Виж оригиналния текст на документа
Наредба № 48 определя принципите и изискванията за определяне и изплащане на възнагражденията в застрахователите, презастрахователите, дружествата за допълнително социално осигуряване и управляващите дружества. Включва изисквания и за публични дружества, които са кредитни институции и инвестиционни посредници, като те трябва да спазват и специфични секторни изисквания. Наредбата е изменяна през 2019 и 2020 г.
Наредбата определя изискванията към политиката за възнагражденията в организации, обхващаща всички форми на заплащане и стимули. Тя се прилага за служители на ръководни длъжности, поемащи рискове, отговорни актюери и служители с контролни функции, както и за други служители, чийто доходи са свързани с рисковия профил на организацията. Политиката включва и специфични изисквания за дружествата за допълнително социално осигуряване, за служители, оказващи влияние на рисковите профили на фондовете. Разработването на политиката трябва да бъде съвместно с експерти по човешки ресурси, за да се осигури обективност и съобразяване с управлението на риска.
Надзорният съвет или съветът на директорите на лицето по чл. 1, ал. 1 е отговорен за приемането, прилагането и периодичното преразглеждане на политиката за възнагражденията. Прилагането на тази политика подлежи на независим вътрешен преглед поне веднъж годишно. Политиката трябва да бъде ясна, документирана и достъпна за съответните лица, а застрахователите и презастрахователите са задължени да запознаят своите служители с нея.
Наредбата определя основните изисквания към политиката за възнагражденията в дружествата, като акцентира на необходимостта от благоразумно управление на риска, съобразяване с бизнес стратегията и избягване на конфликти на интереси. Политиката трябва да отразява резултатите от дейността и финансовата стабилност на дружеството, както и интересите на осигурените лица. За застрахователите и презастрахователите се предвиждат допълнителни мерки за управление на риска и защита на собствените средства. Политиката за възнагражденията подлежи на актуализация в зависимост от пазарните условия и финансовото състояние.
Наредбата задължава застрахователите и холдинговите компании да приемат политика за възнагражденията, която да отразява структурата и сложността на групата. Тази политика трябва да се прилага последователно за всички предприятия в групата и да е съобразена с управлението на риска. Освен това, трябва да се осигури обвързаност на политиките между предприятията и спазване на законовите изисквания относно възнагражденията, както и управление на рисковете свързани с тях.
Наредбата определя изискванията за възнагражденията на лицата, посочени в чл. 1, ал. 1. Възнагражденията могат да бъдат постоянни и променливи, като се изисква подходящо съотношение между тях. Постоянното възнаграждение трябва да е достатъчно голямо, за да позволява гъвкава политика за променливото, включително възможност за неплащане при определени условия, като неизпълнени критерии или влошаване на финансовото състояние. При изплащане на променливо възнаграждение над една трета от годишното, 40% от него трябва да бъде разсрочено за минимум три години. Лицата трябва да върнат предоставено променливо възнаграждение, ако данните, на които е основано, се окажат погрешни. Разсроченото възнаграждение може да включва различни средства и трябва да отразява текущите рискове. Обезщетенията при предсрочно прекратяване на договор трябва да отразяват постигнатите резултати и да не възнаграждават неуспех.
Чл. 6 определя условията за променливо възнаграждение, свързано с резултатите от дейността на служителите. То се основава на комбинация от оценки за работата на служителя и структурното звено, а за дружествата за социално осигуряване - и на фондовете, които управляват. Оценките включват финансови и нефинансови показатели, а за застрахователите - спазване на правила за управление на риска. Процесът на оценка обхваща дългосрочното изпълнение и се отчита в контекста на икономическия цикъл и рисковете. Оценката трябва да взема предвид текущите и бъдещите рискове, цената на капитала и ликвидността.
Чл. 7 от Наредба № 48 определя изискванията към възнагражденията на ръководителите и служителите на специализирана служба за вътрешен контрол, както и на актюерите. Според ал. 1, те трябва да имат независими правомощия и да получават възнаграждения в зависимост от постигнатите цели, а не от резултатите на контролираните звена. Ал. 2 уточнява, че актюерите получават възнаграждения, които отразяват техния принос, а не зависимост от резултатите на съответното дружество. Спазването на политиката за възнагражденията се наблюдава от комитета по възнагражденията или, при негово отсъствие, от надзорния съвет или независимите членове на управителните органи.
Наредба № 48 от 20 март 2013 г. определя изискванията към възнагражденията. Член 8 задължава лицата по чл. 1, ал. 1 да уведомяват служителите по чл. 2, ал. 1 и 2 за политиката на възнагражденията, като в договорите им могат да се включат клаузи за гарантиране на тази политика. Освен това, критериите и процедурите за оценяване трябва да бъдат в писмена форма и да се предоставят на съответните служители при назначаване и при всяка последваща промяна.
Чл. 9 от НАРЕДБА № 48 от 20 март 2013 г. регламентира задълженията на лицата, посочени в чл. 1, ал. 1, да оповестяват информация относно политиката за възнагражденията по ясен и достъпен начин, без да разкриват защитена информация. Оповестяването може да се извършва чрез самостоятелно изявление, годишни финансови отчети или друга подходяща форма. Информацията, която подлежи на оповестяване, включва процеса на вземане на решения, връзката между заплащането и резултатите, критериите за измерване на резултатите и рисковете, условията за получаване на акции и премии.
Член 10 от Наредба № 48 предвижда, че управляващите дружества, получили лиценз за извършване на дейност по Закона за колективните инвестиционни схеми, трябва да прилагат определени членове от закона, свързани с политиката за възнагражденията. Тези членове обхващат различни аспекти на управлението и контрола в публичните дружества.
Наредбата регламентира изискванията към политиката за възнагражденията на членовете на управителните и контролните органи на публичните дружества. Публичното дружество е задължено да разработи и прилага такава политика, която трябва да бъде приета от общото събрание на акционерите. Политиката се преразглежда на всеки 4 години или при нужда, и трябва да бъде оповестена публично. Тя трябва да е ясна и да включва информация за компонентите на възнагражденията, както и как те са свързани с бизнес целите на дружеството. Възнагражденията трябва да отчитат и условията на труд на служителите. Политиката може да предвижда извънредни обстоятелства за временно неприлагане на част от нея.
Чл. 12 от Наредба № 48 предвижда задължения за публичните дружества относно разкриването на информация за политиката за възнагражденията. Дружествата трябва да подготвят доклад, който да съдържа информация за прилагането на политиката за възнагражденията, включително ползите за членовете на управителния или контролния орган. Акционерите имат право да правят препоръки по доклада, а дружеството е длъжно да публикува доклада на своята интернет страница за срок от 10 години. Личните данни на членовете на управителните органи не могат да бъдат оповестявани след изтичане на този срок, освен ако законът не предвижда по-дълъг срок. Специални категории лични данни не трябва да бъдат включвани в доклада.
Наредба № 48 определя задължителните елементи, които трябва да бъдат включени в доклада за възнагражденията на членовете на управителните и контролните органи на дружествата. Докладът трябва да съдържа информация относно процеса на вземане на решения, относителната тежест на възнагражденията, критериите за постигнати резултати, методите за оценка на резултатите, зависимостта между възнаграждението и резултатите, основните плащания, пенсионното осигуряване, отлагането на променливите възнаграждения, политиката на обезщетенията, договорите на членовете, пълния размер на възнагражденията, информация за акциите и опциите, годишните изменения на възнагражденията, възможността за връщане на променливото възнаграждение и отклоненията от политиката за възнагражденията.
Публичното дружество може да изплаща както постоянно, така и променливо възнаграждение на членовете на управителните и контролните органи. Променливото възнаграждение се основава на обективни и измерими критерии, определени предварително от дружеството. Тези критерии трябва да насърчават дългосрочната стабилност на дружеството и да включват нефинансови показатели. Постоянното възнаграждение трябва да е достатъчно голямо, за да позволи гъвкава политика относно променливото възнаграждение, включително възможността за неплащане при неизпълнение на критериите или при влошаване на финансовото състояние.
Наредба № 48 от 20 март 2013 г. предвижда, че поне 40% от променливото възнаграждение трябва да се разсрочва за минимум 3 години, с цел постигане на стабилни финансови резултати. Дружеството определя каква част от променливото възнаграждение да отложи, в зависимост от съотношението му с постоянните възнаграждения. Разсрочената част се изплаща пропорционално или с нарастващи суми, като дружеството има право да коригира размера на изплащането в зависимост от постигнатите резултати и трябва да уведоми засегнатото лице.
Договорите с членове на управителния съвет на публични дружества трябва да включват клаузи, позволяващи връщане на променливо възнаграждение при неверни данни. Решението за връщане се взема от общото събрание на акционерите. Политиката за възнагражденията определя условията и максималния размер на обезщетения при прекратяване на договора, които не могат да надвишават двугодишното постояннo възнаграждение на лицето. Обезщетения не се дължат при незадоволителни резултати или виновно поведение.
Наредбата определя условията за предоставяне на променливи възнаграждения под формата на акции на членовете на управителния и контролния орган на публичните дружества. Прехвърлянето на акциите става най-рано три години след решението за предоставянето им. Упражняването на опции върху акции също е забранено в този период. Възнагражденията трябва да се основават на предварително определени и измерими критерии за постигнати резултати. Членовете на надзорния съвет и не изпълнителните членове на съвета на директорите не могат да получават опции върху акции.
Наредбата определя изискванията за предоставяне на възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи на дружествата под формата на акции или опции върху акции. Решението за това трябва да бъде предварително одобрено от общото събрание на акционерите, което одобрение е необходимо за конкретната схема на възнаграждения и не изисква одобрение за всяко индивидуално възнаграждение. Одобрението обхваща условия като максимален брой акции, срок за упражняване на опции, условия за промяна на цената на упражняване и дългосрочни стимули, специфични за членовете на управителните органи. Всяка съществена промяна в условията на схемата също изисква предварително одобрение от акционерите. Публично дружество не може да предостави опции на цена под пазарната без одобрение. Изключение правят схеми, одобрени от акционерите, които включват служители при сходни условия.
Чл. 19 от Наредба № 48 определя изискванията към материалите за общото събрание на акционерите относно възнагражденията, предоставяни на база акции. Тези материали трябва да включват описание на схемата за възнаграждения, информация за начина на осигуряване на акциите, както и преглед на разходите на дружеството. Решението на събранието трябва също да съдържа подробно описание на схемата за възнаграждения.
Чл. 20 от Наредба № 48 предвижда, че публичното дружество може да създаде комитет по възнагражденията, съставен от членове на надзорния съвет, избрани от акционерите. Комитетът трябва да има най-малко три члена, като поне половината от тях трябва да бъдат независими. Освен това, поне един член трябва да притежава опит в областта на възнагражденията.
Наредба № 48 от 20 март 2013 г. определя изискванията към възнагражденията в публичните дружества. Член 21 описва задълженията на Комитета по възнагражденията, който изготвя и предлага политика за възнагражденията на членовете на управителния съвет и индивидуални възнаграждения, дава препоръки за служителите на ръководни длъжности и следи нивото на възнагражденията. Комитетът може да наема консултанти за информация относно пазарни стандарти. При липса на комитет, органът, разработващ политиката, прилага съответните разпоредби.
Чл. 22 от Наредба № 48 определя задълженията на Комитета по възнагражденията в публичните дружества. Комитетът е длъжен да преглежда годишно политиката по отношение на възнагражденията на членовете на управителния съвет и изпълнителните директори. Той трябва да действа независимо и добросъвестно, а при необходимост може да наема консултанти, като техните възнаграждения не надвишават 70% от възнаграждението на член на управителния съвет. Комитетът трябва да осигури, че възнагражденията на членовете на управителния съвет са справедливо определени спрямо останалите членове и ръководни служители. Освен това, той се отчита пред общото събрание на акционерите.
Наредба № 48 от 20 март 2013 г. определя изискванията към възнагражденията в различни финансови институции. Тя предвижда наказания за застрахователи, презастрахователи и публични дружества при нарушения, като се позовава на съответните членове от Кодекса за застраховането, Кодекса за социално осигуряване и Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Наредбата въвежда и изисквания от европейски директиви и препоръки. Лицата, попадащи под нейното действие, трябва да приведат дейността си в съответствие с наредбата в срок от шест месеца след влизането й в сила.
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 48 от 20 март 2013 г. се определят основни термини. "Служителите на ръководни длъжности" включват членове на различни управителни и контролни органи, а "променливото възнаграждение" е част от общото възнаграждение, свързано с изпълнението на задълженията и постиженията на служителите.
Наредба № 48 от 20 март 2013 г. за изискванията към възнагражденията включва различни препоръки и директиви на Европейския съюз, които целят да регулират политиката на възнаграждения в сектора на финансовите услуги. По-конкретно, тя въвежда Препоръка 2009/384/ЕО и Препоръка 2009/385/ЕО, които касаят възнагражденията в финансовия сектор, както и Препоръка 2005/162/ЕО, свързана с директорите на дружества, чийто ценни книжа са на регулиран пазар. Освен това, наредбата взима предвид изискванията на Директива (ЕС) 2016/2341 за институциите за професионално пенсионно осигуряване и Директива (ЕС) 2017/828, която насърчава дългосрочната ангажираност на акционерите.
Наредбата № 48 от 2013 г. е издадена на основание различни членове от Кодекса за застраховането, Кодекса за социално осигуряване и Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми. Промените в наредбата са извършени с Решение № 140-Н от 20 март 2013 г. на Комисията за финансов надзор. Преходните и заключителни разпоредби към измененията на наредбата са обнародвани в Държавен вестник, брой 61 от 2020 г.
Публичните дружества по чл. 1, ал. 3 и 4 следва да изготвят докладите за изпълнение на политиката за възнагражденията към годишните си финансови отчети за 2020 г. в съответствие с изискванията на Наредба № 48. Освен това, се правят изменения и допълнения на Наредба № 63 от 8.11.2018 г., която регламентира изискванията за съдържанието, периодичността на изготвяне и сроковете за представяне на отчетите за надзорни цели на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове.
В Наредба № 48 от 20.03.2013 г. за изискванията към възнагражденията се правят изменения, като навсякъде в текста думата "комисията" се заменя с "Комисията". Тези изменения са част от актуализацията на наредбата, публикувана в Държавен вестник, бр. 32 от 2013 г. и последващите изменения от 2019 г. до 2021 г.