ЗАКОН ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията и реда за признаване и изпълнение на Европейска заповед за разследване, издадена в друга държава членка, както и за издаването на такава заповед в Република България и нейното изпращане за признаване и изпълнение в друга държава членка.
Чл. 2
Европейската заповед за разследване е акт, издаден от компетентен орган на една държава членка, с искане до компетентен орган на друга държава членка за събиране на доказателства или извършване на действия по разследването. Заповедта може да се издаде за наказателни производства, административни производства, свързани с наказуеми деяния, и за действия, свързани с юридически лица. Освен това, тя може да бъде издадена за временно предотвратяване на унищожаване на доказателства или временно предаване на задържани лица за процесуални действия.
Чл. 3
Европейската заповед за разследване се издава по образец и съдържа данни на издаващия орган, предмет и основания за издаване, информация относно лицето, предмет на разследването, описание на престъпното деяние и приложимите разпоредби на наказателното право, както и описание на исканите действия и доказателствата, които трябва да бъдат събрани.
Чл. 4
Законът регулира действията по разследването и съдебните следствени действия, свързани с Европейската заповед за разследване, с изключение на случаи със съвместен екип за разследване. Компетентен орган може да поиска помощ от друга държава членка, издавайки заповед. Законът не се прилага за конфискация на имущество и трансгранично наблюдение.
Чл. 5
Европейската заповед за разследване в Република България може да бъде издадена в различни фази на производството. В досъдебното производство, тя може да бъде издадена от прокурор, съд с искане от прокурор или от съдия след предварително разрешение. В съдебното производство, заповедта се издава от съответния съд. Административен орган също може да издаде заповед, одобрена от съдия. Обвиняеми или техните защитници могат да искат издаване на заповед за защита. Разкриването на информация от заповедта е ограничено, освен за целите на разследването. Компетентните органи в България могат да участват в изпълнението на заповедта, спазвайки законодателството на изпълняващата държава.
Чл. 6
Компетентният орган издава Европейска заповед за разследване при наличие на две условия: необходимост и пропорционалност на заповедта, и възможност действията по разследването да бъдат извършени съгласно българското законодателство. Ако условията не са изпълнени, заповедта може да бъде оттеглена. Заповедта трябва да бъде придружена от превод на официален език. Лицата, засегнати от заповедта, могат да обжалват в 14-дневен срок пред компетентния съд, а съдът разглежда жалбата в 7-дневен срок и произнася окончателно решение.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за Европейската заповед за разследване определя начина на изпращане и комуникация на Европейската заповед за разследване. Заповедта трябва да бъде изпратена на изпълняващия орган по начин, който позволява писмен запис и удостоверяване на автентичността. Всички последващи комуникации се извършват чрез преки контакти между компетентния орган и изпълняващия орган. Компетентният орган може да използва защитени телекомуникационни средства или други канали за предаване на заповедта. В случай че не разполага с информация за изпълняващия орган, той може да отправи запитване до изпълняващата държава.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за Европейската заповед за разследване описва условията за издаване на допълнителна Европейска заповед за разследване. Тази заповед трябва да бъде издадена в определената форма и съдържание, като се отбелязва, че е допълнение към предходна заповед. Освен това, когато компетентният орган участва в изпълнението на заповедта на територията на друга държава, той може да я адресира до местния изпълняващ орган.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за Европейската заповед за разследване определя компетентните органи в България, които могат да признаят такова искане, издадено от друга държава членка. В досъдебното производство това е прокурор от окръжна или военно-окръжна прокуратура, а в съдебното производство - съответен окръжен или военен съд. При искане за действия, попадащи в различни съдебни райони, компетентен е органът, в чийто район действието е най-неотложно. Ако заповедта бъде изпратена на некомпетентен орган, той я препраща на компетентния орган и уведомява издаващия орган. Заповедта трябва да бъде изпратена на български или английски език.
Чл. 10
Европейската заповед за разследване се признава в България за престъпления, които съответстват на българското законодателство, независимо от разликите в съставите им. Не се изисква двойна наказуемост за определени тежки престъпления, при условие че те са наказуеми с лишаване от свобода за минимум три години. Когато заповедта касае данъчни или митнически престъпления, българският орган не може да откаже признаването на заповедта, дори ако българското законодателство не предвижда същите данъци или такси. Специалните процедури по разследването се регулират от Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за европейската заповед за разследване регламентира процедурата по признаване на Европейската заповед за разследване от съответния съд. Съдът признава заповедта, освен ако има основания за непризнаване или отлагане. Ако заповедта не е издадена от компетентен орган, съдът я връща. Процедурата по разглеждане е в закрито заседание, а определението за признаване може да се обжалва в 7-дневен срок. Също така, при искане от издаващата държава, съдът може да разреши участието на нейни органи в изпълнението на заповедта, при условие че това не нарушава националната сигурност.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за европейската заповед за разследване определя процедурата за признаване и изпълнение на Европейската заповед за разследване от прокурора. Прокурорът признава заповедта, освен ако има основания за непризнаване, и я връща, ако не е издадена от компетентен орган. В сроковете, предвидени в закона, прокурорът признава заповедта, определя компетентния орган и действията по разследване. Постановлението за признаване и заповедта се изпращат незабавно за изпълнение, освен при основания за отлагане. Лицата, засегнати от разследването, могат да обжалват законосъобразността на постановлението в 7-дневен срок пред окръжния съд. По искане на издаващата държава, прокурорът може да разреши участието на нейни органи в изпълнението, при условие че не нарушава националната сигурност.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за европейската заповед за разследване определя, че компетентните органи трябва да предприемат своевременни действия за изпълнение на разследвания и съдебни следствени действия, спазвайки сроковете, предвидени в закона и Наказателно-процесуалния кодекс. При изпълнението на заповедта, органите трябва да следват указанията на издаващия орган, освен ако законът не предвижда друго, и ако тези указания не противоречат на българското законодателство. Компетентният орган и издаващият орган могат да се консултират за улесняване на изпълнението.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за Европейската заповед за разследване определя процедурата за получаване и обработка на Европейска заповед за разследване от компетентния орган. При получаване на заповедта, органът образува производство и трябва да се произнесе по нея в срок от 30 дни, с възможност за удължаване до 60 дни при необходимост. Действията по разследването трябва да се извършат в срок до 90 дни след произнасянето. При невъзможност за спазване на сроковете, органът уведомява издаващия орган и се определя нов срок. В случай че издаващият орган е посочил по-кратки срокове, компетентният орган се съобразява с тях, доколкото е възможно.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за Европейската заповед за разследване определя условията, при които компетентният орган може да избере да извърши различни действия по разследването от посочените в Европейската заповед. Това може да се случи, когато действията не са предвидени в българското законодателство, не могат да бъдат извършени поради законови ограничения или когато избраното действие е по-малко инвазивно за правата на лицето. В случай на такова решение, компетентният орган уведомява издаващия орган, който може да реши да оттегли или допълни заповедта. Разпоредбата не важи за действия, свързани с информация, която вече е налична у компетентния орган или която не нарушава правата на лицата.
Чл. 16
Компетентният орган може да откаже да признае или изпълни Европейска заповед за разследване при наличие на определени условия, като имунитет, заплаха за националната сигурност, противоречие с принципа "ne bis in idem", непозволеност на исканото действие по българското законодателство, или ако деянието не е престъпление по българските закони. В случаи на отказ, органът провежда консултации с издаващия орган и може да изисква допълнителна информация.
Чл. 17
Чл. 17 определя процедурата за предаване на доказателства от компетентния орган на издаващата държава в контекста на Европейската заповед за разследване. Доказателствата трябва да се предадат без забавяне, а при наличие на искане за незабавно предаване, компетентният орган може да го осъществи, освен ако не съществуват основания за спиране на предаването. Предаването може да бъде спряно, ако то би причинило сериозни вреди на заинтересованото лице. Компетентният орган може да поиска връщането на доказателствата, когато те вече не са необходими.
Чл. 18
Член 18 от Закона за Европейската заповед за разследване предвижда защита на заинтересованите лица при извършване на действия по разследването, като се прилагат правните средства и срокове от българското законодателство. Обжалването на материалноправните основания за издаване на заповедта може да се извърши само в издаващата държава. Издаващият и компетентният орган трябва да осигурят информация за правните средства за защита и да се информират взаимно за предприетите действия. Обжалването на действия по разследването не спира тяхното изпълнение, освен ако българското законодателство не предвижда друго.
Чл. 19
Член 19 от Закона за Европейската заповед за разследване предвижда възможност за отлагане на признаването или изпълнението на заповедта в два случая: 1) ако изпълнението може да попречи на разкриването на обективната истина по висящо наказателно производство, и 2) ако доказателствата вече се използват в друго производство, докато те не станат ненужни. След отпадане на основанията за отлагане, компетентните органи трябва незабавно да предприемат мерки за изпълнение на заповедта и да уведомят издаващия орган.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за Европейската заповед за разследване определя задълженията на компетентния орган при получаване на заповедта. В 7-дневен срок органът трябва да потвърди получаването, попълвайки и изпращайки формуляр. В случай на непълнота или грешка в формуляра, органът уведомява издаващия орган. Също така, ако в процеса на разследването се установи необходимост от допълнителни действия, органът уведомява издаващия орган. При невъзможност да се спазят указанията на издаващия орган, също се прави уведомление.
Чл. 21
Член 21 от Закона за Европейската заповед за разследване определя, че служителите на издаващата държава, които участват в разследвания и съдебни действия, се считат за длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс. Това важи за престъпления, извършени срещу тях или от тях, докато са на територията на страната.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за европейската заповед за разследване определя отговорността на издаващата държава за вреди, причинени от нейни служители по време на действията по разследването. Българската държава е задължена да поправи тези вреди, а издаващата държава трябва да възстанови сумите, платени от България като обезщетение. Въпреки това, България не може да иска възстановяване на вреди, освен в случаите, когато е изплатила обезщетение на пострадалите.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за Европейската заповед за разследване регламентира мерките за гарантиране на поверителността на разследването. Компетентните органи трябва да предприемат действия съгласно българското законодателство, за да осигурят защита на информацията, свързана с Европейската заповед за разследване. В случай на невъзможност за спазване на поверителността, органът уведомява издаващия орган. Допълнително, компетентният орган взема мерки, за да не се разкрива на клиентите на банките информация за предадени данни или за извършване на разследване.
Чл. 24
При изпълнението на Европейска заповед за разследване е задължително да се прилагат мерки, които гарантират защитата на личните данни, в съответствие с действащото законодателство.
Чл. 25
Разходите за изпълнението на Европейска заповед за разследване в България се поемат от държавата. При прекомерни разходи, компетентният орган информира издаващия орган и може да се обсъди споделянето на разходите или изменение на заповедта. Ако не се постигне споразумение, издаващият орган има право да оттегли заповедта или да покрие прекомерните разходи. В законодателството са предвидени и особени правила за извършване на определени действия по разследването.
Чл. 26
Законът регламентира издаването на Европейска заповед за разследване, която позволява временно предаване на лице, задържано в България, за извършване на разследвателни действия в друга държава. Окръжният съд е компетентен да признае и изпълни заповедта, като разглежда условията за предаване и уведомява прокуратурата. Изпълнението може да бъде отказано, ако лицето не даде съгласие или ако предаването удължава задържането му. Условията на задържане и сроковете за връщане на лицето се договарят между страните. Лицето остава задържано по време на процеса и не може да бъде преследвано за деяния, извършени преди предаването, освен при определени условия. Разходите за предаване се поемат от издаващата държава.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за европейската заповед за разследване определя процедурите, свързани с транзита на задържани лица през територията на Република България за целите на разследвания. Върховната касационна прокуратура приема молби за транзит и изисква определени документи от издаващата държава. Разпоредбите не важат за въздушен транспорт без планирано кацане. При издаване на европейска заповед за разследване, компетентният орган трябва да уведоми изпълняващата държава за разрешението за транзит.
Чл. 28
Законът предвижда възможност за издаване на Европейска заповед за разследване, която позволява разпит на лица чрез видеоконференция или аудио-визуално предаване. Обвиняемият трябва да бъде информиран за правата си, а разпитът може да бъде отказан при липса на съгласие или противоречие с българското законодателство. Свидетелите и вещите лица имат права и не са длъжни да дават показания или заключения при определени условия. Компетентният орган е отговорен за организирането на разпита и осигуряване на технически средства, ако е необходимо. След разпита се съставя протокол, който се изпраща на издаващия орган. При нарушения на българското законодателство, органът предприема мерки за корекция.
Чл. 29
Член 29 от Закона за Европейската заповед за разследване предвижда възможност за разпит на свидетели или вещи лица, които се намират на територията на друга държава членка, чрез телефонна конференция, когато не е възможно те да се явят лично. Издаващият орган трябва да прецени възможността за използване на други подходящи средства преди да издаде заповедта. При разпита се прилагат разпоредбите на чл. 28, ал. 2, 4 - 6 и 8 - 11.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за Европейската заповед за разследване регламентира условията, при които може да бъде издадена такава заповед с цел установяване на наличие на сметки на физически или юридически лица в банки или небанкови финансови институции в Република България. Заповедта трябва да съдържа информация за причините, поради които исканата информация е важна за наказателното производство, и данни за възможните сметки и банки. Достъпът до информацията става по реда на чл. 56а от Закона за кредитните институции. Заповедта може да бъде отказана при определени условия, свързани с българското законодателство.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за Европейската заповед за разследване регламентира условията за издаване на такава заповед с цел събиране на информация, представляваща банкова тайна, относно конкретни банкови сметки и операции. Съдът може да разпореди разкриване на информацията по реда на Закона за кредитните институции. Издаващият орган трябва да посочи основанията за същественост на исканата информация за наказателното производство. Заповедта може да се отнася и до небанкови финансови институции, а изпълнението ѝ може да бъде отказано при определени условия, включително ако е забранено от българското законодателство.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за Европейската заповед за разследване определя условията за издаване на такава заповед, която цели извършване на действия по разследването и събиране на доказателства в реално време. Заповедта може да се издава за наблюдение на финансови операции и контролирани доставки. Изпълнението на заповедта може да бъде отказано, ако не е разрешено от българското законодателство. Компетентният орган има правото да ръководи и контролира операциите, свързани с изпълнението на заповедта, а детайлите на изпълнението се договарят между издаващата държава и България.
Чл. 33
Европейската заповед за разследване позволява на издаващата държава да иска съдействие от Република България за провеждане на разследвания на престъпления от служители под прикритие. Издаващият орган трябва да посочи основанията за значимостта на разследването. Признаването и изпълнението на заповедта се извършва от компетентния орган, който може да откаже изпълнението при определени условия, включително ако разследването не е разрешено в аналогичен национален случай. Процедурите следват българското законодателство, а условията и продължителността на разследването се договарят между държавите. Компетентният орган е единственият, който може да ръководи и контролира разследванията под прикритие.
Чл. 34
Чл. 34 определя условията за издаване на Европейска заповед за разследване, свързана с прихващане на електронни съобщения. Заповедта може да бъде издадена от държава членка, когато е необходима техническа помощ. При наличие на повече от една държава, заповедта се изпраща на приоритетна основа на държавата, където се намира лицето, обект на разследването. Заповедта съдържа информация за идентификация на лицето, желаната продължителност на прихващането и технически данни. Издаващият орган указва основанията за необходимостта от действията. Изпълнението на заповедта може да бъде отказано, ако не е разрешено от българското законодателство. Заповедта може да бъде изпълнена чрез незабавно предаване на данни или последващо предаване след прихващане. Разходите за прилагане на заповедта се поемат от издаващата държава, освен в случаи на разпечатване и декодиране на данни.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за Европейската заповед за разследване регламентира процедурата по прихващане на електронни съобщения от компетентния орган на една държава членка, когато лицето, обект на разследването, се намира на територията на друга държава членка. Преди или след извършване на прихващането, компетентният орган на прихващащата държава е длъжен да уведоми органа на уведомената държава. Уведомлението се осъществява чрез формуляр, а уведомената държава има 96 часа да отговори относно законността на прихващането.
Чл. 36
Законът за Европейската заповед за разследване регламентира издаването и изпълнението на заповеди за разследване между държави членки на Европейския съюз. Той предвижда мерки за временно предотвратяване на унищожаването или преместването на доказателства, както и условия за предаване на доказателства. Компетентните органи трябва да действат в срок от 24 часа след получаване на заповедта. Законът въвежда изискванията на Директива 2014/41/ЕС и предвижда, че в случай на несъответствия, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Включва и специфични изменения и допълнения, свързани с предаване на доказателства и правните средства за защита.
§1
В този закон се дефинират ключови термини, свързани с Европейската заповед за разследване. "Държава членка" е всяка държава от ЕС, с изключение на Ирландия и Дания. "Издаваща държава" е държавата, в която е издадена заповедта, а "изпълняваща държава" е тази, в която ще се извършват действия по разследването. "Издаващ орган" може да бъде съдия, съд, прокурор или друг определен орган, който е компетентен да разпорежда събиране на доказателства. "Изпълняващ орган" е органът, който признава и осигурява изпълнението на заповедта.
§2
Законът за Европейската заповед за разследване въвежда изискванията на Директива 2014/41/ЕС, която е приета на 3 април 2014 г. от Европейския парламент и Съвета. Целта на директивата е да регламентира механизма за издаване на европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси.
§ 4
Параграф 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Европейската заповед за разследване предвижда изменения в Закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество. Основните промени включват заличаване на термини, свързани с "доказателства" от наименованието и текстовете на закона, както и отменяне на определени членове и алинеи. Включително, член 12 и алинеи от член 16 и 19 са отменени, а в допълнителната разпоредба т. 4 също е отменена. Приложението към чл. 3 също е изменено с премахване на термини, свързани с "доказателства".
§5
В Закона за кредитните институции, чл. 62, ал. 6, т. 1, се добавя ново изречение, което уточнява, че в допълнение към съществуващите условия, съществуват и случаи по чл. 31 от Закона за Европейската заповед за разследване, при които съответните разпоредби са приложими.
§6
Съгласно §6 от Преходните и Заключителни разпоредби, всички производства, образувани преди влизането в сила на Закона за Европейската заповед за разследване, с цел обезпечаване на доказателства, ще продължат да се разглеждат и завършват по досегашния ред, съгласно Закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество или доказателства.
§ 67
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Изключените параграфи са: § 1, 2, 5, 6, 18, 28, 32, 34, 44, 45, 57 и 58.
§10 от Преходни и Заключителни разпоредби
В параграф §10 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за Европейската заповед за разследване се указва, че термините, свързани с разследванията и процесуалните действия, ще бъдат заменени с нови формулировки, които включват термина 'съдебни следствени действия'. В приложение №1 се описват структурите и формулярите, които трябва да бъдат попълнени при издаването на Европейска заповед за разследване, включително информация за издаващата и изпълняваща държава, исканите действия по разследването, самоличността на засегнатите лица и правната квалификация на престъплението. Приложение №2 служи за потвърждаване на получаването на Европейската заповед за разследване, а приложение №3 е уведомление за прихващане на електронни съобщения.
