ЗАКОН ЗА ЕКСТРАДИЦИЯТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът определя условията и реда за осъществяване на екстрадиция, както и процедурите за издаване и изпълнение на Европейска заповед за арест.
Чл. 2
Чл. 2 определя понятието "екстрадиция" като предаване на лице, което се намира на територията на една държава, в случаите когато: 1. е образувано наказателно производство срещу него в друга държава или пред международен съд; 2. лицето се издирва за изтърпяване на наказание лишаване от свобода; 3. е наложена мярка за задържане от съдебните власти на друга държава или международен съд.
Чл. 3
Европейската заповед за арест е официален документ, издаден от компетентни органи на държава членка на ЕС, с цел задържане и предаване на търсено лице от друга държава членка. Тази заповед се издава за провеждане на наказателно преследване, изпълнение на наказание лишаване от свобода или за налагане на мярка, изискваща задържане на лицето.
Чл. 4
Законът за екстрадицията в България се прилага при наличие на международен договор. При липса на такъв, законът важи при условие на взаимност, установявана от министъра на правосъдието. Също така, законът е приложим при получаване на бюлетин за международно издирване от Интерпол или сигнал от Шенгенската информационна система за задържане и екстрадиция. Втората глава на закона разглежда условията за екстрадиция и основанията за отказ от екстрадиция, включително принципа на двойна наказуемост.
Чл. 5
Екстрадиция може да бъде разрешена само ако деянието е престъпление по българския закон и по закона на молещата държава, и за него се предвижда наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето за минимум една година или по-тежко наказание. Освен това, екстрадиция е допустима и за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, наложено в молещата държава за минимум 4 месеца. Деянието трябва да е престъпление и в двете държави, дори и да има разлики в съставите им, стига основните признаци да съвпадат.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест предвижда, че екстрадицията не се допуска в следните случаи: 1. За български граждани, освен ако е предвидено в международен договор; 2. За лица с предоставено убежище в България; 3. За чуждестранни граждани с имунитет по отношение на българската наказателна юрисдикция; 4. За лица, които не са наказателноотговорни съгласно българското законодателство. Преценката за тези обстоятелства се извършва към момента на получаване на искането за екстрадиция.
Чл. 7
Според Чл. 7 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, екстрадицията може да бъде отказана при следните условия: 1. За политически или свързани с него престъпления, освен ако не са признати за неполитически от закона или международен договор. 2. За военно престъпление, което не е престъпление по общото наказателно право. 3. Ако лицето ще бъде съдено от извънреден съд. 4. При преследване на основание раса, религия, гражданство и др. 5. При риск от насилие или нечовешко отношение в молещата държава. 6. За престъпление, което е амнистирано или погасено по давност. 7. Когато в България вече има влязла в сила присъда за същото престъпление. 8. Ако в молещата държава е предвидено смъртно наказание, освен ако не се предоставят гаранции за неговото неприлагане.
Чл. 8
Член 8 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест предвижда случаи, при които екстрадиция може да бъде отказана. Тези случаи включват: 1) деяние, подсъдно на българския съд; 2) прекратено наказателно производство в България за същото престъпление; 3) висящо наказателно производство в България срещу лицето; 4) задочна присъда, при която лицето не е знаело за наказателното преследване, освен ако молещата държава не предостави гаранции за повторно разглеждане на делото; 5) престъпление, извършено извън територията на молещата държава, ако българското законодателство не позволява наказателно производство за него.
Чл. 9
Молба за екстрадиция се подава от компетентен орган на молещата държава до Министерството на правосъдието на Република България. Молбата може да бъде предадена и по дипломатически път, чрез Интерпол или по друг уговорен начин. Към молбата се прилагат оригинал или заверено копие от присъда, описание на престъплението, данни за исканото лице, информация за неизтърпяната част от наказанието и документи, удостоверяващи гаранции. Молбата и документите се съставят на езика на молещата държава с приложен превод на български, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 10
Министърът на правосъдието или упълномощено от него лице извършва проверка на молбите за екстрадиция и приложените документи. Ако документите не отговарят на изискванията, те се връщат на молещата държава с указание за причините.
Чл. 11
Когато за едно и също лице са подадени молби за екстрадиция от две или повече държави, министърът на правосъдието е задължен незабавно да уведоми компетентните органи на всички молещи държави за наличието на множество молби. Процедурата включва изпращане на молбата и необходимите документи на Върховната касационна прокуратура.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест предвижда, че след проверката по чл. 10, министърът на правосъдието незабавно изпраща молбата за екстрадиция и приложените документи на Върховната касационна прокуратура. Ако има множество молби за екстрадиция, прокуратурата съгласува поредността им с Министерството на правосъдието.
Чл. 13
След получаване на молбата за екстрадиция, прокуратурата предприема следните действия: 1. Проверява наличието на необходимите документи и информация, посочени в молбата. 2. Установява местонахождението и самоличността на исканото лице. 3. В случай на наличност на документи, прокурорът подава искане до съответния окръжен съд за временно задържане на лицето, ако е необходимо. 4. Следва да информира молещата държава за хода на производството и взетите мерки. 5. Осигурява правото на защита на задържаното лице, като назначава защитник и преводач, ако е необходимо. 6. Върховната касационна прокуратура следи за спазването на сроковете и условията, предвидени в закона за екстрадиция.
Чл. 14
След получаване на молба за екстрадиция, Върховната касационна прокуратура образува преписка и може да задържи лицето до 72 часа, дори след изтичане на предходни мерки. Преписката се изпраща на окръжния прокурор, който осигурява защитник и преводач, запознава лицето с документите и правото му на незабавно екстрадиране, и внася искане за задържане под стража до приключване на производството.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест предвижда процедурата за разглеждане на искания за задържане под стража от окръжния съд. В случаите, посочени в чл. 14, ал. 4, т. 4, съдът разглежда искането незабавно, а прокурорът осигурява явяването на исканото лице. Участието на защитник и преводач е задължително. Определението на съда може да бъде обжалвано в срок от три дни пред апелативния съд.
Чл. 16
След получаване на молба за екстрадиция, окръжният съд трябва да образува съдебно производство и да насрочи заседание в срок от 7 дни. В случай на основания за прекратяване на производството, съдията-докладчик го прекратява. Също така, съдията се произнася относно задържането на лицето с разпореждането за насрочване на делото.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за екстрадицията описва процедурата за разглеждане на молба за екстрадиция, която се извършва в открито съдебно заседание с участието на трима съдии и прокурор. Съдът назначава защитник и преводач, ако е необходимо, и обсъжда условията за екстрадиция, включително възможността за отказ или отлагане. При множество молби за екстрадиция, съдът взема предвид различни фактори, включително тежестта на престъпленията и гражданството на исканото лице. Решението на съда за допустимост на екстрадицията се обявява незабавно, а при положителен изход се налага задържане на лицето до предаването му.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест предвижда, че съдът може да отложи предаването на исканото лице, ако в България има висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за различно престъпление. В случай че отлагането може да затрудни наказателното преследване в молещата държава, съдът може да разреши временна екстрадиция, при условие че лицето бъде върнато в България след извършване на действията, за които е допусната екстрадицията.
Чл. 19
Когато исканото лице в съдебното заседание изрази съгласие за незабавна екстрадиция, съдът трябва да се увери, че съгласието е доброволно и че лицето разбира последиците от него. Ако съгласието е валидно и няма основания за отказ, съдът постановява решение за незабавна екстрадиция в срок до 24 часа. Решението е окончателно и заверен препис от него се изпраща на министъра на правосъдието и на Върховната касационна прокуратура. Важно е да се отбележи, че тези разпоредби не се прилагат, ако срещу исканото лице има висящо наказателно производство за различно престъпление или ако то трябва да изтърпи наказание за такова.
Чл. 20
Решението на окръжния съд относно екстрадицията може да бъде обжалвано пред апелативния съд в срок от 7 дни от обявяването му. Жалбата или протестът се разглеждат в 10-дневен срок от постъпването им в съда. Решението на апелативния съд е окончателно, а заверен препис от него се изпраща в срок до 24 часа на министъра на правосъдието и на Върховната касационна прокуратура за изпълнение на екстрадицията.
Чл. 21
Член 21 регламентира процедурата при отказ за екстрадиция. При такъв отказ министърът на правосъдието уведомява молещата държава. Ако деянието е подсъдно на българския съд, материалите се предоставят на прокурор за наказателно преследване, ако има основания за това. Отказът за екстрадиция на чужд гражданин, срещу когото има обвинение или осъдителна присъда в друга държава, не пречи на наказателното преследване в България, при наличие на основания.
Чл. 22
Чл. 22 уточнява, че разпоредбите на раздела се прилагат и в случаите, когато екстрадицията се иска от международен съд. Раздел II описва процедурата за екстрадиция по искане на Република България, включително органите, които правят искането.
Чл. 23
Член 23 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест определя лицата, които могат да искат екстрадиция на лица, извършили престъпление, подсъдно на българския съд. Искането може да бъде направено от главния прокурор за обвиняеми или осъдени с влязла в сила присъда, както и от министъра на правосъдието за подсъдими, по предложение на съответния съд.
Чл. 24
Чл. 24 описва процедурата за подаване на молба за екстрадиция, която трябва да бъде в писмена форма и да включва документи, посочени в чл. 9, ал. 3. Молбата и документите се изпращат от Министерството на правосъдието по предвидените в чл. 9, ал. 2 начини. При искане за допълнителни документи от замолената държава, те също се изпращат по същия начин. Преводът на молбата и документите се осигурява от Върховната касационна прокуратура или министъра на правосъдието в зависимост от случая.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест предвижда, че в неотложни случаи органът по чл. 23 може да поиска временно задържане под стража на лицето от компетентните органи на другата държава преди подаването на молба за екстрадиция. Молбата за временно задържане се изготвя и изпраща съгласно определени условия и ред. Националното централно бюро "Интерпол" отговаря за изготвянето и разпространението на бюлетин за международно издирване на лицето с цел задържане и екстрадиция.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест регулира процедурата по предаване на лице при допусната екстрадиция. Върховната касационна прокуратура, съвместно с Националното централно бюро "Интерпол", организира датата и мястото на предаване. Предаването се извършва по постановление на прокуратурата, с осигурена охрана от Министерството на правосъдието. При предаването се съставя протокол, в който се отразяват важни обстоятелства и документи, свързани с лицето. В случай на неосъществено предаване, двете държави уговарят нова дата, а ако лицето не бъде прието, то се освобождава след 30 дни.
Чл. 27
Член 27 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест предвижда, че предаването на лице по чл. 18, ал. 1 може да се извърши само след прекратяване на наказателното преследване срещу него, след оправдателна присъда или след изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за екстрадицията предвижда, че ако екстрадираното лице избегне наказателното преследване или изтърпяването на наказание в страната, в която е екстрадирано, и се върне в България, то може да бъде екстрадирано повторно. Повторната екстрадиция става по молба на заинтересуваната държава на база на първоначалното решение и следва реда, описан в чл. 26.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест регламентира условията за разрешаване на транзит на екстрадирано лице през територията на Република България. Транзитът се разрешава от Върховната касационна прокуратура след представяне на молба, при условие че екстрадицията не е недопустима. За български граждани транзитът се разрешава при условия, при които се допуска екстрадиция. При въздушен транспорт, молещата държава трябва да представи молба преди или незабавно след непредвидено кацане. Молбата за транзит има действието на молба за временно задържане под стража. Разпоредбите се прилагат и когато българските органи искат транзит през територията на друга държава.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест определя реда за приемане на екстрадирано лице в Република България. Ако лицето няма валиден документ за самоличност, дипломатическите или консулските представителства издават временен паспорт по разпореждане на Върховната касационна прокуратура. Лицето се настанява незабавно в място за изтърпяване на наказание или в място за задържане под стража, в зависимост от наложеното наказание.
Чл. 31
Лицето, предадено от друга държава, може да бъде съдено само за престъплението, за което е предадено, освен ако е получено съгласие за съдене за друго престъпление или ако лицето не е напуснало България в срок от 45 дни след освобождаването си. Молба за съгласие се изпраща от съответния орган, а ако лицето е осъдено за друго престъпление, производството се спира до получаване на отговор. При изменение на обвинението, производството продължава без нужда от съгласие, ако новото обвинение е за престъпление, допускащо екстрадиция.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест определя условията за екстрадиция на лица, които не са български граждани. Когато трета държава иска екстрадиция на такова лице за престъпления, извършени преди предаването, различни от тези, за които лицето вече е екстрадирано в България, е необходимо съгласие от държавата, която е извършила първоначалната екстрадиция. Без това съгласие, екстрадицията не може да бъде осъществена.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за екстрадицията забранява предаването на лице чрез методи, които прикриват екстрадиция, като трансфер, изгонване или препредаване на държавната граница.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за екстрадицията определя, че разноските за екстрадиция, извършени на територията на България, се поемат от българската държава при условия на реципрочност. Разноските за транзит през България при екстрадиция са за сметка на молещата държава. В глава пета се разглежда предаването на лица между държави - членки на Европейския съюз на основание на Европейската заповед за арест.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест определя, че задържането и предаването на лица с цел наказателно преследване или изпълнение на наказание между България и държавите - членки на ЕС се извършва на базата на Европейска заповед за арест. Това се случва при условията и по реда, установени в закона.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест определя условията за издаване на Европейска заповед за арест. Тя може да бъде издадена за лица, извършили престъпления, наказуеми с лишаване от свобода за срок не по-малко от една година, или с по-тежко наказание, или ако наложеното наказание е не по-малко от 4 месеца. Съдът може да откаже предаването на лицето, ако деянието не е включено в определен списък и не е престъпление по българското законодателство. Не се изисква двойна наказуемост за определени тежки престъпления, като тероризъм, трафик на хора и организирана престъпност, при условие че те са наказуеми с лишаване от свобода за минимум три години.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест описва изискванията за издаване на Европейска заповед за арест. Тя трябва да бъде в писмена форма и да включва данни за самоличността на исканото лице, информация за издаващия орган, влязла в сила присъда или заповед за задържане, правна квалификация на престъплението, обстоятелства на извършване на престъплението, наложено наказание и други последици от престъплението. Заповедта трябва да бъде придружена от превод на официалния език на изпълняващата държава или на български език, ако е изпратена до български орган.
Чл. 37а
Чл. 37а от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест предвижда, че когато Европейската заповед за арест съдържа няколко отделни престъпления, от които поне едно отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 1 или 3, изпълняващата държава има право да разреши предаването и за останалите престъпления. Това означава, че дори и част от престъпленията да не отговарят на условията за екстрадиция, предаването може да бъде разрешено за целия набор от престъпления.
Чл. 38
Европейската заповед за арест, издадена от компетентен орган на държава членка, се изпълнява от окръжния съд, на чиято територия се намира лицето, което се иска. Централният орган, отговорен за обработката на Европейската заповед за арест, е министърът на правосъдието.
Чл. 38а
Чл. 38а от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест описва начините за получаване на Европейска заповед за арест. Те включват използването на Шенгенската информационна система, телекомуникационната система на Европейската съдебна мрежа, Интерпол, електронна поща или факс, както и други защитени методи за удостоверяване на автентичността на заповедта. Заповедта се получава пряко от окръжния съд по местонахождение на лицето, освен в случаите, когато е използван един от трите първи метода.
Чл. 38б
При получаване на сигнал чрез ШИС, прокурорът е задължен да извърши проверка на информацията, придружаваща сигнала, и да се произнесе дали тя отговаря на изискванията на чл. 36 и чл. 37, ал. 1 от закона. Това е важна стъпка в процеса на обработка на искания за екстрадиция и изпълнение на европейски заповеди за арест.
Чл. 39
Окръжният съд в България може да откаже изпълнението на Европейска заповед за арест при следните условия: 1. Когато престъплението е амнистирано в България и попада под нейната наказателна юрисдикция. 2. Ако исканото лице е осъдено с влязла в сила присъда за същото престъпление от български съд или съд на трета държава членка и изтърпява наказанието, или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на съответната държава. 3. Когато исканото лице е малолетно съгласно българското законодателство.
Чл. 40
Окръжният съд в България може да откаже изпълнението на Европейска заповед за арест при определени условия: 1) Лицето е привлечено като обвиняем или подсъдим в България за същото престъпление; 1а) Наказателното производство е прекратено преди получаването на заповедта; 2) Изтекъл е давностният срок за преследване или наказание; 3) Лицето е изтърпяло наказание в държава извън ЕС за същото престъпление; 4) Лицето е български гражданин или постоянно пребивава в България и е осъдено за деяние, което е престъпление по българския закон; 5) Престъплението е извършено изцяло или частично в България; 6) Не е налице двойна наказуемост. Също така, съдът може да откаже изпълнението на заповедта, ако лицето не се е явило на съдебния процес, освен ако не са изпълнени определени условия за уведомяване.
Чл. 40а
Чл. 40а от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест предвижда, че лицето, което не е уведомено за наказателно производство срещу него, може да поиска копие от съдебното решение, преди да бъде предадено. След уведомяване, органът, издаващ заповедта, е длъжен да предостави копие от решението. Искането не забавя процедурата по предаване, а предоставеното решение е само за сведение и не влияе на сроковете за обжалване.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест определя условията за изпълнение на европейска заповед за арест, когато става въпрос за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор. Изпълнението е допустимо при наличие на възможности за преразглеждане на наказанието или помилване. При предаване на български гражданин, издаващата държава трябва да предостави гаранция за връщането му в България след изслушването.
Чл. 42
Чл. 42 определя процедурата за задържане на лица по Европейска заповед за арест. Окръжният съд проверява заповедта и може да разпореди задържане до 72 часа, ако деянието е престъпление по българското законодателство. При получаване на заповед извън случаите по ал. 1, полицията задържа лицето за 24 часа и уведомява прокурора, който също проверява заповедта и може да удължи задържането. Заповед, получена чрез ШИС, се счита за равна на Европейска заповед, ако е придружена от необходимата информация. В случай на липса на превод на български, прокурорът уведомява издаващата държава и ако преводът не бъде получен в срок, лицето се освобождава. Лицата имат право на защитник и преводач, които им разясняват правата им.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест регламентира процедурите по задържане на исканото лице. Съдът служебно взема мярка за неотклонение задържане под стража в случаи на искане по чл. 42, ал. 1. При случаи по чл. 42, ал. 2 прокурорът внася искане в окръжния съд, ако деянието е включено в определен списък или е престъпление по българското законодателство. Съдът се произнася незабавно и назначава защитник и преводач, ако е необходимо. Лицето е информирано за правото си на защитник и може да поиска помощ от защитник в издаващата държава. Правото на защитник не засяга сроковете за решение за предаване. Окръжният съд може да измени мярката задържане под стража по искане на задържаното лице.
Чл. 44
Окръжният съд образува производство за разглеждане на Европейската заповед за арест в 7-дневен срок от задържането на лицето. Съдебното заседание се провежда с трима съдии и прокурор. Съдът назначава защитник и преводач, ако е необходимо, и разяснява правата на лицето. След обсъждане на условията за предаване, съдът взема незабавно решение, което може да бъде обжалвано. При положително решение, лицето остава под стража до предаването му.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест предвижда процедурата, когато исканото лице изрази съгласие за предаване. В такъв случай, лицето може да откаже принципа на особеността, освен ако има висящо наказателно производство за различно престъпление или трябва да изтърпи наказание за такова. Съгласието може да бъде оттеглено в срок от три дни, след което производството продължава. Съдът трябва да постанови решение в срок от 7 дни след изтичането на срока за оттегляне на съгласието, след проверка на условията и основанията за отказ.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест определя процедурата, която окръжният съд следва, когато получи европейски заповеди за арест за едно и също лице от две или повече държави членки. Съдът взема решение, като оценява тежестта на престъпленията, мястото и датите на извършване, както и целта на заповедите. При нужда, съдът може да се консултира с Евроджъст. В случай на конфликт между европейска заповед за арест и молба за екстрадиция от трета страна, съдът преценява обстоятелствата, като приоритет се дава на молба от Международния наказателен съд.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест регламентира действията на съда, когато исканото лице притежава привилегия или имунитет. В такъв случай, съдът е задължен да направи искане до компетентния орган за отнемане на привилегията или снемане на имунитета. Ако компетентният орган е в друга държава или международна организация, съдът уведомява издаващия орган. Сроковете за приключване на съдебното производство по изпълнение на европейската заповед за арест започват да текат от момента на уведомление за отнемането на привилегията или снемането на имунитета.
Чл. 48
Решението на окръжния съд може да бъде обжалвано пред апелативния съд от лицето или неговия защитник, както и от прокурора. Жалбата и протестът трябва да бъдат подадени в 5-дневен срок от обявяване на решението и се разглеждат в срок от 5 дни след постъпването им. Съдът обявява решението си в открито заседание с участие на страните. Окончателното решение на съда трябва да бъде постановено не по-късно от 60 дни след задържането на лицето от полицията.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест предвижда, че ако Европейската заповед за арест не може да бъде изпълнена в установените срокове, съдът уведомява издаващия орган, посочвайки причините за забавянето, и сроковете се удължават с 30 дни. В допълнение, ако производството не е приключило в 90-дневен срок от задържането на лицето, съдът уведомява Евроджъст за закъснението, с указание на причините за него.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест регламентира процедурата при издаване на европейска заповед за арест с цел наказателно преследване. При наличие на такава заповед, окръжният съд може да изслуша исканото лице или да го предаде временно на издаващия орган. Исканото лице трябва да бъде изслушано в присъствието на представител на издаващия орган, а временното предаване се извършва при условия, определени в споразумение между страните. Издаващият орган трябва да гарантира връщането на лицето в България след приключване на съдебното производство.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест предвижда, че лице, екстрадирано в България от държава извън ЕС и защитено от принципа на особеността, не може да бъде предадено на издаващия орган без съгласие от държавата, от която е екстрадирано. Министърът на правосъдието трябва да поиска това съгласие. Сроковете за съдебното производство започват да текат от получаване на съгласието, а до тогава окръжният съд налага мярка за участие в производството.
Чл. 52
Член 52 от закона регламентира условията за предаване на искано лице в контекста на висящи наказателни производства или влезли в сила присъди в Република България. Ако срещу исканото лице има такова производство или присъда за друго престъпление, съдът може да отложи предаването до приключване на производството или изтърпяване на наказанието. Възможно е и временно предаване на лицето на издаващата държава членка при условия, определени в писмено споразумение.
Чл. 53
Окръжният съд уведомява незабавно издаващия орган за решението по Европейската заповед за арест и действията по изпълнението. Заверен препис от решението се изпраща на Върховната касационна прокуратура и Министерството на правосъдието. При допуснато изпълнение на заповедта, Върховната касационна прокуратура издава постановление за изпълнение на решението.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест определя реда за предаване на исканото лице, който трябва да се извърши в срок до 10 дни след влизането в сила на съдебното решение. При непредаване по независещи от държавите причини, се уговаря нова дата за предаване. Предаването може да бъде временно отложено по хуманитарни причини или при заплаха за живота или здравето на лицето. В случай на неизпълнение на предаването след изтичане на посочените срокове, лицето се освобождава.
Чл. 55
Член 55 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест определя процедурата за приемане и обработка на молби за транзит през територията на България. Министърът на правосъдието е отговорен за приемането на молбите и документите, които трябва да бъдат изпратени на Върховната касационна прокуратура. Транзитът е разрешен при предоставяне на информация за самоличността на лицето, издадената заповед, правната квалификация на престъплението и обстоятелствата на извършването му. Върховната касационна прокуратура уведомява съответните органи за решението си. Има специфични условия за български граждани и случаи на извънредно кацане, както и разпоредби, свързани с екстрадиция от трети държави.
Чл. 56
Европейската заповед за арест в България се издава от прокурор за обвиняеми или осъдени с влязла в сила присъда, а от съответния съд за подсъдими. Заповедта трябва да бъде издадена в определената форма и съдържание, описани в чл. 37 и 37а от закона.
Чл. 56а
В досъдебното производство прокурорът издава Национална заповед за задържане на обвиняем и внася искане за Европейска заповед за арест в съда. Съдът разглежда искането в тридневен срок и издава определение, което подлежи на обжалване. Прокурорът може да издаде Европейска заповед за арест след влязло в сила определение. Обвиняемият може да обжалва заповедта в 7-дневен срок, а въззивният съд разглежда жалбата в тридневен срок. Определението на въззивния съд не подлежи на обжалване.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест регламентира процедурата за издаване и изпращане на Европейска заповед за арест между държави членки на ЕС. Когато местонахождението на исканото лице е известно, издаващият орган може да я изпрати директно до изпълняващия орган. При липса на информация за изпълняващия орган, издаващият орган се консултира с Европейската съдебна мрежа. Също така, сигнал за издирване може да бъде подаден в ШИС, а информацията, която придружава сигнала, трябва да съответства на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1862. Процедурата включва и възможност за временно дезактивиране на сигнала, както и разрешаване на трудности при установяване на автентичността на документи.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест регламентира задълженията на издаващия орган по отношение на предоставянето на данни и информация на изпълняващия орган при изпълнение на европейска заповед за арест. В допълнение, членът предвижда, че ако исканото лице желае да упражни правото си на защитник в България, издаващият орган трябва да му предостави необходимата информация за назначаване на защитник и да назначи такъв, ако лицето не е упълномощило защитник.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест предвижда, че при редовни забавяния на изпълнението на Европейска заповед за арест, издадена в България от страна членка, министърът на правосъдието е задължен да уведоми Съвета на Европейския съюз. Целта на уведомлението е да се извърши оценка на изпълнението от държавите членки на Рамковото решение на Съвета на ЕС № 2002/584/JHA от 13 юни 2002 г.
Чл. 59а
Чл. 59а от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест определя реда за приемане на исканото лице, включително задълженията на прокурора след приемането. След приемането, прокурорът е длъжен да внесе искане за задържане под стража в съответния съд. Обвиняемият и защитникът имат право да оспорват законосъобразността на Европейската заповед за арест. Раздел V от закона разглежда последиците от предаването, включително приспадане на времето на задържане в изпълняващата държава членка.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест предвижда, че времето на задържане на лице в изпълняваща държава членка, във връзка с Европейска заповед за арест, се приспада от общия срок на лишаване от свобода, който лицето трябва да изтърпи по присъда на български съд. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 60а
Чл. 60а от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест предвижда, че когато лице бъде предадено в Република България при условията на чл. 40, ал. 2, т. 4 и поиска ново разглеждане на делото или обжалване на решението, производството по обжалването или новото разглеждане започва веднага след предаването. Освен това, задържането на лицето подлежи на контрол съгласно Наказателно-процесуалния кодекс по всяко време на наказателното производство.
Чл. 61
Член 61 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест указва, че лице, предадено въз основа на Европейска заповед за арест, не може да бъде наказателно преследвано в България за престъпления, извършени преди предаването, освен за престъплението, за което е издадена заповедта. Изключения от това правило са предвидени, включително случаи, когато лицето не е напуснало страната в срок от 45 дни, за престъпления, за които не е предвидено лишаване от свобода, или ако лицето е дало съгласие за преследване за други престъпления.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест описва процедурата за подаване на молба за получаване на съгласие от съответния български орган. Молбата се подава до окръжния съд, с чието решение е предадено лицето, заедно с необходимата информация и превод. Съдът трябва да се произнесе в срок от 30 дни, при спазване на определени разпоредби.
Чл. 63
Чл. 63 регламентира условията, при които лице, предадено на Република България от държава членка, може да бъде предадено на трета държава членка. Предаването може да стане без съгласието на изпълняващия орган, ако лицето даде съгласие или не се ползва от принципа на особеността. След предаване, съгласие за предаване на трета държава се дава от окръжния съд. Лице, предадено на България, може да бъде предадено на трета държава извън ЕС само със съгласието на изпълняващата държава.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест регламентира условията, при които окръжният съд в България може да разпореди изземване и предаване на вещи, свързани с престъпления. Вещите могат да бъдат изискани като доказателства или да са придобити от исканото лице в резултат на престъпление. Предаването на вещите е възможно дори при невъзможност за изпълнение на заповедта поради смърт или укриване на лицето. Съдът може временно да задържи вещите или да ги предаде на издаващата държава с условие за връщане. Правата на България или трети лица върху вещите се запазват, а при наличието на такива права, вещите се връщат за сметка на издаващата държава след приключване на наказателното производство.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест определя, че разноските по изпълнение на Европейска заповед за арест на територията на Република България се поемат от България. Всички останали разноски, свързани с процедурата, се поемат от издаващата държава. Освен това, в случаите, когато е необходимо, се прилага Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 66, § 1 и § 2
Законът за екстрадицията и европейската заповед за арест определя реда и процедурите за екстрадиция на лица между държавите членки на ЕС. Чл. 66 уточнява, че при липса на специални правила в закона се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Непълнолетните лица, за които е издадена европейска заповед за арест, имат права, установени в Наказателно-процесуалния кодекс, с изключение на правото на установяване на личностните им особености. Преходните разпоредби предвиждат довършване на образуваните екстрадиционни производства по реда на закона. Законът влиза в сила след един месец от обнародването му, с изключение на определени членове, които влизат в сила от датата на присъединяване на България към ЕС. Допълнителни разпоредби въвеждат изисквания на европейското законодателство и предвиждат оттегляне на европейски заповеди за арест, издадени от прокурор, в определен срок.
§2
В Наказателно-процесуалния кодекс се въвеждат изменения, като в чл. 362а, ал. 1 се добавя ново изречение, което предвижда възобновяване на делото, когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава, при предоставени гаранции. Също така, Раздел II на глава двадесет и втора, който включва чл. 435 - 441, се отменя.
§3
Законът за екстрадицията и европейската заповед за арест влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на членове 35-65, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 20 май 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
§18
Параграф §18 от закона определя, че Кодексът влиза в сила шест месеца след неговото обнародване в 'Държавен вестник'. Освен това, се споменават преходни и заключителни разпоредби, свързани със закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, който е обнародван в 'Държавен вестник', брой 45 от 2019 г. и влиза в сила от 01.01.2020 г.
§9
Законът за екстрадицията и европейската заповед за арест влиза в сила на 1 януари 2020 г. Той е свързан с изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс, обнародвани в Държавен вестник, брой 48 от 2023 г.
§ 42
Параграф §42 обявява, че определени разпоредби от закона, включително § 1, § 2, т. 1 и т. 3, § 4, 5, § 8, т. 1 и т. 2, както и параграфи от § 9 до § 35, влизат в сила от 1 септември 2023 г. Тези разпоредби касаят специфични аспекти на закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.
§8
Законът за екстрадицията и европейската заповед за арест, с параграф §8, въвежда изисквания от две основни правни актове на Европейския съюз: Директива 2012/13/ЕС, която касае правото на информация в наказателното производство, и Рамково решение 2002/584/ПВР, свързано с европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки. Тези разпоредби са част от измененията и допълненията на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 100 от 2023 г.
Параграф §9
Параграф 9 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест предвижда, че европейските заповеди за арест, издадени от прокурор и не основани на съдебен акт, трябва да бъдат оттеглени в 14-дневен срок след влизането в сила на закона. След оттеглянето, компетентният орган инициира производства, ако са налице предпоставките за това. Заповедта за арест включва детайлна информация за исканото лице, обстоятелствата на престъплението, правната квалификация и други свързани данни.
