ЗАКОН ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията и реда за признаване и изпълнение на Европейска заповед за защита по наказателни дела, издадена в друга държава членка, както и за издаване на такава заповед в Република България и нейното изпращане за признаване и изпълнение в друга държава членка.
Чл. 2
Европейската заповед за защита е акт, издаден от компетентен орган на една държава членка, който позволява на компетентния орган на друга държава членка да предприеме мерки за защита в съответствие с националното си законодателство. Целта е да се осигури продължаване на защитата на определено лице на територията на другата държава. Заповедта се издава по образец, определен в приложение № 1.
Чл. 3
Европейската заповед за защита се издава на базата на взета мярка за защита, която може да включва забрани за посещаване на определени места, ограничения на контактите със защитеното лице и забрани за доближаване до него. Тези мерки се прилагат в случаи на наказателни дела за защита на лица, пострадали от престъпления, засягащи тяхната безопасност и достойнство.
Чл. 4
Съгласно Чл. 4 от Закона за Европейската заповед за защита, съдилищата по чл. 5 и 13 са задължени до 31 януари на всяка година да изпращат информация на Министерството на правосъдието относно броя на европейските заповеди за защита, които са получени, признати, поискани, издадени и изпратени през предходната година. Министерството на правосъдието обобщава тази информация и я предава на Европейската комисия.
Чл. 5
Член 5 от Закона за Европейската заповед за защита определя компетентните органи в България за признаване на Европейска заповед за защита. Окръжният съд по местоживеене на защитеното лице е компетентен орган. Ако защитеното лице няма местоживеене в България, компетентен е Софийският градски съд. В случай, че заповедта бъде изпратена на некомпетентен орган, той е длъжен да я препрати на компетентния съд и да уведоми издаващата държава.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за Европейската заповед за защита регламентира процедурата по признаване на Европейската заповед за защита от българския съд. След получаване на заповедта, съдът образува производство и се произнася в тридневен срок в закрито заседание. Съдът може да поиска допълнителна информация от издаващата държава, като заседанието се отлага до получаването ѝ. Определението на съда може да бъде за признаване на заповедта с определяне на мярка за защита или за отказ при наличие на основания по чл. 7. Съдът уведомява всички заинтересовани лица за своето решение.
Чл. 7
Съдът може да откаже да признае Европейска заповед за защита в следните случаи: 1. Непълнота на заповедта, която не е отстранена; 2. Различие на мярката от ограниченията по чл. 3, ал. 2; 3. Деяние, което не е престъпление според българското законодателство; 4. Престъпление, амнистирано по българското законодателство; 5. Лице с имунитет; 6. Погасено по давност наказателно преследване; 7. Противоречие с принципа ne bis in idem; 8. Лице, което не може да бъде наказателно отговорно; 9. Престъпление, извършено предимно на територията на България.
Чл. 8
След признаването на Европейската заповед за защита, съдът изпраща на Министерството на вътрешните работи копие от определението за изпълнение, което подлежи на незабавно изпълнение. При нарушение на мярката, органите на МВР уведомяват прокуратурата и съда. Съдът също уведомява компетентния орган на издаващата държава за всяко нарушение, като уведомлението трябва да бъде в писмена форма и да съдържа превод на официалния език на издаващата държава или на друг официален език на ЕС.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за Европейската заповед за защита урежда условията, при които съдът може да измени мярката за защита, определена в изпълнение на призната Европейска заповед. Съдът е задължен да уведомява органите на Министерството на вътрешните работи за всяка такава промяна. Съществуват ограничения, при които съдът може да откаже да извърши изменение, а именно ако мярката не съответства на забраните или ограниченията, посочени в чл. 3, ал. 2, или ако необходимата информация е непълна или не е предоставена в срок. В тези случаи се прилага и чл. 6.
Чл. 10
Съдът прекратява незабавно изпълнението на мярката за защита след уведомление от компетентния орган на издаващата държава за отмяна или оттегляне на заповедта. Освен това, съдът може да прекрати мярката в случаи, когато защитеното лице не пребивава в България, срокът на мярката е изтекъл, или е получено съдебно решение от издаващата държава. Преди прекратяване, съдът може да поиска информация от издаващата държава относно необходимостта от продължаване на защитата. След прекратяване, съдът уведомява съответните органи и компетентния орган на издаващата държава.
Чл. 11
Съдът може да провежда консултации с компетентния орган на издаващата държава, когато е необходимо. Разноските, свързани с тези консултации, не са уточнени в текста, но могат да бъдат предмет на допълнителни разпоредби.
Чл. 12
Според Чл. 12 от Закона за Европейската заповед за защита, разноските свързани с признаването и изпълнението на заповедта се поемат от българската държава, с изключение на тези, които възникват на територията на издаващата държава.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за Европейската заповед за защита определя компетентните органи в България, които могат да издадат такава заповед. Според ал. 1, компетентен е съдът, който разглежда делото, по което е взета мярка за защита по чл. 67 от Наказателно-процесуалния кодекс. В ал. 2 се уточнява, че когато е наложена пробационна мярка по чл. 42б, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс, компетентен орган е окръжният съд по местоизпълнението.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за Европейската заповед за защита регламентира условията и процедурата за издаване на Европейска заповед за защита. Заповедта може да бъде издадена по искане на защитеното лице или негов представител, когато то пребивава или възнамерява да пребивава в друга държава членка. Искането може да се подаде в страната или в съответната държава членка. Съдът разглежда искането в тридневен срок, с участието на прокурор и защитеното лице. Не се заплаща държавна такса. Съдът може да откаже издаването на заповедта, като уведомява защитеното лице за правните средства за защита.
Чл. 15
Съдът може да откаже издаването на Европейска заповед за защита, но това решение може да бъде обжалвано от защитеното лице в тридневен срок от обявяването му. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил отказа, и трябва да бъде изпратена с препис на другата страна.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за Европейската заповед за защита урежда процедурата по изпращане на заповедта от съда до компетентния орган на друга държава членка. Заповедта трябва да бъде изпратена незабавно и да бъде придружена от превод на официален език. В случай на липса на информация за компетентния орган, съдът може да направи запитване чрез Европейската съдебна мрежа. Съдът също така е задължен да предостави информация относно необходимостта от продължаване на защитата, ако бъде поискано от компетентния орган на изпълняващата държава.
Чл. 17
Член 17 от Закона за Европейската заповед за защита определя условията, при които заповедта може да бъде отменена или заменена с нова. Това може да се случи при отпадане или отмяна на мярка за защита, или при наложено наказание лишаване от свобода на лицето, което създава опасност. В тези случаи съдът е задължен да уведомява компетентните органи на изпълняващата държава за новата заповед или за отмяната на старата.
Чл. 18
Съдът има право да провежда консултации с компетентния орган на държавата, в която се изпълнява заповедта, когато е необходимо.
Чл. 19 и Допълнителни разпоредби § 1-5
Законът определя, че разходите за издаване и изпращане на Европейска заповед за защита се поемат от Република България. В него се дават определения на термини като "защитено лице", "лице, създаващо опасност", "издаваща държава" и "изпълняваща държава". Законът въвежда изискванията на Директива 2011/99/ЕС и уточнява, че при липса на специални правила се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Включени са изменения в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, касаещи мерките за защита на пострадалия и последствията от нарушаване на забраните.
Чл. 68а и Чл. 310, ал. 5
Законът регламентира мерките за защита на пострадалите при нарушения от страна на обвиняемите. При нарушаване на мярката за защита, съдът може да наложи по-тежка мярка за неотклонение. Също така, при наложена пробационна мярка, съдът уведомява пострадалия за възможността за издаване на Европейска заповед за защита. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".
§1
Законът за Европейската заповед за защита определя ключови термини, свързани с мярката за защита. "Защитено лице" е физическо лице, получаващо защита. "Лице, създаващо опасност" е лице, на което са наложени забрани или ограничения. "Издаваща държава" е държавата, в която е взета мярка за защита, а "Изпълняваща държава" е държавата, която получава заповедта за изпълнение. "Държава на надзор" е държавата, отговорна за надзор върху пробационни мерки. "Държава членка" е всяка страна от ЕС с изключение на Дания и Ирландия.
§4
В Наказателния кодекс, в член 296, алинея 1, след термина "домашното насилие" се добавя новият термин "или Европейска заповед за защита". Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с прилагането на Закона за Европейската заповед за защита.
§5
В Наказателно-процесуалния кодекс се въвеждат изменения, свързани с мерките за защита на пострадалия. Съдът може да забрани на обвиняемия да доближава или да осъществява контакт с пострадалия, както и да посещава определени места. Пострадалият ще бъде уведомяван за възможността за издаване на Европейска заповед за защита. Въведена е нова разпоредба, която предвижда последици при нарушаване на мерките за защита, включително промяна на мярката за неотклонение. Съдът също така ще уведомява пострадалия при наложена пробационна мярка.
§6
Законът за европейската заповед за защита влиза в сила един месец след обнародването му в 'Държавен вестник'. Той е приет от 43-то Народно събрание на 22 май 2015 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Съдържа и заключителни разпоредби, свързани с закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане, който е обнародван в бр. 33 от 2016 г. и влиза в сила от 27.05.2016 г.
§5
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". В него се включват приложения, свързани с конкретни членове на закона, и се позовава на релевантни актове от Европейското законодателство, включително Директива 2011/99/ЕС и Рамково решение 2009/829/ПВР.
