НАРЕДБА № 6 ОТ 23 ОКТОМВРИ 2003 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ И УСЛОВИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВОТНИ В ЗООЛОГИЧЕСКИ ГРАДИНИ И ЦЕНТРОВЕ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ И РАЗМНОЖАВАНЕ НА ЗАЩИТЕНИ ВИДОВЕ ЖИВОТНИ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 44 ОТ 2009 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни. Изискванията не важат за болни и ранени животни, за които ветеринарен лекар е предписал други условия.
Чл. 2
Наредба № 6 от 23 октомври 2003 г. определя минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за размножаване на защитени видове. Собствениците и управителите на тези заведения трябва да осигурят подходящи условия за животните, които включват удовлетворяване на биологичните им нужди, достатъчно пространство за движение, нормално развитие, защита от болка и страдания, подслон, социална среда, предотвратяване на бягство и поддържане на физиологичното състояние. Освен това, те са задължени да предоставят необходимата храна и вода, да контролират условията на отглеждане и да осигуряват ветеринарни грижи.
Чл. 3
Наредбата определя минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове. Работата по прилагане на изискванията се ръководи от компетентни лица с висше образование в областта на биологията. Храненето на животните се организира от специалисти по зооинженерство и зоотехника. Здравното обслужване на животните се извършва от ветеринарни специалисти, а за човекоподобни маймуни е допустимо участие на хуманни лекари. Лицата, ангажирани с ежедневните грижи за животните, трябва да бъдат обучени от компетентни лица. Зоологическите градини трябва да разполагат с ветеринарна клиника или амбулатория и договори с външни ветеринарни клиники.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 6 предвижда специфични изисквания за отглеждане на слонове в зоологически градини. Обитаемите пространства трябва да бъдат оградени с масивни решетки, височината на които е над 1,80 м за женските и над 2,50 м за мъжките индивиди. Необходимо е да се осигурят изкопи без вода, достатъчно широки за движение на възрастен слон. Външните съоръжения трябва да са на естествена почва с пясъчни участъци. Подовата настилка в оборите може да бъде от различни материали, като е важно да се отчита топлинната изолация. В откритата площ трябва да има стълбове, стволове от дървета и други предмети за поддържане на кожата на слоновете, както и възможност за къпане.
Чл. 5
Наредбата определя минималните изисквания и условия за отглеждане на примати в зоологически градини. Приматите трябва да се отглеждат по двойки или в групи, а младите мъжкари - отделно от женските. Самостоятелното отглеждане на примати е разрешено само в изключителни случаи, като заболяване, заплаха от други животни, полова зрелост на мъжки индивиди и при образуване на нова група.
Чл. 6
Наредбата определя минималните изисквания и условия за отглеждане на примати в зоологически градини, включително необходимото обзавеждане на клетките и волиерите. Изискванията включват осигуряване на вертикални и хоризонтални конструкции, гнезда, места за почивка и раждане, както и естествени елементи и растителност. За човекоподобни маймуни се предвиждат специални мерки за безопасност, включително решетки и стъкла.
Чл. 7
Според Наредба № 6 от 23 октомври 2003 г., само устойчиви на зимни условия видове хищници могат да се отглеждат целогодишно на открито. За тези животни трябва да се осигурят боксове за спане, които да ги предпазват от бури и ветрове, а вътре в тях трябва да има насипана слама.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № 6 от 23 октомври 2003 г. изисква за топлолюбиви видове хищници да се осигурят отопляеми вътрешни боксове през студените годишни сезони, с цел да се гарантира тяхното благосъстояние и комфорт.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 6 определя минималните изисквания и условия за отглеждане на хищници в зоологически градини. Обзавеждането на помещенията и волиерите трябва да включва ограждения с височина 2,50 м, специални клетки за катерещи се видове, ограничителни и водни ровове, естествена почва, пясъчни площадки за тоалет, боксове и пещери, структурирани участъци с катерушки и растителност, както и басейни за къпане.
Чл. 10
Наредбата определя минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни. Чл. 10 описва специфичните изисквания за отглеждане на перконоги, включително размерите на боксовете за тюлени и характеристиките на басейните. За тюлените боксът трябва да е по-голям от дължината на тялото им в легнало положение, а басейните трябва да имат различна дълбочина и плитководни зони. Допълнителни басейни се предвиждат за майки с поколението им.
Чл. 11
Наредбата определя минималните изисквания за отглеждане на копитни бозайници в зоологически градини, включително изисквания за ограждане, оборите, съоръженията на открито и хранилките. За различни видове животни са предвидени специфични условия, като височина на оградите, вид на пода в оборите, наличност на места за къпане и катерене, както и осигуряване на сенчести площи. Също така, се предвиждат мерки за безопасност при достъпа до водни съоръжения.
Чл. 11а
Наредбата определя минималните изисквания за отглеждане на яйцеснасящи и торбести бозайници в зоологически градини, включително спецификации за ограждане, конструкции на волиери и условия на живот. Изискванията включват: огради с определена височина и дълбочина, безопасни конструкции, подходящи подови настилки, наличие на сенчести площи, трева за паша, и специфични изисквания за различни видове животни. Целта е да се осигури безопасна и подходяща среда за животните.
Чл. 11б
Наредбата определя изискванията за изграждане на вътрешни помещения за определени видове животни в зоологически градини. Помещенията трябва да са сухи с твърд под, оборудвани с нарове за лежане. За кенгурите не трябва да се използват скари, а за вомбатите стените трябва да са от бетон или камък с височина 1,20 м, за да се предотврати копаенето. Хранилките и поилките трябва да са стабилно закрепени в земята, като за кенгурите не трябва да се поставят решетъчни хранилки.
Чл. 11в
Наредбата определя минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове. Чл. 11в изисква осигуряване на възможности за разделяне на животните при нужда и поставяне на дървени гнездови къщички за видовете, живеещи в хралупи, като се забранява използването на токсични материали за тяхното изграждане.
Чл. 11г.
Наредбата определя минималните изисквания и условия за отглеждане на гризачи в зоологически градини и центрове за отглеждане на защитени видове животни. Обитаемите външни пространства трябва да са оградени с подходящи материали, като височината на оградите е различна в зависимост от вида. За добре катерещи се видове се предвиждат волиери с устойчиви на гризане материали. Основната площ на огражденията трябва да е твърда, а за мишевидните гризачи се изискват терариуми с разнообразна среда. Осигуряват се условия за катерене, наблюдение и тоалет. Външното и вътрешното пространство трябва да предлагат сенчести площи, водни пространства и места за копаене.
Чл. 12
Наредбата определя минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за размножаване на защитени видове. Член 12 указва, че размерите на откритите участъци, клетки и басейни за бозайници са описани в приложение № 1, а вътрешните помещения трябва да бъдат оборудвани с уреди за измерване на температура, влага и осветление.
Чл. 13
Наредба № 6 от 23 октомври 2003 г. определя минималните изисквания за отглеждане на папагали в зоологически градини. При отглеждане на птиците в открити волиери е необходимо да се осигури убежище или подслон. За видове, отглеждани в затоплени помещения, се предвиждат вътрешни волиери с подходящи размери. През зимата в убежищата се поставят хранилки и поилки. Подовете на кафезите и волиерите трябва да са постлани с подходящи материали, а конструкцията им да е безопасна за птиците. Осигуряват се минимум две пръчки за кацане и достатъчно дневна светлина или изкуствено осветление с денонощен режим.
Чл. 14
При отглеждане на ята от папагали по време на размножителния период, е необходимо да се поставят повече гнездилки, отколкото са двойките птици. Това е важно за минимизиране на споровете между птиците относно гнездилките.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 6 определя, че при отглеждане на папагали основната площ на кафеза и волиерата трябва да се увеличи с 50% спрямо стандартите в приложение № 2, когато става въпрос за всяка следваща двойка папагали, както и за птици, взети от природата през първите две години от отглеждането им в зоологическата градина.
Чл. 16
Наредба № 6 от 23 октомври 2003 г. определя минималните изисквания за отглеждане на пойни птици в зоологически градини и центрове за размножаване на защитени видове. Температурата на отглеждане трябва да отговаря на естественото географско разпространение на птиците, като за целогодишно отглеждане се осигурява убежище с температура не по-ниска от 10 °С. Европейските и високопланинските видове могат да зимуват на открито при подходящи условия, а за северни и високоалпийски птици се спазват специфични температурни изисквания. Тропическите птици трябва да бъдат отглеждани в отопляеми помещения с необходимата температура.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 6 от 23 октомври 2003 г. установява, че в помещенията и убежищата на животните трябва да се осигурява достатъчно дневна светлина и изкуствено осветление, което да отговаря на специфичните нужди на видовете и на сезона. Продължителността на изкуственото осветление трябва да бъде между 8 и 14 часа, за да се спазва ритъмът ден/нощ.
Чл. 18
Наредба № 6 от 23 октомври 2003 г. определя минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни. Член 18 описва спецификациите за кафезите, волерите и убежищата на птиците, включително изисквания за безопасност, конструкция, височина и условия на отглеждане. Кафезите трябва да имат минимум три стоянки, три непрозрачни стени, да са направени от нерефлектиращи материали и да бъдат на височина най-малко 0,80 м. Външните волиери трябва да имат частичен покрив, да са с височина поне 1,70 м и да осигуряват подходящи условия за живот на птиците.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 6 определя условията за отглеждане на совоподобни и соколоподобни птици в зоологически градини. Птиците трябва да бъдат настанени във волиери, които осигуряват достатъчно пространство за движение и летене, за да се предотвратят наранявания. В зависимост от анатомичните особености на птиците, те могат да бъдат настанени в различни видове волиери: телени волиери (за определени видове), частично затворени и затворени от всички страни волиери.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 6 определя изискванията за вътрешното обзавеждане на волиерата в зоологични градини. То трябва да подпомага полетите на птиците, да предлага места за стоене и лежане, да осигурява защитни зони за наблюдение, лесни за почистване съдове за хранене и къпане, пръти за кацане, защита от неблагоприятни климатични условия, специфична температура и места за мътене, съобразени с вида на птицата.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 6 предвижда, че совоподобните и соколоподобните птици трябва да се отглеждат по двойки. Някои видове от тези птици, в зависимост от тяхната специфика, могат да бъдат отглеждани и в групи.
Чл. 21а
Наредбата определя условията за отглеждане на бягащи птици в зоологически градини. Птиците трябва да се отглеждат в оградени дворове с височина на оградата минимум 1,8 м и закрити помещения. Оградата трябва да е здрава, с носещи колони, забити минимум 40 см в земята, а мрежата да има отвори не по-големи от 50 х 50 мм. За всяка двойка птици е необходимо да се осигурят две съседни ограждения с проход 1,5 м, за да се разделят по време на отглеждането на малките. Изключение правят щраусите, които отглеждат малките си в семейна група.
Чл. 21б
Чл. 21б от Наредба № 6 от 23 октомври 2003 г. определя минималните изисквания за обзавеждане на външното пространство в зоологически градини, което трябва да предлага защитни зони, естествени подови покрития, места за къпане, навес за защита от неблагоприятни климатични условия, места за мътене и озеленяване с безопасни за птиците растителни видове.
Чл. 21в
Чл. 21в от Наредба № 6 определя минималните изисквания за закрити помещения в зоологически градини. Помещенията трябва да имат достатъчно дневна светлина, да бъдат обезопасени с мрежи, да имат лесен за почистване под, гнездови площадки за мътене и отопление за чувствителните към ниски температури видове.
Чл. 21г.
Чл. 21г. от Наредба № 6 предвижда, че външните и вътрешните помещения в зоологическите градини трябва да бъдат оборудвани със съоръжения, които да изолират птиците по време на хранене и почистване на клетките, особено по време на отглеждане на малките. Специално внимание е обърнато на отглеждането на пингвини, което е регламентирано в новата версия на наредбата.
Чл. 21д.
Наредба № 6 от 23 октомври 2003 г. определя условията за отглеждане на пингвини в зоологически градини. При отглеждането им трябва да се осигурят: сух участък за териториални спорове и гнездене, басейн за плуване, пространство за изолация и карантинна зона. Външното пространство трябва да има сянка и защита от хищници, а вътрешното - филтрираща система и охладителна система за полярни видове. Всички басейни трябва да имат защитени кранове и сифони за безопасност.
Чл. 21е
Чл. 21е от наредбата предвижда, че пингвините трябва да се отглеждат в групи от минимум 3 двойки от един и същи вид, за да се осигури социална среда. Допуска се отглеждането им в смесени експозиции с други видове пингвини и определени водоплаващи птици, като рибарки, синеок корморан и гага.
Чл. 21ж
Чл. 21ж от Наредба № 6 определя изискванията за отглеждане на водоплаващи птици в зоологически градини. Външното и вътрешното пространство, както и тропическите къщи, трябва да имат воден басейн, чийто размер зависи от броя на птиците. Басейните трябва да са достатъчно големи, частично озеленени, отделени от посетителите, с определена дълбочина в зависимост от вида птици и да имат острови за почивка или гнездене, изградени от естествени материали.
Чл. 21з
Наредбата определя минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове. Чл. 21з позволява отглеждането на водоплаващи птици в смесени експозиции с различни видове птици и бозайници, при спазване на определени условия. Раздел VII е посветен на отглеждането на щъркелоподобни и жеравоподобни птици.
Чл. 21и
Чл. 21и от Наредба № 6 определя минималните изисквания за отглеждане на чаплови и жеравоподобни птици в зоологически градини. Външното пространство трябва да бъде оградено с висока ограда (минимум 3,7 м) с кльон, ако птиците имат нарушена летателна способност. За здрави птици е допустима телена или частично затворена волиера. Осигурява се достъп до закрито помещение за тропическите видове, а мрежата трябва да предотвратява промушването на главата на птиците. Оградата трябва да има вкопана основа, за да се предотврати проникването на хищници, а ъглите на оградата да са проектирани за улесняване на улавянето на птиците.
Чл. 21й
Член 21й от Наредба № 6 определя изискванията за външното пространство в зоологически градини. То трябва да предлага възможности за отстъпление, визуални бариери, естествена подова покривка, навес за защита от климатични условия, гнездови платформи за дървесни видове и специфични условия за фламинги. Забранено е използването на определени материали при оформянето на пространството за фламинги.
Чл. 21к
Чл. 21к от Наредба № 6 определя изискванията за вътрешното помещение при отглеждане на чаплови и жеравоподобни птици. Помещението трябва да е сухо с твърд под, да осигурява кацалки с различна дебелина, добро осветление, плитък воден басейн и визуален контакт с обслужващия персонал.
Чл. 21л.
Чл. 21л. от Наредба № 6 определя условията за отглеждане на кокошеви и гълъбови птици в зоологически градини. Тези птици трябва да бъдат отглеждани в частично затворени волиери с мрежа, предотвратяваща проникването на гризачи и птици, или в тропически къщи. За тропическите видове е необходимо наличието на отопляемо помещение. Изключение от правилото за волиерите се допуска за обикновения паун и токачката, които могат да се отглеждат свободно.
Чл. 21м
Чл. 21м от Наредба № 6 определя изискванията за вътрешно обзавеждане на волиера за птици в зоологически градини. Обзавеждането трябва да осигурява защитни зони, естествена подова покривка, места за кацане, мътене и озеленяване, навес за защита от климатични условия и плитък басейн за къпане.
Чл. 21н
Чл. 21н от Наредба № 6 от 23 октомври 2003 г. определя изискванията за изграждане на вътрешни помещения за птици в зоологически градини. Помещенията трябва да осигуряват достатъчно дневна светлина, безопасни прозорци, лесен за почистване под, предпазени от замърсяване пръти за кацане, лесни за почистване съдове за хранене и къпане, както и места за мътене в зависимост от вида на птицата.
Чл. 21о
Чл. 21о от Наредба № 6 определя, че тропическите къщи в зоологическите градини трябва да отговарят на специфични изисквания, посочени в чл. 21м и чл. 21н, и да предлагат места с плитки басейни или локви за къпане на птиците.
Чл. 21п
Чл. 21п от Наредба № 6 позволява отглеждането на кокошеви птици в смесени експозиции с гълъбови, туракови или дребни пойни птици. Тази разпоредба е въведена с изменение в ДВ, бр. 44 от 2009 г.
Чл. 22
Наредбата определя минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни. Член 22 уточнява конкретните размери на кафезите и волиерите, както и площта на убежищата за птици, които са представени в приложение № 2. Освен това, вътрешните помещения трябва да бъдат оборудвани с уреди за измерване на температура и осветление, за да се контролира спазването на изискванията.
Чл. 23
Наредба № 6 от 23 октомври 2003 г. определя минималните изисквания и условия за отглеждане на влечуги в зоологически градини. Основните изисквания включват осигуряване на специфични условия за всеки вид, поддържане на подходящ температурен диапазон, правилно осветление и вентилация, оптимална влажност, достъп до вода и условия за хибернация за видовете, които я изискват. Осветителните тела трябва да бъдат безопасно монтирани, а животните да имат достъп до свеж въздух.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 6 определя изискванията за терариуми за отглеждане на влечуги, включително подходяща настилка, осигуряване на скривалища, водни басейни, катерене, растителност и места за полагане на яйца. Микроклиматът в терариума трябва да отразява естествените местообитания с различни температурни зони и да осигурява оптимални условия за животните.
Чл. 25
Наредбата определя минималните изисквания и условия за отглеждане на влечуги в зоологически градини. Чл. 25 описва необходимите площи за терариуми, измерванията, които трябва да се извършат за определяне на площта, и изискванията за контрол на температура и влажност. Включва също безопасността на персонала и посетителите, като изисква плътно затваряне и заключване на терариумите за змии и гущери, а за отровни видове - поставяне на предупредителни табели.
Чл. 26
Наредбата определя условията за съставяне на смесени експозиции от различни видове животни в зоологически градини. Смесените експозиции могат да се съставят само ако животните обитават едно и също местообитание в природата, не са хищници и жертви помежду си, не проявяват агресия и имат осигурени укрития и места за раждане. Пространството за смесените експозиции се изчислява като сума от минимално изискваното пространство за всеки вид.
Чл. 27 и Допълнителни разпоредби
Наредба № 6 определя минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за размножаване на защитени видове. Чл. 27 уточнява, че освен посочените смесени експозиции, могат да се прилагат и други, не упоменати видове. В допълнителните разпоредби се дефинират термини като „бокс“, „волиера“, „грижа“, „отглеждане“, „клетка“, „убежище“ и др. Тези определения служат за основа при определяне на условията за отглеждане на различни видове животни, включително и специфични изисквания за пространство, температура и социални структури. Приложенията към наредбата предоставят конкретни изисквания за различни видове животни, включително хоботни, примати, хищници и птици, с детайлна информация относно необходимата площ, температура, социално устройство и забележки.
§1
Наредба № 6 от 23 октомври 2003 г. определя минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни. В преходните разпоредби се дават определения на термини, свързани с отглеждането на животни, като "бокс", "волиера", "грижа", "диво животно", и др. Тези термини са важни за правилното разбиране на изискванията, свързани с условията на живот на животните в плен.
§2
Наредбата определя минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни. Включва подробности за необходимите площи, социални условия и специфични изисквания за различни видове животни, като слонове, примати, хищници и много други. Наредбата е издадена на основание на Закона за биологичното разнообразие и е изменяна и допълвана през 2009 г.
