НАРЕДБА № 47 ОТ 20 АПРИЛ 2006 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ГРАНИЧНИТЕ ИНСПЕКЦИОННИ ВЕТЕРИНАРНИ ПУНКТОВЕ И УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ГРАНИЧЕН ИНСПЕКЦИОНЕН ВЕТЕРИНАРЕН КОНТРОЛ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 47 определя изискванията към ветеринарните проверки при внасяне на продукти в България. Тя обхваща общите изисквания към граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП), специфични изисквания за определени ГИВП и условията за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол (ГИВК) за суровини и храни от животински произход. Наредбата включва и изисквания за внасяне на сено и слама, които могат да представляват риск от инфекциозни болести. Суровините от определени страни подлежат на ветеринарни проверки на документацията, лабораторни и физически проверки. Допълнително, условията за ветеринарен контрол при внасяне, изнасяне и транзит на животни ще бъдат регламентирани с отделна наредба.
Чл. 1а
Чл. 1а от наредбата задължава официалните ветеринарни лекари да съобщават всички свои решения на отговорните лица за пратките. Освен това, ако лицето, за което се отнася решението, или негов представител поиска, решенията трябва да бъдат изпратени в писмена форма, като се указва реда и начина за обжалване.
Чл. 2
Наредба № 47 определя изискванията и условията за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Член 2 уточнява, че изискванията не важат за: 1) личен багаж на пътници до 1 кг, 2) малки пратки до 1 кг, 3) продукти на борда на транспортни средства, 4) термично обработени продукти в херметически затворени кутии до 1 кг, 5) мостри за изложби с разрешение от НВМС, 6) продукти за специални изследвания след проверка от НВМС. Неизползваните продукти след изложби и изследвания се унищожават или връщат. Продуктите трябва да произхождат от одобрени региони и да спазват здравословните изисквания.
Чл. 3
Граничните инспекционни ветеринарни пунктове се одобряват съгласно изискванията на чл. 185, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). Одобрението влиза в сила от 01.09.2006 г.
Чл. 4
Наредба № 47 от 20 април 2006 г. определя изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП) и условията за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Член 4 от наредбата предвижда, че министърът на земеделието и горите утвърджава списък на одобрените ГИВП, който включва информация за местоположението на пункта, категориите одобрени продукти и наличието на допълнителни ограничения. Списъкът може да бъде изменян при закриване или откриване на нови ГИВП.
Чл. 5
Наредба № 47 от 20 април 2006 г. определя условията за закриване на Гранични инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП) от Министъра на земеделието и горите. Закриването може да се извърши, ако пунктът не отговаря на изискванията на наредбата или ако е установен сериозен риск за здравето на хората или животните. След закриването, Националната ветеринарномедицинска служба е задължена да уведоми Европейската комисия и компетентните органи на държавите членки за настъпилите промени.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 47 определя изискванията за разполагане и функциониране на граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП). Те трябва да се намират в близост до митническата територия, в зоната на гранично-контролни пунктове (ГКПП), да включват съоръжения и да бъдат под контрола на официален ветеринарен лекар, отговорен за ветеринарните проверки. При специфични географски условия, ГИВП може да бъде разположен на разстояние от точката на въвеждане или на определена гара за железопътен транспорт, по решение на министъра на земеделието и горите.
Чл. 7
Граничният инспекционен ветеринарен пункт може да има множество съоръжения, сгради или инспекционни центрове, когато това е необходимо за провеждане на проверки. Причините за това могат да бъдат географското положение, разположението на граничния пункт или нуждата от ефективност при осъществяване на ветеринарните проверки.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 47 определя изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП), които трябва да разполагат с квалифициран персонал, специализирани помещения и оборудване за извършване на ветеринарни проверки и обработка на проби. Включени са условия за съхранение на проби, лабораторни изследвания, комуникационно оборудване и санитарни условия за персонала. Изискванията за покрив на помещението за вземане на проби не важат за определени видове пратки.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 47 описва изискванията към помещенията за разтоварване, контрол и съхранение на ветеринарни продукти. Помещенията трябва да имат гладки стени и подове, лесни за почистване, чист таван, подходящо осветление и достъп до топла и студена вода. Освен това, в помещенията за проверки трябва да има маса с миеща се повърхност, инструменти за вземане на проби, запечатващи ленти или етикети, термометри, везни, pH-метри, апаратура за размразяване и контейнери за временно съхранение на проби.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 47 указва, че граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП), които са одобрени за внасяне на определени категории продукти, трябва да отговарят не само на общите изисквания, но и на специфичните изисквания, описани в раздел IV на наредбата. Тези специфични изисквания влизат в сила от 01.09.2006 г.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 47 определя изискванията за граничните инспекционни ветеринарни пунктове, одобрени за продукти за човешка консумация. Пунктовете трябва да бъдат защитени от външната среда, да разполагат с отделни площадки и помещения за проверка и съхранение на продуктите в зависимост от тяхната категория. Позволява се обща употреба на площадките, при определени условия, като например одобрение само за опаковани продукти и спазване на мерки за избягване на кръстосано замърсяване. Общи площадки и помещения могат да се използват и за всички продукти, при спазване на определени условия за обработка и почистване.
Чл. 12
Наредба № 47 определя изискванията за граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП), касаещи съхранението и контрола на ветеринарни продукти. ГИВП трябва да разполагат с хладилници или складове за съхранение на продукти при специфични температурни условия. Разрешава се съхранение на продукти в самостоятелни контейнери, свързани с местата за разтоварване. Пратките могат да остават в транспортните средства под контрола на ветеринарен лекар. Използването на търговски складови съоръжения е допустимо при контрол от ветеринарен лекар и с осигуряване на отделни помещения за различни продукти. Замразена сперма и ембриони подлежат на проверки само в одобрени ГИВП.
Чл. 13
Наредба № 47 от 20 април 2006 г. определя изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Член 13 описва дейностите, които Официалният ветеринарен лекар (ОВЛ) на ГИВП извършва, включително проверки на документи, идентичност, физически проверки, административни задачи, дезинфекция на транспортни средства и актуализация на базата данни. ОВЛ може да бъде подпомаган от ветеринарни техници и носи отговорност за взетите решения, като също така си сътрудничи с други органи на ГКПП.
Чл. 14
Наредба № 47 от 20 април 2006 г. определя изискванията към Граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП) и условията за провеждане на ветеринарен контрол. Според чл. 14, ГИВП трябва да разполагат с актуализирани списъци на страните, предприятията, складовете и ветеринарните сертификати, както и с действащи нормативни актове. Освен това, те водят регистри на пратките с отказан внос, лабораторни проби и резултати от проверки. Регистърът на пратките с отказан внос трябва да се съхранява минимум 18 месеца, а дневник за обучения на служители е задължителен.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 47 регламентира, че всяка пратка продукти, внасяни или транзитно преминаващи през България от трети страни, подлежи на граничен ветеринарномедицински контрол. Контролът включва проверка на документацията, идентичността и физическа проверка, извършвани от официални ветеринарни лекари на ГИВП. Те съвместно с митническите органи провеждат редовни проверки в свободни зони и складове, а също така проверяват и отпадъците от животински произход, разтоварени на територията на ГИВП. Официалният ветеринарен лекар е длъжен да е запознат с условията за унищожаване на отпадъците и списъците на свободните зони и складовете.
Чл. 15а
Чл. 15а от Наредба № 47 определя задълженията на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) по отношение на ветеринарните проверки, извършвани от експерти на Европейската комисия в България. НВМС оказва необходимото съдействие при тези проверки и изпълнява указанията на Европейската комисия, свързани с изискванията на европейското законодателство. Също така, НВМС участва в обсъждането на резултатите от проверките преди финализирането на доклада от проверяващите.
Чл. 16
Член 16 от Наредба № 47 определя изискванията за проверка на документацията при граничния инспекционен ветеринарен контрол. Проверката включва: 1) съответствието на информацията в ветеринарния сертификат с другите документи, свързани с пратката; 2) проверка за наличие на отказ от друг граничен инспекционен ветеринарен пункт (ГИВП) чрез компютърна система. При транспорт по море или въздух, ОВЛ на ГИВП проверява съответствието на данните с манифестите на превозните средства. Проверките се извършват съгласно приложение № 5.
Чл. 17
Чл. 17 определя процедурата за проверка на идентичността на пратките, която включва: съответствие с информацията в сертификатите, наличие на печати и здравни маркировки, съответствие на етикетирането с нормативните изисквания и наличието на пломби на транспортните средства. При транспортиране в контейнери, се проверява целостта на пломбите и съответствието на номерата им с тези в документите. Алинея 2 не важи за обемисти пратки, определени от съответните директиви на ЕС.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 47 определя изискванията за физическа проверка на ветеринарни продукти при внос. Проверката включва установяване на съответствие с общностните изисквания, предназначението на продукта и специфичните изисквания. Тя се извършва преди лабораторни изследвания и включва органолептични тестове, физически или химически тестове и вземане на проби. Официалният ветеринарен лекар може да намали броя на проверените проби и да извърши по-задълбочена проверка при съмнения за отклонения. Проверяват се опаковките, теглото, температурата и условията на транспортиране. Завършената проверка се удостоверява с печати и записи в сертификатите.
Чл. 18а
Чл. 18а от Наредба № 47 определя честотата на физическите проверки на ветеринарни продукти, която се основава на Решение на Комисията 94/360. Генералният директор на НВМС може да поиска намаляване на честотата на проверки за определени продукти, ако те отговарят на условията за произход от трети страни с добри здравни гаранции, произход от одобрени предприятия и наличие на сертификати за внасяне. Всяка пратка все пак подлежи на индивидуална проверка за идентичност и физическа проверка.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 47 определя условията, при които транспортните средства трябва да бъдат изцяло разтоварени. Това е необходимо в случаи, когато товаренето не позволява частично разтоварване, при несъответствия в проверките на пробите, при незадоволителни резултати от предишни ветеринарни проверки или по искане на официалния ветеринарен лекар. Освен това, товаренето и разтоварването трябва да се извършват по начин, който да предотврати замърсяване на продуктите. При съмнение относно пратката, ОВЛ на ГИВП извършва допълнителни проверки и лабораторни изследвания след пълното разтоварване на пратката.
Чл. 20
Наредба № 47 определя изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията за провеждане на ветеринарен контрол. Член 20 описва лабораторните изследвания, които се извършват за определяне на остатъци от замърсители, патогенни микроорганизми, замърсяване с опасни вещества и доказателства за промяна. Пратките не се освобождават до получаване на отрицателни резултати от изследванията, освен в случаи на произволни проби, които не представляват опасност. Националната ветеринарномедицинска служба уведомява Европейската комисия за резултатите от изследванията ежемесечно.
Чл. 21
Член 21 от Наредба № 47 определя условията за провеждане на физически проверки и проверки за идентичност в граничните инспекционни ветеринарни пунктове. Всички проверки, с изключение на тези на пломбите, трябва да се извършват в специализирани помещения, като се спазват изисквания за предотвратяване на кръстосано замърсяване и температурен режим, съобразен с начина на транспорт на продуктите. Освен това, проверките на неопаковани продукти за човешка консумация трябва да се извършват при условия, които осигуряват защита от неблагоприятни климатични условия.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 47 определя условията, при които официалният ветеринарен лекар допуска пратки с продукти за внос в България или в друга държава членка на ЕС. Пратките трябва да бъдат придружени от оригинален ветеринарен сертификат или документ. Митническите органи разрешават вноса при извършени ветеринарни проверки и заплатени такси. Пратките за транзитно преминаване или съхранение в регистрирани складове също изискват съответните ветеринарни документи, които се съхраняват в ГИВП.
Чл. 22а
Чл. 22а от Наредба № 47 от 20 април 2006 г. определя изискванията за ветеринарния сертификат, който придружава пратките за внос в България. Сертификатът удостоверява, че продуктите отговарят на изискванията на Закона за храните и специфичните наредби за животински произход. В него може да се съдържа допълнителна информация, изисквана от нормативни актове за опазване на здравето на хората и животните. Изключения от изискванията могат да бъдат допуснати при условия, определени от Европейския съюз.
Чл. 23
Наредба № 47 определя изискванията за гранични инспекционни ветеринарни пунктове и условията за провеждане на ветеринарен контрол. Чл. 23 задължава отговорното лице за товара да попълни сертификат и да го изпрати 24 часа преди пристигане на пратката. Сертификатът се попълва в четири екземпляра, от които един оригинал и три копия. Изискванията за сертификата включват оригиналност, съответствие с образеца, попълненост, дата на издаване, предназначение за един получател, и подпис от официален ветеринарен лекар. Възможно е предварително изпращане на информация по електронен път с разрешение на компетентните служби.
Чл. 24
Наредбата определя процедурите за извършване на ветеринарни проверки на граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП). След проверките, официалният ветеринарен лекар (ОВЛ) задържа оригиналните документи и предоставя заверено копие на отговорното лице. Ветеринарният сертификат, който удостоверява проверките, трябва да бъде подписан от ОВЛ и да придружава пратките до първото предприятие получател. Оригиналите на документите се съхраняват минимум 3 години. Сертификатът се състои от две части и информацията може да се предава електронно.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 47 определя, че митническите органи дават митническо направление на стоките в съответствие с условията, посочени в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2. Официалният ветеринарен лекар също проверява това направление, следвайки същите условия от сертификата.
Чл. 25а
Чл. 25а от Наредба № 47 определя процедурите, свързани с вноса на пратки след допускането им за внасяне. При разделяне на пратка, оригиналът на сертификата трябва да бъде представен на митническата служба, а копие остава в склада. Отговорното лице може да издаде заверено копие на сертификата за всяка част от пратката, която указва промените в количеството и теглото. Собственикът на склада води дневник за проследяване на пратките, който се съхранява три години.
Чл. 25б
Чл. 25б определя условията за първото митническо освобождаване на стоки. То се извършва при предоставяне на оригинал на сертификата, удостоверяващ ветеринарния контрол, в митническия отдел. Освобождаването може да се извърши и електронно. Собственикът на товара трябва да запази копие от сертификата, да въведе данни за получаване на пратката и да впише датата на митническото освобождаване.
Чл. 25в
Наредбата определя изискванията за контрол на ветеринарните продукти, които преминават през граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП). Продуктите трябва да се транспортират в водонепропускливи контейнери, запечатани при напускане на ГИВП и под митнически надзор. Официалният ветеринарен лекар информира контролиращите ветеринарни лекари за произхода и местоназначението на продуктите. Собствениците на предприятията уведомяват за пристигането на пратките, които се проверяват от ветеринарни лекари. НВМС предоставя списък на предприятията за преработка на продуктите на Европейската комисия и може да заличи предприятия, които не отговарят на изискванията.
Чл. 25г.
Наредба № 47 определя изискванията за ветеринарен контрол на пресни рибни продукти, внасяни от трети страни. Чл. 25г. уточнява, че преди вносът на риба, разтоварена от риболовни кораби под флаг на трети страни, е необходимо да премине ветеринарни проверки, подобни на тези за риба от държави членки на ЕС. Възможни са изключения при внос на замразена риба тон, при условие, че проверките се извършват от компетентни органи и под определени условия. Постоянният ветеринарен комитет на ЕС може да реши да не се прилагат определени разпоредби, свързани с проверките и сертификацията.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 47 определя задълженията на официалния ветеринарен лекар на граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП) относно изпращането на информация до Регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС). Информацията се изпраща, когато продуктите са предназначени за държава членка с специфични ветеринарномедицински изисквания, когато резултатите от проби не са известни при напускане на ГИВП, или когато внасянето е разрешено за специфични цели. Официалният ветеринарен лекар трябва да предприеме мерки, за да се увери, че пратката е пристигнала в предназначената държава членка. Националната ветеринарномедицинска служба също така предоставя списък на предприятията за преработка на продуктите на Европейската комисия.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 47 предвижда, че продуктите, посочени в чл. 26, т. 1 и 3, подлежат на проверка на документацията, проверка за идентичност и физическа проверка на Граничния инспекционен ветеринарен пункт (ГИВП), през който се въвеждат в страната. След проверката, продуктите трябва да се транспортират до мястото на местоназначение, спазвайки изискванията на чл. 28.
Чл. 28
При внасяне на неодран дивеч с ценна кожа се изисква проверка за идентичност и физическа проверка. Тези проверки се извършват независимо от изследванията за остатъчни вещества, които се провеждат от ветеринарните лекари по местоназначение. Резултатите от изследванията се изпращат до Граничния инспекционен ветеринарен пункт (ГИВП), през който е внесена пратката. Пратките трябва да се превозват в съответствие с изискванията на чл. 25в, ал. 1.
Чл. 28а
Чл. 28а от Наредба № 47 определя, че резултатите от проверките по чл. 27 и 28 се изпращат на ОВЛ на ГИВП, през който са внесени ветеринарните продукти. В зависимост от получените резултати, могат да бъдат предприети мерки по чл. 36.
Чл. 29
Наредба № 47 определя изискванията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Чл. 29 регламентира процедурите за проверка на пратки, предназначени за внос в България или друга държава членка, когато те пристигат в различен граничен инспекционен ветеринарен пункт (ГИВП). Пратките подлежат на проверка за идентичност и физическа проверка при транспортиране по море или въздух. При директно прехвърляне на пратки, отговорното лице трябва да уведоми отговорния ветеринарен инспектор за времето на разтоварване и местоназначението на пратката. При съмнения за рискове за здравето на хората и животните, се извършва проверка на ветеринарните сертификати. Пратките се складират под контрол на ОВЛ на ГИВП, докато бъдат експедирани, с определени минимални и максимални срокове за съхранение. След изтичане на тези срокове, пратките подлежат на граничен ветеринарномедицински контрол.
Чл. 29а
Чл. 29а от Наредба № 47 определя изискванията за съвместната работа на НВМС с други институции, за да се осигури, че всички вносни продукти от животински произход преминават ветеринарни проверки. НВМС, Агенция "Митници", Национална служба "Полиция" и Национална служба по растителна защита събират информация относно вноса, включително данни от митническите служби, манифести на транспортни средства и информация от търговски оператори. НВМС има достъп до митническите бази данни, а системите на НВМС се интегрират с тези на митническите служби за сигурност и бързина на информацията.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 47 гласи, че при установяване на несъответствия на продуктите с ветеринарномедицинските изисквания, официалният ветеринарен лекар може да разпореди връщане или незабавно унищожаване на пратките, със съгласието на отговорното лице. Тези мерки не подлежат на обжалване.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 47 определя условията за връщане и съхранение на пратки, преминали през граничен инспекционен ветеринарен пункт (ГИВП). Пратките трябва да бъдат върнати през същия ГИВП и със същото транспортно средство в срок до 60 дни. Докато не бъдат изнесени или потвърдени причините за изнасяне, те се съхраняват под надзора на официалния ветеринарен лекар за сметка на лицето, отговорно за товара. Официалният ветеринарен лекар анулира сертификатите на пратките, като поставя щемпел „невалиден“ на съответните документи.
Чл. 32
Член 32 от Наредба № 47 определя условията при които пратките могат да бъдат унищожавани. Те се унищожават, когато: 1) връщането е невъзможно или срокът за връщане е изтекъл; 2) лицето, отговорно за товара, е дало писмено съгласие за унищожаване. Унищожаването се извършва под контрола на официален ветеринарен лекар в ГИВП или в екарисаж. Разходите за унищожаване или връщане са за сметка на отговорното лице.
Чл. 33
Чл. 33 регламентира действията на ветеринарните лекари от ДВСК при установяване на пратки, които не са преминали през задължителен граничен ветеринарномедицински контрол. В такъв случай, пратките се задържат, а ветеринарните лекари издават разпореждане за унищожаване или връщане на пратката, при спазване на изискванията по чл. 31, ал. 1 и чл. 32. Разпореждането не може да бъде обжалвано.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 47 определя условията, при които официалният ветеринарен лекар извършва допълнителни проверки на вносни ветеринарни продукти. Проверки се извършват при съмнения относно съответствието на продуктите с ветеринарномедицинските изисквания, идентичността или предназначението им, както и за предоставените гаранции в съпровождащите документи. Продуктите остават под надзора на органите на ДВСК до получаване на резултатите от проверките. При потвърдени съмнения, за бъдещи пратки с идентичен произход се прилагат специални разпоредби.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № 47 предвижда мерки при наличие на заразна болест по животните или други опасности за здравето на хората и животните. Тези мерки включват спиране на вноса и транзита, специални изисквания към продуктите и увеличаване на физическите проверки. При съмнение за опасни пратки, ОВЛ на ГИВП може да отнеме и унищожи пратката, както и да информира другите ГИВП. НВМС е задължена да информира Европейската комисия за резултатите от проверките.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 47 от 20 април 2006 г. описва мерките, които ОВЛ на ГИВП предприема при установяване на сериозни или повторни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне. Тези мерки включват информиране на НВМС и ГИВП за вида на продуктите и задържане на следващите 10 пратки за задълбочена проверка. При потвърдено несъответствие с изискванията се прилагат разпоредбите от чл. 30. Допълнителни проверки се извършват при превишаване на остатъци от фармакологично активни вещества. Генералният директор на НВМС информира Европейската комисия за всички случаи.
Чл. 37
Транзитното преминаване на продукти през територията на Република България е разрешено при определени условия. Продуктите трябва да идват от трета страна, без забрани за внос и транзит, и да са предназначени за друга трета страна. Необходимо е предварително разрешение от органите на ветеринарния контрол, както и задължение от страна на собственика да приеме обратно пратката, ако не бъде допусната в страната на местоназначение. Пратките трябва да бъдат придружени от необходимите документи, а проверките на документацията и идентичността могат да бъдат опростени в определени случаи, като например при транспорт по въздух или море, при условие че не се разтоварват. Допълнителни проверки се извършват при съмнения за рискове за здравето.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 47 определя изискванията за транзитно преминаване на пратки с животински продукти през гранични инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП). Пратките трябва да бъдат под митнически надзор, транспортирани в пломбирани средства и да напуснат територията на ЕС в срок до 30 дни. Официалният ветеринарен лекар информира изходящия ГИВП за допуснатия транзит, а удостоверението за напускане се изпраща обратно. Разходите за контрола са за сметка на отговорното лице. Специални условия важат за пратки с рибни продукти и проверките на транзитно преминаващите пратки се извършват от обучен персонал.
Чл. 39
Официалният ветеринарен лекар на ГИВП може да допусне внасяне на пратки в свободни зони само ако отговорното лице е декларирало предназначението на продуктите. Ветеринарномедицинските изисквания трябва да бъдат спазени и удостоверени с сертификат. Ако крайната употреба не е ясна, продуктите се считат за предназначени за свободна употреба в Общността и подлежат на проверки. Физическа проверка не е необходима, освен при съмнения за опасност. Неверни данни в декларацията водят до приложението на разпоредбите по чл. 30.
Чл. 40
Внасянето на продукти, които не отговарят на ветеринарните изисквания, в свободни зони, свободни или митнически складове е допустимо при определени условия. Продуктите трябва да идват от трета страна, складовете трябва да са одобрени, а транспортирането да е придружено със сертификат. Освен това, продуктите трябва да пристигнат в склада в срок от 30 дни, да се транспортират в почистени превозни средства и да се отбелязва номерът на сертификата. Официалният ветеринарен лекар извършва проверки и уведомява съответните органи.
Чл. 40а
Чл. 40а от Наредба № 47 от 20 април 2006 г. определя, че пратки с продукти, които не отговарят на ветеринарните изисквания и са транспортирани директно от ГИВП до трансграничен плавателен съд, трябва да бъдат съпроводени със сертификат, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1 от същата наредба.
Чл. 41
Наредба № 47 от 20 април 2006 г. определя изискванията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Член 41 описва условията, при които пратки, превозвани в непломбирани транспортни средства, не могат да бъдат допуснати в свободни зони и складове, ако има риск за здравето на хора и животни. При разделяне на пратка в склад, официалният ветеринарен лекар издава нови сертификати, свързани с оригиналния. Продуктите могат да напуснат склада само за износ, транспортиране до друг склад или унищожаване, под определени условия. Всички разходи по тези операции са за сметка на отговорното лице. Прехвърлянето на пратки между свободни и митнически складове е забранено. От 01.01.2007 г. се изисква предоставяне на списъци на определени лица и складове на Европейската комисия.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № 47 определя задълженията на ОВЛ в складовете в свободните зони и митническите складове. Те включват контрол на ветеринарно-санитарните изисквания, проверка на продуктите при приемане и напускане, забрана за промени в опаковките и извършване на документни проверки. При съмнение за риск за здравето на хората или животните се извършва физическа проверка. Пратките, които не отговарят на изискванията, могат да напускат склада само с разрешение на ОВЛ. Официалният ветеринарен лекар проверява спазването на тези разпоредби.
Чл. 43
Складовете в свободните зони, свободните и митническите складове трябва да се регистрират в НВМС след установяване на съответствие с ветеринарно-санитарните изисквания. За регистрация е необходимо да представляват затворено пространство, да имат постоянен контрол от управителя, да са под митнически контрол, да отговарят на изисквания за съхранение на продукти, да разполагат с отделни помещения за неотговарящи на изискванията продукти, да имат помещение за ветеринарен лекар и необходима комуникационна техника. Складовете подлежат на държавен ветеринарносанитарен контрол.
Чл. 44
Управителят на склада е задължен да осигури проследяване на пратките и да позволява проверки на оставащите в склада части от всяка пратка. В дневника се вписват влизащите и излизащите пратки с подробна информация за тях, включително данни за произход, сертификати и местоназначение. Дневникът трябва да се съхранява минимум 3 години.
Чл. 44а
Чл. 44а от Наредба № 47 определя задълженията на официалния ветеринарен лекар относно уведомяване на органите на ветеринарния контрол при доставка на продукти. Ветеринарният лекар трябва да уведоми ОВЛ на пристанището на доставка и на местоназначение, като предварително изпраща сертификат. При доставки за други държави членки, копие от сертификата се изпраща на компетентните органи на пристанището на местоназначение. След доставка, сертификатът се подписва от отговорните лица и се връща в склада като доказателство за извършена доставка.
Чл. 45
Снабдяването на кораби с продукти за консумация от екипажа и пътниците може да се осъществява само от лица с разрешение на генералния директор на НВМС. За получаване на разрешение, лицата подават заявление с удостоверение за регистрация на складово помещение. Разрешението се издава в 15-дневен срок, при условие че складовите помещения отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания. Отказът за разрешение може да се обжалва пред министъра на земеделието. Лицата с разрешение са длъжни да спазват редица изисквания, включително уведомяване на ветеринарния лекар, доставка на продукти директно на борда на кораба и водене на дневник за движението на продуктите, който се съхранява минимум 3 години.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № 47 определя условията за транспортиране на ветеринарни продукти от склада на произход до пристанището по местоназначение. Продуктите трябва да бъдат под митнически надзор и да се придружават от ветеринарен сертификат. Транспортирането трябва да се извършва в почистени и дезинфекцирани превозни средства, които са пломбирани. Пратките трябва да пристигнат в складовете по местоназначение в срок от 30 дни, в противен случай се уведомяват митническите власти.
Чл. 47
Наредбата определя условията за граничен инспекционен ветеринарен контрол и изискванията за корабите за трансграничен морски транспорт. Продуктите, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания, могат да се използват само за хранене на екипажа и пътниците извън териториалните води на ЕС. Официалният ветеринарен лекар уведомява за доставките, а складовете подлежат на постоянен контрол. Неспазването на изискванията води до отнемане на разрешението от НВМС.
Чл. 48
Член 48 от Наредба № 47 указва, че продуктите, чиито митнически направления не съвпадат с тези, посочени в член 25 и член 38, ал. 3, подлежат на проверка за идентичност и физическа проверка, при условие че не са унищожени или върнати обратно. Тази разпоредба е част от раздел VIII, който се отнася до условията за връщане на изнесени продукти в страната.
Чл. 49
Наредба № 47 определя изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Чл. 49 описва процедурата за връщане на пратки с животински продукти, отказани от трета страна, включително необходимите документи и проверки, които трябва да бъдат извършени. Пратките трябва да бъдат придружени от оригинален ветеринарен сертификат и да се транспортират в съответствие с определени условия. Наредбата също така регулира условията за транзит, проверка на документация, идентичност и физическа проверка на продуктите. Допълнителни разпоредби определят термини и определения, свързани с ветеринарните проверки, вноса и контрола на продуктите от животински произход. Наредбата влиза в сила от 1 октомври 2006 г. с определени изключения, и отменя предходна наредба.
§1
Тази наредба определя изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол. Внасянето на суровини и храни от животински произход трябва да се извършва през одобрени гранични пунктове, които са съобразени с ветеринарните изисквания. Определят се термини като "граничен инспекционен ветеринарен пункт", "компетентни органи", "лице, отговорно за товара", "пратка" и други, свързани с ветеринарния контрол и митническите процедури.
§1а
Наредба № 47 от 20 април 2006 г. за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол въвежда разпоредби от различни регламенти и директиви на Европейския съюз, свързани с организацията на официалния контрол на продуктите от животински произход. Тези разпоредби обхващат методите за извършване на ветеринарни проверки, информацията, която трябва да бъде въведена в компютризирани файлове, минималните данни за бази данни, както и процедурите за проверка на продукти, внасяни от трети страни.
§4
Наредба № 47 за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове влиза в сила от 1 октомври 2006 г., с изключение на определени раздели и членове, които влизат в сила по-рано или по-късно. Раздели II, III, IV и V влизат в сила от 1 септември 2006 г., а специфични членове и алинеи влизат в сила от 1 януари 2007 г.
§6 и Заключителни разпоредби
Наредба № 47 от 20 април 2006 г. за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол предвижда, че изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба. Заключителните разпоредби включват, че наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Допълнителните приложения предоставят информация относно страните, от които могат да се внасят сено и слама, и детайли за документирането на пратки с животински продукти, включително изисквания за ветеринарни сертификати и информация за проверки.
