ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда обществени отношения, свързани с електронната търговия, която включва предоставяне на услуги на информационното общество. Услугите на информационното общество са предимно възмездни и се предоставят от разстояние чрез електронни средства, след изрично съгласие на получателя. Законът не се прилага за определени услуги, свързани с публични вземания, защита на личните данни, конкуренцията, нотариалната и процесуалната дейност, както и хазартните игри.
Чл. 2
Услугите на информационното общество могат да се предоставят свободно, освен ако законодателството предвижда друго. Това означава, че основният принцип е свобода на предоставяне на услуги, освен в случаите, когато е наложено ограничение от закон.
Чл. 3
Член 3 от Закона за електронната търговия определя понятията "доставчик на услуги" и "получател на услуги". Доставчик на услуги е лице, което предлага услуги на информационното общество, докато получател на услуги е лице, което ползва тези услуги с различни цели, включително за търсене на информация или достъп до нея.
Чл. 4
Доставчикът на услуги на информационното общество е задължен да предоставя информация на получателите на услуги и компетентните органи, включително име, адрес, данни за контакт, информация за регистрация и контрол, както и указания за регулирани професии. При посочване на цени, те трябва да бъдат ясни и да указват включените данъци и такси.
Чл. 4а
Чл. 4а от Закона за електронната търговия определя условията, при които доставчиците на услуги на информационното общество могат да съхраняват информация или да получават достъп до информация в крайното устройство на получателя на услугата. Доставчикът трябва да предостави ясна информация относно обработването на лични данни и да даде възможност на получателя да откаже съхраняването на данни. Освен това, получателят трябва да бъде информиран за съхраняваната информация. При последващо съхраняване, изискванията отпадат, ако получателят не е възразил. Някои изключения от правилата важат за необходимостта от предаване на съобщения и предоставяне на услуги, изрично поискани от получателя.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за електронната търговия определя какво представляват търговските съобщения и какви условия трябва да изпълняват те. Според закона, търговските съобщения са рекламни или други съобщения, свързани с търговска дейност. Не се считат за търговски съобщения определени видове информация, като адрес на домейн или електронна поща. Освен това, търговските съобщения, които са част от услуги на информационното общество, трябва да бъдат лесно разпознаваеми, да идентифицират ясно лицата, от името на които са направени, и да предоставят ясни условия за ползване на промоции и участие в игри.
Чл. 6
Доставчиците на услуги, изпращащи непоискани търговски съобщения по електронната поща, трябва да осигурят ясно разпознаване на съобщението като непоискано. Комисията за защита на потребителите води регистър на електронните адреси на юридически лица, които не желаят да получават такива съобщения. Изпращането на непоискани търговски съобщения е забранено на адреси, вписани в този регистър, както и на потребители без тяхното предварително съгласие.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за електронната търговия регламентира правото на лицата, упражняващи регулирани професии, да използват търговски съобщения в контекста на услугите на информационното общество. Тези съобщения трябва да съответстват на професионалните правила и етичните кодекси, като се акцентира на независимостта, достойнството и честта на професията, както и на спазването на професионалната тайна и честното отношение към клиентите и колегите. Глава трета от закона поставя акцент върху задълженията на доставчиците при сключване на договори чрез електронни средства, включително задължение за предоставяне на информация.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за електронната търговия задължава доставчиците на услуги да информират получателите на услугата за важни аспекти при сключването на договори. Те трябва да предоставят ясна информация относно техническите стъпки за сключване на договора, съхранението на договора, средствата за корекция на грешки и наличните езици за сключване на договора. Освен това, доставчиците трябва да указват как да се получи достъп до етичен кодекс за поведение.
Чл. 9 от Закона за електронната търговия
Доставчикът на услуги е задължен да предостави на получателя на услугата информация относно общите условия и съдържанието на договора. Тази информация трябва да бъде предоставена по начин, който позволява на получателя да я съхранява и възпроизвежда, осигурявайки по този начин прозрачност и достъпност на условията на договора.
Чл. 10
Доставчикът на услуги е задължен да предостави адекватни технически средства, които да позволят на потребителя да коригира грешки при въвеждане на информация преди да потвърди сключването на договора. След получаване на изявлението, доставчикът трябва да потвърди това получаване без неоправдано забавяне чрез електронни средства.
Чл. 11
Изявленията за сключване на договор и потвържденията за тяхното получаване се считат за получени, когато адресатите имат възможност да получат достъп до тях. Има определени изключения, при които това правило не важи, но те не са уточнени в предоставения текст.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за електронната търговия определя задължителното прилагане на разпоредбите на чл. 8 и 10 в случаите, когато получател на услугата е потребител. Важно е да се отбележи, че тези разпоредби не важат за договори, които са сключени изключително чрез електронна поща или подобни средства за индивидуални изявления. Тази глава се фокусира върху отговорността на доставчиците на услуги в контекста на информационното общество, особено при предоставяне на услуги по достъп и пренос.
Чл. 13
Доставчиците на услуги, предоставящи достъп до електронна съобщителна мрежа, не носят отговорност за съдържанието на предаваната информация и за действията на получателя на услугата, ако не инициират предаването, не избират получателя и не променят предаваната информация. Освен това, доставянето на достъп включва временно съхраняване на информацията само за целите на преноса, без да се съхранява за дълъг период.
Чл. 14
Доставчикът на услуги, осигуряващи автоматизирано търсене на информация, не носи отговорност за съдържанието на извлечената информация, ако той не е инициатор на предаването, не избира получателя и не променя информацията. Изключение от това правило е, когато информационният ресурс, от който се извлича информацията, е собственост на доставчика или свързано с него лице.
Чл. 15
Доставчик на услуги, който пренася информация в електронна съобщителна мрежа, не носи отговорност за временното съхраняване на информация, ако спазва определени условия: не изменя информацията, спазва изискванията за достъп и актуализация, правомерно използва технологии за данни и незабавно премахва информация при наличие на законови основания. Тези разпоредби важат за хостинг услуги и линкинг.
Чл. 16
Доставчикът на услуги, съхраняващ информация, не носи отговорност за съдържанието, освен ако не е знаел за противоправния характер на информацията или дейността на получателя. В случай на свързано лице или ако доставчикът е уведомен за противоправността и не е предприел действия, отговорността се променя. Доставчикът е длъжен да предостави информация на компетентен орган при нужда и да я съхранява 6 месеца след прекратяване на договора.
Чл. 17
Доставчикът на услуги не носи отговорност за наблюдение на информацията, която съхранява или пренася, нито е задължен да търси факти, указващи неправомерна дейност. Това означава, че доставчиците на услуги не са длъжни да следят съдържанието на информацията, която предоставят, освен ако не знаят за конкретно нарушение.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за електронната търговия посочва, че разпоредбите на предходните членове (чл. 13 - 17) се прилагат и за доставчици на услуги на информационното общество, които са предоставяни безплатно. Това означава, че независимо от факта, че услугите са безплатни, законовите изисквания продължават да важат.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за електронната търговия определя изискванията за започване и осъществяване на дейности, свързани с предоставяне на услуги на информационното общество. Тези изисквания се регулират от законодателството на държавата, където е мястото на дейност на доставчика, ако е в държава - членка на ЕС. Място на дейност се определя като мястото, където доставчикът извършва стопанска дейност за неопределен срок. Някои изключения от тези правила включват авторски права, застрахователни договори, и специфични договорни задължения при потребителски договори.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за електронната търговия регламентира правомощията на Комисията за защита на потребителите при осъществяване на контрол за спазването на закона. Комисията има право на достъп до документи, свързани с нарушения, да изисква информация от лица и да извършва проверки на място. Длъжностните лица са задължени да опазват тайната на информацията, получена по време на проверките. Председателят на комисията може да разпорежда спиране на нарушения и да изисква декларации от нарушителите.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за електронната търговия определя задълженията на министъра на електронното управление и председателя на Комисията за защита на потребителите. Министърът осъществява сътрудничество с органите на ЕС, а председателят организира информация за правата и задълженията на доставчиците и получателите на услуги в интернет. Осигурява се контакт с тези институции чрез електронни средства.
Чл. 22 и Глава VII "а"
Чл. 22 от Закона за електронната търговия предвижда, че Комисията за защита на потребителите и сдруженията за защита на потребителите могат да предявяват искове за преустановяване или забрана на действия и търговски практики, които нарушават колективните интереси на потребителите. Освен това, те могат да искат обезщетение при условията на Закона за защита на потребителите. Глава седма "а" от закона се отнася до гражданскоправната защита срещу нарушения на Регламент (ЕС) 2019/1150 и извънсъдебното уредене на спорове.
Чл. 22а
Чл. 22а от Закона за електронната търговия определя, че доставчиците на посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки носят отговорност за нарушения на Регламент (ЕС) 2019/1150. Отговорността им се осъществява съгласно условията и реда, предвидени в Гражданския процесуален кодекс. Исковете за нарушения се разглеждат по установените правила на гражданския процес.
Чл. 22б
Чл. 22б от Закона за електронната търговия позволява на бизнес ползвателите и ползвателите на корпоративни уебсайтове да предявяват искове за установяване и преустановяване на нарушения на Регламент (ЕС) 2019/1150, както и искове за обезщетения за вреди от тези нарушения. Исковете се предявяват по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 22в
Чл. 22в от Закона за електронната търговия дава право на публични органи, организации и сдружения с законен интерес да предявяват искове за преустановяване на нарушения и забрана на действия, противоречащи на Регламент (ЕС) 2019/1150. Исковете се подават по реда на Гражданския процесуален кодекс. Правото на иск се предоставя на организации, които отговарят на определени изисквания, проверявани от съда. Включването в официален списък удостоверява правоспособността на ищеца, но не изключва правомощието на съда да преценява целесъобразността на иска.
Чл. 22г
Чл. 22г. от Закона за електронната търговия предвижда, че обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, както и пропуснати ползи, произтичащи от нарушението. При определяне на размера на обезщетението, съдът взема предвид обстоятелствата, свързани с нарушението, и приходите на нарушителя от него.
Чл. 22д
Доставчиците на посреднически онлайн услуги трябва да посочат в общите си условия двама или повече медиатори за извънсъдебно уреждане на спорове, свързани с предоставянето на услуги. Извънсъдебното уреждане се извършва по реда на Закона за медиацията, освен ако страните не изберат друго приложимо право. Процедурата по медиация не пречи на страните да подадат иск в съда или пред Комисията за защита на конкуренцията по всяко време.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за електронната търговия предвижда наказания за доставчици на услуги, които нарушават определени разпоредби. За физически лица глобата варира от 200 до 1000 лв., а за юридически лица или еднолични търговци имуществената санкция е между 500 и 2500 лв. При повторно нарушение глобите и санкциите са увеличени, достигайки до 1500 лв. за физически лица и до 4000 лв. за юридически лица.
Чл. 24
Доставчиците на услуги, които нарушават разпоредбите на чл. 4а, чл. 6, ал. 1, 3 или 4, подлежат на глоби между 250 и 1500 лв. за физически лица и имуществени санкции между 500 и 2000 лв. за юридически лица или еднолични търговци. При повторно нарушение глобите и санкциите са увеличени, достигащи до 2500 лв. за физически лица и до 4000 лв. за юридически лица.
Чл. 24а
Чл. 24а от Закона за електронната търговия предвижда глоба за неизпълнение на разпореждане по чл. 20, ал. 2, т. 2 и ал. 4. За физически лица глобата е между 250 и 1000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица имуществената санкция е между 500 и 2000 лв. При повторно нарушение глобата и санкцията се удвояват.
Чл. 25 и Допълнителни разпоредби
Законът за електронната търговия регламентира условията за предоставяне на услуги от разстояние и чрез електронни средства. Актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Комисията за защита на потребителите, а наказателните постановления се издават от него или от упълномощени лица. Законът определя понятия, свързани с електронната търговия, и посочва, че мерките по прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1150 ще бъдат спазвани. Включва и изменения в свързани закони, като Гражданския процесуален кодекс и Закона за защита на потребителите, които уточняват правния ред за искове, произтичащи от предоставянето на услуги на информационното общество.
§1
Този параграф определя ключови термини, свързани с предоставянето на услуги от разстояние и чрез електронни средства. Включва определения за "потребител", "наименование на домейн", "електронна поща" и "електронна препратка", както и спецификации за свързани лица и регулирани професии. Освен това, се уточнява понятието "повторно" в контекста на нарушения и наказания.
§2
Параграф §2 от Закона за електронната търговия, нов в ДВ, бр. 96 от 2020 г., установява мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2019/1150, който цели да насърчи справедливостта и прозрачността за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги.
§2
В Гражданския процесуален кодекс, в чл. 126а, ал. 3, е добавено уточнение, че исковете, произтичащи от предоставянето на услуги на информационното общество, са включени в обхвата на закона за електронната търговия.
§3
В Закона за защита на потребителите се добавя нова точка 5 в чл. 186, ал. 2, която посочва, че Законът за електронната търговия е част от нормативната уредба, свързана с защита на потребителите. Досегашната точка 5 става т. 6.
§4
В Закона за далекосъобщенията се добавя алинея 5 в чл. 19, която указва, че Комисията контролира дейността по предоставяне на услуги на информационното общество и води регистър на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, съгласно Закона за електронната търговия.
§6
Законът за електронната търговия влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 19, който влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 9 юни 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Заключителните разпоредби към Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние са обнародвани в ДВ, бр. 105 от 2006 г. и влизат в сила от 01.01.2007 г.
§ 12 и Заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за електронната търговия
Законът за електронната търговия влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на определени точки от него, които влизат в сила от деня на влизането на закона в сила. По-късно, през 2009 г., се въвеждат изменения в закона, които също имат свои заключителни разпоредби.
§2
Законът за електронната търговия влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 105 от 2011 г. и влиза в сила от 29.12.2011 г.
§220
Законът за електронната търговия влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за електронното управление, който е обнародван в брой 15 от 2022 г. и влиза в сила от 22.02.2022 г.
§29
Законът за електронната търговия влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, законодателството се основава на важни директиви и регламенти от Европейския съюз, които регулират техническите регламенти, правните аспекти на електронната търговия, както и защитата на личните данни.
