НАРЕДБА № 55 ОТ 29 ЯНУАРИ 2004 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ И СТРОИТЕЛСТВО НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ЛИНИИ, ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ГАРИ, ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕЛЕЗИ И ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 55 определя условията и реда за проектиране и строителство на железопътни линии, гари, прелези и други елементи от железопътната инфраструктура. Целта е да се осигури съвместимост с инфраструктурата на трансевропейската железопътна система. Наредбата важи както за нови обекти, така и за реконструкция и преустройство на съществуващи.
Чл. 2
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. регламентира правилата и изискванията за проектиране и строителство на железопътни линии, гари, прелези и други елементи от железопътната инфраструктура. Според Чл. 2, наредбата се прилага за железопътни линии със стандартно междурелсие от 1435 мм в България.
Чл. 3
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. не се прилага за метрополитена, трамвайния транспорт и железопътните линии с различни междурелсия.
Чл. 4
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. определя, че изискванията за проектиране и строителство на железопътни линии, гари и прелези трябва да се спазват в съответствие с техническите нормативни актове. Те включват аспекти на безопасността при експлоатация, здравословни условия на труд, пожарна безопасност, санитарно-хигиенни норми и опазване на околната среда.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 55 указва, че при проектиране и строителство на железопътни линии, гари и прелези, трябва да се спазват изискванията на техническите спецификации за оперативна съвместимост. Тези спецификации са утвърдени от министъра на транспорта и съобщенията и са част от наредбата, съгласно чл. 5, т. 2 от Закона за железопътния транспорт.
Чл. 6
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. определя изискванията за проектиране и строителство на железопътни линии, гари, прелези и други елементи от железопътната инфраструктура. Член 6 посочва, че проектирането и строителството трябва да осигуряват безопасност, да удовлетворяват нуждите от превози, да повишават стопанската активност, да са икономически целесъобразни, да опазват околната среда, да отговарят на изискванията за отбраната и сигурността, и да са съобразени с урбанизираните територии.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 55 определя категоризацията на железопътните линии в България. Железопътните линии се разделят на четири категории: 1) железопътни магистрали, които съвпадат с направленията на европейските железопътни коридори; 2) линии I категория, осигуряващи международни превози и връзки между магистралите; 3) линии II категория, които са отклонения с регионално значение; 4) линии III категория, свързващи вътрешния транспорт на предприятия с основната железопътна инфраструктура.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 55 определя изискванията за проектиране на железопътни магистрали. Проектите трябва да осигуряват безпрепятствено преминаване на влакове, високи скорости и минимално времепътуване. Освен това, те трябва да предлагат възможности за пътнически и товарни превози през ключови населени места. Проектите трябва да отчитат международни споразумения и могат да предвиждат двупътни линии или поетапно изграждане. При реконструкция на съществуващи линии е допустимо вторият железен път да бъде проектиран като еднопътна линия.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 55 определя изискванията за проектиране и строителство на железопътни линии в България. За железопътни магистрали и линии I категория максималното осово натоварване е 22,5 т/ос, независимо дали става въпрос за нови линии или реконструкция на съществуващи. За линии II и III категория осовото натоварване може да бъде по-малко, в зависимост от теглото на подвижния железопътен състав.
Чл. 10
Наредбата определя изискванията за проектиране на железопътни магистрали, като за влакове, превозващи пътници, се предвижда проектна скорост между 160 и 200 км/ч, а за товарни влакове - между 100 и 120 км/ч. В урбанизирани територии с малко транзитни влакове и в челни гари е възможно проектиране на по-ниска проектна скорост. При тежки теренни условия е допустимо проектиране на отсечки с проектна скорост под 160 км/ч.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 55 определя проектната скорост за железопътните линии I категория. Основната проектна скорост е между 100 и 130 км/ч. В случаи на тежки теренни условия или други пречки, определени отсечки могат да бъдат проектирани за скорост от 80 км/ч.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 55 определя, че железопътните линии II категория се проектират с проектна скорост между 80 и 100 км/ч. Това е важен критерий за планиране и изграждане на железопътната инфраструктура.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. определя, че проектната скорост за железопътните линии III категория се установява в заданието за проектиране. Тази разпоредба е част от изискванията за безопасност в строителството на железопътната инфраструктура.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 55 предвижда, че в проектите за строителство на железопътни линии, включително инвестиционни проекти, се придава най-висок приоритет на изискванията за безопасност на движението. Освен това, трябва да се спазват изискванията за безопасност на служебните лица и външни лица, които имат досег с железопътната инфраструктура. При избор на проектни решения, се предпочита това, което осигурява по-голяма безопасност.
Чл. 15
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. определя изискванията за проектиране и безопасност при изграждане на железопътни линии и инфраструктура. Чл. 15 описва минималните разстояния за безопасност от оста на коловоза в зависимост от скоростта на влака. Например, за скорост от 160 - 200 км/ч минималното разстояние е 3000 мм, докато за скорост под 60 км/ч е 2000 мм. Разстоянията се увеличават с 200 мм на места, където е разрешено преминаване на външни лица. Минималната широчина на страничните банкети е 500 мм, като тя може да се увеличава при вграждане на съоръжения.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 55 определя изискванията за строителен габарит при нови железопътни строежи и реконструкция на съществуващи линии. Задължително се прилага минимален строителен габарит 1-СМ 2. Устройства, които взаимодействат с подвижен железопътен състав, могат да проникват в строителния габарит, при условие, че се допират до определени части на возилата. Проектирането и строителството трябва да съответстват на габаритните предписания в Наредба № 51 от 2002 г. Проектите за железопътни магистрали трябва да отговарят на изискванията за натоварване GC.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 55 указва минималните разстояния между осите на коловозите при проектиране на двойни железопътни линии. За категории I и II, разстоянието между осите на коловозите в права линия трябва да е минимум 4100 мм. При наличие на допълнителни успоредни коловози, разстоянието между оста на първата двойка и оста на следващия коловоз трябва да е минимум 5600 мм.
Чл. 18
Наредба № 55 определя минималните разстояния между осите на коловозите в железопътната инфраструктура в зависимост от проектната скорост. При двупътни линии с проектна скорост 160-200 км/ч, разстоянието е 4400 мм, а за успоредни коловози - 6800 мм. За линии с проектна скорост под 160 км/ч, разстоянията са 4100 мм и 5600 мм съответно.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 55 определя, че разстоянието между осите на главните коловози в гарите трябва да бъде най-малко 4750 мм. Увеличаването на междуосовите разстояния може да се осъществи чрез подходящо трасиране на кривите пред и след гарите или чрез използване на крива и контра крива с големи радиуси, като не се надвишава проектната скорост.
Чл. 20
Наредба № 55 определя минималните странични отстояния за железопътни магистрали в зависимост от проектната скорост. За магистрали с скорост 160-200 км/ч, отстоянията варират от 3200 мм до 4050 мм в зависимост от типа на предметите в близост. За магистрали с по-ниска скорост се прилагат отстояния от Наредба № 51. В крива, отстоянията се увеличават в зависимост от радиуса на кривата. При наличие на надвишение на външната релса, се добавят допълнителни изчисления за отместването на точката от профила.
Чл. 21
Чл. 21 от НАРЕДБА № 55 определя основните показатели за избор на железопътно трасе, които включват минимизиране на дължината, възможност за високи скорости, устойчивост на терена и опазване на околната среда. Проектните решения трябва да увеличават ефективността на железопътния транспорт, безопасността на движението, експлоатационната надеждност и да намаляват разходите. При необходимост от по-големи наклони в определени участъци, се предвиждат варианти с кратна тяга за тежки влакове.
Чл. 22
Наредбата регламентира изискванията за проектиране и строителство на железопътни линии, включително необходимостта от шумоизолиращи огради при преминаване през урбанизирани територии, с минимални разстояния и височини. Предвиждат се различни видове пресичания за пешеходци и пътни превозни средства в зависимост от категорията на железопътната линия. В извънурбанизирани територии е възможно проектиране на огради за предотвратяване на преминаване на животни, с опции за тяхното преминаване.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 55 определя изискванията за разположение на железопътните гарите, които включват осигуряване на необходимата пропускателна способност, обслужване на близките урбанизирани територии и производствени зони, удовлетворяване на изискванията за механизирано поддържане на железния път и минимизиране на строителните разходи и отчужденията.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 55 предвижда, че при проектиране на нова железопътна магистрала или линия категория I е целесъобразно трасето да обходи урбанизирана територия с налична гара, като връзката между тях се осъществява посредством два отделни поста или гари. Това е указано в приложение № 1 на наредбата.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 55 определя правилата за надвишение на външната релса в кривите по железопътните линии. Максималните допустими надвишения са различни в зависимост от категорията на железопътната линия: 160 мм за магистрали, 150 мм за линии категории I и II, и 100 мм за коловози край перони. Минималното допустимо надвишение е 20 мм. В определени случаи може да се разреши надвишение над максимално допустимото, но не повече от 160 мм. За текущ път и главен коловоз в гара не се допуска надвишение, освен ако е спазено определено условие, свързано с радиуса на кривата и максималната скорост.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 55 определя максимално допустимите стойности на непогасените странични ускорения (Acf) за железопътни линии. За нови линии и цялостни реконструкции, непогасеното центробежно ускорение е 0,65 м/сек2. При частични реконструкции, стойността е 0,85 м/сек2. При спиране на влак в спирка или на главен коловоз край перон, допустимото центростремително ускорение е до 0,65 м/сек2 при надвишение на външната релса 100 мм. При спиране на влак на текущ коловоз в междугарие или главен коловоз без перон, стойността е до 1,05 м/сек2 при надвишение на външната релса 160 мм.
Чл. 27
Чл. 27 описва изискванията за преминаване между участъци на железен път с различно надвишение. Преминаването се извършва с преход (рампа) на надвишението, чийто наклон се изчислява в зависимост от максималната проектна скорост. За магистрали със скорост 160-200 км/ч наклонът се определя по формулата K = 10.Vmax, а за по-ниски скорости - K = 8.Vmax. Преходът трябва да бъде праволинеен и да съвпада с началото и края на преходната крива. За нови линии не се допуска навлизане в циркулярни криви, освен при реконструкции на линии от категории I и II. В проектите за железопътни магистрали не се допуска наличие на сложни еднопосочни криви с различни надвишения.
Чл. 28
В Чл. 28 от Наредба № 55 се указва, че радиусите на циркулярните криви в проектите за железопътни линии се определят на базата на три основни фактора: проектната скорост, надвишенията и непогасените странични ускорения. Тези елементи са важни за безопасността и ефективността на железопътния транспорт.
Чл. 29
Наредба № 55 определя минималните радиуси на циркулярните криви в зависимост от проектната скорост на влаковете. За скорост 200 км/ч радиусът е 2500 м, за 160 км/ч - 1500 м, за 130 км/ч - 800 м, за 100 км/ч - 500 м, за 80 км/ч - 300 м, за 40 км/ч - 190 м и за 30 км/ч - 150 м. По-малки радиуси могат да се използват при обосновано проектиране, а формули за определяне на проектния радиус включват параметри като максимална скорост, надвишение на релсата и странично ускорение.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 55 указва, че при преминаване на возилата от прав участък в крива с определен радиус, трябва да се конструира преходна крива. Кривината на преходната крива (Kr) нараства постепенно от 0 в началото до определена стойност в края, която съвпада с началото на циркулярната крива. Формулата за кривината Kr е свързана с радиуса R на циркулярната крива.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 55 предвижда, че при проектиране и строителство на преходна крива за железопътни магистрали, както и при ново строителство и реконструкция на цяло междугарие по железопътни линии от категория I, трябва да се използва клотоидата.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 55 предвижда условия за реконструкция на железопътни линии от I и II категория. При случаи, когато изискванията по чл. 31 водят до отместване на оста на кръговата крива или до невъзможност за осигуряване на изисквания габарит, се допуска използването на кубическа парабола за определяне на преходната крива. Ординатите на преходната крива се изчисляват по специфична формула.
Чл. 33
Член 33 от Наредба № 55 определя изискванията за дължината на правите отсечки и циркулярните криви за железопътни магистрали със скорост между 160 и 200 км/ч. Дължината на правите отсечки между НПК на две последователни криви и дължините на циркулярните криви не трябва да бъдат по-малки от определени стойности, зависещи от проектната скорост. При използването на вагони с накланящи се кошове, минималната дължина на правите отсечки и циркулярните криви трябва да бъде 500 м.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 55 определя минималните изисквания за дължината на правите отсечки и циркулярните криви при проектиране на нови железопътни линии или реконструкции на съществуващи, когато скоростта е по-малка от 160 км/ч. Дължината на правите отсечки между НПК на две последователни криви и дължините на циркулярните криви между две точки КПК не трябва да бъдат по-малки от определени стойности, които не са посочени в предоставения текст.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № 55 определя минималната дължина на правите отсечки между криви без надвишение и без преходни криви за различни категории железопътни линии. За ново строителство и реконструкция на железопътни магистрали и линии категория I минималната дължина е 30 м, при частични реконструкции на линии категория I - 25 м, а за линии категория II и III - 6 м.
Чл. 36
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. регулира проектироването на железопътни линии, гари и прелези. Чл. 36 определя максималните допустими наклони на надлъжния профил за различни участъци: 12,5 ‰ в равнинни, 20 ‰ в хълмисти и 27 ‰ в хълмисто-планински участъци. За нови линии категория I, наклоните могат да достигнат 15 ‰, 20 ‰ и 27 ‰ (с изключение до 30 ‰ при обосновка). Максималният наклон за междугарията е 40 ‰. Приведеният наклон включва действителния наклон, съпротивлението от кривите и допълнителното съпротивление в тунелите. Минималният надлъжен наклон в тунелите е 3 ‰. Допълнителното съпротивление зависи от аеродинамичните качества на возилата и характеристиките на тунела. Наклоните пред гари не трябва да надвишават меродавния наклон, намален с 3 ‰.
Чл. 37
В проектите за железопътни магистрали и линии от други категории е допустимо да се предвиждат елементи на надлъжния профил с по-големи наклони от меродавния, ако това води до скъсяване на трасето, значително намаляване на строителните разходи или значителни предимства в опазването на земята и околната среда.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 55 регламентира условията за проектиране на железопътни линии с инерционни наклони. Инерционните наклони са тези, които надвишават меродавния наклон и се преодоляват с кинетичната енергия на влака. За тяхното прилагане е необходимо преди наклона да има участък с по-малки наклони, където влакът да набере скорост. При изчисленията за инерционни наклони се отчита и възможността за увеличаване на мощността на локомотива. В хълмисти терени могат да се проектират инерционни наклони с ограничена дължина. За предварителна проверка на дължината на инерционния наклон се предоставя формула, свързваща дължината с началната и приемливата скорост на влака, както и с меродавния и инерционния наклон.
Чл. 39
Член 39 от Наредба № 55 предвижда възможността за проектиране на железопътни отсечки и междугария с по-големи наклони при обоснована необходимост, като се отчита возене на тежки влакове с кратна тяга. За целта се разработва технология, която да обоснове целесъобразността на такова решение, като изгодите от проектирането на по-големите наклони трябва да се сравнят с недостатъците, свързани с допълнителните експлоатационни разходи за очаквания брой тежки влакове.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 55 определя изискванията за чупките на надлъжните наклони при проектиране на железопътни линии. Чупките трябва да се закръгляват с вертикални криви, като радиусът на вертикалната крива зависи от проектната скорост. Минималният радиус на вертикална крива в междугарие е 2000 м при скорост до 65 км/ч. Вертикалните криви не трябва да се разполагат в преходни криви или мостове, като разстоянието между тях трябва да е минимум 25 м, освен в определени случаи за железопътни линии II и III категория.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 55 определя минималната дължина на елементите на надлъжния профил на железопътните линии, която е 500 м. Разстоянието между вертикалните криви на две съседни чупки на наклона не трябва да е по-малко от Vpr/4. Препоръчително е елементите да бъдат по-дълги, но при тежки теренни условия е допустимо дължината да е по-малка от 500 м, стига да не е под 200 м.
Чл. 42
Член 42 от Наредба № 55 определя изискванията при проектиране на железопътно трасе с два противоположни наклона. Според алинея 1, между наклоните трябва да се проектира площадка с наклон 3 ‰ и минимална дължина 500 метра. В алинея 2 се допуска изключение, при което дължината на елементите може да се коригира така, че вертикалните криви на наклоните да се допират, образувайки една дълга вертикална крива с голям радиус.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 55 предвижда, че при проектирането на трасето за железопътна магистрала или електрифицирана железопътна линия от категория I е препоръчително да се проектира надлъжен профил, който позволява на влак, потеглил от гара, да достигне скорост, необходима за ефективна работа на електрическия локомотив в подходяща зона на теглителната му характеристика.
Чл. 44
Чл. 44 описва основната площадка на железния път, която е горната повърхност на земното платно, върху която се полага горното строене. Широчината на основната площадка зависи от фактори като брой на коловозите, габаритни изисквания, размери на баластовата призма, широчина на банкета за работници, разполагане на сигнални съоръжения и др. Земната основна площадка е повърхността под защитния пласт. Банкета за движение на персонала трябва да е минимум 50 см, а при наличие на канали широчината му се увеличава.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 55 предвижда, че основната площадка на земното платно и земната основна площадка, както в изкоп, така и в насип, трябва да бъдат оформени с напречен наклон от 5%.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № 55 предвижда, че земното платно в насипите трябва да се изгражда на пластове, които се уплътняват в съответствие с проектните изисквания. Осигурява се необходимата носимоспособност и стабилност на платното.
Чл. 47
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. регламентира проектирането и строителството на железопътни линии, гари, прелези и други елементи от железопътната инфраструктура. Чл. 47 описва носимоспособността на конструкцията на земното платно, която се определя чрез деформационния модул, изчислен по БДС 15130-80. За различните видове линии и проектни скорости са установени минимални стойности на деформационния модул на земната основна площадка и основната площадка. Важно е да се отчита влиянието на климатичните условия и състоянието на почвата при определяне на тези стойности. Корекционният коефициент "Z" се използва за корекция на деформационния модул в зависимост от типа и консистенцията на почвата.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № 55 предвижда, че при полагане на насипи върху земна основа с ниска носимоспособност е възможно да се използват високоякостни геотекстилни материали и мрежи. Целта е да се повиши стабилността и носимоспособността на земната основа и на конструкциите, свързани с железопътната инфраструктура.
Чл. 49
Чл. 49 регламентира полагането на защитен пласт върху земна основна площадка за железопътни линии. Защитният пласт трябва да има определена носимоспособност и противозамръзващи свойства, като дебелината му се изчислява на база качествата на земния материал и климатичните условия. Минималната дебелина на защитния пласт варира в зависимост от климатичната зона и категорията на железопътната линия, като за III категория е 20 см. Пластът покрива цялата широчина на площадката и се оформя с наклон от 5%. В случай на наличие на скала с достатъчна носимоспособност, защитен пласт може да не се полага, но неравностите трябва да се запълнят.
Чл. 50
Чл. 50 описва изискванията за изграждане на защитен пласт от водопропусклив материал при строителството на железопътни линии. Материалите трябва да отговарят на определени критерии като съдържание на малки частици, разнозърненост, водопропускливост, и допустими количества чужди частици. При невъзможност за спазване на филтрационния критерий, се изисква полагане на геотекстил.
Чл. 51
Чл. 51 определя изискванията за оформяне на напречния профил в изкопи, включително широчината на канавките и бермите, откосите на изкопите, както и необходимите мерки за обезопасяване. Бермите трябва да са с минимална широчина 1,10 м и наклон 5%. Откосите се оформят в зависимост от геоложките характеристики, а за по-дълбоки изкопи се предвиждат берми на всеки 6 м. Важно е да се осигури дренаж при опасност от почвени води, а минималният наклон на дренажите е 3 ‰.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № 55 определя изискванията за проектиране на откоси на насипи от земна почва за железопътни линии. При насипи с височина до 6 м, откосите се проектират с наклон 1:1,5, освен ако не е направено геоложко заключение, което да позволи изменение на наклона. За насипи с височина над 6 м, наклонът на откоса се променя на 1:1,75 и 1:2 на всеки 4-6 м по височина.
Чл. 53
Член 53 от Наредба № 55 предвижда, че откосите на насипа трябва да бъдат укрепени срещу ерозия по подходящ начин. Това е необходимо за осигуряване на стабилността и безопасността на железопътната инфраструктура.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № 55 указва, че ръбът, образуван при пресичането на откосната равнина на насип от земна почва с терена, трябва да бъде закръглен. Радиусът на закръгляването се определя така, че да осигури тангента от 1 метър, съгласно приложение № 6 на наредбата.
Чл. 55
Чл. 55 определя изискванията за проектиране и изграждане на насипи при железопътни линии. Предпазният отводнителен канал трябва да бъде проектиран с оглед на максималните води и да отстои минимум 2 м от насипа. Откосът на насипа се закръглява с радиус, определящ тангента 1 м. Хумусният слой се отстранява преди изграждането на насипа. При наклон на основата над 1:5, насипът се оформя стъпаловидно. Нивото на земното платно край реките трябва да е поне 0,5 м над максималната височина на вълните.
Чл. 56
Член 56 от Наредба № 55 указва, че когато трасето на железопътната линия преминава през слаби почви, е необходимо предварително да се извърши обработка на тези почви по индивидуален проект.
Чл. 57
Насипи с височини, надвишаващи 12 метра, трябва да бъдат проектирани и изградени въз основа на индивидуални проекти, съгласно изискванията на наредбата.
Чл. 58
Член 58 от Наредба № 55 предвижда, че при проектиране на железопътна линия, когато част от трасето е в изкоп, а друга част в насип, е необходимо да се вземат мерки за осигуряване на приблизително еднаква деформируемост на земната основа на двете части. Това е важно за стабилността и безопасността на железопътната инфраструктура.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба № 55 определя изискванията за проектиране на изкопи и насипи за железопътни линии в участъци с натрупване на снежни преспи. За линии с проектна скорост до 120 км/ч минималната дълбочина на изкопите и височина на насипите е 0,7 м, а за линии с проектна скорост над 120 км/ч - 1 м. Проектите трябва да предвиждат средства за защита от снегонавяване, като необходимостта и видът на тези средства се определят в заданието.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредба № 55 предвижда мерки за безопасност при проектиране и изграждане на железопътни линии, разположени на разстояние по-малко от 12 метра от автомобилен път. Необходимите мерки включват предотвратяване на заслепяване на шофьорите от фаровете на локомотивите и защита на движението на влаковете от излезли от пътя превозни средства, посредством плътна ограда или други подходящи средства.
Чл. 61
Член 61 от Наредба № 55 определя зоната на отчуждение на железопътната инфраструктура, която се установява в инвестиционния проект в съответствие с ЗЖТ. Размерите на необходимите площи за изграждане на железопътни линии се определят по Наредба № 5 от 2001 г. Освен това, железопътната инфраструктура има ограничителна строителна линия от двете си страни, разположена в определената площ съгласно ЗЖТ.
Чл. 62
Чл. 62 регулира строителството в зоната на ограничителната строителна линия, забранявайки изграждането на определени обекти, които могат да предизвикат опасност от взрив или пожар, включително сгради за съхранение на опасни материали и газови инсталации. Забраната не важи за обекти, обслужващи железопътната инфраструктура, ако са съгласувани с НК 'ЖИ', и за обекти, обслужващи пътищата, при определени условия. Осигурява се достъп до железопътната инфраструктура при аварии.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № 55 предвижда, че за предотвратяване на достъпа на външни лица и животни до трасето на железопътната линия, извън урбанизирани територии, е възможно да се извърши ограждане. Това ограждане обаче не може да излиза извън зоната на отчуждението.
Чл. 64
Чл. 64 от Наредба № 55 предвижда, че при преминаването на нова железопътна линия през долина е препоръчително да се използват мостови съоръжения, за да се избегнат високи насипи и да се запази околната среда. При спазване на тези изисквания, височината на насипа в началото на моста трябва да бъде над 6 м, а насипът в зоната от 15 до 25 м пред и след моста трябва да бъде проектиран индивидуално, за да се минимизират относителните слягания и да се осигури плавен преход на деформационния модул.
Чл. 65
Чл. 65 определя понятието "горно строене" като конструкция, която включва релси, скрепления, траверси, баластова призма или монолитна основа. Освен това, материалът за баластовата призма трябва да отговаря на определени стандарти за здравина, мразоустойчивост и съпротивление на триене, съгласно БДС 635/98.
Чл. 66
Според Чл. 66 от Наредба № 55 от 29 януари 2004 г., стандартното междурелсие на железния път в Република България се измерва на 14 мм под горната повърхност на главата на релсата.
Чл. 67
Чл. 67 определя изискванията за горното строене на текущия път и главните коловози в гарите по железопътните магистрали. Основните изисквания включват използването на релси тип UIC 60 или равностойни, еластично скрепление, стоманобетонни траверси с минимална дължина 2600 мм и баластова призма с определени размери и наклон. Железният път е безнаставов, а броят на траверсите на километър се определя по специфична таблица.
Чл. 68
Наредба № 55 определя изискванията за горно строене на текущия път и главните коловози в гарите на железопътни линии категория I и II. Изискванията включват: използване на релси тип 49 кг/м или по-тежки, еластично или друг тип скрепление, импрегнирани дървени траверси, и спецификации за баластова призма. Железният път може да бъде безнаставов или наставов тип. Минималният брой на траверсите на километър е определен в зависимост от категорията на линията и радиуса на кривите. Максималното разстояние между траверсите на мостовете е регламентирано.
Чл. 69
Чл. 69 определя изискванията за горното строене на железопътни линии от категория III. То включва: релси тип 49 кг/м или друг тип, съобразен с натоварването и скоростта; еластично или друг тип скрепление; траверси от стоманобетон, дърво или друг материал, като дървените трябва да са импрегнирани; и баластова призма с минимална дебелина 30 см. Железният път може да бъде наставов или безнаставов, в зависимост от заданието. Минималният брой на траверсите на километър се определя от таблицата в чл. 68, ал. 3.
Чл. 70
Чл. 70 определя условията за полагане на стрелки в междугарията, които се допуска само при доказана необходимост и трябва да бъдат свързани със системата за блокировка и сигнализация. Конструкцията на стрелките трябва да осигурява безопасно преминаване на влаковете с проектната им скорост. Типът релси в стрелките трябва да съответства на тези в текущия път или да бъдат по-тежки. За железопътни участъци с проектна скорост 160 - 200 км/ч, стрелките трябва да са с подвижно сърце или рогови релси. Изключително, за скорост 160 км/ч, могат да се полагат стрелки UIC 60 - 1:9 - R300 с неподвижни сърца и рогови релси.
Чл. 71
Чл. 71 регламентира охраната на текущия път при отклонения в железопътните магистрали и линии категория I. Охраната се осигурява чрез "есови" съединения и глухи предпазни коловози, свързани с устройства за централизация и блокировка, за да се предотврати нежелано излизане на возила от отклонението. Предпазният коловоз трябва да бъде минимум 50 м при определени условия на наклон. За железопътни линии категория II и III е разрешено охраната да се извършва с вагоноизхвъргачки.
Чл. 72
Чл. 72 от Наредба № 55 предвижда, че на текущия път се полагат само обикновени стрелки. В изключителни случаи и при обоснована необходимост е разрешено полагането на дъгови стрелки, както без, така и с надвишение. За дъгови стрелки с надвишение е необходимо да се изработи подробен проект за вертикална планировка. Максимално допустимото надвишение за стрелки в крива е 100 мм при скорости до 130 км/ч и 80 мм при скорости над 130 км/ч.
Чл. 73
Член 73 от Наредба № 55 определя изискванията за проектиране на стрелки в железопътната инфраструктура. Полагането на стрелки в междугарията в преходни и вертикални криви е забранено, като минималното разстояние от начало или край стрелка до начало на преходна или вертикална крива е 25 м. В определени условия за железопътни линии категории II и III, това разстояние може да бъде намалено до 6 м. За отсечки с проектна скорост 100 км/ч или повече, се изисква дължина на правата отсечка от край на мост до началото на стрелка не по-малка от една четвърт от проектната скорост, с възможност за намаляване до 25 м при притеснени условия. Наставите на стрелките се заваряват, а изолираните настави се произвеждат фабрично. Връзките между главните коловози трябва да позволяват преминаване на влак с определени минимални скорости, в зависимост от проектната скорост на железопътната линия.
Чл. 74
Чл. 74 от Наредба № 55 определя различни видове железопътни съоръжения, свързани с управлението на движението по железниците. Блок-постовете ограничават блок-участъци, разделените постове позволяват отклонение на линии, постовете за присъединяване позволяват маневри без освобождаване на блок-участък, а местата за преход осигуряват преминаване между коловозите на двойна линия.
Чл. 75
Чл. 75 от Наредба № 55 предвижда осигуряване на разделните постове и постовете за присъединяване, с цел предотвратяване на излизането на возила от отклонителната линия на главната железопътна линия без разрешение, съгласно предписанията на чл. 71.
Чл. 76
Чл. 76 определя условията за проектиране и разполагане на спирки по железопътните линии. Спирките са експлоатационни пунктове за обслужване на пътници, без коловозно развитие. Нови спирки трябва да се разполагат на прави или в криви с радиус не по-малък от 600 м и с надвишение на коловоза в кривата пред перона, не по-голямо от 100 мм. Допуска се разполагане на спирки в надлъжен наклон, който не надвишава меродавния наклон, намален с 3 ‰.
Чл. 77
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. определя типовете спирки на железопътните линии, които могат да бъдат необслужвани или обслужвани. Обслужваните спирки трябва да имат перони, които могат да бъдат ниски (300 мм) или полувисоки (760 мм) спрямо главата на релсата. Дължината на пероните се определя в зависимост от дължината на пътническите влакове. Освен това, обслужваните спирки трябва да разполагат с чакалня и гише или автомат за продажба на билети, с предвидена достъпност за хора с увреждания и детски колички.
Чл. 78
Пероните на спирки по двойни железопътни линии трябва да се разполагат от двете страни на текущия път. Възможно е, при обоснована необходимост, перонът да бъде между двата коловоза. Размерите на пешеходните тунели се определят съгласно предвидените в чл. 127, ал. 7 и 8.
Чл. 79
Член 79 от Наредба № 55 предвижда специфични изисквания за проектиране на спирките по железопътните магистрали. Спирките трябва да имат тунелен преход за пътниците, а при затруднени условия - пасарел. Стълбищните подходи трябва да са достъпни за хора с увреждания и детски колички, а пероните трябва да бъдат оградени, като достъпът до тях е разрешен само преди пристигането на влак. Оградите трябва да бъдат труднопреодолими и могат да бъдат шумоизолиращи, с врати за служебен достъп.
Чл. 80
Член 80 от Наредба № 55 предвижда специфични разстояния, които трябва да се спазват при проектиране на перони. За перони с височина до 300 мм над глава релса, разстоянието от оста на железопътния коловоз до ръба на перона се определя съгласно таблица № 3 - 4 от приложение № 3 на Наредба № 51. За перони с височина до 760 мм над глава релса, разстоянието се определя съгласно таблица № 3 - 5 от същото приложение.
Чл. 81
Член 81 от Наредба № 55 определя изискванията за пресичане на железопътни линии. Пресичането на различни железопътни линии, индустриални клонове и трамвайни линии трябва да се извършва на различни нива. При необходимост от връзка между линиите на различни нива, се използват разделни постове. За осигуряване на преминаване на влакове между две пресичащи се железопътни линии, се проектира двоен разделен пост или шлюз.
Чл. 82
Чл. 82 от Наредба № 55 определя процедурите за проектиране на пресичане на железопътни линии с техническа инфраструктура. Проектите трябва да се съгласуват с министъра на транспорта и съобщенията. При проектиране на нови линии или реконструкция на съществуващи, инвеститорът трябва предварително да съгласува пресечените съоръжения с заинтересуваните лица. В проектите трябва да се предвидят предпазни устройства за безопасност на движението.
Чл. 83
Наредбата определя правилата за пресичане на железопътни линии с пътища и улици. Пресичането на железопътни магистрали и линии категория I с пътища и улици става на различни нива. За железопътни линии категория II и III, пресичанията с автомагистрали и пътища I клас се осъществяват също на различни нива. Пресичанията на железопътни линии категория II и III с пътища извън горепосочените могат да бъдат на различни или едно ниво, в зависимост от типа и интензивността на движението. Пресичанията на пътища с две или повече железопътни линии трябва да бъдат на различни нива. Специални подлези за селскостопански машини и животни се проектират с определени размери.
Чл. 84
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. регламентира изискванията за проектиране и строителство на железопътни линии и свързаната с тях инфраструктура. Чл. 84 определя минималните вертикални разстояния при пресичане на електрифицирани железопътни линии с въздушни електропроводни линии, като те варират в зависимост от напрежението на електропроводната линия. За линии до 20 kV разстоянието трябва да е минимум 2000 мм, а за линии до 750 kV - 10 000 мм. Освен това, минималното разстояние на стълбовете на въздушни електропроводни линии до релсите е равно на височината на стълба плюс 3 м. Пресичането с кабелни електропроводни линии е разрешено само при спазване на определени дълбочини и условия. Не е позволено въздушно пресичане на електрифицирани линии с електрически мрежи до 1 kV. Изискванията трябва да се спазват и в съответствие с други нормативни актове.
Чл. 85
Чл. 85 определя правилата за пресичане на далекосъобщителни линии с железопътни линии. Основното изискване е пресичането да се извършва подземно с ъгъл не по-малък от 70°. По изключение, въздушно пресичане е разрешено само при условия, че железопътната линия не се електрифицира и далекосъобщителната линия е нисковолтова, с определени минимални разстояния от стълбовете до релсите. Спазват се и изискванията на Наредба № 51 за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № 55 предписва, че пресичането на електропроводни линии с ниско напрежение с железопътни линии трябва да се извършва подземно. Това пресичане трябва да бъде в съответствие с изискванията на чл. 85 от същата наредба.
Чл. 87
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. определя условията за въздушно пресичане на електрифицирани железопътни линии с тръбопроводи, пренасящи негорими течности. Минималната светла височина е 7100 мм, тръбите трябва да са екранирани и монтирани на носеща конструкция с парапети. При разполагане на тръбопроводи в близост до контактната мрежа, е необходима екранизация. Пресичането на железопътни линии с газопроводи и водопроводи трябва да спазва специфични наредби и норми за безопасност.
Чл. 88
Чл. 88 от Наредба № 55 предвижда, че при пресичане на железопътни линии с въжена линия трябва да се проектират защитни съоръжения. Тези съоръжения са предназначени да предпазват железопътната линия и преминаващите влакове от паднал товар от вагонетките или от падане на самите вагонетки.
Чл. 89
Наредба № 55 определя изискванията за електрификация на железопътните линии в България с променлив ток 25 kV 50 Hz. Най-ниското положение на контактния проводник спрямо нивото на релсата е установено в зависимост от различни условия: в междугария - минимум 5600 мм (или 5550 мм при оптимизация), в гарови райони - 5800 мм, на прелези - 6000 мм и за съществуващи тунели, надлези и мостове - 4900 мм. За железопътните магистрали, минималната височина на проводника зависи от проектната скорост на участъка.
Чл. 90
Чл. 90 от Наредба № 55 определя изискванията за монтаж на стълбовете на контактната мрежа. Стълбовете трябва да се монтират извън канавките, а разстоянията между оста на коловоза и стълбовете зависят от типа на стълбовете и проектната скорост на железопътните линии. За стълбове с еднопътни конзоли в гари и междугария разстоянието не трябва да надвишава 3500 мм, докато за различни условия на междугарие и гари са предвидени минимални разстояния от 2450 до 3200 мм. В крива разстоянията се увеличават, а при оптимизация на съществуващ железен път е допустимо минимално разстояние от 2700 мм.
Чл. 91
Член 91 от Наредба № 55 предвижда, че съоръженията за електроснабдяване и стълбовете на контактната мрежа трябва да се монтират по начин, който не ограничава видимостта на сигналите и не нарушава строителния габарит на железопътната инфраструктура.
Чл. 92
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. определя правилата за електроснабдяване в железопътния транспорт, което се осъществява чрез тягови подстанции, трансформаторни постове и мрежи с високо и ниско напрежение. Тяговите подстанции трябва да бъдат разположени така, че да не пречат на бъдещото разширение на гарата. Изграждането на съоръженията за електроснабдяване трябва да отговаря на изискванията на съответните наредби за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи, както и на наредбите за осигурителната техника и електрозахранването в железопътния транспорт.
Чл. 93
Член 93 от Наредба № 55 описва ролята на сигнализацията, устройствата на осигурителната техника и съобщенията в железопътната инфраструктура. Те са предназначени за осигуряване на безопасността на движението на влаковете, както и за увеличаване на пропускателната и преработвателната способност на железопътните участъци и гарите. Освен това, сигналите и указателите, използвани в железопътната инфраструктура, трябва да отговарят на Наредба № 49 от 2001 г., която определя правилата за движение на влаковете и маневрената работа.
Чл. 94
Чл. 94 от Наредба № 55 определя, че устройствата на осигурителната техника трябва да бъдат проектирани в съответствие с Наредба № 47 и Наредба № 51, които регламентират съответните изисквания за осигурителната техника и техническата експлоатация на железопътната инфраструктура.
Чл. 95
Чл. 95 от Наредба № 55 предвижда, че в проектите за нови железопътни магистрали обектите за комуникационна и осигурителна техника трябва да се проектират комплексно за междугарията и гарите. Внедряват се микропроцесорни системи, които могат да бъдат разположени централизирано или децентрализирано, с централно диспечерско управление. Освен това, по железопътните магистрали се предвиждат устройства за комуникации и осигурителна техника, които осигуряват висока функционалност и безопасност.
Чл. 96
При проектиране и строителство на нови и реконструкция на съществуващи железопътни линии, съобщителните линии трябва да се изграждат единствено на основата на фиброоптика, която може да бъде разположена или на стълбовете на контактната мрежа, или положена в земята.
Чл. 97
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. регламентира проектите за строителство на железопътни линии, гари, прелези и други елементи от железопътната инфраструктура. Член 97 определя, че в железопътния транспорт трябва да се използват съобщителни връзки, съобразени с Наредба № 47 и Наредба № 51. Освен това, за гари с голямо пътникопоток и товаропоток се предвиждат компютърни информационни системи, свързани в локални мрежи.
Чл. 98
Чл. 98 от Наредба № 55 определя железопътната гара като териториално обособен комплекс, който включва коловозно развитие, приемна сграда и свързани технологични сгради и съоръжения. В гарата се осъществяват дейности по приемане, изпращане, престой и преработка на влаковете, както и осигуряване на превоз на пътници и товари, свързани с експлоатацията на железопътната инфраструктура.
Чл. 99
Наредба № 55 определя различните видове железопътни гари, които се класифицират по два основни критерия: разположение по железопътната мрежа и извършвана експлоатационна дейност. Според разположението, гарите могат да бъдат начални, междинни и възелни. Според експлоатационната дейност, те се делят на разменни, междинни, влакообразуващи, пътнически, товарни, индустриални и технически гари, както и интермодални терминали. За всяка категория гара е предвидено специфично проектиране и строителство, включващо необходимите инфраструктурни съоръжения и услуги.
Чл. 100
Наредба № 55 определя коловозите в гаровите райони като експлоатационни и със специално предназначение. Експлоатационните коловози включват главни приемно-отправни, приемно-отправни, разпределителни, изтеглителни и други, в зависимост от извършваните операции. Коловозите със специално предназначение включват предпазни и спасителни, служебни и товарно-разтоварни. Експлоатационните коловози се групират в отделни паркове в зависимост от характера на работата.
Чл. 101
Чл. 101 от Наредба № 55 определя два типа коловози в железопътната инфраструктура: 1) Глух (челен) коловоз, който позволява навлизането на влакове, маневрени състави и изолирани возила само от едната страна и е свързан със стрелки с друг коловоз. 2) Двустранно свързан (проходен) коловоз, който позволява преминаването на влакове, маневрени състави и изолирани возила в двете посоки и е свързан със стрелки с друг коловоз.
Чл. 102
Чл. 102 от Наредба № 55 определя изискванията за проектиране на нови железопътни гари и реконструкция на съществуващи. Проектите трябва да включват необходимото коловозно развитие, съоръжения, сгради и инсталации, както и да отразяват очакваната експлоатационна дейност. Строителството може да бъде организирано в етапи.
Чл. 103
Чл. 103 от Наредба № 55 определя три основни изисквания за проектите за нови и реконструирани железопътни гари. Първото изискване е осигуряване на условия за нормална експлоатация в съответствие с технологичния процес и проектния обем. Второто изискване е спазване на безопасността на движението на влаковете, служителите и пътниците. Третото изискване е минимизиране на строителните разходи и заемането на терен, особено на обработваема земя.
Чл. 104
Чл. 104 регламентира минималния строителен габарит за нови железопътни строежи в гарите, който е 1-СМ 2. При извършване на преустройства в съществуващи железопътни обекти, също се осигурява този габарит. Устройства, които взаимодействат с подвижния железопътен състав, могат да проникват в строителния габарит, но само ако се допират до определени части на возилата.
Чл. 105
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. определя минималните странични отстояния и разстоянията между осите на съседни коловози в гаров район за железопътни линии със стандартно междурелсие. Страничните отстояния се определят съгласно Наредба № 51, табл. 3 - 1, а разстоянията между осите на коловозите съгласно табл. 3 - 3 от същата наредба. При реконструкции на съществуващи гари е допустимо запазването на междуколовозни разстояния от 4500 мм за проходни коловози и 4000 мм за глухи.
Чл. 106
За новостроящи се отсечки от железопътни магистрали с проектна скорост между 160 и 200 км/ч, минималното разстояние между осите на главен коловоз и съседен приемно-отправен коловоз трябва да бъде 6800 мм. Това разстояние е необходимо за осигуряване на безопасност и разполагане на различни инфраструктурни елементи като сигнали, стълбове на контактната мрежа, дренажи, канали за кабели и предпазна ограда, когато е необходимо.
Чл. 107
Чл. 107 от Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. предвижда, че при проектиране на перон между два коловоза по железопътна магистрала, минималното разстояние между осите на коловозите в права трябва да бъде 10 700 мм.
Чл. 108
Чл. 108 определя изискванията за широчината на основната площадка на гаровата платформа в зависимост от броя и разстоянията между коловозите. Минималното разстояние от оста на крайния коловоз до ръба на банкета е 3000 мм, а минималното разстояние от оста на краен гаров коловоз до ръба на откоса на насип или канавка е 4050 мм. Предвиждат се разширения на платформата за стрелочникови кабини, вагонни кантари и други необходими съоръжения.
Чл. 109
Чл. 109 описва изискванията за оформяне на основната площадка на гаровата платформа, включително изисквания за ефективно отводняване, натоварване и скорост на различните видове коловози. За главните коловози се прилагат изискванията за текущия път. Под баластовата призма се полага защитен пласт, който може да бъде пясъчна възглавница, с възможност за намаляване на дебелината. При земно платно в насип, наклонът може да бъде под 5 %, а при изкоп в скални почви - минимум 2 %. Основната площадка при малък брой коловози има двустранен наклон 5 %, а при по-голям брой - покривообразен наклон с дренажна система.
Чл. 110
Чл. 110 от Наредба № 55 определя изискванията за оформяне на основната площадка на гаровата платформа. Стрелките в гърловините на гарите трябва да се полагат на едно ниво. При наличие на наклон на площадката, следващите коловози трябва да имат по-ниска кота на глава релса, с преодоляване на денивелацията чрез къси елементи с наклон до 2,5 ‰. Освен това, основната площадка трябва да се подравнява с трошляк или друг дрениращ материал, за да се осигурят добри условия за работа на маневрения персонал.
Чл. 111
Член 111 от Наредба № 55 предвижда, че в случаите, когато технологичният процес на гарата изисква служители да се движат между два коловоза, може да бъде изградена пътека с широчина 600 мм и лека настилка.
Чл. 112
Чл. 112 от НАРЕДБА № 55 определя изискванията за проектиране на гаровата платформа, включително разполагането на коловозно развитие и експлоатационни сгради. Предвиждат се жилищни сгради за персонала на гарата, а границите на платформата се определят с подробен устройствен план. Инвеститорите могат да искат ограждане на гаровите платформи и резервни терени по подходящ начин.
Чл. 113
Наредбата определя изискванията за проектиране на коловозното развитие на нови железопътни гари. Основните разпоредби включват: (1) разполагане на главните коловози в права; (2) допустимост на криви с минимален радиус, осигуряващи преминаване на транзитни влакове; (3) минимален радиус от 600 м за главни и приемно-отправни коловози в определени условия; (4) радиуси за къси криви след стрелки; (5) минимални радиуси за различни видове коловози, вариращи от 150 до 300 м; (6) изискване за прав коловоз между последователни S-криви; (7) условия за строеж на коловози без прав елемент между S-криви.
Чл. 114
Наредбата определя изискванията за проектиране и строителство на железопътни линии, главни коловози и гарови коловози. Главните коловози в крива без перони се проектират с надвишение, равно на текущите пътища на съседните междугария, докато при наличие на перони надвишението не трябва да надвишава 100 мм. Дъгови стрелки на главен коловоз в крива също трябва да имат надвишение не по-голямо от 100 мм, а подробни проекти за вертикалната планировка са задължителни за стрелковата зона. Гарови коловози в крива, освен главните, се проектират и строят без надвишение.
Чл. 115
Наредба № 55 определя изискванията за строителство на гарови коловози. При ново строителство, коловозите се изграждат хоризонтално, с изключение на наклон до 1,5 ‰. При трудни теренни условия, стрелковата зона може да бъде проектирана с наклон до 9 ‰, ако наклонът е в посока на полезната дължина на коловозите. Ако в наклонената стрелкова зона се извършват маневри, срещуположната гърловина трябва да бъде проектирана така, че да не допуска излизането на маневриран вагон на текущия коловоз. Гари, в които не се извършват маневри и влаковете престояват само с прикачен локомотив, могат да се проектират с по-големи наклони, до 3 ‰ под меродавния наклон. Съединителни линии между гарови райони на различни нива могат да имат наклон до 15 ‰.
Чл. 116
Чл. 116 определя изискванията за проектиране на чупки на наклони на приемно-отправни коловози. Чупките трябва да имат радиус на вертикална крива не по-малък от 2000 м. Не се допуска полагане на стрелки в обхвата на вертикална крива, освен ако радиусът е не по-малък от 10 000 м. В маневрени райони с ниска скорост (до 20 км/ч) са допустими по-малки радиуси - 600 м за изпъкнали и 900 м за вдлъбнати криви. Връх на разпределителна гърбица може да се проектира с радиус 300 м, а вдлъбнати вертикални криви в подгърбичната гърловина - не по-малко от 400 м. Вертикалните криви не трябва да съвпадат с езиците или кръстовината на стрелката.
Чл. 117
Полезната дължина на гаровите коловози се определя като разстоянието между дистанционните знаци, сигналите или комбинация от дистанционен знак/сигнал и отбивачка.
Чл. 118
Член 118 определя изискванията за разполагане на дистанционни знаци след стрелките на железопътната инфраструктура. В прави участъци разстоянието между осите на коловозите трябва да е 3750 мм. При наличие на крива, разстоянието се увеличава с D, изчислено по формула, в зависимост от радиусите на кривите R1 и R2.
Чл. 119
Наредба № 55 определя минималните полезни дължини на приемно-отправните коловози в зависимост от категорията на железопътната линия. За гари по железопътните магистрали минималната дължина е 750 м, за гари по линии категория I - 600 м, а за линии категория II и III - 450 м. Тези дължини се предписват в заданието за проектиране.
Чл. 120
Член 120 от Наредба № 55 определя изискванията за строене на главни и гарови коловози. Горното строене на главните коловози е от същия тип, както на междугарията. В гарите се полагат релси тип 49 кг/м, а скреплението е изолиращо, когато е необходимо за устройствата за централизация и блокировка. Гаровите коловози могат да бъдат на дървени или стоманобетонни траверси. Баластовото легло на гаровите коловози трябва да е най-малко 30 см под долната повърхност на траверсата, с подравнена горна повърхност, а разстоянието от челото на траверсите до ръба на баластовата призма е 40 см.
Чл. 121
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. определя изискванията за полагане на стрелки на главните коловози в гарите в зависимост от проектната скорост на железопътните магистрали. За магистрали с проектна скорост над 120 км/ч се изискват стрелки тип UIC 60. При скорости между 160 и 200 км/ч стрелките трябва да имат подвижни сърца или рогови релси. Изключение може да се направи за магистрали с 160 км/ч, където е позволено полагане на стрелки с неподвижни сърца. На главните коловози с проектна скорост 120 км/ч или по-малка се полагат стрелки тип 49 кг/м или по-тежки.
Чл. 122
Чл. 122 от Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. определя изискванията за проектиране на есови връзки в гърловините на гари по двойни железопътни линии. Според чл. 122, ал. 1, есовите връзки трябва да осигуряват преминаване от единия на другия главен коловоз. В ал. 2 са посочени специфични изисквания за проектиране на есовите връзки в зависимост от проектната скорост на железопътната линия. За магистрали с проектна скорост 160 - 200 км/ч се изискват стрелки с радиус на отклонителната крива не по-малък от 1200 м, а за магистрали с проектна скорост под 160 км/ч - не по-малък от 300 м.
Чл. 123
По маршрутите на пътническите влакове в гарите, ако влакът преминава в отклонението на стрелката, трябва да се полагат стрелки с радиус на отклонителната крива, който не е по-малък от 300 метра. Освен това, скоростта в отклонението не трябва да бъде по-малка от 50 км/ч.
Чл. 124
Според чл. 124 от НАРЕДБА № 55 от 29 януари 2004 г., при проектиране на маршрути за товарни влакове в гарите, стрелките, през които преминава товарният влак, трябва да имат радиус на отклонителната крива не по-малък от 190 метра. Освен това, скоростта в отклонението не трябва да е по-малка от 40 км/ч.
Чл. 125
Член 125 от Наредба № 55 предвижда, че по второстепенните гарови коловози могат да се полагат прави, дъгови или симетрични стрелки, като радиусът на отклонителната крива не трябва да е по-малък от 150 метра.
Чл. 126
Чл. 126 от Наредба № 55 указва, че стрелките по главните коловози трябва да бъдат разположени последователно, така че да се позволява полагането на дългите траверси след края на стрелките. Това е важно за правилната експлоатация и безопасност на железопътната инфраструктура.
Чл. 127
Чл. 127 регулира строителството на перони край гарови коловози, като определя техните видове и изисквания. Пероните могат да бъдат ниски (300 мм), полувисоки (760 мм) и високи, в зависимост от височината на пода на пътническите вагони. Полувисоки перони се проектират на коловозите, където спират международни влакове, а високи - само за специализирани пътнически вагони. Има изисквания за габарити, широчина и височина на подлезите и пасарелите, както и за дължината на пероните, която трябва да съответства на дължината на влаковете. Перони не се разполагат на главни коловози с транзитни влакове над 160 км/ч. Всички нови перони трябва да осигуряват достъп за хора с увреждания и детски колички.
Чл. 128
Товарни рампи се изграждат край второстепенни гарови коловози, обикновено в права линия, но по изключение - в крива с радиус не по-малък от 600 метра. При проектиране и строителство на товарните рампи трябва да се спазват габаритните разстояния, определени в Наредба № 51. Дължината на рампите зависи от броя и дължината на товарните вагони, предвидени в проекта за едновременно обработване.
Чл. 129
Наредба № 55 регламентира проектирането и строителството на железопътни линии, гари, прелези и инфраструктура. Чл. 129 описва изискванията за товаро-разтоварни дейности, включително проектиране на коловози с минимален радиус, вертикална планировка за отводняване на площадките, подходяща настилка, спазване на габаритни разстояния при бордюри и широчина на разтоварищата за маневриране на превозни средства. Дължината на разтоварищата се определя в зависимост от броя и дължината на вагоните.
Чл. 130
Чл. 130 от Наредба № 55 предвижда задължителни изисквания за проектиране на входните и изходните гърловини на гари по железопътни магистрали. Те трябва да бъдат оборудвани с глухи предпазни коловози или охранителни есови връзки, които са свързани със системите за сигнализация, централизация и блокировка. Глухите предпазни коловози трябва да бъдат с дължина минимум 50 м и да предотвратяват излизането на возила на главния коловоз при разрешение за движение. В случай на необходимост от монтажна площадка, дължината на коловоза трябва да бъде увеличена. Ако влак идва от междугарие с наклон 12 ‰ или по-голям, дължината на глухия коловоз трябва да бъде увеличена и краят му да бъде засипан с трошен камък.
Чл. 131
Член 131 от Наредба № 55 определя изискванията за проектиране и строителство на схеми на железопътни гари. Според алинея 1, схемите на гари с диспечерска централизация и автоматизация трябва да спазват изискванията на чл. 130. Алинея 2 указва, че схемите на коловозното развитие на гари с централизирано управление трябва да позволяват секциониране на коловозите на минимум две части. В алинея 3 се посочва, че коловозите, управлявани от централния диспечер, трябва да бъдат оградени с охранителни есови връзки, свързани с централизацията и блокировката.
Чл. 132
Разпределителните гари служат за масово разкомпозиране и композиране на товарни влакове. Основното маневрено съоръжение в тях е разпределителната гърбица, която се проектира и строи автоматизирано. Параметрите на гърбицата зависят от избраната система за автоматизация.
Чл. 133
Гранична гара е определена като първата гара след държавната граница на Република България, освен ако не е уговорено друго в международно споразумение. Откритията на гранични гари се извършват в съответствие с изискванията на заданието за проектиране.
Чл. 134
Общата гранична гара е определена в споразумение със съседна държава и трябва да отговаря на дейностите, предвидени в него, както и на международните изисквания. Тя трябва да осигурява необходимото коловозно развитие, приемна сграда, перони, локомотивен и вагоноремонтен пункт, технически пункт за вагони, пунктове за почистване и обслужване на товари, системи за информация и други съоръжения, посочени в заданието за проектиране.
Чл. 135
Чл. 135 от Наредба № 55 определя изискванията за проектиране на спасителни железопътни линии в гари, разположени след големи надолнища. Спасителните линии трябва да са проектирани така, че да осигурят безопасно приемане на изпуснат влак и насрещен влак. Стрелките в гарата трябва да имат радиус не по-малък от 500 метра. При подходящи условия, линиите могат да имат контранаклони до 70 ‰. Краят на линиите се завършва с баластов слой с дебелина 40 см и дължина 40 м, оформен като призма.
Чл. 136
Съгласно Чл. 136 от Наредба № 55, заданието за проектиране на железопътни гари трябва да включва определяне на коловози и технически средства за възстановяване на движението. Това включва влакове за бързо възстановяване, противопожарни влакове, специализирани машини и автомобили с висока проходимост. Схемите на коловозното развитие трябва да осигуряват бързо придвижване на аварийните средства.
Чл. 137
Чл. 137 предвижда изисквания за гариране на противопожарните влакове, като се указва, че коловозите трябва да имат двустранни изходи, да бъдат водоснабдени и парофицирани. Освен това, е необходимо да се осигурят помещения за дежурния персонал с пряка телефонна връзка, както и складове за гориво-смазочни материали, спасителни средства и уреди.
Чл. 138
Член 138 от Наредба № 55 предвижда, че при необходимост от складиране или обработка на опасни товари в район на гара, дейността трябва да се извършва в съответствие с изискванията на Наредба № 46 от 2001 г. за железопътен превоз на опасни товари.
Чл. 139
Чл. 139 определя разстоянията за проектиране на коловози за гариране и обработка на железопътни цистерни с леснозапалими и горими течности. За леснозапалими течности, разстоянията от железопътни линии за редовно движение, приемно-отправни и маневрени коловози са съответно 45 м, 25 м и 15 м. При горими течности, разстоянията се намаляват на 30 м, 15 м и 10 м. Коловозните паркове се проектират с групи от максимум 20 коловоза за леснозапалими течности и 30 за горими, с минимално разстояние между групите от 15 м. Неелектрифицираните коловози се отделят от електрифицираните с изолиращи настави.
Чл. 140
Чл. 140 от Наредба № 55 предвижда, че в гари, обработващи пожароопасни товари, могат да се проектират пътища с трайна настилка до всички или определени сгради и съоръжения. Освен това, е разрешено изграждането на противопожарен водопровод с хидранти, разположени по дължината на коловозите, като разстоянието между хидрантите не трябва да надвишава 100 метра.
Чл. 141
Чл. 141 от Наредба № 55 предвижда, че новите железопътни гари и реконструкции на съществуващи гари в урбанизирани територии могат да бъдат проектирани и строени подземно. Железопътните подходи към подземните гари, които преминават през урбанизирани територии, също трябва да бъдат проектирани и строени подземно или в траншея, с ограда за предотвратяване на достъп на външни лица.
Чл. 142
Наредба № 55 определя изискванията за проектиране и строителство на железопътни линии, гари и прелези. Чл. 142 описва разполагането на коловозите, пероните и устройствата за управление на движението на влаковете в подземното пространство. Обслужването на пътниците в подземните гари може да се осъществява чрез подземно разположение на пероните с връзка към надземната част или на повърхността на терена в сграда, свързана с подземните перони.
Чл. 143
Чл. 143 определя изискванията за достъп до подземните гари, като се изискват два или повече входа/изхода, а ако е необходим само един, да се предвиди и авариен изход. Стриктно се спазват изискванията за противопожарна охрана. Оценява се влиянието на въздушната струя от движещ се влак и се предвиждат мерки за предотвратяване на нежелани последици. Горното строене край пероните се изгражда с двублокови траверси върху бетонова основа с предпазен канал между релсите.
Чл. 144
Чл. 144 от Наредба № 55 определя изискванията за проектиране и строителство на интермодални терминали, които могат да бъдат нови или част от съществуващи железопътни гари. Те трябва да имат удобен достъп за контейнерни влакове и автомобилен транспорт. Основните технически изисквания включват товаро-разтоварни коловози, площадка за складиране на контейнери, осветление, специализирана механизация, паркинг за товарни и леки автомобили, административна сграда, и при необходимост, площадка за ремонти на контейнери. Дължината на контейнерните блок-влакове е целесъобразно да бъде 500 метра.
Чл. 145
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. определя изискванията за техническата съоръженост на терминалите по системата RO-LA. Процесът на превоз включва: превоз на товарни автомобили до железопътен терминал, обработка на автомобилите, натоварване на специализирани вагони, превоз с влак, разтоварване и последващ превоз до получателя. Железопътните терминали трябва да бъдат разположени на магистрални линии и да имат необходимата инфраструктура за обработка и съхранение на товарите, включително паркинги, осветление, В и К инсталации и административни сгради. Терминалите са интегрална част от транспортните центрове и трябва да предвиждат комплексно развитие с други транспортни и логистични зони.
Чл. 146
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. определя условията за проектиране и строителство на железопътни линии, гари, прелези и фериботни комплекси. Чл. 146 описва железопътните фериботи, които осъществяват превоз на товарни и пътнически вагони по водни пътища или море. Фериботните комплекси включват брегови съоръжения, като пристан и подвижен мост, както и сгради и инсталации за контрол. При проектиране на нови фериботни гари е възможно предвиждане на коловози с различно междурелсие.
Чл. 147
Помощните железопътни стопанства представляват подсистеми на железопътните гари и включват различни видове пунктове и депа, като локомотивни, вагоноремонтни, дезинфекционни станции, станции за наливане и изливане на нефтопродукти, както и станции за измиване на вагони-цистерни, които са превозвали нефтопродукти.
Чл. 148
Чл. 148 от Наредба № 55 предвижда, че техническата съоръженост на помощните железопътни стопанства, включително конструкции, технологии и инсталации, трябва да бъде проектирана в съответствие с технологичния процес и изискванията на заданието. Това осигурява, че проектите отговарят на необходимите стандарти и функционалност.
Чл. 149
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. определя изискванията за проектиране и строителство на железопътни пунктове и депа. Локомотивните пунктове и депа трябва да се разполагат така, че да позволяват бъдещо развитие и минимално пресичане на маневрената работа. Големите депа трябва да имат две коловозни връзки с гарата за надеждност при ремонт или авария. Локомотивният пункт трябва да включва коловози за преглед и екипировка, гариране на локомотиви, коловоз за гориво и производствена сграда с необходимите помещения.
Чл. 150
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. определя изискванията за проектиране и строителство на вагоноремонтни пунктове и дезинфекционни станции за товарни вагони. Вагоноремонтните пунктове се изграждат във влакообразуващи гари за извършване на случайни ремонти и трябва да включват специфични съоръжения като ремонтни коловози, електроженна и въздушна инсталация, работилници и санитарно-битови помещения. Освен това, стрелките на коловозната връзка трябва да осигуряват безопасност при маневриране на железопътни возила. Вагоноремонтните депа за планови ремонти се проектират въз основа на нуждите от тях и разположението в мрежата.
Чл. 151
Чл. 151 от Наредба № 55 определя изискванията за изграждане на дезинфекционни станции за товарни вагони. Тези станции се строят в райони с редовно разтоварване на вагони, превозващи животни и животински продукти, както и в пунктове за подаване на чисти вагони за натоварване. Изборът на място за изграждане на станциите трябва да се основава на проучвания и да спазва изисквания за добра железопътна връзка и достатъчна отдалеченост от жилищни квартали и предприятия на хранителната промишленост.
Чл. 152
Чл. 152 от Наредба № 55 описва изискванията за дезинфекционните станции за товарни вагони. Те трябва да имат: коловози на бетонова площадка с наклон за оттичане на водата, бетонова миячна рампа с кранове за вода, отводнителни канали и шахти, торище или яма за нечистотии, и локална пречиствателна станция за замърсени води. Станциите трябва да бъдат оградени, за да се предотврати преминаването на хора и животни.
Чл. 153
Наредба № 55 определя условията за проектиране и строителство на железопътни наливно-изливни станции за нефтопродукти. Станциите могат да се изграждат в нефтопреработвателни заводи, специализирани пристанища, крайни пунктове на нефтопроводи и в места с голямо количество цистерни. Разположението им трябва да бъде на прав участък от коловози и да е изградено от негорими материали. Станциите могат да бъдат едностранни, двустранни или напречни, а дължината им не трябва да надвишава 250 м. За напречните станции, при обработка на една цистерна, дължината на естакадите е 30 м вляво и вдясно от хидрантите.
Чл. 154
Чл. 154 от Наредба № 55 определя минималните разстояния между хидранти и цистерни на съседни железопътни наливно-изливни устройства. Според ал. 1, разстоянието между най-близките хидранти и цистерни на един коловоз трябва да бъде поне 10 метра, а между хидрантите и осите на железопътни линии на успоредни коловози - поне 15 метра. Ал. 2 посочва, че тези изисквания не важат за коловозите на едно двустранно наливно-изливно устройство и за напречните естакади с не повече от 6 коловоза, където разстоянието се определя от конструкцията на естакадата и габарита на железопътния състав.
Чл. 155
Чл. 155 от Наредба № 55 предвижда изисквания за проектиране на наливно-изливни устройства на железопътни линии. Според ал. 1, за всяко такова устройство е необходимо да има изход в обходна железопътна линия, с разстояние от 20 м между осите на наливно-изливната линия и най-близката обходна линия. Ал. 2 допуска глухи наливно-изливни линии, ако не е възможно проектиране на обходна линия, при което дължината на линията се увеличава с 20 м за безопасност при пожар. Ал. 3 уточнява, че това изискване не важи за устройства, където се обработват две цистерни едновременно.
Чл. 156
Чл. 156 от Наредба № 55 определя изискванията за проектирене на площадките на наливно-изливните устройства. Тези площадки трябва да имат бетонна настилка с наклон за оттичане на течности в канавки или тръби, свързани с канализационната система. Осигурява се вода или пара за измиване на разлетите течности. Наливно-изливните устройства за лесно запалими и горими течности трябва да имат механизми за предотвратяване на разливи и отстраняване на остатъците. Разстоянията от железопътните наливно-изливни станции до съседни сгради и пътища са регламентирани в противопожарните строително-технически норми.
Чл. 157
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. регламентира строителството на промивачно-пропарачни станции за измиване на вагон-цистерни, които са превозвали нефтопродукти. Тези станции трябва да се изграждат в пунктове, където се наливат нефтопродукти, като нефтопреработвателни заводи, петролни бази в пристанища и терминали на петролопроводи. Железопътните коловози на станциите трябва да са разположени на минимум 30 м от коловозите на текущия път или на 10 м от маневрените и гаражни коловози. Минималната техническа съоръженост включва коловози на бетонова площадка с канализация, естакада със система от тръбопроводи за вода и химикали, както и производствено-битова сграда със склад за химикали.
Чл. 158
Вътрешнозаводските коловози обхващат всички коловози, разположени в специфични територии, включващи промишлени предприятия, складови зони, пристанищни територии, коловози на помощни железопътни стопанства и други подобни места.
Чл. 159
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. определя изискванията за проектиране и строителство на вътрешнозаводски коловози. Вътрешнозаводските коловози в крива трябва да се проектират без надвишение на външната релса и без преходни криви. Минималните радиуси на кривите зависят от скоростта: 190 м за до 40 км/ч, 150 м за до 25 км/ч и 100 м за до 10 км/ч. При радиуси под 150 м, коловозите се строят с разместени настави на релсите и водещи релси за допълнителна сигурност.
Чл. 160
Чл. 160 от Наредба № 55 определя изискванията за проектиране на коловозни групи на територията на предприятията, складовите зони и пристанищата. Според алинея 1, коловозите, на които се оставят вагони без локомотив, както и товаро-разтоварните коловози, трябва да се проектират в хоризонтала. Алинея 2 позволява глухите гаражни коловози да имат наклон до 2,5 ‰ в посока към отбивачното устройство.
Чл. 161
Наредба № 55 определя изискванията за свързване на промишлени предприятия и складови зони с обслужващи железопътни гари чрез индустриални железопътни клонове. Тези клонове трябва да бъдат проектирани с минимални радиуси на криви в зависимост от условията за движение. Свързването с гарата се обезопасява с вагоноизхвъргачки или предпазни коловози. Освен това, клоновете могат да се пресичат на едно ниво с определени видове железопътни линии, като за това е необходимо сключване на двустранен договор между страните, за да се осигури безопасността на движението.
Чл. 162
Чл. 162 определя изискванията за изкуствена осветеност на различни места в железопътната инфраструктура. На перони, рампи, разтоварища и контейнерни площадки се предвижда осветеност от минимум 50 лукса. За райони на железопътни гари, където се извършва маневрена работа, осветеността трябва да бъде поне 15 лукса. На платформите, предназначени за разминаване и/или надминаване на влакове, не се изисква изкуствена осветеност.
Чл. 163
Чл. 163 от Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. указва, че железопътните мостове трябва да се проектират съгласно специфични норми за натоварване, изчисления и оразмеряване, които са определени в заданието за проектиране.
Чл. 164
Чл. 164 регламентира изискванията за проектиране на нови железопътни мостове. Те трябва да отговарят на строителен габарит 1-СМ 2 и на Наредба № 51 за техническа експлоатация. От двете страни на моста се изграждат служебни тротоари с минимална широчина 500 мм, които са извън обхвата на необходимите отстояния. Уширения по дължината на тротоарите се предвиждат на всеки 25 м. Железопътните надлези над автомагистрали и улици трябва да имат светла височина, съобразена с нормите за проектиране на пътища.
Чл. 165
Чл. 165 от Наредба № 55 определя, че при проектиране и строителство на железопътни мостове за влакове с проектна скорост от 160 до 200 км/ч, трябва да се осигурят условия за безопасност и сигурност на персонала, който обслужва мостовете. Тези условия трябва да се съчетават с изискванията за преминаване на кабелите за съобщителни връзки.
Чл. 166
Наредба № 55 регламентира условията за поставяне на контрарелси на мостове. Контрарелси трябва да се поставят при мостове с дължина над 20 м, при връхни конструкции без баластово легло с дължина над 5 м, и при мостове в крива с радиус под 1000 м. Разстоянието между вътрешния ръб на релсата и контрарелсата е 200 мм, а горната повърхност на контрарелсата трябва да е равна или до 25 мм по-висока от главата на релсата. Контрарелсите продължават извън дължината на моста и се извиват на разстояние 6 до 10 м към оста на пътя.
Чл. 167
Проектирането и строителството на железопътните тунели трябва да отговарят на изискванията за безопасност и надеждност на експлоатацията, както и на Нормите за проектиране на пътни и железопътни тунели, издадени през 1988 г. от Комитета по териториално и селищно устройство при Министерския съвет.
Чл. 168
Чл. 168 от Наредба № 55 определя изискванията за проектиране на нови тунели по железопътните магистрали. Според чл. 168, новите тунели трябва да бъдат проектирани за двойна електрифицирана железопътна линия, като разстоянието между осите на коловозите не трябва да е по-малко от 4,40 м. При наличие на гара в близост до тунела, разстоянието между коловозите трябва да се съобрази с разстоянието между главните коловози в гарите и необходимостта от сигнали. Възможно е също така, по технически и икономически причини, да се проектират два еднопътни тунела.
Чл. 169
Чл. 169 от Наредба № 55 указва, че при проектиране и строителство на нови железопътни линии, както и при цялостна реконструкция на съществуващи линии от категории I, II и III, тунелите трябва да бъдат проектирани като еднопътни или двупътни, в зависимост от изискванията на заданието за проектиране.
Чл. 170
Чл. 170 от Наредба № 55 предвижда, че при проектиране на нови или реконструирани тунели с дължина 1000 метра или повече трябва да се разработи концепция за безопасност и спасителни операции при аварии. Концепцията трябва да включва изисквания за противопожарна безопасност, мерки за аварийни изходи, телефонна връзка, места за първа помощ, спасителни площадки и възможности за кацане на хеликоптери.
Чл. 171
Чл. 171 от Наредба № 55 определя изискванията за проектиране на нови тунели и реконструкция на съществуващи тунели в железопътната инфраструктура. Всички нови тунели трябва да отговарят на строителен габарит 1-СМ 2. Широчината на свободното пространство в тунелите зависи от различни фактори, включително разстоянието между коловозите, аеродинамичното влияние, място за сигнали, кабелни трасета, отводнителни съоръжения и широчина на служебни тротоари, с минимални изисквания в зависимост от дължината на тунела и проектната скорост.
Чл. 172
Чл. 172 от Наредба № 55 определя различните видове прелези, които включват пътни, пешеходни и комбинирани. Пътният прелез представлява пресичане на железопътна линия с път или улица на едно ниво. Пешеходният прелез е пресичане на железопътна линия с пешеходна пътека или алея, като пресичанията с алеи за колоездачи също се проектират като пешеходни прелези. Комбинираният прелез е такъв, при който железопътна линия пресича на едно ниво път или улица заедно с прилежащите пешеходни тротоари и/или алеи за колоездачи.
Чл. 173
Чл. 173 от Наредба № 55 определя кои пресичания не се считат за железопътни прелези. Според ал. 1, пресичанията на ниво между железопътни линии и пътища за служебен транспорт, както и пътища на маневрени и товарни коловози в терминали, не са считани за прелези. Ал. 2 уточнява, че при определени условия, тези пресичания могат да не се сигнализират индивидуално, ако е поставен знак А33 и допълнителна табела, указваща предимство на железопътните возила.
Чл. 174
Проектите за пресичане на железопътни линии с пътища и улици трябва да бъдат одобрени от министъра на транспорта. Строителството на железопътни прелези се извършва в съответствие с решенията на комисията, регламентирана в наредбата по чл. 30, ал. 5 на Закона за железниците.
Чл. 175
Чл. 175 от Наредба № 55 установява ограничения за строителството на нови железопътни прелези. Строителството на прелези е забранено на железопътни магистрали и линии категория I, през коловозите и стрелките на гарите. Също така, прелези не могат да бъдат изграждани в участъци с автоматична блокировка, за влакове с висока скорост (над 100 км/ч) и в участъци с две или повече линии. Прелезите в гарите трябва да се проектират извън гаровите коловози, с минимално отстояние от 6 м от началото на първата стрелка. Забранено е строителството на прелези на автомагистрали, пътища първи клас и улици от първостепенната улична мрежа.
Чл. 176
Член 176 от Наредба № 55 определя класификацията на прелезите на четири категории, в зависимост от условията на обзора и числените параметри Вч и Ва. Показателите Вч и Ва се изчисляват по формули, свързани с броя на преминалите влакове и интензивността на движението на пътни превозни средства (ППС) и превозни средства за обществен транспорт. Формулите са: Вч = Ч. И / 24 и Ва = Ч. А / 24, където Ч е броят на влаковете, И е интензивността на движението на ППС, А е броят на преминалите превозни средства за обществен транспорт.
Чл. 177
Наредба № 55 определя четири категории железопътни прелези на базата на условия, свързани с преминаването на трамваи и тролейбуси, както и стойностите на Ва и Вч. Прелезите първа категория включват тези с трамваи или тролейбуси, или с високи стойности на Ва и Вч. Втора категория включва прелези без трамваи и с по-ниски стойности на Ва, но с необходимия обзор. Трета категория е за прелези с стойности на Вч между 420 и 2100, а четвърта категория обхваща всички останали прелези.
Чл. 178
Чл. 178 от Наредба № 55 определя изискванията при проектиране на нови железопътни прелези. Според алинея 1, при проектирането се взема предвид интензивността на движението през първата година след построяването на прелеза. Алинея 2 уточнява, че информация за броя на железопътните возила, преминаващи през денонощие, се предоставя от оператора на железопътната линия.
Чл. 179
Чл. 179 от Наредба № 55 определя класификацията на железопътните прелези в зависимост от категорията на железопътните линии и типа на пресичащите ги пътища. Прелезите се делят на: 1. прелези за общо ползване (пресичания с пътища втори и трети клас); 2. местни прелези (пресичания с местни пътища и улици); 3. прелези на железопътни линии трета категория (пресичания с пътища по т. 1 и 2). Съществуващите прелези на пътища първи клас са за общо ползване.
Чл. 180
Чл. 180 от Наредба № 55 определя два основни типа железопътни прелези: 1) съоръжени с технически средства за сигнализация (бариери, светлинна и звукова сигнализация) и 2) несъоръжени с такива средства. При проектиране на нови прелези, решението за необходимостта от охрана и назначаване на прелезопазачи се взема от комисията, отговорна за откритията на прелезите.
Чл. 181
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. регламентира проектирането и строителството на железопътни прелези, като определя техническите средства, които трябва да се използват в зависимост от категорията и местоположението на прелезите. Прелезите трябва да бъдат оборудвани с електрически бариери или автоматична прелезна сигнализация, в зависимост от интензивността на движението и условията на обзора. Нови прелези не могат да се проектират без технически средства в участъци с интензивност над 7 влака на денонощие или с проектна скорост над 70 км/ч. В район на гара, прелезите задължително се съоръжават с електрически бариери. Изключения могат да се правят при определени условия, когато движението е под 7 влака на денонощие и скоростта е до 70 км/ч.
Чл. 182
Чл. 182 от НАРЕДБА № 55 определя изискванията за местоположението на железопътните прелези, като акцентира на необходимостта от осигуряване на достатъчен обзор за водачите на пътни превозни средства. Обзорът се изчислява по специфична формула, която включва параметри като максималната скорост на влака, дължината на превозното средство, разстоянието между коловозите и ъгъла на пресичане. За различни условия на движение и конфигурации на линиите, необходимият обзор е посочен в приложение № 14.
Чл. 183
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. определя изискванията за обзор, опасна зона и опасен път при преминаване на пътни превозни средства през железопътни прелези. Обзорът трябва да е минимум 6 м пред опасната зона, за да се осигури безопасно преминаване на превозното средство преди пристигането на влака. Опасната зона обхваща междурелсието и 2 м от външните релси, а опасният път е сборът от дължината на опасната зона и дължината на превозното средство.
Чл. 184
Чл. 184 от Наредба № 55 предвижда, че ако проектното местоположение на железопътен прелез не осигурява необходимия обзор, комисията, отговаряща за откриването на прелеза, може да предложи инсталирането на допълнителни технически средства. Това е в допълнение на изискванията, посочени в таблицата по чл. 181.
Чл. 185
Според Чл. 185 от Наредба № 55, обзорът на пешеходни прелези и прелези за пешеходци и колоездачи е достатъчен, когато пешеходецът или колоездачът могат да видят приближаващия влак на разстояние от минимум 120 метра от точка, разположена на 4 метра пред най-близката релса. Тази разпоредба е част от Глава двадесет и седма, която се отнася до изискванията към проектите за прелези.
Чл. 186
Чл. 186 от Наредба № 55 предвижда, че надлъжният профил на пътя или улицата в радиус от 20 метра от двете страни на железопътния прелез трябва да има максимален наклон от 2%. Съществуващите прелези, които не отговарят на това изискване, трябва да бъдат приведени в съответствие при реконструкция на пътищата и улиците.
Чл. 187
Чл. 187 регламентира начина на пресичане на железопътни линии с пътища на едно ниво. Основното изискване е пресичането да се извършва под ъгъл 90°. В случай на трудни теренни условия, комисията по откриването на прелеза може да разреши пресичането под ъгъл не по-малък от 65 градуса. За двете ситуации са предвидени приложения, които уточняват детайлите.
Чл. 188
Чл. 188 от Наредба № 55 определя изискванията за проектиране и изграждане на железопътни прелези. На прелезите трябва да бъдат изградени пътни подходи, прелезна настилка, отводнителни съоръжения, бариери и механизми, железопътна и пътна сигнализация, шкафове за автоматично прелезно устройство, прелезни огради, направляващи стълбчета, габаритни рамки, прелезопазачница и осветление.
Чл. 189
Чл. 189 определя изискванията за широчината на прелезната настилка. Настилката трябва да бъде не по-малко от 6 м, измерено перпендикулярно на оста на пътя, а за републиканските пътища изискването важи за 160 м от двете страни на прелеза. Възможно е по решение на комисия широчината да бъде 5 м за прелези на селскостопански и земни пътища.
Чл. 190
Наредба № 55 определя изискванията за проектиране и строителство на прелезната настилка на железопътни линии. Проектирането трябва да отговаря на строителния габарит, а начинът на закрепване на настилката се определя от стопанисващото лице. Широчината на улея между релсите е от 60 до 70 мм в правите участъци и до 80 мм в кривите, с минимална дълбочина от 45 мм. Краищата на настилката трябва да се извиват навътре, а при релсови токови вериги, повърхността на настилката трябва да е 30-35 мм над релсите, без да допуска протичане на ток.
Чл. 191
Чл. 191 определя изискванията за проектиране на пътни подходи към железопътни прелези. Пътните подходи трябва да имат настилки от свързани материали, които да осигуряват нормално преминаване на превозни средства. За пътища с настилки от свързани материали подходите трябва да са от същия материал. За земни или несвързани пътища, подходите трябва да имат настилка от свързани материали, обхващащи минимум 40 метра от двете страни на релсите, с възможност за намаляване до 20 метра при трудни условия, по решение на комисията.
Чл. 192
Чл. 192 определя изискванията за поставяне на габаритни рамки от двете страни на прелезите на електрифицираните железопътни линии, които ограничават височината на превозните средства до 4,5 м. Ако рамките са на разстояние под 0,5 м от пътното платно, те трябва да бъдат боядисани в червени и бели ивици, с наклон към пътя. Габаритните рамки се поставят на минимум 8 м от близката релса, а широчината им трябва да е равна на широчината на прелеза. В специални случаи комисията може да одобри по-близко разположение на рамките.
Чл. 193
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. предвижда, че бариерите на железопътните прелези трябва да се проектират на разстояние от 5 до 10 метра от близката релса. Височината на бариерната греда в хоризонтално положение трябва да бъде между 1,00 и 1,10 метра над платното за движение. Освен това, бариерните механизми трябва да бъдат проектирани на една линия с оградата или бордюра на прелеза.
Чл. 194
Чл. 194 от Наредба № 55 изисква всички прелези с бариери, охранявани от прелезопазач, и прелезите в урбанизирани територии да се проектират с електрическо осветление. Осветеността трябва да бъде не по-малко от 15 лукса, за да се осигури добра видимост на прелезопазача към бариерните греди и на пресичащите през прелеза.
Чл. 195
Чл. 195 от Наредба № 55 предвижда проектирането на прелезни огради на входовете от двете страни на железопътните прелези. Оградите трябва да са с височина 0,90 м, боядисани в бяло и разположени на 1 м от края на платното за движение и на 4 м от крайната релса. В случай на наличие на бордюри, огради не се поставят. Освен това, между оградите и релсите трябва да се поставят две направляващи стълбчета с височина до 0,5 м, на които в горната част се монтират светлоотражатели.
Чл. 196
Чл. 196 определя изискванията за монтаж на шкафовете на автоматичните прелезни устройства (АПУ). Шкафовете трябва да бъдат разположени на минимум 10 метра от края на платното за движение и на 4 метра от близката релса. Освен това, на релейния и батерийния шкаф, както и на таблото за далечна информация (ТДИ) на всяко АПУ, се нанася километричното положение на прелеза.
Чл. 197
Чл. 197 от Наредба № 55 предвижда, че прелезите с бариери и прелезопазач на междугария трябва да имат двустранна телефонна връзка с прилежащите гари. Прелезите с бариери, разположени в района на гара, са свързани само с тази гара. Автоматичните бариери без прелезопазач имат телефонна връзка с една от прилежащите гари, в която е инсталирано ТДИ.
Чл. 198
Сградата на прелезопазачницата трябва да бъде проектирана така, че да има максимална видимост към железопътния прелез от стаята на прелезопазача. Определянето на местоположението на прелезопазачницата се извършва от комисията, която отговаря за откриването на прелеза.
Чл. 199
Настилката на пешеходните прелези трябва да отговаря на изискванията по чл. 190. Широчината им е минимум 1,5 м, с прегради, които насочват пешеходците да се огледат и предотвратяват преминаването на превозни средства. Преградите трябва да са на разстояние не по-малко от 2 м от релсите и да са боядисани в бяло и червено на интервали от 0,25 м. Колоездачите трябва да спират пред прелезите и да бутат велосипедите си при преминаване.
Чл. 200
В урбанизирани територии, където улиците и пътищата имат пешеходни тротоари от едната или двете страни, прелезите се проектират комбинирани. Това означава, че пътната настилка обхваща и зоната на пешеходния прелез, осигурявайки безопасно преминаване на пешеходците.
Чл. 201
Чл. 201 от Наредба № 55 изисква при проектиране и изграждане на железопътни прелези да се предвиждат и изграждат отводнителни съоръжения, които да са съобразени с конкретните теренни условия. Това е важно за осигуряване на безопасността и функционалността на прелезите.
Чл. 202
Член 202 от Наредба № 55 указва, че на прелезите с трайна пътна настилка, която е с широчина 6 метра и повече, сигнализацията и маркировката на пътя трябва да бъдат извършени в съответствие с изискванията на Наредба № 2 за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, публикувана в Държавен вестник, брой 13 от 2001 година.
Чл. 203
Чл. 203 от Наредба № 55 предвижда, че пътните знаци трябва да се поставят в съответствие с изискванията на Наредба № 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци, публикувана в Държавен вестник, брой 73 от 2001 г.
Чл. 204
Чл. 204 от Наредба № 55 указва, че пътните светофари трябва да бъдат поставени в съответствие с изискванията на Наредба № 17, която регулира движението по пътищата със светлинни сигнали, както и с разпоредбите на чл. 215 от същата наредба.
Чл. 205
Член 205 от Наредба № 55 предвижда, че всички прелези в електрифицирани железопътни участъци трябва да бъдат сигнализирани с пътния знак В16. Този знак забранява влизането на пътни превозни средства, чиято височина, включително и товара, надвишава означената височина.
Чл. 206
Прелезите с бариери трябва да бъдат сигнализирани с пътен знак А35 - "Бализ". На първия бализ е необходимо да се монтира допълнителен пътен знак А32 - "Железопътен прелез с бариери".
Чл. 207
Прелезите без бариери се сигнализират чрез пътни знаци, включително знак А35 - "Бализ" и знак А33 - "Железопътен прелез без бариери". Допълнително, за прелези с един или повече коловози се използват знаци А34.1 или А34.2, комбинирани със знак Б2 - "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство". Всички знаци трябва да бъдат поставени на 6 метра от крайната релса и на 1 метър от края на банкета.
Чл. 208
Член 208 от Наредба № 55 указва, че всички железопътни прелези трябва да бъдат сигнализирани с предпрелезни указатели. Тези указатели трябва да са в съответствие с Наредба № 49, която определя правилата за движение на влаковете, маневрената работа и подаваните сигнали в железопътния транспорт.
Чл. 209
Член 209 от Наредба № 55 задължава бариерните греди на всички железопътни прелези да бъдат боядисани в червени и бели ивици, с широчина 0,25 метра, разположени под ъгъл 45° при хоризонтално положение на гредите.
Чл. 210
Чл. 210 от Наредба № 55 предвижда, че пред прелези, където железният път пресича трамвайна линия, трябва да се поставят заградителни светофори. Тези светофори трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 49, която определя правилата за движение на влаковете, маневрената работа и подаваните сигнали в железопътния транспорт. Глава двадесет и осма от наредбата е посветена на техническите средства за съоръжаване на прелезите, като в раздел I се съдържат общите разпоредби.
Чл. 211
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. регламентира техническите средства, използвани за съоръжаване на железопътни прелези. Член 211 предвижда три основни типа технически средства: ръчно управляеми бариери, автоматични бариери и автоматични прелезни сигнализации. Автоматичните бариери и автоматичните прелезни сигнализации се определят като автоматични прелезни устройства (АПУ).
Чл. 212
Чл. 212 от Наредба № 55 предвижда, че проектантът на новопостроено техническо средство, сигнализиращо за предстоящо преминаване на влак, трябва да изготви техническа документация, която описва начина на работа и поддържане на устройството. Инструкция за работа с тези технически средства се издава на база на документацията, като за прелезите на железопътната инфраструктура инструкцията се издава от НК 'Железопътна инфраструктура'. За прелези на железопътни линии трета категория, инструкцията за експлоатация се издава от лицето, стопанисващо линията, и се съгласува с лицето, стопанисващо пътя.
Чл. 213
Чл. 213 определя нормалното положение на бариерните греди, което е вдигнато. Комисията по откриването на прелеза може да разреши спускането им, при което те се охраняват от прелезопазач и остават заключени в хоризонтално положение. Вдигането на бариерите е разрешено само при условия, когато няма преминаващи железопътни возила и има искане от ползващите пътя. Бариерата трябва да е видима от мястото на управление.
Чл. 214
Чл. 214 описва изискванията за бариерни греди на железопътни прелези. Ръчно управляемите бариери с механично задвижване трябва да покриват цялото платно за движение, с изключение на 1 м от края. При бариери с електрическо или хидравлично задвижване, те преграждат само дясната половина на пътя. Допълнителни бариерни механизми могат да се монтират при нужда, а сигнализацията може да включва светлинни и звукови сигнали. Гредите на бариерите трябва да бъдат обозначени със светлоотразително фолио или червени светлоотразители.
Чл. 215
Чл. 215 от Наредба № 55 определя изискванията за поставяне на светофари на железопътни прелези, съоръжени с автоматизирани прелезни устройства (АПУ). Светофарите трябва да се поставят на определени разстояния от релсите и да имат видимост от минимум 150 метра. Те могат да бъдат едно- или двусекционни и да имат звукова сигнализация. При неработещи червени сигнали, светофарът подава бавно мигаща бяла светлина, а при недостатъчна видимост се монтира повторител с жълта мигаща светлина, разположен на 100-150 метра преди прелеза.
Чл. 216
Чл. 216 урежда правилата за автоматичните бариери на железопътни прелези. Гредите на бариерите преграждат дясната половина на пътя, като краят им е на максимум 1 м от средата на платното. При интензивно движение могат да се монтират четири бариерни механизма, с допълнително спускане с закъснение от поне 6 секунди за безопасно изтегляне на ППС. Сигнализацията на бариерите включва три сигнални лампи, които светят с червена мигаща светлина при спускане и загасват при вертикално положение.
Чл. 217
Чл. 217 от Наредба № 55 указва, че автоматичното прелезно устройство (АПУ) се активира от датчик, който регистрира първата колоос на идващо железопътно возило. Важно е, че АПУ трябва да бъде задействано поне 30 секунди преди железопътното возило да влезе в прелеза, за да се осигури безопасността.
Чл. 218
Чл. 218 от Наредба № 55 указва, че при отсъствие на преминаване на железопътно возило, забранителните светлини не светят, звуковата сигнализация не работи, бариерните греди са в изправено положение, а допълнителната секция свети с мигаща луннобяла светлина с честота от 30 ± 5 мигания в минута.
Чл. 219
Чл. 219 от Наредба № 55 описва правилата за сигнализация при преминаване на железопътно возило през прелез. Свитофарите трябва да светят с червена мигаща светлина и да активират звукова сигнализация. При прелези с автоматична бариера, спускането на бариерните греди започва 6 секунди след сигнализацията, а вдигането им става 3 до 5 секунди след преминаването на последната колоос.
Чл. 220
Чл. 220 от Наредба № 55 описва изискванията за пред прелезите с автоматични прелезни устройства. В участъци без автоблокировка и с проходни сигнали се поставят предпрелезни светофори. Тези светофори остават неосветени, ако всички лампи на светофара изгорят или ако поне една от бариерните греди не е в хоризонтално положение. Светофорът се активира, когато бариерните греди заемат хоризонтално положение.
Чл. 221
Чл. 221 от Наредба № 55 определя условията за прелези в междугарие без автоблокировка, които са оборудвани с автоматични бариери и охранявани от прелезопазач. Прелезите трябва да затварят ръчно от прелезопазача и автоматично да се отварят след преминаването на влака. Осигурен е механизъм за автоматично задействане на прелезното устройство от влака, ако прелезопазачът не затвори прелеза навреме. Командното табло трябва да е на видимо място, а таблото за далечна информация - в помещението на дежурния прелезопазач. На таблото е монтиран авариен бутон с пломбиращо устройство и броячен механизъм, а задействането му забранява подаването на сигнал от предпрелезните светофори.
Чл. 222
Чл. 222 от Наредба № 55 разрешава прелезите, оборудвани с автоматични бариери, да не бъдат охранявани от прелезопазач, при условие че прелезният светофор свети с луннобяла мигаща светлина, бариерните греди са в хоризонтално положение и поне един светофар свети с червена мигаща светлина. В такъв случай, ТДИ се монтира в прилежащата гара.
Чл. 223
Чл. 223 регламентира условията за проектиране на автоматични прелезни устройства (АПУ) между предупредителен и входен сигнал на гара. Не се монтира предпрелезен светофор зад входния сигнал. АПУ трябва да е свързано с осигурителната техника на гарата и да осигурява разрешителни показания само след задействането му. При свързване на автоматична бариера с осигурителната техника, сигналите дават разрешение само при хоризонтално положение на бариерните греди. Дежурният ръководител движение разполага с пломбируем изолиращ бутон за АПУ с брояч за повреди. Таблото за далечна информация е монтирано в гарата, свързано с АПУ.
Чл. 224
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. определя изискванията за проектиране и строителство на железопътни линии, гари, прелези и други елементи от железопътната инфраструктура. Според Чл. 224, прелезите в район на гара трябва да бъдат оборудвани с електрически бариери, които да взаимодействат със светофорите, за да осигурят безопасността на движението. Правилата включват автоматично вдигане на бариерите след преминаване на влака, както и възможност за ръчно управление при необходимост. Допълнителните разпоредби дават определения на термини, свързани с проектната скорост, специализирани возила, трудни теренни условия и реконструкция на железопътни съоръжения. Преходните разпоредби позволяват изключения от нормите на наредбата при условие, че безопасността не е застрашена.
Чл. 162
Ограничителната строителна линия определя площта около железния път, в която е забранено строителството и реконструкцията на определени обекти. Изключение правят основни и текущи ремонти на съществуващи обекти, които могат да се извършват само при условие, че се гарантира безопасността на превозите и не се възпрепятстват експлоатацията и поддържането на железопътната инфраструктура.
Чл. 163
Член 163 от Наредба № 55 определя изискванията за безопасност при строителство и реконструкция в зоната на отчуждение около железопътната инфраструктура. При извършване на строителни дейности трябва да се гарантира безопасността на превозите, като се спазват определени условия, които предотвратяват дерайлиране, промяна на техническите параметри на инфраструктурата, нарушаване на видимостта на сигналите, и се осигурява спазването на противопожарните изисквания и хигиенните норми.
Чл. 164
Наредба № 55 от 29 януари 2004 г. регламентира процесите по проектиране и строителство на железопътни линии, гари, прелези и други елементи от железопътната инфраструктура. Чл. 164 предвижда, че общинските администрации трябва да съгласуват проектите за подробни устройствени планове (ПУП) с НК 'ЖИ', като последната може да предлага изменения и да възразява по проектите. При наличие на действащ ПУП, той трябва да се изменя в съответствие с изискванията на закона. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция 'Железопътна администрация' дава указания за прилагане на наредбата. Наредбата е издадена на основание Закона за железопътния транспорт, Закона за устройство на територията и Закона за пътищата.
§1
Наредбата определя основни термини и понятия, свързани с проектирането и строителството на железопътни линии, гари и прелези. Включени са определения за проектна скорост, специализирани железопътни возила, трудни теренни условия, проектен обем на работата, инерционни наклони и различни видове реконструкция. Тези термини са важни за правилното проектиране и изграждане на железопътната инфраструктура, като осигуряват основа за стандартизация и безопасност в железопътния транспорт.
§2
Разрешения за изключения и отклонения от нормите на наредбата могат да бъдат предоставени от Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НК "ЖИ"). Тези разрешения не трябва да намаляват безопасността на движението, сигурността на пътниците и служителите, да увеличават вероятността за опасни последици или да засягат интересите на други ведомства. Инвеститорът трябва да представи обосновка за исканото отклонение, а НК "ЖИ" определя параметрите на отклонението, които ще бъдат отразени в проекта.
§3
В Наредба № 51 от 2002 г. се въвеждат изменения в чл. 4 и чл. 145. Чл. 4 добавя изисквания за строителство в зоната на отчуждение, а чл. 145 определя условия за извършване на дейности в тази зона. Създава се нов дял осми, който описва ограничителната строителна линия и условията, при които се разрешава строителство и ремонти в близост до железопътната инфраструктура. Осигурява се безопасността на превозите, като се определят специфични изисквания за строителство и реконструкция на обекти в тази зона. Общинските администрации трябва да съгласуват проектите за ПУП с НК "ЖИ".
§5
Наредбата е издадена на основание на три закона, свързани с железопътния транспорт и устройството на територията. Включва приложения с принципни схеми и напречни профили, които илюстрират различни аспекти на проектирането и строителството на железопътни линии, гари и прелези. Приложенията съдържат важна информация относно строителни габарити, напречни профили на земно платно, пресичания на линии и пешеходни прелези, както и необходимите условия за безопасност и функциониране на железопътната инфраструктура.
