни горива от биомаса, включително".
§22
В Закона за общинския дълг, в чл. 19а, се добавя нова разпоредба, която позволява общински дългове да се покриват и чрез средства от фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници".
§23
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прави изменение, като в чл. 22, ал. 1, т. 1, буква "м" след думата "ефективност" се добавя "и възобновяеми източници". Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби, свързани със Закона за енергията от възобновяеми източници.
§24
В Закона за корпоративното подоходно облагане се извършва изменение, при което в член 31, алинея 1, точка 16 след думата "ефективност" се добавя "и възобновяеми източници". Това изменение актуализира законодателството, свързано с облагането на корпоративните доходи, като включва и възобновяемите източници в контекста на енергийна ефективност.
§25
Законът влиза в сила от деня на обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които имат специфични дати на влизане в сила. Член 20, ал. 1, 2 и 3 влизат в сила на 1 януари 2012 г. за обществени сгради и на 31 декември 2014 г. за останалите. Член 21, ал. 1-4 влиза в сила на 31 декември 2012 г. Член 22, ал. 1-5 влиза в сила на 1 януари 2012 г. Член 23, ал. 1-12 влиза в сила на 1 юли 2012 г. Законът е приет на 21 април 2011 г. от 41-ото Народно събрание.
§ 17
Параграф 17 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници определя условията за цените на договорите за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници за енергийни обекти, които не са въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на закона. За водноелектрически централи с мощност над 10 MW, цената е действащата към датата на въвеждането в експлоатация. В случай на поетапно въвеждане в експлоатация, цената се определя по чл. 31.
Параграф 18
Параграф 18 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници урежда процеса по присъединяване на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници към преносната и разпределителната мрежа. Преносните и разпределителните предприятия трябва да изготвят графици за присъединяване в срок до три месеца след влизането в сила на закона. Производителите имат срок от един месец да заявят съгласие или несъгласие относно предложените срокове за присъединяване. При съгласие, сроковете се определят с анекс към предварителния договор. При несъгласие, договорите се смятат за прекратени. Съществуват и специфични разпоредби за производители на електрическа енергия от биомаса, както и задължение за електроенергийния системен оператор да публикува информация за присъединените производители на интернет страницата си на всеки 6 месеца.
§ 23
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 април 2013 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за енергетиката, обнародвани в ДВ, бр. 54 от 2012 г., които влизат в сила от 17.07.2012 г.
§ 204
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи и членове, които имат специфични дати на влизане в сила. Параграф 23, § 121, § 189, т. 2, § 198 и § 199, ал. 3 влизат в сила от 1 януари 2012 г.; член 81б влиза в сила от 3 март 2013 г.; член 120, ал. 6 влиза в сила от 1 януари 2014 г.
§22
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който е обнародван в Държавен вестник, брой 59 от 2013 г. и е в сила от 05.07.2013 г.
§19
С §19 от Закона за енергията от възобновяеми източници, публикуван в Държавен вестник, бр. 35 от 2011 г., се извършват изменения, които включват замяна на наименованията на институции. Думите "министърът на икономиката, енергетиката и туризма", "министъра на икономиката, енергетиката и туризма" и "Министерството на икономиката, енергетиката и туризма" се заменят с "министърът на икономиката и енергетиката", "министъра на икономиката и енергетиката" и "Министерството на икономиката и енергетиката".
§21
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение на Закона за младостта, който е обнародван в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г. и влиза в сила от 02.08.2013 г.
§55
Законът за енергията от възобновяеми източници влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., който е обнародван в бр. 109 от 2013 г. и влиза в сила от 01.01.2014 г.
§ 10
Законът влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на § 2, който влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби също се отнасят до Закона за изменение на закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, обнародван в ДВ, бр. 14 от 2015 г.
§ 55
Параграф 55 от Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда замяна на изразите "Министерството на икономиката и енергетиката", "министърът на икономиката и енергетиката" и "министъра на икономиката и енергетиката" с новите термини "Министерството на енергетиката", "министърът на енергетиката" и "министъра на енергетиката". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, брой 17 от 2015 г. и в сила от 06.03.2015 г.
§ 44
Параграф 44 от Закона за енергията от възобновяеми източници постановява, че всички актове, издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, по отношение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, запазват своето действие.
§ 53
Параграф §53 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда изменения и допълнения в текста на закона, включително замяна на термина 'Държавната комисия за енергийно и водно регулиране' с 'Комисията за енергийно и водно регулиране' и съответно замяна на абревиатурата 'ДКЕВР' с 'КЕВР'.
§54
Параграф §54 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници уточнява, че насърченията, предвидени в чл. 18, ал. 1, т. 6, 7 и 8, както и в чл. 31 и 32, не се прилагат за нови енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на закона. Изключение правят обектите по чл. 24, т. 1 и 3.
§57
Законът за енергията от възобновяеми източници влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 13, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за енергийната ефективност са обнародвани в брой 35 от 2015 г. и влизат в сила от 15.05.2015 г.
§32
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на закона за енергетиката, обнародван в ДВ, бр. 56 от 2015 г. и в сила от 24.07.2015 г.
§17
До 31 юли 2015 г. Комисията за енергийно и водно регулиране е задължена да приеме решение за установяване на нетното специфично производство на електрическа енергия, на базата на което са определени преференциалните цени в предишни решения. Член 14 не се прилага в този случай.
§18
Параграф 18 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници регламентира условията за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са изградени с национална или европейска схема за подпомагане. Цените, които се прилагат, са тези по чл. 31, ал. 8, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Производителите трябва да приведат договорите си в съответствие с новите изисквания до 31 юли 2015 г. След изтичането на този срок, общественият доставчик или съответният краен снабдител са задължени да изкупуват електрическата енергия по определените цени, дори и при неизпълнение на задължението от производителите. За тези производители не се прилагат разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3, а след изтичането на срока на договора преференциални цени не се предоставят.
§19
Параграф 19 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници уточнява, че разпоредбата на чл. 18, ал. 7 не се прилага за енергийни обекти, въведени в експлоатация преди влизането в сила на закона. За обекти, заявени за присъединяване, но не въведени в експлоатация, е необходимо да се подаде заявление до оператора на електроразпределителната мрежа в срок от един месец след влизането в сила на измененията в наредбата по чл. 116, ал. 7. Наредбата трябва да бъде приведена в съответствие със закона в същия срок.
§20
Параграф 20 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници гласи, че насърченията, предвидени в членове 18, ал. 1, т. 6, 7 и 8, както и в членове 31 и 32, не се прилагат за енергийни обекти, които произвеждат електрическа енергия от възобновяеми източници по член 24, т. 3, ако те са въведени в експлоатация след 1 януари 2016 г.
§ 25
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с изменения в Закона за Българската агенция по безопасност на храните, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 58 от 2017 г. и влизат в сила от 18.07.2017 г.
§ 25
Параграф 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници предвижда замяна на наименованието на министерството, от "министъра на земеделието и храните" на "министъра на земеделието, храните и горите". Тази промяна е в сила за целия закон и е част от измененията, направени през годините.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са обнародвани в Държавен вестник, брой 38 от 2018 г. с влизане в сила на 08.05.2018 г. Следват изменения от брой 91 от 2018 г. и брой 41 от 2019 г., с влизане в сила на 21.05.2019 г. Най-новото допълнение е от брой 86 от 2023 г., с влизане в сила на 13.10.2023 г.
Параграф §68
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници се определят условията за сключване на договори за компенсиране с премия за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW. Договорите трябва да бъдат сключени до 31 октомври 2018 г. и да влязат в сила не по-късно от 1 януари 2019 г. Предвидени са условия за комбинирано сключване на договори за производители с обекти под 4 MW, както и механизми за определяне и изплащане на премии. Премиите се предоставят до изтичане на срока на дългосрочните договори за изкупуване. Освен това, се уточняват процедурите за издаване на гаранции за произход на произведената електрическа енергия и взаимодействието между фондове и доставчици.
§ 74
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграфи 11, 14, 15, 16, 19, 22, 23, 24, 25, 32, 33, 35, 36, 39, 40, 41, 42 и § 64 (т. 1 - 4) влизат в сила от 1 юли 2018 г. Параграфи 63 и 66 влизат в сила от 30 април 2018 г., а параграфи 5, 6, 9, 10 и 73 влизат в сила от 1 януари 2019 г.
§18
Параграф §18 от Закона за енергията от възобновяеми източници посочва, че законът въвежда изискванията на чл. 2 и Приложение II от Директива (ЕС) 2015/1513, която изменя Директива 98/70/ЕО относно качеството на горивата и Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Тези разпоредби са част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, обнародван в Държавен вестник, брой 91 от 2018 г.
§20
Този параграф регламентира изпълнението на Решение на Европейската комисия относно подпомагането на производството на енергия от възобновяеми източници в България. Операторът на електропреносната мрежа получава средства от обществения доставчик и Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за компенсиране на разходите за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници за определени периоди. Комисията за енергийно и водно регулиране определя размера на средствата въз основа на количеството на произведената и потребената електрическа енергия от възобновяеми източници. Освен това, операторът на електропреносната мрежа е задължен да разходва предоставените средства за изграждането на междусистемен електропровод.
§21
Актовете, свързани с прилагането на Закона за енергията от възобновяеми източници, трябва да бъдат приведени в съответствие с новия закон в срок от 6 месеца след неговото влизане в сила. Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е обнародван в Държавен вестник, брой 41 от 2019 г. и влиза в сила на 21.05.2019 г., с последни изменения, обнародвани в брой 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.
§ 41
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. По-специално, параграфи 2, 6, 7 (т. 1), 13, 19, 20, 21, 23, 24 и 37 (т. 1-3) влизат в сила от 1 юли 2019 г., а параграф 22 влиза в сила три месеца след обнародването. Допълнителни изменения и разпоредби към Закона за енергетиката са обнародвани в Държавен вестник, бр. 9 от 2021 г. и в бр. 86 от 2023 г., с влизане в сила съответно на 02.02.2021 г. и 13.10.2023 г.
§ 34
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 7, който влиза в сила от 1 януари 2021 г. Заключителните разпоредби се отнасят към закона за допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 42 от 2022 г. и влиза в сила от 07.06.2022 г.
§ 4
Законът за енергията от възобновяеми източници влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за подпомагане на земеделските производители са обнародвани в бр. 102 от 2022 г. и влизат в сила от 01.01.2023 г.
§ 57
В §57 от Закона за енергията от възобновяеми източници се предвижда замяна на наименованията "министърът на земеделието, храните и горите" с "министърът на земеделието" навсякъде в текста на закона. Това изменение е част от по-широки изменения и допълнения на закона, публикувани в Държавен вестник от 2011 г. до 2022 г.
§106
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на член 33а, алинея 2, която влиза в сила от 1 март 2023 г. Преходните и заключителни разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, който е обнародван в Държавен вестник, брой 86 от 2023 г. и влиза в сила от 13.10.2023 г.
§ 66
Параграф 66 от закона определя, че разпоредбите на член 31, алинея 15-18 се прилагат за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които имат договори за изкупуване на електрическата енергия по преференциални цени, сключени преди влизането в сила на закона.
§ 70
Параграф 70 от Закона за енергията от възобновяеми източници регламентира условията за присъединяване на енергийни обекти, произвеждащи електрическа енергия от възобновяеми източници, в контекста на новите разпоредби. Обектите с предварителен договор за присъединяване ще се присъединяват по досегашния ред. За обектите, за които са издадени становища, но не са сключени договори, се предоставя гаранция, която трябва да бъде осигурена в срок до три месеца след влизането в сила на закона. При непредоставяне на гаранцията в указания срок, процедурата по присъединяване се прекратява.
§71
Договорите за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия, които са завършени и производителят е подал искане за 72-часови проби до датата на влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници, се считат за безсрочни.
§72
Операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи са задължени да създадат регистър с актуална информация в двумесечен срок след влизането в сила на закона. Освен това, те трябва да разработят географската информационна система в срок от шест месеца след влизането в сила на закона.
§ 73
Подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на закона и Закона за енергетиката, трябва да бъдат приведени в съответствие с новия закон в срок до три месеца от влизането му в сила. Компетентните министри трябва да предложат изменения за преодоляване на препятствията пред развитието на общности за възобновяема енергия до 1 март 2024 г. Изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие трябва да изготви оценките по чл. 18а, ал. 5 и чл. 18б, ал. 4 до 31 декември 2023 г., както и наръчника по чл. 7, ал. 2, т. 16 в срок до три месеца от влизането в сила на закона.
§90
Законът за енергията от възобновяеми източници влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са част от Закона за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е обнародван в бр. 106 от 2023 г. и влиза в сила на 22.12.2023 г.
§10
Законът за енергията от възобновяеми източници влиза в сила на 1 януари 2024 г., освен параграф 4, който влиза в сила на 1 март 2024 г., и параграфи 7, 8 и 9, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Законът е свързан с релевантни директиви и регламенти на Европейския съюз, насочени към вътрешния пазар на електроенергия и насърчаване на използването на възобновяеми източници.
