НАРЕДБА № 5 ОТ 22 ФЕВРУАРИ 2007 Г. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ГРАНИЧНИЯ ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ КОНТРОЛ ПРИ ВНАСЯНЕ И ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ НА ЖИВОТНИ ОТ ТРЕТИ СТРАНИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 5 от 22 февруари 2007 г. регламентира ветеринарномедицинския контрол на животни, внасяни от трети страни. Животните подлежат на контрол, с изключение на домашни любимци (без еднокопитни), които пътуват с пътници без търговска цел. Изискванията на наредбата не отменят задълженията по митническите актове. НВМС оказва съдействие на ЕК при проверки за уеднаквяване на изискванията в Общността.
Чл. 1а
Наредба № 5 от 22 февруари 2007 г. определя условията за организиране на граничния ветеринарномедицински контрол при внасяне и транзитно преминаване на животни от трети страни. Чл. 1а описва изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП), които трябва да бъдат одобрени от Европейската комисия. Пунктовете трябва да разполагат с необходимата инфраструктура и персонал, включително ветеринарни лекари и помощен персонал, и да осигуряват адекватни условия за проверка и обработка на животните, както и за предотвратяване на страданията им. След одобрение от ЕК, списъкът на ГИВП се обнародва в Държавен вестник, а Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) е отговорна за изпращането на информация относно пунктовете на ЕК.
Чл. 2
При внасяне на животни от трети страни, вносителите трябва да уведомят ветеринарните служители на ГИВП един работен ден предварително, посочвайки броя, вида на животните и очакваната дата и час на пристигането им. Животните могат да напускат ГИВП или карантинен център само след представяне на сертификат, доказващ извършените ветеринарни проверки, и доказателства за заплатени разходи за проверките. Митническите органи не разрешават освобождаването на животните без представяне на тези доказателства. Генералният директор на НВМС утвърджава инструкция за прилагане на изискванията, спазвайки правилата на ЕК.
Чл. 3
Наредба № 5 от 22 февруари 2007 г. определя процедурата за граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне и транзитно преминаване на животни от трети страни. Член 3 описва задълженията на официалния ветеринарен лекар, който извършва проверки на документацията и идентичността на животните. Целта на проверките е да се установят произходът на животните, тяхното местоназначение, валидността на сертификатите и дали пратката не е била отказана в системата.
Чл. 4
Наредба № 5 от 22 февруари 2007 г. регламентира организацията на ветеринарномедицинския контрол при внасяне и транзитно преминаване на животни от трети страни. Член 4 описва задълженията на официалния ветеринарен лекар, който извършва физическа проверка на животните, включваща клиничен преглед, лабораторни изследвания и проверка за съответствие с регламенти за защита на животните. Предвидени са условия за изключения от тези проверки, както и задължения за предаване на информация на компетентните органи. Разходите за прилагане на тези проверки са за сметка на изпращача или получателя на животните.
Чл. 5
Наредба № 5 от 22 февруари 2007 г. определя условията за внасяне на животни от трети страни. Внасянето не е разрешено, ако: 1. Животните идват от непозволена територия или от страна с забранен внос. 2. Не отговарят на националните изисквания. 3. Имат заболявания или съмнения за такива. 4. Изнасящата страна не спазва изискванията на Общността. 5. Не са в състояние да пътуват. 6. Придружаващите документи не са валидни. Спазват се и допълнителни правила от ЕК.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 5 определя процедурите, които трябва да се следват при внасяне на животни от трети страни, когато те не са предназначени за пускане на пазара в държавата членка, извършила проверките. Ветеринарните органи издават заверени копия на сертификати за животните, валидни за 10 дни, и сертификат по образец, одобрен от ЕК, удостоверяващ извършените проверки. Оригиналите на сертификатите се запазват от ветеринарната служба. Националната ветеринарномедицинска служба е задължена да спазва правилата на ЕК.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 5 от 22 февруари 2007 г. предвижда, че след допускане внасянето на животни, търговията с тях е разрешена само при спазване на изискванията на Наредба № 34 от 2006 г. Тази наредба регламентира проверките на животни и свързаните с тях продукти при обмен с държавите - членки на Европейския съюз.
Чл. 8
Наредба № 5 от 22 февруари 2007 г. регламентира условията за ветеринарни проверки при внасяне на животни от трети страни. Ветеринарните проверки се извършват при спазване на специфични изисквания, в зависимост от местоназначението на животните и съгласията между държавите членки на ЕС. Животните могат да напускат граничния ветеринарен контрол (ГИВП) само след извършване на проверки и уведомление на компетентните органи. В случай на предназначение за клане, се извършват опростени проверки. Националната ветеринарномедицинска служба е задължена да информира Европейската комисия и представителите на другите държави членки за приложението на определени разпоредби.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 5 определя условията за внос на животни от трети страни, когато търговията с тях е хармонизирана на ниво Общност. Животните трябва да са пребивавали в третата страна минимум 6 месеца за разплодни животни и 3 месеца за животни за клане, или от датата на раждането си, ако са по-млади. Те трябва да преминат проверки и да отговарят на здравните изисквания на Европейския съюз. Животните не могат да напуснат проверката или карантинния център, освен ако отговарят на специфични изисквания. При необходимост, животните остават под ветеринарен контрол на мястото на местоназначение.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 5 определя условията за поставяне под карантина или изолация на живи животни, в зависимост от наличието на нормативна уредба на Общността. Карантината може да се извършва в карантинен център в трета държава или на територията на Общността, при спазване на определени условия, включително контрол от ОВЛ и разстояние от места с риск от зараза. В случаи на липса на хармонизирана уредба, карантината се определя от министъра на земеделието. НВМС следи за спазването на гаранциите за транспортиране и регистрация на карантинните центрове. Разходите за карантина се поемат от изпращача или получателя, без дължимо обезщетение от държавата.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 5 предвижда, че при съмнение за неспазване на ветеринарното законодателство, органите по ветеринарен контрол (ОВЛ) имат право да извършват необходимите проверки. В случай на установяване на нарушения, като невалидни сертификати или несъответствие на идентификационната маркировка, виновните лица подлежат на наказания съгласно административно-наказателните разпоредби на Закона за ветеринарната дейност (ЗВД).
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 5 определя процедурите, които трябва да се следват, когато при проверка на животни, внасяни от трети страни, се установят нередности или несъответствия с изискванията на нормативната уредба. В случай на проблеми, ОВЛ взима решения относно подслона, храната и водата на животните, карантина или изолиране на пратката, а също така и за препращането на пратката извън ЕС. Ако препращането е невъзможно, се разрешава клане на животните за консумация или унищожаване на труповете. Вносителят заплаща такси за изпълнение на мерките, а приходите от реализацията на продуктите се предоставят на собственика след приспадане на разходите. Националната ветеринарномедицинска служба информира ЕК за предприетите действия и спазва одобрените правила.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 5 предвижда, че Националната ветеринарномедицинска служба трябва да представи на Европейската комисия план, който определя процедурите за проверки при внасяне на животни от трети страни в специфични територии на Общността. Тези територии имат природни ограничения, включително отдалеченост от основната част на Общността. Плановете включват мерки за предотвратяване на изпращането на животни или продукти от тях в други части на Общността.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 5 определя изискванията за идентификация и регистрация на внесени животни в България. При проверки по Наредба № 34 от 2006 г. внесените животни трябва да бъдат идентифицирани и регистрирани на мястото на предназначение, съгласно Наредба № 61 от 2006 г., освен ако не са предназначени за клане или са регистрирани еднокопитни. Идентификацията на животните за клане трябва да се извършва по правила, одобрени от Европейската комисия.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 5 определя, че Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) събира такси при внасяне и транзитно преминаване на животни. Размерът на таксите е определен в Тарифата за таксите, които се събират от НВМС съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). Тарифата се издава в съответствие с правилата на Европейската комисия относно нивото на таксите и възможните изключения.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 5 предвижда, че честотата на проверките за идентичност и физически проверки може да бъде намалена, ако има решение на ЕК, основано на определени гаранции и информация от третата страна. Тези гаранции включват спазването на изискванията на ЕС, здравната ситуация на животните, мерките за наблюдение и борба с болестите, правомощията на ветеринарната служба, нормативната уредба за контрол на остатъчни вещества, резултатите от инспекции на ЕК и проверки при внос. Намалената честота на проверките не засяга изискванията за хуманно отношение към животните по време на транспортиране.
Чл. 17
Актовете на компетентните органи по Наредба № 5 подлежат на обжалване от засегнатите лица съгласно Административно-процесуалния кодекс. Актовете, заедно с мотивите, се съобщават на вносителя или негов представител. При искане, актовете и мотивите се предоставят писмено, с разяснение за правото на обжалване и сроковете за подаване на жалба.
Чл. 18
Наредба № 5 от 22 февруари 2007 г. регламентира мерките, които се предприемат при поява на заразни болести по животните в трети страни. При сериозни заплахи за здравето на животните или хората, Европейската комисия (ЕК) може да забрани вноса на животни от засегнатата страна или да наложи специални условия за вноса. При установяване на опасни пратки, ОВЛ на ГИВП е длъжен да изземе и унищожи пратката и да информира ЕК. Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) трябва да предприеме защитни мерки, ако ЕК не реагира на необходимостта от защита. Всички мерки трябва да са в съответствие с решенията на ЕК и да се прилагат според заповеди на министъра на земеделието и горите.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 5 определя задълженията на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) по отношение на ветеринарните експерти на Европейската комисия (ЕК). НВМС трябва да оказва пълно съдействие на експертите на ЕК при извършване на проверки на одобрените от ЕК граници за внос на животни и карантинни центрове. Освен това, НВМС е задължена да сътрудничи с експертите на ЕК при проверки на място, да изпълнява решенията на ЕК и да спазва одобрените правила, свързани с тези проверки.
Чл. 20
Член 20 от Наредба № 5 предвижда, че органите на НВМС извършват последващи проверки на пазарите за животни, за да се уверят в спазването на изискванията. При установяване на нарушения на ГИВП на друга държава членка, проверяващият орган изисква информация от компетентния орган на съответната държава. Ако мерките не са достатъчни, се обсъждат нови действия. При повторно нарушение, генералният директор на НВМС уведомява ЕК и може да поиска инспекция. Временно, той може да поиска засилване на проверките в засегнатата държава.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 5 предвижда задължения на ОВЛ и НВМС при установяване на нарушения на изискванията в държава членка. При неспазване на наредбата, ОВЛ трябва да предоставят информация на компетентния орган на получаващата държава. При повторни нарушения, ако е сезирана ЕК, решенията на ЕК са задължителни за НВМС. НВМС може да извършва допълнителни проверки по искане на държавата членка, в която е получена пратката.
Чл. 22
Наредба № 5 от 22 февруари 2007 г. установява организацията на ветеринарномедицинския контрол при внасяне и транзитно преминаване на животни от трети страни. Член 22 описва задълженията на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) относно подготовката и представянето на програма за обмен на персонал за ветеринарни проверки. НВМС координира програмите с Европейската комисия (ЕК) и държавите членки, предоставя доклади за изпълнението и може да иска финансово подпомагане от ЕК. Всички условия, приети от ЕК, трябва да се спазват.
Чл. 23
Наредбата регламентира условията и процедурата за транзитно преминаване на животни от трети страни през територията на България. Транзитът е разрешен при предварително одобрение от ОВЛ на ГИВП и при спазване на специфични изисквания, включително доказателства от заинтересованата страна, че приемната трета страна няма да откаже прием или да върне животните. Проверките се извършват за спазване на здравословните изисквания, и всички разходи са за сметка на изпращача или получателя. Допълнителните разпоредби уточняват термини и условия, свързани с ветеринарния контрол.
§1
В Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 5 от 22 февруари 2007 г. се определят основни термини и дефиниции, свързани с ветеринарномедицинския контрол при внасяне и транзитно преминаване на животни от трети страни. Определят се понятия като 'проверка на документацията', 'физическа проверка', 'вносител', 'внасяне', 'пратка', 'граничен инспекционен ветеринарен пункт', 'карантина', 'изолация' и други, които са важни за разбирането и прилагането на наредбата. Дефинициите са в съответствие с предходни нормативни актове и изисквания на ЕС.
§1а
Наредба № 5 от 22 февруари 2007 г. за организацията на граничния ветеринарномедицински контрол при внасяне и транзитно преминаване на животни от трети страни въвежда изискванията на чл. 13 от Директива 2008/73/ЕО и Директива 91/496/ЕО. Тези директиви целят опростяване на процедурите по вписване и публикуване на информация във ветеринарната и зоотехническата област, както и определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, внасяни от трети страни.
§3
Наредба № 5 от 22 февруари 2007 г. за организацията на граничния ветеринарномедицински контрол при внасяне и транзитно преминаване на животни влиза в сила от датата на обнародването й. С нея се отменят Наредба № 29 от 2000 г. за общите изисквания за ветеринарните проверки при внос и транзит на животни и Наредба № 13 от 2006 г. за условията и реда за провеждане на граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни.
§4
Изпълнението на Наредба № 5 от 22 февруари 2007 г. за организацията на граничния ветеринарномедицински контрол при внасяне и транзитно преминаване на животни от трети страни се възлага на генералния директор на НВМС. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на същата наредба, обнародвани в Държавен вестник, брой 14 от 2010 г., и влизат в сила от 19.02.2010 г.
