Виж оригиналния текст на документа
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя основните технически и функционални изисквания за експлоатация и поддържане на железния път, железопътните съоръжения и устройствата на осигурителната техника. Тя включва изисквания към подвижния железопътен състав, подаваните сигнали в железопътния транспорт, правилата за движение на влаковете и маневрената работа, както и задълженията на персонала, осигуряващ безопасността на превозите.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. Тя се прилага за управителя на железопътна инфраструктура, железопътните предприятия, собствениците и лицата, отговорни за поддръжката на превозните средства, индустриалните клонове, строителите и оценителите, получили разрешение по Закона за железопътния транспорт. Персоналът, отговорен за обслужването на влаковете и безопасността на движението, също попада в обхвата на наредбата. Изключение правят мрежи, отделени от основната железопътна система, които обслужват местни и градски услуги.
Чл. 3 от Наредба № 58 определя задълженията на министерства, ведомства и предприятия, които разполагат със собствен железопътен транспорт. Те трябва да следват наредбата и инструкциите на техния ръководител, които трябва да са съгласувани с управителя на железопътната инфраструктура и с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Индустриалните клонове без собствен транспорт се обслужват от сертифицирани железопътни предприятия. Инструкциите определят правила за експлоатация на железопътната мрежа, технически прегледи и разследване на инциденти.
Чл. 3а от НАРЕДБА № 58 предвижда, че прегледите на железните пътища и съоръженията на индустриалните клонове се извършват поне веднъж годишно от комисия, включваща специалисти с различни правоспособности, както и представител на собственика на клона. Резултатите от прегледите се документират в протоколи, които се предоставят на ИА "ЖА". При установяване на неизправности, комисията определя срок за отстраняването им и може да предписва спиране от експлоатация на съоръжения, които застрашават сигурността на движението.
Член 4 от Наредба № 58 определя, че статутът и наименованието на експлоатационните пунктове, както и редът за ползването на техническите средства в тях, се определят от управителя на железопътната инфраструктура. Освен това, редът и организацията на работата в тези пунктове са задължителни за всички ползватели на железопътната инфраструктура, включително превозвачи, товародатели, пътници и предприятия, извършващи строителни и ремонтни работи.
Чл. 5 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. постановява, че техническите и функционални изисквания към железопътната инфраструктура и подвижния железопътен състав трябва да осигуряват достъпност за лица с увреждания, лица с намалена подвижност, възрастни хора, деца и други, които изпитват затруднения при използването им. Изменението е в сила от 24.02.2019 г.
Член 6 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. предвижда, че всички дейности, които се извършват в зоната на ограничителната строителна линия и в зоната на отчуждение на железопътната инфраструктура, трябва да бъдат съгласувани по реда, установен с наредбата. Това означава, че е необходимо да се спазват определени процедури и изисквания, преди да се предприемат действия в тези зони, за да се осигури безопасността и правилното функциониране на железопътния транспорт.
Чл. 7 от Наредба № 58 определя, че управителят на железопътната инфраструктура отговаря за управлението на влаковата дейност и установява правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете и маневрената работа, в съответствие с изискванията за безопасност, надеждност и сигурност. Правилата трябва да са съвместими с техническите спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС). Железопътните предприятия организират дейността си, спазвайки изискванията на ТСОС и наредбата. Управителят определя специални правила за движение на влаковете по време на ремонти и реконструкции на инфраструктурата.
Чл. 8 определя реда и методиката за извършване на прегледи на железните пътища, съоръженията и устройствата, които се определят от управителя на железопътната инфраструктура. За железопътните предприятия, които експлоатират собствени обекти, се прилага специфичен ред. Експлоатационните прегледи на пътническите железопътни превозни средства, включени във влак, се извършват от съответните железопътни предприятия или от управителя на инфраструктурата за влакове с технологични превози.
Чл. 9 от Наредба № 58 определя правомощията на контролни органи и служителите на ИА "ЖА" при проверка на съоръженията и устройствата в железопътния транспорт. Контролът се извършва в присъствието на дежурния работник. Служителите на ИА "ЖА" имат право на достъп до индустриалните клонове и могат да издават задължителни предписания за отстраняване на нарушения. При констатиране на опасни неизправности, те могат да предписват спиране от експлоатация на съоръжения или да отстраняват от работа нарушителите.
Член 10 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. регламентира условията за извършване на дейности, свързани с безопасността на железопътните превози. Според алинея 1, тези дейности могат да бъдат извършвани само от лица, които имат свидетелство за заемане на длъжност и удостоверение за положен изпит, издадени по Наредба № 56 от 14.02.2003 г. Алинея 2 уточнява, че назначаването на лица за извършване на тези дейности е допустимо само ако те са над 18 години и притежават необходимото свидетелство за правоспособност или удостоверение за признаване на професионална квалификация.
Член 11 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя задълженията на работодателите в железопътния сектор относно безопасността на превозите. Работодателите, включително управителите на железопътна инфраструктура и предприятия, трябва да представят на ИА "ЖА" списъци с длъжности, свързани с безопасността на превозите. Списъците трябва да включват наименования на длъжностите, дейностите и правоспособността, съгласно Наредба № 56. При промяна в списъците, работодателите имат задължение да уведомят ИА "ЖА" в срок от 7 дни.
Работниците и служителите в железопътния транспорт са задължени да познават съоръженията, устройствата и системите, с които работят в конкретния участък. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и ефективността на техническата експлоатация и движението на влаковете.
Чл. 13 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. предвижда, че при невъзможност на дежурния работник да изпълнява задълженията си, друг работник или служител, който е запознат с устройствата и системите, може да затвори разрешаващите движение сигнали. Тази мярка е допустима само с цел да се предотврати застрашаването на сигурността на превозите и не включва извършване на други действия.
Чл. 14 от Наредба № 58 определя задълженията на работниците и служителите в железопътния транспорт, свързани с осигуряване движението на влаковете. Работодателите са отговорни за определяне на нормите и условията за ремонт и експлоатация на железния път, контактната мрежа, подвижния състав и съоръженията, съгласно чл. 11, ал. 2.
Чл. 15 от Наредба № 58 определя задълженията на работниците и служителите, свързани с техническата експлоатация и безопасността в железопътния транспорт. Те включват познаване на съоръженията, поддържане на изправност, предприемане на мерки за предотвратяване на произшествия, съдействие при разследвания и познаване на правилата за експлоатация и сигнализация. Задълженията на специфични категории работници, като диспечери и локомотивни машинисти, се определят от управителя на инфраструктурата.
Член 16 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. предвижда, че до съоръженията, устройствата и системите, свързани с безопасността на превозите, могат да имат достъп само определени лица, посочени в член 10, алинея 1, и само когато те са на дежурство.
Член 17 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. постановява, че в подвижния железопътен състав, включително сигналите, стрелките, апаратите, механизмите и другите устройства, както и в служебните помещения, не се разрешава достъп на лица, които не са на работа. Това правило цели да осигури безопасността и правилното функциониране на железопътния транспорт.
Член 18 от Наредба № 58 определя условията за обучение и изпит на лица, които работят със съоръженията и системите на железопътната инфраструктура. По време на обучение или изпит, обучаемите могат да работят само под контрола на дежурни работници. Редът за подготовка за самостоятелна работа се определя от управителя на железопътната инфраструктура или от железопътните предприятия.
Чл. 19 от Наредба № 58 определя задълженията на работниците и служителите от железопътната система, свързани с безопасността на превозите. Те трябва да носят необходимите удостоверения и сигнални принадлежности, да познават и подават правилно сигналите, да изпълняват указанията на сигналите и заповедите от ръководителите. Забранена е употребата на алкохол и упойващи вещества по време на работа. При установяване на неизправности, работниците трябва незабавно да предприемат мерки за спиране на движението и уведомяване на съседните гари.
Чл. 20 от Наредба № 58 определя задълженията на работниците и служителите, свързани с безопасността на превозите. Те трябва да получават инструктаж преди всяко дежурство. Редът за провеждане на инструктажите се определя от управителя на железопътната инфраструктура и железопътните предприятия. Служителите, ангажирани с безопасността, нямат право да извършват други дейности по време на дежурство, освен задълженията си.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. Член 21 описва постоянните съоръжения от железопътната инфраструктура, включващи железния път, сигнализационни и осигурителни съоръжения, системи за електроснабдяване и съоръжения за експлоатационни дейности. Параметрите на тези съоръжения трябва да се поддържат в граници, осигуряващи безопасни и непрекъснати превози. При проектирането на железопътни тунели се прилагат специфични изисквания от Наредба № РД-02-20-2.
Чл. 22 от Наредба № 58 определя железния път като техническо съоръжение, което включва две основни части: долно строене и горно строене. Долното строене обхваща инфраструктурни елементи като земно платно, мостове, тунели и други, необходими за поддържането и експлоатацията на железния път. Горното строене се състои от релси, траверси и други елементи, свързани с движението на влаковете. Освен това, наредбата описва системите за електроснабдяване и осигурителната техника, които осигуряват безопасност и контрол при движението на влаковете. Сигнализационните съоръжения също са включени, като те играят ключова роля за безопасното управление на движението.
Чл. 23 от Наредба № 58 определя съоръженията, устройствата и обектите, свързани с железопътния транспорт, включително перони, рампи и разтоварища. Изброени са и габаритни рамки за проверка на товари, дезинфекционни рамки, както и терени и сгради за контрол на железопътната инфраструктура и управление на движението на влаковете. Всички тези елементи трябва да бъдат изграждани, ремонтирани и поддържани в съответствие с указаните нормативни актове.
Член 24 от Наредба № 58 определя, че постоянните и временните ограничения на скоростта в железопътния транспорт се въвеждат по ред и начин, който е указан в самата наредба.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя процедурите за въвеждане и премахване на временни ограничения на скоростта на влаковете, свързани с техническото състояние на железопътната инфраструктура или аварийни ситуации. Ограниченията се въвеждат от правоспособни длъжностни лица, а контролните органи имат правомощия да действат в оперативен ред. При констатиране на неизправност, длъжностното лице незабавно предприема мерки за ограничаване на скоростта, като предоставя точна информация за условията на ограничението. Сигнализацията на участъците с ограничения е задължителна, а управителят на инфраструктурата е отговорен за осигуряване на средства за отстраняване на причините за ограниченията.
Член 26 от Наредба № 58 определя задълженията на длъжностните лица при констатиране на неизправности или опасности, застрашаващи безопасността в железопътния транспорт. Те трябва незабавно да предприемат действия за спиране на движението. Дежурният ръководител движение има право да спре движението и без предварителна проверка при сигнал от компетентни лица или органи. Движението може да се възстанови само след отстраняване на причините за прекъсването.
В наредба № 58 от 2 август 2006 г. се определят три основни габарита в железопътния транспорт: габарит на ПЖПС, габарит на натоварването и строителен габарит. Габаритът на ПЖПС представлява ограничително очертание, в което трябва да се поместват возилата. Габаритът на натоварването включва както возилата, така и товарите. Строителният габарит е най-външното очертание, в което не трябва да навлизат части на постройки и съоръжения. Нарушаването на строителния габарит от ПЖПС или товар не е допустимо.
Превозвачите в железопътния транспорт носят отговорност за следните аспекти: 1. Правилно разположение и укрепване на товарите, 2. Превоз на извънгабаритни и тежки товари и возила, 3. Габарита на подвижния железопътен състав.
Чл. 29 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. регламентира, че превозът на извънгабаритни товари в международно съобщение трябва да отговаря на изискванията на международните договори и споразумения. Преди осъществяване на превоза е необходимо предварително съгласуване със съответните железопътни администрации.
Управителят на железопътна инфраструктура и собствениците на жп линии III категория отговарят за поддържането на строителния габарит и видимостта на сигналите, в съответствие с наредбата. Строителният габарит и допустимото осно натоварване се определят със заповед на управителя и се документират. Собствениците на жп линии носят отговорност за предоставяната информация относно тези параметри, документирани при проектирането и строителството.
Член 31 от Наредба № 58 определя габаритите на железопътните линии в зависимост от широчината на междурелсието. За стандартно междурелсие (1435 mm) и междурелсие 1520 mm (включително за коловозите във Фериботния комплекс - Варна) се прилагат приложения № 1, 2 и 3. За теснопътни жп линии с междурелсие 760 mm се прилага приложение № 4.
Чл. 32 от Наредба № 58 определя габаритите на подвижния железопътен състав (ПЖПС) в зависимост от методите на определяне. Габаритите са разделени на статични и кинематични. Статичните габарити се различават за жп линии със стандартно междурелсие и за теснопътни жп линии, като за стандартното междурелсие е посочено приложение № 1, а за теснопътните - приложение № 4.
Чл. 33 от Наредба № 58 определя условията за габарита на натоварването на подвижния жп състав (ПЖПС). За жп линии със стандартно междурелсие се прилагат условията от приложение № 2, а за теснопътни жп линии - от приложение № 4. Возилата и товарите, които нарушават габарита за вътрешно съобщение, се считат за извънгабаритни и трябва да се превозват съгласно инструкцията за превоз на извънгабаритни и тежки товари и возила, издадена от управителя на железопътната инфраструктура.
Чл. 34 от Наредба № 58 определя строителните габарити за жп линии, включително стандартни и теснопътни. Устройствата, взаимодействуващи с ПЖПС, могат да навлизат в строителния габарит, но не трябва да нарушават безопасността. При строителство на нови линии и преустройства се изисква спазване на определени габарити. Временни ограничения на габарита се разрешават със заповед на управителя на инфраструктурата, а съществуващите съоръжения, които нарушават габарита, трябва да бъдат преустроени. Минимални странични пространства, светли височини, разстояния между коловози и габаритни изисквания за контактната мрежа също са регламентирани.
Чл. 35 от Наредба № 58 забранява навлизането в сервитута и нарушаването на строителния габарит на железопътната инфраструктура, преминаването на пътни превозни средства, пешеходци и животни извън определените места, както и движението на пътници и оставянето на багажи извън определените зони в експлоатационните пунктове. Забранено е също така преминаването през гаровите коловози без разрешение, нарушаването на строителния габарит при строителни работи и навлизането в строителния габарит на различни съоръжения. Изключения от тези забрани се допускат само с разрешение от управителя на железопътната инфраструктура.
Член 36 от Наредба № 58 определя пресичанията като контактни точки между зоната на отчуждение на железопътната инфраструктура и обекти, съоръжения или елементи на друга техническа инфраструктура.
Чл. 37 определя правилата за преминаване на пътни превозни средства и пешеходци през железопътните прелези. Преминаванията трябва да се извършват в съответствие с изискванията на Закона за движението по пътищата. Извънгабаритните превозни средства с височина над 4,5 м трябва да получат съгласие от управителя на железопътната инфраструктура. Преминаването на превозни средства с височина над 4,5 м през прелезите на електрифицирана жп линия е по ред, определен от управителя на железопътната инфраструктура.
Чл. 38 от Наредба № 58 предвижда, че пресичането на железопътни линии с пътища и други инфраструктурни съоръжения се разрешава от министъра на транспорта. Това включва напоителни и други канали, водопроводи, канализационни и кабелни линии, както и въжени линии.
Чл. 39 от Наредба № 58 определя ограничителната строителна линия като линия, която обозначава забранена за строителство площ около железния път. В тази площ не могат да се строят обекти, посочени в чл. 62, ал. 1 от Наредба № 55. Ремонти на съществуващи обекти в тази площ са разрешени само при условие, че не се нарушава безопасността на превозите и не се затруднява експлоатацията на железопътната инфраструктура.
Чл. 40 от Наредба № 58 определя изискванията за безопасност при строителство и ремонт в зоната на железопътната инфраструктура. При извършване на ново строителство или реконструкция е необходимо да се осигури безопасността на превозите, без да се възпрепятства експлоатацията на железопътната инфраструктура. Безопасността се осигурява, когато: 1. Строителството не създава предпоставки за дерайлиране или удар на влаковете; 2. Обектът е на безопасно разстояние от железопътната инфраструктура; 3. Не се нарушава видимостта на сигналите; 4. Спазват се противопожарните изисквания; 5. Спазват се хигиенните изисквания за разстоянията на сградите.
Чл. 41 от Наредба № 58 определя, че при изготвяне или промяна на подробни устройствени планове (ПУП) за територии, разположени между линията на отчуждение на железопътната инфраструктура и ограничителната строителна линия, общинските администрации трябва да съгласуват проектите с управителя на железопътната инфраструктура. Процедурата за изготвяне или промяна на ПУП се извършва по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 42 от Наредба № 58 определя, че железният път трябва да се изгражда, ремонтира и поддържа в съответствие с изискванията на Наредба № 58, Наредба № 55, Наредба № 57 и Техническите норми за устройство и поддържане на горното строене на железния път.
Чл. 43 от Наредба № 58 определя изискванията за обозначаване на положението на железния път с постоянни репери. Управителят на железопътната инфраструктура издава инструкция за шенаж и репераж. Новопостроените или реконструираните линии трябва да бъдат реперирани в срок до 3 години след въвеждането им в експлоатация. Контрол и оглед на реперите и опорната геодезическа мрежа се извършва най-малко веднъж на 3 години, като повредените или липсващите репери се възстановяват по реперажния план.
Чл. 44 от Наредба № 58 предвижда, че всички съоръжения от долното строене на железопътната инфраструктура трябва да бъдат поддържани в изправност, съобразно проектната документация. Това означава, че поддръжката трябва да се извършва по начин, който отговаря на предвидените изисквания и спецификации в проектите.
Чл. 45 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя, че категорията на железния път, елементите и параметрите на горното строене на железния път и железопътните стелки, както и редът за тяхното поддържане, се определят с инструкция на управителя на железопътната инфраструктура.
Чл. 46 от Наредба № 58 определя междурелсието на железния път за различни видове жп линии: стандартното междурелсие е 1435 mm, за коловозите в предфериботния парк на Фериботния комплекс Варна е 1520 mm, а за теснопътната жп линия е 760 mm.
Чл. 47 от Наредба № 58 определя правилата за междурелсието на железния път в хоризонталните криви в зависимост от радиуса на кривата. За стандартно междурелсие от 1435 mm, увеличението на междурелсието е различно в зависимост от радиуса: 20 mm за радиус 125-150 m, 15 mm за 150-180 m, 10 mm за 180-250 m, 5 mm за 250-300 m, и 0 mm за радиус 300 m и повече. Допускат се определени отклонения в междурелсието в зависимост от скоростта на движение и категорията на железния път. За жп линии с междурелсие 1435 mm, отклоненията са от -4 до +13 mm при скорост до 100 km/h и се стесняват при увеличаване на скоростта. Не се допуска междурелсие под определени минимални и над определени максимални стойности в зависимост от категорията на железния път.
Чл. 48 определя изискванията за поддържане на релсовите нишки на железния път, включително максималното надвишение в хоризонтални криви и допустимите отклонения в разположението на релсовите нишки. Специфицират се различия в допустимите отклонения в зависимост от максималната скорост на движение. За жп линии с междурелсие 1435 mm, отклоненията варират от 4 mm до 15 mm в зависимост от скоростта, а за теснопътни линии с междурелсие 760 mm - 10 mm. Наклоните (рампи) също имат ограничения в зависимост от скоростта на движение.
Чл. 49 определя изискванията за типове релси в стрелките и коловозите, допустими отклонения и радиуси на стрелките, както и условията за безопасно движение на пътнически влакове. Стрелките трябва да съответстват на типа на релсите в коловозите, а отклоненията за главни и товарни коловози са строго регламентирани. Съществуващи стрелки, които не отговарят на изискванията, могат да останат в експлоатация до извършване на необходимите преустройства. Движението на пътнически влакове е забранено при определени условия на неизправности и дефекти в стрелките.
Чл. 50 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. установява, че стрелките със заключване тип "лястовично" са оборудвани с външни ограничители, които контролират хода на езиците. Това е важно за безопасността и правилното функциониране на железопътната сигнализация и движение.
Чл. 51 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. изисква при отклонения в междугарие или в гара за железопътни линии III категория, текущият път или гаровият коловоз да се обезпечава с "есови" съединения и предпазни коловози с минимална дължина от 25 метра.
Чл. 52 от Наредба № 58 определя правилата за охрана на отклонения в междугария и гара за железопътни линии III категория. Отклоненията се охраняват с вагоноизхвъргачки, които трябва да бъдат монтирани на отклонителния коловоз. Сроковете за привеждане в съответствие с изискванията се определят от управителя на железопътната инфраструктура. Вагоноизхвъргачките трябва да бъдат разположени на определено разстояние от дистанционния указател и да сигнализират с указател. Осигурява се принудителна зависимост между вагоноизхвъргачките и стрелките. Допуска се монтиране на общи вагоноизхвъргачки за съседни коловози при разрешение на управителя.
Чл. 53 от Наредба № 58 определя изискванията за поставяне на ръчни стрелкови заключалки на стрелките в железопътния транспорт. Заключките се поставят на приемно-отправните коловози в гари без централизация, в маневрени райони, на коловози за опасни товари и за ремонт на вагони, както и на спасителни коловози. Стрелките, свързващи два приемно-отправни коловоза, трябва да имат по две заключалки, а кръстовидните - по една за всеки език. Ръчната заключалка позволява изваждане на ключа само при заключена стрелка и не допуска заключване при неправилно прилепване на езика. Забранено е използването на заключалки с един и същи секрет в района на една гара.
При повреда на електрически стрелкови обръщателни апарати, за осигуряване на безопасността на движението на железопътния транспорт, е разрешено използването на други заключващи устройства. Тези устройства трябва да бъдат определени в инструкциите на управителя на железопътната инфраструктура.
Чл. 55 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. предвижда, че изхвъргачките на "спирателни обувки" и вагонозадържателите в разпределителните гари трябва да се поддържат и ремонтират в съответствие с инструкциите на управителя на железопътната инфраструктура.
Чл. 56 от Наредба № 58 определя, че ремонтът, поддържането и прегледите на стрелките и коловозите на промишлени и други предприятия, които са оборудвани с осигурителна техника, се извършват според инструкциите на управителя на железопътната инфраструктура.
Чл. 57 от Наредба № 58 определя експлоатационните пунктове в железопътния транспорт, включващи гарите, разделните постове, спирките и маневрените райони. Железопътната гара обхваща коловозното развитие и инфраструктурата, свързани с управлението на движението и безопасността. Разделните постове разделят текущия път и могат да отклоняват влаковете. Спирките обслужват само пътници, а маневреният район е за маневрена дейност. Управителят на инфраструктурата определя организацията на работа в тези пунктове, а наименованията на гарите и спирките са изписани на фасадата на приемното здание.
Чл. 58 от Наредба № 58 определя границите на гарите и разделните постове при единичните и двойните жп линии. Границите се определят от входните светофори или семафори, а при двойни жп линии без входен светофор - от указателя "Граница на гарата". За експлоатационните пунктове и отклоненията за жп линии III категория, границата е маневрен светофор или други обозначения, определени от управителя на железопътната инфраструктура.
Чл. 59 от Наредба № 58 определя, че експлоатационните пунктове в железопътния транспорт се откриват и закриват от управителя на железопътната инфраструктура. Спирките обаче се откриват и закриват след предварително съгласуване с лицензирани превозвачи, които осъществяват превоз на пътници.
Чл. 60 от Наредба № 58 определя, че организацията и редът за работа в експлоатационните пунктове се определят с технология, която се съставя от управителя на железопътната инфраструктура. Всяка промяна на организацията и реда за ползване на техническите средства в експлоатационните пунктове трябва да бъде отразена в съответната технология.
Чл. 61 от Наредба № 58 определя видовете коловози в експлоатационните пунктове на железопътната инфраструктура. Те включват: главни, приемно-отправни, странични коловози за гариране, маневрени, изтеглителни, предпазни, спасителни, товарно-разтоварни и кантарни, канални, миячни, гаражни, ремонтни и приемно-предавателни. Коловозите могат да бъдат организирани в паркове или райони в зависимост от техните характеристики и начин на обслужване.
Чл. 62 от Наредба № 58 определя функциите на предпазните и спасителните коловози в железопътния транспорт. Предпазните коловози служат за охрана на маршрута, по който преминават влакове. Спасителните коловози имат за цел да защитят заето междугарие или гаров маршрут от влизането на влак, който е изпуснат при движение по надолнище. Забранено е заемането на тези коловози от подвижен железопътен състав.
В съществуващите гари, разположени след големи и продължителни надолнища, се изграждат спасителни коловози по заповед на управителя на железопътната инфраструктура. Дължината на тези коловози се определя индивидуално за всеки конкретен случай.
Чл. 64 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя правилата за означаване на коловозите в железопътния транспорт. Всеки коловоз получава пореден номер, започвайки от най-близкия до приемното здание. Глухите коловози имат отделна номерация с индекс 'Г'. В един експлоатационен пункт не могат да съществуват коловози с еднакви номера. Член 64, алинея 4 е отменен с изменения от 2018 г.
В наредба № 58, Чл. 65 се указва, че при наличие на двойни жп линии и междугария с повече жп линии, текущите пътища получават отделни номера. Крайният десен текущ път по направление на километража е означен с номер 1, а останалите текущи пътища вляво от него се номерират последователно.
Наредбата определя начина на номериране на стрелките и вагоноизхвъргачките в железопътния транспорт. Стрелките получават поредни четни номера по посока на километража и нечетни номера срещу него, започвайки от входната стрелка до оста на гарата. Вагоноизхвъргачките се номерират с римски цифри по същия начин. Стрелките по III категория линии и промишлени железопътни линии имат трицифрени номера, различни от тези в гарата.
Светофорите, стълбовете за контактната мрежа, пероните, рампите, мостовете, тунелите и други устройства и обекти в железопътния транспорт трябва да бъдат номерирани и/или обозначавани по ред, определен от инструкцията на управителя на железопътната инфраструктура.
Чл. 68 от Наредба № 58 определя правилата за основното положение на стрелките в железопътния транспорт. Основното положение на стрелката се определя в зависимост от типа на стрелката и нейното местоположение, като се предвиждат различни критерии за текущи и входни стрелки, в зависимост от наличието на централизация, работно време на гарите и тип коловози. Основното положение се обозначава на стрелковия апарат, а стрелките, свързани с определени операции, също се поставят в основно положение.
Чл. 69 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя основното положение на стрелките в железопътния транспорт. То се отразява в експлоатационната технология и се обозначава с знак '+'. За вагоноизхвъргачките основното положение е затворено и също се обозначава със знак '+'.
Чл. 70 определя задълженията на управителя на железопътната инфраструктура относно експлоатационните пунктове. Той трябва да осигури наличие на възстановителни влакове и групи, противопожарни влакове, специализирани машини и автомобили с висока проходимост, както и възстановителни групи с влекач за поддръжка на устройствата на ОТ и телекомуникациите. В наредбата се включват и функционални и технически изисквания за сигнализация, телекомуникации и електроснабдяване.
Чл. 71 от Наредба № 58 определя правилата за поставяне на входните светофори (семафори) в железопътния транспорт. Те трябва да бъдат разположени на разстояние не по-малко от 250 метра за стандартни железопътни линии и 200 метра за теснопътни линии пред първата входна стрелка на гарата. В електрифицирани участъци, светофорите се поставят пред въздушната междина за секциониране на контактната мрежа. В гари с изтеглителни коловози, светофорите трябва да бъдат разположени най-малко на 50 метра пред първата входна стрелка. При недостатъчна видимост, светофорите могат да се изместват към междугарието, за да осигурят необходимата видимост и безопасност.
Проходните светофори при автоматичните блокировки (АБ) се инсталират на границата между блок-участъците. Разстоянието между два проходни светофора не трябва да бъде по-малко от предсигналното спирачно разстояние, за да се осигури безопасността на движението.
Чл. 73 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. регламентира, че пресичането на жп линия на едно ниво с друга жп линия или с трамвайна линия трябва да бъде оградено от двете страни със заградителни и предупредителни светофори. Показанията на тези светофори зависят от показанията на светофорите по другата линия или трамвайни сигнали. Заградителният светофор се поставя на 50 метра пред пресичането.
Подвижните мостове в железопътния транспорт трябва да бъдат оградени със заградителни и предупредителни светофори. Тези светофори се активират само когато мостът е в нормално (спуснато) положение. Заградителният светофор трябва да бъде поставен на разстояние не по-малко от 50 метра пред моста.
Наредба № 58 определя изискванията за видимост на сигналните показания в зависимост от проектираната скорост на железопътните линии. За линии с максимална скорост до 160 km/h, входните, проходните, заградителните и прелезните светофори трябва да имат видимост минимум 200 m, а предупредителните и предпрелезните светофори минимум 150 m. За линии с максимална скорост от 160 km/h до 250 km/h, видимостта на входните, проходните и предупредителните светофори трябва да е минимум 400 m. При теснопътни железопътни линии, видимостта на входните светофори е минимум 150 m, а на предупредителните и предпрелезните светофори - минимум 100 m.
Член 76 от Наредба № 58 определя правилата за поставяне на изходни светофори (семафори) в железопътния транспорт. Изходните светофори трябва да се поставят на минимум 3 метра след дистанционния указател, като се спазва строителният габарит. При невъзможност за спазване на габарита могат да се използват приземни светофори, освен на главните коловози. В гарите с централизация на стрелките, светофори се монтират на всеки отправен коловоз, а в гари без централизация може да се използва групов изходен сигнал за няколко коловоза. Забранява се в една гара да има предупредителни, входни и изходни светофори от различни типове сигнализация.
Чл. 77 от Наредба № 58 определя изискванията за видимост на сигналните показания на изходните светофори в зависимост от проектираната скорост на железопътните линии. За линии с максимална скорост до 160 km/h, видимостта трябва да е минимум 200 m за стандартни жп линии и 150 m за теснопътни. За линии с максимална скорост от 160 km/h до 250 km/h, видимостта трябва да е не по-малка от 400 m.
Сигналните показания на маневрените светофори трябва да имат видимост най-малко 200 метра. В случаи, когато не може да се спази строителният габарит или при маршрутизирани маневри, се използват приземни маневрени светофори.
Член 79 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя, че предупредителният светофор (семафор) трябва да бъде поставен на разстояние, което е най-малко равно на предсигналното спирачно разстояние пред входния светофор или заградителния светофор.
Чл. 80 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. указва, че проходният светофор пред входен светофор изпълнява функцията на предупредителен светофор. Пред него се поставят три предсветофорни указателя, които служат за допълнителна информация за движението на влаковете.
Член 81 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. уточнява, че в случаите, когато между две съседни гари не е възможно да се постави предупредителен светофор, изходният светофор на съответната гара изпълнява и функцията на предупредителен светофор.
Член 82 от Наредба № 58 определя правилата за ограждане на прелези, съоръжени с автоматични прелезни устройства (АПУ). Прелезите трябва да бъдат оградени с прелезни светофори в междугария, които разполагат с автоматична блокировка, или с предпрелезни светофори в останалите случаи.
Чл. 83 от Наредба № 58 определя разположението и условията за монтаж на прелезните светофори. Според алинея 1, прелезният светофор трябва да бъде инсталиран на 50 метра пред прелеза и показанията му зависят от състоянието на автоматичната сигнализация. Алинея 2 уточнява, че ако в радиус до 500 метра пред прелеза има проходен светофор, прелезният светофор може да не бъде монтиран, като показанията на проходния светофор също зависят от състоянието на автоматичната сигнализация.
Чл. 84 от Наредба № 58 определя, че предпрелезният светофор трябва да бъде монтиран на предсигнално спирачно разстояние от прелеза. Това е важно за осигуряване на безопасността при приближаването на влаковете към прелезите.
Член 85 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. предвижда, че местата на всички светофори в железопътния транспорт се определят от комисия, назначена от управителя на железопътната инфраструктура. Тази разпоредба е част от Раздел II, който се отнася до линиите за осигурителна техника и телекомуникации.
Кабелните линии в железопътната инфраструктура трябва да се полагат на дълбочина не по-малко от 900 mm и на разстояние от 2250 mm от оста на железния път. Оптичните кабели могат да бъдат монтирани на стълбовете на контактната мрежа. В междугарието, кабелните линии (с изключение на оптическите) трябва да имат изводи на разстояние най-малко 1700 m от междугаровите аварийни вериги, включително на сигналните точки.
Кабелните линии, които пресичат железопътните линии, трябва да бъдат защитени с тръба или канална мрежа. Важно е горната повърхност на тези защитни съоръжения да бъде разположена на дълбочина не по-малко от 1700 mm от главата на релсата.
Член 88 от Наредба № 58 предвижда осигуряване на телекомуникационни линии, устройства и съоръжения срещу индуктирани и електромагнитни влияния. Допустимите стойности на индуктираните напрежения в проводниците на телекомуникационните линии, които се използват и за оперативен транспорт (ОТ), трябва да отговарят на техническите изисквания за конкретните съоръжения и устройства.
Чл. 89 от Наредба № 58 предвижда, че при повреда на телекомуникационните линии, първо се възстановяват междугаровата, прелезната, диспечерската и стрелочната връзка, както и линиите за релейна полуавтоматична блокировка (РПАБ) и автоблокировка (АБ). След тяхното възстановяване, се преминава към останалите линии.
Осигурителната техника представлява комбинация от устройства и системи, които осигуряват контрол, дистанционно управление и взаимовръзка между сигналите, контролираните участъци, стрелките и прелезните устройства в железопътния транспорт.
Член 91 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. предвижда, че ако се нарушат изискванията за безопасност, които се контролират от оператора на транспорт (ОТ), това води до автоматично затваряне на разрешаващ сигнал или до смяна на показанието му с по-ограничително. Това е мярка за осигуряване на безопасността в железопътния транспорт.
Чл. 92 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя, че специфичните особености и начинът на работа с оперативната техника (ОТ) се определят от управителя на железопътната инфраструктура. Тази разпоредба подчертава отговорността на управителя за организацията и безопасността на експлоатацията на железопътния транспорт.
Чл. 93 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. описва системите за осигуряване на безопасност на движението на влаковете и маневрената работа в междугарието. Изброени са две основни системи: автоматична блокировка и полуавтоматична блокировка.
Чл. 94 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. посочва, че автоматичната блокировка предоставя обективен контрол на състоянието на междугарието, което е важно за безопасността на движението на влаковете.
Чл. 95 от Наредба № 58 определя, че автоматичната блокировка не позволява разрешаващ изходен или проходен сигнал, ако на огражданото междугарие или блок-участък има ПЖПС. Освен това, не може да има разрешаващ изходен сигнал за текущ път от гара, ако съществува разрешаващ изходен сигнал от съседна гара по същия текущ път към междугарието.
В участъците на железопътния транспорт, където е внедрена автоматична блокировка и проходни светофори, всички прелези задължително трябва да бъдат оборудвани с автоматични прелезни устройства. Това е установено с цел осигуряване на безопасността на движението на влаковете и предотвратяване на инциденти на прелезите.
Чл. 97 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя ограниченията на устройствата за полуавтоматична блокировка в железопътния транспорт. Според него не се допуска: 1. разрешаващ сигнал без съгласие от срещуположната гара; 2. повторно даване на съгласие преди нормализация на блокировката; 3. едновременно съгласие от две съседни гари за един и същ път; 4. насрещно съгласие при изваден ключ-жезъл.
Чл. 98 от Наредба № 58 определя ограниченията за осигурителната техника на експлоатационните пунктове в железопътния транспорт. Не се допуска подаване на разрешителен сигнал за маршрут, преди стрелките да са в необходимо положение и заключени, както и обръщане на заключени стрелки. Забранява се и подаването на сигнал за маршрут, враждебен на вече установен такъв, или за зает участък. В определени случаи на повреда, е позволено игнориране на устройството, като отговорността остава на работещия с осигурителната техника, а действията му се регистрират.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя правилата за токозахранването на централизациите в железопътния транспорт. Според Чл. 99, токозахранването може да се осигури от два независими източника или един резервиран източник с акумулаторна батерия. Минималните изисквания за токозахранване зависят от местоположението на гарите, като за електрифицирани жп линии е необходимо захранване от два източника, а за останалите случаи - от два независими източника или един резервиран. Раздел IV от наредбата се отнася до релейната уредба за ключова зависимост на стрелките с входните и изходните сигнали.
Член 100 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя релейната уредба за ключова зависимост като гарова осигурителна техника, която осъществява зависимост между стрелките и сигналите с помощта на брави и ключове на стрелките.
Чл. 101 от Наредба № 58 гласи, че релейната уредба за ключова зависимост не позволява изваждане на ключа от бравата, когато стрелката е активна в маршрут или е охранна, и е даден разрешаващ сигнал. Това правило има за цел да осигури безопасността при движението на влаковете и предотвратяване на инциденти.
Член 101а от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя правилата за управление на светофори в гарите без осигурителна техника. Всяка такава гара трябва да бъде оборудвана с пултове за управление на светофори. Управлението на входните и предупредителните светофори се извършва от пулта за управление на входен светофор, който е свързан с прелезното устройство в района на гарата. Изходните светофори се управляват чрез пулта за управление на изходен светофор, който е свързан с прелезните устройства и с автоматичната система за управление (АПУ) в участъка между входния и предупредителния сигнал, както и с междугаровата осигурителна техника.
Чл. 102 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. гласи, че поканителен сигнал може да се използва за приемане или изпращане на влак само в случаите, когато не е възможно да се даде разрешаващ сигнал за свободен приемен коловоз или свободно междугарие.
Чл. 103 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. уточнява, че поканителният сигнал не е свързан с устройствата на осигурителната техника, което означава, че неговото подаване не зависи от техническите средства за осигуряване на безопасността в железопътния транспорт.
Член 104 от Наредба № 58 определя, че поканителният сигнал се поставя в зависимост от прелезното устройство, което се намира в района на гарата по маршрута на влака. В наредбата се разглеждат и автоматичните прелезни устройства в глава пета.
Чл. 105 от Наредба № 58 определя автоматичните прелезни устройства като автоматични прелезни сигнализации, които могат да имат или нямат бариери. Тези устройства осигуряват сигнализиране към пътните превозни средства за предстоящо преминаване на железопътен състав, информират за изправността на устройството, подават информация на машиниста за задействане и дават информация на дежурния ръководител движение за състоянието на устройството, особено когато прелезът е без прелезопазач.
Член 106 от Наредба № 58 определя правилата за сигнализация на прелезите, оборудвани с автоматични прелезни устройства. Прелезите трябва да бъдат оградени със светофори в зависимост от конкретната ситуация: 1. В участъци с автоматична блокировка - с проходни и прелезни светофори; 2. В района на гара - с входни, изходни и маневрени светофори; 3. В други случаи - с предпрелезни светофори.
Член 107 от Наредба № 58 указва, че показанията на ограждащите светофори зависят от състоянието на автоматичните прелезни устройства. Тази разпоредба е част от раздел II, който се отнася до прелезните устройства в района на гара.
Член 108 от Наредба № 58 предвижда, че прелезите в района на гарата трябва да бъдат оборудвани с бариери, които да спазват определени изисквания. Тези изисквания включват зависимост между показанията на ограждащите светофори и положението на бариерните греди, изключване на възможността за отваряне на прелеза след подаване на разрешително показание на светофора, както и информация за състоянието на прелезното устройство, подадена от дежурния ръководител движение.
Чл. 109 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя правилата за автоматичната локомотивна сигнализация (АЛС) в железопътния транспорт. АЛС е техническо средство, което осигурява безопасно движение на влаковете. Машинистът е задължен да следи сигналите, независимо от наличието на АЛС, и при несъответствие да изпълнява сигналите. Условията за експлоатация и обслужване на АЛС се определят с инструкция на управителя на железопътната инфраструктура. Не се допуска движение на влакове в участъци без АЛС със скорост над 130 км/ч.
Чл. 110 от Наредба № 58 определя условията и реда за поддържане, експлоатация и техническо обслужване на бордовото оборудване на автоматизирани локомотивни системи (АЛС). Тези условия се уточняват в инструкции, изготвени от железопътните превозвачи, които трябва да бъдат съгласувани с управителя на железопътната инфраструктура.
Член 111 от Наредба № 58 определя задълженията на автоматичната локомотивна сигнализация (АЛС) в железопътния транспорт. АЛС трябва да предоставя информация за допустимата скорост на движение, да подава сигнали при превишаване на скоростта и да дава команда за спиране при нарушения на безопасността. Освен това, АЛС забранява преминаването на забранителен сигнал без спиране и позволява преминаване след получаване на разрешение. Накрая, АЛС регистрира събитията, свързани с движението.
Чл. 112 от Наредба № 58 определя правилата относно съхранението и предоставянето на информация от регистриращи устройства в железопътния транспорт. Според ал. 1 информацията се съхранява и предоставя по ред, определен в инструкцията по чл. 110, ал. 1. Ал. 2 указва, че записите от звукозаписни устройства трябва да се съхраняват най-малко 10 денонощия.
Чл. 113 от Наредба № 58 предвижда, че стрелките на междугарие трябва да бъдат охранявани откъм отклонението. Охраната може да се осъществява с "есови" съединения и предпазни глухи коловози с минимална дължина от 50 метра, или с вагоноизхвъргачки.
Член 114 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя, че основното положение на стрелките на междугарието е за текущия път. Това означава, че стрелките трябва да са настроени по такъв начин, че влаковете да преминават по основния маршрут, освен ако не е указано друго.
Чл. 115 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя, че техническите средства, които осигуряват движението на влаковете, както и положението на стрелките и вагоноизхвъргачките, са взаимосвързани. Това подчертава важността на правилната им работа за безопасността и ефективността на железопътния транспорт.
Член 116 от наредбата определя, че редът и начинът за работа на стрелките в междугарие се определят от управителя на железопътната инфраструктура. Глава осма от наредбата се фокусира върху техническите средства за оперативно ръководство на експлоатационната работа в определени железопътни участъци, свързани с диспечерските централизации и техните функционални възможности.
Диспечерските централизации (ДЦ) представляват технически средства, които се използват за оперативно управление на експлоатационната работа в определени участъци от железопътната мрежа. Те играят важна роля в осигуряването на безопасността и ефективността на железопътния транспорт.
Чл. 118 от Наредба № 58 определя изискванията за диспечерско управление в железопътния транспорт. Основните изисквания включват: централно диспечерско управление и контрол на стрелките и сигналите, възможност за предаване на управление на резервно местно управление, маневрено местно управление, разрешение за изпращане на влакове на самостоятелно управлявани гари, автоматично отпечатване на графика за движението на влаковете, автоматичен запис на операторски команди и информация за повреди, програмиране на влакови и маневрени маршрути, и автоматично пренасяне на номерата на влаковете.
Чл. 119 от Наредба № 58 определя, че редът и начинът на работа с техническите средства за оперативно ръководство на експлоатационната дейност в определени железопътни участъци се определят от управителя на железопътната инфраструктура. Глава девета от наредбата се отнася до телекомуникационните мрежи, като раздел I съдържа общите положения.
Управителят на железопътна инфраструктура е отговорен за изграждането и поддържането на телекомуникационни мрежи, които са необходими за функционирането на железопътната система и безопасността на превозите. Той определя реда и начина за работа с тези системи. Преносът на различни сигнали, включително звук, глас, данни, радио и видео, се осъществява чрез проводни линии и радиовръзки.
Управителят на железопътната инфраструктура е задължен да осигури различни телефонни връзки, включително: влакови диспечерски, енергодиспечерски, междугарови, аварийни междугарови, прелезни и стрелочни телефонни връзки. Освен това, той трябва да предостави общи служебни телефонни връзки и служебни информационни системи, като редът за работа на последните се определя с инструкция.
Разговорите на влаковите и енергодиспечерите се записват на звукозаписни устройства, а записите се съхраняват най-малко 10 денонощия. При железопътно произшествие, записите се прослушват от комисията за разследване. Ползването на записите се регулира с инструкция от управителя на железопътната инфраструктура. Записват се и разговорите на дежурните работници в гарите при наличие на техническа възможност.
Чл. 123 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя, че системата за влакови диспечерски радиовръзки (ВДРВ) и GSM-R се използва за пряко предаване и приемане на служебни съобщения и разпореждания, свързани с движението на пътническите и товарните влакове, както и за предотвратяване на произшествия.
Чл. 124 от Наредба № 58 регламентира връзките, осъществявани чрез системата по чл. 123, между различни участници в железопътния транспорт. Връзките включват: влаков диспечер и локомотивен машинист, дежурен ръководител движение и локомотивен машинист, локомотивни машинисти на два влака в радиопокритие, както и локомотивен машинист и абонат от телефонната мрежа. Освен това, чрез ВДРВ се реализират групови и спешни повиквания на локомотиви, приемане на повиквания и селективно повикване на определени локомотиви.
Чл. 125 от Наредба № 58 определя условията и реда за работа с влакови диспечерски радиовръзки (ВДРВ) и GSM-R, които се установяват чрез инструкции от управителя на железопътната инфраструктура. Инструкциите включват реда за движение на подвижен железопътен състав, който не е оборудван с ВДРВ и GSM-R, в участъци, където има налични тези системи. Работата със системите ВДРВ и GSM-R се осъществява от дежурни работници, чиито списъци са утвърдени от управителя на железопътната инфраструктура.
Чл. 126 от Наредба № 58 определя, че гаравите маневрени радиовръзки се осъществяват чрез радиотелефони или GSM-R, използвани по време на маневрената дейност. За всяка маневрена бригада в експлоатационен пункт е необходимо да се осигури самостоятелен радиоканал.
Чл. 127 от Наредба № 58 определя, че редът и начинът за използване на гаровите маневрени радиовръзки се определят от управителя на железопътната инфраструктура. В допълнение, наредбата включва и глава, която разглежда техническите изисквания към системите за електроснабдяване в железопътния транспорт.
Чл. 128 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя, че съоръженията за електроснабдяване в железопътния транспорт трябва да осигуряват непрекъснато захранване на електрифицираните участъци. Това захранване е необходимо за движението на влаковете по график, спазвайки установените тягови норми и скорости, както и за захранването на всички останали консуматори.
Съоръженията и устройствата за тягово електроснабдяване, които осигуряват дейността на железопътната система и безопасността на превозите, се изграждат, експлоатират и поддържат от управителя на железопътната инфраструктура. Той е отговорен за определянето на реда и начина на работа с тези системи.
Наредбата определя изискванията за монтаж на съоръженията за електроснабдяване в железопътния транспорт. Важно е да се осигури видимост на сигналите и да не се нарушава строителния габарит. Стълбовете за контактната мрежа трябва да бъдат монтирани с оптимална височина и резерв от 300 mm, а при твърди напречници - резерв от 200 mm. Всички метални конструкции в близост до тоководещи части трябва да бъдат защитени от индуктивни влияния и контакт с напрежение.
Наредба № 58 определя минималните разстояния между оста на коловоза и стълбовете на контактната мрежа, които варират в зависимост от типа на стълбовете и локацията (гара или междугарие). За стълбове с еднопътни конзоли в гари и междугария, разстоянието е до 3500 mm, а за стълбове в междугарие е 2750 mm и 2450 mm в гари. При железопътни участъци в крива, разстоянията се увеличават. Отклонения от нормите са допустими до 50 mm. Определят се и минимални електроизолационни разстояния, които зависят от замърсяването на средата и включват различни стойности в зависимост от условията.
Член 132 от Наредба № 58 определя правилата за предотвратяване на аварии и катастрофи в железопътния транспорт. Според алинея 1, експлоатационният персонал, включително дежурния ръководител движение, дежурния постови стрелочник и началника на гара, има право да изключва съоръжения в подстанциите и разединителите с дистанционно управление при наличие на опасност, без предварителна заповед от енергодиспечера. След изключването, енергодиспечерът трябва да бъде незабавно уведомен и неговите указания трябва да се изпълняват. Алинея 2 забранява включването на разединители без заповед на дежурния енергодиспечер.
Чл. 133 от Наредба № 58 определя съоръженията за нетягово електрозахранване, които включват електрически мрежи средно и ниско напрежение, трансформаторни постове, инсталации в стационарни железопътни обекти и захранване на външни консуматори. Освен това, се посочват трансформатори за нетягови нужди и фидери за захранване на диспечерската централизация, необходими за сигнални точки на автоматичната блокировка и други експлоатационни нужди.
Чл. 134 от Наредба № 58 регламентира реда и начина за електрозахранването на юридически и физически лица от електрическите съоръжения и мрежи. Тази регламентация се извършва чрез инструкция, издадена от управителя на железопътната инфраструктура. Наредбата включва и глава, посветена на книгите за документиране на техническото състояние на съоръженията и устройствата.
Член 135 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. предвижда, че за документиране на техническото състояние на съоръженията и устройствата в железопътния транспорт се водят книги, които са по образец, утвърден от управителя на железопътната инфраструктура.
Според Чл. 136 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г., книгите, свързани с техническата експлоатация и движението на влаковете, се съхраняват от дежурния работник, който управлява съоръжението или устройството. Те не могат да се изнасят от помещението, в което се съхраняват, а при разследвания на тяхно място се въвеждат нови книги. Използваните книги се съхраняват в архива на гарата за срок от 5 години.
Член 137 от Наредба № 58 определя задълженията на вписващия при извършване на вписвания. Той е длъжен да посочи часа и датата на вписването, както и да запише името си и да се подпише.
Член 138 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. постановява, че в книгите, свързани с техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, не се допускат празни места между отделните вписвания. Това правило е важно за поддържане на точност и последователност в документацията.
Член 139 от Наредба № 58 предвижда, че вписванията по поддържането и ремонта на съоръженията и устройствата трябва да бъдат приподписани от съответния дежурен работник. Освен това, длъжностните лица, които поддържат устройствата и съоръженията, носят отговорност за всички вписвания свързани с неизправности, след като те бъдат отстранени.
Член 140 от Наредба № 58 предвижда, че книгите, свързани с техническата експлоатация, трябва да се водят съгласно указанията в 'Общите разпоредби'. В раздел II се споменава, че съществува книга за осигурителната техника, която е част от тези указания.
Член 141 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя, че в книгата за осигурителната техника трябва да се вписват данни за състоянието на устройствата, свързани с гаровата осигурителна техника, полуавтоматичната и автоматичната блокировка, както и автоматичните прелезни устройства, свързани с гаровата осигурителна техника.
В гари, където са инсталирани табла за далечна информация на автоматичните прелезни устройства, които не са свързани с гаровата осигурителна техника, е задължително да се води обща книга, в която се отразява състоянието на тези устройства.
Чл. 143 от Наредба № 58 определя задълженията за вписвания при констатирани нередности в железопътния транспорт. Вписванията се извършват от различни лица, включително дежурния ръководител движение, контролни органи, лица, отговарящи за поддръжката на осигурителната техника и работещите с устройствата. Всеки от тях има специфични задължения за документиране на нередности, проверки и повреди, за да се гарантира безопасността и ефективността на железопътната система.
Чл. 144 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. задължава дежурния ръководител движение да регистрира всяка неизправност в специална книга. Той трябва да отбележи номера, датата и часа на телефонограмата, с която е уведомено дежурното лице, отговарящо за осигурителната техника. Регистрацията е важна за поддържане на безопасността и ефективността на железопътния транспорт.
Чл. 145 от Наредба № 58 регламентира воденето на книга за повреди в релсовите токови вериги, броячи на оси и автоматизирани стрелки. В нея се вписват констатирани неизправности, които могат да повлияят на осигурителната техника. Вписванията се извършват от отговорното лице за поддръжка на осигурителната техника, което уведомява съответните служби за състоянието на железопътния участък и контактната мрежа.
Член 146 от Наредба № 58 указва, че в книгата за превключване на разединителите по контактната мрежа и захранващи електропроводи се правят вписвания относно състоянието на съоръженията, както и за превключването на разединителите. Освен това, вписвания се правят и при използване на аварийния ключ в участъците на телемеханизация.
Член 147 от Наредба № 58 предвижда, че за телекомуникационните мрежи, радиовръзките и електроснабдяването се водят специални книги, в които се вписват данни относно тяхното състояние. Освен това, наредбата съдържа глава, посветена на реда и начина за късане и поставяне на пломби.
Чл. 148 от Наредба № 58 регламентира безопасността на превозите чрез затваряне, заключване и/или пломбиране на устройствата, които осигуряват различни зависимости и дейности. Дежурният ръководител движение е отговорен за предаването на ключа за релейното помещение или друг ключ, оставен при него, след запис в съответната книга.
Съгласно Чл. 149 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г., всички места, включително бутони и други устройства, които могат да доведат до опасност за безопасността на превозите, трябва да бъдат пломбирани. Това е мярка за предотвратяване на неправомерно въздействие върху съоръженията, което би могло да застраши безопасността в железопътния транспорт.
Наредба № 58 определя два вида редовни пломби в железопътния транспорт: постоянни (оловни) и временни (книжни). Постоянните пломби се поставят от упълномощени лица с лични пломбажни клещи и вписани инициали. Временните пломби се поставят от служителя, работещ с устройството, след уведомление на влаковия диспечер. За временната пломба се прави бележка в книгата, а началникът на експлоатационния пункт проверява и приподписва. Временната пломба е квадратна, с размери 5 см, и съдържа информация за дата, час, място и номер на брояча, подписана от поставилия я служител.
Чл. 151 от Наредба № 58 определя условията, при които пломбите се считат за нередовни. Нередовни са пломбите, ако: 1. имат неясни инициали; 2. инициали, които не са вписани в книгата за устройствата; 3. позволяват използването на пломбираните бутони.
Чл. 152 от Наредба № 58 определя правилата за разпломбиране на устройства в железопътния транспорт. Лице, работещо с устройството, трябва да получи разрешение от управителя на железопътната инфраструктура и да направи бележка в книгата за устройствата, посочвайки причината за разпломбирането и номера на брояча, ако има такъв. Изключение от това правило се допуска за пломбите на бутона 'Закриване на сигнал' и 'Поканителен сигнал' при връщане на заминал влак.
Длъжностните лица, определени от управителя на железопътната инфраструктура, имат право да късат пломби. Това правило е установено с цел осигуряване на безопасността и правилната експлоатация в железопътния транспорт.
Служителите от ИА "ЖА" и лицата с контролни функции от железопътната инфраструктура имат задължението да извършват проверки на съоръженията и устройствата. При тези проверки, пломбите на съоръженията се късат и поставят по установения ред.
Чл. 155 от Наредба № 58 забранява извършването на ревизии и поправки на съоръжения и устройства, както и влизането в релейни помещения без знанието и разрешението на дежурния ръководител движение. Всички действия трябва да бъдат вписани в съответната книга.
Съоръженията за осигурителна техника трябва да се изпробват при съгласие и в присъствието на дежурния ръководител движение или стрелочник, в зависимост от тяхното местонахождение.
В участъци с диспечерска централизация, извършването на прегледи, поправки и изпробвания на апаратите и устройствата е позволено единствено след получаване на писмено разрешение от дежурния служител на централния пост на диспечерската централизация.
Чл. 158 от Наредба № 58 определя, че редът и начинът за предаване и приемане на апаратите за управление на устройствата от служителите, работещи с тях, се определят от управителя на железопътната инфраструктура. Освен това, наредбата включва и правила относно ремонта и поддържането на железен път, железопътни съоръжения и устройства.
Чл. 159 от Наредба № 58 определя, че класификацията, редът, периодичността, обемът и видовете работи за ремонта и поддържането на железопътната инфраструктура се определят с инструкция на управителя на железопътната инфраструктура. Работите по поддържане на обектите и съоръженията трябва да се извършват от правоспособни лица, при осигуряване на безопасността на превозите.
Чл. 160 от Наредба № 58 забранява започването на работи, които могат да застрашат живота и здравето на работниците или безопасността на движението на влаковете, преди мястото да бъде сигнализирано. Освен това, прекъсването на железния път е разрешено само след получаване на писмена заповед от влаковия диспечер, а в електрифицирани участъци - и от енергодиспечера. Премахването на сигналите, ограждащи работното място, е позволено само след завършване на работата и проверка на състоянието на железния път и контактната мрежа.
Чл. 161 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя правилата за прекъсване на експлоатацията на железен път и свързаните съоръжения. Разрешение за прекъсване се дава от управителя на железопътната инфраструктура, а искането за това се подава от ръководещия дейностите, които ще се извършват.
Движението по гаровите коловози, текущия път и междугарията може да бъде възстановено само след издаване на писмена заповед и телефонограма от влаковия диспечер.
Изпълнителят, който извършва строително-монтажни, ремонтни или други работи, носи отговорност за качеството на извършените дейности, както и за състоянието на обектите, съоръженията и устройствата, свързани с тези работи.
Чл. 164 от Наредба № 58 определя правилата за извършване на работи в зоната на отчуждение на железопътната инфраструктура. Всички работи, освен тези по чл. 38, се извършват по ред, определен от управителя или упълномощено лице. В зоната могат да се извършват само дейности, свързани с експлоатацията, поддържането и развитието на инфраструктурата. Ремонтите на устройства за осигуряване движението на влаковете се извършват само от отговорни длъжностни лица. При неспазване на изискванията, работата се спира и управителят се уведомява писмено.
Чл. 165 от Наредба № 58 определя изискванията при поддържане на съоръженията и устройствата на осигурителната техника, съобщенията, електрозахранването и енергоснабдяването в железопътния транспорт. При загуба на шунтова чувствителност на релсовата токова верига, движението на влаковете се осигурява по ред, определен от управителя на железопътната инфраструктура. Гарите, включени в диспечерска централизация, преминават в режим на "резервно местно управление", с възможност за "централно диспечерско управление" при определени условия. При проблеми с механичното прилепване на релсите, механикът е задължен да запише повредата и да не допуска движение до отстраняването ѝ.
Чл. 166 от Наредба № 58 определя задължението за извършване на проби на съответствие в железопътния транспорт след определени дейности. Пробите се извършват на стрелки, сигнали, релсови токови вериги и комплектите за телеуправление и телесигнализация след ремонти или подмяна, които могат да повлияят на правилното функциониране. Редът за извършване на пробите се определя от управителя на железопътната инфраструктура.
Член 167 от Наредба № 58 определя условията за прекъсване на действието на осигурителната техника и автоматичните прелезни устройства в железопътния транспорт. Прекъсването е разрешено от управителя на железопътната инфраструктура. При ремонт или преустройство, което налага прекъсване на входен светофор за над 24 часа, се поставя временен входен светофор, управляван от постови стрелочник или дежурен ръководител-движение. За гари с интензивно движение се изграждат зависимости между положението на стрелките. Всички ремонтни дейности трябва да се извършват по одобрени схеми и таблици на маршрутните зависимости.
Чл. 168 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. предвижда, че редът и начинът за изготвяне на таблиците на маршрутните зависимости се определят в инструкция, издадена от управителя на железопътната инфраструктура.
Чл. 169 от наредбата задължава управителя на железопътната инфраструктура да осигури постоянна видимост на сигналите (светофорите) в съответствие с изискванията на наредбата. В дял девети се разглеждат разрешенията и въвеждането в експлоатация на нови, модернизирани и подновени обекти на железопътната инфраструктура и подвижния състав, като този дял е отменен с ДВ, бр. 88 от 2007 г.
Член 170 от Наредба № 58, касаещ правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 88 от 2007 г.
Член 171 от Наредба № 58, която е приета на 2 август 2006 г. и регламентира правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 88 от 2007 г.
Член 172 от Наредба № 58, касаещ правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 88 от 2007 година.
Член 173 от Наредба № 58, която регламентира правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 88 от 2007 г.
Член 174 от Наредба № 58, касаеща правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 88 от 2007 година.
Член 175 от Наредба № 58, която регламентира правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 88 от 2007 година.
Член 176 от Наредба № 58, касаеща правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 88 от 2007 г.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. Член 177 от наредбата е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 88 от 2007 г. В наредбата е включен дял десети, който се отнася до основните техническо-експлоатационни изисквания към подвижния железопътен състав.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя основните техническо-експлоатационни параметри и характеристики на подвижния жп състав, който трябва да отговаря на изискванията на наредбата и на инструкции от собствениците. За новите подвижни състави се прилага техническа спецификация за оперативна съвместимост, която се поддържа през целия период на експлоатация. Манометрите на спирачната система подлежат на периодичен контрол, а всеки подвижен състав трябва да има технически паспорт. Ревизия на спирачната система се извършва на всеки две години, а теглово уравновесяване и ултразвукова дефектоскопия на колоосите се извършват в специализирани съоръжения.
Чл. 179 от Наредба № 58 определя изискванията за оборудване на локомотиви и мотриси със скоростомери и устройства за бдителност. Локомотиви, извършващи само маневрена дейност, могат да нямат устройство за бдителност. Ползвателят на тягов подвижен състав определя местата и начина за пломбиране. Специализирани машини могат да имат нерегистриращ скоростомер. Возила без устройство за бдителност се придвижват по определени начини, включително с бригада от двама души или чрез теглене от локомотив с изправно устройство. Редът за движение на возилата в междугарие се определя от управителя на железопътната инфраструктура.
Чл. 180 от Наредба № 58 определя задължителните знаци и надписи, които трябва да имат локомотивите и мотрисните влакове. Те включват: буквен код на страната на регистрация, маркировка на ползвателя, европейски номер на возилото, информация за спирачната система, име на производителя, местодомуване, ревизия на автоматичната спирачка и други знаци, определени от производителя. Форматът и размерът на тези знаци се определят от изпълнителния директор на ИА "ЖА" в съответствие с европейски регламент. Също така, специфични изисквания за вагоните и специализирани машини за поддържане на железния път също са посочени.
Чл. 180а от Наредба № 58 определя условията за експлоатация на железопътни превозни средства по националната железопътна инфраструктура. Превозните средства трябва да имат Европейски номер на возило (EVN), определено ЛОП и да са вписани в Националния регистър на возилата или в регистъра на друга държава членка на ЕС. Изключение се прави за еднократно преминаване на определен маршрут от специфични превозни средства, което е допустимо след получаване на разрешение от управителя на железопътната инфраструктура.
Чл. 181 от НАРЕДБА № 58 определя основните изисквания за колоосите на тяговия подвижен състав с междурелсие 1435 mm и 760 mm. За междурелсие 1435 mm, изискванията включват специфични размери за разстояние между челните повърхности, височина и дебелина на ребордите, стръмност, дебелина и широчина на бандажите. За междурелсие 760 mm, изискванията са подобни, но с различни размери. В допълнение, колоосите на релсовите самоходни специализирани машини (РССМ) следват специфични инструкции, а измерванията на параметрите на колоосите се извършват редовно по време на ремонт и експлоатация.
Чл. 182 определя основните изисквания за колоосите на вагони в железопътния транспорт, разделени на две категории в зависимост от междурелсието (1435 mm и 760 mm). За междурелсието 1435 mm се посочват специфични изисквания за разстояния между колелата, дебелини на ребордите и бандажите, както и минимални размери на различни компоненти. За междурелсието 760 mm също са установени изисквания за разстояния, височини, дебелини и допустими износвания. Всички изисквания целят осигуряване на безопасността и ефективността на железопътния транспорт.
Чл. 183 от Наредба № 58 забранява експлоатацията на колооси, които не отговарят на определени критерии. За локомотиви и мотрисни влакове не се допускат колооси с окопаване на бандажите, надвишаващо 1 mm при ролкови буксови лагери и 2 mm при плъзгащи буксови лагери. За вагони, не се допуска окопаване по кръга на търкалянето с дължина над 60 mm и напластявания с дължина или височина, надвишаваща 60 mm и 1 mm съответно.
Член 184 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. гласи, че при включване на товарни вагони в пътнически и бързи влакове, колоосите на тези вагони трябва да отговарят на нормите, установени за пътническите вагони. Това означава, че товарните вагони трябва да спазват същите технически изисквания, които важат за пътническите вагони, за да осигурят безопасността и комфорта на пътуващите.
Чл. 185 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. забранява пускането в експлоатация и включването във влакове на пътнически железопътни превозни средства (ПЖПС), които имат повреди по колоосите и застрашават безопасността на превозите.
Член 186 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. постановява, че подвижният състав и специализираните машини, които се въвеждат в експлоатация, трябва да разполагат с еластични теглични и отбивачни съоръжения в двата си края.
Чл. 187 от Наредба № 58 определя изискванията за височината на центровете на буферите за различни видове железопътни превозни средства. За локомотиви и мотрисни влакове, височината трябва да е между 965 mm и 1065 mm. За пътническите вагони и вагон-лаборатории, височината е между 980 mm и 1065 mm, а за товарните вагони и моторните влекачи - между 940 mm и 1065 mm. Разликата във височината между буферите на съседни вагони не може да надвишава 100 mm.
Чл. 188 от Наредба № 58 определя, че отговорността за техническото състояние на теглично-отбивачните съоръжения е на ЛОП и железопътното предприятие, както и на управителя на железопътната инфраструктура. Освен това, редът и начинът за прикачване и разкачване на вагоните и локомотивите се определят от железопътното предприятие или управителя на железопътната инфраструктура.
Наредбата определя изискванията за спирачните системи на локомотивите, мотрисните влакове и вагони в железопътния транспорт. Локомотивите и мотрисите, които се въвеждат в експлоатация, трябва да имат спирачна система, съгласно изискванията на ТСОС. Пътническите и товарните вагони също трябва да имат автоматична спирачка със сгъстен въздух и, когато е приложимо, ръчна спирачка, в съответствие с ТСОС.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. Член 190 забранява включването в състав на влак на товарни и пътнически вагони с неизправности, които застрашават безопасността на превозите. Изброени са конкретни неизправности, като неизправни колооси, пукнатини в рамата на вагоните, проблеми със спирачките и др. Освен това, забранено е включването на вагони с недостатъци в документацията или с опасни товари.
На всеки влак се извършва технически преглед в определени гари, съгласно плана за композиране на влаковете. Железопътното предприятие определя процеса за извършване на техническия преглед, който е част от системата за управление на безопасността (СУБ), за да се гарантира, че оборудването, свързано с безопасността, е в изправност и влакът може да се движи безопасно.
Наредба № 58 определя задълженията и забраните при експлоатацията на локомотиви, мотрисни влакове и РССМ. Чл. 192 описва множество неизправности, които забраняват използването на тези превозни средства, включително проблеми със сигнализацията, спирачките, окачването и други критични компоненти. Също така, забраните обхващат и липсата на необходимите документи и оборудване за безопасност. Локомотиви и мотрисни влакове не могат да бъдат допуснати за обслужване на влак, ако не са комплектувани с определени лицензи и сертификати. В определени случаи, при наличие на друг водещ локомотив, е разрешено участие в тегленето на влака, дори при наличие на някои неизправности.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя локомотивите, мотрисите и други моторни возила, които не могат да бъдат свалени от железния път, като влакове, когато се движат между гарите. Параметрите на влака включват брой оси, дължина, брутна маса и брой на локомотивите в работно състояние, като брутната маса не включва локомотивите. Влакът се счита за цял, когато е сигнализиран на последното возило с правилно свързани елементи.
Член 194 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя, че категорията на влаковете се определя в съответствие с Наредба № 45 от 2001 г. Тази наредба се отнася до правилата за номериране на международните и вътрешните пътнически и товарни влакове.
Движението на влаковете в железопътния транспорт се осъществява по график на определени елементи от инфраструктурата. Периодът на действие на графика за движение на влаковете (ГДВ) се определя от международната организация Forum Train Europe (FTE). Влаковете се движат по източноевропейско време, използвайки 24-часов формат.
Чл. 196 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя, че графикът за движение на влаковете обединява технологичните процеси на всички предприятия от железопътния транспорт в единен технологичен процес. Той осигурява безопасност на превозите и предвижда технологично време, наречено "прозорци", за поддържане и ремонт на елементите на железопътната инфраструктура.
Чл. 197 от Наредба № 58 определя изискванията за графиците за движение на влаковете, които трябва да бъдат изобразявани в графична и таблична форма. Графичното изобразяване е координатна система, показваща трасетата на различни категории влакове в 24-часово изчисление. Табличната форма съдържа информация за категория и номер на влака, нормативна брутна маса, спирачен процент, разстояния и времепътуване между пунктовете, максимално допустими скорости, престои, срещи и надминавания с други влакове, както и забележки по графика.
Чл. 198 от Наредба № 58 определя задълженията на управителя на железопътната инфраструктура да изготвя таблици с технически параметри и нормативи, базирани на документа за състоянието на железопътната мрежа. Таблиците включват допустимите осни натоварвания, километричното положение на гарите, максималните скорости за движение, ограниченията на скоростта, предсигналните спирачни разстояния, както и информация за влаковите диспечерски радиовръзки и аварийните телефонни изводи.
Чл. 199 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. предвижда, че извлеченията от графика за движение на влаковете трябва да бъдат поставяни на всички работни места, които са свързани с движението на влаковете. Това е важно за осигуряване на безопасността и ефективността в железопътния транспорт.
Управителят на железопътната инфраструктура определя реда и начина за осигуряване и регистриране движението на влаковете и возилата в гарите и участъците от железопътната инфраструктура. Тази разпоредба е част от Наредба № 58 от 2 август 2006 г., която регламентира правилата за техническата експлоатация и движението на влаковете в железопътния транспорт.
Наредбата определя правилата за редовно движещи се влакове, включително условията за назначаване, изменение и отменяне на разписанията им. Редовно движещите се влакове са тези, посочени в книжка-разписание, с определен период на движение. Промени в разписанията могат да се извършват от управителя на железопътната инфраструктура по предложение на превозвачите, с предварително уведомление за заинтересуваните служби. Специални влакове се назначават или отменят от управителя, а в случай на извънредни обстоятелства изменения могат да се направят без предварителни срокове.
Чл. 202 от Наредба № 58 предвижда, че за всички изменения в графика на движение на влаковете (ГДВ) за предстоящото денонощие, включително назначаване или отменяне на извънредни влакове, трябва да се изготви заповед от управителя на железопътната инфраструктура или от упълномощено от него лице. Заповедта се изготвя ежедневно.
Всеки влак се движи под определен номер, който е установен с графика за движение и плана за композирането му. Номерирането на международните и вътрешните пътнически и товарни влакове е регламентирано в Наредба № 45 от 2001 г. на министъра на транспорта и съобщенията.
Наредба № 58 определя правилата за регулиране на движението на влаковете в железопътния транспорт, като посочва категориите влакове с предимство. Възстановителните и противопожарните влакове, както и международните, експресните и бързите пътнически влакове имат най-високо предимство. При влакове на един и същ превозвач, предимството може да се променя по предложение на превозвача. Правилата включват и условия за предимство при разминаване на влакове от една категория.
Чл. 205 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя, че планът за композиране на влаковете включва състава на всеки влак, подредбата на вагоните и гарите за преработване. Този план се изготвя от превозвача, като се основава на информация от управителя на железопътната инфраструктура относно състоянието на мрежата.
Чл. 206 от НАРЕДБА № 58 описва основните елементи, които трябва да съдържа планът за композиране на влаковете. Той включва номерата на влаковете, периода на тяхното движение, брутната маса и спирачния процент на влака, както и задължителни изисквания за минимални интервали между пристигащи и заминаващи влакове в зависимост от пероните. Освен това, планът трябва да уточнява гарите, където ще се извършват технически прегледи.
Чл. 207 от Наредба № 58 определя условията за прикачване на товарни вагони към пътнически влакове. Товарните вагони трябва да имат знака "S" или "SS" и изправни автоматични спирачки, като скоростта на влака е ограничена до 100 km/h за вагони със знак "S" и до 120 km/h за вагони със знак "SS". Освен това, колоосите на вагоните трябва да отговарят на изискванията по чл. 184, а от последната им ревизия не трябва да са изминали повече от 24 месеца. При скорост до 80 km/h, е възможно прикачване на товарни вагони без знак "S", при условие че превозвачът направи искане и получи разрешение от управителя на железопътната инфраструктура.
Чл. 208 от Наредба № 58 определя условията за прикачване на мотрисни и пътнически вагони към пътнически влакове. Позволява се прикачването на мотрисен влак с изправна автоматична спирачка и сигнализация, при условие че влакът не намалява скоростта. Обикновен пътнически влак може да прикачи до три пътнически вагона за ремонт, които не возят пътници, при спазване на условия за изправна ходова част и заключени врати. Вагоните от ремонт могат да возят пътници, ако превозвачът реши, но ако не возят, трябва да имат заключени врати. Номерата на влаковете се определят в графика за движение.
Чл. 209 от Наредба № 58 определя правилата за включване на пътническите вагони в смесените влакове. Според текста, пътническите вагони трябва да бъдат поставени след локомотива, освен в случай на влакове с историческо значение, където композиране се определя от превозвача. Освен това, не е разрешено композиране на дългосъставни смесени влакове.
Съгласно Чл. 210 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г., ако товарът надвишава стените на вагона, вагоните с пътници трябва да бъдат отделени от натоварените платформени или открити вагони. За целта се използва фургон или предпазен вагон, който не изисква специални условия за превоз.
Член 211 от Наредба № 58 определя ограничения за превоз на опасни товари в смесени влакове. Според алинея 1, не се допуска превоз на вагони с взривни вещества, силно действащи отрови или сгъстени и втечнени газове. Алинея 2 уточнява, че при включване на вагони с опасни товари, различни от посочените в алинея 1, вагоните, заети с пътници, трябва да бъдат осигурени с предохрана от 4 оси или най-малко 18 метра.
Чл. 212 от Наредба № 58 определя, че възстановителните жп кранове в товарните влакове трябва да се поставят в началото на състава на влака след локомотива. Прикачените вагони, които носят стрелата на крана и други инвентарни вагони, са неразделна част от възстановителните влакове и се включват в товарните влакове, независимо от тяхното местоположение спрямо крана. Тези вагони трябва да имат минимална тара от 12 тона.
Чл. 213 от Наредба № 58 определя условията, при които Пътнически железопътен транспорт (ПЖПС) може да бъде прикачен в неработно състояние на товарни влакове. За това е необходимо ПЖПС да има конструктивна скорост, теглично-отбивачни съоръжения, междуосие не по-малко от 3,5 m, изправна автоматична спирачка, валиден срок на ревизия и да бъде придружен от правоспособен машинист.
На всички пътнически влакове, както и на смесените влакове за групата пътнически вагони, преходните мостчета в края и началото на влака трябва да бъдат вдигнати, а вратите заключени от лице, определено от превозвача.
Чл. 215 от Наредба № 58 определя реда за включване на специални вагон-лодки, вагони с дълги предмети, извънгабаритни и тежки товари, живи животни и вагони за междурелсие 1520 mm. Този ред се определя от управителя на железопътната инфраструктура. За вагони с опасни товари редът се определя от железопътното предприятие в съответствие с Правилника за международни железопътни превози на опасни товари или Спогодбата за международно железопътно сточно съобщение.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя влаковите документи, които включват: пътен лист на локомотива, придружителен лист за влакове, возещи пътници, натурен лист и удостоверение за спирачната маса. Натурен лист не се изисква за мотрисни влакове. Лицата, отговорни за попълването на документите, се определят от железопътното предприятие, което съгласува формата на удостоверението с управителя на железопътната инфраструктура. Управителят утвърджава образци и реда за попълване на специфични документи.
Чл. 216а от Наредба № 58 описва процедурите за експлоатация и управление на движението на влаковете, които се прилагат от управителите на железопътната инфраструктура и превозвачите. Тези процедури осигуряват съгласуваност между различните подсистеми на железопътната система при композиране и управление на влакове, както и при нормални и влошени условия на работа. Управителите трябва да установят процеси за гарантиране на изпълнението на изискванията за експлоатация и управление на движението, които са част от системата за управление на безопасността.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. регламентира процедурите по приемане, изпращане и пропускане на влаковете, маневрената работа и правилата за движение на влаковете. В чл. 217 са изброени изискванията, свързани с осигуряване на безопасно движение на влаковете, включително условия за движение при специални обстоятелства, регулиране на движението, обслужване на влаковете, ръководство на маневрената работа и задължения на служителите. Правилата целят осигуряване на безопасност и ефективност в железопътния транспорт.
Чл. 217а определя персонала, отговорен за експлоатацията и управлението на движението в железопътния транспорт. Той включва персонал на железопътния превозвач, който обслужва влаковете и подготвя влакове, както и персонал на управителя на железопътната инфраструктура, който осигурява движението на влаковете. За изпълнение на функциите, управителят и превозвачите трябва да осигурят необходимата документация, включваща ръководства, разписания и пътни книги. Документацията трябва да отговаря на Техническата спецификация за оперативна съвместимост (ТСОС).
На всяко работно място, свързано с движението на влаковете, е задължително да има служебен часовник, който да показва еднакво време за цялата железопътна мрежа. Часовниците на влаковите диспечери се сверяват ежедневно в 15 часа по сигнала "точно време" от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Сверяването на всички часовници се документира по ред, определен от управителя на железопътната инфраструктура.
Според Чл. 219 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г., влаковете се обслужват от влакова бригада, състояща се от локомотивна бригада (машинисти) и превозна бригада. Всички влакове, които превозват пътници или товарни влакове с особени условия, задължително се обслужват от превозни бригади. Съставът на бригадите се определя от превозвача, съгласува се с ИА 'ЖА' и се уведомява управителят на железопътната инфраструктура.
Чл. 220 от Наредба № 58 определя, че на борда на влака могат да се допускат лица, които не са част от влаковата бригада и изпълняват различни задачи. За лицата, които не са част от локомотивната бригада, изискванията за пътуване в кабините за управление на тягов подвижен състав се определят от Изпълнителна агенция "Железопътен транспорт" (ИА "ЖА").
Движението на влаковете в железопътния транспорт се ръководи от дежурен влаков диспечер, чийто разпореждания са задължителни за всички работници, свързани с движението на влаковете. Всички длъжностни лица, превозвачи и други, които имат отношение към безопасността на превозите, подлежат на оперативно подчинение на диспечера. Не се допуска даване на разпореждания за движението на влаковете без знанието и разрешението на дежурния влаков диспечер.
Чл. 222 от Наредба № 58 определя, че влаковият диспечер е задължен да дава разпореждания за осигуряване движението на влаковете и маневрената работа единствено чрез определените телекомуникационни връзки. В случай на прекъсване на тези връзки, управителят на железопътната инфраструктура е отговорен за установяване на реда и начина за осигуряване на движението на влаковете.
Чл. 223 от Наредба № 58 определя, че правомощията и задълженията на влаковия диспечер са в зависимост от управителя на железопътната инфраструктура. В наредбата се разглеждат и организационните аспекти на работата в гарите, като се включва глава, свързана с осигуряването на влаковете със спирачна маса, обозначена като Раздел I в дял втори.
Чл. 224 от Наредба № 58 определя изискванията за спирачната маса на влаковете. Всички влакове трябва да бъдат осигурени с необходимата спирачна маса от началната до крайната гара, като тази маса се изчислява на база необходимия спирачен процент. Локалните товарни и маневрените влакове трябва да имат необходимата спирачна маса за отделните междугария. Минималният необходим спирачен процент за междугарията е посочен в таблици с технически параметри и нормативи.
Чл. 225 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя необходимия спирачен процент, който се изчислява на базата на ефективността на спирачните системи и изискванията за експлоатация на влаковете в страната и в международен план. Превозвачите са задължени ежегодно или за определен период да определят необходимите спирачни проценти за различните категории влакове и да ги представят в таблици с технически параметри и нормативи.
Чл. 226 описва формулата за изчисляване на необходимата спирачна маса на влака, която е важна за безопасността при внезапно спиране. Формулата е B = (m . l)/100, където B е спирачната маса в тонове, m е брутната маса на влака в тонове, а l е спирачният процент, необходим за спиране на 100 t от масата на влака на определеното предсигнално спирачно разстояние.
Чл. 227 от Наредба № 58 определя понятието предсигнално спирачно разстояние, което е разстоянието, необходимо за спиране на влак при допустима скорост и неблагоприятни условия. За стандартните жп линии предсигналните спирачни разстояния са 1500, 1200, 1000 и 700 метра, а за теснопътните линии - 400 метра. За междугарията, тези разстояния се посочват в специални таблици с технически параметри и нормативи.
Спирачният път е разстоянието, което влакът изминава от активирането на спирачката до пълното му спиране. Според наредбата, спирачният път не трябва да надвишава предсигналното спирачно разстояние за конкретното междугарие.
Чл. 229 от Наредба № 58 определя правилата за допустимите скорости по спирачка за отделните междугария, които зависят от необходимия спирачен процент, меродавните наклони, режима на спирачката и предсигналните спирачни разстояния. Параметрите, свързани с тези скорости, са посочени в спирачни таблици. Меродавните наклони по спирачка се определят от управителя на железопътната инфраструктура и превозвачите, и са включени в правилата за движение на влаковете.
Спирачната маса на влак е общата стойност на спирачните маси на вагони с изправни спирачни системи. Пътническите вагони имат посочени спирачни маси на табелите на автоматичната спирачка или рамката на вагона, докато товарните вагони посочват спирачните си маси на товарообръщателните табели или рамката. При липса на информация за спирачните маси, се прилагат правила за движение и маневрена работа.
Чл. 231 от Наредба № 58 определя условията, при които влакът се счита за осигурен със спирачна маса. За целта наличната спирачна маса трябва да бъде равна или по-голяма от необходимата спирачна маса. Спирачната маса на локомотивите не се включва в наличната спирачна маса на влака, а служебната маса на локомотивите не се включва в общата маса на влака.
Според Чл. 232 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г., превозвачът носи отговорност за състоянието на спирачките на влаковете и возилата. Това означава, че е задължен да осигури правилното функциониране на спирачките, за да гарантира безопасността на движението.
Чл. 233 от Наредба № 58 определя правилата за разпределение на вагоните с автоматични спирачки в смесените и товарните влакове. Според наредбата, количеството на осите на товарните вагони с неизправни спирачки в една група не трябва да надвишава 12, а в края на влака, преди последния вагон с изправна автоматична спирачка, не повече от 6 оси.
В пътническите влакове е задължително включването на вагони с изправни автоматични спирачки. При повреда на автоматичната спирачка на вагон, той може да продължи движението си до крайната гара, след извършване на преизчисляване на спирачната маса и издаване на ново удостоверение. Освен това, допуска се включване на вагон с изолирана спирачка от начална гара, за да се придвижи до гарата на местодомуването му.
Последният вагон на влаковете трябва да бъде оборудван с изправна автоматична спирачка, освен в случаите, посочени в чл. 237 от наредбата.
Чл. 236 от Наредба № 58 регламентира действията при изолиране на автоматичната спирачка на вагони по време на движение. При необходимост от изолиране, влакът продължава до първата попътна гара за маневра. Персоналът на влака извършва изолирането и преизчислява новата спирачна маса. Ако новата спирачна маса е по-малка от необходимата, се определя нов спирачен процент и нова скорост за движение, която се закръгля до най-близкото число, завършващо на 0 или 5. При нужда от ново разписание, условията за движение се определят от превозвача и се предават на управителя на железопътната инфраструктура.
Чл. 237 от Наредба № 58 позволява в локалните и маневрените товарни влакове да се включват повредени вагони без спирачки след последния вагон със спирачка, при условие че имат изправни ходови части. Максималният брой е 8 оси или 3 вагона и те не могат да бъдат включвани на друго място във влака.
Чл. 238 от Наредба № 58 определя правилата за предаване на влакове за технически преглед на автоматичната спирачка. Операциите се извършват след предаване на влака от управителя на железопътната инфраструктура, в съгласие с превозвача. Забранено е извършването на маневри с влака след предаването за проба, както и на коловоза, където се извършват операциите. Изключение прави маневрата за изваждане на повредени или погрешно включени вагони, която се разрешава само от извършващия операциите.
Член 239 от Наредба № 58 регламентира изискванията за изпробване на спирачките на вагоните, които влизат в състава на влака. Изключенията от това изпробване са вагоните с етикети за неизправна спирачка и вагоните с чугунени калодки, които превозват опасни товари, при определени условия. Освен това, режимът на автоматичната спирачка на локомотива трябва да съответства на режима на автоматичната спирачка на целия влак.
Според Чл. 240 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г., отговорността за подготовката на автоматичните спирачки на влаковете, преди извършването на проба, е на лицето, което извършва пробата. Това подчертава важността на правилната подготовка и контрол на автоматичните спирачки за безопасността в железопътния транспорт.
Чл. 241 от Наредба № 58 определя пробите на спирачките като технологични операции, които имат за цел да проверят и установят изправността на автоматичните спирачки на влака. Тези проверки са важни за безопасността и ефективността на железопътния транспорт.
Чл. 242 от Наредба № 58 определя четири вида проби, които се извършват на автоматичните спирачки: пълна проба (проба А), частична проба (проба В), съкратена проба (проба D) и топла проба. Всяка проба трябва да започва и завършва с напълно заредена и разхлабена автоматична спирачка с предписаното налягане.
Наредбата определя правилата за извършване на проба А на спирачките на влаковете в железопътния транспорт. Проба А се извършва на всички влакове в началната гара, на мотрисни влакове преди излизане от депо, на товарни влакове с промяна в състава, на вагони от посредна гара, при специфични инциденти и при определени температурни условия. Удостоверение за спирачната маса се издава след всяка проба. За мотрисни влакове с автоматично спиране, пробата се извършва от квалифицирано лице. Удостоверението може да бъде на хартиен или електронен носител.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя условията за извършване на проба B на влакови състави. Проба B се извършва в следните случаи: 1. Когато влаковият локомотив е прикачен след повече от 120 минути от края на проба A; 2. След маневра със състава след проба A; 3. Когато влакът заминава след края на дежурството на лицето, извършило проба A; 4. При отвозване на влак, който е престоял повече от 60 минути без локомотив или с неработещ локомотив; 5. На вагон с принудително разхлабена спирачка.
Член 245 от Наредба № 58 определя случаите, при които се извършва проба D на влаковете. Проба D е задължителна при: 1) нарушаване на целостта на главния въздухопровод; 2) заминаване от профилни гари с голямо надолнище; 3) прикачване на локомотив след проба А; 4) смяна на локомотиви; 5) след престой над 20 мин без промяна на състава; 6) смяна на локомотивната бригада; 7) след съединяване на части на влак с проба А; 8) на всички категории пътнически влакове от начална гара с мотрисни влакове; 9) на пътнически влакове, които не променят състава си след престой до 60 мин. Проба D не се извършва на мотрисни влакове с компютърно тестване и управление на спирачната система.
Чл. 246 от Наредба № 58 описва процедурата за извършване на топла проба, която е метод за проверка на ефективността на спирачките на влака. Топлата проба се извършва чрез измерване на нагряването на фрикционните елементи на спирачките. Тя може да се проведе при определени обстоятелства, включително при изпуснат влак, при подминаване на затворен светофор, при закрита предна дистанция и по искане на локомотивния машинист.
Чл. 247 определя реда и начина за извършване на пробите на автоматичните спирачки на влаковете. Инструкцията за тези проби, включително изготвянето на удостоверението за спирачна маса, се определя от железопътното предприятие и се изпраща на управителя на железопътната инфраструктура. Управителят на железопътната инфраструктура също определя реда и начина за пробите на спирачките за работни и други влакове, включително за строителни и ремонтни предприятия.
Локомотивните машинисти са задължени да проверяват ефективността на влаковата спирачка при заминаване от начални или профилни гари, както и при ниски температури. Пътническите и смесените влакове трябва да проверят автоматичната влакова спирачка след напускане на пероните.
Ръчните спирачки са механични устройства, които осигуряват спирането на колоосите на подвижния състав. Те могат да се използват за спиране на работни, маневрени и специални влакове, а товарообръщателните устройства на вагоните трябва да бъдат на режим 'натоварен вагон'. Редът за извършване на проба на ръчните спирачки се определя от железопътното предприятие в рамките на неговата СУБ.
Превозвачът е задължен да осигури необходимата спирачна маса за маневрените състави, за да гарантира безопасността и ефективността на железопътния транспорт.
Чл. 251 регламентира изискванията за спирачната маса на маневрените състави в зависимост от скоростта, спирачния път и наклона на пътя. Необходимата спирачна маса се изчислява по формула, включваща служебната маса на локомотива. Наличната спирачна маса е сума от спирачните маси на локомотива и вагоните с включени спирачки. Спирачните проценти за изчисление на необходимата спирачна маса зависят от типа на калодките и се вземат от определени таблици в приложенията на наредбата.
В наредба № 58 от 2 август 2006 г. се предвижда, че за всеки експлоатационен пункт трябва да се определи редът и начинът за осигуряване със спирачна маса при извършване на маневрена дейност. Това е важно за безопасността и ефективността на маневрите в железопътния транспорт.
Маневрените състави, които се придвижват от една гара до друга, трябва да имат спирачна маса, подобно на влаковете. За тези маневрени състави се извършва проба А, за да се осигури безопасността при движението им.
Чл. 254 определя изискванията за осигуряване на влаковете при престой. Всички влакове трябва да бъдат защитени от самопридвижване с автоматична спирачка. Вагони, които не се маневрират и са в експлоатационни пунктове или индустриални клонове, трябва да бъдат установени между дистанционните указатели и осигурени от самопридвижване с ръчни спирачки или дървени клинове. При наклон на коловоза над 2,5 ‰, могат да се използват и спирателни обувки, по указание на управителя на инфраструктурата или ръководителя на клона.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. предвижда, че осигуряването против самопридвижване на пътнически състави без локомотив или с локомотив, който не може да командва автоматичната спирачка, става чрез затягане на ръчни спирачки. Броят на затегнатите ръчни спирачки се определя от наклона на железния път и от управителя на железопътната инфраструктура. При затягане на ръчните спирачки автоматичната спирачка на състава трябва да бъде в задържано положение.
Член 256 от Наредба № 58 определя мерките за осигуряване против самопридвижване на товарни и смесени влакови състави. Според (1) се изисква затягане на ръчни спирачки и поставяне на релсови спирателни обувки, като броят им зависи от наклона на железния път и се определя от управителя на железопътната инфраструктура. В (2) се уточнява, че ако локомотивът не може да командва автоматичната спирачка и наличните мерки са недостатъчни, трябва да се осигури локомотив, способен да командва автоматичната спирачка на влака.
Чл. 257 определя правилата за управление на спирачките при влакове, обслужвани от два или повече локомотива. Спирачката се командва от машиниста на водещия локомотив, който получава удостоверението за спирачната маса. В случай на повреда на кран в междугарие, спирачката се командва от втория локомотив, а водещият машинист подава звукови сигнали. Преди потегляне на влака се извършва проба D.
Чл. 258 от Наредба № 58 определя процедурите при повреда на автоматичната спирачка на локомотива. При повреда, локомотивът се осигурява със спирачната маса на влака. Ако наличната спирачна маса е достатъчна, се издава ново удостоверение и влакът продължава. Ако не е достатъчна, се сменя локомотивът или се изготвя ново разписание. При повреда в междугарие, влакът се движи до първата гара с определена скорост и след това се предприемат съответните действия.
Чл. 259 от Наредба № 58 задължава локомотивния машинист на електрически локомотив или електрически мотрисен влак да спре влака незабавно при прекъсване на електрозахранването в контактната мрежа. След като спре, той трябва да уведоми влаковия диспечер или съседните гари. Движението на влака може да бъде възобновено веднага след възстановяване на захранването, при условие че няма други пречки.
Влакът се счита за подготвен за изпращане, когато са изпълнени следните изисквания: правилно композиран, извършен технически преглед, прикачен влаков локомотив, осигурена необходима спирачна маса, снабден с влакови и превозни документи, правилно сигнализиран и разположен на отправен коловоз. Влакът е цял, когато е редовно сигнализиран и всички свързващи елементи са на място.
Съгласно чл. 261 от Наредба № 58, влакът се счита за готов за изпращане, когато са изпълнени условията по чл. 260, а влаковите и превозните документи са предоставени от железопътното предприятие на дежурния ръководител-движение в гарата. Това включва копие от натурния лист, което може да бъде на хартиен или електронен носител. Дежурният ръководител-движение след това предоставя натурния лист на дежурния влаков диспечер на участъка.
Чл. 262 от Наредба № 58 определя правилата за заминаване и пристигане на влаковете. Влак, който вози пътници, не може да замине преди определеното време и да пристигне по-рано от 3 минути. Пътническият влак може да замине само след получаване на заповед от ръководителя на превозната бригада. За товарни влакове, заминаването извън графика е разрешено само след писмено искане от превозвача и при спазване на определени условия.
Чл. 263 от Наредба № 58 определя условията за заминаване на влакове от гари. Заминаването не е разрешено без писмена заповед или разрешение от дежурния ръководител движение. Влакът може да заминава само след разрешаващо показание на изходния светофор. При гари без изходен светофор, заповедта от дежурния ръководител е достатъчна. Влаковете от гари с диспечерска централизация заминават единствено по разрешаващите показания на изходния светофор. При намалена видимост, машинистът може да се придвижи до сигнала с намалена скорост.
Чл. 264 от Наредба № 58 определя задължителните разпореждания на влаковия персонал, които се дават с писмена заповед при специални условия. Разпорежданията включват случаи на неизправност на железния път, светофори, изпращане на влакове в заето междугарие, природни бедствия и др. Заповедта се издава от дежурния ръководител движение и е задължителна за изпълнение от персонала. Редът за връчване и сроковете за съхранение се определят от управителя на железопътната инфраструктура.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. регламентира правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. Член 265, ал. 1 е отменен, а ал. 2 указва, че писмени заповеди за движение при специални условия се издават по разпореждане на влаковия диспечер.
Дежурният ръководител движение дава съгласие за приемане на влак на съседната гара след проверка за свободно междугарие и безопасност. При наклон на железния път 14 ‰ или повече, съгласието се дава само при наличие на свободен приемен коловоз и подготовка на маршрута. При наклон под 14 ‰, съгласие може да се даде и при липса на свободен коловоз, ако такъв ще бъде освободен в срок.
Чл. 267 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя задълженията на дежурния ръководител движение при приемането на влакове в гарата. Според (1) дежурният ръководител трябва да вземе всички необходими мерки за безопасността на влака, който се приема. В (2) е указано, че ако времепътуването на най-бързото возило е по-малко от 10 минути, дежурният ръководител може да даде съгласие за приемането на влак в съседната гара само след като прекрати маневрата, осигури свободен коловоз и подготви маршрут за влака.
Дежурният ръководител движение е задължен да определи условията за движението на влака по междугарието и за приемането му в гарата, когато е необходимо, при даване на съгласие за приемане на влака.
Според Наредба № 58 от 2 август 2006 г., влаковете трябва да бъдат приемани в гарите на свободни коловози, определени в плана за приемане и изпращане на влаковете, при условие че входният светофор е отворен. Възможно е също така приемането на влак на свободен глух коловоз, ако устройствата на оперативната техника позволяват това.
Чл. 270 от Наредба № 58 предвижда, че разпореждането за прекратяване на маневрата трябва да бъде дадено своевременно, като най-късно 10 минути преди пристигането на влака. В големи влакообразуващи гари, където в определени часове пристигат и заминават много влакове, маневрата може да бъде прекратена най-късно 5 минути преди приемането на влака, без да се допуска задържането му пред входния светофор. Гарите, на които се прилага това правило, се определят със заповед на управителя на железопътната инфраструктура, а скоростта на влизащите влакове в тези гари е ограничена до 25 km/h.
Чл. 271 от Наредба № 58 определя условията за приемане на влак в гара, когато входният светофор не може да бъде отворен. Влаковете могат да бъдат приети с поканителен сигнал, с разрешение от дежурния ръководител движение, предадено на машиниста и ръководителя на превозната бригада, или чрез уведомяване от съседната гара. При тези случаи влакът трябва да се движи с ограничена скорост до 25 km/h за стандартни жп линии и до 10 km/h за теснопътни жп линии, с повишено внимание и готовност за спиране.
Чл. 272 определя процедурата при подминаване на затворен входен светофор от влак. Влакът задължително трябва да се върне пред светофора и да влезе в гарата само след разрешение от дежурния ръководител движение. Ако връщането е невъзможно, се изпраща член от бригадата за охрана на влака. Локомотивният машинист подава сигнал "обща тревога". При навлизане в гарата след подминаване, придвижването се извършва по разпореждане на дежурния ръководител. Нерегламентираното подминаване се регистрира и дежурният ръководител съставя акт с описани причините, подписан от съответните лица.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. регламентира условията за едновременно приемане и изпращане на влакове в железопътния транспорт. Чл. 273 определя, че такова действие е допустимо в гари с комбиниран входен светофор при наличие на определени условия, включително наклон на железния път и осигуряване на продължение на входния маршрут. Забранено е едновременното приемане на влакове при наличието на поканителен сигнал, неправилен път, заповеди за специални условия и др. При забрана за приемане на два влака, пръв се приема влакът с по-неблагоприятни условия.
В експлоатационните пунктове, където дежурният ръководител движение посреща влаковете, той е отговорен за проверка на целостта и правилното сигнализиране на пристигащите и преминаващите влакове. Пунктовете, в които влаковете не се посрещат от дежурен ръководител, се определят от управителя на железопътната инфраструктура.
Наредба № 58 определя правила за спирането и движението на влаковете в железопътния транспорт. Влакът, който спира в гара, трябва да се установи пред изходния светофор или, ако такъв липсва, пред първия дистанционен указател. Пътническите влакове, спиращи по разписание, трябва да се установят пред указателя 'П'. Забранено е подминаването на затворен изходен светофор или дистанционен указател. Влаковете не могат да се придвижват без разрешение на дежурния ръководител движение или влаковия диспечер.
Влаковете се приемат в определени коловози, посочени в плана за приемане. Промени в плана за товарни влакове могат да се правят от дежурния ръководител движение, а за пътническите е необходимо разрешение от влаковия диспечер. При всяка промяна дежурният ръководител е задължен да уведоми ръководителя на влаковата бригада за причините.
При нарушаване на разпоредбите на чл. 275, ал. 3, дежурният ръководител движение, заедно с машиниста и ръководителя на превозната бригада (ако е наличен), трябва да установят причините за нарушението и да съставят акт.
Маневрата е определена като всяко организирано придвижване на подвижен железопътен състав по железния път, което се извършва по маневрени сигнали. Това означава, че маневрите са структурирани действия, целящи ефективно управление на движението на влаковете.
Маневрите по приемно-отправните коловози се извършват след предварително одобрено искане от превозвача и с разрешение на дежурния ръководител движение и влаковия диспечер. За маневри по не-приемно-отправни коловози, разрешението се дава по ред, определен от управителя на железопътната инфраструктура. Всички маневри трябва да се ръководят от едно лице с необходимата правоспособност.
Маневрената работа в експлоатационните пунктове се извършва по ред и начин, определени от управителя на железопътната инфраструктура, съгласно Наредба № 58 от 2 август 2006 г.
Маневрената работа в железопътния транспорт се извършва от локомотивен машинист и маневрена бригада, която обикновено се състои от минимум трима души. В определени случаи, като преместване на малък брой вагони или маневри в железопътни линии ІІІ категория, е допустимо съставът на бригадата да бъде намален до двама. Съществуват и ситуации, при които маневрената работа може да се извърши от едно лице, например при преместване на отделни вагони или в кризисни ситуации. При неблагоприятни условия, маневрените операции изискват състав от трима души.
Задълженията на локомотивната и маневрената бригада в железопътния транспорт се определят от превозвачите и трябва да бъдат съгласувани с управителя на железопътната инфраструктура.
Ръководителят на маневрата е задължен да спазва всички указания на дежурния ръководител движение при извършване на маневри по приемно-отправните коловози, включително за започване и прекратяване на маневрата, както и за освобождаване на зает коловоз.
Чл. 284 определя правилата за движение на влаковете и маневрената работа, включващи райониране на маневри, планиране и ръководство на маневри, ред за разрешаване на маневри, манипулиране със стрелките, скорости при маневри, прекратяване на маневри, извършване на маневри в различни условия и ситуации, работа с опасни товари и осигуряване на вагоните против самопридвижване.
Чл. 285 от Наредба № 58 регламентира, че сигналите, установени в наредбата, са предназначени да осигурят непрекъснато и безопасно движение на влаковете, както и извършването на маневри. Тези сигнали играят важна роля за безопасността в железопътния транспорт.
Според Чл. 286 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г., сигналите и указателите са задължителни за всички влакове, които се движат по железопътната инфраструктура. Това означава, че спазването на сигнализацията е необходимо за безопасността и правилното функциониране на железопътния транспорт.
Чл. 287 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. забранява използването на други сигнали и указатели, освен тези, които са посочени в наредбата. Това правило е въведено с цел осигуряване на безопасността и правилното функциониране на железопътния транспорт.
Сигналът в железопътния транспорт представлява категорична заповед, която се предава чрез специфични форми, положения, цветове, светлини, звуци или движения. Тази заповед трябва да бъде изпълнена незабавно, точно и безусловно.
Чл. 289 от Наредба № 58 установява изискванията за сигналните устройства в железопътния транспорт. Параграф 1 предвижда, че всички сигнални устройства със светлинен източник трябва да осигуряват необходимата видимост. Параграф 2 уточнява, че сигналите и указателите, представени под формата на табели или дискове без светлинен източник, трябва да бъдат светлоотразяващи.
Член 290 от Наредба № 58 определя указателите като сигнални средства, които предоставят информация чрез различни визуални елементи, включително форма, цвят, светлина, цифри, букви, фигури или надписи. Информацията, предоставяна от указателите, е свързана с железния път, контактната мрежа, съоръженията и устройствата, сигналите, работните места и експлоатационните пунктове.
Член 291 от Наредба № 58 забранява преминаването на различни видове забранителни сигнали от влакове и други превозни средства. Конкретно, забранено е: 1. Преминаването на забранителен сигнал и на затворен заградителен и прелезен светофор от влак или друг пътнически железопътен транспорт. 2. Преминаването на затворен входен, проходен и изходен светофор от влак или друг несваляем от пътя пътнически железопътен транспорт, който се движи като влак. 3. Преминаването на затворен маневрен светофор от маневрен състав или друго возило, което се движи като маневра.
Наредба № 58 определя действията на влаковете при съмнителни ситуации, свързани с показанията на светофорите. При всяко съмнително положение на основните светофори или неправилно подаване на сигнал, влакът е задължен да спре. При съмнителни показания на предупредителен светофор, скоростта трябва да се намали с готовност за спиране. Ако светофорът указва, че следващият е отворен, но той е затворен или неосветен, влакът незабавно спира. В случай, че светофорът указва затворен сигнал, но след това е отворен, влакът не спира. Писмена заповед за спиране има приоритет над сигнализацията на светофора.
На влак, спрян със сигнал за спиране, е разрешено да тръгне само след получаване на разрешителен сигнал за тръгване, разрешение от дежурен работник, или след изпълнение на специфичните изисквания на наредбата. Преминаването на затворен или неосветен светофор, или светофор със съмнително показание, е разрешено само с разрешение от дежурния ръководител движение или влаковия диспечер, което трябва да бъде предоставено на машиниста.
Сигналните средства и сигналите в железопътния транспорт се поставят и подават от дясната страна по посока на движението. При двупътни линии сигналите за необичайния път се поставят от лявата страна, докато за трипътни и многопътни линии поставянето на сигнални средства от лявата страна е забранено. Преносимият забранителен сигнал се поставя от вътрешната страна на дясната релса, а постоянните маневрени светофори трябва да се монтират на места с добра видимост.
Чл. 295 от Наредба № 58 определя правилата за подаване на ръчни сигнали при маневри в железопътния транспорт. Сигналите трябва да се подават от страната на коловоза, която осигурява по-добро възприемане. Преди подаването на сигналите, е необходимо предварително съгласуване между ръководителя на маневрата и машиниста. Допуска се подаването на сигнали от лявата страна на локомотива в определени случаи, включително от дежурния ръководител движение, началника на влака и маневрената бригада. В тези случаи сигналите се възприемат от помощник локомотивния машинист и се предават на локомотивния машинист.
Чл. 296 от Наредба № 58 задължава локомотивния машинист да изпълнява указанията на постоянните и временните сигнали в участъка, оборудван с автоматизирана локомотивна сигнализация (АЛС). В случай на несъответствие между сигналите и информацията на пулта на АЛС, машинистът трябва да следва указанията на сигналите и да движи влака с повишено внимание.
Наредба № 58 регламентира сигнализацията в железопътния транспорт, като сигналите се делят на основни и предупредителни. Основните сигнали изискват незабавно изпълнение, докато предупредителните сигнализират за приближаването на влака към основните сигнали и указват показанията им.
Наредба № 58 определя правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. Член 298 описва видовете сигнали, които са видими и звукови. Видимите сигнали включват различни цветове, светлина, форма, положение, движение и брой, и се подават чрез светофори, семафори, табели и други средства. Звуковите сигнали се състоят от комбинация от броя и продължителността на звуковете и имат едно и също значение през деня и нощта.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя видимите сигнали в железопътния транспорт, които се делят на постоянни и преносими. Постоянни сигнали включват светофори, семафори, сигнали за намаление на скоростта и сигнали за контактна мрежа. Преносими сигнали включват табели, дискове, флагове и фенери.
Наредба № 58 определя сигналите в железопътния транспорт на три вида: дневни, нощни и денонощни. Дневните сигнали се използват само през деня при добра видимост, докато нощните сигнали, които включват цветни светлини, се подават и през деня при намалена видимост. Денонощните сигнали, които включват светофори и звукови сигнали, се подават през всяко време на денонощието и се използват в тунелите.
Чл. 301 от Наредба № 58 предвижда, че при намалена видимост под 400 метра, влаковете, локомотивите и другите возила трябва да се сигнализират с нощните влакови сигнали, дори и през деня.
Член 302 от Наредба № 58 определя различните видове светофори, използвани в железопътния транспорт. Те включват предупредителни, входни, изходни, повторителни, маневрени, проходни, заградителни, предпрелезни, прелезни и гърбични светофори.
Член 303 от Наредба № 58 определя различните видове светофори, които могат да се използват в железопътния транспорт. Те включват комбинирани входни светофори с предупредителен сигнал, комбинирани изходни светофори с различни функции, комбинирани гърбични светофори и комбинирани маневрени светофори, всеки от които има специфични приложения в сигнализацията и движението на влаковете.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя правилата за техническа експлоатация и сигнализация в железопътния транспорт. Чл. 304 описва функциите на светофарите: входните и изходните светофари дават сигнали по скоростната или обикновената сигнализация. Входният светофар по скоростната сигнализация показва разрешен вход с определена скорост и указания за изходния светофар, докато входният светофар по обикновената сигнализация показва на какъв коловоз ще бъде приет влакът. Изходният светофар по скоростната сигнализация показва разрешен изход с определена скорост, а изходният светофар по обикновената сигнализация показва само разрешен изход, без информация за маршрута.
Съгласно Чл. 305 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г., в една гара не е позволено да се използват светофори от различни видове сигнализация. Това правило е въведено с цел осигуряване на безопасността и ефективността на движението на влаковете.
Член 306 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. предвижда, че при ново строителство в железопътния транспорт се въвеждат в експлоатация единствено светофори, които са предназначени за скоростната сигнализация.
Чл. 307 от Наредба № 58 определя начина на обозначаване на светофори в железопътния транспорт. Входните светофори се обозначават с букви, а изходните - с буква и цифра, която съответства на номера на коловоза. Проходните светофори се обозначават с цифри, като светофорите за нечетно направление носят нечетна цифра, а тези за четно направление - четна цифра.
Според Чл. 308 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г., обозначенията и номерата на мачтовите светофори трябва да бъдат поставени на табела, разположена на височина не по-малко от 1600 mm от главата на релсата. При приземен светофор, обозначенията се нанасят на фундамента или на най-горната козирка на светофора.
Светофорите в железопътния транспорт се класифицират на еднофарови, двуфарови, трифарови и многофарови. Те трябва да бъдат монтирани на стълб или мост, като е важно да се осигури, че сигналите не могат да бъдат объркани с тези за съседни направления и коловози.
Чл. 310 от Наредба № 58 предвижда, че светлините на неработещите светофори трябва да бъдат загасени. Неработещите светофори се обозначават с боядисани в бял цвят летви, като за мачтовите светофори размерите са 1000 x 100 mm, а за приземните светофори - 500 x 50 mm.
Съгласно Чл. 311 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г., повредените светофори не се закръстосват, докато не бъдат поправени. Също така, светофорите на гари в железопътни участъци, които се закриват за движение на влаковете за част от денонощието, също не се закръстосват.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. регламентира правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. Член 312 описва разположението и функциите на предупредителните светофори, които се поставят пред входните, заградителните и проходните светофори, за да информират за техните показания. Входните светофори дават предупредителни сигнали за изходните, а при заминаване на влак от гара, ако обратният предупредителен светофор показва, че входният светофор е отворен, влакът спира за проверка на показанията. В участъците с автоматизирана блокировка, обратният предупредителен светофор остава неосветен.
Чл. 313 от Наредба № 58 определя, че в участъците с автоматизирана блокировка (АБ) и проходни светофори, всеки светофор, с изключение на прелезния, служи за предупредителен сигнал относно следващия светофор. Това означава, че светофарите предоставят информация на машинистите за състоянието на следващия светофар, което е важно за безопасността на движението на влаковете.
Чл. 314 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. предвижда, че пред проходния светофор, който служи за предупредителен сигнал за входния светофор, трябва да бъдат поставени три предсветофорни указателя. Тези указатели информират за статуса на входния светофор и осигуряват безопасността на движението на влаковете.
Когато между две съседни гари не може да бъде монтиран предупредителен светофор, изходният светофор на първата гара изпълнява неговата функция. Той предоставя информация за заетостта на междугарието и показанията на входния светофор на втората гара.
Когато предупредителният светофор е неясен или неосветен, машинистът е задължен да намали скоростта на влака и да бъде готов да спре пред следващия светофор. В участъци с автоматична блокировка и проходни светофори, неосветеният предупредителен светофор, който е и проходен, служи като заповед за спиране.
Чл. 317 от Наредба № 58 описва предупреждаващия светофор в железопътния транспорт, който е правоъгълна табела с два фара. Той подава четири основни сигнала: 1) жълта светлина - входният светофор е затворен, но движението е разрешено с готовност за спиране; 2) зелена светлина - входният светофор е отворен и движението е разрешено; 3) мигаща жълта светлина - входният светофор е отворен, но скоростта трябва да се намали до 40 km/h; 4) мигаща зелена светлина - входният светофор е отворен, но скоростта трябва да се намали до 100 km/h.
Чл. 318 от Наредба № 58 определя характеристиките на предупредителния светофор в участъци с автоматична блокировка. Той е правоъгълна табела с три фара и подава сигнал, включително червена светлина, която указва забрана за преминаване.
Предупредителният светофор в железопътния транспорт е квадратна табела с отрязан горен ляв ъгъл и четири фара, който подава три основни сигнала: 1) две жълти светлини - входният светофор е затворен, разрешено е движение с готовност за спиране; 2) две зелени светлини - входният светофор е отворен за главен коловоз, разрешено е движение с определената скорост; 3) една зелена и една жълта светлина, диагонално разположени - входният светофор е отворен за отклонение, разрешено е движение с определената скорост, но с готовност за ограничаване до 40 km/h.
Чл. 320 от Наредба № 58 описва конструкцията и сигнализацията на предупредителния светофор, който се намира пред заградителния светофор. Той е правоъгълна табела с два фара, която денонощно подава два основни сигнала: жълта светлина, която показва, че заградителният светофор е затворен и движението е разрешено с готовност за спиране, и зелена светлина, която показва, че заградителният светофор е отворен и движението е разрешено с предвидената скорост за влака.
Входните светофори се поставят пред гарите и разделните постове, за да указват дали влизането в тях е разрешено или забранено. В големи гари се поставят входни светофори пред всеки парк, указващи коловоза, в който ще бъде приет влакът. При осигурена видимост на вторите входни светофори от 200 метра, не е задължително да се поставят предупредителни светофори. Липсата на входен светофор пред гарата налага спиране пред указателя "Граница на гарата", освен ако влаковият персонал не е получил заповед за приемането на влака.
Входните светофори в железопътния транспорт автоматично се затварят от влизащите возила. При изгасване на електрическа лампа на входен светофор, той или преминава в показание за по-ниска скорост, или се затваря, или остава неосветен. Член 322, алинея 3 е отменен с изменения от 2009 г.
При заминаване на влак от гара, ако входният или поканителният светофор подава разрешаващ сигнал за насрещно движение, влакът трябва да спре. Локомотивният машинист подава сигнал "обща тревога". Помощник-машинистът трябва да се отправи за охрана на влака, а ако локомотивът е обслужван само от машинист, охрана не се предприема.
Наредба № 58 определя правилата за техническата експлоатация и сигнализацията в железопътния транспорт. Входният светофор включва четири основни фара (жълт, зелен, червен и втори жълт) и допълнителен фар за поканителен сигнал. При наличие на стрелки за отклонение, светофорът има и правоъгълен фар със зелена светлина. Свойствата на сигналите, излъчвани от светофора, включват указания за спиране, разрешаване на вход с определена скорост, готовност за спиране, както и различни комбинации от светлини, указващи максимални скорости и статуса на изходния светофор.
Входният светофор на гари с няколко парка или глухи коловози, където се приемат влакове, може да бъде допълнен с маршрутен указател, който предоставя следните указания: 'П' - влакът се приема в пътническия парк; 'Т' - влакът се приема в товарния парк; неосветен - влакът се приема в глух коловоз. Пътническите влакове влизат със скорост до 25 km/h, а товарните - до 15 km/h.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя правилата за техническата експлоатация на входните светофори в железопътния транспорт. Чл. 326 указва, че входните светофори могат да имат трети фар с жълта светлина, като при това имат общо шест фара. Когато светят три жълти светлини, това означава, че маршрутът е подготвен за коловоз с повредена заетост и влакът трябва да влезе с повишено внимание и скорост до 25 km/h. При това положение маневрените състави и возила могат да влизат в коловоза, а предупредителният светофор пред входния светофор показва една жълта светлина, сигнализираща затворен входен светофор.
Входният светофор по обикновената сигнализация може да бъде комбиниран или обикновен. Комбинираният входен светофор се състои от две табели, като горната указва за влизането на влака в гарата, а долната - за изходния светофор. При подадени две светлини от горната табела, скоростта до преминаване през входните стрелки е ограничена до 40 km/h. Денонощно се подават различни сигнали, включително червена светлина за спиране и зелени и жълти светлини за разрешаване на влизане с определена скорост, с готовност за спиране или за отклонение. При червена светлина на горната табела, долната е неосветена.
Обикновеният входен светофор е правоъгълна табела, която денонощно подава сигнали. Червената светлина означава "Спри! Забранено е преминаването на светофора!". Зелената светлина означава "Вход разрешен за главен коловоз с определената за влака скорост." Две зелени светлини (една горе и една жълта под нея) означават "Вход, разрешен за отклонителен коловоз. Намали скоростта до 40 km/h при входните стрелки!"
Чл. 329 описва правилата за подаване на поканителен сигнал в железопътния транспорт. Сигналът се подава с фар, монтиран под входния светофор и се използва, когато входният светофор не може да даде разрешително показание. При мигаща луннобяла светлина и неясно показание на входния светофор, влакът трябва да продължи движението си с ограничена скорост, като е необходимо повишено внимание и готовност за спиране. Поканителен сигнал имат и проходните светофори, които дават указания за преминаване през разделните постове.
Чл. 330 от Наредба № 58 определя правилата за поставяне и функциониране на изходните светофори в железопътния транспорт. Изходните светофори се поставят вдясно на края на коловозите и показват разрешение или забрана за излизане. При повреда на зелената или жълтата светлина, светофорът преминава в червена светлина. Червената светлина остава, ако изгори червената лампа. При приемане на влак, светофорът може да подава сигнал „мигаща червена светлина“, ако влакът не е открил задна дистанция. Този сигнал не позволява на машиниста да подминава светофора без разрешение. В специализирани гари могат да се монтират еднофарови приземни светофори, които дават постоянна червена светлина, забраняваща преминаването. В гари с маршрутизирани маневри, светофорът е двуфаров с червена и бяла светлина.
Чл. 331 описва изходните светофори по скоростната сигнализация в железопътния транспорт. Изходният светофор е с четири фара (жълта, зелена, червена и втора жълта) или три фара (жълта, зелена и червена) в зависимост от типа на линията. В участъци с стрелки за отклонение, светофорът може да има допълнителен фар със зелена светлина. Комбинираните светофори в гари с маршрутизирани маневри включват допълнителен фар над маневрения сигнал. Скоростта на преминаване през стрелките зависи от броя на светлините и техния статус, като при две светлини скоростта е до 40 km/h, а при две светлини и светещ правоъгълен фар със зелена светлина - до 100 km/h.
Чл. 332 от Наредба № 58 определя сигналите, които се подават от изходните светофори по скоростната сигнализация в железопътния транспорт. Сигналите включват: червена светлина за спиране, жълта светлина за ограничена скорост и готовност за спиране, зелена светлина за разрешен изход с определена скорост, както и комбинации от жълти и зелени светлини, които указват различни условия за преминаване и скорости. Някои от сигналите са актуализирани през 2009 г. с добавяне на нови мигащи светлини и комбинации, които позволяват преминаване със скорости до 100 km/h.
Чл. 333 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. предвижда, че изходните светофори по скоростната сигнализация могат да имат трети фар с жълта светлина, който се използва в комбинация с останалите два. В случай на наличие на три жълти светлини, това означава, че маневреният маршрут е подготвен по цялата си дължина, като максималната скорост на маневрения състав е до 25 km/h при бутане на вагони и до 40 km/h при локомотив начело.
Чл. 334 от Наредба № 58 определя правилата за използване на допълнителен фар за поканителен сигнал на изходните светофори на гари и разделни постове. Фарът е мигаща луннобяла светлина и се използва при повреда на изходния светофор. При подаване на поканителен сигнал, влакът трябва да преминава с ограничена скорост от 25 km/h и повишено внимание. В гари с комбинирани изходни светофори сигналът се подава от маневрения фар. Определянето на гарите и разделните постове е в компетенцията на управителя на железопътната инфраструктура.
Двуфаровият изходен светофор в железопътния транспорт е изправена правоъгълна табела, която денонощно подава два основни сигнала: червена светлина, обозначаваща "Спри! Изход забранен!", и зелена светлина, обозначаваща "Изход разрешен."
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя, че в определени възлови гари изходните светофори по обикновената сигнализация са многофарови и показват подготвения маршрут за различни направления. В участъци без скоростна сигнализация, основното направление е с най-малкия номер на железопътната линия, а следващите отклонения са по нарастващ номер. При наличие на трето отклонение, светофорът е петфаров.
Трифаровият изходен светофор в железопътния транспорт подава три основни сигнала: 1. Червена светлина - "Спри! Изход забранен!"; 2. Зелена светлина - "Изход разрешен за главното направление."; 3. Две зелени светлини - "Изход разрешен за отклонение от главното направление."
Чл. 338 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. описва четирифаровия изходен светофор и сигналите, които той подава. Червената светлина означава "Спри! Изход забранен!", зелената светлина разрешава преминаването в главното направление, а две или три зелени светлини разрешават преминаването за първото или второто отклонение от главното направление съответно.
Чл. 339 регламентира използването на групови изходни светофори за изпращане на влакове от няколко коловоза. Под светофора се монтира светлинен индикатор, който указва номера на коловоза, от който е подготвен маршрутът за заминаване. При повреда на индикатора, светофорът не може да се отваря и се счита за повреден. Не се допуска различни показания на светофорите от останалите изходни светофори в гарата.
Повторителният светофор е квадратна табела с един фар, който денонощно показва зелена светлина, означаваща "Изходният светофор е отворен". Той се поставя пред изходния светофор, ако последният не е видим от мястото на локомотивите на спиращите пътнически влакове. В нормално положение повторителният светофор е неосветен и не показва сигнал, което означава, че изходният светофор е затворен. При повреда на електрическата лампа, влакът може да замине по сигнал на дежурния ръководител движение, движейки се със скорост до 40 km/h до изходния светофор. Ако изходният светофор е разрешаващ, влакът продължава движението с определената скорост.
Чл. 341 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя, че маневрените светофори се използват за подаване на сигнали, които указват прекратяване и разрешаване на маневри по отделни или група коловози, както и за преминаване между различни групи коловози.
Чл. 342 определя сигнализацията на маневрените светофори в железопътния транспорт. Едностранният маневрен светофор е правоъгълна табела, която подава два сигнала: синя светлина за "Маневра забранена" и луннобяла светлина за "Маневра разрешена". Двустранният маневрен светофор е съставен от две табели и подава същите сигнали.
Чл. 343 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. указва, че маневрен светофор с две луннобели светлини сигнализира, че маневрата ще навлезе на свободен коловоз. За допълнителна информация се позовава на приложение № 26, фиг. 63.
Съгласно Наредба № 58 от 2 август 2006 г., управителят на железопътната инфраструктура може да разреши подаването на червена светлина от маневрения светофор. Тази червена светлина служи като заповед за спиране на влаковете, маневрите и возилата, които се намират пред светофора.
В гари с маршрутизирани маневри изходните светофори са комбинирани с маневрени. Изходният светофор е оборудван с фар с луннобяла светлина, а синята светлина е заменена с червена. Включването на луннобялата светлина, при което червената светлина загасва, означава разрешение за придвижване на маневрата до следващия маневрен светофор.
Входните светофори на гарите, разположени в участъците с автоматизирана блокировка (АБ) и проходни светофори, имат фар с луннобяла светлина на задната си страна. Тази светлина разрешава излизането на маневрата извън границите на гарата. Маневрата е разрешена само при условие, че пред светофора има свободен блок-участък и АБ е обърната към съседната гара.
Чл. 347 от Наредба № 58 определя правилата за маневри в гари с МРЦ или МКЦ. Обратният маневрен или комбиниран изходен светофор може да свети с мигаща синя или червена светлина, когато се извършват маршрутизирани маневри. Мигането на светофора спира, когато стрелката зад него бъде освободена или дистанцията бъде открита.
В някои гари с маршрутизирани маневри, в края на челните приемно-отправни коловози се монтират двуфарови светофори. Те заместват указателя "Край на коловоз" и подават две светлини: червена, която означава "Спри! Край на коловоза!" и бяла, която означава "Маневра разрешена" и указва, че е подреден маневрен маршрут за излизане на влака.
Гърбичният светофор е правоъгълна табела с три фара (жълта, червена и зелена), разположени един под друг, и светлинен индикатор с буквата "Н". Той подава различни сигнали: червена светлина - "Спри! Не бутай!"; жълта светлина - "Бутай с 3 км/час!"; жълта и зелена светлина - "Бутай с 5 км/час!"; зелена светлина - "Бутай със 7 км/час!"; червена светлина с луннобяла буква "Н" - "Назад! Изтегли вагоните от гърбицата!". Изтеглянето продължава, докато индикаторът изгасне и остане само червената светлина, без разрешение за закриване на дистанция в срещуположната гърловина.
В разпределителните гари, които разполагат с МРЦ (механизирани маршрутизирани маневри) и ГАЦ (групови автоматизирани центрове), се използва комбиниран гърбичен светофор. Този светофор е оборудван с допълнителен фар, който излъчва луннобяла светлина. С него се подава сигнал за придвижване на локомотив или маневрен състав в разпределителен парк.
Гърбичният светофор е едностранен и пред него се поставя повторителен светофор при изтеглителния коловоз и до всеки приемен коловоз. При разрешено бутане или теглене, повторителният светофор също дава същите сигнали, но повторителните светофори при другите приемни коловози не светят или светят с червена светлина.
В разпределителните гари с МРЦ и ГАЦ се монтират допълнителни повторители на гърбичния светофор, които имат четири фара (жълта, синя, зелена и луннобяла светлина). Те подават постоянна луннобяла светлина, повтарят показанията на гърбичния светофор при подготвен маршрут и подават синя светлина при подготовка за приемане на влак.
Чл. 353 от Наредба № 58 определя правилата за поставяне и сигнализация на проходните светофори в железопътния транспорт. Проходните светофори се поставят на междугарията в участъци, съоръжени с автоблокировка (АБ), и ограждат блок-участъците. Те имат три фара с жълта, зелена и червена светлина, които подават следните сигнали: червена - "Спри!", жълта - "Следващият светофор е затворен!", зелена - "Следващият светофор е отворен." Проходните светофори светят за посоката на автоблокировката, а в обратната посока остават неосветени. Свойствата на проходните светофори на разделните постове са аналогични на входните и изходните светофори.
Заградителният светофор е правоъгълна табела с два фара - червен и зелен. Червената светлина сигнализира "Спри!", докато зелената означава "Разрешено е движение". Светофорът се поставя на места, където железният път пресича друга линия, и е придружен от предупредителен светофор. При повреда, ако светофорът остане в отворено положение, той се загасва и мястото се охранява от жп работници.
Чл. 355 от Наредба № 58 описва правилата за функциониране на предпрелезния светофор. Той е изправена табела, която сигнализира за състоянието на автоматичната прелезна сигнализация (АПУ). При нормална работа, светофорът подава мигаща луннобяла светлина. Ако светофорът не свети или свети постоянно, машинистът трябва да намали скоростта до 15 km/h и да подаде сигнал 'Внимание!'. Светофорът се поставя на определено разстояние от прелеза и при наличие на няколко прелеза, се монтира един светофор за първия от тях. Не се монтира светофор в гара, а в такива случаи АПУ се свързва с гаровата централизация.
Прелезният светофор е квадратна табела с един фар. Когато прелезът е отворен за преминаване, светофорът свети с червена светлина, което означава "Спри! Забранено е преминаването!". Когато прелезът е затворен, светофорът не свети. Поставя се на минимум 50 метра пред прелезите с автоматична блокировка. Показанията на прелезния и проходния светофор са взаимосвързани в зависимост от разстоянието между тях.
В гарите, където не може да се монтират мачтови светофори, се поставят приземни светофори на фундаменти близо до земята. Допуска се монтиране на приземни светофори между коловозите при двойна или тройна жп линия. Приземни са и маневрените светофори в гарите с маршрутизирани маневри. При липса на видимост е позволено монтиране на мачтови маневрени светофори с разрешение на управителя на железопътната инфраструктура. Приземни изходни светофори не могат да се монтират на главни и отклонителни коловози, позволяващи скорост над 100 km/h.
Член 358 от Наредба № 58 описва правилата за работа на приземните светофори в железопътния транспорт. Приземните светофори подават същите сигнали като мачтовите светофори и могат да бъдат изходни, маневрени, повторители на изходните, предпрелезни и прелезни. Комбинираните светофори имат различни цветови комбинации на светлините, в зависимост от типа на светофора. Светофорите могат да се използват, когато изходните светофори не са предупредителни на други светофори.
Чл. 359 от Наредба № 58 определя правилата за сигналите за контактната мрежа в железопътния транспорт. Сигналите са постоянни и се инсталират между контактния проводник и носещото въже, с дължина на страната 500 mm. При аварии и неизправности е разрешено използването на преносими временни сигнали с идентични показания.
Сигналът "Край на контактна мрежа" представлява квадратна табела с бяла ивица по края и син фон, на който е нарисувана бяла квадратна ивица. Тя се поставя в гарите над проводника, указвайки границата, до която е позволено движението на електрически подвижен състав с вдигнат пантограф. Обратната страна на табелата е сива и не носи сигнално значение.
Сигналът за неелектрифицирани отклонителни коловози е квадратна табела, която е вертикално разделена. Лявата и дясната половина са бели и нямат сигнално значение. Обратната страна на табелата е сива и също няма сигнално значение. Тази табела се поставя над проводника пред началото на стрелка и задължава машиниста да свали пантографа на локомотива, ако стрелката е обърната към неелектрифициран коловоз.
Сигналът "Неутрална вставка" е обозначен с квадратна табела, оцветена в синьо с бяла ивица по края. На синьото поле са нанесени две букви "Т", обърнати хоризонтално една срещу друга. Този сигнал се поставя на 300 метра преди началото на неутралната вставка и указва на машинистите да се подготвят за сваляне на пантографите.
Сигналът "Къса неутрална вставка" представлява квадратна табела, оцветена в синьо с бяла ивица по края и два бели квадрата на синьото поле. Той се поставя на разстояние не по-малко от 300 м преди късата неутрална вставка и задължава машинистите на електрически влакове да се подготвят за изключване на главния електрически прекъсвач. Обратната страна на табелата е сива и не носи сигнално значение.
Сигналът "Подготви пантографа за сваляне" представлява квадратна табела със син фон и бели ивици по края. На синия фон има две хоризонтални бели ивици, които са разминати. Табелата се поставя на 300 метра преди мястото, където пантографът трябва да бъде свален, и задължава машинистите да подготвят пантографите си за сваляне.
Сигналът "Свали пантографа" представлява квадратна табела с изправен връх, син фон и бяла ивица по края. На синия фон е нанесена бяла хоризонтална ивица. Този сигнал се поставя на 50 метра пред неутрална вставка или пред мястото, където е необходимо да се премине със свален пантограф. Той задължава машинистите да свалят пантографите.
Сигналът "Изключи тока" представлява квадратна табела, оцветена в синьо с бяла ивица по края. На синьото поле са нанесени две вертикални бели ивици и една хоризонтална бяла ивица отдолу. Този сигнал се поставя на 50 метра пред късата неутрална вставка и задължава машинистите на електрически подвижен състав да изключат главния електрически прекъсвач.
Сигналът "Вдигни пантографа" представлява квадратна табела с изправен връх, син фон и бяла ивица по края, с бяла вертикална ивица на синия фон. Той се поставя на 50 метра след края на участъка, който трябва да бъде преминат със свален пантограф и е предназначен за машинистите на електрическите локомотиви.
Сигналът "Включи тока" е обозначен с квадратна табела, оцветена в синьо, с бяла ивица по края. На синьото поле има две вертикални ивици и една хоризонтална, образуваща обърната буква "П". Този сигнал се поставя на 50 метра след късата неутрална вставка и указва на машинистите на електрически локомотиви, че могат да включат главния електрически прекъсвач.
Сигналът "Вдигни пантографите" е обозначен с квадратна табела с син фон и бяла ивица по края, с две вертикални бели ивици на синия фон. Той се поставя на 300 метра преди участъка, където влаковете трябва да преминат със свалени пантографи, и е предназначен за машинистите на електрическите мотрисни влакове.
Сигналът "Включи тока за ЕМВ" представлява две табели, поставени една върху друга, и е разположен на 300 метра след късата неутрална вставка. Този сигнал позволява на машинистите на електромотрисни влакове да включат главния електрически прекъсвач.
Сигналът "Начало и край на въздушна междина" е квадратна табела с син фон и бяла ивица. От обратната страна сигналът е син с бяла ивица и показва края на зоната, забраняваща спиране на електрически подвижен състав (ЕПС) с вдигнат пантограф. Сигналът се поставя на минимум 10 метра пред зоната на въздушната междина и забранява спирането на ЕПС в тази зона.
Наредбата определя правилата за сигнализация на неутрални вставки по контактната мрежа в железопътния транспорт. Въздушните междини се сигнализират от двете посоки с определени сигнали на различни разстояния от началото и края на неутралната вставка. Късите неутрални вставки трябва да се сигнализират с допълнителни сигнали, свързани с изключване и включване на електрическия ток, също от двете посоки. На двупътни участъци сигнализацията се извършва поотделно за всеки път.
Чл. 369 от Наредба № 58 определя сигнализацията за местата по контактната мрежа, които трябва да се преминат със свалени пантографи. Сигналите включват: "Подготви пантографа за сваляне!" на 300 метра и "Свали пантографа!" на 50 метра преди мястото; "Вдигни пантографа!" на 50 метра след края на мястото и "Вдигни пантографите!" на 300 метра след края. При двупътни участъци сигнализацията се извършва поотделно за двата пътя.
Чл. 370 от Наредба № 58 определя забранителния сигнал като червена квадратна табела с бяла ивица, поставена в междурелсието до дясната релса на железния път, на 50 метра пред препятствието. Този сигнал указва заповед "Спри! Забранено е преминаването на сигнала!". Освен това, фенерите с червена светлина и червените флагове също служат като забранителни сигнали.
Чл. 371 от Наредба № 58 определя предсигнала за спиране, който представлява жълта квадратна табела с червена ивица. Тази табела се поставя от дясната страна на пътя, пред забранителния сигнал, и указва на машинистите да намалят скоростта до спиране. На 100 метра пред сигнала се поставят петарди.
Чл. 372 от Наредба № 58 предвижда, че при сигнализиране с петарди се поставят три петарди на разстояние 20 метра една от друга. Първата и третата петарда се поставят на дясната релса, а втората на лявата, в посока движението на очаквания влак. Петардите трябва да бъдат разположени на предсигнално спирачно разстояние плюс 100 метра от мястото за спиране на влака. След последната петарда, на 20 метра в посока към препятствието, се поставя сигналист с червен сигнал, който охранява петардите.
Според Чл. 373 от Наредба № 58, всяко препятствие за движението на влаковете трябва да бъде оградено от двете страни със сигнали за спиране, независимо от това дали се очаква влак или не.
Чл. 374 от Наредба № 58 предвижда, че препятствието или мястото на работа на междугарието трябва да бъде оградено със забранителен сигнал, който определя крайното място за спиране. Пред забранителния сигнал се поставят предсигнал за спиране и петарди, които се охраняват от сигналист. Визуализацията на тези правила е представена в приложение № 36, фиг. 113, 114 и 115.
Когато работата е близо до гара и не може да се сигнализира от гарата, се поставя забранителен сигнал на пътя пред обратния входен светофор или пред указателя "Граница на гарата". На мястото на забранителния сигнал стои сигналист и се поставят петарди. Предсигналът се поставя при последната изходна стрелка, а препятствието се огражда на общо основание.
При възникване на внезапно препятствие за движението на влаковете в междугарие, ако няма сигнализация, се поставя червен флаг и нощем се използва фенер с червена светлина. Мястото на препятствието се огражда с петарди, разположени на предсигнално спирачно разстояние плюс 100 метра от двете страни, като при неизвестна посока на идващия влак, първо се поставят петарди откъм надолнището.
Чл. 377 от Наредба № 58 определя правилата за охрана на принудително спрял влак на междугарие. Влакът трябва да бъде охраняван и ограждащ, в зависимост от ситуацията: при поискана помощ, при нарушен габарит на съседния коловоз, при движение на влаковете с разграничение по време и при принудително спиране в участък с АБ с проходни сигнали. Машинистът подава сигнал 'Внимание!' за прибиране на охраната.
При оставяне на вагони на междугарие поради раздвояване на влака, те трябва да бъдат оградени с петарди, ако ще бъдат взети от същия влаков локомотив. Петардите се поставят на 300 метра от вагоните за стандартен железен път и на 200 метра за теснопътна линия, откъм гарата, към която се движи влакът.
Чл. 379 от Наредба № 58 определя правилата за ограждане на препятствия, които възпрепятстват движението на влаковете и маневрите в железопътния транспорт. Препятствията на гаров коловоз се ограждат с двустранен забранителен сигнал и заключване на стрелките. При частично използване на коловоза, ограждането се извършва с баластова призма или траверси, а забранителен сигнал се поставя на 3 m пред тях. При препятствия между съседни стрелки, забранителни сигнали се поставят между езиците. За препятствия на стрелки, се поставят сигнали на 50 m пред и след стрелката. При препятствия на входни стрелки, се ограждат със забранителни сигнали на 50 m от тях. При препятствия пред входния светофор, се поставят забранителни сигнали и петарди.
При закрита задна дистанция, охраната на съседните коловози се осъществява от стрелочник, който подава сигнал за спиране. Сигнализацията е описана в приложение № 36, фиг. 125.
Чл. 381 от Наредба № 58 предвижда, че преди и при закриване на предна дистанция от влак, който пристига в гарата, машинистът е задължен да подаде сигнал "Обща тревога" с локомотивната свирка.
Вагоните, които са под ремонт или натоварени с опасни товари, трябва да бъдат оградени със забранителен сигнал, поставен на 50 метра от тях. Стрелките, които водят към този коловоз, трябва да бъдат обърнати и заключени за друг коловоз, а ключовете се съхраняват при дежурния ръководител движение. Ако вагоните са на по-малко от 50 метра от дистанционния указател, забранителният сигнал се поставя до дистанционния указател, а стрелката отново се обръща и заключва за друг коловоз.
Сигналът "Начало на ограничението" е квадратна табела, разделена с диагонал, с горна част зелена и долна жълта. В средата е изписана максималната разрешена скорост. Този сигнал се поставя в началото на участък, изискващ намаление на скоростта, от дясната страна на пътя по посока на движението. От другата страна табелата е зелена и показва края на намалението за обратната посока.
Член 384 от Наредба № 58 определя правилата за сигнализация на насрещни стрелки и прелези в железопътния транспорт. Насрещните стрелки, заключвани с ръчни стрелкови заключалки, и стрелки, временно изолирани от централизация, се сигнализират със сигнал за ограничение, изобразен на табела с черен кръг и бяла максимална скорост. Сигналът се поставя до първата входна стрелка и задължава локомотивния машинист да премине с посочената скорост и повишено внимание. В случай на насрещни стрелки в изходната гърловина, гарата също се сигнализира. Стрелките на открит път и прелезите с АПУ се сигнализират по аналогичен начин, като машинистът трябва да е готов за спиране при препятствие.
Сигналът "Начало на ограничението" е квадратна табела, разделена по диагонал, с горна част зелена и долна жълта, с бяла ивица по края. В средата има черен ъгъл с върха към железния път. Сигналът се поставя от дясната страна на пътя по посока на движението при началото на мястото, изискващо ограничение на скоростта. От другата страна на табелата е зелена с бяла ивица и черна диагонална линия, показваща края на ограничението в обратна посока.
Чл. 386 от Наредба № 58 описва предсигнала за ограничение, който представлява жълта квадратна табела с червена ивица по края. В централната част на табелата е изписана максималната скорост, с която трябва да се премине сигнализираното място. Табелата се поставя от дясната страна на пътя, преди сигналите, и обратната страна е сива без сигнално значение.
Чл. 387 от Наредба № 58 определя спецификациите на предсигнала за ограничение на влакове, които возят вагони с междурелсие 1520 mm. Предсигналът е жълта правоъгълна табела с отрязани горен и долен ляв ъгъл, с червена ивица по края и черна ивица отляво. В централната част е изписана скоростта за сигнализираното място. Предсигналът се поставя от дясната страна на пътя пред сигнала, а обратната му страна е сива и няма сигнално значение.
Чл. 388 от Наредба № 58 определя изискванията за поставяне на указатели пред сигналите за ограничение. Указателят трябва да е с форма и размери, идентични на предсигнала за ограничение, като е бял с черна ивица по края. В централната част на указателя е изписано число, съответстващо на предсигнала за намаление. Указателят се поставя на 200 метра пред предсигнала от дясната страна на пътя, а обратната страна е сива и без сигнално значение.
Чл. 389 от Наредба № 58 определя правилата за ограничение на скоростта на влаковете в определени участъци. Ограниченията, които продължават до 8 часа, се обозначават със сигнален диск, който указва скорост до 25 km/h (или 10 km/h за теснопътни линии) и е поставен от двете страни на ограничението. Преди сигналния диск се поставя предсигнал, който е жълт диск с червена ивица. Не е разрешено да има повече от един сигнален диск за кратковременно ограничение на скоростта в едно междугарие, а за преминаване през тези места не се издава писмено предупреждение.
Чл. 390 от Наредба № 58 определя, че места, изискващи преминаване с ограничена скорост, се ограждат от двете страни със специални сигнали за ограничение, независимо от наличието на влак. Начинът на ограждане е описан в приложение № 38 с конкретни фигури.
В случаите, когато в определен участък на многопътна жп линия се извършва подновяване или механизиран среден ремонт на съседните пътища, скоростта на влаковете се ограничава до 25 km/h, в зависимост от дължината на участъка, в който се извършват ремонтни дейности.
При извънредни обстоятелства, когато е необходимо влакът да премине със скорост под 25 km/h за стандартни линии или под 10 km/h за теснопътни линии, и ако машинистът не е уведомен, влакът трябва да спре на предсигнално спирачно разстояние. След това машинистът трябва да бъде уведомлен за разрешената скорост за преминаване.
Наредба № 58 определя правилата за сигнализиране на места с ограничена скорост в железопътния транспорт. При наличие на две места с различни ограничения, сигнализацията зависи от посоката на движение. Когато се преминава от по-ниско към по-високо ограничение, първото място се сигнализира, а второто само с "Начало на ограничението". При движение в обратната посока, предсигналът за второто място се поставя на определено разстояние. За три места с ограничение, сигнализацията следва подобен ред. Условията за сигнализиране включват минимална дължина на местата и разлика в скоростта. Забранено е едновременното сигнализиране на места за ограничение на скоростта.
Чл. 394 определя изискванията за безопасност при преминаване на гаров коловоз с ограничена скорост. Участъкът с ограничение на скоростта по главен коловоз трябва да бъде ограден. При ограничение от 25 до 40 km/h, персоналът на влака трябва да бъде уведомяван от съседната гара или влакът да спре пред входния светофор. При по-ниски ограничения, също се изисква уведомление. Предсигналите за ограничение трябва да бъдат поставени над сигналите за ограничение в началото на коловоза, а в определени случаи и на разстояние от 200 m пред сигнала. Специфични правила важат и за индустриални железопътни клонове и изходни стрелки.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя правилата за поставяне на преносими сигнали и указатели в железопътния транспорт. Сигналите трябва да бъдат разположени на височина от 1500 mm, с определени отстояния от оста на коловоза. В определени случаи, като на двойни и многопътни участъци, е допустимо да се поставят на по-малки отстояния и височини. В тунели и места с ограничен габарит могат да се използват преносими сигнали с намалени размери. На електрифицирани участъци е позволено поставянето на указатели на стълбовете за контактна мрежа.
Наредба № 58 регламентира подаването на ръчни сигнали в железопътния транспорт. Ръчните сигнали се подават с ръка, чрез заповеден диск или флаг през деня, и с определена светлина на сигнално фенерче през нощта. Дежурният ръководител движение подава сигнали със заповеден диск, който има специфични размери и цветови характеристики. Сигналите могат да бъдат подавани и с помощта на сигнални флагове и фенерчета, които също имат определени стандарти. Редът за използване на сигналните принадлежности по време на обучение и изпити се определя от управителя на железопътната инфраструктура.
Наредба № 58 описва правилата за подаване на сигнали с помощта на заповеден диск и сигнално фенерче при посрещане, изпращане и движение на влакове. Сигналите се разделят на няколко положения: 1. Посрещане на влак без разминаване; 2. Посрещане на влак с предстояща среща или надминаване; 3. Предупреждение за заминаване на влак; 4. Заповед за заминаване; 5. Заповед за преминаване на неспиращ влак; 6. Заповед за спиране; 7. Заповед за спиране на определено място; 8. Заповед за придвижване на влак напред. Всеки сигнал има специфични указания за подаване, които варират в зависимост от времето на деня (денем или нощем) и ситуацията.
Чл. 398 определя процедурите, които ръководителят на превозната бригада на пътнически влак трябва да следва преди тръгването от гара или спирка. При разрешено заминаване само по сигнал на изходния светофор, ръководителят стои на перона или откъм приемното здание и след проверка на сигнала и готовността на бригадата, подава сигнал на машиниста с жълт флаг през деня и зелена светлина през нощта, като изговаря "Готово". Преди тръгване от спирка, след получаване на сигнал за готовност, процедурата е аналогична.
Чл. 399 от Наредба № 58 определя правилата за движение на влакове в гари без диспечерска централизация. При лоши метеорологични условия, когато изходният светофор не е видим, ръководителят на превозната бригада може да разреши на локомотивния машинист да се придвижи до светофора. След тръгването от коловоза, машинистът и ръководителят на бригадата са задължени да следят за показанията на светофора и да ги изпълняват.
Сигналът "Намали скоростта под 25 km/h" се подава по различен начин в зависимост от времето на деня. Денем се използва жълт развят флаг, а нощем - жълта светлина. При теснопътните линии сигналът указва намаление на скоростта под 10 km/h. При липса на жълт флаг или жълта светлина, сигналът може да се подаде денем с ръка или предмет, а нощем с обикновена светлина с бавни движения.
Сигналът "Спри!" се подава по различен начин в зависимост от времето на деня. Денем сигналът се подава с червен развят флаг, а нощем - с червена светлина. При липса на червен флаг или светлина, сигналът може да се подаде с кръгообразно движение на жълт флаг или предмет, а нощем - с жълта светлина. Кръгообразните движения трябва да са перпендикулярни на железния път.
Чл. 402 от Наредба № 58 определя сигналите, които постовият стрелочник подава при влизане на спиращ товарен влак в гара, когато той не е открил задна дистанция. Сигналите включват: 1. "Дистанция закрита!" - подава се с дъгообразно движение на развят жълт флаг денем и с обикновена светлина нощем. 2. "Дистанция открита!" - подава се с кръгообразно движение на развят жълт флаг денем и с жълта или обикновена светлина нощем.
Чл. 403 от Наредба № 58 определя сигналите, които трябва да се подават при извършване на съкратена проба на автоматичната спирачка. Сигналите включват: 1. "Задръж спирачката!" - вертикални движения на ръката денем и със светлина нощем; 2. "Разхлаби спирачката!" - хоризонтално движение на ръката денем и със светлина нощем; 3. "Пробата е завършена" - диагонални движения на ръката денем и със светлина нощем.
Чл. 404 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя начина на подаване на сигнал "Свали пантографа!". Денем сигналът се подава с вдигната лява ръка и хоризонтални движения с дясната ръка, а нощем - с фенерче, насочено към идващия влак. Сигналът се подава при установена повреда в контактната мрежа, налагаща сваляне на пантографа. Железопътният работник трябва да се придвижи поне 300 м в посока на идващия влак, за да подаде сигнала. Когато влакът има два или повече локомотива, сигналът се подава и с локомотивната свирка от челния локомотив.
При установяване на повреда на контактната мрежа от машинист на междугарие, той трябва да подаде сигнал "Обща тревога" при влизане в гарата, да спре и да уведоми дежурния ръководител движение.
Лицата, контролиращи техническото състояние на железния път, посрещат влака и следят движението му, като се поздравяват с локомотивната бригада. Нощем използват фенерче, а при наличие на сигнали за спиране или ограничение на скоростта, посрещат влака с тях. При забелязани нередности, подават сигнал за спиране и уведомяват съседните гари.
Чл. 407 от Наредба № 58 определя задълженията на лицата, които охраняват прелези. Те трябва да посрещат влака от страната на механизма за управление на бариерите или от прелезопазачницата. При липса на пречки за движението на влака, охранителите застават неподвижно и поздравяват локомотивната бригада с вдигане на ръка. Освен това, наредбата съдържа и разпоредби относно звуковите сигнали, които не са детайлно описани в предоставения текст.
Член 408 от Наредба № 58 определя, че звуковите сигнали в железопътния транспорт могат да се подават чрез различни средства, включително локомотивни свирки, петарди, сирени, клаксони на светофори и джобна свирка.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя звуковите сигнали, които се подават с локомотивните свирки в железопътния транспорт. Сигналите включват: 1. "Внимание!" - едно продължително изсвирване; 2. "Разхлаби спирачките!" - две продължителни изсвирвания; 3. "Затегни спирачките!" - три продължителни изсвирвания; 4. "Намали бутането!" - едно късо изсвирване; 5. "Увеличи бутането!" - две къси изсвирвания; 6. "Спри!" - три къси изсвирвания; 7. "Входен сигнал!" - едно продължително и едно късо изсвирване; 8. "Свали пантографа!" - две продължителни и две къси изсвирвания; 9. "Скъсан влак!" - едно късо, едно продължително и пак едно късо изсвирване.
Сигналът "Внимание" ( - ) се подава от машинистите в различни ситуации, включително пред указатели, мостове, тунели, криви и изкопи, при приближаване към предсигнали, при връщане на влака обратно в гарата, за прибиране охраната на влака и при забелязване на хора или возила по релсите. Сигналът също така се подава преди започване на маневра с вагони. При намалена видимост сигналът "Внимание" ( - ) трябва да се подава многократно.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя правилата за подаване на сигнали при движение на влакове в железопътния транспорт. Сигналът "Увеличи бутането" се подава от машиниста на водещия локомотив при заминаване на влака, когато той е с два локомотива начело, като вторият локомотив повтаря сигнала. Сигналът "Разхлаби спирачките" се подава от машиниста на водещия локомотив към машиниста на бутащия локомотив, който също повтаря сигнала и пръв тръгва.
Член 412 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. указва, че с локомотивните свирки се подават и специалните звукови сигнали, предвидени в членове 475 и 476 от същата наредба. Това означава, че локомотивите имат задължението да използват свирките за предаване на определени сигнали, които са регламентирани в посочените членове.
Чл. 413 от Наредба № 58 определя, че с джобната свирка се подават всички звукови сигнали, свързани с извършването на маневри, както и сигналите за спиране или ограничаване на скоростта на влака.
Член 414 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. разяснява, че изгърмяването на петарда се счита за заповед за спиране на пътническите железопътни превозни средства (ПЖПС).
Член 415 от Наредба № 58 определя петардите като металически кутийки с взривно вещество, предназначени за прикрепване върху релсите. Те се използват самостоятелно или в комбинация с други сигнали за спиране на влаковете.
Наредбата определя количеството петарди, които трябва да се носят в различни железопътни съоръжения. Във всяка гара, стрелкови пост, прелезопазачница и тягови специализирани постове, се изисква наличието на 6 петарди за еднопътни участъци и 12 петарди за двупътни и многопътни участъци. Лицата, контролиращи техническото състояние на железния път или охраняващи слаби места, също трябва да носят същото количество петарди в зависимост от типа на участъка.
Наредба № 58 определя правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. Чл. 417 регламентира съхранението и проверката на петардите, които трябва да се съхраняват в специални касети, защитени от удар и огън, с периодична проверка на две години. При установяване на неизправности на връзките или корозия по корпуса, петардите трябва да бъдат подменени.
Сигналите при маневра в железопътния транспорт се подават чрез ръчни и звукови сигнални принадлежности. Допълнителни указания могат да се дават с маневрени радиотелефони, които допълват ръчните и звуковите сигнали.
Член 419 от Наредба № 58 указва, че подаващият ръчни сигнали трябва да стои с лице към локомотива и на място, от което сигналите могат да бъдат правилно възприети от локомотивната бригада.
Чл. 420 от Наредба № 58 описва ръчните и звуковите сигнали, които трябва да се подават при маневри в железопътния транспорт. Сигналите включват: 1. "Спри" - денем с жълт флаг, нощем с жълта светлина, придружен от три къси свирки; 2. "Напред" - денем с жълт флаг, нощем с обикновена светлина, с едно продължително свирене; 3. "Намали скоростта" - денем с жълт флаг, нощем с жълта светлина, с продължително затихващо свирене; 4. "Назад" - денем с жълт флаг, нощем с обикновена светлина, с две продължителни свирки; 5. "Натисни малко назад!" - денем с жълт флаг, нощем с жълта светлина, с две къси свирки; 6. "Отблъсни вагоните!" - денем с жълт флаг, нощем с обикновена светлина, с едно късо и едно продължително свирене.
Член 421 от Наредба № 58 определя, че локомотивната свирка трябва да повтаря само сигнала "Спри!" в случаите, когато е необходимо да се задържи влаковият състав с ръчни спирачки.
При маневра на два локомотива или мотриси, сигнал за придвижване трябва да се подава след предварително уведомяване на машинистите относно това, за кого ще важат подаваните сигнали и посоката на придвижване на машините.
Сигналът "Готово" се подава денем със свит жълт флаг и нощем с обикновена светлина на сигналното фенерче, винаги с едно късо изсвирване. Постовият стрелочник подава сигнала към ръководителя на маневрата след подготовка на стрелките. При изолиран локомотив сигналът за придвижване се подава само от постовия стрелочник. Когато има два или повече изолирани локомотива, сигналът се подава от постовия стрелочник, който застава отдясно на коловоза.
Чл. 424 от Наредба № 58 регламентира сигнализацията на пътническите железопътни превозни средства (ПЖПС) по железопътната инфраструктура, като посочва, че сигнализацията трябва да се извършва съгласно наредбата и ТСОС. Железопътните предприятия са отговорни за оборудването на влаковете и возилата с средства за обозначаване на предния и задния край, а управителят на инфраструктурата трябва да осигури подобно оборудване и за влакове, движещи се за технологични нужди или след инциденти. Отговорността за сигнализирането на ПЖПС е на обслужващия персонал.
Чл. 425 от Наредба № 58 определя правилата за сигнализиране на задния край на влака, който трябва да бъде наличен само на последното превозно средство. Контролът на сигнализацията и състоянието на сигналите се осъществява от персонала, разрешаващ движението на влаковете, по ред, определен от управителя на железопътната инфраструктура. Дежурните ръководители движение са задължени да докладват на влаковия диспечер за състоянието на сигналите и целостта на преминалите или пристигналите превозни средства.
Чл. 426 от Наредба № 58 указва изискванията за сигнализация на локомотивите в железопътния транспорт. Локомотивът трябва да бъде сигнализиран денонощно отпред с три бели светлини, докато отзад не се осветява. Разстоянието между светлините, височината, диаметърът, интензитетът и формата на светлинния сноп се определят в ТСОС. Съществуващи локомотиви, които не са обхванати от ТСОС, могат да продължат да се експлоатират, като спазват определените конструктивни изисквания за светлините.
Чл. 426а от Наредба № 58 регламентира сигнализацията на влаковете и возилата, които се движат по железопътна инфраструктура в рамките на вътрешния железопътен транспорт. Според новите разпоредби, сигнализацията трябва да се извършва съгласно инструкциите по чл. 3, а разпоредбите на тази глава могат да не се прилагат.
Чл. 427 от Наредба № 58 определя правилата за сигнализиране края на пътнически влак. Краят на влака се сигнализира с два електрически сигнални фара, които трябва да светят постоянна червена светлина. Допуска се сигнализиране по различен начин при наличие на товарни вагони или чужди пътнически вагони с несъответстващи сигнални фарове. Влаковете не могат да напуснат начална гара без изправни сигнални фарове, а при повреда на фаровете влакът се задържа до отстраняване на проблема. При невъзможност за отстраняване, влакът може да продължи движението си само след специално разрешение от дежурния влаков диспечер.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя правилата за сигнализация на товарни влакове в железопътния транспорт. Според чл. 428, краят на товарен влак се сигнализира денонощно с сигнален диск или две светлоотразителни табели. Сигналният диск е с диаметър 250 mm, червен с жълта ивица, и се поставя на дясната челна стойка на последния вагон. Светлоотразителните табели трябва да бъдат подходящи за закрепване и да отговарят на специфични размери и стандарти по Регламент (ЕС) № 321/2013. Табелите се поставят на една и съща височина над нивото на релсите. Когато влак се движи с вагоните напред, сигнализацията е различна за товарни и пътнически влакове. Товарните влакове винаги трябва да бъдат сигнализирани с две светлоотразителни табели при движение по определени категории железопътни линии.
Член 429 от Наредба № 58 определя правилата за сигнализация на локомотиви, които се движат изолирано в района на гара или депо през нощта. Локомотивът трябва да бъде сигнализиран с две бели светлини отпред и отзад. След прикачването, задните светлини се загасват. Съществуващите локомотиви, които не са обхванати от ТСОС, могат да продължат да се експлоатират с конструктивно определените светлини.
По време на престоя на влака в гара или при маневра, светлината на прожектора на локомотива, мотрисния влак или мотрисата трябва да бъде загасена.
Член 431 от Наредба № 58 определя правилата за сигнализация на локомотиви, които се движат изолирано на междугарие. Локомотивът се сигнализира отпред като начало на влак и отзад с червени светлини, в зависимост от времето на деня. При отказ на сигнализацията в задния край, локомотивът трябва да остане в гарата или да спре в следващата гара, а машинистът е задължен да отстрани повредата или да подмени устройството за сигнализация. Ако повредата не може да бъде отстранена, е необходимо специално разрешение от дежурния влаков диспечер за продължаване на движението, след сигнализиране по установен ред.
Чл. 432 от Наредба № 58 определя правилата за сигнализиране на маневрения локомотив. Денем сигнализацията става със синьо стъкло на единия надбуферен фар, а нощем - с бяла и синя светлина. Когато маневреният локомотив се движи в междугарието, сините стъкла се свалят и се сигнализира отпред с три бели светлини, а отзад - съгласно чл. 431.
Наредба № 58 определя правилата за сигнализация на мотрисни влакове в железопътния транспорт. Мотрисните влакове се сигнализират като пътнически влак. Прикачената мотриса на края на влака се сигнализира с две червени светлини. При пълен отказ на сигнализацията, влакът се задържа в гарата, където е установена повредата, или спира в следващата гара. Машинистът може да отстрани повредата или да подмени устройството за сигнализация и докладва готовността на влака. Ако повредата не може да бъде отстранена, е необходимо специално разрешение за продължаване на движението. Нощем мотрисният влак се сигнализира с по две бели светлини отпред и отзад.
Чл. 434 от Наредба № 58 определя правилата за сигнализация на локомотиви и влакове в железопътния транспорт. Според текста, бутащият локомотив се сигнализира отзад като изолиран локомотив, а отпред е неосветен. При влак с два локомотива, сигнализира се само първият. При локомотивен влак, първият локомотив се сигнализира отпред, а последният - отзад. Сигнализацията на снегорин, теглен или бутан от локомотив, също е само за локомотива. На последния вагон, изолиран или бутащ локомотив, задният винтов спряг е прикачен на тракционната кука.
Член 435 от Наредба № 58 предвижда, че при намалена видимост през деня влаковете и локомотивите трябва да бъдат сигнализирани по същия начин, както и през нощта. Това правило е част от правилата за техническата експлоатация и сигнализация в железопътния транспорт.
Специализираните релсови машини за ремонт на железния път и контактната мрежа трябва да бъдат сигнализирани по определен начин: отпред с три обикновени светлини, отзад с една червена светлина и с един сигнален диск, когато са прикачени платформи или вагони. Машините не се сигнализират, когато не са в работно състояние и са гарирани.
Чл. 437 определя правилата за сигнализиране на сваляеми и леко преносими возила в железопътния транспорт. Денем, те се сигнализират с червен флаг, а нощем - с червена светлина. Моторни вагонетки се сигнализират с червен диск или флаг денем и с различни светлини нощем. При работа на междугарие, охраната се осигурява от работници с червен сигнал, джобна свирка и петарди. В района на гара охраната е на разстояние не по-малко от 50 метра от вагонетката. На двупътен участък, червените флагове се свалят, когато преминава влак.
Чл. 438 от Наредба № 58, който уреждаше правила за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 68 от 2014 г., в сила от 15 август 2014 г.
Чл. 439 от Наредба № 58 определя правилата за сигнализация и движение на раздвоени влакове. Последният вагон на първата част не се сигнализира, а последната част се сигнализира като редовен влак. При влизане в гара, първата част подава сигнал "Скъсан влак" и спира пред входната стрелка, докато не получи сигнал за движение.
Чл. 440 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. указва, че при движение по неправилен път, ако влакът се раздвои, машинистът е задължен да подава сигнала "Скъсан влак", вместо обичайния сигнал "Внимание". Тази промяна е в сила от 15.08.2014 г., след изменение в ДВ, бр. 68 от 2014 г.
Чл. 440а от Наредба № 58 определя правилата за сигнализация на края на товарен влак, който пресича граница и заминава за държава - членка на Европейския съюз. Сигнализацията се извършва денонощно от началната гара с две светлоотразителни табели. При преминаване през железопътни гранични преходи, товарните влакове се приемат в българската гранична гара, сигнализирани по три начина: с две светлоотразителни табели, с две постоянни червени светлини или съобразно гранични споразумения между страните.
Член 440б от Наредба № 58 предвижда действия при пълен отказ на светлините, указващи предния край на влака. В такъв случай, се следват указанията от Допълнение Б, точка 4 от приложението към Регламент (ЕС) 2019/773. Тази разпоредба е нова и е в сила от 01.12.2020 г.
Наредбата установява изисквания за обозначаване на стрелки и вагоноизхвъргачки в железопътния транспорт. На стрелките и вагоноизхвъргачките, които са свързани с електромеханични централизации или се обръщат ръчно, трябва да се поставят указатели и противовеси/дискове. Посоката на движение се указва със стрелковия указател, а основното положение на стрелката е обозначено върху противовеса/диска. Положението на вагоноизхвъргачките също се указва с указатели или дискове. На кръстовидните стрелки и стрелки на открит път не се поставят указатели и дискове.
Стрелковият фенер предоставя информация за положението на стрелките в железопътния транспорт. Когато стрелката е за движение по правия елемент, денем се виждат бели правоъгълници, а нощем - луннобяла светлина. При отклонение, денем се показва жълта стрелка по посока на отклонението, а нощем - жълта светлина. От обратната страна при отклонение денем се вижда жълт кръг, а нощем - жълта светлина за излизане от отклонение.
Стрелките, които не разполагат с сигнализиране чрез фенер, трябва да бъдат оборудвани с ламаринени указатели. Тези указатели информират за положението на стрелките: 1. Когато стрелката е за движение по правия елемент, указателят е черен правоъгълник с бели ивици, видим от двете страни през деня. 2. Когато стрелката е за отклонение, указателят представлява жълта стрела с бели ивици, сочеща посоката на отклонението, също видима от двете страни през деня.
Чл. 444 от Наредба № 58 указва как се разпознават положенията на симетричните стрелки чрез фенера на обръщателния апарат. Когато стрелката е поставена за движение наляво, се вижда жълта стрела откъм върха на езиците, а от обратната страна - жълт тъп ъгъл. При движение надясно, визуализацията е аналогична, с жълта стрела и жълт тъп ъгъл, указващи съответно посоките на отклонението и излизането. Нощем, и двете указания са жълто осветени.
Чл. 445 от Наредба № 58 описва начина, по който се указва положението на стрелката в железопътния транспорт. Когато стрелката е в основно положение, черният противовес с бяла ивица от двете страни е в отвесно положение, независимо дали движението е по правия или отклонителния елемент. В обърнато положение, бялата ивица е наклонена, независимо по кой елемент е движението.
Според Чл. 446 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г., противовесите или дисковете на далечно управляемите стрелки, които са включени в централизация, трябва да бъдат сини. Това е определено в приложение № 45, фигура 223.
Чл. 447 от Наредба № 58 определя начина на означаване на номерата на стрелките в железопътния транспорт. Номерата на стрелките с противовеси или дискове се поставят до ивицата, определяща тяхното положение. За стрелките без противовеси, дискове и указатели, номерата се означават на кутията на стрелковия обръщателен апарат, като основното положение на стрелката се показва със стрелка, указваща положението на езиците.
Чл. 448 от Наредба № 58 определя сигнализацията на вагоноизхвъргачката в железопътния транспорт. Сигналният фенер на вагоноизхвъргачката показва различни цветове и форми в зависимост от състоянието й. При затворена вагоноизхвъргачка денем се вижда червен кръг с черна хоризонтална черта, а нощем - червена светлина. При отворена вагоноизхвъргачка денем се показва бял кръг с черна отвесна черта или бял правоъгълник, а нощем - луннобяла светлина. Основното положение на вагоноизхвъргачката е обозначено по аналогичен начин на стрелките.
Чл. 449 от Наредба № 58 определя указателя на локомотивен обръщател, който е сигнален фенер, поставен на платформата на обръщателя. Указателят подава две основни указания: 1. Денем - бял кръг с черна черта, нощем - осветен бял кръг, означава разрешение за придвижване на локомотив със скорост до 3 km/h. 2. Денем - червен кръг, нощем - червена светлина, означава забрана за придвижване на локомотив.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя правилата за сигнализация на съоръжения и устройства в железопътния транспорт, когато те нарушават строителния габарит. Съоръжения, разположени на височина от 1120 до 3050 mm над релсата и на по-малко от 2200 mm от оста на железния път, трябва да бъдат сигнализирани с бяла ивица и черен ъгъл. При по-близко разположение или при височина над 3050 mm, сигнализацията включва жълт ъгъл и три жълти отражателя. Специални правила важат и за жп линии с междурелсие 760 mm, като черен и жълт остър ъгъл се използват за обозначаване на рискови зони.
Член 451 от Наредба № 58 определя правилата за поставяне на указателя "Край на коловоза", който е черна квадратна табела с бял кръг и черна хоризонтална черта. Този указател трябва да се поставя на края на всеки челен коловоз, вдясно пред баластовата призма или енергопоглъщащото съоръжение. В случай че теренните условия не позволяват, указателят може да бъде поставен и в левия край на коловоза. Баластовата призма, която е изработена от трошен камък, трябва да има минимални размери 460/330/80 см. Управителят на инфраструктурата е отговорен за определяне на вида на енергопоглъщащото съоръжение и коловозите, на които то се монтира.
Чл. 452 определя изискванията за дистанционния указател в железопътния транспорт. Дистанционният указател е бял траверс, релса или бетонов блок с дължина минимум 800 mm, поставен перпендикулярно между коловозите. Той показва мястото, след което е забранено оставянето на подвижен състав. Указателят се поставя между коловозите, когато разстоянието между тях е минимум 3750 mm. В гари с ОТ изолиращият настав трябва да е на разстояние между 3000 mm и 6000 mm от указателя. При междурелсие 760 mm, указателят се поставя на минимум 2900 mm от осите на коловозите, като в крива разстоянието се увеличава в зависимост от радиусите.
Указателят "Граница на гарата" представлява правоъгълна табела, която е разположена от двете страни на гарата. На табелата, върху бял фон, с черни букви е написано "Граница на гарата". Тя трябва да бъде видима на разстояние 200 метра откъм междугарието.
Чл. 454 определя, че указателят за спиращ по разписание пътнически влак е полукръг с бял цвят, обграден с червена ивица и с буква "П" в черен цвят. Мястото на указателя трябва да е избрано така, че пътническите вагони да спират срещу перона. Указателят не се поставя на челни коловози.
Чл. 455 от Наредба № 58 определя спецификациите и разположението на предсветофорните указатели. Те са бели правоъгълни табели с размери 360 mm широчина и 1600 mm височина, с изобразени от една до три черни диагонални черти. Пред всеки предупредителен светофор се поставят три указателя, разположени на 100 m един от друг. При липса на централизация на стрелките в гарата, последната табела получава плътен черен кръг над единствената черта.
Пред всеки предпрелезен светофор се поставят три предсветофорни указателя, представляващи правоъгълни бели табели с изобразени черни равностранни триъгълници. Първият указател е на 100 метра пред светофора, а останалите са на 100 метра една от друга. В случай че предпрелезният светофор е на една линия с указател на предупредителния светофор, указателите се съвместяват в един, както е показано в приложението.
В случай че не може да бъде спазен строителният габарит, е разрешено табелите на предсветофорните указатели на предупредителните и предпрелезните светофори да имат размери широчина 250 mm и височина 760 mm.
Чл. 458 определя изискванията за поставяне на предпрелезен указател, който представлява бял стълб с четири диагонални черни черти. Указателят трябва да бъде разположен отдясно на железния път на разстояние от 400 до 600 метра от прелеза. Местоположението на указателя се определя в зависимост от скоростта на влаковете и с решение на комисията за съоръжаване на прелеза. В случай че прелезът е в района на гара или на разстояние по-малко от 400 м след изходните стрелки, указателят се поставя при първата входна стрелка.
Указателят "С" е подковообразна табела с бяла горна част и зелена долна част, която задължава машиниста да подаде сигнал "Внимание" при преминаване. Той се поставя пред дълги мостове, тунели, големи криви и в изкопи, където е необходимо денонощно подаване на сигнала. Разстоянието за поставяне на указателя зависи от скоростта на движение: 400 m за скорост до 100 km/h, 500 m за скорост от 100 до 120 km/h, и 600 m за скорост над 120 km/h.
Указателят "Място, опасно за скъсване на влак" представлява бяла табела с черен ъгъл, върха нагоре, и се поставя в началото на опасни места за скъсване на влак. Тази табела е част от правилата за техническа експлоатация и сигнализация в железопътния транспорт.
Указателят "Край на бутането" представлява бяла правоъгълна табела с черна стрела, насочена надолу. Този указател служи за обозначаване на мястото, до което помощният локомотив е упълномощен да бута. Подробности за указателя могат да бъдат намерени в приложение № 48, фиг. 247 от наредбата.
Указателят "Голямо надолнище" е квадратна табела, разделена по диагонал. Лявата долна половина е черна, а дясната - бяла, с изписани цифри, които указват наклона. Тази табела се поставя в началото на продължителни надолнища, които са по-големи от 15 ‰.
Чл. 463 от Наредба № 58 определя, че указателят за проверка на ефективността на влаковата спирачка е бяла квадратна табела с черен символ на колело с прилепнали калодки. Тази табела се поставя в началото на участък от пътя, където е необходимо да се извърши проверка на спирачната система на влаковете.
Чл. 464 от Наредба № 58 от 2 август 2006 г. предвижда поставяне на бяла табела "Внимание, газопровод! Високо налягане!" в електрифицирани участъци на 400 метра преди пресичане на железния път с газопровод. Локомотивният машинист е задължен да не сваля и вдига пантографите на разстояние от 800 метра след табелата.
Чл. 465 определя правилата за поставяне на километрични и хектометрични указатели по железния път. Указателите определят разстоянията до всяко място или съоръжение от началната гара и са изработени от бетонови блокчета, камъни или релси. При единични жп линии указателите се поставят от дясната страна по направление на километража. При двойни линии указателите се поставят в зависимост от номера на пътя, като за път номер 1 километричните указатели са от дясната страна, а за път номер 2 - от лявата страна. При междугария с повече от две жп линии, местата на указателите се определят от управителя на железопътната инфраструктура. Километричното положение се изписва и върху релейния шкаф на АПУ и кабините за апаратура.
Чл. 466 от Наредба № 58 определя правилата за поставяне на указателите за профил на пътя. Те се състоят от две бели правоъгълни табели, които показват дължината на следващия наклон в метри и величината му в хилядни. Табелите се поставят на стълб вдясно от пътя, по посока на километража. Ъгълът на поставяне на табелите зависи от величината на наклона, като за всяко едно на хиляда наклон табелата се поставя с 2° нагоре или надолу. При двойните жп линии указателите се поставят и на двата пътя.
Чл. 467 от Наредба № 58 определя правилата за поставяне на указатели за снегорини през зимата. Има три типа указатели: 1) Дървено квадратно изображение, боядисано на ивици, указващо "Вдигни плуга и свий крилата!", поставя се на 30 м пред препятствието; 2) Две квадратни изображения едно над друго, указващи "Вдигни плуга, свий крилата и не ги разпускай, докато не минеш две препятствия!", поставя се пред две препятствия на разстояние до 100 м; 3) Равнобедрен триъгълник, боядисан на бели и черни ивици, указващ "Пусни плуга и разпусни крилата!", поставя се на 10 м след препятствието. Указателите се поставят пред мостове, тунели, прелези, стрелки и др. за безопасно преминаване на снегорините.
Чл. 468 описва указателя "Работно място на група работници", който е квадратна табела с червена ивица, разделена на четири полета, с черни и жълти цветове. Указателят се поставя от двете страни на работното място, в зависимост от скоростта на влаковете, на определени разстояния. Видимостта му трябва да бъде не по-малко от 200 метра, а локомотивният машинист е задължен да подава сигнал "Внимание!" при приближаване. При работа на междугарие и в гара указателят се поставя на специфични места, а в определени случаи работата може да бъде охранявана от сигналисти.
Указателят "Работна група по контактната мрежа" е квадратна табела, оцветена в синьо и бяло, която задължава машинистите да подават сигнал "Внимание" на интервали от 3 до 5 секунди. Той се поставя на 1000 метра от двете страни на работното място, с осигурена видимост от поне 200 метра. При работа по гарови коловози указателят се поставя пред първата входна стрелка.
Чл. 470 от Наредба № 58 указва, че указателят "Телефонен пост" е бяла табела с черна стрелка, обозначаваща посоката на поста, с буква "Т" над стрелката и число под нея, указващо разстоянието до поста. Указателят се поставя на всеки 200 метра на телефонните стълбове или на стълбовете на контактната мрежа, като може да бъде и шаблониран върху стълбовете.
Указателят "Спирка ...." представлява бяла табела с черен надпис, на която е изписано наименованието на спирката. Тази табела се поставя на предсигнално спирачно разстояние пред всяка спирка и трябва да бъде видима от разстояние 200 метра.
Указателят "Не преминавай! Опасно за живота!" представлява бяла табела с черен надпис, която се поставя пред тунели и мостове, за да предупреждава за опасност. Тази информация е регламентирана в Наредба № 58 от 2 август 2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт.
Чл. 473 определя указателя "Промяна скоростта на движението" като правоъгълна табела, разделена с черни диагонални линии, с зелени и жълти триъгълници. Указателят се поставя в междугария, за да сигнализира промяна в максимално допустимата скорост на влаковете, която е описана в книжка-разписание. Поставянето на указателя зависи от типа на жп линията и посоката на километража.
Сигналите за тревога в железопътния транспорт се подават чрез свирките на локомотивите и други железопътни возила, използвайки клаксони и джобни свирки.
Сигналът "Обща тревога" се подава с един дълъг и три къси звука и се използва в определени ситуации, включително при неизправности, природни бедствия, искане на помощ, закриване на дистанция от влак, отворен сигнал или при изпуснати влакове. Този сигнал указва заповед за спиране на всички возила.
Сигналът "Пожарна тревога!" в железопътния транспорт се подава с група от един дълъг и два къси звука, съгласно Наредба № 58 от 2 август 2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията.
Сигналите "Обща тревога" и "Пожарна тревога!" могат да бъдат подавани от всеки железопътен работник, което подчертава важността на бързото и ефективно реагиране в ситуации на опасност. Тази разпоредба е част от глава двадесет и девета, която се отнася до сигналните принадлежности в железопътния транспорт.
Служителите и работниците в железопътния транспорт са задължени да носят определени сигнални и отличителни принадлежности. В кабината на всеки тягов ПЖПС се изискват червен и жълт флаг, ръчно сигнално фенерче, червени стъкла за фаровете и сигнални дискове или светлоотразителни табели. Несваляемите ПЖПС трябва да имат петарди, а маневрените локомотиви - сини стъкла. Специализираните релсови машини и моторните дрезини също имат специфични изисквания за сигнализация.
Чл. 479 описва типовете сигнални електрически фенерчета, използвани в железопътния транспорт. Дежурните ръководители движение и началниците на влакове разполагат с фенерчета, които излъчват обикновена, жълта, червена и зелена светлина. Други длъжностни лица използват фенерчета с обикновена, жълта и червена светлина.
Предупредителният семафор е жълта квадратна табела с бяла ивица, която дава два основни сигнала: 1) "Входният семафор е затворен!" - табелата е в отвесно положение с жълта светлина през нощта; 2) "Входният семафор е отворен!" - табелата е в хоризонтално положение с зелена светлина през нощта. Семафорът се поставя пред входния семафор и не се отваря при приемане на неспиращ влак в отклонителен коловоз. Пред него се поставят три указателя.
Наредба № 58 определя видовете входни семафори и сигналите, които те подават. Входните семафори могат да бъдат еднокрилни и двукрилни. Еднокрилният семафор подава два сигнала: "Спри! Забранено е преминаването на семафора!" и "Вход разрешен". Двукрилният семафор подава три сигнала: "Спри! Забранено е преминаването на семафора", "Вход разрешен за главен коловоз" и "Вход разрешен за отклонителен коловоз със скорост до 20 km/h". Сигнализацията включва различни позиции на крилата и цветове на светлините, които указват състоянието на движението.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. В член 482 се посочва, че всяко съмнително положение на семафор или сигнал е заповед за спиране. В допълнителните разпоредби се уточняват термини като "железопътна система", "гара", "участъкови гари" и др. Наредбата отменя предишни наредби и влиза в сила от 1 ноември 2006 г.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. определя правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, включително дефиниции на ключови термини като "железопътна система", "гаров район", "експлоатационни пунктове" и др. Тези разпоредби уточняват различни аспекти на железопътната инфраструктура и функционирането на транспортните услуги, както и условията за безопасност и ефективност на железопътния транспорт.
Наредба № 58 от 2006 г. отменя предходни наредби, по-специално Наредба № 47 от 2001 г. относно осигурителната техника, Наредба № 49 от 2001 г. за правилата за движение на влаковете и Наредба № 51 от 2002 г. за техническата експлоатация на железопътната инфраструктура. Тази промяна цели актуализиране на правилата и стандартите в железопътния транспорт.
Съгласно §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 58 от 2 август 2006 г., управителят на железопътната инфраструктура е длъжен да определи правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и маневрената дейност в железопътната инфраструктура до 30 август 2006 г.
Параграф §9 от Наредба № 58, изменен през 2018 г., уточнява, че член 64 не важи за гарите в участъците София - Пловдив и София - Карлово. За тези участъци ще се запази съществуващата номерация на коловозите до тяхното обновяване или модернизация и последващото им въвеждане в експлоатация. Преходните и заключителни разпоредби към наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 58 са обнародвани през 2009 г. и влизат в сила от 10.09.2009 г.
Наредбата влиза в сила в тримесечен срок от датата на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Наредба № 58, като последните изменения са обнародвани в "Държавен вестник", брой 68 от 2014 г. и влизат в сила от 15.08.2014 г.
Наредба № 58 влиза в сила от датата на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 11-15, 23, 25, 26 и § 27, т. 2, които влизат в сила от 1 януари 2015 г. Заключителните разпоредби за изменение и допълнение на наредбата са обнародвани в ДВ, бр. 97 от 2018 г. и влизат в сила от 24.02.2019 г.
Наредба № 58 от 2 август 2006 г. влиза в сила три месеца след обнародването й в 'Държавен вестник'. Допълнителни изменения и допълнения на наредбата са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 102 от 2020 г. и влизат в сила от 01.12.2020 г.
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на параграф 16, който влиза в сила от 1 януари 2022 г. Включени са и заключителни разпоредби към наредба за допълнение на Наредба № 58, обнародвана в ДВ, бр. 63 от 2023 г.
С наредбата се отменят предишните изисквания за проектиране на железопътни тунели, определени в Нормите от 1988 г. Включени са нови габарити на подвижния железопътен състав (ПЖПС) за стандартно междурелсие 1435 mm, които са статични и кинематични. Статичният габарит е определен като ограничително очертание, в което трябва да се впише нов подвижен жп състав, а кинематичният габарит включва и страничното накланяне на състава. Приложени са и схеми за статични и товарни габарити, които указват условията за движение на возилата по железниците в България.