ЗАКОН ЗА ЕКСПОРТНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията и реда за застраховане и презастраховане на експортни рискове, свързани с производството и износа на български стоки и услуги, както и с инвестиции в чужбина. Застраховането осигурява защита на търговците от имуществени вреди, произтичащи от търговски или политически рискове. Целите на застраховането включват осъществяване на националната стратегия за външнотърговски обмен и развитие на експортния потенциал на страната.
Чл. 2
Член 2 от Закона за експортното застраховане определя, че дейността по този закон се извършва от акционерно дружество "Българска агенция за експортно застраховане" (БАЕЗ) - ЕАД, което сключва застрахователни и презастрахователни договори от свое име. Правата на държавата в общото събрание на акционерите на БАЕЗ се упражняват от министъра на икономиката и индустрията. БАЕЗ има двустепенна система на управление и осигурява изпълнението на държавната политика за застраховане на експортни рискове, свързани с български стоки, услуги и инвестиции в чужбина. Министерският съвет одобрява тригодишна стратегия за дейността на БАЕЗ, предложена от министъра на икономиката и индустрията.
Чл. 3
Законът за експортното застраховане регулира дейността на държавата по застраховане и презастраховане на непазарен рискове, свързани с износа на български стоки и услуги. Обхваща рискове, свързани с производството на български стоки, финансирането на износа, инвестиции в чужбина, банкови кредити, банкови гаранции, предекспортно финансиране и презастраховане на международни проекти. Също така, законът предвижда застраховане на банкови и небанкови кредити за малки и средни предприятия.
Чл. 3а
Чл. 3а от Закона за експортното застраховане определя условията за предоставяне на застрахователно покритие от "БАЕЗ" - ЕАД в сътрудничество с организации или държавни институции от държави - членки на Европейския съюз. Според разпоредбите, когато главен изпълнител наема подизпълнители от ЕС за сделка с купувач извън или в различна държава от ЕС, се прилагат условията на Типовата спогодба, която урежда взаимните задължения на експортните застрахователи. Спогодбата включва условия за задължения на главния изпълнител към подизпълнителите, както и за съвместната отговорност на застрахователите.
Чл. 3б
Чл. 3б от Закона за експортното застраховане определя условията за предоставяне на застрахователно покритие за сделки, свързани с износ на стоки и услуги от държави - членки на ЕС. При условия, при които общата продължителност на риска е равна или по-голяма от две години, се прилагат Общите принципи за застраховане на експортни кредити. Изключения от тези принципи са застраховането на тръжни гаранции, гаранции за връщане на авансови вноски, за добро изпълнение и покритие на рискове, свързани със строителство в страната. "БАЕЗ" - ЕАД застрахова сделки, свързани с износ за трети държави, финансирани от кредит или плащани в брой.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за експортното застраховане определя непазарния риск като краткосрочен, средносрочен и дългосрочен търговски и политически риск, с изключение на риска, определен в чл. 5 като пазарен. Краткосрочният и средносрочният риск включват търговски и политически аспекти, но не са идентични на пазарния риск.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за експортното застраховане определя какво се счита за пазарен риск. Пазарният риск включва търговски или политически рискове за срок до две години, когато длъжникът по договора за износ е частноправен или публичноправен субект, който е юридическо или физическо лице от страна, определена като държава с пазарен риск. Списъкът на тези държави се приема и обнародва от Министерския съвет в "Държавен вестник".
Чл. 6
Чл. 6 определя политическия риск в контекста на експортното застраховане. Политическият риск включва извънредни обстоятелства, които пречат на уреждането на задължения, свързани с български стоки и услуги, и инвестиции в чужбина. Тези обстоятелства могат да включват политически събития (война, преврат, граждански безредици), мораториум върху плащанията, промени в валутния режим, изменения в нормативни актове, конфискация или национализация. Отказ за плащане от чужда държава или ограничения за износ също се считат за политически риск. В случая на средносрочен и дългосрочен риск, разпоредбите на ал. 1 се прилагат в съответствие с Общите принципи.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за експортното застраховане определя търговския риск като неплатежоспособност на длъжника, закъснение на плащане, едностранно прекратяване на договор от длъжника без основание и отказ от приемане на стоки или услуги. Не се счита за търговски риск, когато длъжникът е чужда държава или нейни органи. Правилата за средносрочен и дългосрочен риск се прилагат, освен ако в Общите принципи не е указано друго.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за експортното застраховане определя, че при застраховане по чл. 3, ал. 1 размерът на застрахователното обезщетение не може да надвишава 95% от застрахователната сума. Текстът е изменян през 2001, 2004 и 2007 година.
Чл. 9
Член 9 на Закона за експортното застраховане определя, че в закона за държавния бюджет на Република България за всяка година се предвиждат средства за изплащане на застрахователни обезщетения. Тези средства се предоставят при недостиг на наличните средства по сметката, въз основа на акт на Министерския съвет, след предложение от министъра на икономиката и индустрията. Част от разпоредбата, свързана с предоставянето на средства, е била отменена през 2018 г.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за експортното застраховане определя условията, при които "БАЕЗ" - ЕАД може да сключва застрахователни и презастрахователни договори, в зависимост от застрахователния капацитет. Застрахователният капацитет се изчислява като сбор от различни кредитни лимити и очаквани приходи, намален с презастрахованите лимити. Освен това, капацитетът не може да надвишава бюджета за обезщетения, определен от Министерския съвет, който също така определя методиката за изчисляване на коефициента.
Чл. 10а
Чл. 10а от Закона за експортното застраховане определя "БАЕЗ" - ЕАД като застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането. Кодексът се прилага за "БАЕЗ" - ЕАД, освен ако в закона не е уредено друго. Изключение правят разпоредбите на част четвърта на Кодекса, които се прилагат за застрахователните правоотношения, възникнали по този закон.
Чл. 10б
Законът за експортното застраховане определя задълженията на "БАЕЗ" - ЕАД да изготвя и изпраща дължимите нотификации, съгласно Общите принципи. В него се описват и структурите на Надзорния съвет на "БАЕЗ" - ЕАД и Междуведомствения съвет по експортно застраховане, които са важни органи в управлението на експортното застраховане в България.
Чл. 11
Член 11 от Закона за експортното застраховане е бил изменен с Държавен вестник, брой 112 от 2001 г., но е отмянат с Държавен вестник, брой 100 от 2018 г., в сила от 04.12.2018 г.
Чл. 12
Член 12 от Закона за експортното застраховане е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 112 от 2001 година.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за експортното застраховане описва задълженията на Надзорния съвет на "БАЕЗ" - ЕАД. Той включва изготвяне на тригодишна стратегия, предложение на средства за държавния бюджет, ежегодна класификация на държавите по риск, подготовка на годишен отчет, одобрение на методология за разходи и инвестиционна програма, както и изискване на информация от управителния съвет относно застрахователните договори и обезщетения. Министърът на икономиката и индустрията също има правомощия да предлага прехвърляне на застрахователни договори при ликвидация на "БАЕЗ" - ЕАД.
Чл. 13а
Държавата осигурява изплащането на застрахователни обезщетения за дейността по чл. 3, като тези обезщетения за текущата година се изплащат в рамките на средствата, предвидени в държавния бюджет. Механизмът за заявяване и изплащане на средствата се определя с наредба, свързана с чл. 10, ал. 6.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за експортното застраховане регламентира финансовата отчетност и управление на средствата на "БАЕЗ" - ЕАД. Според разпоредбите, "БАЕЗ" - ЕАД трябва да води отделна аналитична счетоводна отчетност и да открие отделна банкова сметка за финансовите операции. Разпореждането със средствата от сметката става при условия, утвърдени от Надзорния съвет. Застрахователните обезщетения се изплащат от "БАЕЗ" - ЕАД, а средствата в сметката се набират от застрахователни премии, трансфери от бюджета, дарения и други приходи. Разходите от сметката включват изплащане на застрахователни обезщетения, административни разходи и други извънредни разходи. Годишната печалба не се разпределя, а се отнася в резерв за покриване на загуби. Контролът върху финансовите операции се осъществява от Сметната палата.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за експортното застраховане определя, че средствата по сметката, свързана с чл. 14, ал. 2, не могат да се използват за покриване на задължения към кредитори по застрахователни договори на "БАЕЗ" - ЕАД, нито за административни разходи на компанията, свързани с дейности извън посочените в чл. 3. В случай на несъстоятелност на "БАЕЗ" - ЕАД, тези средства не влизат в масата на несъстоятелността.
Чл. 16
Член 16 от Закона за експортното застраховане задължава "БАЕЗ" - ЕАД да предоставя периодична информация на министъра на икономиката и индустрията относно извършените операции по сметката, упомената в чл. 14, ал. 2. Този член е изменян многократно, като последните изменения влизат в сила на 10.05.2024 г.
Чл. 17 и Допълнителни разпоредби (§ 1-§ 2)
Законът за експортното застраховане регулира условията и разпоредбите, свързани с застраховането на експортни кредити. Чл. 17 предвижда освобождаване от данъци на приходите от дейността по застраховането. Допълнителните разпоредби дефинират термини като "български стоки", "български услуги" и различни видове рискове (краткосрочен, средносрочен и дългосрочен). Законът също така включва преходни и заключителни разпоредби, които описват как се прилагат директиви на Европейския съюз и задължения на застрахователите. Включени са и принципи за определяне на премиите и условията за покритие на рискове, свързани с експортни кредити.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за экспортното застраховане се определят ключови термини, свързани с българските стоки, услуги и инвестиции, както и различни видове рискове (краткосрочен, средносрочен и дългосрочен). Специално внимание се обръща на загубите от производствен риск и кредитния лимит, които са важни за застрахователните условия. Включена е и дефиниция за обща експозиция, която обхваща застрахованите плащания и просрочия.
§ 2 от Закона за експортното застраховане
В параграф §2 от Закона за експортното застраховане е посочено, че съкращението "АД" трябва да бъде заменено с "ЕАД". Също така, преходните и заключителни разпоредби, включително §2 и §3, са били отменени с ДВ, бр. 112 от 2001 г. Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 14 май 1998 г. и е влязъл в сила с държавния печат. Допълнително, Кодексът за застраховането е обнародван в ДВ, бр. 103 от 2005 г. и влиза в сила от 01.01.2006 г.
§28
Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключения за определени членове, които влизат в сила при различни условия, свързани с присъединяването на България към ЕС и решения на Европейската комисия. Специфични членове, като чл. 266 и чл. 288, имат определени дати на влизане в сила, а Гаранционният фонд има задължения до влизането в сила на Договора за присъединяване.
§11
Параграф §11 от Закона за експортното застраховане въвежда разпоредбите на две директиви на Съвета на Европейския съюз: Директива 98/29/ЕО, която хармонизира основните разпоредби за застраховане на експортни кредити със средносрочно и дългосрочно покритие, и Директива 84/568/ЕИО, която се отнася до реципрочните задължения на организациите за експортно кредитно застраховане на държавите членки. Тези директиви се прилагат в контекста на сделки, които включват съвместни гаранции и подизпълнители в различни държави членки на Европейските общности.
§12
Параграф §12 задължава "БАЕЗ" - ЕАД да приведе Общите си условия за застраховане на средносрочни и дългосрочни кредити в съответствие с новия закон в срок от един месец след влизането му в сила.
§16
Министерският съвет и министрите са задължени да приведат приетите подзаконови нормативни актове в съответствие с новия закон в срок от един месец след влизането му в сила.
§ 123
Законът за експортното застраховане влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на § 115, който влиза в сила на 1 януари 2013 г. Освен това, § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г.
§26
В §26 от Закона за експортното застраховане се предвиждат промени в наименованията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, които да бъдат заменени с Министерството на икономиката и съответните длъжности на министъра. Заключителните разпоредби касаят измененията в Закона за българската агенция по безопасност на храните, обнародвани през 2017 г. и влезли в сила от 18.07.2017 г.
§76
Законът за експортното застраховане влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения, обнародвани в брой 100 от 2018 г., с дата на влизане в сила 04.12.2018 г.
§17
Законът за експортното застраховане влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби се отнасят също и за Закона за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, който е обнародван в 'Държавен вестник', брой 41 от 2024 г. и влиза в сила от 10.05.2024 г.
§ 35
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за експортното застраховане се предвижда замяна на изразите "министърът на икономиката" и "министъра на икономиката" с "министърът на икономиката и индустрията" и "министъра на икономиката и индустрията". Тази промяна е валидна за всички изменения на закона, обнародвани в различни години от 1998 до 2018 г.
§76
Законът влиза в сила с обнародването му в "Държавен вестник". Приложение 1 описва задълженията на главния и съвместните застрахователи при управлението на рисковете, свързани с експортните застраховки, включително консултации при загуби и мерки за покритие. Приложение 2 определя общите принципи за застраховане на експортни кредити, включително покритите рискове, размер на покритието и премиите. Застрахователите са задължени да уведомяват за намерения и решения, свързани с покритията, а споровете се решават чрез арбитраж.
