ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИТЕ УДОСТОВЕРИТЕЛНИ УСЛУГИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 85 ОТ 2017 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Не се прилага за сделки, изискващи квалифицирана писмена форма, и когато правното значение на документа е от значение.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги определя електронното изявление като словесно изявление, представено в цифрова форма, използваща общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Освен словесна информация, електронното изявление може да включва и несловесна информация.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги определя електронния документ като такъв, който отговаря на определението в Регламент (ЕС) № 910/2014. Писмената форма на документ се счита за спазена, ако е съставен електронен документ, който съдържа електронно изявление.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона определя авторството и титуляра на електронното изявление. Авторът е физическото лице, което извършва изявлението, а титулярят е лицето, от името на което се извършва електронното изявление. Тези определения са важни за правната валидност и отговорността при електронни комуникации.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги определя, че адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по закон е задължено да получава електронни изявления, или лице, което може да се счита, че е дало недвусмислено съгласие за получаване на изявления в електронна форма.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги определя ролята на посредника при електронното изявление. Посредникът е лице, което по възлагане на титуляря, автора или адресата изпраща, получава, записва или съхранява електронни изявления. Той е длъжен да разполага с подходящо оборудване, квалифициран персонал, да осигурява точност на времето и източника на предаваните изявления, да използва надеждни системи за съхранение и да съхранява информацията за срок от една година. Посредникът носи отговорност за вреди, причинени от неизпълнение на задълженията си.
Чл. 7
Титулярят на електронното изявление носи риска от грешки при предаването му, освен ако адресатът не е проявил дължима грижа. Получаването на електронното изявление трябва да бъде потвърдено.
Чл. 8
Член 8 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги указва, че потвърждаването на получаването на електронно изявление не е задължително, за да се счита, че то е получено от адресата, освен ако страните не са уговорили друго. При уговорка за потвърждаване, ако не е посочен срок, то трябва да бъде извършено в разумен срок. Потвърждаването не удостоверява съдържанието на електронното изявление.
Чл. 9
Според Чл. 9 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронното изявление се счита за изпратено в момента на постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора. Това означава, че моментът на получаване на електронното изявление е свързан с факта на неговото записване в такава система, а не с времето, когато авторът е направил изявлението.
Чл. 10
Електронното изявление се счита за получено в момента на постъпването му в указаната от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна система, то изявлението се счита за получено, когато постъпи в която и да е информационна система на адресата. В случай, че адресатът няма информационна система, изявлението се счита за получено, когато адресатът го изтегли от информационната система, в която е постъпило. При уговорено потвърждаване, изявлението е получено с изпращането на потвърждение от адресата.
Чл. 11
Според чл. 11 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, адресатът на електронното изявление се счита, че е узнал съдържанието му в разумен срок след получаването му. Това означава, че има предвиден срок, в който адресатът трябва да се запознае с информацията, получена по електронен път.
Чл. 12
Чл. 12 определя как се счита, че електронното изявление е изпратено и получено. Изявлението се смята за изпратено в мястото на дейност на титуляря и за получено в мястото на дейност на адресата. При наличие на повече от едно място на дейност, се взема предвид това, което е в най-тясна връзка с изявлението. В случай че титулярят или адресатът нямат място на дейност, се взима предвид постоянното им местопребиваване.
Чл. 13
Член 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги определя видовете електронни подписи, като електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис, съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014. Правната сила на електронния и усъвършенствания електронен подпис е равностойна на саморъчния подпис, ако страните са се уговорили.
Чл. 14
Член 14 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, който предвижда условия или процедура за оспорване на електронния подпис, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 85 от 2017 г. Това означава, че разпоредбите относно оспорването на електронния подпис вече не са в сила.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е отменен с ДВ, бр. 85 от 2017 г. Законът включва разпоредби относно електронните удостоверителни услуги и квалифицирания електронен подпис. Глава трета от закона е посветена на квалифицирания електронен подпис и съдържа общи положения, свързани с него.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона определя електронните удостоверителни услуги, които са свързани с удостоверителните услуги по Регламент (ЕС) № 910/2014. В текста се споменава и за устройствата, които създават квалифициран електронен подпис и квалифициран електронен печат, както и измененията, които са направени в закона през 2010 и 2017 г.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги определя условията за удостоверяване на съответствието на устройствата за създаване на квалифициран електронен подпис и печат с изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014. Акредитацията на лицата, които удостоверяват съответствието, се извършва от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", която също така води публичен регистър на акредитираните лица и сертифицираните устройства. Уведомления до Европейската комисия се извършват от агенцията относно акредитацията и сертифицирането, които следват делегираните актове на Комисията.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги забранява на лица, различни от титуляря или създателя, достъпа до определени данни. Забраненият достъп обхваща: данните за създаване на електронния подпис, електронния печат и електронния времеви печат; данните за автентичност на уебсайт; данните, свързани с електронна препоръчана поща.
Чл. 18а
Чл. 18а от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги определя, че лицето, което е титуляр на електронен подпис, не може да оспори авторството на електронен документ, ако документът е изпратен чрез автоматизирана система или е създаден от упълномощено лице. Тази разпоредба не важи, ако адресатът е получил уведомление, че документът не е от титуляра, или ако адресатът не е положил дължимата грижа.
Чл. 19
Чл. 19 определя доставчика на удостоверителни услуги като лице, което отговаря на определението в Регламент (ЕС) № 910/2014. Втората алинея е отменена. Третата алинея уточнява, че доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги е лице, което изпълнява публични функции.
Чл. 20
Доставчиците на удостоверителни услуги трябва да спазват специфични изисквания, които гарантират сигурността и надеждността на предоставяните услуги. Тези изисквания включват необходимостта от техническа и организационна защита на данните, спазване на стандартите за качество и осигуряване на адекватна защита на личните данни на потребителите. Допълнително, доставчиците трябва да бъдат сертифицирани и да поддържат необходимите документи и записи, удостоверяващи спазването на законовите изисквания.
Чл. 21
Доставчиците на удостоверителни услуги са задължени да спазват изискванията за сигурност, определени в Регламент (ЕС) № 910/2014. Те трябва да съхраняват информация за срок от 10 години, дори след преустановяване на дейността, и не могат да използват събраната информация за други цели. Размерът на финансовите средства и застраховката за покритие на вреди се определя от Министерския съвет по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията.
Чл. 22
Член 22 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 85 от 2017 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с отношенията с титуляря, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 23
Отношенията между доставчика на удостоверителни услуги и титуляря се уреждат с договор, съгласно Чл. 23 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Прекратяването на дейността на доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги е отделен аспект, който изисква допълнително разглеждане.
Чл. 23а
Чл. 23а от закона определя, че прекратяването на дейността на доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги се урежда с наредба, приета по чл. 21, ал. 5. Раздел III от закона се отнася до квалифицирани удостоверения и удостоверения за квалифициран електронен подпис, които са важни за удостоверяване на идентичността при електронни транзакции.
Чл. 24
Член 24 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е отменен с обнародването на ДВ, бр. 85 от 2017 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с издаването на удостоверение, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 25
Доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава квалифицирано удостоверение по искане на титуляря, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014. Титулярят може да направи възражение по съдържанието на удостоверението в тридневен срок след публикуването му в регистъра. При наличие на грешки или непълноти, доставчикът е задължен да ги отстрани незабавно и да издаде ново удостоверение без заплащане, освен ако грешките са причинени от неверни данни. Ако не е направено възражение, съдържанието на удостоверението се счита за прието.
Чл. 25а
Титулярят на удостоверението е задължен да уведомява доставчика на удостоверителни услуги за всяка промяна в обстоятелствата, посочени в удостоверението. Промените не могат да бъдат противопоставени на трети лица, които действат добросъвестно.
Чл. 26
Доставчикът на удостоверителни услуги може да спре действието на удостоверение за до 48 часа при основателно съмнение. Той е длъжен да го спре и по искане на титуляря или на лице, което знае за нарушения на сигурността. Комисията за регулиране на съобщенията може да задължи доставчика да спре удостоверението при непосредствена опасност. Доставчикът уведомява титуляря незабавно и спирането се вписва в списък на прекратените удостоверения. Действието на удостоверението се възобновява след изтичане на срока на спиране или по искане на титуляря, след удостоверяване на причината за спирането.
Чл. 27
Действието на удостоверението може да бъде прекратено в следните случаи: изтичане на срока, смърт или поставяне под запрещение на доставчика на удостоверителни услуги, прекратяване на юридическото лице на доставчика без прехвърляне на дейността, смърт или поставяне под запрещение на титуляря, прекратяване на юридическото лице на титуляря. Доставчикът е длъжен да прекрати удостоверението по искане на титуляря след удостоверяване на самоличността му, както и когато установи, че удостоверението е издадено на база неверни данни.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги регламентира задълженията на доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги относно воденето на електронен регистър. В него се публикуват удостоверенията, издадени от доставчика, както и списък на прекратените удостоверения. Достъпът до регистъра не може да бъде ограничаван освен по искане на титуляря, и само за неговото удостоверение.
Чл. 29
Доставчикът на удостоверителни услуги носи отговорност за щети, причинени умишлено или поради небрежност на физически или юридически лица, в случай на неизпълнение на задълженията си, съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014. Отговорността на автора и титуляря към трети лица е също регламентирана.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е отменен с измененията в ДВ, бр. 85 от 2017 г. Това означава, че предходните разпоредби, касаещи отговорността на титуляря към доставчика на удостоверителни услуги, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги постановява, че титулярят носи отговорност пред доставчика на удостоверителни услуги, ако предостави неверни данни или премълчи важна информация, свързана със съдържанието или издаването на удостоверението. Раздел V от закона се отнася до надзора и регулирането, като в него се споменава и правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията.
Чл. 32
Чл. 32 определя правомощията и функциите на Комисията за регулиране на съобщенията в контекста на електронните удостоверителни услуги. Комисията е национален надзорен орган, който предоставя квалифициран статут на доставчиците на удостоверителни услуги и има право на достъп до контролируеми обекти, проверка на документи и изискване на информация за осъществяване на контрол. Тя също така поддържа доверителни списъци на доставчиците на удостоверителни услуги и може да участва в съвместни разследвания.
Чл. 32а
Чл. 32а определя правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията да спира дейността на доставчици на удостоверителни услуги при нарушения на закона. Решението за спиране може да бъде обжалвано, но обжалването не спира изпълнението му. Глава четвърта от закона се отнася до акредитацията и контрола на органите за оценяване на съответствието, с изменения от 2010 и 2017 година.
Чл. 33
Член 33 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги предвижда, че оценяването на съответствието на дейността на доставчиците на квалифицирани електронни удостоверителни услуги с изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 се извършва от акредитирани органи по оценяване на съответствието. Членът е изменен с ДВ, бр. 85 от 2017 г.
Чл. 34
Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" извършва акредитация на органи за оценка на съответствието съгласно Закона за националната акредитация. Акредитацията се извършва при условия и по ред, определени от закона, и включва издаване на сертификат за акредитация и вписване на акредитираните органи в регистър. Агенцията може да акредитира органи, които са преминали партньорска оценка съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008 или от международни организации по акредитация.
Чл. 35
Член 35 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е отменен с изменение, обнародвано в ДВ, бр. 85 от 2017 г. Предишните изменения на члена са влизали в сила на 05.02.2002 г. и 01.07.2011 г. и касаят акредитацията на доставчиците на удостоверителни услуги.
Чл. 36
Член 36 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, който е бил изменен и след това отменен, се отнася до процедурата за заличаване на регистрацията. Този член е бил в сила до 01.07.2011 г., след което е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 85 от 2017 г.
Чл. 37
Член 37 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 100 от 2010 г. и е в сила от 01.07.2011 г. Този член е свързан с прекратяването на дейността на доставчик на удостоверителни услуги, но не съдържа актуална информация след отмяната си.
Чл. 37а
Член 37а от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, който е бил в сила до 2017 г., предвиждаше съществуването на регистър на доставчиците на удостоверителни услуги. Този член е отменен с изменения в закона, публикувани в Държавен вестник, брой 85 от 2017 г.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е отменен с изменение, обнародвано в ДВ, бр. 85 от 2017 г. Предходната версия на члена е била в сила до 01.07.2011 г. и е касаела държавни такси.
Чл. 39
Член 39 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 85 от 2017 г. Удостоверенията за време, въведени с изменения в ДВ, брой 100 от 2010 г., влизат в сила от 01.07.2011 г.
Чл. 40
Чл. 40 от закона, който е отменен с изменения от 2017 г., предвижда задължение за държавата и общините да приемат и издават електронни документи. Тази глава подчертава значението на електронния документ и квалифицирания електронен подпис в административните процедури.
Чл. 41
Член 41 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е отменен с ДВ, бр. 100 от 2010 г., и не е в сила от 01.07.2011 г. Следователно, разпоредбите относно съхраняването на електронни документи, които преди това са били описани в този член, не са валидни.
Чл. 42
Чл. 42 от закона задължава държавните органи и органите на местното самоуправление да съхраняват електронните документи в сроковете, определени от нормативните актове. В допълнение, в закона е предвидена глава, която се занимава с защитата на личните данни и задълженията, произтичащи от нея.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги регламентира защитата на личните данни, събирани от доставчиците на удостоверителни услуги. Личните данни трябва да се събират само в необходимия обем за издаване и поддържане на удостоверенията и могат да бъдат събирани само лично от лицето или с негово изрично съгласие. Събраните данни не могат да се използват за други цели освен посочените, освен ако не е получено изрично съгласие или ако законът позволява.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, който е бил изменен и след това отменен, предвижда административнонаказателни разпоредби. Този член е бил в сила до 01.07.2011 г. и след това е отменен с измененията от ДВ, бр. 85 от 2017 г.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги предвижда глоби от 1000 до 50 000 лв. за физически лица, които извършат определени нарушения, свързани с електронни документи и удостоверителни услуги. За юридически лица и еднолични търговци глобите варират от 5000 до 100 000 лв. Списъкът на нарушенията включва неспазване на разпоредби от закона и Регламент (ЕС) № 910/2014.
Чл. 46
Законът регламентира съставянето на актове за констатирани нарушения от лица, упълномощени от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, и издаването на наказателни постановления. Съставителите на актове имат право да изземват и задържат доказателства, свързани с нарушенията. Законът определя и понятието 'квалифицирана писмена форма', което включва допълнителни изисквания за писменост. Включени са и разпоредби за акредитация на доставчици на удостоверителни услуги и за признаване на удостоверения за електронен подпис. Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му.
§1
Законът определя "квалифицирана писмена форма" като форма, при която се изискват допълнителни условия за действителност на изявлението, включително нотариална заверка, саморъчно изписване и участие на свидетели. Някои разпоредби са отменени с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 85 от 2017 г.
§2 от Преходни и Заключителни разпоредби
В Закона за далекосъобщенията се добавя нова алинея 4 в чл. 22, която предвижда, че Държавната комисия по далекосъобщения регистрира и контролира дейността по предоставяне на удостоверителни услуги, свързани с електронния подпис, по ред, определен със закон.
§5
Изпълнението на закона е възложено на Министерския съвет и Комисията за регулиране на съобщенията. Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 22 март 2001 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията са обнародвани в Държавен вестник, брой 112 от 2001 г., и влизат в сила от 05.02.2002 г.
§ 78
В параграф 78, алинея 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис се указва, че навсякъде, където в закона се споменава "Държавната комисия по далекосъобщения", трябва да се замени с "Комисията за регулиране на съобщенията". Това изменение е в сила след публикуването му в Държавен вестник, брой 85 от 2017 година.
§ 80
Законът влиза в сила 37 дни след обнародването му, с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 51, 52, т. 1 и 3, § 53 и 54 влизат в сила от 1 май 2001 г.; параграфи 72, 73, ал. 3 и § 75 влизат в сила от деня на обнародването; параграфи 6, т. 2 и 3, § 7, § 10, т. 1, буква "в", § 41-47, § 63-67 и т. 1 на § 68 влизат в сила от 12 септември 2002 г.; § 48, разпоредбата на чл. 104, ал. 2 влиза в сила от 1 октомври 2002 г. Платените такси преди влизането в сила на разпоредбата по ал. 1, т. 1 не се преизчисляват, досъбират или връщат.
§142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Част от разпоредбите, касаещи обжалването по съдебен ред и замяната на термини, влизат в сила от 1 март 2007 г. и 1 януари 2007 г. Параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на закона.
§ 56
Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването. Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за електронния документ и електронния подпис, които са обнародвани на 21.12.2010 г.
§40
Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги въвежда изискванията на Директива 1999/93/ЕО, касаеща правната рамка за електронните подписи, и е изменен с Регламент (ЕО) № 1137/2008. Преходните и заключителни разпоредби от закона за изменение и допълнение на този закон са обнародвани в Държавен вестник, брой 100 от 2010 г., и влизат в сила от 21.12.2010 г.
§41
Регистрираните от Комисията за регулиране на съобщенията доставчици на удостоверителни услуги автоматично се считат за акредитирани съгласно новия закон. Комисията служебно вписва необходимите данни за акредитацията на доставчиците, регистрирани преди влизането в сила на закона.
§ 42
Параграф 42 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги гласи, че всички удостоверения за усъвършенстван и универсален електронен подпис, издадени преди влизането в сила на закона, ще бъдат приравнени на удостоверения за квалифициран електронен подпис.
§54
Законът влиза в сила от 1 юли 2011 г. с изключение на разпоредбата на § 31 относно чл. 38, ал. 4, която влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се представят преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Закона за българските лични документи, който е обнародван през 2016 г. и влиза в сила от 01.10.2020 г., с последващи изменения през 2017 г. и 2019 г.
§21
Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги влиза в сила от 1 октомври 2020 г., освен определени параграфи, които влизат в сила от момента на обнародването им в 'Държавен вестник'.
§39
Параграф 39 от закона предвижда мерки за прилагане на Регламент (ЕС) № 910/2014, който се отнася до електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции. Регламентът отменя Директива 1999/93/ЕО. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона.
§41
Съгласно параграф §41 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, органите на изпълнителната власт и местното самоуправление имат 9-месечен срок от влизането в сила на закона, за да приведат издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с новите разпоредби на закона.
§ 80
Параграф 80 от преходните разпоредби определя, че измененията в чл. 27, ал. 1, т. 6, съгласно параграф 22, влизат в сила от 1 януари 2018 г. Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение на закона, касаещ преминаването през територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, и са обнародвани в Държавен вестник, брой 1 от 2019 г.
§30
Параграф §30 от закона указва, че определени параграфи (1, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 12, 13, 16, 19, 21, 25 и 26) влизат в сила от 1 октомври 2020 г. Закона е свързан с директиви и регламенти на Европейския съюз, които регулират електронната търговия, обществените поръчки и електронната идентификация.
