НАРЕДБА № 45 ОТ 20 АПРИЛ 2006 Г. ЗА ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРИДВИЖВАНЕ НА ЕДНОКОПИТНИ ЖИВОТНИ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, И ВНАСЯНЕТО ОТ ТРЕТИ СТРАНИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя здравните изисквания за придвижване на еднокопитни животни между Република България и държавите - членки на ЕС, както и за внасяне на такива животни от трети страни. Основната цел е да се осигури здравето на животните и предотвратяване на разпространение на болести.
Чл. 2
Наредбата определя условията, при които Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) допуска придвижване на еднокопитни животни от България към държави членки на ЕС. Спазването на изискванията по чл. 3 и 4 е задължително, но съществуват изключения за животни, предназначени за езда, спортни състезания, културни мероприятия и сезонна работа в близост до вътрешните граници на Общността. НВМС уведомява Европейската комисия за тези изключения.
Чл. 3
Наредба № 45 от 20 април 2006 г. определя здравните изисквания за придвижване на еднокопитни животни от България към държави - членки на ЕС. Придвижването е допустимо при условие, че животните са прегледани от ветеринарен лекар 48 часа преди транспортиране, не са били в контакт с болни животни през последните 15 дни и не са предназначени за клане по национална програма за ликвидиране на заразна болест. Освен това, животните трябва да бъдат идентифицирани с документ за идентификация или по метод, определен от ЕК.
Чл. 4
Наредба № 45 определя условията за придвижване на еднокопитни животни в България и между страните от ЕС. Придвижването е позволено след установени срокове от последен контакт със заразени животни и при спазване на специфични условия, свързани с ликвидацията на болести. При определени обстоятелства, НВМС може да допуска изключения от изискванията, особено в хиподруми или състезателни трасета, като уведомява Европейската комисия за предоставените дерогации.
Чл. 5
Наредба № 45 от 20 април 2006 г. определя здравните изисквания за придвижване на еднокопитни животни между България и държавите - членки на ЕС, както и за внос от трети страни. Чл. 5 описва задълженията на Националната ветеринарномедицинска служба при разработване на национални програми за профилактика на заразни болести, включително уведомяване на Европейската комисия за териториалното разпространение на болестите, необходимостта и ефективността на програмата, здравния статус на животните и мерките за контрол.
Чл. 6
Наредба № 45 определя условията, при които Националната ветеринарномедицинска служба допуска придвижване на еднокопитни животни от България, когато районът не е свободен от африканска чума по конете. Придвижването е разрешено при спазване на изискванията на чл. 7, като районът трябва да включва предпазна зона с радиус най-малко 100 км от мястото на заболяването и зона за надзор без ваксинация срещу АЧК през последните 12 месеца. Ваксинираните животни трябва да са идентифицирани и регистрирани, а в документите им да е посочена ваксинацията. Службата прилага контролни мерки в съответствие с наредбата.
Чл. 7
Наредба № 45 от 20 април 2006 г. регламентира здравните изисквания за придвижване на еднокопитни животни между България и държавите членки на ЕС, както и вноса от трети страни. Чл. 7 определя условията за придвижване на животни от райони, които не са свободни от Африканска чума по конете (АЧК). Придвижването е разрешено при спазване на определени условия: животните да се движат в периоди, когато векторите не са активни, да не показват клинични признаци на АЧК, да имат отрицателен резултат от РСК тест за антитела, да преминат карантина от минимум 40 дни и да бъдат защитени от вектори по време на карантината и транспортирането. Изследванията за АЧК се провеждат два пъти с интервал от 21 до 30 дни, като второто не може да бъде по-рано от 10 дни преди натоварването.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № 45 от 20 април 2006 г. предвижда, че НВМС може да предостави облекчен режим при придвижване на еднокопитни животни между Република България и държави - членки на ЕС. Това става по взаимно писмено споразумение с компетентните власти на тези държави и на реципрочен принцип. Облекченията могат да се отнасят до срока на прегледа преди натоварване и до член 11, ал. 2. Споразуменията се представят на Европейската комисия.
Чл. 9
Чл. 9 определя изискванията за транспортиране на еднокопитни животни, които включват: 1. Транспортиране директно от животновъдния обект или през регистриран пазар, 2. Използване на почистени и дезинфекцирани превозни средства с водонепропусклива конструкция, 3. Спазване на изискванията на Регламент № 1/2005 относно защитата на животните по време на транспортиране, 4. Превозните средства трябва да са проектирани да предотвратяват изтичането на тор и отпадъци извън тях.
Чл. 10
Наредба № 45 регламентира здравните изисквания при придвижване на еднокопитни животни между България и държавите членки на ЕС, както и вноса от трети страни. Чл. 10 предвижда, че НВМС може да предостави облекчения по изискванията за животни, идентифицирани със специална марка за клане, при условие че това е посочено в здравния сертификат. Тези животни трябва да се транспортират директно до определена кланица и да бъдат заклани в срок от 5 дни след пристигането. Официалният ветеринарен лекар е отговорен за записването на идентификационните номера на закланите животни и за предоставянето на информация при поискване от компетентните власти.
Чл. 11
Наредба № 45 от 20 април 2006 г. определя здравните изисквания за придвижване на еднокопитни животни между България и държави-членки на ЕС, както и вноса от трети страни. Според чл. 11, регистрираните еднокопитни животни трябва да имат идентификационен документ и здравно удостоверение, изготвени в определен срок и на съответните езици. За животни за разплод, доотглеждане и клане е необходим здравен сертификат, който е валиден 10 дни. Нерегистрирани животни могат да бъдат придружавани от общ сертификат.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 45 регламентира, че при обмен на еднокопитни животни между Република България и държавите - членки на ЕС, всяка пратка подлежи на ветеринарни проверки. Тези проверки трябва да се извършват в съответствие с изискванията на Наредба № 34 от 23.III.2006 г., която определя условията за проверки на животни и свързани продукти, в съответствие с Директива 90/425/EEC, касаеща ветеринарните и зоотехнически проверки в търговията в рамките на ЕС.
Чл. 13
Наредбата регламентира здравните изисквания за придвижване на еднокопитни животни между България и държави членки на ЕС, както и вноса от трети страни. Чл. 13 определя, че Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) оказва съдействие при проверки от експерти на Европейската комисия (ЕК) и предприема мерки след уведомление за резултатите от тези проверки.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 45 определя условията за внос на еднокопитни животни от трети страни в Република България. Животните могат да бъдат внесени, ако произхождат от трети страни, включени в списъка на ЕК, и ако са свободни от определени заболявания (АЧК, венецуелски енцефаломиелит, дурин и сап). Също така, те трябва да са пребивавали в третата страна поне 3 месеца или да са родени там, и да идват от обект под ветеринарен контрол. Списъкът на допустимите трети страни е публикуван на интернет страниците на Министерството на земеделието и НВМС.
Чл. 15
Внасянето на еднокопитни животни от трета страна е разрешено, ако през последните 6 месеца страната не е била засегната от везикулозен стоматит или вирусен артериит. Необходимо е животновъдният обект да е свободен от везикулозен стоматит и животните да са изследвани серологично с отрицателен резултат. При вирусен артериит мъжките еднокопитни трябва да имат отрицателен резултат от серологичен или вирусно-изолационен тест, признат от ЕК.
Чл. 16
Чл. 16 определя изискванията за идентификация и сертификация на еднокопитни животни при тяхното придвижване между България и държавите членки на ЕС, както и вноса от трети страни. Животните трябва да бъдат идентифицирани и да са придружени от сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар на страната на произход, който удостоверява спазването на изискванията на наредбата. Сертификатът трябва да е издаден в деня на натоварване или в последния работен ден преди натоварването, да е на български и на един от официалните езици на страната, в която ще се извърши инспекция на вноса. За животни, предназначени за клане, може да се използва общ сертификат, при условие че всяко животно е идентифицирано.
Чл. 17
Еднокопитните животни, предназначени за клане, трябва да бъдат транспортирани веднага след вноса на територията на България до определената в сертификата кланица. Националната ветеринарномедицинска служба има правото да определи друга кланица и срок за клане на внесените животни, ако това е необходимо за здравето им.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 45 предвижда, че еднокопитните животни, които се внасят в България, подлежат на ветеринарни проверки. Тези проверки трябва да се извършват в съответствие с изискванията на Наредба № 55 от 2006 г., която регламентира здравните изисквания към определени копитни животни при вноса или транзитното им преминаване през територията на Европейския съюз. Наредбата се основава на Директива 2004/68, която определя правила за здравето на животните при вноса и транзитното преминаване на живи копитни животни в Общността.
Чл. 19
Наредба № 45 определя изискванията за събиране, транспорт и здравен контрол на еднокопитни животни в България. Директорът на Регионалната ветеринарномедицинска служба отговаря за спазването на здравните изисквания, включително контрол на контактите между животни с различен здравен статус, условията на транспорт и подслон, както и наличието на необходимото оборудване и съоръжения. Животните трябва да бъдат идентифицирани и придружени от ветеринарни документи. Събирателните центрове подлежат на редовни инспекции и регистрация от Националната ветеринарномедицинска служба, която може да наложи санкции при неспазване на наредбата.
Чл. 20
Наредбата определя здравните изисквания за транспортиране на еднокопитни животни между Република България и държавите членки на ЕС, както и вноса от трети страни. Транспортът трябва да се осъществява от лицензирани превозвачи с одобрени транспортни средства. Животните трябва да се транспортират при условия, осигуряващи хигиена и безопасност, включително задължителна дезинфекция на превозните средства. Превозвачите са задължени да водят регистри на информацията за транспортираните животни и да осигурят, че не влизат в контакт с животни с по-нисък здравен статус. Контролът на спазването на изискванията се осъществява от Националната ветеринарномедицинска служба. Наредбата не важи за транспортиране на разстояние до 65 км.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 45 от 20 април 2006 г. се дефинират важни термини и понятия, свързани със здравните изисквания при придвижване на еднокопитни животни. Определя се 'временно допускане' на животни от трети страни, условия за държави, свободни от болестта АЧК, и класификация на еднокопитни животни. Включени са също определения за 'регистрирани еднокопитни животни', 'регламентиран пазар', 'събирателен център' и 'дерогация'. Тези дефиниции са важни за правилното тълкуване и прилагане на наредбата.
§1а
Наредба № 45 от 20 април 2006 г. определя здравните изисквания за придвижване на еднокопитни животни между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, както и за внос от трети страни. Параграф §1а въвежда Директива на Съвета 90/426/ЕЕС, която определя ветеринарните условия за придвижване и внос на еднокопитни животни, и изискванията на Директива 2008/73/ЕО относно опростяване на процедурите по вписване и публикуване на информация във ветеринарната и зоотехническата област.
§2
Наредба № 45 от 20 април 2006 г. определя здравните изисквания при придвижване на еднокопитни животни в рамките на Европейския съюз и вноса от трети страни. Параграф §2 посочва, че наредбата е издадена на основание чл. 54 и чл. 56, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя предходната Наредба № 53 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания.
§4
Наредбата определя здравните изисквания при придвижване на еднокопитни животни между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, както и внасянето от трети страни. Изпълнението на наредбата е възложено на генералния директор на Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС).
§2 и Заключителни разпоредби
Наредбата за здравните изисквания при придвижване на еднокопитни животни влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към наредбата за изменение и допълнение на същата наредба са обнародвани в брой 95 от 2006 г. и влизат в сила от 24.11.2006 г.
§15 и Заключителни разпоредби
Наредба № 45 от 20 април 2006 г. за здравните изисквания при придвижване на еднокопитни животни влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към изменението и допълнението на наредбата, обнародвани в "Държавен вестник" брой 45 от 2010 г., влизат в сила от 15 юни 2010 г.
§6 от Преходни и Заключителни разпоредби
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Прилага се за здравните изисквания при придвижване на еднокопитни животни между България и страните членки на ЕС, както и за внасянето им от трети страни. В паспорта на еднокопитното животно се вписват данни за собственик, идентификация, ваксинации и здравни изследвания. В него задължително се включват информация за проведените проверки на идентичността и здравословното състояние на животното. Основните здравни изисквания и заболявания, подлежащи на задължително обявяване, са подробно описани.
