ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ УСТОЙЧИВОСТ НА ДЪРЖАВНАТА ПЕНСИОННА СИСТЕМА

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Законът урежда статута и дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, който цели да осигури устойчивост на пенсионната система чрез акумулиране, инвестиране и трансфериране на средства към бюджета на държавното обществено осигуряване. Средствата на фонда са отделна част от централния бюджет и се управляват в инвестиционни портфейли. Фондът съхранява и средствата, преведени по определени разпоредби от Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 2

Държавният фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система се управлява от управителен съвет, който се състои от председател (министър на финансите) и 8 членове. Членовете включват представители на Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, национално представителни организации на работниците и работодателите, и управителя на Националния осигурителен институт. Членовете трябва да имат висше икономическо или юридическо образование и поне 5 години опит в определени области. Управителният съвет заседава на всеки два месеца и решенията се вземат с обикновено мнозинство. Протоколите от заседанията се подписват от присъстващите членове, а правилникът за дейността се приема от самия съвет.

Чл. 3

Членовете на управителния съвет на фонда не могат да бъдат лица, които: 1) са осъждани за умишлено престъпление, освен ако са реабилитирани; 2) са били в управителни или контролни органи на несъстоятелно дружество с неудовлетворени кредитори; 3) са членове на управителни органи на финансова институция, обявена в несъстоятелност през последните 5 години; 4) имат роднински отношения с други членове на управителния съвет или с членове на органи на финансови институции; 5) са лишени от правото да заемат материалноотговорна длъжност; 6) са несъстоятелни длъжници. Членовете не могат да имат и трудови отношения с банки или финансови институции. Обстоятелствата се удостоверяват с декларация.

Чл. 4

Управителният съвет на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система има правомощия да освобождава свои членове при определени условия. Член на управителния съвет може да бъде освободен задължително, ако: 1) е налице обстоятелство по чл. 3; 2) не може да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца; 3) е извършил съществено нарушение на служебните си задължения; 4) уврежда интересите на фонда; 5) не участва в три последователни заседания без основателна причина. Освобождението се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на управителния съвет.

Чл. 5

Управителният съвет на фонда отговаря за одобряване на дългосрочната инвестиционна политика, средносрочни стратегии за инвестиране, определяне на структурата и параметрите на инвестиционните портфейли, избор на банки за депозитиране на средства, изисквания към депозитарните институции, управление на договори за инвестиционни портфейли, ребалансиране на портфейли, разработване на прогнози, одобряване на разчети за доходност и разходи, както и ежегоден отчет за дейността на фонда.

Чл. 6

Чл. 6 от Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система определя задълженията на председателя на управителния съвет. Той организира, ръководи и контролира дейността на фонда, внася документи за одобрение от управителния съвет, следи за изпълнението на инвестиционните цели и спазването на законовите изисквания, определя нивото на рисковете и изпълнява решенията на управителния съвет. Освен това, председателят решава въпроси, които не са от компетентността на управителния съвет.

Чл. 7

Членовете на управителния съвет на фонда са задължени да разкриват конфликт на интереси, да поставят интересите на фонда над своите собствени и да се въздържат от участие в обсъждането и гласуването по въпроси, свързани с техните или на семейството им интереси.

Чл. 8

Чл. 8 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система определя функциите на специализираното звено в администрацията на Министерството на финансите, което подпомага председателя на управителния съвет. Основните функции включват изготвяне на документи, наблюдение на инвестициите и контрол на доходността и риска. Министърът на финансите може да възлага на консултанти различни задачи, свързани с управлението на инвестиционните портфейли. Консултантите не могат да бъдат членове на управителния съвет или свързани с него лица. Управителният съвет определя разходите за възнаграждение на консултантите.

Чл. 9

Чл. 9 от Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система предвижда, че административното обслужване на фонда се извършва от администрацията на Министерството на финансите. Това включва разходи, свързани с оперативното и административното управление на фонда.

Чл. 10

Чл. 10 от Закона определя, че разходите за възнаграждения на управителния съвет, консултанти и административни разходи на фонда се покриват от бюджета на Министерството на финансите. Разходите по договори, регламентирани в глава пета, се финансират от централния бюджет. Глава трета посочва източниците за набиране на средства за фонда.

Чл. 11

Чл. 11 определя източниците на финансиране на фонда. В полза на фонда се отчисляват средства от централния бюджет, включително постъпления от приватизация, 25% от бюджетния излишък, приходи от концесии и други законово определени източници. Сумите трябва да се превеждат по сметката на фонда до 31 май на следващата бюджетна година. Отчислените суми се отчитат като трансфери между сметки на бюджета и фонда. Фондът също така може да реализира печалби и да придобива финансови активи безвъзмездно.

Чл. 12

Средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система се инвестират в съответствие с принципите на надеждност, доходност, ликвидност и диверсификация. Това означава, че фондът трябва да избира активи, които осигуряват сигурност на вложените средства, да генерират доходи, да бъдат лесно достъпни за ликвидиране при необходимост и да се разпределят между различни видове активи, за да се минимизира рискът.

Чл. 13

Чл. 13 определя правилата за инвестиции на средствата на фонда. Средствата могат да се инвестират в депозити, акции, облигации, инструменти на паричния пазар и други ценни книжа, като са определени максимални проценти за всяка категория. Инвестициите трябва да бъдат в ликвидни активи, а фондът може да извършва финансови сделки за намаляване на риска. Има ограничения за инвестиции в активи от един емитент и за активи от трети държави. Средствата не могат да се инвестират в определени категории, включително държавни и общински ценни книжа, недвижимо имущество и благородни метали. Управлението на активите се извършва от министъра на финансите, а разходите за обслужване на сметките са за сметка на централния бюджет.

Чл. 14

Чл. 14 от закона определя правилата за управление на активите на фонда, които се структурират в инвестиционни портфейли. Управителният съвет на фонда определя параметрите на портфейлите, включително видове, цели, ограничения и правила за управление на риска. Деривативни финансови инструменти могат да се използват само за контрол на рисковете, а максималната експозиция от тях се определя от управителния съвет. Активите на портфейлите не могат да надвишават 90% от общите активи и управлението трябва да следва принципа на разпределение на риска. Финансовите институции, управляващи портфейлите, имат ограничения за инвестиции и продажби на активи.

Чл. 15

Чл. 15 от закона определя ограниченията за фонда, като забранява емитирането на облигации, вземането на заеми и издаването на гаранции. Средствата на фонда не могат да се използват като обезпечения или да се поемат задължения извън основната дейност на фонда. В глава пета се обсъжда изборът на финансови институции за управление на инвестиционни портфейли.

Чл. 16

Член 16 от Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система регламентира процедурата за избор на управители на инвестиционни портфейли. Процедурата започва с решение на управителния съвет, което определя характеристиките на портфейла, условията за управление, изискванията към кандидатите, както и възнаграждението за управлението. Управителният съвет също така утвърдява критериите за оценка на кандидатите. Комисията, назначена за оценка, трябва да има необходимата квалификация и да декларира липса на материален интерес. Членовете на комисията следват и изискванията на чл. 3 от закона. Документите на кандидатите на чужд език трябва да бъдат придружени от заверен превод на български.

Чл. 17

Чл. 17 от Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система предвижда, че управителният съвет, въз основа на доклада на комисията, взема решение за избор на финансова институция, която да бъде управител на инвестиционния портфейл на фонда. След това той възлага на министъра на финансите да сключи съответния договор.

Чл. 18

Договорът за управление на инвестиционен портфейл на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система се сключва от министъра на финансите въз основа на решението на управителния съвет на фонда. Той определя условията и задълженията на управляващата компания, както и параметрите за инвестиции, управление на риска и отчетност. Договорът трябва да осигури максимална защита на активите на фонда и да гарантира устойчивост на пенсионната система.

Чл. 19

Чл. 19 от Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система определя задължителните елементи, които трябва да съдържа договорът за управление на инвестиционен портфейл на фонда. Тези елементи включват класовете активи, инвестиционния хоризонт, методите за оценка на активите, максималния размер на допустимата загуба, границите на отклонение на постъпленията, параметрите за оценка и контрол на риска, информация за анализа на портфейла, възнаграждението за управление, одит и проверки, условия за ребалансиране, реализиране на активи и трансфериране на касови потоци. Неразделна част от договора са и правилата за оценка на пазарната стойност, управление на риска и договорът за депозитарни услуги.

Чл. 20

Договорът за управление на инвестиционен портфейл на фонда може да бъде прекратен предсрочно с тримесечно предизвестие. Министърът на финансите има право да прекрати договора едностранно и незабавно при определени условия, като например неизпълнение на изискванията за ребалансиране на портфейла, недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на управителя или целенасочено нарушаване на клаузите на договора. Условия, които ограничават правото на министъра да прекрати договора, са недействителни.

Чл. 21

Чл. 21 от закона описва начина на управление на временно свободните текущи средства на фонда. Тези средства се съхраняват в отделно обособени сметки в Българската народна банка и отразяват касовите потоци, свързани с трансфери от централния бюджет, инвестиции, реализиране и приключване на инвестиционни портфейли и банкови депозити, както и трансфери обратно към централния бюджет за финансиране на разходи за пенсии. Остатъкът от сметките на фонда се прехвърля за следващата бюджетна година и се използва по предназначение.

Чл. 22

Чл. 22 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система регламентира начина, по който средствата на фонда могат да бъдат използвани. Основната цел на фонда е да инвестира средствата с цел извличане на доходност и трансфериране на средства за бюджета на държавното обществено осигуряване. Трансферите и възстановяването на средства се извършват чрез централния бюджет и съответните сметки на Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите. Директното трансфериране на средства от фонда към сметки на държавното обществено осигуряване не е разрешено. Сумите от инвестираните средства и реализираната доходност могат да се използват само за реинвестиране и за трансфери по установените правила. Министърът на финансите има право да разпореди временно трансфериране на допълнителни средства от централния бюджет, които трябва да бъдат възстановени обратно до 31 май на следващата година. Паричните постъпления от активите на фонда се внасят и отчитат в Българската народна банка.

Чл. 23

Член 23 от Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система регламентира дългосрочната инвестиционна политика и средносрочната стратегия на фонда, които се актуализират и приемат ежегодно от Министерския съвет. Информацията, свързана с бюджета, е част от доклада за проекта на закон за държавния бюджет за следващата година. Трансферът на средства от фонда към бюджета на държавното обществено осигуряване за фонд "Пенсии" се определя със закона за държавния бюджет на съответната година.

Чл. 24

Чл. 24 от Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система определя правилата за отчетността на фонда, които съответстват на тези на централния бюджет. Управителите на инвестиционни портфейли на фонда трябва да изготвят периодични и годишни отчети относно активите, операциите и доходността на фонда. Годишният доклад и отчет се разглеждат от Министерския съвет и се внасят в Народното събрание, като част от отчета за изпълнението на държавния бюджет.

Чл. 25

Законът регламентира дейността на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, като определя задължението на Министерството на финансите да публикува информация за фонда, включително документи и решения за управителите на инвестиционни портфейли. В закона се уточняват термини като 'международно признати агенции за кредитна оценка' и 'свързани лица', а също така се определят активите на фонда и условията за трансфериране на средства от фонда за бюджета на държавното обществено осигуряване. Законът е приет на 30 октомври 2008 г. и влиза в сила от 1 януари 2010 г.

§1

В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система се дефинират ключови термини, включително международно признати агенции за кредитна оценка, свързани лица и финансови институции. Изброени са агенции като Standard&Poors, Moody's, Fitch и Japan Credit Rating Agency. Определят се свързаните лица, включващи роднини, работодатели, съдружници и други, както и финансови институции, които обхващат банки и инвестиционни посредници.

Параграф §3

Трансферирането на средства от фонда за бюджета на държавното обществено осигуряване е разрешено не по-рано от 10 години след влизането в сила на закона. Размерът на трансферите се определя с закона за държавния бюджет на Република България за всяка конкретна година.

§4

В параграф 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система се извършва изменение в Закона за обществените поръчки. Конкретно, в член 4, точка 3, след думата "дълг" се добавя уточнение относно услугите, които се предоставят във връзка с управлението на активите на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.

§5

Изпълнението на закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система е възложено на министъра на финансите. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 30 октомври 2008 г. и влиза в сила от 01.01.2010 г. в контекста на закона за държавния бюджет за 2010 г.

§84

Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на параграф 80, който влиза в сила от 15 декември 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.

Параграф §123

Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи: § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Допълнително, се споменава, че има преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обнародван в Държавен вестник, брой 61 от 2015 г., с влизане в сила от 01.01.2016 г.

§59

В 6-месечен срок от влизането в сила на закона, ръководителите на ведомствата, приложими по чл. 69, трябва да подготвят мотивирано предложение за промени в нормативната уредба. Целта е да се диференцират длъжностите съобразно характера и условията на труд, за да се осигурят права за ранно пенсиониране на служителите, заемащи тези длъжности.

§ 60

Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила в различни срокове. Параграфи 3, 4, 7, 8, 16, 25, 31-36, 47-51, 54, 55, 56, и 60 влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Параграф 45 влиза в сила 12 месеца след обнародването, параграф 57 влиза в сила от 1 април 2015 г., а параграф 58 - от 17 юли 2015 г.