Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя изискванията към инвестиционните посредници относно капитала, включително необходимостта от допълнителен собствен капитал, капиталовата адекватност и ликвидност. Включва правила за капиталови буфери, условия за освобождаване от ликвидност, отчетност и оповестяване на информация. Предвижда надзор за спазването на тези изисквания, както и условия и ред за издаване на разрешения. Наредбата се прилага за различни категории инвестиционни посредници и включва допълнителни изисквания за значимите посредници.
Наредба № 50 определя изискванията за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници. Член 2 уточнява, че определени изисквания не се прилагат за малките и невзаимосвързани инвестиционни посредници по Регламент (ЕС) 2019/2033. Инвестиционните посредници, които отговарят на условията, трябва да извършват периодични оценки за продължаване на съответствието. В случай на несъответствие, те трябва да уведомят Комисията и да изпълнят установените изисквания в рамките на определен срок. Наредбата включва и специфични задължения за капиталовите изисквания и оздравителни програми.
Чл. 3 от Наредба № 50 от 30 март 2022 г. предвижда, че началният капитал на действащото дружество се определя в съответствие с чл. 9 от Регламент (ЕС) 2019/2033. Това означава, че размерът на капитала, необходим за функционирането на инвестиционните посредници, е регулиран от европейския законодател.
Чл. 4 от Наредба № 50 определя, че в началния капитал на инвестиционно дружество, което притежава вещни права върху недвижими вещи, се включва само стойността на правата, свързани с определени дейности и услуги по Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗПФИ). Тази стойност не може да надвишава 20% от минималния изискуем капитал по чл. 10 от същия закон.
Чл. 5 от Наредба № 50 определя условията за издаване на разрешение на инвестиционен посредник, който не извършва инвестиционни услуги и дейности, но държи финансови инструменти за собствена сметка. Условията включват: 1) позициите да произтичат от невъзможност за изпълнение на поръчки; 2) пазарната стойност на позициите да не надвишава 15% от началния капитал; 3) спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2033; 4) позиции с случаен и временен характер. Инвестиционният посредник е длъжен да уведоми Комисията незабавно за възникналите позиции. Комисията издава разрешение в срок от 3 работни дни, а при отказ, посредникът трябва незабавно да закрие позицията.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя процедурите за получаване на разрешение от инвестиционни посредници, които желаят да спазват изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013. Заявлението се подава до Комисията с необходимите документи, включително заверен препис от решението на компетентния орган. Комисията може да откаже разрешение при неспазване на законодателните изисквания. Разрешението се предоставя по определен ред и срок, освен в случаите, когато са изпълнени специфични условия, при които се изисква уведомление до Комисията.
Член 7 от Наредба № 50, която регламентира капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 52 от 2024 г.
Член 8 от Наредба № 50, касаеща капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 52 от 2024 г.
Чл. 9 от Наредба № 50 регламентира условията, при които инвестиционен посредник може да поиска разрешение за включване на междинната или годишната печалба в базовия собствен капитал от първи ред. За целта се изискват документи, потвърждаващи печалбата, декларации от управителите на посредника и заверен препис от решението на компетентния орган. При включване на печалба на консолидирана основа, изискванията се изпълняват от майка компания. Комисията може да откаже разрешение, ако условията не са изпълнени.
Наредба № 50 определя условията и процедурата, по която инвестиционните посредници могат да получат разрешение за включване на капиталови инструменти в базовия собствен капитал от първи ред. За целта те трябва да подадат заявление до Комисията, придружено от редица документи, включително заверен препис от решението за емисия, списък на придобилите инструменти, декларации от управителите и удостоверение от Централния депозитар. Комисията може да откаже разрешение, ако не са изпълнени условията на съответните регламенти и наредби.
Чл. 10а от Наредба № 50 определя условията, при които инвестиционен посредник може да се позове на дерогацията по чл. 26, параграф 3, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013. За целта, той трябва да подаде уведомление, придружено от заверен препис от решението на общото събрание за издаване на емисия капиталови инструменти, списък на лицата, придобили тези инструменти, данни за размера на придобитите инструменти и документи, удостоверяващи внесената стойност на инструментите, както и доказателства за произхода на средствата. Уведомлението трябва да бъде подадено до 20 работни дни преди класифицирането на инструментите като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. регламентира условията за включване на капиталови инструменти и подчинени заеми в допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на инвестиционните посредници. Инвестиционният посредник трябва да подаде заявление до Комисията, придружено от необходимите документи, включително договори, правни становища и декларации. Комисията има право да откаже одобрение, ако инструментите не отговарят на изискванията на регламентите. Срокът за произнасяне по заявлението е един месец, а при непроизнасяне се счита, че одобрението е дадено. Инвестиционният посредник е задължен да информира Комисията за всякакви промени, свързани с капиталовите инструменти.
Чл. 12 от Наредба № 50 определя задълженията на инвестиционните посредници при значително влошаване на финансовото им състояние. Те трябва в срок от 5 дни да предложат оздравителна програма, която не може да бъде по-дълга от 3 месеца. Програмата трябва да съдържа описание на нарушението, причините за него, конкретни мерки за възстановяване, документи за одобрение от управителния орган, финансови отчети и прогнози. Комисията разглежда предложението в срок от 14 дни. Ако инвестиционният посредник успее да възстанови финансовото си състояние в рамките на срока, той трябва да уведоми Комисията на следващия работен ден. Разпоредбите не важат за определени категории инвестиционни посредници.
Наредба № 50 определя изискванията за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници. Член 13 предвижда, че инвестиционен посредник, който не попада в категорията на малки и невзаимосвързани, трябва да разработи механизми и стратегии за оценка и поддържане на необходимите капиталови и ликвидни активи, адекватни на рисковете, на които е изложен. Тези механизми трябва да бъдат одобрени от управителния орган и подлежат на годишен преглед. Одобрените механизми трябва да бъдат представени на Комисията в срок от 14 дни след получаване на лиценз или изменения. Изискванията се прилагат на индивидуална и консолидирана основа, освен ако не е предвидено друго в регламента или наредбата.
Член 14 от Наредба № 50 предвижда, че Комисията може да изиска от малки и невзаимосвързани инвестиционни посредници да разработят механизми за оценка и поддържане на вътрешен капитал и ликвидни активи, адекватни за покриване на рисковете. Тези механизми подлежат на периодичен вътрешен преглед на всеки две години, за да се оцени съответствието им с нормативните изисквания.
Чл. 14а от Наредба № 50 позволява на Комисията да освободи инвестиционен посредник от изискването за ликвидност, ако той отговаря на условията за малки и невзаимосвързани посредници, установени в Регламент (ЕС) 2019/2033. Освобождаването подлежи на оценка на критериите от същия регламент и допълнителни критерии, определени в Насоките на EBA. Комисията може също да измени или отмени решението за освобождаване при спазване на съответните критерии.
Чл. 15 от Наредба № 50 определя задълженията на управителния орган на инвестиционния посредник по отношение на рисковете, на които е изложен. Той трябва да одобри стратегии и политики за управление на рисковете, като взема предвид макроикономическата среда и стопанския цикъл. Също така, управителният орган е длъжен да извършва периодичен преглед на тези стратегии и политики веднъж годишно, но при необходимост прегледът може да се извършва по-често.
Чл. 16 от Наредба № 50 изисква инвестиционните посредници да установят ясни правила за докладване, които да обхващат значимите рискове и политиките за управление на тези рискове, включително техните изменения. Това е необходимо за осигуряване на адекватен надзор и управление на рисковете, свързани с дейността на посредниците.
Чл. 17 от Наредба № 50 определя структурата и функциите на комитета по риска в инвестиционен посредник. Комитетът включва само представители на контролния орган и е задължителен за инвестиционните посредници. Членовете му трябва да притежават необходимите знания и опит за оценка на рисковете. Комитетът съветва управителния и контролния орган относно стратегията за управление на риска и помага в контрола на изпълнението на тази стратегия. Той има достъп до информация за рисковете, пред които е изправен инвестиционният посредник.
Наредбата определя задълженията на инвестиционните посредници относно разработването и прилагането на стратегии и системи за управление на рисковете, свързани с клиентите, пазара и самите посредници. Инвестиционните посредници трябва да анализират и управляват съществените рискове, които могат да повлияят на собствения капитал и ликвидността. Стратегиите и политиките трябва да бъдат одобрени от управителния орган и да отразяват сложността и рисковия профил на посредника. Освен това, инвестиционните посредници трябва да спазват изискванията на Закона за публично предлагане на финансови инструменти (ЗПФИ) относно съхранението на паричните средства на клиентите.
Чл. 19 от Наредба № 50 предвижда, че инвестиционният посредник трябва да разгледа възможността за сключване на застраховка "Професионална отговорност" за управление на риска. Собствените парични средства на посредника могат да се съхраняват в банка, която не е в несъстоятелност, и трябва да представляват не по-малко от 70% от общите парични средства. Освен това, средствата, с които посредникът може да се разпорежда по всяко време, също трябва да са не по-малко от 70% от общите парични средства, като е необходимо предприемане на действия за диверсификация.
Чл. 20 от Наредба № 50 определя основните източници на риск за инвестиционните посредници. Те включват значителни промени в стойността на активите, неизпълнение от клиенти или контрагенти, рискови позиции във финансови инструменти, валути или стоки, както и задължения към пенсионни схеми с фиксирани размери на пенсията.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя, че инвестиционните посредници трябва да отчитат всяко съществено въздействие върху собствения капитал, особено когато рисковете не са адекватно покрити от капиталовите изисквания, установени в Регламент (ЕС) 2019/2033. Освен това, наредбата включва и изисквания относно политиката за възнагражденията на инвестиционните посредници и нейното прилагане.
Инвестиционният посредник е задължен да разработи и прилага политика за възнагражденията, която обхваща всички форми на възнаграждения, включително заплати и материални стимули. Политиката трябва да се отнася за членовете на управителния и контролния орган, висшия ръководен персонал, служители, свързани с поемане на рискове, служители с контролни функции и всички служители, чиято заплата е равна или по-висока от най-ниското възнаграждение на посочените категории и чиято работа влияе на рисковия профил на посредника или управляваните активи.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя принципите, които инвестиционните посредници трябва да спазват при разработването и прилагането на политиката за възнагражденията. Основните принципи включват: ясна документация и пропорционалност на възнагражденията; неутралност по отношение на пола; съобразяване с управлението на риска; съответствие с бизнес стратегията; избягване на конфликти на интереси; контрол и преглед на политиката; независимост на служителите с контролни функции; контрол на възнагражденията на ръководителите на звената за управление на риска и съответствие; определяне на критерии за основно и променливо възнаграждение; преобладаващ дял на постоянния елемент от общото възнаграждение; и подходящи съотношения между постоянния и променливия елемент на възнаграждението. Инвестиционният посредник трябва да прилага тези принципи в съответствие с неговия мащаб и организация.
Когато инвестиционен посредник получава извънредна публична финансова подкрепа, не се допуска плащане на променливо възнаграждение на членовете на управителния и контролния орган. За служителите, които не са членове на тези органи, плащането на променливо възнаграждение е ограничено до част от нетните приходи, ако това е необходимо за поддържането на стабилна капиталова база и за прекратяване на подкрепата.
Наредбата определя изискванията за променливо възнаграждение на персонала на инвестиционните посредници. Възнаграждението трябва да се основава на оценка на резултатите на индивидите и организациите, да отчита дългосрочни рискове и да не влияе негативно на капиталовата база на посредника. Минимум 50% от възнаграждението трябва да бъде в акции или свързани с акции инструменти, а 40-60% от него да бъде отложено за 3-5 години. Възнаграждението не се изплаща при отрицателни финансови резултати и не може да се хеджира. Политиката за пенсии също трябва да е в съответствие с дългосрочните интереси на посредника.
Чл. 26 от Наредба № 50 предвижда, че за определени инструменти се прилага политика на задържане, която да осигури съответствие между стимулите на служителите и дългосрочните интереси на инвестиционния посредник, неговите кредитори и клиенти. Комисията може да налага ограничения или забрани относно видовете и формите на тези инструменти, свързани с променливото възнаграждение.
Чл. 27 от Наредба № 50 указва, че променливото възнаграждение, което е платимо съгласно чл. 25, ал. 1, т. 12, при условия на отложено разпределение, трябва да се предоставя не по-бързо от пропорционален принцип. Това означава, че възнаграждението не може да бъде изплатено веднага и трябва да следва определени пропорции.
Наредбата определя условията за задържане и изплащане на облагите, свързани с пенсиониране на служителите в инвестиционните посредници. Когато служител напусне преди пенсионна възраст, облагите се задържат за пет години. При пенсиониране, тези облаги се изплащат, но също подлежат на петгодишен период на ограничаване на прехвърлянето.
Чл. 29 от Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя условията, при които изискванията за капиталова адекватност и ликвидност не се прилагат за инвестиционни посредници и служители. Инвестиционен посредник може да бъде освободен от изискванията, ако средните му активи през последните четири години не надвишават 100 млн. евро, а служител, ако годишното му променливо възнаграждение е под 50 000 евро и не надвишава 25% от общото му възнаграждение. Комисията може да завиши или намали тези прагове в зависимост от конкретни условия и характеристики на инвестиционния посредник.
Комитетът по възнагражденията в инвестиционен посредник трябва да осигури балансирано представителство на половете и да може да взема компетентни и независими решения относно политиката на възнагражденията. Той отговаря за решенията, влияещи на риска и управлението на риска, които се вземат от управителния или контролния орган. Членовете на комитета са част от контролния орган, а при липса на такъв, инвестиционният посредник създава контролен орган. Комитетът отчита обществения интерес и дългосрочните интереси на акционерите и инвеститорите.
Чл. 31 от Наредба № 50 определя изискванията към инвестиционните посредници относно политиката за възнагражденията. Инвестиционният посредник е длъжен да предоставя информация на Комисията и да я оповестява публично в деня на публикуване на годишния финансов отчет. Информацията трябва да включва аспекти на неутралност по пол и разликите в заплащането на мъжете и жените, за персонала, чиято работа влияе на рисковия профил. Комисията използва предоставената информация за сравняване на тенденции в практиките за възнаграждения. Инвестиционният посредник трябва да спазва насоките на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕБО) относно разумната политика за възнаграждения и неутралността по пол, когато Комисията реши да ги прилага в надзорната си практика.
Чл. 32 от Наредба № 50 изисква инвестиционните посредници да предоставят информация на Комисията за наетите физически лица с възнаграждения над 1 млн. евро. Информацията включва разбивка по степени, служебни задължения, сфера на дейност и основни елементи на заплатата. При поискване, посредниците трябва да предоставят данни за общото възнаграждение на членовете на управителния и контролния орган, както и на висшия ръководен персонал. Комисията предава събраната информация на ЕБО, а инвестиционните посредници трябва да следват насоките на ЕБО за прилагане на тези разпоредби.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. регламентира прегледа и оценката на правилата, стратегиите и механизмите на инвестиционните посредници с цел осигуряване на добро управление и покритие на рисковете. Комисията извършва оценка, като взема предвид рисковия профил, бизнес модела и системния риск. Оценяват се рисковете, географското местонахождение на експозициите, сигурността на информационните системи, лихвения риск и управлението на инвестиционния посредник. Важно е и наличието на застраховка за професионална отговорност. Комисията има достъп до документи и протоколи от заседанията на управителните органи на посредниците.
Чл. 34 определя критерии за честотата и интензивността на прегледа и оценката на инвестиционните посредници. При оценката се вземат предвид размерът, естеството, мащабът и сложността на дейностите на посредника, системното значение и принципът на пропорционалност. Комисията може да определи специфични условия за преглед и оценка на малките и невзаимосвързани инвестиционни посредници. Важни са и правилата за съхранение на клиентски парични средства.
Чл. 35 от Наредба № 50 предвижда редовен преглед от заместник-председателя на спазването на изискванията за вътрешни модели на инвестиционните посредници на всеки три години. Прегледът включва анализ на промените в дейността на посредника и оценка на използваните техники и практики. При установяване на съществени недостатъци, Комисията може да предприеме мерки за отстраняване на проблемите, включително изисквания за допълнителен капитал. В случай на множество случаи на превишения при вътрешния модел за пазарен риск, Комисията може да отнеме разрешението за неговото използване или да наложи мерки за усъвършенстване.
Чл. 36 от Наредба № 50 определя условията, при които инвестиционен посредник, получил разрешение за използване на вътрешни модели, трябва да докаже спазването на изискванията или да представи план за постигане на съответствие, ако не отговаря на тях. В случай на неприемлив план или срок, Комисията може да изиска изменения. Ако вероятността за спазване на изискванията е малка, Комисията може да отнеме разрешението или да го ограничи. Инвестиционният посредник трябва да спазва насоките на ЕБО относно използването на вътрешните модели.
Чл. 37 от Наредба № 50 предвижда, че Комисията информира ЕБО за процесите на преглед и оценка, методологията за вземане на решения, свързани с административните санкции и може да прилага насоките на ЕБО в надзорната практика. Комисията може да уточнява процедурите и методиките за надзорен преглед и оценка, както и да въвежда критерии за рискове от екологичен, социален или управленски характер.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя изискванията за оповестяване на информация от инвестиционните посредници, които не отговарят на условията за малки и невзаимосвързани посредници. Те трябва да публикуват информация на индивидуална основа веднъж годишно в срок от 90 дни след края на финансовата година и на консолидирана основа - в срок от 180 дни. Инвестиционните посредници могат да оповестят информацията и повече от веднъж годишно по решение на заместник-председателя. Те и предприятията майки трябва да публикуват информацията и годишния финансов отчет на своите интернет страници. Предприятията майки на инвестиционните посредници трябва ежегодно да публикуват описание на правната, управленската и организационната структура на групата, както и информация за акционери или съдружници.
Чл. 39 от Наредба № 50 задължава инвестиционните посредници да публикуват информация на своите интернет страници, съгласно изискванията на чл. 51 от Регламент (ЕС) 2019/2033. Раздел VIII от наредбата се отнася до допълнителните изисквания за оценка на активите на клиентите.
Член 40 от Наредба № 50 задължава инвестиционните посредници да оценяват активите на клиентите с цел определяне на факторите в управлението на активите, паричните средства на клиентите и съхранението и администрирането на клиентските активи. Оценката трябва да се извършва в съответствие с Международните счетоводни стандарти.
Чл. 41 от Наредба № 50 задължава инвестиционните посредници да приемат и прилагат правила за оценка на активите на клиентите. Тези правила трябва да включват описание на метода за определяне на справедлива стойност, източниците на информация за оценката и условията за съхранение на данните. Инвестиционните посредници са длъжни да представят правилата на Комисията в срок от 7 дни след приемането им или след изменения.
Чл. 42 от Наредба № 50 задължава инвестиционните посредници да представят справки чрез електронна система на Комисията. Тези справки трябва да бъдат в XBRL формат и да отговарят на изискванията на техническия стандарт по чл. 54, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/2033.
Инвестиционните посредници са задължени да представят тримесечни справки в Комисията, съгласно технически стандарт за изпълнение. Заместник-председателят може да изисква допълнителна информация, отчети за финансова информация, както и отчет за капиталова адекватност и ликвидност за по-кратки периоди. Освен това, посредниците трябва да предоставят допълнителни сведения и разяснения по отчетите, включително аналитични справки по всяка позиция.
Наредба № 50 определя изискванията за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници, както и надзора за спазването им. Чл. 44 указва, че ако инвестиционният посредник не приспада позиции в инструменти на собствения капитал на финансов сектор от собствен капитал, той трябва да уведоми Комисията и да предостави доказателства за липсата на пречки за прехвърляне на капитал и описание на процедурите за оценка и контрол на риска на предприятието майка.
Член 45 от Наредба № 50 определя, че началният капитал на действащите дружества трябва да бъде определен в съответствие с разпоредбите на член 9 от Регламент (ЕС) 2019/2033. Това подчертава необходимостта от спазване на европейските стандарти за капиталова адекватност.
Чл. 46 от Наредба № 50 определя, че в началния капитал на инвестиционно дружество, което има вещни права върху недвижими имоти, може да се включва стойността само на правата, свързани с дейностите по чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗПФИ). Тази стойност не трябва да надвишава 20% от минимално изискуемия капитал, определен в чл. 10 от ЗПФИ.
Чл. 47 от Наредба № 50 определя условията, при които инвестиционен посредник, който не предлага инвестиционни услуги с финансови инструменти, може да получи разрешение да държи такива инструменти за собствена сметка. Условията включват: невъзможност за изпълнение на поръчки, пазарната стойност на позициите да не надвишава 15% от капитала, спазване на изискванията по Регламент (ЕС) № 575/2013 и ограничен времеви характер на позициите. При възникване на позиции, посредникът трябва да уведомява Комисията незабавно. Комисията издава разрешение в срок от 3 работни дни, а при отказ посредникът е длъжен да закрие позицията веднага.
Инвестиционен посредник, желаещ да получи разрешение по чл. 78 от Регламент (ЕС) № 575/2013, трябва да подаде заявление до Комисията, придружено от заверен препис от решението на компетентния орган. Комисията може да откаже разрешението, ако не са спазени изискванията на приложимите регламенти и закони. Разрешението се издава по реда на чл. 172 в сроковете, определени в Делегиран регламент (ЕС) № 241/2014.
Чл. 49 от Наредба № 50, който се отнася до капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 52 от 2024 г.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. регламентира капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници, а също така определя условията за осъществяване на надзор за спазването на тези изисквания. Член 50 от наредбата е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 52 от 2024 г.
Чл. 51 от Наредба № 50 описва процеса и изискванията за инвестиционни посредници, които желаят да включат междинната или годишната печалба в базовия собствен капитал от първи ред. Инвестиционният посредник трябва да подаде заявление до Комисията, придружено от заверен документ от одитора, декларации от управителите, информация за основните елементи на печалбата и заверен препис от решението на компетентния орган. При консолидирана основа, изискванията се изпълняват от консолидиращото лице. Комисията може да откаже разрешение, ако условията не са изпълнени.
Чл. 52 от Наредба № 50 от 30 март 2022 г. описва процедурата за инвестиционни посредници, желаещи да получат разрешение за включване на капиталови инструменти в базовия собствен капитал от първи ред. Заявлението се подава до Комисията и трябва да включва заверен препис от решението на компетентния орган, списък на придобилите инструменти, декларации от управителите, удостоверение от Централен депозитар, изменения на устава и таблица за оценка на съответствието на инструментите с регламентираните изисквания. Комисията може да откаже разрешение, ако условията не са изпълнени.
Наредбата регламентира процедурата за включване на капиталови инструменти и подчинени заеми в допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на инвестиционните посредници. Инвестиционният посредник подава заявление до Комисията, което включва различни документи, като договори, правни становища, таблици за оценка на съответствието и декларации от управителите. Комисията разглежда заявлението и може да одобри или откаже включването на инструментите, в зависимост от спазването на изискванията на регламентите. При непроизнасяне в срок, заявлението се счита за одобрено. Инвестиционният посредник е задължен да уведомява Комисията за всяка промяна в условията на договорите.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя изискванията към капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници. Според чл. 54, инвестиционните посредници са задължени да разработят оздравителна програма, която да отговаря на изискванията на чл. 9а, ал. 2 от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗПФИ). Процедурата за одобряване на тази програма е регламентирана в чл. 12 от същата наредба.
Чл. 55 регламентира вътрешната организация и управление на рисковете на инвестиционните посредници. Правилата и процедурите трябва да са изчерпателни и пропорционални на рисковете, присъщи за бизнес модела. Инвестиционният посредник е задължен да изготви тези правила, отчитайки изискванията за капиталова адекватност и управление на рисковете. Правилата се преглеждат и актуализират ежегодно. Управителният орган следи за спазването на задълженията за оповестяване на информация. При изготвянето на правилата се спазват насоките на ЕБО, когато те са приложими.
Наредба № 50 регламентира задълженията на инвестиционните посредници относно капиталовата адекватност и ликвидността. Всеки посредник трябва да разработи стратегии за поддържане на вътрешен капитал, който да покрива рисковете, на които е изложен. Стратегиите подлежат на годишен преглед и одобрение от общото събрание. Изискванията се прилагат индивидуално или на консолидирана основа в зависимост от структурата на дружеството и неговите дъщерни компании. При определени условия, изискванията могат да се прилагат на подконсолидирана основа.
Чл. 57 определя изискванията за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници. Всеки посредник прилага изискванията индивидуално, освен ако Комисията не разреши освобождаване. Инвестиционните посредници и финансовите холдинги, подлежащи на консолидиран надзор, прилагат изискванията на консолидирана основа и осигуряват интегрираност на процедурите. Правилата трябва да се прилагат и в дъщерните дружества, освен ако институцията майка е контролирана от финансов холдинг от ЕС и докаже незаконосъобразност на приложението на изискванията в трета държава. Вътрешната организация на посредника трябва да позволява на Комисията да проверява съответствието с пруденциалните изисквания.
Инвестиционните посредници, получили лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги, трябва да спазват изискванията за ликвидност, определени в Регламент (ЕС) № 575/2013 на индивидуална основа. Те могат да бъдат освободени от тези изисквания при условие, че получат разрешение от Комисията, в зависимост от естеството и сложността на извършваната дейност. Освобождаването може да бъде на индивидуална или консолидирана основа, съгласно определени разпоредби на Регламента.
Чл. 59 от Наредба № 50 предвижда, че с разрешение на Комисията, по предложение на заместник-председателя, инвестиционният посредник и неговите дъщерни дружества в ЕС могат да бъдат освободени от задълженията за ликвидност. Това освобождаване може да бъде изцяло или частично и се прилага в случаите по чл. 8 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Комисията следи ликвидността на групата на консолидирана основа, като създава обособена ликвидна подгрупа.
Инвестиционният посредник е задължен да предоставя на Комисията информация относно ликвидността, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013.
Чл. 61 от Наредба № 50 предвижда, че Комисията може да задължи инвестиционния посредник да спазва специално изискване за ликвидност, основавайки се на преглед и оценка на рисковете, свързани с ликвидността. Тези изисквания се определят в зависимост от модела на дейност на посредника, вътрешната организация, резултатите от оценките, и системния ликвиден риск. В случай на несъответствие с установените изисквания, Комисията може да наложи мерки или административни наказания.
Чл. 62 определя условията за държане на собствените парични средства на инвестиционните посредници. Те могат да бъдат съхранявани на каса или по сметки в банки, които не са в производство по несъстоятелност. Минималният размер на собствените парични средства по сметките трябва да бъде 70% от общите парични средства на посредника. Освен това, средствата по сметките, с които посредникът може да се разпорежда по всяко време, също трябва да са в размер не по-малък от 70% от общите средства и да бъдат диверсифицирани.
Управителният орган на инвестиционния посредник е отговорен за изготвянето на стратегии и политики за управление на рисковете, на които е изложен. Тези стратегии трябва да бъдат одобрени от общото събрание и да се преглеждат поне веднъж годишно. Прегледите се извършват до 31 януари и при необходимост по-често. Стратегиите трябва да отчитат и рисковете от макрониво, свързани с фазите на икономическия цикъл.
Членовете на управителния и контролния орган на инвестиционния посредник трябва да отделят достатъчно време за разглеждане на рисковете. Те активно участват в управлението на значимите рискове, посочени в Регламент (ЕС) № 575/2013 и ЗПФИ, оценявайки активите и използвайки външни кредитни рейтинги и вътрешни модели. Инвестиционният посредник създава ясни правила за докладване и определя отговорности за управление на рисковете.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя състава и функциите на комитета по риска на значим инвестиционен посредник. Членовете на комитета са представители на контролния орган и притежават необходимите знания и опит за наблюдение на стратегията и склонността към риск на посредника. Комитетът съветва управителния и контролния орган относно рисковата стратегия и отговаря за проверката на системата за възнаграждения, за да се увери, че тя отразява рисковете и капитала. Освен това следи ценообразуването на продуктите и услугите, като при необходимост предлага корекции.
Чл. 66 от Наредба № 50 определя задълженията на инвестиционните посредници относно предоставянето на информация за рисковия профил на институцията. Инвестиционният посредник трябва да осигури достъп на контролния орган и на комитета по риска до необходимата информация, включително становища от външни експерти. Органите уточняват каква информация, в какъв обем и с каква честота трябва да им се предоставя. Комитетът по риска проверява дали системата за възнагражденията на инвестиционния посредник отчита рисковете и ликвидността, както и времето за генериране и разпределение на приходите.
Инвестиционният посредник трябва да има звено за управление на риска, независимо от оперативните звена, което да разполага с необходимите правомощия и ресурси. То осигурява измерване и докладване на рисковете, участва в разработването на стратегии за управление на рисковете и докладва пряко на контролния орган. Ръководителят на звеното е от висшия ръководен персонал и не може да бъде освободен без одобрение от контролния орган.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя изискванията за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници. Чл. 68 указва, че значимите инвестиционни посредници трябва да създадат вътрешна организация за оценка на кредитния риск и да използват вътрешнорейтинговия подход при изчисляване на капиталовите изисквания. Те не могат да разчитат само на външни кредитни рейтинги. Освен това, те трябва да оценяват специфичния риск и да използват вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания за дълговите инструменти, когато експозицията към специфичен риск е значима. Всички изисквания трябва да се спазват в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 и техническите стандарти на Европейската комисия.
Чл. 69 от Наредба № 50 предвижда, че инвестиционните посредници, получили разрешение за използване на вътрешен модел за изчисляване на рисково претеглените експозиции, са задължени да представят информация на Комисията за резултатите от тези изчисления. Информацията трябва да включва обяснения на методиките и да бъде представена в срок до 90 дни след края на финансовата година. Освен това, информацията се подава по образец, разработен от Европейския банков орган (ЕБО). Комисията може да създава специални сравнителни портфейли, за които също се изисква представяне на резултати от изчисленията.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. регламентира наблюдението на рисково претеглените експозиции и изискванията за собствен капитал на инвестиционните посредници. Комисията оценява качеството на вътрешните модели на посредниците веднъж годишно, с акцент върху значителни разлики в капиталовите изисквания и подценяване на същите. При значителни отклонения от общите резултати, Комисията може да изиска корекции от инвестиционния посредник. Корекциите трябва да се съобразяват с целите на модела и да не водят до стандартизация или нежелано поведение. Комисията прилага регулаторните стандарти на Европейската комисия и инвестиционните посредници са длъжни да спазват техническите стандарти, предложени от Европейския банков орган.
Инвестиционните посредници са задължени да разработват, приемат и прилагат вътрешни политики и процедури за управление на рисковете. Те трябва да наблюдават, оценяват, отчитат и редуцират различни рискове, включително кредитен риск, пазарен риск, ликвиден риск и други, посочени в Регламент (ЕС) № 575/2013. Одобрението на правилата и процедурите е в компетенцията на управителния орган на посредника.
Наредба № 50 регулира капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници, като определя задълженията им за управление на кредитния риск. Инвестиционните посредници трябва да определят рисково претеглените експозиции за кредитен риск, да прилагат ясни критерии за предоставяне на заеми и финансирания, да осигуряват диверсификация на рисковете и да разработват вътрешни методики за оценка на кредитния риск. Важно е, че методиките не могат да се основават само на външни кредитни рейтинги и при оценка на капиталовите изисквания трябва да се анализира всяка относима информация.
Инвестиционните посредници са задължени да разработят, приемат и прилагат политика и процедури за управление на остатъчния риск. Тези мерки трябва да осигурят наблюдение, отчитане и контрол на техниките за редукция на кредитния риск, особено в случаи, когато тяхната ефективност е по-ниска от очакваната.
Инвестиционният посредник е задължен да разработи и прилага политика и процедури за управление на риска от концентрация, свързан с експозиции към насрещни страни, включително централни съконтрагенти и свързани насрещни страни. Това включва рискове от концентрация в един и същ икономически сектор, географска област или дейност, както и рискове, произтичащи от техники за намаляване на кредитния риск.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. задължава инвестиционните посредници да разработват и прилагат политики и процедури за управление на секюритизационния риск, свързан с техните сделки за секюритизация. Това включва наблюдение, оценка, отчитане и редукция на риска, като се взема предвид репутационният риск от сложни структури или продукти. При револвиращи секюритизационни сделки с условия за предсрочно погасяване, посредниците трябва да имат планове за ликвидност, които обхващат както планираното, така и предсрочното погасяване.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя изискванията за капиталова адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници, включително управлението на пазарния риск. Инвестиционните посредници трябва да установят и прилагат политика за управление на пазарния риск, която да включва измерване и управление на рисковете, предвиждане на мерки за ликвидност и осигуряване на адекватен вътрешен капитал. Специално внимание се обръща на капиталовите изисквания при позиционен риск и необходимостта от поддържане на достатъчен вътрешен капитал за покриване на риска от загуба.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. задължава инвестиционните посредници да прилагат вътрешни системи и стандартизирани методики за управление на рисковете, произтичащи от промени в лихвените проценти и кредитните спредове. Комисията може да изисква от посредниците да използват определени методики, ако техните вътрешни системи не са задоволителни. Допуска се и изискване за използване на стандартизирана методика от малки и несложни институции, ако опростената не е подходяща. Инвестиционните посредници трябва да следват насоките на ЕБО за оценка и управление на рисковете.
Член 78 от Наредба № 50 задължава инвестиционните посредници да документират и предоставят информация за кредити, отпуснати на членове на управителния и контролния орган и свързани с тях лица, на Комисията или заместник-председателя при поискване. "Свързана страна" включва съпруг, регистриран партньор, деца и родители на членове на управителния и контролния орган, както и търговски дружества, в които те или техни близки притежават значителен дял или влияние.
Инвестиционните посредници са задължени да определят капиталовите изисквания за операционен риск, съгласно Регламент (ЕС) 575/2013. Те трябва да разработят и прилагат политика и процедури за управление на операционния риск, включително оценка на експозиции и рискове, свързани с външни изпълнители. Освен това, инвестиционните посредници трябва да идентифицират обхвата на операционния риск и да поддържат планове за действие при непредвидени обстоятелства, за да осигурят непрекъснатост на дейността и минимизиране на загубите в кризисни ситуации.
Инвестиционният посредник е задължен да разработи политика, процедури и системи за управление на ликвидния риск, които да отговарят на конкретни изисквания. Тези изисквания включват адаптиране на политиките спрямо групите дейности и валутите, механизми за разпределение на разходите и рисковете, пропорционалност на мерките спрямо сложността и рисковия профил на посредника, както и отразяване на значимостта му в държавите, в които оперира. Освен това, посредникът е длъжен да публикува информация относно толерантността си към риска.
Чл. 81 от Наредба № 50 определя изискванията за рисковия профил на инвестиционните посредници, свързан с ликвидния риск. Той трябва да бъде съобразен с естеството и сложността на дейността, както и да осигурява стабилност на системата. Заместник-председателят отговаря за надзора на този профил, следи за неговото спазване и предприема действия при риск от нестабилност. Оценката взема предвид предлаганите продукти, управлението на риска и политиката на финансиране.
Чл. 82 от Наредба № 50 от 30 март 2022 г. изисква инвестиционните посредници да разработват методологии за установяване, измерване, управление и текущ контрол на източниците на финансиране. Тези методологии трябва да обхващат текущите и прогнозираните значими парични потоци, произтичащи от активи, задължения и задбалансови позиции, включително условните задължения, както и възможния ефект на репутационния риск.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. регламентира управлението на ликвидния риск от инвестиционните посредници. Член 83 определя, че инвестиционният посредник трябва да разграничава активите, предоставени като обезпечение, от свободните активи, които са на разположение. При управлението на ликвидния риск, посредникът отчита фактори като лицето, което държи активите, държавата на регистрация, приемливостта на активите и възможността за мобилизация. Освен това, се вземат предвид законодателни и оперативни ограничения за прехвърляне на ликвидни средства и активи.
Инвестиционният посредник трябва да приеме правила за редуциране на кредитния риск, които включват лимити и ликвидни буфери. Той извършва годишен преглед на тези правила до 31 януари. При управлението на ликвидния риск, посредникът анализира алтернативни сценарии и преглежда допусканията, свързани с финансирането. Сценариите включват задбалансови позиции и задължения на специализирани дружества. Възможните въздействия на различни сценарии, свързани с дейността и пазара, също се оценяват. Политиката и лимитите за ликвиден риск се коригират, а се разработват планове за действие при непредвидени ситуации.
Инвестиционните посредници са задължени да разработват планове за възстановяване на ликвидността, които да включват мерки за справяне с недостиг на ликвидност, включително за клоновете в други държави членки. Тези планове трябва да се тестват и актуализират поне веднъж годишно, да се докладват и одобряват от управителния орган. Необходимите действия за незабавно изпълнение на плановете включват държане на обезпечение за финансиране от централната банка, което може да бъде в различни валути, в зависимост от експозициите на инвестиционния посредник.
Чл. 86 от Наредба № 50 предвижда, че инвестиционният посредник трябва да взема предвид риска от прекомерен ливъридж, следвайки разпоредбите на Регламент (ЕС) № 575/2013. Той е задължен да приеме политика и процедури за управление и наблюдение на този риск. Показателите за риска включват коефициент на ливъридж и несъответствия между активите и задълженията. Освен това, посредникът трябва да предприема предпазни мерки, за да се справи с риска от прекомерен ливъридж, особено в случаи на намаление на собствения капитал.
Наредбата определя изискванията за инвестиционните посредници относно политиките за възнаграждения на служителите, които имат съществено влияние върху рисковия профил на институцията. Възнагражденията трябва да включват заплати и други финансови и материални стимули, като се отчита професионалната дейност на служителите и рисковете, които поемат. Политиките за възнагражденията трябва да осигуряват ефективно управление на риска, да са неутрални по отношение на пола и да съответстват на дългосрочните цели на инвестиционния посредник. Инвестиционните посредници могат да предлагат както постоянно, така и променливо възнаграждение, като постоянното трябва да е значителен дял от общото възнаграждение.
Управителният орган на инвестиционния посредник е отговорен за изготвянето на политиката за възнагражденията, която трябва да бъде одобрена от общото събрание. Политиката се преглежда и актуализира най-малко веднъж годишно до 31 януари и се представя на общото събрание с отчет за дейността. При необходимост, прегледът може да се извършва и по-често. Освен това, политиката подлежи на независим вътрешен преглед поне веднъж годишно, извършван от звеното за вътрешен одит или от звеното, което осъществява съответствието с нормативните изисквания.
Чл. 89 от Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя, че служителите с контролни функции в инвестиционните посредници трябва да бъдат независими от функциите, които контролират. Те имат правомощия и получават възнаграждения, свързани с постигнатите цели, независимо от резултатите на структурните звена, които контролират. Надзорът върху възнагражденията на ръководителите на звеното за управление на риска и звеното по нормативно съответствие се осъществява от комитета по възнагражденията или, ако такъв не съществува, от контролния орган.
Наредба № 50 определя принципите за променливо възнаграждение на служителите на инвестиционните посредници, свързано с резултатите от тяхната дейност. Възнаграждението се оценява на база дългосрочни финансови и нефинансови критерии, отчитащи рисковете и икономическия цикъл. Целта е да се осигури устойчивост на капиталовата база и да се предотврати възнаграждаване на неуспехи. Обезщетенията при предсрочно прекратяване на договори също отразяват дългосрочните резултати и интереси на посредника. Служителите не могат да хеджират възнагражденията си, за да избегнат рисковете, свързани с тях.
Гарантираното променливо възнаграждение не е съвместимо с управлението на риска и принципа за заплащане според резултатите, и не е включвано в бъдещи планове за възнаграждения. Изключение може да се направи само за новоназначени служители в първата година от назначаването им, при условие че инвестиционният посредник разполага с необходимия собствен капитал.
Инвестиционният посредник трябва да определи съотношение между постоянното и променливото възнаграждение, при което постоянното възнаграждение да е значителен дял от общото. Той има право да прилага дисконтов процент за до 25% от променливото възнаграждение, при условие че то е разсрочено за минимум пет години. Инвестиционният посредник трябва да спазва насоките на ЕБО относно условията за дисконтовия процент, когато Комисията е взела решение за тяхното прилагане.
Чл. 93 от Наредба № 50 регламентира условията за изплащане на променливото възнаграждение на инвестиционните посредници. То може да бъде изплатено само ако не застрашава финансовата стабилност на посредника и е обосновано на базата на постигнатите резултати. При отрицателен финансов резултат, размерът на променливото възнаграждение се ограничава, а инвестиционният посредник може да удържи или поиска възстановяване на суми до 100% от общото променливо възнаграждение. Политиката на посредника трябва да включва критерии за прилагане на тези разпоредби, които обхващат случаи на значителни загуби или непостигане на норми за добро поведение.
Чл. 94 регламентира условията за променливо възнаграждение на служителите на инвестиционните посредници. Не по-малко от 50% от променливото възнаграждение трябва да включва акции или равностойни инструменти, с цел осигуряване на съответствие между интересите на служителите и дългосрочните интереси на инвестиционния посредник. Разпределянето на променливото възнаграждение е свързано с периоди на разсрочване, които варират в зависимост от рисковете и длъжността на служителя. За висшите ръководители и служители с голямо възнаграждение, разсрочването е задължително и по-дълго. Изключения от тези правила са възможни при определени условия, свързани с размера на годишното променливо възнаграждение.
Чл. 95 от Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя пенсионната политика на инвестиционните посредници, която трябва да съответства на бизнес стратегията и дългосрочните интереси на компанията. Облагите, свързани с пенсиониране, се предоставят на служители, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и подлежат на петгодишен период на ограничаване на прехвърлянето им. При прекратяване на правоотношението със служителя преди придобиване на правото на пенсия, инвестиционният посредник задържа облагите за период от пет години.
Член 96 от Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя изключения от изискванията на чл. 94 и чл. 95 за инвестиционни посредници. Изключенията важат за: 1. Инвестиционен посредник, който не е голяма институция и чиято стойност на активите е по-малка или равна на 5 милиарда евро за последните четири години. 2. Служител, чийто годишен бонус не надвишава 50 000 евро и е не повече от една трета от общото му възнаграждение.
Чл. 97 от Наредба № 50 определя изискванията за инвестиционните посредници относно променливото възнаграждение. Според алинея 1, те трябва да спазват принципите и правилата, изложени в чл. 87 - 89, както и допълнителните принципи от чл. 90 - 95. Алинея 2 уточнява, че инвестиционният посредник е задължен да спазва регулаторните технически стандарти на ЕБО, свързани с разпоредбите на чл. 87, 88 и чл. 94, ал. 1, т. 2.
Наредбата определя правила за инвестиционни посредници, които са получили извънредна държавна помощ. Променливото възнаграждение е строго ограничено и не трябва да застрашава капиталовата база. Възнагражденията трябва да се преструктурират с оглед на разумното управление на риска и дългосрочния растеж, включително установяване на граници за ръководителите. На ръководителите не се изплаща променливо възнаграждение, освен ако не е обосновано.
Чл. 99 от Наредба № 50 определя функцията на Комитета по възнагражденията при значимите инвестиционни посредници. Той отговаря за изготвянето на решения относно възнагражденията, които влияят на риска и управлението на риска. Членовете на комитета са представители на контролния орган на инвестиционния посредник. При вземането на решения, комитетът взема предвид дългосрочните интереси на акционерите, инвеститорите и обществения интерес.
Чл. 100 от Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя, че съставът на комитета по възнагражденията е организиран така, че да може компетентно и независимо да се произнася по политиката за възнагражденията на инвестиционния посредник и по стимулите, които той е създал за управление на риска, капитала и ликвидността.
Инвестиционният посредник е задължен да оповести публично информация относно политиката за възнагражденията, веднага след одобрението от управителния орган. Оповестяването трябва да включва най-малко информацията, предвидена в чл. 450 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
Инвестиционните посредници са задължени да спазват насоките на Европейския банков орган (ЕБО) относно политиките за възнагражденията, в съответствие с принципите по чл. 87 - 95, когато Комисията е взела решение за тяхното прилагане. Те също така трябва да следват насоките на ЕБО за улесняване на прилагането на чл. 94, параграфи 3, 4 и 5 от Директива 2013/36/ЕС. Освен това, след 2024 г., инвестиционните посредници трябва да спазват и насоките на Европейския орган за ценни книжа и пазари относно изискванията за възнагражденията, съгласно Директива 2014/65/ЕС, при условие че Комисията е взела решение за тяхното прилагане в надзорната си практика.
Наредба № 50 определя правилата за преглед и оценка на стратегиите, правилата и механизмите на инвестиционните посредници, за да се осигури съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013 и ЗПФИ. Прегледът оценява рисковете, на които посредниците са изложени, и включва стрес тестове. Резултатите от оценката трябва да се актуализират поне веднъж годишно, а Комисията информира ЕБО за установени системни рискове. Комисията прилага методики, които отчитат сходни рискови профили и може да следва насоки от ЕБО за надзорен преглед.
Чл. 104 от Наредба № 50 предвижда, че когато прегледът и оценката на инвестиционен посредник показват съмнения за извършване на изпиране на пари или финансиране на тероризъм, Комисията уведомява незабавно Европейската банковата организация (ЕБО) и Държавна агенция "Национална сигурност". В случай на повишен риск, Комисията и ДАНС поддържат връзка и уведомяват ЕБО за общата оценка, като при необходимост Комисията предприема мерки в съответствие със Закона за финансовите институции.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя изискванията за капиталова адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници. Чл. 105 описва рисковете, които трябва да бъдат оценявани, включително резултатите от стрес тестове, управление на риска от концентрация, остатъчен риск, ликвиден риск и влиянието на диверсификацията. Комисията редовно оценява управлението на ликвидния риск и взема предвид ролята на инвестиционния посредник на финансовите пазари.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. регламентира наблюдението на инвестиционните посредници от Комисията, с цел установяване на предоставена непряка подкрепа за секюритизация. При установяване на скрита подкрепа, Комисията предприема мерки за ограничаване на последствията. Оценката включва преглед на икономическата стойност на капитала, лихвения риск и риск от прекомерен ливъридж. Комисията може да не упражнява надзор, ако управлението на лихвения риск е адекватно.
Чл. 107 от Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя, че при прегледа и оценката на инвестиционните посредници се анализират правилата за управление, корпоративната култура и ценностите, както и способността на членовете на управителния и контролния орган да изпълняват задълженията си. Комисията има достъп до дневния ред и документите от заседанията на различните органи на инвестиционния посредник, както и до резултатите от оценяването на тяхната дейност.
Заместник-председателят на Комисията приема план за надзорни проверки на инвестиционните посредници до края на текущата година за следващата. Планът включва информация за ресурсите, обектите на засилен надзор и проверки в офисите на посредниците. Проверки ще се извършват на посредници с рискове за финансова стабилност или по преценка на Комисията. При необходимост, могат да се предприемат допълнителни мерки, като увеличаване на проверките или изискване на допълнителна информация. Приемането на плана не пречи на проверки от компетентните органи на приемащата държава членка.
Чл. 109 предвижда, че заместник-председателят на Комисията извършва надзорни стрес тестове на инвестиционните посредници поне веднъж годишно, а при необходимост и по-често. Тези тестове са част от процеса на преглед и оценка, предвиден в чл. 103. Методиката за стрес тестовете се прилага в съответствие с насоки, разработени от Европейския банков орган (ЕБО).
Наредба № 50 регулира използването на вътрешни модели за оценка на риска от инвестиционните посредници. Заместник-председателят на Комисията извършва редовен преглед на спазването на изискванията на тези модели на всеки три години. При установяване на недостатъци, Комисията може да предприеме мерки за корекция, включително увеличаване на капитала или налагане на по-високи коефициенти. Освен това, заместник-председателят оценява дали инвестиционният посредник използва съвременни техники при моделите си. Ако се установят многократни превишения на предвидените рискови нива, Комисията може да отнеме разрешението за използване на вътрешния модел.
Чл. 111 от Наредба № 50 предвижда, че инвестиционните посредници, получили разрешение за използване на вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания, трябва да уведомят Комисията в срок от 7 дни, ако не отговарят на условията за прилагане на модела. Те могат да представят доказателства, че неспазването на изискванията не оказва съществено влияние, или да предложат план за възстановяване на съответствието. Комисията може да задължи изменения на плана, ако е вероятно той да не доведе до съответствие. При малка вероятност за възстановяване, Комисията може да отнеме разрешението или да го ограничи. Инвестиционният посредник трябва да спазва насоките на ЕБО, когато Комисията реши да ги прилага в надзора.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. регламентира задълженията на инвестиционните посредници по отношение на капиталовата адекватност и ликвидността. Инвестиционните посредници трябва да следят за спазването на пруденциалните изисквания, да извършват вътрешен анализ на капитала и да прилагат надеждни стратегии за оценка и поддържане на адекватен капитал. Стратегиите подлежат на годишен преглед, а вътрешната организация трябва да осигури прозрачност за Комисията. При наличие на финансов холдинг, задълженията могат да се изпълняват на консолидирана основа, а дъщерните дружества следват подконсолидирани изисквания.
Наредбата задължава инвестиционните посредници да изготвят ежедневно аналитична оборотна ведомост и отчети за финансова информация съгласно МСФО, както и отчет за капиталова адекватност и ликвидност. Оценката на позициите в търговския портфейл трябва да се извършва ежедневно, а на инвестиционния портфейл най-малко веднъж месечно. Всички отчети и данни трябва да се съхраняват минимум 5 години.
Инвестиционните посредници са задължени да разполагат с необходимо програмно и техническо осигуряване за точно отчитане и контрол на финансовите си позиции. Сведения за това осигуряване трябва да се представят на Комисията в срок от 14 дни след вписването в търговския регистър или след получаване на лиценз. Промените в програмното осигуряване трябва да се отразяват в Комисията в срок от 7 дни. При недостатъчно осигуряване, заместник-председателят може да издаде задължителни указания.
Инвестиционните посредници са задължени да оповестяват информация веднъж годишно на индивидуална основа в срок от 90 дни след края на финансовата година, а на консолидирана основа - в срок от 180 дни. Предприятията майки на инвестиционните посредници трябва ежегодно да публикуват описание на правната и организационната структура на групата. Информацията може да бъде оповестена с по-малка периодичност по решение на заместник-председателя и трябва да бъде достъпна на интернет страниците на посредниците и предприятията майки.
Инвестиционният посредник е задължен да оповестява на своята интернет страница информация относно спазването на изискванията, предвидени в чл. 64, ал. 2, чл. 134 от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗПФИ) и чл. 87 - 101 от същия закон.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. регламентира изискванията за капиталова адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници. Член 117 описва задълженията на инвестиционните посредници относно представяне на отчетност пред Комисията. Инвестиционните посредници, които не са лицензирани за допълнителни услуги и не държат клиенти пари и ценни книжа, трябва да представят тримесечен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите. Другите инвестиционни посредници представят допълнителни справки по определени срокове. Заместник-председателят може да изисква допълнителна информация и отчети за капиталова адекватност и ликвидност.
Инвестиционният посредник е задължен да уведомява Комисията за случаи на неизпълнение на ангажименти от страна на насрещните страни, с които са сключени репо-сделки, обратно репо-сделки или договори за заем на ценни книжа. Уведомлението трябва да бъде направено незабавно, но не по-късно от следващия работен ден след датата на неизпълнението.
Инвестиционните посредници са задължени да представят на Комисията информация относно ликвидността си, както на индивидуална, така и на консолидирана основа. Сроковете и редът за представяне на тази информация са определени в чл. 415 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Освен това, инвестиционните посредници отчитат елементите на стабилното финансиране, съгласно чл. 427 от същия регламент.
Инвестиционните посредници са задължени да представят на Комисията информация за големите си експозиции, съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013. Информацията трябва да бъде на консолидирана основа, с определено съдържание и в срокове, предвидени в регламента. Освен това, те трябва да спазват техническите стандарти за изпълнение. При всяка значима сделка с холдинга майка или с дружества в холдинга, инвестиционният посредник уведомява Комисията, като значими сделки са тези, чиято стойност надвишава една трета от по-ниската стойност на активите му, според последния одитиран счетоводен баланс.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. регламентира задълженията на инвестиционните посредници по отношение на капиталовата адекватност и ликвидността. Според чл. 121, инвестиционният посредник е длъжен да представи на Комисията информация за съотношението на ливъридж и неговите компоненти, изчислени в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013. За целта, посредникът трябва да спазва техническите стандарти за изпълнение, предвидени в същия регламент.
Наредба № 50 регламентира капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници, както и надзора за спазването им. Чл. 122 задължава инвестиционните посредници да предоставят на Комисията данни за предходната година, включително информация за заплащането на жените и мъжете, както и за броя на лицата, получаващи възнаграждения над 100 000 лв. Комисията анализира предоставената информация с цел сравняване на практиките за възнаграждения и я предоставя на ЕБО.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. регламентира капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници, като определя различни видове капиталови буфери, които те трябва да поддържат. Предпазният капиталов буфер, антицикличният капиталов буфер, буферите за глобално и друга системно значима институция, както и буферът за системен риск, са основните категории, описани в наредбата. Комбинираното изискване за буфер обобщава необходимостта от поддържане на базов собствен капитал за покриване на всички тези буфери. Нивото на антицикличния буфер и индикаторите за буфера също са важни компоненти, свързани с управлението на риска от инвестиционните посредници.
Наредба № 50 регулира условията, при които инвестиционните посредници могат да използват базовия собствен капитал от първи ред. Според чл. 124, инвестиционният посредник не може да използва този капитал за изпълнение на комбинираното изискване за буфер, ако той е предназначен за други капиталови изисквания или за рискове, различни от прекомерния ливъридж. Освен това, капиталът не може да бъде прехвърлян между различни елементи на комбинираното изискване за буфер.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя изискванията за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници. Според чл. 125, инвестиционните посредници трябва да поддържат предпазен капиталов буфер от 2,5% от общата рискова експозиция, освен базовия собствен капитал от първи ред. Ако не изпълняват това изискване, те подлежат на ограничения при разпределенията, описани в чл. 160, ал. 2-4.
Чл. 126 от Наредба № 50 предвижда, че инвестиционните посредници трябва да поддържат антицикличен капиталов буфер, който се определя на основата на общата рискова експозиция, умножена по среднопретеглената стойност на антицикличния буфер. Буферът трябва да се състои от базов собствен капитал от първи ред. При непълно изпълнение на изискванията, посредниците подлежат на ограничения относно разпределенията.
Глобално системно значима институция (Г-СЗИ) е инвестиционен посредник или група, ръководена от инвестиционен посредник майка от ЕС, който не е дъщерно предприятие на такъв. Г-СЗИ подлежи на надзор на консолидирана основа от Комисията. Идентификацията на Г-СЗИ се извършва на базата на методика, която оценява размер, взаимосвързаност, заменяемост на услуги, сложност и трансгранична дейност. Комисията определя Г-СЗИ по предложение на заместник-председателя, като всяка категория в методиката има равна тежест и се основава на количествени показатели.
Чл. 128 определя допълнителната методика за идентифициране на Групи с системна значимост (Г-СЗИ), основана на определени категории. Тези категории включват трансграничната дейност на групата, с изключение на участващите държави членки. Всяка категория получава еднаква тежест и се състои от количествени показатели. Методиката води до допълнителен общ рейтинг за оценените субекти, който служи за основа за предприемане на мерки, посочени в чл. 132, ал. 5, т. 3.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя условията за капиталова адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници в България. Член 129 описва как се идентифицират и определят системно значимите институции (Д-СЗИ), които могат да бъдат инвестиционни посредници или групи, ръководени от майка институция от ЕС. Д-СЗИ се идентифицират на основата на критерии като размер, значимост за икономиката, трансгранични дейности и взаимосвързаност с финансовата система. Комисията следва насоките на ЕБО при оценяването на тези институции.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя процедурата за идентифициране и класифициране на системно значими институции (Г-СЗИ) и други значими институции (Д-СЗИ) от Комисията. Комисията, по предложение на заместник-председателя, обявява публично идентифицираните Г-СЗИ и Д-СЗИ, както и подкатегориите, в които са разпределени. Ежегодно се извършва преглед на идентифицираните институции и тяхното разпределение в подкатегории. Резултатите от прегледа се уведомяват на съответните институции и се публикува актуализиран списък на Г-СЗИ и Д-СЗИ.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя изискванията за капиталова адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници. Член 131 регламентира, че глобално системно значими институции на консолидирана основа трябва да поддържат задължителен буфер за Г-СЗИ, който е специфичен за подкатегорията им. Буферът се състои от базов собствен капитал от първи ред и е в допълнение на съществуващия базов собствен капитал от първи ред.
Наредба № 50 определя подкатегориите на Групите системно значими институции (Г-СЗИ) като най-малко пет, с ясно определени граници между тях, основани на рейтинги. Рейтингите следват принципа на линейно увеличение на системната значимост, което изисква допълнителен базов собствен капитал от първи ред. Определя се буфер за Г-СЗИ, започващ от 1% за най-ниската подкатегория, с последващо увеличение. Комисията има правомощия да променя подкатегориите на Г-СЗИ в зависимост от надзорната преценка и рейтинга на съответния субект.
Чл. 133 от Наредба № 50 определя правомощията на Комисията за надзор на инвестиционните посредници. Комисията може да премества Групи на Съществени Задължения (Г-СЗИ) от по-ниска в по-висока подкатегория, както и да премества институции с общ рейтинг под граничната стойност на най-ниската подкатегория. Тези институции могат да бъдат категоризирани в най-ниската или по-висока подкатегория.
Наредбата предвижда, че Комисията може да изиска от инвестиционните посредници, идентифицирани като Д-СЗИ, да поддържат буфер за Д-СЗИ до 3% от общата рискова експозиция. Този буфер трябва да се състои от базов собствен капитал от първи ред и се изчислява в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013.
Комисията по предложение на заместник-председателя може да изисква от всяка Д-СЗИ да поддържа буфер, който е по-висок от 3 % от общата рискова експозиция, при условие че това е одобрено от Европейската комисия. Буферът трябва да бъде изчислен в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 и да се състои от базов собствен капитал от първи ред.
Чл. 136 от Наредба № 50 определя правомощията на Комисията да изисква от Д-СЗИ да поддържат буфер на консолидирана, подконсолидирана или индивидуална основа. Комисията следи буферът да не предизвиква негативни последици за финансовата система на други държави членки или ЕС и преразглежда буфера поне веднъж годишно.
Член 137 от Наредба № 50 предвижда, че преди определянето на буфер за Д-СЗИ, Комисията трябва да уведоми ЕССР един месец преди решението по чл. 134 и три месеца преди решението по чл. 135. Уведомлението трябва да съдържа обосновка за ефективността на буфера, оценка на влиянието му върху вътрешния пазар и нивото на буфера, което ще бъде определено.
Чл. 138 от Наредба № 50 определя условията за буфер на дъщерни инвестиционни посредници (Д-СЗИ), които са част от група, ръководена от институция майка от ЕС. Бъферът на Д-СЗИ на индивидуална или подконсолидирана основа не може да надвишава по-ниската стойност от: 1) по-високото от нивото на буфера за групата на консолидирана основа или 1 % от общата рискова експозиция, изчислена по чл. 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013; 2) 3 % от общата рискова експозиция или нивото, разрешено от Европейската комисия за групата на консолидирана основа.
Когато група инвестиционни посредници подлежи на изискванията за буфер за глобално системно значими институции (Г-СЗИ) и буфер за доминиращо системно значими институции (Д-СЗИ) на консолидирана основа, трябва да се прилага по-високият от двата буфера.
Наредбата определя изискванията за капиталова адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници. Според чл. 140, инвестиционните посредници, подлежащи на буфер за системен риск, трябва да поддържат кумулативен буфер, който се добавя към буфера за Д-СЗИ или Г-СЗИ. Ако общият размер на буферите надвишава 5%, се прилага чл. 135 от наредбата.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя правила за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници в България. Чл. 141 описва механизма за определяне на буфер за системен риск, който се състои от базов собствен капитал от първи ред. Този буфер цели предотвратяване на макропруденциални рискове, които не са покрити от европейското законодателство. Инвестиционните посредници изчисляват буфера на индивидуална и консолидирана основа, като той може да се прилага за различни категории експозиции. Комисията следи за несъразмерни негативни последици и преразглежда буфера на всеки две години.
Чл. 142 от Наредба № 50 определя задълженията на Комисията при уведомяване на ЕССР и органите на други държави членки относно решения за буфер за системен риск. Уведомлението трябва да включва описание на макропруденциалните рискове, причините за заплахата на финансовата стабилност, обосновката за ефективността на буфера, оценка на влиянието му върху вътрешния пазар, както и конкретни нива на буфера и съответните експозиции. При понижаване или запазване на буфера, Комисията следва само предходните задължения за уведомяване.
Чл. 143 от Наредба № 50 предвижда, че когато определянето на буфера за системен риск не води до комбинирано ниво над 3 % за определени експозиции, Комисията уведомява ЕССР един месец преди публикуването на решението. Освен това, ниво на буфер за системен риск, определено от друга държава членка, не се включва в прага от 3 %.
Наредбата определя процедурите за определяне на буфера за системен риск на инвестиционните посредници. Когато нивото на буфера е между 3% и 5%, Комисията уведомява Европейската комисия за становище. При отрицателно становище, Комисията трябва да се съобрази с него или да предостави мотиви за несъобразяване. Ако инвестиционният посредник е дъщерно дружество на компания от друга държава членка, Комисията отправя искане за препоръка до Европейската комисия и ЕССР. При разногласие между дъщерното дружество и майката, Комисията може да се обърне към ЕБО за съдействие и не взема решение преди ЕБО да се произнесе.
Член 145 от Наредба № 50 предвижда, че когато нивото на буфера за системен риск надвишава 5 % за определени експозиции, Комисията трябва да поиска разрешение от Европейската комисия, преди да го приложи. След получаване на разрешение от Европейската комисия, Комисията може да приложи буфера за системен риск.
Комисията оповестява информация относно буфера за системен риск, който включва нивата на буфера, инвестиционните посредници, експозициите, основанията за определяне на буфера, датата на прилагане и съответните държави. В случай на опасност за стабилността на финансовата система, част от информацията може да не бъде оповестена.
Чл. 147 от Наредба № 50 предвижда, че ако инвестиционен посредник не изпълнява изцяло изискването по чл. 141, ал. 1, той подлежи на ограничения относно разпределенията, както е посочено в чл. 160, ал. 2-4. Ако тези ограничения не доведат до задоволително подобрение на базовия собствен капитал от първи ред, могат да се предприемат мерки съгласно ЗПФИ.
Чл. 148 от Наредба № 50 от 30 март 2022 г. предвижда, че когато Комисията определя буфера за системен риск за инвестиционни посредници, той трябва да бъде единен за всички експозиции в рамките на Европейския съюз. Изключение прави случаят, в който буферът е определен в съответствие с нивото на буфера, признато от друга държава членка.
Чл. 149 от Наредба № 50 предвижда, че Комисията може да признае и прилага буфера за системен риск, определен в друга държава членка, за лицензираните инвестиционни посредници. Решението за признаване на буфера се основава на информация от компетентния орган на съответната държава. Комисията уведомява ЕССР за признатия буфер. Буферът от друга държава може да бъде кумулативен с вътрешните буфери, ако се отнасят до различни рискове, а при съвпадение на рисковете се прилага само по-високият буфер.
Комисията има правомощието да поиска от Европейския съвет за системен риск (ЕССР) да отправи препоръка към една или повече държави членки относно признаването на нивото на буфера за системен риск, определен в разпоредбите на чл. 141 - 148 от Регламент (ЕС) № 1092/2010. Това се отнася за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище.
Наредба № 50 определя механизмите за установяване и управление на антицикличния буфер за инвестиционните посредници в България. Комисията, по предложение на заместник-председателя, определя нивото на буфера, който се изчислява на тримесечна база. Индикаторът за буфера отразява кредитния цикъл и рисковете от прекомерен кредитен растеж, като отчита особеностите на националната икономика и ръста на кредитната активност.
Чл. 152 определя, че Комисията оценява интензивността на цикличния системен риск на тримесечна основа и може да коригира нивото на антицикличния буфер в зависимост от нуждите на Република България. Нивото на буфера за инвестиционните посредници се определя от индикатора за буфер, актуални насоки и препоръки от ЕССР, както и от други променливи, свързани с цикличния системен риск.
Нивото на антицикличния буфер за инвестиционните посредници е между 0 % и 2,5 % от общата сума на рисковите експозиции, изчислена по чл. 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013. То се калибрира на интервали от 0,25 процентни пункта. Комисията може да определи ниво над 2,5 % при определени условия.
Чл. 154 определя процедурите, свързани с антицикличния капиталов буфер за инвестиционните посредници. Когато Комисията установи или увеличи нивото на антицикличния буфер над 0 %, тя определя дата за прилагане на увеличеното ниво, която не може да е по-късно от 12 месеца след оповестяването. В случай на изключителни обстоятелства, датата може да е преди изтичането на 12-месечния срок.
Член 155 от Наредба № 50 предвижда, че при намаляване на антицикличния буфер за инвестиционните посредници, Комисията по предложение на заместник-председателя определя период, в който не се очаква повишаване на буфера. Този период не е задължителен за Комисията.
Чл. 156 от Наредба № 50 определя задълженията на Комисията относно оповестяването на тримесечната стойност на антицикличния буфер за инвестиционните посредници. Комисията трябва да предприеме разумни стъпки за съгласуване на момента на оповестяване и да публикува информация за приложимото ниво на буфера, съотношението между кредитите и БВП, индикатора за буфера, обосновка за нивото на буфера, както и информация за сроковете за прилагане на увеличението или намалението на буфера. Освен това, Комисията уведомява ЕССР за всяка промяна на нивото на буфера и предоставя съответните данни.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. регламентира условията за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници. Чл. 157 предвижда, че Комисията може да признае специфичен антицикличен капиталов буфер, надвишаващ 2,5 % от рисковите експозиции, по предложение на заместник-председателя. Признаването на буфера се оповестява на интернет страницата на Комисията и включва информация за приложимото ниво на буфера, държавата, за която се прилага, датата на прилагане на увеличеното ниво и обстоятелствата, оправдаващи по-краткия срок за прилагане.
Наредбата регламентира условията за определяне на антицикличния капиталов буфер за инвестиционни посредници в ЕС, когато съответният орган на трета държава не е публикувал такова ниво. Комисията може да установи буфер, който да защити инвестиционните посредници от рискове, свързани с кредитен растеж. Нивото на буфера не може да бъде под определеното от третата държава, освен при специфични условия. Комисията е задължена да оповести информация за установените нива на буфера, включително обосновка и срок за прилагане.
Чл. 159 от Наредба № 50 описва начина на изчисляване на антицикличния капиталов буфер за инвестиционните посредници. Този буфер се определя на базата на среднопретеглените нива на антицикличния буфер в страните, където посредникът има експозиции за кредитен риск. Изискванията за капиталовите изисквания се основават на Регламент (ЕС) № 575/2013. Инвестиционните посредници трябва да спазват регулаторни стандарти и да прилагат определени правила при определяне на географското местоположение на експозициите. Нивото на буфера се прилага в зависимост от решенията на съответните органи и може да се променя в зависимост от условията в страната или третата държава.
Наредба № 50 регулира капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници, като установява правила относно разпределенията на базовия собствен капитал от първи ред. Инвестиционните посредници, които не отговарят на комбинираното изискване за буфер, не могат да правят разпределения, преди да изчислят максималната сума за разпределяне (МСР). Разпределенията включват изплащане на дивиденти, обратно изкупуване на акции и др. Наложените ограничения важат само за плащания, които водят до намаляване на базовия собствен капитал от първи ред.
Чл. 161 от Наредба № 50 изисква инвестиционните посредници, които не изпълняват комбинираното изискване за буфер и желаят да разпределят печалба, да уведомят Комисията и да предоставят информация за размера на капитала, печалбите, МСР и планираното разпределение на печалбата. Информацията трябва да включва базов собствен капитал от първи ред, допълнителен капитал от първи ред, капитал от втори ред, междинни и годишни печалби, както и детайли за разпределението на печалбата между дивиденти, обратно изкупуване на акции, плащания по инструменти от допълнителния капитал и променливи възнаграждения.
Инвестиционните посредници са задължени да разработят и прилагат вътрешни правила, които да осигурят точно изчисление на подлежащата на разпределение печалба и минималните капиталови изисквания (МСР). Те трябва да могат да докажат точността на тези изчисления при поискване от Комисията.
Инвестиционният посредник не изпълнява комбинираното изискване за буфер, ако не разполага с необходимия собствен капитал, за да покрие изискванията по чл. 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013, включително за рискове, различни от прекомерния ливъридж. Това включва три основни изисквания, всяко от които е свързано с различни аспекти на капиталовата адекватност.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. определя изискванията за капиталова адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници. Чл. 164 забранява разпределения на капитала от първи ред, ако това би довело до неизпълнение на буфера на отношението на ливъридж. Инвестиционните посредници, които не спазват изискванията, трябва да изчислят максималната сума за разпределение, свързана с отношението на ливъридж (МСР-Л), преди да предприемат разпределения или плащания. Изчисляването на МСР-Л се основава на междинни и годишни печалби, невключени в капитала от първи ред, и данъчни задължения. Коефициентът за изчисление на МСР-Л зависи от нивото на поддържания капитал спрямо изискванията за буфер на отношението на ливъридж.
Чл. 165 от Наредба № 50 предвижда задължение за инвестиционните посредници, които не спазват изискванията за буфер на ливъриджа и желаят да разпределят печалба или да предприемат определени действия, да уведомят Комисията. Те трябва да предоставят необходимата информация, с изключение на определени данни, и да съобщят размера на МСР-Л, изчислен по указан начин.
Инвестиционният посредник е задължен да разработи, приеме и прилага правила, които да осигурят точно изчисление на подлежащата на разпределение печалба и на минималната собствена капиталова рентабилност (МСР-Л). Освен това, той трябва да може да докаже тази точност при поискване от Комисията.
Чл. 167 от Наредба № 50 от 30 март 2022 г. уточнява, че за целите на чл. 165, ал. 1 - 3, разпределението на капитала от първи ред включва всички елементи, посочени в чл. 160, ал. 9. Това подчертава важността на конкретните елементи от капитала, които трябва да бъдат отчетени при оценка на капитала от първи ред на инвестиционните посредници.
Инвестиционен посредник не изпълнява изискванията за буфер на ливъридж, ако не разполага с необходимия капитал от първи ред, за да покрие изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013 и допълнителното капиталово изискване по ЗПФИ, когато рискът от прекомерен ливъридж не е адекватно обхванат.
Инвестиционен посредник, който не спазва комбинираното изискване за буфер или буфер на отношението на ливъридж, е задължен да разработи план за запазване на капитала. Този план трябва да бъде представен на Комисията в срок от 5 работни дни след установяване на несъответствието. Възможно е удължаване на срока за представяне на плана до 10 дни, но това изисква писмено разрешение от Комисията, което се дава в зависимост от конкретните обстоятелства и сложността на дейността на посредника.
Чл. 170 от Наредба № 50 определя изискванията за плана за запазване на капитала на инвестиционните посредници. Този план трябва да включва: 1. Прогнозни оценки на приходите и разходите, както и прогнозен баланс; 2. Мерки за повишаване на капитализацията; 3. План и срок за увеличаване на собствения капитал, за да се изпълни комбинираното изискване за буфер. Комисията има право да изисква допълнителна информация за оценка.
Комисията оценява плана за запазване на капитала на инвестиционните посредници и се произнася с одобрение в срок от един месец. Ако планът не бъде одобрен, Комисията може да изиска увеличение на капитала или да упражни правомощията си по съответните разпоредби на Закона за публично предлагане на ценни книжа.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. регламентира издаването на разрешения и одобрения за инвестиционни посредници, включително необходимите документи и такси. Заявленията се подават до Комисията за финансов надзор, а при непълни данни, заявителят получава уведомление с определен срок за корекция. Комисията се произнася в 14-дневен срок, освен ако не е посочен друг. Наредбата въвежда разпоредби на различни директиви на ЕС и изисква инвестиционните посредници да адаптират своите вътрешни правила в срок до три месеца.
Наредбата регламентира задълженията на емитентите, които са в производство по несъстоятелност, включително задължението им да разкриват информация и да спазват изискванията за вътрешна информация. Освен това, наредбата уточнява процедурите за разкриване на информация от емитенти в ликвидация и от дружества със специална инвестиционна цел. Включва изменения в отчетността и задълженията за уведомление на Комисията за финансов надзор. Осигурява и правила за оценка на капиталовите инструменти, които могат да бъдат квалифицирани като базов собствен капитал от първи ред, и определя условия за издаване на капиталови инструменти.
Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 50 определят терминологията, свързана с капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници. Включват определения на ключови термини, като "риск, свързан с модела", "инициатор", "спонсор", "управляващо дружество" и др., които се базират на Регламент (ЕС) № 575/2013. Всеки термин е свързан с конкретна точка от регламента, предоставяйки ясна основа за тълкуване и приложение на наредбата.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. въвежда разпоредби на три основни директиви на Европейския съюз, свързани с пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници. Тя осигурява прилагането на насоки, приети от Европейския банков орган, относно възнагражденията и критериите за ликвидност. Освен това, наредбата предвижда прилагането на насоки, свързани с изискванията на MiFID II за възнагражденията, издадени от Европейския орган за ценни книжа и пазари.
Инвестиционните посредници трябва да изготвят вътрешни правила, политики и процедури, съобразени с изискванията на наредбата, и да приведат дейността си в съответствие с тях в срок от три месеца след влизането на наредбата в сила.
Параграф §5 от Наредба № 50 от 30 март 2022 г. внася изменения и допълнения в Наредба № 2 от 9.11.2021 г. относно публичното предлагане на ценни книжа. Основните изменения включват: нов срок за представяне на информация от публични дружества след първично публично предлагане, нови заглавия на раздели за последващо разкриване на информация, и задължения на емитентите при открито производство по несъстоятелност. Допълнително, се уточняват изискванията за разкриване на информация от ликвидирани дружества и дружества със специална инвестиционна цел, както и изменения в терминологията и структурата на наредбата.
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 50 от 30 март 2022 г. се предвиждат изменения в Наредба № 38 от 21.05.2020 г. относно изискванията към инвестиционните посредници. Основните изменения включват: замяна на термини, добавяне на нови уточнения относно инвестиционните и финансовите холдинги, корекции в текстовете на членове и алинеи, както и добавяне на нови изисквания и уточнения за комитетите и контролния орган.
Инвестиционните холдинги и смесените финансови холдинги са задължени да проведат обучение и оценка на пригодността на членовете на управителните и контролни органи, назначени преди влизането в сила на Наредба № 50 от 30 март 2022 г. Срокът за изпълнение на това задължение е една година от влизането на наредбата в сила.
Инвестиционните холдинги и смесените финансови холдинги са задължени да изготвят вътрешните правила, политики и процедури, съгласно Наредба № 38 от 21.05.2020 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници. Срокът за изпълнение на това задължение е до шест месеца от влизането в сила на Наредба № 50.
Наредбата е издадена на основание различни членове от Закона за пазарите на финансови инструменти и е приета с Решение № 234-Н на Комисията за финансов надзор. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на наредбата, обнародвани в Държавен вестник, брой 52 от 2024 г.
Наредба № 50 от 30 март 2022 г. регламентира капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници. Параграф 15 задължава инвестиционните посредници и свързаните лица да приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата в срок от 3 месеца след влизането ѝ в сила. Декларацията, включена в Приложение № 1, изисква информация относно нетната печалба и условия за включването ѝ в базовия собствен капитал от първи ред, както и задължения за потвърждение на точността на данните от независими лица. Приложение № 2 и Приложение № 3 съдържат таблици за оценка на съответствието на капиталовите инструменти с изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013, определяйки условията за квалифициране на капиталовите инструменти като базов собствен капитал от първи ред и допълнителен капитал от първи ред.