Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда реда и начина на функциониране на националната система за мониторинг на шума в урбанизираните територии, както и изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда.
Наредбата има за цел да оцени шумовото натоварване в урбанизираните територии, произтичащо от основните източници на шум. Тя регулира дейността на Националната система за мониторинг на шума в околната среда и изискванията за провеждане на собствен мониторинг от промишлените източници на шум.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. регулира дейността на Националната система за мониторинг на шума в околната среда. Чл. 3 определя, че оценката на шумовото натоварване се извършва на базата на стойностите на показателите за шум. Наредбата също така обхваща изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. регламентира дейностите на Националната система за мониторинг на шума. Основните дейности включват: системни наблюдения на шумовото натоварване, обработка и анализ на данни, осигуряване на достоверност на информацията, оценка на вредните ефекти от шума върху здравето и информационен обмен.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. регламентира дейността на Националната система за мониторинг на шума в околната среда. Чл. 5 определя обхвата на системата, който включва агломерации, основни пътища, железопътни линии и летища, както и промишлени източници на шум. Системата може да включва и по-малки населени места при мотивирано предложение от директора на съответната регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве до главния държавен здравен инспектор.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. регламентира дейността на Националната система за мониторинг на шума в околната среда. Чл. 6 предвижда, че системата включва пунктове, разпределени в райони, свързани с пътни, железопътни и въздушни трасета, промишлени източници на шум и обекти с усилена шумозащита. Броят и разположението на тези пунктове, както и периодичността на измерванията, се определят от методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. регламентира дейността на Националната система за мониторинг на шума в околната среда. Според член 7, мониторингът се организира на национално и регионално ниво, с цел осигуряване на ефективно наблюдение и контрол на шумовото замърсяване.
Наредбата определя дейността на Националната система за мониторинг на шума в околната среда и изискванията за провеждане на собствен мониторинг от промишлените източници на шум. Чл. 8 посочва, че директорът на НЦООЗ организира и ръководи методически системата за мониторинг на шума.
Директорите на РИОКОЗ са отговорни за организацията и провеждането на мониторинга на шума в урбанизираните територии, съгласно изискванията на чл. 5 от Наредба № 54 от 13 декември 2010 г.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. определя изискванията за мониторинг на шума в урбанизираните територии. Чл. 10 посочва, че програмите за мониторинг трябва да включват описание на обекта, брой и разположение на мониторинговите пунктове, наблюдавани показатели, период на измерванията, териториален обхват, кадрово осигуряване и използвани методи. Програмите се изготвят от РИОКОЗ и се утвърдиха от главния държавен здравен инспектор.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. регламентира дейността на Националната система за мониторинг на шума в околната среда. Член 11 предвижда, че програмите за мониторинг на шума се актуализират след мотивирано предложение от директора на РИОКОЗ или кмета на общината и се утвърдяват от главния държавен здравен инспектор. Раздел III от наредбата се фокусира върху регистрирането, обработката и съхранението на резултатите от измерванията и изчисленията в националната система.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. регламентира дейността на Националната система за мониторинг на шума в околната среда. Член 12 указва, че измерванията и изчисленията в пунктовете за мониторинг на шума трябва да се извършват от акредитирани лаборатории, а резултатите от тях се записват в определени протоколи, посочени в приложения № 1 и 2.
Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве са задължени да създадат база данни за измерванията на шума, да изготвят годишни доклади с анализ на шумовото натоварване и да предоставят данните и докладите на НЦООЗ до 15 декември на същата година.
Националният център по опазване на общественото здраве е задължен да изготвя обобщен годишен доклад, който да отразява шумовото натоварване в урбанизираните територии. Този доклад е част от годишния отчет за състоянието на здравето на гражданите и трябва да бъде изпратен в Министерството на здравеопазването в срок до два месеца след края на календарната година.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. определя правилата за функционирането на Националната система за мониторинг на шума в околната среда. Чл. 15 от наредбата установява, че информацията от системата е публична и се съхранява на национално ниво в НЦООЗ и на регионално ниво в РИОКОЗ. Раздел IV от наредбата съдържа изисквания за провеждане на собствен мониторинг и контролни измервания от промишлени източници на шум в околната среда.
Чл. 16 от Наредба № 54 определя изискванията за измерване и изчисляване на показателите за шум, излъчван от промишлени източници. Измерванията могат да бъдат собствени периодични, възлагани от оператора на промишления източник, или контролни, възлагани от министъра на околната среда и водите или упълномощени от него лица. Всички измервания трябва да се извършват от акредитирани лаборатории.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. определя изискванията за мониторинг на шума от промишлени източници. Текущият контрол на шума се извършва по годишни графици, изготвени от РИОСВ, които се съгласуват с МОСВ и ИАОС. Контролни измервания могат да се извършват и извън тези графици по преценка на компетентните органи или по искане на засегната общественост.
Чл. 18 от Наредба № 54 определя условията за провеждане на собствен мониторинг на шум от промишлени източници. Измерванията трябва да се извършват при установен технологичен режим и с мощност на инсталацията не по-малка от 70% от максималната. Изключение се допуска за инсталации, работили с по-ниска мощност поне 6 месеца преди измерването, при условие че всички съоръжения са в експлоатация. Документите, потвърдяващи тези факти, трябва да бъдат представени от оператора на промишления източник. За източници с различни режими на работа, измерванията се правят за всеки режим.
Чл. 19 от Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. определя процедурата за провеждане на собствени периодични или контролни измервания на шум от промишлени източници. Измерванията трябва да се извършват в присъствието на законния представител на оператора или упълномощено от него лице. Резултатите от измерванията се отразяват в протокол, който се подписва от извършителя и представителя на оператора. В случай на отказ за подписване, протоколът може да бъде подписан от свидетел. Резултатите включват и лабораторни протоколи и план-скица на територията на източника.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. регламентира дейността на Националната система за мониторинг на шума в околната среда и изискванията за провеждане на собствен мониторинг от промишлените източници на шум. Чл. 20 описва задълженията на длъжностни лица от акредитирани лаборатории при извършване на периодични или контролни измервания на шума. Те трябва да определят измерителния контур, разположението на измерителните точки и нивата на шума в местата на въздействие, като използват директно измерване или изчисления по определена методика.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. определя условията за контрол на шумовите емисии в околната среда. Длъжностни лица от РИОСВ извършват проверки на място, за да установят наличието на условия за контролни измервания, състоянието на съоръженията и техническите средства за намаляване на шума, както и качеството на данните от собствените измервания. Резултатите от проверките се документират в протокол. Проверките се извършват в присъствието на законния представител на оператора, а при отказ - в присъствието на свидетел. При установяване на превишаване на граничните стойности на шума се съставя констативен протокол без извършване на стандартна проверка.
Наредбата определя процедурата за съставяне на констативен протокол при превишаване на граничните стойности на шум. Протоколът се съставя от длъжностно лице в присъствието на законния представител на оператора или упълномощено лице. Ако те не присъстват, протоколът може да бъде съставен в тяхно отсъствие с участието на свидетел. Срокът за съставяне на протокола е до 20 работни дни след получаване на лабораторните протоколи.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. регламентира дейността на Националната система за мониторинг на шума в околната среда. Чл. 23 описва процедурата за съставяне на констативен протокол, когато се установи превишаване на граничните стойности на шум. Протоколът се съставя от длъжностно лице на базата на лабораторни изпитвания и трябва да бъде готов в срок до 30 дни. В случай на несъответствия в извършените измервания, докладът може да бъде върнат за преработване, а директорът на РИОСВ дава указания за отстраняване на проблемите.
Чл. 24 от Наредба № 54 предвижда, че длъжностното лице, въз основа на констативен протокол, съставя акт за установяване на административно нарушение. Актът трябва да бъде изготвен в срок от десет работни дни след връчване на протокола.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. установява, че министърът на околната среда и водите или директорът на РИОСВ издават наказателно постановление при установено административно нарушение, основано на акта по чл. 24. Министърът утвърджава образците на протоколи за проверка и наказателни постановления.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. регламентира дейността на Националната система за мониторинг на шума в околната среда и изискванията за провеждане на собствен мониторинг от промишлените източници на шум. Член 26 уточнява условията, при които граничните стойности на еквивалентните нива на шума не са превишени, като посочва две основни изисквания: първо, нивата на шума по границата на промишлената площадка не трябва да надвишават граничните стойности за производствено-складови територии; второ, нивата на шума в местата на въздействие не трябва да надвишават граничните стойности за съответната територия или устройствена зона.
Операторите на промишлени източници са задължени да извършват собствени периодични измервания на шумовите показатели. Измерванията трябва да се правят при въвеждане на нови източници, след смяна на техника, за действащи източници поне веднъж на две години и в съответствие с условията на ОВОС и комплексни разрешителни.
Собствениците или ползвателите на летища трябва да извършват собствени непрекъснати измервания на шумовите показатели. Това включва регистриране, обработка и съхранение на резултатите с автоматични средства за измерване. Измерванията са задължителни в два случая: ако летището е основно по смисъла на Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) или ако е установено превишаване на граничните стойности на шум за дадена агломерация или част от нея, вследствие на дейността на летището.
Чл. 29 от Наредба № 54 определя изискванията към автоматичните средства за измерване на шум. Те трябва да измерват и съхраняват нивото на шум на 1/2 или 1-секунден интервал, да изчисляват еквивалентното и максималното ниво на шум, да съхраняват информация в база данни, да регистрират шумови събития от въздухоплавателни средства и да имат автоматично калибриране.
Чл. 30 от Наредба № 54 задължава операторите на промишлени източници на шум да представят резултатите от собствените си измервания в РИОСВ в срок от един месец след измерването. Докладът трябва да съдържа информация за юридическото или физическото лице, контактно лице, описание на инсталациите, генериращи шум, и протоколи от измерванията. Операторите с комплексно разрешително трябва да включат тези резултати в годишните доклади, спазвайки определени изисквания.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. регламентира дейността на Националната система за мониторинг на шума в околната среда. Според Чл. 31, резултатите от непрекъснатите измервания на шума от летищата трябва да се предоставят на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) под формата на тримесечни доклади, които се подават в срок до 20 дни след края на тримесечието, и годишен доклад, който трябва да бъде предоставен до три месеца след края на календарната година. При необходимост, РИОСВ може да изисква допълнителни данни от собственика на летището.
Наредбата определя изискванията за тримесечни и годишни доклади относно шумовото замърсяване от летища. Тримесечните доклади трябва да съдържат информация за собственика на летището, контактна информация, типове въздухоплавателни средства, нива на шума, брой полети и превишения на шумовите норми. Годишният доклад обобщава информацията от тримесечните доклади и включва картен материал с контурите на авиационния шум.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. определя изискванията за изготвяне на годишни доклади относно контрола на промишлените източници на шум в околната среда. Докладите се подготвят от РИОСВ и се изпращат в ИАОС до 6 месеца след края на календарната година, както в хартиен, така и в електронен формат. Освен това, годишните доклади за собствените измервания на шум също се обобщават от РИОСВ и се изпращат при същите условия.
Наредба № 54 от 13 декември 2010 г. регламентира дейността на Националната система за мониторинг на шума в околната среда. Чл. 34 предвижда, че ИАОС създава и поддържа база данни за резултатите от измерванията на шума. Основни източници на шум включват транспорт и промишлени инсталации. Наредбата определя условия за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум. Включва и преходни разпоредби относно отменянето на предишни наредби и указания от министри.
Параграф §1 определя основни термини по смисъла на наредбата, свързани с мониторинга на шума в околната среда. Основни източници на шум включват транспорт и промишлени инсталации. Промишлени източници на шум се отнасят до инсталации от промишлеността. Установен технологичен режим на експлоатация описва периодите на работа на инсталации. Обекти, подлежащи на усилена шумозащита, са тихи зони в урбанизирани територии и близо до детски и лечебни заведения. Националната система за мониторинг на шума осигурява информация за шумовото натоварване, а място на въздействие е точката за измерване на шума.
Този документ отменя Наредба № 2 от 2006 г. за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда. Съдържа приложения, свързани с контрол и мониторинг на шума, включително протоколи за измерване и условия на провеждане на измерванията. Приложенията включват информация за адреси, характеристики на пунктовете за измерване, методи на изпитване и резултати от мониторинга на шум.