НАРЕДБА № 49 ОТ 16 ОКТОМВРИ 2014 Г. ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ ПО ЗАСТРАХОВКИ "ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ" НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ И "ЗЛОПОЛУКА" НА ПЪТНИЦИТЕ В СРЕДСТВАТА ЗА ОБЩЕСТВЕН ПРЕВОЗ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 33 ОТ 2017 Г.)

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Наредба № 49 урежда условията и реда за задължително застраховане по застраховките "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците. Включва също така реда за сключване на граничната застраховка "Гражданска отговорност", издаване на сертификат "Зелена карта" и единна номерация за полиците и сертификатите. Допълнително, наредбата въвежда методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди от моторни превозни средства и определя съдържанието на полиците по застраховка "Гражданска отговорност".

Чл. 2

Договорите за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз се сключват единствено при условията на Кодекса за застраховането, както и в съответствие с Наредба № 54 от 2016 г. и настоящата наредба. Тези разпоредби гарантират правилното издаване и отчитане на задължителните застраховки.

Чл. 3

Наредбата регламентира задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз. Член 3 от наредбата е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 33 от 2017 г.

Чл. 4

Наредба № 49 от 2014 г. регламентира задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и застраховка "Злополука" на пътниците в обществен транспорт. Член 4 определя реквизитите, които трябва да съдържа застрахователната полица, включително данни за застрахователя, застрахованото лице и моторното превозно средство. Включени са изисквания за териториален обхват на покритието, обект на застраховане, застрахователна сума и срок на договора. Дадени са указания за разширено покритие, разсрочване на премията, както и задължения на застрахователя по отношение на сертификат "Зелена карта" и предоставяне на образци на констативни протоколи.

Чл. 5 от Наредба № 49

Чл. 5 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. предвижда, че застрахователите имат право да предоставят на застраховащия въпросник, преди сключването на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Този въпросник е свързан с обстоятелствата, които влияят на естеството и размера на риска. Промените в чл. 5 са извършени с ДВ, бр. 33 от 2017 г.

Чл. 6

Наредба № 49 регламентира задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз. Член 6 от наредбата е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 33 от 2017 г.

Чл. 7

Чл. 7 от НАРЕДБА № 49 от 16 октомври 2014 г. регламентира задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност" при първоначална регистрация на моторно превозно средство в България. Застрахователният договор трябва да бъде сключен преди регистрацията на превозното средство, като в застрахователната полица се вписва само номерът на рама. След получаване на регистрационни документи, застраховащият е длъжен да уведоми застрахователя в 7-дневен срок.

Чл. 8

Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. регулира задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в обществения транспорт. Член 8 от наредбата, който е частично отменен и изменен през 2017 г., определя условията за издаване на полицата за "Гражданска отговорност". Полицата се издава само по регистрационния номер на временните табели и изисква удостоверение от Министерството на вътрешните работи. Гаранционният фонд осигурява техническата възможност за издаване на полици, а застрахователите нямат право да сключват застраховка за един и същ регистрационен номер, ако вече съществува друга с припокриващи се срокове.

Чл. 9

Чл. 9 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. определя условията, при които застрахователният договор за "Гражданска отговорност" и "Злополука" се прекратява автоматично. Тези условия включват: 1) изтичане на срока на валидност на временните табели и разрешението за временно движение; 2) унищожаване, загубване, кражба или отнемане на временните табели; 3) прекратяване или смърт на търговеца, извършващ внос и продажба на моторни превозни средства.

Чл. 10

Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. регламентира задължителното застраховане на автомобилистите и пътниците. Член 10 описва задълженията на застрахователя относно издаването на знак от Гаранционния фонд, който удостоверява сключването на задължителната застраховка. Знакът съдържа уникален номер и дата на изтичане на застраховката. При изгубване или кражба на знака, застрахователят предоставя нов, който е валиден до изтичането на застраховката. Гаранционният фонд поддържа регистър на издадените знаци и определя правила за анулиране на невалидни знаци. Застрахователите заплащат за знаците, които заявяват, и получават заявеното количество след удостоверяване на плащането.

Чл. 11

Чл. 11 от Наредба № 49 описва изискванията за поставяне на знака, удостоверяващ застраховката "Гражданска отговорност". Знакът е самозалепващ с три отрязъка, които се поставят на предното стъкло, застрахователната полица и контролния талон. Водачът е длъжен да носи контролния талон и да го предоставя при проверки. Погрешно попълнени или повредени знаци се заменят от застрахователя, а изгубени или откраднати знаци се обявяват за невалидни. При липса на предно стъкло, знакът се поставя на застрахователната полица.

Чл. 12

Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. регламентира задължителното застраховане на автомобилистите по застраховки "Гражданска отговорност" и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз. Член 12 от наредбата е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 33 от 2017 г.

Чл. 13

Застрахователят е задължен да регистрира всяко уведомление за настъпило застрахователно събитие, всяка претенция и всички документи, свързани с тези претенции. Регистрацията включва входящ номер и дата. Освен това, представянето на моторно превозно средство за оглед и оценка се удостоверява с протокол, в който се вписва датата на явяване.

Чл. 14

Чл. 14 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. предвижда задължения на застрахования при уведомяване на застрахователя за предявен иск. Уведомлението трябва да включва информация за датата, годината и номера на делото, съда, пред който е образувано, и размера на иска. Застрахованият е длъжен да поиска привличане на застрахователя в процеса, когато законът позволява.

Чл. 15

При случаи, в които гражданската отговорност на застрахованите се определя от съдебните органи, след влизането в сила на присъдата или решението, правоимащите са задължени да представят на застрахователя заверен препис от влезлите в сила съдебни актове, включително мотивите и изпълнителен лист в оригинал.

Чл. 16

Чл. 16 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. установява, че спогодбите между застрахованите и увредените лица относно размера на обезщетението са задължителни за застрахователя само ако са одобрени от него или ако са сключени със знанието и съгласието на представител по чл. 430, ал. 3 от Кодекса за застраховането. Спогодбите включват и постигнатите споразумения между страните по наказателни дела, които касаят размера на обезщетенията по граждански искове, включително одобрените от съда споразумения.

Чл. 17

Когато увреденото лице е непълнолетно или е поставено под запрещение, застрахователното обезщетение се изплаща от застрахователя по банкова сметка, чийто титуляр е това лице.

Чл. 18

Член 18 от Наредба № 49, касаеща задължителното застраховане на автомобилистите и застраховката "Злополука" на пътниците в обществен транспорт, е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 33 от 2017 година.

Чл. 19

Застрахователният договор по застраховка "Гражданска отговорност" покрива вредите, причинени от застрахования на трети лица, за които той отговаря съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. При застрахователно събитие на територията на България, лицето, отговорно за причинените вреди и правоимащите лица от неговата смърт, не се считат за трети лица по отношение на застрахователното обезщетение.

Чл. 20

Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. регулира задължителното застраховане на автомобилистите по застраховки "Гражданска отговорност" и "Злополука" на пътниците в обществения транспорт. Чл. 20, ал. 2 определя, че обезщетението за вреди на моторни превозни средства се изчислява по методиката, описана в Наредба № 24 от 2006 г. Застрахователят е задължен да изплати необходимите разноски за спасяване на увреденото имущество, включително транспортни и разходи за товарни и разтоварни дейности.

Чл. 21

Чл. 21 от Наредба № 49 предвижда, че всеки застраховател е задължен да публикува методика за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от телесно увреждане или смърт. Тази методика трябва да включва критерии, икономически и финансови фактори, свързани с обезщетението за претърпени вреди и пропуснати ползи, произтичащи от увреждането.

Чл. 22

Чл. 22 от Наредба № 49 предвижда задължението на лицата, управляващи моторни превозни средства, които обичайно се намират в трета държава, да сключат гранична застраховка "Гражданска отговорност" при влизане на територията на Република България, ако нямат валидна застраховка, покриваща отговорността им. Също така, ако притежават валидна застраховка, но срокът ѝ изтича преди напускане на страната, те също трябва да сключат гранична застраховка. Граничните застраховки се сключват в съответствие с определени правила и без посредници.

Чл. 23

Член 23 от Наредба № 49, който касае задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 33 от 2017 г.

Чл. 24

Съгласно Чл. 24 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г., към полицата за гранична застраховка задължително се издава сертификат "Зелена карта". Този сертификат удостоверява, че автомобилът е застрахован за отговорност при пътуване в чужбина.

Чл. 25

Чл. 25 от Наредба № 49 определя правилата за граничната застраховка, която следва уредбата на застраховка "Гражданска отговорност". Премията за граничната застраховка не може да се разсрочва. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи осигурява плащанията по граничните застраховки, съгласно международните договори. Застрахователните договори за гранична застраховка трябва да бъдат включени в покритието на презастрахователните договори за "Гражданска отговорност". Всеки застраховател определя собствена тарифа за граничната застраховка.

Чл. 26

Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. регламентира задължителното застраховане на автомобилистите по застраховки "Гражданска отговорност" и "Злополука" на пътниците в обществен транспорт. Член 26 описва сертификата "Зелена карта" като международен документ, удостоверяващ наличието на застраховка "Гражданска отговорност". Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е отговорно за определяне на единен образец на полиците и сертификатите, както и за тяхното администриране и контрол. Бюрото също така приема задължителни правила за своите членове относно сертификата "Зелена карта" и граничната застраховка.

Чл. 27

Чл. 27 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. регламентира правото на членовете на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи да издават сертификати "Зелена карта" само за превозни средства, които обичайно се намират в България. Възможно е издаване на сертификати и в чужбина, при условие че е направено изрично искане и е получено одобрение от управителния съвет на бюрото, в съответствие с вътрешните правила на Съвета на бюрата.

Чл. 28

Член 28 от Наредба № 49, касаеща задължителното застраховане на автомобилистите и застраховката "злополука" на пътниците в обществен транспорт, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 33 от 2017 г.

Чл. 29

Член 29 от Наредба № 49, касаещ задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 33 от 2017 г.

Чл. 30

Сертификатът "Зелена карта" се издава от застрахователя за срок не по-кратък от 15 дни. Ако сертификатът е издаден за по-кратък срок и бъде ангажирана отговорността на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, бюрото има право да възстанови платените суми към увредените лица от съответния застраховател.

Чл. 31

Застрахователят е задължен да не зачерква нито една държава в полето за териториална валидност, освен в сертификат "Зелена карта", където могат да бъдат зачерквани трети държави, включително тези, подписали Многостранното споразумение.

Чл. 32

Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. регламентира задължителното застраховане на автомобилистите по застраховки "Гражданска отговорност" и "Злополука" на пътниците в обществен транспорт. Член 32 забранява изнасянето на непопълнени бланки на сертификати "Зелена карта" през граничните контролно-пропускателни пунктове, освен от упълномощени застрахователни посредници.

Чл. 33

Превозвачите, извършващи обществен превоз на пътници в България, са задължени да сключват застраховка "Злополука" на пътниците, когато възникне застрахователен интерес, който се проявява при получаване на разрешително за превоз или при изтичане на предходен застрахователен договор. Договорът трябва да бъде за срок не по-кратък от една година. Задължението важи и за превозвачи, чиито превозни средства са временно спрени от експлоатация, но след възобновяване на експлоатацията с разрешение от съответните органи.

Чл. 34

Чл. 34 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. определя изискванията за съдържанието на застрахователната полица по задължителна застраховка "Злополука" на пътниците. Тази полица трябва да включва: наименование на застрахователя, адрес на управление, номер на лиценза, ЕИК на застрахователя, информация за превозвача и застраховащия, както и пореден номер на полицата.

Чл. 35

Застрахователят е задължен да предостави на превозвача удостоверение за задължителната застраховка "Злополука" на пътниците за всяко превозно средство. Удостоверението трябва да съдържа необходимите обстоятелства и срока на валидност на застраховката. Превозвачът от своя страна е задължен да постави удостоверението на видно място в превозното средство.

Чл. 36

При настъпване на застрахователно събитие, превозвачът е длъжен да уведоми застрахователя в 10-дневен срок и да предостави заверено копие от акта за злополука на пострадалия пътник. Пострадалият пътник трябва да предостави акта на застрахователя. Застрахователят е задължен да регистрира уведомленията и претенциите, както и да предостави на пострадалите копия от общите условия и полицата при поискване, без да нарушава застрахователната тайна.

Чл. 37

Чл. 37 от Наредба № 49 определя злополука като събитие, което не е по волята на застрахованото лице и е настъпило по време на пътуване, причинявайки смърт или трайна загуба на работоспособност в срок до една година. Покрит риск може да бъде признат и след изтичането на този срок, при условие че има установена причинно-следствена връзка. Допълнително, за покрит риск се считат и определени телесни увреждания, инфекции и инциденти, настъпили при спасяване на живот или имущество.

Чл. 38

Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. регламентира задължителното застраховане на автомобилистите и пътниците. Член 38 описва условията за изплащане на застрахователни суми при смърт или трайна загуба на работоспособност вследствие на злополука. При смърт на застраховано лице, застрахователят изплаща застрахователната сума на наследниците. При трайна загуба на работоспособност, сумата се определя според процента на загубата, оценен от ТЕЛК, след стабилизиране на състоянието. При смърт на непълнолетно или нетрудоспособно лице без наследници, сумата се изплаща на лицата, които са го издържали. Застрахователното обезщетение за лица под запрещение се заплаща по банкова сметка на съответното лице.

Чл. 39

Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. регламентира задължителното застраховане на автомобилистите по застраховки "Гражданска отговорност" и "Злополука" на пътниците в обществен транспорт. Член 39 указва необходимите документи за изплащане на застрахователната сума, които включват писмено искане, доказателства за статуса на пострадалия като пътник, и медицински документи. В случай на смърт след злополука, изплатеното обезщетение за трайна загуба на работоспособност намалява дължимата сума за смърт.

Чл. 40

Наредбата регламентира задължителните застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците. Всяка застрахователна полица има унифицирана номерация, генерирана от единна информационна система. Номерата на полиците включват код на държавата, уникален идентификационен код на застрахователя, вид на застраховката, година на издаване и пореден номер. Сертификатите "Зелена карта" имат номера, формирани от номерата на полиците и допълнителен индекс. Наредбата също така описва правилата за отчитане на задължителното застраховане и достъпа до информация относно него.

Чл. 41

Наредбата регламентира задължителното застраховане на автомобилистите и пътниците, като определя реда за отчитане на застраховките и предоставянето на информация на Гаранционния фонд. Застрахователите са задължени да предоставят ежедневна информация за невалидни и анулирани знаци, както и за сертификати 'Зелена карта'. С цел предотвратяване на измами, застрахователите имат право на достъп до данни от протоколи и констативни документи, свързани с пътнотранспортни произшествия. Редът за достъп до информацията се определя с правила, приети от управителния съвет на Гаранционния фонд.

Чл. 42

Член 42 от Наредба № 49 определя, че данните за прекратяване на застрахователен договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или за задължителната застраховка "Злополука" на пътниците трябва да се подават само в деня на прекратяване на договора. Освен това, Гаранционният фонд осигурява технологичното изпълнение на това изискване.

Чл. 43

Чл. 43 от Наредба № 49 предвижда, че Гаранционният фонд предоставя на застрахователи обобщена информация за пазара на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и сведения за застрахователя, който е сключил застраховката. Информацията се предоставя безплатно и не разкрива лични данни на потребителите и моторните превозни средства.

Чл. 44

Чл. 44 от Наредба № 49 указва задълженията на Гаранционния фонд относно техническото обезпечаване на застрахователни договори и изпълнението на забрани и изисквания от Кодекса за застраховането. Гаранционният фонд трябва да осигури интернет платформа за сключване на застрахователни договори и да гарантира спазването на определени забрани и изисквания, посочени в Кодекса.

Чл. 45

Наредба № 49 от 2014 г. регламентира задължителното застраховане на автомобилистите по застраховки "Гражданска отговорност" и "Злополука" на пътниците в обществен транспорт. Лицата, нарушили наредбата, подлежат на санкции според Кодекса за застраховането. Държавите, участващи в системата "Зелена карта", включват страните от ЕС и някои трети държави. Наредбата отменя предходна наредба с изключение на определени разпоредби. Включва преходни и заключителни разпоредби, които определят срокове за прилагане на нови правила и методики от застрахователите и Гаранционния фонд.

§2

Параграф §2 определя държавите, членуващи в системата "Зелена карта" за задължителното застраховане на автомобилистите и пътниците. Включени са държави от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство, трети държави по многостранното споразумение, както и други трети държави. Списъкът на тези държави е подробно изброен, включително Република България, Германия, Испания и много други.

§3

Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по Кодекса за застраховането се отменя, с изключение на чл. 15, ал. 4 и приложения № 1 - 6. До 31.12.2014 г. Съветът на Гаранционния фонд трябва да предложи проект на методика за уреждане на претенции. Докато не бъде приета новата методика, остава в сила старата методика от Наредба № 24.

§4

Наредба № 49 за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз е издадена на основание чл. 504, чл. 345, ал. 6 и чл. 499, ал. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Приета е с Решение № 149-Н от 16 октомври 2014 г. и е изменена с ДВ, бр. 33 от 2017 г.

§5

Параграф §5 определя, че при заварени случаи, когато в момента на влизане в сила на чл. 3, ал. 1 съществуват повече от една действаща или изтекла задължителна застраховка 'Гражданска отговорност', застрахователите отговарят солидарно за изплащането на обезщетението. Увредените лица и застрахованото лице имат право да искат изплащане на цялото обезщетение от всеки от застрахователите.

§6

Параграф §6 определя правилата за заварените случаи, свързани с валидни застрахователни полици за "Гражданска отговорност" и сертификати "Зелена карта" при различни застрахователи. При застрахователни събития извън България, отговорността за изплащане на обезщетение зависи от територията на възникване на събитието: ако е в трета държава с покритие от "Зелена карта", отговорен е застрахователят, издал сертификата; ако е в държава членка на ЕС, отговорен е застрахователят, издал полицата за "Гражданска отговорност".

§12

Застрахователите са задължени да подават информация за граничната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в срок от шест месеца след влизане в сила на наредбата. В допълнение, те трябва да предоставят данни за предявени претенции и изплатени обезщетения в информационния център на Гаранционния фонд в срок от осем месеца след влизането в сила на наредбата. До влизането в сила на новите разпоредби се прилага досегашният ред. Също така, до 31 декември 2015 г. застрахователите трябва да предоставят данни за претенции и обезщетения, свързани с полиците с действие на договор преди 1.01.2010 г.

§13

Параграф §13 изменя чл. 20, ал. 1 т. 3 от Наредба № 2 от 2003 г., като уточнява, че информацията трябва да бъде публикувана чрез интернет на страницата на емитента или на страниците на инвестиционните посредници и банки, участващи в публичното предлагане на ценни книжа. Заключителните разпоредби се отнасят до изменения и допълнения на Наредба № 49 от 2014 г. за задължителното застраховане по Кодекса за застраховането и методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.