ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ИДЕНТИФИКАЦИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда обществените отношения, свързани с електронната идентификация на физическите лица. Той определя правилата и условията за предоставяне и използване на електронни идентификатори, които позволяват на гражданите да удостоверяват своята идентичност в електронна среда.
Чл. 2
Електронният идентификатор представлява уникален идентификатор за физическо лице, за което е издадено удостоверение за електронна идентичност. Правото на електронен идентификатор имат български граждани и чужденци с единен граждански номер или личен номер на чужденец. Той позволява еднозначно разграничаване на лицата във виртуалната среда за достъп до информационни системи и извършване на електронни изявления.
Чл. 3
Удостоверението за електронна идентичност представлява официален електронен документ, който е формализиран и издаден по общоприет стандарт. То има определен срок на валидност и съдържа електронен идентификатор, както и други данни, които са уточнени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 4
Законът за електронната идентификация регламентира използването на секторни електронни идентификатори за идентификация на физически лица в определени сектори на държавното управление. Секторните идентификатори са криптографски преобразувани електронни идентификатори, които могат да се използват само в контекста на електронни услуги, без да се събират данни от други органи. Секторите, в които се прилагат тези идентификатори, се определят от Министерския съвет, а частноправни субекти също могат да ги установяват за идентификация в техните отношения.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за електронната идентификация определя изискванията за издаване и управление на удостоверението за електронна идентичност, както и алгоритмите и методите за създаване на електронни идентификатори. Условията и редът за регистрация на лицата по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 ще бъдат уточнени в правилник, приет от Министерския съвет. Законът също така разглежда субектите на електронна идентичност, като титуляр на електронна идентичност.
Чл. 6
Титуляр на електронна идентичност е физическо лице, което е навършило 14 години и притежава удостоверение за електронна идентичност.
Чл. 7
Член 7 от Закона за електронната идентификация определя министъра на вътрешните работи като орган, който отговаря за издаването на удостоверение за електронна идентичност.
Чл. 8
Член 8 от Закона за електронната идентификация определя дейността на министъра на вътрешните работи по издаване на удостоверения за електронна идентичност. Той може да се подпомага от администратори на електронна идентичност и дипломатически представителства при издаване на удостоверения на български граждани в чужбина. Дейностите включват приемане на заявления, идентифициране на заявителя, проверка на документи, изпращане на заявления до органа за електронна идентификация и персонализиране на удостоверения. Администраторите съхраняват документи за срок от 20 години.
Чл. 9
Член 9 от Закона за електронната идентификация предвижда създаването на център за електронна идентификация в Министерството на електронното управление, който трябва да отговаря на определени изисквания. Функциите на този център могат да се осъществяват и от други лица, вписани в съответния регистър. Центровете за електронна идентификация извършват автоматизирана проверка на електронна идентичност и могат да водят регистри на овластяванията. Услугите, предоставяни от тези центрове, могат да бъдат платени.
Чл. 10
Член 10 от Закона за електронната идентификация предвижда създаването и поддържането на публичен електронен регистър на администраторите на електронна идентичност и на центровете за електронна идентификация в Министерството на вътрешните работи. Регистърът включва информация за лицата, подали заявления, приложените документи, промени в дейността и административни мерки. Условията за водене на регистъра ще бъдат определени с правилника за прилагане на закона. Достъпът до регистъра е свободен и безплатен, включително онлайн.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за електронната идентификация определя условията, при които лице може да бъде вписано в регистъра. Лицето трябва да разполага с квалифициран персонал, техническо оборудване и технологии за надеждно предоставяне на услуги и сигурност на информацията, да отговаря на изискванията за сигурност, да поддържа финансови средства или застраховка за покриване на отговорности, да не е лишено от правото да извършва стопанска дейност и да не е поставено под запрещение.
Чл. 12
Администраторите на електронна идентичност и центровете за електронна идентификация са задължени да имат квалифицирани лица, които да осигуряват изпълнението на задълженията им. Изискванията за квалификация и надеждност на тези лица ще бъдат определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 13
Администраторите на електронна идентичност и центровете за електронна идентификация трябва да прилагат процедури за управление на сигурността, съобразени с международните стандарти. Надеждността на системите се осигурява чрез успешни изпитвания на оборудването. Изискванията за оценка на сигурността се определят с правилника за прилагане на закона. Лицата, отговорни за сигурността, трябва да поддържат документация за техническото оборудване. Неспазването на това задължение е нарушение. Те трябва да използват технологии, отговарящи на законовите изисквания, и само устройства за сигурно персонализиране, също съобразени с правилника.
Чл. 14
Администраторите на електронна идентичност и центровете за електронна идентификация са задължени да създават и поддържат вътрешни процедури за сигурност, които да отговарят на изискванията за управление на информационната сигурност. Тези процедури трябва да включват оценка на риска, мерки за сигурност и защита, изисквания за надеждност на персонала и план за действие при извънредни ситуации. Процедурите не са публични и достъп до тях имат само определени лица.
Чл. 15
Производството по регистрация за електронна идентификация започва с подаване на заявление до министъра на вътрешните работи, към което се прилагат доказателства за финансови средства, персонал, техническо оборудване и сигурност. При непълноти или нередовности, министърът уведомява лицето да отстрани проблемите в срок от 14 дни. След отстраняване на нередностите, регистрацията се вписва в регистър, а отказът за регистрация може да бъде обжалван.
Чл. 16
Регистрацията по Закона за електронната идентификация е безсрочна и правата по нея не могат да се прехвърлят или преотстъпват, освен в определени случаи, като например при преобразуване на регистрираното лице. При прехвърляне или преотстъпване на права, новото лице трябва да отговаря на условията за вписване в регистъра и е необходимо предварително уведомление до министъра на вътрешните работи. Регистрираното лице е задължено да уведомява министъра за промени в обстоятелствата в срок от 7 дни.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за електронната идентификация определя условията и реда за прекратяване на регистрацията на регистрирани лица. Министърът на вътрешните работи или упълномощено лице може да прекрати регистрацията по различни основания, включително по искане на регистрираното лице, при смърт, ликвидация, несъстоятелност, или при неосъществяване на дейността в срок от една година. Освен това, регистрацията може да бъде прекратена при представяне на неверни данни или системно нарушаване на закона. Лица с прекратена регистрация не могат да подават ново заявление за същата дейност в срок от две години. Заповедите за прекратяване подлежат на обжалване.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за електронната идентификация предвижда, че за разглеждане на заявлението за регистрация, заявителят е задължен да заплати такса. Размерът на таксата се определя с тарифа, която се одобрява от Министерския съвет по предложение на министъра на електронното управление и министъра на вътрешните работи. Текстът е изменен с ДВ, бр. 50 от 2016 г. и ДВ, бр. 15 от 2022 г.
Чл. 19
Член 19 от Закона за електронната идентификация предвижда създаването и поддържането на два електронни регистъра в Министерството на вътрешните работи. Първият регистър съдържа информация за издадените и прекратените удостоверения за електронна идентичност, а вторият - за електронните идентификатори, техните титуляри и съответните удостоверения. Редът за управление на тези регистри ще бъде определен с правилника за прилагане на закона.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за електронната идентификация описва процедурата за издаване на удостоверение за електронна идентичност от министъра на вътрешните работи. Заявлението може да се подаде лично или чрез администратор на електронна идентичност. Удостоверението се издава след представяне на валиден документ за самоличност и се записва на електронен носител с валидност 5 години. За непълнолетни лица е необходимо подпис на родител или попечител. Удостоверението се вписва в регистър и може да се издаде на повече от едно удостоверение на лице. Такса за издаване на удостоверението е дължима, освен в случаите на подаване чрез администратор.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за електронната идентификация регламентира правомощията на министъра на вътрешните работи или оправомощено от него лице относно спирането и възобновяването на удостоверенията за електронна идентичност. Спирането може да бъде извършено по инициатива на министъра при наличие на основателна причина, по искане на титуляря на удостоверението или по искане на трето лице, което е установило нарушения на сигурността. Възобновяването на действието на удостоверението се извършва по искане на титуляря. Исканията могат да се подават и по електронен път, а сроковете за удостоверението могат да бъдат удължавани по същия начин.
Чл. 22
Действието на удостоверението за електронна идентичност може да бъде прекратено по няколко причини: с изтичането на срока на валидност, при смърт на титуляря, по искане на титуляря, при установяване на неверни данни, при промяна на данните, свързани с удостоверението, или при инциденти, свързани с компрометиране на сигурността. Прекратяването на удостоверението се вписва в регистъра незабавно след възникването на съответното обстоятелство.
Чл. 23
Първичният администратор на данни е задължен да уведомява министъра на вътрешните работи автоматизирано и по електронен път за всяка промяна на лични данни, свързани с дейностите по глава трета и тази глава, незабавно след извършването на промяната. Уведомлението трябва да съдържа идентификация на лицето и информация за направената промяна.
Чл. 24
Член 24 от Закона за електронната идентификация описва процеса на проверка на електронната идентичност, който е автоматизиран и се осъществява от центрове за електронна идентификация. Проверката се извършва чрез електронна заявка, след заплащане на такса, освен в случаите, когато заявката е от държавни органи или лица с публични функции, за които такса не се дължи.
Чл. 25
Министърът на вътрешните работи е отговорен за осигуряване на безплатна проверка на удостоверение за електронна идентичност в центровете за електронна идентификация. Начинът на извършване на тази проверка е определен в правилника за прилагане на закона.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за електронната идентификация регламентира какви данни могат да бъдат предоставяни от центровете за електронна идентификация при проверка на електронната идентичност от държавните органи. Според алинея 1, те предоставят само данни, свързани с удостоверението за електронна идентичност, които са вписани в регистъра на административните услуги и са необходими за предоставяне на съответната услуга. Алинея 2 изисква центровете за електронна идентификация да уведомят Комисията за защита на личните данни за обема на личните данни, свързани с удостоверението за електронна идентичност, които ще се обработват от лицата, предоставящи електронни услуги.
Чл. 27
Центровете за електронна идентификация и предоставящите електронни услуги съхраняват данни за проверка на електронна идентичност за срок от 10 години. Физическите лица имат право на безплатен достъп до тези данни. Съхраняваните данни не могат да включват информация за местоположение или уникални номера на устройства.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за електронната идентификация определя, че протоколите, техническите изисквания и начините за проверка на електронна идентичност ще бъдат установени с правилника за прилагане на закона. Законът включва и разпоредби относно електронните овластявания, включително регистър на овластяванията.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за електронната идентификация регламентира процедурата за упълномощаване на пълномощник от упълномощителя при взаимодействие с държавни органи и организации, предоставящи обществени услуги. Упълномощителят трябва да впише уникалния идентификатор на пълномощника в електронен регистър, воден от министъра на вътрешните работи. Овластяването изисква идентификация на упълномощителя чрез електронен идентификатор и подписване на овластителното изявление с квалифициран електронен подпис. Упълномощителят уточнява действията, обема и срока на представителната власт. Лица, различни от посочените, могат да предоставят права на пълномощник по определен начин, регламентиран в правилника за прилагане на закона.
Чл. 30
Член 30 от Закона за електронната идентификация предвижда, че писмената форма с нотариална заверка на подписите за овластявания е валидна, ако съществува вписване в регистър на овластяванията. Това означава, че нотариалната заверка не е задължителна, стига овластяването да е регистрирано.
Чл. 31
Член 31 от Закона за електронната идентификация предвижда, че оттеглянето на представителната власт се извършва съгласно реда, по който е осъществено овластяването. Освен това, законът регламентира воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на овластяванията, което е важно за удостоверяване на представителната власт.
Чл. 32
Регистърът на овластяванията не е публичен и само упълномощителите, овластените лица и определени лица имат достъп до данните от него. Редът за управление на регистъра се определя с правилник. Лицата, посочени в чл. 29, ал. 1, извършват автоматизирана проверка на представителната власт чрез съответни регистри, освен ако закон не забранява това, в такъв случай проверка не се извършва.
Чл. 33
Член 33 от Закона за електронната идентификация предвижда, че за издаването на удостоверения за овластяване се дължи такса, определена с тарифата по чл. 18, с изключение на случаите, когато удостоверението се издава по електронен път. Таксата не се прилага за електронното издаване на удостоверения.
Чл. 34
Член 34 от Закона за електронната идентификация предвижда, че администраторите на електронна идентичност и центровете за електронна идентификация подлежат на административен контрол. Те са задължени да осигурят достъп на контролни органи до тяхната документация, информационни системи и помещения, където извършват дейността си.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за електронната идентификация предвижда, че контролът по чл. 34 се осъществява от длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи. Това означава, че министърът има правомощия да назначава служители, които да извършват необходимите проверки и контролни дейности, свързани с електронната идентификация.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за електронната идентификация предвижда, че контролни органи могат да извършват внезапни или периодични проверки на документи, информационни системи и на място. Освен това, ежегодно се извършват проверки по изпълнението на изискванията на чл. 11 от администраторите на електронна идентичност и центровете за електронна идентификация. При промяна на обстоятелствата, свързани с регистрацията на администраторите и центровете, проверките трябва да се извършват в едномесечен срок от уведомлението.
Чл. 37
Член 37 от Закона за електронната идентификация определя, че проверката по документи включва проверка на документите, свързани със заявленията за регистрация, както и последващи проверки на документите, свързани с извършваната дейност. Тази проверка е важна за осигуряване на коректността и законността на информацията в информационните системи.
Чл. 38
Член 38 от Закона за електронната идентификация предвижда, че проверката на информационните системи трябва да обхваща съответствието на функциониращата система с изискванията, установени в правилника за прилагане на закона. Тази проверка може да включва и проверки на място.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за електронната идентификация регламентира процедурата за проверка на място в помещенията на лицата, подлежащи на контрол. Проверката се извършва в присъствието на представител на проверяваното лице и дава правомощия на контролиращите лица за свободен достъп, искане на документи и обяснения, както и за извършване на насрещни проверки. При сложни проверки могат да се привличат експерти.
Чл. 40
Длъжностните лица, извършващи проверки, и лицата по чл. 39, ал. 3, са задължени да пазят търговска, служебна и друга защитена информация. Те не могат да разгласяват данни за проверките преди тяхното приключване и не трябва да използват получената информация извън предвидената цел.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за електронната идентификация предвижда, че министърът на вътрешните работи е задължен да уведомява Европейската комисия за информация, свързана с електронната идентификация, в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014. Освен това, всяко лице, което има информация за нарушения или заплахи по чл. 10 от същия регламент, е задължено да информира министъра на вътрешните работи.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за електронната идентификация определя, че сътрудничеството по чл. 12, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕС) № 910/2014 се осъществява от министъра на електронното управление. Законът включва и разпоредби относно принудителните административни мерки и административнонаказателната отговорност, които са разгледани в глава девета.
Чл. 43
Член 43 от Закона за електронната идентификация определя правомощията на министъра на вътрешните работи за предотвратяване и преустановяване на нарушения на закона. Министърът може да издава писмени предписания за отстраняване на нарушения в определен срок и да спре дейността на регистрираното лице, както и достъпа му до регистъра на удостоверенията за електронна идентичност. Принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед и подлежат на обжалване, но обжалването не спира изпълнението на мерките.
Чл. 44
Член 44 от Закона за електронната идентификация предвижда наказание за лица, които извършват дейност като администратори на електронна идентичност или в центрове за електронна идентификация без регистрация. Наказанието е глоба или имуществена санкция в размер на 200 000 лв. Освен това, законът предвижда и наказания за неизпълнение на задължения от регистрирани лица.
Чл. 45
Законът предвижда различни наказания за администратори на електронна идентичност и центрове за електронна идентификация при нарушения. Администратори, които заявят издаване на удостоверение в нарушение на закона, ще бъдат глобени с 50 000 лв. За неизпълнение на други задължения глобите варират от 2000 до 20 000 лв. Центровете за електронна идентификация, които извършат електронна идентификация в нарушение на закона, ще бъдат глобени с между 150 000 и 300 000 лв., а за неизпълнение на други задължения глобите са от 5000 до 30 000 лв.
Чл. 46
Лицата, които отказват достъп или не предоставят необходимите документи и данни на длъжностно лице, упражняващо контрол по Закона за електронната идентификация, подлежат на наказание. Глобата или имуществената санкция варира от 1000 до 10 000 лв. Освен това, неподаването на заявление за промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистър, също е санкционирано.
Чл. 47
Регистрираните лица, които не подадат заявление за промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване, подлежат на имуществена санкция. Размерът на санкцията варира от 500 до 5000 лв. Освен това, неизпълнението на принудителна административна мярка също е предмет на наказания.
Чл. 48
Законът за електронната идентификация предвижда санкции за лица, които не изпълняват приложени принудителни административни мерки. За неизпълнение на мярка по чл. 43, ал. 1, т. 1, се налага глоба или имуществена санкция между 1000 и 10 000 лв. Лица, които управляват удостоверения за електронна идентичност след прилагане на мярка по чл. 43, ал. 1, т. 2, ще бъдат наказвани с глоба или имуществена санкция в диапазона от 100 000 до 500 000 лв.
Чл. 49
При повторно нарушение на разпоредбите от чл. 44 до 48 от Закона за електронната идентификация се налага глоба или имуществена санкция, която е в двоен размер на предишната. Тази разпоредба цели да засили дисциплината и спазването на законовите изисквания.
Чл. 50
Законът урежда процесите по електронна идентификация и електронна идентичност, както и мерките за прилагане на Регламент (ЕС) № 910/2014. Нарушенията по чл. 44-48 се установяват от длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи. Установяването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Законът предвижда и задължения на държавните органи за осигуряване на електронни административни услуги и идентификация.
Чл. 5, Чл. 22, Чл. 24
Законът за електронната идентификация регламентира задълженията на гражданите и организациите при идентификация за получаване на електронни административни услуги. Гражданите и организациите трябва да се идентифицират по ред, установен в закон, когато това е необходимо. Българските граждани и дългосрочно пребиваващите чужденци се идентифицират по законен ред, а юридическите лица - чрез уникален идентификатор. Гражданите на ЕС се идентифицират с национален електронен идентификатор, съгласно европейски регламент. Законът предвижда и изменения в член 22 и член 24, свързани с идентификацията и представителството.
Чл. 24 и Чл. 28
Член 24 от Закона за електронната идентификация изисква упълномощителят да овласти пълномощника по реда на същия закон за ползване на електронни административни услуги. Член 28, който е в сила от 21.05.2017 г., е изменен, за да включва проверка на идентичността на юридически лица.
Чл. 28
Законът за електронната идентификация регламентира процедурите за проверка на идентичността на юридически лица чрез автоматизирана проверка в регистри. Включва различни срокове за влизане в сила на отделни членове и параграфи, с основна дата на влизане в сила 6 месеца след обнародването му. Член 29 е отменен. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 11 май 2016 г. и е обвързан с изменения и допълнения, свързани с електронното управление и личните документи.
§1
Законът за електронната идентификация определя ключови термини, свързани с процеса на електронна идентификация. "Електронна идентификация" се отнася до използването на данни в електронна форма за уникална идентификация на физически лица. "Електронна идентичност" (е-идентичност) е съвкупност от характеристики, позволяващи разграничаване на лица в електронната среда. "Разполагаеми финансови средства" включват парични наличности и парични еквиваленти. "Системни нарушения" се определят като три или повече административни нарушения в рамките на една година или три еднакви нарушения в три последователни години.
§2
Законът за електронната идентификация въвежда мерките за прилагане на Регламент (ЕС) № 910/2014, който касае електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Регламентът отменя Директива 1999/93/ЕО.
§3
Министерският съвет трябва да приеме правилника за прилагане на закона и тарифата по чл. 18 в срок от 6 месеца след обнародването му. Министърът на вътрешните работи е задължен да определи местата за идентификация в срок от 1 година, да осигури електронно подаване на заявления в срок от 7 месеца и да уведоми Европейската комисия до 1 септември 2017 г. Държавните органи, предоставящи електронни услуги, трябва да заявят обема лични данни за обработка и да осигурят техническа възможност за идентификация в срок от 1 година.
§4
Параграф §4 от Закона за електронната идентификация определя процедурата за проверка на самоличността на заявителите при подаване на заявления по електронен път. Проверката може да се извършва от доставчици на електронни административни услуги и включва съпоставяне на името на заявителя с името в удостоверението за електронен подпис, както и проверка в администрацията за лична регистрация. Проверка се извършва за всички граждани с уникален идентификатор, а за организации - чрез регистрите им. При наличие на технологична възможност, проверките могат да се извършват автоматизирано. Не се извършва проверка, ако заявителят няма уникален идентификатор или ако достъпът до услугата е осъществен чрез определени канали.
§5 от Преходни и Заключителни разпоредби
Параграф §5 от Закона за електронната идентификация въвежда изменения и допълнения в Закона за електронното управление, които влизат в сила на различни дати. Основните промени включват задължения за идентификация на граждани и организации при получаване на електронни административни услуги, нови правила за идентификация на граждани на ЕС, и автоматизирана проверка на идентичността на юридически лица. Член 29 от закона се отменя, а член 24 уточнява условията за ползване на услуги чрез пълномощник.
§ 6
Законът за електронната идентификация влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които имат различни срокове за влизане в сила. Членове 8, 9, ал. 2, 10, 11 и 15-17 влизат в сила 7 месеца след обнародването. Членове 9, ал. 1, 3 и 4, 19-28, § 4 и § 5, т. 1, 2, 4 и 5 влизат в сила 1 година след обнародването. Членове 29-33 и § 5, т. 3 влизат в сила 18 месеца след обнародването. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 11 май 2016 г.
§58
В §58 от Закона за електронната идентификация, публикуван в Държавен вестник, брой 38 от 2016 г., се предвижда замяна на термините "министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията", "Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията" и "министерството" с "председателя на Държавна агенция 'Електронно управление'", "Държавна агенция 'Електронно управление'" и "агенцията".
§60
Законът за електронната идентификация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 15 влиза в сила от 1 януари 2018 г., а параграфи 18, т. 2 и 3 - от 1 юни 2017 г. Допълнително, се споменава Законът за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, който е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила от 01.10.2020 г., с изменения през 2017 и 2019 г.
§ 21
Законът за електронната идентификация влиза в сила от 1 октомври 2020 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези параграфи са § 12, 13, 16, § 18, т. 2, буква "б", § 19 и 20. Освен това, са включени заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на закона за преминаването през територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили.
§ 14
Параграф 14 от Закона за електронната идентификация посочва, че Параграф 12 влиза в сила от 1 януари 2019 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, обнародван в Държавен вестник, брой 1 от 2019 г.
§30
Параграф §30 определя, че параграфи 1, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 12, 13, 16, 19, 21, 25 и 26 влизат в сила от 1 октомври 2020 г. Тези разпоредби са част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, който е обнародван в Държавен вестник, брой 94 от 2019 г. и влиза в сила на 29.11.2019 г.
§ 48
Законът за електронната идентификация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 10, който влиза в сила от 1 януари 2021 г. Тези разпоредби са част от промените и допълненията на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародвани в Държавен вестник, брой 60 от 2020 г.
§ 105
Разпоредбите на Закона за електронната идентификация влизат в сила на различни дати. Основната част от разпоредбите, включително § 1, т. 1, § 4, 5, 6, 8, § 10 - 15, § 17, § 32, т. 1, § 33, т. 2, § 43, § 83 - 91, § 95 и § 103, влизат в сила от 1 октомври 2020 г. Други разпоредби, свързани с чл. 185, ал. 1, § 49, 50 и § 94, влизат в сила от 1 август 2020 г. Разпоредбите § 96, т. 10, § 101 и 102 влизат в сила от 1 февруари 2020 г., а § 96, т. 1, 2, 4, 5, 6, 7, 9, 11, 12 и 13 влизат в сила от 2 август 2021 г. Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление е обнародван в Държавен вестник, брой 15 от 2022 г. и влиза в сила от 22.02.2022 г.
§29
Законът за електронната идентификация влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, законът е свързан с Регламент (ЕС) № 910/2014, който регулира електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и отменя Директива 1999/93/ЕО.
