ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на електронни съобщения, които включват пренасяне, излъчване, предаване или приемане на различни видове информация (знаци, сигнали, текст, изображения, звук и др.) чрез различни средства като проводници, радиовълни и оптични технологии.
Чл. 2
Законът за електронните съобщения не се прилага за съдържанието на електронните съобщения, които се пренасят.
Чл. 3
Законът за електронните съобщения не се прилага за електронни съобщения, осъществявани от определени държавни органи и служби, свързани с националната сигурност и обществен ред. Конкретно, изключенията включват Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност", и други свързани институции. Освен това, законът не важи и за комуникации на органите на местно самоуправление и свързаните с тях служби в контекста на опазване на обществения ред и защита при бедствия.
Чл. 4
Законът за електронните съобщения цели да създаде условия за развитие на конкуренцията в електронните съобщителни мрежи и услуги, да осигури свързаност с мрежи с голям капацитет, да подпомогне развитието на вътрешния пазар, да защити интересите на гражданите и да осигури необходимата регулаторна среда. Основните акценти включват насърчаване на инвестиции, защита на потребителите и осигуряване на равен достъп за всички социални групи.
Чл. 4а
Чл. 4а от Закона за електронните съобщения определя задълженията на държавните органи при стратегическото планиране и координиране на политиката в областта на радиочестотния спектър. Държавните органи трябва да сътрудничат с органите на ЕС и Европейската комисия, да насърчават координацията на подходите в ЕС, и да работят за разработване на добри практики и координация с другите държави членки. Основната цел е оптимизиране на използването на радиочестотния спектър и избягване на вредни смущения, като се вземат предвид икономическите, социалните и техническите аспекти.
Чл. 5
Държавните органи, прилагани закона за електронните съобщения, трябва да спазват следните принципи: законоустановеност, безпристрастност, обективност, предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност, пропорционалност и неутралност по отношение на мрежите и услугите. Регулаторната намеса трябва да бъде сведена до минимално необходимото.
Чл. 5а
Чл. 5а от Закона за електронните съобщения установява, че държавните органи не трябва да ограничават достъпа на крайните ползватели до електронни услуги и приложения, освен в предвидените от закона случаи. В тези случаи трябва да се спазват правата и свободите, признати от Хартата на основните права на ЕС, включително правото на защита и справедлив процес. При налагане на ограничения трябва да се спазват принципите на презумпцията за невиновност и правото на неприкосновеност на личния живот, а процедурите да бъдат справедливи и безпристрастни.
Чл. 6
Държавното управление на електронните съобщения в България се осъществява от Министерския съвет, Съвета по националния радиочестотен спектър и министъра на транспорта и съобщенията. Тази разпоредба е актуализирана с изменения в законодателството през 2009 и 2023 г.
Чл. 7
Член 7 от Закона за електронните съобщения определя задълженията на Министерския съвет да приема и обнародва политика в областта на електронните съобщения, по предложение на министъра на транспорта и съобщенията. Проектът на политиката трябва да бъде предоставен за обществено обсъждане, а политиката се актуализира при настъпване на съществени изменения в правото на ЕС или при промени в обществените отношения, свързани с електронните съобщения.
Чл. 8
Член 8 от Закона за електронните съобщения определя задълженията на Министерския съвет относно политиката и планирането на радиочестотния спектър. Според алинея 1, Министерският съвет, по предложение на Съвета по националния радиочестотен спектър, приема и обнародва политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър в "Държавен вестник". Алинея 2 предвижда, че Министерският съвет също приема и обнародва Национален план за разпределение на радиочестотния спектър, отново по предложение на съвета. Третата алинея е отменена с изменения от 2011 г.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за електронните съобщения определя Съвета по националния радиочестотен спектър като консултативен и координиращ орган към Министерския съвет. Той е отговорен за изготвянето и предлагането на държавна политика относно планирането и разпределението на радиочестотния спектър, както и за осъществяването на тази политика. Проектът на държавна политика трябва да бъде предоставен за обществено обсъждане, съгласно чл. 18.
Чл. 10
Член 10 от Закона за електронните съобщения регламентира състава и функционирането на съвета, който включва представители на различни министерства и агенции. Председател на съвета е министърът на транспорта и съобщенията, който назначава организационен секретар. Правилникът за дейността на съвета се приема от Министерския съвет, а административното обслужване се осъществява от Министерството на транспорта и съобщенията.
Чл. 11
Съветът изготвя проект на Национален план за разпределение на радиочестотния спектър, който се актуализира в съответствие с политиката на ЕС и международните организации. Разпределението се извършва за граждански нужди, нуждите на държавните органи и за съвместно ползване. Конкретното разпределение на радиочестотите се прави след обществено обсъждане. След обсъждането министърът на транспорта изпраща проекта и становищата на Съвета, който проучва и публикува резултатите. Съветът разглежда и решава въпроси, свързани с електромагнитната съвместимост.
Чл. 12
Държавните органи и служби, посочени в член 10, алинея 1 от Закона за електронните съобщения, трябва да взаимодействат помежду си за осъществяване на дейността на съвета, в съответствие с правилника, определен в член 10, алинея 3.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за електронните съобщения регламентира начина, по който Съветът приема решения за ползване на радиочестоти от чужди държави и международни организации. Исканията за ползване на радиочестоти от посолства се разглеждат в срок до един месец. Съветът може да одобри ползването на радиочестоти за национална сигурност за целите на трансграничен контрол. В други случаи, посолствата подават заявления до Комисията за регулиране на съобщенията, която издава разрешения и събира такси.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за електронните съобщения определя, че министърът на отбраната или оправомощено от него лице може да разрешава използването на радиочестоти и радиочестотни ленти от държави членки на НАТО за провеждане на съвместни учения и операции на територията на България. Това се извършва в съответствие с Националния план за разпределение на радиочестотния спектър и разпределението на радиочестотите и радиочестотните ленти за нуждите на Министерството на отбраната.
Чл. 15
Министърът на транспорта и съобщенията е специализиран орган на изпълнителната власт, който отговаря за провеждането на държавната политика в сферата на електронните съобщения. Тази разпоредба е изменяна през 2009 г. и 2022 г.
Чл. 16
Министърът на транспорта и съобщенията има задължения да изготвя и внася политики и подзаконови актове в сферата на електронните съобщения, да осигурява свобода и конфиденциалност на съобщенията, да представлява България в международни организации, да подпомага стандартизацията, да изпълнява ангажименти към ЕС, да участва в координацията на политиката на ЕС, да работи с международни организации по стандартизация, да координира радиочестоти и да реализира инвестиционни програми и проекти.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за електронните съобщения определя задълженията на министъра на електронното управление. Той е отговорен за създаването, експлоатацията, поддръжката и развитието на електронна съобщителна мрежа за национална сигурност, осигуряване на електронни съобщения при бедствия и извънредни положения, както и за използването на мрежата за нуждите на държавното управление.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за електронните съобщения описва процедурата, по която министърът на транспорта и съобщенията публикува проекти на подзаконови актове за обществено обсъждане. Съобщението включва информация за проекта, мотивите и оценката на въздействието, и дава възможност на заинтересованите лица да представят становища в срок от минимум 30 дни. След получаване на становищата, министърът ги проучва и отразява приетите предложения. Процедурата завършва с публикуване на становищата и мотивите за неприетите предложения на интернет страницата на министерството.
Чл. 19
Член 19 от Закона за електронните съобщения предвижда трансфер на средства от приходите, генерирани по този закон и свързани нормативни актове, за подпомагане на дейности и проекти на Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на електронното управление. Трансферът е ограничен до размера на превишението на приходите над разходите на Комисията за регулиране на съобщенията и се определя със закона за държавния бюджет за всяка година, извършвайки се на четири равни вноски до края на всяко тримесечие.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за електронните съобщения определя как могат да се разходват средствата, получени от електронни съобщителни услуги. Разходите включват проекти за развитие на информационното общество, изграждане на инфраструктура, подпомагане на малките и средни предприятия, образование в информационните технологии, достъпни електронни услуги, участие в европейски проекти, и др. Разходването на средствата трябва да бъде прозрачно и равнопоставено, освен в случаи, свързани с националната сигурност и НАТО, където се прилагат специфични процедури.
Чл. 21
Член 21 от Закона за електронните съобщения определя функциите на Комисията за регулиране на съобщенията, която е независим държавен орган със седалище в София. Тя отговаря за регулирането и контрола на електронните съобщения, изпълнява законодателството и политиките в тази област, включително управление на радиочестотния спектър и пощенските услуги. Комисията действа в съответствие с националното и европейското законодателство и контролира предоставянето на електронни удостоверителни услуги по реда на Регламент (ЕС) № 910/2014.
Чл. 22
Член 22 регламентира състава и условията за назначаване на Комисията по електронни съобщения. Комисията е колегиален орган с петима членове, включително председател и заместник-председател. Членовете трябва да бъдат български граждани с висше образование, постоянен адрес в страната, без осъждания за престъпления от общ характер, с установена репутация и минимум 10 години професионален стаж, от които 5 години в свързани области. Председателят се назначава от Министерския съвет, заместник-председателят и двама членове се избират от Народното събрание, а един член се назначава от президента. Мандатът е 5 години, с максимален брой последователни мандати - два. Процедурата за подбор е открита и прозрачна. Членовете имат права по трудово правоотношение, освен несъвместимите с правното им положение.
Чл. 23
Членовете на комисията, отговорна за електронните съобщения, не могат да имат отношения с търговски дружества или юридически лица в сферата на съобщенията и удостоверителните услуги. Те не могат да бъдат търговци, акционери или членове на управителни органи на такива организации. Освен това, те не могат да заемат платена длъжност или да извършват платена дейност, освен в случай на участие в международни проекти, научна или преподавателска дейност, или при упражняване на имуществени авторски права.
Чл. 24
Мандатът на член на комисията може да бъде прекратен по няколко причини: смърт, писмено искане, несъвместимост с изискванията на закона, осъждане за умишлено престъпление, невъзможност за изпълнение на задълженията за повече от шест месеца, или установен конфликт на интереси. Актът за предсрочно прекратяване се оповестява публично, а нов член се назначава в едномесечен срок след прекратяването на мандата.
Чл. 25
Членовете на комисията получават възнаграждения, определени на базата на основните възнаграждения на председателя на Народното събрание и председателя на комисията. Председателят на комисията получава 90% от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание, заместник-председателят получава 95% от основното възнаграждение на председателя на комисията, а останалите членове получават 90% от основното възнаграждение на председателя на комисията.
Чл. 26
Членовете на комисията по Закона за електронните съобщения са задължени да декларират частен интерес при вземане на решения и не могат да участват в обсъждането и гласуването, ако имат такъв интерес. Частен интерес се счита за налице, когато членове на семейството или свързани лица предоставят електронни съобщителни услуги. След прекратяване на мандата, членовете не могат да заемат определени позиции в търговски дружества, предоставящи електронни услуги, за срок от една година. Решения, взети в нарушение на тези правила, могат да бъдат обжалвани в съда.
Чл. 27
Член 27 от Закона за електронните съобщения определя функциите и отговорностите на председателя на комисията. Той представлява комисията, организира и ръководи дейността ѝ, насрочва заседания и предлага дневен ред. Председателят упражнява функции на орган по назначаването на държавни служители и организира бюджета на комисията. Дейностите свързани с назначаването и бюджета се извършват по правила, приети от самата комисия.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за електронните съобщения определя, че Комисията е подпомагана от администрация, която спазва Закона за администрацията. Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и служители по трудово правоотношение, прилагани спрямо чл. 107а от Кодекса на труда. Комисията обсъжда и приема устройствен правилник, който определя организацията на работа и структурата на администрацията. Главният директор на главна дирекция може да има заместник, но предходни алтернативи за помощни позиции са отменени.
Чл. 29
Член 29 от Закона за електронните съобщения определя, че Комисията изпълнява своите правомощия, функции и задачи с цел постигане на целите, посочени в член 4, и в съответствие с принципите, изложени в член 5 от същия закон.
Чл. 30
Комисията по електронни съобщения има правомощия да регулира и анализира пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги. Тя определя предприятия с значително въздействие върху пазара, налага специфични задължения, издава разрешения и контролира използването на номерационни ресурси. Освен това, Комисията осигурява спазването на изискванията за сигурност на мрежите, участва в международни организации и съдейства за защитата на правата на крайните ползватели. При изпълнение на правомощията си, тя отчита насоките на европейските регулатори и местните особености.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за електронните съобщения описва задълженията на Комисията за насърчаване на развитието на пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги. Основните насоки включват: прилагане на мерки за защита на конкуренцията, премахване на пречки за конкуренцията, насърчаване на инвестиции и иновации, защита на потребителите и инфраструктурната конкуренция, равнопоставено третиране на предприятията, сътрудничество с регулаторни органи, специфични задължения при липса на конкуренция и наблюдение на пазара за отворен интернет.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за електронните съобщения определя правомощията на Комисията, свързани с управлението на радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита. Комисията управлява радиочестотния спектър, определя условия за използване и осъществява международно координиране. Тя контролира използването на радиочестотния спектър и осигурява условия за електронни съобщения в различни сфери, включително морско и въздушно търсене и спасяване. Освен това, Комисията може да разпределя радиочестотен спектър по инициатива на заинтересовани лица и да започва процедури за регистрация на радиочестотен спектър.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за електронните съобщения регламентира създаването и поддържането на публични регистри от Комисията, включително информация за лицата, предоставящи обществени електронни мрежи или услуги, лицата с разрешения за ползване на ограничен ресурс, регистрирани за радиочестотен спектър, предприятия с значително въздействие върху пазара и предоставените номерационни ресурси. Регистърът включва идентификационни данни на лицата и предприятията, информация за предоставяните услуги, номера и срокове на разрешения и специфични задължения. Комисията публикува регистрите на своята интернет страница. Освен това, Комисията поддържа регистър на приемно-предавателните станции и определя условията за регистрация и такси. Операторите са задължени да подават заявления за регистрация в определени срокове и Комисията уведомява съответните органи за регистрацията.
Чл. 33а
Чл. 33а от Закона за електронните съобщения указва условията, при които Комисията може да заличи лице от регистъра. Заличаването може да се извърши при подадено уведомление, смърт на физическо лице, прекратяване на юридическо лице, липса на регистрация в търговския регистър, непредоставяне на годишни отчети или при наличие на определени обстоятелства за чуждестранни лица. Комисията публикува списък на лицата, които ще бъдат заличени и им предоставя срок за становище.
Чл. 34
Комисията по електронните съобщения осъществява контрол върху прилагането на нормативните актове, принципите на ценообразуване, качеството на услугите, условията за ползване на ограничен ресурс, приложимите изисквания и задължения, както и изискванията за предоставяне на универсалната услуга.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за електронните съобщения регламентира правомощията на комисията, която взема мотивирани решения, които могат да бъдат индивидуални или общи административни актове. Тези решения подлежат на обжалване пред Административния съд - София област. Комисията може да издава и нормативни административни актове. Решенията се приемат с обикновено мнозинство, а заседанията на комисията са открити, с възможност за закрити заседания при необходимост. Комисията публикува дневния ред и протоколите от заседанията на своята интернет страница, като изключва защитената от закон информация.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за електронните съобщения регламентира процедурата за обществено обсъждане на проекти на общи и нормативни административни актове. Комисията публикува съобщение за проекта и мотивите за него на интернет страницата си и на Портала за обществени консултации. Заинтересованите лица имат минимум 30 дни да представят писмени становища. След проучване на становищата, комисията отразява приетите предложения. Процедурата приключва с публикуване на становищата и приетите предложения, като частите с търговска тайна остават конфиденциални.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за електронните съобщения предвижда, че преди да вземе решение по важни въпроси, комисията провежда обществени консултации. Процедурата започва с публикуване на съобщение на интернет страницата на комисията, в което се уточняват обсъжданите въпроси, мястото за получаване на информация, причините за позицията на комисията и срок за представяне на становища, който е минимум 30 дни. В изключителни случаи срокът може да бъде намален до 14 дни. След проучване на становищата, комисията публикува мотивите за приетото решение.
Чл. 37а
Чл. 37а от Закона за електронните съобщения предвижда, че Комисията трябва да информира Комисията за защита на потребителите и сдружения на потребителите за процедури, свързани с правата на крайните ползватели, включително потребители с увреждания. Освен това, Комисията за защита на личните данни трябва да бъде уведомена, когато въпросите касаят обработването на лични данни. В допълнение, Комисията в координация с други компетентни органи трябва да установи механизъм за консултация, достъпен за потребители с увреждания, за да се гарантира, че интересите на крайните ползватели са взети предвид при вземането на решения относно обществените електронни съобщителни услуги.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за електронните съобщения определя задълженията на Комисията за електронни съобщения да изготвя и представя годишен доклад, който включва анализ на универсалната услуга, разпределение на ограничен ресурс, преглед на конкуренцията на пазарите, финансово състояние на комисията и отчет на предходната година. Докладът трябва да бъде внесен в Народното събрание, предоставен на президента и Министерския съвет до края на второто тримесечие на следващата година. Комисията може да използва публично достъпна информация и пазарни проучвания за изготвянето на доклада, който следва да бъде публикуван на интернет страницата на комисията.
Чл. 39
Член 39 от Закона за електронните съобщения разрешава на Комисията да създава консултативни структури, които да подпомагат осъществяването на нейните правомощия. В решението за създаване на тези структури се уточняват ръководителят и съставът им, както и редът за дейността и функциите им.
Чл. 40
Чл. 40 регламентира правомощията на Комисията да изисква информация от предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги. Комисията може да отправя обосновани искания за информация, необходима за изпълнението на регулаторните функции, включително финансова информация, данни за мрежи и услуги, и информация за спазването на задължения. Исканията трябва да са пропорционални и обективни, с ясно определени цели. Информацията не може да се изисква като условие за достъп до пазара. Комисията е задължена да опази търговската тайна на предоставената информация и да уведомява предприятията при предоставяне на информация на европейски органи. При недостатъчност на информацията, Комисията може да поиска данни от други предприятия в сектора.
Чл. 41
Член 41 от Закона за електронните съобщения предвижда, че комисията предоставя информация, получена от предприятията, осъществяващи електронни съобщения, при поискване, в съответствие с разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация. Условията и редът за достъп до тази информация ще бъдат определени от комисията чрез нормативен административен акт, който ще бъде обнародван в 'Държавен вестник'.
Чл. 41а
Чл. 41а от Закона за електронните съобщения определя задълженията на Комисията за взаимодействие с Европейската комисия и други регулаторни органи на ЕС. Комисията трябва да работи прозрачно за развитието на вътрешния пазар на ЕС и да определя подходящи регулаторни средства за конкретни случаи. Освен това, Комисията участва в съвместни партньорски проверки, организирани от Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за електронните съобщения определя процедурата, по която Комисията изпраща проекти на решения, свързани с правомощията й, на Европейската комисия и на регулаторните органи на държавите - членки на ЕС. Проектите се изпращат след обществено обсъждане и ако в срок от един месец не постъпят становища, Комисията може да приеме окончателно решение. Приемането на решението отчита становищата на европейските институции. В случаи на международни задължения, процедурата също се прилага.
Чл. 42а
Член 42а от Закона за електронните съобщения регламентира процедурите, свързани с определянето на съответни пазари и предприятия с значително въздействие върху тях. Комисията може да определи нови пазари, различни от тези в препоръките на Европейската комисия. При наличие на съмнения относно съвместимостта на проекта на решение с правото на ЕС, приемането му може да се отложи с два месеца. Ако Европейската комисия оттегли резервите си, комисията приема окончателно решение. В противен случай, проектът на решение може да бъде изменен или оттеглен в срок от шест месеца.
Чл. 42б
Чл. 42б урежда процедурата за приемане на решения от комисията относно задълженията в сферата на електронните съобщения. Комисията може да наложи нови задължения или да продължи, измени или отмени вече наложени. В случай на становище от Европейската комисия, срокът за окончателно решение е удължен. Комисията трябва да вземе предвид становищата на Европейската комисия и регулаторите от ЕС. Ако има съмнения относно проектите на решения, те могат да бъдат отложени за три месеца. Възможно е също така Европейската комисия да издаде препоръка за изменение или оттегляне на проекта. Комисията има право да не се съобрази с препоръките, като представи мотивирана обосновка.
Чл. 42в
Чл. 42в от Закона за електронните съобщения предвижда, че в изключителни случаи, когато има спешна нужда от защита на конкуренцията и интересите на ползвателите, комисията може да налага временни задължения. След налагането им, комисията уведомява съответните европейски органи. Решението за налагане на задълженията може да бъде взето без обществено обсъждане, а срокът на задълженията може да бъде удължен или направен постоянен след необходимите процедури.
Чл. 42г.
Член 42г. от Закона за електронните съобщения указва, че при предоставяне на проекта на решение по чл. 42 на Европейската комисия и на регулаторните органи на държавите - членки на ЕС, комисията трябва да се съобрази с препоръките и насоките на Европейската комисия. Тези насоки определят формата, съдържанието и степента на подробност на проекта, както и обстоятелствата, при които не е необходимо уведомяване, и сроковете за уведомяване.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за електронните съобщения задължава Комисията да спазва изискванията за конфиденциалност на информацията, която получава от Европейската комисия и от регулаторните органи на други държави - членки на Европейския съюз.
Чл. 43а
Чл. 43а от Закона за електронните съобщения предвижда, че Комисията трябва да се съобразява с препоръките на Европейската комисия, особено когато съществуват различия в изпълнението на регулаторните функции, които могат да затруднят вътрешния пазар на ЕС. Ако Комисията не се съобрази с тези препоръки, тя е длъжна да уведоми Европейската комисия и да обоснове своята позиция.
Чл. 43б
Чл. 43б от Закона за електронните съобщения регламентира задълженията на Комисията по отношение на информацията за жалбите срещу решения на комисията. В ал. 1 се посочва, че Комисията събира и поддържа информация за основния предмет на жалбите, техния брой, продължителността на процедурите по обжалване и броя на актовете на компетентния съд, които спират действието на решенията на комисията. В ал. 2 е предвидено, че информацията трябва да се предоставя на Европейската комисия и на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения при отправено мотивирано искане.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за електронните съобщения предвижда, че Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията трябва да работят в тясно взаимодействие и координация, за да постигнат целите, определени в чл. 4 от закона. Правилата за това взаимодействие се приемат с решения на двете комисии и се публикуват на техните интернет страници.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за електронните съобщения описва формите на взаимодействие между комисията и Комисията за защита на конкуренцията, които включват консултации, обмен на информация, предоставяне на становища и съвместни работни групи. Раздел VI от закона се фокусира върху взаимодействието със Съвета за електронни медии, с изменения, влезли в сила от 29.12.2011 г.
Чл. 46
Член 46 от Закона за електронните съобщения предвижда, че Комисията взаимодейства със Съвета за електронни медии при условия и ред, определени в закона и в Закона за радиото и телевизията.
Чл. 47
Съветът за електронни медии издава лицензии за разпространение на радио- и телевизионни програми чрез електронни съобщителни мрежи. Лицензиите дават право на разпространение от предприятия, които имат разрешение за ползване на радиочестотен спектър. Разпространението се осъществява на база писмен договор между предприятието и оператора. Предприятията разпространяват лицензирани програми, съгласно Закона за радиото и телевизията.
Чл. 47а
Член 47а от Закона за електронните съобщения е бил новоразработен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 17 от 2009 г., но впоследствие е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 103 от 2016 г. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за електронните съобщения регламентира процедурата за избор на предприятие, което може да получи разрешение за ползване на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване. Комисията открива конкурс, в който участват представители на Съвета за електронни медии. Получилото разрешение предприятие трябва да разпространява програми съгласно Закона за радиото и телевизията. Забранено е на предприятията с разрешение за радиочестотен спектър да изграждат мрежи за пренос на радио- и телевизионни програми.
Чл. 48а
Член 48а от Закона за електронните съобщения е нов, но е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 12 от 2010 г. Това означава, че разпоредбите, които е съдържал, вече не са в сила.
Чл. 49
Комисията по електронни съобщения е отговорна за приемането на нормативни административни актове, които определят реда за достъп до електронни съобщителни услуги чрез наземно цифрово радиоразпръскване, както и за услуги, предназначени за лица с увреждания. Преди да приеме тези актове, комисията е длъжна да проведе обществено обсъждане и да получи становище от Съвета за електронни медии, който трябва да предостави становището си в срок от 30 дни.
Чл. 49а
Съветът за електронни медии регистрира радио- и телевизионни оператори, които излъчват програми за приемане извън територията на България. Регистрацията дава право на разпространение на програмите от предприятие с разрешение за ползване на радиочестотен спектър. Разпространението става на основание писмен договор между предприятието и оператора.
Чл. 49б
Член 49б от Закона за електронните съобщения регламентира процедурата за избор на предприятие, което да получи разрешение за ползване на радиочестотен спектър за електронни съобщителни мрежи. Комисията открива конкурс, при спазване на изискванията на глава пета, а в експертната комисия участват двама представители на Съвета за електронни медии. Предприятието, което спечели конкурса, трябва да разпространява програми в съответствие с изискванията на Закона за радиото и телевизията.
Чл. 49в
Чл. 49в от Закона за електронните съобщения регламентира задълженията на Комисията за възлагане на пренос на радио- и телевизионни програми, включително услуги за достъпност за потребители с увреждания. Задълженията са пропорционални и прозрачни, налагат се само при необходимост за постигане на общ интерес. Съветът за електронни медии определя програмите, а Комисията налага задълженията след консултации. Цените за разпространение се определят от предприятията на база разходоориентираност. Комисията преразглежда задълженията на всеки 5 години.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за електронните съобщения определя, че председателят на комисията е първостепенен разпоредител с бюджет. Текстът е изменян два пъти, първият път с ДВ, бр. 15 от 2013 г. с влизане в сила от 01.01.2014 г. и вторият път с ДВ, бр. 100 от 2019 г. с влизане в сила от 01.01.2020 г.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за електронните съобщения регламентира приходите, които постъпват по бюджета на комисията. Те включват административни такси, годишни такси за радиочестотен спектър, такси за номерационни ресурси, лицензионни и регистрационни такси, окончателни тръжни цени от търгове, глоби, лихви по просрочени вземания и други източници. Разходите от бюджета се използват за финансиране на дейностите на комисията, проекти, проучвания и анализи, участие в европейски регулаторни органи, контрол и подпомагане на Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на електронното управление.
Чл. 52
Комисията е задължена да публикува в годишния си доклад информация относно административните разходи и общия размер на събраните такси. Тази информация е част от отчетността на Комисията, свързана с управлението на електронните съобщения.
Чл. 53
Член 53 от Закона за електронните съобщения предвижда, че в случай на разлика между събраните административни такси и разходите на комисията, тя може да предложи изменение на тарифата за административните такси за контрол. Комисията е задължена ежегодно да анализира необходимостта от преразглеждане на тарифата и да провежда обществени консултации. Въз основа на анализа, комисията може да предложи изменения или допълнения на тарифата на Министерския съвет.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за електронните съобщения регламентира задълженията на Комисията по отношение на спорове между предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги. Комисията оказва съдействие или дава задължителни указания при възникнали спорове, когато засегнатата страна е подала писмено искане, което трябва да съдържа конкретни обстоятелства и заверени копия на документи, удостоверяващи тези обстоятелства.
Чл. 55
Когато една страна отправи искане за съдействие, комисията трябва да определи специализирана комисия в срок от 7 дни. Специализираната комисия изслушва страните, изяснява причините за искането и разяснява последствията от непостигането на съгласие. Ако съгласие не бъде постигнато в срок от 30 дни, всяка от страните може да поиска задължителни указания от комисията в срок от 14 дни. Процедурата е безплатна.
Чл. 56
Чл. 56 определя процедурата за разглеждане на искания за даване на задължителни указания. Комисията трябва да определи специализирана комисия в срок от 7 дни, която включва поне един юрист. Специализираната комисия разглежда искането в същия срок. При установяване на непълноти, председателят уведомява лицето, което има 7 дни да ги отстрани. Ако не бъдат отстранени, искането остава без разглеждане.
Чл. 57
Специализираната комисия по чл. 56, ал. 1 е задължена да изпрати копие от искането на заинтересованите страни в тридневен срок след изтичането на срока по чл. 56, ал. 2 или 3. За заинтересованите страни е предоставен 7-дневен срок за представяне на становища и доказателства. След получаване на становищата, комисията изпраща копие на страната, подала искането, която също има 7-дневен срок за представяне на становище и доказателства.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за електронните съобщения описва процедурата, по която специализираната комисия проучва искания и становища на заинтересовани страни. Комисията може да изисква допълнителни доказателства и да провежда проверки, които не трябва да надвишават 14 дни. Заинтересованите страни се уведомяват писмено за срещата, която ще се проведе, най-малко 7 дни предварително. Протоколът от срещата включва състава на комисията, становищата на страните, констатациите от срещата и датата на съставяне.
Чл. 59
Специализираната комисия е задължена да изготви и внесе доклад в комисията в срок от два месеца след постъпване на искането по чл. 54. Докладът трябва да съдържа събраната документация и проект на решение относно искането.
Чл. 60
Комисията разглежда докладите, постъпили по чл. 59, на първото си заседание след тяхното внасяне. Тя може да приеме резултатите от работата на специализираната комисия и да вземе мотивирано решение по искането по чл. 54 или да разпореди допълнителни действия за проверка на фактическата обстановка и изготвяне на нов проект на решение с определен срок.
Чл. 61
Комисията разглежда искания в срок от 4 месеца, след което издава задължителни указания или отхвърля искането. Решението се изпраща на заинтересованите лица в срок от 3 дни и се публикува на интернет страницата на комисията, освен ако информацията е определена като търговска тайна. Всяка от страните може по всяко време да се обърне към съда за разрешаване на спора.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за електронните съобщения описва процедурата за разрешаване на спорове, свързани с искания от регулаторни органи на други държави членки на ЕС. Специализираната комисия разглежда искането и може да изисква допълнителни доказателства. Комисията съгласува позицията си с националните регулатори и при спорове, засягащи търговията между държави членки, уведомява Органа на европейските регулатори. След получаване на становище от този орган, комисията предприема действия за разрешаване на спора, включително възможността за временни мерки. Решението на комисията трябва да се вземе в срок от един месец след становището на Органа. Всяка страна има право да се обърне към съда за разрешаване на спора.
Чл. 62а
Чл. 62а от Закона за електронните съобщения постановява, че процедурата по чл. 62 не се прилага за спорове, свързани с координацията на радиочестотния спектър. Това означава, че такива спорове подлежат на различен ред и не следват стандартната процедура, предвидена в чл. 62.
Чл. 63
Член 63 от Закона за електронните съобщения определя задълженията на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги. Те трябва да водят разделно счетоводство за дейностите, свързани с електронни съобщения, или да прилагат структурно разделение. Изискванията не важат за предприятия с годишен оборот под 50 000 000 евро. За предприятия, които не са търговски дружества и не са микро-, малки и средни предприятия, се изисква независим финансов одит и публикуване на финансовите отчети. Одитът трябва да отговаря на изискванията на Закона за независимия финансов одит и правото на ЕС.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за електронните съобщения регламентира, че електронните съобщения могат да се осъществяват свободно, при условие че се уведомява, регистрира или издава разрешение за ползване на ограничен ресурс. Всичко това трябва да бъде в съответствие с изискванията на закона и подзаконовите актове, които го прилагат.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за електронните съобщения предвижда, че електронните съобщения за собствени нужди, които се извършват чрез електронни съобщителни мрежи и без използването на ограничен ресурс, могат да се осъществяват свободно. Това изменение е в сила от бр. 20 на Държавен вестник от 2021 г.
Чл. 65а
Член 65а от Закона за електронните съобщения, който е нов, е публикуван в Държавен вестник, брой 105 от 2011 г. и влиза в сила на 29 декември 2011 г. Впоследствие, този член е отменен с публикуването на Държавен вестник, брой 20 от 2021 г.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за електронните съобщения регламентира предоставянето на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което изисква подаване на уведомление до съответната комисия. Не се изисква уведомление в определени случаи, като например при предоставяне на междуличностни услуги без номера или достъп до електронна мрежа чрез локална радиомрежа от организации, които не извършват икономическа дейност. Условията за подаване на уведомления се определят от комисията, която следва насоките на Европейския регулаторен орган.
Чл. 66а
Чл. 66а от Закона за електронните съобщения предвижда, че радиочестотният спектър може да се използва свободно, но след регистрация или издаване на разрешение. Индивидуалните права за ползване на спектъра се предоставят по същия начин. Правилата за използване на радиочестотния спектър се определят от комисията след обществено обсъждане и се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 67
Чл. 67 определя условията за предоставяне на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър, като акцентира на необходимостта от ефикасно използване на спектъра, защита от смущения, споделено ползване, техническо качество на услугите и цели от общ интерес. При определяне на режима на използване се вземат предвид конкретни характеристики на спектъра и техническите мерки за минимизиране на смущения. Комисията разглежда възможностите за комбинирано използване на спектъра, оценявайки влиянието върху конкуренцията и иновациите, и прилага облекчени условия за споделено ползване.
Чл. 67а
Член 67а от Закона за електронните съобщения предвижда, че за използване на позиция на геостационарната орбита и съответния радиочестотен спектър е необходимо издаване на разрешение. За радиочестотен спектър от негеостационарна спътникова система също е необходимо разрешение, освен ако за него не се изискват индивидуални права за ползване.
Чл. 67б
Съгласно Чл. 67б от Закона за електронните съобщения, правата за ползване на номерационни ресурси се предоставят чрез издаване на разрешение. Тази разпоредба е нова и е въведена с изменения в Държавен вестник, брой 20 от 2021 г.
Чл. 68
Електронните съобщения могат да се извършват от неограничен брой лица, освен когато се използва ограничен ресурс, за който е необходимо да се притежават индивидуални права за ползване.
Чл. 69
Обществените електронни съобщения се предоставят от еднолични търговци и юридически лица, които осъществяват дейността си в тази област.
Чл. 70
Член 70 от Закона за електронните съобщения определя, че електронните съобщения могат да се осъществяват на територията на цялата страна, освен в случаите, когато индивидуалните права за ползване на ограничен ресурс или общите изисквания за извършване на конкретната дейност определят ограничен териториален обхват.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за електронните съобщения определя условията за разрешение за ползване на ограничен ресурс. Първоначалният срок на разрешението е до 20 години, като продължаването на срока се извършва по реда на чл. 114. При определяне на срока за номерационни ресурси комисията взема предвид съответната услуга и целите, както и периода за амортизация на инвестициите. За радиочестотен спектър комисията съобразява целите по чл. 90, ал. 1, конкуренцията и ефективността на използването, също така отчита периода за амортизация на инвестициите.
Чл. 71а
Чл. 71а от Закона за електронните съобщения определя условията за издаване на разрешение за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър за безжични широколентови услуги. Разрешението е с първоначален срок не по-кратък от 15 години, с възможност за удължаване до 20 години. Комисията провежда обществени консултации и взема предвид определени критерии за удължаване. Възможно е определяне на различен срок в специфични случаи, като краткосрочни проекти или експериментално използване.
Чл. 71б
Правото за ползване на радиочестотен спектър, получено на база регистрация, е валидно за срок от 20 години. Това право трябва да бъде в съответствие с изискванията, определени в чл. 71, ал. 3 от закона.
Чл. 71в
Чл. 71в от Закона за електронните съобщения предвижда, че Комисията може да определя или изменя сроковете за регистрация и разрешения за ползване на радиочестотен спектър. Това включва и безжични широколентови услуги, като целта е да се осигури едновременното изтичане на сроковете на правата в една или повече радиочестотни ленти.
Чл. 72
Член 72 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 20 от 2021 г. Раздел II от закона е посветен на осъществяването на електронни съобщения, при което се изисква спазване на общите условия и изисквания.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за електронните съобщения определя, че предприятията, подали уведомление за осъществяване на обществени електронни съобщения, трябва да спазват общите изисквания, приети от комисията. Общите изисквания трябва да се основават на принципите за прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност. Решението за общите изисквания се приема след обществено обсъждане и се обнародва в "Държавен вестник". Изискванията могат да включват условия за заплащане на такси, защита на личните данни, осигуряване на достъп до информация, условия за използване на мрежата при извънредни ситуации и много други.
Чл. 73а
Чл. 73а е нова разпоредба, която е била приета с ДВ, бр. 17 от 2009 г., но е отменена с ДВ, бр. 105 от 2011 г. и е влязла в сила от 29.12.2011 г. Тази статия не е в сила след посочената дата.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за електронните съобщения определя правата на предприятията, които уведомят комисията за намерение да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги. Основните права включват: предоставяне на услуги от датата на уведомление, изграждане и разпореждане с мрежи и инфраструктура, ползване на радиочестотен спектър, разглеждане на искания за номерационни ресурси, договаряне на взаимно свързване с други мрежи, и възможност за предлагане на универсални услуги. Предприятията също така са задължени да публикуват информация на интернет страницата си.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за електронните съобщения регламентира правата, произтичащи от уведомление до комисията. Уведомлението трябва да съдържа идентификационни данни на лицето, описание на услугите, териториален обхват, данни за контакт, дата за начало на дейността и адрес на интернет страницата. То се подава на български и в случай на непълнота комисията уведомява лицето за отстраняване на непълнотите. При необходимост от индивидуално право за ползване на ограничен ресурс, комисията уведомява лицето в срок от 7 дни. Лицето трябва да уведомява комисията за промени в данните в срок от 14 дни.
Чл. 76
Член 76 от Закона за електронните съобщения предвижда, че предприятието има право да прекрати предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги. За целта то е длъжно да уведоми Комисията.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за електронните съобщения регламентира процедурата за издаване на удостоверение за вписване в регистъра от комисията. Предприятията, осъществяващи електронни съобщения, могат да поискат удостоверение, което се издава в срок от 7 дни. Удостоверението посочва правата, свързани с предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги. За издаването му се заплаща административна такса, а удостоверението е прието от административни органи и публични организации без допълнителни доказателства.
Чл. 78
Член 78 от Закона за електронните съобщения предвижда действия на комисията в случай на неизпълнение на задължения от предприятия, осъществяващи електронни съобщения. Комисията уведомява предприятието за установеното неизпълнение и определя срок за становище. След изтичането на този срок, комисията може да изиска преустановяване на неизпълнението или незабавно да наложи указания за отстраняване на последиците. При системно неизпълнение или съществени нарушения, комисията има право да спре осъществяването на обществени електронни съобщения. Предприятията могат да подадат уведомление за предоставяне на същите услуги само след отстраняване на нередностите. Решенията на комисията могат да бъдат обжалвани, но това не спира тяхното изпълнение. Производствата по член 78 се провеждат независимо от административнонаказателната отговорност. В случай на искане от национален регулаторен орган на друга държава членка, комисията може да наложи допълнителни мерки, включително отнемане на права за ползване на номерационни ресурси.
Чл. 78а
Чл. 78а от Закона за електронните съобщения предвижда, че Комисията може да наложи спешни мерки при нарушения на общите изисквания, регистрациите или разрешенията, които застрашават обществената безопасност, сигурност или здраве, или създават сериозни икономически проблеми. Предприятието има право да изрази становище и да предложи мерки за отстраняване на нарушението, а Комисията се произнася в 14-дневен срок. Наложените мерки са за срок до три месеца, с възможност за удължаване. При неприлагане на мерките, Комисията налага санкции.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за електронните съобщения посочва, че предоставянето на индивидуално право за ползване на определен ограничен ресурс става чрез регистрация или разрешение. Тази разпоредба е изменена с обнародването в Държавен вестник, брой 20 от 2021 г.
Чл. 80
Член 80 от Закона за електронните съобщения определя, че изискванията за регистрация и издаване на разрешение са идентични за всички лица, които искат да осъществяват същия вид електронни съобщения. Процесът на регистрация и разрешение трябва да се извършва в съответствие с принципите на обективност, пропорционалност, равнопоставеност и прозрачност.
Чл. 80а
Чл. 80а от Закона за електронните съобщения регламентира мерките, които Комисията предприема при предоставянето, изменението или удължаването на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър, с цел насърчаване на ефективната конкуренция и избягване на нарушения на конкуренцията. Комисията може да ограничи количеството радиочестотни ленти, да запази част от спектъра за нови предприятия, да откаже нови права, да наложи условия за прехвърляне на права и да изменя съществуващи права при необходимост. Мерките се определят на базата на пазарните условия и изискват обективна оценка на последиците за конкуренцията.
Чл. 81
Законът за електронните съобщения предвижда, че Комисията издава разрешение за ползване на радиочестотен спектър след конкурс или търг, когато има повече кандидати от наличните разрешения. В определени случаи, разрешения могат да се издават и без конкурс, например за нуждите на държавни органи, при малък брой кандидати, или за електронни съобщения, свързани с обществен интерес. Допълнително, Комисията може да издава разрешения за номерационни ресурси и за позиция на геостационарната орбита без конкурс.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за електронните съобщения регламентира процедурата за издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър. Според алинея 1, заявленията за радиочестотен спектър за собствени нужди се удовлетворяват без конкурс, като ресурсът се предоставя на първия подал заявление. Алинея 2 разширява приложението на тази разпоредба и за предприятия, осъществяващи обществени електронни съобщения. Алинея 3 посочва, че заявленията за регистрация също се удовлетворяват по същия начин.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за електронните съобщения определя процедурата за регистрация и издаване на разрешение за ползване на ограничен ресурс. Заявлението трябва да съдържа идентификационни данни на заявителя, необходимите радиочестотни ресурси, описание на електронните съобщения и техническите характеристики на мрежата. Към заявлението се прилагат различни декларации и документи, включително удостоверения за регистрация и липса на несъстоятелност. Всички документи трябва да бъдат на български език. При непълноти, комисията уведомява заявителя да ги отстрани в срок от 7 дни, в противен случай заявлението не се разглежда.
Чл. 84
Комисията отказва издаването на разрешение за електронни съобщения при наличие на определени условия, включително липса на свободен ресурс, заплаха за националната сигурност, несъстоятелност или ликвидация на кандидата, лишаване от правото да упражнява търговска дейност, публични задължения към държавата или отнето разрешение за ползване на ресурс. Условията за отказ се удостоверяват с документи от компетентни органи или декларации.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за електронните съобщения описва процедурата за регистрация на лица, които искат да ползват ограничен ресурс. Комисията уведомява заявителя за непълноти в заявлението и му предоставя 7-дневен срок за отстраняване. След успешна регистрация, лицето може да поиска удостоверение, което комисията издава в 7-дневен срок. Регистрацията може да бъде заличена по искане на лицето или при установени нарушения на правилата. В определени случаи регистрацията се заличава и по инициатива на комисията или компетентни органи. Правата, придобити чрез регистрация, не могат да се прехвърлят или отдават под наем.
Чл. 86
Законът за електронните съобщения предвижда, че Комисията има срок от 6 седмици за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър, когато не е необходимо международно координиране. При заявления, изискващи такова координиране, срокът е до 8 месеца, а уведомление за необходимостта от координиране трябва да бъде изпратено в 7-дневен срок. Ако международен акт определя по-дълъг срок за координиране, той се спазва. След приключване на координацията, комисията уведомява заявителя в едномесечен срок, а той трябва да потвърди желанието си за разрешение в 14-дневен срок. Комисията издава разрешение в 14-дневен срок след потвърждението. Сроковете не засягат международните споразумения.
Чл. 87
Комисията е задължена да уведоми писмено заявителя в срок от три дни след приемане на решението за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър. След получаване на уведомлението, заявителят има 14 дни да внесе дължимите такси по сметка на комисията.
Чл. 88
Комисията издава разрешение за ползване на номерационни ресурси в срок до три седмици след получаване на заявлението. Заявителят получава писмено уведомление в тридневен срок след решението и трябва да внесе дължимите такси в 14-дневен срок. Разрешения за ползване на радиочестотен спектър или позиции на геостационарната орбита се издават след провеждане на конкурс или търг, съгласно международни споразумения.
Чл. 89
Член 89 от Закона за електронните съобщения регламентира правомощията на Комисията да обявява конкурси или търгове за ползване на радиочестотен спектър и геостационарна орбита. Комисията може да предприеме действия по собствена инициатива или по искане на заинтересовани лица. Процедурите трябва да завършат в срок до 8 месеца, спазвайки международните споразумения, свързани с радиочестотния спектър.
Чл. 89а
Чл. 89а определя процедурите, които комисията трябва да следва при обявяване на конкурс или търг за ползване на радиочестотен спектър за безжични широколентови мрежи. Комисията информира Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър за проектомярката и може да поиска свикване на форум за партньорска проверка. На форума комисията представя как проектомярката стимулира вътрешния пазар, осигурява ползи за потребителите, постига целите за управление на радиочестотния спектър, осигурява ефективно използване на спектъра и стабилни инвестиционни условия. След форума може да бъде поискан доклад за постигнатите цели.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за електронните съобщения предвижда, че броят на разрешенията за ползване на радиочестотен спектър може да бъде ограничаван с цел увеличаване на ползата за ползвателите, насърчаване на конкуренцията, постигане на по-добро покритие и гарантиране на качество на услугата. Комисията провежда обществени консултации и обявява намерения за издаване на разрешения, като при необходимост организира конкурси или търгове. Освен това, комисията редовно преразглежда актуалността на наложените ограничения.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за електронните съобщения описва процедурата за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър. След подаване на заявление, комисията публикува информация за заявения ресурс и покана за други заявления в срок от 5 до 10 дни, в зависимост от обхвата на ресурса. Ако не постъпят други заявления, комисията взема решение в срок от 10 дни. Заявителят е уведомен писмено и трябва да внесе дължимите такси в срок от 14 дни, след което получава разрешението.
Чл. 92
Член 92 от Закона за електронните съобщения е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 17 от 2009 година.
Чл. 93
Член 93 от Закона за електронните съобщения регламентира процедурата за обявяване на конкурс или търг при недостатъчен радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита. Комисията уведомява заявителите за постъпилите намерения и с решение обявява конкурс или търг, като посочва предмета, условията, изискванията за участие и детайли за процедурата. Решението се публикува в интернет и в "Държавен вестник" в срок от 21 дни след изтичане на срока за подаване на заявления.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за електронните съобщения определя две основни процедури за издаване на разрешение: конкурс и търг. Конкурс се провежда, когато е нужна комплексна оценка, докато търг се провежда, когато размерът на предложената тръжна цена е от съществено значение за осъществяване на обществени електронни съобщения.
Чл. 95
Член 95 от Закона за електронните съобщения регламентира условията за провеждане на търгове. Началната тръжна цена се определя от комисията с решение, а стъпката за наддаване се указва в тръжните книжа. Спечелилият кандидат е задължен да изплати достигнатата сума в срок, определен от комисията.
Чл. 96
Чл. 96 определя съдържанието на конкурсните книжа, които се приемат с решение на комисията. Те включват информация за ограничен ресурс, списък с приложения, изисквания за обществени електронни съобщения, критерии за оценка, правила за провеждане на конкурса и работа на експертната комисия, както и размер на депозита за участие. Конкурсните книжа също така съдържат условия за участие и проект на разрешение за ползване на радиочестотен спектър.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за електронните съобщения определя съдържанието на тръжните книжа, които се приемат с решение на комисията. Те включват информация за ограничения ресурс, списък с приложения, правила за провеждане на търга и работа на експертната комисия, критерии за недопускане и отстраняване от участие, проект на разрешение за ползване на радиочестотен спектър, размер на депозита за участие и условия за него, както и място, дата и час на провеждане на търга.
Чл. 98
Конкурсът или търгът за предоставяне на радиочестотен спектър или позиция на геостационарната орбита се провежда след 30 дни от обнародването на решението по чл. 93, ал. 3 в "Държавен вестник". Комисията определя последователността на провеждането на конкурси или търгове, а също така може да проведе един търг за предоставяне на повече от едно разрешение, в зависимост от наличния свободен ресурс.
Чл. 99
Член 99 от Закона за електронните съобщения определя правилата за съставяне на експертна комисия за провеждане на конкурси и търгове. Комисията трябва да включва поне един правоспособен юрист и представител на Държавна агенция 'Национална сигурност'. Членовете на комисията не могат да имат съществени търговски или финансови интереси, свързани с участниците в конкурса. Всеки член е задължен да декларира липсата на такива интереси и да не разпространява информация, получена по време на процедурата. Декларациите се съхраняват в публичен регистър.
Чл. 100
Лицата, желаещи да участват в конкурс или търг, трябва да подадат писмено заявление, придружено от: удостоверение за правно състояние (при липса на ЕИК), доказателства за финансови възможности, технически проект и бизнес план, документ за депозит или банкова гаранция, удостоверения за липса на определени обстоятелства, декларация за опазване на информацията и други свързани документи. Всички документи трябва да са на български език. При нередовни документи, кандидатът има срок от 10 работни дни за корекция. Участието е забранено при определени условия, като несъстоятелност, публични задължения и др. Ако подадените заявления са по-малко или равни на разрешенията, процедурата приключва и се издава разрешение. При липса на заявления, процедурата се прекратява.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за електронните съобщения определя начина на класиране на предложенията при конкурс и търг. При конкурс предложенията се оценяват на базата на комплексна оценка, която взема предвид удовлетворяването на конкурсните изисквания. При търг класирането на кандидатите се извършва единствено на базата на предложената тръжна цена.
Чл. 102
Експертната комисия трябва да представи доклад за работата си и резултатите от класирането в 7-дневен срок след приключване на работата. Комисията, след получаване на документите, има 14-дневен срок да вземе решение за издаване на разрешение на спечелилия кандидат или да прекрати конкурса, ако не е посочен кандидат, отговарящ на изискванията. Решението трябва да бъде изпратено в "Държавен вестник" в тридневен срок след неговото приемане.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за електронните съобщения регламентира задържането и освобождаването на депозити на кандидатите в процедури, свързани с жалби. Комисията може да задържи депозитите на кандидати, подали жалби, до решаване на спора от съда. Депозитите на неспечелилите кандидати се освобождават в срок от 7 работни дни след изтичането на срока за жалби, а депозитите на спечелилия кандидат и класирания на второ място - след влизането в сила на съответните решения.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за електронните съобщения регламентира процедурата по издаване на разрешение на спечелилия конкурс или търг. Комисията трябва да издаде разрешение в срок от 14 дни след влизането в сила на решението по чл. 102, ал. 2, т. 1. Спечелилият кандидат е обвързан с предложенията, направени в конкурса или търга. Освен това, при издаване на разрешението, лицето се вписва в регистъра, съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за електронните съобщения регламентира процедурата при отказ на спечелил кандидат от издаване на разрешение или неплащане на окончателната тръжна цена. В такъв случай разрешението се предлага на кандидата, класиран на второ място. Ако и вторият кандидат се откаже, процедурата се прекратява без издаване на разрешение. При търгове за повече от едно разрешение, процедурата следва същите стъпки. Депозитите на кандидатите не се връщат.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за електронните съобщения регламентира условията и съдържанието на разрешенията за ползване на радиочестотен спектър и геостационарна орбита. Разрешенията включват предоставен спектър, териториален обхват, идентификационни данни и дата на издаване. Допълнително, те могат да съдържат условия за предоставяне на услуги, ефективно използване на спектъра, технически условия за избягване на смущения, максимален срок, възможности за прехвърляне на права, такси за ползване, ангажименти на предприятието, задължения за споделяне на спектър и международни задължения.
Чл. 106а
Чл. 106а от Закона за електронните съобщения определя условията за ползване на радиочестотен спектър, които Комисията трябва да установи, за да осигури оптимално и ефикасно използване на спектъра. Условията включват необходимото ниво на ползване и възможността за прехвърляне или отдаване под наем на спектъра. Комисията провежда обществени консултации относно условията и критериите за оценка на изпълнението им. Възможно е налагане на задължения за съвместно ползване на инфраструктура и роуминг, а също така не се възпрепятства споделеното ползване на радиочестотен спектър. Комисията следи за спазването на конкурентното право.
Чл. 107
Разрешенията за ползване на номерационни ресурси включват предоставени ресурси, идентификационни данни и дата на издаване. Те могат да съдържат условия относно услугата, изисквания за ефективност и ефикасност, преносимост на номерата, информация за потребителите, срокове, прехвърляне на права, такси, и задължения произтичащи от международни споразумения и правила на ЕС.
Чл. 108
Член 108 от Закона за електронните съобщения задължава предприятията, получили разрешение за ползване на ограничен ресурс, да спазват изискванията, определени в чл. 73, в допълнение на задълженията по чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 2. Тази разпоредба е изменена и допълнена с ДВ, бр. 20 от 2021 г.
Чл. 109
Комисията издава временни разрешения за ползване на радиочестотен спектър за експериментално използване, краткосрочни проекти или събития, без провеждане на конкурс. Разрешенията имат различна продължителност: до 6 месеца за експерименти, до 12 месеца за краткосрочни проекти и до 3 месеца за събития. Заявленията за разрешения трябва да съдържат необходимите данни и обосновки, а комисията взема решение в срок до 21 дни. Заявителят е задължен да внесе такси в 7-дневен срок след уведомление за издаване на разрешение.
Чл. 110
Чл. 110 от Закона за електронните съобщения регулира условията, свързани с временното разрешение за ползване на радиочестотен спектър. Временното разрешение съдържа данни от заявлението и решението, а предоставеният спектър може да се използва само по определен начин. Предприятията с временно разрешение за наземно цифрово радиоразпръскване могат да излъчват тестови съобщения и сигнали.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за електронните съобщения урежда условията за временни разрешения. Според алинея 1, за временните разрешения не се прилагат стандартните правила за прехвърляне, отдаване под наем, прекратяване или отнемане. Алинея 2 предвижда, че комисията може незабавно да прекрати действието на временното разрешение, ако установи, че предоставеният радиочестотен спектър не се използва по предназначение.
Чл. 112
Член 112 от Закона за електронните съобщения предвижда, че предприятие, на което е прекратено действието на временно разрешение, не може да подава заявление за ново временно разрешение в срок от 6 месеца от датата на прекратяване на предишното разрешение.
Чл. 113
Чл. 113 от Закона за електронните съобщения регламентира процедурата за заявяване на допълнителен ограничен ресурс от предприятия, осъществяващи обществени електронни съобщения. Предприятията, които имат разрешение за ползване на радиочестотен спектър или номерационни ресурси, могат да подадат заявление, което включва данни за първоначалното разрешение, мрежите или услугите, за които ще се ползва допълнителният ресурс, срок за ползване и информация за ефективното усвояване на вече предоставените ресурси. Комисията разглежда заявленията и предоставя ресурси, когато са изпълнени определени условия, като сроковете за отговор са 42 дни за радиочестотен спектър и 21 дни за номерационен ресурс. Таксите за ползване на ресурси се дължат в 14-дневен срок след уведомление за решението.
Чл. 113а
Чл. 113а от Закона за електронните съобщения регламентира условията, при които предприятията, притежаващи разрешение за ползване на позиция на геостационарната орбита, могат да заявят допълнителен радиочестотен спектър. Заявлението трябва да съдържа необходимите данни и обосновки, а предоставянето на спектъра става без конкурс, при спазване на определени условия. Комисията има срок от 42 дни за обработка на заявлението, а след уведомление, заявителят има 14 дни да внесе дължимите такси.
Чл. 114
Чл. 114 регламентира процедурите за изменение на срока на действие на разрешения, издадени на предприятия в сферата на електронните съобщения. Предприятията могат да искат намаляване или удължаване на срока на разрешението с мотивирано искане. Искането за удължаване трябва да бъде подадено поне 45 дни преди изтичането на срока и комисията се произнася в срок до един месец. Ако искането не бъде подадено или удовлетворено, ресурсът се счита за свободен. След удовлетворяване на искането, заявителят е задължен да заплати дължимите такси в 14-дневен срок.
Чл. 114а
Чл. 114а от Закона за електронните съобщения описва процедурата за удължаване на срока на разрешение за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър. Комисията трябва да направи оценка на критериите за удължаване не по-късно от две години преди изтичането на срока. Решение за удължаване може да бъде взето, ако не е започнала процедура по чл. 117 и оценката е положителна. Предприятието получава уведомление и се провеждат обществени консултации, резултатите от които се публикуват. Комисията взема мотивирано решение, което може да бъде за удължаване на срока или за обявяване на конкурс за предоставяне на права за ползване на спектъра.
Чл. 114б
Чл. 114б от Закона за електронните съобщения определя условията и процедурата за удължаване на срока на разрешение за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър. Комисията може да удължи срока по инициатива или по искане на предприятието, но не по-рано от 5 години преди изтичането на срока. Проучването на искането започва не по-малко от две години преди изтичането, като се оценяват различни фактори, включително изпълнението на условията на разрешението и нуждата от насърчаване на конкуренцията. Преди да вземе решение за удължаване, комисията провежда обществени консултации, резултатите от които се публикуват на нейния сайт.
Чл. 115
Чл. 115 от Закона за електронните съобщения описва условията, при които могат да бъдат правени изменения и допълнения на разрешение от комисията. Тези условия включват непреодолима сила, национална сигурност, промени в законодателството и обществения интерес. При изменения по т. 4 и 5, комисията е задължена да уведоми лицето, на което е издадено разрешението, което може да изрази становище в 14-дневен срок. При съществени изменения, комисията провежда обществена консултация за срок не по-кратък от 30 дни.
Чл. 116
Предприятията с разрешение могат да отправят искане до комисията за изменение и допълнение на разрешението, освен в случаите по чл. 115, ал. 1. Комисията разглежда искането и взема решение в срок от 30 дни.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за електронните съобщения описва условията, при които действието на издадено разрешение за ползване на ограничен ресурс може да бъде преустановено или прекратено. Преустановяването на действието настъпва при отнемане на разрешението от комисията по различни причини, включително неспазване на задължения, системно неплащане на такси и установяване на обстоятелства, застрашаващи националната сигурност. Прекратяването на разрешението може да стане по искане на компетентен орган, при смърт на физическо лице или ликвидация на юридическо лице, с изтичане на срока на действие на разрешението и на основание международни споразумения. Комисията е задължена да уведомява предприятието за отнемането и да му предостави срок за становище.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за електронните съобщения предвижда, че ако наследниците на физическо лице, починало, заявят писмено ползването на ограничения ресурс в срок от един месец след смъртта, комисията трябва да издаде ново разрешение без конкурс или търг в срок до 21 дни. След уведомление за издаване на разрешението, заявителят трябва да внесе дължимите такси в срок от 14 дни, след което комисията връчва разрешението.
Чл. 119
Предприятие, на което разрешението е било прекратено поради определени причини, може да подаде заявление за ново разрешение след изтичане на 12 месеца от датата на решението на комисията за прекратяване на предишното разрешение.
Чл. 120
Чл. 120 от Закона за електронните съобщения регламентира условията, при които комисията може временно да спре действието на разрешение за ползване на ограничен ресурс. Това може да стане по искане на компетентен орган при бедствия, военно положение или извънредно положение, както и по мотивирано искане на компетентните органи при опасност за националната сигурност. Спирането продължава до отпадане на необходимостта от него, а решенията за спиране и възобновяване се съобщават на засегнатите лица в срок от три дни.
Чл. 121
Чл. 121 от Закона за електронните съобщения регламентира условията и процедурата за прехвърляне на разрешение за ползване на ограничен ресурс и отдаване под наем на радиочестотен спектър. Предприятията, притежаващи такова разрешение, трябва да получат предварително разрешение от комисията, като подават заявление, съдържащо идентификационни данни, номер на разрешението и описание на прехвърлянето. Комисията е задължена да се произнесе в срок от 42 дни, а при отказ, заявителят има право да заплати дължимите такси в 14-дневен срок.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за електронните съобщения определя условията и реда за прехвърляне на разрешения за ползване на ограничен ресурс, включително радиочестотен спектър. Тези условия се установяват с нормативен акт след обществено обсъждане и трябва да не нарушават конкуренцията. Актуализации на текста са направени през 2009 г., 2011 г. и 2021 г.
Чл. 123
Чл. 123 от Закона за електронните съобщения предвижда, че Комисията публикува ежемесечно информация за намеренията на предприятията относно прехвърляне или отдаване под наем на радиочестотен спектър, както и за вече извършени прехвърляния. Информацията се публикува в стандартизиран електронен формат и се съхранява до изтичането на срока на разрешението.
Чл. 124
Чл. 124 от Закона за електронните съобщения определя принципите и условията за управление и разпределение на радиочестотния спектър в България. Управлението трябва да отговаря на държавната политика и международни споразумения, като се гарантира ефективност, прозрачност и недискриминация. Хармонизираното използване на спектъра в ЕС е насърчавано, с акцент на безжичното покритие, нови технологии, дългосрочни инвестиции и споделено ползване, като същевременно се опазва общественото здраве.
Чл. 124а
Чл. 124а от Закона за електронните съобщения предвижда, че когато на национално или регионално ниво няма пазарно търсене за радиочестотна лента в хармонизирания спектър, комисията може да разреши алтернативно използване на цялата или част от лентата. Условие за това е да има проведени обществени консултации и оценка на пазарното търсене, алтернативното използване да не пречи на други държави членки на ЕС, както и да се вземат предвид дългосрочната наличност и икономиите от мащаба. Комисията преразглежда решенията на всеки 2 години и информира Европейската комисия и другите държави членки за решенията и техните обосновки.
Чл. 124б
Чл. 124б от Закона за електронните съобщения предвижда координиране на хармонизирания радиочестотен спектър в ЕС, с цел установяване на обща дата за разрешаване на използването му. Срокът за разрешаване на радиочестотния спектър за безжични мрежи е максимум 30 месеца след приемането на технически мерки. Срокът може да бъде удължен при определени условия, включително проблеми с трансграничната координация или мерки за национална сигурност. Комисията уведомява другите държави членки и Европейската комисия за отлагането на сроковете, като представя мотиви.
Чл. 124в
Член 124в от Закона за електронните съобщения регламентира възможността Комисията да определя общи аспекти на процедурата за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър в сътрудничество с компетентни органи на други държави членки на ЕС. При подготовката на процедурата се вземат предвид критерии като график за изпълнение, условия за избор и предоставяне на права, сходни условия за ползване на спектъра и възможност за присъединяване на органи от други държави. Ако не се постигне съвместно действие, Комисията уведомява участниците за причините.
Чл. 125
Когато радиочестотният спектър е хармонизиран и условията за ползване са съгласувани, комисията издава разрешение за ползване. При обща процедура за избор, ако са изпълнени националните условия, комисията не може да налага допълнителни условия, които да забавят предоставянето на спектъра.
Чл. 126
Чл. 126 от Закона за електронните съобщения определя, че радиочестотният спектър се разпределя на радиочестоти и радиочестотни ленти, радиослужби и ползватели. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 20 от 2021 г.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за електронните съобщения определя, че позициите на геостационарната орбита и съответният радиочестотен спектър се определят с международни споразумения. Комисията, упражнявайки правомощията си, приема правила за взаимодействие с предприятията, касаещи заявяване, международно координиране и регистриране на тези позиции и спектър, включително реда за заплащане на такси, определени с международен акт. Правилата се обнародват след обществено обсъждане.
Чл. 128
Чл. 128 от Закона за електронните съобщения регламентира управлението на радиочестотния спектър и ползването на геостационарната орбита. Целта е да се осигури ефективно използване на радиочестотния спектър без вредни смущения, като се вземат предвид интересите на националната сигурност и се спазват принципите на предвидимост, равнопоставеност и обективност.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за електронните съобщения регламентира предоставянето на радиочестотен спектър от Комисията, включително позициите на геостационарната орбита. Комисията предоставя индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър след национално координиране с държавни органи, за да се осигури безопасността на въздухоплаването и корабоплаването. При отнемане на права за ползване поради законодателни промени, предизвикани от международни задължения, се предвижда компенсация от държавния бюджет. Възможно е ограничаване на правата за ползване на спектъра за гарантиране на ефективност, при спазване на принципите на пропорционалност и равнопоставеност, след обществена консултация.
Чл. 130
Чл. 130 от Закона за електронните съобщения регламентира правото за ползване на радиочестотен спектър, което не е обвързано с ограничения относно предоставяните услуги или използваните технологии. Ограничения могат да се налагат само в определени случаи, като например избягване на вредни смущения, защита на общественото здраве, гарантиране на техническото качество на услугата и ефикасното използване на спектъра. Освен това, ограничения могат да се налагат за предоставяните услуги с оглед на общ интерес, свързан с безопасността на живота и насърчаване на социално сближаване. Забрана за предоставяне на електронни съобщителни услуги в специфични радиочестотни ленти може да бъде наложена за защита на радиослужбите, свързани с безопасността на живота. Изменения в използването на радиочестотния спектър не могат да бъдат основание за отнемане на индивидуални права за ползване.
Чл. 130а
Комисията е задължена да преразглежда ограниченията, посочени в чл. 130, ал. 2 - 4, поне веднъж на две години. Резултатите от това преразглеждане трябва да бъдат публикувани на интернет страницата на Комисията.
Чл. 131
Член 131 от Закона за електронните съобщения е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, бр. 105 от 2011 г., и влезе в сила на 29 декември 2011 г.
Чл. 131а
Чл. 131а от Закона за електронните съобщения регламентира мерките, които Министерството на транспорта и съобщенията трябва да предприеме за използването на радиочестотния спектър, с цел избягване на пречки за другите държави членки на ЕС. Мерките се приемат в съответствие с международни договори и включват сътрудничество с компетентните органи на други държави членки за трансгранична координация и разрешаване на спорове. При необходимост, Министерството може да поиска съдействие от Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър или Европейската комисия, за решаване на проблеми, свързани с вредни смущения.
Чл. 132
Националният номерационен план е разпределение на номерата, които се използват в електронните съобщителни мрежи. Той служи за идентификация, маршрутизация и таксуване от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, с изключение на междуличностни съобщителни услуги без номера.
Чл. 132а
Комисията отговаря за предоставянето и управлението на националните номерационни ресурси, осигурявайки адекватни ресурси за обществени електронни съобщителни услуги. Права за ползване на тези ресурси се предоставят чрез прозрачни и недискриминационни процедури. Комисията може да предоставя ресурси и на предприятия, различни от доставчици на електронни съобщения, при условие че са налични достатъчни ресурси и предприятията могат да управляват ресурсите. Възможно е прекратяване на ползването на ресурси при риск от тяхното изчерпване.
Чл. 133
Националният номерационен план се изготвя от комисията, като се съобразява с регулаторната политика и международните актове за номерационни ресурси. Той се обнародва в "Държавен вестник" и включва негеографски номера за електронни съобщителни услуги, спазвайки изискванията на Регламент (ЕС) 2022/612. Комисията може да разреши използването на тези номера и извън ЕС, а доставчиците трябва да спазват местните правила за защита на потребителите.
Чл. 133а
Чл. 133а от Закона за електронните съобщения определя, че правилата за ползване, разпределение и процедурите по предоставяне, резервиране и отнемане на номерационни ресурси ще бъдат установени с наредба от комисията. Тази наредба трябва да бъде приета след провеждане на обществено обсъждане и да бъде обнародвана в "Държавен вестник".
Чл. 133б
Чл. 133б от Закона за електронните съобщения позволява на Комисията да сключва споразумения за междуличностни съобщителни услуги с номера между съседни населени места в гранични райони с други държави - членки на ЕС. Споразуменията могат да включват общ номерационен план. Комисията е задължена да информира всички засегнати предприятия и крайни ползватели преди влизането в сила на споразумението.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за електронните съобщения определя правото на крайните ползватели на обществени електронни съобщителни услуги да пренасят своите номера при смяна на доставчика. Това право включва географски и негеографски номера. Комисията по регулиране на съобщенията изготвя функционални спецификации за преносимостта, които включват технически условия, задължения на доставчиците и процедури за осъществяване на преносимостта. Пренасянето на номера трябва да бъде извършено в кратък срок, като крайният ползвател запазва правото си на преносимост за един месец след прекратяване на договора.
Чл. 134а
Чл. 134а от Закона за електронните съобщения определя задълженията на доставчиците при пренасяне на номера. Приемащият доставчик трябва да сътрудничи с даряващия доставчик и да не забавя или злоупотребява с процеса. Договорите на крайните потребители с даряващия доставчик се прекратяват автоматично след завършване на преноса. Даряващият доставчик е длъжен да възстанови оставащия кредит на предплатените потребители, при условие че може да изиска такса, ако е уговорена в договора. При неуспех на преноса, даряващият доставчик активира отново номера и продължава да предоставя услуги до успешното завършване на преноса. Задълженията не важат при определени условия по чл. 134, ал. 6.
Чл. 134б
Чл. 134б от Закона за електронните съобщения задължава предприятията, които предоставят мрежи или съоръжения за достъп, да осигурят, че няма да се лишава от услуга, което би могло да забави преносимостта на телефонните номера. Тази разпоредба е нова и е въведена с изменение от ДВ, бр. 20 от 2021 г.
Чл. 135
Член 135 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 105 от 2011 година, и влязъл в сила на 29 декември 2011 година.
Чл. 136
Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, определят помежду си цени, свързани с преносимост на номерата. Цените включват еднократна цена за проверка на идентификацията на абонат или потребител и цени за взаимно свързване при промяна на предприятието, спазвайки принципа за разходоориентираност.
Чл. 136а
Чл. 136а от Закона за електронните съобщения забранява на предприятията, посочени в чл. 134, ал. 1, да налагат на крайните ползватели заплащането на цени за пренасяне на номер. Това означава, че потребителите не трябва да плащат такси за пренасяне на телефонен номер при смяна на оператор.
Чл. 137
Член 137 от Закона за електронните съобщения е бил изменен през 2009 година, но след това е отменен през 2011 година, с влизане в сила от 29 декември 2011 година.
Чл. 138
Член 138 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 105 от 2011 г., като изменението влиза в сила от 29 декември 2011 г. В настоящия момент в закона е добавена нова Раздел III, касаеща достъпа до номера и услуги.
Чл. 138а
Чл. 138а от Закона за електронните съобщения забранява на предприятията, които имат право да ползват номерационни ресурси, да дискриминират други доставчици на електронни съобщителни услуги. Това означава, че условията за ползване на номерационните ресурси трябва да са равнопоставени, за да се осигури достъп до услугите на всички доставчици.
Чл. 138б
Предприятията, предоставящи обществени междуличностни съобщителни услуги, са задължени да осигурят безплатен достъп до единния европейски номер за спешни повиквания 112 и до националните номера за спешни повиквания. Този достъп трябва да бъде предоставен и чрез обществени платени телефони.
Чл. 138в
Чл. 138в от Закона за електронните съобщения определя задълженията на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, да осигурят на всички крайни ползватели достъп до негеографски номера и услуги в рамките на Европейския съюз. При определени условия, като ограничения от крайния ползвател или случаи на измама, Комисията може да блокира достъпа до номера или услуги. Взаимодействието с регулаторни органи на други държави членки е предвидено при необходимост.
Чл. 138г
Чл. 138г от Закона за електронните съобщения забранява на предприятията, предоставящи услуги за гласови съобщения, да регистрират и активират повече от 10 телефонни номера на един краен ползвател, когато става въпрос за предплатени услуги за гласови съобщения.
Чл. 139
Чл. 139 от Закона за електронните съобщения определя, че размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения, зависи от административните разходи на комисията. Тези разходи включват международно координиране, хармонизация, анализ и контрол на пазара, както и изготвяне на подзаконови актове и издаване на административни актове. Административните такси включват годишна такса за контрол и еднократна такса за административни услуги.
Чл. 140
Чл. 140 от Закона за електронните съобщения регламентира таксите, свързани с предоставянето на индивидуални права за ползване на ограничен ресурс. Лицата заплащат еднократна такса за издаване на разрешение, която е включена в окончателната тръжна цена при търг. При изменения на разрешението или удължаване на срока на действие също се дължат еднократни такси. Освен това, предвидени са годишна такса и такса за временно ползване на ограничен ресурс.
Чл. 141
Административната годишна такса за контрол е до 1,2% от годишните брутни приходи от електронни съобщителни мрежи и услуги, без ДДС, след приспадане на трансферни плащания и разходи за авторски права. Таксата се заплаща от лицата, предоставящи обществени електронни съобщения, до 15 юли на следващата година, на база предоставената информация за приходите и разходите.
Чл. 142
Чл. 142 от Закона за електронните съобщения предвижда, че еднократната такса за административни услуги обхваща разходите за труд и материали. Освен това, еднократните такси за индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър включват разходите за честотно планиране и национална координация.
Чл. 143
Лицата, които осъществяват електронни съобщения и имат индивидуални права за ползване на ограничен ресурс, са задължени да заплащат годишни такси. Таксите се отнасят за номерационни ресурси, радиочестотен спектър или позиции на геостационарната орбита, които също използват радиочестотен спектър.
Чл. 143а
Чл. 143а от Закона за електронните съобщения регламентира начина на определяне на таксите за ползване на радиочестотен спектър и номерационни ресурси. Таксите се определят с оглед икономическото и технологичното състояние на пазара, като Комисията е отговорна за тяхното установяване. Важно е да се осигури ефикасно предоставяне и използване на радиочестотния спектър, като се вземат предвид разходите и условията, свързани с правата за ползване. Таксите за номерационни ресурси също се определят на база ограниченост и икономическа стойност на ресурсите.
Чл. 144
Член 144 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 105 от 2011 г., и влезе в сила на 29 декември 2011 г.
Чл. 145
Чл. 145 от Закона за електронните съобщения предвижда, че таксите по чл. 143 се плащат на четири равни вноски до края на съответното тримесечие. Предприятието има възможност да плати таксите до края на първото тримесечие на текущата година, получавайки отстъпка от 5% от дължимата сума.
Чл. 146
Чл. 146 от Закона за електронните съобщения предвижда, че лицата, които получават временно разрешение за ползване на радиочестотен спектър, трябва да заплатят две такси: еднократна такса за издаване на разрешение и такса за временно ползване на радиочестотен спектър. Втората такса е пропорционална на времето на разрешението.
Чл. 147
Чл. 147 от Закона за електронните съобщения определя, че размерът на таксите, сроковете и начинът на плащането им се установяват с тарифа, приета от Министерския съвет. Таксите трябва да отразяват целите на закона и да спазват принципите на обективност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност. Лицата с индивидуално право за ползване на един и същ ресурс заплащат еднакви годишни такси. Тарифата може да предвижда освобождаване от такси за предприятия с оборот под определен праг или с ограничен пазарен дял.
Чл. 148
Таксите, определени по тарифата, постъпват и се отчитат в бюджета на комисията, която е администратор на тези приходи. Изменението е в сила от 01.01.2020 г., съгласно ДВ, бр. 100 от 2019 г.
Чл. 149
Чл. 149 от Закона за електронните съобщения предвижда, че не се дължат такси за електронни съобщения от определени субекти. Това включва държавни органи, които осъществяват съобщения за свои нужди, дипломатически представителства, които действат на основа на реципрочност, и научни организации, които провеждат краткосрочни проекти или експерименти. Член 149, алинея 1 е отменен, а алинея 2 описва категориите освободени от такси.
Чл. 150
Чл. 150 от Закона за електронните съобщения описва правомощията на Комисията по отношение на анализ и оценка на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги. Комисията определя наличието на ефективна конкуренция, идентифицира предприятия със значително въздействие върху пазара и налага специфични задължения за постигане на целите на закона. Условията и редът за тези действия, както и критериите за определяне на предприятията, се определят с методика, изготвена в сътрудничество с Комисията за защита на конкуренцията и в съответствие с правото на ЕС. Методиката се приема след обществено обсъждане и се обнародва в „Държавен вестник“.
Чл. 151
Чл. 151 от Закона за електронните съобщения определя задълженията на Комисията по анализа и оценката на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги. Комисията периодично оценява наличието на ефективна конкуренция и при необходимост предоставя проект на решение на Комисията за защита на конкуренцията за становище. Проектът се публикува за обществено обсъждане за срок от минимум 30 дни. След изтичането на този срок, комисията разглежда получените становища и предложения, които също се публикуват, с изключение на търговските тайни. След приключване на процедурата, комисията съгласува окончателния проект на решение.
Чл. 152
Комисията определя съответните пазари в съответствие с правото на ЕС и националните условия, отчитайки насоките на Европейската комисия. Тя следва процедурите по чл. 36, 42 и 42а. Определянето на продуктовия и географския обхват на пазарите се извършва съгласно методиката по чл. 150, ал. 2, като се вземат предвид инфраструктурната конкуренция и резултатите от географското проучване. При определяне на нови пазари, различни от посочените в препоръките на Европейската комисия, Комисията прилага принципите на конкурентното право и проверява три критерия: наличие на бариери за навлизане, структура на пазара, която не позволява ефективна конкуренция, и недостатъчна ефективност на конкурентното право. Комисията може да пропусне анализа на пазар, ако поне един от критериите не е изпълнен.
Чл. 153
Член 153 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 20 от 2021 година.
Чл. 154
Комисията анализира ефективността на конкуренцията на пазара на електронни съобщения, като оценява дали предприятията предоставящи услуги имат значително влияние върху пазара. При анализа се вземат предвид тенденции, конкурентни ограничения и наложени задължения, които биха повлияли на развитието на пазара и вероятността за постигане на ефективна конкуренция.
Чл. 155
Чл. 155 от Закона за електронните съобщения регламентира условията за налагане и отмяна на специфични задължения на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги. Когато се установи ефективна конкуренция на съответния пазар, комисията не налага специфични задължения. Ако такива задължения вече са наложени, те могат да бъдат отменени. За предприятия, предоставящи условен достъп до цифрови радио- и телевизионни програми, задълженията могат да бъдат изменени или отменени при условие, че достъпът на крайните ползватели до задължителни предавания не се влошава и перспективите за конкуренция не се засягат. Засегнатите страни получават предизвестие за предстоящи изменения или отмяна на задълженията с достатъчен срок, предвид необходимостта от устойчив преход.
Чл. 156
Член 156 определя условията, при които Комисията може да идентифицира предприятия с значително въздействие върху пазара при липса на ефективна конкуренция. Тя може да наложи специфични задължения на тези предприятия, за да осигури избор за крайните потребители. Членът също така разглежда възможността за определяне на съвместно въздействие на предприятията и условията, при които може да се пренесе пазарното влияние от един пазар на друг. В допълнение, при определени обстоятелства Комисията може да поиска разрешение от Европейската комисия за налагане на специфични задължения за достъп или свързване.
Чл. 156а
Член 156а е нова разпоредба, въведена с изменение на Закона за електронните съобщения, публикувана в Държавен вестник, брой 105 от 2011 г., и е влязла в сила на 29 декември 2011 г. Впоследствие, този член е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 20 от 2021 г.
Чл. 157
Чл. 157 от Закона за електронните съобщения определя специфичните задължения, които комисията може да наложи, изменя или отменя. Тези задължения трябва да бъдат пропорционални, обосновани от целите на закона, наложени след съответните процедури и основани на анализа на проблемите в сектора, включително трансграничното търсене.
Чл. 157а
Чл. 157а от Закона за електронните съобщения определя задълженията на Комисията по отношение на анализ и оценка на съответните пазари в сектора на електронните съобщения. Комисията е задължена да извършва анализ на пазарите на всеки пет години, с възможност за удължаване с до една година при уведомление на Европейската комисия. При неприключен анализ в срок, Комисията може да поиска съдействие от Органа на европейските регулатори. Комисията следи развитието на пазарите и преценява необходимостта от преразглеждане на задълженията на предприятията при значителни промени в конкурентната динамика. Всички изменения на задълженията се извършват след спазване на установените процедури.
Чл. 157б
Член 157б от Закона за електронните съобщения регламентира съвместната работа на Комисията и националните регулаторни органи на държави - членки на ЕС при анализ на потенциални трансгранични пазари. Комисията може да отправи мотивирано искане до Органа на европейските регулатори за анализ на тези пазари. При наличие на трансгранични пазари, Комисията и регулаторните органи извършват съвместен анализ и вземат съгласувано решение относно специфични задължения, уведомявайки Европейската комисия за мерките, които ще предприемат. В случай на липса на трансгранични пазари, те също могат да уведомят Европейската комисия, ако пазарните условия в съответните държави са достатъчно еднородни.
Чл. 157в
Комисията, в сътрудничество с регулаторни органи от други държави членки на ЕС, може да поиска от Органа на европейските регулатори анализ на трансграничното търсене на електронни съобщения. Искането трябва да е мотивирано и да съдържа доказателства за сериозен проблем. Комисията ще следва насоките на Органа относно идентифицираното търсене и може да наложи специфични задължения.
Чл. 158
Операторите на електронни съобщителни услуги имат право и задължение да договарят взаимно свързване на своите мрежи, когато има искане от друг оператор. Това е необходимо за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги и осигуряване на оперативна съвместимост между услугите.
Чл. 159
Операторите на електронни съобщения имат право да договарят достъп и взаимно свързване, като сключват писмени договори. Те трябва да осигуряват достъп и взаимно свързване в съответствие с задълженията, наложени от комисията, ако такива съществуват. След подписването на договорите, операторите са задължени да изпратят копие от тях или от измененията им на комисията в срок от един месец.
Чл. 160
Чл. 160 от Закона за електронните съобщения определя задълженията на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, с цел постигане на ефикасност, устойчивост на конкуренцията и максимална полза за крайните потребители. Комисията може да налага задължения за достъп и взаимно свързване, оперативна съвместимост на услугите, както и достъп до цифрови радио- и телевизионни услуги. Задълженията могат да включват гарантиране на свързаност от край до край, особено в случаи на липса на оперативна съвместимост. Комисията публикува насоки за достъп и взаимно свързване, за да подпомогне малките и средни предприятия.
Чл. 160а
Чл. 160а от Закона за електронните съобщения предвижда, че комисията може да налага задължения за достъп до електрически инсталации и мрежови елементи при основателно искане. Тези задължения включват правила за достъп, прозрачност и разпределяне на разходите. Комисията може да разшири задълженията, ако съществуват сериозни бариери пред достъпа. Наложените задължения не важат за доставчици, които предлагат надеждни алтернативи или ако налагането на задължения би попречило на икономическата ефективност на нови мрежи. Комисията взема предвид насоките на европейските регулатори.
Чл. 160б
Чл. 160б от Закона за електронните съобщения предвижда, че Комисията може да налага задължения на операторите за съвместно ползване на физическа инфраструктура или за достъп чрез роуминг в ограничен район, когато това е необходимо за предоставяне на услуги, използващи радиочестотен спектър на местно ниво. Тези задължения се налагат само при условия, че няма налични надеждни алтернативни средства за достъп до крайните потребители. Комисията може да налага задължения, ако пазарното разгръщане на инфраструктура е възпрепятствано от икономически или физически бариери. В допълнение, при недостатъчност на достъпа до инфраструктура, могат да бъдат наложени задължения за съвместно ползване на активни елементи от електронната мрежа. Комисията взема предвид множество фактори, включително свързаността в ЕС, ефикасността на използването на радиочестотния спектър и състоянието на конкуренцията. При спорове, Комисията може да наложи задължения за споделено ползване на радиочестотен спектър.
Чл. 160в
Член 160в от Закона за електронните съобщения определя задълженията и условията, наложени на предприятията, които трябва да са обективни, прозрачни и пропорционални, без дискриминация. Комисията оценява резултатите от наложените мерки до 5 години след тяхното приемане и може да ги отмени или измени в зависимост от променените условия. Резултатите от оценката се оповестяват съгласно определени процедури. При определяне на крайната точка на мрежата, комисията взема предвид насоките на Европейските регулатори в областта на електронните съобщения.
Чл. 160г
Чл. 160г регламентира предоставянето на достъп до обществена електронна съобщителна мрежа чрез локални радиомрежи. Достъпът се осъществява при спазване на определени изисквания и не се прилагат задължения за взаимно свързване, когато предоставянето не е част от икономическа дейност. Предприятията могат да предоставят достъп само с предварително съгласие на крайния ползвател и не могат да ограничават достъпа до локални радиомрежи, осигурявани от трети страни. Крайните ползватели имат право да разрешават достъп до своите локални радиомрежи на други потребители. Компетентните органи не трябва да налагат неоснователни ограничения на обществен достъп до локални радиомрежи, особено в обществени пространства. Отговорността на лицата, предоставящи достъп, е ограничена съгласно Закона за електронната търговия.
Чл. 161
Член 161 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародването на изменения в Държавен вестник, брой 20 от 2021 година.
Чл. 162
Член 162 от Закона за електронните съобщения определя задълженията на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, относно конфиденциалността на информацията, получена по време на преговори за достъп или свързване. Те трябва да спазват изискванията за конфиденциалност и да използват информацията само за предвидените цели. Информацията не може да бъде предоставяна на трети страни, включително дъщерни дружества или партньори, освен на комисията, която упражнява правомощията си по закона.
Чл. 162а
Член 162а от Закона за електронните съобщения позволява на предприятията да използват независими посредници при преговори за достъп или взаимно свързване, когато условията на конкуренция изискват това. Тази разпоредба е въведена с новост в Държавен вестник, брой 20 от 2021 година.
Чл. 163
Комисията има право да се намесва по въпроси, свързани с достъпа и взаимното свързване, когато това е оправдано за постигане на целите, посочени в чл. 4. Намесата трябва да се извършва в съответствие с принципите по чл. 5 и изискванията на закона, включително процедурата, описана в чл. 37.
Чл. 164
Член 164 от Закона за електронните съобщения предвижда, че условията и редът за осъществяване на достъп и/или взаимно свързване се определят с наредба, приета от комисията, която трябва да бъде обнародвана в "Държавен вестник".
Чл. 165
Член 165 от Закона за електронните съобщения позволява на предприятия, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, но не предлагат услуги или не поддържат мрежи в България, да искат достъп или взаимно свързване по установения ред. Тази разпоредба е изменена и допълнена с изменения, публикувани в Държавен вестник.
Чл. 166
Чл. 166 от Закона за електронните съобщения определя правомощията на Комисията да налага специфични задължения на предприятията с голямо влияние на съответния пазар. Тези задължения целят осигуряване на ефикасен достъп, взаимно свързване и оперативна съвместимост на услугите, в полза на крайните потребители и за насърчаване на конкуренцията. Основните задължения включват прозрачност, равнопоставеност, разделно счетоводство, достъп до мрежови елементи, ценови ограничения и достъп до физическа инфраструктура. Комисията може да налага и допълнителни задължения в определени случаи, като доброволно разделяне от вертикално интегрирано предприятие или миграция от съществуваща инфраструктура. В изключителни случаи е възможно и функционално разделяне, след одобрение от Европейската комисия. При изпълнението на функциите си, Комисията трябва да спазва принципите на обективност, прозрачност, пропорционалност и равнопоставеност.
Чл. 167
Чл. 167 от Закона за електронните съобщения определя задълженията на предприятията за осигуряване на прозрачност в предоставянето на електронни съобщителни услуги. Предприятията трябва да публикуват информация като финансови отчети, цени и технически спецификации. Комисията има правомощия да определя съдържанието и начина на публикуване на информацията, като взема предвид защитата на търговската тайна. В случай на наложено задължение за равнопоставеност, комисията може да изиска типово предложение, описващо услуги и техните компоненти. Комисията също така одобрява минималното съдържание на типовото предложение след обществено обсъждане. Индивидуалните договори не могат да противоречат на типовото предложение, което може да бъде изменяно по инициатива на предприятието или комисията.
Чл. 168
Чл. 168 от Закона за електронните съобщения предвижда, че задължените предприятия трябва да осигуряват равнопоставеност при предоставянето на услуги. Те са длъжни да прилагат равностойни условия при равностойни обстоятелства и да предоставят услуги и информация на други предприятия, предоставящи еквивалентни електронни съобщителни услуги, при същите условия и качество, както за собствените си поделения и дъщерни дружества.
Чл. 169
Член 169 от Закона за електронните съобщения определя задълженията за осигуряване на разделно счетоводство при достъп и взаимно свързване. Комисията може да наложи задължение за прозрачност на цените на услугите на едро и вътрешни разплащания, особено при равнопоставеност. При наличие на риск от крос-субсидиране, тя може да изиска допълнителна информация от предприятията. Комисията определя формата и методологията на счетоводството след консултации с предприятията. Публикуването на информация е позволено, при условие че се спазват изискванията за защита на търговската тайна.
Чл. 169а
Чл. 169а от Закона за електронните съобщения определя задължението на предприятията да изпълняват обосновани искания за достъп до физическа инфраструктура, когато отказът или необоснованите условия биха попречили на конкуренцията и не са в интерес на потребителите. Комисията може да налага тези задължения независимо от принадлежността на активите към определен пазар, при условие че те са необходими и пропорционални за постигане на целите по чл. 4.
Чл. 170
Чл. 170 от Закона за електронните съобщения определя задълженията на комисията относно ценовата политика за достъп и взаимно свързване в сектора. Задължението за разходоориентираност включва определяне на цени въз основа на разходите с цел осигуряване на ефективна конкуренция и ползи за потребителите. Комисията трябва да вземе предвид наличието на конкуренция, инвестициите на предприятията в нови мрежи и да оцени възможността за не налагане на задължения при наличие на конкурентен натиск. При налагане на ценови ограничения се следят предвидимите цени на едро и се прилагат механизми за контрол на цените, които да насърчават внедряването на нови технологии и да осигуряват ползи за крайните потребители.
Чл. 171
Член 171 от Закона за електронните съобщения определя задълженията на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, относно разходоориентираността на цените. Предприятията трябва да доказват, че цените им са основани на разходите, включително разумна възвръщаемост на инвестициите. Комисията има правомощия да използва независими методи за отчитане на разходите и може да изисква обосновка на цените, включително тяхната промяна, когато е необходимо.
Чл. 172
Чл. 172 от Закона за електронните съобщения регламентира задълженията на предприятията, на които е наложено да разработват и прилагат система за определяне на разходите. Те трябва да осигурят публична достъпност на описанието на системата, включваща основните категории разходи и правилата за тяхното разпределение. Комисията е отговорна за възлагането на проверка на системата на регистриран одитор, но може и сама да извърши проверката, ако разполага с необходимия квалифициран персонал. Резултатите от проверките се публикуват ежегодно.
Чл. 172а
Чл. 172а от Закона за електронните съобщения регламентира правомощията на Комисията да налага задължения на вертикално интегрирани предприятия с значително влияние върху пазара. Когато установи, че предишните мерки за насърчаване на конкуренцията не са успешни и че съществуват трайни конкурентни проблеми, Комисията може да изиска отделяне на дейностите за предоставяне на услуги за достъп на едро в самостоятелно предприятие. Отделеното предприятие е задължено да предлага услуги на всички компании при равни условия. Налагането на задължението става след обществено обсъждане и с разрешение от Европейската комисия.
Чл. 172б
Чл. 172б от Закона за електронните съобщения определя процедурата, по която Комисията може да наложи задължение за функционално разделяне на предприятия, когато съществуващи мерки не са довели до ефективна конкуренция. Комисията трябва да предостави на Европейската комисия проект на мярка, която включва доказателства за неуспеха на предишните задължения, мотивирана оценка за липсата на конкуренция, анализ на въздействието на мярката и причините, обосноваващи необходимостта от нея. Проектът на решение трябва да съдържа описание на мярката, активите на отделеното предприятие, правила за управление, специфични задължения, изисквания за наблюдение на изпълнението и правила за прозрачност.
Чл. 172в
Член 172в определя процедурата, която Комисията следва при положително решение на Европейската комисия относно проект на решение по чл. 172б. В случай на такова решение, Комисията извършва координиран анализ и оценка на пазарите, които са повлияни от мрежата за достъп. На базата на този анализ и оценка, Комисията може да наложи, продължи, измени или отмени специфични задължения в съответствие с чл. 42.
Чл. 172г
Член 172г от Закона за електронните съобщения предвижда, че Комисията може да налага на предприятия със задължение за функционално разделяне определени задължения, свързани с регулирането на съответния пазар, в който те имат значително въздействие. Тези задължения са посочени в чл. 166, ал. 1 и 2, т. 1 - 6.
Чл. 172д
Чл. 172д регламентира задълженията на предприятията със значително въздействие на пазара, когато планират да прехвърлят активи от мрежата си за абонатен достъп на несвързано юридическо лице или да създадат ново юридическо лице за предоставяне на достъп. Те трябва да уведомят комисията три месеца предварително и да информират за окончателния резултат и всяка промяна в намеренията си. Предприятията могат да предлагат ангажименти за условията за достъп, които да важат за мрежата им след разделянето, с цел осигуряване на равнопоставен достъп на трети страни. Предложението за ангажимент трябва да включва съществени условия, а срокът за прилагане на ангажиментите може да надвишава определения в чл. 157а, ал. 1.
Чл. 172е
Чл. 172е от Закона за електронните съобщения определя процедурата, по която Комисията оценява въздействието от прехвърлянето на активи от мрежата за абонатен достъп. Комисията провежда анализ на свързаните пазари и взема предвид предложените ангажименти, като организира обществени консултации с трети страни. На базата на анализа, Комисията може да налага или изменя задължения на предприятието, а също така да следи за изпълнението на ангажиментите, на които е придадено обвързваща сила.
Чл. 172ж
Чл. 172ж от Закона за електронните съобщения регламентира условията, при които предприятия със значително въздействие на пазара могат да предлагат съвместни инвестиции в нови мрежи с много голям капацитет. Ангажиментите могат да включват съсобственост и споделяне на риска. Комисията оценява предложенията и проверява дали те отговарят на определени условия, включително валидност, конкурентоспособност, оповестяване и спазване на критерии. При одобрение, ангажиментите могат да получат обвързваща сила, а комисията следи за тяхното изпълнение и може да изисква отчети. В случай на спорове, комисията може да вземе решения.
Чл. 172з
Член 172з определя критериите, които комисията трябва да провери при оценяване на предложения за съвместна инвестиция. Основните критерии включват валидност на предложението за всички предприятия, прозрачност на информацията, условия за устойчиво участие на съинвеститорите, както и гарантиране на устойчиви инвестиции, отговарящи на бъдещите потребности. Комисията може да добави допълнителни критерии в зависимост от пазарната структура.
Чл. 172и
Чл. 172и от Закона за електронните съобщения регламентира условията, при които предприятията със значително въздействие на съответен пазар могат да предлагат ангажименти на комисията относно достъп и съвместни инвестиции в техните мрежи. Ангажиментите трябва да включват подробна информация за срокове и обхват, а комисията оценява тяхната справедливост и валидност за всички участници на пазара. Комисията провежда обществена консултация, след което информира предприятието за предварителните си заключения. Придаването на обвързваща сила на ангажиментите може да бъде частично или напълно, като срокът за съвместни инвестиции е минимум 7 години. Комисията следи за спазването на ангажиментите и може да удължи срока им след изтичането на първоначалния срок.
Чл. 172к
Чл. 172к от Закона за електронните съобщения определя условията, при които предприятие с влияние на пазара на едро не участва на пазара на електронни съобщителни услуги на дребно. Комисията оценява, дали предприятието и свързаните с него структури развиват дейности само на пазари на едро и не са обвързани с предприятия на дребно. При установяване на тези условия, комисията може да наложи ограничени задължения, свързани със справедливо ценообразуване. Комисията преразглежда наложените задължения при промяна на условията, а също така може да наложи нови задължения при установяване на нарушена конкуренция.
Чл. 172л
Чл. 172л от Закона за електронните съобщения определя задълженията на предприятията с значително въздействие при извеждане от експлоатация или замяна на инфраструктура. Те трябва да уведомят комисията предварително, да включат срокове и условия, и да осигурят алтернативни продукти с сравнимо качество. Комисията може да отмени задълженията, ако се осигурят подходящи условия за миграция и се спазят представените условия. Отмяната се извършва съгласно определени процедури, без да засяга наличието на регулирани продукти.
Чл. 172м
Чл. 172м от Закона за електронните съобщения предвижда, че Комисията трябва да отчита насоките на Европейския орган на регулаторите в областта на електронните съобщения при определянето на критериите за мрежи с много голям капацитет. Тези критерии включват широчината на честотната лента, стабилността, параметрите, свързани с грешките, закъснението и неговата промяна.
Чл. 173
Чл. 173 от Закона за електронните съобщения предвижда, че предприятия с значително въздействие върху пазара могат да бъдат задължени да предоставят достъп до мрежови елементи и прилежащи съоръжения при обосновано искане. Това задължение може да бъде наложено от комисията, особено в случаи, когато отказът за достъп или поставянето на необосновани условия могат да затруднят съществуването на устойчив конкурентен пазар на услуги на дребно или да навредят на крайните потребители.
Чл. 174
Чл. 174 от Закона за електронните съобщения регламентира правомощията на Комисията да налага задължения за предоставяне на достъп до мрежови елементи и услуги на трети лица. Комисията може да изисква достъп до абонатни линии, активни мрежови елементи, добросъвестно водене на преговори, запазване на достъп до съоръжения, предоставяне на услуги за препродажба, отворен достъп до технически интерфейси, съвместно разполагане на съоръжения, услуги за оперативна съвместимост, достъп до операционни системи и взаимно свързване на мрежи. При налагане на тези изисквания, Комисията може да поставя условия за справедливост, основателност и своевременност.
Чл. 175
Чл. 175 от Закона за електронните съобщения определя задълженията на Комисията за постигане на целите, свързани с предоставянето на услуги на едро и конкуренцията в сектора. Комисията трябва да вземе предвид множество фактори, включително техническата и икономическата жизнеспособност на мрежите, технологичния напредък, необходимостта от технологична неутралност и наличния капацитет. Освен това се оценяват инвестициите в инфраструктура и правата на интелектуална собственост. Важно е и дългосрочната защита на конкуренцията и предоставянето на общоевропейски услуги.
Чл. 175а
Член 175а от Закона за електронните съобщения позволява на Комисията да налага технически или експлоатационни условия на предприятия, предоставящи или ползващи достъп до електронни съобщения, за да се осигури нормалното функциониране на мрежата. Ако условията включват спазване на технически стандарти, те трябва да отговарят на изискванията на глава шестнадесета, раздел ІІ.
Чл. 176
Член 176 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 105 от 2011 година, и е в сила от 29 декември 2011 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са приложими.
Чл. 177
Член 177 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 105 от 2011 г., и влиза в сила на 29 декември 2011 г. Този член е част от Раздел IV, който се отнася до защитените услуги и условния достъп.
Чл. 178
Чл. 178 от Закона за електронните съобщения определя защитените услуги, които включват услуги на радиооператори, телевизионни оператори и услуги на информационното общество, предоставяни на основата на условен достъп срещу възнаграждение. Достъпът до тези услуги се осъществява чрез устройства за условен достъп, предоставени от доставчика. Извършването на търговска дейност с нерегламентирани устройства за достъп до защитени услуги се счита за нарушение.
Чл. 179
Член 179 от Закона за електронните съобщения урежда системите за условен достъп до цифрови радио- и телевизионни програми. Те осигуряват на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи, икономически ефективен достъп до управлението на защитени услуги. Предприятията, управляващи системи за условен достъп, трябва да предоставят на операторите технически средства за ограничаване на достъпа до техните услуги само за зрители или слушатели с права на ползване. Декодиращите устройства се управляват от тези предприятия, а предоставянето на техническите възможности трябва да е справедливо и равнопоставено. Освен това, предприятията водят разделно счетоводство за услугите, свързани с условния достъп.
Чл. 180
Чл. 180 от Закона за електронните съобщения определя условията за предоставяне на права за производство на продукти и системи за условен достъп. Тези права трябва да се предоставят при справедливи, обосновани и равноправни условия. Допуска се включването на общ интерфейс и специфични средства за свързване с други системи за достъп, при условие че се спазват условия за сигурност на информацията.
Чл. 181
Комисията има правомощия да налага задължения на предприятията в сектора на електронните съобщения да предоставят достъп до електронни програмни ръководства и интерфейси за приложни програми. Тези разпоредби са част от усилията за подобряване на достъпа до електронни услуги и приложения.
Чл. 181а
Чл. 181а от Закона за електронните съобщения регламентира провеждането на географско проучване за покритието на електронни съобщителни мрежи, осигуряващи широколентов достъп, което се актуализира на всеки три години. Комисията може да използва информация от Единната информационна точка и друга относима информация за проучването. То включва оценка на актуалното покритие на широколентовите мрежи и прогнози за покритие на мрежи с много голям капацитет. Събраната информация трябва да е подробна и да отговаря на изискванията за качество на услугата.
Чл. 181б
Министерството на транспорта и съобщенията може да определя райони, в които не съществуват предприятия или органи, които да развиват мрежи с много голям капацитет или да подобрят мрежата си, за да достигнат скорости за изтегляне от поне 100 Mbps. Информацията за тези райони е публична и се поддържа на информационния портал на Единната информационна точка.
Чл. 181в
Чл. 181в от Закона за електронните съобщения предвижда процедура за обявяване на намерения за разгръщане на мрежи с много голям капацитет от предприятия и държавни органи. Комисията или Министерството на транспорта и съобщенията могат да поканят заинтересованите страни да обявят своите намерения. В случай на отговор, органът може да изиска информация от други участници относно техните намерения за разширяване на мрежи, с цел достигане на скорости за изтегляне от поне 100 Mbps. Определят се и данните, които трябва да съдържат заявленията, за да се осигури необходимата подробност.
Чл. 181г
Действията, свързани с чл. 181в от Закона за електронните съобщения, трябва да се извършват в съответствие с принципите на ефикасност, обективност, прозрачност и равнопоставеност. Нито едно предприятие не може да бъде предварително изключено от тези действия.
Чл. 181д
Чл. 181д от Закона за електронните съобщения определя задълженията на Министерството на транспорта и съобщенията, комисията и други компетентни органи относно разпределянето на публични средства за електронни съобщителни мрежи. Те трябва да вземат предвид резултатите от географското проучване при разработването на националния план за широколентов достъп и определянето на задълженията за покритие. При предоставяне на резултатите на европейските регулатори, органите изискват спазване на търговската тайна и информират страните, предоставили информацията.
Чл. 181е
Чл. 181е от Закона за електронните съобщения предвижда, че Министерството на транспорта и съобщенията предоставя достъп до данни от географските проучвания, които не съдържат търговска тайна, в съответствие с Закона за достъп до обществена информация. Чрез Единната информационна точка, Министерството осигурява на крайните ползватели информация за наличността и свързаността в определен район, което им позволява да избират оператор или доставчик на услуги.
Чл. 181ж
Член 181ж от Закона за електронните съобщения определя, че при събиране на данни и извършване на географски проучвания и прогнози, комисията и Министерството на транспорта и съобщенията трябва да следват насоките на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения. Това е част от задълженията им по този раздел на закона.
Чл. 182
Чл. 182 от Закона за електронните съобщения определя универсалната услуга като набор от услуги, които трябва да бъдат предоставени на всички потребители в България на достъпна цена, независимо от местоположението им. Универсалната услуга включва услуги за гласови съобщения, широколентов достъп до интернет с определени минимални услуги, като електронна поща, търсачки, онлайн инструменти за обучение, интернет банкиране, социални медии и др. Комисията определя необходимите параметри за качеството на услугите и условията за предоставянето им, които се обнародват в „Държавен вестник“.
Чл. 183
Член 183 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 20 от 2021 година.
Чл. 183а
Член 183а от Закона за електронните съобщения е бил добавен с изменение в Държавен вестник, брой 105 от 2011 г. и е влязъл в сила на 29 декември 2011 г. Впоследствие, този член е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 20 от 2021 г.
Чл. 184
Член 184 от Закона за електронните съобщения е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 20 от 2021 година.
Чл. 185
Член 185 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 20 от 2021 година.
Чл. 186
Член 186 от Закона за електронните съобщения е бил изменен с ДВ, бр. 105 от 2011 г. и е влязъл в сила на 29.12.2011 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 20 от 2021 г.
Чл. 187
Чл. 187 от Закона за електронните съобщения предвижда задължения за предприятията, предоставящи услуги за гласови съобщения и интернет, да предприемат мерки за осигуряване на достъпност за хора с увреждания. Те трябва да предоставят специализирани крайни устройства и услуги, да осигурят договори и сметки в подходяща форма за потребителите с увреждания, както и възможности за самостоятелно наблюдение на разходите. Условията за предоставяне на универсалната услуга се определят с наредба, а Комисията може да наложи допълнителни стандарти за качество на услугата.
Чл. 188
Комисията може да наложи на предприятия, предоставящи услуги за гласови съобщения и интернет, задължения да осигурят универсални услуги на територията на страната. Това се прави с цел удовлетворяване на обосновани искания от потребители. Налагането на задълженията става след географско проучване и установяване на невъзможност за осигуряване на услугите при обичайни търговски условия.
Чл. 189
Комисията по електронни съобщения изготвя и публикува годишен доклад, който оценява степента на задоволеност на обществото от универсалната услуга. Този доклад е част от общия доклад на комисията, съгласно чл. 38.
Чл. 190
Член 190 от Закона за електронните съобщения е добавен с изменения в Държавен вестник, брой 105 от 2011 г., и е влязъл в сила на 29 декември 2011 г. Впоследствие, този член е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 20 от 2021 г.
Чл. 191
Член 191 от Закона за електронните съобщения определя задълженията на Комисията, свързани с предоставянето на универсална услуга. Комисията трябва да спазва принципите на обективност, прозрачност и равнопоставеност, като не може предварително да изключва предприятия от възможността да получат задължения за предоставяне на универсална услуга. При налагане на задълженията, Комисията отчита най-целесъобразния и ефикасен начин за предоставяне на услугата, което може да помогне за определяне на нетната себестойност на задължението.
Чл. 191а
Когато предприятие с задължения по чл. 188 планира да прехвърли значителна част или всички активи, свързани с мрежата за абонатен достъп, към друго юридическо лице с различен собственик, е задължено предварително и своевременно да уведоми комисията. Това уведомление е необходимо, за да се оцени въздействието на сделката върху предоставянето на услуги за широколентов достъп до интернет и услуги за гласови съобщения в определено местоположение.
Чл. 192
Комисията извършва оценка на необходимостта от налагане на задължения на всеки три години или при промяна на условията на пазара. Тази оценка включва преглед на вече наложените задължения.
Чл. 193
Член 193 от Закона за електронните съобщения посочва, че редът за налагане на задължения, свързани с предоставянето на универсалната услуга, се определя в наредбата по чл. 182, ал. 5. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 20 от 2021 г.
Чл. 194
Комисията е задължена да уведомява Европейската комисия относно наложените задължения и последващите изменения в тях, свързани с електронните съобщения. Тази разпоредба е допълнена през 2011 г. и изменена през 2021 г.
Чл. 194а
Чл. 194а от Закона за електронните съобщения предвижда, че Комисията има задължението да следи развитието и равнището на цените на дребно на услугите, свързани с електронните съобщения. Тя трябва да анализира ценовите пакети, като обръща специално внимание на тяхната връзка с потребителските цени и доходи в страната.
Чл. 195
Член 195 от Закона за електронните съобщения предвижда, че начинът за определяне на цените и ценовите пакети на универсалната услуга се определя в методика, която е разработена от комисия и приета от Министерския съвет. Проектът на тази методика трябва да бъде публикуван за обществено обсъждане, съгласно чл. 36.
Чл. 196
Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, определят цените и ценовите пакети на универсалната услуга, следвайки методиката по чл. 195. Цените и пакети трябва да бъдат предоставени за одобрение на комисията поне 60 дни преди влизането им в сила. Комисията разглежда предложенията в срок до 30 дни и може да изисква изменения. Одобрените цени и пакети трябва да бъдат публикувани на интернет страницата на предприятието и в търговските му обекти най-малко 14 дни преди влизането им в сила.
Чл. 197
Чл. 197 от Закона за електронните съобщения определя правомощията на Комисията да налага на предприятията, предоставящи услуги за гласови съобщения и интернет достъп, задължения за предлагане на специални тарифни планове на потребители с ниски доходи или специални социални нужди. Комисията може да изисква общи тарифи и ценови ограничения, а при необходимост да налага задължения само на определени предприятия, за да избегне прекомерна тежест. Предприятията трябва да осигурят право на потребителите за сключване на договори и да спазват принципите на прозрачност и равнопоставеност. Комисията има право да променя или отменя тези задължения.
Чл. 198
Чл. 198 от Закона за електронните съобщения предвижда задължения за предприятията, предоставящи услуги за гласови съобщения и интернет достъп, да осигурят на потребителите възможности за контрол на разходите. Те трябва да предоставят безплатни детайлизирани сметки, опции за ограничаване на изходящи повиквания, предплатен достъп до услуги, разсрочено плащане, предварителни уведомления за спиране на услуги при неплащане, информация за алтернативни по-ниски тарифи, средства за контрол на разходите и възможност за деактивиране на фактуриране от трети страни. Освен това, предприятията трябва да внедрят система за избягване на нежелани прекъсвания на услугите.
Чл. 199
Според Чл. 199 от Закона за електронните съобщения, потребителите не са задължени да плащат за услуги и съоръжения, предлагани от оператори, които не са необходими или присъщи за предоставянето на основната услуга. Това изменение е в сила от ДВ, бр. 20 от 2021 г.
Чл. 200
Предприятията, задължени да предоставят универсална услуга, могат да поискат компенсация на доказаните нетни разходи, ако предоставянето на услугата е несправедлива тежест за тях. Несправедливата тежест се определя въз основа на нетните разходи и нематериалните преимущества, при условие че предоставянето на услугата води до загуби или се предлага на цени под разумната норма на печалба.
Чл. 201
Комисията е отговорна за изготвянето и приемането на правила, които определят начина на изчисление на нетните разходи за предоставяне на универсална услуга. Предприятията, на които са наложени задължения за предоставяне на такава услуга, трябва да изчисляват тези разходи в съответствие с правилата, приети от Комисията.
Чл. 202
Чл. 202 от Закона за електронните съобщения регламентира създаването на Фонд за компенсиране на универсална услуга, който набира средства от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги. Фондът е юридическо лице със седалище в София и подлежи на контрол от Сметната палата. Освободен е от данъци и такси при операции, свързани с компенсирането на нетните разходи за универсална услуга, а средствата му се съхраняват в Българската народна банка. Преобразуването и ликвидацията на фонда се уреждат със закон.
Чл. 203
Фондът за електронни съобщения се управлява от управителен съвет, състоящ се от 7 членове, включително председател и заместник-председател. Председателят се определя от Комисията за регулиране на съобщенията, а заместник-председателят от министъра на транспорта и съобщенията. Останалите членове включват представители от Българската народна банка, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. При подаване на заявление по чл. 207, управителният съвет изготвя доклад с информация за нетните разходи от универсалната услуга, нематериалните преимущества, вноските на предприятията и изразходваните средства, който се публикува на интернет страницата на Комисията за регулиране на съобщенията.
Чл. 204
Член 204 определя, че решенията на управителния съвет на фонда се вземат с обикновено мнозинство и са публично достъпни. Управителният съвет е задължен да разработи и приеме правилник за дейността на фонда, а административното обслужване на фонда се осигурява от администрацията на комисията.
Чл. 205
Разходите от фонда за електронни съобщения могат да се използват единствено за покриване на нетни разходи, свързани с предоставянето на универсална услуга, съгласно разпоредбите на закона.
Чл. 205а
Чл. 205а от Закона за електронните съобщения предвижда, че компенсирането на нетните разходи трябва да бъде извършвано по обективен, прозрачен, пропорционален и недискриминационен начин. Важно е това да се случва без да се нарушават конкуренцията и потребителското търсене.
Чл. 206
Чл. 206 от Закона за електронните съобщения регламентира вноските, които предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, дължат във фонда. Предприятия с годишни брутни приходи под 100 000 лв. са освободени от заплащане. Размерът на вноските не може да надвишава 0,8% от брутните приходи, след приспадане на определени разходи. Вноските трябва да се заплатят в едногодишен срок от влизането в сила на решението по чл. 208, ал. 2, а при забавяне се начислява законна лихва. Вноските се считат за присъщи разходи и не се дължат от предприятия, които не предоставят електронни съобщителни мрежи и услуги в България.
Чл. 207
Чл. 207 от Закона за електронните съобщения определя процедурата за подаване на заявления за компенсиране на нетни разходи от предоставяне на универсална услуга. Предприятията трябва да подават заявления до 30 юни на текущата година. Комисията проверява представените изчисления и може да изисква допълнителна информация. Проверка на счетоводните сметки може да бъде възложена, като разходите за нея са за сметка на проверяваното предприятие. Резултатите от проверките са обществено достъпни, а комисията трябва да издаде становище в срок до 45 дни след приключване на проверката.
Чл. 207а
Член 207а от Закона за електронните съобщения задължава комисията да изисква от предприятията данни за брутните им приходи, ако становището по чл. 207, ал. 6 потвърди наличието на несправедлива тежест. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 29.12.2011 г.
Чл. 207б
Комисията е задължена да представи на управителния съвет становището по чл. 207, ал. 6, заедно с материалите и данните за брутните приходи на предприятията, посочени в чл. 206, ал. 1. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 29.12.2011 г.
Чл. 208
Чл. 208 регламентира процедурата за определяне и изплащане на компенсации на заявители, свързани с универсалната услуга в електронните съобщения. Управителният съвет трябва да се произнесе в 7-дневен срок относно общия размер на компенсацията и конкретните суми за всеки заявител. Компенсациите се изплащат в срок до 13 месеца от решението, на равни тримесечни вноски. Ако общият размер на дължимата компенсация надвишава средствата във фонда, изплащането става пропорционално, а неизплатената част се дължи през следващата година.
Чл. 209
Член 209 от Закона за електронните съобщения е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 105 от 2011 г., и влезе в сила на 29 декември 2011 г.
Чл. 210
Член 210 от Закона за електронните съобщения е бил изменен през 2009 г., но по-късно е отменен през 2011 г. и изменението му е влязло в сила на 29 декември 2011 г. Тази информация показва, че разпоредбата е била актуализирана, но след това е престанала да бъде валидна.
Чл. 211
Член 211 от Закона за електронните съобщения е бил изменен през 2009 г. и впоследствие отменен през 2011 г., като последното изменение е влязло в сила на 29 декември 2011 г.
Чл. 212
Член 212 от Закона за електронните съобщения е бил изменен с ДВ, бр. 17 от 2009 г. и след това е отменен с ДВ, бр. 105 от 2011 г., като отменянето е в сила от 29 декември 2011 г.
Чл. 213
Член 213 от Закона за електронните съобщения е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 17 от 2009 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 214
Член 214 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 17 от 2009 година. Това означава, че разпоредбите, включени в този член, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.
Чл. 215
Глава тринадесета от Закона за електронните съобщения се отнася до цените, свързани с предоставянето на електронни съобщителни услуги. Член 215 е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 17 от 2009 година.
Чл. 216
Чл. 216 от Закона за електронните съобщения определя правилата за ценообразуване на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги. Те трябва да определят цените си в съответствие с търсенето и предлагането, като осигуряват равнопоставеност на потребителите. Предприятията могат да предлагат ценови пакети и отстъпки, при условие че условията са публично известни. Цените на дребно трябва да се представят на комисията три дни преди влизането им в сила и да бъдат публикувани на интернет страниците на предприятията.
Чл. 217
Комисията има правомощия да регулира цените на електронни съобщителни услуги, когато предприятия със значително въздействие на пазара са задължени да спазват ценови ограничения. Предприятията трябва да представят предложения за цени и документи относно ценообразуването на комисията. Ако цените не отговарят на законовите изисквания, комисията ги връща за преработване. При неуспех да се спазят изискванията, комисията може да наложи ценови ограничения чрез предварително определен ценови праг или сравнителен анализ с цените в други държави от ЕС.
Чл. 218
Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, са задължени да представят подробна информация за разходите по услугите си на Комисията. Тази информация трябва да бъде подадена ежегодно в срок до 4 месеца след края на финансовата година, ако на предприятието е наложено специфично задължение за разходоориентираност и система за определяне на разходите.
Чл. 219
Чл. 219 от Закона за електронните съобщения определя изискванията за представяне на цените на регулираните електронни съобщителни услуги от предприятията. Те трябва да представят цените на услугите един месец преди публикуването им и цените на временни промоционални пакети две седмици преди. Комисията може да върне цените за преработка, ако не отговарят на специфични задължения. Също така, комисията може да изисква доказателства за разходоориентираност на цените на всеки 6 месеца. При неизпълнение на изискванията, комисията може да наложи ценови ограничения до 6 месеца. Цените трябва да отговарят на определени условия, включително да не нарушават конкуренцията и да не са под разходите за предоставяне на услугите.
Чл. 220
Чл. 220 от Закона за електронните съобщения предоставя на Комисията правомощия да налага ценови ограничения и изисквания за разходоориентираност на цените за достъп и взаимно свързване на предприятия с значително влияние на пазара. Комисията може да използва различни методи за налагане на тези ограничения, включително ограничаване на нарастването на цените, сравнителен анализ с цени на услуги в други държави от ЕС, планирано намаляване на цените и определяне на цени на едро на базата на цените на свързани услуги на дребно.
Чл. 220а
Чл. 220а от Закона за електронните съобщения определя правомощията на Комисията за контрол на цените за терминиране на гласови повиквания. Комисията може да изисква от доставчиците на услуги да променят цените, ако те не отговарят на европейските регламенти. Тя ежегодно информира Европейската комисия и извършва анализ на пазарите, за да прецени нуждата от регулаторни задължения. При наложени задължения за разходоориентирани цени, Комисията спазва принципи, свързани с възстановяването на разходите и избягването на ненужни разходи.
Чл. 221
Чл. 221 от Закона за електронните съобщения регламентира правомощията на Комисията да регулира цените на дребно на електронни съобщителни услуги, предоставяни от предприятия с значително въздействие. Комисията може да наложи задължения за ограничаване на цените, контрол на тарифи и определяне на цени, ориентирани към разходите. Задълженията трябва да бъдат пропорционални и обосновани, като предприятията не могат да налагат необосновано високи цени или да препятстват конкуренцията. Прилагането на задълженията изисква системи за отчитане на разходите, които се проверяват от одитор.
Чл. 222
Чл. 222 от Закона за електронните съобщения регламентира задълженията на предприятията в областта на определянето на разходите. Комисията може да изисква от предприятията да разработят система за определяне на разходите, за да постигнат целите по чл. 4 и да спазват принципите по чл. 5. Предприятията трябва да представят проект на системата в срок от 6 месеца, след което комисията може да изисква изменения и одобрява системата в срок от три месеца. Предприятията осигуряват публична достъпност на информацията за разходите и публикуват годишен доклад за изпълнението на задължението за разходоориентираност. Комисията може да възлага проверки на системата за определяне на разходите, а резултатите от проверките се публикуват ежегодно.
Чл. 223
Член 223 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 105 от 2011 година, и влязъл в сила на 29 декември 2011 година.
Чл. 224
Цените на електронните съобщителни услуги, предоставяни от предприятия, задължени да осигурят универсална услуга, се определят в съответствие с методиката, посочена в чл. 195, ал. 1.
Чл. 224а
Член 224а от Закона за електронните съобщения, въведен с ДВ, бр. 105 от 2011 г. и отменен с ДВ, бр. 20 от 2021 г., се отнася до защитата на интересите на крайните потребители. Глава четиринадесета, която е посветена на тази защита, включва нова структура, свързана с изискванията за предоставяне на информация в договорите.
Чл. 225
Чл. 225 от Закона за електронните съобщения постановява, че предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, трябва да спазват принципите на прозрачност и равнопоставеност. Те не могат да предоставят предимства на определени крайни ползватели и не могат да прилагат различни условия на достъп до услугите въз основа на националност или местоположение, освен при наличие на обективни основания. Също така, предоставянето на услуги трябва да е в съответствие с Хартата на основните права на ЕС и правото на ЕС.
Чл. 226
Чл. 226 от Закона за електронните съобщения изисква от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, да предоставят на потребителите преди сключването на договор ясна и изчерпателна информация относно услугите, които предлагат. Това включва данни за името и адреса на предприятието, описание на услугите, условия за заплащане, информация за потребители с увреждания, процедури за обработка на жалби, права на потребителите и условия за прекратяване на договора. Информацията трябва да бъде предоставена на траен носител и в достъпен формат за потребители с увреждания.
Чл. 226а
Чл. 226а регламентира правото на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, да извършват автоматизирана обработка на данни с цел предварителна оценка на риска при искания за сключване на договор от крайни ползватели. Те могат да използват данни, предоставени от ползвателя, информация за крайни устройства и данни от предишни договори. Предприятията са задължени да уведомят ползвателя за автоматизираната обработка и да информират за правото му на човешка намеса и възможността да оспори решението.
Чл. 227
Чл. 227 от Закона за електронните съобщения регламентира, че информацията по чл. 226, ал. 1 не може да бъде променяна, освен ако страните не се споразумеят писмено преди сключването на договора. Тази информация е неразделна част от договорите между предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги и потребителите. Предприятията са задължени да публикуват ценова листа с информация за цените и условията на предлаганите услуги. Условията трябва да бъдат ясни и достъпни за абонатите. Комисията има право да дава задължителни указания на предприятията относно спазването на тези условия.
Чл. 228
Според чл. 228 от Закона за електронните съобщения, договорите с потребителите влизат в сила в 7-дневен срок след сключването им, освен ако потребителят не изрази желание за незабавно влизане в сила. Липсата на такова желание не може да бъде основание за отказ на предприятието да сключи договора, освен в случаи, когато се предоставят крайни устройства. Потребителят има право да прекрати договора едностранно в рамките на 7-дневния срок без да дължи неустойки.
Чл. 228а
Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, трябва да изготвят кратко и лесно четимо резюме на договора с потребителя, съгласно Регламент (ЕС) 2019/2243. Това резюме трябва да се предостави безплатно на потребителите преди сключването на договора. При технически затруднения, резюмето може да бъде предоставено в срок от 7 дни след сключването на договора. То е неразделна част от договора и не може да бъде променяно без писмено съгласие на страните.
Чл. 229
Чл. 229 от Закона за електронните съобщения определя условията за сключване на договори между предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, и потребителите. Договорите имат максимален срок от две години, но потребителите могат да изберат и срок до една година. Условията за прекратяване на договорите не пречат на потребителите да сменят доставчика. Има изключения за договори за изплащане на вноски за изграждане на физическа връзка, които не включват крайни устройства. Правилата важат и за микропредприятия, малки предприятия и юридически лица с нестопанска цел, освен ако те не се откажат от правата си.
Чл. 229а
Срочният договор за електронни съобщителни услуги може да бъде продължен само с писмено съгласие на ползвателя. При липса на такова съгласие, договорът става безсрочен. Ползвателят може да прекрати договора с едномесечно предизвестие без неустойки, освен дължимите суми за услугата. Предприятията трябва да информират ползвателите за изтичането на договора и да предлагат най-добрите тарифи поне веднъж годишно. При законово основание за прекратяване на договора, ползвателят дължи само компенсация за субсидирано устройство.
Чл. 229б
Съгласно новия член 229б от Закона за електронните съобщения, правата, посочени в член 229а, ал. 3, член 230, ал. 2 и 3, и член 230г, ал. 3, се прилагат само за крайни ползватели, които са потребители, микропредприятия, малки предприятия или юридически лица с нестопанска цел. Това означава, че само тези категории получатели могат да се възползват от специфичните права при услуги за пренос, свързани с технологията машина-машина.
Чл. 230
Законът за електронните съобщения предвижда, че общите условия на договорите с крайни ползватели трябва да бъдат публикувани на интернет страниците на доставчиците и на видно място в техните търговски обекти поне един месец преди влизането им в сила. Крайният ползвател има право да прекрати договора без допълнителни разходи, ако доставчикът предложи промени в условията, освен ако тези промени не са в интерес на ползвателя или са наложени от закона. Уведомлението за промените трябва да бъде направено поне един месец предварително. Потребителят може също да прекрати договора при значително несъответствие между действителните и договорените показатели на услугата. При прекратяване на договора, ползвателят има право да върне оборудването за цифрова телевизия чрез лесна и безплатна процедура.
Чл. 230а
Чл. 230а от Закона за електронните съобщения предвижда, че изменения или допълнения на общите условия могат да се извършват по инициатива на предприятието или на комисията. При инициатива от страна на предприятието, измененията се правят по реда на чл. 230. Комисията може да инициира изменения с цел защита на интересите на крайните ползватели, като в този случай предоставя задължителни указания на предприятието.
Чл. 230б
Доставчиците на интернет услуги трябва да осигурят възможност за смяна на доставчика на услуги за достъп до интернет, като информират крайните потребители за процеса. Приемащият доставчик активира услугата в кратък срок, а даряващият продължава да предоставя услуги до активиране на новия доставчик. Процесът на смяна не трябва да надвишава един работен ден. Доставчиците трябва да работят в сътрудничество и да не забавят смяната. При автоматично прекратяване на договора, даряващите доставчици трябва да възстановят оставащия кредит на потребителите при поискване, с възможна такса, която е пропорционална на разходите.
Чл. 230в
Комисията по електронни съобщения е задължена да приеме правила за смяна на доставчика, които да гарантират непрекъснатост на услугата и защита на крайните ползватели. Крайните потребители не могат да бъдат прехвърляни към друг доставчик без тяхно съгласие. В правилата се предвижда механизъм за компенсиране на потребителите при неспазване на задълженията от страна на доставчиците, включително при забавяния и злоупотреби.
Чл. 230г.
Чл. 230г. от Закона за електронните съобщения урежда правата на потребителите при предлагане на пакети от услуги, които включват интернет достъп или обществени междуличностни съобщителни услуги. Потребителите имат право да прекратят договора за всички елементи от пакета, ако някои от тях не съответстват на договора. При запазване на крайно устройство, дължимата компенсация не може да надвишава определени лимити. Условията за използване на устройството в други мрежи се премахват безплатно след заплащането на компенсацията. Допълнителни услуги не удължават първоначалния срок на договора, освен ако потребителят не се съгласи. Разпоредбите важат и за малки предприятия и юридически лица с нестопанска цел, освен ако не се откажат изрично от тях.
Чл. 231
Чл. 231 от Закона за електронните съобщения регулира доставката на телевизионни програми от предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги. При доставка на програми се изисква списък с наименованията на включените програми. Предприятията трябва да поддържат регистър на жалби, сигнали и предложения от потребители, както и актуална база данни за абонатите, при спазване на защитата на личните данни. Потребителите имат право да прекратят договора без обезщетение при отпадане на програма от списъка, с едномесечно предизвестие, в срок от два месеца след уведомяване. Изключение прави случаят, когато разпространението на програмата е преустановено в страната. Всички уговорки, противоречащи на тези разпоредби, са нищожни.
Чл. 231а
Чл. 231а от Закона за електронните съобщения задължава предприятията, предоставящи обществени междуличностни съобщителни услуги или услуги за достъп до интернет, да публикуват актуална информация на своите интернет страници и на видно място в търговските си обекти. Информацията трябва да включва общите условия на договора, данни за връзка с предприятието, описание на предлаганите услуги, тарифи, стандартни договорни условия, информация за достъп до спешни служби и механизми за решаване на спорове. Информацията трябва да бъде ясна, изчерпателна и достъпна за потребители с увреждания. Комисията може да определи допълнителни изисквания за формата на публикуване.
Чл. 231б
Чл. 231б от Закона за електронните съобщения предвижда Комисията да осигурява безплатен достъп до независимо средство за сравнение на услуги за достъп до интернет и обществени междуличностни съобщителни услуги. Средството трябва да предоставя информация за цените, тарифите и качеството на услугите, като е функционално независимо и ясно посочва собствениците си. То трябва да предоставя точна и актуална информация, да включва широк спектър от предложения и да предлага възможност за сравнение на услугите. Комисията може да сертифицира средства за сравнение, които отговарят на определени изисквания.
Чл. 231в
Член 231в от Закона за електронните съобщения е бил новоприет с ДВ, бр. 105 от 2011 г. и е влязъл в сила на 29.12.2011 г. Впоследствие, той е отменен с ДВ, бр. 20 от 2021 г.
Чл. 231г.
Комисията може да задължи предприятията, предоставящи обществени междуличностни съобщителни услуги и услуги за достъп до интернет, да разпространяват безплатно информация от обществен интерес. Информацията включва начини на използване на услугите за незаконни дейности и средства за защита на личната сигурност и данни. Предприятията трябва да предоставят информацията чрез обичайно използваните средства за комуникация.
Чл. 232
Член 232 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 20 от 2021 година.
Чл. 233
Член 233 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 20 от 2021 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 234
Комисията по електронни съобщения има право да разработва типови общи условия за договорите между предприятията и крайните ползватели, които след това публикува на своята интернет страница. Предприятията могат да адаптират своите общи условия, за да съответстват на типовите общи условия, предоставени от Комисията.
Чл. 235
Член 235 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 105 от 2011 г., и влиза в сила от 29 декември 2011 г.
Чл. 235а
Чл. 235а от Закона за електронните съобщения определя задълженията на предприятията, предоставящи услуги за достъп до интернет и обществени междуличностни съобщителни услуги, да публикуват информация за качеството на услугите си. Комисията може да изисква от тях да предоставят актуална и леснодостъпна информация, особено относно мерките за равнопоставеност на потребителите с увреждания. Освен това, доставчиците на услуги трябва да информират потребителите за влиянието на външни фактори върху качеството на услугите. Задълженията се налагат след консултации с заинтересованите страни и информацията трябва да бъде предоставена на комисията преди публикуване.
Чл. 236
Чл. 236 от Закона за електронните съобщения определя, че Комисията трябва да определи параметрите за качеството на услугите, отчитайки насоките на Европейския регулаторен орган. Параметрите включват време за свързване, повреди на линия, време за отстраняване на повреди, качество на гласовата връзка, закъснение и загуба на пакети, в зависимост от типа на доставчика на услуги.
Чл. 236а
Член 236а от Закона за електронните съобщения е бил новоразработен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 105 от 2011 г., и е влязъл в сила на 29 декември 2011 г. Впоследствие, този член е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 20 от 2021 г.
Чл. 237
Член 237 от Закона за електронните съобщения задължава предприятията да предприемат мерки за осигуряване на услуги за гласови съобщения и интернет достъп в случаи на значителни повреди на мрежата или непреодолима сила. Също така, предприятията, предоставящи услуги за гласови съобщения, трябва да осигурят непрекъснат достъп до спешни повиквания и предаване на предупреждения за населението.
Чл. 237а
Чл. 237а от Закона за електронните съобщения регламентира задълженията на предприятията, предоставящи обществени междуличностни съобщителни услуги и услуги за достъп до интернет, да осигуряват безплатно на крайните ползватели определени допълнителни възможности, при наличие на техническа възможност. Начинът на ползване на тези възможности се определя в договорите с крайните ползватели. Комисията може да вземе решение да не наложи задължения или да отмени наложените задължения, ако установи, че потребителите имат достъп до необходимите възможности.
Чл. 237б
Комисията е задължена да определи изисквания за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, с цел осигуряване на равен достъп за потребители с увреждания. Това включва достъп до електронни услуги и информация, възможност за избор на услуги, и достъп до спешни служби за граждани с увреждания от други държави членки на ЕС.
Чл. 237в
Лицата, получили права за ползване на номера в номерационния обхват за хармонизирани услуги със социална значимост, са задължени да предприемат мерки за популяризиране на услугите, предоставяни с номера 116000 и 116111, както и на другите хармонизирани услуги. Те трябва да осигурят безплатен достъп на крайните ползватели до тези услуги.
Чл. 238
Член 238 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 20 от 2021 година.
Чл. 239
Член 239 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 20 от 2021 година.
Чл. 240
Член 240 от Закона за електронните съобщения е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 20 от 2021 година.
Чл. 241
Член 241 от Закона за електронните съобщения е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 20 от 2021 година.
Чл. 242
Комисията изготвя годишен анализ на жалбите, свързани с електронните съобщения, в който се установяват причините за тяхното предизвикване. Резултатите от анализа се включват в годишния доклад на комисията.
Чл. 242а
Чл. 242а от Закона за електронните съобщения урежда достъпа на крайните ползватели до службите за спешно реагиране чрез единния европейски номер 112. Всички спешни повиквания трябва да бъдат обработвани адекватно, в съответствие с националната организация на спешната помощ. Предприятията и държавните органи са задължени да информират потребителите за съществуването на номера 112 и неговите характеристики, включително за достъпност за хора с увреждания. При спешно повикване, операторите трябва незабавно да предоставят информация за местоположението на викащия на съответния център за спешни повиквания, а услугата е безплатна за крайния ползвател.
Чл. 242б
Доставчиците на мобилни междуличностни съобщителни услуги са задължени да предават съобщения за предупреждение на населението за бедствия или извънредни ситуации на крайни ползватели чрез системата BG-ALERT. Министърът на вътрешните работи, в сътрудничество с министъра на транспорта и съобщенията, ще определи с наредба реда за изграждане и поддържане на тази система.
Чл. 242в
Чл. 242в от Закона за електронните съобщения предвижда, че изискванията по тази глава не се прилагат за микропредприятията, които предоставят междуличностни съобщителни услуги без номера, освен ако предлагат и други електронни съобщителни услуги. Тези предприятия са задължени да информират крайните ползватели за изключението преди сключването на индивидуалния договор.
Чл. 243
Чл. 243 от Закона за електронните съобщения определя задълженията на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, относно управлението на риска за сигурността на мрежите и услугите. Те трябва да предприемат подходящи технически и организационни мерки, включително криптиране, за предотвратяване на инциденти, свързани със сигурността. Комисията е отговорна за приемането на правила за минималните изисквания за сигурност, като се съобразява с европейските и международни стандарти и следва да проведе обществено обсъждане преди обнародването им.
Чл. 243а
Член 243а от Закона за електронните съобщения, който е нов, е бил публикуван в Държавен вестник, брой 105 от 2011 г. и е влязъл в сила на 29 декември 2011 г. По-късно, с Държавен вестник, брой 20 от 2021 г., този член е отменен.
Чл. 243б
Чл. 243б от Закона за електронните съобщения регламентира задълженията на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да уведомяват комисията незабавно за инциденти, свързани със сигурността, оказващи значително въздействие върху функционирането на мрежите или услугите. Комисията може да информира обществеността и компетентните органи в други държави членки на ЕС, както и да предоставя годишен доклад на Европейската комисия. Определянето на значителността на инцидента се основава на критерии като брой засегнати потребители, продължителност, географски обхват и влияние върху стопанството.
Чл. 243в
Чл. 243в от Закона за електронните съобщения предвижда, че Комисията може да изисква от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да предоставят информация за оценка на сигурността на техните мрежи и услуги, както и да подложат сигурността на одит от квалифициран независим орган. Резултатите от одита трябва да бъдат предоставени на Комисията в срок от 7 дни. Разходите за одита са за сметка на предприятието. Комисията може също да дава задължителни указания на предприятията относно мерки за преодоляване на инциденти и за предотвратяване на заплахи, включително срокове за изпълнение.
Чл. 244
Чл. 244 от Закона за електронните съобщения задължава предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да информират ползвателите за конкретни и значителни заплахи за сигурността на мрежите или услугите. Информацията включва възможни защитни мерки, които потребителите могат да предприемат. Предприятията също така могат да уведомят за самата заплаха. Информацията се предоставя безплатно, а предприятията са длъжни да предприемат незабавни мерки за отстраняване на заплахите и възстановяване на нормалното ниво на сигурност.
Чл. 244а
Член 244а от Закона за електронните съобщения предвижда правомощия на Комисията да изисква от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, информация за инциденти и рискове, свързани със сигурността на мрежите. Комисията може също така да се консултира и сътрудничи с различни държавни органи, включително Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност", за справяне с инцидентите в киберсигурността.
Чл. 245
Чл. 245 от Закона за електронните съобщения налага задължения на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, да не разкриват и разпространяват съобщения, трафични данни, данни за местоположението и данни за идентификация на крайния ползвател, които са им станали известни при предоставяне на услугите. Това задължение важи и за служителите на тези предприятия, които имат достъп до съобщенията и данните.
Чл. 246
Чл. 246 от Закона за електронните съобщения установява забрана за слушане, записване, съхраняване или прихващане на съобщения от трети лица без съгласието на изпращача и получателя. Изключенията от забраната важат за предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги, когато съхраняването е необходимо по технически причини или за проверка на услугата. В тези случаи, съобщенията трябва да бъдат заличавани незабавно след отпадане на основанието за съхранение.
Чл. 247
Чл. 247 от Закона за електронните съобщения посочва условията, при които е допустимо записването на съобщения и свързаните с тях трафични данни. Записването е разрешено, когато е необходимо за доказване на сключването на търговски сделки и когато изпращачът и получателят са уведомени за записването, целите и срока за съхраняване, както и за правото да откажат. Съхранението на записаните данни не може да надвишава срока, в който те могат да бъдат използвани за посочената цел.
Чл. 248
Чл. 248 от Закона за електронните съобщения определя условията, при които предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, могат да обработват данни на крайните ползватели. Данните, които могат да бъдат обработвани, включват трафични данни, данни за изготвяне на документи и данни за местоположението на потребителите. Трафичните данни включват информация за номера на ползвателите, начало и край на повиквания, вид на услугата и местоположение при мобилни услуги. Данните за изготвяне на документи включват лични данни на крайните ползватели, информация за ползваните услуги и плащания. Данните за местоположението се отнасят до географското местоположение на крайното устройство.
Чл. 249
Чл. 249 от Закона за електронните съобщения регламентира условията, при които предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, могат да събират и обработват лични данни на крайните ползватели. Те не могат да изискват повече данни от необходимите за предоставяне на услугите, освен ако законът не предвижда друго. Условия за предоставяне на услуги не могат да зависят от съгласието на ползвателя за използване на данните за други цели. При предоставяне на крайно устройство, предприятията могат да искат информация за неплатени задължения на ползвателя, ако са изпълнени определени условия, като размер на задължението и продължителност на забавата. Личните данни трябва да се обработват законосъобразно, а условията за идентификация на ползвателя включват изискване за представяне на личен документ и проверка на данните.
Чл. 250
Законът задължава предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, да изтриват или деперсонифицират трафичните данни след приключване на повикванията, освен ако не са необходими за нови повиквания или в предвидени случаи. Те трябва да информират крайните ползватели за обработваните данни и продължителността на съхранението им. Трафичните данни могат да се използват за таксуване и разплащания до извършване на плащането, както и за проучвания на пазара, при условие че е получено съгласие от потребителите. Потребителите имат право да оттеглят съгласието си по всяко време.
Чл. 250а
Чл. 250а от Закона за електронните съобщения регламентира задълженията на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, относно съхранението на данни. Те са длъжни да съхраняват определени данни за срок от 12 месеца, включително информация за източника и направлението на връзките, дата, час, продължителност, тип на връзката и идентификатор на крайното устройство. Съхранените данни могат да се използват за разследване на тежки престъпления, но не и за данни, разкриващи съдържанието на съобщенията. След изтичането на срока, данните трябва да бъдат унищожени. В случай на искане от органите, данните могат да бъдат запазени за допълнителен срок до 6 месеца. Обработката и съхранението на данните трябва да съответстват на Закона за защита на личните данни.
Чл. 250б
Чл. 250б от Закона за електронните съобщения определя правото на ръководителите на определени държавни органи да искат справки за данни, свързани с електронни съобщения. Правото е предоставено на ръководителите на специализирани и териториални дирекции на ДАНС, Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", службите на Министерството на отбраната и Националната разузнавателна служба. Искането за достъп до данните трябва да бъде мотивирано и да съдържа информация за правното основание, целта, регистрационния номер на преписката, необходимите данни, времевия период и длъжностното лице, на което ще се предоставят данните. Органите водят специален регистър на исканията, който не е публичен.
Чл. 250в
Чл. 250в регламентира достъпа до данни, свързани с електронни съобщения, който се осъществява след разрешение от председателя на районния съд или упълномощен съдия. Разпореждането за достъп включва данните, периода на справката, длъжностното лице, получаващо данните, и информация за съдията. Всяко разрешение или отказ се регистрира в специален, непубличен регистър. За наказателни производства данните се предоставят на съда и органите на досъдебното производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Специално разрешение е необходимо, когато данните касаят председател на районен съд или негови близки.
Чл. 250г
Чл. 250г от Закона за електронните съобщения задължава предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, да осигурят 24/7 възможност за постъпване на разпореждания. Ръководителите на тези предприятия трябва да изпратят на Комисията за регулиране на съобщенията списък с актуални данни за контакт и информация за оправомощените лица. При промяна на данните, те трябва да уведомят Комисията в срок от 24 часа.
Чл. 250д
Чл. 250д от Закона за електронните съобщения определя процедурата за достъп до данни от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги. След постъпване на разпореждане за достъп, предприятието регистрира разпореждането в непубличен регистър и е задължено да изпрати данните в срок до 72 часа. Справките могат да се извършват само от упълномощени длъжностни лица, а след изготвянето им, те се подписват от ръководителя на предприятието и се регистрират. При възможност, разпореждането и справката могат да се изпращат електронно, съобразно изискванията на закона.
Чл. 250е
Справката, която не се използва в досъдебно производство и е получена по чл. 250д, ал. 4, трябва да бъде унищожена в срок от 6 месеца от датата на получаването. Процедурата по унищожаване се извършва от тричленна комисия, назначена от ръководителя на съответния орган, като се изготвя протокол за извършеното унищожаване.
Чл. 251
Чл. 251 от Закона за електронните съобщения регламентира предоставянето на данни по чл. 250а, ал. 1 на компетентни органи на други държави, при условие че това е предвидено в международен договор. Достъпът до данните се осъществява след искане от ръководител на дирекция и с разрешение от председателя на Софийския градски съд или упълномощен съдия. В Софийския градски съд се води специален регистър за разрешенията и отказите, който не е публичен. Резултатите от справките се уведомяват на компетентния орган на другата държава по реда на международния договор.
Чл. 251а
Чл. 251а от Закона за електронните съобщения регламентира събирането на данни, свързани с обществените телефонни услуги, интернет достъп, електронна поща и интернет телефония. Данните включват информация за абонатите, идентификатори, телефонни номера, дати и часове на връзките, вид на услугите и местоположение на клетките, от които са генерирани повикванията. Законът уточнява различните типове данни, които трябва да се събират в зависимост от предоставяните услуги и начина на свързване.
Чл. 251б
Чл. 251б от Закона за електронните съобщения регламентира задължението на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, да съхраняват данни за срок от 6 месеца, необходими за проследяване и идентифициране на връзките, включително информация за източника, направлението, времето, типа на връзката и идентификаторите на крайното устройство. Данните се съхраняват за нуждите на националната сигурност и разследване на тежки престъпления, както и за издирване на лица, свързани с опасни ситуации. Други данни, разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да се съхраняват. Обработката на данните трябва да е в съответствие с изискванията за защита на личните данни.
Чл. 251в
Чл. 251в от Закона за електронните съобщения определя правото на различни държавни органи да искат справки за данни, свързани с електронни съобщения, когато това е необходимо за изпълнение на техните правомощия. Органите, които имат право на достъп, включват специализирани дирекции на Държавна агенция "Национална сигурност", различни дирекции на Министерството на вътрешните работи, службите "Военно разузнаване" и "Военна полиция", Държавна агенция "Разузнаване", както и дирекцията, отговорна за оперативно-издирвателна дейност в Комисията за противодействие на корупцията. Исканията за достъп до данните трябва да бъдат мотивирани и да съдържат определена информация, включително правното основание, целта и необходимите данни.
Чл. 251г
Чл. 251г от Закона за електронните съобщения регулира достъпа до данни, свързани с електронни съобщения. Достъпът е разрешен от председателя на районния съд или оправомощен съдия и се издава разпореждане. За определени престъпления достъпът се разрешава от председателя на Софийския градски съд. Разрешението трябва да бъде издадено в срок до 24 часа при спешност. Има специфични изисквания за достъп до данни, свързани с членове на съдебната система и техните роднини. Водят се регистри за издадените разрешения и откази, които не са публични. Данните се предоставят на съда и органите на досъдебното производство при условията на Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 251г
Чл. 251г от Закона за електронните съобщения регламентира условията, при които предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, трябва да предоставят незабавен достъп до данни на съответните органи при непосредствена опасност от извършване на определени престъпления. Искането за достъп трябва да съдържа правното основание, данните, които трябва да се отразят, разумен период за справката и определеното длъжностно лице. След осъществяване на достъпа, органите уведомяват за него, а предоставените данни се унищожават, ако в срок от 24 часа не бъде постановен отказ от компетентния орган. Разпореждането на органа потвърджава извършените действия до момента.
Чл. 251д
Чл. 251д от Закона за електронните съобщения задължава предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, да осигурят 24/7 възможност за постъпване на разпореждания и искания. Ръководителите на тези предприятия трябва да изпращат списък с актуален адрес за получаване на разпореждания, както и информация за оправомощените длъжностни лица, които да получават тези разпореждания. При промяна на данните, те са задължени да уведомят органите в срок до 24 часа.
Чл. 251е
Чл. 251е регламентира процедурата за достъп до данни от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, след постъпване на мотивирано разпореждане или искане. Достъпът до данните се регистрира в непубличен регистър. Предприятията трябва да изпратят данните в срок до 72 часа, а в случаи на сериозен риск за живота или здравето – до 2 часа. Справките могат да се извършват само от упълномощени длъжностни лица и се подписват от ръководителя на предприятието. Данните могат да се съхраняват максимум три месеца след предоставяне.
Чл. 251ж
Чл. 251ж от Закона за електронните съобщения задължава предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, да унищожават данните след изтичането на определени срокове и да предоставят протокол на Комисията за защита на личните данни. Протоколите не са публични и Комисията извършва проверки за законосъобразност. Справките, които не се използват за досъдебно производство, трябва да се унищожават в тримесечен срок, а в определени случаи - незабавно, с изготвяне на протокол, който се изпраща на съответния съд.
Чл. 251з
Чл. 251з от Закона за електронните съобщения предвижда, че данни, посочени в чл. 251б, ал. 1, могат да бъдат предоставяни на компетентни органи на други държави, когато това е регламентирано в международен договор, валиден за България. Достъпът до тези данни се осъществява след искане от ръководител на съответната дирекция и с разрешение от председателя на Софийския градски съд или упълномощен съдия. За разрешенията и отказите се води специален, непубличен регистър. Резултатите от справките се съобщават на компетентния орган на другата държава по реда на международния договор.
Чл. 251и
Чл. 251и от Закона за електронните съобщения определя видовете данни, които трябва да се събират и съхраняват в контекста на предоставянето на електронни услуги. Данните включват информация за телефонни номера, идентификатори на крайни ползватели, дати и часове на връзки, видове услуги, а също и идентификатори на мобилни устройства. Специфицирани са различията в данните в зависимост от типа услуга - гласови съобщения, интернет достъп и електронна поща. Всяка категория данни е описана подробно, включително какви идентификатори и номера трябва да бъдат регистрирани.
Чл. 252
Чл. 252 от Закона за електронните съобщения определя правилата за обработване на трафичните данни от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги. Обработването се извършва от определени длъжностни лица, които отговарят за управлението на трафичните данни, запитванията на крайните ползватели, установяването на злоупотреби, проучването на пазара и предоставянето на услуги с добавена стойност. Длъжностните лица имат достъп само до необходимите данни за извършване на съответната дейност.
Чл. 253
Законът предвижда, че предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, могат да обработват информация за местоположението на крайни устройства на потребители само след предварително писмено съгласие. Обработката е разрешена, ако данните са деперсонифицирани или са необходими за предоставяне на услуги с добавена стойност. Потребителите трябва да бъдат информирани за вида на обработваните данни, целите и продължителността на обработката, както и за възможността данните да бъдат прехвърляни на трети лица. Потребителите имат правото да оттеглят съгласието си по всяко време и да откажат обработката на данни за конкретни съобщения или връзки.
Чл. 254
Данните за местоположението могат да бъдат обработвани само от определени длъжностни лица в предприятията или от оправомощени лица на трети страни, които предоставят услуги с добавена стойност. Обработването трябва да бъде ограничено до минимално необходимо ниво, за да се осигури предоставянето на тези услуги.
Чл. 255
Чл. 255 от Закона за електронните съобщения определя задълженията на предприятията, предоставящи междуличностни съобщителни услуги, относно обработката и предоставянето на информация за местоположението на потребителите при спешни повиквания. Те трябва да осигурят информация на центровете за спешни повиквания 112, дори без предварително съгласие от потребителя. Освен това, предприятията трябва да осигурят достъп до спешните служби и необходимите технически средства за маршрутизация на повикванията. Условията за предоставяне на информацията се определят от правила, приети от комисията.
Чл. 256
Чл. 256 от Закона за електронните съобщения позволява на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, да събират, обработват и използват данни с цел откриване и отстраняване на неизправности, предотвратяване на незаконно използване на мрежите, и проследяване на обезпокоителни повиквания. При извършването на тези действия, предприятията трябва да информират засегнатите лица в кратък срок, освен ако това би пречило на целите на разпоредбата. Събраните данни могат да се използват само за посочените цели.
Чл. 257
Чл. 257 от Закона за електронните съобщения регламентира задълженията на предприятията, предлагащи услуги за гласови съобщения, относно функциите на електронната съобщителна мрежа, като тонално номеронабиране и идентификация на викащия и свързаната линия. Предприятията трябва да предоставят тези услуги безвъзмездно и да осигурят възможности за блокиране на идентификацията. Съществуват изключения за спешни повиквания, при които блокирането не е позволено. Освен това, предприятията трябва да получат писмено съгласие от крайните потребители за директен маркетинг. Комисията има правомощия да определя условията за предоставяне на тези услуги и може да наложи задължения за безплатно препращане на електронна поща след прекратяване на договора с доставчик на интернет услуги.
Чл. 258
Чл. 258 от Закона за електронните съобщения регламентира задълженията на предприятията, предоставящи междуличностни съобщителни услуги, относно включването на данни на крайните ползватели в електронни телефонни указатели. Те трябва безплатно да публикуват името, адреса и телефонния номер на ползвателите, както и да информират за предназначението на указателя и възможностите за търсене. Ползвателите имат право да заявят включване, поправка или заличаване на данните си, а също и да поискат добавяне на информация за други лица с тяхно съгласие. Предприятията трябва да осигурят достъп до данните при спазване на определени условия и да изпълняват искания за предоставяне на информация при наличие на съгласие от ползвателите. Условията за издаване на указатели се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
Чл. 259
Чл. 259 от Закона за електронните съобщения регламентира задълженията на предприятията, предоставящи междуличностни съобщителни услуги, относно достъпа до справочни услуги. Въз основа на предоставените данни в телефонен указател, предприятията трябва да осигурят достъп до тези услуги. Комисията може да налага задължения на предприятията, които контролират достъпа до крайните ползватели, и трябва да гарантира, че няма регулаторни ограничения за достъп до справочни услуги от други държави членки на ЕС. Освен това, предприятията предоставят справка за телефонен номер само при точно подадени данни, а условията за предоставяне на справочни услуги се определят с наредба.
Чл. 260
Чл. 260 от Закона за електронните съобщения регламентира правата на крайните ползватели на услуги за гласови съобщения относно получаването на детайлизирани сметки. Крайните ползватели могат да заявят, че не желаят да получават детайлизирани сметки. Предприятията, предлагащи услуги, са задължени да предоставят безплатно детайлизирани сметки и достъп до информация за месечните сметки в електронен вид. Детайлизираната сметка трябва да съдържа информация за ползваните услуги, техния брой и стойност, данъчни начисления, срок за плащане и контакти с предприятието. Също така, предприятията трябва да предоставят при поискване детайлизирана справка за ползваните услуги, включваща информация за всяко осъществено повикване. Потребителите могат да получават детайлизирани сметки както на хартиен носител, така и в електронен вид.
Чл. 260а
Чл. 260а от Закона за електронните съобщения задължава предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, да предоставят ежемесечно на крайните ползватели подробна писмена информация за ползваните услуги. Информацията включва данни за името на ползвателя, вид и брой на услугите, наименование на услугите или пакета, период на отчитане, общ размер на дължимата сума, данъчни начисления, срок за плащане и идентификационни данни на предприятието. Предприятията могат да предоставят информацията на хартиен или електронен носител и са длъжни да я съхраняват заедно с първичния счетоводен документ.
Чл. 261
Чл. 261 от Закона за електронните съобщения регламентира условията за осъществяване на повиквания, съобщения и електронна поща за директен маркетинг. Необходимо е предварително съгласие на потребителя, което може да бъде оттеглено по всяко време. Лицата, получили данни при търговска сделка, могат да използват тези данни за маркетинг на сходни продукти, предоставяйки възможност на потребителите да изразят несъгласие. Забранява се изпращането на маркетингови съобщения, ако не може да се идентифицира изпращачът или ако съобщението не включва валиден адрес за отказ, както и при несъответствие с изискванията на Закона за електронната търговия.
Чл. 261а
Чл. 261а от Закона за електронните съобщения определя ролята на Комисията за защита на личните данни като наблюдаващ орган по отношение на сигурността на данните, съхранявани от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги. Комисията упражнява надзор за спазване на правила за защита на данните, включително осигуряване на същото качество и защита на съхраняваните данни, предотвратяване на случайно или незаконно унищожаване, и ограничаване на достъпа до данни само на упълномощен персонал. Предприятията са задължени да предоставят информация на Комисията и ежегодно да подават статистическа информация за предоставени данни на компетентни органи. Комисията предоставя обобщена информация на Народното събрание и Европейската комисия без лични данни.
Чл. 261б
Чл. 261б от Закона за електронните съобщения регламентира парламентарния контрол и наблюдение на процедурите за достъп до данни, както и защита на правата на гражданите от незаконосъобразен достъп до тези данни. Комисията, определена от Народното събрание, има правомощия да изисква информация, да проверява съхраняването на данни и да изготвя годишни доклади. Освен това, органите на реда и прокуратурата са задължени да предоставят статистическа информация за исканията и разпорежданията. При неправомерно използване на данни, комисията уведомява съответните органи и гражданите, освен в случаи, когато уведомлението би застрашило целите на закона.
Чл. 261в
Чл. 261в от Закона за електронните съобщения определя задълженията на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, при нарушения на сигурността на лични данни. При установяване на такова нарушение, предприятието е длъжно да уведоми Комисията за защита на личните данни в тридневен срок. Ако нарушението може да засегне личните данни или неприкосновеността на потребител, предприятието трябва да уведоми и засегнатото лице. Уведомяването може да бъде пропуснато, ако предприятието докаже, че е предприело подходящи мерки за защита на данните. В случай на непредоставяне на уведомление, Комисията може да задължи предприятието да го направи. Уведомленията трябва да съдържат информация за естеството на нарушението, контактни точки за допълнителна информация и препоръчителни мерки за смекчаване на негативните последици. При уведомяване на Комисията, предприятието трябва да предостави и информация за последиците от нарушението и предприетите мерки за отстраняването му.
Чл. 261г
Чл. 261г от Закона за електронните съобщения регламентира задълженията на Комисията за защита на личните данни относно уведомяването на потребителите за нарушения на сигурността на личните им данни от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги. Комисията издава инструкции за условията, формата и начина на уведомяване, които се обнародват в "Държавен вестник". Тя има правомощия да проверява спазването на тези задължения и да налага санкции при неизпълнение. Освен това, Комисията може да проверява техническите и организационните мерки на предприятията и да издава препоръки за най-добри практики за сигурност.
Чл. 261д
По чл. 261д от Закона за електронните съобщения, предприятията са задължени да поддържат регистър на нарушенията на сигурността на личните данни на потребителите. В този регистър трябва да се вписват всички факти, свързани с нарушението, последиците от него, както и предприетите действия за справяне с нарушенията.
Чл. 262
Надзорът върху обработването на лични данни в сектора на електронните съобщения се осъществява от Комисията за защита на личните данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни. Законът определя и разпоредби, свързани с радиосъоръженията, крайните устройства и интерактивните цифрови телевизионни услуги, които подлежат на специфични стандарти в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги.
Чл. 263
Член 263 от Закона за електронните съобщения е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 103 от 2016 година.
Чл. 264
Радиосъоръженията могат да бъдат пуснати в действие и използвани само ако са правилно инсталирани, поддържани и използвани по предназначение. Освен това, те трябва да отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Чл. 265
Член 265 от Закона за електронните съобщения е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 103 от 2016 г.
Чл. 266
Чл. 266 от Закона за електронните съобщения определя, че допълнителни изисквания за пускане в действие и/или използване на радиосъоръжения могат да бъдат въведени само по причини, свързани с ефективното използване на радиочестотния спектър, избягване на вредни смущения и смущаващи електромагнитни въздействия, защита на общественото здраве и защита на националната сигурност.
Чл. 267
На територията на Република България е забранено използването на радиосъоръжения, които: 1. използват радиочестотни ленти, определени за националната сигурност; 2. не са разпределени за съответния вид радиослужби; 3. не отговарят на техническите изисквания по чл. 66а, ал. 3; 4. не съответстват на условията в разрешенията за ползване на радиочестотен спектър. Изключения се допускат при издаване на временни разрешения, при условие че са взети мерки за избягване на радиосмущения и рискове за здравето или безопасността.
Чл. 268
Член 268 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 103 от 2016 година.
Чл. 269
Член 269 от Закона за електронните съобщения е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 103 от 2016 година.
Чл. 270
Член 270 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 103 от 2016 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 271
Член 271 от Закона за електронните съобщения регламентира правото на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, да не отказват свързване на крайни устройства, които отговарят на изискванията за технически спецификации. В случай, че тези устройства причиняват повреди на мрежата или пречат на нейното функциониране, предприятията имат право да ги изключват, след извършване на необходимите проверки, и трябва да уведомят съответните органи.
Чл. 272
Чл. 272 от Закона за електронните съобщения задължава предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, да публикуват техническите спецификации на интерфейсите за свързване на крайните устройства към техните мрежи на своите интернет страници. Тези спецификации трябва да бъдат актуализирани и изпратени на комисията. Спецификациите трябва да съдържат необходимата информация, която да осигури достъп на ползвателите до мрежите и да позволи на производителите на устройства да ги предлагат на пазара.
Чл. 273
Комисията следи за изпълнението на задълженията на предприятията, предвидени в чл. 272. Тя публикува информация за типовете интерфейси на предприятията на своята интернет страница и информира Европейската комисия относно типовете интерфейси за свързване на крайните устройства, използвани в обществените електронни съобщителни мрежи.
Чл. 274
Чл. 274 от Закона за електронните съобщения определя изискванията за регистрация на радиосъоръжения и крайни устройства, които използват криптографски ключове с дължина над 56 бита. Регистрацията се извършва в Държавна агенция "Национална сигурност". Изключения от регистрацията са определени за криптографски устройства, използвани за защита на банкови транзакции, смарт карти, мобилни телефони без допълнителен криптомодул и средства, използвани от дипломатически мисии. Публичен регистър на тези устройства се води от агенцията и съдържа информация за производителите и типовете устройства. Административните органи могат да приемат удостоверявания на данни от регистъра без допълнителни доказателства.
Чл. 275
Чл. 275 от Закона за електронните съобщения регламентира процедурата за регистрация на радиосъоръжения и крайни устройства. Производителят или вносителят подава заявление до Държавна агенция "Национална сигурност", което трябва да съдържа идентификационни данни, наименование и описание на устройството. Към заявлението се прилагат техническа документация и описание на криптографските алгоритми. Заявлението и документите се подават на български език. При непълнота производителят или вносителят се уведомява да отстрани пропуските в срок от 30 дни, в противен случай процедурата се прекратява. Регистрацията се извършва в срок от 30 дни след подаването на пълно заявление.
Чл. 276
Чл. 276 от Закона за електронните съобщения регламентира издаването на удостоверение от Държавна агенция "Национална сигурност" на лица, които внасят и произвеждат радиосъоръжения или крайни устройства. Удостоверението се издава след вписване в регистър, а за неговото получаване се заплаща такса, определена с тарифа от агенцията.
Чл. 277
Лицата, извършващи сделки с радиосъоръжения и крайни устройства, са задължени да предоставят писмена информация на Държавна агенция "Национална сигурност". Информацията трябва да включва име, тип, сериен номер и идентификационни данни на лицето, с което е осъществена сделката. Тази информация трябва да се предоставя периодично, най-малко на всеки три месеца.
Чл. 278
Чл. 278 от Закона за електронните съобщения регламентира задълженията на лицата, които предлагат на пазара потребителски радиоприемници и цифрово телевизионно оборудване. Те трябва да осигурят отворени интерфейси за приложни програми (API) и да спазват определени стандарти. Потребителското оборудване за цифрова телевизия трябва да декодира сигнали според общ европейски алгоритъм и да показва свободно излъчени сигнали. Цифровите телевизионни апарати с диагонал над 30 cm трябва да имат изходи за свързване на периферни устройства. Радиоприемниците за автомобили трябва да поддържат наземно цифрово радио. Доставчиците на услуги за цифрова телевизия трябва да предлагат оперативно съвместимо оборудване, а лицата, притежаващи права на приложения, да предоставят необходимата информация за интерактивни услуги.
Чл. 279
Чл. 279 от Закона за електронните съобщения посочва, че изискванията на закона не важат за електронни съобщителни устройства, инсталирани на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, както и за устройства, които служат за координиране на движението, осигуряване на безопасността и при търсене и спасяване. Изключение се прави и за съоръжения, инсталирани на брега, които са признати от министъра на транспорта и съобщенията.
Чл. 279а
Член 279а от Закона за електронните съобщения, който е въведен с ДВ, бр. 105 от 2011 г. и отменен с ДВ, бр. 20 от 2021 г., се отнася за стандарти в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги. След измененията, заглавието на раздела е актуализирано, но съдържанието остава свързано със стандартите в тази област.
Чл. 280
Чл. 280 от Закона за електронните съобщения определя правилата и стандартите, които предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, трябва да спазват. Те могат да прилагат български стандарти, европейски стандарти, международни стандарти и препоръки, в зависимост от наличността им. Задължително е спазването на стандартите, определени в "Официален вестник" на Европейския съюз. Прилагането на стандартите не трябва да възпрепятства достъпа до услугите. Оборудването за цифрова телевизия, отговарящо на хармонизираните стандарти, се счита за съвместимо.
Чл. 281
Член 281 от Закона за електронните съобщения е бил изменен и след това отменен. Първоначално е въведен с изменения от ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г. и е касаел правото на преминаване, съвместно разполагане и съвместно ползване. Впоследствие, с изменения от ДВ, бр. 21 от 2018 г., той е отменен и е в сила от 09.03.2018 г.
Чл. 281а
Член 281а от Закона за електронните съобщения, който е бил нов, е бил публикуван в Държавен вестник, брой 105 от 2011 г. и е влязъл в сила на 29.12.2011 г. Впоследствие е бил отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 21 от 2018 г., с влизане в сила от 09.03.2018 г.
Чл. 281б
Член 281б от Закона за електронните съобщения, който е новоразработен и влязъл в сила на 29 декември 2011 г., е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 21 от 2018 г., с влизане в сила на 9 март 2018 г.
Чл. 281в
Член 281в от Закона за електронните съобщения, който е бил нов, е бил обнародван в Държавен вестник, брой 105 от 2011 г. и е влязъл в сила на 29 декември 2011 г. Този член е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 21 от 2018 г., с влизане в сила от 9 март 2018 г.
Чл. 281г
Член 281г от Закона за електронните съобщения е нов, приет с ДВ, бр. 105 от 2011 г. и е влязъл в сила на 29.12.2011 г. Въпреки това, той е отменен с ДВ, бр. 21 от 2018 г., с влизане в сила на 09.03.2018 г.
Чл. 282
Член 282 от Закона за електронните съобщения е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 21 от 2018 година, и влиза в сила от 9 март 2018 година.
Чл. 283
Член 283 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 21 от 2018 година, и е в сила от 9 март 2018 година.
Чл. 284
Член 284 от Закона за електронните съобщения е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 21 от 2018 г., като отменянето влиза в сила от 09.03.2018 г.
Чл. 285
Член 285 от Закона за електронните съобщения е бил изменен с ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г., но е бил отменен с ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 09.03.2018 г.
Чл. 286
Член 286 от Закона за електронните съобщения е отменен с Държавен вестник, брой 21 от 2018 г., в сила от 09.03.2018 г. Раздел III, който е посветен на сервитутите, е бил предишен Раздел ІІ и е отменен на същата дата.
Чл. 287
Член 287 от Закона за електронните съобщения е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 21 от 2018 година, като изменението влиза в сила на 9 март 2018 година.
Чл. 288
Член 288 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 21 от 2018 г., с влизане в сила на 09.03.2018 г.
Чл. 289
Член 289 от Закона за електронните съобщения е отменен, като изменението е публикувано в Държавен вестник, брой 21 от 2018 година, и влиза в сила на 9 март 2018 година.
Чл. 290
Член 290 от Закона за електронните съобщения е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 21 от 2018 година, с влизане в сила на 09 март 2018 година.
Чл. 291
Член 291 от Закона за електронните съобщения е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 21 от 2018 г., с влизане в сила от 09.03.2018 г. Това означава, че разпоредбите, които той е съдържал, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 292
Чл. 292 от Закона за електронните съобщения е бил предмет на множество изменения и отмени, като последното му изменение е извършено с ДВ, бр. 58 от 2017 г. и е в сила от 18.07.2017 г. Важно е да се отбележи, че този член е отменен с ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 09.03.2018 г.
Чл. 293
Член 293 от Закона за електронните съобщения е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 21 от 2018 година, и влиза в сила на 9 март 2018 година.
Чл. 294
Член 294 от Закона за електронните съобщения е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 21 от 2018 г., с влизане в сила от 09.03.2018 г. Предишният раздел III, който се отнася до правото на ползване, също е отменен и заменен с раздел IV, който е в сила от 29.12.2011 г.
Чл. 295
Член 295 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 21 от 2018 година, като измененията влизат в сила от 9 март 2018 година.
Чл. 296
Член 296 от Закона за електронните съобщения е изменен с ДВ, бр. 17 от 2009 г. и впоследствие отменен с ДВ, бр. 21 от 2018 г., като отменянето влиза в сила на 09.03.2018 г.
Чл. 297
Член 297 от Закона за електронните съобщения е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 21 от 2018 година, в сила от 9 март 2018 година.
Чл. 298
Член 298 от Закона за електронните съобщения е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 21 от 2018 година, в сила от 9 март 2018 година.
Чл. 299
Глава осемнадесета от Закона за електронните съобщения се отнася до осигуряване на електронни съобщения в случаи на бедствия, обявяване на военно положение, положение на война или извънредно положение. Тази глава е изменяна през 2009 г. и 2021 г. с цел адаптиране на законодателството към новите условия на безопасност и комуникация.
Чл. 300
Член 300 от Закона за електронните съобщения определя, че условията и редът за осигуряване на електронни съобщения по време на военно положение, положение на война или извънредно положение се определят от Министерския съвет. Това става по предложение на министъра на електронното управление, след съгласуване с компетентните органи. Член 300, алинея 1 е отменен, а алинея 2 е изменяна многократно, с последни изменения през 2022 г.
Чл. 301
Член 301 от Закона за електронните съобщения предвижда задължения за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, да осигуряват електронни съобщения по време на бедствия и при обявяване на военно положение. Те трябва да предоставят достъп на компетентните органи до мрежата и услуги за осигуряване на националната сигурност, включително безвъзмездно ползване на електронни съобщения при непосредствена опасност. Освен това, компетентните органи могат да блокират ползването на електронни съобщителни услуги при заплаха за националната сигурност.
Чл. 302
Чл. 302 от Закона за електронните съобщения предвижда, че при обявяване на военно положение, положение на война или извънредно положение, комисията може да спре временно действието на разрешенията за ползване на радиочестотен спектър. Забранява се ползването на радиосъоръжения за граждански нужди. Разпределението на радиочестотния спектър в тези случаи се осъществява от компетентен орган, определен по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Чл. 303
Чл. 303 от Закона за електронните съобщения регламентира правомощията на министъра на електронното управление и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, в контекста на осигуряване на електронни съобщения при бедствия, военно положение и извънредни ситуации. Министърът е отговорен за поддържането на съобщителни обекти със специално предназначение, а предприятията трябва да поддържат мрежите си в готовност за подобни случаи. Съобщителните обекти могат да се отчуждават или отдават под наем с решение на Министерския съвет, а средствата за инфраструктурата се осигуряват от държавния бюджет и други източници.
Чл. 304
Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, са задължени да осигурят възможност за прихващане на електронни съобщения в реално време, непрекъснато наблюдение и достъп до данни, свързани с повиквания. Когато данните не могат да бъдат предоставени в реално време, те трябва да се предадат на Държавна агенция "Технически операции" и Държавна агенция "Национална сигурност" възможно най-бързо след разговора. Тези действия се извършват по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
Чл. 305
Чл. 305 от Закона за електронните съобщения задължава предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, да осигурят прихващащи интерфейси за предаване на електронни съобщения към Държавна агенция 'Технически операции' и Държавна агенция 'Национална сигурност'. Техническите параметри и условията за поддръжка на тези интерфейси трябва да бъдат съгласувани с двете агенции и утвърдени от техните председатели.
Чл. 306
Предприятията, които предлагат обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, са задължени да предоставят данни за конкретни повиквания и съдържанието им. Тези данни трябва да бъдат представени по начин, който позволява точно установяване на съответствието между данните и съдържанието на повикването.
Чл. 307
Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, са задължени да предоставят прихванатите електронни съобщения в първоначалния им вид на Държавна агенция "Национална сигурност" или Държавна агенция "Технически операции", в случай че те са кодирани, компресирани или криптирани.
Чл. 308
Предприятията, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, имат задължението да осигурят предаване на прихванатите електронни услуги към съоръженията на Държавна агенция "Технически операции" и Държавна агенция "Национална сигурност". Това предаване трябва да се извършва чрез фиксирани или комутируеми линии.
Чл. 309
Чл. 309 от Закона за електронните съобщения регламентира начина на прихващане на електронни съобщения, който трябва да изключва незаконна намеса и да осигурява защита на информацията. Прихващането може да се извършва само от Държавна агенция "Технически операции" и Държавна агенция "Национална сигурност" в съответствие със Закона за специалните разузнавателни средства.
Чл. 310
Член 310 от Закона за електронните съобщения регламентира изискванията към предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, преди осъществяване на прихващане на законно основание от Държавна агенция 'Технически операции' и Държавна агенция 'Национална сигурност'. Тези агенции могат да изискват данни за идентификация на крайния потребител, информация за услугата и характеристиките на електронната система, както и техническите параметри на преноса до техните съоръжения.
Чл. 311
Законът за електронните съобщения предвижда, че контролът върху осъществяването на електронните съобщения се извършва от комисията. Тази комисия е отговорна за контрола на пускането в действие и използването на радиосъоръжения. При осъществяване на контрола, комисията взаимодейства с различни министерства и агенции, съгласно съвместно издадена инструкция.
Чл. 312
Член 312 от Закона за електронните съобщения определя, че председателят на комисията може да оправомощава служители от администрацията за осъществяване на контрол върху електронните съобщения. Освен това, комисията е задължена да застрахова тези служители срещу злополука, свързана с изпълнението на служебните им задължения, с бюджетни средства.
Чл. 313
Чл. 313 от Закона за електронните съобщения предоставя на служителите на комисията редица права, свързани с контрола на електронните съобщителни мрежи и услуги. Те включват правото на проверки, достъп до контролирани обекти, установяване на правоспособност на лица, достъп до документи и информация, проверка на счетоводни и други документи, изискване на сведения от трети лица, контрол на качеството на услугите, проверки на помещения, даване на предписания за отстраняване на несъответствия и забрана за използване на несъответстващи радиосъоръжения. Проверки в жилищни помещения се извършват съвместно с органите на вътрешните работи.
Чл. 314
Чл. 314 от Закона за електронните съобщения регламентира процедурата за изземване и задържане на веществени доказателства при установяване на нарушения. Оправомощените служители изземват доказателствата по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Иззетите вещи могат да бъдат отнети в полза на държавата с наказателно постановление, ако са установени нарушения. Отнетите вещи се съхраняват в специално предвидени помещения за срок от една година. След отпадане на основанието за изземване, вещите се връщат на собствениците след искане до председателя на комисията.
Чл. 315
След изтичането на срока по чл. 314, ал. 3, отнетите вещи подлежат на безвъзмездно предоставяне на органи на държавната власт, местното самоуправление, учебни заведения, болници или организации със социално предназначение, или на унищожаване. Редът за предоставяне и унищожаване се определя с наредба на Министерския съвет, предложена от комисията.
Чл. 316
Член 316 от Закона за електронните съобщения задължава оправомощените служители да се легитимират с служебна карта и да не разгласяват информация, станала им известна при изпълнение на служебните им задължения.
Чл. 317
Чл. 317 от Закона за електронните съобщения определя реда и начина за използване и съхраняване на иззетите документи и материали, както и организацията на работа при контрола върху електронните съобщителни дейности. Председателят на комисията назначава служители, отговорни за съхранението на тези документи, които подписват декларация за задълженията си и отговорността при неизпълнение.
Чл. 318
Чл. 318 от Закона за електронните съобщения регламентира правомощията на Комисията по отношение на спирането на електронни съобщения. Комисията може да вземе решение за спиране на електронни съобщения при нарушения, да наложи принудителни административни мерки като запечатване на обекти, и да спре или отложи предоставянето на услуги при съществени нарушения на конкуренцията, докато не се осигури спазването на задълженията за достъп.
Чл. 319
Член 319 от Закона за електронните съобщения определя задълженията на Комисията по отношение на контрола на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги. Комисията ежегодно изготвя план за контрол, който включва проверка на спазването на изискванията по чл. 73 и специфичните задължения или разрешенията за ползване на ограничен ресурс. Освен това, Комисията извършва проверки по писмени сигнали за нарушения на закона и подзаконовите нормативни актове.
Чл. 320
Комисията изготвя годишен доклад, в който анализира резултатите от контрола върху електронните съобщения. В доклада се предлагат мерки, вдъхновени от най-добрата европейска практика, за повишаване на ефективността на контрола и предотвратяване на потенциални нарушения.
Чл. 321
Контролът по чл. 274, ал. 1 от Закона за електронните съобщения се осъществява от служителите на Държавна агенция "Национална сигурност". Тази разпоредба е изменяна през 2008, 2009 и 2021 година.
Чл. 322
Служителите, упоменати в чл. 321 от Закона за електронните съобщения, имат право да извършват проверки и да съставят актове при установяване на нарушения. Те имат свободен достъп до обекти с радиосъоръжения, могат да изискват оригинали на документи и данни от проверяваните лица, както и сведения от трети лица, необходими за контрола.
Чл. 323
Чл. 323 от Закона за електронните съобщения предвижда процедури за изземване и задържане на веществени доказателства при нарушения. Иззетите доказателства се отнемат в полза на държавата с наказателно постановление. Те се съхраняват до влизането в сила на акта за отнемане или съдебното решение. При отмяна на постановлението, доказателствата се връщат на собствениците. След влизането в сила на акта, отнетите вещи могат да се ползват от МВР, Министерството на отбраната и ДАНС, или да бъдат унищожени по заповед на председателя на ДАНС.
Чл. 323а
Член 323а от Закона за електронните съобщения определя, че надзорът за изпълнение на задълженията, свързани с личните данни, се осъществява от Комисията за защита на личните данни. Този надзор се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни. Отменен е параграф 2 от този член.
Чл. 323б
Член 323б от Закона за електронните съобщения е бил нов, обнародван в Държавен вестник, брой 105 от 2011 г., и е влязъл в сила на 29.12.2011 г. Впоследствие е отменен с Държавен вестник, брой 21 от 2018 г., с влизане в сила на 09.03.2018 г. Този член е част от глава двадесет и първа, която се отнася до административнонаказателни разпоредби.
Чл. 324
Чл. 324 от Закона за електронните съобщения предвижда наказания за различни нарушения, свързани с предоставянето и осъществяването на електронни съобщителни мрежи и услуги. Основните нарушения включват: предоставяне на услуги без разрешение, продължаване на услуги след отнемане на разрешение, осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди без необходимото разрешение, както и извършване на електронни съобщения без регистрация. Глобите варират от 3,000 до 300,000 лв. в зависимост от вида на нарушението. Повторни нарушения могат да доведат до лишаване от правото да се осъществяват електронни съобщения за срок до една година.
Чл. 325
Законът за електронните съобщения предвижда наказания за нарушаване на условията на разрешенията за ползване на електронни съобщителни мрежи и услуги. Когато се предоставят обществени електронни мрежи или услуги с разрешение за ограничен ресурс, глобата е между 10 000 и 100 000 лв. За електронни съобщения за собствени нужди с разрешение за радиочестотен спектър, глобата е между 1000 и 10 000 лв. При нарушения на правилата по чл. 66а, ал. 3, глобата също е между 1000 и 10 000 лв.
Чл. 326
Предприятията, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и нарушават общите изисквания или специфични задължения, подлежат на имуществена санкция. Размерът на санкцията варира от 3000 до 15 000 лв., след подаване на уведомление по чл. 66.
Чл. 326а
Член 326а от Закона за електронните съобщения предвижда имуществени санкции за предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, при извършване на нарушения. Санкциите варират от 5000 до 60 000 лв. и се налагат за нарушения по глава седма, раздел II, за нарушения на функционалните спецификации за преносимост на номерата, както и за нарушения по глава четиринадесета, раздел III.
Чл. 327
Чл. 327 от Закона за електронните съобщения предвижда наказания за различни нарушения, свързани с опазването на конфиденциалността на съобщенията и трафичните данни. Физически лица, които нарушават тези правила, могат да бъдат глобени с суми от 1000 до 10 000 лв. Предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, които не осигуряват условия за прихващане на електронни съобщения, рискуват имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв. Допълнителни санкции се прилагат за неизпълнение на задължения по чл. 251б, чл. 251д и чл. 251е, с размери от 2000 до 25 000 лв. и при повторни нарушения - от 15 000 до 50 000 лв.
Чл. 328
Чл. 328 от Закона за електронните съобщения предвижда наказания за лица, които смущават или изменят съдържанието на съобщения на трети лица в електронна съобщителна мрежа. Ако деянието не е престъпление, наказанието е глоба от 200 до 2000 лв. Освен това, ако лице използва без правно основание електронна съобщителна мрежа с цел да набави облага за себе си или за другиго и причинява вреди, глобата е от 1000 до 10 000 лв., а щетите се възстановяват по общия исков ред.
Чл. 329
Чл. 329 от Закона за електронните съобщения предвижда наказания за лица, които предават неверни повиквания или заблуждаващи сигнали за помощ, бедствие, авария, злополука или тревога, с изключение на случаите, когато повикванията са към единния европейски номер за спешни повиквания 112. Наказанието е глоба в размер от 2000 до 20 000 лв.
Чл. 330
Лицата, които пускат в действие или използват радиосъоръжение, за което е въведено ограничение, ще бъдат наказвани с глоба от 5000 до 15 000 лв., освен ако деянието не е престъпление.
Чл. 331
Законът предвижда различни наказания за предприятия и лица, свързани с електронни съобщения, които не изпълняват задълженията си. Наказанията варират от глоби между 500 и 2500 лв. за непредоставяне на информация до имуществени санкции от 100 000 до 1 000 000 лв. за неприлагане на решения на комисията или за предоставяне на неверни данни. Специфични санкции се налагат и за предприятия със значително въздействие върху пазара.
Чл. 331а
Чл. 331а от Закона за електронните съобщения предвижда санкции за неизпълнение на решения, свързани с определени членове от закона и Регламент (ЕС) 2022/612. Председателят може да наложи санкции за неизпълнение, а комисията може да наложи имуществена санкция между 500 и 5000 лв. на ден. Тези санкции могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Възстановяването на нарушени права и обезщетяването на вреди от отменен административен акт става също по реда на този кодекс.
Чл. 331б
На предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които нарушават разпоредбите на чл. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2021/654, се налага имуществена санкция. Размерът на санкцията е между 100 000 и 1 000 000 лв.
Чл. 332
Член 332 от Закона за електронните съобщения е бил изменен през 2009 г. и впоследствие отменен през 2018 г. с влизане в сила от 9 март 2018 г.
Чл. 332а
Длъжностни лица от държавни органи или предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, подлежат на наказание с глоба от 1000 до 10 000 лв. при нарушение на задълженията им или злоупотреба с данни, освен ако извършеното не е престъпление.
Чл. 333
Лицата, които разгласяват, предоставят, публикуват, използват или разпространяват данни и обстоятелства, представляващи служебна тайна, подлежат на наказание. Глобата е в размер от 500 до 5000 лв., а освен това, те могат да бъдат лишени от правото да заемат съответната длъжност за срок от 6 месеца до една година.
Чл. 334
Чл. 334 от Закона за електронните съобщения предвижда, че за нарушение на разпоредбите на чл. 301, ал. 1 се налага имуществена санкция, която варира от 10 000 до 100 000 лв.
Чл. 334а
Чл. 334а от Закона за електронните съобщения предвижда санкции за нарушения по чл. 178, ал. 2. За обикновени нарушения се налага глоба в размер от 10 000 до 50 000 лв. В случай, че с деянието са причинени значителни вреди или настъпили други тежки последици, глобата е в размер от 500 000 до 1 000 000 лв.
Чл. 334б
Чл. 334б от Закона за електронните съобщения предвижда имуществени санкции за предприятия, предоставящи услуги за роуминг, които нарушават изискванията на Регламент (ЕС) 2022/612. Санкциите варират в зависимост от конкретното нарушение, като най-високите глоби са между 400 000 и 2 000 000 лв. за сериозни нарушения, докато по-малките нарушения могат да доведат до санкции от 10 000 до 100 000 лв. При повторно нарушение, санкцията е не по-малко от двойния размер на първоначалната.
Чл. 334в
Предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, които не изпълнят задължения по чл. 261в, ще бъдат наказвани с имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. При повторно нарушение, санкцията се удвоява.
Чл. 334г.
Законът за електронните съобщения предвижда имуществени санкции за нарушения на определени членове от Регламент (ЕС) 2015/2120. За нарушение на чл. 3 санкцията е между 2000 и 200 000 лв., за нарушение на чл. 4 - между 500 и 5000 лв., а за нарушение на чл. 5а санкциите варират от 20 000 до 400 000 лв. за параграф 1 или 3, от 500 до 5000 лв. за параграф 2 и от 5000 до 50 000 лв. за параграф 4. При повторно нарушение, санкцията е удвоена.
Чл. 334д
Чл. 334д от Закона за електронните съобщения предвижда налагане на глоба или имуществена санкция за нарушения по чл. 33, ал. 7. Размерът на санкцията варира от 500 до 5000 лв.
Чл. 334е
Чл. 334е от Закона за електронните съобщения предвижда, че за нарушение на чл. 160г, ал. 4 се налага имуществена санкция, която варира от 500 до 2500 лв.
Чл. 334ж
Законът за електронните съобщения предвижда имуществена санкция за нарушения на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2243, която варира от 500 до 5000 лв. Санкцията е въведена с изменения в закона, публикувани в Държавен вестник, брой 20 от 2021 г.
Чл. 335
Според чл. 335 от Закона за електронните съобщения, за нарушения на закона и на актовете, издадени на негово основание, за които не е предвидено друго наказание, се налага глоба в размер от 500 до 5000 лв.
Чл. 336
Чл. 336 от Закона за електронните съобщения предвижда налагане на имуществени санкции за нарушения, извършени от юридически лица или еднолични търговци. Нарушенията, за които се налагат глоби, включват тези по чл. 324, ал. 1 - 7, чл. 325, чл. 327, ал. 1, чл. 328, 330, чл. 331, ал. 1 - 4, чл. 334а, 335, 340 и 343.
Чл. 337
Чл. 337 от Закона за електронните съобщения определя реда за установяване на нарушения, издаване, обжалване и изпълнение на наказателни постановления. Процедурите се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания, освен ако в Закона за електронните съобщения не е предвиден друг ред. Нарушенията, посочени в чл. 324 - 334б, 334г - 335, 339, 339а, 340 и 343, се установяват с актове, съставени от упълномощени служители.
Чл. 337а
Чл. 337а от Закона за електронните съобщения урежда процедурата за връчване на актове за административни нарушения, когато нарушителят е едноличен търговец или юридическо лице. Актът може да бъде връчен срещу подпис на търговеца или законния представител, а при отсъствие на нарушителя, той се изпраща по пощата или електронно. Връчването по пощата се счита за извършено при подписване на обратната разписка, а електронното - при получаване на потвърждение в срок от 7 дни. В случай на невъзможност за връчване, съобщение за акта се поставя на табло за обявления, а ако адресатът не се яви в 14-дневен срок, актът се счита за редовно връчен.
Чл. 337б
Чл. 337б от Закона за електронните съобщения определя процедурата по издаване на наказателни постановления от председателя на комисията или упълномощено лице. Препис от наказателното постановление се връчва на нарушителя срещу подпис. Ако не може да се връчи на едноличния търговец или юридическото лице, се прилагат разпоредбите на чл. 337а, ал. 6 и 7, включително при отказ за получаване на постановлението.
Чл. 338
Член 338 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 20 от 2021 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 339
Членовете на експертната комисия, които не декларират съществени търговски или финансови интереси при избора на кандидати за разрешение за ползване на ограничен ресурс, подлежат на глоба от 1000 до 5000 лв. Ако член на комисията бъде назначен в органи на управление на спечелил кандидат в срок от една година след издаване на разрешението, глобата е от 3000 до 8000 лв. При установяване на неверни данни в декларацията, глобата е от 500 до 2000 лв.
Чл. 339а
Член 339а от Закона за електронните съобщения предвижда, че предприятия, които предоставят обществени електронни съобщителни услуги и нарушават разпоредбите по членове 260 и 260а, подлежат на имуществена санкция. Размерът на санкцията варира от 1000 до 5000 лв.
Чл. 340
Член 340 от Закона за електронните съобщения предвижда налагане на глоба в размер от 5000 до 10 000 лв. за нарушения, свързани с чл. 261, ал. 4. Изменението е в сила от 29.12.2011 г.
Чл. 341
Член 341 от Закона за електронните съобщения е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 21 от 2018 година, и влиза в сила на 09.03.2018 г.
Чл. 342
Чл. 342 от Закона за електронните съобщения предвижда наказания за лица, които произвеждат или внасят радиосъоръжения или крайни устройства без регистрация в Държавна агенция "Национална сигурност". За физически лица глобата е между 2000 и 5000 лв., а за юридически лица или еднолични търговци имуществената санкция е от 5000 до 10 000 лв. При повторно нарушение, санкцията е в двоен размер на първоначално наложената.
Чл. 343
Лицата, които не предоставят информацията, изисквана по член 272 от Закона за електронните съобщения, подлежат на наказание с глоба в размер от 500 до 1000 лв.
Чл. 344
Законът за електронните съобщения регламентира установяването на нарушения и административните процедури, свързани с тях. Служителите, отговорни за наблюдение на нарушенията, съставят актове, а председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" издава наказателни постановления. Законът определя термини, свързани с електронните съобщения, като "абонатна линия", "взаимно свързване", "вредни смущения" и други, и описва правата и задълженията на операторите на електронни съобщителни мрежи. Допълнителни разпоредби уточняват условията за достъп до електронни съобщителни услуги и защитата на личните данни. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 10 май 2007 г. и влиза в сила от 1 януари 2008 г.
§1
Текстът представя редица определения и термини, свързани с електронните съобщения, включително понятия като "абонатна линия", "взаимно свързване", "вредни смущения", "географски номер" и много други. Определя се също така какво представляват електронните съобщителни мрежи, услуги и устройства, както и правата и задълженията на операторите и ползвателите. Включени са нови термини, свързани с киберсигурността, радиочестотния спектър и спешни повиквания, както и различни видове услуги, предоставяни в рамките на електронните съобщения.
Параграф §3
Параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения определя задълженията на предприятията, предоставящи услуги по радио- и телевизионно разпространение. Те трябва безвъзмездно да разпространяват националните и регионалните програми на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Предприятията, които ползват радиочестотен спектър за цифрово радиоразпръскване, трябва да осигурят разпространение на тези програми на базата на договори, като цените покриват необходимите разходи. Ако не се постигне съгласие за цените, Комисията за регулиране на съобщенията определя цените. Освен това, задълженията за разпространение преминават към новите собственици на съоръженията, осигуряващи аналогово радиоразпръскване. Комисията ще преразгледа задълженията до 25 май 2013 г.
§4
Параграф §4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения предвижда, че Законът за радиото и телевизията трябва да бъде приведен в съответствие с новия закон в срок от 6 месеца след влизането му в сила. Части от параграфа, свързани с отмяна, не са в сила от 19.05.2009 г.
§ 5
Параграф 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за електронните съобщения предвижда издаване на разрешения за радиочестотен спектър за аналогово наземно телевизионно разпръскване до 31 декември 2008 г. с максимален срок до 31 декември 2012 г. Освен това, Комисията за регулиране на съобщенията може да издава разрешения за ползване на свободен радиочестотен спектър на телевизионни оператори до издаване на индивидуални разрешения за цифрово радиоразпръскване. Издаването на разрешенията е свързано с положително становище от Съвета за електронни медии и може да бъде прекратено при необходимост от ресурса за изграждане на цифрова мрежа.
§5а
Параграф §5а от Закона за електронните съобщения определя процедурата за издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване. Комисията за регулиране на съобщенията определя предприятие, на което издава разрешение за индивидуален ограничен ресурс, съобразно Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване. В допълнение, се открива конкурс за избор на друго предприятие за втория етап от същия план. Предприятията, които получават разрешение, не могат да бъдат свързани лица по Търговския закон.
§ 5б
Комисията за регулиране на съобщенията е задължена да открие конкурси за издаване на разрешения за радиочестотен спектър в срок от един месец след приключване на предходната процедура. Конкурсите са за осъществяване на електронни съобщения чрез наземно цифрово радиоразпръскване с регионален обхват, съгласно плана за въвеждане на цифрово телевизионно радиоразпръскване. За всеки регион се издава само едно разрешение на едно предприятие.
Параграф 5в
Параграф 5в от Закона за електронните съобщения предвижда прекратяване на разрешенията за ползване на радиочестотен спектър, когато този ресурс е необходим за изграждане на цифрова електронна съобщителна мрежа. Телевизионните програми, разпространявани от оператори с разрешения за аналогово радиоразпръскване, ще продължат да се разпространяват и в цифров формат, докато аналоговото разпространение ще спре, когато покритието на цифровата мрежа достигне нивото на аналоговата.
§5г
Параграф §5г от Закона за електронните съобщения предвижда приемането на нов закон до 1 март 2009 г., който да осигури необходимия ограничен ресурс за разпространение на обществените радио- и телевизионни програми на Българската национална телевизия и Българското национално радио. В този закон ще бъдат определени условията за гарантиране на обществения характер на тези медии.
§6
Задълженията по чл. 134, ал. 1, т. 1 и 2 за фиксирани мрежи влизат в сила от 1 януари 2009 г., а задължението по чл. 134, ал. 1, т. 3 за мобилни мрежи влиза в сила от 1 януари 2007 г. Разпоредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 не се прилага за аналогови телефонни постове.
§ 7
Параграф §7 от закона предвижда, че задълженията на операторите със значително въздействие върху пазара, наложени по отменения Закон за далекосъобщенията, остават в сила до момента на влизане в сила на новите решения на комисията, които ще определят специфични задължения на операторите по новия закон. Тези задължения включват достъп и взаимно свързване, съвместно ползване на помещения и съоръжения, и предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга.
§9
Операторите, извършващи далекосъобщителна дейност при влизането на закона в сила, ще бъдат служебно вписани в регистъра в срок от 6 месеца. Те могат да осъществяват електронни съобщения на база издадените индивидуални лицензии или общи лицензии до вписването. Комисията служебно ще издава разрешения на операторите с индивидуални лицензии, свързани с издаване на разрешение, в същия срок. При искания за допълнителен ресурс или изменение на лицензия, комисията ще се произнася по реда на закона. Годишните такси за лицензии се заплащат до прекратяване на действието им, а административни такси се дължат от вписването в регистъра.
§10
Операторите, които преди влизането в сила на новия закон за електронните съобщения са извършвали далекосъобщения при условията на отменения закон, трябва да подадат уведомление по чл. 66 до комисията. Срокът за подаване на уведомлението е три месеца от влизането в сила на новия закон.
§11
Параграф 11 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за електронните съобщения регламентира довършването на започнали процедури за издаване на индивидуални лицензии, когато ресурсът е ограничен. Подадените заявления за лицензии ще се считат за заявления по смисъла на чл. 83 от закона. Заявителите имат 30 дни след влизането в сила на закона да приведат заявленията си в съответствие с изискванията на чл. 83. В случаите на ал. 1 не се дължи такса по чл. 139, ал. 2, т. 4.
§12
Параграф §12 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения определя, че заявленията за регистриране по обща лицензия, когато законът изисква уведомление за осъществяване на електронни съобщения, ще се считат за уведомления по смисъла на чл. 66. Заявителите имат срок от 30 дни след влизането в сила на закона да приведат уведомленията си в съответствие с изискванията на чл. 66.
§14
В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. се прави промяна в приложение № 1 и приложение № 2, като в колона "Наименование на икономическа дейност" думата "далекосъобщения" се заменя с "електронни съобщения".
§15
Съгласно §15 от Закона за електронните съобщения, в Закона за гражданското въздухоплаване се създава нов член 16е. Този член определя задълженията на министъра на транспорта или упълномощено от него лице, включително издаване на свидетелства за правоспособност на радиооператори, разрешения за използване на радиостанции на въздухоплавателни обекти и водене на публични регистри. Освен това, министърът осъществява международно координиране на радиочестоти и предоставя опознавателни знаци за радиостанции, като води регистър за тях.
§ 16
С измененията в Закона за данък върху добавената стойност се актуализират термини, свързани с електронните съобщения. Думата "далекосъобщителни" се заменя с "електронни съобщителни" в различни членове и алинеи на закона. Освен това, определението за "електронни съобщителни услуги" в допълнителната разпоредба се уточнява, включвайки прехвърляне на правото за използване на капацитет за пренасяне и достъп до глобални мрежи.
§17
В параграф 17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения се предвижда изменение в Закона за достъп и разкриване на документите. В чл. 3, ал. 2, т. 11 думите "далекосъобщителни оператори" се заменят с "предприятия, осъществяващи електронни съобщения", което актуализира терминологията в съответствие с новите разпоредби.
§ 18
С §18 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения се извършва изменение в Закона за държавната собственост. Конкретно, в § 1 от допълнителните разпоредби на този закон, терминът "далекосъобщителни" се заменя с "електронни съобщителни", което отразява актуализация на терминологията, свързана с електронните комуникации.
§19
В Закона за електронната търговия се извършват изменения, свързани с терминологията. По-конкретно, в член 1, алинея 4, точка 2, терминът "далекосъобщенията" се заменя с "електронните съобщения". В член 13, всички споменавания на "далекосъобщителна" и "далекосъобщителната" се заменят с "електронна съобщителна". В член 15, терминът "далекосъобщителна" също се заменя с "електронна съобщителна".
§20
В Закона за защита на потребителите се извършват изменения в две разпоредби. Първо, в чл. 50, ал. 1 т. 2, се уточнява, че става въпрос за договори, сключени с предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез обществени телефонни апарати. Второ, в чл. 169, ал. 1, т. 3, терминът "далекосъобщения" се заменя с "електронни съобщения", което актуализира терминологията в закона.
§ 22
Съгласно §22 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за електронните съобщения, в Закона за концесиите се заменя терминът "далекосъобщителната" с "електронната съобщителна" в § 1, т. 13 от допълнителната разпоредба.
Параграф §23
Съгласно параграф 23 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за електронните съобщения, в чл. 112, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи се заменят думите "лицензираните далекосъобщителни оператори" с "предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги".
§24
В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се въвеждат изменения в чл. 15, където терминът "упълномощен оператор за далекосъобщения" се заменя с "упълномощено предприятие, осъществяващо електронни съобщения", а "далекосъобщения" с "електронни съобщения". Създава се нов чл. 60б, който определя задълженията на министъра на транспорта относно издаването на свидетелства за правоспособност на радиооператори, координирането на радиочестоти и предоставянето на опознавателни знаци за радиостанции на плавателни съдове.
§25
В параграф §25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения се указва, че в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, в приложението, т. 39 "Далекосъобщителни дейности" се заличава.
§ 26
В параграф 26 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения се предвижда изменение в Закона за опазване на околната среда. Конкретно, в член 85, алинея 1, терминът "далекосъобщения" да бъде заменен с "електронни съобщения".
§27
В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 49а се изменя, като се заменят термини свързани с пощенските и далекосъобщителните услуги с електронни съобщителни услуги. Добавят се уточнения относно поддържането на специални обекти с отбранително предназначение и инсталираните мощности за военно време в Националната държавна мрежа за сигурност и отбрана.
§ 28
Параграф 28 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения предвижда изменения в Закона за пощенските услуги. В чл. 3, т. 2 се заменя терминът "далекосъобщителни" с "електронни съобщителни". Също така, в чл. 64, ал. 2 се променят формулировките, свързани с правомощията, за да отразят новите разпоредби на Закона за електронните съобщения.
§29, чл. 44, ал. 3-5 от Закона за радиото и телевизията
В Закона за радиото и телевизията се добавят нови алинеи (3-5) в чл. 44, които задължават Българската национална телевизия и Българското национално радио да осигуряват излъчването на националните си програми чрез спътник на територии с български граждани. Финансирането на тези дейности ще бъде от държавния бюджет. Също така, националните и регионалните програми ще се предоставят безвъзмездно на предприятия, които осъществяват електронни съобщения.
§30, чл. 27, ал. 5 от Закона за техническите изисквания към продуктите
В Закона за техническите изисквания към продуктите се добавя нова алинея 5 в чл. 27, която определя, че надзорът на пазара за крайните електронни съобщителни устройства и радиосъоръжения се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията в сътрудничество с председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Параграф §31
В Закона за устройството и застрояването на Столичната община се въвеждат изменения, свързани с термина "електронни съобщения". В чл. 13, ал. 1, т. 9 думата "далекосъобщения" се заменя с "електронни съобщения". Освен това, в приложението на ред 28, колона първа, думата "далекосъобщенията" също се заменя с "електронните съобщения".
§32
В Закона за устройство на територията се извършват редица изменения, свързани с термина "далекосъобщителни", който се заменя с "електронни съобщителни" в различни членове. Конкретно, измененията включват: замяна на термина в чл. 70, 93, 94, 108 и 205, както и в допълнителните разпоредби. Освен това, в чл. 137 се добавят нови букви, свързани с електронни съобщителни мрежи и съоръжения, и се заличават стари термини. Целта на тези промени е да актуализират законодателството в контекста на новите технологии и услуги в сферата на електронните съобщения.
§33
В Закона за управление при кризи се извършват изменения в чл. 27 и чл. 64. В чл. 27, ал. 2 и 3 термините "далекосъобщителните оператори" и "далекосъобщителни услуги" се заменят с "предприятията, осъществяващи електронни съобщения" и "електронни съобщителни услуги". В ал. 5 на същия член също се заменя терминът "далекосъобщителни" с "електронни съобщителни". В чл. 64, ал. 1 се променя формулировката относно "далекосъобщителните мрежи" на "предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за действие".
Параграф §34
Параграф §34 от Закона за електронните съобщения определя сроковете за приемане на актовете по прилагането на закона, включително подзаконовите актове, които остават в сила, докато не противоречат на новия закон. Определя се 6-месечен срок за приемане на нови подзаконови актове и отменяне на стари, както и 3-месечен срок за приемане на методика и публикуване на проекти за обществено обсъждане. Инструкцията по чл. 311, ал. 4 трябва да бъде издадена в срок от един месец след обнародването на закона.
§44
Законът за електронните съобщения влиза в сила от 1 януари 2008 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 17 от 2009 г., и изменени в брой 24 от 2015 г., като влизат в сила от 31 март 2015 г.
§ 80
Параграф 80 от Закона за електронните съобщения задължава предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги, да събират данни за идентифициране на потребителите на предплатени услуги от 1 януари 2010 г. За потребителите, регистрирани преди тази дата, данните трябва да се събират по правила, приети от Комисията за регулиране на съобщенията до 30 септември 2009 г.
§81
Предприятията, предоставящи мобилни обществени телефонни услуги, са задължени да определят местоположението на потребителите, които се обаждат на телефонен номер 112, с точност до 100 метра в населените места и до 1 км извън тях. Изпълнението на това задължение трябва да бъде в съответствие с европейските правила и срокове за разпределение на разходите.
§46
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят и Закона за публичното радиораспръскване, който е обнародван в бр. 37 от 2009 г. и влиза в сила от 19.05.2009 г.
§ 7
Параграф §7 предвижда, че в срок от един месец след влизането в сила на закона, Народното събрание трябва да избере новите членове на Комисията за регулиране на съобщенията, а президентът на републиката да ги назначи. Решението на Народното събрание и указът на президента стават ефективни на 1 юли 2009 г.
§ 8 от Закона за електронните съобщения и преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за туризма
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 6, т. 1, която влиза в сила от 1 юли 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за туризма са обнародвани в Държавен вестник, брой 82 от 2009 г. и влизат в сила от 16.10.2009 г.
§59 от Закона за електронните съобщения и Допълнителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, които са обнародвани в бр. 89 от 2009 г. и влизат в сила от 10.11.2009 г.
§6
В §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения се предвиждат изменения в терминологията, свързана с органите, отговорни за електронните съобщения. Думите "председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения" и "председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения" се заменят с "министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията" и "министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията". Също така, терминът "Държавната агенция за информационни технологии и съобщения" се заменя с "Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията". Допълнително, "Министерството на транспорта" и "министъра на транспорта" също се актуализират в съответствие с новите наименования.
§8
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, се споменават преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г. и в сила от 25.12.2009 г.
§ 100
Законът за електронните съобщения влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Изключените параграфи са: § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91.
§10
Параграф 10 от закона въвежда изискванията на Директива 2006/24/ЕО, свързани с запазването на данни, които са създадени или обработени при предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги или мрежи. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за електронните съобщения, обнародвани в Държавен вестник, брой 17 от 2010 г., и влизат в сила от 10.05.2010 г.
§6
Съгласно параграф §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения, в рамките на 15 дни след влизането в сила на закона, Народното събрание трябва да освободи последните трима членове на комисията, избрани от него, а президентът на републиката трябва да освободи един от двамата назначени от него членове на същата комисия.
§7
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителни разпоредби относно изменението и допълнението на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси са обнародвани в Държавен вестник, брой 97 от 2010 г. и влизат в сила от 10.12.2010 г.
Параграф §35
В параграф §35 от Закона за електронните съобщения се предвижда замяна на термина "Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси" с "Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси". Тази промяна е част от измененията в закона, обнародвани в различни броеве на Държавен вестник от 2007 до 2010 година.
§ 61
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 11 относно чл. 22а – 22д влиза в сила от 1 януари 2011 г., а параграфи 7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е – 22и и параграфи 12 до 23 влиза в сила от 1 април 2011 г. Допълнителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения са обнародвани в ДВ, бр. 105 от 2011 г. и влизат в сила от 29.12.2011 г.
§207
Законът за електронните съобщения въвежда изискванията на няколко директиви на Европейския парламент и Съвета, свързани с електронните съобщителни мрежи и услуги, включително изменения и допълнения на директивите за общата регулаторна рамка, достъпа до мрежи, универсалната услуга, обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот. Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 105 от 2011 г. и влизат в сила от 29 декември 2011 г.
§208
Разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, издадени преди влизането в сила на Закона за електронните съобщения, трябва да бъдат приведени в съответствие с новите изисквания в срок от 7 месеца след обнародването на закона. При необходимост, срокът може да бъде удължен с до 9 месеца, ако прилагането на новите изисквания би довело до намаляване на правата по издадените разрешения, при условие че това не засяга правата на други предприятия. Комисията е задължена да уведомява Европейската комисия за удължаването на срока и да посочва причините.
Параграф §209
Параграф §209 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения урежда правата и задълженията на предприятията с издадени разрешения за ползване на радиочестотен спектър. Предприятията могат да искат преразглеждане на ограниченията на разрешението си, ако то е валидно за минимум 5 години. Комисията уведомява предприятието за преразглеждането и му дава 30 дни да оттегли искането. След изтичането на 5 години, комисията привежда разрешенията в съответствие с новите изисквания. От 1 септември 2013 г. се преустановява аналоговото телевизионно радиоразпръскване, а Министерският съвет трябва да приеме план за въвеждане на цифрово радиоразпръскване (DVB-T) в тримесечен срок. Планът включва мерки за подпомагане на социално уязвими лица и информиране на населението относно новото радиоразпръскване.
§210
Параграф §210 от Закона за електронните съобщения постановява, че задълженията за предоставяне на услугата "избор на оператор" за предприятия с значително въздействие на пазарите на дребно остават в сила до влизането в сила на решение на комисията, което може да продължи, измени или отмени това задължение.
§211
Предприятията, предоставящи свързване към обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, трябва да актуализират общите условия на договорите си с крайните потребители в съответствие с изискванията на глава четиринадесета. Срокът за привеждане в съответствие е два месеца от влизането в сила на закона.
§214
Комисията е задължена да завърши процедурата по издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър, който е бил обявен за свободен, но не е предоставен. Разрешението се издава на кандидата с най-добри показатели, който е подал заявление. Срокът за издаване на разрешението е един месец от влизането в сила на закона, а срокът за ползване на ресурса не може да надвишава периода на предишно издадените разрешения.
§220
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, който е обнародван в брой 38 от 2012 г. и влиза в сила от 01.07.2012 г.
§84
Съгласно параграф §84, в сила от 18.05.2012 г., Министерският съвет трябва да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новия закон в срок от един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, компетентните органи са задължени да адаптират устройствените актове на съответната администрация, за да отговарят на изискванията на този закон.
§85
Параграф §85 урежда правоотношенията на администрациите по различни закони, включително Закона за електронните съобщения, и определя условията за назначаване на държавни служители. При назначаване се присъжда минимален ранг и се определя основна заплата. Средствата за осигурителни вноски на служителите се осигуряват от бюджета на съответните разпоредители. Министерският съвет е отговорен за промени в бюджета на Държавен фонд "Земеделие". Органите на управление на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса също трябва да направят необходимите промени в бюджета. Неизползваните отпуски не се компенсират парично.
§86
В срок от един месец след влизането в сила на закона, индивидуалната основна месечна заплата на служителя не може да бъде по-ниска от брутната заплата, която е получавал до момента, след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски. Брутната заплата включва основната заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и са свързани с отработеното време.
§ 87
Законът за електронните съобщения влиза в сила на 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който също влиза в сила на 01.07.2012 г.
§54
Създадената с този закон Главна дирекция "Национална полиция" поема активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция "Криминална полиция" и на Главна дирекция "Охранителна полиция". Процесуалното представителство по висящи спорове на тези две дирекции ще се осъществява от директора на Главна дирекция "Национална полиция".
§ 55
С влизането в сила на Закона за електронните съобщения, заварените служебни и трудови правоотношения на служителите в Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция" се преобразуват в служебни и трудови правоотношения в Главна дирекция "Национална полиция".
§ 57
Параграф §57 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за електронните съобщения предвижда, че стажът, придобит от служители, които са работили по Закона за държавния служител и Кодекса на труда, се зачита за работа при един и същ работодател. Това важи за служителите, посочени в § 64 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г.
§70
Законът за електронните съобщения влиза в сила от 1 юли 2012 г. Преходни и заключителни разпоредби са включени и в Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 82 от 2012 г. и влиза в сила от 26.11.2012 г.
§ 149
Законът за електронните съобщения влиза в сила 30 дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (§ 16, § 35, т. 2 и § 39), които влизат в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влизат в сила от 1 януари 2014 г.
§ 123
Законът влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи: § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Допълнително, се споменава за изменения и допълнения на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", които са обнародвани в Държавен вестник, брой 52 от 2013 г. и влизат в сила от 14.06.2013 г.
§27
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за устройство на територията, обнародвани в Държавен вестник, брой 66 от 2013 г., с влизане в сила от 26.07.2013 г.
Параграф §73
В параграф 73 от Закона за електронните съобщения се предвиждат изменения, при които се заменят наименованията на институции. Конкретно, "министъра на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" се променят на "министъра на инвестиционното проектиране" и "Министерството на инвестиционното проектиране".
§117
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, който е обнародван в Държавен вестник, брой 70 от 2013 г. и влиза в сила от 09.08.2013 г. Също така, той е изменен с обнародване в Държавен вестник, брой 111 от 2013 г., в сила от 31.12.2013 г.
§42
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 1 и 15, които влизат в сила от 1 януари 2015 г. Допълнението към закона за електронните съобщения е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 11 от 2014 г. и влиза в сила от 07.02.2014 г.
Параграф §7
Параграф §7 урежда довършването на започнати производства за удължаване на срока на разрешение за ползване на радиочестотен спектър за различни мрежи, свързани с електронни съобщителни услуги, при влизане в сила на новия закон. Таксата, която трябва да се заплати, е определена в чл. 143, ал. 2, изречение второ.
§ 8
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 5, който влиза в сила два месеца след обнародването му. Преходни и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, който е обнародван в брой 61 на Държавен вестник от 2014 г. и влиза в сила на 25.07.2014 г.
§91
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г. и влизат в сила от 28.11.2014 г.
§ 73
В Закона за електронните съобщения се извършват изменения, при които термините "министъра на инвестиционното проектиране" и "Министерството на инвестиционното проектиране" се заменят с "министъра на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството". Тези промени са част от по-широк набор от изменения в закона, обнародвани в различни издания на Държавен вестник.
§117
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се предоставят преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменението на Закона за забрана на химическото оръжие и контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, обнародвани в Държавен вестник, брой 14 от 2015 г.
Параграф §50
В параграф 50 от Закона за електронните съобщения се предвижда замяна на термина "Министерството на икономиката, енергетиката и туризма" с "Министерството на икономиката" в целия текст на закона. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2015 г., и влизат в сила от 31.03.2015 г.
§9
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на същия закон, обнародван в ДВ, бр. 29 от 2015 г.
§11
Параграф 11 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения се отнася до мерки за прилагане на Регламент (ЕС) № 531/2012, касаещ роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Европейския съюз. Тези разпоредби са обнародвани в Държавен вестник, брой 61 от 2015 година и влизат в сила от 1 ноември 2015 година.
§21
В Закона за електронните съобщения, публикуван в Държавен вестник, бр. 41 от 2007 г. и изменян многократно, се предвижда замяна на термина "Националната разузнавателна служба" с "Държавна агенция 'Разузнаване'". Тази промяна е приложима във всички разпоредби на закона.
§ 31
Законът за електронните съобщения влиза в сила на 1 ноември 2015 г., с изключение на разпоредбата в § 17, т. 4 относно чл. 69, която влиза в сила на 1 януари 2016 г. Допълнителни преходни и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, който е обнародван в Държавен вестник, брой 50 от 2016 г. и влиза в сила от 01.07.2016 г.
§60
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 15 влиза в сила от 1 януари 2018 г., а параграфи 18, т. 2 и 3 влизат в сила от 1 юни 2017 г. Заключителните разпоредби включват и изменения, свързани с Закона за защита при бедствия, обнародван в Държавен вестник, брой 97 от 2016 г., и в сила от 06.12.2016 г.
§3
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, обнародван в брой 103 от 2016 г.
§20
Параграф §20 от Закона за електронните съобщения предвижда мерки за прилагане на два основни регламента на ЕС: Регламент (ЕС) № 2015/2120, който се отнася до достъпа до отворен интернет и роуминга в мобилни мрежи, и на чл. 7 от Директива 2014/53/ЕС, свързана с хармонизацията на законодателствата за радиосъоръжения. Тези разпоредби целят да осигурят защита на правата на потребителите и да регулират електронните съобщителни услуги.
§14
Потребителите, регистрирали повече от 10 предплатени телефонни номера, имат право в 6-месечен срок след влизането в сила на закона да заявят кои номера ще продължат да ползват. Ако не направят това в указания срок, операторите са длъжни да деактивират всички телефонни номера, регистрирани на името на потребителя.
§15
Предприятията, предоставящи предплатени телефонни услуги, са задължени да информират потребителите за правото им по § 14 и последиците от неупражняването му в срок от 4 месеца след влизането в сила на закона. Информацията трябва да бъде предоставена чрез кратки текстови съобщения или телефонни обаждания, в зависимост от вида на услугата (мобилна или фиксирана).
§76
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения са обнародвани в брой 101 от 2017 г. и влизат в сила от 19.12.2017 г.
§3
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се включват преходни и заключителни разпоредби, свързани с прилагането на закона, включително и разпоредби относно Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, обнародван през 2018 г.
§47
В Закона за електронните съобщения се извършват изменения, включително замяна на термина "Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси" с "Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество". Тези промени са част от актуализацията на закона, която е обнародвана в Държавен вестник, брой 21 от 2018 г. и влиза в сила от 09.03.2018 г.
§11
Разпоредбите определят сроковете и действията, свързани с прилагането на Закона за електронните съобщения. Актовете по прилагането на закона и съответният списък трябва да бъдат приети в срок от 6 месеца. Подзаконовите актове от отменената глава ще продължат да се прилагат, докато не противоречат на новия закон. Министърът на транспорта трябва да създаде Единната информационна точка в срок от 1 месец. Общественият сектор и мрежовите оператори са задължени да предоставят необходимата информация на Единната информационна точка в срок от 3 до 6 месеца.
§12
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 4, ал. 3, която влиза в сила две години след обнародването. Преходни и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за авторското право и сродните му права, обнародвани в ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.
§31
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 18 и 30, които ще влязат в сила 9 месеца след обнародването. Допълнително, се посочва, че Законът за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс е обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г. и влиза в сила от 01.01.2019 г.
Параграф §156
Законът за електронните съобщения влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 влизат в сила на 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона; параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона.
§48
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на параграф 10, който влиза в сила от 1 януари 2021 г. Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., който е обнародван в 'Държавен вестник' и влиза в сила от 01.01.2020 г.
§ 23
Законът за електронните съобщения влиза в сила на 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". В допълнение, се съдържат преходни и заключителни разпоредби към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., с изменения и допълнения, публикувани в "Държавен вестник".
§ 51
Параграф §51, който е в сила от 24.03.2020 г. и е обявен за противоконституционен, указва, че параграф 41 ще се прилага до момента, в който отпадне необходимостта от принудително изпълнение на задължителната изолация и болнично лечение на лица, отказващи или не изпълняващи заповедта за задължителна изолация и лечение, съгласно чл. 61 от Закона за здравето.
§ 52
Законът за електронните съобщения влиза в сила на 13 март 2020 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник'. Тези изключени разпоредби включват чл. 5, § 3, § 12, § 25 - 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила на 14 май 2020 г.
§ 44
Законът за електронните съобщения влиза в сила на 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Закона за устройство на територията.
§9
Параграф §9 от закона е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 20 от 2021 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 105 от 2020 г. и влиза в сила от 01.01.2021 г.
Параграф §72
Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключения за определени параграфи: параграф 34 влиза в сила от 1 май 2021 г.; параграфи 55, 58, 59, 60 и § 69 влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник"; параграф 69 влиза в сила от 7 декември 2020 г.
Параграф §344
Параграф §344 от Закона за електронните съобщения въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2018/1972, която установява Европейски кодекс за електронни съобщения. Тази директива е приета от Европейския парламент и Съвета на 11 декември 2018 г. и е публикувана в Официалния вестник на Европейския съюз на 17 декември 2018 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения са обнародвани в Държавен вестник, брой 20 от 2021 г.
Параграф §353
Параграф §353 от Закона за електронните съобщения определя условията за действие на подзаконовите нормативни актове, издадени преди влизането на закона в сила. Тези актове запазват действието си, освен ако противоречат на новия закон. Подзаконовите актове по прилагането на закона трябва да бъдат приведени в съответствие в 6-месечен срок. Министерският съвет и Комисията за регулиране на съобщенията имат задължения за приемане на наредби и правила в определени срокове, като Комисията за регулиране на съобщенията също създава регистър в същия срок.
Параграф §354
Параграф §354 от Закона за електронните съобщения предвижда, че производствата, започнали преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършени по стария ред. Удължаването на разрешения за ползване на радиочестотен спектър, издадени преди закона, ще се извършва еднократно при определени условия. Исканията за достъп до трафични данни, подадени преди влизането на закона, ще се разглеждат по досегашния ред.
§356
В срок до 6 месеца от влизането в сила на закона, Комисията за регулиране на съобщенията трябва да преразгледа задълженията за осигуряване на обществени телефонни апарати и други точки за обществен достъп до гласови телефонни услуги. Също така, до 21 декември 2021 г. ще бъде преразгледано и задължението за предоставяне на универсална услуга, наложено преди влизането в сила на закона.
§357
Комисията за регулиране на съобщенията е задължена да изпрати уведомления, получени преди 21 декември 2020 г. по чл. 75, ал. 1, на Органа на европейските регулатори в срок до 21 декември 2021 г.
§358
Комисията за регулиране на съобщенията е задължена да проведе географско проучване до 21 декември 2023 г. относно покритието на електронните съобщителни мрежи, които предлагат широколентов достъп. Проучването е свързано с чл. 181а от закона.
§359
Операторите на електронни съобщителни мрежи, които са изградили приемно-предавателни станции преди влизането в сила на Закона за електронните съобщения, трябва да подадат заявления за регистрация в срок от 9 месеца след влизането в сила на закона, заедно със съответните документи.
§ 360
Параграф §360 установява, че разпоредбата на § 272 относно чл. 242б влиза в сила на 21 юни 2022 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за електронното управление, който е обнародван в Държавен вестник, брой 15 от 2022 г. и влиза в сила на 22 февруари 2022 г.
§29
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби важат и за Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който е обнародван в Държавен вестник, брой 32 от 2022 г. и влиза в сила от 28.07.2022 г.
§ 67
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", освен за посочените параграфи (1, 2, 5, 6, 18, 28, 32, 34, 44, 45, 57 и 58), които влизат в сила от деня на обнародването. Включени са и допълнителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, обнародвани в брой 58 от 2023 г.
Параграф §12
Параграф §12 от Закона за електронните съобщения предвижда мерки за прилагане на два основни регламента на Европейския съюз. Първият е Регламент (ЕС) 2022/612, който касае роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза. Вторият е Делегиран регламент (ЕС) 2021/654, който определя единни максимални цени за терминиране на гласови повиквания в мобилни и фиксирани мрежи в целия Съюз.
§ 79
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, който е обнародван в бр. 41 от 2024 г. и влиза в сила от 10.05.2024 г.
§76
Законът за електронните съобщения влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се споменава, че са включени преходни и заключителни разпоредби, свързани с въвеждането на еврото в Република България, с обнародване в "Държавен вестник" с брой 70 от 2024 г.
§5
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения посочва, че действащите нормативни актове, които определят задължения за плащане на такси и глоби в български левове, остават в сила и продължават да се прилагат с правилата за превалутиране, предвидени в закона. Когато сума в левове е указана в нормативен акт, свързан с правен акт на Европейския съюз, и е посочена в евро, при изменение на закона или подзаконовия акт, сумата в евро трябва да бъде изрично упомената.
§ 60
Параграф 60 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения определя, че определени параграфи (5, ал. 1, 8-36, 37, т. 1-12 и 14-20, 38-59) влизат в сила от датата, определена в Решение на Съвета на ЕС за приемането на еврото от България. Това решение е в съответствие с чл. 140 от Договора за функционирането на ЕС.
