НАРЕДБА № 43 ОТ 13 НОЕМВРИ 1995 Г. ЗА ПРОФИЛАКТИКА И КОНТРОЛ НА ВИРУСНИТЕ ХЕПАТИТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда условията и реда за провеждане на мерки за профилактика и контрол на вирусните хепатити в Република България.
Чл. 2
Наредбата задължава всеки случай на доказан или съмнителен остър вирусен хепатит да бъде съобщен с "бързо известие" в срок от 24 часа от лекуващия лекар. Известията се изпращат до здравното заведение по местоживеене на пациента и до регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция (ХЕИ). След получаването на известието, участъковият лекар и регионалната ХЕИ извършват епидемиологично проучване в огнището на инфекцията.
Чл. 3
Член 3 от Наредба № 43 предвижда, че ако здравното заведение не потвърди диагнозата "остър вирусен хепатит" от съответния тип, то е задължено да изпрати ново бързо известие с променената диагноза в срок от 24 часа. Това известие трябва да бъде изпратено до здравното заведение по местоживеене или местопребиваване на пациента, както и до регионалната здравна инспекция (ХЕИ).
Чл. 4 от Наредба № 43
Лицата, заболели от остър вирусен хепатит, са задължени да преминат лечение в болнично заведение. Минималният срок на лечение е седем дни за вирусен хепатит A и петнадесет дни за вирусни хепатити B, C и D, съгласно Наредба № 43 от 13 ноември 1995 г.
Чл. 5
Наредбата определя условията за лечение на болни от остър вирусен хепатит, които трябва да се извършват в специализирани инфекциозни болници или отделения. Заболелите могат да бъдат лекувани в същото отделение за друго заболяване, при условие че основното им заболяване не позволява преместването им. Важно е да бъдат изолирани в самостоятелни стаи. Бременни жени с остър вирусен хепатит се настаняват в изолатор и раждат в отделна зала, след което се изолират заедно с новороденото.
Чл. 6
Наредба № 43 от 13 ноември 1995 г. предвижда, че за да се определи типът "остър вирусен хепатит", трябва да се извършат определени изследвания, посочени в приложение № 1 на наредбата.
Чл. 7
В случай че пациентът е диагностициран с остър вирусен хепатит по време на стационарно лечение за друго заболяване, лекуващият лекар е задължен да изпрати препис от епикризата до инфекциозното отделение по местоживеене на пациента в срок от 5 дни след изписването му. Това е необходимо за осигуряване на диспансерно наблюдение на пациента.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 43 определя правилата за диспансерно наблюдение на лица, преболедували от остри вирусни хепатити и носители на вирусите на хепатити B, C и D. Лицата с вирусен хепатит A подлежат на наблюдение за 3 до 6 месеца, а тези с хепатити B, C и D - за 6 месеца до 1 година, с контролни прегледи на 3, 6 и 12 месеца. Наблюдението се извършва от инфекциозни отделения и гастроентерологични кабинети при установяване на чернодробно увреждане. Първият контролен преглед трябва да се проведе 1 месец след изписването от болница. Носителите на вируси се съобщават на регионалната ХЕИ и гастроентерология. Хроничните носители и болни от хроничен хепатит, чернодробна цироза и рак на черния дроб се диспансеризират пожизнено.
Чл. 9
Чл. 9 от наредба № 43 предвижда диспансерно наблюдение на лица, преболедували от остри вирусни хепатити B, C и D, както и на носители на вирусите. Изследванията целят откриване на маркери за хронифициране на чернодробния процес. Всички данни от наблюдението се записват в личната амбулаторна карта на пациента.
Чл. 10
Лицата, които не са боледували от вирусен хепатит A и не са имунизирани, подлежат на медицинско наблюдение за 45 дни след контакт с болен. При съмнение за заболяване се извършват изследвания на урина и серум, включително за антитела тип IgM, по преценка на епидемиолога.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 43 предвижда медицинско наблюдение за 45 дни на лица, които не са боледували и не са имунизирани срещу вирусен хепатит A, ако са контактни на болен от заболяването и работят в производството на храни, заведения за обществено хранене, здравни и детски заведения, или търговци на непакетирани хранителни продукти. Наблюдението включва двукратни изследвания за уробилиноген, билирубин и серумни трансаминази на 15-20 дни. При необходимост, по преценка на епидемиолог, може да се приложи нормален човешки имуноглобулин.
Чл. 12
При открито дете с вирусен хепатит A в група на детско заведение, приемането на нови деца се спира за 45 дни, освен ако новопостъпващите не са получили имуноглобулин или имунизация поне 14 дни преди постъпването. Децата, които са били в контакт с болно дете, трябва да бъдат подложени на медицинско наблюдение.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 43 предвижда, че на лица до 17-годишна възраст, които са били в близък и продължителен контакт с болен от вирусен хепатит A и които не са боледували и не са имунизирани, се прилага нормален човешки имуноглобулин. Това се извършва след оценка от епидемиолог от регионалната ХЕИ.
Чл. 14
При възникване на случай на вирусен хепатит A, контактните лица в болнично отделение се изписват, а завеждащият изпраща бързо известие до регионалната ХЕИ и здравните заведения по местоживеене за медицинско наблюдение. Ако здравословното състояние на контактните лица не позволява лечение в домашни условия, те се изолират в отделна стая.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 43 определя сроковете за медицинско наблюдение на лицата, които са били в контакт с болни от вирусен хепатит. Лицата, контактни на болен от вирусен хепатит B подлежат на наблюдение за 180 дни, тези на болен от остър вирусен хепатит C за 120 дни, а контактните на болен от остър вирусен хепатит D за 30 дни.
Чл. 16
Лицата, които са в контакт с болен от остър или хроничен вирусен хепатит B и работят в здравни и детски заведения, както и контактните лица от едно домакинство и други рискови лица, подлежат на изследване за повърхностен антиген на вируса на хепатит B. Положителните резултати се изследват допълнително за "е" антиген и/или ДНК на вируса.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 43 предвижда действия при нараняване на медицински или обслужващ персонал, което е свързано с риск от инфекция с вируса на хепатит B. При нараняване, пациентът трябва да бъде изследван за носителство на повърхностния антиген на вируса. Ако резултатът е положителен, на наранения се прилага специфичен противохепатит B имуноглобулин. Освен това, на неимунизираните или непълно имунизираните лица се прилага и ваксина против хепатит B.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 43 от 13 ноември 1995 г. предвижда, че в огнищата на остър вирусен хепатит A близките на болния трябва да извършват текуща и заключителна дезинфекция според указанията на участъковия лекар. В случаи на лоши битови условия, дезинфекцията се организира от регионалната ХЕИ.
Чл. 19
Според Чл. 19 от Наредба № 43 от 13 ноември 1995 г., всяка единица дарена кръв и произведените от нея биопродукти трябва да бъдат задължително изследвани за повърхностен антиген на вируса на хепатит B и антитела срещу вируса на хепатит C. Изследванията се извършват съгласно Наредба № 12, която регламентира медицинското освидетелстване и изследване на кръводарителите, както и контрол на взетата кръв и кръвни съставки.
Чл. 20
Лицата, които са преболедували от вирусни хепатити B и C, както и носителите на тези вируси, не могат да даряват кръв пожизнено. Лицата, които са били в контакт с вирусни хепатити A, B, C и D, са ограничени от кръводаряване до края на периода на медицинското наблюдение, определен в чл. 15.
Чл. 21
Чл. 21 от наредбата предвижда, че откритите като кръводарители носители на вирусите на хепатит B и C трябва да бъдат съобщавани от ръководителите на Центровете по трансфузионна хематология (ЦТХ) на регионалната здравна инспекция (ХЕИ) и на здравното заведение, в което лицето е регистрирано по местоживеене или местопребиваване. Това съобщение трябва да бъде направено с бързо известие.
Чл. 22
При съмнение за посттрансфузионен хепатит, регионалната ХЕИ (Хигиенна и епидемиологична инспекция) съвместно с Центъра за трансфузионна хематология (ЦТХ) извършват издирване на кръводарителите на заболелия с цел откриване на вирусоносителя.
Чл. 23
На задължително изследване за носителство на повърхностния антиген на вируса на хепатит B подлежат всички студенти по медицина от първи курс, както и работещите и кандидатите за работа в здравните заведения. При положителен резултат от изследването, медицинските специалисти, участващи в хирургични интервенции, се отстраняват от работа и се изследват допълнително. Лицата, положителни за 'е' антиген или ДНК на вируса, се насочват към лекарска комисия за трудоустрояване.
Чл. 24
На задължително изследване за носителство на повърхностен антиген на вируса на хепатит B и антитела срещу вируса на хепатит C подлежат болни от хемофилия, пациенти на диализно лечение и други болни с риск от масивни кръвопреливания или инвазивни процедури. Лицата с отрицателен резултат за хепатит B трябва да се имунизират, а носителите на вирусите на хепатит B и C се диализират на специализирани апарати.
Чл. 25
Чл. 25 предвижда, че изследването за повърхностен антиген на вируса на хепатит B е препоръчително за определени рискови групи. Това включва лица в семеен контакт с болни и носители на вируса, носители на вируса на СПИН, хомосексуални мъже, лица с честа смяна на сексуални партньори и лица с наркоманно поведение. На отрицателните резултати се препоръчва имунизация с ваксина против хепатит B.
Чл. 26
Наредба № 43 от 13 ноември 1995 г. определя задължителната имунизация срещу хепатит B за новородени, студенти по медицина и стоматология, и медицински персонал. При противопоказания за имунизация на новородени, се извършва изследване на майката и при положителен резултат се прилага специфичен имуноглобулин. Имунизираните служители се изследват за имунен отговор. Директорите на здравни заведения трябва да организират изследвания и оценка на здравословното състояние на лицата, преболедували от остри вирусни хепатити. Контролът по изпълнението на наредбата е възложен на Министерството на здравеопазването.
§1
Директорите на здравните заведения имат задължението в срок от три месеца след влизането на наредбата в сила да осигурят задължителни изследвания за носителство на повърхностен антиген на вируса на хепатит B и имунизация срещу него на медицинския и обслужващия персонал. Освен това, те трябва да организират издирването на лица, преболедували от остър вирусен хепатит B, "неопределен" или C и D през последните четири години, и да осигурят оценка на здравословното им състояние в съответствие с изискванията на наредбата.
§3
Контролът по изпълнението на наредбата е възложен на управление "Профилактика и контрол на заразните и незаразни болести" при Министерството на здравеопазването, директорите на регионалните ХЕИ и директорите на здравните заведения. При изследване на пациенти със съмнения за остър вирусен хепатит, се извършват специфични лабораторни тестове за откриване на HBsAg и HAV IgM. При положителни резултати се потвърдява диагнозата. При отрицателни резултати, изясняването на заболяването се извършва от Централната референтна лаборатория. За хроничен хепатит и чернодробни заболявания се изискват специфични лабораторни изследвания и ехография, в зависимост от диагнозата.
