НАРЕДБА № 49 ЗА ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ НА СГРАДИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Нормите за проектиране на изкуствено осветление се прилагат за нови и реконструирани промишлени предприятия, обществени и жилищни сгради, както и за откритите площадки на предприятия. Проектирането на местно осветление, монтирано на машини и промишлени устройства, също подлежи на тези норми.
Чл. 2
Нормите в наредба № 49 важат за проектиране на осветителни уредби, които използват различни видове лампи, включително луминисцентни, живачни с високо налягане и коригиран спектър, металохалогенни, натриеви с високо налягане и ксенонови лампи с нажежаема спирала.
Чл. 3
Наредба № 49 определя видовете системи за изкуствено осветление в сградите, които са общо осветление и комбинирано осветление. Общото осветление се подразделя на общо равномерно осветление и общо локализирано осветление. Общото равномерно осветление осигурява равномерно разпределение на светлинния поток, а общото локализирано осветление взема предвид разположението на работните места. Комбинираното осветление съчетава общо осветление с местно осветление, насочено към определени работни зони. Забранява се използването само на местно осветление в сградите.
Чл. 4
Наредба № 49 определя два основни вида изкуствено осветление на сградите: работно осветление, което се използва за продължаване на работата, и аварийно осветление, предназначено за евакуация на хора.
Чл. 5
Според Чл. 5 от Наредба № 49 за изкуствено осветление на сградите, във всички помещения е задължително да се осигури работно осветление. Това означава, че всяко помещение трябва да бъде снабдено с подходящо осветление, което да позволява безопасна и ефективна работа.
Чл. 6
Член 6 от Наредба № 49 определя условията за осигуряване на аварийно осветление, когато внезапното изключване на работното осветление може да доведе до сериозни инциденти като взривове, пожари или отравяния. Аварийното осветление е необходимо за поддържане на работния процес и безопасността в обекти като електрически станции, болници и места с голямо струпване на хора. Минималната осветеност, изисквана за аварийни ситуации, е 5% от нормалната осветеност, но не по-малко от 2 лукса за закрити пространства и 1 лукс за открити площадки.
Чл. 7
Аварийно осветление за евакуация се монтира в опасни за преминаване места, основни проходи и стълби в сгради с над 50 души, както и в стълби на 8 и повече етажни жилищни блокове без естествено осветление. То е задължително и в производствени помещения с постоянно работещи хора, където внезапно спиране на осветлението може да доведе до травматизъм, и в помещения с над 100 души. Осветлението трябва да осигурява минимум 0,5 лукс в закрити помещения и 0,2 лукс на открито.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № 49 определя изискванията за аварийно осветление. Според него, за аварийно осветление трябва да се използват лампи с нажежаема спирала. Осветителите за аварийно осветление трябва да се различават от тези за работно осветление по тип, размери или знаци. Забранява се използването на живачни лампи с високо налягане, металохалогенни, ксенонови и други лампи, които не осигуряват нормална осветеност в рамките на 0,5 секунди след включване.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 49 предвижда, че изходите от производствени помещения с площ 150 м2 и повече, които нямат естествено осветление, както и от помещения, в които могат да се съберат над 100 души, трябва да бъдат оборудвани със светлинни указатели. Тези указатели трябва да бъдат свързани с мрежата на аварийното осветление.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 49 предвижда, че осветителите за аварийно осветление, които осигуряват продължаване на работата и евакуация на хора, трябва автоматично да се включват при внезапно изключване на работното осветление. Това важи както за помещения без естествено осветление, така и за такива с естествено осветление.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 49 предвижда, че осветителите за аварийно осветление, предназначени за евакуация на хора от помещения с естествена светлина, трябва да бъдат свързани към отделна мрежа, различна от мрежата на работното осветление. Възможно е захранването на аварийните осветители да идва и от мрежата на работното осветление, но само ако има автоматично превключване към аварийния източник при прекъсване на работното осветление.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № 49 указва, че при определяне на нормите за осветеност на помещенията трябва да се вземе предвид скалата на осветеностите, която е представена в приложение № 1 на наредбата.
Чл. 13
Чл. 13 определя минималната осветеност на работните повърхности в производствените помещения, която трябва да отговаря на нормите от приложение № 2. В случай на невъзможност за използване на газоразрядни лампи, осветлението може да се осъществи с лампи с нажежаема спирала, при което осветеността се определя по нормите от приложение № 15.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 49 предвижда повишаване на нормите за осветеност с една степен по скалата на осветеностите при определени условия. Тези условия включват: близост до очите на работещия, продължителност на зрителната работа, повишен риск от травматизъм, отсъствие на естествено осветление, затруднено различаване на обекти на движеща се повърхност, специални санитарни изисквания и работа с млади кадри.
Чл. 15
Член 15 от Наредба № 49 предвижда, че нормите за осветеност в производствени помещения могат да се снижават с една степен по скалата на осветеностите в случаи на кратковременно пребиваване на хора или при наличие на съоръжения, изискващи постоянно обслужване.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 49 предвижда, че при система на общо осветление в производствени помещения, където се извършват работи от I до V и VIII разряд, е задължително използването на газоразрядни лампи. Като примери за такива лампи са посочени луминисцентни лампи, живачни лампи с коригиран спектър, металохалогенни и натриеви лампи с високо налягане.
Чл. 17
Член 17 от Наредба № 49 предвижда, че за работи от I до Vб разряд обикновено се използва система на комбинирано осветление. В случай на техническа невъзможност или нецелесъобразност за изпълнение на местно осветление, е допустимо да се използва система на общо осветление. Общото осветление в комбинираната система трябва да се изпълнява с газоразрядни лампи, независимо от типа на светлинния източник за местно осветление.
Чл. 18
Чл. 18 определя минималните изисквания за осветеност при комбинирано осветление. Осветеността на работната повърхност от осветителите за общо осветление трябва да бъде не по-малка от 10% от нормите за комбинирано осветление, но не по-малко от 150 лукса при газоразрядни лампи и 50 лукса при лампи с нажежаема спирала. Осветеност над 500 лукса за газоразрядни лампи и 100 лукса за лампи с нажежаема спирала е разрешена, ако е предоставена обосновка.
Чл. 19
В цехове с пълно автоматизиране на технологичния процес трябва да се предвиди възможност за включване на допълнителни осветители за общо осветление и стационарни или подвижни осветители за местно осветление. Тези осветители трябва да осигуряват необходимите нива на осветеност за извършване на ремонтни и настройващи работи, съгласно приложение № 2.
Чл. 20
Член 20 от Наредба № 49 определя изискванията за осветление на производствени помещения без естествено осветление. За общо осветление се предписва използването на газоразрядни лампи, освен в случаи, когато това е невъзможно, тогава се допуска нажежаема спирала. Осветеността на работната повърхност трябва да бъде 20% от нормата за комбинирано осветление. Минималната осветеност е 200 лукса при газоразрядни лампи и 100 лукса при лампи с нажежаема спирала.
Чл. 21
Член 21 от Наредба № 49 указва, че при проектиране на осветителни уредби трябва да се използват стойностите на коефициента на запаса, които са посочени в приложение № 3 на наредбата.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 49 предвижда ограничения за заслепяващото действие от осветителите, използващи лампи с нажежаема спирала, живачни, металохалогенни и луминисцентни лампи. Показателят на заслепяване не трябва да надвишава стойностите, посочени в приложение № 4.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 49 определя условията, при които показателят на заслепяване за общо осветление не се ограничава. Това включва помещения с определени размери и височини, специфични условия за работа и типове осветители. Показателят не се ограничава за: 1. Помещения с дължина, не превишаваща двойната височина на окачване на осветителите; 2. Помещения с височина до 2,5 м при работа от VI до VIIIа разряд и определени условия за осветителите; 3. Производствени помещения с работи от VIIIб, VIIIв и IXб разряд; 4. Спомагателни помещения с определени условия за зрителна работа; 5. Помещения със зрителна работа от разряди XIIIа и XIIIб.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 49 разрешава използването на открити луминисцентни лампи за осветление на стълби, с максимална сумарна мощност до 40 вата на един осветител. Освен това, светещите части на лампите не трябва да бъдат видими под ъгъл от 10° над или под хоризонта.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 49 предвижда, че за местно осветление трябва да се използват осветители с непрозрачни отражатели, които имат защитен ъгъл не по-малък от 30°. Възможно е да се използват осветители с отражатели, които имат ъгъл между 10 и 30°, но само ако те са разположени под нивото на очите на работещия.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 49 определя изискванията за ограничаване на отразения блясък на работни повърхности при осветление. Средно установената яркост на работната повърхност не трябва да надвишава определени стойности, посочени в приложение № 5. За мерки, свързани с ограничаване на блясъка, се отнасят указанията в приложение № 16. При определени условия и осветености, проверка на яркостта не е необходима.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 49 определя изискванията за разполагане на осветителите за местно или локализирано осветление, като акцентира на необходимостта от избягване на ослепяване на работещите и осигуряване на добра видимост. Осветителите за местно осветление трябва да имат малка яркост на изходното отверстие.
Чл. 28
Член 28 от Наредба № 49 определя, че местоположението на точките в помещението, от които се измерват допустимите стойности на показателя за заслепяване, е описано в приложение № 6 на наредбата.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 49 определя изискванията за коефициента на пулсация при осветление на производствени помещения с газоразрядни лампи. Според (1), коефициентът не трябва да надвишава стойностите в приложение № 7. В (2) се посочва, че няма ограничения за коефициента при определени условия на зрителна работа. В (3) се допуска повишаване на коефициента до 30 % за работи от VI и VII разряд при отсъствие на условия за стробоскопичен ефект.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 49 указва, че минималната осветеност на спомагателните помещения в промишлените сгради трябва да отговаря на нормите, посочени в приложение № 8. Раздел III от наредбата се отнася до осветлението на площадките на промишлените предприятия, разположени извън сградите.
Чл. 31
Член 31 от Наредба № 49 установява, че минималната осветеност на работните повърхности в производствени места, разположени извън сградите, трябва да отговаря на нормите, описани в приложение № 9 на наредбата.
Чл. 32
Член 32 от Наредба № 49 определя, че минималната осветеност на площадките на предприятията, разположени на нивото на земята или пътното покритие, трябва да отговаря на нормите, посочени в приложение № 10.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 49 предвижда, че за осветление на площадките на промишлени предприятия и места за производство, където се извършват постоянни работи извън сградите, трябва да се използват газоразрядни лампи с високо налягане и коригиран спектър, както и лампи с нажежаема спирала (халогенни или нормални с общо предназначение).
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 49 определя съотношението на осветеността за различни зони. За вътрешнозаводските пътища, проходите, предзаводските площадки и железопътните линии, отношението на най-голямата към най-малката осветеност не трябва да надвишава 15:1. За пешеходните пътеки, това отношение е 25:1.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № 49 определя изискванията за височината на окачване на осветителите в промишлени предприятия и места за производство. Височината на осветителите трябва да бъде не по-малка от 3,5 м над земята за частите на площадките, освен ако защитният ъгъл на осветителя е равен или по-голям от 15°. При осветители с по-малък защитен ъгъл, височината не може да бъде по-малка от указаната в приложение № 11. За площадки за преминаване на хора или обслужване на съоръжения, височината не е ограничена. При използване на прожектори, съотношението на осовата сила на светлината към квадрата на височината не трябва да превишава 300.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 49 определя три групи помещения в обществените здания в зависимост от условията на зрителна работа. Група I включва помещения за точни зрителни работи с фиксирано направление на зрителната линия. Група II обхваща помещения за наблюдение на обекти и обзор на окръжаващото пространство. Група III е за помещения, в които се осъществява само обзор на окръжаващото пространство.
Чл. 37
Член 37 от Наредба № 49 определя, че най-малката осветеност на работните повърхности и наблюдаваните обекти в помещения от I и II група трябва да отговаря на нормите, посочени в приложения № 2 и № 15 на наредбата.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 49 определя, че най-малката осветеност на работната повърхност в помещения от III група трябва да отговаря на нормите, посочени в приложение № 12 на наредбата.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 49 предвижда ограничения за дискомфорта, причинен от осветление в обществени сгради. Показателят на дискомфорта не трябва да надвишава стойностите, указани в приложение № 13. Той се измерва на челната стена на централната надлъжна ос на помещението на височина 1,5 метра от пода.
Чл. 40
Член 40 от Наредба № 49 уточнява, че показателят на дискомфорта не се прилага за помещения, в които осветлението е 1 Ј 2h, както и за помещения, предназначени за кратковременно пребиваване на хора. Освен това, показателят не важи и за гардеробни, коридори, стълбища и санитарни възли.
Чл. 41
Според Чл. 41 от НАРЕДБА № 49 за изкуствено осветление на сградите, коефициентът на пулсация на осветеността за работни места в помещения от I и II група, където работещите пребивават продължително, не трябва да надвишава определените стойности в приложение № 7.
Чл. 42
Член 42 от Наредба № 49 предвижда, че при осветителни уредби в помещения от I и II група, при изпълнение на зрителни работи от I до IV разряд, е необходимо да се спазват изискванията на член 26 и да се предприемат мерки за ограничаване на отразения блясък от системата на осветление. Това е важно за осигуряване на подходящи условия за работа в помещенията.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 49 определя минималната осветеност на работната повърхност при общо осветление, както и максималните допустими стойности на дискомфорта и коефициента на пулсация на осветеността за обществени и жилищни сгради. Подробности са предоставени в приложение № 14.
Чл. 44
Наредбата предвижда, че за осветление на обществени сгради трябва да се използват главно луминисцентни лампи с бяла или топло бяла светлина, освен ако не са посочени специални изисквания за цветопредаване. В случай че се използват лампи с нажежаема спирала, стойностите на осветеността, посочени в приложения № 2, 12 и 14, трябва да се намалят с 2 степени.
Чл. 45
Наредбата определя изискванията за средна осветеност в различни помещения. За жилищни стаи в квартири, общежития, хотели, школи-интернати, детски домове и ясли, средната осветеност трябва да бъде 75 лукса. В кухни на квартири и общежития осветеността е 100 лукса. Най-малката осветеност в коридорите на квартирите е 50 лукса, а в санитарните възли - 30 лукса.
Чл. 46, Допълнителни разпоредби (§ 1 - § 10)
Наредбата определя изискванията за осветление в различни помещения, включително жилищни, обществени и производствени. За осветление на стаите в квартири и общежития се използват луминисцентни лампи с бяла или топло бяла светлина, а за спални в детски заведения - лампи с нажежаема спирала. Включени са и норми за осветеност, яркост, контраст и заслепяване, както и определения за работна повърхност, фон и обект на различаване. Нормите за осветеност са разделени по разряди на зрителната работа и се предоставят специфични стойности в лукс за различни типове помещения и дейности. Наредбата влиза в сила от 1 януари 1976 г. за нови и реконструирани осветителни уредби и от 1 януари 1978 г. за съществуващи уредби.
§1
В параграф §1 се дефинират два вида работни повърхности. Работната повърхност е определена като повърхността на масата, частите от съоръженията или изделията, на които се извършва работа и за които се нормира осветеността. Условната работна повърхност е описана като условно приета хоризонтална повърхност, разположена на 0,8 метра над пода.
§2
Параграф §2 определя обектите, които се различават в процеса на работа, като акцентира на детайлите на разглеждания предмет. Примери за такива детайли включват нишки от тъкан, точки, линии, петна, драскотини и други дефекти на изделието.
§3
В параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 49 за изкуствено осветление на сградите се определя понятието "фон". Фонът е повърхност, която е непосредствено до обекта на различаване. Той може да бъде класифициран в три категории в зависимост от коефициента на отражение: светъл (повече от 0,4), среден (от 0,2 до 0,4) и тъмен (по-малко от 0,2).
§4
Параграф §4 от Наредба № 49 определя концепцията за яркост на повърхностите в зависимост от различни условия на отражение. Яркостта се изчислява чрез формули, които вземат предвид интензитета на светлината и геометричните свойства на повърхностите. За повърхности с дифузно, насочено и смесено отражение са предложени специфични формули. Средната яркост на работната повърхност се изчислява чрез вземане на предвид яркостите и площите на отделните участъци.
§5
Наредба № 49 определя начина на изчисляване на контраста между обект и фон при изкуствено осветление. Контрастът (K) се изчислява по формулата K = | (Lо + Lф) / Lф |, където Lо е яркостта на обекта, а Lф - яркостта на фона. В зависимост от стойността на K, контрастът се класифицира на голям (K > 0,5), среден (0,2 ≤ K ≤ 0,5) и малък (K < 0,2).
§6
Показателят на заслепяване се използва за оценка на заслепяващото действие на осветителната уредба. Той се изчислява по формулата P = (S - 1) 1000, където S е коефициент на заслепяване, v1 е видимостта на обекта при екраниране на заслепяващия източник, а v2 е видимостта на обекта при наличие на заслепяващия източник.
§7
Отразен блясък е характеристика, която описва отражението на светлината от работната повърхност в посока към очите на работещия. Този блясък може да доведе до намалена видимост поради прекомерната яркост на повърхността, което също така намалява контраста между наблюдавания ефект и фона.
§8
Стробоскопичен ефект е неправилно зрително възприятие, което възниква при наблюдение на въртящи се или движещи се обекти, когато честотните характеристики на движението на обектите съвпадат с измененията на светлинния поток. Това явление е характерно за осветителни уредби, използващи газоразрядни лампи, захранвани с променлив ток.
§9
Коефициентът на пулсации на осветеността е важен показател за оценка на колебанията в осветеността, причинени от променлив ток при захранване на газоразрядни лампи. Той се изчислява с формула, която включва максималната, минималната и средната осветеност в лукс. Формулата е: Rn = (E макс - E мин) / (2Eср) * 100.
§10
Показателят на дискомфорта е важен аспект от качеството на осветлението, който влияе на зрителната работа. Той измерва допълнителната напрегнатост, която се получава при наличие на значителни разлики в яркостите на видимите повърхности в помещението.
§14
Наредбата влиза в сила на 1 януари 1976 г. за новостроящи се и реконструиращи се осветителни уредби, а от 1 януари 1978 г. за осветителни уредби, които вече са в експлоатация. Приложенията към наредбата съдържат норми за осветеност, показатели на заслепяване, допустими коефициенти на пулсация и специфични изисквания за различни видове помещения и работни условия. Включени са и таблици с норми за осветеност на работни повърхности в производствени и обществени сгради, както и изисквания за осветление в различни ситуации и при различни условия на работа.
