НАРЕДБА № 53 ОТ 10 ФЕВРУАРИ 2003 Г. ЗА КОМБИНИРАН ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 53 от 10 февруари 2003 г. урежда изискванията и необходимите документи, които трябва да бъдат спазвани при извършването на комбиниран превоз на товари. Тя цели да осигури правилното и безопасно транспортиране на стоки, използвайки различни транспортни средства.
Чл. 2
Комбинираният превоз на товари включва използването на най-малко два вида транспорт в транспортната верига. Първият вариант е товарен автомобил или ремарке, който извършва автомобилен превоз в началната или крайната част на пътуването, а останалата част е с железопътен, морски или речен превоз, при условие че автомобилният превоз е над 100 км. Вторият вариант е комбинираният превоз между пунктовете на товарене и най-близката удобна товарна жп гара, и разтоварната гара до пункта за разтоварване. Третият вариант е в радиус до 150 км от вътрешното речно или морско пристанище. Освен това, комбинираният превоз може да включва автомобилен превоз за собствена сметка от страна на изпращача или получателя.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредба № 53 от 10 февруари 2003 г. указва, че при комбиниран превоз на товари не се извършва обработка на товарите, когато се сменя видът транспорт. Това означава, че товарите не се преработват или пренареждат при смяна на транспортното средство.
Чл. 4
Комбинираният превоз на товари изисква сключването на договор. В договора се уреждат условията за всяка част от превоза според приложимите разпоредби за съответния транспорт. Не се сключва договор, когато в началния и крайния участък се извършва автомобилен превоз за собствена сметка, а основният участък е с един вид транспорт.
Чл. 5
Комбинираният превоз на товари се организира и извършва от оператори, които могат да извършват превоза изцяло или отчасти. В този случай операторът притежава правата и задълженията на превозвач. Операторите трябва да отговарят на законовите изисквания за превоз на товари, съобразно вида на транспорта.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 53 предвижда, че превозвачите, участващи в комбиниран превоз с железопътен транспорт в България, трябва да имат лиценз съгласно Закона за железопътния транспорт. Освен това, чуждестранни превозвачи, лицензирани от чуждестранни железопътни администрации, могат да участват в комбиниран превоз, ако това е предвидено в международни договори, по които България е страна.
Чл. 7
Превозвачите, участващи в комбиниран превоз с пътни превозни средства, трябва да бъдат лицензирани съгласно Закона за автомобилните превози. Лицата, извършващи автомобилен превоз за собствена сметка в рамките на комбинирания превоз, трябва да имат удостоверение за регистрация, издадено по чл. 12, ал. 1 от същия закон.
Чл. 8
Превозвачи, участващи в комбиниран превоз по вътрешни водни пътища или по море, са задължени да отговарят на изискванията, установени в Кодекса на търговското корабоплаване.
Чл. 9
Чуждестранните автомобилни превозвачи, извършващи международен комбиниран превоз на товари по пътищата на България, не се нуждаят от разрешително, ако това е предвидено в международни договори, в които България е страна. Превозът се осъществява с удостоверение за вътрешен комбиниран превоз, утвърдено от министъра на транспорта. Удостоверението се получава на граничния пункт при влизане в страната и се връща при напускането.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 53 определя, че удостоверението, посочено в чл. 9, ал. 2, трябва да се съхранява в пътното превозно средство и да се представя при поискване от компетентните органи. Това удостоверение е необходимо за легализацията на комбинирания превоз на товари.
Чл. 11
Договорът за комбиниран превоз е споразумение, при което операторът поема задължението да извърши превоз на товари с различни видове транспорт (автомобилен, железопътен, по вътрешни водни пътища или по море) и да предаде товарите на получателя срещу заплащане.
Чл. 12
Договорът за комбиниран превоз на товари трябва да съдържа наименованията на железопътните гари за товарене и разтоварване, пристанищата за товарене и разтоварване по вътрешни водни пътища, както и морските пристанища, свързани с морския транспорт. Уточнените данни трябва да бъдат потвърдени с печат върху превозните документи в съответните гари или пристанища.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 53 определя необходимите превозни документи при комбиниран превоз на товари. За автомобилния и железопътния транспорт е необходима товарителница, за крайбрежни превози - коносамент или товарителница, а за морски транспорт - коносамент. Възможно е също така да се използва единен документ, приет съгласно международни договори. При автомобилен превоз за собствена сметка не се изисква превозен документ. Договорът за превоз остава валиден независимо от издаването или изгубването на превозния документ.
Чл. 14
Наредба № 53 регламентира съставянето и подписването на превозни документи при комбиниран превоз на товари. Превозните документи се подписват от оператора или упълномощени лица, съответния превозвач и в съответствие с международни договори. Всеки документ трябва да посочва един получател, да бъде издаден за всяка интермодална транспортна единица, да уточнява наименованието и особеностите на товара, и да съдържа необходимите данни, дата, подпис и печат. Операторът е задължен да предостави и всички документи, изисквани от съответните органи.
Чл. 15
Операторът, извършващ комбиниран превоз на товари, е задължен да осъществи превоза в определения срок. Той трябва да опазва целостта на товарите от момента на приемането им до предаването им. Освен това, операторът е длъжен да уведоми получателя за пристигането на товарите и да ги предаде в местоназначението.
Чл. 16
Изпращачът е задължен да предаде товара на оператора в правилно натоварено, подредено и укрепено състояние, съобразно изискванията на различните видове транспорт и спецификата на товарите. Ако транспортната опаковка е неподходяща, операторът може да приеме товара, само ако изпращачът предостави писмено заявление, че всякакви вреди ще бъдат за негова сметка.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 53 определя, че при несъответствия между условията на договора за комбиниран превоз и превозния документ, предимство имат клаузите на договора. Превозният документ служи за доказателство, че превозвачът е получил товарите в описаното състояние, освен ако не е доказано противното. Ако в документа няма запис за състоянието на товара, се предполага, че той е получен в добро състояние.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 53 определя задълженията на изпращача и получателя относно натоварването, разтоварването и укрепването на интермодалните транспортни единици. Основното задължение за тези дейности лежи на изпращача или получателя, освен ако не е уговорено друго. Изпращачът има право да пломбира интермодалните транспортни единици със свои пломби, а ако операторът е присъствал при натоварването, той също може да постави свои пломби.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 53 определя задълженията на изпращача относно възнаграждението на оператора при комбиниран превоз на товари. Изпращачът дължи възнаграждението при сключване на договора, освен ако не е уговорено друго. Ако не плати, получателят заплаща преди освобождаването на товара. При международни превози, сумите в валута се изплащат в левовата им равностойност по курса за деня. Разноските след сключването на договора се заплащат от изпращача, освен ако не е уговорено друго; ако разноските са за сметка на получателя, те се заплащат преди освобождаването на товара.
Чл. 20
Операторът, извършващ комбиниран превоз на товари, не е задължен да предоставя гаранции за митни сборове, когато товарът е под митнически контрол в Република България, независимо от етапа на превоза, вноса или транзита.
Чл. 21
Товарите се считат за доставени, когато са предадени на получателя или негов представител, съгласно договора. Договорът за комбиниран превоз се счита за изпълнен, когато получателят или упълномощено лице получи товара и подпише превозния документ.
Чл. 22
Изпращачът носи отговорност за щети, произтичащи от неправилно натоварване и укрепване на стоките, както и за проблеми с опаковката. Той е отговорен и за точността на описанието на стоката, включително нейни специфични свойства, маркировка, брой, маса, размери и количество, посочени в договора за комбиниран превоз.
Чл. 23
Операторът, ангажиран с комбиниран превоз на товари, носи отговорност за опазването на товара от момента на приемането му за превоз до момента на предаването му на получателя. Това включва задължението да осигури безопасността и целостта на товара през целия период на транспорт.
Чл. 24
Операторът носи отговорност за изгубване, погиване, липси или повреди на товара, когато той е под негово разпореждане, включително за грешки или небрежност от негова страна. Отговорността се разпростира и върху интермодалните транспортни единици. Освен това, операторът е отговорен за вредите, свързани с неспазване на срока на доставка. Установяването на загубите, погиването, липсите и повредите става с акт или констативен протокол, съобразно приложимите разпоредби.
Чл. 25
Когато комбинираният превоз се извършва от няколко превозвачи последователно, те поемат задълженията, произтичащи от превозните документи. Всички превозвачи отговарят солидарно пред оператора за изпълнението на превоза до доставката на товара до местоназначението му.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 53 от 10 февруари 2003 г. указва, че при изгубване, погиване, липси или повреди на товари по време на международен комбиниран превоз, за който е приложим международен договор, разпоредбите на този договор имат предимство. Това важи за договори, по които Република България е страна.
Чл. 27
Наредба № 53 от 10 февруари 2003 г. регламентира размера на обезщетението за загуба или повреда на товари при комбиниран превоз. Според чл. 27, ал. 1, размерът на обезщетението за случаи по чл. 24, ал. 1 се определя на база стойността на товара в момента на доставката, в съответствие със специфичните разпоредби за транспорт. В ал. 2 се посочва, че за случаи по чл. 24, ал. 2 размерът на обезщетението е съобразно оценката на товара, но не може да надвишава стойността на интермодалната транспортна единица.
Чл. 28
Операторът не носи отговорност за липси или повреди на товара, ако те са резултат от грешка на изпращача, присъщ недостатък на товара или неподходяща опаковка, при условие че изпращачът е дал съгласие. Също така, операторът не носи отговорност за непредвидими събития от извънреден характер, които не е могъл да предотврати. Действията или бездействията на оператора не се считат за непреодолима сила, а недостатъци на превозното средство не могат да служат за основание за освобождаване от отговорност.
Чл. 29
Операторът не носи отговорност за липса или повреда на товари, когато те са резултат от особени рискове, които са уредени в правни норми, свързани с конкретния вид транспорт.
Чл. 30
Член 30 от Наредба № 53 гласи, че изпращачът и получателят могат да приемат, че товарът е изгубен, ако не е доставен в срок от 60 дни след изтичането на договорения срок за доставка. Това важи без необходимост от представяне на допълнителни доказателства.
Чл. 31
Лицата, които имат право на иск срещу оператора, могат да предявят рекламации по договора за комбиниран превоз. Към рекламацията трябва да се приложат превозните документи и доказателства за претенцията. Рекламацията се подава на оператора или упълномощено от него лице. Операторът е задължен да се произнесе относно рекламацията, освен ако не е уговорено друго. За рекламационното производство важат разпоредбите за отделните видове транспорт.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 53 определя начина на установяване на щетите при комбиниран превоз на товари. Щетите се регистрират с актове или протоколи, подписани от превозвача и оператора. Констатациите се правят преди приемането на товарите от получателя или след изтичане на срока за доставка, ако товарът не е наличен. Ако получателят не е поискал документи, се счита, че товарите са предадени в изправност. За международни превози щетите се установяват съгласно международните договори, в които България е страна.
Чл. 33
Срокът за предявяване на рекламации при комбинираните превози е шест месеца. За международни комбинирани превози сроковете се определят от международните договори, по които България е страна. В същите срокове се предявяват и исканията на оператора за недосъбрани цени и допълнителни такси. Сроковете започват да текат от момента на доставка на товара на получателя или от установяване на липсата на товара.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 53 определя правото на иск срещу оператора в контекста на комбинирания превоз на товари. Изпращачът има право на иск до момента, в който получателят освободи превозните документи или приеме товара, а получателят - от момента на освобождаването на документите или приемането на товара. Правото на иск се погасява в едногодишен срок след предаването на товара на получателя или от установяване на липсата му. За международните превози сроковете са съобразени с международните договори, по които България е страна. Исковете на оператора по чл. 25 и чл. 33, ал. 2 също могат да бъдат предявени в тези срокове.
Чл. 35 и Допълнителни разпоредби (§ 1 и § 2)
Наредба № 53 от 10 февруари 2003 г. регламентира комбинирания превоз на товари, като определя давностните срокове по чл. 34, прилагани в съответствие с гражданското законодателство. В допълнителните разпоредби са дадени определения на термини като "пътно превозно средство", "интермодална транспортна единица", "интермодален терминал", "превоз за собствена сметка", "изпращач", "получател" и "оператор". Операторите, предлагащи комбиниран превоз, са задължени на всеки шест месеца да предоставят информация на Министерството на транспорта относно транспортните връзки, броя на превозните средства, масата на товарите и извършените услуги. Информацията е служебна и търговска тайна, използваща се само за статистически нужди.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 53 от 10 февруари 2003 г. се определят основни термини, свързани с комбинирания превоз на товари. "Пътно превозно средство" обхваща моторни превозни средства, включително композиции. "Интермодална транспортна единица" се отнася за контейнери и полуремаркета, подходящи за интермодален транспорт. "Интермодален терминал" е мястото за смяна на транспортния режим. "Превоз за собствена сметка" е безплатен превоз за собствена стопанска дейност. "Изпращач" и "Получател" са съответно лицата, сключващи договора и упълномощените да получат товара. "Оператор" е спедитор или превозвач, организиращ комбинирани превози.
§2
Операторите, предлагащи комбиниран превоз, трябва да предоставят на Министерството на транспорта информация на всеки шест месеца относно транспортните връзки, броя на превозните средства, масата на товарите и извършените услуги. Тази информация е служебна и търговска тайна и може да се използва само за статистически цели.
