ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за електронното управление урежда отношенията, свързани с работата на административните органи с електронни документи, предоставянето на административни услуги по електронен път, обмена на електронни документи за административни производства, воденето на регистри в електронна форма и използването на информационни технологии в администрациите. Законът не се прилага за документи и системи с класифицирана информация и за определени държавни институции, освен при предоставяне на електронни услуги. Също така, не отменя правилата за работа с хартиени документи, когато законът предвижда специфични изисквания.
Чл. 2
Член 2 от Закона за електронното управление определя задълженията на административните органи и организациите, предоставящи обществени услуги, да събират данни служебно, без да изискват от гражданите и организациите да представят вече събрани данни. Първичният администратор на данни е орган, който събира или създава данни и предоставя достъп до тях. Централният администратор на данни съхранява данни централизирано и също предоставя достъп до информация. Първичният администратор носи отговорност за достоверността на данните, а задължението на заявителите за представяне на данни се счита за изпълнено, когато данните са събрани служебно.
Чл. 3
Член 3 от Закона за електронното управление регламентира задълженията на първичния администратор на данни. Според алинея 1, той е длъжен да предоставя безплатно данни на административни органи, публични лица и организации, предоставящи обществени услуги, при поискване. Алинея 2 уточнява, че данните се изпращат служебно на тези, които също обработват данните и са заявили желание да ги получават. Алинея 3 посочва, че изискванията за идентификация на длъжностни лица и информационни системи ще бъдат определени с наредба по чл. 12, ал. 4.
Чл. 4
Член 4 от Закона за електронното управление описва автоматичното уведомяване и искане за предоставяне на данни по електронен път между административни органи и организации, осъществяващи обществени услуги. Първичният администратор на данни не може да налага допълнителни изисквания за обмен на данни. Историята на обмена на данни се съхранява за 10 години, като лицата имат право на безплатен достъп до нея. Подзаконов нормативен акт не може да налага задължения за доказване на факти за лица или обекти с идентификатор, освен в случаите на прилагане на актове на ЕС.
Чл. 4а
Чл. 4а от Закона за електронното управление определя регистъра като структурирана база данни, която служи за доверен източник на данни, с законово основание за водене и определен ред за вписване и удостоверяване на факти. Административните органи са задължени да водят регистрите в електронна форма и да предоставят възможности за служебно вписване и удостоверяване на обстоятелства в тях.
Чл. 5 от Закона за електронното управление
Чл. 5 от Закона за електронното управление описва задълженията на гражданите и организациите при идентификация за получаване на електронни административни услуги. Идентификацията е задължителна, когато законът изисква такава. Лицата, предоставящи услуги, трябва да осигурят различни средства за електронна идентификация, включително по реда на Закона за електронната идентификация и Регламент (ЕС) № 910/2014. Средствата за идентификация трябва да са оперативно съвместими със системата на Министерството на електронното управление. Административните органи са задължени да вписват средствата за идентификация в Административния регистър. При подаване на заявление за български лични документи по електронен път се прилага специфичен член от Закона за българските лични документи.
Чл. 6
Член 6 от Закона за електронното управление определя задълженията на административните органи, публичните лица и организации, предоставящи обществени услуги, да използват информационни системи, които отчитат единно време. Времето за настъпването на правни или технически факти трябва да се удостоверява с точност до година, дата, час, минута, секунда и милисекунда, като се взема предвид часовата зона.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за електронното управление определя правилата за предоставяне на електронни административни услуги и обмен на електронни документи между административни органи, граждани и организации. Наредбите за тези правила се издават от съответните министри и трябва да съответстват на общите правила, установени от закона. Министерският съвет приема стратегии за развитие на електронното управление, предлагани от министъра на електронното управление. Държавна агенция "Електронно управление" осъществява политиката в областта на електронното управление.
Чл. 7а
Член 7а от Закона за електронното управление, който е бил в сила от 1 юли 2016 г., е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 15 от 2022 г., с дата на влизане в сила 22 февруари 2022 г. В член 7а се е говорило за председателя на Държавна агенция 'Електронно управление'.
Чл. 7б
Член 7б от Закона за електронното управление, който е бил въведен с ДВ, бр. 50 от 2016 г. и е влязъл в сила на 01.07.2016 г., е отменен с ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г. Също така, заглавието "Министър на електронното управление" е изменено с ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.
Чл. 7в
Чл. 7в от Закона за електронното управление определя правомощията на министъра на електронното управление, който отговаря за държавната политика в областта на електронното управление и информационните технологии. Министърът провежда политика, разработва нормативни актове, одобрява стратегии, осъществява контрол и координация на електронните административни услуги и системи, както и интеграцията на информационните системи с тези на ЕС. Освен това, той отговаря за изграждането и поддържането на регистри и портали, контролира изпълнението на задълженията на администраторите на данни и участва в международни договори и стандартизация.
Чл. 7г
Чл. 7г от Закона за електронното управление определя задълженията на министъра на електронното управление за създаване и поддържане на информационна система за контрол в областта на електронното управление. Административните органи са длъжни да съгласуват разходите за електронно управление с министъра, да предоставят информация за бюджетни прогнози, проектобюджети и отчети, а информацията трябва да бъде подадена по електронен път. Достъпът до данните е свободен и безплатен. Съществуват специфични условия и ред за представяне на информацията, а разходите за електронно управление трябва да бъдат отделени от другите разходи.
Чл. 7д
Министърът на електронното управление е отговорен за създаването и поддържането на публичен електронен регистър на проектите в електронното управление и информационните технологии. Регистърът включва информация за утвърдени и отхвърлени проектни предложения, цели и резултати на проектите, основни дейности и бюджети, технически спецификации за обществени поръчки, както и информация за изпълнението на проектите. Достъпът до регистъра е свободен и безплатен, а данните се въвеждат от определени служители на администрацията, които отговарят за тяхната достоверност.
Чл. 7е
Министърът на електронното управление е отговорен за създаването и поддържането на регистър на информационните ресурси, който включва информация за ресурсите на административните органи, ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа и годишни планове за обновяване. Регистърът е електронна система, в която служители от администрацията въвеждат информацията и отговарят за нейната достоверност. Административните органи трябва да вписват данните в регистъра в срок от един месец след промяна на ресурсите. Подробностите за воденето на регистъра ще бъдат определени с наредба.
Чл. 7ж
Чл. 7ж от Закона за електронното управление определя задълженията на административните органи за изготвяне на годишен план за обновяване на информационните ресурси, който трябва да бъде съобразен с одобрения бюджет. Министърът на електронното управление издава методически указания, а ежегодно изготвя отчет и план за развитие и обновяване на ресурсите, който се внася за одобрение в Министерския съвет и се публикува онлайн. Административните органи организират тестове на информационните системи и внедряването им става след успешни тестове, регистрирани в Административния регистър.
Чл. 7з
Проектите на нормативни актове, свързани с електронното управление, трябва да бъдат съгласувани с министъра на електронното управление. Министерството на електронното управление отговаря за координацията на приемането и прилагането на държавни стандарти в тази сфера.
Чл. 7и
Чл. 7и от Закона за електронното управление предвижда, че министърът на електронното управление има правомощия да издава задължителни разпореждания до административните органи и лицата, посочени в чл. 1, ал. 2, относно спазването на изискванията на закона. Раздел II на закона се отнася до държавното предприятие "Единен системен оператор" и е въведен с изменения от 2016 г., но по-късно е отменен през 2019 г.
Чл. 7к
Член 7к от Закона за електронното управление, който е бил нов през 2016 г. и отменен през 2019 г., се отнася до имуществото и финансирането на Държавното предприятие "Единен системен оператор". Този член е бил в сила до 29.11.2019 г., когато е бил отменен.
Чл. 7л
Член 7л от Закона за електронното управление, който е бил в сила от 01.07.2016 г. до 29.11.2019 г., е отменен. Този член е регламентирал органите на управление в контекста на електронното управление, но след измененията в закона, той вече не е приложим.
Чл. 7м
Чл. 7м от Закона за електронното управление е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 50 от 2016 г. и влязла в сила на 01.07.2016 г. Тази разпоредба обаче е отменена с ДВ, бр. 94 от 2019 г., с влизане в сила на 29.11.2019 г., което означава, че управителният съвет, описан в този член, вече не съществува.
Чл. 7н
Член 7н от Закона за електронното управление, който е нов, е бил обнародван в Държавен вестник, брой 50 от 2016 г. и е влязъл в сила от 01.07.2016 г. Впоследствие, този член е отменен с Държавен вестник, брой 94 от 2019 г., и е влязъл в сила от 29.11.2019 г. В текста става дума за генерален директор, но подробности относно функциите или задълженията му не са предоставени в текущия текст.
Чл. 7о
Член 7о от Закона за електронното управление, който е бил в сила от 01.07.2016 г. до 29.11.2019 г., се отнася до отвореното управление и задължава Министерството на електронното управление да публикува информация. Заглавието на член 7о е изменено на 15 от 2022 г., като новата версия влиза в сила от 22.02.2022 г.
Чл. 7п
Чл. 7п от Закона за електронното управление задължава Министерството на електронното управление да публикува ежемесечно информация за своята дейност в машинночетим отворен формат. Изключение правят данните, които се публикуват ежедневно, съгласно Закона за достъп до обществена информация. Публикуваната информация включва данни от регистри, статистически данни и актове, както и други набори от данни, определени с наредба.
Чл. 7р
Член 7р от Закона за електронното управление, който е въведен през 2016 г. и отменен през 2019 г., се отнася до системната интеграция. Този член описва дейностите, свързани с интеграцията на системите в електронното управление. Важно е да се отбележи, че разпоредбата е била в сила от 01.07.2016 г. до 29.11.2019 г.
Чл. 7с
Чл. 7с от Закона за електронното управление определя дейностите по системна интеграция, които включват услуги за изграждане, поддържане, развитие и наблюдение на информационните и комуникационните системи, използвани от административните органи. Тези дейности също така осигуряват изпълнението на предоставяните услуги.
Чл. 7
Министърът на електронното управление е отговорен за създаването и поддържането на публичен регистър на софтуерни системи, предназначени за електронното управление. Административните органи трябва да вписват информация за всички проекти, разработени по поръчка, в срок от един месец след внедряването им. Правилата за водене и ползване на регистъра ще бъдат определени с наредба.
Чл. 8
Член 8 от Закона за електронното управление определя електронните административни услуги, които се предоставят на гражданите и организациите от административните органи и публични функции. Всички услуги трябва да бъдат достъпни по електронен път, освен ако законът не предвижда специална форма. Административните услуги, предоставяни по електронен път, се вписват в Административния регистър. Електронните образци за заявяване и резултати от услугите се утвърдиха от министъра на електронното управление и също се вписват в регистъра.
Чл. 9
Чл. 9 определя доставчиците на електронни административни услуги, които могат да бъдат административни органи, лица с публични функции или организации, предоставящи обществени услуги. Получателите на тези услуги са граждани или организации, които ги ползват. Освен това, има задължение за вписване и разгласяване на предоставяните електронни административни услуги, което е изменено с ДВ, бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.
Чл. 10
Законът за електронното управление определя задълженията на доставчиците на електронни административни услуги. Те трябва да предоставят информация за услугите си по разбираем и достъпен начин, включително основния работен процес за заявяване и предоставяне на тези услуги. Административните органи, като доставчици, са задължени да вписват информацията в Административния регистър. Освен това, доставчиците трябва да осигурят свободен и безплатен достъп до подробна информация за предлаганите услуги, както в териториалните звена, така и на официалната си интернет страница, която също трябва да бъде публично оповестена.
Чл. 10а
Чл. 10а от Закона за електронното управление предвижда, че административните органи предоставят услуги по електронен път с намалена такса, ако разходите за електронно заявяване са различни от тези за присъствено. Минималното намаление е 10%, но не може да надвишава 20 лева. Министерският съвет и общинските съвети могат да определят по-големи намаления. При електронно плащане не се изисква документ за платена такса, а данните за плащането служат за доказателство.
Чл. 11
Доставчиците на електронни административни услуги са задължени да приемат електронни документи и изявления, които отговарят на изискванията на закона. Те не могат да отказват издаването на електронни документи, което гарантира достъпността на услугите.
Чл. 12
Член 12 от Закона за електронното управление определя задълженията на министъра на електронното управление за изграждане и поддържане на портал за електронно управление. Електронните административни услуги трябва да бъдат достъпни за всички, включително за лица с увреждания. Доставчиците на услуги трябва да осигурят информация за текущото състояние на предоставяните услуги. Общите изисквания и начините за електронни разплащания ще се определят с наредба от Министерския съвет. Министерският съвет има право да използва домейн с наименование "gov.bg".
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за електронното управление задължава доставчиците на електронни административни услуги да предоставят на получателите на услуги безпрепятствен и постоянен достъп до важна информация, включително наименование, адреси, данни за кореспонденция, информация за контролиращия орган и реда за обжалване. Таксите за услугите трябва да бъдат ясно обозначени. Доставчиците също така трябва да информират получателите относно техническите стъпки за получаване на услугата и възможността за съхранение на издадените актове в електронна форма. Административните органи са длъжни да популяризират електронните услуги и да представят годишен отчет за предоставените услуги.
Чл. 14
Доставчикът на електронни административни услуги е задължен да предоставя адекватни и ефективни технически средства за установяване и коригиране на грешки при въвеждане на информация. Това трябва да се осъществи преди получателят на услугата да направи своите изявления.
Чл. 15
Доставчиците на електронни административни услуги са задължени да предоставят на получателите достъп до своите актове, изявления и данни, събрани във връзка с предоставянето на услугата. Този достъп трябва да е организиран по начин, който позволява съхраняването и възпроизвеждането на информацията. Освен това, те трябва да осигурят достъп до общите административни актове и изявления по електронен път.
Чл. 16
Доставчиците на електронни административни услуги са задължени да събират и обработват само необходимите лични данни за предоставянето на електронни услуги. Събраните данни не могат да се използват за други цели, освен с изричното съгласие на лицето, чийто данни се обработват.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за електронното управление определя техническите изисквания и политики за достъп до електронните административни услуги. Изискванията и типовете електронни документи, прилагани от доставчиците, се публикуват на интернет страниците на Министерството на електронното управление. Административните органи трябва да поддържат постоянна интернет свързаност и да използват споделените ресурси на електронното управление, съгласно определени стандарти. Всички лица, които получават или изпращат електронни документи, трябва да спазват тези изисквания.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за електронното управление посочва, че задълженията на административните органи, с изключение на тези по чл. 37 и 38, важат и за лицата, които изпълняват публични функции, както и за организациите, предоставящи обществени услуги. Това означава, че принципите на електронното управление се прилагат не само в рамките на администрацията, но и за всички, които предоставят обществени услуги.
Чл. 19
Член 19 от Закона за електронното управление позволява на получателите на електронни административни услуги да извършват електронни изявления и да ги изпращат по електронен път, при условие че спазват изискванията, определени със закон. Изменението е в сила от 01.07.2016 г.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за електронното управление определя начините, по които гражданите и организациите могат да подават електронни документи. Основните методи включват: 1) чрез потребителски интерфейс - чрез персонален профил в информационна система за сигурно електронно връчване или електронен адрес; 2) чрез интерфейс за автоматизиран обмен на данни; 3) по други начини, определени с наредба. Всички тези методи осигуряват сигурност и достъпност при подаването на документи.
Чл. 21
Министерският съвет е отговорен за определянето на форматите и задължителните реквизити на електронните документи чрез наредба, съгласно чл. 12, ал. 4 от закона.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за електронното управление определя изискванията за идентификация на гражданите и юридическите лица при получаване на електронни административни услуги. Физическите лица могат да се идентифицират с усъвършенстван електронен подпис, а юридическите лица - с уникален идентификатор. За електронните изявления се изисква електронен подпис, освен в случаите, когато законът предвижда друго. Заявленията, подадени след идентификация с електронно средство с достатъчно ниво на осигуреност, се считат за подписани, а целостта им се осигурява с квалифициран електронен времеви печат.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за електронното управление предвижда, че удостоверенията за електронен подпис трябва да съдържат точно посочване на името на автора на електронния подпис. В случай, че удостоверението съдържа данни за титуляр, е необходимо да бъде посочено и неговото име или наименование.
Чл. 24
Според Чл. 24 от Закона за електронното управление, за да се ползват електронни административни услуги чрез пълномощник, упълномощителят трябва да предостави овластяване в съответствие с реда, предвиден в Закона за електронната идентификация. Новите изменения в заглавието на параграфа, приети с ДВ, бр. 80 от 2023 г., влизат в сила на 19.09.2023 г.
Чл. 24а
Чл. 24а от Закона за електронното управление позволява на гражданите да заявяват административни услуги чрез посредник, с изключение на услуги, свързани с чужденци и лични документи. Посредникът може да извършва заявките електронно и услугите могат да бъдат възмездни. Правилата за дейността на посредниците и плащанията се уреждат с наредба.
Чл. 24б
Чл. 24б от Закона за електронното управление задължава първичните администратори на данни да предоставят на всички административни органи и на лицата по чл. 1, ал. 2 вътрешна електронна административна услуга за проверка на представителната власт. Тази проверка може да се извърши, когато информацията произтича или може да бъде установена от вписвания в регистри или бази данни, поддържани от администраторите на данни.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за електронното управление определя задълженията на получателя на електронната административна услуга. Според (1) той е длъжен да приема електронните изявления от доставчика, които потвърдяват получаването и проверката на редовността на подадените документи. В (2) се уточнява, че получателят може да се съгласи да приема електронни изявления, свързани с исканата услуга, или всички изявления от доставчика.
Чл. 26
Системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Министерство на електронното управление, трябва да осигурява надеждно удостоверяване на подаването и връчването на електронни документи. Връчването на документи се счита за извършено с изтеглянето им от получателя в рамките на 7 дни от уведомлението. В случай че документът не бъде изтеглен в срок, той се връчва по ред, определен със закон. Удостоверяването на подаването и връчването се извършва чрез електронен запис, съхранен в системата, а също така може да се удостоверява и от доставчик на квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща.
Чл. 26а
Чл. 26а от Закона за електронното управление регламентира използването на квалифициран електронен времеви печат за всяко изпратено и получено съобщение в системата. Министърът на електронното управление ще провежда одит на системата на всеки две години, а докладът от одита ще бъде публикуван на интернет страницата на министерството в срок до 6 месеца. Системата позволява на лицата да дават и оттеглят съгласието си за връчване на актове и наказателни постановления по електронен път, а също така да посочват квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща.
Чл. 27
Получателят на електронната административна услуга е задължен да информира доставчика за всички промени в заявените обстоятелства, свързани с представителната власт, съгласието за приемане на електронни изявления и електронния адрес. Промяната влиза в сила от момента на уведомлението.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за електронното управление предвижда, че идентичността на юридическите лица се проверява автоматично чрез техния статут в регистрите, в които са вписани, при наличие на подходящи технически средства. Това позволява предоставянето на електронни административни услуги без необходимост от допълнителна проверка на самоличността.
Чл. 29
Член 29 от Закона за електронното управление е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 38 от 2016 г., и влиза в сила на 21 май 2017 г. Този член се е отнасял до преобразуването на заявления и актове, приети на хартиен носител.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за електронното управление регламентира процеса на обработка на заявления и документи, постъпващи на хартиен носител. При получаване на такива документи, административните органи ги въвеждат в информационната система чрез снемане на електронен образ, удостоверен с електронен подпис от служителя. След това документите се връщат на заявителя, а обменът между административните органи се извършва само в електронна форма.
Чл. 31
Документите, подадени по електронен път, се приемат от лица, които са овластени от доставчиците на електронни административни услуги. Това осигурява легитимност и правилност на процеса на електронно управление.
Чл. 32
Член 32 от Закона за електронното управление определя, че електронното изявление се счита за получено от доставчика на електронни административни услуги в момента на постъпването му в информационната система на доставчика, Системата за сигурно електронно връчване или в друга система, определена с наредбата по чл. 12, ал. 4. В случай че изявлението постъпва в повече от една система, получаването се счита за настъпило в първата система. Рискът от грешки при предаване на изявлението е за заявителя.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за електронното управление указва, че ако документите, изпратени по електронен път, не са в установения формат или ако заявителят не може да бъде идентифициран, се изпраща съобщение до него, че получаването не се потвърдило, както и причините за това. Проверка на тези условия се извършва автоматизирано, когато е възможно.
Чл. 34
След регистрацията на входящ електронен документ в администрацията, се генерира и изпраща потвърждение до заявителя. Потвърждението е електронен документ, който включва уникален регистров идентификатор, време на получаване и информация за достъп до електронния документ и приложените към него документи. Текстът в потвърждението е на български език и с транслитерация, а при определени условия може да бъде и на официален език на ЕС. Потвърждението се изпраща подписано на електронния адрес на подателя, освен ако е подадено по друг начин.
Чл. 35
Доставчикът на електронната административна услуга е задължен да провери редовността на искането, както и пълнотата и верността на предоставените данни. В случай на установяване на нередности, заявителят получава електронно съобщение с указания и срок за отстраняване на проблемите.
Чл. 36
Член 36 от Закона за електронното управление регламентира начина на изпращане на електронни изявления от доставчиците към получателите на електронни административни услуги. Според алинея 1, изявленията се изпращат по методите, определени в чл. 26. Алинея 2 дава правомощия на Министерския съвет да определи и други начини за изпращане на тези изявления чрез наредбата по чл. 12, ал. 4.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за електронното управление определя правилата за удостоверения за електронни подписи и печати, които се регламентират с наредба на Министерския съвет. Според новите изменения, целостта и произходът на електронни документи от административни органи могат да бъдат удостоверявани с квалифициран електронен печат, без да е необходим електронен подпис на органа.
Чл. 38
Член 38 от Закона за електронното управление предвижда, че всички електронни документи, които са получени или изпратени, трябва да се съхраняват в информационната система на всяка администрация. Подробностите относно съхраняването на тези документи ще бъдат регламентирани с наредба, съгласно чл. 42, ал. 1.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за електронното управление определя вътрешните електронни административни услуги като услуги, които могат да се заявяват и предоставят от разстояние с помощта на електронни средства. Те включват услуги, предоставяни както от публични лица, така и от организации, предлагащи обществени услуги, помежду им и на административните органи. Административните органи също могат да предоставят тези услуги на публичните лица и организации.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за електронното управление задължава лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 да предоставят помежду си вътрешни електронни административни услуги, свързани с правомощията им и електронните услуги за гражданите и организациите, освен ако в закон не е предвидено друго. Член 40, ал. 2 е отменен.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за електронното управление определя, че условията за автоматизиран обмен на електронни документи, които представляват вътрешни електронни административни услуги, ще бъдат установени с наредбата по чл. 43, ал. 2. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 50 от 2016 г. и влиза в сила на 01.07.2016 г.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за електронното управление предвижда, че общите правила за вътрешния оборот на електронни и хартиени документи в администрациите ще бъдат определени с наредба от Министерския съвет. Освен това, лицата, посочени в чл. 1, ал. 1, са задължени да разработят свои собствени правила, които да отразяват спецификата на тяхната дейност и структура, на базата на общите правила.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за електронното управление регламентира предоставянето на вътрешни електронни административни услуги и обмена на електронни документи между административните органи при условия на оперативна съвместимост. Общите изисквания за оперативна съвместимост на информационните системи и електронните услуги се определят с наредба. Министърът на електронното управление е отговорен за интеграция на информационните системи с държавите - членки на ЕС, с цел предоставяне на трансгранични електронни услуги.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за електронното управление задължава административните органи да прилагат единни стандарти и правила, определени на базата на закона, които да установяват технологични и функционални параметри. Целта е да се осигури оперативна съвместимост на информационните системи на тези органи.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за електронното управление определя мерките за осигуряване на семантична оперативна съвместимост на обмена на електронни документи между административните органи. Това включва уеднаквяване на наименованията на данните и формализиране на данните и административните услуги, което позволява автоматизиран обмен и обработка на данни. Формализираните данни и описания на електронните услуги се вписват в регистъра на информационните обекти и административния регистър.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за електронното управление предвижда, че задълженията на административните органи се прилагат и за лица, които осъществяват публични функции, както и за организации, предоставящи обществени услуги. Това важи при предоставяне на вътрешни електронни административни услуги, освен ако в друг закон не е предвидено друго.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за електронното управление определя, че Министерството на електронното управление води регистър на стандартите, който е централизирана електронна база данни. В този регистър се вписват техническите стандарти, които административните органи трябва да прилагат за предоставяне на електронни услуги, осигуряване на оперативна съвместимост, информационна сигурност и автоматизиран обмен на информация. Правилата за водене, съхранение и достъп до регистъра се определят с наредба по чл. 43, ал. 2.
Чл. 48
Министърът на електронното управление е отговорен за воденето на регистър на информационните обекти, който представлява единна централизирана електронна база данни. Тази база данни съдържа описание на всички информационни обекти, които са единични или съставни данни, събирани, създавани, съхранявани или обработвани от административните органи. Регистърът и стандартите за него се уреждат с наредба, приета от Министерския съвет.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за електронното управление задължава министъра на електронното управление да осигури техническото описание и вписването на всеки информационен обект в регистъра, съгласно наредбата по чл. 43, ал. 2. Това е част от усилията за подобряване на електронното управление и управление на информацията.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за електронното управление описва регистъра на регистрите, който се води от Министъра на електронното управление. В него се вписват регистри и бази данни на първичните администратори на данни, съдържащи първични данни. Условията и редът за вписването в този регистър се определят с наредба.
Чл. 51
Член 51 от Закона за електронното управление е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 50 от 2016 г., и е в сила от 01.07.2016 г. Този член се отнасяше до стандартизираното заявяване и предоставяне на услуги, но вече не е в сила.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за електронното управление определя, че административните органи подават вътрешни електронни административни услуги помежду си чрез стандартизирана заявка. Тази заявка е основана на технологичното описание на услугата, което е вписано в Административния регистър. Услугата се предоставя в стандартизиран формат и при условията и реда, определени в наредбата по чл. 61, ал. 5 от Закона за администрацията.
Чл. 52а
Министърът на електронното управление е отговорен за създаването и поддържането на информационна система, която позволява централизирано изграждане и водене на електронни регистри. Чрез тази система, административните органи и организации могат безплатно да създават и използват регистри, за които нямат специализирана информационна система. Процедурите за заявяване и използване на регистрите ще бъдат регламентирани с наредба. Министърът не е централен администратор на данни, свързани с поддържането на системата.
Чл. 52б
Чл. 52б от Закона за електронното управление предвижда водене на регистър при определени условия, включително законово предписание, уникални идентификатори, публични интерфейси, и съхранение на информация за операциите. Общите изисквания за структуриране и функционалности на регистрите се определят с наредба. Изискванията за информационна сигурност включват отказоустойчивост, резервни копия и тестове за проникване.
Чл. 52в
Чл. 52в от Закона за електронното управление установява реда за вписване и удостоверяване на обстоятелства. Процесът включва подаване на заявление от заявителя, приемане и регистрация от първичния администратор на данни, проверка на фактите и извършване на вписването. При служебно вписване, администраторът установява условията и уведомява заинтересованите лица. За заличаване или удостоверяване на обстоятелства се прилага съответният ред, а заявления могат да бъдат изпратени служебно от друг орган.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за електронното управление предвижда, че всички информационни системи на административните органи трябва да имат функционалност и интерфейси, които да позволяват автоматизирано подаване и обслужване на стандартизирани заявки за административни услуги по електронен път. Раздел III от закона се отнася до мрежовата и информационната сигурност, като задължава административните органи да осигуряват необходимата сигурност на мрежовите и информационните системи.
Чл. 54
Член 54 от Закона за електронното управление е добавен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 50 от 2016 г. и е в сила от 01.07.2016 г. След това, той е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 94 от 2018 г. Членът касае стандарти и мерки за мрежова и информационна сигурност.
Чл. 55
Член 55 от Закона за електронното управление е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 94 от 2018 г. Тази разпоредба е свързана с приемането на сигнали относно проблеми, свързани с информационната сигурност, но вече не е в сила.
Чл. 55а
Член 55а от Закона за електронното управление, който е бил в сила от 01.07.2016 г. и е отменен с изменения от 2018 г., се отнася до изискванията за оперативна съвместимост и мрежова и информационна сигурност. Раздел IV на закона акцентира на необходимостта от спазване на тези изисквания при внедряване на информационни системи.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за електронното управление определя изискванията за използване на информационни системи от административните органи. Те трябва да отговарят на условията за оперативна съвместимост и мрежова и информационна сигурност, съгласно този закон и Закона за киберсигурност. При обществени поръчки за разработване, надграждане или внедряване на информационни системи, административните органи са задължени да включват изисквания за съответствие с тези стандарти.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за електронното управление определя, че съответствието на информационните системи, внедрявани от административните органи, с нормативните изисквания за оперативна съвместимост се удостоверява от министъра на електронното управление. Методиката и правилата за оценка на съответствието се определят с наредба, свързана с чл. 43, ал. 2. Част от текста е отменена с изменения в законодателството.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за електронното управление определя задължителните изисквания при изготвяне на спецификации за проекти и дейности в сферата на електронното управление. Тази разпоредба е била изменяна и отменяна в различни периоди, като последното изменение е направено през 2019 г. и влиза в сила на 29.11.2019 г.
Чл. 58а
Чл. 58а от Закона за електронното управление определя задължителните изисквания при изготвяне на технически спецификации за обществени поръчки, свързани с информационни системи и електронни услуги. Възложителите трябва да включват критерии за софтуер с отворен код, авторски права, автоматизирани интерфейси за достъп до данни, недискриминационни решения, служебни интерфейси за обмен на данни, техническа съвместимост между администрации, електронно удостоверяване, резервни копия, електронна идентификация и специфични изисквания.
Чл. 58б
Чл. 58б от Закона за електронното управление урежда удостоверяването на съответствието на техническите спецификации с нормативните изисквания от министъра на електронното управление. Удостоверяването се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 7г, ал. 6. Спецификациите се удостоверяват само за обществени поръчки с прогнозна стойност, равна или по-висока от определената стойност по Закона за обществените поръчки, както и за проекти в областта на електронното управление и информационните технологии, планирани за реализация по определени редове.
Чл. 58в
Чл. 58в от Закона за електронното управление определя задълженията на лицата, предоставящи електронни услуги, относно достъпността на съдържанието на техните интернет страници и мобилни приложения. Те трябва да осигурят достъпност в съответствие с хармонизирани стандарти, но има изключения за определени категории съдържание и организации. Лицата могат да се освободят от задълженията при установяване на прекомерна тежест. Те трябва да публикуват декларация за достъпност и да я актуализират ежегодно, както и да обучават служителите си по въпросите на достъпността.
Чл. 58г
Чл. 58г от Закона за електронното управление определя задълженията на лицата, посочени в чл. 1, ал. 1 и 2, относно процедурата и сроковете за разглеждане на сигнали за нарушения на достъпността на интернет съдържание. Подателите на сигнали имат право да подадат жалба до министъра на електронното управление, ако не получат отговор в определения срок или ако не бъдат предприети мерки за отстраняване на нарушението.
Чл. 59
Министърът на електронното управление и оправомощените от него лица имат правомощия да упражняват контрол по спазването на Закона за електронното управление. Тези правомощия включват проверка на съответствието с разпоредбите на закона, както и прилагане на мерки за осигуряване на спазването му.
Чл. 59а
Чл. 59а от Закона за електронното управление предоставя на министъра на електронното управление и упълномощените от него лица правомощия за извършване на проверки в обекти, свързани с комуникационни и информационни системи. Те имат право на достъп до оригинални документи и данни, както и да проверяват счетоводни и други документи. Административните органи и организациите са длъжни да оказват съдействие на проверяващите лица.
Чл. 59б
Чл. 59б от Закона за електронното управление предвижда задължителни предписания от министъра на електронното управление или оправомощените лица за предотвратяване на нарушения на закона. При неизпълнение на предписанията, могат да се наложат принудителни административни мерки, включващи спиране на експлоатацията на комуникационни и информационни системи. Тези мерки могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 60
Министърът на електронното управление осъществява контрол за спазване на изискванията за оперативна съвместимост на информационните системи. Той може да извършва проверки за установяване на съответствието с критериите за оперативна съвместимост и да дава предписания за подобряване на мерките, предприети от административните органи. Освен това, контролът се разширява и върху достъпността на съдържанието на интернет страниците и мобилните приложения, като се предвижда и задължение за докладване.
Чл. 60а
Чл. 60а от Закона за електронното управление определя контрола върху достъпността на интернет страниците и мобилните приложения, който се осъществява от министъра на електронното управление. Контролът включва наблюдение, проверки и разглеждане на жалби за неизпълнение на изискванията за достъпност. Лицата, на които се отнасят изискванията, трябва да предоставят необходимата информация на министъра в 14-дневен срок. Министърът на труда и социалната политика също е задължен да предоставя становища по специфични нужди на хора с увреждания. При разглеждане на жалбите, министърът може да издаде задължителни указания или да отхвърли жалбата, а решенията му подлежат на обжалване.
Чл. 60б
Чл. 60б от Закона за електронното управление предвижда, че министърът на електронното управление изготвя доклад за наблюдение на спазването на изискванията за достъпност. Докладът се публикува на интернет страницата на Министерството на електронното управление. Предишната алинея (2) е отменена с изменения от 2022 г.
Чл. 61
Член 61 от Закона за електронното управление определя, че министърът на електронното управление осъществява сътрудничество и взаимодействие с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз и с Европейската комисия. Законът е изменян няколко пъти, като последните изменения са влезли в сила на 22 февруари 2022 г.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за електронното управление определя задълженията на министъра на електронното управление относно организирането и поддържането на информация, необходима за прилагането на закона. Информацията се публикува на официалната интернет страница на министерството и включва обща информация за правата и задълженията на доставчиците и получателите на електронни административни услуги, както и информация за органите и лицата, които могат да предоставят допълнителна помощ. Освен това, министърът осигурява контакт чрез електронни средства.
Чл. 63
Законът предвижда наказания за длъжностни лица и лица, осъществяващи публични функции, които извършат или допуснат нарушения по определени членове. Глобите варират от 500 до 1500 лв. за основни нарушения и от 1500 до 4500 лв. за по-тежки нарушения. При повторно нарушение глобите се увеличават. Юридически лица и организации, предоставящи обществени услуги, също подлежат на имуществени санкции от 1500 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 4500 до 25 000 лв.
Чл. 64
Длъжностни лица, които не предоставят информация по чл. 60а, ал. 3, подлежат на глоба от 500 до 1500 лв. При повторно нарушение глобата е от 1500 до 3000 лв. Също така, ако не се изпълнят указанията по чл. 60а, ал. 5, т. 1, глобата е от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 1500 до 4500 лв.
Чл. 64а
Чл. 64а от Закона за електронното управление предвижда наказания за нарушения на закона. Длъжностно лице, което извърши или допусне нарушение, ще бъде глобено с 500 до 1500 лв. Лица, осъществяващи публични функции (юридически лица или еднолични търговци), ще получат имуществена санкция от 1500 до 15 000 лв. Същата санкция важи и за организации, предоставящи обществени услуги, които извършат или допуснат нарушения.
Чл. 64б
Чл. 64б от Закона за електронното управление предвижда наказания за лица и юридически лица, които не изпълнят задължителни предписания или разпореждания. Физическите лица, които не изпълнят предписание по чл. 59б, ал. 1, т. 1 или разпореждане по чл. 7и, подлежат на глоба от 500 до 1500 лв. Юридическите лица и едноличните търговци, които не спазят същите задължения, ще бъдат санкционирани с имуществена санкция от 1500 до 15 000 лв.
Чл. 65 и Допълнителни разпоредби
Законът за електронното управление регламентира установяването на нарушения и издаването на наказателни постановления от министъра на електронното управление или оправомощени лица. Актовете за нарушения се съставят от определени длъжностни лица. Законът определя и различни термини, свързани с електронното управление, като "административен орган", "електронен документ" и "информационна система". Включва разпоредби относно административните услуги, предоставяни по електронен път, и задълженията на административните органи за привеждане на системите си в съответствие с новите изисквания. Законът е приет на 31 май 2007 г. и е многократно изменян и допълван, последно през 2023 г.
§1
Тези разпоредби определят ключови термини и концепции, свързани с електронното управление в България, включително определения за административни органи, услуги, електронни документи и информационни системи. Законът цели да уреди правните основи за предоставяне на електронни административни услуги и да осигури ефективност и сигурност в управлението. Определя се също така значението на различни технологии и концепции, като електронна идентификация, сигурност на информацията и архитектура на електронното управление.
§2
Параграф §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за електронното управление уточнява, че наредбите, свързани с различни членове от закона, се приемат по предложение на министъра на електронното управление. Тези изменения са в сила от 19.09.2023 г. и предходни дати, като последните изменения са извършени през 2023 г.
§ 3
В § 3 от Закона за администрацията се въвеждат изменения в допълнителната разпоредба. Създава се нова точка 3, която дефинира "вътрешна административна услуга" като услуга, предоставяна от един административен орган на друг. Досегашните точки 3 и 4 стават съответно точки 4 и 5.
§5
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е отговорен за прегледа на информационните системи в администрациите. Той трябва да предостави препоръки относно сертификацията на системите за съответствие с изискванията на закона и внедряването на нови системи. Срокът за извършване на този преглед е 6 месеца след обнародването на подзаконовите актове, свързани с прилагането на закона.
§ 6
Административните органи трябва да адаптират своите информационни системи, за да отговарят на изискванията на Закона за електронното управление и на препоръките на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Този процес трябва да бъде завършен в срок от една година след обнародването на закона.
§8
Параграф 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронното управление определя, че изпълнението на закона е възложено на министъра на електронното управление. Законът е приет на 31 май 2007 г. от 40-то Народно събрание и е официално удостоверен с печата на Народното събрание. Допълнителните разпоредби, свързани с измененията и допълненията на закона, са обнародвани в Държавен вестник, брой 82 от 2009 г. и влизат в сила от 16.10.2009 г.
§5
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за електронното управление предвижда замяна на определени наименования, свързани с Министерството на държавната администрация и административната реформа, с новите наименования на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Конкретно, се заменят титлите на министъра и на Министерството, както и на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения с новите наименования, свързани с транспорта и информационните технологии.
§7
Законът за електронното управление влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение на Закона за електронното управление, обнародван в бр. 20 от 2013 г.
§6 от Закона за електронното управление
Параграф §6 от Закона за електронното управление указва, че разпоредбите на закона се прилагат за информационни системи, които са разработени или в процес на разработка към момента на влизане в сила на закона. Сертификатите за оперативна съвместимост и информационна сигурност, издадени преди влизането в сила на закона, запазват своето действие.
§ 121
Законът за електронното управление влиза в сила на 1 юли 2014 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила в различни дати: § 3, 4 и 37 - в сила от деня на обнародване; други параграфи - от 1 октомври 2014 г.
§ 29
Законът за електронното управление влиза в сила на 15 април 2016 г., с изключения за различни членове, които влизат в сила на по-късни дати. Член 39 влиза в сила на 1 юли 2017 г., с изключение на централните органи за покупки, за които влиза в сила на 1 януари 2017 г. Член 40 е разделен на алинеи, като част от тях влизат в сила на 1 юли 2017 г., а друга част на 1 януари 2020 г. Член 41 и член 59 също имат определени дати за влизане в сила. Член 67 и член 97 имат различни дати, а параграфи 26 и 27 влизат в сила от деня на обнародването на закона.
§ 6
Законът за електронното управление влиза в сила 6 месеца след обнародването му, с изключение на определени членове и алинеи, които влизат в сила по различни срокове: 7 месеца, 1 година и 18 месеца след обнародването. Член 22, ал. 1, т. 3 влиза в сила от 1 април 2017 г. Законът за изменение и допълнение на Закона за електронното управление е обнародван в Държавен вестник, брой 50 от 2016 г. и влиза в сила от 01.07.2016 г.
§46
С §46 от Закона за електронното управление се закрива Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи". Всички активи, пасиви и архиви на агенцията преминават към Държавна агенция "Електронно управление". Министерският съвет е задължен да приеме правилници за организацията и дейността на новата агенция и на Държавно предприятие "Единен системен оператор" в срок от три месеца. До приемането на правилниците, функциите на електронното управление ще се изпълняват от министъра на транспорта. Трудовите правоотношения на служителите от закритата агенция, свързани с електронното управление, преминават към новата агенция, а останалите служители ще имат урегулирани отношения по Кодекса на труда и Закона за държавния служител.
§47
Председателят на Държавната агенция "Електронно управление" е задължен да извърши инвентаризация и одит на всички информационни ресурси в администрациите в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона.
§59
Параграф §59 от Закона за електронното управление предвижда, че в случай на липса на технологична възможност за автоматично подаване на данни, срокът за изпълнение е две години от влизането в сила на закона. В този период данните могат да се изискват и изпращат като електронен документ с неструктурирано съдържание или да се предоставят на хартиен носител.
§ 60
Законът за електронното управление влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 15 влиза в сила от 1 януари 2018 г., а параграфи 18, т. 2 и 3 влизат в сила от 1 юни 2017 г. Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за електронното управление са обнародвани в ДВ, бр. 62 от 2016 г. и влизат в сила от 01.07.2016 г.
§20
Законът за електронното управление влиза в сила на 1 януари 2017 г. Допълнителни разпоредби са включени в Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, който е обнародван в Държавен вестник, брой 94 от 2019 г. и влиза в сила на 29.11.2019 г.
§40
Законът за електронното управление въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2016/2102, касаеща достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на обществения сектор. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 94 от 2019 г. и влизат в сила от 29.11.2019 г.
§45
Параграф §45 от Закона за електронното управление определя, че системната интеграция се извършва от "Информационно обслужване" - АД, което е публичен възложител само за дейности по чл. 7с. Министерският съвет трябва да определи административните органи, които ще възлагат системната интеграция в срок до два месеца след влизането в сила на закона. Освен това, разпоредбите на Закона за обществените поръчки не се прилагат за "Информационно обслужване" - АД при възлагане на доставки, услуги и строителство, свързани с договори, сключени преди 29 ноември 2019 г., както и за договори с процедури, открити преди тази дата.
§46
Параграф §46 определя изключения от изискванията за достъпност на съдържанието на интернет страниците и мобилните приложения. Тези изключения важат за файлови формати на документи, публикувани до 23 септември 2018 г., медийно съдържание с определено времетраене, публикувано до 23 септември 2020 г., съдържание на интранет и екстранет, достъпно само за ограничен кръг лица и публикувано до 23 септември 2019 г., както и архивирано съдържание, което не е актуализирано след 23 септември 2019 г.
§47
Лицата, посочени в чл. 1, ал. 1 и 2, са задължени да осигурят достъпност на съдържанието по чл. 58в на интернет страниците и мобилните приложения в определени срокове. За сайтовете, създадени след 23 септември 2018 г., срокът е 6 месеца от влизането в сила на закона. За сайтовете, създадени преди тази дата, срокът е до 23 септември 2020 г., а за мобилните приложения - до 23 септември 2021 г. Първият доклад по чл. 60б, ал. 2 трябва да бъде публикуван до 1 септември 2022 г. и да обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 22 декември 2021 г.
§ 48
Законът за електронното управление влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 10, който влиза в сила от 1 януари 2021 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за закона за изменение и допълнение на закона за обществените поръчки, обнародван в ДВ, бр. 102 от 2019 г., и влиза в сила от 29.11.2019 г.
§63
Законът за електронното управление влиза в сила на 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 61 и 62. Параграф 61 влиза в сила от 29 ноември 2019 г., а параграф 62 влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван в ДВ, бр. 85 от 2020 г. и влиза в сила от 02.10.2020 г.
§ 13
Законът за електронното управление влиза в сила на 1 януари 2021 г., с изключения: параграфи 1, 3, § 4, т. 1 и § 10 влизат в сила на 1 ноември 2020 г.; параграф 2, § 4, т. 2 и § 11 и 12 влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, обнародвани в ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.
Параграф §9
Съгласно параграф 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронното управление, термините "Държавна агенция 'Електронно управление'" и "агенцията" ще бъдат заменени с "Министерство на електронното управление". Освен това, длъжностите и заглавията, свързани с председателя на Държавната агенция 'Електронно управление', ще бъдат заменени с "министър на електронното управление". Тези изменения влизат в сила от 22.02.2022 г.
§10
Съгласно параграф 10 от Преходните и Заключителни разпоредби, всички подзаконови нормативни актове, издадени преди влизането в сила на Закона за електронното управление, остават в сила, освен ако противоречат на новия закон. Освен това, подзаконовите актове, свързани с прилагането на закона, трябва да бъдат приведени в съответствие с него в срок от три месеца след влизането му в сила.
§11
Държавна агенция "Електронно управление" се закрива, а Министерският съвет създава ликвидационна комисия, която в срок от три месеца уредява всички отношения, свързани със закриването на агенцията. Това включва разпореждане с активите, пасивите и трудовите отношения на служителите. Правомощията на председателя и заместник-председателите на агенцията се прекратяват от датата на влизане в сила на закона. До изменението на устройствения правилник на Министерството на електронното управление, правомощията на министъра на транспорта и съобщенията в областта на информационните технологии остават непроменени.
§29
Законът за електронното управление влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби, свързани с бюджета на Република България за 2023 г., са обнародвани в брой 66 от 2023 г. и влизат в сила от 01.01.2023 г.
§ 46
Законът за електронното управление влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключения за различни параграфи, които влизат в сила на различни дати, вариращи от 1 юли 2023 г. до 1 януари 2024 г. Най-ранните разпоредби, като параграф 1, ал. 3 и 5, § 25, ал. 3 - 7, § 27 и 28, влизат в сила от 1 август 2023 г., докато параграф 32 влиза в сила от 1 януари на втората година след преброяването на населението през 2021 г. Заключителните разпоредби относно изменението и допълнението на закона са обнародвани в Държавен вестник, брой 80 от 2023 г., и влизат в сила от 19.09.2023 г.
Параграф §27
С параграф 27 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за електронното управление, който влиза в сила на 31.03.2024 г., се предвижда министърът на електронното управление да предложи механизъм за определяне на размера на компенсациите по чл. 45, ал. 2 от Закона за публичните финанси. Тези компенсации са свързани с предоставянето на административни услуги от общините по електронен път, при които таксите са намалени съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2.
§39
Административните органи са задължени да приведат образците на заявленията за административни услуги в съответствие с изискванията на чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона.
§40
Административните органи са задължени да приведат регистрите, които водят, в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление. Срокът за изпълнение на това задължение е до 31 март 2025 г., като графикът за привеждане на регистрите трябва да бъде приет с постановление на Министерския съвет до 31 октомври 2023 г.
§ 42
Законът за електронното управление влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които ще влязат в сила на 31 март 2024 г. Тези разпоредби включват § 4, § 5 относно чл. 4а, ал. 2, § 17 относно чл. 26а, ал. 5 и 6, § 21, 27, 29 и § 34, т. 1, буква "в". Законът се основава на релевантни актове от Европейското законодателство, включително директиви и регламенти, свързани с достъпността на уебсайтовете и сигурността на мрежите.
