НАРЕДБА № 49 ОТ 18 ОКТОМВРИ 2010 Г. ЗА ОСНОВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯТ УСТРОЙСТВОТО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯТ РЕД НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ И ДОМОВЕТЕ ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда основните изисквания за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Включва условия и ред за откриване на структури за продължително лечение и рехабилитация, определяне на нивото на компетентност на клиники и лаборатории, както и предоставяне на комплексни медицински грижи за определени заболявания и деца с увреждания в болниците за активно лечение.
Чл. 2
Лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи трябва да осъществяват лечебни дейности, които са посочени в разрешението, издадено от министъра на здравеопазването. Това разрешение се издава съгласно чл. 48, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Чл. 3
Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. определя основните изисквания, на които трябва да отговарят лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Лечебните заведения трябва да осигуряват правата на пациента, да спазват медицинските стандарти и да разполагат с квалифициран персонал, технически изправна апаратура и 24-часово обслужване. Домовете за медико-социални грижи трябва да спазват стандартите за качество на медицинската помощ и да защитават правата на пациента.
Чл. 4
Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. определя основните изисквания, на които трябва да отговарят лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Член 4 от наредбата гарантира на пациентите правото на свободен достъп до медицинска помощ и избор на болница, при спазване на изискванията на Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване.
Чл. 5
Наредба № 49 определя различията между многопрофилни и специализирани болници. Многопрофилна болница е такава, която включва отделения по минимум две медицински специалности. Специализирана болница е лечебно заведение с отделения по една медицинска или дентална специалност, но може да има и структури по други специалности, свързани с основната. Определенията на специалностите се основават на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в здравеопазването.
Чл. 6
Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. определя основните изисквания за устройството и дейността на лечебните заведения за болнична помощ. Според чл. 6, болниците се състоят от три основни функционални блока: консултативно-диагностичен, стационарен и административно-стопански. Консултативно-диагностичният блок включва регистратура, консултативни кабинети, медико-диагностични лаборатории, отделения без легла и спешно отделение. Стационарният блок обхваща клиники и отделения с легла, а административно-стопанският блок включва административни и обслужващи звена. Болниците, извършващи оперативни дейности, трябва да имат необходимия брой операционни зали и могат да откриват аптеки за собствените си нужди.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № 49 определя основното диагностично-лечебно структурно звено в лечебните заведения за болнична помощ, което е отделението (клиниката) с легла. То включва болнични стаи, диагностични кабинети, манипулационни зали и помощни помещения. Отделението може да бъде открито по определена медицинска или дентална специалност и може да извършва дейности и от други специалности, ако това е предвидено в медицинските стандарти. Откритие на отделения в клиниката е допустимо, когато е предвидено в правилника на лечебното заведение.
Чл. 7а
Наредбата определя основните изисквания за устройството и дейността на лечебните заведения за болнична помощ. Чл. 7а предвижда, че в клиниките и отделенията с легла се разкриват различни видове болнични легла, в зависимост от медицинските дейности, които се осъществяват. Разпределението на леглата включва: активни легла (интензивни, акушеро-гинекологични, педиатрични, терапевтични и хирургични), легла за дългосрочни грижи (за продължително и палиативно лечение), легла за рехабилитация и психиатрични легла.
Чл. 8
Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. регламентира броя и вида на болничните клиники и легла в лечебните заведения. Броят на леглата трябва да отговаря на нуждите на лечебния процес и да е определен в правилника на заведенията. Минималният брой легла в отделенията не може да бъде по-малък от 5, освен ако медицински стандарт не предвижда по-голям. Тези изисквания не важат за отделенията за интензивно лечение и родилна помощ. Медицинските стандарти могат да задават и максимален брой легла.
Чл. 8а
Лечебните заведения за болнична помощ трябва да осигурят минимум 10% от леглата за активно лечение за пациенти в спешно състояние, с изключение на определени медицински структури. Те също така са задължени да поддържат актуална информация за свободните легла и да я предоставят ежедневно на регионалните здравни инспекции, които осигуряват достъп на центровете за спешна медицинска помощ до тази информация.
Чл. 8б
Лечебните заведения за болнична помощ могат да променят броя на леглата веднъж годишно, между 1 и 31 януари, освен при нови медицински дейности. Те трябва да уведомят регионалните здравни инспекции в срок до 5 дни, представяйки обосновка. Инспекциите извършват анализ на използваемостта на леглата и го представят на министъра на здравеопазването до 15 февруари, включващ предложения и обосновки. Докладите се предоставят на комисията за оценка на необходимостта от актуализация на Националната здравна карта.
Чл. 8в
Наредбата определя условията, при които лечебните заведения за болнична помощ могат временно да увеличават или намаляват броя на болничните легла. Увеличението е допустимо при бедствия и извънредни епидемични обстановки, докато намаляването може да се наложи поради невъзможност за осигуряване на необходимия персонал или оборудване. Лечебните заведения са задължени да уведомят регионалните здравни инспекции за тези промени в срок до 48 часа, като посочат вид и причина за промените, както и срок за тяхното действие, който не може да надвишава 6 месеца. След изтичането на този срок, заведенията трябва да възстановят броя на леглата в съответствие с правилника си. Ако намалението на леглата доведе до недостатъчен брой за нуждите на населението, регионалната здравна инспекция изготвя доклад за необходимостта от актуализация на Националната здравна карта.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 49 регламентира условията за извършване на медицински дейности в лечебни заведения. Специалности като медицинска имунология, образна диагностика и трансфузионна хематология могат да се осъществяват в лаборатории и отделения без легла, при спазване на медицинските стандарти. Дейности, изискващи престой до 12 часа, като медицинска онкология и психиатрия, също могат да се провеждат в отделения без легла. Нужният брой места за краткотраен престой се определя с правилника на лечебното заведение, а промените в броя на местата следват определен ред, особено ако влияят на планираните медицински дейности.
Чл. 10
Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. определя изискванията за оборудване на отделенията и лабораториите в лечебните заведения за болнична помощ. Според чл. 10, те трябва да бъдат оборудвани така, че да позволяват на медицинския персонал да диагностицират и лекуват пациентите максимално ефективно. Оборудването и апаратурата се определят с медицински стандарти.
Чл. 11
Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. определя основните изисквания за устройството и дейността на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Според чл. 11, в домовете за медико-социални грижи могат да бъдат обособени приемно, манипулационна, стаи за хронично болни и административно-стопански блок. В случай, че домът осъществява само специфични грижи по домовете на лица с хронични заболявания, тези изисквания не важат.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. изисква в лечебните заведения за болнична помощ и в домовете за медико-социални грижи да се създават изолатори, които да са оборудвани със стаи с легла, съобразно потребностите от такива. Това е необходимо за осигуряване на подходящи условия за лечение и грижа на пациентите.
Чл. 13
Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. определя основните изисквания, на които трябва да отговарят лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Член 13 посочва, че здравните изисквания са описани в приложение № 1, в зависимост от спецификата на дейността на тези заведения. Следващата част от наредбата разглежда специфичните изисквания, които трябва да бъдат спазвани.
Чл. 14
Съгласно Чл. 14 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г., многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ, които са търговски дружества със смесена държавна и общинска собственост, трябва да имат задължителни отделения: патологоанатомично отделение без легла, спешно отделение с легла за диагностика до 24 часа и отделение по трансфузионна хематология. Патологоанатомичното отделение трябва да включва зала за аутопсии и да извършва пълния обем дейности по клинична патология. Освен това, лечебните заведения трябва да осигурят дейност по съдебна медицина, като създадат отделение по съдебна медицина без легла или да предоставят възможности на патологоанатомичното отделение за извършване на съдебномедицински експертизи.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 49 предвижда, че в лечебните заведения за болнична помощ, които разполагат с клиники или отделения от второ и трето ниво на компетентност и предлагат оперативни или инвазивни дейности за диагностика и лечение на онкологични заболявания, трябва да се създаде обща клинична онкологична комисия. Тази комисия може да бъде създадена със заповед на ръководителя на лечебното заведение или да бъде осигурена по договор с друго лечебно заведение.
Чл. 16
Наредбата предвижда възможността за откриване на отделения за продължително лечение или рехабилитация в многопрофилни и специализирани болници за активно лечение. Тези отделения могат да осъществяват дейност по специалности, за които лечебното заведение има разрешение. Лечебната дейност в отделенията може да обхваща различни специалности, при условие че те са с една и съща насоченост и не се нарушават правилата за асептика и антисептика.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 49 определя основните изисквания за отделенията за продължително лечение и рехабилитация в болниците. В него се уточнява, че тези отделения могат да извършват дейности по продължаване на лечението на пациенти, които в острата фаза на заболяването са били лекувани в друго отделение или болница. Забранява се в рамките на едно отделение да се извършват дейности по продължително лечение на деца и възрастни, освен ако не са обособени отделни стаи. Минималният брой легла в такова отделение е 5, а медицинските стандарти могат да определят и максимален брой легла.
Чл. 17а
Чл. 17а от Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. уточнява, че изискванията, предвидени в чл. 16, ал. 2 и 3 и чл. 17, се прилагат също и за болниците за продължително лечение, болниците за рехабилитация, както и за болниците, които предоставят и двете услуги - продължително лечение и рехабилитация.
Чл. 17б
Чл. 17б от Наредба № 49 предвижда, че в лечебните заведения за болнична помощ могат да се създават клиники или отделения, специализирани в оказването на палиативни грижи. За целта е необходимо да бъдат осигурени не по-малко от 5 легла.
Чл. 18
Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. определя, че клиниките, отделенията и медико-диагностичните лаборатории на болниците имат различни нива на компетентност. Нивото на компетентност обхваща вида и обхвата на лечебната дейност, както и капацитета на съответната структура. Определянето на нивото се извършва в съответствие с утвърдените медицински стандарти, предвидени в Закона за лечебните заведения.
Чл. 19
Наредба № 49 определя основните изисквания за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Член 19 описва нивата на компетентност на структурите, които са три: първо, второ и трето, като най-ниското е първо. Определянето на нивото на компетентност зависи от изпълнението на конкретни показатели, свързани с минимална обезпеченост от лекари, компетентност, апаратура и обем дейност. Изпълнението на показателите се отчита от Регионалната здравна инспекция (РЗИ) при проверки, а неуспехът да се изпълнят изискванията може да доведе до промяна на нивото на компетентност.
Чл. 20
Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. определя реда за приемане на пациенти в лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Приемът се извършва в консултативно-диагностичния блок, където се осъществяват диагностични и лечебни дейности. Пациентите могат да бъдат приети незабавно, да бъдат включени в листа за планов прием, или да бъдат насочени към друго лечебно заведение, в зависимост от нуждата от лечение. Отказът на пациента да бъде приет или да продължи престоя си трябва да бъде документиран. Информирането на пациента за състоянието му и за насочването към друго заведение е задължително, а документите могат да бъдат издавани и в електронен формат.
Чл. 21
Наредбата определя изискванията за организация на диагностичната, лечебната и рехабилитационната дейност в болничните заведения и домовете за медико-социални грижи. Всички дейности се ръководят от началника на отделението или лабораторията, който е лекар с призната специалност, и старша медицинска сестра. Лечебният процес включва лекари, медицински сестри и други специалисти, определени от ръководителя на лечебното заведение. Правилникът на болницата задължително включва уредба на дейностите, а пациентите получават информация за лекуващия лекар при постъпване. Лекарите и медицинските специалисти, участващи в лечението, се вписват в историята на заболяването.
Чл. 22
Член 22 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. определя, че организацията на дейността в домовете за медико-социални грижи се регламентира чрез правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение. Това означава, че всеки дом за медико-социални грижи трябва да има собствен правилник, който да описва как се организира работата и какви са вътрешните правила.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 49 предвижда, че пациент, настанен в стационарен блок на лечебно заведение, може да бъде преведен в друго заведение, ако е необходима спешна медицинска помощ, която не може да бъде предоставена там. Превеждането се извършва след контакт и съгласие от приемащото заведение. Превеждащото заведение осигурява подходящ транспорт и медицински специалисти, а също така изготвя етапна епикриза с медицинската документация.
Чл. 23а
Чл. 23а от Наредба № 49 определя, че дейностите, свързани с пациенти, които не са настанени в стационарния блок на лечебното заведение, трябва да се извършват в съответствие с медицинския стандарт 'Спешна медицина'. Преди провеждането на тези дейности е необходимо да се предприемат мерки за стабилизиране на състоянието на пациента. Раздел III от наредбата се фокусира върху организацията на дейностите при изписване на пациенти от лечебни заведения или домове за медико-социални грижи.
Чл. 24
При изписването на пациент от лечебно заведение за болнична помощ или дом за медико-социални грижи, се издава епикриза в три екземпляра - за пациента, за лечебното заведение и за първичната извънболнична помощ. Ако резултатите от изследвания не са налични, епикризата може да бъде издадена до една седмица след изписването. Към медицинската документация на пациента задължително се прилага екземпляр от епикризата. При необходимост от наблюдение или продължаване на лечението в амбулаторни условия, това се записва в епикризата. Правилата на чл. 20, ал. 7 и 8 се прилагат и за епикризата.
Чл. 25
Според Чл. 25 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г., при изписване на бацилоносител, лечебното заведение по служебен път изпраща известие до Регионалната здравна инспекция (РЗИ), на чиято територия е настоящият адрес на лицето. Тази процедура е задължителна и е изменена с ДВ, бр. 22 от 2016 г.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 49 предвижда, че при изписване на пациент, който се нуждае от придружител, той се предава на близките му. Ако близките липсват или не могат да бъдат контактни, лечебното заведение уведомява дирекция "Социално подпомагане" за осигуряване на подходяща социална услуга. В тези случаи пациентът се предава на служител от дирекцията или на служител на социалната услуга.
Чл. 27
Наредбата регламентира основните изисквания, на които трябва да отговарят устройствата, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Член 27 изисква правилникът за устройството и дейността на лечебното заведение да включва подробна уредба на правилата за организиране на дейностите в него.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 49 регламентира процедурите, свързани с управлението на труповете на починали пациенти в лечебните заведения. Според алинея 1, трупът трябва да престои в болничната стая или стаята за хронично болни в продължение на два часа, като се полагат грижи за запазване на външния му вид. След изтичането на този период, съгласно алинея 2, трупът се изпраща в патологоанатомично отделение, ако такова съществува, заедно с необходимата документация. Алинея 3 предвижда, че болниците без патологоанатомично отделение и домовете за медико-социални грижи трябва да определят специално помещение за покойници и да сключват договори с други лечебни заведения за извършване на аутопсии при необходимост.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 49 предвижда задължения на лекаря при констатиране на смърт. Лекарят е длъжен да попълни и изпрати "Съобщение за смърт" или "Свидетелство за перинатална смърт" в съответствие с Наредба № 14 от 2004 г. Съобщението трябва да бъде изпратено незабавно на длъжностното лице по гражданското състояние в общината, където се намира лечебното заведение.
Чл. 30
Наредбата определя основните изисквания към устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Чл. 30 указва, че трупът се предава на близките от лекар, след представяне на 'Акт за смърт', издаден от общината. Редът за предаване на труповете се определя със заповед на ръководителя на лечебното заведение. Раздел V се отнася до условията и реда за предоставяне на комплексни медицински грижи за болни с определени заболявания и за деца с увреждания и хронични заболявания в болниците за активно лечение.
Чл. 30а
Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. определя, че в болниците за активно лечение могат да се предоставят комплексни медицински грижи за пациенти с определени заболявания, както и за деца с увреждания и хронични заболявания. За предоставянето на тези услуги е необходимо получаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност, съгласно чл. 47 от Закона за лечебните заведения.
Чл. 30б
Чл. 30б от Наредба № 49 определя начина на организиране на комплексните медицински грижи в болниците. Тези грижи се предоставят на функционален принцип и обхващат различни медицински специалности, в зависимост от разрешението на лечебното заведение. Грижите осигуряват мултидисциплинарен подход и непрекъснатост в обслужването. При необходимост, болниците могат да сключват договори с други лечебни заведения за осигуряване на комплексни грижи. Дейността се ръководи от определен ръководител, а организацията на комплексните грижи се урежда с правилника на лечебното заведение.
Чл. 30в
Чл. 30в от Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. определя изискванията, на които трябва да отговарят лечебните заведения за осигуряване на комплексни медицински грижи. Те включват осигуряване на необходимата материална база и оборудване, наличието на квалифицирани лекари и специалисти, както и участие на персонала в продължаващо обучение. Лечебните заведения също така информират дирекция "Социално подпомагане" за нуждата от социални услуги на пациентите.
Чл. 30г.
Чл. 30г. регламентира комплексните медицински грижи за пациенти с психични разстройства, които включват дейности, описани в чл. 26, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Тези дейности могат да се извършват от различни структури, включително консултативни кабинети, лаборатории, клиники и отделения по психиатрия, както и от други звена на болницата, с цел активна помощ, рехабилитация и ресоциализация на пациентите.
Чл. 30д.
Чл. 30д. от Наредба № 49 определя комплексните медицински грижи за пациенти с кожно-венерически заболявания, които включват дейности, посочени в чл. 26а, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Тези дейности могат да се извършват от специализирани консултативни кабинети, медико-диагностични лаборатории, клиники и отделения с легла и без легла, свързани с медицинската специалност "Кожни и венерически болести", както и от други структурни звена на болницата.
Чл. 30е
Чл. 30е от Наредба № 49 определя комплексните медицински грижи за пациенти с онкологични заболявания, които включват дейности по чл. 26б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Тези дейности могат да се извършват от различни структури на болниците, включително консултативни кабинети, медико-диагностични лаборатории и клиники/отделения, свързани с диагностика и лечение на онкологични заболявания, включително палиативни грижи.
Чл. 30ж
Чл. 30ж от Наредба № 49 определя комплексните медицински грижи за деца с увреждания и хронични заболявания, които включват: подкрепа за ранна диагностика и рехабилитация; продължително лечение и обучение на родителите; посещения от медицински специалисти и специализирани палиативни грижи. Дейностите могат да се извършват от различни медицински структури, включително консултативни кабинети и отделения в болниците.
Чл. 30з
Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. определя основните изисквания за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Чл. 30з, добавен през 2016 г., описва комплексните медицински грижи, които включват профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация на пациенти с конкретни заболявания. Освен това, предвижда обучение на близките за специфични грижи и разработване на добри практики. Дейностите могат да се извършват от различни медицински структури, включително консултативни кабинети и лаборатории.
Чл. 31
Вътрешният ред в лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи се определя от правилника, утвърден от ръководителя на заведението. Освен това, организацията за предотвратяване и ранно откриване на вътреболнични инфекции, както и мерките за тяхното ограничаване, трябва да се извършват в съответствие с Наредба № 2 от 2005 г. и утвърдения медицински стандарт.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 49 определя изискванията за стерилизация и дезинфекция в лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Стерилизацията на операционно бельо, инструментариум и други медицински пособия трябва да се извършва в съответствие с утвърдения медицински стандарт за профилактика и контрол на вътреболничните инфекции. Методите за дезинфекция и правилата за асептика и антисептика също се определят от този стандарт.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 49 определя, че ръководителят на лечебното заведение трябва да издаде заповед, с която задължително се определят: 1) редът за изписване, съхраняване и раздаване на лекарства на пациентите, както и документацията, свързана с това; 2) редът и начинът за организиране на храненето на пациентите в стационар; 3) правилата за движението на медицинския и административния документооборот.
Чл. 34
Наредба № 49 от 2010 г. определя основните изисквания, на които трябва да отговарят лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Член 34 задължава работещите в тези заведения да спазват вътрешния ред, медицинската деонтология и да пазят медицинската тайна. Наредбата съдържа определения за различни видове легла, включително болнични легла, легла за активно лечение, интензивни легла и легла за дългосрочна грижа. Допълнителните разпоредби уточняват изискванията за привеждане на дейността в съответствие с новите изисквания и процедури за издаване на разрешения за лечебна дейност.
§1
Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. определя основните изисквания за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. В преходните и заключителни разпоредби се уточняват определенията на различни видове болнични легла, като "болнично легло", "легло за активно лечение", "интензивно легло", "акушеро-гинекологично легло" и др. Всеки от тези термини е свързан с конкретни медицински дейности и нива на грижа, които се предоставят на пациентите. Разпоредбите включват също класификация на леглата по отношение на тяхната наличност и осигуреност, като "осигурени", "неосигурени", "заети" и "свободни" легла.
§ 2
Лечебните заведения за болнична помощ трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на Закона за лечебните заведения и наредбата, като подадат документи за промяна на разрешенията за лечебна дейност. Министерството на здравеопазването ще изпрати служебно на регионалните центрове по здравеопазване заявления и документи, свързани с разрешенията за лечебна дейност, подадени до 31 юли 2010 г. и между 31 юли и 31 октомври 2010 г., при условие че не са спазени изискванията на наредбата.
§3
До влизането в сила на методиката по чл. 23, ал. 2 от наредбата, Министерството на здравеопазването поема разходите за медицинска помощ на пациенти в спешно състояние, които са преминали през спешно отделение с престой до 24 часа, но не са били хоспитализирани. Заплащането става по ред, определен от министъра на здравеопазването.
§4
В Наредба № 14 от 2010 г. за условията и реда за извършване на проверки на лечебните заведения от Изпълнителна агенция "Медицински одит" се извършват изменения. В чл. 8 след думата "участват" се добавя "по изключение". В чл. 9 се въвежда нова алинея 5, която гласи, че националните консултанти участват в състава на комисиите по алинея 1 по изключение.
§ 5
Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. е издадена на основание чл. 46, ал. 3 и чл. 57, ал. 2 от Закона за лечебните заведения. Тя отменя предходната Наредба № 29 от 1999 г., която определяше основните изисквания за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи. Предишните изменения и допълнения на Наредба № 29 са обнародвани в Държавен вестник от 1999 г. до 2010 г.
§6
Параграф §6 определя, че член 5, алинея 4 влиза в сила от 1 януари 2012 г. за лечебни заведения за болнична помощ, получили разрешение за лечебна дейност от министъра на здравеопазването към момента на влизане в сила на наредбата. Заключителните разпоредби към изменението и допълнението на Наредба № 49 са обнародвани в Държавен вестник, брой 53 от 2011 г. и влизат в сила на 13.08.2011 г.
§3 от Наредба № 49
Наредба № 49 влиза в сила в едномесечен срок след обнародването ѝ в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за изменения и допълнения на Наредба № 14 от 2004 г. относно медицинските критерии и реда на установяване на смърт, като последната е обнародвана в ДВ, бр. 32 от 2013 г. и влиза в сила от 02.04.2013 г.
§6
Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. влиза в сила от деня на обнародването й в 'Държавен вестник'. Преходните разпоредби касаят изменения и допълнения на същата наредба, които са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 22 от 2016 г. и изменени в брой 86 от 2016 г.
§30
Съгласно параграф 30 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г., лечебните заведения за болнична помощ имат право да променят броя на разкритите болнични легла в клиниките и отделенията си в срок до 1 месец след утвърдителното решение на Министерския съвет за Националната здравна карта, което е валидно за 2016 г.
§31
До 31.12.2018 г. в области с недостиг на легла за дългосрочни грижи, лечебните заведения за болнична помощ могат да разкрият болнични легла за продължително лечение в клиники/отделения за активно лечение. Тези легла ще се използват за дейности по продължително лечение, свързани с медицинската специалност на активното лечение, при условие, че лечебното заведение има разрешение за осъществяване на лечебна дейност.
§ 32
Параграф 32 от Наредба № 49 позволява на лечебните заведения за болнична помощ да разкрият легла за палиативни грижи за пациенти с онкологични заболявания до 31.12.2018 г. в области с недостиг на легла за дългосрочни грижи, съгласно Националната здравна карта. Това може да се осъществи в клиники и отделения, предоставящи активно лечение по медицинските специалности 'Медицинска онкология' и 'Клинична хематология', при наличие на разрешение за осъществяване на лечебна дейност.
§7
Наредба № 49, издадена на основание чл. 28г и 28д от Закона за здравето, влиза в сила на 1 януари 2023 г. Тя определя основните изисквания за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Включва здравни изисквания към помещенията, строителни изисквания, инсталации и системи, специфични изисквания за обзавеждане и оборудване, както и процедури за контрол и съгласуване на нови и реконструирани заведения. Основният акцент е върху осигуряването на безопасна и хигиенична среда за пациенти и персонал.
