НАРЕДБА № 5 ОТ 11 МАЙ 1999 Г. ЗА РЕДА, НАЧИНА И ПЕРИОДИЧНОСТТА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА НА РИСКА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, свързан със здравето и безопасността на работниците и служителите. Целта е да се осигури безопасна работна среда и да се минимизира рискът от инциденти и заболявания.
Чл. 2
Наредбата се прилага за всички предприятия и дейности, обхванати от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Лицата, работещи самостоятелно или в сдружение, са отговорни за оценката на риска по тази наредба.
Чл. 3
Наредба № 5 определя реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска в работната среда. Чл. 3 изброява основните области, които подлежат на оценка: работните процеси, работното оборудване, помещенията, работните места, организацията на труда, използването на суровини и материали, както и други странични фактори, които могат да породят риск.
Чл. 4
Оценката на риска е задължение на работодателя, който може да привлече служби по трудова медицина, органи за безопасност и здраве, както и други специалисти от предприятията. При необходимост, работодателят може да ангажира и външни организации и специалисти за извършване на оценката.
Чл. 5 от НАРЕДБА № 5 ОТ 11 МАЙ 1999 Г.
На основата на оценката на риска, работодателят е задължен да предприема мерки за предотвратяване на риска, да степенува мерките по приоритети, да осигурява защита на работниците и да контролира изпълнението на мерките. В допълнение, работодателят трябва да обсъжда въпросите, свързани с оценяването на риска и предприетите мерки, в комитетите и групите по условия на труд.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 5 предвижда, че когато работно помещение, обект или оборудване се използват от няколко предприятия или организации, работодателите трябва да постигнат писмена договореност относно реда и начина за оценка на риска. Тази разпоредба осигурява координация между различните работодатели, за да се гарантира безопасността на работната среда.
Чл. 7
Работодателят е задължен да утвърди и изпълнява програма за оценяване на риска, която трябва да включва организацията и координацията на дейностите, методите за оценка, оценителите, необходимите ресурси, информация и обучение за оценителите, както и етапите и сроковете за оценяване. Освен това, програмата трябва да предвиди начин за консултации с работниците и служителите, свързани с оценяваното място.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № 5 определя изискванията към оценителите на риска. Те трябва да могат да прилагат процедурата за оценка на риска, включително анализ на риска за здравето и безопасността, оценка на наличните мерки за защита и предлагане на нови мерки за предотвратяване на риска. Оценителите трябва също да идентифицират случаи, в които е необходима компетентна помощ, да осигурят количествена оценка на риска и да работят в екип.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 5 от 11 май 1999 г. определя изискванията към оценителите на риска. Те трябва да имат знания за опасностите и рисковете, материалите и оборудването, работните процеси и организация, вероятността и продължителността на излагане на опасности, нормативната уредба за безопасност на труда, както и добри практики в области без специфични разпоредби.
Чл. 10
Наредбата определя реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска в работната среда. Член 10 описва източниците на информация, които включват нормативни разпоредби, стандарти, анализи на производствени процеси, становища от работници, данни от производители, наблюдения и измервания на работната среда, данни за злополуки и заболяемост, медицински изследвания и друга полезна информация. Необходимите измервания за оценка на риска се извършват от работодателя или упълномощени лица и включват специфични показатели за безопасност, стойности на микроклиматични елементи и физическото натоварване на работниците.
Чл. 11
Чл. 11 предвижда условията и обстоятелствата, при които оценката на риска трябва да бъде преразгледана. Преразглеждането е задължително при настъпване на промени в производствените процеси, нормативната уредба, или когато данните, на които е основана оценката, станат невалидни. Също така, ако защитните мерки са неефективни, или след инциденти, оценката трябва да бъде преразгледана. Периодичността на оценката се определя от работодателя в зависимост от риска и нормативните изисквания.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 5 предвижда, че при оценяване на риска трябва да се обхванат всички аспекти на трудовата дейност. Целта е да се установят всички възможни опасности и рискове, свързани с работната среда.
Чл. 13
Чл. 13 определя, че подходът за оценка на риска трябва да бъде избран в зависимост от вида и спецификата на оценяваните обекти и дейности. Този подход трябва да бъде съвременен, конкретен, информативен и мултидисциплинарен. В ситуации, където условията и обстоятелствата се променят, подходът за оценка на риска трябва да взема предвид тези изменения.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 5 от 11 май 1999 г. описва етапите на оценяване на риска, които включват класификация на трудовите дейности, идентифициране на опасностите, определяне на работниците, изложени на опасности, определяне на елементите на риска, оценка на риска и документиране на процеса.
Чл. 15
Чл. 15 от НАРЕДБА № 5 определя процеса на класификация на трудовите дейности, който включва три основни стъпки: 1. Изготвяне на списък на трудовите дейности на оценяваните обекти; 2. Групиране на дейностите по рационален начин за оценяване на риска; 3. Събиране на необходимата информация относно характерните опасности, нормативните разпоредби, мерките за защита и друга важна информация за оценяване на риска.
Чл. 16
Чл. 16 от НАРЕДБА № 5 описва процеса на идентифициране на опасностите, свързани с работната среда. Процесът включва установяване на наличието на опасности, анализ на възможни пътища на въздействие, идентифициране на обекти, които могат да бъдат увредени, и систематично проучване на дейностите, извършвани на обекта. Важно е да се отчита не само наличието на опасности, но и взаимодействието на работниците с тях, което може да повлияе на риска. Идентифицираните опасности се категоризират по групи в зависимост от тяхното естество.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 5 от 11 май 1999 г. регламентира как се определят работниците и служителите, изложени на опасности. Включва работници, чиято дейност е пряко свързана с опасността, такива, които могат да бъдат изложени на въздействието на опасността, външни лица, както и работници, нуждаещи се от специална закрила, като младежи, бременни и хора с ограничена трудоспособност.
Чл. 18
Наредба № 5 определя реда и начина за извършване на оценка на риска, като акцентира на две основни компоненти: тежестта на вредата и вероятността за нанасяне на вреда. Тежестта на вредата се оценява в зависимост от вида на защитените обекти, тежестта на нараняванията и обхвата на вредата. Вероятността за нанасяне на вреда се оценява на базата на честота, продължителност на излагане, вероятност от опасно събитие и човешки фактори. В случаи на налични нормативни разпоредби за защита от определени опасности, оценката на риска може да не се прилага, но задължително трябва да се провери осигурената защита.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 5 установява, че оценката на риска служи за определяне на допустимостта на риска и необходимостта от мерки за предотвратяване или намаляване на риска. Основните критерии за установяване на допустимостта включват съответствие с нормативни актове за безопасни условия на труд, прилагане на превантивни принципи и отчитане на информация от ненормативни източници. При прилагане на мерки за предотвратяване на риска, етапите на оценката се повтарят и се проверява за нови опасности, които могат да възникнат.
Чл. 20
Наредба № 5 от 11 май 1999 г. определя реда, начина и периодичността на оценка на риска от работодателя. Оценяването на риска трябва да бъде документирано и съхранявано от работодателя, като документацията трябва да включва програма за оценка, идентифицирани опасности и рискове, оценка на елементите на риска, взети решения и мерки за контрол на риска. Определени са ключови термини, свързани с вредата, опасността, анализа и оценката на риска. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от Главната инспекция по труда. Наредбата влиза в сила от 24 ноември 2020 г.
§ 1
Наредбата определя термини свързани с оценката на риска, включително "вреда", "опасност", "идентификация на опасност", "риск", "елементи на риска", "опасно събитие", "анализ на риска", "оценка на риска", "оценяване на риска", "оценител на риска" и "работодател". Всеки термин е ясно дефиниран, за да се осигури разбиране на концепцията за оценка на риска в контекста на здравословните и безопасни условия на труд.
§ 5 от Наредба № 5 и заключителни разпоредби към Наредба № 4 от 2002 г.
Параграф §5 от наредбата предвижда, че първоначалната оценка на риска трябва да бъде извършена в срокове, които са в съответствие с изискванията на § 3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Наредба № 4 от 2002 г. относно защитата на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти, и влизат в сила от 24.11.2020 г.
