НАРЕДБА № 42 ОТ 4 ОКТОМВРИ 2002 Г. ЗА ПРОФИЛАКТИКА И БОРБА СЪС САЛМОНЕЛОЗИТЕ ПО ПТИЦИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на салмонелозите по птиците, причинени от Салмонела ентеритидис и Салмонела тифимуриум. Включва методите за диагностика на заболяването и задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица. Не се прилага за салмонелозите при диви, свободно живеещи птици.
Чл. 2
Салмонелозите по птиците са заразни болести, които подлежат на задължителна регистрация и обявяване. Процедурата за обявяване и регистриране на тези заболявания следва да се извършва съгласно Наредба № 21 от 2002 г. за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести по животните.
Чл. 3
Наредба № 42 от 4 октомври 2002 г. определя мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на салмонелозите по птиците. Тези мерки се определят и контролират от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), която изготвя планове за мониторингов контрол. В раздел II се разглеждат мерките за предпазване на страната от проникване и разпространение на тези заболявания.
Чл. 4
Наредба № 42 от 4 октомври 2002 г. определя мерките, които НВМС прилага за предотвратяване на разпространението на салмонелози при птиците. Основните мерки включват регистрация на обекти за отглеждане на птици, контрол върху движението и търговията с птици и птичи продукти, мониторинг на птицевъдни обекти и дезинфекция, както и дератизация на същите. Изготвят се планове за мониторинг на салмонелозите.
Чл. 5
Собствениците на птици, отглеждани с търговска или развъдна цел, имат задължения за разделно отглеждане на птиците, текуща дезинфекция и дератизация, уведомяване на НВМС при заболявания, вземане на проби за изследване, придвижване на птици и продукти с ветеринарномедицински свидетелства, недопускане на изхранване с кухненски отпадъци, организиране на събиране и дезинфекция на яйца, унищожаване на труповете на умрели птици, изхранване с подходящи фуражи, спазване на хуманни условия за животните, следване на имунопрофилактични програми и съхраняване на лабораторни резултати за 5 години.
Чл. 6
Персоналът, който работи в птицевъдните обекти, е задължен да преминава ежегодни изследвания за наличие на салмонелоносителство. Това е част от мерките за контрол и профилактика на салмонелозите по птиците.
Чл. 7
Националната ветеринарномедицинска служба е задължена да изготвя ежегодно планове за мониторингов контрол на салмонелозите при птиците, които се одобряват от генералния директор на НВМС. Тези планове включват информация за броя и вида на пробите за лабораторно изследване, методите за изолиране и типизиране на салмонелите, както и факторите, влияещи на разпространението на заболяването. При изготвянето на плановете се вземат предвид особеностите на популацията птици, околната среда, контакти с диви птици, технологии на отглеждане, профилактични програми и епизоотичен статус.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № 42 определя процедурите за мониторингов контрол на салмонелозите в птицевъдството. НВМС и собствениците на птицевъдни обекти са задължени да вземат проби от развъдни стада, включително смивки от кутиите за пилета и от мъртви пилета по време на транспорт, както и сборни проби от пресни изпражнения на четириседмични пилета или птици преди пронасянето. Броят на пробите се определя съгласно приложение № 1.
Чл. 9
Член 9 от Наредба № 42 определя изискванията за мониторингов контрол на развъдните стада по време на целия яйценосен период. Развъдните стада, които осигуряват яйца за люпилни, трябва да бъдат изследвани на всеки две седмици. За стада с капацитет под 1000 яйца се вземат сборни проби от изпражнения, а за стада с капацитет над 1000 яйца се вземат проби от мекониум на 250 пилета и проби от 50 неизлюпени яйца. Изискванията важат и за стада с по-малко от 250 птици, ако яйцата им се люпят в по-големи люпилни.
Чл. 10
Член 10 от Наредба № 42 предвижда, че на всеки 8 седмици по време на яйценосния период, вземането на проби от развъдни стада, както е посочено в чл. 9, ал. 2, трябва да бъде заменено с вземане на официални проби.
Чл. 11
Собственикът или отговорното лице за птицевъдния обект трябва да организира вземането и изпращането на проби до одобрена лаборатория от НВМС. Всички разходи за изследванията са за сметка на собственика.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 42 от 4 октомври 2002 г. задължава ръководителя на лабораторията, в която е извършено изследването, да уведомява незабавно собственика на птицевъдния обект и директора на съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) при установяване на наличие на Салмонела тифимуриум или Салмонела ентеритидис.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 42 предвижда, че за потвърждаване на диагнозата на салмонелози, държавният ветеринарен лекар трябва да взема официални проби от птици, като пробите се групират в партиди по 5 от всяка сграда. Сборните проби включват черен дроб, яйчник и черва от една птица и се вземат произволно от всяка партида. Освен това, ветеринарният лекар провежда епизоотологично проучване за установяване на причините за заболяването и изготвя писмен доклад до директора на съответната РВМС за резултатите от проучването.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 42 предвижда, че при съмнение за наличие на салмонели във фуражите за птици, държавният ветеринарен лекар е задължен да вземе проби за лабораторно изследване, използвайки методите, описани в приложение № 2. Раздел IV на наредбата се фокусира върху мерките за ограничаване и ликвидиране на салмонелозите в развъдни стада.
Чл. 15
След лабораторно потвърждаване на салмонелоза, държавният ветеринарен лекар налага възбрана на заразения птицевъден обект и забранява разместването на птиците в него, освен за клане в одобрена кланица.
Чл. 16
Наредба № 42 от 4 октомври 2002 г. предвижда мерки за ликвидиране на салмонелозите по птиците, включващи: унищожаване на яйца от засегнатото стадо на място или в екарисаж; изпращане на яйца за термична преработка в контролирани условия; унищожаване на яйца от заразени люпилни; изколване на заразени и контактни птици в определена кланица с надзор; и убиване на птици в екарисаж при невъзможност за клане.
Чл. 17
Собствениците на птицевъдни обекти са задължени да извършат пълно механично почистване и дезинфекция на помещенията след опразването им от засегнатите птици и разплодни яйца. Процедурата трябва да се извърши под контрола на държавен ветеринарен лекар, като се използват одобрени дезинфекционни средства от НВМС.
Чл. 18
Държавният ветеринарен лекар има правомощия да разрешава населването на нови птици в сградите, след като са изпълнени мерките, предвидени в членове 15 и 16 от наредбата.
Чл. 19
Диагнозата на салмонелоза при птиците се извършва от държавен ветеринарен лекар. Тя се основава на епизоотологични, клинични и патологоанатомични данни, както и на резултатите от изследванията на официални проби, съгласно изискванията на Наредба № 31 от 1999 г. за ветеринарномедицинските мерки за профилактика и борба със зоонозите.
Чл. 20 и Допълнителни разпоредби (§ 1)
Наредбата определя методите за изолиране и идентифициране на салмонелите при птиците, както и основните термини, свързани с птицевъдството. Включва разпоредби относно пробите, лабораториите, мониторинговия контрол и различията между интензивно и екстензивно отглеждане на птици. Приложенията съдържат указания за вземане на проби и методи за изолиране на салмонелите, включително серологични тестове.
§1
Наредбата определя термини свързани с профилактика и борба със салмонелозите по птиците, включително определения за "птици", "одобрена лаборатория", "проба", "официална проба", "развъдни стада", "мониторингов контрол", "птицевъден обект", "разделно отглеждане", "ферма с интензивно отглеждане" и "ферма с екстензивно отглеждане". Тези определения служат за основа при прилагането на наредбата и осигуряват яснота относно изискванията и процедурите за контрол на заболяванията при птиците.
§2 от Преходни и Заключителни разпоредби
Наредба № 42 от 4 октомври 2002 г. за профилактика и борба със салмонелозите по птиците е издадена на основание чл. 23, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В наредбата са включени приложения, които описват методите за вземане на проби от изпражненията на птиците, както и методите за изолиране и типизиране на салмонелите. В приложението за пробите е указано колко фекални проби трябва да се вземат в зависимост от броя на птиците в обекта. В методите за изолиране на салмонелите се включват обогатяване на пробите и култивиране на селективни среди, а идентифицирането на съмнителни колонии включва серотипизиране и биохимично потвърждаване. Серологичното доказване на заразени стада се извършва чрез различни тестове, включително аглутинационни тестове и ELISA.
