ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ ПЕЧАТ И НАЦИОНАЛНОТО ЗНАМЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Държавният печат на Република България е с кръгла форма, в центъра на който е разположен гербът на страната. Около герба, в горната част на печата, е изписано "Република България", а в долната част - "държавен печат".
Чл. 2
Държавният печат в България може да бъде восъчен релефен печат, който се нанася върху червен восък, или сух релефен печат. Законът урежда случаите, в които се използва всеки от видовете печат.
Чл. 3
Член 3 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България предвижда изработването на пластичен еталон и металически носители на държавния печат в единични бройки. Тези носители се използват за полагане на восъчен или сух релефен печат. Графичното изображение на печата, включително шрифтовата гарнитура и композицията, е описано в приложение № 1, което е част от закона.
Чл. 4
Държавният печат на Република България се съхранява от министъра на правосъдието, който има титлата 'пазител на държавния печат'.
Чл. 5
Член 5 от Закона определя правилата за съхранение на пластичния еталон на държавния печат и електронния запис. Пластичният еталон и електронният запис се съхраняват в Българската народна банка в специален сейф, за който ключът се пази от министъра на правосъдието. Восъчният и сухият релефен печат се съхраняват в Министерството на правосъдието по ред, определен от министъра.
Чл. 6
Восъчният и сухият релефен печат се подновяват при необходимост по нареждане на министъра на правосъдието. Подменените печати се унищожават по ред, определен със заповед на министъра, който съставя протокол за извършеното унищожаване.
Чл. 7
Член 7 от Закона за държавния печат определя как и от кого се полага държавният печат. Държавният печат се поставя от министъра на правосъдието след подписване от председателя на Великото Народно събрание или Народното събрание на определени актове. Сред тях са закони за изменение на Конституцията, решения за избори и назначения, както и решения, свързани с война и извънредно положение. Министърът полага восъчен печат за нова Конституция и законите за изменение на Конституцията, а в другите случаи - сух релефен печат. Печата трябва да бъде положен в срок до три дни след получаване на актовете.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона определя процедурите за полагане на държавния печат от министъра на правосъдието след подписа на президента на републиката. Държавният печат се прилага за редица важни укази, свързани с избори, назначения, обнародване на закони и обявяване на извънредни положения. Министърът на правосъдието е задължен да положи печата в срок от три дни след получаване на указите, а в определени случаи, свързани с обнародване на закони, сроковете за изпращане и полагане на печата са допълнително уточнени.
Чл. 9
Държавният печат в България се полага от министъра на правосъдието върху оригиналите на документи, свързани с ратификация на международни договори и акредитация на ръководители на дипломатически представителства. Печатът трябва да бъде положен не по-късно от три дни след получаването на документите.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за държавния печат определя удостоверителното значение на полагането на държавния печат. Указите, които не са приподписани от министър-председателя или съответния министър, влизат в сила веднага след постановяването им от президента. Останалите укази влизат в сила след приподписването им. Министърът на правосъдието удостоверява с подписа си полагането на държавния печат, с изключение на определени случаи, посочени в закона.
Чл. 11
Чл. 11 от закона определя начина на полагане на восъчен и сух релефен печат от министъра на правосъдието. Восъчният печат се полага непосредствено под удостоверения подпис, а сухият печат - върху удостоверения подпис.
Чл. 12
Според Чл. 12 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България, Министерският съвет има правомощието да определи министър, който да полага държавния печат, в случаите когато министърът на правосъдието е отсъствал или не може да го направи.
Чл. 13
В Министерството на правосъдието се води специален регистър за вписване на актове, върху които е положен държавният печат. Всеки документ в регистъра получава уникален номер и дата на записване.
Чл. 14
Чл. 14 от закона описва процедурата за заверка на документи с държавния печат. Според алинея 1, препис от документ, който носи държавния печат, се заверява в Министерството на правосъдието, което удостоверява, че оригиналът носи печата. Алинея 2 указва, че оригиналът на документа с държавния печат се съхранява в Народното събрание или администрацията на президента, а заверено копие от него се съхранява в Министерството на правосъдието, от което се заверяват преписите.
Чл. 15
Националното знаме на Република България е трицветно (бяло, зелено и червено) и символизира независимостта и суверенитета на държавата. При хоризонтално поставяне цветовете са разположени отгоре надолу, а при вертикално - отляво надясно. Знамето е правоъгълно с равни по размер цветови полета. Подробности относно размерите и материалите на знамето са определени в приложение № 2 на закона.
Чл. 16
Националното знаме на Република България трябва да бъде постоянно издигнато на определени места, включително сградите на държавните институции, училища и контролно-пропускателни пунктове. Също така, то може да се издига временно на места, където се провеждат важни заседания и събития от национално значение.
Чл. 17
Националното знаме на Република България трябва да бъде поставяно в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато на тях се намират президентът, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.
Чл. 18
Националното знаме на Република България се издига на морските и речните кораби, а също и на други плавателни средства, които са вписани в корабните регистри на българските пристанища. Освен това, закупените от Република България кораби от чужбина могат да издигат знамето с разрешение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация", преди да бъдат вписани в корабните регистри.
Чл. 19
Националното знаме на Република България трябва да бъде издигано на българските дипломатически и консулски представителства. Освен това, то трябва да се поставя и върху превозните средства на българските дипломатически и консулски представители, в съответствие с международните договори и обичаи.
Чл. 20
Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот в съответствие с установените военни устави.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България определя правилата за издигане на националното знаме. Когато се издига заедно с чуждо знаме, българското знаме заема почетно място от лявата страна на сградата. При издигане на няколко знамена, българското знаме се поставя в средата, ако чуждите знамена са четен брой, или в началото и края на реда, ако са нечетен брой. Чуждите знамена се подреждат по азбучен ред. При официални посещения на чужди държавни глави, българското знаме заема почетно място от лявата страна.
Чл. 22
При обявен траур от Министерския съвет, националното знаме на Република България се спуска наполовина на носещото тяло.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България предвижда, че при движение развятото знаме се носи на лявото рамо и се държи с лявата ръка, опъната по дръжката. При тържествен марш знамето се носи отпред с изправена дръжка, която се придържа отдолу с лявата ръка на височина под пояса, а по средата се придържа с дясната ръка на височината на рамото.
Чл. 24
Знамената на Република България трябва да се поддържат в добро естетическо състояние. Те се подменят в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 2 на закона.
Чл. 25 и Допълнителни разпоредби § 1
Законът определя реда за изобразяване на националното знаме и разходите за изработването на еталона на държавния печат, които са за сметка на държавния бюджет. Законът отменя предишния закон за държавното знаме на НР България и влиза в сила един месец след обнародването му. Националното знаме е правоъгълно, състоящо се от три цвята: бял, зелен и червен, с определени размери и цветови стандарти. Изработването на знамето и печата следва да отговаря на специфични изисквания и стандарти.
§1
Разходите за изработването на еталона на държавния печат, восъчния и сухия релефен печат, които министърът на правосъдието използва при изпълнение на правомощията си по закона, както и за електронния запис на магнитен носител, са за сметка на държавния бюджет. Тези разпоредби са изменени с ДВ, бр. 24 от 2006 г.
§4
Законът за държавния печат и националното знаме на Република България влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Той е приет от XXXVIII Народно събрание на 9 април 1998 г. и е подпечатан с държавния печат. Също така, в текста се споменава Законът за изменение и допълнение на Закона за измерванията, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 95 от 2005 г. и влиза в сила от 01.03.2006 г.
§ 66
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 48 и 49, които влизат в сила от деня на обнародването. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за администрацията, обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2006 г.
§36
В §36 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България се предвиждат изменения, при които термините "министърът на правосъдието и правната евроинтеграция" и свързаните с него наименования се заменят с "министърът на правосъдието" и съответните форми. Тези промени целят актуализиране на терминологията в закона.
§25
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г. Държавният печат на Република България е с кръгла форма, диаметър 55 mm, включва герб и текст "РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДЪРЖАВЕН ПЕЧАТ". Националното знаме е правоъгълно, състои се от три хоризонтални цветни ивици (бял, зелен, червен) с пропорции 3:5. Определени са размери и материали за изработката на знамето, както и изисквания за неговото закрепване и поддържане. Забранено е използването на знамето за реклама.
