Виж оригиналния текст на документа
Законът за енергетиката урежда обществените отношения, свързани с производството, вноса и износа, преноса, разпределението и съхранението на електрическа и топлинна енергия, природен газ, а също и преноса на нефт и нефтопродукти. Той определя също търговията с тези енергийни ресурси и правомощията на държавните органи за определяне на енергийната политика, регулирането и контрола в сектора.
Законът за енергетиката цели да осигури качествено и сигурно задоволяване на потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ. Основните му цели включват енергийно развитие и сигурност, създаване на конкурентен и стабилен енергиен пазар, минимизиране на разходите за енергийни доставки, насърчаване на комбинираното производство на енергия, развитие на инфраструктури за пренос и разпределение на енергия, трансгранична търговия, участие на потребителите на енергийния пазар, инвестиции в гъвкаво производство и съхранение на енергия, въвеждане на нови електропроводи, отпадане на пречки на вътрешния пазар, осигуряване на равни условия на конкуренция и прозрачни цени за потребителите.
Държавната политика в енергетиката се реализира от Народното събрание и Министерския съвет. Народното събрание приема Стратегия за устойчиво енергийно развитие, която определя основните цели и методи за развитие на енергетиката. Министерският съвет одобрява Интегриран план за енергетиката и климата, актуализиран в съответствие с европейски регламенти. Министерският съвет ръководи енергетиката в страната съобразно приетата стратегия и Интегрирания план.
Чл. 4 от Закона за енергетиката определя правомощията и задълженията на министъра на енергетиката в България. Министърът е отговорен за провеждането на енергийната политика в страната, разработването на стратегии за устойчиво енергийно развитие, приемането на енергийни баланси и одобряването на стратегически обекти. Той също така определя показатели за надеждност на снабдяването с електрическа енергия, организира дейности по сигурността на доставките на газ и контролира изпълнението на различни енергийни програми и стратегии. Освен това, министърът представлява България в международни организации и има правомощия за издаване на подзаконови нормативни актове.
Чл. 5 от Закона за енергетиката регламентира съставянето на списък с стратегически обекти от национално значение в енергетиката, който се актуализира ежегодно от Министерството на енергетиката. Лицата, които извършват дейност чрез тези обекти, получават защита, която включва физическа охрана и информационна закрила. Разходите за тази защита са за сметка на съответните лица. Освен това, те са задължени да осъществяват дейности при бедствия и военно време, както е възложено от министъра на енергетиката.
Кметовете на общини имат задължения да изискват прогнози от енергийните предприятия за потреблението на електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и планове за енергоснабдяване. Те също така трябва да предвиждат благоустройствени работи в общите и подробните устройствени планове, необходими за изпълнението на тези програми. Освен това, кметовете отговарят за изграждането и поддържането на мрежите за външно осветление на общинската собственост.
Чл. 7 от Закона за енергетиката определя ролята на министъра на енергетиката и браншовите камари в провеждането на държавната политика в енергийния сектор. Министърът може да разчита на помощта на браншови организации, които могат да се създават и членуват от работодатели в енергетиката. Тези организации имат за цел да защитават интересите на своите членове, да преговарят със синдикатите, да разработват правила и стратегии за развитие на бранша, да информират за нарушения и да организират професионално обучение. Държавните органи и браншовите камари си сътрудничат за установяване на нарушения и предоставят необходимата информация за осъществяване на функциите на организациите.
Чл. 7а от Закона за енергетиката предвижда създаването на Обществен съвет към министъра на енергетиката, който е консултативно звено за защита интересите на потребителите. Съветът включва представители на различни институции и организации, а създаването му става със заповед на министъра, която определя и въпросите, които ще се разглеждат.
Чл. 8 от Закона за енергетиката определя задълженията на министъра на енергетиката относно разработването на стратегии и програми за устойчиво енергийно развитие в България. Министърът е отговорен за изготвянето на програми за преструктуриране в сектора на енергетиката, базирани на определени стратегически документи, които трябва да бъдат одобрени. Освен това, се предвиждат прогнози за енергийни баланси, които се основават на данни от различни източници. Министърът също така определя нови мощности за производство на електрическа енергия и провежда енергийна политика, насочена към ефективно използване на ресурсите и задоволяване на потребностите на обществото. В допълнение, министри от различни области съвместно работят за намаляване на енергийната бедност, в съответствие с националните стратегии.
Чл. 9 от Закона за енергетиката определя задълженията на предприятията, занимаващи се с добив на енергийни ресурси, преработка и търговия с горива и енергия. Те трябва да извършват проучвания и прогнози, да разработват планове за рехабилитация и подобряване на ефективността на производствените мощности, както и да представят информация за инвестиционни проекти, свързани с енергийна инфраструктура. Прогнозите и свързаната информация се предават на различни институции, включително министъра на енергетиката и Комисията за енергийно и водно регулиране. Съдържанието и редът за представяне на информацията се определят с наредба на министъра на енергетиката.
Чл. 10 от Закона за енергетиката определя, че регулирането на дейностите в енергетиката, водоснабдяването и канализацията се извършва от Комисия за енергийно и водно регулиране, която е независим държавен орган с юридическо лице и седалище в София. Комисията работи независимо от изпълнителната власт и се ръководи от принципи като независимост, безпристрастност, професионализъм и прозрачност. Тя е длъжна да се отчита пред Народното събрание за своята дейност.
Член 11 от Закона за енергетиката определя структурата и функционирането на Комисията, която е колегиален орган, състоящ се от 5 членове, включително председател. Членовете на комисията се избират и освобождават от Народното събрание. Мандатът на членовете е 5 години, с възможност за не повече от два последователни мандата. Изборът на нови членове трябва да се извърши между три месеца и един месец преди изтичането на мандата на действащите членове, които продължават да изпълняват функциите си до встъпване в длъжност на новите членове.
Според чл. 12 от Закона за енергетиката, за членове на комисията могат да бъдат избирани дееспособни български граждани с висше образование (магистър) и добра професионална репутация, притежаващи минимум 5 години стаж в областта на енергетиката или водоснабдяването. Членовете не трябва да са осъждани за умишлени престъпления и не могат да бъдат свързани лица по смисъла на Закона за противодействие на корупцията. Възнагражденията на членовете се определят на базата на средните заплати в сектора на енергетиката.
Членовете на комисията по Закона за енергетиката се избират чрез публична процедура. Предложения за избор могат да правят народните представители и парламентарните групи. Народното събрание избира поотделно председателя и останалите членове на комисията, които полагат клетва пред него, съгласно Конституцията на Република България.
Чл. 12б от Закона за енергетиката определя условията за предсрочно прекратяване на пълномощията на член на комисията. Това може да стане по искане на члена, при несъвместимост, при невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от три месеца, при осъждане за умишлено престъпление, при тежко нарушение на задълженията или при установен конфликт на интереси. Основанията за прекратяване се обявяват от председателя на Народното събрание, а нов член се избира в двумесечен срок, като той довършва мандата на предшественика си.
Чл. 13 от Закона за енергетиката определя структурата и функционирането на Комисията, която е отговорна за регулирането на бизнес плановете и цените в енергетиката и услугите за водоснабдяване и канализация. Комисията заседава при присъствие на повече от половината от членовете, а решенията се приемат с мнозинство. Комисията разглежда заявления и жалби, като заседанията са открити или закрити в зависимост от защитената информация. Решенията могат да бъдат обжалвани пред Административния съд в срок от 14 дни.
Чл. 14 от Закона за енергетиката предвижда, че Комисията провежда процедура за обществено обсъждане с заинтересованите лица при изготвянето на общи административни актове, свързани с енергийния сектор и водоснабдителните услуги. Заинтересованите лица включват държавни органи, браншови организации, енергийни предприятия, ВиК оператори и потребителски организации. Комисията обсъжда основните принципи на проекта и определя срок за становища от минимум 14 дни. След събиране на становищата, Комисията разглежда мненията и публикува мотивите си онлайн.
Чл. 15 от Закона за енергетиката регламентира задълженията на Комисията по енергийно и водно регулиране относно публичната информация. Според алинея 1, Комисията трябва да огласява публично политиката и практиката си по прилагане на актовете си, както и мотивите за промяна на тези актове на своята интернет страница. Алинея 2 изисква Комисията да публикува предложенията на енергийните предприятия и В и К операторите за утвърдителни цени, както и всички свързани документи и решения. Алинея 3 постановява, че приетите наредби и правила от Комисията трябва да бъдат обнародвани в "Държавен вестник".
Чл. 16 от Закона за енергетиката урежда дейността на Комисията, която приема правилник за работата си и е подпомагана от администрация. Служителите на комисията трябва да имат трудови правоотношения, регулирани от Кодекса на труда. Лица, които са осъждани за престъпления, имат роднински връзки с ръководители, или работят за енергийни предприятия, не могат да бъдат служители на комисията. Служителите са задължени да подават декларации за имущество и интереси, освен тези на технически длъжности. Ръководителите трябва да имат висше образование и опит в съответната област. При промени в обстоятелствата, служителите уведомяват председателя на комисията в 7-дневен срок.
Член 16а от Закона за енергетиката определя основните условия на труд и възнаграждения на служителите на комисията. Основните месечни възнаграждения се определят от председателя в рамките на бюджета. Служителите могат да получават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати. Длъжностите, заети от лица с висше юридическо образование, се признават за стаж по специалност "Право". Членовете и служителите имат право на представително облекло и на награди за постигнати резултати. Задължителни застраховки се осигуряват за членовете и администрацията, а служителите подлежат на ежегодна оценка на трудовото изпълнение, при която е възможно прекратяване на трудовото правоотношение при ниска оценка.
Членовете на комисията и служителите от нейната администрация имат задължение да спазват правилата за професионална етика, които са приети от комисията.
Чл. 18 от Закона за енергетиката определя задълженията на председателя на комисията, членовете и служителите на администрацията да не разгласяват класифицирана информация, получена при изпълнението на задълженията им. Комисията утвърджава, изменя и допълва списък с информация, представляваща служебна тайна, след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията. Включването на информация, обявена за търговска тайна, е възможно след съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията. Разгласяването на служебна тайна е позволено само пред органите на съдебната власт или други държавни органи по установения законов ред.
Чл. 19 от Закона за енергетиката предвижда задължения на държавните органи, енергийните предприятия и длъжностните лица да оказват съдействие на комисията в изпълнението на нейните функции. Комисията може да сътрудничи с организации, представляващи интересите на потребителите на енергийни услуги. Всяка година комисията публикува препоръки относно цените на природния газ и изпраща информация на Комисията за защита на конкуренцията при необходимост. Освен това, от 2025 г. комисията ще публикува годишен доклад за промените в договорите с динамична цена на електрическа енергия и тяхното въздействие върху потребителските сметки.
Чл. 20 от Закона за енергетиката описва правомощията на председателя на комисията, който организира и ръководи дейността на комисията и нейната администрация, представлява комисията пред трети лица, назначава и освобождава служителите от администрацията, внася ежегодно доклад за дейността в Народното събрание, организира съставянето на бюджета и отговаря за неговото изпълнение и отчет. Председателят също така внася годишния и периодичните финансови отчети за приемане от комисията.
Чл. 21 от Закона за енергетиката определя правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране. Комисията издава и контролира лицензии, приема подзаконови актове, одобрява условия на договори и правила за работа с потребителите. Тя упражнява контрол върху ценообразуването и наблюдава мерките за защита на потребителите и околната среда. Освен това, Комисията регулира цените, определя компенсации за битови клиенти и наблюдава развитието на електрическите и газовите мрежи, като осигурява спазването на правото на ЕС. Включени са и задължения за сътрудничество с европейските институции и други регулаторни органи.
Комисията може да поиска становище от АСРЕ относно съответствието на решения на други регулаторни органи с насоките на Регламент (ЕО) № 714/2009 и Регламент (ЕО) № 715/2009. Тя е длъжна да се съобрази с това становище и да информира АСРЕ в срок до 4 месеца. При несъответствие на решения, свързани с трансгранична търговия, Комисията може да уведомява Европейската комисия в двумесечен срок. При решение на Европейската комисия за несъответствие, Комисията е длъжна да отмени или измени своето решение в срок от два месеца и да информира Европейската комисия.
Чл. 22 от Закона за енергетиката определя процедурата за разглеждане на жалби от различни субекти, свързани с дейността на оператори на мрежи, доставчици на енергия и природен газ, както и за спорове между лицензианти. Комисията може да съдейства за доброволно уреждане на спорове в двумесечен срок, който при необходимост може да бъде удължен. При неуспешно доброволно уреждане, комисията взема решение в срок до два месеца. В случай на основателна жалба, комисията дава задължителни указания за прилагане на закона. Редът за подаване и разглеждане на жалбите се урежда в наредба.
Чл. 23 от Закона за енергетиката определя основните принципи, по които комисията осъществява регулаторните си правомощия. Те включват насърчаване на конкурентен и устойчив енергиен пазар в ЕС, предотвратяване на ограничаване на конкуренцията, осигуряване на баланс между интересите на предприятията и клиентите, създаване на стимули за развитие на мрежи и инвестиции, както и защита на потребителите и осигуряване на енергийна ефективност. Принципите акцентират и на интеграцията на пазарите и научноизследователските дейности.
Чл. 24 от Закона за енергетиката определя принципите, които комисията трябва да спазва при изпълнение на правомощията си. Тези принципи включват: 1. Справедливо разпределяне на икономическите последици от либерализацията на пазара; 2. Осигуряване на равни условия за сделки при свободно договорени цени; 3. Балансирано изменение на цените за крайни клиенти, отчитайки задълженията на обществения доставчик и операторите на мрежи; 4. Осигуряване на мерки за качествено снабдяване с електрическа енергия и природен газ при прозрачни и обективни цени.
Чл. 25 от Закона за енергетиката предвижда, че Комисията води публични регистри, в които се вписват лицензиите, сертификатите за произход на електрическата енергия, разрешенията и решенията, свързани с енергийния сектор. Обстоятелствата, подлежащи на вписване, както и редът за вписване и получаване на информация, се определят в съответни наредби. Решенията за лицензии и утвърдяване на цени се публикуват на интернет страницата на комисията.
Чл. 26 определя основните аспекти на финансирането на комисията и нейната администрация. Финансирането се осъществява от приходите, посочени в чл. 27, ал. 1 и в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Комисията е първостепенен разпоредител с бюджет, който е част от държавния бюджет и се управлява по реда на Закона за публичните финанси. Бюджетът включва всички приходи и средства по чл. 27, ал. 1.
Член 27 от Закона за енергетиката регламентира приходите и разходите на комисията. Приходите включват такси, глоби, дарения от лица, неподлежащи на лицензиране, и субсидии от централния бюджет. Не се приемат дарения от лицензирани лица. Средствата се използват за финансиране на дейността на комисията и свързани анализи. Забранява се финансиране на разходи от глобите, които се отчитат в централния бюджет. При преизпълнение на приходите могат да се одобряват допълнителни разходи за следващата година. Председателят на комисията може да предлага промяна на размера на таксите при необходимост.
Член 28 от Закона за енергетиката определя правомощията на комисията да събира такси за различни услуги, свързани с регулирането на енергийния сектор. Таксите включват такси за разглеждане на заявления, издаване на сертификати, продажба на документи за конкурси, лицензионни такси и такси за регистрация на експерти. Размерът, редът и сроковете за заплащането на тези такси се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Таксите, събирани по този закон, са публични държавни вземания.
Чл. 29 от Закона за енергетиката определя правилата относно таксите, свързани с лицензии в енергийния сектор. Таксата за разглеждане на заявление се заплаща при подаването му. Лицата, получили лицензия, трябва да заплащат лицензионни такси за всяка лицензия и за изменения на лицензията, които са посочени в тарифата. Лицензионните такси включват първоначална такса за издаване или изменение на лицензия и годишна такса за регулаторната дейност. Годишната такса се заплаща за всяка година след издаването на лицензията. Размерът на лицензионните такси зависи от вида на лицензионната дейност и се определя с тарифата.
Чл. 30 от Закона за енергетиката определя цените, подлежащи на регулиране от комисията, включително цените на топлинна енергия, природен газ и услуги, предоставяни от енергийни предприятия. Регулирането на цените се извършва при наличие на конкуренция, а цените на производители с годишни приходи над 5 000 000 лв. не подлежат на регулиране. Включени са и специфични разпоредби за оператори на затворени мрежи, които не подлежат на утвърждаване на цените преди прилагането им.
Чл. 30а от Закона за енергетиката определя начина на формиране на регулираната цена на електрическата енергия за битови крайни клиенти. Комисията определя компонент от цената, който се добавя към средно претеглената цена на пазарен сегмент ден напред. Битовите клиенти заплащат цена, която включва базовата стойност за потребената електрическа енергия и определения компонент.
Чл. 31 от Закона за енергетиката определя принципите, по които комисията трябва да се ръководи при ценово регулиране. Цените трябва да са недискриминационни, да възстановяват икономически обоснованите разходи на енергийните предприятия и да осигуряват норма на възвръщаемост на капитала. Освен това, цените не трябва да допускат кръстосано субсидиране и трябва да отразяват разходите за пренос и разпределение, системни услуги и енергийна ефективност. Включени са и мерки за насърчаване на ефективността и динамично ценообразуване.
Член 31а от Закона за енергетиката регламентира процедурите, които Комисията по енергийно и водно регулиране може да проведе при утвърдяване или изменение на цени и компоненти от цени. При утвърдяване на цена или премия, комисията има право да проведе паралелни процедури за утвърдяване на свързани цени. При изменение на цена или компоненти, което влияе на други утвърдени елементи, комисията може също така паралелно да проведе процедури за изменение на тези свързани цени.
Чл. 31б от Закона за енергетиката регламентира правомощията на Комисията да изменя цените на електрическата енергия и свързаните с нея такси. Комисията може да извършва изменения не по-често от веднъж на календарно тримесечие, като се стреми да осигури баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите. Освен това, Комисията може да изменя премиите на енергийните предприятия не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие на съществени изменения в пазарните цени. Решенията на Комисията влизат в сила от деня на тяхното приемане.
Чл. 32 от Закона за енергетиката предоставя на Комисията правомощия да регулира цените на енергийните услуги чрез различни методи. Комисията може да определи показатели за ефективност и сравнимост на енергийните предприятия, както и да установи компоненти на цените, отразяващи разходите. Освен това, тя може да създава тарифни структури, включително часови и сезонни. В случай на забавяне от страна на операторите на мрежи, Комисията има правомощия да определи временни цени и да вземе решения за компенсаторни мерки, ако окончателните цени се различават от временните.
Чл. 33 от Закона за енергетиката регламентира определянето на преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Комисията е отговорна за определянето на тези цени, които се основават на индивидуалните разходи за производство. Също така, се предвиждат преференциални цени за топлинна енергия по предложение на топлопреносните предприятия. Важно е да се отбележи, че разходите за достъп до и пренос през електропреносните мрежи не се включват в признатите разходи от комисията.
Комисията определя премии за произведената електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия за централи с мощност 500 kW и над 500 kW. Премиите се определят ежегодно до 30 юни и представляват разлика между преференциалните цени на производителите и прогнозната пазарна цена за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин.
Чл. 34 от Закона за енергетиката предоставя на енергийните предприятия правото да искат признаване и компенсиране на невъзстановяеми разходи, произтичащи от инвестиции и сделки, сключени преди влизането в сила на закона. Предприятията подават заявление до комисията, която определя максималния размер и период на компенсация. Комисията ежегодно преизчислява компенсацията и разпределя разходите между предприятията, а начинът на компенсиране се базира на прозрачен механизъм, включващ крайните клиенти.
Чл. 35 от Закона за енергетиката предвижда правото на енергийните предприятия да искат компенсиране на разходи, свързани със задължения към обществото, включително за сигурност на снабдяването и енергийна ефективност. Фонд "Сигурност на електроенергийната система" може да иска компенсации за задължения по изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени. Разходите, за които се предявява искане, включват задължения за изкупуване на енергия от производители, предоставяне на премии за възобновяеми източници и задължения, свързани с енергийни спестявания. Комисията определя обема на компенсацията, а начинът на разпределение на разходите е регламентиран с методика, приета от комисията. Крайните клиенти и операторите на мрежи заплащат част от разходите, но не за електрическа енергия, произведена в други държави от ЕС, при наличие на сертификати за произход.
Чл. 35а от Закона за енергетиката регламентира разходите, свързани с електрическата енергия. Всички крайни клиенти, включително операторите на мрежи, заплащат разходите по чл. 34 и 35. Изключение правят крайните клиенти, които не заплащат тези разходи за електрическа енергия, доставена чрез директен електропровод от нови обекти за възобновяеми източници, въведени в експлоатация след 1 юли 2019 г. Освен това, след 13.10.2023 г., крайните клиенти и търговците не заплащат разходите за електрическа енергия, закупена с двустранна сделка от нови обекти за възобновяеми източници, освен за определени изключения. Производителите предават гаранциите за произход на електрическата енергия на крайните клиенти или търговците.
Цените на енергията, подлежащи на регулиране, се образуват от енергийните предприятия в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката и съответните наредби. Комисията дава задължителни указания за образуването на тези цени. Методите за регулиране и условията за определяне на цените и компенсациите се установяват с наредби, приети от комисията.
Чл. 36а от Закона за енергетиката регламентира процедурата за утвърдяване на нови или изменение на действащи цени на електрическа енергия и природен газ от енергийните предприятия и операторите на мрежи. Те са задължени да оповестят предложенията си в средствата за масова информация един месец преди подаването на заявлението до комисията. Комисията утвърдява цените като индивидуален административен акт, а лицензиантът е длъжен да публикува утвърдените цени на интернет страницата си в срок до 7 дни след получаването на решението.
Чл. 36б от Закона за енергетиката описва създаването на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" с цел управление на средства за покриване на разходи, свързани с електрическата енергия. Фондът покрива разходи за изкупуване на електрическа енергия, предоставяне на премии на производители, финансиране на проекти за енергийна ефективност, компенсации за електрическа енергия и природен газ, както и компенсации за битови клиенти. Плащанията от фонда се извършват ежемесечно и са регулирани от договори с различни институции.
Чл. 36в от Закона за енергетиката определя структурата и функциите на управителния съвет на фонда, който се състои от 5 членове, назначавани за срок от 5 години. Председателят се избира от министъра на енергетиката, а останалите членове - от министрите на финансите и на околната среда и водите, както и от производителите на електрическа енергия. Членовете не могат да бъдат осъждани за престъпления и могат да бъдат преизбирани само за още 5 години. Пълномощията на член на съвета могат да се прекратят предсрочно при определени условия. Възнагражденията на членовете се определят на базата на средни заплати в сектора.
Чл. 36г от Закона за енергетиката определя реда за свикване и провеждане на заседанията на управителния съвет на фонда. Заседанията са редовни при присъствие на две трети от членовете, а решенията се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство. Управителният съвет следва принципи на независимост, прозрачност, проследимост и обективност. Основните му задължения включват приемане на правилник за дейността на фонда, контрол върху приходите и разходите, както и изпращане на ежегоден отчет до Министерството на енергетиката. Освен това, той приема правила за минималните условия по рамковите споразумения и за избор на финансиращи институции.
Чл. 36д от Закона за енергетиката описва източниците на средства на фонда, които включват вноски, приходи от търгове за продажба на квоти, лихви, дарения, приходи от прехвърляния на енергия от възобновяеми източници, целево предоставени средства от държавния бюджет, вноски по чл. 36м и средства от Европейски структурни и инвестиционни фондове. Средствата се използват за издръжка на фонда и за покриване на определени разходи, като 1% от събраните средства по определени точки е предназначен за издръжка на фонда.
Чл. 36е от Закона за енергетиката определя задължението за ежемесечни вноски във фонда в размер на 5% от приходите без ДДС за производителите на електрическа енергия и операторите на електрическата и газовата мрежа. Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, въведени в експлоатация след 1 януари 2021 г., не дължат вноски. Лицата, задължени по този член, трябва да подават декларации и да внасят вноски до 20-о число на текущия месец за предходния, а производителите по чл. 30, ал. 2 ежегодно до 31 март за предходната година. Внесените вноски не се включват в разходите за ценово регулиране, но се признават като текущи разходи за данъчни цели.
Чл. 36ж от Закона за енергетиката определя задълженията на търговците, производителите и операторите на електрическа енергия по отношение на вноските във фонда и предоставянето на обезпечение. Фактурираните средства от цената на електрическата енергия се внасят от различни участници в енергийния сектор до 20-о число на месеца следващ отчетния. Задълженията могат да бъдат обезпечени чрез депозит, банкова гаранция или застраховка, с конкретни условия за валидност и размер. При неизпълнение на задълженията фондът може да предприеме действия за усвояване на предоставеното обезпечение и дори да отстрани от пазара нарушителите.
Чл. 36з от Закона за енергетиката регламентира публичните държавни вземания, свързани с вноските и компенсациите от фонда. Вземащите средства по чл. 36е, ал. 1 и чл. 36м, както и компенсациите по чл. 36б, ал. 1, т. 4 и 5 подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител. Средствата на фонда не са част от държавния бюджет и са несеквестируеми. Фондът може да прихваща вземанията си, а отсрочването на задълженията става по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 36и от Закона за енергетиката регламентира условията за изплащане на премии от фонда на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с инсталирана мощност 500 kW и над. Премията не се изплаща, ако производителят има задължения към фонда или не е изпълнил определени условия за сделките и сертификатите. Изплащането на премията става до края на месеца, в който са представени необходимите документи. Фондът изплаща премии за произведената енергия, ако е достигнато определено нетно специфично производство или определен приход. Не се дължи премия на предприятия в затруднено положение, които трябва да представят декларация за това.
Член 36к от Закона за енергетиката регламентира използването на сметка за чужди средства на фонда за плащания, свързани с чл. 36б, ал. 1 и 2, след съгласуване с министъра на финансите. Преведените суми по тази сметка се отразяват в бюджета на фонда, като се спазват изискванията на Закона за публичните финанси. Министерският съвет е отговорен за определяне на наредба, която да регулира набирането, разходването и контрола на средствата на фонда.
Член 36л. от Закона за енергетиката урежда механизмите за компенсиране на разходите за снабдяване с електрическа енергия на битови крайни клиенти от фонда, считано от 01.07.2025 г. Фондът сключва договори с крайните снабдители, като компенсация не се изплаща при задължения към фонда. Компенсацията е ограничена до количества електрическа енергия, за които крайният снабдител дължи цена, и се изчислява на месечна база. Фондът има право да прихваща задължения и крайните снабдители са задължени да предоставят информация и да възстановяват разлики при установени несъответствия.
Чл. 36м от Закона за енергетиката определя задълженията на крайните снабдители относно вноските във фонда за разликата между приходите от продажба на електрическа енергия и разходите за доставка на електрическа енергия на битовите крайни клиенти. Крайните снабдители трябва да подават декларация и да внасят вноски до 20-о число на текущия месец. Внесените вноски се признават за текущи разходи за данъчно облагане.
Чл. 37 от Закона за енергетиката задължава енергийните предприятия да водят отделна счетоводна отчетност за различни дейности, които подлежат на лицензиране, както и за други свързани дейности. Правилата за водене на това счетоводство и отчетите за регулаторни цели се определят от комисията. Предприятията, подлежащи на независим финансов одит, трябва да предоставят одиторски доклад за спазването на тези правила.
Чл. 38 от Закона за енергетиката задължава енергийните предприятия да предоставят на комисията годишни финансови отчети, информация по видове дейности и данни за активите и разходите на клиентите за целите на ценообразуването. При поискване от съответните органи, предприятията трябва да предоставят документация и информация за сключени договори. Освен това, предприятията за доставка на електрическа енергия и природен газ са длъжни да съхраняват данни за сделки за срок от 5 години. Комисията може да предоставя част от тази информация на участници на пазара, при условие че не се разкрива търговска тайна.
Чл. 38а задължава договорите с потребители на енергийни услуги да съдържат информация за енергийното предприятие, предлаганите услуги, условията за тяхното предоставяне, сроковете на договора, правата на потребителите и условията за прекратяване на договора. Новите изменения от 2023 г. добавят условия за достъп до данни на клиентите, динамични цени на електрическата енергия и защитават правата на клиентите с авансово плащане. Договорите с динамични цени изискват информация за рисковете и необходимостта от инсталиране на измервателни уреди.
Чл. 38б от Закона за енергетиката урежда задълженията на енергийните предприятия да предоставят на потребителите информация относно условията на услугите, методите на плащане, цените, процедурата за смяна на доставчика, данни за потреблението и екологичните въздействия от енергийното производство. Включва и нови изисквания за прозрачност при сключване на договори, предоставяне на данни за потреблението и условия за електронно фактуриране. Специално внимание се обръща на правата на потребителите и алтернативни мерки при заплаха от изключване от мрежата.
Чл. 38в от Закона за енергетиката предвижда, че енергийните предприятия трябва да изготвят и представят за одобрение правила за работа с потребителите на енергийни услуги. Правилата уреждат реда за подаване и разглеждане на жалби, сигнали и предложения, както и достъпа до данни за потреблението. Те се одобряват от комисията и публикуват в централни и местни медии, влизайки в сила след публикуване. Предприятията уведомяват потребителите за промени в договорните условия и цените, с право на прекратяване на договора в срок от 30 дни. Уведомяването за повишаване на цените става в срока на фактуриране. Правилата не важат за договори за доставка на топлинна енергия.
Енергийните предприятия, които предоставят енергия или природен газ, трябва да осигурят центрове за информация на потребителите. Тези центрове ще предоставят информация съгласно чл. 38а, 38б и 38в от закона и ще работят в съответствие с правилата по чл. 38в.
Член 38д от Закона за енергетиката предвижда, че енергийните предприятия, които предлагат универсални услуги, трябва да създадат специални процедури за предоставяне на информация и за работа с уязвими клиенти, за да се предотврати прекъсването на снабдяването с електрическа енергия. Определянето на статут на домакинства в енергийна бедност и уязвими клиенти се извършва по ред, установен от наредба на Министерския съвет. Компетентните органи за защита и финансова подкрепа на тези клиенти са различни министри и органи, определени от Министерския съвет. Информационната система за домакинствата в енергийна бедност се управлява от национална институция и данни за статута се получават автоматизирано от държавни регистри.
Чл. 38е от Закона за енергетиката изисква крайният снабдител да информира клиентите, когато консумацията на електрическа енергия или природен газ за последното шестмесечие е над 50% по-висока в сравнение с консумацията за съответното шестмесечие на предходната календарна година. Информацията се предоставя заедно с фактурата за последния месец от шестмесечието.
Клиентът има право да поиска метрологична експертиза на средството за търговско измерване от оператора на електроразпределителната или газоразпределителната мрежа. Експертизата се извършва от Българския институт по метрология, а средството за измерване се демонтира и съхранява от оператора. Разходите за експертизата се поемат от оператора, ако се установи неизправност, и от клиента, ако средството е изправно.
Когато крайният снабдител реши да преустанови снабдяването на клиента с електрическа енергия или природен газ, той е задължен да уведоми клиента не по-късно от три дни преди преустановяването. Уведомлението трябва да бъде направено по начин, който клиентът е заявил. Ако клиентът не е посочил предпочитан начин за уведомяване, крайният снабдител определя сам начина на уведомяване.
Чл. 38и от Закона за енергетиката описва единна, централна платформа, която предоставя информация за оферти за доставка на електрическа енергия. Клиентите с годишно потребление под 100 000 kWh имат безплатен достъп до платформата за сравняване на оферти, включително динамични цени. Платформата трябва да осигури равноправно третиране на предприятията, ясни критерии за сравнение, актуална информация, достъпност за хора с увреждания, механизъм за корекция на неточности и ограничено използване на лични данни. Комисията е оператор на платформата, която обхваща целия пазар на електрическа енергия.
Търговците на електрическа енергия имат задължение да предоставят актуална информация за офертите си на оператора на платформата ежемесечно. Освен това, те и крайните снабдители трябва да включват информация за платформата и други платформи за сравнение в фактурите на клиентите или в приложения към тях.
Чл. 38л. от Закона за енергетиката дава право на клиенти на неефективни районни отоплителни и охладителни системи да прекратят или изменят договорите си, ако сами осигуряват топлинна енергия или охлаждане от възобновяеми източници. При прекратяване, клиентът дължи обезщетение само за разходите, свързани с физическото отделяне от мрежата и неамортизираната част от активите. Договорът се прекратява за цялата сграда, а при етажна собственост, съгласно определени условия.
Законът за енергетиката определя дейностите, които изискват лицензиране, включително производство, пренос, разпределение и търговия с електрическа и топлинна енергия, природен газ, както и съхранение на природен газ. Лицензията е необходима за извършване на тези дейности при определени условия. Някои дейности, като производство на електрическа енергия за собствено потребление и производство с определена мощност, не изискват лицензия. Лицензията за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция се издава на лицензирани предприятия в зависимост от типа на клиентите.
Лицензия за осъществяване на дейности в енергийния сектор се издава на лица, регистрирани по Търговския закон, които притежават необходимите технически и финансови възможности, вещни права върху енергийните обекти, и доказателства за безопасна експлоатация. Лицензия не се издава на лица в несъстоятелност, ликвидация или с отнета лицензия. Също така, лицензия не се издава, ако съществува опасност за живота и здравето на гражданите или за надеждността на снабдяването с енергия. Лица с регистрация в друга държава членка на ЕС също могат да получат лицензия при спазване на същите условия.
Процедурата за издаване на лицензия започва с писмено заявление, придружено от необходимите документи. Ако лицензионната дейност включва регулирани цени, се подава и заявление за утвърждаването им. Комисията има срок от три месеца да издаде лицензия или да мотивира отказа. При отказ, ново искане може да се направи след три месеца. Комисията уведомява Европейската комисия за всеки мотивиран отказ относно лицензиите за пренос, разпределение, съхранение и доставка на природен газ.
Лицензията за енергийна дейност се издава за срок до 35 години, като може да бъде продължена за същия срок, ако лицензиантът отговаря на условията на закона и е подал писмено искане поне една година преди изтичането на срока на лицензията. Комисията определя условията за осъществяване на дейността за новия срок.
Законът за енергетиката предвижда издаването на лицензии за различни енергийни дейности. На територията на страната може да се издаде само една лицензия за пренос на електрическа енергия, организиране на борсов пазар на електрическа енергия и обществена доставка на природен газ. За обособени територии се издава само една лицензия за разпределение на електрическа енергия или природен газ. За разпределение на електрическа енергия в затворени мрежи също се издават лицензии. Лицензиите се издават при определени условия и ред, включително и при наличие на интерес от инвеститори за нови територии.
Чл. 44 от Закона за енергетиката регламентира условията за издаване на лицензии на лица, занимаващи се с пренос и разпределение на електрическа и природна енергия. Лицата, притежаващи лицензия за пренос на електрическа енергия, не могат да получат лицензия за друга дейност, освен за организиране на борсов пазар на електрическа енергия. Лицата с лицензия за пренос на природен газ не могат да извършват търговия с него, освен в определени случаи. Лицата с лицензия за разпределение на електрическа и природна енергия също нямат право на лицензии за други дейности, с изключение на специфични условия. Нова разпоредба позволява на едно и също лице да притежава лицензии за разпределение на електрическа енергия и природен газ в затворени мрежи.
Член 45 от Закона за енергетиката определя основните елементи, които трябва да съдържа лицензията за енергийна дейност. В лицензията се включват наименованието на лицензианта, вида на дейността, обектите на дейността, територията, срокът на лицензията, изискванията за застраховка, условията за извеждане от експлоатация на енергийните обекти, както и други специални нормативни изисквания.
Чл. 46 регламентира провеждането на конкурси за необходима мощност за производство на електрическа енергия и за лицензии за разпределение на природен газ. Конкурсите се провеждат в случаи на изграждане на нова мощност или за предоставяне на съществуваща мощност. Спечелилите конкурса получават лицензия, която включва задължение за изграждане на нова мощност. Лицензии за разпределение на природен газ се издават след конкурси, а при спечелен конкурс от чуждестранно лице, лицензията се издава на българско дружество, в което чуждестранното лице притежава поне 67% от капитала.
Чл. 47 от Закона за енергетиката определя процедурата за обявяване и провеждане на конкурси от комисията. Конкурсът се обявява съгласно описа по чл. 4, ал. 2, т. 5 или 6, а условията за провеждане се определят с наредба по чл. 60. Конкурсната документация включва проект на лицензия и, в определени случаи, проект на договор за изкупуване на електрическа енергия. Решението за обявяване на конкурса се обнародва в "Държавен вестник" и информация се публикува в "Официален вестник" на ЕС. Срокът за подаване на заявления е минимум 6 месеца. Кандидатите трябва да притежават необходимите технически, икономически и финансови възможности.
Член 48 от Закона за енергетиката предвижда, че ако в определения срок за подаване на заявления за участие в конкурса не постъпи нито едно заявление или само едно заявление, срокът може да бъде удължен с до 60 дни. Удължаването започва да тече от датата на обнародване на решението за удължаване в "Държавен вестник", като в такъв случай се променя и датата на провеждане на конкурса.
Чл. 49 от Закона за енергетиката описва процедурата за провеждане на конкурс, назначаван от комисията. Комисията назначава конкурсна комисия, която оценява предложенията на кандидатите. В срок от 14 дни след получаване на предложенията, комисията класира кандидатите и определя спечелилия, като му издава лицензия. Кандидатите биват уведомени за решението на комисията.
Комисията по енергетиката има право да прекратява конкурси и да обявява нови в случай, че се яви само един кандидат или предложенията на кандидатите не отговарят на условията. При повторно обявяване срокът за подаване на заявления не може да бъде по-кратък от три месеца. Ако отново се яви само един кандидат, той ще бъде обявен за спечелил конкурса, при условие че отговаря на конкурсните условия.
Чл. 51 от Закона за енергетиката регламентира условията за изменение и допълнение на лицензии. Комисията може да извърши тези действия по искане на лицензианта или по собствена инициатива. Причините за инициатива от страна на комисията включват осигуряване на надеждност на снабдяването, промени в законодателството, осигуряване на национална сигурност, опасност от увреждане на здравето или околната среда, както и преобразуване на лицензианта. Лицензиантът има право да подаде становище в 14-дневен срок след уведомление за открито производство.
Чл. 51а от Закона за енергетиката регламентира производството по инициатива на Комисията за изменение на лицензия за разпределение на електрическа енергия или природен газ. Комисията уведомява лицензианта за откритото производство и може да изключи територия от съществуваща лицензия, ако подаденото заявление отговаря на условията. В случай на несъответствие с изискванията, производството се прекратява и лицензия не се издава.
Комисията разрешава преобразуване на лицензианти чрез различни форми, като вливане, сливане, разделяне и промяна на правната форма, при условие че лицето след преобразуването отговаря на изискванията за лицензия. В срок от един месец след подаване на заявление, комисията изменя, прекратява или издава нова лицензия, която влиза в сила след вписване на преобразуването в търговския регистър. Прекратяването, изменението или издаването на лицензия при преобразуване на юридическо лице влиза в сила от датата на влизане в сила на преобразуването по законодателството на съответната държава.
Чл. 53 от Закона за енергетиката регламентира условията за разпореждане с незавършени строителни обекти и имущество, свързано с лицензионната дейност. Разпореждането може да се извършва само след разрешение на комисията, дори и при несъстоятелност на лицензианта. При лицензии за производство на електрическа или топлинна енергия, е възможно отделно разпореждане с генериращи блокове. Комисията може да разреши разпореждане, ако новият собственик отговаря на условията за лицензия, а в случай на подмяна или модернизация не се изисква разрешение. Неправомерните разпореждания могат да бъдат обявени за нищожни от съда. Комисията разглежда исканията в определени срокове.
При приватизация на обособена част от енергийно предприятие не е необходимо разрешение, но приобретателят трябва да подаде искане за лицензия и да отговаря на условията за нейното издаване. Комисията е отговорна за издаването на лицензията.
Лицензията за енергийна дейност може да бъде прекратена по редица причини, включително по искане на лицензианта, при погиване на енергийния обект, при преобразуване на лицензианта, или при обявяване на несъстоятелност. Комисията може също да прекрати лицензията, ако лицензиантът не е упражнявал дейността си повече от година. Прекратяването на лицензията е условие за вписване на ликвидатори при прекратяване на юридическото лице. В случай на прекратяване по определени условия, комисията може да задължи лицензианта да прехвърли имуществото на трето лице.
Лицензиантите са задължени да подадат заявление за продължаване на срока на лицензията или да уведомят комисията, че няма да продължат дейността си. При технически причини за извеждане на енергийния обект, срокът на лицензията може да бъде удължен. В случай на отказ за продължаване, лицензиантът трябва да прехвърли собствеността на трето лице, за да не се наруши сигурността на снабдяването. Ако не изпълни задълженията си, комисията назначава особен търговски управител, който управлява лицензионната дейност. Условията за назначаване на управителя включват образование и опит в енергийния сектор, както и липса на криминално минало.
Чл. 57 от Закона за енергетиката регламентира условията, при които лицензиантът може да поиска прекратяване на лицензията си преди изтичането на срока. В случай, че прекратяването може да застраши сигурността на снабдяването с електрическа или топлинна енергия или природен газ, лицензиантът е задължен да продължи да извършва дейността си до издаването на нова лицензия на друго лице. Ако в срока на предизвестието не бъде определен нов лицензиант, се прилагат разпоредбите на чл. 56, ал. 4, 5, 6, 7, 9 и 11.
Чл. 58 от Закона за енергетиката урежда процедурата за подаване на заявление за прекратяване на лицензия, издадена чрез конкурс. Комисията оценява искането в контекста на енергийния баланс на страната и сигурността на снабдяването с енергия. Титулярят на лицензията може да поиска нейното прекратяване, ако е прехвърлил незавършен обект на строителство на трето лице, съгласно чл. 53, ал. 1.
Комисията може да отнеме лицензия на лицензиант при следните обстоятелства: 1) при неизпълнение на задължения по глави шеста и седма; 2) при нарушаване на условията на издадената лицензия; 3) при неспазване на предписания от контролните органи; 4) при представяне на неверни сведения за издаване на лицензия. Лицензията се отнема и ако лицензиантът е лишен от лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение. След отнемане, се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за нова лицензия (минимум две години). Отнемането не изключва наказателна отговорност за нарушения. Комисията назначава особен управител до окончателно решение на съда при обжалване.
Чл. 60 от Закона за енергетиката определя условията и реда за издаване, изменение, допълнение, прекратяване и отнемане на лицензии, както и за издаване на разрешения. Също така се уреждат общите условия на договорите, правилата за работа с потребителите на енергийни услуги и условията за снабдяване с електрическа и топлинна енергия и природен газ. Контролът по изпълнението на Регламент (ЕС) № 1227/2011 също е включен в наредбата, приета от комисията.
Чл. 61 от Закона за енергетиката урежда отношенията, свързани с неплатежоспособността и несъстоятелността на енергийни предприятия, които имат лицензии за пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия или природен газ. Тези отношения се регулират от специален закон, особено за предприятия, свързани с стратегически обекти от национално значение в енергетиката.
Чл. 62 от Закона за енергетиката регулира правото на строеж за изграждане и разширение на енергийни обекти. При изграждане върху държавна собственост, органите учредяват възмездно право на строеж без търг или конкурс. За общинска собственост също се учредява възмездно право на строеж по същия ред. При частна собственост е необходимо предварително да се придобие право на собственост или строеж, а право на собственост може да се придобива и за малки части от имоти. Лицето, което иска да строи, трябва да отправи писмено предложение до собственика на имота, а за национални обекти се прилага редът за частна държавна или общинска собственост. Лицата, които учредяват правото на строеж, са възложители на строителството по Закона за устройство на територията.
Чл. 63 от Закона за енергетиката урежда процедурата по отчуждаване на имоти в случай на отказ или невъзможност за изпълнение на действията, свързани с добива на енергийни ресурси. При отказ, който може да бъде изричен или подразбиращ се, имотът се отчуждава в полза на държавата. Отчуждаването се извършва съгласно Закона за държавната собственост, а лицето, което е посочено в чл. 62, ал. 1, може да използва имота единствено за целите на отчуждаването.
Енергийно предприятие, което е концесионер и извършва добив на енергийни ресурси, може да предложи на собствениците на недвижими имоти в концесионната площ да сключат договор за придобиване на вещно право. Ако концесионерът не може да установи титулярите на права върху земята, той може да поиска съдействие от министъра на енергетиката, който е длъжен да изиска информация от съответните органи.
Член 63б от Закона за енергетиката урежда правото на енергийното предприятие - концесионер да иска принудително отчуждаване на имот, необходим за добив на енергийни ресурси, при условие че не е постигнато споразумение със собствениците или титулярите на вещни права. Искането трябва да съдържа информация за имота и данни за собствениците. Концесионерът трябва да докаже, че имотът е важен за проекта и че е предложил адекватна цена, която е била отхвърлена. Министърът на енергетиката е задължен да предприеме действия за отчуждаване в срок от един месец. Разходите по отчуждаването са за сметка на концесионера.
Член 63в от Закона за енергетиката регламентира предоставянето на отчуждени имоти и други имоти - държавна собственост на концесионера. Това става с решение на Министерския съвет и се счита за принадлежност по Закона за концесиите. При прекратяване на концесионния договор, имотите, предоставени на концесионера, се връщат на държавата при определени условия, посочени в договора.
Чл. 64 от Закона за енергетиката регламентира възникването и упражняването на сервитутите при изграждане и разширение на линейни енергийни обекти. Сервитутите включват право на преминаване, прокарване на енергийни обекти и ограничаване на ползването на засегнатите имоти. Титулярят на сервитута има право на достъп до имотите и извършване на дейности, свързани с изграждането и експлоатацията на енергийни обекти. Сервитутите са неделими и действат независимо от собствеността на имотите. При възникване на сервитути е необходимо изплащане на обезщетение на собствениците на засегнатите имоти. Определянето на размерите и условията за сервитутите се извършва по наредба на съответните министерства. Сервитутите възникват и при изграждане на енергийни обекти от възобновяеми източници.
Чл. 64а от Закона за енергетиката регламентира вписването на акт на компетентен орган, одобряващ подробен устройствен план, в имотния регистър. За вписването е необходимо представяне на графични и текстови материали за засегнатия имот, информация за титуляра на сервитута и собственика на имота, както и документ за изплатено или депозирано обезщетение. Вписването се извършва по молба на титуляря на сервитута. До откриване на нов имотен регистър, вписването се извършва по партидата на собственика на имота, съгласно Правилника за вписванията.
Чл. 65 от Закона за енергетиката определя критериите за размер на обезщетението при сервитут, които включват площта на имота, ограниченията на ползването, срока на ограничението и пазарната оценка на имота. Освен това, титулярят на сервитута е задължен да възстанови всички причинени вреди на имота или да заплати парично обезщетение.
Чл. 66 от Закона за енергетиката посочва, че видът и местоположението на енергийните обекти, както и площите на засегнатите поземлени имоти, които са включени в границите на сервитутите, се определят чрез общи и подробни устройствени планове.
Чл. 67 от Закона за енергетиката регламентира правата на лицата, които експлоатират енергийни обекти, и на контролиращите органи. Те имат право да влизат на чужди имоти за извършване на дейности, свързани с експлоатацията и контрола на енергийните обекти. Освен това, лицата, изграждащи или експлоатиращи енергийни обекти, могат безвъзмездно да използват публична инфраструктура, с изключение на горски територии, за нуждите на линейните енергийни обекти. Операторите на мрежи също ползват безвъзмездно части от сгради за инсталиране на съоръжения. В случай на щети, собствениците на имотите имат право на обезщетение.
Член 68 от Закона за енергетиката регламентира правата на титулярите на сервитути при неразрешено застрояване или нарушения на режима на сервитута. В случай на незаконни строежи, титулярят може да сезира компетентните органи за премахването им за сметка на собственика, ползвателя или наемателя, ако те не бъдат отстранени в указан срок. Титулярят не дължи обезщетение за причинените вреди.
Енергийните предприятия са задължени да действат в интерес на обществото и клиентите, спазвайки изискванията на закона и други нормативни актове. Те трябва да осигуряват сигурност на снабдяването, да защитават критичната инфраструктура в енергетиката, да гарантират непрекъснатост и качество на електрическата и топлинната енергия, както и на природния газ. Освен това, предприятията трябва да се стремят към ефективно използване на горивата и енергията, и да опазват околната среда, живота, здравето и собствеността на гражданите.
Чл. 69а от Закона за енергетиката предвижда задължения за енергийните предприятия, свързани с Националния план за инвестиции за периода 2013 - 2020 г. Те трябва да изпълняват задълженията от плана и да докладват на министъра на енергетиката. Организацията и контролът по изпълнението на плана се извършват по наредба на Министерския съвет. Предприятията, които не правят инвестиции, са длъжни да правят месечни вноски в специална сметка. Размерът на вноските се определя на базата на референтната цена на тон емисии и безплатните квоти. Вноските трябва да се внасят до 15-о число на текущия месец и за закъснелите се дължи законна лихва. Неплатените вноски подлежат на принудително изпълнение.
Член 70 от Закона за енергетиката регламентира правомощията на министъра на енергетиката да налага допълнителни задължения на енергийните предприятия. Тези задължения могат да бъдат наложени с оглед на осигуряване на непрекъснатост на доставките на електрическа и топлинна енергия и природен газ, опазване на околната среда и защита на критичната инфраструктура в енергетиката. Заповедта за налагане на задълженията трябва да съдържа информация за лицето, задължението, сроковете и условията за изпълнение. Разходите, направени от предприятията за изпълнение на тези задължения, се признават като разходи по чл. 35. Заповедта не може да противоречи на определени разпоредби от закона.
Член 71 от Закона за енергетиката определя, че енергийните предприятия, които осигуряват услуги от обществен интерес и имат господстващо положение на пазара, трябва да се съобразяват с разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията. Тези разпоредби обаче не трябва да възпрепятстват изпълнението на задълженията, наложени на предприятията.
Чл. 72 от Закона за енергетиката предвижда въвеждане на ограничителен режим за снабдяване с електрическа и топлинна енергия или природен газ при определени обстоятелства. Тези обстоятелства включват непреодолима сила, аварии по съоръженията, претоварване на мрежите, дълготраен недостиг на енергийни мощности, мерки от държавни органи, терористични действия и др. Компетентният орган за вземане на решения е министърът на енергетиката или оправомощен заместник-министър. Кметовете определят режима на топлинна енергия и природен газ на местно ниво, след съгласуване с министъра. Министърът уведомява за въвеждането на режима и го обявява публично.
Член 72а от Закона за енергетиката описва задълженията на министъра на енергетиката за въвеждане на превантивен план за действие и план за действие при извънредни ситуации, свързани с доставките на природен газ. Тези планове трябва да съдържат мерки за справяне с рисковете и за смекчаване на последствията от прекъсвания на доставките. Оценката на риска се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1938, а министърът работи в сътрудничество с регионалните органи и Европейската комисия, за да осигури съвместимост с плановете на други държави членки на ЕС.
Чл. 73 от Закона за енергетиката определя правомощията на операторите на електропреносни, топлопреносни и газопреносни мрежи да разпореждат временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с енергия без предварително уведомление при определени обстоятелства. Тези обстоятелства включват аварии, опасности за живота и здравето на хора, заплахи за целостта на системите, материални щети, замърсявания на околната среда, ограничаване на доставките на природен газ, невъзможност за поддържане на баланс в електроенергийната система и рискове от претоварване. Операторите са задължени да уведомят за планирани прекъсвания.
Чл. 74 от Закона за енергетиката определя реда за въвеждане на ограничителен режим и временно прекъсване на производството или снабдяването с електрическа, топлинна енергия и природен газ. Този ред се урежда с наредба на министъра на енергетиката. Енергийните предприятия не са задължени да плащат обезщетения за щети, причинени от ограничителни мерки, освен в случаи на вина от тяхна страна, като например при аварии или дълготрайни недостиг.
Чл. 74а от Закона за енергетиката предвижда процедура за сезиране на Комисията при нарушения на чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011. Сезиране може да бъде направено от различни лица, включително участници на пазара и държавни органи. Председателят на комисията назначава длъжностни лица за предварително проучване, което може да започне и служебно. След проучването се изготвя доклад, който комисията разглежда на закрито заседание. Комисията може да образува производство за установяване на нарушение или да прекрати проучването. Решенията и протоколите от заседанията не се публикуват.
Чл. 74б от Закона за енергетиката определя правата на длъжностните лица при проверки за нарушения, свързани с Регламент (ЕС) № 1227/2011. Те имат право да изискват информация и документи, да снемат обяснения от заинтересовани лица, да извършват проверки на място, да предлагат експертиза от външен експерт, да предлагат мерки на комисията и да искат съдействие от други регулаторни органи. Лицата, които се проверяват, са задължени да оказват съдействие на проверяващите.
Член 74в от Закона за енергетиката предвижда, че лицата, от които се иска информация или документи, не могат да се позовават на защитени търговски тайни. Исканата информация трябва да бъде предоставена в определен срок и да бъде точна и достоверна. При възпрепятстване на предоставянето на информация, комисията може да приеме факти за доказани. Документи с данни за нарушения по Регламент (ЕС) № 1227/2011 могат да бъдат изземвани, а събраната информация може да се използва само за контролни цели.
Чл. 74г от Закона за енергетиката регламентира начина, по който се снемат и протоколира устните обяснения. Според него, тези обяснения трябва да бъдат снети от най-малко две длъжностни лица, които са определени в заповедта по чл. 74а, ал. 6. Протоколът, който се съставя след снемането на обясненията, трябва да бъде подписан от лицето, от което са снети обясненията, както и от длъжностните лица, участващи в процеса.
Чл. 74д от Закона за енергетиката предвижда защита на лицата, които предоставят информация или документи относно нарушения на Регламент (ЕС) № 1227/2011. Ако има основания да се предполага, че разкритие на самоличността им би довело до сериозни негативни последици, комисията е задължена да предприеме мерки за запазване на анонимността им, съгласно наредбата по чл. 60.
Чл. 74е от Закона за енергетиката регламентира правомощията на Комисията да извършва проверки на място на лица, свързани с енергийния сектор, след получаване на разрешение. Длъжностните лица могат да влизат в помещения, преглеждат документи, изземват доказателства, получават достъп до информационни носители и запечатват обекти. Полицията оказва съдействие при тези проверки, съгласно законовите си правомощия.
Член 74ж от Закона за енергетиката регламентира процедурата за извършване на проверки на място от комисията, която изисква разрешение от Административния съд в София. Искането за разрешение трябва да съдържа целта на проверката, предполагаемото нарушение и обосновка за необходимостта от проверката. Съдът се произнася в деня на постъпване на искането и разрешението обхваща всички обекти, използвани от проверяваното лице. Определенията могат да се обжалват пред Върховния административен съд, без да спират изпълнението. При отказ за проверка, събраните доказателства се връщат на проверяваното лице.
Чл. 74з от Закона за енергетиката регламентира процеса на събиране на доказателства по време на проверки на място. Длъжностните лица извършват проверките в присъствието на проверяваното лице или упълномощени от него лица. Иззетите документи се заверяват, а оригиналите се връщат след влизане в сила на решението на комисията. В определени случаи оригиналите могат да бъдат върнати преди това. За всяко иззето доказателство се съставя протокол, който се подписва от участващите лица.
Член 74и от Закона за енергетиката урежда процедурата за назначаване на експертиза при производствени проверки. Комисията може да възложи експертиза на външни експерти, като в решението се указват експертът, задачите и сроковете за доклад. Проверяваното лице има право да иска отвод на експерта в тридневен срок, ако представи доказателства за заинтересованост. Комисията може да назначи друг експерт, ако искането е обосновано. Експертното заключение не е задължително и се обсъжда с другите доказателства.
Чл. 74к от Закона за енергетиката регламентира правото на проверяваното лице да има достъп до събраните доказателства по време на проверката, с изключение на материали, съдържащи производствени, търговски или защитени от закон тайни. Не се допуска достъп до вътрешни документи на комисията, включително кореспонденция с АСРЕ и други регулаторни органи на ЕС. Лицата, предоставящи информация на комисията, трябва да посочат кои материали смятат за поверителни и да мотивират твърденията си, като предоставят и версия с заличени данни.
Член 74л. от Закона за енергетиката предвижда, че при установяване на нарушения по чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011, комисията може да наложи незабавно преустановяване на действия от страна на проверяваното лице или свързани предприятия, ако има риск от сериозни вреди за пазара на електрическа енергия или природен газ. Мярката може да бъде наложена по всяко време в хода на производството и е подлежаща на незабавно изпълнение. Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Административния съд в София, но обжалването не спира изпълнението му.
След приключване на проверка, длъжностните лица представят доклад на комисията. Председателят насрочва закрито заседание, на което комисията може да дава указания за допълнителни проучвания, да приема доклада или да установи, че не е извършено нарушение. Докладът се изпраща на проверяваното лице за становище, а то има право на достъп до събраните материали. Комисията може да насрочи открито заседание за изслушване на проверяваното лице. При установяване на липса на нарушение, проверяваното лице се уведомява за прекратяване на производството.
Чл. 74н от Закона за енергетиката регламентира процедурата, по която Комисията приема решения в закрито заседание относно нарушения на Регламент (ЕС) № 1227/2011. Тя може да установи, че не е извършено нарушение, или да наложи глоба при установяване на нарушение. Решението на Комисията може да бъде обжалвано пред Административния съд в София, като обжалването спира изпълнението на решението, освен в частта, касаеща наложените мерки.
Комисията извършва превантивен, текущ и последващ контрол за спазване на задълженията по чл. 4, 8, 9 и 15 от Регламент (ЕС) № 1227/2011. Контролът се осъществява чрез проверки от длъжностни лица, определени от председателя на комисията. За проверките се прилагат специфични процедури за съставяне на констативни протоколи и установяване на нарушения. Нарушенията се документират с акт за установяване на административно нарушение.
Комисията по енергетика осъществява сътрудничество с различни държавни органи, включително Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и съдебната власт. Взаимодействието с Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за финансов надзор се регулира от съвместни правила, приети от съответните комисии.
Член 74р от Закона за енергетиката предвижда, че Комисията сътрудничи с Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (АСРЕ) и с регулаторни органи на други държави - членки на ЕС. Тя получава, оказва съдействие и обменя информация в съответствие с Регламент (ЕС) № 1227/2011. Осигурява се защитата на обменената информация, равна на тази, предоставяна от регулаторния орган на съответната държава членка или от АСРЕ.
Министърът на енергетиката осъществява контрол върху техническото състояние на енергийните обекти, спазването на условията за топлоснабдяване, задълженията за съхранение на резерви от горива, готовността на енергийните обекти при бедствия, предоставянето на информация на Министерството на енергетиката и изпълнението на Националния план за инвестиции. Комисията следи за спазването на условията по лицензите и ценовите условия. Фондът проверява верността на информацията, свързана с начисляването и събирането на средства.
Чл. 76 от Закона за енергетиката определя задълженията на Комисията за контрол на лицензионните дейности. Комисията извършва три вида контрол: превантивен, текущ и последващ. Превантивният контрол се осъществява по време на процедурите за издаване на лицензии. Текущият контрол включва проверки на изпълнението на условията на лицензията, свързани с безопасността на доставките, достъпа до мрежи, утвърдените цени, застраховки, предоставяне на информация и др. Последващият контрол е насочен към изпълнението на препоръки и предписания. Комисията също така следи за спазването на регламенти на ЕС и проверява основателността на жалби срещу енергийни предприятия.
Чл. 77 от Закона за енергетиката описва контролните правомощия на министъра на енергетиката, комисията и фонда. Министърът извършва проверки, уведомява специализирани органи, налага административни мерки и наказания. Комисията също извършва проверки, уведомява органите на контрол, спира или изменя лицензии и налага мерки. Фондът извършва проверки и уведомява контролни органи. Всички те имат право да изискват информация и документи от проверяваните лица.
Чл. 78 от Закона за енергетиката определя правомощията на контролните органи, които извършват проверки и съставят актове за нарушения. Те се назначават от министъра на енергетиката или други компетентни лица. Контролните органи имат право на свободен достъп до проверяваните лица и обекти, да изискват информация и да дават задължителни предписания. Проверяваното лице е задължено да осигури условия за проверката и да предоставя необходимите документи и обяснения.
Чл. 79 от Закона за енергетиката определя задълженията на контролните органи относно конфиденциалността на служебната, производствената и търговската тайна, с която те разполагат по време на контролната си дейност. Контролните органи трябва да не разгласяват тези тайни. Освен това, те имат право да извършват контрол самостоятелно или в сътрудничество с други специализирани контролни органи, когато е необходимо.
Чл. 80 от Закона за енергетиката урежда процедурата за съставяне на протокол от контролните органи след проверка. Протоколът включва събраните данни и документи и се подписва от съставителя и проверяваното лице, а при отказ - от двама свидетели. Не се съставя протокол, ако нарушенията са установени на база официални документи или при неизпълнение на задължения за предоставяне на информация. Контролните органи имат право да дават задължителни предписания, да съставят актове за административни нарушения и да предлагат принудителни административни мерки. Лицата, получили предписания, трябва да уведомят контролните органи за изпълнението им.
Чл. 80а от Закона за енергетиката урежда контрола на енергийните предприятия от Агенцията за държавна финансова инспекция. Контролът е насочен към финансово-стопанската и отчетната дейност на предприятията, които работят при регулирани и преференциални цени на електрическа енергия. Енергийни предприятия с мощност до 1 MW не подлежат на ежегоден контрол, а на проверка по утвърден план, базиран на оценка на риска. Органите на инспекцията имат право на достъп до проверяваните обекти и документация, а проверяваните лица са длъжни да съдействат. Резултатите от проверките се документират и докладват на съответните органи.
Държавните и общинските органи, както и задължените по закона лица, имат задължението да оказват съдействие на контролните органи при изпълнението на техните правомощия. Глава осма "а" от закона е посветена на сертифицирането на оператори на преносни мрежи, правилата за осъществяване на инвестиции и независимостта на преносните оператори, като е въведена с изменения в Държавен вестник, брой 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.
Чл. 81а от Закона за енергетиката регламентира процеса на сертифициране на операторите на преносни мрежи, който се извършва от Комисията. Комисията следи за независимостта на операторите и открива процедури за сертифициране по собствена инициатива, по искане на оператора или по искане на Европейската комисия. Решението за сертифициране или отказ трябва да бъде взето в срок от 4 месеца, а при липса на произнасяне се счита, че решението е прието. Информацията по сертифицирането се нотифицира на Европейската комисия, а операторите са задължени да предоставят необходимата информация за изпълнението на задълженията си. Решението за оператор се публикува в Официален вестник на ЕС.
Чл. 81б от Закона за енергетиката регламентира процеса на сертифициране на оператори на преносни мрежи, които са контролирани от трети държави. Комисията уведомява Европейската комисия за искания и обстоятелства, свързани с контрол върху тези мрежи. Сертифицирането може да бъде отказано при несъответствие с изискванията за независимост и при рискове за сигурността на снабдяването. Министерският съвет оценява определени обстоятелства, а окончателното решение за сертифициране се взема от комисията след становище на Европейската комисия.
Чл. 81в от Закона за енергетиката предвижда, че операторите на преносни мрежи, които също са собственици на тези мрежи, не могат да бъдат контролирани пряко или непряко от предприятия, занимаващи се с производство на електрическа енергия, производство на газ от възобновяеми източници, добив на природен газ или доставка на електрическа енергия и природен газ.
Операторът на преносна мрежа е задължен да разработи и предостави на комисията 10-годишен план, който включва основната инфраструктура за пренос, предстоящите инвестиции и график за проектите. Планът трябва да отчита предстоящи изменения в производството, доставките и потреблението, както и инвестиционни планове на регионални и европейски мрежи. Комисията консултира ползватели на мрежата и оценява изпълнението на плана, а при неизпълнение на инвестиции, операторът може да бъде задължен да ги осъществи и да възстанови разходите.
Член 81д от Закона за енергетиката регламентира структурата и функциите на независимия преносен оператор на преносна мрежа за електрическа енергия или природен газ. Операторът е акционерно дружество с двустепенна система на управление, а управителният съвет взема решения за текущите дейности и планирането на мрежата. Членовете на управителния съвет се избират от надзорния съвет и трябва да нямат конфликти на интереси с вертикално интегрираното предприятие. След прекратяване на мандата, те не могат да заемат определени постове за период от 4 години. Комисията следи за независимостта на членовете и може да възрази срещу техния избор или предсрочно освобождаване.
Чл. 81е определя правомощията и състава на надзорния съвет на независимия преносен оператор. Съветът взема решения, които влияят на стойността на активите на оператора, включително одобряване на финансови планове и решения относно дивиденти. Членовете на съвета се избират от общото събрание на акционерите и съставът му е между 3 и 7 члена, включващи представители на вертикално интегрираното предприятие и трети акционери. Изборът е валиден, освен ако комисията не възрази в срок от три седмици.
Чл. 81ж. от Закона за енергетиката определя изискванията и правомощията на независимия преносен оператор на преносна мрежа за електрическа енергия или природен газ. Операторът трябва да разполага с необходимите ресурси и да бъде собственик на активите за дейността си. Той има право да взема решения независимо от вертикално интегрираното предприятие и да назначава свой персонал. Забранено е предоставянето на услуги на оператора от части на предприятието, извършващи дейности по доставка или производство на енергия. Операторът трябва да осигури недискриминационен достъп до мрежата и да запази търговската тайна. Освен това, той е задължен да уведомява комисията за планирани сделки и да подлежи на независим одит.
Чл. 81з от Закона за енергетиката регламентира отношенията между вертикално интегрираните предприятия и независимите преносни оператори. Според алинея 1, вертикално интегрираното предприятие не може да извършва действия, които да пречат на независимия преносен оператор при изпълнението на задълженията му. Алинея 2 уточнява, че вертикално интегрираното предприятие е задължено да предоставя достатъчни финансови ресурси на независимия преносен оператор за инвестиции и подмяна на активи, при условие че операторът направи обосновано искане.
Член 81и от Закона за енергетиката установява, че дъщерни предприятия на вертикално интегрирани предприятия, които произвеждат или доставят енергия, не могат да имат участие в капитала на независимия преносен оператор. Операторът също така не може да участва в капитала на дъщерни предприятия на вертикално интегрирани предприятия. Управленската структура на оператора трябва да осигури независимост, без влияние от вертикално интегрираното предприятие. Всички търговски и финансови отношения между двете страни трябва да се извършват при пазарни условия и да бъдат документирани. Независимият преносен оператор трябва да представя за одобрение споразумения с вертикално интегрираното предприятие и да уведомява комисията за предоставени финансови ресурси.
Чл. 81к от Закона за енергетиката определя задълженията на независимия преносен оператор относно разработването и изпълнението на програма за съответствие, която цели предотвратяване на дискриминационно поведение. Програмата влиза в сила след одобрение от комисията. Контролът по изпълнението на програмата се възлага на отговорник по съответствието, избран от надзорния съвет, който трябва да бъде одобрен от комисията. Отговорникът следи за изпълнението на програмата, изготвя периодични доклади и уведомява комисията за нарушения и инвестиционни решения. Той има право на постоянен достъп до информация и помещения на оператора и е длъжен да запазва тайна. Освобождаването му от длъжност също изисква одобрение от комисията.
Чл. 81л. от Закона за енергетиката определя условията и процедурата за назначаване на независим системен оператор, когато независимият преносен оператор системно нарушава задълженията си. Определя се лице, предложено от собственика на преносна мрежа, което трябва да отговаря на определени изисквания за независимост, ресурси и способност за изпълнение на задълженията. Независимият системен оператор отговаря за управлението на достъпа на трети страни и инвестиционното планиране. Собственикът на мрежата е задължен да съдейства и финансира необходимите инвестиции. Одобрението на решенията от Комисията за защита на конкуренцията и Европейската комисия е задължително.
Чл. 81м от Закона за енергетиката определя условията за независимост на собственика на електропреносна мрежа, който е част от вертикално интегрирано предприятие. Собственикът трябва да бъде независим по правно-организационна форма и по отношение на вземането на решения. Лицата, отговорни за управлението, не трябва да участват в структури на интегрираното предприятие, да вземат самостоятелни решения и да избегнат дискриминационно поведение. Собственикът изготвя програма с мерки за независимост и е длъжен да пази търговската тайна. Годишен отчет за мерките трябва да бъде представен на комисията и публикуван на сайта на собственика.
Чл. 81н от Закона за енергетиката предвижда, че собственикът на газопреносната мрежа и операторът на съоръжение за съхранение на природен газ трябва да бъдат независими от вертикално интегрирани предприятия. Те не трябва да участват в структури, свързани с добив на природен газ и търговия, и трябва да вземат самостоятелни решения. Освен това, те трябва да изготвят програма за изпълнение на задълженията си, да представят годишен отчет и да пазят търговската тайна. Операторът на съоръжението за съхранение не може да получава нареждания относно текущата си дейност и има независими права за вземане на решения.
Чл. 81о определя условията за функциониране на предприятия, които придобиват преносни мрежи след сертифициране. Тези предприятия действат като оператори на преносни мрежи, но не могат да извършват дейности по производство на електрическа енергия или доставка на газ. Операторите трябва да спазват определени изисквания и да пазят търговската тайна. Персоналът на оператори, които са били част от вертикално интегрирано предприятие, не може да бъде прехвърлян към предприятия, извършващи производствени или доставни дейности. Съществува възможност за създаване на съвместно предприятие между оператори на преносни мрежи в България и друга държава от ЕС.
Чл. 82 от Закона за енергетиката определя, че всички електроенергийни обекти в България функционират в единна електроенергийна система. Тази система включва производствени обекти, съоръжения за съхранение, електропреносни и разпределителни мрежи, както и уредби на клиентите. Паралелната работа с други електроенергийни системи се осъществява в съответствие с международните актове и техническите изисквания за безопасност и надеждност.
Чл. 83 указва, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се извършват в съответствие с редица наредби, включително за устройството на електрическите уредби, техническата експлоатация на електрическите централи, електрообзавеждането, управление на електроенергийната система и електроразпределителните мрежи, както и правила за измерване на електрическата енергия. Наредбите по т. 1-3 се издават от министъра на енергетиката, а правилата по т. 4-6 се приемат от комисията по предложение на енергийните предприятия и се публикуват онлайн. Техническите правила за проектиране и изграждане на електрически съоръжения се определят от министъра на регионалното развитие и министъра на енергетиката.
Член 84 от Закона за енергетиката урежда условията за производство на електрическа енергия от лицензирани енергийни предприятия. Той предвижда задължение за производителите да сключат договори за достъп с оператори на електрическите мрежи, да спазват норми за качество и надеждност на произвежданата енергия, и предоставя специфични задължения за производители от топлоелектрически централи с комбинирано производство. Неспазването на нормите може да доведе до изключване от системата. Условията за изпълнение на задълженията на производителите се определят с наредба на министъра на енергетиката.
Производителите на електрическа енергия са задължени да поддържат резерви от горива, включително местни твърди горива, за осигуряване на надеждно производство. Условията и редът за управление на тези резерви се определят с наредба на министъра на енергетиката.
Чл. 86 от Закона за енергетиката определя, че преносът на електрическа енергия се извършва от лицензирания оператор на електропреносната мрежа. Тази дейност е класифицирана като услуга от обществен интерес и включва множество функции, като представителство, събиране на вземания, експлоатация и поддръжка на мрежата, инвестиционно планиране, създаване на съвместни предприятия и предоставяне на корпоративни услуги. Операторът е задължен да осигурява наличността на необходимите ресурси за ефективно изпълнение на дейността си.
Чл. 87 от Закона за енергетиката определя задълженията на оператора на електропреносната мрежа. Той е отговорен за разширението, реконструкцията и модернизацията на мрежата, осигурявайки надеждно функциониране и управление на електроенергийната система. Операторът трябва да поддържа мрежата, да осигурява достъп на трети страни, да извършва измервания на електрическата енергия и да разработва прогнози и планове за развитие на електропреносната мрежа. Нови задължения включват гарантиране на сигурна и ефективна електроенергийна система чрез оптимизация на потреблението и услуги от оператори на съоръжения за съхранение на електрическа енергия.
Според чл. 87а от Закона за енергетиката, операторът на електропреносната мрежа е забранено да притежава, разработва, експлоатира или управлява съоръжения за съхранение на енергия. Тази разпоредба е в сила от ДВ, бр. 11 от 2023 г.
Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се извършват от лицензирани оператори, които са собственици на електроразпределителни мрежи на определена територия. Тази услуга е от обществен интерес.
Чл. 88а от Закона за енергетиката регламентира разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на затворените електроразпределителни мрежи от лицензирани оператори. Операторите на затворени мрежи имат права и задължения, подобни на операторите на електроразпределителни мрежи, с изключение на определени членове. Те не могат да разпределят електрическа енергия за битови клиенти, освен при специфични условия. Експлоатацията на тези мрежи трябва да следва установените правила, а затворените мрежи се считат за разпределителни мрежи.
Операторът на електроразпределителната мрежа е отговорен за разпределението на електрическата енергия, осигуряване на непрекъснато електроснабдяване и качество на доставяната енергия, управление и поддръжка на мрежата, разширяване и модернизация на мрежата с оглед на енергийна ефективност и опазване на околната среда, измерване на електрическата енергия и предоставяне на други свързани услуги.
Операторът на електроразпределителната мрежа е отговорен за проучване на икономическото развитие и електропотреблението, изготвяне на планове за развитие на мрежата и предоставяне на резултатите на оператора на електропреносната мрежа. Той не може да притежава или управлява съоръжения за съхранение на енергия и зарядни точки за електрически превозни средства, освен за собствена употреба. Операторът оценява потенциала на районните отоплителни и охладителни системи на всеки 4 години и предоставя резултатите на оператора на електропреносната мрежа.
Чл. 90а от Закона за енергетиката регламентира съхранението на електрическа енергия, което се осъществява от оператори на съоръжения за съхранение. Съхранението може да се извършва в съоръжения, изградени към производствени или потребителски обекти на електрическа енергия, или като самостоятелни съоръжения. Операторите на съоръжения за съхранение имат задължения да съхраняват електрическа енергия, да сключват сделки, да експлоатират и поддържат съоръженията, и да предоставят информация на операторите на мрежи, за да осигурят ефективна експлоатация.
Съоръженията за съхранение на електрическа енергия имат равнопоставен достъп до електрическите мрежи и пазара на електроенергия, при спазване на определени критерии за сигурност. Операторите на тези съоръжения са задължени да сключат договори с операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежа, уреждащи правата и задълженията на страните. Освен това, те дължат определени цени за пренос и достъп, свързани с разликата между закупената и отдадената електрическа енергия.
Операторите на съоръжения за съхранение на електрическа енергия са задължени да спазват нормите за качество и надеждност на съхраняваната електрическа енергия, за да осигурят сигурността на електроенергийната система. В случай на неспазване на тези норми, операторът на мрежата може временно да преустанови достъпа на нарушителя до отстраняване на несъответствията.
Чл. 91 от Закона за енергетиката урежда условията за сключване на сделки с електрическа енергия, които могат да се извършват по регулирани цени, свободно договорени цени между страните, на борсов пазар и на балансиращ пазар. Сделките трябва да спазват разпоредбите на закона и правилата за търговия, които се публикуват от енергийните предприятия и комисията. Правилата определят реда за снабдяване, регистрация на търговски участници, обмен на данни, администриране на сделки, както и механизми за определяне на цените за небаланс. Комисията има правомощия да изменя или приема нови правила за търговия в съответствие с принципите на равнопоставеност и баланс на интересите.
Чл. 92 от Закона за енергетиката определя страните по сделките с електрическа енергия. Включва краен снабдител, производител, краен клиент, оператори на електропреносни и електроразпределителни мрежи, оператор на затворена електроразпределителна мрежа, оператор на съоръжение за съхранение на електрическа енергия, търговец на електрическа енергия, доставчик от последна инстанция, координатор на балансираща група, оператор на борсов пазар на електрическа енергия, граждански енергийни общности, независим доставчик на услуги по агрегиране и активни клиенти.
Чл. 92а от Закона за енергетиката определя правния статус на операторите на зарядни точки за електрически превозни средства и ползвателите на услуги за зареждане. Операторите са страни по сделки с електрическа енергия, докато ползвателите не са. Доставката на електрическа енергия за зарядна точка може да бъде извършвана от различно енергийно предприятие. Сделките и отношенията, свързани с услугите за зареждане, се уреждат по определени правила. Краен клиент със зарядна точка в съсобствен имот е индивидуална страна по сделка с електрическа енергия, независимо от доставчика на електрическа енергия за имота.
Чл. 92б от Закона за енергетиката регламентира участието на крайните клиенти в граждански енергийни общности. Те запазват правата си и не могат да бъдат дискриминирани при участие. Гражданските енергийни общности могат да се организират в различни форми и трябва да имат устав или договор, определящ отношенията между членовете. Общностите могат да произвеждат и търгуват с енергия, а развитието им се насърчава чрез премахване на административни пречки и осигуряване на недискриминационен достъп до пазара.
Чл. 92в от Закона за енергетиката, в сила от 13.10.2023 г., определя правата на крайните клиенти да действат като активни клиенти. Те не подлежат на непропорционални или дискриминационни изисквания за достъп до мрежата. Активните клиенти могат да продават произведената електрическа енергия, да участват в схеми за гъвкавост и енергийна ефективност, както и да възлагат управление на инсталации на трети лица. Цените за достъп до мрежата са прозрачни и отразяват разходите. Активните клиенти носят отговорност за небалансите в системата и имат право на съоръжения за съхранение на енергия, без да плащат двойни такси или непропорционални лицензионни изисквания.
Член 92г. от Закона за енергетиката регламентира участието на крайните клиенти, включително битовите, в оптимизацията на потреблението чрез агрегиране на електрическа енергия. Участниците на пазара, които извършват агрегиране, имат право да участват на всички пазари без дискриминация. Операторите на мрежи третират участниците по недискриминационен начин. Оптимизацията се регулира с правила за прозрачност, отговорности, обмен на данни и механизми за разрешаване на спорове. Финансовата компенсация за дисбаланси е задължителна, но не трябва да пречи на навлизането на нови участници на пазара.
Член 93 от Закона за енергетиката е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 55 от 2007 година, и влязъл в сила на 1 юли 2007 година.
Чл. 93а от Закона за енергетиката определя правилата за сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия. След 01.07.2025 г. производителите на електрическа енергия от въглища не могат да сключват нови дългосрочни договори и да получават държавна помощ. Дългосрочни договори за електрическа енергия могат да се сключват само за възобновяеми източници. Производителите на електрическа енергия, освен тези от възобновяеми източници, могат да сключват краткосрочни споразумения на борсов пазар за срок до две години.
Чл. 94 от Закона за енергетиката е бил отменен и последователно е бил изменян през 2007, 2013 и 2015 година. Последната отмяна е извършена с обнародването на ДВ, бр. 96 от 2023 г., като новата редакция влиза в сила от 01.07.2025 г.
Чл. 94а от Закона за енергетиката определя задълженията на крайния снабдител относно предоставянето на универсална услуга на битовите крайни клиенти, осигурявайки им електрическа енергия при условия на прозрачност и недискриминация. Снабдяването се извършва при равнопоставеност, а крайният снабдител е длъжен да изкупува електрическа енергия от производители на възобновяеми източници. Доставената електрическа енергия на битовия клиент може да се използва само за собствено потребление.
Чл. 95 от Закона за енергетиката предоставя на клиентите правото да избират доставчик на електрическа енергия, независимо от регистрацията на доставчика. Операторът на мрежата е задължен да извърши смяната на доставчика в срок до три седмици след получаване на искането на клиента. Смяната не налага допълнителни задължения за клиента. Доставчикът трябва да изготви окончателна изравнителна сметка в срок до 6 седмици след смяната. При отказ на доставчик от друга държава членка, комисията уведомява регулаторния орган на съответната държава. При първоначална регистрация, клиентът упълномощава доставчика да сключи договори от негово име.
Доставчикът от последна инстанция осигурява електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на друг снабдител. Това включва и клиенти в затворени електроразпределителни мрежи. Снабдяването е обществена услуга и се предоставя на база договор при равнопоставеност и общи условия.
Търговците на електрическа енергия трябва да бъдат лицензирани и да отговарят на условията за финансово гарантиране на сделките с електрическа енергия, които са определени в правилата по чл. 24, ал. 3 от Закона за енергетиката.
Координатор на балансираща група е лице, което притежава лицензия за определени дейности в енергийния сектор, отговаря на условията за финансово гарантиране на сделките и е регистрирано от оператора на електропреносната мрежа. Лицензианти за пренос и разпределение на електрическа енергия могат да образуват специална балансираща група по правила за търговия с електрическа енергия.
Крайните клиенти могат да сключват договори за агрегиране без необходимост от съгласие на доставчика на електрическа енергия. Агрегаторите са задължени да предоставят на клиентите информация относно условията на договорите. Клиентите имат право да получават безплатно значими данни за оптимизация на потреблението и за доставената и продадената електрическа енергия поне веднъж на всеки фактурен период. Доставчикът не може да налага дискриминационни изисквания, процедури или такси на клиентите, които имат договор за агрегиране.
Член 97 от Закона за енергетиката урежда условията за сключване на сделки с електрическа енергия по регулирани цени. Сделките се осъществяват между крайните снабдители и битовите крайни клиенти, които не са избрали друг доставчик, за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниско напрежение. Операторът на електропреносната мрежа също сключва сделки с операторите на съседните системи за компенсиране на влиянието на презграничните потоци на електрическа енергия.
Член 98 от Закона за енергетиката е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 96 от 2023 г., и ще влезе в сила на 1 юли 2025 г. Преди това е бил променян два пъти: първо е отменен с ДВ, бр. 55 от 2007 г., след което е нов с ДВ, бр. 56 от 2015 г.
Крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които задължително включват информация от снабдителя, срок на договора, права и задължения на страните, условия за прекратяване на снабдяването, ред за заплащане, отговорност на енергийното предприятие, ред за уведомяване при корекции на сметки и обработка на лични данни. Общите условия се публикуват в централен и местен всекидневник и влизат в сила без писмено приемане от клиентите. Клиентите, които не са съгласни, могат да предложат специални условия в срок от 30 дни.
Член 98б от Закона за енергетиката е нова разпоредба, въведена с обнародването в Държавен вестник, брой 74 от 2006 г., и е в сила от 01.07.2007 г. Тази разпоредба е отменена с публикация в Държавен вестник, брой 54 от 2012 г., и е в сила от 17.07.2012 г.
Чл. 98в от Закона за енергетиката регламентира отношенията между краен снабдител (или доставчик от последна инстанция) и оператора на електроразпределителната мрежа относно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към тези мрежи. Тези отношения се уреждат съгласно правилата за търговия с електрическа енергия.
Чл. 99 от Закона за енергетиката определя условията за балансиране на производството и потреблението на електрическа енергия чрез организиране на пазар на балансираща енергия от оператора на електропреносната мрежа. Операторът е страна по всички сделки с балансираща енергия и сключва сделки с доставчици както от страната, така и извън нея. Освен това, операторът урежда небаланси с координаторите на балансиращи групи и с лица, отговарящи за свои небаланси. Всички сделки и взаимни задължения между участниците в пазара на балансираща енергия се уреждат в съответствие с определените правила.
Чл. 100 от Закона за енергетиката определя условията за сделки с електрическа енергия, които могат да бъдат сключвани от различни участници на пазара, включително производители, търговци и оператори на мрежи. Сделките по свободно договорени цени могат да се извършват от производители на енергия, включително от възобновяеми източници, и различни оператори. Специални условия важат за сделки, сключвани от производители с инсталирана мощност над 500 kW, които трябва да се осъществяват на организиран борсов пазар. Има изключения за определени сделки, свързани с нови обекти и оператори на съоръжения за съхранение на енергия. Координаторите на балансиращи групи имат задължение да регистрират производителите и да продават електрическата енергия на борсата, а също така да изготвят месечни справки за продадената енергия.
Член 101 от Закона за енергетиката съдържа две алинеи. Първата алинея е отменена. Втората алинея определя, че операторът на електропреносната мрежа получава валидирани данни за измерените количества електрическа енергия от операторите на електроразпределителните мрежи и операторите на затворените електроразпределителни мрежи, съгласно определени процедури и срокове, регламентирани в правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 91, ал. 2.
Член 102 от Закона за енергетиката регламентира правото на производители, търговци, крайни снабдители и клиенти да сключват сделки за електрическа енергия с местни лица в държави-членки на ЕС. За това е необходимо да е признато правото за свободна търговия, да има взаимност в законодателството на другата държава, клиентите да бъдат осигурени с необходимата електрическа енергия при качествени показатели и разумни цени, и да се информират участниците за сделките на организирания пазар.
Чл. 103 от Закона за енергетиката регламентира сделките на организирания борсов пазар на електрическа енергия. Сделките се извършват по правила, определени в чл. 91, ал. 2. Организирането на борсовия пазар се осъществява от лицензирано лице, което публикува правила за работа, организира оферти за продажба и покупка, информира участниците за сделки и условия, определя цена на търгуваната електрическа енергия, и осигурява предлагане на различни продукти. Операторът на борсовия пазар е задължен да сключва договори за клиринг на сделките.
Член 104 от Закона за енергетиката регламентира взаимоотношенията между ползвателите на електрическите мрежи и операторите им. Ползвателите, с изключение на крайните клиенти, трябва да уреждат сделките с операторите за достъп и пренос на електрическа енергия. Цените за достъп и пренос се дължат от производителите на електрическа енергия и операторите на мрежи, а също и от крайните клиенти, освен в определени случаи. Правилата за търговия с електрическа енергия определят реда и условията за заплащане на тези цени.
Чл. 104а от Закона за енергетиката определя, че крайните клиенти използват електропреносната или електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия. Общите условия включват информация от оператора, условия за прекратяване на снабдяването, качество и надеждност на услугата, отговорност на оператора, ред за уведомяване на клиента при корекции на сметките, и видовете лични данни, които операторът обработва. Операторът е задължен да публикува общите условия в централни и местни всекидневници, и те влизат в сила автоматично за клиентите. Специално е уточнено, че операторите на зарядни точки и ползвателите на услуги за зареждане на електрически превозни средства имат специфични права и задължения.
Чл. 105 от Закона за енергетиката регламентира задълженията на оператора на електропреносната мрежа по отношение на допълнителните услуги и резервите за регулиране на честотата. Операторът сключва сделки за допълнителни услуги, закупува резерви и може да провежда търгове за разполагаемост от нови съоръжения за съхранение на електрическа енергия. Производителите на електрическа енергия са задължени да предлагат разполагаемост за допълнителни услуги, а операторът определя количествата, които ще бъдат изкупувани по критерия най-ниска цена. Производителите от високоефективно комбинирано производство и оператори на съоръжения за съхранение също могат да предлагат допълнителни услуги в определени случаи.
Чл. 106 от Закона за енергетиката регламентира задълженията на операторите на електроразпределителните мрежи да сключват сделки за допълнителни услуги, за да осигурят сигурната работа на мрежите. Производителите на енергия от високоефективно комбинирано производство имат право да предлагат допълнителни услуги на операторите, когато това е технически и икономически съвместимо с експлоатацията на техните производствени обекти.
Крайните снабдители, доставчиците от последна инстанция, операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи имат правото да искат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги, независимо от размера на вземанията.
Чл. 108 от Закона за енергетиката определя, че единното оперативно планиране, координиране и управление на електроенергийната система се извършва от оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи. Осигуряването на надеждното функциониране на системата и мрежите се реализира от специализирани звена за оперативно управление на съответния оператор.
Операторът на електропреносната мрежа е задължен да осигурява сигурно и безопасно функциониране на електроенергийната система, да поддържа баланс между производството и потреблението на електрическа енергия, да осъществява съвместна работа с електроенергийните системи на други страни, да предоставя равнопоставен достъп за пренос на електрическа енергия и да осигурява информация на ползвателите на мрежата. Разпорежданията на оперативното управление са задължителни за свързаните звена и операторът определя график за планираните престои на производствените мощности.
Член 109а е нова разпоредба, която е била включена в Закона за енергетиката с обнародване в Държавен вестник, бр. 74 от 2006 г. и е влязла в сила на 08.09.2006 г. Впоследствие, този член е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 54 от 2012 г., като отмяната е влязла в сила на 17.07.2012 г.
Чл. 110 от Закона за енергетиката определя задълженията на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи относно измерването на електрическата енергия. Операторите трябва да осигурят техническо и метрологично обезпечаване, както и поддържане на бази данни за търговско измерване. Собствениците на измервателни средства са задължени да предоставят данни на оператора на електропреносната мрежа. Координаторите на балансиращи групи и други участници получават информация от базата данни на оператора при спазване на определени правила.
Операторът на електропреносната мрежа администрира сделки с електрическа енергия на регулирани и свободно договорени цени, организира пазар на балансираща енергия, поддържа регистри за участниците и графиците, приема и активира предложения за покупка/продажба на балансираща енергия, определя цени и предоставя резултати на участниците, контролира финансовата обезпеченост на сделките, има право да спира сделки при заплаха за сигурността на системата и предоставя информация на участниците.
Операторът на електропреносната мрежа регулира разпределението на електрическия товар между електрическите централи, спазвайки технически и икономически критерии. При разпределението операторът осигурява спазването на договори за задължително изкупуване на електрическа енергия и потвърдителни графици на производителите, които са изпълнили задълженията си. При разделянето на пропускателната способност операторът спазва правила за равноправен достъп и сигурност на мрежата. Операторът има право да санкционира нарушители на техническите изисквания и правилата на пазара.
Операторите на електроразпределителните мрежи са задължени да осигуряват надеждно, безопасно и ефективно функциониране на електроразпределителните мрежи и спомагателните мрежи. Те трябва да гарантират равнопоставен достъп за пренос на електрическа енергия, спазвайки изискванията за качество. Също така, операторите трябва да осигурят равнопоставеност между производителите, операторите на съоръжения за съхранение на електрическа енергия и клиентите, свързани към мрежата. Разпорежданията на звеното за оперативно управление са задължителни за дежурния персонал от енергийните обекти на клиентите и производителите, присъединени към мрежата.
Чл. 113а от Закона за енергетиката определя изискванията за независимост на операторите на електроразпределителната мрежа, особено когато те са част от вертикално интегрирано предприятие. Операторите трябва да действат независимо в правноорганизационен смисъл и да вземат самостоятелни решения. Лицата, отговорни за управлението на мрежите, не могат да участват в управлението на други дружества от вертикално интегрираното предприятие. Операторите трябва да изготвят програма с мерки за осигуряване на независимостта и да назначат отговорник по съответствието. Годишен отчет за мерките трябва да се представя на комисията. Операторите трябва да поддържат ясна идентичност и да имат ефективни права за вземане на решения относно активите, необходими за мрежата.
Операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи са задължени да запазват поверителността на информацията, която представлява търговска тайна и е получена в процеса на изпълнение на техните задължения. Те също така трябва да предоставят информация за тяхната дейност при условия на равнопоставеност.
Чл. 115 от Закона за енергетиката определя условията и реда за управление на електроенергийната система и електроразпределителните мрежи, както и за дейността на оперативния дежурен персонал. Специфични наредби, издадени от министъра на енергетиката, ще регламентират тези дейности. Новата алинея (2) предвижда, че оперативният дежурен персонал в подземни ВЕЦ и ПАВЕЦ, с установено намалено работно време, може да работи на смени с максимална продължителност на смяната до 12 часа, независимо от намаленото работно време.
Чл. 116 от Закона за енергетиката определя задълженията на операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежа относно присъединяването на производители на електрическа енергия и съоръжения за съхранение на електрическа енергия. Операторите са длъжни да присъединят обекти, ако са сключени необходимите договори и са изпълнени нормативните изисквания. Освен това, те трябва да определят технически места за присъединяване и да извършват необходимите разширения на мрежата. Специални условия се предвиждат за изграждане на електрически уредби и електропроводи, както и за измерване на произведената електрическа енергия. Операторите не могат да отказват присъединяване на нови обекти поради бъдещи ограничения в мрежата и имат задължения за информираност относно капацитета на мрежата.
Операторът на електропреносната мрежа е задължен да присъединява обекти на оператори на електроразпределителни мрежи, както и на производители и клиенти на електрическа енергия, при условия, определени в договори и наредби. При необходимост от разширение или реконструкция, операторът на електропреносната мрежа може да предложи временна схема на достъп. В случай на наложени ограничения за ползване на обекти, операторите не носят отговорност за вреди, ако ограниченията са по отношение на обекти, присъединени с временно разрешение.
Операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежа са задължени да присъединят затворена електроразпределителна мрежа. Операторът на затворената мрежа трябва да присъединява обекти на производители и клиенти на електрическа енергия, които се намират на територията на затворената мрежа. Условията и редът за присъединяване се определят от чл. 116а, ал. 2 и 3.
Чл. 117 от Закона за енергетиката регламентира условията за присъединяване на клиенти на електрическа енергия към електропреносната и електроразпределителната мрежа. Операторите на мрежите са задължени да присъединят обекти, които отговарят на определени технически и правни условия, включително наличие на електрически уредби, изпълнени условия за присъединяване и сключен договор. Възможно е присъединяване на клиенти, находящи се на територията на друг оператор, при спазване на икономическите и техническите изисквания. Условията за присъединяване и договорите се определят с наредба. Има специфични разпоредби относно собствеността на електрическите уредби и съоръжения, както и нови разпоредби относно изграждането на зарядни точки и съоръжения за съхранение на електрическа енергия.
Операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи са задължени да осигурят равнопоставен достъп до мрежите за всички ползватели. Въпреки това, операторите имат право временно да ограничат или спрат достъпа на ползватели, които нарушават условията за достъп и това може да застраши техническите параметри и сигурността на мрежите или да влоши условията за снабдяване на други потребители.
Според чл. 119 от Закона за енергетиката, производителите имат право да снабдяват свои клонове и обекти с електрическа енергия чрез електропреносната мрежа или директни електропроводи. За пренос през мрежата е необходимо сключване на договор с оператора. Обектите могат да бъдат снабдявани и чрез директен електропровод, като разходите за измерване на консумацията са за сметка на производителя или търговеца. Операторите на мрежите могат да откажат сключването на договори, ако преносните възможности са недостатъчни или липсват технически условия за измерване на енергията.
Чл. 120 от Закона за енергетиката регламентира измерването на електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, чрез средства за търговско измерване, собственост на операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежа. Операторите определят типа и местоположението на измервателните уреди и осигуряват точност на измерванията. Клиентите имат право да избират начина на измерване и да искат подмяна на уредите с дистанционни средства за отчет. Интелигентните измервателни системи трябва да бъдат инсталирани при възможност, а данните от измерванията се предоставят в реално време. Операторите са задължени да информират клиентите за функциите на новите уреди и свързаните с тях разходи. Всеки клиент има право да поиска инсталация на интелигентен уред, поемаща разходите, и да получи информация за сроковете на инсталация.
Съгласно Чл. 120а от Закона за енергетиката, потребителите на електрическа енергия не са задължени да заплащат такса за средствата за търговско измерване. Тази разпоредба е в сила от 08.09.2006 г., след изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 74 от 2006 г.
Чл. 120б от Закона за енергетиката регламентира условията за присъединяване на недвижимо културно наследство към електропреносната и електроразпределителната мрежа. Според алинея 1, средството за търговско измерване трябва да бъде монтирано по начин, който не нарушава архитектурния облик на обекта. В случай, че това не е възможно, по алинея 2 операторът е задължен да монтира средство за търговско измерване с дистанционно отчитане, което може да бъде разположено в или извън границите на обекта.
Клиентите, които искат да инсталират собствен източник за резервно захранване, трябва да уведомят писмено оператора на електропреносната или електроразпределителната мрежа и да осигурят достъп за проверки. Операторите определят задължителни технически условия за инсталирането на резервния източник. При неизпълнение на тези задължения, операторът има право да прекрати електроснабдяването на клиента.
Операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи имат право да прекратят временно преноса на електрическа енергия с предварително предизвестие за планови ремонти и без предизвестие в случаи на непосредствена опасност, повреди, неправилно измерване или несъгласувани промени в свързването. Те могат също да откажат присъединяване на лица без право, на клиенти с нарушени условия и на клиенти, причиняващи смущения. Доставчиците не носят отговорност за вреди от преустановяване на снабдяването.
Член 123 от Закона за енергетиката регламентира правото на доставчиците на електрическа енергия да преустановят временно снабдяването на крайните клиенти при неизпълнение на задълженията по договора, включително при неплащане. Снабдяването не може да бъде прекратявано в почивни и празнични дни. При смяна на доставчик, предходният доставчик може също да прекрати снабдяването, ако клиентът не е изпълнил задълженията си. Операторите на мрежата са задължени да спрат преноса на електрическа енергия по искане на доставчика и не носят отговорност за вреди, причинени от такова преустановяване. Също така, операторите имат право да спрат преноса при неизпълнение на задълженията по договор за пренос на електрическа енергия.
Член 123а е нова разпоредба, която е била въведена с ДВ, бр. 74 от 2006 г. и е влязла в сила от 01.07.2007 г. Впоследствие, същият член е отменен с ДВ, бр. 54 от 2012 г., като отмяната е влязла в сила от 17.07.2012 г.
Чл. 124 от Закона за енергетиката предвижда, че енергийното предприятие е задължено да възстанови снабдяването или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, които са довели до преустановяването на услугата. Това изменение е в сила от 17.07.2012 г.
Чл. 125 от Закона за енергетиката определя процесите на топлоснабдяване и централизирано охлаждане, включително производството, преноса, доставката, разпределението и потреблението на топлинна енергия и охладени течности. Тези процеси се осъществяват чрез свързани обекти и съоръжения в системи за топлоснабдяване и охлаждане. Редът и техническите условия за тези дейности се определят с наредба на министъра на енергетиката, а техническите правила за проектиране и експлоатация на съоръженията - с наредба на министъра на регионалното развитие и министъра на енергетиката.
Разпоредбите на глава, в която попада Чл. 125а, не важат за определени лица, посочени в чл. 39, ал. 4, т. 2 и 3, с изключение на чл. 125, ал. 4. Тези разпоредби касаят производството на топлинна енергия.
Производството на топлинна енергия се извършва от лицензирани енергийни предприятия. В определени случаи, лица без лицензия също могат да произвеждат топлинна енергия, съгласно чл. 39, ал. 4, т. 2 и 4.
Производството на топлинна енергия в България се извършва в централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, районни отоплителни и охладителни централи и инсталации за оползотворяване на отпадна топлинна енергия и възобновяеми източници. Нови инсталации с мощност над 5 MW, които използват природен газ, трябва да произвеждат топлинна и електрическа енергия комбинирано, освен при техническа реконструкция или изграждане на заместващи инсталации. Топлопреносните предприятия трябва да представят план за развитие на отоплителната или охладителната система за одобрение на министъра на енергетиката.
Производителите на топлинна енергия в топлоелектрически и отоплителни централи са задължени да поддържат резерви от горива, които да осигурят надеждно производство. Конкретното количество резерви се определя съгласно наредбата по чл. 85, ал. 2.
Експлоатацията на топлопреносната мрежа се извършва от топлопреносно предприятие, което може да осъществява и дейност по производството на топлинна и електрическа енергия.
Топлопреносното предприятие е задължено да осигурява топлинна енергия на клиентите при равни условия, да поддържа мрежата в съответствие с техническите и безопасностни изисквания, да развива мрежата според лицензионните планове и да изкупува договорените количества топлинна енергия от местни производители.
Оперативното управление на топлоснабдителната система и системата за централизирано охлаждане се осъществява от оператор на топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие. Разпорежданията на оператора са задължителни за производителите и клиентите на топлинна енергия.
Операторът на топлопреносната мрежа и системата за централизирано охлаждане е задължен да осигурява режим на работа, да поддържа баланс между производството и потреблението, да координира с операторите на електропреносната и газопреносната мрежа, и да регулира разпределението на топлинния товар между централите за производство на топлинна енергия.
Чл. 133 от Закона за енергетиката регламентира задълженията на топлопреносните предприятия относно присъединяването на производители и клиенти към топлопреносната мрежа. Според чл. 133, ал. 1, предприятията са длъжни да присъединяват производители и клиенти, разположени на територията, определена с лицензията. В ал. 2 е посочено, че за присъединяване на инсталации в сграда - етажна собственост е необходимо писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността. Ал. 3 и 4 определят условия, при които топлопреносното предприятие може да откаже присъединяване, като например липса на изградена мрежа или недостиг на производствени мощности. В ал. 5 се изисква мотивирано писмено уведомление за отказа.
Производителите на енергия имат задължението да се присъединят към топлопреносната мрежа посредством присъединителни топлопроводи. Тези топлопроводи се изграждат за сметка на производителя и остават негова собственост.
Чл. 135 от Закона за енергетиката регламентира начина на присъединяване на сградните инсталации на клиентите към топлопреносната мрежа. Сградите се свързват чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция. При присъединяване на нова сграда или след основен ремонт на съществуваща сграда, се изисква монтаж на индивидуален топломер за всеки имот на конкурентна цена.
Член 136 от Закона за енергетиката определя, че клиентите на топлинна енергия за небитови нужди са отговорни за изграждането на присъединителните топлопроводи и абонатните станции, които стават тяхна собственост. Също така, нов клиент може да се присъедини към съществуващ топлопровод, собственост на друг клиент, при наличие на техническа възможност и след закупуване на частта за общо ползване или учредяване на възмездно вещно право на ползване.
При присъединяване на клиенти на топлинна енергия, топлопреносното предприятие изгражда присъединителния топлопровод, съоръженията и абонатната станция, които са негова собственост. Клиентите могат да изграждат съоръженията след съгласуване с предприятието, което заплаща за ползването им. Собствеността на съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години. Присъединяването на клиенти от различни сгради към абонатна станция е допустимо при наличие на договори и изпълнени технически изисквания. Изграждането на топлопровода от съществуващата станция до клиентите се извършва за сметка на клиентите и е тяхна собственост.
Чл. 138 от Закона за енергетиката регламентира процеса на присъединяване на производители и клиенти към топлопреносната мрежа. Присъединяването става чрез писмен договор с топлопреносното предприятие, при условия и ред, определени в наредбата по чл. 125, ал. 3. Производителите и клиентите заплащат цена за присъединяване, определена по наредба, и са длъжни да предоставят достъп на топлопреносното предприятие през собствените си съоръжения за пренос на топлинна енергия. Цената за достъпа се определя по одобрена методика от съответната комисия.
Разпределението на топлинната енергия в сгради, които са етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение между клиентите в тези сгради се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия, като те могат да извършват разпределението самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър.
Член 139а от Закона за енергетиката определя условията и процедурата за регистрация на лица, извършващи услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Лицата трябва да отговарят на редица изисквания, включително да бъдат търговци, производители на индивидуални разпределители или упълномощени представители, и да осигуряват технически средства и квалифициран персонал. Регистрацията се извършва след подаване на заявление и приложени документи, а вписването в регистъра се удостоверява с издаване на сертификат. Лицата са длъжни да уведомяват за промени в условията си и подлежат на отписване при определени обстоятелства.
Член 139б от Закона за енергетиката регламентира процедурата по избор на лице за извършване на дялово разпределение в сгради - етажна собственост. Клиентите в такава сграда имат право да изберат регистрирано лице, като изборът трябва да бъде одобрен с писмено съгласие на собствениците, притежаващи поне две трети от собствеността. След избора, клиентите са задължени да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия за резултатите от избора.
Когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани, те сключват писмен договор за дялово разпределение с лице, избрано от клиентите. Договорът съдържа общи условия, одобрени от комисията, и включва правата и задълженията на страните, методика за дялово разпределение, информация за предоставяне, цена за услугата, задължения за отчет на приборите, отговорности и неустойки, условия за прекратяване и предоставяне на информация за сметките на клиентите. При прекратяване на договора клиентите трябва да изберат ново лице, регистрирано по закона.
Чл. 140 от Закона за енергетиката регламентира дяловото разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост. Разпределението се извършва чрез търговски измервателни средства, индивидуални разпределители и водомери за гореща вода. Клиентите трябва да използват средства от един и същ модел, а сградните инсталации са обща собственост. Отоплителните тела и индивидуалните измервателни уреди са собственост на клиентите. Лицето по чл. 139б предлага на клиентите да сключат договор, който урежда правата и задълженията на страните, собствеността на уредите и условията за плащане. Новите средства за дялово разпределение трябва да имат дистанционно отчитане.
Чл. 140а от Закона за енергетиката установява, че общото количество консумирана топлинна енергия в сграда с етажна собственост, която е свързана към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, трябва да се разпределя между горещото водоснабдяване и отоплението.
Чл. 141 от Закона за енергетиката определя начина на изчисление на топлинната енергия, необходима за горещо водоснабдяване на сгради с етажна собственост. Тя се определя на базата на количеството консумирана вода, отчетено по общия водомер, и разхода на топлинна енергия за загряване на 1 куб. м вода. Разпределението на топлинната енергия между клиентите се извършва съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3.
Чл. 142 от Закона за енергетиката определя топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост като разликата между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия, предназначено за гореща вода. Тази енергия се разделя на три компонента: топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Чл. 143 от Закона за енергетиката регламентира начина на определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в сгради - етажна собственост. Потребителите могат да изберат метод за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители. Ако не направят избор, количеството топлинна енергия се определя от упълномощено лице по съответната методика. Решението за избор на метод се взема от общото събрание на собствениците. За отопление на общите части енергията може да се определя по мощността на отоплителните тела или по показанията на индивидуалните разпределители. Разпределението на топлинната енергия става пропорционално на отопляемия обем на имотите.
Топлинната енергия за отопление на имотите се разпределя на базата на дяловите единици от индивидуалните разпределители на отоплителните тела. Дяловата единица се определя от показанията на разпределителя, отразявайки специфични фактори. Общата топлинна енергия за една дялова единица се изчислява, като се вземе общата топлинна енергия на сградата, намалена с определени количества, и се раздели на сбора от дяловите единици. Максималната енергия, която отоплителното тяло може да отдаде, не може да надвишава определени стойности, а при липса на средства за дялово разпределение, енергията се изчислява на базата на инсталираната мощност на отоплителните тела.
Чл. 145 от Закона за енергетиката урежда начина на разпределение на топлинната енергия за отопление на имотите в сграда с етажна собственост. При дялово разпределение чрез индивидуални топломери, топлинната енергия за отделните имоти се определя според показанията на топломерите. Топлинната енергия за отопление на общите части се изчислява като разлика между общата топлинна енергия на сградата и топлинната енергия за отделните имоти. Разпределението на тази енергия между клиентите става пропорционално на отопляемия обем на имотите.
Чл. 146 от Закона за енергетиката предвижда, че при централизирано снабдяване с енергия за охлаждане, средствата за измерване на потребената енергия трябва да се монтират на точката за доставка. Това става на всяка отделна сграда, когато се снабдяват множество сгради, или на всеки отделен имот, когато енергията за охлаждане се доставя в сграда - етажна собственост.
Член 147 от Закона за енергетиката е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 74 от 2006 г., и влезе в сила на 08.09.2006 г.
Член 148 от Закона за енергетиката е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 74 от 2006 година, и е в сила от 08.09.2006 г. Този член беше част от раздела, който се занимава с търговските взаимоотношения в енергийния сектор.
Чл. 149 от Закона за енергетиката определя, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори между различни страни, включително производители, топлопреносни предприятия и клиенти. Общите условия на тези договори се предлагат от съответните предприятия и се одобряват от комисия. При определени условия, ако юридическо лице не сключи договор, продажбата на топлинна енергия се извършва по специфичен ред.
Клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост имат правото да избират доставчик на топлинна енергия с писмено съгласие на собствениците, притежаващи поне две трети от собствеността. Доставчиците трябва да са регистрирани търговци и да отговарят на условията за финансово гарантиране на сделките с топлопреносното предприятие. Гаранциите се предоставят в съответствие с наредбата по чл. 125, ал. 3.
Чл. 149б от Закона за енергетиката определя задължителните елементи, които трябва да съдържа писменият договор при продажба на топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда - етажна собственост. Договорът трябва да включва правата и задълженията на страните, цената на топлинната енергия, реда за измерване и заплащане, условия за достъп до отоплителните тела, изисквания за качество на услугата, отговорност при неизпълнение, ред за разглеждане на жалби и условия за прекратяване на договора. Неразделна част от договора са копие от договора с топлопреносното предприятие, методика за дялово разпределение и протокол от общото събрание на етажната собственост. Дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва от доставчика или по договор с регистрирано лице.
Чл. 150 от Закона за енергетиката определя условията за продажба на топлинна енергия от топлопреносните предприятия на клиенти за битови нужди. Продажбата се извършва при публично известни общи условия, които включват правата и задълженията на страните, реда за измерване и заплащане, отговорността при неизпълнение, условията за включване и прекратяване на топлоснабдяването, достъпа до измервателни средства и сроковете за получаване на индивидуални сметки. Топлопреносните предприятия са задължени да публикуват тези условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването, а клиентите могат да предложат специални условия в срок от 30 дни след това.
Член 151 от Закона за енергетиката позволява на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост да учредят асоциация. Тази асоциация може да сключи договор с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия. Договорът определя правата и задълженията на страните, реда за измерване и отчитане на топлинната енергия, гаранции, отговорности, условия за рекламации и прекратяване. Цената на топлинната енергия за асоциацията е преференциална, определена от комисия. Договорът се прекратява при прекратяване на асоциацията или членство на клиент в нея.
Чл. 152 от Закона за енергетиката урежда създаването и функционирането на асоциацията на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост. Асоциацията е доброволно обединение, което може да извършва различни дейности, свързани с управлението на топлинната енергия и сгради, включително покупка на топлинна енергия, контрол на инсталации и ремонтни дейности. Тя е юридическо лице, което не разпределя печалба и се прекратява по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Членовете на асоциацията имат право на участие в управлението и са задължени да правят вноски. Общото събрание е основният орган на управление, който взема решения относно дейността на асоциацията и е законно при наличие на кворум.
Член 153 от Закона за енергетиката определя задълженията на собствениците на имоти в сгради с етажна собственост, свързани с топлинната енергия. Всички собственици, присъединени към абонатна станция, трябва да монтират средства за дялово разпределение и да заплащат за топлинна енергия. При желание за прекратяване на топлоснабдяването, най-малко две трети от собствениците трябва да подадат писмена декларация. Топлопреносното предприятие е задължено да прекрати топлоснабдяването в срок от 15 дни. Клиентите не могат да прекратят подаването на топлинна енергия чрез физическо отделяне на отоплителните тела през отоплителния период. Прекратилите топлоподаването остават клиенти на енергията, доставяна от общите части на сградата.
Чл. 154 от Закона за енергетиката предвижда, че за задълженията на неизправни длъжници, както и на асоциацията по чл. 151, ал. 1, към топлопреносното предприятие, може да се издаде заповед за изпълнение по Гражданския процесуален кодекс, независимо от размера на задължението. За клиентите с дялово разпределение е необходимо да бъде изготвена изравнителна сметка за годината, за която е задължението.
Клиентите на топлинна енергия в сгради с етажна собственост имат три възможности за заплащане на консумираната топлинна енергия: 1) на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация, и една изравнителна вноска; 3) по реална месечна консумация. Топлопреносното предприятие фактурира консумираното количество топлинна енергия най-малко веднъж годишно, а правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите се определят с наредба.
Чл. 156 от Закона за енергетиката регламентира измерването на топлинната енергия, което се извършва със средства за търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Границата на собственост на съоръженията се определя на три места: между производителя и топлопреносното предприятие (последната спирателна арматура на производителя); между топлопреносното предприятие или производителя и небитовите клиенти (последната спирателна арматура преди присъединителните тръбопроводи на клиентите); и между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в самостоятелна сграда или в сграда - етажна собственост (последната спирателна арматура преди разпределителната мрежа на сградните инсталации). В случай, че измерването е на място, различно от границата на собственост, начинът на отчитане се урежда съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3.
Член 157 от Закона за енергетиката е бил изменян и допълван с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 74 от 2006 г., с влизане в сила на 08.09.2006 г. Впоследствие, този член е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 49 от 2007 г.
Член 158 от Закона за енергетиката е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 49 от 2007 година.
Член 159 от Закона за енергетиката е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 49 от 2007 година.
Член 160 от Закона за енергетиката е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 49 от 2007 година. Това означава, че разпоредбите, които са съдържали, вече не са в сила и не се прилагат.
Раздел II от Закона за енергетиката се фокусира върху производството на електрическа енергия от топлоелектрически централи, които използват комбиниран начин на производство. Тази секция включва и разпоредби относно сертификатите за произход на електрическата енергия, произведена по такъв начин.
Чл. 162 от Закона за енергетиката определя задълженията на крайните снабдители да изкупуват електрическа енергия от производители с мощности под 500 kW, произвеждаща чрез високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Изкупуването става по преференциални цени, с изключения за определени количества. Производителите могат да продават излишъка си на балансиращия пазар.
Чл. 162а от Закона за енергетиката предвижда, че Фонд "Сигурност на електроенергийната система" компенсира производители с инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW за електрическа енергия, произведена чрез високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Компенсацията се отнася за количествата електрическа енергия, регистрирани с месечен сертификат за произход, с изключение на енергията, необходима за експлоатационната надеждност на основните съоръжения и за собствени нужди. Компенсацията е до размера на количествата, определени от комисията за преференциална цена.
Чл. 162б от Закона за енергетиката установява, че начинът за определяне на количеството електрическа енергия, произведена от комбинирано производство, зависи от вида на технологичния цикъл, изискванията към техническите средства за измерване и регистриране, както и критериите за определяне на комбинираното производство като високоефективно. Тези детайли ще бъдат определени с наредба на министъра на енергетиката.
Операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи са задължени да присъединяват приоритетно централи, произвеждащи електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство с мощност до 10 MW. Разходите за присъединяване се поемат от производителя, а разширението на мрежата е задължение на оператора след заплащане на цена. Операторите трябва да осигурят достъп, пренос и разпределение на електрическата енергия от тези централи, както и да предоставят приоритет при диспечиране.
Чл. 163 от Закона за енергетиката определя, че критериите за всеобхватна оценка, анализ на разходите и ползите, както и анализ на националния потенциал за високоефективно комбинирано производство, се определят с наредба от министъра на енергетиката. Измененията в закона са извършени през 2006 и 2015 година.
Чл. 163а от Закона за енергетиката предвижда извършване на анализ на разходите и ползите при разработване на инвестиционни проекти за инсталации с обща входяща топлинна мощност над 20 MW. Анализът е задължителен в случаи на планиране на нови топлоелектрически инсталации, значително преоборудване на съществуващи инсталации, използване на отпадна топлина от промишлени инсталации и планиране на нови районни отоплителни или охладителни мрежи. Дружествата, експлоатиращи тези мрежи, трябва да предоставят необходимата информация на лицата, извършващи анализа. Монтирането на оборудване за улавяне на въглероден диоксид не се счита за преоборудване в определени случаи.
Чл. 163б от Закона за енергетиката регламентира издаването на сертификат за произход на електрическа енергия, който е електронен документ, удостоверяващ произхода на 1 MWh електрическа енергия от производители. Сертификатът съдържа важни данни, като информация за централата, период на производство, използвано гориво, количеството произведена енергия и спестявания на първична енергия. Издава се по искане на производителя и е валиден 12 месеца. Производителите могат да заявяват месечни сертификати за изкупена електрическа енергия и да ги прехвърлят на крайни снабдители или на Фонд "Сигурност на електроенергийната система".
Чл. 163в от Закона за енергетиката предвижда, че сертификатите за произход на електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство, се издават, прехвърлят и отменят по електронен път. Сертификатът се счита за отменен след използването му за доказване на произхода пред крайния клиент или с изтичането на срока на валидност. Условията и редът за управление на тези сертификати ще бъдат определени с наредба от комисията.
Комисията признава сертификати за произход, издадени в други държави членки на ЕС и в държави по Споразумението за ЕИП. Отказ за признаване може да бъде направен, ако не са изпълнени изискванията на чл. 163б, ал. 2. При отказ, Европейската комисия се уведомява, а сертификат, който не е признат, може да бъде признат след решение на Европейската комисия.
Комисията организира търг за определяне на преференциална цена и/или премия за електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство, при условие че съществуваща мощност е изведена от експлоатация, помощта не надвишава одобрения бюджет, и не е определена преференциална цена преди търга. Търг не се провежда при реконструкции на обекти с определена преференциална цена или когато само определени проекти са допустими. Условията за търга и критериите за цените ще се определят с наредба. Помощта не трябва да надвишава бюджета.
Чл. 164 от Закона за енергетиката определя газоснабдяването като съвкупност от дейности, които включват пренос, съхранение, разпределение, търговия и доставка на природен газ, с цел задоволяване нуждите на клиентите.
Чл. 165 от Закона за енергетиката определя, че обектите и съоръженията, свързани с дейностите по пренос, съхранение и разпределение на природен газ, образуват единна газотранспортна система, която функционира с общ режим на работа. Това включва и втечнен природен газ.
Преносът на природен газ и експлоатацията на газопреносна мрежа се извършват от лицензирания оператор на газопреносната мрежа, съгласно чл. 39, ал. 1, т. 2 от закона.
Член 167 от Закона за енергетиката е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 54 от 2012 година, и влиза в сила от 17 юли 2012 година.
Съхранението на природен газ и експлоатацията на съоръженията за съхранение на природен газ и втечнен природен газ се извършва от лицензирани лица. Операторите на тези съоръжения трябва да осигурят сигурна и ефективна работа, равнопоставен достъп за ползвателите, както и необходимата информация за операторите на газопреносни мрежи и други свързани съоръжения, за да се гарантира съвместимост и ефективност в експлоатацията.
Чл. 168а от Закона за енергетиката регламентира, че временно съхранение на природен газ може да се извършва единствено от оператор на газопреносна или газоразпределителна мрежа. Операторът е задължен да публикува информация за предлаганите услуги по временно съхранение на своята интернет страница, както и да предоставя основните търговски условия за тези услуги ежегодно до 1 януари.
Чл. 169 от Закона за енергетиката определя, че разпределението на природен газ и експлоатацията на газоразпределителните мрежи се извършват от лицензирани оператори. Операторите на газоразпределителни мрежи получават лицензия съгласно чл. 39, ал. 1, т. 3, а операторите на затворени газоразпределителни мрежи - съгласно чл. 39, ал. 1, т. 8.
Чл. 170 от Закона за енергетиката определя задълженията на оператора на газопреносната мрежа. Основните задължения включват управление на мрежата, пренос на природен газ, поддръжка на съоръженията, развитие на мрежата, осигуряване на достъп на трети страни, сътрудничество с други оператори и интегриране на възобновяеми източници. Операторът трябва да осигури сигурност на доставките и икономическа ефективност, а също така да поддържа контакти с регулаторни органи и да управлява финансовите аспекти на дейността си.
Операторът на газоразпределителната мрежа отговаря за управлението, разпределението и отчитането на природния газ, поддържането на съоръженията, разширяване и модернизация на мрежата, както и за интегриране на газ от възобновяеми източници. Експлоатацията на мрежите се извършва съгласно правила, приети от комисията.
Операторите на затворени газоразпределителни мрежи имат права и задължения на оператори на газоразпределителни мрежи, с изключение на тези по чл. 183б. Те не могат да извършват разпределение на природен газ за битови клиенти, освен в случаи на несистемно ползване от малък брой битови клиенти, свързани с ползвателя на мрежата. Затворените газоразпределителни мрежи се считат за газоразпределителни мрежи.
Операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи са задължени да предоставят равнопоставен достъп до мрежите си на лица, отговарящи на определени условия, и да осигурят необходимата информация за ефикасен достъп. Достъпът може да бъде отказан поради липса на капацитет, технически условия, сигурност на мрежите, или икономически трудности. Операторите трябва да правят подобрения, ако е икономически целесъобразно. Те могат да откажат достъп или временно да спрат преноса на газ поради несъответствие на качеството на газа или неизпълнение на договорни задължения.
Чл. 172а предвижда процедура за временно освобождаване на операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи от задължението за предоставяне на достъп, когато това би довело до сериозни икономически затруднения, свързани със сключени договори с клауза "вземай или плащай". Молбата за освобождаване се подава преди или след отказа за достъп и трябва да съдържа информация за затрудненията и предприетите мерки. Комисията разглежда молбата, като оценява редица критерии, включително изпълнението на задълженията към обществото и ефективността на конкуренцията на пазара. Решението на комисията е мотивирано и тя уведомява Европейската комисия за взетите решения. Операторите, на които не е предоставено освобождаване, не могат да отказват достъп поради задължения "вземай или плащай".
Чл. 172б от Закона за енергетиката регламентира достъпа до съоръжения за съхранение на природен газ и газопреносни мрежи. Операторите на съоръженията трябва да предоставят достъп на равнопоставеност, освен в случаи на липса на капацитет или при заплаха за сигурността на съоръженията. Добивните предприятия също са задължени да осигурят достъп до газопроводната мрежа с изключение на местни операции. Отказът на достъп е позволен при определени условия, включително нарушаване на техническите условия или права по специален закон. При наличие на международни газопроводи, министърът на енергетиката трябва да осигури съответствие с българското и европейското законодателство.
Член 172в от Закона за енергетиката регламентира процедурата за временно освобождаване от определени разпоредби, свързани с газопреносната и газоразпределителната мрежа. Министърът на енергетиката може да подаде искане до Европейската комисия за освобождаване при значителни проблеми в развитието на мрежата, след оценка на основателността на молбата по определени критерии, включващи необходимост от инвестиции и възвръщаемост. Освобождаването за нови газопреносни мрежи е допустимо само при липса на конкуренция и не може да надвишава 10 години, а за газоразпределителни мрежи – 20 години. Министърът трябва да се произнесе в тримесечен срок.
Чл. 172г. от Закона за енергетиката предвижда условия и процедура за временно освобождаване от задължения при изграждане на нова газова инфраструктура или при значително увеличаване на капацитета на съществуваща такава. Комисията може да предостави освобождаване от задължения за независимост на оператора, предоставяне на достъп и регулиране на цените, ако инвестицията стимулира конкуренцията, рискът е висок, инфраструктурата е собственост на отделно лице и ползвателите заплащат цена. Собственикът или операторът подава молба за освобождаване, която включва правила за управление и разпределение на капацитета. Комисията разглежда молбата, провежда консултации и взема мотивирано решение, което се публикува.
Чл. 172д от Закона за енергетиката регламентира процедурата за освобождаване на нова газова инфраструктура, разположена на територията на България и поне още една държава членка на ЕС. Собственикът или операторът подава молба до комисията и компетентния регулаторен орган. Комисията провежда консултации с регулаторните органи в срок от 6 месеца, и взема мотивирано решение. При липса на споразумение, Агенцията за сътрудничество между регулаторите взема решение за освобождаване. В допълнение, комисията може да се консултира с органите на трета държава, ако инфраструктурата е свързана с нея.
Чл. 172е от Закона за енергетиката определя процедурите, които Комисията трябва да следва при уведомяване на Европейската комисия за молби за освобождаване и решения, свързани с освобождаването. Комисията е задължена да предостави информация, включително основанията за решението, анализ на влиянието върху конкуренцията, обосновка за срока на освобождаването, споразумения с регулаторни органи и принос на инфраструктурата за диверсификация. Ако изискваната информация не бъде предоставена в срок, уведомлението се счита за оттеглено. Решението за освобождаване влиза в сила след приключване на процедурите и губи сила след две години, освен ако не започне изграждането на инфраструктура.
Сделките с природен газ се извършват на основата на писмени договори и/или на организиран борсов пазар, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и правилата за търговия, приети от комисията. Правилата трябва да бъдат публикувани от енергийните предприятия и комисията на техните интернет страници. Сделките на борсовия пазар също подлежат на специфични правила, приети от комисията и публикувани от оператора на борсовия пазар.
Чл. 174 от Закона за енергетиката определя сделките с природен газ, които включват доставка, пренос по газопреносни и газоразпределителни мрежи, съхранение на природен газ, както и прехвърляне на собствеността на природния газ с цел балансиране и търговия на физическа или виртуална търговска точка в газопреносните мрежи.
Чл. 175 от Закона за енергетиката определя страните по сделките с природен газ, които включват: обществен доставчик на природен газ, оператори на затворени газоразпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение и втечнен природен газ, оператори на газопреносни мрежи, комбиниран оператор, търговци на природен газ, клиенти, участник, формиращ пазара, краен снабдител и доставчици на ликвидност. Операторът на организиран борсов пазар осигурява платформа за търговия между страните и може да бъде страна по сделките. Освен това, операторите на борсовия пазар сключват договори за клирингови услуги, за да гарантират плащането по сделките.
Чл. 176 от Закона за енергетиката определя условията за сключване на сделки с природен газ. Добивните предприятия, търговците, операторите на мрежи и клиенти могат да сключват сделки при свободно договорени цени. Общественият доставчик също участва в сделки като доставчик на ликвидност. Сделките с краткосрочни продукти и с доставка до една година се извършват на организиран борсов пазар, като добивните предприятия предлагат минимум 15% от добития газ на този пазар. От 2025 г. сделки с определени продукти могат да се извършват и извън борсата. Освен това, добивни предприятия и клиенти могат да изграждат директни газопроводи и да сключват договори за доставка. Операторите на мрежи и съоръжения купуват газ за собствени нужди на борсата.
Чл. 176а определя задълженията на обществения доставчик относно предлагането на природен газ на организирания борсов пазар. През 2020, 2021 и 2022 г. се предлагат минимални количества от 2 220 GWh, 4 281 GWh и 6 342 GWh съответно. Продажбата се извършва при условия на споразумение с оператора на борсовия пазар, което определя реда за търговете, ценовите механизми и видовете предлагани продукти. Освобождаването на количествата става при спазване на специфични условия, включително търгове, определяне на начална цена и закупуване от крайни снабдители. Неизкупените количества подлежат на последващи търгове с покачване на цената.
Общественият доставчик на природен газ е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон или по законодателството на държава - членка на ЕС, което може да сключва сделки за доставка на природен газ с различни участници на пазара, включително добивни предприятия и крайни снабдители. Той може да извършва сделки за пренос и съхранение на природен газ с газопреносни и газоразпределителни предприятия, както и с оператори на съоръжения за съхранение и втечнен природен газ.
Член 178 от Закона за енергетиката е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 54 от 2012 година, като отмяната влиза в сила от 17 юли 2012 година.
Чл. 178а от Закона за енергетиката определя крайния снабдител като лицензирано лице, което осигурява снабдяването с природен газ на крайни клиенти, присъединени към газоразпределителната мрежа. За целите на снабдяването, крайният снабдител сключва сделки с обществения доставчик, производители на газ от възобновяеми източници, добивни предприятия и търговци на природен газ.
Чл. 178б от Закона за енергетиката определя доставката на природен газ от крайните снабдители и от обществения доставчик като услуга от обществен интерес. Това важи за продажбата на природен газ на крайните снабдители и на лица с лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Законът е изменян и допълван в различни години, последно през 2019 г.
Според Чл. 179 от Закона за енергетиката, търговец на природен газ може да бъде всяко юридическо лице, регистрирано в България или чужбина, което е регистрирано като търговец по Търговския закон или по националното си законодателство. Член 2 от този член е отменен с изменения и допълнения през 2019 г.
Чл. 180 от Закона за енергетиката регламентира правото на клиентите, присъединени към газопреносни мрежи, да избират доставчик на природен газ, независимо от държавата на регистрация на доставчика, при спазване на определени правила. Операторът на мрежата е задължен да отрази смяната на доставчика в договорите за пренос в срок до три седмици. Клиентът не носи допълнителни задължения при смяна на доставчика, а новият доставчик трябва да изготви окончателна сметка в срок до 6 седмици. При отказ на доставчик от друга държава членка да предостави услуга, комисията уведомява съответните органи за предприемане на действия.
Договорите за природен газ могат да се сключват при две основни условия: 1) при регулирани цени от комисията за услуги от обществен интерес, свързани с преноса, разпределението и доставката на природен газ; 2) при свободно договаряни цени между страните, извън случаите с регулирани цени.
Член 182 от Закона за енергетиката е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 54 от 2012 година, и е в сила от 17 юли 2012 година.
Член 183 от Закона за енергетиката е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 74 от 2006 година, и е в сила от 1 юли 2007 година.
Чл. 183а от Закона за енергетиката определя, че крайният снабдител продава природен газ при публично известни общи условия, които задължително включват условия за качество на снабдяването, информация от снабдителя, срок на договора и отговорност за неизпълнение. Общите условия се публикуват в централен и местен всекидневник и влизат в сила автоматично за клиентите. Клиентите, които не са съгласни с условията, могат да предложат специални условия в срок от 30 дни след публикуването им, които, ако бъдат приети, ще се отразят в допълнителни споразумения.
Чл. 183б от Закона за енергетиката определя, че клиентите на крайния снабдител задължително сключват договор с оператора на разпределителна мрежа за пренос на природен газ. Общите условия на този договор трябва да включват спецификации за качеството на снабдяването, условия за прекратяване или прекъсване на снабдяването, както и отговорността на енергийното предприятие при нерегламентирано прекъсване и некачествено снабдяване. Операторът е задължен да публикува тези условия в поне един централен и един местен всекидневник, а те влизат в сила автоматично за клиентите, които купуват природен газ, без нужда от изрично писмено приемане.
Общественият доставчик и крайните снабдители на природен газ имат правото да искат издаване на заповед за изпълнение по Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ, без значение от размера на вземането.
Член 185 от Закона за енергетиката описва оперативното управление на газопреносната и газоразпределителната мрежа. Операторът на газопреносната мрежа осъществява централизирано управление чрез звено за оперативно управление. Оперативното управление на газоразпределителните мрежи се извършва от операторите на тези мрежи. Разпорежданията на оператора на газопреносната мрежа са задължителни и за операторите на газоразпределителните мрежи и свързаните сектори. Клиентите, присъединени към газовите мрежи, са задължени да предоставят достъп на упълномощени представители на оператора за контрол на преноса на природен газ.
Чл. 186 от Закона за енергетиката определя задълженията на оператора на газопреносната мрежа. Той трябва да осигури надеждно и безопасно функциониране на мрежата, пренос на природен газ с високо качество, равнопоставеност на клиентите, сигурно функциониране на спомагателните мрежи и оперативно управление на съоръженията за съхранение и втечнен природен газ. Освен това, операторът трябва да осигури енергията за дейността си по прозрачни и недискриминационни процедури.
Член 186а от Закона за енергетиката определя, че за комбинирания оператор се прилага глава осма "а". Този член е нов, въведен с изменение в Държавен вестник, бр. 74 от 2006 г., и последно изменен с Държавен вестник, бр. 54 от 2012 г.
Член 187 от Закона за енергетиката регламентира задълженията на оператора на газопреносната мрежа относно измерването на природния газ. Операторът е отговорен за техническото и метрологично осигуряване на средствата за търговско измерване, както и за поддържането на база данни с регистрация на измерванията и сделките. Собствениците на измервателни средства трябва да предоставят данни на оператора, а страните по сделките имат право на информация за търгуваните количества природен газ. Условията за обслужване на измервателните средства и достъпа до базата данни се определят с правила.
Операторът на газопреносната мрежа администрира сделки на свободно договорени цени с природен газ и организира балансирането на пазара. При заплаха за сигурността на газотранспортната система, той може временно да спре сделки или да променя договорените количества. Операторът предоставя информация за прогнозно потребление, ограничения в системата и справки за цени на природния газ.
Операторът на газопреносната мрежа е задължен да извършва финансов сетълмент на дневните дисбаланси в съответствие с Регламент (ЕС) № 312/2014. Той не може да формира печалба от тези сделки, а разходите за изпълнение на функциите по чл. 188 са признати за икономически обосновани разходи.
Операторите на газоразпределителните мрежи са задължени да осигурят надеждно, безопасно и ефективно функциониране на разпределителната мрежа, разпределение на природен газ при спазване на изискванията за сигурност и качество, сигурно функциониране на спомагателните мрежи, равнопоставеност на клиентите и предоставяне на достатъчна информация на операторите на свързани мрежи за съвместима експлоатация.
Чл. 190а от Закона за енергетиката предвижда, че операторите на газоразпределителни мрежи, които са част от вертикално интегрирани предприятия, трябва да действат независимо по правноорганизационна форма. Лицата, отговорни за управлението на газоразпределителните мрежи, не могат да участват в управлението на други дружества от предприятието, извършващи добив или търговия с природен газ. Те трябва да вземат самостоятелни решения и да не допускат дискриминационно поведение. Операторите трябва да изготвят програма с мерки за изпълнение на тези задължения и да назначат отговорник по съответствието. Годишен отчет за мерките трябва да бъде представен на комисията и публикуван. Операторите не трябва да създават объркване относно своята идентичност, а разпоредбите не важат за предприятия с под 100 000 крайни клиенти.
Операторите на газопреносната и газоразпределителните мрежи, операторите на съоръжения за съхранение на природен газ и операторите на съоръжения за втечнен природен газ са задължени да запазват поверителността на търговската тайна, която получават при изпълнение на задълженията си. Те също така трябва да предоставят информация за дейностите си по недискриминационен начин.
Чл. 192 от Закона за енергетиката определя условията и реда за дейността на операторите на газопреносни, газоразпределителни и затворени газоразпределителни мрежи, както и на операторите на съоръжения за съхранение и втечнен природен газ. Тези условия и ред ще бъдат уточнени в наредба, издадена от министъра на енергетиката.
Преносът на природен газ се осъществява чрез газопреносна мрежа, използвайки газопроводи с високо налягане. Процесът завършва на изходите на газоизмервателни или газорегулиращи станции.
Разпределението на природен газ се осъществява чрез газоразпределителната мрежа, започвайки от изходите на газоизмервателни станции или газорегулиращи станции на преносната мрежа и достига до газоизмервателния уред на клиента.
Чл. 195 от Закона за енергетиката урежда начина на измерване на количеството природен газ за различни категории клиенти, присъединени към газопреносни и газоразпределителни мрежи. Измерването се извършва със средства за търговско измерване, собственост на операторите на съответните мрежи. Клиентите са задължени да осигурят достъп до измервателните уреди и операторите определят местоположението и вида на средствата за измерване. Нови разпоредби предвиждат изисквания за отразяване на реалното потребление на газ и възможността за инсталиране на газов хроматограф по искане на клиента, с разходи за сметка на клиента, но собствеността преминава на оператора.
Чл. 196 от Закона за енергетиката регламентира условията и реда за присъединяване към газопреносните и газоразпределителните мрежи. Присъединяването се осъществява по наредба, приета от комисията, и включва различни съоръжения и обекти, свързани с природен газ. Цените за присъединяване се определят по реда на съответната наредба и се основават на писмен договор между оператора на мрежата и лицето, което се присъединява.
Чл. 197 от Закона за енергетиката определя задълженията на оператора на газопреносна мрежа за присъединяване на различни обекти, включително газоразпределителни мрежи и съоръжения за съхранение на газ. Операторът е длъжен да осигури технически възможности за присъединяване и да извършва необходимите разширения и реконструкции на мрежата. В случай на отказ за присъединяване, определени категории клиенти могат да изградят газопровод за своя сметка. Освен това, собствениците на газопроводи имат задължението да осигурят тяхната поддръжка, а операторите могат да предлагат услуги по поддръжка срещу заплащане. Присъединените клиенти трябва да предоставят ползването на собствените си съоръжения за разпределение на природен газ до други клиенти, при условия, договорени с лицензирания оператор.
Операторите на газопреносната и газоразпределителната мрежа са задължени да присъединяват затворени газоразпределителни мрежи и обекти на клиенти на природен газ, като това присъединяване се извършва по условията и реда, определени в наредбата по чл. 196, ал. 1.
Операторите на газоразпределителни мрежи са задължени да изградят газоразпределителната си мрежа за своя сметка до точката на присъединяване, определена от оператора на газопреносната мрежа.
Операторът на газоразпределителна мрежа е задължен да присъедини клиенти и обекти за производство на газ от възобновяеми източници, при спазване на техническите изисквания. Може да откаже присъединяване при липса на капацитет, икономическа нецелесъобразност или несъответствие на качеството на газа. При отказ, операторът трябва да осигури необходимия капацитет в срок от три месеца. С разрешение на комисията, операторът може да присъединява клиенти от други лицензианти. Отклоненията и съоръженията за присъединяване се изграждат от оператора.
Член 200 от Закона за енергетиката регламентира устройството и безопасната експлоатация на газопроводи и нефтопроводи в България. Устройството и експлоатацията на газопроводи се определят с наредба от Министерския съвет, предложена от министъра на енергетиката и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Техническите правила за проектиране и изграждане на съоръженията за природен газ се определят от министъра на регионалното развитие и министъра на енергетиката. За нефтопроводи и нефтопродуктопроводи също се прилага наредба, приета от Министерския съвет. Раздел VII от закона се отнася до споразумения, свързани с експлоатацията на преносни газопроводи.
Операторът на газопреносната мрежа има право да сключва технически споразумения за експлоатацията на преносни газопроводи от и към трети държави, при условие че тези споразумения не противоречат на правото на Европейския съюз. След сключването на такива споразумения, операторът е задължен да уведоми комисията и регулаторните органи на заинтересованите държави членки.
Чл. 200б регламентира процедурата за провеждане на междуправителствени преговори с трети държави относно преносни газопроводи. Министерският съвет определя компетентния орган, който уведомява Европейската комисия за предстоящите преговори, предоставя необходимата документация и следва насоките на комисията. След завършване на преговорите, компетентният орган уведомява комисията за напредъка и резултатите, като споразумението може да бъде подписано само след получаване на разрешение от комисията. Всички важни действия и промени след подписването на споразумението също трябва да бъдат уведомявани на Европейската комисия.
Чл. 201 от Закона за енергетиката предвижда мерки, които Комисията или министърът на енергетиката могат да предприемат при установяване на нарушения от контролираните лица. Тези мерки включват: преустановяване на действия, провеждане на експертизи, изменение на условия на експлоатация, свикване на общо събрание, временно спиране на лицензионната дейност, назначаване на особен управител и възлагане на одит. Принудителните мерки се прилагат до отстраняване на причините за нарушенията.
Чл. 202 от Закона за енергетиката регламентира прилагането на принудителни административни мерки, които се основават на констативен протокол от контролни органи и изискват писмено мотивирано решение от комисията или заповед на министъра на енергетиката. Съобщенията за тези мерки трябва да се извършват в 7-дневен срок и могат да се осъществяват чрез различни методи, включително препоръчано писмо, телеграма, факс и телефон. Ако съобщенията не бъдат приети, те се считат за извършени, ако са поставени на специално определено място в сградата на комисията или министерството, удостоверено с протокол.
Чл. 203 от Закона за енергетиката регламентира правото на обжалване на решения по чл. 202, ал. 1 пред Административния съд в София. Обжалването трябва да бъде направено в 14-дневен срок от съобщаването на решението. Решенията или заповедите за налагане на принудителна административна мярка подлежат на незабавно изпълнение, а обжалването не спира тяхното изпълнение.
Чл. 204 от Закона за енергетиката предвижда, че когато в конкретната глава не са установени специални правила, трябва да се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Това осигурява единство в административното регулиране на въпросите, свързани с енергетиката.
Чл. 205 от Закона за енергетиката предвижда наказания за лица, които извършват дейности без необходимата лицензия. Физическите лица подлежат на глоба от 1000 до 15 000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 20 000 до 150 000 лв. При повторно нарушение глобата или санкцията е в трикратен размер.
Чл. 206 от Закона за енергетиката предвижда налагане на имуществени санкции на енергийни предприятия, които нарушават разпоредби на закона и подзаконови нормативни актове. Санкциите варират от 20 000 до 1 000 000 лв. За оператори на електропреносни и газопреносни мрежи, както и за вертикално интегрирани предприятия, санкцията може да достигне до 10% от годишния оборот. При повторно нарушение, санкцията е в трикратен размер на първоначалната.
Чл. 206а от Закона за енергетиката предвижда имуществена санкция за енергийни предприятия - оператори на газоразпределителна мрежа, които не спазват задълженията си. Санкцията е между 20 000 и 100 000 лв. При повторно нарушение, санкцията нараства до трикратен размер на първоначалната.
На енергийни предприятия, които отказват незаконосъобразно присъединяване към енергийни мрежи, сключване на договори за продажба на електрическа или топлинна енергия и природен газ, или неправилно прилагат критериите за достъп до мрежи и съоръжения, се налага имуществена санкция между 20 000 и 1 000 000 лв. При повторно нарушение санкцията е трикратна.
Чл. 207а от Закона за енергетиката предвижда, че енергийни предприятия, които прилагат ограничаващи договорни практики, могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция от 50 000 до 1 000 000 лв. Тези практики не позволяват на небитовите клиенти да сключват договори с повече от един доставчик или ограничават избора им на доставчици. При повторно нарушение санкцията се увеличава до трикратния размер на първоначалната.
Законът предвижда, че енергийни предприятия, които нарушават определени членове от Закона за енергетиката, подлежат на имуществени санкции. Първоначалната санкция варира между 50 000 и 200 000 лв. При повторно извършване на същото нарушение, размерът на санкцията се увеличава до трикратния размер на първоначалната.
Законът за енергетиката предвижда имуществена санкция за енергийни предприятия, които не предоставят информация, поискана от определени органи, в размер от 5000 до 50 000 лв. При повторно нарушение санкцията се увеличава на трикратния размер на първоначалната санкция.
Законът за енергетиката предвижда налагане на имуществена санкция от 5000 до 100 000 лв. на енергийни предприятия, които предоставят невярна информация, поискана от определени органи. При повторно нарушение, санкцията е в трикратен размер на първоначалната.
Чл. 210 от Закона за енергетиката предвижда, че при продажба на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ на цени, които не са утвърдени или определени от комисията, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 1 000 000 лв. При повторно извършено нарушение санкцията е в трикратен размер на първоначалната.
На енергийни предприятия, които не спазват нормите за набиране и съхранение на резерви от горива, се налагат имуществени санкции в размер от 20 000 до 200 000 лв. При повторно нарушение, санкцията се увеличава до трикратния максимален размер, т.е. до 600 000 лв.
Член 212 от Закона за енергетиката е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 49 от 2007 година.
На юридическо лице или едноличен търговец, който нарушава регистрационния режим при дялово разпределение, се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. При повторно нарушение, санкцията е трикратен размер на максималната санкция от предходната алинея.
На лицата, които не спазват техническите условия и реда за топлоснабдяване, както и правилата за дялово разпределение на топлинна енергия, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв. При повторно нарушение, санкцията е в трикратен размер спрямо максималната санкция от предходната алинея.
Чл. 213а от Закона за енергетиката предвижда налагане на имуществена санкция на лица, които не предложат сключване на договор по чл. 140, ал. 5. За физически лица санкцията е между 1000 и 5000 лв., а за юридически лица и еднолични търговци - между 100 и 300 лв.
Наказанията за нарушения в нормалното електроснабдяване, топлоснабдяване или газоснабдяване са глоба от 1000 до 5000 лв. Нарушения включват: нарушаване на нормалното снабдяване, причиняване на ограничителен режим, ползване на топлинна енергия без измерване или променяне на показанията на средствата за измерване. При повторно нарушение глобата е в двукратен размер на максималната санкция.
Чл. 215 от Закона за енергетиката предвижда различни наказания за пречки и нарушения, свързани с изпълнението на задълженията на длъжностни лица и контролни органи. За пречене на длъжностни лица, наказанието е глоба от 100 до 1000 лв. За юридически лица или еднолични търговци, глобата е от 1000 до 2000 лв. За неизпълнение на предписания, глобите варират от 500 до 5000 лв., а имуществените санкции от 2000 до 10 000 лв. За неизпълнение на решение на комисията, глобата е от 3000 до 10 000 лв., а имуществената санкция от 20 000 до 60 000 лв.
Длъжностни лица и контролни органи, които не изпълняват задълженията си по Закона за енергетиката, подлежат на наказание с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. Това важи за лица, извършващи експертизи, измервания и одити, посочени в съответните членове на закона.
При повторно извършване на нарушенията, посочени в чл. 215 и чл. 216 от Закона за енергетиката, наказанията се увеличават до троен размер на глобата или имуществената санкция, предвидени за тези нарушения.
Чл. 218 от Закона за енергетиката предвижда имуществени санкции за юридически лица и еднолични търговци, които нарушават разпоредбите на чл. 214. За първо нарушение санкцията е между 5000 и 10 000 лв. При повторно нарушение, санкцията нараства до петкратния размер на максималната санкция, т.е. до 50 000 лв.
Длъжностни лица в енергийни предприятия, които допуснат нарушения по определени членове на закона, подлежат на глоба от 1000 до 8000 лв. При повторно нарушение, глобата се увеличава в троен размер.
Чл. 220 от Закона за енергетиката предвижда наказания за физически и юридически лица, които не изпълнят разпореждания на оператори или задължения по определени членове на закона. Физическите лица подлежат на глоба от 500 до 5000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв. При повторно нарушение наказанията се увеличават до троен размер.
Чл. 221 от Закона за енергетиката предвижда имуществени санкции за енергийни предприятия, които не спазват определени задължения. При неспазване на чл. 73, ал. 2, санкцията е от 20 000 до 50 000 лв. Същата санкция важи и за нарушения на чл. 84, ал. 6, т. 2. При повторно извършено нарушение, санкцията се увеличава до трикратен размер на максималната санкция.
Наказанията за неизпълнение на задължения по определени членове от Закона за енергетиката включват: 1) глоба от 500 до 5000 лв. за физически лица; 2) имуществена санкция от 30 000 до 50 000 лв. за юридически лица и еднолични търговци. При повторно нарушение санкцията е в троен размер.
Нарушението на императивни разпоредби на нормативните актове, свързани с прилагането на Закона за енергетиката, води до административно наказание. Наказанията включват глоба в размер от 500 до 1000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание.
Лицата, които разгласяват, предоставят, публикуват, използват или разпространяват данни и обстоятелства, представляващи служебна тайна, подлежат на наказание с глоба в размер от 2000 до 5000 лв.
Операторите на електропреносни мрежи, които не спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 714/2009, подлежат на имуществена санкция в размер от 10 000 до 60 000 лв. При повторно нарушение санкцията се удвоява.
Операторите на газопреносни мрежи, които не спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 715/2009, подлежат на имуществена санкция в размер от 10 000 до 60 000 лв. При повторно нарушение, санкцията се удвоява.
Операторите на съоръжения за съхранение на природен газ и/или за втечнен природен газ, които не спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 715/2009, подлежат на имуществена санкция в размер от 10 000 до 60 000 лв. При повторно нарушение, санкцията се удвоява.
Чл. 224г от Закона за енергетиката предвижда санкции за юридически и физически лица, които нарушават чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011. Юридическите лица могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция до 10% от годишния оборот, а при липса на оборот - между 10 000 и 100 000 лв. Физическите лица могат да получат глоба от 5000 до 50 000 лв. При определяне на размера на санкцията се вземат предвид тежестта на нарушението и обстоятелствата около него. Отговорността на юридическите лица не изключва отговорността на физическите лица в управленски позиции. Санкциите се налагат от комисия, без предварително установяване на административно нарушение, и могат да бъдат обжалвани пред Административния съд в София.
Чл. 224д от Закона за енергетиката предвижда санкции за юридически и физически лица, които не предоставят информация или възпрепятстват проверки във връзка с нарушения на Регламент (ЕС) № 1227/2011. Юридическите лица могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв. на ден, до максимум 100 000 лв. Физическите лица подлежат на глоба от 100 до 1000 лв. на ден, до максимум 10 000 лв. Санкциите се налагат от председателя на комисията и могат да бъдат обжалвани пред Административния съд в София, без да спират изпълнението на санкцията.
На юридически лица и еднолични търговци, които не изпълняват решения за прилагане на мерки по чл. 74л, се налага имуществена санкция от 20 000 до 200 000 лв. Физическите лица, които не изпълняват същите решения, се наказват с глоба от 10 000 до 100 000 лв. При повторно нарушение санкцията и глобата са в трикратен размер на предходните.
На юридически лица и еднолични търговци, които нарушават определени членове от Регламент (ЕС) № 1227/2011, се налага имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв. Физическите лица, нарушаващи същите членове, подлежат на глоба от 5000 до 50 000 лв. При повторно нарушение санкциите и глобите се утрояват. Отговорността на юридическите лица не изключва отговорността на физическите лица, заемащи административни или управленски длъжности.
На търговците на електрическа енергия, които не изпълнят задълженията си по чл. 38к, се налагат имуществени санкции. Първоначалната санкция е между 5000 и 50000 лв. При повторно нарушение, санкцията се увеличава до трикратния размер на първоначалната.
Чл. 225 от Закона за енергетиката регламентира установяването на нарушения по закона и издаването на наказателни постановления. Нарушенията се установяват от определени органи, включително Агенцията за държавна финансова инспекция. Наказателните постановления се издават от председателя на комисията или упълномощени лица, а също така и от министъра на енергетиката. Пострадалите от нарушения могат да искат обезщетение до 20 000 лв. Законът съдържа и допълнителни разпоредби, определящи термини и концепции, свързани с енергийния сектор, като "абонатна станция", "агрегатор", "балансираща група" и други.
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката определят основни термини и понятия, свързани с енергийния сектор в България, включително абонатни станции, агрегатори, балансиращи групи, газопреносни и електропреносни мрежи, и различни видове клиенти (битови, небитови и др.). Законът обхваща и регламентира дейности по производство, пренос, разпределение и доставка на електрическа и топлинна енергия, както и природен газ. Включени са и нови термини, свързани с енергийна бедност, интелигентни измервателни системи, енергийни ресурси и услуги от обществен интерес. Законът също така определя правата и задълженията на участниците на енергийния пазар, условията за лицензиране и регулиране, както и мерките за сигурност на снабдяването с енергийни ресурси.
Параграф §1а от Закона за енергетиката, изменен и допълнен многократно, въвежда изискванията на редица директиви на Европейския парламент и на Съвета, свързани с енергийната ефективност и вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ. Измененията и допълненията отразяват ангажименти към директиви, касаещи сигурността на доставките и инфраструктурните инвестиции, както и разширяване на инфраструктурата за алтернативни горива.
Параграф §1б от Закона за енергетиката уточнява, че разпоредбите, свързани с държавите - членки на Европейския съюз, се прилагат също и за страните, участващи в Споразумението за Европейското икономическо пространство. Тази разпоредба е нова и е в сила от 17.07.2012 г.
С §2 от Закона за енергетиката се отменя предишният Закон за енергетиката и енергийната ефективност, обнародван в Държавен вестник, но с изключение на глава тринадесета, която остава в сила.
Съгласно параграф 3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергетиката, енергийните предприятия са задължени да изкупят средствата за търговско измерване, собственост на потребителите, по пазарна стойност в срок от три години след влизането в сила на закона. Обаче, това задължение отпада, ако предприятията монтират свои собствени съоръжения вместо съществуващите в предвидените срокове.
Параграф 4 от Закона за енергетиката регламентира изкупуването на енергийни обекти, които са собственост на трети лица, но трябва да станат собственост на лицензираните енергийни предприятия. Изкупуването трябва да се осъществи в срок от 12 години, а при липса на съгласие за цената, оценката се възлага на независим оценител. Съществуват и задължения за плащане на наем, ако сделката не е осъществена. При необоснован отказ за продажба, обектите могат да бъдат отчуждени. Освен това, енергийните предприятия имат задължения за прехвърляне на съоръжения за осветление на общини и не могат да пречат на дейността на енергийни предприятия в реституирани имоти.
Параграф §4а определя, че обектите и съоръженията, управлявани от Национална компания 'Железопътна инфраструктура', които са елементи от преносна или разпределителна мрежа и не са собственост на лицензираните енергийни предприятия, трябва да бъдат изкупени от съответното преносно или разпределително предприятие. Срокът за извършване на изкупуването е до 13 декември 2016 г.
Членовете на Държавната комисия за енергийно регулиране, включително председателят и заместник-председателят, ще завършат мандатите си, за които са назначени според отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност.
Параграф §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергетиката регламентира, че невъзстановяемите разходи на енергийните предприятия, посочени в членове 34 и 35, могат да бъдат компенсирани в съответствие с процедурата, описана в член 21, алинея 1, точка 17. Този параграф е изменян и допълван с последни изменения, в сила от 17.07.2012 г.
Параграф §12 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергетиката предвижда, че лицензии и разрешения, издадени на основание на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, запазват действието си, освен ако не противоречат на новия закон. Титулярите на разрешения за изграждане на енергийни обекти трябва да подадат заявление за нова лицензия в срок от 6 месеца. Лицензии, които не отговарят на новия закон, ще бъдат преиздавани или допълвани без такси. Лицензиантите могат да продължат дейността си до издаването на нова лицензия.
Параграф §13 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за енергетиката указва, че незавършените производства по издаване на разрешения или лицензии, които са започнали по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, ще бъдат довършени съгласно разпоредбите на новия закон.
Параграф §14 постановява, че описът за изграждане на нови газоразпределителни мрежи, издаден на основание отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, остава в сила след приемането на новия закон. Освен това, заварените тръжни процедури за избор на инвеститор за изграждане на нови газоразпределителни мрежи ще бъдат довършени по досегашния ред.
Параграф §15 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката предвижда отделяне на дейностите, свързани с управление на електроенергийната система и организиране на пазар на електрическа енергия, от другите дейности на "Национална електрическа компания" - ЕАД, до датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС. Лицензии за обществен доставчик и пренос на електрическа енергия се издават на компанията в срок от 6 месеца след влизане в сила на закона. Лицензия за управление на електроенергийната система се издава на системния оператор след образуването му от компанията.
Параграф §17 от Закона за енергетиката предвижда отделяне на дейностите по разпределение на електрическа енергия от снабдяването с електрическа енергия до 31 декември 2006 г. или до влизането в сила на Договора за присъединяване на България към ЕС. Електроразпределителните дружества трябва да подадат заявления за преобразуване и лицензиране. Лицензии за обществено снабдяване и разпределение на електрическа енергия ще бъдат издавани в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. След преобразуването, дружества ще придобият права и задължения, свързани с разпределението и снабдяването с електрическа енергия, включително предишни права и задължения.
Параграф 18 от Закона за енергетиката предвижда специфични условия за прилагане на разпоредбите на чл. 104. В ал. 1 се уточнява, че до преобразуването на "Национална електрическа компания" - ЕАД и електроразпределителните дружества, разпоредбите на чл. 104, ал. 1 важат само за електрическа енергия, търгувана при свободно договорени цени. Ал. 2 посочва, че разпоредбите на чл. 104, ал. 2 се прилагат между обществения доставчик и преобразуваните обществени снабдители и разпределителни предприятия.
Параграф 19 от Закона за енергетиката регламентира задълженията на клиентите относно инсталирането на водомери за топла вода, уведомяването на топлопреносното предприятие при стопанска дейност в жилищен имот, разпределението на топлинната енергия и ограниченията при монтиране на допълнителна арматура. Клиентите, които не инсталират водомер, плащат според нормите за разход на вода. Собствениците на имоти, предоставени за стопанска дейност, трябва да уведомят предприятието в срок от 30 дни, за да избегнат по-високи такси. При техническа невъзможност за дялово разпределение, разпределението се извършва от предприятието. Допълнителна арматура не може да се монтира от клиентите.
Параграф §20 от Закона за енергетиката предвижда, че до 1 януари 2010 г. количеството електрическа енергия, необходимо за осигуряване на експлоатационната надеждност на съществуващите топлоелектрически централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, ще се изкупува задължително от обществения доставчик и/или от обществените снабдители. Цените за изкупуване ще бъдат на договаряне.
До 1 януари 2010 г. общественият доставчик и/или обществените снабдители са задължени да изкупят цялото количество електрическа енергия от комбинирано производство, произведено от съществуващите към момента на влизане в сила на закона топлоелектрически централи, без постигнати показатели за високоефективност, по преференциални цени. Изключение правят количествата, които производителят ползва за собствени нужди или има сключени договори по определен ред. За централите с висока ефективност преди 1 януари 2010 г. важат специални разпоредби.
Параграф 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката определя задълженията и правомощията на "Булгаргаз" - ЕАД във връзка с преноса, обществената доставка и съхранението на природен газ. До 31 декември 2006 г. "Булгаргаз" трябва да отдели дейностите по пренос от обществената доставка, като подаде заявления за лицензии. Лицензии за обществена доставка, пренос и съхранение ще бъдат издадени на "Булгаргаз" до извършване на преобразуването. След прекратяване на лицензии, новите титуляри ще заменят "Булгаргаз" в съществуващите договори.
Параграф §22а от Закона за енергетиката позволява на заинтересовани лица да поискат временно освобождаване от приложението на определени разпоредби, когато България не е свързана с газотранспортната мрежа на друга държава от ЕС и пазарният дял на основния доставчик на газ е над 75%. Комисията трябва да се произнесе по молбата в срок от един месец и да уведоми Европейската комисия за решението си.
Параграф §23 от Закона за енергетиката регламентира отделянето на дейностите, свързани с разпределение на природен газ, от снабдяването с природен газ на крайни клиенти, когато се присъединят минимум 100 хил. крайни клиенти. Газоразпределителните дружества трябва да подават заявления до комисията за разрешаване на преобразувания и сделки с имущество, свързани с лицензионната дейност. Лицензии за обществено снабдяване с природен газ се издават на газоразпределителните дружества до извършване на преобразуването, а съществуващите дружества получават лицензии за разпределение на природен газ до извършване на преобразуването.
В случай, че в активите на енергийните предприятия има имущество, което принадлежи на правоимащи лица по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти или по отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия, тези лица се обезщетяват единствено с компенсаторни записи, съгласно Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти.
Сервитутните права, възникнали по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, за енергийни обекти, съществуващи към момента на влизане в сила на новия закон, запазват действието си. Размерите и режимът на сервитутите ще се определят по наредба, а правата ще се вписват в имотния регистър по искане на съответното енергийно предприятие.
В Закона за устройство на територията се въвеждат изменения, които включват заличаване на част от изречение в чл. 73, ал. 1, добавяне на условия за учредяване на сервитут в чл. 182, ал. 2 и разширяване на определението за електроснабдяване в § 5, т. 31, с включване на топлоснабдяване.
Параграф §28 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката изменя ал. 2 на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията. Според новата редакция, уеднаквяване на общите условия е допустимо само с разрешение на комисията, освен ако условията са одобрени от компетентен орган, който осъществява регулиране и контрол. Разрешението трябва да бъде предоставено в срок от два месеца след подаване на искането от предприятията.
Параграф §29 в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност предвижда изменения в чл. 13, като досегашният текст става ал. 1, а се добавя нова ал. 2, която уточнява, че алинея 1 се прилага само когато специален закон не предвижда друга процедура на основание на изключителни права. Освен това, точка 28 от приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 се променя, за да включва дейности в областта на енергетиката, които са уредени в специален закон.
В Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти се въвеждат изменения, свързани с енергийните предприятия. Запасите от нефтопродукти, поддържани от тези предприятия, ще се включват в общото количество запаси. Задължените лица трябва ежегодно да представят информация за резервите си до 25 февруари и да уведомяват агенцията при ползване на резервите, като уведомлението трябва да бъде изпратено най-късно на следващия работен ден след изтеглянето.
В чл. 47 от Закона за водите се добавя нова алинея 5, която регламентира, че за добив на геотермална енергия от минерални води, които са изключителна държавна собственост и се използват само като топлоносител, ще се заплаща концесионно възнаграждение. То ще бъде определяно по методика, приета от министъра на околната среда и водите и министъра на енергетиката и енергийните ресурси.
В Закона за горите се въвеждат изменения, свързани с сервитутите около енергийни обекти. Думите "въздушни електропроводи" в чл. 16, ал. 5, т. 1 се заличават. Създава се нов член 16б, който регламентира, че за сервитутите около въздушни и подземни електропроводи, топлопроводи и газопроводи се прилагат разпоредбите на глава пета от Закона за енергетиката. Сервитутите върху гори и земи от горския фонд се съгласуват с Националното управление по горите, а обезщетенията за сервитути се определят по реда на наредбата по чл. 19.
Параграф §33 от Закона за енергетиката, в сила от 10.06.2004 г., изменя чл. 32 от Закона за техническите изисквания към продуктите, като добавя "нефтопроводи и нефтопродуктопроводи" след "ацетиленови уреди".
Подзаконовите нормативни актове за прилагане на Закона за енергетиката трябва да бъдат приети в срок от 6 месеца след влизането му в сила. Докато не бъдат издадени новите подзаконови актове, ще продължат да се прилагат предишните актове от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, при условие че не противоречат на новия закон.
Разпоредбата на § 33 от Закона за енергетиката влиза в сила 6 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник". Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 26 ноември 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Законът за енергетиката влиза в сила на 20 януари 2005 г. Отмяната на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите, предвидена в параграф 6, т. 3, влиза в сила на 1 юни 2005 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за измерванията са обнародвани в Държавен вестник, брой 95 от 2005 г. и влизат в сила на 01.03.2006 г.
Законът за енергетиката влиза в сила три месеца след обнародването си в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 48 и 49, които влизат в сила от деня на обнародването. Преходните и заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс са обнародвани в ДВ, бр. 30 от 2006 г. и влизат в сила от 12.07.2006 г.
С измененията в Закона за енергетиката, обнародван през 2003 г. и последно изменен през 2005 г., се извършва замяна на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение е важно за актуализиране на правната терминология в закона.
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Например, някои параграфи влизат в сила от 1 март 2007 г. и 1 януари 2007 г., а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник".
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати. Параграф 18, т. 3 влиза в сила една година след обнародването. Разпоредбата на чл. 118а, ал. 1, т. 1 от параграф 48 влиза в сила от 22 декември 2013 г. Параграф 60, т. 5 влиза в сила от 1 март 2007 г. Параграф 73, свързан с чл. 155а, ал. 1, т. 1, влиза в сила една година след обнародването на закона. Допълнително, законът за изменение и допълнение на закона за енергетиката е обнародван на 08.09.2006 г. и е изменян през 2007 и 2012 г.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката се извършват две основни замени: 1. Всяко споменаване на "министърът на енергетиката и енергийните ресурси" и свързаните с него термини се заменя с "министърът на икономиката и енергетиката" и съответните му производни. 2. Вместо "акта, с който Република България се признава за пълноправен член на Европейския съюз" се използва "Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз".
Лицензиите за снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители ще бъдат издадени служебно от комисията до 1 юли 2008 г. Обществени снабдители ще продължат да изпълняват функциите на крайни снабдители до влизането в сила на новите лицензи, а новите лицензи ще важат за остатъка от срока на съществуващите лицензи.
Параграф §130 от Закона за енергетиката предвижда, че лицензии за снабдяване с природен газ от крайни снабдители ще бъдат издавани служебно от комисията до 1 юли 2008 г. Обществени снабдители с природен газ ще продължат да изпълняват функциите на крайни снабдители до влизането в сила на новите лицензии. Лицензиите ще бъдат валидни за остатъка от срока на съществуващите лицензии.
Търговците, които извършват дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, са задължени да подадат заявление за регистрация в срок от три месеца след влизането в сила на Закона за енергетиката.
Параграф §132 уточнява, че разпоредбата на § 27, която касае изменението на чл. 49, ал. 3 и 4, ще се прилага и за незавършени производства, които са образувани по реда на чл. 46, ал. 2, при влизането в сила на закона, и по които няма влязло в сила решение на комисията за определяне на титуляр на лицензия.
Параграф 133 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за енергетиката установява, че разпоредбата на § 55 относно изменението на чл. 102 е в сила за сделки с местни лица в държава - членка на ЕС от датата на присъединяване на България към ЕС. Влизането в сила на § 55 ограничава изключителното право на обществения доставчик за внос и износ на електрическа енергия. Освен това, § 55 се прилага за производители на електрическа енергия с лицензия за изграждане на нови обекти или разрешение за разширение, само за увеличението на мощността.
Параграф §134 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергетиката уточнява, че разпоредбата на § 105, която се отнася до създаването на чл. 176а, влиза в сила за сделки с местни лица в държава - членка на Европейския съюз, считано от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС.
Параграф §135 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергетиката предвижда, че до влизането в сила на разпоредбата, която отменя чл. 21, ал. 1, т. 17, комисията ще определя разполагаемостта. Тази разполагаемост ще позволява на производителите да сключват сделки с привилегировани потребители, търговци на електрическа енергия и други производители, както и да участват на организиран пазар, при условията на правилата по чл. 91, ал. 2.
До влизане в сила на разпоредбата на § 24, т. 2, буква "а", касаеща отмяната на чл. 43, ал. 2, т. 2 относно обособена територия по чл. 43, ал. 3, ще се издава единствено една лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия.
До влизане в сила на разпоредбата, касаеща отмяната на чл. 43, ал. 2, т. 2, за обособена територия, се издава само една лицензия за обществено снабдяване с природен газ.
До влизането в сила на разпоредбата на § 50, т. 1, буква "а", която отменя чл. 97, ал. 1, т. 4, сделки с електрическа енергия по регулирани от комисията цени ще се сключват между обществения доставчик и потребителите, свързани с преносната мрежа, които не са избрали друг доставчик.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от различни дати, свързани с присъединяването на България към Европейския съюз и конкретни изменения, които влизат в сила от 1 юли 2007 г. Някои разпоредби влизат в сила след вписване в Търговския регистър, но не по-късно от датата на присъединяване към ЕС.
Подзаконовите нормативни актове, необходими за прилагането на Закона за енергетиката, трябва да бъдат приети в срок от 6 месеца след влизането му в сила. Също така, подзаконовите актове, свързани с прилагането на Закона за енергийна ефективност, трябва да бъдат приведени в съответствие с новите разпоредби в указаните срокове.
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Разпоредбите на § 26, т. 1-6 влизат в сила от 1 юли 2007 г., а разпоредбата на § 27 влиза в сила от 1 януари 2008 г.
Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му в 'Държавен вестник'. Изключените разпоредби включват част седма относно производството по граждански дела, параграфи 2, 3, 4, 24 и 60.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 29, ал. 2, която влиза в сила една година след това, и чл. 38, ал. 3 и 4, които влизат в сила 6 месеца след влизането на закона в сила.
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за туризма са обнародвани в брой 82 от 2009 г. и влизат в сила от 16.10.2009 г.
В Закона за енергетиката се извършват промени, свързани със замяна на наименованията на институции. Всички споменавания на "министърът на икономиката и енергетиката", "министъра на икономиката и енергетиката" и "Министерството на икономиката и енергетиката" ще бъдат заменени с новите наименования, включващи "министърът на икономиката, енергетиката и туризма" и съответните му форми.
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, обнародвани в брой 54 от 2010 г. и в сила от 16.07.2010 г.
Параграф 24 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката регламентира задължението на обществения доставчик и крайните снабдители да изкупуват електрическа енергия, необходима за осигуряване на експлоатационната надеждност на топлоелектрическите централи с комбинирано производство. До 30 юни 2010 г. изкупуването е задължително на цени по договаряне, а от 1 юли 2010 г. до 1 януари 2012 г. се изкупува на цена, определена на базата на индивидуалните разходи, с изключение на количества с договори по глава девета, раздел VII.
Параграф 25 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергетиката предвижда, че до 1 януари 2012 г. общественият доставчик и крайните снабдители са задължени да изкупят цялото количество електрическа енергия от комбинирано производство, произведена от съществуващи топлоелектрически централи, без постигнати показатели за високоефективност, по цени съгласно наредбите. Изключение правят количествата, използвани за собствени нужди или по договори с балансиращия пазар. За централи, постигнали висока ефективност преди 2012 г., важат разпоредбите на чл. 162. Отпадането на преференциалната цена за електрическа енергия без високоефективност влиза в сила от 1 юли 2010 г.
В срок от три месеца след влизането в сила на Закона за енергетиката, Министерският съвет е задължен да освободи настоящите членове на комисията и да избере нов председател и шест членове. От новоизбраните членове, трима ще имат мандат от две години и половина, като двама от тях трябва да имат стаж в енергетиката, а един - в областта на водоснабдяването и канализацията.
Параграф §27 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергетиката определя, че за сгради с етажна собственост, в които средствата за дялово разпределение са монтирани, сменени или с подменени батерии след 1 януари 2007 г., договорите по чл. 140, ал. 5 трябва да бъдат сключени до 31 декември 2010 г.
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 97 от 2010 година и влиза в сила от 10.12.2010 година.
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 11, касаещ чл. 22а - 22д, влиза в сила от 1 януари 2011 г. Други параграфи, включително 7, 8, 9 и параграф 11 относно чл. 22е - 22и, както и параграфи 12 до 23, влизат в сила от 1 април 2011 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които влизат в сила на по-късни дати. Член 20 влиза в сила от 1 януари 2012 г. за обществени сгради и от 31 декември 2014 г. за останалите. Член 21 влиза в сила от 31 декември 2012 г. Член 22 влиза в сила от 1 януари 2012 г. Член 23 влиза в сила от 1 юли 2012 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила след определен период. Параграф 17 и § 50 влизат в сила три месеца след обнародването, а параграф 46 влиза в сила на 4 декември 2014 г.
Параграф §84 от Закона за енергетиката предвижда, че в срок до един месец след обнародването на закона в 'Държавен вестник', Министерският съвет трябва да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новия закон. Освен това, компетентните органи са задължени да актуализират устройствените актове на съответната администрация, за да отговарят на изискванията на закона.
Параграф §85 урежда отношенията между администрациите по различни закони, включително Закона за радиото и телевизията и Закона за електронните съобщения. Назначаването на държавни служители включва присъждане на минимален ранг и определяне на основна заплата. Средствата за осигурителни вноски се осигуряват в рамките на бюджета. Министерският съвет трябва да направи промени в бюджета на Държавен фонд "Земеделие", а органите на управление на НОИ и НЗОК също трябва да актуализират своите бюджети. Неизползваните отпуски не се компенсират парично.
Параграф 86 от Закона за енергетиката определя как да се установи индивидуалната основна месечна заплата на служителите в рамките на един месец от влизането в сила на закона. Заплатата не може да бъде по-ниска от предишната брутна заплата, след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски. В брутната заплата се включват основната заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят от отработеното време.
Законът за енергетиката влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Законът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е обнародван в Държавен вестник, брой 54 от 2012 г. и влиза в сила от 17.07.2012 г. Последващи изменения и допълнения са направени с ДВ, брой 23 от 2013 г. (в сила от 08.03.2013 г.) и с ДВ, брой 17 от 2015 г. (в сила от 06.03.2015 г.).
Оценката по чл. 21, ал. 1, т. 20 трябва да бъде извършена до 3 септември 2012 г. При доказана икономическа целесъобразност, комисията изготвя графици за въвеждане на интелигентни системи за измерване на електрическата енергия и природния газ. Графикът за интелигентните електромери е с максимален срок от 10 години, като целта е до 2020 г. да се инсталират интелигентни електромери на най-малко 80% от клиентите.
Параграф §193 от Закона за енергетиката определя, че издадените лицензии и разрешения преди влизането в сила на закона запазват действието си и ще бъдат изменени от комисията, за да отговарят на новите изисквания. Лицензията за транзитен пренос на природен газ на "Булгартрансгаз" - ЕАД ще бъде променена на лицензия за пренос на газ. Лицензиантите трябва да подадат заявление за изменение на лицензии в срок от 6 месеца. Процедурата по изменение не изисква такси и не е необходимо предоставянето на повторни доказателства, освен ако не настъпят нови обстоятелства. Дейностите по съществуващите лицензи остават в сила, а правата и задълженията по договорите преминават към новия оператор на електропреносната мрежа след издаване на лицензия. Ценовото регулиране остава в сила за производителите на топлинна енергия с мощност до 10 MW, които са въведени в експлоатация преди влизането на закона в сила.
Параграф 193а от Закона за енергетиката регламентира прехвърлянето на акции или дялове от капитала на търговски дружества, които са лицензианти. Това прехвърляне е част от задължението за правно, организационно и финансово отделяне или преструктуриране на дейности, свързани с изискванията на Директива 2009/72/ЕО и Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Прехвърлянето се извършва по балансовата стойност на акциите или дяловете към момента на прехвърлянето.
В срок до 6 месеца от влизането в сила на Закона за енергетиката, комисията трябва да издаде указания или да одобри методика за образуване на цени за достъп и пренос по газопреносна мрежа, в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2009. "Булгартрансгаз" - ЕАД има срок от 3 месеца след издаването на указанията, за да подаде заявление за утвърдяване на цените. Договорите за пренос на природен газ, сключени преди влизането на закона, ще бъдат изпълнявани при условията на договорените тарифи.
Общественият доставчик на електрическа енергия и крайните снабдители трябва да подадат заявления за лицензии за доставчик от последна инстанция в срок до два месеца след влизането в сила на закона. След издаването на лицензията, те уведомяват клиентите за условията на снабдяване и правото им да изберат друг доставчик в срок от два месеца. Докато клиентите не изберат нов доставчик, лицензиантите продължават да ги снабдяват по досегашния ред. В случай, че предприятие е било снабдявано неправомерно, разходите за доставки се заплащат на доставчика от последна инстанция.
Производителите на електрическа енергия, които не са сключили договори за достъп с операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежа, трябва да изпълнят изискванията на чл. 84, ал. 2 в срок от два месеца след влизането в сила на закона. При неизпълнение операторите на мрежите уведомяват комисията, която определя условията за достъп до сключването на договор.
Параграф §198 от Закона за енергетиката определя условията за изкупуване на комбинирана електрическа енергия от инсталации, които са в експлоатация към датата на влизането в сила на закона. Количествата енергия от инсталации с одобрени инвестиционни програми, които отговарят на критериите за високоефективно производство, се изкупуват по преференциални цени за срок, не по-дълъг от три години. Сроковете за изкупуване зависят от началото на изпълнение на инвестиционната програма. При неизпълнение на тези срокове, решението на комисията за изкупуване не важи.
Подзаконовите и общите административни актове, свързани с прилагането на Закона за енергетиката, трябва да бъдат приети или приведени в съответствие с него в срок от една година след влизането му в сила. До приемането на тези актове продължават да се прилагат действащите подзаконови актове, стига да не противоречат на новия закон. Промените в наредбата за инсталации с кондензационни турбини, работещи с въглища, влизат в сила от 1 януари 2012 г.
Параграф §201 от Закона за енергетиката предвижда, че независим преносен оператор може да бъде само оператор на преносна мрежа, който е част от вертикално интегрирано предприятие към момента на влизането в сила на закона. Освен това, вертикално интегрирано предприятие, което притежава преносна мрежа, има право да предприема мерки за изпълнение на изискванията, посочени в чл. 81о.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи и членове, които влизат в сила на по-късни дати: параграф 23, § 121, § 189, т. 2, § 198 и § 199, ал. 3 - от 1 януари 2012 г.; член 81б - от 3 март 2013 г.; член 120, ал. 6 - от 1 януари 2014 г.
Законът за енергетиката влиза в сила 30 дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (§ 16, § 35, т. 2 и § 39), които влизат в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в бр. 15 от 2013 г. и влизат в сила от 1 януари 2014 г.
Законът за енергетиката влиза в сила на 1 януари 2014 г. с изключения: § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Допълнителният закон към Закона за енергетиката е обнародван в Държавен вестник, брой 20 от 2013 г. и влиза в сила от 28 февруари 2013 г.
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, който е обнародван в брой 23 от 2013 г. и влиза в сила от 08.03.2013 г.
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Законът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е обнародван в брой 59 от 2013 г. и влиза в сила от 05.07.2013 г.
Ценовият/регулаторният период за цените на дружествата в сектор "Електроенергетика" и "Топлоенергетика", който изтича на 30 юни 2013 г., може да бъде удължен с до един месец.
Параграф 15 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за енергетиката определя, че при утвърдителния процес на цените на електрическата и топлинната енергия за дружествата, чийто ценови период изтича на 30 юни 2013 г., не се прилагат определени глави от Наредбите за регулиране на цените. Комисията провежда закрито заседание за приемане на доклад и проект на решение, след което организира открито заседание и обществено обсъждане, определяйки срок за становища до три дни. Решението се приема на закрито заседание, а мотивите могат да бъдат одобрени до 10 дни след приемането на решението.
Параграф 16 от Закона за енергетиката предвижда, че подзаконовите нормативни актове и общите административни актове, свързани с прилагането на закона, трябва да бъдат приети или приведени в съответствие с него в срок от три месеца след влизането му в сила. До приемането или привеждането им в съответствие, остават в сила действащите подзаконови нормативни актове и общи административни актове, ако не противоречат на новия закон.
Доставчиците от последна инстанция са задължени до 30 юни 2015 г. да купуват електрическа енергия единствено от обществения доставчик при свободно договорени цени, съобразно методиката по чл. 21, ал. 1, т. 12. Член 102 не се прилага за тях.
Параграф §18 предвижда, че в срок от един месец след влизането в сила на Закона за енергетиката, комисията трябва да приеме методиките по чл. 21, ал. 1, т. 12 и по чл. 35. Срокът за представяне на становища по тези методики е три дни след проведеното обществено обсъждане.
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията са обнародвани в бр. 66 от 2013 г. и влизат в сила от 26.07.2013 г.
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г. и влиза в сила от 28.11.2014 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, обнародван в "Държавен вестник", брой 14 от 2015 г.
Параграф §54 от Закона за енергетиката предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на икономиката и енергетиката, с нови наименования, отнасящи се до Министерството на енергетиката и неговите представители. Тези изменения са част от по-широките преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Закона за енергетиката, които влизат в сила от 06.03.2015 г. и допълнени на 30.06.2015 г.
В срок от един месец след влизането в сила на Закона за енергетиката, Народното събрание трябва да избере председателя и членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране. Мандатът на настоящите членове на комисията приключва с встъпването в длъжност на новите членове.
Комисията, създадена по Закона за енергетиката, ще се обновява през първия мандат чрез жребий, като председателят не участва в него. След три години от избора, комисията ще бъде обновена с четирима нови членове.
Съгласно §42, в двумесечен срок след влизането в сила на Закона за енергетиката, крайните снабдители на електрическа енергия и природен газ, както и операторите на електроразпределителни и газоразпределителни мрежи, трябва да предложат промени в общите условия на договорите, в съответствие с разпоредбите на чл. 38е - чл. 38з. Докато проектите на новите общи условия не бъдат одобрени, остават в сила действащите условия. Освен това, клиентите имат право да заявят начина на уведомяване в двумесечен срок след влизането на закона в сила.
Издадените актове от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, свързани с прилагането на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, запазват своето действие.
Параграф §46 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергетиката уточнява, че разпоредбата на чл. 69а, ал. 6 е приложима и за неплатените вноски по чл. 69а, ал. 3, които енергийни предприятия са били задължени да внесат в периода от 1 януари 2013 г. до влизането в сила на настоящия закон.
Неплатените вноски от енергийните предприятия, дължими за периода от 1 януари 2013 г. до 1 април 2014 г., трябва да бъдат внесени до 31 декември 2019 г. по реда, определен с наредбата по чл. 69а, ал. 2.
Параграф §47а от Закона за енергетиката предвижда възможност ценовият/регулаторният период, приключващ на 30 юни 2015 г. за цените на дружествата в сектор 'Електроенергетика' и 'Топлоенергетика', да бъде удължен с до един месец. При удължаване, комисията разглежда заявленията за утвърдяване на цени, подадени от енергийните предприятия преди влизането в сила на закона, и при необходимост организира открито заседание или обществено обсъждане в определени срокове.
Лицензията за производство на електрическа енергия, издадена за собствено потребление преди влизането в сила на Закона за енергетиката, остава валидна до края на определения срок, освен ако лицензиантът не поиска нейното прекратяване.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 13, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за енергийната ефективност, който е обнародван в Държавен вестник, бр. 35 от 2015 г. и влиза в сила от 15.05.2015 г.
Оценката, посочена в чл. 4, ал. 2, т. 11, буква "а" от Закона за енергетиката, трябва да бъде изготвена и предоставена на Европейската комисия до 31 декември 2015 г. При искане от Европейската комисия, оценката ще се актуализира на всеки 5 години.
Параграф §25 от Закона за енергетиката предвижда, че до 31 декември 2016 г. в сгради, които разполагат с централен източник на отопление или охлаждане, или са свързани с районна отоплителна мрежа, трябва да бъдат монтирани индивидуални измервателни уреди за отчитане на потреблението на топлинна и охлаждаща енергия или топла вода. Това е задължително, когато е технически възможно и икономически обосновано, и ако такива уреди не са били инсталирани преди влизането в сила на закона.
Подзаконовите нормативни актове за прилагане на Закона за енергетиката трябва да бъдат приети и приведени в съответствие в срок от 6 месеца след влизането на закона в сила. До приемането на новите актове, се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, ако те не противоречат на новия закон.
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към закона за допълнение на закона за енергетиката са обнародвани в брой 48 от 2015 г. и влизат в сила от 30 юни 2015 г.
Законът за енергетиката влиза в сила от 30 юни 2015 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са обнародвани в Държавен вестник, брой 56 от 2015 г. и влизат в сила от 24 юли 2015 г.
Съгласно параграф §14 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергетиката, в срок от 14 дни след влизането в сила на закона, страните по договори, сключени по чл. 97, ал. 1, т. 2, трябва да изпратят копия от тези договори на комисията. Комисията е задължена да публикува договорите в срок от 7 дни след получаването им.
Параграф §17 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергетиката предвижда, че до 31 юли 2015 г. Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да приеме решение за установяване на нетното специфично производство на електрическа енергия. Това производство ще служи за основа при определяне на преференциалните цени, съгласно решения, приети от комисията преди влизането в сила на закона. Член 14 от закона не се прилага в този случай.
Разпоредбите на параграф §19 уточняват, че разпоредбата на чл. 18, ал. 7 от Закона за енергията от възобновяеми източници не важи за енергийни обекти, въведени в експлоатация преди влизането в сила на новия закон. За тези, които са заявени за присъединяване, но не са въведени в експлоатация, доказването на обстоятелствата по чл. 18, ал. 7 става чрез заявление до оператора на електроразпределителната мрежа в срок от един месец. Наредбата по чл. 116, ал. 7 трябва да бъде приведена в съответствие с новия закон в същия срок.
Съгласно параграф 21 от Закона за енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране е задължена да издава сертификати на производителите на електрическа енергия за произхода на електрическата енергия, произведена чрез високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Този процес ще продължи до 1 януари 2016 г. и сертификатите ще се издават за срок от три месеца.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Тези разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в брой 47 от 2016 година.
Съгласно параграф §3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката, всички производства, започнати преди влизането в сила на закона, относно регулирането на цените за продажба на топлинна енергия и определянето на цени по чл. 33, ал. 1, ще бъдат прекратени, ако са налице условията по чл. 30, ал. 4.
Параграф §4 от Закона за енергетиката предвижда, че в тримесечен срок след влизането в сила на закона Министерският съвет трябва да приведе наредбата по чл. 36ж в съответствие с новите разпоредби. До момента на привеждането на наредбата операторите на електропреносната и газопреносната мрежа, както и на съоръженията за съхранение на природен газ, са задължени да подават информация и да правят вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" при условия, определени от управителния съвет на фонда, считано от месеца, следващ месеца на влизането в сила на закона.
Параграф §39 гласи, че до приемането на наредбата по чл. 163в, ал. 3 от Закона за енергетиката, ще се прилага наредбата по чл. 162, ал. 4 от същия закон. Тези разпоредби са част от преходните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, брой 51 от 2017 година.
Параграф §2 от преходните разпоредби на Закона за енергетиката предвижда, че започнатите производства за регулиране на цените на топлинна енергия, които са били в ход преди влизането в сила на закона, ще бъдат прекратени, ако са налични условията по чл. 30, ал. 4. Заключителните разпоредби се отнасят и за изменения в Закона за българската агенция по безопасност на храните, обнародвани в Държавен вестник, брой 58 от 2017 г., с влизане в сила от 18.07.2017 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, който е обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2017 г. и влиза в сила от 01.01.2018 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на § 37, който влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г.
Законът за енергетиката влиза в сила от 1 януари 2018 г. Тези разпоредби са част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с прилагането на закона. Важно е да се отбележи, че законът е обнародван в Държавен вестник, брой 7 от 2018 г.
В параграф §48 от Закона за енергетиката се предвижда замяната на термина "Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси" с "Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са обнародвани в Държавен вестник, с изменения и допълнения, които влизат в сила на различни дати, последното от които на 13.10.2023 г.
Подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на Закона за енергетиката, трябва да бъдат приведени в съответствие с него до 30 юни 2018 г. Освен това, Методиката по чл. 224г, ал. 2 трябва да бъде приета от Комисията за енергийно и водно регулиране в същия срок.
От 1 юли 2018 г. общественият доставчик и крайните снабдители не изкупуват електрическа енергия по преференциални цени от производители на високоефективно комбинирано производство с инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW. Производителите трябва да сключат договор с Фонд 'Сигурност на електроенергийната система' за компенсиране с премия до 30 юни 2018 г.
Съгласно параграф §68 от Закона за енергетиката, производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW трябва да сключат договори за компенсиране с премия до 31 октомври 2018 г. Договорите влизат в сила от 1 януари 2019 г. Производителите могат да сключват договори и за обекти с мощност под 4 MW при определени условия. Премията се определя ежегодно от Комисията за енергийно и водно регулиране. Фонд "Сигурност на електроенергийната система" уведомява обществения доставчик за влизането в сила на договорите. Премията се предоставя до изтичане на срока на съответния договор. При реконструкция на енергийни обекти, премията се запазва до размера на нетното специфично производство преди реконструкцията. Договорите за изкупуване на електрическа енергия, сключени преди влизането в сила на новите договори, се смятат за прекратени.
Министърът на енергетиката е задължен да нотифицира схемите за държавна помощ в сектора на енергетиката до 30 юни 2018 г. Тези схеми касаят производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.
Търговците и производителите на електрическа енергия с инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW са задължени да внесат банкова гаранция или депозит в срок до 30 юни 2018 г. в Фонд "Сигурност на електроенергийната система", съгласно чл. 36ж, ал. 3.
Министърът на енергетиката е задължен в срок от 18 месеца след влизането в сила на Закона за енергетиката да разработи и представи за одобрение от Министерския съвет Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България.
Срокът по чл. 36в, ал. 2 от Закона за енергетиката важи за членовете на управителния съвет на Фонд "Сигурност на електроенергийната система", които са били определени преди влизането в сила на закона. Мандатът на тези членове започва да тече от деня на влизането на закона в сила.
Служебните правоотношения на държавните служители от Комисията за енергийно и водно регулиране се преобразуват в трудови, като се сключват нови трудови договори. Срокът за изпитване се определя в зависимост от предходния срок. Заплатата на служителите се определя така, че да не е по-ниска от предходната, след приспадане на данъци и осигуровки. Неизползваните отпуски по служебните правоотношения се запазват и не се изплащат.
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: параграфи 11, 14, 15, 16, 19, 22, 23, 24, 25, 32, 33, 35, 36, 39, 40, 41, 42 и § 64, относно т. 1 - 4 влизат в сила от 1 юли 2018 г.; параграфи 63 и 66 влизат в сила от 30 април 2018 г.; а параграфи 5, 6, 9, 10 и 73 влизат в сила от 1 януари 2019 г.
Законът за енергетиката влиза в сила на 1 септември 2018 г., с изключение на параграф 9, който влиза в сила на 1 юли 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани и с изменението на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който е обнародван в Държавен вестник, брой 64 от 2018 г. и влиза в сила на 3 август 2018 г.
В 30-дневен срок от влизането в сила на закона, търговците и производителите, които през предходните 12 месеца са заплатили определени цени по Закона за енергетиката, трябва да представят удостоверения за липса на задължения за "цена задължение към обществото" пред Фонд "Сигурност на електроенергийната система". При спазване на условията, посочени в чл. 36ж, ал. 6 и ал. 7 от същия закон, се прилагат съответните разпоредби.
Законът за енергетиката влиза в сила след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 1, 2 и 3, които ще влязат в сила след едногодишен срок от обнародването.
Законът за енергетиката влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 влизат в сила на 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона, а параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването му.
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения: § 9, т. 1, § 16 и 17 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", а § 18 влиза в сила от 20 май 2019 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са обнародвани в ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г., и допълнени в ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.
Съгласно параграф §31 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергетиката, започнатите производства за регулиране на цените на топлинната енергия и определяне на цени, свързани с чл. 33, ал. 1 и 2, както и премиите по чл. 33а, ще бъдат прекратени, ако е налице условието по чл. 30, ал. 5. Това означава, че новите разпоредби за цените и премиите влизат в сила и предишните производства няма да продължат.
Подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на Закона за енергетиката, трябва да бъдат приведени в съответствие с него до 30 юни 2019 г. Комисията за енергийно и водно регулиране е задължена да приеме наредбата по чл. 163д, ал. 3 в срок от една година след влизането в сила на закона.
От 1 юли 2019 г. общественият доставчик и крайните снабдители не изкупуват електрическа енергия по преференциални цени от производители на електрическа и топлинна енергия с мощност от 1 MW до 4 MW. Производителите трябва да сключат договор с Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за компенсиране с премия до 30 юни 2019 г., като договорите влизат в сила от 1 юли 2019 г.
Съгласно §34 от Закона за енергетиката, производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с инсталирана мощност от 1 до 4 MW трябва да сключат договор с Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за получаване на компенсация с премия до 31 август 2019 г. Премията се определя ежегодно от Комисията за енергийно и водно регулиране и се предоставя до изтичане на срока на съответния договор за дългосрочно изкупуване. При реконструкция на енергийни обекти, премията се запазва, но намалява за новите количества електрическа енергия от слънчеви инсталации. Общественият доставчик изкупува електрическа енергия по преференциални цени до влизането в сила на договора с Фонда, след което старите договори за изкупуване се смятат за прекратени. Общественият доставчик получава компенсация за изкупената електрическа енергия от Фонда.
Производителите на електрическа енергия с инсталирана мощност от 1 MW до 4 MW, които продават енергия на крайни клиенти, трябва да внесат обезпечение във Фонд 'Сигурност на електроенергийната система' за задълженията си за месец юли 2019 г. Срокът за внасяне на обезпечението е до 25 юли 2019 г. Данните, които трябва да бъдат предоставени, включват фактурираните средства от цената за периода от 1 януари 2019 г. до 30 юни 2019 г.
Търговците и производителите на електрическа енергия, които преди влизането в сила на Закона за енергетиката са предоставили застраховка като обезпечение, трябва в срок от 30 дни след влизането на закона в сила да я приведат в съответствие с изискванията на чл. 36ж, ал. 4. Ако не направят това, след изтичането на срока ще се счита, че нямат валидно обезпечение към Фонд "Сигурност на електроенергийната система", като в този случай ще се прилага чл. 36ж, ал. 11.
Министърът на енергетиката е задължен да нотифицира схемите за държавна помощ в енергетиката, свързани с производството на електрическа енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство до 1 юни 2019 г. Също така, в срок от една година след влизането в сила на закона, министърът трябва да издаде наредба по чл. 163д, ал. 4.
Комисията за енергийно и водно регулиране е задължена да проведе процедури за утвърдяване и определяне на цени и премии за ценовия или регулаторния период от 1 юли 2019 г. до 30 юни 2020 г. Срокът за изпълнение на тази задача е до 30 юни 2019 г. Процедурите ще се основават на посочените разпоредби от закона.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 юли 2019 г. или три месеца след обнародването. Конкретно, параграфи 2, 6, 7 (т. 1), 13, 19, 20, 21, 23, 24 и 37 (т. 1-3) влизат в сила от 1 юли 2019 г., а параграф 22 - три месеца след обнародването.
Операторът на борсовия пазар на електрическа енергия е задължен да внесе правила за работа на организиран борсов пазар в Комисията за енергийно и водно регулиране в срок от един месец след влизането в сила на закона. Комисията трябва да одобри тези правила в срок от един месец след тяхното внасяне. Докато правилата не бъдат одобрени, остават в сила действащите правила за работа на борсовия пазар, преди влизането на закона в сила.
Общественият доставчик на природен газ е задължен да внесе споразумението за изпълнение на програмата за освобождаване на природен газ в Комисията за енергийно и водно регулиране до 15 октомври 2019 г. Комисията трябва да одобри това споразумение до 1 декември 2019 г., след провеждане на публична консултация.
Операторът на газопреносна мрежа е задължен да подаде заявление за одобрение на платформа за търговия в Комисията за енергийно и водно регулиране до 15 октомври 2019 г. Комисията трябва да одобри платформата и да определи оператор на платформата до 1 декември 2019 г. Операторът ще организира борсов пазар на природен газ и ще изпълнява споразумението по § 28, докато не получи лицензия за организиране на борсов пазар на природен газ.
Операторът на борсовия пазар на природен газ е задължен да внесе правила за работа на организирания борсов пазар в Комисията за енергийно и водно регулиране в срок от един месец след привеждането на актовете по § 26 в съответствие. Комисията трябва да одобри тези правила в срок от един месец след тяхното внасяне. До момента на одобрение ще се прилагат правилата на одобрената платформа за търговия, посочени в § 29.
Комисията за енергийно и водно регулиране е задължена да проведе процедура за утвърждаване на цената на природния газ, който общественият доставчик ще продава, до 31 декември 2019 г. Цената ще влезе в сила от 1 януари 2020 г. и ще бъде определена на база на § 2 от закона.
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 2, т. 1 и § 18 относно чл. 176, ал. 3 и 5 влизат в сила от 1 януари 2020 г., а параграф 19 влиза в сила от 1 декември 2019 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за енергетиката са обнародвани в ДВ, бр. 38 от 2020 г. и влизат в сила от 24.04.2020 г.
Параграф §2 от Закона за енергетиката предвижда възстановяване на суми по договори за доставка на природен газ от обществения доставчик на крайни снабдители и клиенти за определени периоди. Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да утвърди цените на природния газ в срок от 30 дни след влизането в сила на закона, а крайните снабдители и лицата с лицензия за производство и пренос на топлинна енергия трябва да предоставят информация за количествата природен газ. Възстановяването на сумите се извършва в определени срокове и се отчита в последващи фактури. Разпоредбите включват и указания за изменение на цените на топлинната енергия и премиите за електрическа енергия.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който е обнародван в брой 57 от 2020 г. и влиза в сила на 26 юни 2020 г.
Параграф §14 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергетиката определя условията за утвърдителни цени от Комисията за енергийно и водно регулиране в производствата, започнали преди влизането в сила на закона. За битови клиенти цените се утвърдяват за период до 30 юни 2021 г., а за небитови клиенти - до 30 септември 2020 г. В производствата по ал. 1 не се провеждат открито заседание и обществено обсъждане, ако те вече са били проведени преди влизането на закона.
Съгласно §15 от Закона за енергетиката, крайните снабдители трябва да уведомят небитовите крайни клиенти за прекратяване на снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. Клиентите, които не сключат договор с търговец на електрическа енергия до 30 септември 2020 г., ще продължат да получават електрическа енергия от досегашния си доставчик. Доставчикът ще сключи типов договор за период от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да утвърди образец на типовия договор до 31 август 2020 г. Смяната на доставчика не води до неустойки за клиента, а от 1 юли 2021 г. клиентите, които не са избрали доставчик, ще се снабдяват при условията на чл. 95а.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ, бр. 9 от 2021 г., който влиза в сила от 02.02.2021 г. Последващи изменения са направени с ДВ, бр. 86 от 2023 г., и влизат в сила от 13.10.2023 г.
От 1 юли 2021 г. крайните снабдители не изкупуват електрическа енергия по преференциални цени от производители на електрическа и топлинна енергия, които произвеждат чрез високоефективно комбинирано производство и имат инсталирана мощност от 500 kW до 1 MW. Производителите, попадащи под тази разпоредба, трябва да сключат договор с Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за компенсиране с премия до 31 май 2021 г., а договорите влизат в сила от 1 юли 2021 г.
От 1 юли 2021 г. крайните снабдители не изкупуват електрическа енергия по преференциални цени от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с инсталирана мощност от 500 кW до 1 MW. Производителите трябва да сключат договори с Фонд 'Сигурност на електроенергийната система' до 31 май 2021 г. Премията за произведената електрическа енергия се определя ежегодно от Комисията за енергийно и водно регулиране. Премията се запазва при реконструкция и модернизация на обекти, а производителите заявяват издаване на гаранции за произход. Договорите за изкупуване, сключени преди влизането в сила на този закон, се смятат за прекратени.
Производителите на електрическа енергия с инсталирана мощност от 500 кW до 1 MW, които продават електрическа енергия на крайни клиенти, трябва да внесат обезпечение във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" до 30 юни 2021 г. Обезпечението се основава на количествата електрическа енергия, продадени на крайни клиенти в периода от 1 декември 2020 г. до 31 май 2021 г.
Параграф 30 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката урежда правния статус на техническите и междуправителствените споразумения, свързани с експлоатацията на преносни газопроводи. Техническите споразумения, сключени преди влизането в сила на закона, остават валидни, при условие, че не противоречат на българското законодателство и правото на ЕС. Междуправителствените споразумения, сключени преди същата дата, остават в сила до влизането в сила на ново споразумение между ЕС и третата държава или до приключване на процедурата по чл. 200б.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 7, който влиза в сила от 1 януари 2021 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за индустриалните паркове са обнародвани в ДВ, бр. 21 от 2021 г. и изменени в ДВ, бр. 86 от 2023 г., като влизат в сила от 13.10.2023 г.
Параграф §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката позволява издаването на лицензия за разпределение на електрическа енергия и/или природен газ в затворена мрежа в географски обособен промишлен обект, въведен в експлоатация преди влизането в сила на Закона за индустриалните паркове. Лицензията може да бъде издадена при специални условия, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране, съгласно наредбата по чл. 60 от Закона за енергетиката.
До 1 януари 2027 г. всички монтирани средства, които не позволяват дистанционно отчитане, трябва да бъдат преустроени или заменени с нови, които имат такава възможност. Това се отнася за средствата, посочени в чл. 140, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Параграф §76 предвижда, че до влизането в сила на § 74, т. 2 относно чл. 38б, ал. 7 от Закона за енергетиката, крайните ползватели на топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди трябва да получават информация за фактурирането на потреблението поне веднъж на тримесечие при поискване или при желание за електронни фактури. В противен случай информацията се предоставя два пъти годишно, ако всички средства за измерване в сграда - етажна собственост, са с дистанционно отчитане.
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 1 януари 2022 г. Конкретно, § 7, т. 1 и т. 3 относно нова т. 18 и § 74, т. 2 ще влязат в сила от посочената дата. Допълнителните разпоредби за прилагане на закони, свързани с бюджета за 2021 г., също са обнародвани и влизат в сила от 1 януари 2022 г.
Фонд "Сигурност на електроенергийната система" е отговорен за изпълнението на мерките, предвидени в програмите, одобрени от Министерския съвет, които предоставят компенсации, свързани с цените на електрическата енергия и/или природния газ. Изпълнението на тези мерки става след произнасяне на Европейската комисия, в случай че за програмите е необходимо уведомление за държавни помощи.
Съгласно §7 от Закона за енергетиката, в деня на влизането в сила на закона, чрез жребий се прекратява мандатът на двама членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, които имат стаж в областта на енергетиката. Жребият се провежда в Народното събрание между членовете на комисията, чийто мандат не е изтекъл, по правила, приети от Комисията по енергетика.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, който е обнародван в Държавен вестник, брой 99 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2023 г.
Законът за енергетиката влиза в сила на 1 януари 2023 г. с изключение на: 1. параграф 9, ал. 1 - 6, които влизат в сила от 8 октомври 2022 г.; 2. параграф 10, който влиза в сила от 1 декември 2022 г.
Законът за енергетиката влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, брой 11 от 2023 г.
Подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на Закона за енергетиката, трябва да бъдат приети в срок от 6 месеца след влизането му в сила. До момента на приемането им, за присъединяване на съоръжения за съхранение на електрическа енергия се прилага редът, установен за производители по наредба, свързана с член 116, алинея 7.
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати. Някои параграфи влизат в сила три месеца след обнародването, докато други ще влязат в сила на 31 декември 2024 г. и 1 юли 2024 г. Конкретните разпоредби и техните срокове са подробно изброени в параграф 32.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за енергията от възобновяеми източници, обнародван в ДВ, бр. 86 от 2023 г. и в сила от 13.10.2023 г., с последващи изменения, обнародвани в ДВ, бр. 27 от 2024 г.
С влизането в сила на Закона за енергетиката, сключените договори за компенсиране с премия се считат за изменени. Премията ще се изплаща при условията, посочени в чл. 36и, ал. 5 от същия закон.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародвани в брой 96 от 2023 г., влизат в сила на 17.11.2023 г., а измененията и допълненията, обнародвани в брой 39 от 2024 г., влизат в сила на 01.05.2024 г.
Крайните снабдители са задължени да сключат договор за компенсиране с Фонд "Сигурност на електроенергийната система" до 30 юни 2025 г. Договорът се основава на разпоредбите на чл. 36б, ал. 3, т. 2 и чл. 36б, ал. 1, т. 5 от Закона за енергетиката.
Съгласно параграф 54 от Закона за енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране е задължена да представи на Европейската комисия доклад за оценка на напредъка в посока постигане на ефективна конкуренция между доставчиците и прехода към пазарно обусловени цени за битови клиенти. Срокът за представяне на доклада е до 1 януари 2026 г. Изменението влиза в сила от 01.05.2024 г.
Съгласно §55 от Закона за енергетиката, всички действащи лицензии за краен снабдител на електрическа енергия, издадени преди влизането в сила на закона, ще бъдат служебно изменени от Комисията до 30 юни 2025 г., за да отговарят на новите разпоредби на закона.
Параграф §56 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергетиката уточнява, че разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 се прилага за договори за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия, сключени от енергийно предприятие с лицензия за обществена доставка на електрическа енергия, към момента на влизането в сила на закона.
Параграф §57 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката предвижда, че лицензията по чл. 39, ал. 6, т. 1 се издава на енергийно предприятие, което е титуляр на лицензия за обществена доставка на електрическа енергия, към момента на влизане в сила на закона. Освен това, разпоредбата на чл. 39, ал. 6, т. 2 се прилага за енергийно предприятие, което е титуляр на лицензия за снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител, до датата на влизане в сила на закона.
Съгласно параграф §59 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за енергетиката, от 01.07.2025 г. енергийно предприятие, което притежава лицензия за обществена доставка на електрическа енергия, ще продължи да изкупува електрическата енергия по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, в качеството си на търговец на електрическа енергия, преди влизането в сила на закона.
Комисията за енергийно и водно регулиране ще проведе производството по чл. 30а, ал. 1, за регулаторния период, който започва на 1 юли 2025 г. Промените в закона влизат в сила от 01.05.2024 г.
Параграф §61 от Закона за енергетиката, изменен с ДВ, бр. 39 от 2024 г., предвижда, че определени разпоредби, свързани с чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30а, чл. 36б и чл. 36л, ще влязат в сила на 1 юли 2025 г. Тези разпоредби обхващат изменения в т. 2 на параграф 6, § 9, § 11 и § 14.
Съгласно параграф §62 от Закона за енергетиката, изменен с ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г., Комисията за енергийно и водно регулиране и Министерството на енергетиката са задължени да проведат информационни и разяснителни кампании до 31 май 2025 г. Тези кампании ще бъдат насочени към битовите крайни клиенти и ще обясняват ползите от либерализацията на пазара, възможностите за избор на краен доставчик и компенсиране на цените.
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които ще влязат в сила на по-късни дати. По-конкретно, разпоредби, посочени в параграф 1, ще влязат в сила на 1 юли 2025 г., а параграфи 20 и 39, т. 2 и § 48 ще влязат в сила на 1 юли 2024 г. и 31 декември 2025 г. съответно. Допълнителна информация относно измененията е предоставена в преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Операторите на електропреносни и електроразпределителни мрежи са задължени, при искане от клиент, който е собственик на обект на недвижимо културно наследство, да заменят съществуващите средства за търговско измерване с устройства за дистанционно отчитане, които могат да бъдат монтирани в или извън границите на обекта.
В рамките на три месеца след влизането в сила на Закона за енергетиката, Министерският съвет е задължен да актуализира наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията, след предложение от министъра на икономиката и индустрията.
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 4, който влиза в сила от 1 юни 2024 г. Също така, са представени преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, който е обнародван в ДВ, бр. 27 от 2024 г.
Комисията за енергийно и водно регулиране е определила пределни цени за сделки на пазара на балансираща енергия за 2024 г., които ще бъдат в сила до приемането на методиката по чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за енергетиката.
Параграф §16 предвижда, че до приемането на методиката по чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за енергетиката, ще се прилага съществуващата методика, която е част от действащите правила за търговия с електрическа енергия. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, брой 39 от 2024 г., влизат в сила от 01.05.2024 г.
Дружествата в сектор "Електроенергетика" трябва да подадат заявление до комисията за утвърждаване на цени за периода от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г. до 30 април 2024 г. В този случай не се прилага чл. 36а, ал. 1.
Законът за енергетиката влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 юли 2025 г. В допълнение, законът е свързан с редица директиви и регламенти на Европейския съюз, които регулират вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ, насърчават използването на възобновяеми източници и осигуряват сигурността на доставките.