ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда основните принципи, свързани с възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител. Той се прилага в контекста на изпълнението на държавната служба, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
Чл. 2
Държавен служител е лице, назначено на платена длъжност в държавната администрация, което подпомага орган на държавната власт. Длъжностите на държавните служители се определят в Класификатора на длъжностите, приет от Министерския съвет. Длъжностното разписание се утвърджа от органа по назначаването, а за класификатора Министерският съвет издава наредба, която определя видовете длъжности и основните им функции, правилата за изготвяне на длъжностните характеристики и нормативите за численост на администрацията.
Чл. 3
Член 3 от Закона за държавния служител определя лицата, които не се считат за държавни служители. Това включва еднолични органи и техни заместници, членове на колегиални органи, членове на политически кабинети, съветници и експерти към тях (с изключение на ръководителя на звеното за връзки с обществеността), както и лица, които изпълняват технически функции в администрацията.
Чл. 4
Държавният служител е задължен да се ръководи от закона, законосъобразните актове на органите на държавната власт, да защитава правата и законните интереси на гражданите, както и интересите на държавата. Освен това, той трябва да бъде политически неутрален при изпълнение на служебните си задължения.
Чл. 5
Чл. 5 определя категориите на държавните служители, които се делят на ръководни служители и експерти в зависимост от служебните задължения и професионалната подготовка. Ръководните служители, заемащи важни длъжности като главен секретар и директори на дирекции, се класифицират като висши държавни служители. Експертите играят роля в подпомагането на функциите на държавната власт.
Чл. 6
Държавният служител се назначава от компетентен орган на държавна власт. Назначаващият орган може да делегира свои правомощия на главния секретар, на постоянния секретар на отбраната, на административния секретар на МВР и на постоянния секретар на Министерството на външните работи, както и на секретаря на общината, освен в случаите, предвидени в закон. Правомощията, с изключение на назначаването, преместването, прекратяването на правоотношението и налагането на дисциплинарно наказание, могат да се възлагат и на ръководители на териториални звена.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за държавния служител определя условията за назначаване на лица на длъжности в държавната администрация. Лицата трябва да бъдат български граждани или граждани на държава от ЕС, да са навършили пълнолетие, да не са поставени под запрещение или осъждани за умишлени престъпления. Също така, не трябва да имат родствени връзки с ръководството на администрацията и не могат да заемат определени длъжности, свързани с търговия или политика. Специални изисквания важат за висши държавни служители, които трябва да бъдат само български граждани и с висше образование. Забранена е дискриминацията при назначаването.
Чл. 8
За заемане на държавна служба е необходимо подаването на писмено заявление за назначаване, към което се прилагат съответните документи, определени в наредба на Министерския съвет. Кандидатът също така подписва декларация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 2.
Чл. 9
Служебното правоотношение на държавните служители възниква чрез административен акт и обикновено е за неопределен срок, освен ако в закона е указано друго. Тази разпоредба е важна за определянето на правния статус на служителите в държавната администрация.
Чл. 9а
Член 9а от Закона за държавния служител определя квоти за назначаване на хора с трайни увреждания в администрацията. За администрации с над 50 служители се предвиждат минимум 2% от длъжностите, за администрации с 26 до 50 служители - една длъжност, а за специфични категории държавни служители - 1%. Назначаването се извършва след конкурс, в който могат да участват само хора с трайни увреждания. Квотите се определят ежегодно до 31 март.
Чл. 10 от Закона за държавния служител
Според чл. 10 от Закона за държавния служител, постъпването на държавна служба задължително изисква провеждането на конкурс, освен в определени случаи, посочени в закона. Назначаването на длъжностите на държавни служители се основава на професионалните качества на кандидатите. Има изключения, при които конкурс не се провежда, като например при определени законови разпоредби или за длъжности, заети от лица с друг статут на държавен служител. В новосъздадена администрация е възможно назначаване без конкурс за срок до 6 месеца.
Чл. 10а
Чл. 10а от Закона за държавния служител регламентира процедурата за обявяване на конкурс от органа по назначаването. Конкурсът включва определяне на длъжността, изискванията за заемането ѝ, начина на провеждане и необходимите документи. Срокът за подаване на документи е между 10 и 14 дни след публикуването на обявлението. Обявлението трябва да бъде публикувано в регистър, специализиран сайт или на интернет страницата на администрацията. Конкурсите за свободни длъжности за хора с увреждания трябва да се провеждат поне веднъж на 4 месеца.
Чл. 10б
Чл. 10б от Закона за държавния служител регламентира състава на конкурсната комисия, която е между трима и седем членове. Тя задължително включва непосредствения ръководител на длъжността, служител или лице с юридическо образование и представител на звеното 'Човешки ресурси'. Възможно е участие на синдикални представители и външни специалисти. Министерският съвет може да определи специална комисия за конкурсите за главни секретари в администрацията, а също така и за ръководни длъжности в новосъздадени администрации.
Чл. 10в
Чл. 10в от Закона за държавния служител регламентира условията за допускане на кандидати до конкурс. Кандидатите трябва да представят необходимите документи и да отговарят на минималните и специфичните изисквания. Конкурсната комисия изготвя списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати, които обявява на интернет страницата на администрацията или на общодостъпно място. След обявяването, комисията информира за датата, часа и мястото на конкурса, като срокът за провеждане не може да бъде по-рано от 7 дни след информирането. В списъка на недопуснатите кандидати се посочват основанията за недопускане. Недопускането може да бъде оспорено пред органа по назначаването в тридневен срок, но решението му не подлежи на съдебен контрол.
Чл. 10г
Чл. 10г от Закона за държавния служител предвижда, че кандидатите за участие в конкурс не е необходимо да получават съгласие от работодателя или органа по назначаването. Освен това, кандидатите имат право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса, както и до два дни за пътуване, ако конкурсът се провежда в друго населено място. Този отпуск се зачита за трудов или служебен стаж.
Чл. 10д
Чл. 10д от Закона за държавния служител урежда провеждането на конкурси за назначаване на държавни служители. Конкурсната комисия оценява кандидатите и класира най-добрите, като протоколът от конкурса и документите на класираните кандидати се представят на органа по назначаването в 10-дневен срок. Решенията на комисията не подлежат на съдебен контрол, а неуспелите кандидати могат да възразят в 7-дневен срок. Органът по назначаването издава акт за назначаване на класирания на първо място кандидат в 14-дневен срок, а при невстъпване в длъжност, назначава следващия класиран. Има и специфични разпоредби за случаи с класифицирана информация.
Чл. 10е
Член 10е от Закона за държавния служител, който е бил нов през 2006 г., е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 100 от 2019 г. Отмяната влиза в сила на 20 декември 2019 г.
Чл. 10ж
Чл. 10ж от Закона за държавния служител определя, че процедурата и начините за провеждане на конкурсите за назначаване на държавни служители се регулират с наредба на Министерския съвет. Текстът е актуализиран през 2019 г. и предвижда изменения относно влизането в сила на предходни разпоредби.
Чл. 11
Административният акт за назначаване на държавен служител трябва да бъде издаден в писмена форма и да съдържа определени реквизити, като наименование на акта, органа, който го издава, правното основание, трите имена на назначаваното лице, длъжността и ранга, длъжностното ниво и заплатата. Актът може да включва и условия за работата, а за лица с трайни увреждания - допълнителни условия за работа от разстояние. Актът се връчва на назначеното лице срещу подпис.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за държавния служител предвижда, че при назначаване на държавна служба за първи път, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие в срок от една година. Ако служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо назначаване започва нов срок за изпитване. Срокът за изпитване не тече по време на законоустановен отпуск и при прекратяване в този срок, служителят не запазва присъдения ранг.
Чл. 13
Член 13 от Закона за държавния служител предвижда провеждане на предварителен стаж за длъжности, за които няма изискване за професионален опит. Назначаването на стажанти става с административен акт, който определя условията на стажа, включително времетраенето и заплатата. Стажът включва практическо и теоретическо обучение и се признава за служебен стаж.
Чл. 13а
Чл. 13а от Закона за държавния служител определя условията за предоставяне на стипендии на студенти в специалности с недостиг на експерти в администрацията. Министерският съвет определя списък на специалностите, броя и размера на стипендиите. Стипендии могат да получават студенти, завършили трети курс, а подборът на кандидатите се извършва от комисия. Стипендиантите подписват споразумение с органа по назначаването, което включва условия за размер на стипендията, срок за завършване на образованието и задължителен срок за работа в администрацията. След завършване на образованието, стипендиантите се назначават по служебно правоотношение, а при неспазване на условията, те дължат възстановяване на изплатените стипендии.
Чл. 14
Служителят трябва да постъпи на служба в 10-дневен срок от назначаването, което се удостоверява писмено. Правоотношението възниква от деня на встъпване. Преди това служителят е длъжен да положи клетва, удостоверена с подпис на клетвен лист. Ако не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока, назначаващият орган може да определи нов срок. В противен случай, назначението се отменя.
Чл. 15
Държавният служител може да бъде назначаван за определен срок, за да замества отсъстващ служител, който е извън работа повече от три месеца. Назначаването може да стане без конкурс, при спазване на условията за назначаване. Служителят, назначен по заместване, може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако е изтекъл срокът за изпитване и е получил положителна годишна оценка. При заместване страните имат същите права и задължения, както при редовно служебно правоотношение.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за държавния служител регламентира възможността органът по назначаването да предложи на определен държавен служител работа по вътрешно съвместителство за срок до 6 месеца. Предложението е допустимо само веднъж за същата длъжност, а служителят получава 50% от минималната основна заплата за незаетата длъжност, освен своята заплата.
Чл. 16а
Чл. 16а от Закона за държавния служител регламентира условията за назначаване на държавни служители при непълно работно време. Държавен служител може да бъде назначен на експертна длъжност при непълно работно време, а в общинските администрации - и на длъжността 'главен архитект'. Длъжностите, за които може да се назначи непълно работно време, се определят в длъжностното разписание на администрацията. Работното време не може да е по-кратко от 4 часа и по-дълго от 6 часа. Не се допуска преназначаване на друга длъжност на пълно работно време, нито на същата длъжност, ако тя е определена за пълно работно време. Държавен служител може да работи в две администрации при непълно работно време, след подписване на споразумение, което определя разпределението на работното време. Органът по назначаването може да преназначи служител от пълно на непълно работно време за минимум три месеца.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за държавния служител регламентира съставянето и воденето на служебно досие за всеки държавен служител. В него се отразяват важни данни като постъпване и освобождаване от служба, длъжностна характеристика, професионално развитие, отличия, отпуски и наложени наказания. Разгласяването на информация от досието е забранено без писмено съгласие на служителя. Служителят има право да се запознае с досието си и да получава копия от документите. Досието се съхранява десет години след прекратяване на служебните отношения и при преместване в друга администрация, то се изпраща за съхранение там.
Чл. 18
Изпълнението на държавната служба е регламентирано от принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост. Тези принципи осигуряват правилното функциониране и интегритета на държавната администрация.
Чл. 19
Член 19 от Закона за държавния служител предвижда, че държавата е задължена да създаде условия за изпълнение на задълженията на държавния служител, като му осигурява защита при законосъобразното изпълнение на служебните задължения. Освен това, държавата е длъжна да обезщетява държавния служител и семейството му за вреди, причинени при или по повод изпълнението на служебните задължения.
Чл. 20
Член 20 от Закона за държавния служител задължава служителите да реагират без забавяне на исканията на гражданите, удовлетворявайки законосъобразните от тях. Служителите също така трябва да проявяват учтивост и уважение към гражданите, които обслужват.
Чл. 21
Държавният служител е задължен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно, съобразно законите и правилниците на администрацията. Задълженията му се определят в длъжностната характеристика, а допълнителни задължения могат да се възлагат само в предвидените случаи. Съгласно новите разпоредби, държавният служител може да поеме допълнителни задължения, свързани с проекти, финансирани от Европейските фондове или международни институции, след съгласие и срещу допълнително възнаграждение.
Чл. 22
Държавният служител е задължен активно да подпомага и съдейства на органите на държавната власт в процеса на изпълнение на техните правомощия. Това включва ангажираност и готовност за работа в рамките на установеното работно време.
Чл. 23
Държавният служител е задължен да спазва работното време, което е установено, и да го използва за изпълнение на своите служебни задължения.
Чл. 24
Държавният служител е задължен да изпълнява законосъобразни заповеди на по-горестоящи органи, освен ако заповедта е неправомерна или съдържа очевидно правонарушение. В такъв случай, служителят може да поиска писмено потвърждение на устната заповед. Освен това, служителят не е длъжен да изпълнява нареждания, насочени срещу него или близките му, и трябва незабавно да уведоми съответния орган.
Чл. 25
Държавният служител е задължен да защитава класифицираната информация, която представлява държавна или служебна тайна, и която е станала известна на служителя по време на изпълнение на служебните му задължения. Редът за работа с класифицираната информация се определя със закон.
Чл. 26
Член 26 от Закона за държавния служител е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 95 от 2003 година. Този член е свързан със задължението на държавните служители да уведомяват съответните органи при настъпване на определени обстоятелства.
Чл. 27
Държавният служител е длъжен да уведоми органа по назначаването за възникнали основания за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от закона в срок от 7 дни. Това уведомление е задължително и е свързано с несъвместимостта на служителя с изпълняваната от него служба. Освен това, служителят трябва да опазва престижа на държавната служба.
Чл. 28
Държавните служители трябва да проявяват поведение, което не уронва престижа на държавната служба, както в служебния, така и в обществения си живот. Те са длъжни да спазват Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 29 от Закона за държавния служител
Държавните служители са длъжни да подават декларация за имущество и интереси пред органа по назначаването при встъпване в длъжност и всяка година до 15 май. Лицата, заемащи висша публична длъжност, подават декларация само по реда на Закона за противодействие на корупцията.
Чл. 29а
Член 29а от Закона за държавния служител е отменен с ДВ, бр. 94 от 2008 г., и е в сила от 01.01.2009 г. Следователно, разпоредбата не е действаща и не съдържа актуални задължения за органа по назначаването.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за държавния служител определя задълженията на органа по назначаването. Той е длъжен да осигури необходимите условия за работа на държавния служител, да не му възлага допълнителни задължения извън длъжностната характеристика, да изплаща заплатата в срок, да осигурява служителя по законов ред и да приспособява работното му място при наличие на трайно увреждане.
Чл. 31
Раздел IV от Закона за държавния служител определя правата на държавните служители, включително правото на заплата. Член 31 е отменен с ДВ, бр. 95 от 2003 г., което означава, че текстът вече не е в сила.
Чл. 32
Държавният служител има право на брутна заплата, която се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Член 32, алинея 1 от Закона за държавния служител определя това право, докато алинея 2 е отменена.
Чл. 33
Държавните служители имат право на почивки по време на работния ден, както и на междуседмична и междудневна почивка. Те също така имат право на почивни дни, свързани с официални празници.
Чл. 34
Държавните служители имат право на редовен платен годишен отпуск, както и на допълнителен отпуск, служебен отпуск, отпуск за изпълнение на обществени задължения, отпуск по социалното осигуряване и неплатен отпуск.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за държавния служител определя задълженията на органа по назначаването относно обучението на държавните служители. Той осигурява условия за професионално и служебно развитие, като разходите за обучение над 20 дни в година са за сметка на администрацията. Държавният служител, преминал такова обучение, е задължен да остане на работа в администрацията за минимум една година. За обучения до 20 дни, органът може да определи подобно задължение. При прекратяване на правоотношението по определени причини, служителят възстановява разходите за обучение. Освен това, органът по назначаването изготвя годишен план за обучение на служителите, а средствата за обучение се определят ежегодно с бюджета на държавата.
Чл. 35а
Обучението за професионално и служебно развитие на служителите в държавната администрация се организира от Института по публична администрация, който е юридическо лице към Министерския съвет. Институтът се ръководи от изпълнителен директор, назначаван от министър-председателя, който също така изпълнява функции на орган по назначаването на държавни служители и работодател за служителите в института. Изпълнителният директор може да създава експертни съвети и работни групи за решаване на конкретни задачи. Осигуряването на съгласуваност между политиката за развитие на администрацията и дейността на института се осъществява от програмния съвет, който одобрява програмите за обучения и ежегодните цели на института.
Чл. 35б
Чл. 35б от Закона за държавния служител предвижда задължително обучение за новопостъпили държавни служители и назначени на ръководни длъжности, както и обучение за професионално развитие на служителите в държавната администрация. Органите по назначаването са длъжни да представят списък на лицата за обучение и да осигурят обучението в определени срокове. Висшите служители трябва да преминават обучение поне веднъж годишно, а финансирането на обучението е осигурено от определени средства.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за държавния служител посочва, че повишаването в държавна служба се извършва чрез последователно преминаване в по-висок ранг или длъжност. Член 36, алинея 1 е отменен с ДВ, бр. 95 от 2003 г.
Чл. 37
Член 37 от Закона за държавния служител е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 95 от 2003 г. Това означава, че разпоредбите относно социалното и здравно осигуряване на държавните служители, които са били регламентирани в този член, вече не са в сила.
Чл. 38
Член 38 от Закона за държавния служител определя правото на държавните служители на задължително социално и здравно осигуряване. Осигуряването на тези служители се финансира от съответните бюджети на институциите, в които те работят.
Чл. 38а
Държавните служители имат право на безопасни и здравословни условия на труд, съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Тези условия се осигуряват от органа по назначаването. Държавните служители, работещи в специфични условия и рискове, имат допълнителни права, свързани с обезщетения по Кодекса на труда.
Чл. 39
Държавният служител има право на обезщетение в случаи, предвидени от закона. Това право е регламентирано в чл. 39 от Закона за държавния служител. В допълнение, законът предвижда и условия за носене на представително, униформено и специално облекло, като последната промяна е направена с изменение в Държавен вестник, брой 95 от 2003 г.
Чл. 40
Държавните служители имат право на представително и униформено облекло, определено от Министерския съвет. Освен това, служителите, работещи при опасни условия, получават безплатно специално облекло и лични предпазни средства, съгласно наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
Чл. 41
Държавните служители имат право да изказват мнения относно законосъобразността и целесъобразността на нарежданията, които получават, и да предлагат алтернативни решения. Тези мнения и предложения не могат да влияят на служебното им положение.
Чл. 42
Държавните служители имат право да членуват в политически партии, освен ако специален закон не забранява това. Въпреки това, при изпълнение на служебните си задължения, те не трябва да се ръководят от интересите на политическите партии, в които членуват.
Чл. 42а
Държавният служител има право да прави изявления от името на своя орган по назначаването или администрацията, но само след получаване на съгласие от органа по назначаването или от определен от него служител.
Чл. 43
Държавните служители имат право да се сдружават в професионални организации и сдружения с нестопанска цел, което включва създаването на синдикални организации. Това право е регламентирано в закона и осигурява възможност за защита на интересите на служителите.
Чл. 44
Държавните служители имат право да образуват синдикални организации и да членуват в тях, следвайки уставите на организациите. Синдикалните организации могат да приемат свои устави и да избират органи и представители. Те имат за задача да защитават интересите на служителите пред държавните органи, касаещи служебните и осигурителните отношения, чрез предложения и участие в подготовката на правилници и наредби.
Чл. 45
Синдикалните организации на държавните служители придобиват юридическо лице след вписване като сдружения с нестопанска цел. Имуществените отношения между членовете на прекратената синдикална организация се уреждат съобразно техните устави.
Чл. 46
Държавните органи са задължени да оказват съдействие на синдикалните организации, като им предоставят безвъзмездно помещения и необходимите материални условия за изпълнение на техните функции.
Чл. 46а
Член 46а от Закона за държавния служител урежда споразумения между синдикалните организации на държавните служители и Министерския съвет относно структурата, обхвата и формите на сътрудничество. Процедурата за сключване на споразумението и критериите към синдикалните организации се определят с наредба на Министерския съвет. Всички проекти на нормативни актове, свързани със служебните правоотношения, трябва да се съгласуват със синдикалните организации.
Чл. 47
Държавните служители, освен тези, които са изключени по чл. 5, ал. 2, имат право да участват в стачки, съгласно условията и реда, установени в Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Участието в стачка може да доведе до определени последици, които не са уточнени в този член, но обикновено включват рискове от санкции или загуба на доходи.
Чл. 47а
Чл. 47а от Закона за държавния служител урежда правата и задълженията на държавните служители по време на законна стачка. Според разпоредбата, държавният служител не получава възнаграждение за времето, през което участва в стачка, но има право на обезщетение от общественото осигуряване. Участието в законна стачка се зачита за служебен стаж. Държавни служители, които не участват в стачка, но не могат да изпълняват задълженията си поради стачката на други, получават основната си заплата. Освен това, участието в законна стачка не води до дисциплинарна и имуществена отговорност.
Чл. 48
Държавните служители имат право на неприкосновеност на личната си кореспонденция и съобщения. Въпреки това, кореспонденцията и съобщенията, адресирани до тях в качеството им на държавни служители, не се считат за лични.
Чл. 49
Работното време на държавния служител е 8 часа на ден и 40 часа на седмица при стандартна 5-дневна работна седмица. Органът по назначаването може да приложи сумирано изчисляване на работното време за периоди до 6 месеца, но не за служители с ненормиран работен ден. При сумирано изчисляване максималната продължителност на работната смяна е 12 часа, а работната седмица не може да надвишава 56 часа. За служители с намалено работно време, продължителността може да бъде до 1 час над определеното им работно време.
Чл. 50 от Закона за държавния служител
Държавните служители са длъжни да изпълняват задълженията си извън работното време при необходимост, без да се нарушават междудневната и междуседмичната почивка. За извършения извънреден труд, те имат право на допълнителен платен годишен отпуск, който може да достигне до 12 дни. Редът и начинът за определяне на този отпуск се определят от органа по назначаването.
Чл. 50а
Чл. 50а от Закона за държавния служител определя извънредния труд като такъв, който се полага извън установеното работно време на държавния служител, освен в определени случаи. Извънредният труд трябва да бъде разрешен с мотивирана писмена заповед от органа по назначаването. Допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се регулират от Кодекса на труда.
Чл. 51
Работното време на държавните служители се определя в работни дни и се регулира от устройствения правилник на администрацията. Възможно е установяване на работно време с променливи граници, при което задължителното присъствие на служителите се определя от органа по назначаването. Служителите могат да отработват времето си в различни дни от седмицата, а начинът на отчитане на работното време също се определя от правилника на администрацията.
Чл. 51а
Чл. 51а от Закона за държавния служител позволява на органа по назначаване да възлага работа от разстояние на служителите без тяхното съгласие при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. Това се прави с оглед на характера на работата и функциите на служителите, определени в устройствените правилници и длъжностните характеристики. Условията и редът за работа от разстояние се определят с заповед на органа по назначаване.
Чл. 52
Работното време на държавния служител включва почивки, които се определят в устройствения правилник на администрацията. Минималната продължителност на почивката за хранене е 30 минути и не се включва в работното време.
Чл. 53
Държавният служител има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа. Освен това, служителите имат право и на седмична почивка, която осигурява достатъчно време за отдих и възстановяване.
Чл. 54
Държавният служител има право на седмична почивка от два последователни дни, обикновено събота и неделя. Осигурява му се и най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
Чл. 55
Официалните празници за държавните служители са определени в Кодекса на труда. При съвпадение на официални празници с уикенд, следващите работни дни са неприсъствени. Министерският съвет има правомощия да обявява допълнителни дни за неприсъствени по важни поводи.
Чл. 56
Държавен служител, който има минимум 4 месеца служебен, трудов или осигурителен стаж, има право на редовен платен годишен отпуск от 20 работни дни. Държавен служител с намалена работоспособност от 50% и над 50% има право на 26 работни дни платен годишен отпуск.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за държавния служител регламентира правата на държавните служители относно ползването на платения годишен отпуск. Отпускът може да се ползва наведнъж или на части през съответната календарна година. За ползването му е необходимо писмено разрешение от органа по назначаването, който е длъжен да го разреши, освен в случай на отлагане по реда на чл. 59. Държавните служители, които изповядват различно от източноправославното вероизповедание, могат да ползват част от годишния отпуск или неплатен отпуск за религиозни празници, в размер на дните за източноправославните празници.
Чл. 58
Според чл. 58 от Закона за държавния служител, платеният годишен отпуск може да бъде прекъснат от органа по назначаването със съгласието на държавния служител, когато нуждите на службата налагат това. Освен това, ако на държавния служител бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, той може да поиска прекъсване на ползването на платения годишен отпуск.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за държавния служител регламентира условията за отлагане на платения годишен отпуск. Органът по назначаването може да отложи ползването на част от отпуска за следващата година, но не повече от 10 работни дни, когато нуждите на службата налагат това. Държавният служител може по писмено искане да отложи отпуск. Отлагане на отпуска е допустимо и при невъзможност за ползване поради различни видове отпуск, свързани с неработоспособност или отглеждане на дете. При неползване на отложения отпуск до края на следващата година, служителят може сам да определи времето за ползването му, уведомявайки органа по назначаването в срок от 7 дни.
Чл. 59а
Според чл. 59а от Закона за държавния служител, правото на платен годишен отпуск или част от него, ако не е ползвано до изтичането на две години след края на годината, за която се полага, се погасява по давност. В случай, че отпускът е отложен по реда на чл. 59, ал. 4, правото на ползване също се погасява след две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за държавния служител урежда правото на държавните служители на платен годишен отпуск. По време на този отпуск служителите получават основна заплата, определена към момента на започване на отпуска. При случаи на вътрешно съвместителство и заместване, заплатата за отпуск се определя на база основната заплата по основното служебно правоотношение. Забранява се компенсирането на заплатата по време на отпуск.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за държавния служител забранява компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение. При такова прекратяване, служителят има право на парично обезщетение за неизползвания отпуск, което се изчислява пропорционално на времето, признато за служебен стаж. Размерът на обезщетението се определя на база основната заплата на служителя към датата на прекратяване.
Чл. 62
Законът предвижда задължения на органа по назначаването да освобождава държавните служители от изпълнение на задълженията им в определени случаи. Държавните служители имат право на отпуск при встъпване в брак, кръводаряване, смърт на близки, призоваване от съд или държавни органи, участие в заседания като съдебен заседател, активна служба в доброволния резерв, честване на празници на деца, обучение в доброволни формирования, както и за медицински прегледи при бременност или ин-витро лечение. Заплатите по време на отпуските също са регламентирани.
Чл. 63 от Закона за държавния служител
Държавният служител има право на отпуски при различни обстоятелства, включително за временна неработоспособност, бременност, раждане, осиновяване, отглеждане и хранене на малко дете, както и при смърт или тежко заболяване на родител. Условията, редът и размерите на тези отпуски са регламентирани в Кодекса на труда (чл. 162 - 167а).
Чл. 63а
Чл. 63а от Закона за държавния служител предвижда, че нещатните членове на централни и отраслови ръководства на синдикалните организации, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства, имат право на платен отпуск от 25 работни часа годишно за осъществяване на синдикална дейност. Отпускът се заплаща по реда на чл. 60, ал. 1 и не може да бъде заменен с парично обезщетение. Времето на ползване на отпуска се определя от синдикалния деец, който уведомява ръководителя си. Отпускът не може да се прехвърля в следващата календарна година.
Чл. 64
Държавният служител може да поиска неплатен отпуск, който органът по назначаването може да разреши, без значение от ползването на платен отпуск или служебен стаж. Органът е длъжен да разреши неплатен отпуск до една година за служители, работещи в институции на ЕС и международни организации, веднъж през цялата служба. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в календарна година се признава за служебен стаж, а над 30 дни - само ако е предвидено в закон или акт на Министерския съвет.
Чл. 64а
При обявено извънредно положение или епидемична обстановка, органът по назначаването трябва да разреши ползването на платен или неплатен отпуск по искане на определени категории служители, включително бременни служителки, майки на деца до 12 години, самотни бащи, служители с трайно намалена работоспособност и трудоустроени служители. Времето на ползване на отпуск се признава за служебен стаж.
Чл. 65
Държавните служители, които са изпратени на курсове за обучение за професионално и служебно развитие, имат право на платен служебен отпуск, който може да се определи в часове. Освен това, по време на предизборната кампания, когато държавен служител се кандидатира за длъжност в органите на държавната власт, той също ползва отпуск съгласно условията на Изборния кодекс.
Чл. 66
Държавните служители имат право на отпуски за обучение, които се регулират от Кодекса на труда. Правилата за ползването на тези отпуски, условията и размерите им са определени в чл. 169 - 171а от Кодекса на труда.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за държавния служител определя структурата на брутната заплата, която се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Основната заплата се определя от органа по назначаването, като се вземат предвид нивото на длъжността, квалификацията и опита на служителя. Разходите за основни заплати трябва да представляват минимум 70% от разходите за заплати в бюджетите на разпоредителите. Допълнителните възнаграждения включват различни видове плащания, свързани с условия на труд и постигнати резултати, и не могат да надвишават 30% от общите разходи за заплати. Размерът на допълнителното възнаграждение за резултати не може да надвишава 80% от основната заплата за годината. Всички условия и редове за получаване на заплатите и възнагражденията се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за държавния служител определя, че минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, която може да бъде заемана от държавен служител, се определя всяка година със закона за държавния бюджет на Република България. Освен това, минималната заплата не може да бъде по-ниска от размера за предходната година.
Чл. 69
Член 69 от Закона за държавния служител е отменен с изменение в Държавен вестник, бр. 95 от 2003 г. Поради това, разпоредбите относно заплащането в почивни и празнични дни вече не са в сила.
Чл. 70
Член 70 от Закона за държавния служител е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 95 от 2003 година. Това означава, че разпоредбите, свързани с изплащането на заплатите на държавните служители, които са били в сила до тази дата, вече не са актуални и не се прилагат.
Чл. 71
Заплатата на държавния служител се изплаща на два пъти - авансово и окончателно, по ред, определен от органа по назначаването. Изплащането става лично на служителя, на упълномощено от него лице или чрез превод по негов влог.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за държавния служител определя, че удръжки от заплатата на държавния служител могат да се правят само с негово съгласие. Изключенията, при които удръжки могат да се извършват без съгласие, включват получени аванси, данъци, надвзети суми поради технически грешки и запори. Общият размер на удръжките не може да надвишава пределите, установени в Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 73
Рангът на държавния служител отразява професионалната му квалификация, включваща знания и умения, необходими за изпълнение на длъжността. Рангът се дели на две основни групи: "младши ранг" и "старши ранг", като всяка група има по пет степени. Минималният ранг за всяка длъжност е указан в Класификатора на длъжностите, като ръководните длъжности изискват поне трети младши ранг.
Чл. 74
Законът за държавния служител регламентира повишаването в ранг на държавните служители в зависимост от техния стаж и професионален опит. При постъпване на нови служители, без стаж, се определя пети младши ранг. За служители с необходимия опит, се определя ранг, съответстващ на минималния за длъжността. При повишаване в длъжност, ако служителят има по-нисък ранг от необходимия, но отговаря на изискванията за опит, му се определя минималният предвиден ранг за новата длъжност. При преназначаване на по-висока длъжност, също се следват същите принципи.
Чл. 75
Повишаването в ранг на държавните служители се основава на годишната оценка на изпълнението на длъжността. За младшите рангове е необходимо две или три последователни оценки, а за старшите - три или четири. Държавен служител може да бъде повишен предсрочно, ако е получил най-високата оценка. Следващото повишаване за предсрочно повишен служител става само при условията и сроковете, определени за редовното повишаване.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за държавния служител регламентира ежегодното оценяване на изпълнението на длъжността на държавните служители. Оценяването обхваща периода от 1 януари до 31 декември и се извършва от непосредствения ръководител на служителя, който е работил поне 6 месеца в годината. Оценката се основава на постигането на предварително определени цели и показаните компетентности. Годишната оценка трябва да бъде обективна и мотивирана писмено, като служителят има право да я оспори в срок от 7 дни. Контролиращият ръководител може да потвърди или променя оценката. Редът за оценяване се определя с наредба на Министерския съвет.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за държавния служител регламентира правата на служителите при бедствия. В случай на невъзможност да се явят на работа, те получават гарантирания минимум. Ако служителят участва в спасителни действия, той получава основната си заплата. Участието и причините за неявяване се удостоверяват от общината.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за държавния служител предвижда, че администрацията дължи обезщетение за вреди, причинени от трудова злополука или професионално заболяване, независимо от вината на органа по назначаването. Обезщетение се дължи и при непреодолима сила, свързана с изпълнението на служебни задължения. Администрацията покрива разликата между имуществените вреди и полученото обезщетение или пенсия. Наследниците на починал служител не приемат наследство с получаването на обезщетение.
Чл. 79
Съгласно чл. 79 от Закона за държавния служител, администрацията не носи отговорност, ако увреждането е причинено умишлено от пострадалия. Отговорността може да бъде намалена, ако пострадалият е допринесъл за инцидента чрез груба небрежност.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за държавния служител предвижда, че администрацията, която е изплатила обезщетение на пострадалия или неговите наследници, има право да предяви иск срещу виновните служители. Искът се основава на правилата за имуществената отговорност на държавния служител. Глава четвърта от закона разглежда измененията в служебното правоотношение, включително аспекти на стабилитета на служителите.
Чл. 81
Служебното правоотношение на държавния служител не може да бъде променяно едностранно, освен в предвидените от закона случаи. Това означава, че всякакви изменения в правния статус на служителя трябва да се извършват в съответствие с установените процедури и условия в закона.
Чл. 81а
Държавен служител, който е изтекъл едногодишен срок за изпитване в една администрация, може да бъде назначен в друга без конкурс, ако отговаря на условията. Всички длъжности, за които е възможно преместване, трябва да бъдат обявени в Информационния портал за мобилност, с посочени изисквания и срок за подаване на документи. При наличие на повече от един кандидат, се извършва подбор. Назначаването се осъществява след подписване на споразумение между служителя и двете администрации. Служители на непълно работно време не могат да преминават в друга администрация.
Чл. 81б
Държавен служител може временно да бъде преместен в друга администрация за срок до 4 години, при условие че е безсрочно назначен и е изтекъл едногодишният срок за изпитване. Преместването става след писмено споразумение между администрациите и служителя, в което се определят длъжността, срокът и заплатата. Заповедите, свързани с новата длъжност, се издават от приемащата администрация. При смяна на населено място, служителят има право на пътни разноски, разноски за пренасяне на покъщнината и заплата за дните на пътуване. Преместването може да бъде прекратено предсрочно по искане на който и да е от органите по назначаване или на служителя. След изтичането на срока, служителят се връща на предишната си длъжност.
Чл. 81в
Държавен служител може да бъде изпратен в институция на Европейския съюз за срок до 4 години, запазвайки служебното си правоотношение и получавайки основната си заплата. При изпълнение на длъжността в ЕС, той се ръководи от интересите на институцията, а не на органа по назначаването. Държавният служител има право на платен годишен отпуск, пропорционален на времето, работено в изпращащата администрация. Оценките от ЕС се признават по ред, определен в наредбата. Заместник на длъжността може да бъде назначен, а след края на срока служителят заема предишната си длъжност или друга равностойна. Условията за изпращане на служители в ЕС се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 82 от Закона за държавния служител
Държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация при условие, че отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие. Възможно е преназначаване и на по-висока експертна длъжност по предложение на ръководителя, дори и без наличието на минимален ранг или опит. Подборът за заемане на по-висока длъжност става по ред, определен от Министерския съвет, а служителите с най-висока годишна оценка и изтекъл срок за изпитване имат право да участват в подбора.
Чл. 82а
Държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация за срок до 4 години с писмено съгласие, при условие че отговаря на изискванията за длъжността. След изтичането на срока, служителят заема предишната си длъжност, освен ако тя е съкратена, в такъв случай му се предлага равностойна длъжност. Правилата важат и за служители, назначени по заместване, при спазване на определени условия.
Чл. 83
Държавният служител може да бъде временно преместен да изпълнява друга служба в рамките на същата администрация при служебна необходимост. Преместването се осъществява със заповед на органа по назначаването и може да продължи до 45 календарни дни в рамките на една календарна година. При желание на служителя, той може да бъде преместен на по-ниска длъжност или в друго населено място, като заплатата му не може да бъде по-ниска от предишната.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за държавния служител регламентира заместването на отсъстващи държавни служители. При отсъствие, служебните задължения се изпълняват от непосредствения ръководител или друг служител от администрацията. Заповедта за заместване се издава по искане на ръководителя и не може да е за повече от 6 месеца. Процедурата не важи за заместници на титуляра. При отсъствие над 30 дни е необходимо писмено съгласие на заместника и допълнителна заплата от 50% от минималната основна заплата.
Чл. 84а
Чл. 84а от Закона за държавния служител регламентира условията за споделено изпълнение на ключова длъжност в администрацията за срок до 6 месеца. Длъжността може да се изпълнява от бивш държавен служител, който е заемал същата длъжност, и от служител, определен чрез подбор, при условие че е дал писмено съгласие. По време на споделеното изпълнение, служителят, определен по ал. 1, т. 2, продължава да изпълнява и предишната си длъжност. След края на споделеното изпълнение, служителят по ал. 1, т. 1 носи отговорност за длъжността и трябва да предаде необходимите знания на другия служител. Заплатата на служителя по ал. 1, т. 1 е 50% от заплатата за длъжността, а служителят по ал. 1, т. 2 получава допълнителни 50% от минималната основна заплата.
Чл. 85
При трудоустрояване държавният служител се премества на друга подходяща служба в срок от 10 дни след предписание от здравните органи. Предписанието е задължително за служителя и органа по назначаването. До изпълнение на предписанието служителят е освободен от задължения и получава обезщетение в размер на основната си заплата. Отказ от приемане на новата служба без уважителни причини води до загуба на правото на обезщетение. При преместен служител на по-ниска заплата се дължи обезщетение за разликата.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за държавния служител регламентира възможността за временно командироване на държавни служители в друго населено място в рамките на същата администрация. Командироването може да продължи до 30 календарни дни без прекъсване, а за по-дълъг срок е необходимо писмено съгласие на служителя. По време на командировка служителят получава брутната си заплата, както и пътни, дневни и квартирни пари, определени от Министерския съвет.
Чл. 86а
Чл. 86а от Закона за държавния служител регламентира условията за командироване на държавни служители. Органът по назначаването може да командирова служителя временно в друга администрация за срок до две години, с възможност за удължаване. Възможно е също командироване в международни организации за срок до три години, с удължаване до една година. По време на командироването служителят получава заплата от изпращащата администрация и задачи, свързани с неговата квалификация.
Чл. 87
Според Чл. 87 от Закона за държавния служител, командироването на бременни жени, жени в напреднал етап на лечение ин-витро и майки с деца до 3-годишна възраст не е позволено без тяхното писмено съгласие. Тази разпоредба цели да защити правата и здравето на тези жени и техните деца.
Чл. 87а
Чл. 87а от Закона за държавния служител гласи, че при преобразуване на администрация, преминаване на дейност между администрации или от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител остава в сила и не се прекратява. Това осигурява защита на правата на държавните служители при административни промени.
Чл. 87б
Служебното правоотношение на държавен служител с трайни увреждания може да бъде изменяно съгласно условията и реда, предвидени в глава пета, раздел VIIIб от Кодекса на труда. Глава пета обхваща отличия и служебна отговорност, като раздел I разглежда отличията и предпоставките за награждаването.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за държавния служител предвижда, че държавните служители могат да бъдат награждавани за образцово изпълнение на служебните си задължения. Наградите включват грамота, сребърен почетен знак и златен почетен знак на съответната администрация. Наградите се предоставят с заповед на органа по назначаването и се оповестяват публично. В допълнение, законът предвижда основания за дисциплинарна отговорност, но детайлите не са предоставени в текущия текст.
Чл. 89
Държавният служител, който виновно нарушава служебните си задължения, подлежи на дисциплинарни наказания. Дисциплинарни нарушения включват неизпълнение на задължения, забавяне на изпълнението, неспазване на служебните правомощия, нарушения спрямо гражданите и неспазване на Кодекса за поведение. Ръководителите също носят отговорност, ако не реагират на оплаквания от граждани за нарушения на подчинените им. Държавният служител може да носи дисциплинарна отговорност независимо от други видове отговорност, които могат да произтекат от същото деяние.
Чл. 90
Законът за държавния служител предвижда пет вида дисциплинарни наказания: забележка, порицание, отлагане на повишението в ранг с една година, понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година и уволнение. За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно наказание.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за държавния служител определя критериите, които трябва да се вземат предвид при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание. Основните фактори включват тежестта на нарушението и последиците от него, формата на вината на служителя, обстоятелствата на нарушението и цялостното служебно поведение на служителя. Член 91, алинея 2 е отменен.
Чл. 92
Дисциплинарните наказания на държавните служители се налагат от органа по назначаването, освен в определени случаи. Наказанията и техните заличавания се записват в служебното досие. Редът за вписване и заличаване на наказанията се определя с наредба. Преди налагане на дисциплинарно наказание, органът трябва да изпълни определени задължения, които не са посочени в предоставения текст.
Чл. 93
Дисциплинарно наказващият орган е задължен преди налагане на наказание да изслуша държавния служител и да му предостави срок за писмени обяснения, като също така трябва да събере и оцени предоставените от служителя доказателства. Ако органът не е изслушал служителя или не е разгледал писмените му обяснения, съдът ще отмени наказанието, без да разглежда спора по същество. Изключение от това правило е, когато служителят не е изслушан по негова вина и не е предоставил обяснения в определения срок.
Чл. 94
Дисциплинарните наказания на държавни служители трябва да бъдат наложени в срок до два месеца от откритото нарушение и не по-късно от една година от самото извършване. Ако нарушението е свързано с престъпление или административно нарушение, сроковете започват да текат от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление. Сроковете не текат, когато служителят е в законоустановен отпуск.
Чл. 95
Във всяка администрация се създава дисциплинарен съвет, състоящ се от трима до седем редовни и двама резервни членове, които са държавни служители. Най-малко един редовен член трябва да има юридическо образование, освен ако такъв не е наличен. Съветът се назначава за срок от три години от органа по назначаването, който определя председателя и заместник-председателя. Членовете на съвета са несменяеми, освен при определени условия. Дисциплинарният съвет разглежда дисциплинарните дела с всички редовни членове, а при отсъствие на редовен член, резервен член го замества.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за държавния служител регламентира процедурата за налагане на дисциплинарни наказания. Преди да наложи наказание, дисциплинарно наказващият орган трябва да се консултира с дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело. Дисциплинарният съвет изяснява фактите, изслушва служителя и обсъжда представените доказателства. Решението на съвета се приема с мнозинство от две трети и включва становище относно дисциплинарната отговорност и размера на наказанието. В срок от 7 дни след приемането на решението, дисциплинарният съвет трябва да го представи на наказващия орган.
Чл. 97
Дисциплинарното наказание на държавен служител се налага с мотивирана писмена заповед от дисциплинарно наказващия орган, в която се посочват трите имена и длъжността на наказващия, дата на издаване, трите имена и длъжността на наказвания, описание на нарушението, служебните задължения, които са били нарушени, видът и размерът на наказанието, както и правното основание. Заповедта се връчва на служителя, а при невъзможност - изпраща се с препоръчано писмо. Изпълнението на наказанието започва от деня на връчването или получаването на заповедта, а обжалването не спира изпълнението.
Чл. 98
Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, се заличават автоматично след една година от налагането им. Заличаването се извършва служебно с отбелязване в служебното досие на държавния служител, считано от 01.06.2026 г.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за държавния служител урежда възможността за заличаване на дисциплинарни наказания, с изключение на уволнението. Заличаването може да се извърши от органа по назначаването, ако държавният служител не е извършил нови нарушения в срок от шест месеца. Процедурата за заличаване изисква мотивирана писмена заповед, която се връчва на служителя и се добавя в служебното му досие.
Чл. 100
Държавният служител може да бъде временно отстранен от работа при определени условия: 1) при образувано дисциплинарно дело; 2) когато е в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; 3) при образувано наказателно производство за престъпления, извършени в качеството му на длъжностно лице. Времето на отстраняване не се заплаща, а незаконно отстранените служители имат право на обезщетение.
Чл. 101
Държавният служител носи отговорност за вреди, причинени умишлено или при груба небрежност, както на държавата, така и на гражданите, чрез незаконосъобразни действия или бездействия. Държавата отговаря солидарно с държавния служител за вредите, причинени на гражданите. Отговорността на виновните служители спрямо държавата за изплатени обезщетения се осъществява в пълен размер, съгласно Кодекса на труда.
Чл. 102
Имуществената отговорност на държавния служител се осъществява по исков ред, съгласно Чл. 102 от Закона за държавния служител. В глава шеста се разглеждат общите основания за прекратяване на служебното правоотношение, без да се уточняват конкретни случаи в предоставения текст.
Чл. 103
Служебното правоотношение на държавния служител може да бъде прекратено по различни основания, включително: 1. По взаимно съгласие, при което страната, към която е отправено предложението, трябва да отговори в десетдневен срок. 2. При отменяне на заповедта за прекратяване от органа по назначаването или от съда, ако служителят не се яви да заеме предишната длъжност. 3. При трайна неработоспособност поради болест, освен ако не е налична подходяща длъжност. 4. Поради несъвместимост, в зависимост от конкретните случаи. 5. При осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление. 6. При изтичане на срока на назначение. 7. При завръщане на заместван служител. 8. При смърт на служителя. 9. При преминаване в друга администрация с писмено споразумение.
Чл. 104
Съгласно чл. 104 от Закона за държавния служител, ако заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата за времето, през което не е заема държавна служба, но не повече от 6 месеца. При назначаване на работа с по-ниска заплата, служителят получава разликата в заплатите. В определени случаи, служителят може да получи трикратен размер на основната заплата или 6 основни заплати, в зависимост от обстоятелствата на прекратяването. При смърт на служителя, администрацията поема погребалните разходи и изплаща обезщетение на наследниците в зависимост от прослужените години.
Чл. 105
Държавният служител има право да прекрати служебното си правоотношение едностранно, като подаде писмено заявление до органа по назначаване. Служебното правоотношение се прекратява след изтичането на едномесечен срок от подаването на заявлението. Органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на този срок, при условие че заплати обезщетение на служителя в размер на основната му заплата за остатъка от времето.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за държавния служител регламентира условията, при които органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие. Причините включват закриване на администрацията, съкращаване на длъжността и придобиване на право на пенсия. Държавният служител има право на обезщетение в определени случаи, като размерът му зависи от прослужените години. При неспазване на срока за предизвестие, органът дължи обезщетение. В случай на прекратяване по чл. 1, т. 6, органът може да получи информация от Националния осигурителен институт за правото на пенсия на служителя.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за държавния служител описва условията, при които органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение на държавния служител без предизвестие. Основните случаи включват: лишаване от право да упражнява професия, отказ да заеме предложена служба, дисциплинарно уволнение, неспазване на задължението за уведомяване, невъзможност за изпълнение на задължения, освобождаване на длъжност за възстановяване на незаконно уволнен служител, назначаване при неспазване на условията и установен конфликт на интереси. Освен това, органът може да прекрати служебното правоотношение при получаване на най-ниската годишна оценка. Освободените служители имат право на обезщетение за определен период.
Чл. 107а
Чл. 107а от Закона за държавния служител регламентира условията, при които органът по назначаването може да предложи на държавния служител да прекрати служебното правоотношение срещу обезщетение. Обезщетението не може да надвишава 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Ако служителят не отговори писмено на предложението в срок от 7 дни, то се счита за неприето. При приемане на предложението, органът по назначаването е задължен да изплати уговореното обезщетение при връчване на заповедта за прекратяване.
Чл. 107б
Чл. 107б от Закона за държавния служител урежда условията, при които органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с държавна служителка, ползваща отпуск за бременност и раждане. Според алинея 1, прекратяването е допустимо само на основание чл. 106, ал. 1, т. 1. Алинея 2 уточнява, че служебното правоотношение не може да бъде прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, ако служителката е бременна или в напреднал етап на ин-витро лечение, освен ако не откаже друга подходяща длъжност в същата администрация.
Чл. 108
Служебното правоотношение на държавен служител може да бъде прекратено с административен акт от органа по назначаването. Актът трябва да бъде в писмена форма и да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на служителя. В определени случаи, когато прекратяването е поради обективна невъзможност за изпълнение на задълженията, трябва да се посочат и съответните фактически обстоятелства. При прекратяване на служебното правоотношение, освен в специфични случаи, служителят запазва своя ранг.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за държавния служител е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 110 от 2001 г., и влиза в сила на 01.01.2002 г. Глава седма от закона е променена, като новото заглавие е "Единен електронен трудов запис и служебен стаж", което ще влезе в сила на 01.06.2026 г. След измененията, новата структура на главата включва служебна книжка и служебен стаж.
Чл. 110
Чл. 110 от Закона за държавния служител предвижда, че данните за служебното правоотношение на държавните служители се съхраняват в единния електронен трудов запис, който е част от регистъра на заетостта. Този запис служи като официален документ, удостоверяващ данни за държавната служба. Държавните служители имат право на достъп до своя трудов запис и историята на достъпите до него. Органите по назначаване също имат право на достъп до данните на служителите в тяхната администрация. Единният електронен трудов запис може да бъде използван за удостоверяване на стаж при участие в конкурс за длъжност, след получаване на съгласие от кандидата.
Чл. 111
Член 111 от Закона за държавния служител предвижда, че в срок от три дни след възникването или изменението на служебното правоотношение, както и в срок от седем дни след неговото прекратяване, органът по назначаването или оправомощено от него лице е задължен да впише данните в регистъра на заетостта, съгласно чл. 347 от Кодекса на труда.
Чл. 112
Чл. 112 от Закона за държавния служител определя данните, които се вписват в регистъра на заетостта, включително имената и идентификатора на служителя, основанията и датите на назначаване и прекратяване, заплатата, длъжността, икономическата дейност, работното време и стажа. Лицето, определено от органа по назначаване, е задължено да вписва точно и своевременно всички данни и промени в тях.
Чл. 113
При прекратяване на служебното правоотношение, органът по назначаването е задължен незабавно да впише данните за прекратяването в единния електронен трудов запис. В случай на изгубена служебна книжка, служителят може да подаде заявление за възстановяване на книжката, като следва процедурата, определена от съответния орган.
Чл. 114
Член 114 от Закона за държавния служител е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 85 от 2023 г., и влиза в сила от 01.06.2026 г. Отменената разпоредба касае условията и изискванията за служебния стаж на държавните служители.
Чл. 115
Служебният стаж на държавен служител се определя като времето, през което той е работил на държавна служба, включително и на стажантски длъжности. Важно е да се отбележи, че признаването на служебния стаж може да бъде регулирано и от други закони, освен този.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за държавния служител определя случаите, в които времето, през което държавният служител не е работил, се признава за служебен стаж. Това включва почивни и празнични дни, платени и неплатени отпуски, времето за отстраняване от работа при дисциплинарно дело или наказателно преследване, ако служителят не е наказан или е оправдан, както и други случаи, определени от Министерския съвет.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за държавния служител предвижда, че времето, през което държавният служител е бил на служба, се признава за служебен стаж, ако служебното правоотношение е обявено за нищожно, при условие че служителят е действал добросъвестно при възникването му. Това означава, че дори да не е съществувало валидно служебно правоотношение, времето на служба може да бъде признато за стаж, ако служителят е действал в добросъвестност.
Чл. 118 от Закона за държавния служител
Служебният стаж на държавните служители може да включва и периоди, през които не е имало служебно правоотношение, при определени условия. Тези условия включват: незаконно уволнение, изтърпяване на наказание лишаване от свобода, липса на подходяща работа за трудоустроени или бременни служителки, отглеждане на дете до 3-годишна възраст, заемане на висши държавни длъжности, работа в политически кабинет, както и други случаи, определени от закон или акт на Министерския съвет.
Чл. 119 от Закона за държавния служител
Чл. 119 от Закона за държавния служител определя, че изчисляването на служебния стаж се извършва по реда, определен в чл. 355 от Кодекса на труда. Това означава, че правилата и методите за изчисляване на служебния стаж на държавните служители следват същите принципи, приложими за трудовия стаж, както е описано в Кодекса на труда.
Чл. 119а
Чл. 119а от Закона за държавния служител, който влиза в сила на 01.06.2026 г., регламентира вписването на данни за служебния стаж, установен със съдебно решение, в регистъра на заетостта. Това вписване се извършва от органа по назначаването или от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" при отказ или невъзможност. При незаконно прекратяване на служебното правоотношение, вписването се извършва от органа, който е прекратил правоотношението, или от същата агенция при отказ. Вписването в единния електронен трудов запис се извършва по ред, определен с наредба, свързана с Кодекса на труда.
Чл. 120
Чл. 120 от Закона за държавния служител предвижда реда за водене на регистъра на заетостта, свързан с държавната служба, който се определя с наредбата по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Министерският съвет е задължен да издаде наредба за прилагането на чл. 115 - 119 от закона.
Чл. 121 от Закона за държавния служител
Държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или съда. Той може да иска отмяна на акта за прекратяване, обезщетение за времето на безработица и поправка на основанието за прекратяване в документите. Органът по назначаването може да отмени заповедта за прекратяване по собствена инициатива.
Чл. 122
При отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител се възстановява на предишната си длъжност, ако се яви в администрацията в двуседмичен срок. Също така, служител, чието правоотношение е прекратено поради оправдателна присъда, може да бъде възстановен. Ако не бъде допуснат до работа след възстановяване, той има право на обезщетение в размер на основната заплата до допускането му.
Чл. 123
Чл. 123 от Закона за държавния служител предвижда, че когато актът за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменен от органа по назначаването или от съда, или основанието за прекратяване бъде поправено, настъпилата промяна се вписва в единния електронен трудов запис на служителя. Вписването се извършва служебно от съответния орган.
Чл. 124
Споровете, свързани с възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и дисциплинарната отговорност на държавните служители, се разглеждат от административния съд в съответствие с Административнопроцесуалния кодекс. Решенията на съда по дисциплинарни наказания не могат да бъдат касационно обжалвани, а обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение.
Чл. 125
Имуществените спорове, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, трябва да бъдат предявени в срок от 3 години по общия исков ред. Това означава, че страните имат право да заведат иск за разрешаване на имуществените спорове в този срок.
Чл. 126
В производствата, регулирани от тази глава на закона, не се събират държавни такси. Глава десета от закона е посветена на контролните органи, като е изменена с изменения през 2003 и 2006 година.
Чл. 127
Законът за държавния служител предвижда, че цялостният контрол по изпълнението му се осъществява от Министерския съвет. Специализирана контролна дейност, свързана с изпълнението на държавната служба и правата и задълженията на страните по служебното правоотношение, се извършва от Изпълнителна агенция 'Главна инспекция по труда'. Контролът се осъществява от инспектори, които следят за спазването на законодателството.
Чл. 128
Инспекторите имат право да извършват общи и специализирани проверки съгласно утвърден годишен план от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Те могат да провеждат и внезапни проверки по сигнали от ръководители на инспекторатите, синдикални организации или по жалби от държавни служители. След всяка проверка инспекторите съставят протокол, който се подписва от проверявания орган, а при отказ - от свидетел.
Чл. 129
Инспекторите, в рамките на своята компетентност, имат правото да изискват обяснения и документи от органите по назначаването, както и да се осведомяват пряко от държавните служители относно контрола, който упражняват. Това им дава възможност да осъществяват ефективен контрол и да гарантират спазването на законовите изисквания.
Чл. 130
Инспекторите, съгласно чл. 130 от Закона за държавния служител, са задължени да пазят в тайна поверителните сведения, получени при упражняването на контрола, както и източника на сигналите за нарушения на служебното правоотношение. Тези задължения са важни за защитата на личната информация и осигуряване на конфиденциалност в процеса на контрол.
Чл. 131
Чл. 131 от Закона за държавния служител регламентира правото на инспекторите да дават задължителни предписания на органа по назначаването за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със законодателството за държавния служител. Предписанията се записват в протокола по чл. 128, ал. 2 и определят действията, които трябва да се предприемат, както и сроковете за изпълнението им. Те могат да бъдат обжалвани, но обжалването не спира тяхното изпълнение.
Чл. 132
При проверки, ако се установят нарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, инспекторите са задължени да уведомят органите на прокуратурата. Това е част от административнонаказателната отговорност, регламентирана в закона.
Чл. 133
Законът предвижда различни наказания за нарушения, свързани с изпълнението на задълженията на държавните служители и органите по назначаването. Наказанията включват: 1) Глоба от 500 до 1500 лв. за неизпълнение на задължително предписание; 2) Глоба от 1000 до 5000 лв. за пречене на контролен орган; 3) Глоба от 3000 лв. за назначаване на държавен служител без конкурс; 4) Глоба от 2000 до 5000 лв. за несъобразяване с изискванията за назначаване на лица с трайни увреждания. Глобите от последната алинея се внасят в приход на Агенцията за хората с увреждания.
Чл. 134, Допълнителни разпоредби, Преходни и Заключителни разпоредби
Законът за държавния служител регламентира правния статут, правата и задълженията на държавните служители в България. Основните разпоредби включват установяване на административни нарушения, издаване на наказателни постановления и реда за обжалване. Законът дефинира термини като 'ключова длъжност' и 'жени в напреднал етап на лечение инвитро'. Включва преходни и заключителни разпоредби относно служебния стаж, назначаване на длъжности, трудови спорове и социално осигуряване. Също така, предвижда изменения в редица свързани закони, засягащи социалните и здравните осигуровки на държавните служители.
Параграф §1
Параграф §1 определя термини, свързани със закона. "Жени (служителки) в напреднал етап на лечение инвитро" се отнася за жени, които преминават през лечение с асистирана репродукция, от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни. "Ключова длъжност" е длъжност, която има съществено значение за постигане на стратегическите цели и оперативните дейности в администрацията.
§ 1а
До приемането на закон за социалното и здравното осигуряване на държавните служители, се прилага режимът на работниците и служителите. Социалното осигуряване включва осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
Параграф §2
Параграф §2 определя какъв стаж се зачита за служебен стаж по Закона за държавния служител. В него се уточнява, че трудовият стаж, придобит преди влизането в сила на закона, се зачита за служебен стаж. За служебен стаж по чл. 74, ал. 1 се признава само трудовият стаж в бюджетни организации. Служебният стаж, придобит на длъжности, изискващи юридическо образование, също се зачита за стаж по Закона за съдебната власт. Освен това, служебният стаж, придобит по този закон, се взема предвид и за социално и здравно осигуряване.
§3
Лицата, които до влизането в сила на Закона за държавния служител са изпълнявали длъжност, определена за заемане от държавен служител, имат право да бъдат назначени на същата длъжност, при условие че отговарят на изискванията по чл. 7 и подадат заявление в едномесечен срок от определянето на длъжността. При назначаването им се присъжда съответният ранг, определен в Единния класификатор на длъжностите в администрацията.
§ 4
Висящите трудови спорове за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на предишната длъжност на държавни служители ще бъдат довършени по досегашния ред. Ако исковете на служителите са уважени, те могат в едномесечен срок да подадат заявление за възстановяване, при условие че длъжността съществува в администрацията. Служебното правоотношение на настоящия държавен служител, заемащ възстановената длъжност, ще бъде прекратено, като той запазва ранг и получава обезщетение. Правата на лицата, придобити по трудовото правоотношение, се запазват, ако са предвидени в закона.
§6
Параграф §6 от Закона за държавния служител предвижда, че системата на ранговете и длъжностите не се прилага за служителите на Министерството на външните работи, които изпълняват представителна държавна служба в чужбина. Министърът на външните работи е отговорен за издаването на наредба, която определя условията и реда за приравняване на ранговете на тези служители към ранговете, установени в закона.
§ 7
Държавен служител, избран за народен представител, министър, кмет или назначен за областен управител, има право да заеме предишната си длъжност след прекратяване на пълномощията си. По време на отсъствието му, може да бъде назначен заместник. Ако длъжността е закрита, му се предлага равностойна длъжност в същата администрация. Членовете на политическите кабинети, съветниците и експертите към тях също имат тези права.
§ 8
Актовете, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, трябва да бъдат издадени в срок от 6 месеца след влизането му в сила. В същия срок Министерският съвет е задължен да внесе в Народното събрание необходимите законопроекти за изменение и допълнение на специалните закони, които уреждат правното положение на държавните служители.
§8а
Параграф §8а от Закона за държавния служител, нов внесен през 2010 г., указва, че неизползваният платен годишен отпуск до 1 януари 2010 г. може да бъде ползван само до 31 декември 2011 г. Този параграф е обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд.
§8б
Параграф §8б от Закона за държавния служител, приет с ДВ, бр. 58 от 2010 г., предвижда, че за 2010 г. не се предоставя представително облекло на държавните служители. Освен това, в рамките на един месец след влизането в сила на закона, министърът на финансите е задължен да направи необходимите промени в бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и в бюджетните взаимоотношения с общините, на базата на предложения от съответните разпоредители.
§ 8в
Параграф 8в от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител, който е приет с ДВ, бр. 18 от 2011 г. и влиза в сила на 01.03.2011 г., предвижда, че неизползваният платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложеният отпуск по реда на чл. 59, ал. 1, може да се ползва до 31 декември 2012 г.
§9
В параграф §9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавния служител се прави изменение в чл. 20, ал. 2 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. След израза "съотношение 7:1" се добавя уточнението, че осигурителните вноски на държавните служители ще бъдат за сметка на държавния бюджет.
§ 10
Параграф 10 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител изменя чл. 2, ал. 3 от Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. Добавя се уточнението, че вноската за осигурителния доход на държавните служители се поема от държавния бюджет.
§11
В параграф §11 от Закона за държавния служител се извършват изменения в чл. 41 от Закона за здравното осигуряване. Създава се нова точка 2, която указва, че държавните служители от държавния бюджет също подлежат на здравно осигуряване. Досегашните точки 2 до 9 в закона променят номерацията си и стават съответно точки 3 до 10.
§12
С измененията в Кодекса на труда се въвеждат нови точки в членове 325, 327 и 351. В чл. 325 се добавя точка 12, която указва, че длъжността може да бъде заемана от държавен служител. В чл. 327, точка 9 уточнява, че лицето постъпва на държавна служба. Чл. 351 се допълва с информация за времето, през което лицето е работило като държавен служител.
§13
В §13 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавния служител се указва, че в чл. 114 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, след израза "и при други работодатели" се добавя уточнението "с изключение на държавните служители". Това означава, че държавните служители не попадат под съответните условия, приложими за останалите работодатели.
§14
Параграф §14 изменя чл. 9, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. В текста след думите "Кодекса на труда" се добавя и "Закона за държавния служител", което разширява обхвата на закона, свързвайки отговорността на държавата и с действията на държавните служители.
§15
В Указ № 2472 за административно-правното обслужване на населението се отменя член 6. В член 27 се увеличават размерите на таксите, като в ал. 1 те стават от 20 000 до 40 000 лв., а в ал. 2 - от 40 000 до 80 000 лв. В член 28 се променят органите, на които се подават документи, заменяйки Комитета за териториално и селищно устройство с Държавната административна комисия и съответните администрации. В указа навсякъде се заменят споменаванията на Комитета с министъра на държавната администрация.
§16
В чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания се въвеждат нови разпоредби. Създава се нова алинея 3, която предвижда наказание за държавен служител, който не изпълни или наруши задължения, произтичащи от актовете по алинеи 1 и 2, с глоба от 40 000 до 300 000 лв. Досегашната алинея 3 става алинея 4.
§17
В Закона за администрацията се въвеждат нови разпоредби, включително създаването на чл. 19а, който определя правата на министър-председателя, министрите, областните управители и кметовете по трудово правоотношение, като те имат всички права освен тези, които противоречат на техния статус. Освен това, лицата, упоменати в чл. 19, ал. 4, получават статут на държавни служители. В чл. 28, ал. 3, се уточнява, че назначенията се извършват по трудов договор.
§20
Изпълнението на Закона за държавния служител е възложено на Министерския съвет. Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 16 юни 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Включва и преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 95 от 2003 г. и изменения в Държавен вестник, брой 24 от 2006 г.
§71
Съгласно §71 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител, страните по служебното правоотношение могат по взаимно писмено споразумение да компенсират неползваните платени годишни отпуски, натрупани до 1 януари 2003 г., с обезщетение. Това може да се извърши независимо от факта, че служебното правоотношение не е прекратено. Обезщетението се определя по реда на чл. 60 от закона.
§72
Считано от 1 януари 2004 г., държавните служители с ранг от седми до трети се преназначават на длъжности с ранг от пети до първи старши ранг. Държавните служители с втори и първи старши ранг се преназначават с първи старши ранг.
§73
Служебното правоотношение на държавни служители, назначени по чл. 17, ал. 1 от Закона за администрацията, се преобразува в безсрочно, ако до изтичането на срока на служебното правоотношение те придобият необходимия ранг или професионален опит.
§75
Съгласно §75 от Закона за държавния служител, лицата, заемащи длъжности, определени за държавни служители, трябва да бъдат назначени на съответната длъжност в срок от един месец след обнародването на Единния класификатор на длъжностите. Те трябва да отговарят на изискванията на чл. 7 и да подадат заявление в 14-дневен срок. Назначаването включва определяне на ранга съгласно класификатора. Тази разпоредба важи и за служителите в администрациите на другите органи на държавна власт, но не се прилага чл. 12, ал. 1 за тях.
§ 83
Параграф §83 уточнява, че разпоредбите на § 16, 25, 28, 30, 33 и чл. 73, ал. 2 от § 37 влизат в сила от 1 януари 2004 г. Също така, законът за изменение на Закона за държавния служител е обнародван в Държавен вестник, брой 70 от 2004 г. и влиза в сила от 1 август 2004 г.
§ 2
Параграф §2 предвижда, че разпоредбите на § 37, 38 и 39 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда се прилагат и за държавния служител. Това означава, че определени правила и условия, свързани с трудовото право, важат и за лицата, заемащи длъжности в държавната администрация.
§35
В §35 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител се предвижда замяна на термини. Думите "министърът на държавната администрация" и "министъра на държавната администрация" се заменят с "министърът на държавната администрация и административната реформа" и "министъра на държавната администрация и административната реформа". Тези изменения са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2006 г.
§ 36
При определяне на длъжност за заемане от държавен служител, лицето трябва да бъде назначено в срок от един месец след влизането в сила на нормативния акт, при условие че отговаря на изискванията и подаде заявление в 14-дневен срок. Срокът за изпитване по трудовия договор се включва в срока за преобразуване на правоотношението, освен за лица с безсрочно трудово правоотношение.
Параграф §142
Законът влиза в сила три месеца след публикуването му в "Държавен вестник", с изключения за определени параграфи, които влизат в сила по-рано. Например, дял трети и конкретни параграфи влизат в сила на 1 март 2007 г., параграф 120 на 1 януари 2007 г., а параграф 3 от деня на обнародването. Допълнителни разпоредби касаят Гражданския процесуален кодекс, обнародван през 2007 г. и в сила от 01.03.2008 г.
Параграф §61
Параграф §61 определя датата на влизане в сила на Кодекса, която е 1 март 2008 г., с изключения на определени части и параграфи, които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник". Изключените части включват специфични правила относно граждански дела и признаване на решения на чуждестранни съдилища.
§26
Параграф §26 от закона предвижда, че наредбата по чл. 81в, ал. 6 от Закона за държавния служител и по чл. 120а, ал. 5 от Кодекса на труда трябва да бъде издадена в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Освен това, се споменава, че преходните и заключителни разпоредби са свързани с Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, който е обнародван в Държавен вестник, брой 94 от 2008 година и влиза в сила от 1 януари 2009 година.
§ 14
Законът за държавния служител влиза в сила на 1 януари 2009 г., с изключение на параграфи 3 и 4, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона.
§10
В параграф §10 от закона се предвижда замяна на термини, свързани с "Института по публична администрация и европейска интеграция" с "Института по публична администрация". Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, обнародван в Държавен вестник, брой 108 от 2008 г.
§11
Органът по назначаването е задължен в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона да осигури достъп за хора с увреждания до сградите на администрацията, като преодолее архитектурни, транспортни и други бариери.
§13
Параграф §13 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавния служител предвижда, че длъжностите, заети от лица с трайни увреждания преди влизането в сила на закона, ще бъдат включени в броя на определените длъжности по чл. 9а, ал. 1. Тази разпоредба осигурява защита и продължаване на правата на служителите с увреждания в контекста на новите законови изменения.
§46
Законът за Държавния служител влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за професионалното образование и обучение, който е обнародван в Държавен вестник, брой 74 от 2009 г. и влиза в сила от 15.09.2009 г.
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Кодекса на труда, обнародвани в ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.
§15
Законът за държавния служител влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за допълнение на Закона за държавния служител, който е обнародван в бр. 46 от 2010 г. и влиза в сила от 18.06.2010 г.
§3
Законът за държавния служител влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който е обнародван в бр. 58 от 2010 г. и влиза в сила от 30.07.2010 г.
§ 25 от Закона за държавния служител
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 21, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2011 г., а параграфи 11 и 21, т. 4, буква "а" - от 1 януари 2012 г. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона.
§10
Министерският съвет е задължен да приведе наредбите по чл. 2, ал. 4 и чл. 8, ал. 2 в съответствие с новия закон в срок от три месеца след влизането му в сила. Подзаконовите нормативни актове, издадени преди влизането на закона, остават в сила до привеждане на наредбите в съответствие с новите изисквания.
§ 61
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 11 относно чл. 22а - 22д влиза в сила от 1 януари 2011 г. Други параграфи, включително 7, 8, 9, 11 относно чл. 22е - 22и и 12-23, влизат в сила от 1 април 2011 г.
§ 136
Законът за държавния служител влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 20, т. 2 влиза в сила от 1 януари 2010 г., а § 69 относно чл. 196, т. 2 влиза в сила от 1 март 2011 г. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който е обнародван в Държавен вестник, брой 18 от 2011 г. и влиза в сила от 01.03.2011 г.
§8
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г., който е обнародван в "Държавен вестник", брой 100 от 2011 г. и влиза в сила от 01.01.2012 г.
§ 13
Законът за държавния служител влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на параграф 8, точка 2, която влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". В допълнение, се споменава, че има преходни и заключителни разпоредби към Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, който е обнародван в Държавен вестник, брой 20 от 2012 г. и влиза в сила от 10.06.2012 г.
§12
Законът за държавния служител влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на чл. 56, 57, 58 и 59, които влизат в сила от 1 септември 2013 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към закона за изменение и допълнение на закона за държавния служител, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 38 от 2012 г. и влиза в сила от 01.07.2012 г.
§84
Параграф §84 от Закона за държавния служител, в сила от 18.05.2012 г., предвижда в срок до един месец от обнародването на закона в "Държавен вестник" Министерският съвет да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новия закон. Освен това, компетентните органи трябва да приведат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с изискванията на закона.
§ 85
Параграф §85 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния служител урежда правоотношенията с различни администрации, включително тези по Закона за радиото и телевизията, Закона за независимия финансов одит и други. Назначаването на държавен служител включва присъждане на минимален ранг и определяне на основна заплата. Средствата за осигурителни вноски се осигуряват в рамките на бюджета на съответните разпоредители. Министерският съвет и органите на управление на НОИ и НЗОК трябва да направят необходимите бюджетни промени. Неизползваните отпуски не се компенсират с парични обезщетения.
§ 86
Параграф 86 от Закона за държавния служител предвижда, че в срок от един месец след влизането в сила на закона, индивидуалната основна месечна заплата на служителя трябва да бъде определена така, че след удръжките за данъци и осигуровки, да не е по-ниска от брутната месечна заплата, която е получавал до момента. В брутната заплата се включват основната заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят от отработеното време.
§ 87
Законът за държавния служител влиза в сила на 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за администрацията, обнародван в брой 82 от 2012 г.
§16
Министерският съвет и министрите трябва да приведат приетите подзаконови нормативни актове в съответствие с новия закон в едномесечен срок от влизането му в сила.
§ 123
Законът за държавния служител влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи. Параграф § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а параграфи § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби също така се отнасят към Закона за изменение на Закона за младежта, който е обнародван в Държавен вестник, бр. 68 от 2013 г. и влиза в сила от 02.08.2013 г.
§55
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в Държавен вестник, брой 14 от 2015 г.
§129 от Закона за държавния служител
Параграф §129 уточнява, че определени разпоредби (т. 1, § 12, 21, 36, 85-88, § 91, т. 6, § 97-101, § 102, т. 8, § 103-106 и § 125) влизат в сила от 1 април 2015 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Кодекса на труда и са обнародвани в Държавен вестник, брой 54 от 2015 г., с в сила от 17.07.2015 г.
§30
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., който е обнародван в "Държавен вестник", брой 98 от 2015 г. и влиза в сила от 01.01.2016 г.
§ 7
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на параграфи 15, 16 и 20, които влизат в сила от 15 август 2015 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, обнародван в Държавен вестник, брой 57 от 2016 г., са изменени с обнародване в ДВ, брой 103 от 2017 г. и влизат в сила от 1 януари 2018 г.
§ 52
Параграф 52 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за държавния служител указва, че определени разпоредби, свързани с тестовете по чл. 10д и чл. 15, влизат в сила от 1 октомври 2019 г. Тези разпоредби включват изменения в чл. 13а, ал. 6 и ал. 7, както и чл. 81а, ал. 5 и други. Законът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи е обнародван през 2016 г. и влиза в сила от 1 януари 2017 г.
§69
Параграф §69 от Закона за държавния служител регламентира преобразуването на служебните правоотношения на държавните служители в МВР, които притежават висше образование, в служебни правоотношения по Закона за държавния служител. Процесът на преобразуване се извършва без срок за изпитване, а стажът, придобит по Закона за Министерството на вътрешните работи, се зачита за служебен стаж. Служителите запазват неизползваните си отпуски и оценките им ще се отчитат при повишаване в ранг.
§ 70
С влизането в сила на Закона за държавния служител на 01.02.2017 г. служебните правоотношения на определени държавни служители в МВР се преобразуват в трудови. Това засяга служители с висше и средно образование, които заемат длъжности, свързани с преподавателска дейност, работа в Медицинския институт на МВР и др. Трудовите договори се сключват без срок за изпитване, освен в определени случаи. Стажът, придобит по предишния закон, се зачита за стаж при един и същ работодател. Няма да се провеждат конкурси за определени длъжности, а служителите, отказали да сключат трудов договор, ще имат прекратени служебни правоотношения. Неизползваните отпуски на служителите се запазват.
§ 71
При прекратяване на служебните или трудовите правоотношения на служителите по § 69 и 70, независимо от основанието, се изплаща обезщетение, което е равно на толкова месечни възнаграждения, колкото години служителят е прослужил, но не повече от 20. Освен това, се изплаща обезщетение за неизползвани отпуски, определено на базата на основната заплата или трудовото възнаграждение към момента на прекратяване. Обезщетението не се облага с данък. В случай на смърт на служител, обезщетенията се изплащат на преживелите съпруг, деца и родители.
§72
Параграф §72 определя условията за изплащане на обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители. Когато се дължи обезщетение по чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител, то се изплаща заедно с обезщетението по § 71, като общият размер не може да надвишава 20 основни заплати. При превишение над 20 основни заплати, се намалява обезщетението по чл. 106, ал. 3. В случай на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, освен обезщетението по § 71, се изплаща и обезщетение по чл. 222, ал. 3, с аналогично ограничение на общия размер.
§ 102
Законът за държавния служител влиза в сила на 1 януари 2017 г., с изключение на определени параграфи и точки, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник" или на 1 февруари 2017 г. Списък на параграфите и точките, които имат различни дати на влизане в сила, е посочен в текста.
§ 22
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 5, 6, 17, 18, 19 и 20, които влизат в сила от 1 януари 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност са обнародвани в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г., и влизат в сила от 01.01.2018 г.
§ 74
Законът за държавния служител влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 11, 14, 15, 16, 19, 22, 23, 24, 25, 32, 33, 35, 36, 39, 40, 41, 42 и § 64, относно т. 1-4, влизат в сила от 1 юли 2018 г.; параграфи 63 и 66 влизат в сила от 30 април 2018 г.; а параграфи 5, 6, 9, 10 и 73 влизат в сила от 1 януари 2019 г.
§ 156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник", а параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона.
§15
Параграф §15 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител, обявен за противоконституционен, предвижда, че държавните служители, назначени към момента на влизането в сила на закона, трябва да уведомят органа по назначаването за основанието за недопустимост в определен срок. Освен това, служебните правоотношения на служителите, които са упражнили правото си на пенсия, ще бъдат прекратени с едномесечно предизвестие от органа по назначаването.
§ 21
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи. Параграфи 9, т. 1, 16 и 17 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", а § 18 влиза в сила от 20 май 2019 г. Заключителните разпоредби касаят Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., който е обнародван в "Държавен вестник" на 100 от 2019 г. и влиза в сила от 01.01.2020 г.
§ 23
Законът за държавния служител влиза в сила на 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за платежните услуги и платежните системи, които са обнародвани в бр. 13 от 2020 г. и влизат в сила от 14.02.2020 г.
§ 44
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 31, който влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му. В допълнение, се съдържат разпоредби, свързани с мерките и действията по време на извънредното положение, обявено на 13 март 2020 г., с изменения и допълнения, обнародвани в "Държавен вестник".
§ 52
Законът за държавния служител влиза в сила на 13 март 2020 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник'. Тези изключения включват чл. 5, § 3, § 12, § 25 - 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила на 14.05.2020 г.
§18
Параграф §18 от Закона за държавния служител изменя текста, като добавя след думите "обявено извънредно положение" фразата "или обявена извънредна епидемична обстановка". Това изменение е направено с цел да се уточнят обстоятелствата, при които законът ще се прилага в контекста на извънредни ситуации.
§ 44
Законът за държавния служител влиза в сила на 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'.
§ 94
Законът за държавния служител влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила в различни срокове. Параграфи 17, 31, 59-61, 68, 69, 71, т.11, 88, 89, 91 и 92 влизат в сила в тридневен срок след обнародването на закона. Параграфи 39, 41 и 43 влизат в сила от 1 април 2021 г. Други параграфи влизат в сила от 1 юли 2021 г., а параграф 71, т. 4 влиза в сила от 1 януари 2022 г.
§37
С §37 от Закона за държавния служител се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2018/957, която изменя Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. Тази разпоредба е част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, обнародван в Държавен вестник, брой 109 от 2020 г., и влиза в сила от 22.12.2020 г.
§36
Законът за държавния служител влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за противодействие на корупцията, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 84 от 2023 г. и влиза в сила от 06.10.2023 г.
§ 79
Законът за държавния служител влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда са обнародвани в Държавен вестник, брой 85 от 2023 г. и влизат в сила от 01.06.2025 г.
§19
С §19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител, който влиза в сила от 01.06.2026 г., се въвеждат изменения, при които термините "служебна книжка" и "служебната книжка" се заменят с "единен електронен трудов запис" и "единния електронен трудов запис". Тази промяна е част от по-широки изменения и допълнения на закона, който е бил изменян многократно от 1999 г. насам.
§23
Служебната книжка, издадена преди влизането в сила на новия закон за държавния служител, ще продължи да бъде официален удостоверителен документ за вписаните в нея данни, свързани с държавната служба. Тази разпоредба влиза в сила на 01.06.2026 г.
§ 24
В срок до 1 юни 2026 г. работодателите трябва да оформят трудовите книжки на работниците и служителите, записвайки продължителността на трудовия стаж към 1 юни 2025 г. Трудовата книжка трябва да се подписва от главния счетоводител и работодателя, и да се подпечатва с печат, ако има такъв. Ако трудовата книжка е изгубена след 1 юни 2025 г., нова се издава от дирекция "Инспекция по труда", въз основа на заявление-декларация от работника и удостоверения от предишни работодатели.
§25
Параграф §25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител предвижда, че до 31 декември 2026 г. или при прекратяване на служебното правоотношение между 1 юни 2026 г. и 31 декември 2026 г., органите по назначаване трябва да оформят служебната книжка на държавните служители. В нея ще се запише продължителността на служебния стаж, положен до 1 юни 2026 г., както с цифри, така и с думи. След оформянето книжката ще бъде върната незабавно на служителя.
Параграф 26
Параграф 26 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител предвижда, че от 1 юни 2026 г. органите по назначаването трябва в срок от 6 месеца да впишат в регистъра на заетостта всички данни от служебните книжки на държавните служители. Това включва и данни от служебни книжки, издадени при прекратяване на служебни правоотношения. Ако лицето има повече от една служебна книжка, разпоредбите важат за всяка от тях.
§ 29
Законът за държавния служител влиза в сила на 1 юни 2025 г., с изключения: параграф 18 (т. 2 за служебната книжка), параграфи 19, 23, 25 и 26, които влизат в сила на 1 юни 2026 г.; параграфи 27 и 28, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник".
