НАРЕДБА № 6 ОТ 12 ЮНИ 1995 Г. ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ЧУЖДИ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя правилата, които следва да се спазват при транскрипцията и правописа на чужди географски имена, когато те се изписват на български език. Целта е да се установи единен стандарт за употребата на тези имена в българския език.
Чл. 2
Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за транскрипция на чужди географски имена на български език. Чл. 2 от наредбата уточнява, че с правилата се определят начините за предаване на чужди звукове и буквени съчетания в съответствие с нормите на съвременния български книжовен език.
Чл. 3
Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя задължителни правила за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език. Тези правила важат за юридически и физически лица, които извършват транскрипция при превод на чужда литература, при изготвяне на нормативни актове и документи, в международната кореспонденция, в издателската дейност, в средствата за масово осведомяване, в образованието и в картографията.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 6 предвижда, че при предаването на чуждите географски имена на български език се използват основно принципите на транскрипцията. В редки случаи е допустимо да се прилагат транслитерация и превод. При това, трябва да се спазват традиционните форми на чуждите имена, характерни за българския език.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 6 предвижда, че при транскрипцията на чуждите географски имена, специфичните звукове от чуждите езици трябва да се предават с най-близките български звукове. Това включва отворени, затворени, дълги, кратки и двойни гласни, както и придихателни и двойни съгласни.
Чл. 6
Чл. 6 определя принципите за транскрипция на чужди географски имена на български език. В параграф 1 се посочва, че чуждоезиковата редукция не се отразява при транскрипцията, а се прилага принципът за графемната близост. В параграф 2 се уточнява, че нееднотипната редукция на чужди гласни трябва да се отрази при транскрипцията.
Чл. 7
Чл. 7 от наредбата определя правилата за предаване на мекостта на съгласните при транскрипция на чужди географски имена на български. Мекостта се обозначава с "я" пред "а", "ю" пред "у" и "ь/й" пред "о". При "е" и "и", както и в краесловие и в средата на името, мекостта не се отразява. Също така, мекостта на шушкавите съгласни "ж", "ч" и "ш" се запазва.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя как се отбелязва йотацията на гласните в чужди географски имена, използвани на български език. Според параграф 1, йотацията се обозначава с "я", "ю" и "й". Параграф 2 уточнява, че йотацията не се отбелязва пред гласните "и" и "е" в руски и сърбохърватски географски имена.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 6 указва правилата за предаване на сонорните съгласни "р" и "л" в позиция между съгласни на български език. Според чл. 9, ал. 1, тези съгласни се предават в съответствие с правилото за групите "ър/ъл (ръ/лъ)". В ал. 2 се уточнява, че пред краесловни "р" и "л", които се намират след съгласна (с изключение на сонорните съгласни), при транскрипцията на български се пише "ъ".
Чл. 10
Член 10 от Наредба № 6 предвижда, че при транскрипцията на чуждите географски имена на български език трябва да се запази звучността или беззвучността на съгласните. Това означава, че при превод на имената, звучността на съгласните в оригиналния език трябва да бъде отразена в българската транскрипция, за да се запази автентичността на звука.
Чл. 11
Член 11 от Наредба № 6 указва, че съгласни, които не се произнасят в чуждите географски имена, не се предават при транскрипцията им на български език. Това означава, че при преобразуването на чужди имена в българска форма, е необходимо да се игнорират съгласните, които не се чуват в оригиналното произношение.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 6 определя правилата за предаване на чужди сложни и съставни географски имена на български език. Чуждите имена могат да се предават слято или разделно, в зависимост от оригиналния правопис. В съставните имена не се използват тирета, освен в сложни наименования, съставени от независими имена. Апострофът се запазва, когато замества изпусната гласна в служебна дума.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 6 определя правилата за писане на чужди географски имена на български. Отделните самостойни думи в съставните имена се пишат с главна буква, независимо от значението им в чуждия език. Средисловните служебни думи, като предлози и съюзи, се пишат с малка буква. Членната форма, ако е в началото на името, се пише с главна буква.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 6 определя правилата за транскрипция и правопис на географски имена на български език. Номенклатурните термини, като град, село, езеро и река, се транскрибират, освен ако произлизат от славянски езици с близки термини. Ако терминът не е част от географското име, той се превежда. Географски термини като океан, море и планина се превеждат по традиция, а когато се използват като прилагателни, се приспособяват към българската морфология. Не се образуват прилагателни от съставни географски имена.
Чл. 15
Наредбата определя правилата за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език. Според чл. 15: (1) Традиционните имена на известни географски обекти, които имат утвърдени български съответствия, се запазват. (2) Някои неточно възприети имена могат да се предават според съвременната им форма. (3) Традиционните имена се заменят, ако географските обекти в съответната страна са получили нови имена. (4) При официални препоръки традиционните имена се заменят с транскрибирани оригинални форми. (5) Запазват се утвърдените имена в преводна или полупреведена форма. (6) Прилагателните в съставни географски имена винаги се превеждат.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за транскрипция на френските гласни на български. Основните правила включват: 1) игнориране на характеристиката за отвореност и затвореност; 2) носовостта се отбелязва с 'm' или 'n' в оригиналния правопис; 3) учлененото 'е' между съгласни се транскрибира с 'ьо'; 4) гласната 'u' се транскрибира като 'ю'; 5) пред 'm' или 'n' гласната 'е' се транскрибира с 'а'.
Чл. 17
Чл. 17 определя правилата за транскрипция на френски географски имена на български език. Буквени съчетания и дифтонги имат специфични правила за предаване, например: "eu" и "oeu" се предават с "йо" или "ьо" в зависимост от позицията, "ieu" и "yeu" с "ио", "ailleu" с "айо", "oi" с "оа", "oy" с "оа" или "оай" в зависимост от контекста, а краесловното "-ia" се предава с "-ия". Съчетанието "ill" има различни предавания в зависимост от следващата гласна.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя как да се отбелязва йотацията на гласните в чужди френски географски имена на български език. Според наредбата, 'я' се използва пред 'а', 'йе' пред 'е' и 'йо' пред 'о'. Примери: Aillant-sur-Tholon - Аян сюр Толон, Ayen - Айен, Yonne - Йон.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. предвижда, че гласните, които не се произнасят във френските географски имена, не се изписват при транскрипцията на български. Примери за това са: Saо^nе - Сон, Annecy - Анси, Enghien - Анген.
Чл. 20
Наредбата определя правилата за транскрипция на френски географски имена на български език. Звучността на френските съгласни се запазва, а мекостта на съгласната 'n' се предава с различни графични съчетания. При краесловни 'l' и 'r' се добавя 'ъ', освен ако са предхождани от сонорна съгласна. Непроизнасящи се съгласни не се изписват.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя, че правописът на сложните и съставните френски географски имена трябва да отговаря на изискванията на чл. 12. Примери за транскрипция на френски географски имена включват: Montreal - Монреал, Boulogne-sur-Mer - Булон сюр Мер, Basses-Alpes - Ба-з-Алп, Languedoc-Roussillon - Лангедок-Русийон, Sables d'Olonne - Сабъл д'Олон, Aix-en-Provence - Екс ан Прованс, La Baule - Ла Бол.
Чл. 22
Според Чл. 22 от Наредба № 6 от 12 юни 1995 г., ударението във френските географски имена винаги пада върху последната сричка. Изключение правят имената, посочени в Чл. 20, ал. 3, при които ударението е на предпоследната сричка.
Чл. 23
Чл. 23 от наредбата предвижда, че номенклатурните географски термини се предават в съответствие с изискванията на чл. 14. Примери за транскрипция включват: Lac de Morat - Лак дьо Мора, Rivier-au-Bouleau - Ривиер о Було, Ile de Pilier - Ил дьо Пилие, Collines de Normandie - Нормандски хълмове, Plaine-de-la-Sao^nе - Сонска равнина, Golf de Saint-Malo - залив Сен Мало.
Чл. 24
Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език. Чл. 24 посочва, че традиционни имена като Франция, Париж, Марсилия и Хавър се запазват в своята фонетична транскрипция (например Франс, Пари, Марсей, Льо Авър).
Чл. 25
Член 25 от Наредба № 6 определя правилата за транскрипция на испанските гласни на български език. Испанските гласни се предават на български според тяхното произношение, като се дават примери за различни географски имена. Двойните гласни, включително тези, получени от разделянето на еднакви гласни с немия графически белег 'h', също се предават като двойни.
Чл. 26
Наредбата определя правилата за предаване на испанските дифтонги в географските имена на български. Дифтонгите "ia", "ie", "io", "iu", "ai", "ei", "oi", "ui", "уа", "уе", "уо" и "yu" се предават с конкретни български графеми. В краесловие дифтонгът "-ia" се предава с "-ия". Забранено е предаването на "уа" и "yu" с "йа" и "йу".
Чл. 27
Наредба № 6 определя правилата за транскрипция на испански географски имена на български език. Основните правила включват: 1) "с" се предава като "к" пред "а", "о", "u" и като "с" пред "е", "i"; 2) "ch" се предава с "ч"; 3) "g" се предава като "г" пред "а", "о", "u" и като "х" пред "е", "i"; 4) "h" не се отбелязва; 5) мекостта на "ll" и "n~" се предава с "я", "ьо", "ю" само пред "а", "о", "u"; 6) "х" се предава с "кс" между гласни или в края на дума, и със "с" пред съгласна; 7) "z" се предава със "с"; 8) двойни съгласни не се отразяват, освен в специфични случаи.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за предаване на буквените съчетания в испанските географски имена на български език. Специфичните съчетания и техните български еквиваленти са: 'gua' - 'гуа', 'gue' - 'ге', 'gui' - 'ги', 'gu.e' - 'гуе', 'gu.i' - 'гуи', 'que' - 'ке', 'qui' - 'ки', 'ahi' - 'ай'. Примери за правилата включват: Guadarama - Гуадарама, Guerrero - Гереро, Guijo - Гихо и др.
Чл. 29
В наредбата се указва правилото за поставяне на ударение в испанските географски имена, което зависи от окончанието на имената. Ударението пада върху предпоследната сричка, когато името завършва на гласна или на 'n' и 's', и върху последната сричка, когато завършва на други съгласни. Изключенията от правилото се обозначават с графическо ударение.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя, че правописът на сложните и съставните испански географски имена на български език трябва да следва изискванията на чл. 12. Примери за трансформация включват: Trespaderne - Треспадерне, Chamartin de la Rosa - Чамартин де ла Роса, Fernan Nun~es - Фернан Нунес, Aldea del Rey - Алдеа дел Рей, Carbonero el Mayor - Карбонеро ел Майор, Higuera la Real - Игера ла Реал, El Pino - Ел Пино, La Vera - Ла Вера, Los Arcos - Лос Аркос.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 6 указва, че номенклатурните географски термини трябва да се предават в съответствие с изискванията на чл. 14. Примери за транскрипция включват: Rio Blanco - Рио Бланко, Punta Mala - Пунта Мала, Cordillera Cantabrica - Кантабрийски планини, Islas Baleares - Балеарски острови, Cabo de Santa Pela - нос Санта Пела, Golfo de San Jorge - залив Сан Хорхе, Isla del Faro - остров Фаро.
Чл. 32
Чл. 32 от наредбата предвижда, че традиционни имена като Испания, Хондурас, Еквадор, Парагвай и Гватемала се запазват в техния оригинален вид, с указаните фонетични транскрипции. Тези имена не се променят при употреба на български език.
Чл. 33
Наредба № 6 определя правилата за транскрипция на италиански географски имена на български език. Италианските гласни "a", "e", "i", "o", "u" се предават съответно с "а", "е", "и", "о", "у". Съчетанието "еа" в края на думата остава непроменено. Гласната "i" в дифтонгите образува различни комбинации в зависимост от позицията и съседните гласни. Например, "ia" се предава с "я" в началото и "ия" след съгласна, "ie" с "йе" в началото и "ие" след съгласна, и т.н. Графичният знак "j" следва правилата за полугласната "i".
Чл. 34
Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за транскрипция на италиански географски имена на български език. Основните правила включват: 1) Транскрипция на италианските съгласни с български съответствия; 2) Нямата буква 'h' не се транскрибира; 3) Двойни съгласни се предават с един знак; 4) Специфични правила за транскрипция на съгласни пред гласни; 5) Различни правила за съчетания с 'c', 'g', 's', 'z', 'gn' и 'gl'; 6) Правила за предаване на мекостта на съгласните. Всяко правило е придружено с примери за илюстрация на правилната транскрипция.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за правопис на сложни и съставни италиански географски имена на български език. За служебните думи в средисловие и употребата на апостроф се спазват указанията от чл. 12 и 13. Примери за правилен правопис включват: Montalto - Монталто, Col di Lana - Кол ди Лана, Sant'Agata - Сант'Агата, Montopoli in Val d'Arno - Монтополи ин Вал д'Арно.
Чл. 36
Според Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език, ударението в италианския език трябва да се отбелязва задължително, само когато пада върху последната гласна. Например, името "Scurtabo" се транскрибира като "Скуртабо".
Чл. 37
Номенклатурните географски имена на чужди езикови образци трябва да се предават на български език, следвайки указанията на чл. 14 от наредбата. Примери за предаване на имена включват: Lago di Como - Лаго ди Комо, Strato di Messina - Месински проток, Mar Ionio - Йонийско море.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. предвижда, че традиционни географски имена, като Рим, Неапол, Генуа, Флоренция и Голям Сан Бернардо, се запазват в оригиналната си форма на български език. Тези имена имат определени фонетични транскрипции, които също са посочени в текста.
Чл. 39
Чл. 39 определя правилата за предаване на немските гласни на български език. Дължината на гласните не се отразява, като кратките и дългите гласни имат свои специфични транскрипции. Лабиализуваните гласни "o" и "u" се предават с "йо" и "ю" в началото на името и след гласна, и с "ьо" и "ю" след съгласна. Гласната "е" след "o" и "u" не се транскрибира, освен в случаи, когато е сричкообразуваща.
Чл. 40
Наредбата определя правилата за транскрипция на немски географски имена на български език. Буквените съчетания "ai", "ay", "ei" и "ey" се транскрибират с "ай". Съчетанието "au" се предава с "ау", а "a.u", "eu", "oi" и "oy" се транскрибират с "ой".
Чл. 41
Наредбата определя правилата за транскрипция на чужди географски имена на български език. Буквата "с" се транскрибира с "к" пред "а", "о" или съгласна и с "ц" пред "е". Буквата "h" се транскрибира с "х" само в началото. Буквата "s" се предава със "з" в началото пред гласна и в средата между две гласни, а в останалите случаи - със "с". Буквата "Ѓ" се транскрибира с "с". Буквата "v" се предава с "ф" в началото пред гласна и понякога в средисловие, а в останалите случаи - с "в". Буквата "w" винаги се транскрибира с "в". Буквата "х" се предава с "кс", а "z" с "ц".
Чл. 42
Член 42 от Наредба № 6 указва, че двойните съгласни в чуждите географски имена се предават като единични в българския език, освен в случаите, когато те са на морфемна граница. Примери: Dobbertin се предава като Добертин, а Norddorf като Норддорф.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 6 указва правилата за транскрипция на съгласната 'j' в зависимост от следващата гласна. Съгласно наредбата: 1. 'ja' се транскрибира с 'я'; 2. 'ja.' и 'je' се транскрибира с 'йе' само в началото на името и след гласна, но не след съгласна; 3. 'ju', 'ju.' и 'jui' се транскрибира с 'ю'.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 6 определя правилата за транскрипция на характерни буквени съчетания от немски език на български. Правилата включват: 1. "ig" - предава се с "иг"; 2. "dt" - с "т"; 3. "ck" - с "к"; 4. "ch" - с "к" в началото и с "х" след гласна; 5. "chs" - с "кс"; 6. "ph" - с "ф"; 7. "rh" и "th" - съответно с "р" и "т"; 8. "sp" и "st" - с "шп" и "щ" в началото; 9. "sch" - с "ш"; 10. "tz" - с "ц"; 11. "tsch", "tzsch" и "zsch" - с "ч".
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя, че правописът на сложните и съставните немски географски имена трябва да съответства на изискванията на чл. 12. Примери за транскрипция включват: Goldberg - Голдберг, Neugraben - Нойграбен, Oberharz - Оберхарц, Saale-Elster-Kanal - канал Зале-Елстер, Havel-Elbe - Хафел-Елбе.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. указва, че началните и средисловните служебни думи трябва да се пишат в съответствие с изискванията на чл. 13. Примери за транскрипция на служебни думи включват: 'Unter den Linden' - 'Унтер ден Линден', 'Am Tiefen Graben' - 'Ам Тифен Грабен', 'In der Aue' - 'Ин дер Ауе'.
Чл. 47
Номенклатурните географски термини се предават на български език съгласно изискванията на чл. 14 от Наредбата. Примери за транскрипция включват: Arnstadt - Арнщат, Hermsdorf - Хермсдорф, Drewensee - Древензе, Fellberg - Фелберг и др.
Чл. 48
Чл. 48 от наредбата указва, че традиционни имена, като Германия, Дрезден, Шлезвиг и Рейн, се запазват в оригиналния им вид. Тези имена са част от правилата за транскрипция и правопис на чужди географски имена, които са установени в наредбата.
Чл. 49
Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за транскрипция и правопис на полските гласни на български език. Правилата се прилагат само за полски звукове, които не присъстват в българския. Носовките 'a#' и 'e#' се предават с 'он' и 'ен', освен пред 'b' и 'р', където са 'ом' и 'ем'. Удареното 'о#' се предава в зависимост от позицията, а 'у' се предава с 'и'. Йотацията, отбелязана с 'j', се предава с 'я', 'йе', 'йо' или 'ю' в зависимост от следващата буква. Краесловното '-ia' се предава с 'я', освен в определени чужди имена, където остава '-ия'.
Чл. 50
Наредбата определя правилата за транскрипция на полските съгласни на български език. Буквата 'с' се предава като 'ц', с изключение на 'i', когато става 'ч'. Буквата 's' се предава като 'с', освен пред 'i', когато е 'ш'. Буквата 'z' се предава като 'з', с изключение на 'i', когато става 'ж'. Диакритични знаци променят звуковата стойност на буквите. Мекостта на съгласните 'l' и 'n' се отбелязва с допълнителни знаци. Двойните съгласни се опростяват, а специфични буквени съчетания имат свои правила за транскрипция. При струпване на съгласни се вмъква 'ъ' за улеснение на произнасянето.
Чл. 51
В полския език ударението е строго фиксирано и винаги пада на предпоследната сричка. Примери за географски имена с такова ударение са: Базанов, Джембово, Жешов, Шлихтингова и др.
Чл. 52
Сложните и съставните полски географски имена се пишат в съответствие с изискванията на чл. 12 от Наредба № 6. Служебните частици в имената се изписват с малка буква, докато основните имена се пишат с главна буква. Примери: Mszana Dolna - Мшана Долна, Pio#trkow Tribunalski - Пьотърков Трибуналски и др.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № 6 предвижда, че номенклатурните географски термини трябва да се предават на български език в съответствие с изискванията на чл. 14. Примери за това включват: "Morze Bal#tyckie" - "Балтийско море", "Zalew Gdan#ski" - "Гдански залив", "Ro#wina Tucholska" - "Тухолска равнина", "Kasprowy Wierch" - "Каспров връх".
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № 6 предвижда, че традиционни географски имена като Полша, Лодз, Освиенцим и Силезия се запазват в оригиналната им форма на български език. Това важи за имена, които имат установена фонетична транскрипция. Глава осма от наредбата съдържа правила за транскрипция и правопис на английските географски имена.
Чл. 55
Наредбата определя правила за транскрипция и правопис на английските географски имена на български език. Правилата са общоанглийски и не отчитат регионалните разновидности на английския. Те важат за географски имена от Великобритания, САЩ, Австралия, Канада, Южна Африка и други държави с официален английски език. При наличие на две различни транскрипции, предпочита се формата, най-близка до писмената форма на изходния език.
Чл. 56
Наредбата определя правилата за транскрипция на английски географски имена на български език. Кратките и дългите английски гласни не се маркират, с примери за кратки (например: Liverpool - Ливърпул) и дълги гласни (например: East River - Ист Ривър). Изключение се прави за дългата гласна 'i' в едносрични и сложносъставни имена (например: Leeds - Лийдс). Неударените гласни се редуцират, като 'е', 'о', 'u' и 'ou' се предават с 'ъ' (например: Coventry - Ковънтри), а 'а' се запазва (например: Cleveland - Кливланд). Неудареното 'i' се предава с 'и' (например: Ealing - Илинг), но имена като Yorkshire се транскрибират с 'ъ' (Йоркшър).
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № 6 определя правилата за предаване на английските двугласни звуци на български език. Според наредбата, различни графемни съответствия се транскрибират по специфичен начин: с 'ай' за 'i', 'y', 'ei' в отворена сричка; с 'ей' за 'a', 'ai', 'ay', 'ea'; с 'оу' за 'o', 'ow', 'oa' в определени позиции; с 'ау' за 'ou' и 'ow' в затворена сричка; с 'ой' за 'oi', 'oy', 'eu'; с 'еъ' за 'are', 'air', 'aha', 'ear', 'ey', 'ei'; с 'иъ' за 'ier', 'ere', 'eer', 'ea', 'ear', 'ia', 'eu'; и с опростеното 'о' и 'у' за 'оъ' и 'уъ'.
Чл. 58
Наредбата определя правилата за транскрипция на английски тригласни на български език. Специфицирани са три основни графемни съответствия: 1. "айъ" за "ia", "ire", "yre", "ie", "ya", "oir"; 2. "ауъ" за "ower", "owell", "owar"; 3. "оиъ" за "oya", "aweyr".
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба № 6 определя правилата за транскрипция на полугласните 'й' и 'w' в чужди географски имена на български език. Полугласната 'й' се предава в зависимост от следващата гласна: пред 'а', 'о', 'u' се предава с 'я', 'йо', 'ьо', 'ю'. Не се допуска изписването на 'йа' и 'йу'. Йотацията на 'е' и редуцираната 'ъ' се отбелязват в определени позиции. Чуждоезичното 'ia' се предава с 'ия'. Полугласната 'w' се предава с 'у' в съчетания, а при 'wu' се прилага 'нулева' транскрипция, допускаща дублетна форма с 'в'.
Чл. 60
Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за транскрипция на чужди географски имена на български език. Съгласните "b", "d", "f", "h", "k", "l", "m", "n", "p", "s", "t", "v" и "z" се предават с българските имена "б", "д", "ф", "х", "к", "л", "м", "н", "п", "с", "т", "в" и "з". Съгласната "с" се транскрибира в зависимост от следващата буква, а "th" се предава с "т" и "д". Съгласната "r" винаги се предава с "р", а "l" - с "л". Веларният назал "ng" се предава с "нг", двойните съгласни се опростяват, а краесловните съгласни се транслитират без озвучаване.
Чл. 61
Наредбата определя правилата за правопис на сложни и съставни английски географски имена на български език, като изискванията за транскрипция са в съответствие с чл. 13. Примери за транскрипция включват Нюпорт, Портланд, Лос Анджелес и Ню Йорк. Дублетните форми на имена, като Кейп Таун и Кейптаун, се изписват в зависимост от оригиналното им изписване. При предаването на притежателния падеж, апострофът не се записва на български.
Чл. 62
Чл. 62 от Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя, че самостойните, средисловните служебни думи и членните форми в английските географски имена трябва да се изписват на български в съответствие с изискванията на чл. 14. Примери за транскрипция включват: Milton Grove - Милтън Гроув, Alice Springs - Алис Спрингс, Stratford-upon-Avon - Стратфорд ъпон Ейвън, The Pass - Дъ Пас.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № 6 определя, че номенклатурните географски термини трябва да се предават съгласно изискванията на чл. 15. Примери за транскрипция включват: Loch Ness - Лох Нес, Red River - Ред Ривър, Long Lake - Лонг Лейк, Holly Island - Холи Айланд, Mississipi River - река Мисисипи, Guernsey Islands - Гърнзи Айландс, Shetland Islands - Шетландски острови, Irish Sea - Ирландско море, Saint George's Channel - проток Сейнт Джордж.
Чл. 64
Наредбата определя правилата за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език. Според чл. 64, традиционните имена, като Лондон и Вашингтон, запазват своите фонетични форми, докато за вторични обекти, като Ню Лъндън, се използват фонетични адаптации.
Чл. 65
Чл. 65 от Наредба № 6 определя правилата за транскрипция на руски гласни на български език. Гласната "е." се предава с "йо", "ьо" или "о" в зависимост от позицията. Звукът "ы" се предава с "и", а "э" с "е". Изговорът на "е" като "йе" не се отразява, както и специфичният изговор на неударени "о" и "е". Двойните гласни се запазват, когато принадлежат към различни съставки на имената.
Чл. 66
Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за транскрипция на руски географски имена на български език. При предаване на съгласните се запазват определени звукови особености, като "г" остава непроменено, "щ" се транскрибира като "шч", а мекостта на съгласните не се отразява. Двойните съгласни се опростяват, с изключение на двойни "н" или "с" на морфемна граница. При съгласни "р" и "л" следва вмъкване на "ъ" преди тях в определени позиции.
Чл. 67
Наредбата определя правилата за транскрипция на руски географски имена на български език. Буквените съчетания "шт" се предават с "щ". Съчетанията "ье", "ье.", "ьи", "ью" и "ья" се предават съответно с "е", "ьо", "и", "ю" и "я". Твърдият разделителен знак "ъ" на морфемна граница не се транскрибира.
Чл. 68
Наредбата определя правилата за транскрипция на руските географски имена на български език, които включват: 1) запазване на представките "ис-", "рас-" и "бес-" в оригиналния им вид пред беззвучни съгласни; 2) запазване на наставката "-ск-" независимо от предхождащата буква; 3) запазване на пълните окончания на прилагателните; 4) предаване на падежните форми в именителна форма.
Чл. 69
Наредбата определя правилата за правопис на сложни и съставни руски географски имена на български език. Според чл. 69, правописът трябва да съответства на изискванията на чл. 13 и 14. Тирето в съставните имена се запазва само при равностойни съставки, а съставни имена с кратко прилагателно и тире се пишат слято.
Чл. 70
Наредбата определя правилата за предаване на номенклатурни географски имена на български език. Член 70 уточнява, че номенклатурните географски имена се предават съобразно изискванията на чл. 15. Имената, които нямат точно съответствие в българския език, като лиман, коса и лагуна, запазват оригиналната си форма. Руски географски термини с точно съответствие в българския език се превеждат и прилагателните им се адаптират към българската морфология.
Чл. 71
Чл. 71 от наредбата определя, че правилата за транскрипция и правопис на чужди географски имена се прилагат за северния нидерландски език, говорен в Нидерландия, и южния нидерландски език, говорен в северната част на Белгия (Фландрия).
Чл. 72
Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за транскрипция на нидерландските географски имена на български език. При транскрипцията не се взема предвид дължината на гласните. Кратките гласни "а", "е", "и", "о" и "u" се транскрибират съответно с "а", "е", "и", "о" и "ьо", а в начална позиция "u" с "йо". Дългите гласни, отбелязвани с удвояване или съчетаване с "е", се предават опростено: "аа" с "а", "ае" с "е", "ее" с "е", "ie" с "и", "ое" с "у", "оо" с "о" и "uu" с "ю".
Чл. 73
Наредбата определя правилата за транскрипция на дифтонгите в нидерландските географски имена на български език. Конкретно, дифтонгите "aai", "au", "auw", "eeuw", "ei", "ieuw", "ij", "oei", "ooi", "ou", "ouw" и "ui" се транскрибират в българския език като "ай", "ау/оу", "ау", "еу", "ей", "ю", "ей", "уй", "ой", "ау", "ау" и "ой". Примери за транскрибирани имена включват: Ааigem - Айгем, Spaubeg - Спаубек, Maurik - Моурик и други.
Чл. 74
Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правила за транскрипция на нидерландски географски имена на български език, които включват: 1. Съгласната 'g' се предава с 'г', независимо от произношението; 2. Съгласната 'h' се транскрибира с 'х'; 3. Съгласните 'v' и 'w' се предават с 'в'; 4. Съгласната 'z' се предава с 'з'.
Чл. 75
Чл. 75 от наредбата указва, че назалната фонема 'ng' се транслитерира при предаването на нидерландските географски имена. Примери за това са: Groningen, което се транскрибира като Гронинген, и Vlissingen, което се транскрибира като Влисинген.
Чл. 76
Съгласно Чл. 76 от Наредба № 6, съчетанието 'sch' се транскрибира на български език като 'сх', освен в края на думата, където се предава като 'с'. Примери: Schelde - Схелде, Den Bosch - Ден Бос.
Чл. 77
В нидерландския език ударението винаги пада върху първата сричка. В многосрични думи освен главното ударение, което е на първата сричка, може да се среща и вторично ударение.
Чл. 78
Чл. 78 определя правилата за транскрипция на нидерландски географски имена на български език. Сложните и съставните имена се транскрибират според чл. 12; самостойните и служебните думи - според чл. 13; номенклатурните термини - според чл. 14. Традиционните имена се предават в съответствие с чл. 15, като не е разрешена замяната на името на града Антверпен с неговия франкофонски вариант Анверс.
Чл. 79
Чл. 79 определя правилата за транскрипция и правопис на норвежките гласни на български език. Основни правила включват: 1) не се отбелязва дължината на гласните; 2) гласната "е" в неударена позиция се предава с "е"; 3) гласната "о" се транскрибира с "о" в затворена сричка и с "у" в неударена отворена сричка; 4) гласната "u" се предава с "ю" в отворена ударена сричка и с "у" в затворена сричка; 5) широкото отворено "е" се отбелязва с "ае"; 6) буквата "а?" се предава с "о"; 7) буквата "_" се предава с "ьо" или "йо"; 8) гласната "у" се предава като "ю".
Чл. 80
Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за транскрипция на норвежки географски имена на български език. Дифтонгите се предават в съответствие с тяхното произношение: 'ai', 'ei', и 'аеi' като 'ай'; 'еу' като 'ей'; 'au' като 'ау'; 'oi', 'oy', 'а?i' и 'а?у' като 'ой'; '_у' като 'ьой' или 'йой' в зависимост от позицията. При наличие на гласна 'а' след дифтонг, 'йа' се предава с 'я'. Краесловното 'ia' се предава с 'ия'.
Чл. 81
Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за транскрипция на норвежки географски имена на български език. Чл. 81 описва как се предават съгласните, като: 1) "с" се транскрибира като "к" пред "а", "о", "u" и съгласна, и като "с" пред "е", "i", "y" и "ае"; 2) "h" се предава като "х", но не се транскрибира пред "j" и "v"; 3) "k" пред "е", "i", "j" и "у" се предава като "х".
Чл. 82
В наредба № 6 от 12 юни 1995 г. се указва, че двойните съгласни в норвежките географски имена се предават на български език опростено, с една съгласна, освен ако съгласните не принадлежат към различни съставки на името. Примери: Flikkeig се предава като Фликайг, Fannrem - Фанрем, Heggland - Хеглан, Ribbestadnes - Рибестанес, а Bjelland - Беллан.
Чл. 83
Наредбата определя правилата за предаване на характерните за норвежки език групи съгласни на български. Основните правила включват: 1. Групите "rd", "rl", "rn" и "rt" се предават с "д", "л", "н" и "т", а в краесловие "rd" с "р". 2. Съчетанието "nd" се предава с "н" в краесловие и на морфемна граница, освен ако съгласните принадлежат на различни съставки. 3. Съчетанията "rs", "sj", "skj" и "sk" се транскрибират с "ш". 4. Съчетанията "ds" и "ts" се предават с "с". 5. "ld" в края на имената се транскрибира с "л", освен ако съгласните принадлежат на различни съставки. 6. Съчетанието "tj" се предава с "х". 7. "eg" и "g" се транскрибират като дифтонга "ай". 8. "jer (gjer)" се произнася и транскрибира като "яр".
Чл. 84
Наредбата определя правилата за транскрипция на норвежките географски имена на български език. Йотацията, обозначавана с буквите 'j' и 'g', се предава по следния начин: пред 'а' с 'я', пред 'о' с 'ьо' или 'йо', и пред 'у' с 'ю'. Например, 'Engjane' се транскрибира като 'Еняне'. Йотация на 'е' се допуска само в начална позиция, докато пред 'и' йотацията не се отбелязва.
Чл. 85
Чл. 85 от Наредба № 6 определя как да се предават на български определени норвежки съществителни имена, като "stad", "berget", "fjellet", "landet", "sundet" и "vatnet". Според произношението, на български те се записват без краесловните "д" и "т". Примери за транскрипция включват: Brekkstad - Брекста, Bolstadd_yri - Болстадьойри, Eidslandet - Айслане и др.
Чл. 86
В норвежкия език ударението винаги пада на първата сричка, съгласно Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език.
Чл. 87
Чл. 87 от Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за правопис на сложни и съставни норвежки географски имена на български език. Тези имена трябва да отговарят на изискванията на чл. 12 и 13 от същата наредба. Примери за транскрипция включват: Kong Johans Bre - Конг Йоханс Бре, Fyrst Alberts Topp - Фюрст Албертс Топ, Colesdalen - Колесдален, Dunderbukta - Дюнербукта.
Чл. 88
Чл. 88 от наредбата указва, че номенклатурните термини в норвежките географски имена се предават в съответствие с изискванията на чл. 14. Примери за транскрипция на норвежки географски имена включват: Austad - Ауста, Brydal - Брюдал, Varekvarre - Варекваре, Kapp Mitra - нос Митра.
Чл. 89
Наредбата определя правила за предаване на шведските гласни на български език, включително как да се транскрибират дължината и произношението на гласните. Основните правила включват: 1. Дължината на гласните 'a', 'e', 'i' и 'у' не се маркира. 2. Гласната 'о' в отворена сричка се предава с 'у', а в затворена - с 'о'. 3. Гласната 'u' се предава с 'ю' в отворена и с 'у' в затворена сричка. 4. Буквата 'а?' се транскрибира като 'о'. 5. Буквата 'а.' се предава с 'е'. 6. Буквата 'о.' се предава с 'йо' или 'ьо', в зависимост от контекста.
Чл. 90
Наредба № 6 определя правилата за транскрипция на шведски географски имена на български език. Основните правила включват: 1) съгласната 'с' пред 'е', 'i', 'y', 'а.' и 'о.' се предава с 'с', а в останалите случаи с 'к'; 2) 'g' се транскрибира като 'й' пред 'е' и 'о', 'ю' пред 'у', 'и' след 'r' и 'l', а в останалите случаи с 'г'; 3) 'k' пред 'e', 'i', 'y', 'а.' и 'о.' се предава като 'ш', в останалите случаи - 'к'; 4) 'q' се транскрибира с 'к'; 5) 'v' и 'w' се предават с 'в'; 6) 'х' с 'кс'; 7) 'z' с 'с'.
Чл. 91
Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за транскрипция на чужди географски имена на български език, като акцентира на употребата на буквата "j" за обозначаване на йотацията на гласните. Основните правила включват: 1. "j" се транскрибира с "й" пред "е" и "о" в началото на името или след гласна; 2. Пред "е" след съгласна йотацията не се отбелязва, а пред "о" се предава с "ьо"; 3. Пред "а" и "у" в началото на името или след гласна "j" се транскрибира с "я" и "ю", като не се допуска изписването на "йа" и "йу".
Чл. 92
Наредбата установява правила за транскрипция на характерни за шведски език буквени съчетания на български. Съчетанията 'dj', 'gj', 'hj' и 'lj' в начална позиция се предават с 'й' и следващи гласни, а 'rs' се предава с 'рш'. Съчетанията 'sk', 'sj', 'skj', 'stj', 'sch' и 'si' се предават с 'ш'. Съчетанието 'tj' също се предава с 'ш'. Суфиксът '-tion' се предава с '-шун'.
Чл. 93
Двойните съгласни в чужди географски имена се предават опростено, освен ако не принадлежат на различни съставки на името. Например, Gunnarskog става Гунарскуг, Veddige - Ведиге, Sparreholm - Спарехолм, но Vа.nnа.s остава Веннес.
Чл. 94
При транскрипцията на шведски географски имена на български език, съгласно Наредба № 6 от 12 юни 1995 г., се запазва мекостта на шушкавите съгласни. Това правило е установено в член 94 от наредбата.
Чл. 95
Съгласно Наредба № 6 от 12 юни 1995 г., ударението в шведските географски имена обикновено пада върху първата сричка. При сложни съставни имена, всяка нова основа получава вторично ударение. Примери за това са имената Ветланда, Стокхолм и Елйхулт.
Чл. 96
Чл. 96 от Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя, че правописът на сложните и съставни шведски географски имена следва изискванията на чл. 12. Примери за транскрипция включват: Stora Alvaret - Стура Алварет, Norra Dellen - Нора Делен, Norrland - Норланд, Erdforsen - Ердфоршен.
Чл. 97
В член 97 от Наредба № 6 се указва, че номенклатурните географски термини в шведските географски имена трябва да се предават на български език в съответствие с изискванията на член 14. Примери за транскрипция включват: Fridafors - Фридафорш, Gripenberg - Грипенбери, Grebbestad - Гребестад, Gо.ta kanal - канал Йота и други.
Чл. 98
Чл. 98 от наредбата предвижда, че традиционни географски имена, като Швеция и Гьотеборг, запазват своята форма при транскрипция на български език. Освен това, наредбата включва правила за транскрипция и правопис на унгарските географски имена, добавени в нова редакция през 1999 година.
Чл. 99
Наредбата определя правилата за предаване на унгарски географски имена на български език. Основните правила включват: 1) кратката и дългата унгарска гласна 'a' се предават с 'а'; 2) дългата гласна 'e#' се предава с 'е'; 3) дължината на гласните 'i#', 'o#', 'u#' не се отразява; 4) двойни гласни се предават само ако са в различни съставки на сложни имена; 5) кратките и дългите гласни 'o.' и 'u.' се предават с 'йо', 'ю' или 'ьо', 'ю' в зависимост от контекста.
Чл. 100
Наредбата определя правила за транскрипция на унгарски географски имена на български език. Основните правила включват: 1) не се отразява дължината на съгласните, с изключение на морфемната граница; 2) унгарските палатални съгласни "gy", "ny" и "ty" се предават с "дя", "ня", "тя" пред определени гласни; 3) в средисловие и краесловие "gy", "ny" и "ty" се предават като "д", "н" и "т"; 4) стойността на "у" е "и", когато не е част от определени буквосъчетания; 5) съгласните "c", "h", "s" и "z" се предават с "ц", "х", "ш" и "з".
Чл. 101
Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за транскрипция и правопис на унгарски географски имена на български език. Унгарската съгласна "j" се предава с "й". Съчетанията "ja" се предават с "я", "jo" с "ьо" или "йо", "ju" с "ю", а "je" с "йе" в определени позиции. Съчетанието "ji" се предава само с "и". Примери за транскрипция включват: Abauyvar - Абауйвар, Baja - Бая, Tokaji - Токай.
Чл. 102
Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за транскрипция и правопис на унгарски географски имена на български език. Буквените съчетания 'cs', 'ly', 'sz' и 'zs' се предават с определени български букви: 'cs' - с 'ч', 'ly' - с 'й' или 'я', 'sz' - с 'с', 'zs' - с 'ж'. Примери за всяко съчетание са дадени, за да илюстрират правилата на транскрипцията.
Чл. 103
Според Наредба № 6 от 12 юни 1995 г., ударението в унгарските географски имена винаги пада върху първата сричка.
Чл. 104
Чл. 104 от Наредба № 6 указва, че сложните и съставните географски имена трябва да се предават слято или разделно, в зависимост от оригиналния правопис. При полуслято писане тиретата се запазват само в сложните имена, съставени от самостоятелни имена. Отделните самостойни думи в чуждите съставни географски имена се пишат с главна буква, независимо от значението им в чуждия език. Примерите включват: Дунауйварош, Фюзешдярмат, Добого Кьо и др.
Чл. 105
Чл. 105 от наредбата указва, че номенклатурните географски термини, част от географското име, се транскрибират, докато преводът се прилага само за части, записани полуслято или отделно. Примери за транскрипция включват: Dunau#jva#ros - Дунауйварош, Somosko'u#jfalu - Шомошкьоуйфалу, Szent Miha#ly-hegy - планина Сент Михай и други.
Чл. 106
Чл. 106 определя, че гръцките географски имена, съгласно препоръките на Групата на експертите по стандартизация на географските имена към ООН, трябва да се изписват на латиница по приетата от ООН система за предаване на гръцките букви. Правилата важат и за гръцките географски имена в Кипър.
Чл. 107
Наредбата определя правилата за транскрипция на гръцки гласни на български език, като всяка гласна от гръцкия се предава с конкретна българска буква в зависимост от нейното произношение. Гласните [a], [е], [i], [o] и [u] се транскрибират съответно с 'а', 'е', 'и', 'о' и 'у', с примери за географски имена, показващи правилното им изписване на български.
Чл. 108
Чл. 108 от наредбата определя правилата за транскрипция на двугласни, изписвани на гръцки език, на латиница и български език. Двугласните 'av' и 'ev' се предават на български като 'ав' и 'ев' пред звучни съгласни и гласни, и като 'аф' и 'еф' пред беззвучни съгласни. Примери: 'Psevdas' става 'Псевдас', а 'Naftilos' става 'Нафтилос'.
Чл. 109
Наредбата определя правилата за транскрипция на гръцки географски имена на български език. Дифтонгите се предават по специфични правила, разделени на низходящи и възходящи. Низходящите дифтонги, състоящи се от гласен звук и йот, имат конкретни съответствия на латински и български. Възходящите дифтонги, състоящи се от йот и гласна, също имат определени буквени съответствия. При предаване на дифтонгите в краесловие се взема предвид гръцкото словообразуване и се налагат паралелни окончания в зависимост от ударението. Гръцките окончания се запазват в българския език, а типичните гръцки окончания също остават непроменени.
Чл. 110
Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за транскрипция на гръцки географски имена на български език, като всяка гръцка съгласна се предава в съответствие с нейното произношение и правилата на съвременния български книжовен език. Примери за предаване на съгласните включват: 'в' за 'вита', 'г' за 'гама', 'д' за 'делта', 'з' за 'зита', 'т' за 'тита', 'к' за 'капа', 'л' за 'ламбда', 'м' за 'ми', 'н' за 'ни', 'кс' за 'кси', 'п' за 'пи', 'р' за 'ро', 'с' за 'сигма', 'т' за 'таф', 'ф' за 'фи', 'х' за 'хи', и 'пс' за 'пси'.
Чл. 111
Според Чл. 111 от Наредба № 6 от 12 юни 1995 г., двойните съгласни в гръцките географски имена се предават на български език опростено, като се изписва само една съгласна. Изключение правят редки случаи, в които се запазват и двете съгласни, когато те имат смислоразличителна функция. Пример за това е името Kissousa, което се предава като Кисуса.
Чл. 112
Наредба № 6 от 12 юни 1995 г. определя правилата за транскрипция на гръцки географски имена на български език. Основните правила включват: 1) 'gk' в начална позиция се предава с 'г'; 2) 'ng', 'nk' и 'nx' в средисловие се предават с 'нг', 'г' и 'нх' съответно; 3) 'mp' се предава с 'б' в начална позиция и 'мб', 'мп' или 'б' в средисловие; 4) 'nt' в начална позиция се предава с 'д', а в средисловие - с 'нд' или 'нт'; 5) 'ts' се предава с 'ц'; 6) 'tz' се предава с 'дз'.
Чл. 113
Номенклатурните географски термини се предават съобразно изискванията на чл. 14 от наредбата. Примери за транскрипция включват: Егейски острови (Aigaioi nisoi), Голямо Преспанско езеро (Megali Prespa), Коринтски залив (Korinthiakos kolpos).
Чл. 114
Наредбата определя правилата за транскрипция и правопис на географски имена от различни езици на български. Чл. 114 посочва, че традиционните гръцки географски имена се предават на български език, като се следват изискванията на чл. 15. Примери за гръцки имена и техните български аналози включват: Ипирос - Епир, Пелопонисос - Пелопонес, Едеса - Воден, Тесалоники - Солун, Касторя - Костур, Серес - Сяр, Дендрохори - Дъмбени.
Чл. 115
Наредбата определя правилата за транскрипция на исландски географски имена на български език. Гласните се предават без значение от дължината им, а ударените гласни се транскрибирани в съответствие с произношението. Например, гласната 'a' се предава с 'а', 'e' с 'е', 'i' с 'и', 'o' с 'о', 'u' с 'ю' или 'у' в зависимост от контекста, 'y#' с 'и', а 'o.' с 'йо' или 'ьо'.
Чл. 116
Наредбата определя правила за транскрипция на исландски географски имена на български език, като се акцентира на специфичните особености на исландските съгласни. Беззвучността на съгласните "b" и "d" се предава с "п" и "т" в определени позиции, а съгласните "p - b", "t - d", "c - ..", "k - g" се предават с "п", "т", "х", "к". Съгласната "f" има различни предавания в зависимост от позицията в думата. Съгласната "g" има специфични правила за произношение и предаване, а "h" и "j" се предават с "х" и "й". Правилата включват и особености при произношението на съгласната "P".
Чл. 117
Чл. 117 от Наредба № 6 определя правилата за предаване на двойни съгласни в исландския език при транскрипция на географски имена на български език. Двойните съгласни имат специфична функция: те определят преградните звукове (издиханни или неиздиханни) и наличието или отсъствието на преградни звуци. Например, 'kk' се предава като 'хк', 'pp' - като 'хп', а 'll' - с 'тл' или 'тъл' в зависимост от контекста. В някои случаи двойните съгласни имат смислоразличителна роля, като 'nn' се предава като 'тн' в окончания и с едно 'н' в корена на думата. Подобно е положението и с 'mm' и 'ss'.
Чл. 118
Член 118 от Наредба № 6 указва как да се транскрибират характерните за исландския език диграфи на български език, без да се отчита дължината им. Диграфите "ae", "au", "ei" и "еу" се предават с определени буквосъчетания: "ae" с "ай", "au" с "йой" или "ьой", "ei" с "ей", а "еу" също с "ей". Примери за дълги и кратки транскрипции са предоставени за всяко от тези буквосъчетания.
Чл. 119
Наредбата определя правилата за транскрипция на исландските географски имена на български език в зависимост от произношението им. Буквените съчетания се предават по следния начин: 'kk', 'kl', 'kn' - 'хк', 'хкл', 'хкн'; 'll' - 'тл' пред гласна и 'тъл' пред съгласна; 'pp', 'pl', 'pn' - 'хп', 'хпл', 'хпн'; 'rl', 'rn' - 'ртл', 'ртн' пред гласна и 'ртъл', 'ртън' в краесловие; 'tt', 'tl', 'tn' - 'хт', 'хтл', 'хтн' пред гласна и с еров придатък пред съгласна и в краесловие.
Чл. 120
В исландския език ударението по правило пада върху първата сричка. В сложни думи, които често се срещат при географските имена, освен главното ударение на първата сричка, има и второстепенно ударение, което пада на първата сричка от втората съставка на думата. Примери за това са: Бре#хтингсщ`адир, Ща#фх`олт, Х`апнарфь`ордюр, Гютълф`ос, Т`ингв`етлир, Бо#люнгав`ик.
Чл. 121
Съгласно чл. 121 от Наредба № 6, сложните и съставните географски имена се предават на български език в съответствие с оригиналния им правопис, като могат да се пишат слято или разделно. Между частите на съставните имена не се използват тирета, освен в сложните названия, съставени от самостоятелни имена. Самостойните думи се пишат с главна буква, а служебните средисловни думи с малка буква.
Чл. 122
Наредбата регламентира транскрипцията на номенклатурни географски термини, когато те са част от географското име, например 'Vatnajo.kull' се транскрибира като 'Вахтнайокутъл'. Тя е издадена на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство и във връзка с Постановление № 83 на Министерския съвет от 27 април 1993 г. Указанията за прилагането на наредбата се дават от министъра на териториалното развитие и строителството или от определен от него заместник-министър.
§2
Параграф §2 определя, че указанията по прилагането на наредбата се дават от министъра на териториалното развитие и строителството или от определен от него заместник-министър. В бележка под линия се посочва, че поради особености на кирилизиращите програми, някои символи с диакритични знаци са заменени с алтернативни символи. В текста са описани и специфични символи, използвани за обозначаване на ударение и други фонетични знаци за определени букви.
