Виж оригиналния текст на документа
Наредба № 6 урежда реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. Тя определя изисквания за процедурите на измерване, осигуряване и контрол на качеството на измерванията, както и регистрирането и предоставянето на резултатите на контролни органи. Измерванията служат за проверка на спазването на нормите за допустими емисии, установени с различни наредби и закони, свързани с опазването на околната среда.
Наредбата определя реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, които се изпускат в атмосферния въздух от неподвижни източници. Според член 2, подлежат на измерване всички организирани производствени и вентилационни газови потоци, изпускани от обектите с неподвижни източници на емисии.
Наредбата регламентира реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. Измерванията могат да бъдат контролни, възлагани на акредитирани лаборатории, или собствени, извършвани от собственика на обекта. Собствените измервания се делят на непрекъснати и периодични. За извършване на собствени измервания се изискват сертификати за функционална годност, електромагнитна съвместимост, управление на качеството, калибриране и акредитация на лабораториите. Собствениците на обекти са задължени да възлагат годишни контролни тестове на системите за непрекъснати измервания на акредитирани лаборатории.
Собствениците или ползвателите на обекти с неподвижни източници на емисии са отговорни за всички разходи, свързани с измерванията на вредни вещества, включително закупуването на средства за измерване и поддържането на техническа изправност на точките за вземане на проби.
Собственикът или ползвателят на обекта е длъжен да осигури неограничен достъп на компетентните органи до обекта и до всички свързани документи и данни за емисиите в атмосферния въздух. Те също така трябва да оказват съдействие на органите и лабораториите при измерванията на емисиите.
Наредбата определя реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. Всички измервания трябва да се извършват по регламентирани методи, съгласно ЗЧАВ. Когато няма налични регламентирани методи, собственикът или ползвателят на обекта е отговорен за разработването им.
Наредба № 6 определя реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Измерванията се извършват с модерни средства и методи. Собственикът на обекта е задължен да представи документация за измерванията в Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ). Директорът на РИОСВ трябва да съгласува обхвата на измерванията в срок от 14 дни, а Изпълнителният директор на ИАОС – методите и средствата за измерване в срок от един месец.
Член 8 от Наредба № 6, която регламентира реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 61 от 2017 г., и влезе в сила на 28 юли 2017 г.
Член 9 от Наредба № 6, изменен през 2017 г., определя, че допълнителни изисквания за процедурите по измерване на емисиите, включително вземане на проби, регистриране, обработка, съхранение и представяне на резултатите, ще бъдат установени с инструкции на министъра на околната среда и водите. Глава трета на наредбата се фокусира върху процедурите за пробовземане и измерване на емисиите.
Наредба № 6 от 26 март 1999 г. определя, че измерванията на емисиите на вредни вещества в производствени и вентилационни газове трябва да се извършват след последния технологичен агрегат или пречиствателно съоръжение. Промените в текста са направени с изменение, публикувано в ДВ, бр. 34 от 2011 г.
Чл. 11 от Наредба № 6 регламентира задълженията на собствениците или ползвателите на обекти с неподвижни източници на емисии. Те трябва да оборудват обектите с точки за вземане на проби и средства за измерване, за да се извършват необходимите измервания в съответствие с действащите стандарти. Разположението и броят на точките за проби се определят от собственика и се утвърдиха от директора на РИОСВ.
Наредба № 6 определя условията за измерване на емисиите на вредни вещества от неподвижни източници. Член 12 описва изискванията за осигуряване на електрозахранване и оборудване на точки за вземане на проби, които трябва да отговарят на определени условия за достъпност, правилно измерване и безопасност. Включва специфични размери за щуцерите на точките за вземане на проби в зависимост от типа на източника, с възможност за изключения след съгласуване с РИОСВ.
Наредба № 6 от 26 март 1999 г. определя реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Чл. 13 регламентира задълженията на собствениците или ползвателите на обектите относно провеждането на газодинамични и емисионни изследвания, както и съгласуването на местоположението и броя на автоматичните средства за измерване с директора на РИОСВ. Изискванията включват осигуряване на непрекъснато и точно измерване на емисиите, независимост от външни фактори и представителност на резултатите. Автоматичните средства за измерване трябва да бъдат инсталирани в съответствие с действащите стандарти и изисквания на производителя.
Чл. 14 от Наредба № 6 задължава компетентните органи да изискват от собствениците или ползвателите на обекти с неподвижни източници да инсталират, поддържат и експлоатират специални технически съоръжения и средства за измерване на емисиите. Това задължение важи в случаите, когато е необходимо за спазване на изискванията по чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 2 от същата наредба.
Собствениците или ползвателите на обекти с неподвижни източници на емисии са отговорни за експлоатацията и поддържането в техническа изправност на точките за вземане на проби и автоматичните средства за измерване, използвани при контролни и собствени измервания.
Чл. 16 от Наредба № 6 определя, че контролът на емисиите от неподвижни източници се извършва по годишни графици, утвърдени от министъра на околната среда. Графиците се изготвят от ИАОС и РИОСВ и могат да включват списъци с контролираните емисии на вредни вещества. Те могат да бъдат допълвани по предложение на общинските органи.
Чл. 17 от Наредба № 6 регламентира извършването на контролни измервания на емисиите на вредни вещества извън годишните графици. Те могат да се извършват по решение на компетентните органи, по искане на граждани или организации, които са засегнати от замърсяване, или съгласно ЗООС. При установено превишаване на нормите за допустими емисии, разходите за измерване и анализ се поемат от собственика или ползвателя на обекта.
Чл. 18 от Наредба № 6 определя реда за контролни измервания на емисиите на вредни вещества от неподвижни източници. Компетентните органи възлагат измервания на нови обекти, когато те имат решение по ОВОС, издадено комплексно разрешително или номинална входяща топлинна мощност над 0,5 MW. Съществуващи обекти, които са претърпели промяна, също подлежат на контролни измервания, ако увеличението на емисиите е най-малко 10%. Измерванията трябва да се извършат в срок до 12 месеца от пускането в експлоатация на обекта.
Чл. 19 от Наредба № 6 от 26 март 1999 г. определя условията, при които собственикът или ползвателят на обект с неподвижни източници на емисии трябва да осигури провеждането на контролни измервания. Измерванията трябва да се извършват при установен технологичен режим на експлоатация за минимум 4 часа, с постоянни параметри на изпусканите газове и с мощност на източника не по-малка от 70% от номиналната. За обекти с периодичен режим, минималният срок е един час. Допускат се изключения от изискванията за мощност при доказване на работа с по-нисък капацитет, като необходимите документи трябва да бъдат част от протокола за измервания.
Член 20 от Наредба № 6 предвижда, че контролни измервания на емисии от неподвижни източници се извършват при условия, при които емисиите са с най-високи стойности. Предварителни измервания се правят, освен ако в разрешителните не са указани режимите с най-високи емисии. Измерванията се извършват в присъствието на собственика или упълномощено лице, а резултатите се записват в протокол. Собственикът или ползвателят на обекта трябва да осигури спазването на задължителните условия по чл. 12.
Чл. 21 от Наредба № 6 определя правилата за периодични и контролни измервания на прахови емисии от неподвижни източници. Пробите се вземат в зависимост от очакваното ниво на емисията, като минималният период за вземане на проби е 3 минути. Измерванията трябва да се извършват в съответствие с действащите стандартизационни документи.
Наредба № 6 определя реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Член 22 описва параметрите, които трябва да се измерват при контролни измервания на газови потоци. Те включват геометрични размери на газохода, средна скорост, температура, манометричен режим, съдържание на кислород и съдържание на влага. Освен това, за времето на измерванията се отчитат температурата и барометричното налягане на атмосферния въздух.
Чл. 23 от Наредба № 6 определя реда за извършване на контролни измервания на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. Измерванията се провеждат в присъствието на упълномощен представител на обекта, а резултатите се записват в протокол, който се подписва от двете страни. При отказ за подписване от представителя, контролните органи осигуряват двама свидетели. Представителят е лице, упълномощено със заповед на собственика или ползвателя на обекта.
Чл. 24 от Наредба № 6 от 26 март 1999 г. определя, че всяко контролно измерване на емисии трябва да включва минимум три индивидуални измервания. Резултатите от тези измервания се регистрират и осредняват за не повече от 30 минути, с изключение на измерванията на прахови емисии, при които са допустими и по-дълги периоди за вземане на проби.
Наредба № 6 от 26 март 1999 г. определя реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. Чл. 25 описва изготвянето на протоколи от изпитване, които включват резултати от контролни измервания. Протоколите се изготвят по образец и съдържат окончателни резултати, включително предварителни измервания. В случай на автоматични измервания, определени колони не се попълват. РИОСВ изготвя доклад за спазването на нормите на замърсяване, който се утвърджава от директора. При установено превишаване на нормите, на собствениците на обекти се налагат санкции.
Чл. 26 от Наредба № 6 определя реда за изготвяне на протоколи за измерване на емисиите на вредни вещества от неподвижни източници. Протоколите се изготвят в два екземпляра - един за Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) и един за акредитираната лаборатория, извършила измерванията. Протоколите трябва да бъдат подписани от извършителите на измерванията и от собственика на обекта или упълномощено лице. Има и специфични изисквания за подписване на протоколите по образец, в зависимост от приложението.
Член 27 от Наредба № 6 от 26 март 1999 г. определя, че протоколите, свързани с измерванията на вредни вещества, включително документи и първични данни от автоматични средства за измерване, трябва да се прилагат към протокола от изпитването на емисиите. Тези документи се съхраняват в лабораторията на ИАОС.
Чл. 28 от Наредба № 6 предвижда, че на основата на протоколите, съставени по чл. 25, в ИАОС и РИОСВ се създават бази данни. Тези бази данни включват протоколите и приложенията към тях, данни и диаграми, както и друга информация, като наложени имуществени санкции.
Протоколите от контролните измервания, включително предварителните серии, се съхраняват в ИАОС и РИОСВ за срок от 8 години.
Наредбата регламентира реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, които се изпускат в атмосферата от неподвижни източници. Член 30 указва, че министърът на околната среда и водите е отговорен за издаването на инструкции относно попълването на протоколи за контролни и собствени измервания, свързани с емисиите на вредни вещества.
Чл. 31 от Наредба № 6 предвижда, че собствениците или ползвателите на обекти с неподвижни източници на замърсяване трябва да извършват периодични измервания на концентрациите на вредни вещества в отпадъчни газове. Измерванията се извършват при пускане на нов обект или след разширение/преустройство, а за обекти в експлоатация - поне веднъж на две години. Измерванията обхващат нормираните вредни вещества и се извършват след достигане на устойчив режим на експлоатация, но не по-рано от 3 и не по-късно от 12 месеца след пускането в експлоатация. Ако съществуват автоматични измервания на вредните вещества, периодичните измервания не се извършват.
Член 32 от Наредба № 6 от 26 март 1999 г. предвижда, че измерванията на емисиите на вредни вещества от неподвижни източници трябва да се извършват по начин, който осигурява достоверност и представителност. Това включва измервания на отделните неподвижни източници в рамките на обекта и възможност за съпоставяне на резултатите с други измервания от обекти с аналогична производствена дейност и технологични параметри.
Наредбата регламентира задълженията на собствениците или ползвателите на обекти с неподвижни източници на емисии относно извършването на периодични измервания на емисиите. Собствениците са длъжни да провеждат измервания при условия, които осигуряват най-високи стойности на емисиите, след предварителни измервания. За определени обекти е задължително присъствието на представител на РИОСВ, а уведомлението за провеждане на измервания трябва да бъде отправено минимум един месец предварително. При неизпълнение на уведомителните задължения, резултатите от измерванията не се приемат за валидни. В случай, че РИОСВ не предостави представител, резултатите се считат за валидни.
Наредбата определя реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Измерванията трябва да включват минимум три индивидуални измервания при устойчиви параметри и поне едно при променливи параметри. За определени инсталации се изискват минимум шест измервания. Резултатите от измерванията се регистрират и осредняват за период не по-голям от 30 минути. При измерване на прахови емисии, пробите могат да се вземат за по-дълъг период, при спазване на изискванията за контролни измервания. Измерванията трябва да отразяват общото съдържание на веществата в различни агрегатни състояния. За специфични замърсители, всяко периодично измерване включва поне едно индивидуално измерване.
Чл. 35 от Наредба № 6 определя задълженията при извършване на собствени периодични измервания на емисиите от неподвижни източници. При измерванията задължително се оценяват параметрите на газовите потоци и атмосферния въздух, а резултатите трябва да се регистрират и обработват в съответствие с изискванията на други наредби, свързани с допустимите емисии и условията за експлоатация на инсталации.
Чл. 36 от Наредба № 6 предвижда, че първоначалните резултати от периодичните измервания на емисиите на вредни вещества, извършвани от акредитирана лаборатория, се записват в протокол. Този протокол трябва да бъде изготвен по образец и да бъде подписан от извършителите на измерванията, както и от собственика или упълномощено лице. Чл. 36, ал. 2 е отменен с изменения от 2017 г.
Чл. 37 от Наредба № 6 определя реда за записване на резултатите от периодичните измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. Резултатите се записват в протокол, изготвен по образец от приложение № 2. При измервания с автоматични средства, които коригират по кислородно съдържание, определена колона в протокола не се попълва.
Протоколите за измерване на емисиите от неподвижни източници се изготвят в два екземпляра, един за собственика на обекта и един за акредитираната лаборатория. Те трябва да имат пореден номер и да съдържат данни за обекта. Протоколите се подписват от извършилите измерванията и ръководителя на лабораторията. Протоколите по чл. 36, ал. 1 са част от тези протоколи и се съхраняват от собственика или ползвателя на обекта.
Чл. 39 от Наредба № 6 определя задълженията на собствениците или ползвателите на обекти с неподвижни източници на емисии за представяне на доклад за резултатите от измерванията на емисиите. Докладът трябва да бъде подаден в РИОСВ не по-късно от два месеца след вземането на проби и да съдържа информация за обекта, методите на измерване, състоянието на пречиствателните устройства, използваните горива и акредитацията на лабораториите. Допълнителни изисквания могат да бъдат определени от директора на РИОСВ. Докладът се представя както на хартиен, така и на електронен носител.
Наредба № 6 от 26 март 1999 г. определя реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Според чл. 40, докладът за резултатите от измерванията трябва да бъде оценен от директора на РИОСВ в срок до 15 работни дни след получаването му. Също така, собствениците или ползватели на обекта са задължени да съхраняват доклада за 8 години и да го предоставят на компетентните органи при поискване.
Член 41 от Наредба № 6 определя, че при констатирано превишаване на нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества в атмосферния въздух, собствениците или ползвателите на обекти ще бъдат санкционирани. Санкциите се налагат въз основа на доклади, оценени по чл. 40, ал. 2 и съгласно наредбата по чл. 69, ал. 8 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
Собствениците или ползвателите на обекти с неподвижни източници на емисии на вредни вещества трябва да извършват непрекъснати автоматични измервания, регистриране, обработка и съхранение на резултатите в рамките на календарната година. Тези измервания трябва да се провеждат в съответствие с одобрения план за собствен мониторинг и условията в издаденото комплексно разрешително, както и да отговарят на изискванията на Инструкция № 1 от 2003 г.
Наредба № 6 определя реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Член 43 уточнява, че определени вредни вещества подлежат на измерване, когато масовите им потоци надвишават установените стойности: серен диоксид (50 kg/h), азотни оксиди (30 kg/h), въглероден оксид (100 kg/h), флуор и неговите съединения (0,5 kg/h), газообразни хлорни съединения (3 kg/h), хлор (1 kg/h), сероводород (1 kg/h) и прах (3 kg/h). Освен това, при измерване на серен диоксид, трябва да се отчита и серен триоксид. При определяне на азотен диоксид, ако е под 10% от общите емисии, може да се използват изчисления.
Наредба № 6 от 26 март 1999 г. определя изискванията за оборудване на нови и съществуващи обекти с неподвижни източници на емисии. Обектите, подлежащи на разширение или преустройство, трябва да бъдат снабдени със системи за непрекъснато измерване на концентрациите на органични вещества, когато масовите потоци надвишават определени стойности. Тези стойности са: 1 kg/h за вещества от І клас, 10 kg/h за вещества от ІІ клас и 0,1 kg/h за канцерогенни вещества.
Наредбата определя реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Член 45 указва, че масовите потоци на веществата, които могат да съществуват в различни агрегатни състояния, се отнасят до общото им съдържание в отпадъчните газове. При наличие на повече от един газоход, масовите потоци се отнасят до общия масов поток на съответните вещества. В случаи на често спиране на пречиствателни съоръжения, се прилагат масовите потоци от останалите работещи съоръжения.
Член 46 от Наредба № 6 определя начина на извършване на измерванията на емисиите на вредни вещества от неподвижни източници. Измерванията трябва да бъдат достоверни и представителни, за да осигурят правилно определяне на емисиите. Освен това, те трябва да позволяват съпоставяне на резултатите с други измервания от обекти със сходна производствена дейност и технологични режими.
Чл. 47 от Наредба № 6 предвижда, че при наличие на трайна взаимовръзка между емисиите на различни вредни вещества, само водещите вещества подлежат на собствени непрекъснати измервания (СНИ).
Чл. 48 от Наредба № 6 задължава неподвижните източници, които подлежат на Системи за Непрекъснато Измерване (СНИ), да бъдат оборудвани с автоматични системи за измерване на технологични параметри. Тези параметри включват температура, налягане, обемен дебит, съдържание на кислород и водни пари в отпадъчните газове. Целта е да се осигури спазването на изискванията по чл. 49 за оценка и обработка на резултатите от измерванията.
Наредба № 6 определя изискванията за автоматичните системи за измерване на емисиите на вредни вещества, които се изпускат в атмосферния въздух от неподвижни източници. Системите трябва да осигуряват непрекъснато измерване и регистрация на емисиите, включително определяне на средни стойности на интервали от 30 минути до 1 час. Резултатите се групират, съхраняват и подлежат на ежедневна проверка. Новите изисквания от 2023 г. включват реално време подаване на данни в ИАОС и възможност за използване на записите като доказателство за нарушения на екологичното законодателство.
Чл. 50 от Наредба № 6 определя реда за представяне на резултатите от собствени непрекъснати измервания (СНИ) на емисиите на вредни вещества. Собствениците на обекти трябва да представят годишен доклад на РИОСВ до два месеца след края на годината, а първичните резултати и половинчасовите средни стойности - до 5 работни дни след края на месеца. Годишният доклад се оценява от директора на РИОСВ в срок до 15 работни дни. Собственикът трябва да осигури надеждната работа на автоматизираната система (АС) за СНИ. При експлоатация на инсталация без функционираща АС за СНИ над 10 денонощия, собственикът е длъжен да представи доклад за причините за неизправността и мерките за отстраняване.
Чл. 51 от Наредба № 6 определя задължителната информация, която трябва да съдържат годишните и месечните доклади за емисиите на вредни вещества от неподвижни източници. Докладите трябва да включват данни за собственика на обекта, лице за контакти, информация за замърсителите, норми за допустими емисии, периоди на контрол, характеристики на измервателните средства, методи за измерване, дати на проверки и калибрирания, средни стойности на емисиите, причини за превишавания и информация за технологичните режими и спирания на съоръженията.
Чл. 52 от Наредба № 6 предвижда, че първоначалните резултати от проведените системи за наблюдение на емисиите (СНИ) и средните стойности по определени точки трябва да се съхраняват за период от 8 години. Тези данни могат да бъдат съхранявани както на хартиен, така и на електронен носител, организирани по групи в съответните файлове.
Чл. 53 от Наредба № 6 определя правилата за калибриране на автоматичните средства за измерване (СИ) на емисиите. Основният период на осредняване е 30 минути или 1 час. В специални случаи, като циклично производство, може да се допускат по-дълги периоди. При технологични ограничения, с разрешение на директора на РИОСВ, е възможно калибриране с периоди по-малки от 30 минути.
Наредба № 6 определя условията, при които се считат за спазени нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества от неподвижни източници. За половинчасови и 48-часови средни стойности, НДЕ се спазват, ако: 1) нито една средномесечна стойност не превишава НДЕ; 2) 97% от 48-часовите стойности за серен диоксид и прах не превишават 110% от НДЕ; 3) 95% от 48-часовите стойности за азотни оксиди не превишават 110% от НДЕ; 4) нито една осреднена стойност за останалите вещества не превишава НДЕ за 7-дневен период. За средночасови стойности, НДЕ се спазват, ако: 1) нито една валидирана средномесечна стойност не превишава НДЕ; 2) нито една валидирана средноденонощна стойност не превишава 110% от НДЕ; 3) 95% от средночасовите стойности не превишават 200% от НДЕ.
Член 55 от Наредба № 6, който е бил изменен през 2011 г. и след това отменен през 2017 г., е в сила до 28 юли 2017 г. Този член е част от регулациите, свързани с измерването на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници.
Чл. 56 от Наредба № 6 предвижда, че при констатирано превишаване на нормативно допустимите емисии (НДЕ) на вредни вещества в атмосферния въздух, собствениците или ползвателите на обекти, извършващи непрекъснати измервания, подлежат на санкции. Тези санкции са регламентирани в наредбата по чл. 69, ал. 8 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
Наредбата определя реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Лабораториите, извършващи контролни и собствени измервания, трябва да бъдат акредитирани от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" или друг национален орган, съгласно стандарт EN ISO/IEC 17025. Освен това, собствениците на автоматизирани измервателни системи са задължени да спазват изискванията на стандарт EN 14181 за осигуряване на качеството на измервателните системи.
Чл. 58 от Наредба № 6 определя реда за извършване на измервания на емисиите на вредни вещества от неподвижни източници. Измерванията трябва да се извършват по методи, установени в EN или ISO стандарти, приоритетно по първите. Ако такива стандарти липсват, се прилагат утвърдени от министъра на околната среда методики. При отсъствие на методики за конкретен замърсител, акредитираната лаборатория е задължена да изготви такава.
Член 59 от Наредба № 6, който е нов в ДВ, бр. 34 от 2011 г. и впоследствие отменен в ДВ, бр. 61 от 2017 г., влиза в сила на 28.07.2017 г. Този член е свързан с реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници.
Наредбата определя реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Средствата за измерване подлежат на калибриране и осигуряване на качеството, което се извършва при инсталиране, след ремонти, значителни промени и на всеки 3 до 5 години, в зависимост от резултатите от контролни тестове. Процедурите включват минимум 15 паралелни измервания и резултатите се предоставят на компетентните органи в срок от 1 месец.
Чл. 60а от Наредба № 6 определя изискванията за годишни контролни тестове на средствата за измерване, използвани при извършване на СНИ. Тестовете трябва да се извършват веднъж годишно от акредитирани лаборатории и да включват минимум 5 паралелни измервания. Докладите с резултатите се предоставят на директора на РИОСВ в срок от 1 месец. При отрицателни резултати от тестовете се предприемат действия за калибриране и осигуряване на качеството.
Според Чл. 60б от Наредба № 6 от 26 март 1999 г., средствата за измерване на газови емисии трябва да се калибрират поне веднъж годишно за периодични и контролни измервания. За измерване на параметрите на газови потоци, калибрирането трябва да се извършва поне веднъж на три години.
Чл. 61 от Наредба № 6 определя изискванията за провеждане на процедури за осигуряване на качеството и калибрирането на измервателните средства. Измерванията трябва да се основават на сертифицирани референтни материали, които са проследими до национални и международни еталони, произведени от акредитирани производители или национални метрологични институти, вписани в базата данни на Международното бюро по мерки и теглилки.
Наредба № 6 определя реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, които се изпускат в атмосферния въздух от неподвижни източници. Член 62, който е нов по ДВ, бр. 34 от 2011 г., е отмян от ДВ, бр. 61 от 2017 г. и е в сила от 28.07.2017 г.
Наредба № 6 от 1999 г. определя реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. Допълнителните разпоредби уточняват понятията "нов неподвижен източник" и "голяма горивна инсталация". Наредбата е изменяна и допълвана многократно, като последните изменения влизат в сила на 10.02.2023 г. Измерванията на емисиите се извършват при спазване на специфични условия, включително формиране на средни стойности за различни периоди. Включени са и указания относно акредитацията на лабораториите, извършващи измервания и изпитвания на емисиите. Дадени са и подробности за документацията, необходима при измерванията, както и за обектите, подлежащи на непрекъснати измервания.
Параграф 1 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 6 определя нови термини, свързани с наредбата. "Нов неподвижен източник" е такъв, въведен в експлоатация след 1 януари 2018 г. "Голяма горивна инсталация" е инсталация с номинална входяща топлинна мощност от 50 MW или повече, без значение от използваните горива. Тези разпоредби влязоха в сила съответно на 28 юли 2017 г. и 10 февруари 2023 г.
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 6 от 26 март 1999 г. уточнява, че при измервания на емисиите на вредни вещества от инсталации, включително горивни инсталации и инсталации с органични разтворители, се прилагат специфични разпоредби от наредбите по чл. 9, ал. 1 и чл. 9а - 9в от Закона за чистота на атмосферния въздух, както и Наредба № 4 от 5 април 2013 г. за инсталации за изгаряне и съвместно изгаряне на отпадъци. Тези специфични разпоредби имат предимство пред общите разпоредби на наредбата.
Параграф §7 от Наредба № 6 определя условията за изчисляване на 48-часовите средни стойности на емисиите на вредни вещества. Според него, всяка половинчасова средна стойност служи за начало на нова 48-часова средна стойност, която се образува от 96 последователни половинчасови стойности. Освен това, всяка половинчасова стойност участва в изчисляването на 47 различни 48-часови средни стойности.
Параграф §8 от Наредба № 6 определя условията за изчисляване на средночасови, средноденонощни и средномесечни стойности на емисиите. Средночасовата стойност се формира от минимум 30 валидни измервания за един час, средноденонощната стойност - от 24 последователни средночасови стойности, а средномесечната стойност - от осредняване на средночасовите стойности за един месец.
Параграф §9 от преходните и заключителни разпоредби определя, че осреднената стойност за период от 7 денонощия се изчислява на база 335 последователни половинчасови средни стойности, по аналогия с начина на определяне на 48-часовите средни стойности. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 28.07.2017 г., след изменение в ДВ, бр. 61 от 2017 г.
В преходните разпоредби на Наредба № 6 от 1999 г. се предвиждат изменения в текста на наредбата, като се заменят термини и абревиатури, свързани с управлението на отпадъците и институции, отговорни за околната среда. По-конкретно, "Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда" и "НЦОСУР" се заменят с "Закона за управление на отпадъците" и "ИАОС" съответно. Освен това, терминът "протокол за резултатите" е актуализиран на "протокол от изпитване на вредни вещества". Заключителните разпоредби уточняват, че наредбата е изменена с публикация в Държавен вестник, бр. 102 от 2012 г. и влиза в сила на 21.12.2012 г.
Наредбата влиза в сила от момента на обнародването ѝ в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към изменението и допълнението на Наредба № 6 от 1999 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 61 от 2017 г., и влизат в сила от 28 юли 2017 г.
В параграф §57 от Наредба № 6 се предвиждат следните изменения: 1. Замяна на 'колона 12' с 'колона 14'. 2. Преобразуване на единици от 'кг/ч.', 'т/г', 'т/ч', 'т/24 ч' в 'kg/h', 't/y', 't/h', 't/24 h'. 3. Замяна на термини: 'окис' с 'оксид', 'окиси' с 'оксиди', 'двуокис' с 'диоксид', 'серния триокис' с 'серен триоксид'. 4. 'магнитен' и 'магнитен информационен' стават 'електронен'. 5. 'пробовземане' и 'пробовземането' се заменят с 'вземане на проби/извадки' и 'вземането на проби/извадки'.
Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в 'Държавен вестник', с изключение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 8, която ще влезе в сила една година след обнародването.
Лабораториите за изпитване, които извършват калибриране съгласно чл. 60 и 60а, трябва да бъдат акредитирани по стандарт EN 14181 в срок до две години след влизането в сила на наредбата. Промените в наредбата бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 14 от 2023 г. и влязоха в сила на 10 февруари 2023 г.
Наредбата за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, влиза в сила с обнародването ѝ в "Държавен вестник". Тя включва приложения за протоколи за изпитване и контролни измервания, както и списък на обекти, подлежащи на собствени непрекъснати измервания на емисии. Приложенията описват необходимата информация за акредитирани лаборатории, методи на измерване, данни за инсталации и измерени параметри.