ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за енергийната ефективност урежда обществените отношения, свързани с държавната политика за повишаване на енергийната ефективност. Той се прилага и за крайното потребление на енергия от въоръжените сили, при условие че не противоречи на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или на друг закон в областта на националната сигурност.
Чл. 2
Законът за енергийната ефективност има за цел да повиши енергийната ефективност в България, като част от устойчивото развитие на страната. Това се постига чрез: 1. Внедряване на мерки за повишаване на енергийната ефективност в производството, преноса и разпределението на енергия; 2. Въвеждане на схеми за задължения за енергийни спестявания; 3. Развитие на пазара на енергийноефективни услуги; 4. Въвеждане на финансови механизми, които да подпомагат националната цел за енергийна ефективност.
Чл. 3
Държавата осъществява своите функции в сферата на енергийната ефективност чрез Народното събрание и Министерския съвет, основавайки се на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
Чл. 4
Член 4 от Закона за енергийната ефективност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 38 от 2018 година, и е в сила от 8 май 2018 година.
Чл. 5
Член 5 от Закона за енергийната ефективност определя ролята на Министерския съвет в формулирането на държавната политика в сферата на енергийната ефективност. Министерският съвет, по предложение на министъра на енергетиката, внася за приемане от Народното събрание Стратегията за устойчиво енергийно развитие. Освен това, той приема различни национални планове и програми, включително планове за действие по енергийна ефективност, планове за сгради с близко до нулево потребление на енергия и дългосрочна стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г. Държавните органи и кметовете на общини са задължени да предоставят необходимата информация за изготвяне на тези актове.
Чл. 6
Държавната политика по енергийната ефективност в България се реализира от четирима министри, всеки от които отговаря за различни области. Министърът на енергетиката отговаря за енергийната ефективност в производството, преноса и разпределението на енергия, както и за крайното потребление. Министърът на икономиката и индустрията се занимава с повишаване на енергийната ефективност в малките и средни предприятия и в промишлените системи. Министърът на регионалното развитие и благоустройството отговаря за техническите правила и норми за енергийни характеристики на сгради и обновяване на жилищния фонд. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията отговаря за енергийната ефективност в транспортния сектор.
Чл. 7
Министърът на енергетиката има множество задължения, свързани с разработването и актуализирането на национални планове и програми за енергийна ефективност, които включват: съвместна работа с други министри за подготовка на планове за действие, планове за сгради с близко до нулево потребление на енергия, подобряване на енергийните характеристики на държавни сгради, насърчаване на инвестиции в енергийна ефективност и разработване на дългосрочна стратегия за обновяване на сграден фонд до 2050 г. Освен това, министърът отговаря за взаимодействието с местни органи и юридически лица, разработването на нормативни актове и утвърдителната работа с Европейската комисия.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за енергийната ефективност определя задълженията на министъра на икономиката и индустрията. Той трябва ежегодно да предоставя информация на министъра на енергетиката за изпълнението на политиката и мерките в областта на енергийната ефективност в промишлеността, да участва в разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност и да предлага схеми за насърчаване на енергийни обследвания и мерки за енергийна ефективност в малките и средните предприятия и промишлени системи.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за енергийната ефективност определя задълженията на министъра на регионалното развитие и благоустройството, свързани с енергийната ефективност. Той разработва дългосрочна стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г. и участва в създаването на национални планове за действие по енергийна ефективност. Министърът изготвя и актуализира планове за сгради с близко до нулево енергийно потребление и програми за насърчаване на инвестиции. Освен това издава подзаконови актове и предоставя информация на министъра на енергетиката относно изпълнението на мерки за енергийна ефективност.
Чл. 10
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е отговорен за предоставянето на информация относно изпълнението на политиката и мерките за енергийна ефективност в сектор "Транспорт". Той трябва ежегодно да предоставя информация на министъра на енергетиката до 31 декември и да участва в разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност, предоставяйки информация за тяхното изпълнение до 1 март на следващата година.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за енергийната ефективност описва структурата и функциите на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка, което осъществява държавната политика за повишаване на енергийната ефективност. Изпълнителният директор на агенцията е назначаван от министъра на енергетиката и е отговорен за контрол, взаимодействие с органи и организации, публикуване на отчети и списъци, организиране на мониторинг и популяризиране на мерки за енергийна ефективност. Агенцията също така администрира постъпления от различни източници, включително държавния бюджет и международни програми.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за енергийната ефективност определя задълженията на държавните и местните органи за изпълнение на държавната политика в областта на енергийната ефективност. Те трябва да разработват и приемат програми, които отразяват стратегическите цели и приоритети на регионалното развитие. Финансирането на тези програми се осигурява от бюджетите на съответните органи. Годишно, органите представят отчети за изпълнението на програмите, които включват информация за постигнатите енергийни спестявания и други ключови показатели. Отчетите се публикуват на интернет страниците на съответните органи и на агенцията, отговорна за енергийната ефективност.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за енергийната ефективност определя националните цели за енергийна ефективност като количество спестявания в първичното и крайното енергийно потребление. Целите се определят в Националния план за действие по енергийна ефективност (2014-2020) и в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата (2021-2030). При определянето им се вземат предвид прогнозите за енергийното потребление, потенциала за спестяване на енергия, развитието на БВП, промените в енергийния микс и мерките за повишаване на енергийната ефективност, реализирани до момента.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за енергийната ефективност предвижда въвеждане на схема за задължения за енергийни спестявания и алтернативни мерки за постигане на обща кумулативна цел за енергийни спестявания до 31 декември 2020 г. Целта за периода 2014-2020 г. е определена на минимум 1,5% годишно от средната годишна стойност на енергийни продажби през 2010-2012 г., с изключение на енергията за транспорт. Целта може да бъде намалена с до 25% заради изключения в промишлеността. Разликата между общата цел и прогнозните спестявания се разпределя между задължени лица, които са доставчици на енергия и горива. За изчисление на спестяванията могат да се използват различни проценти за различни години.
Чл. 14а
Чл. 14а от Закона за енергийната ефективност въвежда схема за задължения за енергийни спестявания с цел постигане на обща кумулативна цел за енергийни спестявания от минимум 0,8% годишно за периода 2021-2030 г. След 2030 г. ще се реализират нови годишни спестявания, а разликата между целите и прогнозите за спестявания се разпределя между задължените лица, включително доставчици на електрическа и топлинна енергия, природен газ и горива. Спестяванията след 31 декември 2020 г. не се отчитат за предходния период, а за изчисления могат да се използват специфични проценти за различни години.
Чл. 14б
Чл. 14б определя алтернативните мерки за енергийна ефективност, които не са част от схемата за задължения за енергийни спестявания. Тези мерки трябва да бъдат включени в Националния план за действие и Интегрирания план за енергетика и климат, с ясни цели за спестяване на енергия до 2030 г. Те трябва да предвиждат отговорности, прозрачност в отчитането на спестяванията, наблюдение на резултатите и приоритетно изпълнение за уязвими клиенти. Допълнителните критерии включват независима проверка и публично отчитане на резултатите. Не се допуска двойно отчитане на спестяванията.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за енергийната ефективност определя индивидуалните цели за енергийни спестявания за два периода: от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. и от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. Целите се изчисляват на базата на разликата между стойността на енергийните спестявания и оценките на алтернативни мерки. Агенцията публикува списък на задължените лица и техните индивидуални цели, които се актуализират ежегодно. Лицата, които не подават информация за продажбите си, получават цели на базата на определени от агенцията количества. Компетентните органи трябва да предоставят необходимата информация на агенцията.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за енергийната ефективност определя условията за отчитане на индивидуалните годишни цели от задължените лица. Те могат да включват спестени количества енергия от мерки, изпълнени след 31 декември 2008 г., които действат до 31 декември 2020 г., спестявания от мерки за повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса и разпределението на енергия, както и спестявания, постигнати в периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г., които да бъдат отчетени за предходните 4 или следващите 3 години.
Чл. 16а
Член 16а от Закона за енергийната ефективност позволява на задължените лица по чл. 14а, ал. 4 да отчитат спестени количества енергия, постигнати от крайните клиенти, при изпълнение на индивидуалните годишни цели. Спестената енергия може да бъде включена в отчетите за предходните 4 или следващите 3 години, при условие че мерките за спестяване са реализирани в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за енергийната ефективност предвижда, че задължените лица могат да намалят индивидуалната си годишна цел за енергийни спестявания с 1% при условие, че предоставят необходимата информация по чл. 63, ал. 10. Това намаление е валидно за периодите от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. и от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за енергийната ефективност определя методиките за установяване на националната цел за енергийна ефективност и общата кумулативна цел за енергийни спестявания. Тези методики, както и условията и редът за прилагане на схемата за задължения за енергийни спестявания, ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет. Допустимите мерки за енергийни спестявания в крайното потребление, начините на доказване на постигнатите спестявания и изискванията към методите за оценяване ще се определят с наредба на министъра на енергетиката.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за енергийната ефективност регламентира приемането и актуализацията на списъка със задължените лица и техните индивидуални цели за енергийни спестявания. Министерският съвет приема списъка заедно с националните планове за действие, а актуализацията се извършва ежегодно въз основа на отчети. Министърът на енергетиката утвърджава списъка на задължените лица по чл. 14а, а агенцията отговаря за актуализацията и поддържането на информация в електронен формат.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за енергийната ефективност задължава определени лица да изпълняват мерки за повишаване на енергийната ефективност и да не препятстват развитието на енергийноефективни услуги. Те трябва да приоритизират мерки за уязвими клиенти, да демонстрират постигнатите енергийни спестявания и да осигуряват финансиране за мерки, свързани с крайни клиенти на енергия.
Чл. 20а
Чл. 20а определя условията за отчитане на енергийни спестявания от мерки, прилагани от задължените лица. Спестяванията трябва да са допълнителни спрямо тези, които биха се реализирали без тях. Спестяванията, произтичащи от законодателството на ЕС, не се отчитат за индивидуалните цели на задължените лица. Отчитат се само спестявания, надхвърлящи стандартите на ЕС за емисии и изискванията за енергийна ефективност. Обновяването на сгради може да се декларира като енергийни спестявания. При изчисленията се взема предвид жизненият цикъл на мерките и намаляването на ефекта от икономиите.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за енергийната ефективност описва правомощията на задължените лица за постигане на индивидуални цели за енергийни спестявания. Те могат да предлагат енергийноефективни услуги, да правят вноски във Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници" за инвестиции в мерки за енергийна ефективност или да сключват споразумения за прехвърляне на енергийни спестявания. В случай на вноски, условията за придобиване на спестяванията се договарят с фонда или финансовия посредник.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за енергийната ефективност предвижда, че задължените лица трябва да изготвят оценка на енергоспестяващия ефект от изпълнени мерки за повишаване на енергийната ефективност. Тази оценка е необходима за доказване на изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания. Процедурата за изготвяне на оценката се извършва по реда на чл. 76 от същия закон.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за енергийната ефективност предвижда ежегодни мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5% от общата разгъната застроена площ на държавни сгради, използвани от администрацията. Изчисленията се основават на площи над 500 кв.м, а от 9 юли 2015 г. - над 250 кв.м, които не отговарят на минималните изисквания. Някои сгради, като културни ценности и военни обекти, са освободени от тези изисквания. При надвишаване на 5% подобрение, излишъкът може да се прехвърли за следващи години.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за енергийната ефективност предвижда дългосрочна стратегия за обновяване на жилищните и нежилищни сгради в България до 2050 г. Стратегията включва преглед на сграден фонд, разходно ефективни подходи за обновяване, политики за основно обновяване, действия за сгради с лоши характеристики, насърчаване на интелигентни технологии, очаквани енергийни спестявания, механизми за намаляване на риска за инвеститорите, публично финансиране, консултативни услуги и пътна карта за декарбонизация.
Чл. 25
Националните планове за действие по енергийна ефективност се изготвят по образец, одобрен от Европейската комисия. Те включват мерки за подобряване на енергийната ефективност, очаквани или постигнати енергийни спестявания, както и мерки за пренос и разпределение на енергия и крайно потребление, с цел постигане на националната цел за енергийна ефективност, определена в Стратегията за устойчиво енергийно развитие на България. Възможно е включване на мерки за енергийна ефективност в енергийно бедни домакинства или социални жилища. Плановете имат срок на действие от три години.
Чл. 26
Националният план за сгради с близко до нулево потребление на енергия включва: 1. Определение и технически показатели за такива сгради, адаптирани към националните условия; 2. Цели за увеличаване на броя на сградите с близко до нулево потребление, класифицирани по наредбата; 3. Политики и механизми, включително финансови, за насърчаване на изграждането на подобни сгради; 4. Период на действие на плана.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за енергийната ефективност описва задълженията на Националния план за подобряване на енергийните характеристики на сградите, собственост на държавата. Планът включва: преглед на националния сграден фонд, икономически ефективни подходи за подобрение на енергийните характеристики, политики и мерки за насърчаване на основно подобрение, списък на сградите, които не отговарят на минималните изисквания за енергийни характеристики, и периода на действие на плана. Този план се предоставя на Европейската комисия.
Чл. 28
Националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции в мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите включва преглед на националния сграден фонд, икономически ефективни подходи за подобрение, политики и мерки за насърчаване, финансова рамка за инвестиции и прогноза за енергийно спестяване. Програмата се представя на Европейската комисия заедно с националните планове за действие по енергийна ефективност.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за енергийната ефективност определя дейностите, свързани с повишаване на енергийната ефективност. Те включват намаляване на енергийното потребление и разходите за енергия, обучение и квалификация на специалисти, оценка на инвестиционни проекти, сертифициране на сгради, проверка на отоплителни и климатични инсталации, обследване на предприятия и системи за осветление, управление на енергийната ефективност, предоставяне на енергийноефективни услуги и повишаване на осведомеността на потребителите.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за енергийната ефективност определя мерките, които водят до повишаване на енергийната ефективност. Тези мерки трябва да бъдат проверими, измерими или оценими и се отнасят както за крайното потребление на енергия, така и за производството, преноса и разпределението на енергия. Допустимите мерки се определят с наредба, свързана с чл. 18, ал. 2 от същия закон.
Чл. 30а
Чл. 30а от Закона за енергийната ефективност определя изискванията за публичните възложители при възлагане на обществени поръчки за доставка на стойност над определен праг. Възложителите трябва да закупуват продукти с най-висок клас на енергийна ефективност или такива, отговарящи на специфични регламенти. Съществуват изключения за безопасност и обществено здраве, както и при определени условия за сгради и военни договори. Министърът на икономиката и индустрията е отговорен за публикуването на списък с одобрените продукти.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за енергийната ефективност определя изискванията за енергийна ефективност, които се прилагат за инвестиционни проекти, свързани с изграждане, преустройство и реконструкция на сгради. Проектите трябва да отговарят на изисквания за техническа, екологична и икономическа осъществимост, да осигуряват възможности за индивидуално регулиране на температурата и да предвиждат сгради с близко до нулево потребление на енергия. Минималните изисквания за енергийни характеристики и методиката за определяне на разхода на енергия се определят с наредба на министъра на регионалното развитие. Изискванията подлежат на периодична проверка на всеки 5 години, а правилата за техническите инсталации се определят с наредби от съответните власти.
Чл. 31а
Сградите за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 250 кв. м и инсталации с полезна номинална мощност над 290 kW трябва да бъдат оборудвани със системи за сградна автоматизация и управление, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно. Системите трябва да осигуряват мониторинг на енергийното потребление, анализ на енергийните характеристики и комуникация с други технически инсталации в сградата.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за енергийната ефективност описва условията за удостоверяване на енергийните характеристики на новите сгради чрез сертификат. Сертификатът се издава за цялата сграда или за отделни топлинни зони в зависимост от климатизирания обем. Освен това, определени сгради и категории са освободени от изискването за сертификат, включително молитвени домове, временни сгради, нежилищни сгради с ниско енергийно потребление, производствени сгради и жилищни сгради с ограничено използване.
Чл. 33
Възложителят на новоизградена сграда е задължен да придобие сертификат за енергийни характеристики преди сградата да бъде въведена в експлоатация. Собствениците на самостоятелни обекти в сградата имат право да получат копие от сертификата, който се съхранява от упълномощено лице.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за енергийната ефективност регламентира задълженията на продавачите и наемодателите при продажба или отдаване под наем на нови сгради и самостоятелни обекти. Продавачът е длъжен да предостави оригинал на сертификата за енергийни характеристики при продажба на нова сграда и копие от него при продажба на самостоятелни обекти. Наемодателят също е задължен да предостави копие от сертификата при отдаване под наем. При обявяване на нова сграда или самостоятелен обект за продажба или наем, трябва да се посочи специфичният годишен разход на първична енергия, а сертификатът да бъде предоставен за запознаване преди сключването на договора.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за енергийната ефективност предвижда, че условията и редът за издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда се определят с наредбата, посочена в чл. 48. Тази разпоредба е изменена с Държавен вестник, брой 105 от 2016 г.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за енергийната ефективност регламентира обследването на енергийните характеристики на сгради в експлоатация. Целта на обследването е да се установи нивото на енергийното потребление, да се идентифицират възможности за намаляване на това потребление и да се предложат мерки за повишаване на енергийната ефективност. Процесът приключва с изготвяне на доклад и издаване на сертификат за енергийни характеристики, съгласно наредбата по чл. 48.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за енергийната ефективност определя процедурата за сертифициране на сгради в експлоатация, с цел удостоверяване на актуалното състояние на енергийното им потребление и енергийните характеристики. Сертифицирането се извършва на база обследване за енергийна ефективност. Ако сграда има различни топлинни зони с климатизирани обеми, сертификатът може да се издава отделно за всяка зона, освен ако една от зоните не заема 90% или повече от общия климатизиран обем, в такъв случай сертификатът е за цялата сграда.
Чл. 38
Сградите за обществено обслужване с разгъната площ над 250 кв. м. подлежат на задължително обследване и сертифициране, с изключение на определени категории, като молитвени домове, временни сгради, нежилищни сгради с ниско потребление на енергия и други. Собствениците на такива сгради трябва да изпълнят предписаните мерки за енергийна ефективност в срок от три години след обследването и да поставят сертификата на видно място.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за енергийната ефективност регламентира издаването и актуализирането на сертификати за енергийни характеристики на сградите. Собствениците на нови сгради трябва да получат сертификат за енергийни характеристики в срок от 3 до 6 години след въвеждането на сградата в експлоатация. Сертификатът за енергийни характеристики на сграда в експлоатация трябва да бъде актуализиран при извършване на дейности, които променят енергийните характеристики, като преустройства и основни ремонти, обхващащи над 25% от площта на външните конструкции.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за енергийната ефективност предвижда, че мерките за повишаване на енергийна ефективност при реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на сгради трябва да се оценяват за тяхната техническа и икономическа целесъобразност. След извършване на тези дейности, енергийните характеристики на сградите трябва да отговарят на минималните нормативни изисквания, установени в съответната наредба.
Чл. 41
Член 41 от Закона за енергийната ефективност регламентира задълженията на продавачите и наемодателите при сделки с недвижими имоти. При продажба на сграда или самостоятелен обект, продавачът е длъжен да предостави сертификат за енергийни характеристики на купувача. При отдаване под наем, наемодателят също трябва да предостави копие на сертификата на наемателя. Освен това, при обявяване на сграда за продажба или наем, специфичният годишен разход на първична енергия, посочен в сертификата, трябва да бъде включен в обявите. Преди сключване на сделка, сертификатът трябва да бъде предоставен за запознаване на заинтересованите страни.
Чл. 42
Лицата, извършващи обследване и сертифициране на сгради, са задължени да издават сертификат, който удостоверява енергийните характеристики на съответната сграда.
Чл. 43
Член 43 от Закона за енергийната ефективност регламентира условията за извършване на обследване за енергийна ефективност, сертифициране на сгради и изготвяне на оценки за енергийни спестявания. Лицата, които могат да извършват тези дейности, трябва да бъдат вписани в регистъра и да отговарят на определени изисквания, включително наличие на търговски статус, технически средства и квалифициран персонал. Квалификацията на консултантите е на две нива, а също така са установени ограничения за конфликт на интереси при извършването на оценките.
Чл. 44
Агенцията за енергийна ефективност води публичен регистър на лицата, които отговарят на определени изисквания. За вписване в регистъра е необходимо писмено искане, придружено от удостоверителни документи. Вписаните лица получават удостоверения срещу такса. Агенцията може да откаже вписване, ако не са изпълнени условията. Удостоверенията са валидни 5 години и след изтичането им се издава ново удостоверение при представяне на декларация или документи. Отказът за вписване може да се обжалва. Подробности относно вписването и квалификациите се определят с наредба.
Чл. 45
Агенцията може да заличи от регистъра лицата, получили удостоверения за обследване за енергийна ефективност, при определени условия. Това включва: неспазване на условията по чл. 43, представяне на невярна декларация, нарушения на изискванията на закона, системни нарушения, обявяване в несъстоятелност или ликвидация, искане от лицето, незаявяване на ново удостоверение и заличаване от търговския регистър.
Чл. 46
Лицата, посочени в чл. 43, ал. 1 и 2, са задължени да представят на агенцията списък на сградите, за които са извършили дейности по чл. 43, ал. 1 и/или 2, до 31 януари на текущата година. Списъкът трябва да бъде изготвен по утвърден образец и може да се представя по електронен път или на хартиен и електронен носител.
Чл. 47
Сертификатът за енергийни характеристики на сграда в експлоатация е валиден до 10 години. След изтичането на този срок, собственикът е задължен да придобие актуален сертификат. Срокът започва да тече от датата на издаване на сертификата, а в определени случаи - от началото на следващата година след издаването.
Чл. 48
Член 48 от Закона за енергийната ефективност определя условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, както и оценка за съответствие на инвестиционните проекти с изискванията за енергийна ефективност. Тези условия и ред се установяват с наредба, издадена от министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Раздел III от закона се отнася до проверка за енергийна ефективност на отоплителни инсталации и климатични инсталации в сгради.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за енергийната ефективност регламентира проверката на отоплителни инсталации, инсталации за комбинирано отопление, вентилация и климатични инсталации в сгради. Целта на проверката е да се установи нивото на енергийна ефективност при експлоатацията на тези инсталации и да се идентифицират мерки за повишаване на ефективността.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за енергийната ефективност определя реда и условията за проверка на отоплителни инсталации и инсталации за комбинирано отопление и вентилация с полезна номинална мощност над 70 kW. Проверките са задължителни и се извършват на периодичен принцип, в зависимост от мощността и вида на енергията. Оценяват се състоянието на инсталациите, коефициентът на полезно действие на котлите и оразмеряването им. Първата проверка за нови сгради е част от обследването за енергийна ефективност. Сградите за обществено обслужване и инсталации с договори за енергийна ефективност не подлежат на проверка.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за енергийната ефективност предвижда, че климатичните инсталации в сгради с номинална електрическа мощност над 70 kW подлежат на проверка за енергийна ефективност на всеки 4 години. Проверката включва оценка на състоянието и функционирането на инсталацията, коефициента на полезно действие и оразмеряването на инсталацията спрямо нуждите от охлаждане. Оценката на оразмеряването не се извършва, ако няма промени в инсталацията или в изискванията за охлаждане. Инсталации, които са предмет на договори за енергийноефективни услуги и подлежат на контрол на ефективността, не подлежат на проверка, при условие че критериите за контрол са равностойни на оценката.
Чл. 52
Агенцията създава и поддържа база данни за отоплителните инсталации и климатичните инсталации. Собствениците на тези съоръжения трябва да подадат декларация в срок от 6 месеца след въвеждането им в експлоатация, за да се поддържа информацията в базата данни.
Чл. 53
Съгласно Чл. 53 от Закона за енергийната ефективност, отоплителни инсталации, които са в експлоатация повече от 15 години, подлежат на проверка за енергийна ефективност. Тази проверка включва предоставяне на препоръки за подобряване на ефективността, подмяна на котлите, промени в отоплителната инсталация и други алтернативни решения. Проверката се извършва само веднъж.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за енергийната ефективност регламентира проверката за енергийна ефективност на отоплителните инсталации и климатичните системи. Проверката се извършва от определени лица и завършва с доклад, който се съставя съгласно наредба. Докладът се предоставя на собственика или наемателя на сградата и на агенцията.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за енергийната ефективност задължава определени лица да представят ежегодно списък на отоплителните, климатичните и инсталациите за комбинирано отопление и вентилация, които са проверявали през предходната година. Списъкът трябва да бъде подаден в агенцията не по-късно от 31 януари на текущата година и се изготвя по утвърден образец. Представянето може да бъде извършено по електронен път или на хартиен и електронен носител.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за енергийната ефективност определя, че условията и редът за проверка на енергийната ефективност на отоплителните инсталации, климатичните инсталации, както и за изготвяне на оценка на енергийните спестявания, ще се регламентират с наредба, издадена от министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Раздел IV от закона се отнася до обследване за енергийна ефективност на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление.
Чл. 57
Член 57 от Закона за енергийната ефективност регламентира задължителното обследване за енергийна ефективност на предприятия, промишлени системи и външно изкуствено осветление. Целта на обследването е да се идентифицират възможностите за намаляване на енергийното потребление и да се предложат мерки за повишаване на енергийната ефективност. Задължителни за обследване са промишлени системи и сгради, които не са малки и средни предприятия, системи с годишно потребление над 3000 МWh и системи за осветление в населени места с над 20 000 жители. Обследването трябва да се извършва на всеки 4 години. Собствениците на задължителни обекти подават ежегодно декларация до 31 януари. Освобождават се предприятия, прилагащи сертифицирани системи за управление на енергията или околната среда, при условие че отговарят на определени изисквания.
Чл. 58
Лицата, посочени в чл. 59, ал. 1, са задължени да представят на агенцията ежегодно до 31 януари списък на предприятията, промишлените системи и системите за външно осветление, които са обследвали през предходната година. Списъкът трябва да бъде изготвен по утвърден образец и може да се подава електронно или на хартиен носител.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за енергийната ефективност определя условията за обследване на промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление. Обследването може да се извършва само от лица, вписани в регистъра, които са търговци, разполагат с необходимите технически средства и персонал с определени квалификации и опит. Консултантите по енергийна ефективност не могат да оценяват постигнатите енергийни спестявания, ако са извършили обследването. Обследването на предприятия, свързани с енергийния сектор, може да се извършва и от техни експерти.
Чл. 60
Агенцията вписва в публичен регистър лицата, които отговарят на определени изисквания. Искането за вписване трябва да бъде придружено от документи, удостоверяващи условията по чл. 59, ал. 1, т. 1 - 3. Вписаните лица получават удостоверения срещу заплащане на такса. Агенцията може да откаже вписване, ако лицата не отговарят на изискванията. Удостоверението е валидно 5 години и след изтичането му се издава ново при представяне на декларация или документи за промяна. Отказът за вписване може да бъде обжалван.
Чл. 61
Агенцията може да заличи от регистъра лицата, получили удостоверения за обследване за енергийна ефективност, при определени условия. Заличаването става, когато лицата престанат да отговарят на условията по чл. 59, ал. 1, нарушат изискванията на чл. 59, ал. 3 или 4, извършат системни нарушения по закона, бъдат обявени в несъстоятелност или ликвидация, подадат искане за заличаване, не заявят ново удостоверение или бъдат заличени от търговския регистър.
Чл. 62
Член 62 от Закона за енергийната ефективност предвижда, че обследването завършва с доклад, който трябва да бъде съставен съгласно условията и реда, определени в наредбата по чл. 57, ал. 6. Този член е част от Раздел V, който се фокусира върху управлението на потреблението на енергия.
Чл. 63
Собствениците на публични сгради, предприятия, промишлени системи и системи за външно осветление са задължени да управляват енергийната ефективност. Те трябва да организират изпълнението на програми и мерки за енергийни спестявания, да поддържат бази данни за енергийното потребление, и ежегодно да изготвят анализи на потреблението. Годишните отчети за управлението на енергийната ефективност трябва да се подават в агенцията не по-късно от 15 декември, а информацията за индивидуалните цели за спестявания - до 1 март на следващата година. Документи, доказващи изпълнението на целите, се съхраняват за срока на задълженията.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за енергийната ефективност предвижда създаването на експертни съвети към областните и общинските администрации с цел подпомагане на областните управители и кметовете на общини в управлението на енергийната ефективност в сгради, които са държавна или общинска собственост.
Чл. 65
Енергийноефективните услуги комбинират доставката на енергия с енергоефективна технология и действия, свързани с експлоатацията, поддръжката и управлението, необходими за предоставяне на услугата. Те водят до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност и/или спестяване на първични енергийни ресурси.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за енергийната ефективност регулира предоставянето на енергийноефективни услуги, които се извършват на базата на писмени договори с крайни клиенти. Тези услуги включват различни дейности за повишаване на енергийната ефективност, определени в съответната наредба. Освен това, за осигуряване на проследимост на разходите за енергия и постигнатите енергийни спестявания, определени лица са задължени да предоставят информация на крайните клиенти, включително текущи цени на енергията, месечна енергийна консумация за последните две години и контакти с организации, предоставящи информация за мерки за повишаване на енергийната ефективност.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за енергийната ефективност регламентира предоставянето на енергийноефективни услуги от физически и юридически лица, включително търговци от ЕС и други държави. Задължените лица трябва да предоставят услуги самостоятелно или в сътрудничество, а също така могат да правят вноски във фондове за енергийна ефективност. Включени са изисквания за интелигентни измервателни системи, които да осигуряват информация на клиентите и да защитават личните данни. Нови разпоредби позволяват разсрочено плащане на енергийноефективни услуги чрез сметките за енергия. Освен това, услуги, свързани с инсталиране на отоплителни инсталации на природен газ, не се включват в тези разпоредби.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за енергийната ефективност предвижда създаването на национална информационна система, която да осигурява достъпност и разполагаемост на информацията за енергийната ефективност в България. Системата предоставя данни за националната цел за енергийна ефективност, изпълнението на националните планове, постигнатите енергийни спестявания, състоянието на енергийната ефективност по сектори, добрите практики и финансовите инструменти за проекти в областта. Агенцията може да предоставя анонимизирани данни за статистически или научни цели, спазвайки защитата на личните данни.
Чл. 69
Член 69 от Закона за енергийната ефективност определя задълженията за предоставяне на информация от различни лица и организации, включително собственици на сгради, отоплителни инсталации и предприятия. Информацията трябва да бъде предоставена в определени срокове, а агенцията, отговорна за нейното получаване, гарантира поверителността на данните. При класифицирана информация, обработката й следва да се извършва съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за енергийната ефективност предвижда, че съдържанието, структурата, условията и редът за набиране и предоставяне на информацията по чл. 68, ал. 2 и 3 ще бъдат определени с наредба на министъра на енергетиката. Това е част от глава четвърта, която се фокусира върху схемите за насърчаване на енергийната ефективност.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за енергийната ефективност предвижда различни схеми и механизми за насърчаване на енергийната ефективност, включително договори с гарантиран резултат, удостоверения за енергийни спестявания и финансиране от фондове. Схемите трябва да спазват изискванията за държавни помощи и да подкрепят комбинираното производство на енергия. При разработване на мерки за енергийна ефективност в сгради се вземат предвид спестяванията на енергия и енергийните характеристики на оборудването. Важно е внедряването на системи за измерване и контрол на изпълнените мерки, освен в случаи, свързани с данъчното облагане.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за енергийната ефективност определя, че договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) имат за цел изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в различни обекти, като инвестициите се изплащат на база договорено ниво на подобрение. Възложители могат да бъдат крайните клиенти, а изпълнители - доставчици на енергийноефективни услуги, които са търговци по българското или чуждестранно законодателство.
Чл. 73
Договорите с гарантиран резултат се сключват след обследване за енергийна ефективност и издаване на сертификат за енергийни характеристики. Те трябва да бъдат в писмена форма и да съдържат информация за нормализирано енергопотребление, мерки за ефективност, икономии на енергия, финансови последици и начин на финансиране. Изпълнителите осигуряват услугите със собствени средства или чрез финансиране от трети лица. За държавни и общински сгради се осигуряват средства в бюджетите на съответните органи.
Чл. 74
Удостоверенията за енергийни спестявания удостоверяват приноса на притежателя им в изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност, съгласно изискванията на чл. 75, ал. 3 от Закона за енергийната ефективност. Тези удостоверения са важен инструмент за доказване на усилията за енергийна ефективност.
Чл. 75
Удостоверенията за енергийни спестявания се издават от изпълнителния директор на агенцията срещу заплащане на такса, определена с тарифа, приета от Министерския съвет. Удостоверенията могат да се прехвърлят между задължени и незадължени лица, при условие че задълженото лице е в преизпълнение на индивидуалната си цел за енергийни спестявания.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за енергийната ефективност определя начините за доказване на енергийните спестявания, постигнати след въвеждането на мерки за повишаване на енергийната ефективност. Спестяванията могат да се доказват чрез оценка на енергийни спестявания след обследване на сгради и инсталации, прилагане на разработени методики, измерени спестявания от реално намаление на потреблението, или стойности от независим мониторинг на предишни мерки. Проверка на методите за оценка на енергийни спестявания се извършва от съответната агенция. Условията за издаване на удостоверения за спестявания се определят с наредба.
Чл. 77
Член 77 от Закона за енергийната ефективност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 21 от 2021 година, и влиза в сила от 12 март 2021 година. Този член е част от Раздел IV, който се отнася до Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници".
Чл. 78
Фондът "Енергийна ефективност и възобновяеми източници" има за цел да финансира мерки за повишаване на енергийната ефективност и насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, с изключение на средствата, финансирани от държавния бюджет. Фондът е юридическо лице, със седалище в София.
Чл. 79
Член 79 от Закона за енергийната ефективност описва управлението на Фонда, който управлява финансови средства за инвестиционни проекти, насочени към повишаване на енергийната ефективност и производството на енергия от възобновяеми източници. Дейността на Фонда е в съответствие с приоритетите от Стратегията за устойчиво енергийно развитие на България и националните планове за действие по енергийна ефективност, както и с договорите с донорите.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за енергийната ефективност определя основните принципи, на които фондът основава своята дейност. Тези принципи включват прозрачност в управлението на средствата, равнопоставеност на всички кандидати за финансиране и партньорство с физически и юридически лица, включително търговци и нестопански организации, за съвместно финансиране на проекти, свързани с енергийна ефективност и възобновяеми източници на енергия.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за енергийната ефективност определя начините за набиране на средства за фонда. Средствата се набират от дарения, лихви, заеми и други постъпления, при спазване на законодателството за предотвратяване на изпирането на пари. Фондът трябва да съхранява средствата си в минимум три лицензирани банки, избрани чрез конкурс.
Чл. 82
Средствата на фонда за енергийна ефективност се разходват за възмездно финансиране на проекти за развитие на енергийната ефективност и производство на енергия от възобновяеми източници, гаранционна дейност по кредити, приоритетно финансиране на мерки за повишаване на енергийната ефективност и издръжка на фонда. Потребителите на енергия в сгради в режим на етажна собственост могат да кандидатстват за финансиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност и инсталации с възобновяеми източници.
Чл. 83
Законът за енергийната ефективност определя два основни органа на фонда: общото събрание на донорите и управителния съвет. Общото събрание на донорите е отговорно за вземането на важни решения относно фонда, докато управителният съвет управлява дейностите му.
Чл. 84
Общото събрание на донорите на фонда включва лицата-донори и има следните основни функции: приемане на правила за работа на фонда, избор и освобождаване на членове на управителния съвет, решение за прекратяване на фонда, одобрение на бюджета и годишния доклад, както и решаване на други законово предоставени въпроси.
Чл. 85
Управителният съвет на Фонда за енергийна ефективност се състои от 11 члена, включително представители на различни министерства и експерти. Мандатът на членовете е две години, а председателят се избира за една година. Членовете не трябва да имат определени правни или лични ограничения, а при настъпване на такива обстоятелства, те са длъжни да уведомят председателя в срок от 7 дни. Освобождаването на член на управителния съвет се решава от общото събрание на донорите.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за енергийната ефективност определя функциите и задълженията на Управителния съвет на фонда. Той управлява цялостната дейност на фонда и е отговорен за изготвяне на правила за работа, одобряване на политиката за финансиране, приемане на стратегия, оценка и подбор на проекти, одобряване на финансирането на проекти, както и на договорите, свързани с гаранционната дейност. Управителният съвет също така приема годишни отчети, одобрява бюджета, избира управител на фонда, назначава одит и определя щатното разписание и възнаграждението на служителите.
Чл. 87
Член 87 от Закона за енергийната ефективност определя задълженията и правомощията на управителя на фонда. Той осъществява оперативното управление, представлява фонда, изготвя стратегия и бизнес план, както и необходимата документация за финансиране на проекти. Управителят изготвя годишен отчет за изпълнени проекти и доклади за управителния съвет, публикува информация на интернет страницата на фонда, подготвя заседания и подписва договори. Освен това, той назначава служители и отговаря за опазване на имуществото на фонда.
Чл. 88
Отношенията с управителя на фонда се регламентират чрез договор за управление, който има срок от 5 години. Договорът трябва да бъде съобразен с правилата, установени в чл. 84, ал. 2, т. 1 от закона.
Чл. 89
Изпълнителният директор на агенцията по енергийна ефективност упражнява контрол върху дейността на крайните клиенти, задължените лица, възложителите, органите и други лица, свързани с повишаване на енергийната ефективност. Той може да извършва проверки, да налага административни наказания и да дава задължителни предписания за отстраняване на нарушения, свързани с енергийната ефективност.
Чл. 90
Контролът върху дейността на лицата, отговорни за енергийната ефективност, се осъществява чрез проверки на валидността на входящите данни и резултатите от сертификацията на сградите и обследванията на предприятията. Включва проверки на сертификатите за енергийни характеристики и съответствието на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност. Осъществяват се и проверки на място за потвърждаване на данните и изпълнението на изискванията на наредбата.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за енергийната ефективност предвижда, че лицата, които извършват проверки, се назначават със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Тези лица трябва да се легитимират с издадената заповед и със служебна карта, която удостоверява заеманата от тях длъжност.
Чл. 92
Член 92 от Закона за енергийната ефективност определя правата на лицата, отговорни за проверките, които включват свободен достъп до обектите на проверка, изискване на необходими документи, провеждане на проверки на обследвания и съставяне на актове за административни нарушения. За обекти, собственост на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, проверките се извършват по специфични условия. Лицата, извършващи проверките, са задължени да запазват служебната и търговската тайна, която получават по време на контролната дейност.
Чл. 93
Проверяваното лице е задължено да осигури условия за нормалното протичане на проверката, като предоставя място за проверката, определя свой представител за контакти, осигурява достъп до служебните помещения и предоставя необходимите документи за проверката.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за енергийната ефективност определя процедурата за съставяне на констативен протокол след проверки на лицата по чл. 91. Протоколът включва събраните данни и документи, подписва се от съставителя и проверяваното лице, а при отказ - от двама свидетели. Проверяваното лице получава протокола и има право да представи обяснения и възражения в срок от 14 дни след връчването.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за енергийната ефективност определя правомощията на лицата по чл. 91 след проведената проверка. Те могат да издават задължителни предписания на проверяваните лица за отстраняване на нарушения, като определят срок за изпълнение, и да съставят актове за административни нарушения. Лицата, на които са дадени предписания, са задължени да уведомят лицата по чл. 91 за изпълнението им в определения срок.
Чл. 96
Държавните органи, юридическите и физическите лица имат задължението да оказват съдействие на лицата, посочени в чл. 91, при изпълнение на техните функции. Включва се и глава шеста, която се отнася до административнонаказателни разпоредби.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за енергийната ефективност предвижда глоба за задължени лица, които не изпълнят индивидуалните си цели за ежегодни нови енергийни спестявания. Първоначалната глоба е между 1000 и 5000 лв., а имуществената санкция е от 5000 до 25000 лв. При повторно нарушение, глобата нараства до диапазона от 5000 до 25000 лв., а имуществената санкция - от 50000 до 500000 лв.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за енергийната ефективност е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 21 от 2021 г., и влиза в сила на 12.03.2021 г.
Чл. 99
Собствениците на сгради за обществено обслужване, които не изпълнят задълженията си по чл. 38, ал. 1, подлежат на глоба от 10 000 до 30 000 лв. или имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв. Същите санкции се налагат и на собственици, които не изпълнят предписаните мерки от доклада за енергийна ефективност в установения срок по чл. 38, ал. 4.
Чл. 100
Член 100 от Закона за енергийната ефективност е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 21 от 2021 г., и влиза в сила от 12 март 2021 г.
Чл. 101
На лица, които издават сертификат за енергийни характеристики на сграда без да са извършили обследване за енергийна ефективност, се налагат глоби в размер от 50 000 до 100 000 лв. или имуществени санкции от 200 000 до 300 000 лв.
Чл. 102
На лицата, посочени в чл. 43, ал. 1 или 2 от Закона за енергийната ефективност, които не представят в срок списъка по чл. 46, ал. 1, се налага глоба в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция от 1500 до 3000 лв.
Чл. 102а
Чл. 102а от Закона за енергийната ефективност предвижда санкции за лица, които не представят в срок списъка по чл. 58, ал. 1. Първото нарушение се наказва с глоба от 100 до 500 лв. или имуществена санкция от 1500 до 3000 лв. При повторно нарушение глобата е от 500 до 2500 лв., а имуществената санкция от 3000 до 6000 лв.
Чл. 103
Член 103 от Закона за енергийната ефективност предвижда налагане на глоба или имуществена санкция на лица, които извършват сертифициране на сгради или обследване за енергийна ефективност в нарушение на определени разпоредби. Глобата е в размер от 50 000 до 100 000 лв., а имуществената санкция е от 100 000 до 200 000 лв.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за енергийната ефективност предвижда санкции за собственици на отоплителни и климатични инсталации, които не изпълняват задълженията си. Глобите варират от 150 до 200 лв. за инсталации с мощност до 100 kW и от 1500 до 2000 лв. за инсталации с мощност над 100 kW. При повторни нарушения глобите и санкциите са значително увеличени, достигащи до 4000 лв. и 25 000 лв. в зависимост от мощността на инсталацията.
Чл. 105
На физически или юридически лица, които не представят в срок задължителния списък по чл. 55, ал. 1 на Закона за енергийната ефективност, се налагат глоби в размер от 100 до 500 лв. или имуществени санкции от 1500 до 3000 лв.
Чл. 106
Собствениците на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, които не спазват задълженията по чл. 57, ал. 2, могат да бъдат глобени с 1000 до 2000 лв. или да им бъде наложена имуществена санкция от 6000 до 10 000 лв. При повторно нарушение, глобата варира от 10 000 до 30 000 лв., а имуществената санкция от 50 000 до 100 000 лв.
Чл. 107
Член 107 от Закона за енергийната ефективност предвижда наказания за лица, които не изпълнят задълженията си за представяне на отчети и информация в агенцията. За първо нарушение се налага глоба от 500 до 1000 лв. или имуществена санкция от 3000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е от 15 000 до 35 000 лв., а имуществената санкция от 100 000 до 150 000 лв.
Чл. 108
На лицата, посочени в чл. 69, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност, които не предоставят необходимата информация в сроковете, определени в чл. 69, ал. 2, се налагат глоби в размер от 20 000 до 50 000 лв. или имуществени санкции от 150 000 до 200 000 лв.
Чл. 109
Лицата, които възпрепятстват или позволяват възпрепятстването на проверки от упълномощени лица, подлежат на глоба в размер от 500 до 1000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 3000 лв.
Чл. 110
Лице, което наруши разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от Закона за енергийната ефективност, подлежи на санкция под формата на глоба в размер на 10 000 лв.
Чл. 111
На лицата, които не изпълняват задължителни предписания по Закона за енергийната ефективност, се налагат глоби и имуществени санкции. Първоначалната глоба варира от 2000 до 5000 лв., а имуществената санкция от 10 000 до 30 000 лв. При повторно нарушение, глобата е между 4000 и 10 000 лв., а имуществената санкция от 30 000 до 90 000 лв.
Чл. 112
На лицата, които не изпълняват задълженията си, предвидени в Закона за енергийната ефективност, се налагат глоби в размер от 500 до 1500 лв. или имуществени санкции от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 113
Актовете за установяване на административни нарушения по Закона за енергийната ефективност се съставят от длъжностни лица, които са определени от изпълнителния директор на агенцията.
Чл. 114
Наказателните постановления, свързани с нарушения по Закона за енергийната ефективност, се издават от изпълнителния директор на агенцията, отговорна за контрола и изпълнението на закона.
Чл. 115
Законът за енергийната ефективност регламентира установяването на нарушения, издаването и обжалването на наказателни постановления в съответствие с Закона за административните нарушения и наказания. Включва определения на термини като "донор", "доставчик на енергийноефективни услуги", "енергийна ефективност", "енергийно спестяване" и други, свързани с повишаване на енергийната ефективност в сградите и индустрията. Законът въвежда изискванията на различни директиви на Европейския съюз относно енергийната ефективност и енергийни характеристики на сградите. С него се отменя предишният Закон за енергийната ефективност и се предвиждат преходни разпоредби за изпълнение на новите изисквания.
§1
Преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергийната ефективност определят ключови термини и понятия, свързани с енергийна ефективност, енергийни услуги и мерки за повишаване на енергийната ефективност. Включват определения за 'донор', 'доставчик на енергийноефективни услуги', 'енергийна характеристика', 'енергийно спестяване', 'интелигентна измервателна система', 'климатична инсталация', 'котел', 'крайно потребление на енергия', 'нови сгради', 'сертификати за енергийни характеристики', 'финансови инструменти' и др. Всеки термин е описан с цел да се осигури ясност и правна основа за прилагането на закона в практиката.
§2
Параграф §2 от Закона за енергийната ефективност, изменен с ДВ, бр. 21 от 2021 г., въвежда изискванията на няколко директиви на Европейския парламент и Съвета, свързани с енергийната ефективност и енергийните характеристики на сградите. Тези директиви включват Директива 2012/27/ЕС, Директива 2010/31/ЕС, Директива (ЕС) 2018/2002 и Директива (ЕС) 2018/844, които актуализират предишни директиви и отменят други, с цел подобряване на енергийната ефективност в Европа.
§3
Параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергийната ефективност обявява, че настоящият закон отменя предходния Закон за енергийната ефективност, публикуван в Държавен вестник, брой 98 от 2008 г., с последващи изменения до 2015 г.
§4
Задължените лица по чл. 10, т. 2 и 3 от отменения Закон за енергийната ефективност трябва да изпълнят индивидуалните си цели за енергийни спестявания до 31 декември 2016 г., както е определено в отменения закон.
§5
Възложителите на нови сгради, които подлежат на задължително сертифициране по отменения Закон за енергийната ефективност и не са въведени в експлоатация до влизането в сила на новия закон, трябва да придобият сертификат за проектни енергийни характеристики на сградата в срок от една година след влизането в сила на закона.
§6
Параграф §6 предвижда, че проверката на отоплителни инсталации с водогрейни котли, съгласно чл. 53, трябва да бъде извършена в срок до една година от влизането в сила на закона. Изключение правят случаите, в които проверка е била извършена до тази дата по чл. 30 от отменения Закон за енергийната ефективност.
§ 7
Собствениците на сгради, които трябва да бъдат сертифицирани съгласно отменения Закон за енергийната ефективност и разполагат с доклади за обследване, трябва да изпълнят предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност в срок от три години след влизането в сила на настоящия закон.
§9
Собствениците на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, които подлежат на задължително обследване, трябва да извършат енергийно обследване в срок от една година след влизането в сила на закона. Изключение се прави, ако до тази дата вече е извършено задължително обследване съгласно отменения Закон за енергийната ефективност.
§ 11
Сертификати за енергийни характеристики на сгради, които са били обследвани преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат издавани от лицата, извършили обследването, в срок до една година след влизането на закона в сила. Ако лицето, извършило обследването, е заличено от регистъра по отменения закон, сертификатът ще бъде издаден от агенцията на база резултатите от обследването.
§12
Лицата, които са завършили курс за обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, запазват правата си за извършване на тези дейности, дори след изменението на закона. Те получават правата на консултанти по енергийна ефективност с квалификационно ниво 1.
§13
Съгласно §13 от Преходните и Заключителни разпоредби, удостоверенията, издадени по предходния Закон за енергийната ефективност, запазват своята валидност до изтичането на определения срок. Удостоверенията за успешно положен изпит по определени членове от отменения закон стават безсрочни.
§ 14
Лицата, които имат права за обследване и сертифициране на енергийна ефективност по отменения закон, запазват тези права. Те трябва да се пререгистрират в срок от 5 години след влизането на закона в сила, в противен случай ще бъдат заличени от регистрите на агенцията.
§16
В срок до 5 години от влизането в сила на Закона за енергийната ефективност, Министерският съвет, по предложение на министъра на енергетиката, е задължен да приеме пазарен механизъм, който да цели повишаване на енергийната ефективност чрез изпълнението на енергоефективни дейности и мерки.
§17
Националните планове за действие по енергийна ефективност трябва да се предоставят на Европейската комисия на всеки три години, започвайки от 30 април 2014 г. Първият национален план ще включва и доклад за националната цел за енергийна ефективност.
§19
Националният план за подобряване на енергийните характеристики на сградите, принадлежащи на държавата и използвани от администрацията, трябва да бъде предоставен на Европейската комисия. Той се актуализира на всеки три години, считано от 30 април 2014 г.
§20
Националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния сектор се представя на Европейската комисия. Програмата се актуализира на всеки три години, считано от 30 април 2014 г.
§21
Съгласно параграф §21, подзаконовите нормативни актове, необходими за прилагането на Закона за енергийната ефективност, трябва да бъдат приети и приведени в съответствие в срок от 6 месеца след влизането на закона в сила. До приемането на новите подзаконови актове, остават в сила подзаконовите актове от отменения Закон за енергийната ефективност, при условие че не противоречат на новия закон.
§22
Параграф §22 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергийна ефективност предвижда изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници. В чл. 34, ал. 5 се заменят думите "чл. 51, ал. 1" с "чл. 75, ал. 1". В чл. 47, ал. 1, в т. 9 думите "2015 г." се заменят с "2018 г.", а в т. 10 думите "2016 г." се заменят с "2019 г.".
§23
Параграф 23 от Закона за енергетиката предвижда изменения и допълнения, свързани с енергийната ефективност. Включват се нови задължения за операторите на мрежи, анализи на потенциала за енергийна ефективност, мерки за развитие на инфраструктурата и подобряване на енергийната ефективност. Въведени са нови изисквания за оценка на разходите и ползите от енергийни услуги, както и за предоставяне на информация на потребителите. Също така, уточняват се условията за присъединяване на сгради към топлопреносната мрежа и се определят нови критерии за високоефективно комбинирано производство на енергия.
§24
Оценката по чл. 4, ал. 2, т. 11, буква "а" от Закона за енергетиката трябва да бъде изготвена и предоставена на Европейската комисия до 31 декември 2015 г. При поискване от Европейската комисия, оценката се актуализира на всеки 5 години.
§25
До 31 декември 2016 г. в сгради с централен източник на отопление или охлаждане, или снабдявани от районна отоплителна мрежа, е задължително да се монтират индивидуални измервателни уреди за отчитане на потреблението на топлинна и охлаждаща енергия или топла вода. Това е приложимо само когато е технически възможно и икономически обосновано, и ако такива уреди не са били инсталирани преди влизането в сила на закона.
§ 26
Параграф 26 от Закона за енергийната ефективност предвижда, че подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на Закона за енергетиката, трябва да бъдат приети и приведени в съответствие с новия закон в срок от 6 месеца след влизането му в сила. До приемането на новите подзаконови актове, ще се прилагат съществуващите, при условие че не противоречат на новия закон.
§27
В параграф 27 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за енергийната ефективност се предвижда изменение в Закона за обществените поръчки. В чл. 5, ал. 4 на Закона за обществените поръчки след думата "съюз" се добавя текст, който включва услугите по ЕСКО договори, съгласно Закона за енергийната ефективност.
§28
В параграф 28 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергийната ефективност се предвижда изменение в чл. 55, ал. 6 на Закона за корпоративното подоходно облагане. Конкретно, в текста се заменят думите "Закона за енергийната ефективност" с "отменения Закон за енергийната ефективност". Изменението е част от последните актуализации на закона, отразяващи измененията в правната рамка относно енергийната ефективност.
§29
В Закона за местните данъци и такси, в член 24, алинея 1, точки 18 и 19, е направена промяна, при която думите "чл. 25" се заменят с "чл. 48". Тази промяна е част от измененията, свързани с новия Закон за енергийната ефективност.
§30
Параграф 30 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергийна ефективност предвижда изменения в Закона за устройство на територията. В член 142, алинея 11 се заменя "чл. 23а" с "чл. 44". В член 167, алинея 2, точка 7 се заменя "чл. 23" с "чл. 43".
§31
Изпълнението на Закона за енергийната ефективност е възложено на четирима министри: министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на икономиката и индустрията и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 41 от 2024 г., и влиза в сила на 10.05.2024 г.
§32
Законът за енергийната ефективност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Той е приет от 43-то Народно събрание на 30 април 2015 г. и е обнародван в брой 105 на "Държавен вестник" от 2016 г., след изменение и допълнение.
§37
В срок от три месеца след влизането в сила на Закона за енергийната ефективност, министърът на икономиката е задължен да състави и публикува списък по чл. 30а, ал. 1. До публикуването на този списък остават в сила досегашните указания за енергийна ефективност и енергийни спестявания при обществени поръчки за оборудване и сгради с високи показатели за енергийна ефективност, с цел минимизиране на разходите за експлоатация.
§68
Законът за енергийната ефективност влиза в сила на 1 януари 2018 г. Преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Закона за енергетиката, са обнародвани в Държавен вестник, брой 38 от 2018 г. и влизат в сила от 08.05.2018 г.
§ 74
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 11, 14, 15, 16, 19, 22, 23, 24, 25, 32, 33, 35, 36, 39, 40, 41, 42 и § 64 (т. 1-4) влизат в сила от 1 юли 2018 г.; параграфи 63 и 66 влизат в сила от 30 април 2018 г.; параграфи 5, 6, 9, 10 и 73 влизат в сила от 1 януари 2019 г.
§56
Законът за енергийната ефективност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност са обнародвани в брой 21 от 2021 г. и влизат в сила от 13.03.2021 г.
§ 78
Законът за енергийна ефективност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които ще влязат в сила от 1 януари 2022 г. Конкретно, § 7, т. 1 и т. 3 относно новата т. 18, както и § 74, т. 2. Допълнителни разпоредби се отнасят до изменения и допълнения на Закона за енергията от възобновяеми източници, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.
§90
Законът за енергийната ефективност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, който е обнародван в ДВ, бр. 41 от 2024 г. и влиза в сила от 10.05.2024 г.
Параграф §49
В параграф §49 от Закона за енергийната ефективност се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на икономиката. Всички изрази, включващи "Министерството на икономиката", "министърът на икономиката" и "министъра на икономиката" ще бъдат заменени с "Министерството на икономиката и индустрията", "министърът на икономиката и индустрията" и "министъра на икономиката и индустрията".
§76
Законът за енергийната ефективност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, законодателството е свързано с редица директиви и регламенти на Европейския съюз, които регулират енергийната ефективност и характеристиките на сградите, както и изискванията за екодизайн на продукти, свързани с енергопотреблението.
