НАРЕДБА № 51 ОТ 28 АПРИЛ 2016 Г. ЗА СОБСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА И ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ, ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ И ГРУПИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 51 от 28 април 2016 г. определя качествените и количествените изисквания за собствените средства на застрахователи и презастрахователи, включително класификация и допустимост на средствата. В нея се описва стандартната формула за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност, допълнителни изисквания към вътрешните модели, елементите за изчисляване на собствените средства, границата на платежоспособност и методите за нейното изчисляване. Наредбата също така регламентира надзора над застрахователи и презастрахователи, които са част от групи, и правомощията на Комисията за финансов надзор.
Чл. 2
Наредба № 51 от 28 април 2016 г. регламентира изискванията за собствени средства и платежоспособност на застрахователи и презастрахователи. Член 2 уточнява, че наредбата важи и за застрахователи и презастрахователи от трети държави, които извършват дейност в България чрез клон, в съответствие с Кодекса за застраховането.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредба № 51 определя процедурата за издаване на разрешения или одобрения за застрахователи и презастрахователи. Заявленията се подават до комисията с приложени доказателства за спазване на изискванията. Комисията проверява представените документи и уведомява заявителя за непълноти или нужда от допълнителна информация. Срокът за отстраняване на непълноти започва да тече от поставянето на съобщението в сградата на комисията, ако не е прието на посочения адрес. Комисията трябва да се произнесе по заявлението в срок до 14 дни, а уведомлението за решението се изпраща в 3-дневен срок. Разпоредбите не се прилагат, когато наредбата предвижда специален режим.
Чл. 4
Наредба № 51 определя изискванията за собствените средства на застрахователите и презастрахователите. Според Чл. 4, собствените средства включват основни и допълнителни средства. Застрахователите и презастрахователите трябва да разполагат по всяко време с допустими собствени средства, които да са поне равни на капиталовото изискване за платежоспособност. Освен това, те трябва да имат и допустими основни собствени средства, равни на минималното капиталово изискване.
Чл. 5
Наредба № 51 определя основните собствени средства на застрахователите и презастрахователите, които включват превишението на активите над задълженията, оценени по реда на КЗ, както и подчинени задължения. Превишението се коригира с стойността на собствените акции, притежавани от застрахователя или презастрахователя.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 51 определя какви са допълнителните собствени средства на застрахователите и презастрахователите. Те включват елементи, различни от основните собствени средства, които могат да се използват за покриване на загуби. Допълнителните средства могат да включват акредитиви, гаранции и правно обвързващи вземания. За взаимозастрахователни кооперации, те могат да включват бъдещи претенции от членове за допълнителни вноски. Ако тези средства са внесени или изискани, те се третират като активи и не са част от допълнителните собствени средства.
Чл. 7
Чл. 7 определя, че излишъците от средства се считат за натрупани печалби, които не са разпределени на титулярите на полици и бенефициерите. Освен това, при спазване на критериите по чл. 9, тези излишъци не се считат за застрахователен или презастрахователен пасив, освен ако не е предвидено друго в нормативен акт.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 51 класифицира елементите на собствените средства на застрахователите в три реда, в зависимост от наличността и характеристиките им. Основните критерии включват наличност на средствата за покриване на загуби, подчиняване при ликвидация, дюрация на средствата и наличие на ограничения или задължения. При оценката на средствата се вземат предвид и специфични белези, като свобода от изисквания за изкупуване, задължителни такси и тежести.
Чл. 9
Чл. 9 определя класификацията на собствени средства на застрахователи в зависимост от техните характеристики. Основните собствени средства се разделят на капитал от първи ред и капитал от втори ред, в зависимост от изпълнението на определени критерии. Допълнителните собствени средства могат да бъдат класифицирани като капитал от втори ред, ако отговарят на специфични изисквания. Всички средства, които не отговарят на тези изисквания, се класифицират като капитал от трети ред.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 51 регламентира класификацията на собствените средства на застрахователите и презастрахователите. Според ал. 1, те трябва да класифицират елементите на собствените си средства въз основа на критериите от чл. 9. Ал. 2 посочва, че класификацията трябва да се извършва в съответствие със списъците по Регламент (ЕС) 2015/35 и Насоките на ЕИОПА. В ал. 3 се уточнява, че ако елемент не е включен в посочените списъци, застрахователят или презастрахователят трябва да го оценят и класифицират, като тази класификация подлежи на одобрение от комисията.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 51 класифицира елементите на собствените средства на застрахователите. Излишъкът от средства по чл. 7 се счита за капитал от първи ред. Акредитиви и гаранции, предоставени на независим довереник в полза на кредиторите, се класифицират като капитал от втори ред. Бъдещи претенции на взаимоспомагателни асоциации за допълнителни вноски в рамките на 12 месеца също се считат за капитал от втори ред. Взаимозастрахователни кооперации могат да класифицират бъдещите си претенции като капитал от втори ред при определени условия.
Чл. 12
Чл. 12 определя изискванията за капиталовото изискване на застрахователите. Размерът на допустимите елементи на капитала от втори и трети ред е ограничен, като делът на капитала от първи ред трябва да е над една трета от общите собствени средства, а капиталът от трети ред да е по-малък от една трета. Минималното капиталово изискване изисква делът на елементите от първи ред в основните собствени средства да е над половината. Допустимият размер на собствените средства за покриване на капиталовото изискване е сумата на капитала от трети ред и основните собствени средства.
Чл. 13
Член 13 от Наредба № 51 определя, че одобренията на допълнителните собствени средства, съгласно чл. 167, ал. 1, 3 и 4 от Кодекса за застраховането (КЗ), се издават по реда на Регламент (ЕС) 2015/499 на Комисията, който е в съответствие с Директива 2009/138/ЕО. Тези одобрения се основават на техническите стандарти за изпълнение, свързани с процедурите за одобряване от надзорния орган на използването на елементи на допълнителни собствени средства, както и на разпоредбите от Регламент (ЕС) 2015/35.
Чл. 14
Чл. 14 от НАРЕДБА № 51 определя изискванията за оценка на стойността на допълнителни собствени средства на застрахователите и презастрахователите. Комисията, по предложение на заместник-председателя, взема предвид различна информация за оценка, включително проверки на място, надзорни прегледи, информация от компетентни органи и друга релевантна информация, за да определи дали стойността на елемента продължава да отразява способността му да покрива загуби.
Чл. 15
Наредба № 51 определя процедурата за получаване на надзорно одобрение за изплащане или изкупуване на основни собствени средства от застрахователи и презастрахователи. Заявленията се подават три месеца преди планираните дати за изплащане, а комисията разглежда исканията в срок от три месеца. При многократни искания в кратък период, те се разглеждат като едно цяло. След получаване на одобрение, застрахователят може да извърши изплащания, но е задължен да следи за спазване на капиталовите изисквания. В случай на риск от неспазване, изплащането може да бъде преустановено, а одобрението отменено.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 51 определя критериите, по които Комисията взема решения при заявления за надзорно одобрение на застрахователи и презастрахователи. Тези критерии включват: текущата и прогнозната платежоспособност на застрахователя; средносрочния план за управление на капитала и оценка на риска; променливостта на собствените средства и капиталовите изисквания; достъпа до външни източници на средства и влиянието на пазарните условия върху набиране на капитал.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 51 определя условията за издаване на одобрение за изплащане или изкупуване на елемент от основни собствени средства от застрахователи и презастрахователи. Заявлението до комисията трябва да включва описание на предложението, демонстрация на съответствието с плана за възстановяване и искане за предварително одобрение. Комисията се произнася в срок от 30 дни, а уведомлението за решението се изпраща в 7-дневен срок.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 51 описва процедурата за издаване на одобрение по изключение на разпределенията от застрахователи и презастрахователи. Заявлението трябва да бъде придружено от обосновка и доказателства, които показват, че разпределението няма да доведе до значително намаляване на платежоспособността. Комисията трябва да се произнесе в срок от един месец и да уведоми застрахователя в 7-дневен срок след вземане на решение. При искане за одобрение по изключение, застрахователят трябва да вземе предвид размера на акционерния капитал и въздействието на емисията на акции върху способността за набиране на средства.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 51 определя процедурата за одобрение на оценката и класификацията на елементи от собствените средства на застрахователите и презастрахователите, които не са включени в предварително определените списъци. Застрахователят или презастрахователят трябва да подаде писмено заявление до комисията, което да е на български език и да включва придружително писмо, решение на управителния орган за одобрение на заявлението и съпътстващи доказателства.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 51 изисква застрахователите и презастрахователите да потвърдят в заявлението си, че условията за собствените средства са ясни и недвусмислени, че елементите от основни собствени средства отговарят на законовите критерии и че не са пропуснати факти, които биха могли да повлияят на одобрението на оценката. Освен това, те трябва да посочат и другите заявления, които са подадени или ще бъдат подадени в следващите шест месеца.
Чл. 21
Чл. 21 от НАРЕДБА № 51 предвижда, че застрахователите и презастрахователите трябва да предоставят подробна информация относно критериите за класификация на собствените средства, както и как тези средства допринасят за капиталовата структура и изпълнението на капиталовите изисквания. Освен това, те трябва да опишат основните собствени средства, включително условията на споразуменията, свързани с тях, и да предоставят доказателства за правната обвързаност на тези споразумения.
Чл. 22
Чл. 22 регламентира процедурата за подаване и обработка на заявления по чл. 19 от наредбата. Заявлението се счита за пълно, ако отговаря на изискванията на чл. 19-21. Комисията уведомява заявителя в срок от 30 дни дали заявлението е пълно. При непълни или нередовни заявления комисията съобщава на заявителя в същия срок и определя срок за отстраняване на непълнотите. Решението на комисията трябва да бъде взето в срок до три месеца, освен при извънредни обстоятелства, когато срокът може да се удължи до шест месеца. Застрахователят е длъжен да уведомява за всяка промяна в обстоятелствата по заявлението, а промяната се счита за ново заявление, освен в определени случаи. Застрахователят може да оттегли заявлението по всяко време преди вземане на решение от комисията.
Чл. 23
Член 23 от Наредба № 51 предвижда, че решението по заявлението, заедно с мотивите, трябва да бъде съобщено на застрахователя или презастрахователя в срок от 7 дни.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 51 определя, че застрахователите и презастрахователите трябва да прилагат определени насоки, приети от Европейския орган. Тези насоки се отнасят до допълнителните собствени средства, третирането на свързани предприятия и обособените фондове. Конкретно, за допълнителните средства се прилагат насоките EIOPA-BoS-14/167, за свързаните предприятия - EIOPA-BoS-14/170, а за обособените фондове - EIOPA-BoS-14/169.
Чл. 25
Наредба № 51 от 28 април 2016 г. определя изискванията за идентифициране на свързани предприятия и участия от страна на застрахователите и презастрахователите. Чл. 25 предвижда, че застрахователят, който е участващо предприятие, трябва да идентифицира свързаните предприятия на базата на собствена оценка. Комисията взема предвид различни аспекти, включително акционерни участия, права на членство, представителство в органи на управление, участие в определяне на политиката на предприятието, съществени сделки и общо управление. Комисията разглежда първоначалната оценка на застрахователя в съответствие с посочените критерии.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 51 определя изискванията за собствените средства на застрахователите. Според алинея 1, общата сума на собствените средства, без право на достъп до единния пазар и след намаление с нематериалните активи, трябва да бъде най-малко равна на границата на платежоспособност или на минималния размер на гаранционния капитал, ако той е по-висок. Алинея 2 уточнява, че коригираната платежоспособност на застрахователя не трябва да бъде отрицателна.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 51 предвижда задължения за застрахователите относно представянето на информация за собствените средства и платежоспособността. Застрахователите без достъп до единния пазар трябва да представят справка за собствените средства и границата на платежоспособност заедно с годишния финансов отчет. Застрахователите, попадащи под чл. 212, ал. 1 от Кодекса за застраховането, трябва да представят справка за коригираната платежоспособност заедно с консолидирания финансов отчет. Изчисленията на собствените средства и границата на платежоспособност се основават на данни от отчетите и приложенията, изготвяни в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 125, ал. 2 от Кодекса за застраховането.
Чл. 28
Наредба № 51 определя какво представляват собствените средства на застрахователите и какви са изискванията за платежоспособност. Собствените средства се състоят от капитал, резерви, неразпределена печалба и привлечени суми, а се намаляват с невнесен капитал, загуби и балансовата стойност на участията в други дружества. В определени случаи, заместник-председателят може да изключи прилагането на част от намаленията, ако участието е временно и с цел финансова помощ на дружеството.
Чл. 29
Печалбата, получена от застрахователите, може да бъде включена в собствените средства, при условие че общото събрание на акционерите или член-кооператорите е взело решение да не разпределя дивиденти или да не прави други отчисления от нея.
Чл. 30
Чл. 30 от НАРЕДБА № 51 определя изискванията към средствата, които застрахователите трябва да спазват. Средствата трябва да бъдат изцяло платени, да нямат срок за изплащане и да не бъдат обезпечени от застрахователя. При ликвидация или несъстоятелност, изплащането е допустимо само след удовлетворяване на вземанията на останалите кредитори. Вземащите средства не могат да станат изискуеми без одобрение от комисията, а условията за привличането им позволяват отлагане на лихви или дивиденти. Застрахователят може да продължи дейността си дори при неплащане на главница или лихва. За одобрение по тези условия, застрахователят трябва да подаде мотивирано заявление, на което комисията отговаря в срок от един месец.
Чл. 31
Наредба № 51 определя изискванията за подчинен дълг на застрахователите и презастрахователите. Подчиненият дълг трябва да бъде платен изцяло, без обезпечение от застрахователя, с минимален срок до падежа от 5 години, и да бъде изискуем с 5-годишно предизвестие. Предсрочното изплащане е ограничено, а при ликвидация или несъстоятелност, изплащането става след удовлетворяване на вземанията на всички кредитори. Промените в условията на дълга изискват одобрение от комисията. Подчиненият дълг с фиксиран падеж се включва в собствените средства на застрахователя с намаление през последните 5 години до падежа.
Чл. 32
Член 32 от Наредба № 51 определя ограниченията за размера на средствата, които застрахователите и презастрахователите могат да имат. Според алинея 1, размерът на средствата не може да надвишава 50% от по-малката стойност между собствените средства и границата на платежоспособност. Алинея 2 уточнява, че делът на подчинения дълг с фиксиран падеж в тези средства не може да надвишава 25%.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 51 регламентира условията за включване на бъдещи печалби в собствените средства на застрахователите, извършващи застрахователна дейност по определени застраховки. Застрахователят може да включи 50% от бъдещите печалби, но не повече от 25% от по-малката стойност между собствените средства и границата на платежоспособност. Стойността на бъдещите печалби се определя на база очаквана годишна печалба и оставащ среден период до изтичането на договорите. Включването изисква одобрение от комисията, основано на актюерски доклад. Комисията разглежда заявлението в 14-дневен срок и уведомява заявителя. Не се включват печалби, произтичащи от вече отчетени преоценки на активи.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 51 позволява на застрахователите, извършващи застрахователна дейност по раздел I от приложение № 1 от Кодекса за застраховането, да включат в собствените си средства разликата между нецилмерирания или частично цилмерирания математически резерв и резерв, получен при цилмериране с квота, равна на добавката за аквизационни разходи, с одобрението на комисията. Сумата не може да надвишава 3,5% от разликата между застрахователните суми и математическите резерви, като разликата се намалява с отложените аквизационни разходи.
Чл. 35 от Наредба № 51
Наредба № 51 определя изискванията за собствените средства и платежоспособността на застрахователите и презастрахователите. Член 35 е отменен с изменения, в сила от 01.01.2023 г. Наредбата включва капиталови изисквания на индивидуално ниво, с акцент на стандартната формула за определяне на капиталовото изискване за платежоспособност, както и основните изисквания, свързани с тях.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 51 определя капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователи, което се изчислява чрез стандартната формула. То включва три основни елемента: основното капиталово изискване за платежоспособност, капиталовото изискване за оперативен риск и корекцията за способността за покриване на загуби на техническите резерви и отложените данъци.
Чл. 37
Наредба № 51 определя основните капиталови изисквания за платежоспособност на застрахователите и презастрахователите, които включват различни рискови модули, като общозастрахователен, животозастрахователен, здравнозастрахователен, пазарен риск и риск от неизпълнение от страна на контрагента. Всеки рисков модул се калибрира на базата на методи, свързани със стойност под риск, и се вземат предвид диверсификационните ефекти. Застрахователите трябва да използват единни структури и спецификации за рисковите модули, а при необходимост могат да се използват географски спецификации за определени рискове. Замяната на стандартни параметри с специфични за застрахователя е регламентирана от Кодекса за застраховане, а одобрението за това се извършва по реда на съответния регламент на ЕС.
Чл. 38
Член 38 от Наредба № 51 от 28 април 2016 г. определя, че основното капиталово изискване за платежоспособност на застрахователите и презастрахователите се изчислява в съответствие с разпоредбите на членове 39 до 43 от същата наредба.
Чл. 39
Член 39 от Наредба № 51 определя общозастрахователния подписвачески рисков модул, който отразява риска от задълженията по общо застраховане. Той взема предвид несигурността на резултатите на застрахователя и включва капиталови изисквания, свързани с рисковете от загуби и неблагоприятни промени в стойността на застрахователните задължения. Модулът е комбинация от подмодули, които оценяват риска от колебания в застрахователните събития и катастрофичния риск.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 51 определя животозастрахователния подписвачески рисков модул, който отразява рисковете от животозастрахователни задължения. Модулът се изчислява на база комбинация от капиталови изисквания, включващи рискове от смъртност, дълголетие, инвалидност, разходи, актуализационни ставки, прекратяване на полици и катастрофичен риск. Всеки от тези рискове може да доведе до загуби или неблагоприятни промени в стойността на застрахователните задължения.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 51 определя здравнозастрахователния подписвачески рисков модул, който отразява риска от подписването на здравнозастрахователни задължения. Модулът обхваща рискове, свързани с промени в стойността на застрахователните задължения, колебания при настъпването на застрахователни събития и несигурности при формирането на цени и резерви, особено при епидемии и натрупване на рискове.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № 51 описва пазарния рисков модул, който отразява риска, произтичащ от волатилността на пазарните цени на финансовите инструменти, влияещи на стойността на активите и пасивите на предприятието. Модулът се изчислява като комбинация от капиталови изисквания за следните подмодули: лихвен риск, риск, свързан с акции, риск, свързан с недвижими имоти, риск, свързан с лихвения спред, валутен риск и рискове, свързани с пазарна концентрация.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 51 описва рисковия модул, свързан с неизпълнение от страна на контрагента, който отчита възможните загуби за застрахователите и презастрахователите в следствие на неочаквано неизпълнение или влошаване на кредитната позиция на контрагентите през следващите 12 месеца. Модулът обхваща договори за намаляване на риска, включително презастрахователни споразумения и деривати, и отчита обезпеченията или гаранции, свързани с рисковете. Освен това, той взема предвид общата рискова експозиция на застрахователя към всеки контрагент, независимо от правната форма на задълженията.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 51 описва подмодула на риска, свързан с акции, и начина на изчисление на капиталовото изискване за този риск. В текста се уточнява, че симетричната корекция на капиталовото изискване е необходима за покриване на риска от промени в цените на акциите. Корекцията се основава на текущото ниво на капиталовия индекс и среднопретегленото му ниво, изчислявано за един и същ период за всички застрахователи и презастрахователи. Освен това, симетричната корекция не може да доведе до капиталово изискване, което да е с повече от 10 процентни пункта по-ниско или по-високо от стандартното изискване.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 51 определя капиталовото изискване за оперативен риск, което отразява рисковете, не включени в рисковите модули. За животозастрахователни договори с инвестиционен риск, изискването се изчислява на база годишните разходи. За други застрахователни дейности, изискването взема предвид премиите и техническите резерви, като не може да надвишава 30% от основното капиталово изискване за платежоспособност.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № 51 определя как застрахователите и презастрахователите могат да извършват корекции за способността си да покриват загуби, свързани с техническите резерви и отложените данъци. Корекциите отразяват потенциалната компенсация на неочаквани загуби чрез намаляване на техническите резерви или отсрочените данъци. Освен това, корекциите вземат предвид намаляването на риска от бъдещи дискреционни плащания, като застрахователят трябва да докаже, че тези суми могат да се използват за компенсиране на неочаквани загуби. Максималният ефект от намаляването на риска не може да надвишава сумата на техническите резерви и отсрочените данъци, свързани с тези плащания.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 51 позволява на застрахователите и презастрахователите да използват опростено изчисление за специфични рискови модули или подмодули, когато рисковете, пред които са изправени, оправдават това. Опростеното изчисление трябва да бъде пропорционално на сложността на рисковете и да се калибрира в съответствие с чл. 170, ал. 2 от Кодекса за застраховане. Наредбата продължава с насоки относно капиталовото изискване за платежоспособност и стандартната формула.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № 51 предвижда, че застрахователите и презастрахователите трябва да следват Насоките относно споразуменията за пасивно презастраховане, които са свързани с подмодула на подписваческия риск в общото застраховане, приети от Европейския орган (EIOPA-BoS-14/173 BG).
Чл. 49
Член 49 от Наредба № 51 определя, че застрахователите и презастрахователите трябва да прилагат Насоките относно модула на животозастрахователния подписвачески риск, при изчисляването на капиталовите изисквания за този риск, съгласно разпоредбите на Кодекса за застраховането (КЗ). Тези насоки са приети от Европейския орган и са обозначени с EIOPA-BoS-14/175 BG.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № 51 указва, че застрахователите и презастрахователите трябва да прилагат Насоките относно подмодула на катастрофичния риск в здравното застраховане (EIOPA-BoS-14/176 BG) при определяне и пресмятане на капиталовите изисквания за катастрофичния риск, съобразявайки се с различни случаи и ситуации.
Чл. 51
Член 51 от Наредба № 51 определя, че застрахователите и презастрахователите, които използват стандартната формула за изчисляване на пазарния риск, свързан с капиталовото изискване за платежоспособност, трябва да прилагат Насоките относно подхода на подробен преглед, приети от Европейския орган (EIOPA-BoS-14/171 BG).
Чл. 52
Член 52 от Наредба № 51 указва, че застрахователите и презастрахователите трябва да прилагат Насоките на Европейския орган относно третирането на експозициите към пазарния риск и риска от неизпълнение от страна на контрагента, когато използват стандартната формула за оценка на тези рискове.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № 51 определя, че застрахователите и презастрахователите трябва да прилагат Насоките относно базисния риск, приети от Европейския орган, при изчисляването на капиталовото изискване за пазарен риск. Това изискване е свързано с чл. 15, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).
Чл. 54
Член 54 от Наредба № 51 предвижда, че застрахователите и презастрахователите трябва да прилагат Насоките на Европейския орган относно способността за покриване на загуби на техническите резерви и отсрочените данъци при изчисляването на корекциите за капиталовото изискване за платежоспособност. Това е свързано с изискванията на чл. 15, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 51 от 28 април 2016 г. позволява на заместник-председателя да разреши на застрахователя или презастрахователя да прилага подход на базата на средни данъчни ставки за определяне на данъчните последици от загубата, при условие че се докаже, че тези ставки са подходящи и не водят до съществени неточности в корекцията.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № 51 предвижда, че заместник-председателят може да разреши на застрахователя или презастрахователя да не взима предвид условните отсрочени данъчни активи при изчисляването на корекцията за способността за покриване на загуби, ако е трудно да се докаже тяхната допустимост. За получаване на такова разрешение се прилага разпоредбата на чл. 3.
Чл. 57
Член 57 от Наредба № 51 указва, че застрахователите и презастрахователите трябва да прилагат Насоките относно специфичните за предприятието параметри, приети от Европейския орган, при изчисляването на специфичните за тях параметри и параметри за групата. Това се отнася до критериите за качество на данните, използвани в процеса на изчисление.
Чл. 58
Чл. 58 от Наредба № 51 предвижда изисквания за застрахователите и презастрахователите относно оценката на собствения риск и платежоспособността. Те трябва да използват специфични параметри и да информират комисията за съществени промени в информацията, свързана с одобрението по чл. 173 от Кодекса за застраховането (КЗ) и Регламент 2015/498. При съществени промени, застрахователят трябва да предостави данни за новите изчисления. Ако установи, че друг метод е по-точен, е необходимо да подаде ново заявление за одобрение за използването на алтернативния метод.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба № 51 предвижда, че ако застрахователят или презастрахователят наруши изискванията за използване на специфични параметри, заместник-председателят може да задължи съответното лице да отстрани нарушението в срок от три месеца. При оценка на нарушението се вземат предвид степента на неспазване и необходимото време за коригиране. Ако нарушението не бъде отстранено в този срок, комисията може да отмени одобрението за използване на специфичните параметри. След отмяната, застрахователят трябва да преизчисли капиталовото изискване за платежоспособност с помощта на стандартни параметри и да подаде ново заявление за одобрение, ако желае отново да използва специфични параметри.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредба № 51 предвижда, че Комисията може да изисква от застрахователите и презастрахователите да използват специфични параметри, определени в съответствие с чл. 174 от Кодекса за застраховането. След анализ на наличните стандартизирани методи, Комисията може да задължи застрахователя или презастрахователя да подаде заявление за замяна на параметрите по чл. 218 от Регламент (ЕС) 2015/35 в срок от един месец.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредба № 51 определя критериите, по които комисията оценява значителното отклонение съгласно чл. 174 от Кодекса за застраховането. В оценката се отчитат фактори като резултати от надзорен преглед, характеристиките на отклонението, потенциалните негативни ефекти върху полиците, чувствителността на допусканията и очакваната продължителност на отклонението. Комисията извършва оценката на ниво всеки сегмент, използвайки специфични параметри на застрахователя или презастрахователя.
Чл. 62
Член 62 от Наредба № 51 определя изискванията за заявление за одобрение на специфични параметри за групата. Заявлението трябва да включва информация по определени параграфи от Регламент (ЕС) 2015/498. В случай на искане от надзорния орган на групата, застрахователят или съответният холдинг трябва да предостави допълнителна информация за оценка на заявлението.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № 51 указва процедурата за одобрение на специфични параметри, свързани с платежоспособността на застрахователи и презастрахователи. Комисията информира надзорния колегиум при получаване на заявление и при отказ за одобрение предоставя мотиви. Преди окончателно решение, комисията трябва да вземе предвид решенията на надзорните органи относно заявленията на отделни застрахователи, включени в групата.
Чл. 64
Чл. 64 от Наредба № 51 определя изискванията за застрахователите и презастрахователите относно използването и оценката на вътрешни модели. Застрахователите трябва да прилагат Насоките на EIOPA относно вътрешните модели. Одобренията за тези модели се издават по реда на Регламент (ЕС) 2015/460, а за групите застрахователи се прилага Регламент (ЕС) 2015/461. Раздел II от наредбата се отнася до предварителното заявление за вътрешен модел.
Чл. 65
Чл. 65 от Наредба № 51 предвижда, че застраховател или презастраховател, който иска одобрение на вътрешен модел за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност, може да подаде предварително заявление. Това заявление позволява на комисията да оцени готовността на застрахователя за използване на вътрешен модел. За подаване на предварителното заявление се следват Насоките за предварително заявление за вътрешни модели, приети от Европейския орган. Становището относно заявлението се формира в срок от шест месеца.
Чл. 66
Чл. 66 от Наредба № 51 определя изискванията за подаване на информация от застрахователи и презастрахователи, които искат да използват вътрешен модел на група за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност. Заявителят трябва да предостави специфична информация за всяко свързано предприятие, освен ако тя вече е подадена от участващия застраховател или презастраховател. Освен това, заявителят трябва да уточни, дали компонентите на вътрешния модел, необходими за изчисляването на капиталовото изискване, са разработени от друго свързано предприятие в групата.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № 51 регламентира процедурата за искане на допълнителна информация при използване на вътрешен модел от застрахователи и презастрахователи. Когато група подава искане, то първо се отправя до надзорния орган на групата, а при необходимост информацията се препраща до свързано предприятие. Ако комисията е надзорен орган на свързано предприятие, тя може директно да поиска информация от него, за да оцени съответствието на вътрешния модел с изискванията за капиталова платежоспособност.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № 51 предвижда, че при подаване на заявление по чл. 252 от Кодекса за застраховането, заявителят трябва да посочи намерението си за бъдещо разширяване на обхвата на вътрешния модел, за да включи свързани предприятия, които в момента не са част от него. Това важи както за изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност на групата, така и за свързани предприятия, които не са включени в обхвата на текущия вътрешен модел.
Чл. 69
Чл. 69 от Наредба № 51 определя изискванията за заявление за използване на вътрешен модел от група за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност. Заявителят трябва да посочи как техническите спецификации на модела могат да се различават при изчисленията за групата и свързаните предприятия. Включени са три основни точки: 1) третиране на сделки в рамките на групата; 2) списък на параметрите, които могат да се определят различно; 3) описание на специфичните рискове за групата.
Чл. 70
Застрахователите и презастрахователите трябва да уведомяват комисията за незначителни промени на вътрешния модел на всеки три месеца, в срок от 15 дни след изтичане на тримесечието. Уведомлението трябва да включва доклад, описващ количественото и качественото влияние на промените, както и кумулативните въздействия. Последният одобрен вътрешен модел служи за референция при оценка на съществеността на промените, освен ако комисията не е одобрила друго.
Чл. 71
Чл. 71 от Наредба № 51 предвижда процедура за подаване на заявление за разширение на вътрешния модел на група от застрахователи и презастрахователи. Заявлението се подава до органа за надзор и трябва да следва реда за съществена промяна на вътрешния модел. Разширенията включват: 1) изчисляване на капиталовото изискване за свързано предприятие, което не използва вътрешния модел; 2) обхващане на нови елементи на ниво група; 3) обхващане на нови елементи на ниво свързано предприятие, което вече използва вътрешен модел.
Чл. 72
Член 72 от Наредба № 51 определя критериите, които заместник-председателят трябва да вземе предвид при формирането на становище относно приложението на чл. 177, ал. 2 от Кодекса за застраховането. Тези критерии включват: рисковия профил на застрахователя и неговото отразяване в прогнозата на вероятностно разпределение; напредъка в актюерската наука и пазарната практика; мерките за пълнота на прогнозата на вероятностно разпределение; взаимодействието между рисковете в рамките на вътрешния модел и характеристиките на разглеждания риск.
Чл. 73
Чл. 73 от Наредба № 51 определя критериите, които комисията по надзор трябва да вземе предвид при оценка на пригодността на вътрешния модел за оценка на платежоспособността на застрахователите и презастрахователите в рамките на група. Комисията трябва да отчете значимостта на свързаните предприятия, рисковия им профил, плановете за разширяване на модела, както и пригодността на стандартната формула или вътрешния модел за изчисляване на капиталовото изискване. При оценка на изключването на свързани предприятия от модела, комисията трябва да анализира потенциалните рискове от неправилно разпределение на средства, несъответствия в изчисленията, слабости в управлението на риска и неподходящи капиталови изисквания.
Чл. 74
Чл. 74 от Наредба № 51 определя задълженията на комисията, когато е орган за надзор на група, относно съставянето и актуализирането на работен план за оценка и одобрение на вътрешен модел. Комисията трябва да консултира другите надзорни органи и да гарантира, че работният план включва график, основни стъпки и резултати от оценката. Той трябва да установи как да се консултира с участващите надзорни органи, да идентифицира приоритетите за оценка и да определи как да се докладват резултатите от оценката.
Чл. 75
Член 75 от Наредба № 51 от 28 април 2016 г. предвижда, че когато комисията, в качеството си на участващ надзорен орган, идентифицира значимо съображение относно процеса на одобрение, тя е задължена да уведоми органа за надзор на групата и другите участващи органи в най-кратки срокове.
Чл. 76
Чл. 76 от Наредба № 51 описва процеса на съвместни проверки на място, които Комисията може да организира с други надзорни органи за оценка на вътрешен модел на група. Комисията уведомява съответните органи и Европейския орган за проверките и обсъжда обхвата и структурата на проверките с участващите органи. При ръководене на проверка, Комисията предоставя необходимата документация и обсъжда резултатите с другите органи. Резултатите от проверките се комуникират на членовете на колегиума и участниците.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредба № 51 регламентира взаимодействието между надзорните органи при извършване на проверки на застрахователи и презастрахователи. Комисията обменя основни констатации от дейностите, информира за подходите при проверките, идентифицира разлики в подходите и обсъжда инструменти и техники за преглед на вътрешните модели.
Чл. 78
Чл. 78 от Наредба № 51 определя процедурите, които Комисията и участващите надзорни органи трябва да следват, когато решават дали да се консултират с надзорни органи от трета държава. Преди да се извърши такава консултация, трябва да се предприемат мерки, за да се осигури, че законодателството за поверителност в юрисдикцията на третата държава е еквивалентно на изискванията за служебна тайна, съгласно Директива 2009/138/ЕО.
Чл. 79
Чл. 79 от Наредба № 51 предвижда, че при оценката на заявлението за одобрение на съществена промяна към вътрешен модел на група, надзорната комисия, заедно с участващите надзорни органи, може да делегира оценката на промените на надзорния орган на свързано предприятие. Тази разпоредба е част от правилата, свързани с границата на платежоспособност на застрахователите, които нямат право на достъп до единния пазар.
Чл. 80
Чл. 80 от Наредба № 51 определя, че границата на платежоспособност представлява минималния размер на собствени средства, намалени с нематериалните активи, необходими за осигуряване на изпълнението на договорните задължения на застрахователя в дългосрочен план. Тази граница се определя в зависимост от общия обем на дейността на застрахователя.
Чл. 81
Чл. 81 от Наредба № 51, който регулираше определени изисквания за собствените средства и платежоспособността на застрахователите и презастрахователите, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 101 от 2022 г., и влиза в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 82
Чл. 82 от Наредба № 51 определя границата на платежоспособност на застрахователите, извършващи застрахователна дейност, свързана с инвестиционни фондове. Тя се изчислява като сбор от четири основни компонента: 1) 4% от брутните резерви по застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд, при носене на инвестиционен риск; 2) 1% от брутните резерви по същата застраховка, при неносене на инвестиционен риск; 3) 25% от нетните административни разходи по застраховка "Живот" за последната година при неносене на инвестиционен риск; 4) 0.3% от рисковия капитал при покритие на риска "смърт".
Чл. 83
Чл. 83 от Наредба № 51 определя, че границата на платежоспособност на застрахователите, които извършват застрахователна дейност по определените в приложение № 1 от КЗ застраховки, се установява съгласно разпоредбите на чл. 81, ал. 1, т. 1.
Чл. 84
Член 84 от Наредба № 51 определя границата на платежоспособност за застрахователите, които извършват застрахователна дейност, свързана с определени видове застраховки. Тази граница се определя по реда на член 86 от същата наредба.
Чл. 85
Наредба № 51 определя границите на платежоспособност на застрахователите в зависимост от извършваните от тях застрахователни дейности. Чл. 85 указва, че границата на платежоспособност за застрахователи, извършващи дейности по раздел I от приложение № 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), се изчислява на база резултатите от предходни членове. За застрахователи, които предлагат застраховки по раздел I и раздел II, границата е сумата от резултата по ал. 1 и допълнителната граница за раздел II, определена по реда на чл. 86.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № 51 за собствените средства и изискванията за платежоспособност на застрахователите, презастрахователите и групите застрахователи и презастрахователи е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 101 от 2022 г., и влиза в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 87
Член 87 от Наредба № 51 позволява на заместник-председателя да одобри вземания към схема за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, ако застрахователят предостави мотивирано искане с писмени доказателства за надеждността на схемата. Одобрените вземания могат да се считат за презастраховане при изчисленията на коефициентите К1 и К2, свързани с плащанията по претенции и резерва за предстоящи плащания. За получаване на одобрение се прилага редът по чл. 30, ал. 2.
Чл. 88
Чл. 88 от Наредба № 51 определя, че ако границата на платежоспособност за текущата година е по-ниска от тази за предходната година, то тя не може да бъде по-ниска от границата за предходната година, умножена по коефициент. Този коефициент е съотношение между нетния резерв за предстоящи плащания в края и началото на финансова година и не може да надвишава единица.
Чл. 89
Чл. 89 от Наредба № 51 постановява, че застрахователите и презастрахователите прилагат Насоките относно груповата платежоспособност, приети от Европейския орган, за да изчислят груповата платежоспособност и да получат достъп до общия пазар. Тези насоки се отнасят до специфични аспекти на изискванията за платежоспособност на застрахователите и презастрахователите.
Чл. 90
Наредбата урежда правилата за надзор на групи застрахователи и презастрахователи, особено когато те имат седалище в Европейския съюз или извън него. Комисията осъществява надзор на групата на нивото на крайното предприятие майка в ЕС, като в определени случаи може да признае надзора, извършен в трета държава, при условие че това е по-ефективно. Критериите за по-ефективен надзор включват надеждна оценка на рисковете, структурирано сътрудничество между надзорните органи и договорен годишен работен план. Когато няма еквивалентен надзор в трета държава, надзорът на платежоспособността трябва да се прилага на нивото на крайното предприятие майка в ЕС.
Чл. 91
Чл. 91 от Наредба № 51 указва, че когато предприятие майка е застрахователен холдинг със смесена дейност, изчисляването на платежоспособността на групата се прилага за всяка част от групата, която отговаря на критериите на чл. 234, ал. 1, т. 1, 2 или 3 от Кодекса за застраховането. Важно е да се отбележи, че това изчисление не важи за самия застрахователен холдинг със смесена дейност.
Чл. 92
Член 92 от Наредба № 51 определя, че при вземане на решение относно приложимостта на метод 1, заместник-председателят, който изпълнява функциите на орган за надзор на група, трябва да вземе предвид наличието на сделки между свързано предприятие и другите дружества в групата, които влияят на изчисляването на платежоспособността на групата. Това се прави в контекста на съответствието с Регламент (ЕС) 2015/35.
Чл. 93
Чл. 93 от Наредба № 51 определя как свързани предприятия влияят на изчисляването на платежоспособността на застрахователите и презастрахователите. Пропорционалният дял за изчисление е 100%, освен ако групата не подаде заявление за друг процент, което изисква обосновка и одобрение от надзорния орган. При изчислението на платежоспособността се вземат предвид различни проценти в зависимост от типа на свързаните предприятия и методите за консолидиране на отчетите.
Чл. 94
Наредба № 51 определя условията, при които отговорността на предприятието майка е ограничена до дела на капитала на дъщерното застрахователно или презастрахователно предприятие. За доказване на това, предприятието майка трябва да предостави данни, че не са сключени споразумения за прехвърляне на печалби и загуби, инвестицията в дъщерното предприятие не е стратегическа, както и че дъщерното предприятие не е основен компонент от бизнес модела на групата. Заместник-председателят, осъществявайки функции на орган за надзор, оценява тези критерии и подлага статута на годишен преглед. При изготвяне на консолидирани и агрегирани данни, собствените средства и капиталовото изискване на дъщерното предприятие се изчисляват на пропорционална основа.
Чл. 95
Чл. 95 от Наредба № 51 определя как застрахователите и презастрахователите, които са част от група, оценяват наличието на собствени средства. Оценката се извършва съгласно Кодекса за застраховането и Регламент (ЕС) 2015/35, като се вземат предвид свързаните и несвързаните предприятия. Когато елементите на собствените средства на свързаните предприятия влияят на платежоспособността на групата, те уведомяват заместник-председателя на органа за надзор. Заместник-председателят, в сътрудничество с други надзорни органи, преглежда оценката на групата.
Чл. 96
Чл. 96 от НАРЕДБА № 51 определя как застрахователите и презастрахователите, които са част от група, трябва да изчисляват сумата на малцинствените участия в собствените средства. Процесът включва три основни стъпки: 1) Изчисляване на допустимите собствени средства, които надвишават приноса на дъщерното дружество в капиталовото изискване; 2) Идентифициране и приспадане на неналичните собствени средства, надвишаващи приноса на дъщерното дружество; 3) Пресмятане на частта на малцинствените участия, която се приспада от собствените средства на групата.
Чл. 97
Чл. 97 от Наредба № 51 описва задълженията на заместник-председателя на комисията, когато тя е орган за надзор на трансгранична група застрахователи. Той трябва да обсъжда оценките на неналичните собствени средства с другите надзорни органи и със застрахователите или презастрахователите. Освен това, в периодичния надзорен доклад, застрахователят предоставя оценка на неналичните собствени средства за всички предприятия в групата, обяснявайки направените корекции. Заместник-председателят също оценява наличните собствени средства на поднадзорните лица и обсъжда промените в наличните собствени средства на индивидуално или групово ниво.
Чл. 98
Чл. 98 от Наредба № 51 регламентира процеса на оценка на неналични собствени средства от заместник-председателя на национална група. Той обсъжда оценката със застрахователя или презастрахователя, участващи в групата, и представя оценка на неналичните собствени средства в периодичния надзорен доклад. Комисията получава информация за корекциите, направени при изчисляването на платежоспособността на групата. Когато комисията е орган на надзор на група, заместник-председателят обсъжда оценката с цялата група.
Чл. 99
Член 99 от Наредба № 51 предвижда, че когато е необходимо добавяне на капитал на свързано предприятие, което е консолидирано, органът за надзор на групата оценява значимостта на отклонението на рисковия профил от основните допускания за капиталовото изискване за платежоспособност. Тази оценка се прави на ниво група и се взема решение за необходимостта от добавяне на капитал върху капиталовото изискване за платежоспособност на групата.
Чл. 100
Чл. 100 от Наредба № 51 предвижда, че когато свързано предприятие от група е консолидирано по метод 1 и е необходимо добавяне на капитал за управление, комисията за надзор на групата оценява значимостта на отклоненията от стандартите за платежоспособност и преценява нуждата от добавяне на капитал към изискванията за платежоспособност на групата.
Чл. 101
Чл. 101 от Наредба № 51 описва процедурата, която комисията следва при идентифициране на значимо отклонение на ниво група. Комисията оценява дали отклонението произтича от рисковия профил или от системата за управление на свързаното предприятие. При необходимост, комисията може да разпореди добавяне на капитал на нивото на свързаното предприятие, застраховател или презастраховател, със седалище в Република България.
Чл. 102
Застрахователите, които нямат право на достъп до единния пазар и са част от застрахователна група, подлежат на допълнителен надзор. Целта на този надзор е да се установи тяхната платежоспособност, като се вземат предвид връзките им с други дружества.
Чл. 103
Чл. 103 от НАРЕДБА № 51 определя условията за допълнителен надзор на застрахователи, които нямат право на достъп до единния пазар. Такъв надзор се прилага за застрахователи, които са свързани с определени холдинги или участват в застрахователни дружества. Застрахователите трябва да предоставят информация на комисията за целите на надзора, а при необходимост комисията може да извърши проверки на място. Възможно е да не се взема предвид състоянието на определени свързани лица при наличие на правни ограничения или при незначителен интерес за надзора. Допълнителният надзор не е надзор на холдинги на индивидуална основа.
Чл. 104
Член 104 от Наредба № 51 определя начина на изчисление на коригираната платежоспособност на застрахователите. Според ал. 1, тя се определя по метод 2 от приложение № 4. В ал. 2 е посочено, че коригираната платежоспособност може да бъде изчислена и по метод 1 от същото приложение, но само с решение на заместник-председателя.
Чл. 105
Чл. 105 от Наредба № 51 определя начина на изчисляване на коригираната платежоспособност на застрахователите, като се взема предвид пропорционалният дял, който те притежават в свързани дружества. Пропорционалният дял може да се определи по два метода: метод 1, който отчита делът от записания капитал, и метод 2, който използва процента при съставяне на консолидирания отчет. При наличие на дъщерно дружество с недостиг в покритието на платежоспособността, се взема предвид целият недостиг, освен ако заместник-председателят не разреши пропорционално отчитане. В случай на липса на капиталови връзки в застрахователната група, пропорционалният дял се определя от заместник-председателя. Допълнителни разпоредби се прилагат съгласно Регламент (ЕС) 2015/35 и чл. 96 от наредбата.
Чл. 106
Чл. 106 от НАРЕДБА № 51 определя изискванията за изчисляване на коригираната платежоспособност на застрахователите, като акцентира на елиминирането на двойното използване на елементи от собствените средства. При изчисленията не се вземат предвид определени активи и капитал, свързани с финансирането на собствените средства на застрахователи, които са свързани дружества. Бъдещите печалби и записаният, но невнесен капитал могат да се включват при определени условия. Комисията може да прецени и други елементи, които да бъдат включени, но само в рамките на собствените средства на застрахователя.
Чл. 107
Наредбата определя изискванията за изчисляване на коригираната платежоспособност на застрахователите и презастрахователите. Според чл. 107, при изчисленията не се вземат предвид елементи от собствените средства, произтичащи от реципрочно финансиране между застрахователя и свързани или участващи дружества. Реципрочното финансиране е ситуация, при която застраховател или свързано с него дружество притежава дялове или е отпуснало заеми на друго дружество, което има дялове в собствените средства на застрахователя.
Чл. 108
Чл. 108 от Наредба № 51 предвижда, че застрахователи с повече от едно свързано дружество трябва да включват всички свързани застрахователи при изчисляването на коригираната платежоспособност. При последователни участия се изчислява коригираната платежоспособност на всяко участващо дружество, което е застраховател и има поне едно свързано дружество застраховател. Последователно участие се определя, когато застрахователят е участващо дружество в друг застраховател, който също е участващо дружество в поне един друг застраховател.
Чл. 109
Чл. 109 от Наредба № 51 от 28 април 2016 г. предвижда, че когато застраховател има участие в друг застраховател чрез застрахователен или финансов холдинг със смесена дейност, при изчисляване на коригираната платежоспособност се взема предвид платежоспособността на холдинга. Определянето на платежоспособността на холдинга става по реда на чл. 111.
Чл. 110
Чл. 110 от Наредба № 51 указва, че ако информацията за свързано дружество, необходима за изчисляването на коригираната платежоспособност на застрахователя, не бъде предоставена, стойността на това дружество в баланса на застрахователя се приспада от елементите, включени в изчислението на коригираната му платежоспособност. Нереализираните печалби от това участие не се вземат предвид при изчисляването на коригираната платежоспособност.
Чл. 111
Чл. 111 от Наредба № 51 предвижда, че застрахователите, попаднали под разпоредбите на чл. 213 от Кодекса за застраховането (КЗ), са обект на допълнителен надзор. Застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност се третира като застраховател с нулева граница на платежоспособност за целите на допълнителния надзор.
Чл. 112
Наредба № 51 регламентира условията и изискванията за собствените средства и платежоспособността на застрахователите и презастрахователите. Чл. 112 предвижда, че ако информация за свързано дружество не е предоставена, стойността му се приспада от изчисленията за платежоспособност. В наредбата са дефинирани термини като "цилмериран резерв", "нетен размер на математическия резерв" и "рисков капитал". Наредбата въвежда изискванията на директиви на ЕС и определя методи за изчисляване на коригирана платежоспособност. Включени са и преходни разпоредби, касаещи основни собствени средства и тяхната класификация. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването и отменя предишна наредба.
§1
В параграф 1 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 51 се дефинират ключови термини, свързани със застрахователния сектор. Определят се понятия като "Цилмериран резерв", "Нетен размер на математическия резерв", "Рисков капитал", "Нетен размер на резерва по застраховка 'Живот', свързана с инвестиционен фонд", "Премиен приход", "Нетен резерв за предстоящи плащания" и "Кредитна институция". Тези определения служат за основа при прилагането на наредбата и осигуряват яснота относно финансовите и правните термини, използвани в контекста на застрахователната дейност.
§2
Наредба № 51 от 28 април 2016 г. въвежда изискванията на различни директиви и регламенти на Европейския съюз, свързани със застрахователната и презастрахователната дейност. Конкретно, тя имплементира изискванията на Директива 2009/138/ЕО, както и изменения, направени с Директива 2014/51/ЕО. Наредбата също така осигурява мерки за прилагане на различни регламенти, които определят техническите стандарти за изпълнение в контекста на одобрението на вътрешни модели и допълнителни собствени средства.
§3
Параграф §3 от Наредба № 51 указва, че основни собствени средства могат да се включват в основните собствени средства от първи ред за период до 10 години след 1 януари 2016 г., при определени условия. Тези средства трябва да са емитирани преди 18 януари 2015 г. и на 31 декември 2015 г. да са могли да се използват за достигане на 50% от границата на платежоспособност, съгласно съответните директиви. В противен случай, те не могат да бъдат класифицирани в първи или втори ред.
§4
Параграф §4 определя условията, при които основни собствени средства от втори ред могат да бъдат включени в основните собствени средства за период от 10 години след 1 януари 2016 г. Тези средства трябва да са емитирани преди 18 януари 2015 г. и на 31 декември 2015 г. да са могли да бъдат използвани за достигане на наличната граница на платежоспособност до 25 % от законовите изисквания съгласно различни директиви на ЕС.
Параграф §5
Параграф §5 от НАРЕДБА № 51 определя задълженията на застрахователите и презастрахователите относно оценката и класификацията на собствените средства, емитирани преди 18 януари 2015 г. Те трябва да оценят основните елементи и да ги класифицират в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2015/35. Ако елементи се обменят или преобразуват след 18 януари 2015 г., те се считат за нови и не подлежат на предишните правила. Недопустимите елементи към 31.12.2015 г. могат да се считат за допустими, ако отговарят на новите критерии.
§6
Параграф §6 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 51 от 28 април 2016 г. установява специфични правила за изчисляване на рисковите параметри, свързани с експозиции към централни правителства и банки на държави членки. До 31 декември 2017 г. се прилагат стандартни параметри, идентични на тези за експозиции в национални валути. През 2018 г. те се намаляват с 80 %, а през 2019 г. с 50 %. След 1 януари 2020 г. параметрите не се намаляват.
§7
Наредбата е издадена на основание на специфични членове от Кодекса за застраховането (КЗ), включително чл. 168, чл. 172, ал. 2, чл. 183 и други. Тя е приета с Решение № 158-Н от 28.04.2016 г. на Комисията за финансов надзор, което регулира собствените средства и изискванията за платежоспособност на застрахователите и презастрахователите.
§ 8
Наредба № 51 от 28 април 2016 г. за собствените средства и за изискванията за платежоспособност на застрахователите и презастрахователите влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник". С влизането в сила на тази наредба се отменя Наредба № 21 от 16.03.2005 г. за собствените средства и границата на платежоспособност на застрахователите и презастрахователите.
§9
Параграф §9 изменя Раздел VII от Приложение № 1 към чл. 21, ал. 1 от Наредба № 31 от 2006 г., като описва съставните елементи на фактическата платежоспособност на застрахователите и необходимата платежоспособност, изчислена по методите от Наредба № 51. Включва анализ на резултатите от различните методи за изчисление.
§10 от Наредба № 51
Комисията за финансов надзор е отговорна за даването на указания относно прилагането на Наредба № 51, която регламентира собствените средства и изискванията за платежоспособност на застрахователите и презастрахователите. В допълнение, преходните и заключителни разпоредби към Наредба № 53 от 23 декември 2016 г. се отнасят до изискванията към отчетността и оценката на активите и пасивите на застрахователите, както и образуването на техническите резерви.
§10
Наредба № 51 влиза в сила от датата на обнародването й в "Държавен вестник" и се прилага за застрахователите и презастрахователите от 1 януари 2017 г. Съгласно преценката на застрахователя или презастрахователя, разпоредбите на глава четвърта, раздел IV могат да се приложат и за отчетите към 31.12.2016 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 53 от 23.12.2016 г., която е обнародвана в ДВ, бр. 101 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2023 г.
§ 43
Наредбата влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на § 2, т. 3 по отношение на ал. 6, който влиза в сила от обнародването. Приложение № 1 описва стандартната формула за капиталово изискване, включваща различни рискови модули. Приложение № 3 предоставя формули за изчисляване на границата на платежоспособност, а Приложение № 4 описва методи за изчисляване на коригирана платежоспособност на застрахователите.
