ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда реда за поемането на държавен дълг, издаването на държавни гаранции, видовете дълг, както и агентството, отговарящо за управлението на държавния дълг.
Чл. 2
Държавният дълг включва всички финансови задължения, които са поети от името и за сметка на държавата, при условие че са спазени изискванията на Конституцията. Тези задължения представляват отговорност на държавата.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за държавния дълг предвижда, че при преоценка на държавния дълг в евро, задълженията, които са деноминирани в чуждестранна валута, трябва да бъдат преизчислени по курса на Българската народна банка на датата на преоценката.
Чл. 4
Държавният дълг може да бъде поет чрез две основни средства: емисии на държавни ценни книжа и договори за държавни заеми. Тези механизми осигуряват финансиране за държавата.
Чл. 5
Държавният дълг може да се поема за: финансиране на бюджетен дефицит, инвестиционни проекти, рефинансиране на съществуващ дълг, осигуряване на плащания по държавни гаранции, подкрепа на платежния баланс, финансиране на проекти чрез финансови инструменти, и финансова стабилизация. Рефинансирането може да цели намаление на разходите, удължаване на срока на дълга и балансирано разпределение на плащанията. Условията за инвестиционни проекти се определят от Министерския съвет.
Чл. 6
Държавният дълг може да бъде договарян, емитиран и изплащан в евро или в чуждестранна валута, съгласно измененията от ДВ, бр. 70 от 2024 г.
Чл. 7
Член 7 и Глава трета от Закона за държавния дълг, които определяха лимити за дълга, са отменени с Държавен вестник, брой 15 от 2013 г., и влизат в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 8
Член 8 от Закона за държавния дълг е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г., и влезе в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 9
Член 9 от Закона за държавния дълг е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 15 от 2013 година, и влиза в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 10
Член 10 от Закона за държавния дълг е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г., и влезе в сила на 01.01.2014 г.
Чл. 11
Член 11 от Закона за държавния дълг е отменен с ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. По този начин, разпоредбите, свързани с правомощията, свързани с държавния дълг, вече не са в сила.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за държавния дълг регламентира процеса на подписване на договори за държавни заеми от министъра на финансите, който действа от името на правителството след решение на Министерския съвет. Министърът е отговорен и за емитирането на държавни ценни книжа. Министерският съвет може да делегира на други държавни органи участие в договарянето на заемите. Допълнително, договорите за заеми, свързани с определени условия, се сключват от съответния министър също въз основа на решение на Министерския съвет.
Чл. 13
Министърът на правосъдието е отговорен за изготвянето на юридическо становище, което уведомява кредиторите за факта на ратифицирането на договори за държавни заеми или гаранционни споразумения от Народното събрание.
Чл. 14
Министърът на финансите има право да предоставя средства от държавен заем на държавни органи, финансови институции и други юридически лица, когато заемът е целево финансиране. Държавните органи и финансовите институции могат да използват получените средства за финансиране на инвестиционни проекти или дейности на трети лица, при условие че споразумение е сключено с министъра на финансите и третите лица предоставят обезпечение за дълговете си.
Чл. 15
Министърът на финансите е отговорен за изготвянето на годишен отчет относно състоянието на държавния дълг. Този отчет се разглежда от Министерския съвет и след това се внася в Народното събрание, заедно с отчета за изпълнението на държавния бюджет за съответната година.
Чл. 16
Министърът на финансите е отговорен за разработването на стратегия за управление на държавния дълг, която трябва да бъде одобрена от Министерския съвет. Тази стратегия обхваща периода на съответната средносрочна бюджетна прогноза.
Чл. 17
Министърът на финансите има правомощия да извършва финансови сделки с цел намаляване на риска, свързан със структурата на държавния дълг.
Чл. 17а
Чл. 17а от Закона за държавния дълг определя министъра на финансите като компетентен орган за прилагането на Регламент (ЕС) № 236/2012 относно късите продажби и суапите за кредитно неизпълнение, свързани с държавни ценни книжа. Министърът има правомощия да издава задължителни указания и да сключва споразумения за сътрудничество с надзорни органи в България и в други държави членки на ЕС.
Чл. 17б
Член 17б от Закона за държавния дълг определя правомощията на министъра на финансите и длъжностни лица по отношение на спазването на Регламент (ЕС) № 236/2012, касаещ държавните ценни книжа и суапите за кредитно неизпълнение. Длъжностните лица имат право да извършват проверки на място и по документи, за да установят спазването на регламента и да предотвратят нарушения. Проверяваните лица са задължени да осигурят условия за проверките и да оказват съдействие. При проверките длъжностните лица трябва да се легитимират, а резултатите от проверките се документират в констативен протокол.
Чл. 17в
Чл. 17в от Закона за държавния дълг регламентира професионалната тайна, свързана с информация, която министърът на финансите придобива за изпълнение на правомощията си. Професионалната тайна не е служебна тайна и не включва информация, която подлежи на публикуване. Министърът и служителите на Министерството на финансите са задължени да пазят тази тайна и след напускане на длъжността. Информацията може да се предоставя на определени органи, включително съдебната власт и Комисията за противодействие на корупцията, при спазване на условията за конфиденциалност.
Чл. 18
Държавногарантиран дълг представлява всички финансови задължения, за които Министерският съвет е предоставил гаранции от името и за сметка на държавата, при условие че са спазени изискванията на Конституцията.
Чл. 19
Министърът на финансите е отговорен за участие в преговорите за предоставяне на заем с държавна гаранция и подписва споразуменията за издаване на държавна гаранция или гаранционни писма, след решение на Министерския съвет. Министерският съвет може да възложи и на други държавни органи да участват в договарянето на тези заеми.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за държавния дълг предвижда, че предложенията за промени в договора за заем или в гаранционното споразумение, когато вече е издадена държавна гаранция, трябва да бъдат предварително одобрени от министъра на финансите.
Чл. 21
Получателите на държавногарантирани заеми са задължени да предоставят информация на министъра на финансите за състоянието и движението по кредита до 15-о число на всеки месец. Министърът на финансите има правото да изисква допълнителна информация от държавните органи, които са предложили издаването на гаранцията, и те трябва да я предоставят в срок от 15 дни след искането.
Чл. 22
Член 22 от Закона за държавния дълг определя, че условията за проектите, които искат финансиране с държавна гаранция, както и процедурите за издаване на тези гаранции, се определят от Министерския съвет.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за държавния дълг определя, че лихвите и погашенията по главницата на държавногарантирания дълг се заплащат от кредитополучателите. Държавната гаранция за плащане се дължи само в случаи, когато кредитополучателят не извърши плащане по кредита, а кредиторът е предприел мерките за събиране на дължимите суми по договора за заем.
Чл. 24
При случаи, посочени в чл. 23, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния дълг, кредитополучателят и кредиторът са задължени да уведомят министъра на финансите в срок от три дни.
Чл. 25
Член 25 от Закона за държавния дълг предвижда, че ако изискванията на чл. 23, ал. 2, т. 2 не са включени в споразумението за издаване на държавна гаранция, министърът на финансите трябва да уточни с кредитора необходимите мерки и сроковете за плащане на дължимите суми по държавната гаранция.
Чл. 26
Съгласно чл. 26 от Закона за държавния дълг, когато държавата извърши плащане по държавна гаранция, тя автоматично встъпва в правата на кредитора по договора за заем, но само до размера на извършеното плащане. Това означава, че държавата придобива правото да търси обратно сумата, която е платила на кредитора.
Чл. 27
Кредитополучателят е задължен да възстанови сумите, изплатени на кредитора по държавна гаранция, както и свързаните с плащането разходи. Министърът на финансите е отговорен за предприемането на мерки за възстановяване на тези суми в съответствие с действащото законодателство.
Чл. 28
Дългът на Българската народна банка не е гарантиран от държавата и не представлява задължение на Министерския съвет, освен ако не е издадена държавна гаранция по установения ред.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за държавния дълг предвижда, че Българската народна банка има правото да поема дълг в съответствие с разпоредбите на Закона за Българската народна банка. Тя е отговорна за определяне на условията и реда за придобиване, изплащане, търговия и сетълмент с ценни книжа, които е емитирала, чрез наредба.
Чл. 30
Дългът на общините и социалноосигурителните фондове не е гарантиран от държавата и не представлява задължение за правителството, освен ако не е издадена държавна гаранция по установен ред.
Чл. 31
Член 31 от Закона за държавния дълг уточнява, че всички финансови задължения, поети от местни лица, които не действат от името на държавата, общините, социалноосигурителните фондове или Българската народна банка, се считат за частен дълг.
Чл. 32
Частният дълг не е гарантиран от държавата и не представлява задължение на Министерския съвет, общините, социалноосигурителните фондове или Българската народна банка, освен ако не е издадена държавна гаранция по установения ред.
Чл. 33
Българската народна банка отговаря за регистрацията и наблюдението на финансовите задължения на местните лица към чуждестранни лица, в съответствие с действащото законодателство.
Чл. 34
Българската народна банка, в сътрудничество с министъра на финансите, действа като агент по държавния и държавногарантирания дълг. За целта банката създава и поддържа системи за регистрация и обслужване на дълга. Взаимоотношенията между банката и Министерството на финансите се уреждат с договор за агентство, като последното заплаща комисиона за предоставените услуги.
Чл. 35
Член 35 от Закона за държавния дълг определя функциите на Българската народна банка (БНБ) във връзка с управлението на държавните ценни книжа. БНБ отговаря за изграждането на системи за аукциони, регистриране на емисии и сетълмент на ценни книжа, както и за подбор на първични дилъри. БНБ води индивидуални и общи сметки за притежаваните ценни книжа и издава извлечения по искане на участниците. Поддепозитарите на държавни ценни книжа могат да бъдат банки, а БНБ осигурява прехвърляне на ценни книжа при прекратяване на участието на участник.
Чл. 35а
Чл. 35а от Закона за държавния дълг предвижда, че правилата на глава осма от Закона за платежните услуги и платежните системи се прилагат и за системата за сетълмент на държавни ценни книжа, която се води от Българската народна банка. Това изменение е в сила от 06.03.2018 г.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за държавния дълг определя, че министърът на финансите и Българската народна банка издават наредба за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа, с изключение на търговията на регулирани пазари. Наредбата включва условия за учредяване на особен залог върху държавни ценни книжа. Освен това, министърът на финансите и БНБ регулират пазара на тези книжа и издават наредба за контрол над сделките с тях. БНБ също така издава наредба за сетълмент, която урежда воденето на сметки за държавни ценни книжа. Всички наредби се обнародват в "Държавен вестник."
Чл. 37
Министърът на финансите има правомощия да сключва договори за агентство с местни или чуждестранни лица, което му позволява да делегира определени функции или услуги, свързани с управлението на държавния дълг.
Чл. 38
Министерството на финансите отговаря за поддържането на официалния регистър на държавния и държавногарантирания дълг. Член 38, алинея 1 от Закона за държавния дълг определя тази отговорност. Втората алинея, която е била в сила от 03.04.2002 г. и изменена през 2013 г., е отменена през 2016 г.
Чл. 39
Член 39 от Закона за държавния дълг е бил изменен в Държавен вестник, брой 34 от 2005 година и е влязъл в сила на 1 юни 2005 година. По-късно, същият член е отменен с разпоредба, публикувана в Държавен вестник, брой 15 от 2013 година, като отмяната е в сила от 1 януари 2014 година.
Чл. 40
Глава десета от Закона за държавния дълг урежда принудителните административни мерки и административнонаказателната отговорност. Член 40 от закона е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Заглавието на глава десета е изменено с изменения, обнародвани в Държавен вестник, бр. 103 от 2012 г.
Чл. 40а
Член 40а от Закона за държавния дълг предвижда действия на министъра на финансите при установяване на нарушения на Регламент (ЕС) № 236/2012 от задължени лица и техни служители. Министърът може да предприеме следните мерки: 1. да наложи конкретни мерки за предотвратяване на нарушенията; 2. да поиска спиране на търговията с държавни ценни книжа от надзорен орган; 3. да поиска налагане на запор от съдебните органи.
Чл. 40б
Чл. 40б от Закона за държавния дълг описва процедурата за прилагане на принудителни административни мерки. Министърът на финансите издава мотивирана заповед, в която се определят видът и начинът на прилагане на мярката. Заповедта се връчва на заинтересованото лице съгласно Административнопроцесуалния кодекс и може да бъде обжалвана, но обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 40в
Чл. 40в от Закона за държавния дълг предвижда глоби за физически лица, които извършат нарушения на определени разпоредби от Регламент (ЕС) № 236/2012. Глобите варират от 5000 до 20 000 лв. за първо нарушение и от 10 000 до 40 000 лв. за повторно нарушение. За юридически лица глобите са от 10 000 до 40 000 лв. за първо нарушение и от 20 000 до 80 000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 40г
Член 40г от Закона за държавния дълг предвижда наказания за физически и юридически лица, които нарушават определени разпоредби от Регламент (ЕС) № 236/2012. Физическите лица, извършили нарушение, подлежат на глоба от 5000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 100 000 лв. Юридическите лица ще получат имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв. за първо нарушение и от 20 000 до 200 000 лв. при повторно нарушение.
Чл. 40д
Чл. 40д от Закона за държавния дълг предвижда наказания за физически и юридически лица, които не изпълнят заповед на министъра на финансите за прилагане на принудителни административни мерки. Физическите лица, които не спазят заповедите, могат да бъдат глобени с до 20 000 лв. за първо нарушение и до 40 000 лв. за повторно. Юридическите лица също подлежат на имуществена санкция, която варира в зависимост от нарушението, с максимални размери до 400 000 лв. за повторни нарушения.
Чл. 40е
Член 40е от Закона за държавния дълг предвижда отнемане на средства, получени в нарушение на Регламент (ЕС) № 236/2012, в полза на държавата. Отнемането се осъществява съгласно чл. 33, параграф 2, буква 'е' от същия регламент. В случай на постановление за отнемане на парични средства, актовете трябва да се изпратят на Националната агенция за приходите в срок от 7 дни след влизането им в сила.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за държавния дълг предвижда санкции за юридически лица и длъжностни лица при неизпълнение на задълженията. При първо нарушение юридическите лица подлежат на имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а длъжностното лице, отговорно за информацията, на глоба от 500 до 2000 лв. При повторно нарушение санкцията за юридическите лица е от 10 000 до 15 000 лв., а глобата за длъжностното лице е от 1000 до 3000 лв.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за държавния дълг предвижда санкции за юридически лица и длъжностни лица за неизпълнение на задълженията по чл. 21, ал. 2. При първо нарушение се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. за юридическите лица и глоба от 500 до 2000 лв. за длъжностното лице. При повторно нарушение санкцията за юридическите лица е от 2000 до 10 000 лв., а глобата за длъжностното лице е от 1000 до 2000 лв.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за държавния дълг предвижда санкции за неизпълнение на задълженията по чл. 24. При първо нарушение кредитополучателят подлежи на имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а отговорното длъжностно лице - на глоба от 500 до 2000 лв. При повторно нарушение санкциите за юридическите лица нарастват до 10 000 - 15 000 лв., а глобата за длъжностното лице е от 1000 до 3000 лв.
Чл. 44
Член 44 от Закона за държавния дълг е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 15 от 2013 година, и влиза в сила от 1 януари 2014 година.
Чл. 45, § 1
Законът за държавния дълг регулира процесите, свързани с управлението на държавния дълг, включително констатирането на нарушения и издаването на наказателни постановления от министъра на финансите. Актовете за нарушения се съставят от определени длъжностни лица, а обжалването и изпълнението на наказанията следват Закона за административните нарушения и наказания. Законът дефинира термини като "рефинансиране", "емисия на дълг" и "издаване на държавна гаранция", които са ключови за разбирането на механизмите на управление на дълга. Също така, законът предвижда условия за прилагане на европейски регламенти, свързани с финансовите пазари.
§1
Този закон определя термините, свързани с държавния дълг, включително "рефинансиране", "емисия на дълг", и "издаване на държавна гаранция". Държавната гаранция обхваща различни форми на гаранционни задължения, свързани с кредитни споразумения и емисии на ценни книжа. Определят се също социалноосигурителните фондове и понятието "държава членка". Включени са дейности, свързани с поемането и управлението на държавния дълг, както и услуги за мониторинг и контрол на вторичния пазар на държавния дълг.
§1а
С параграф §1а от Закона за държавния дълг, приет с ДВ, бр. 103 от 2012 г., се създават условия за прилагането на Регламент (ЕС) № 236/2012 на Европейския парламент и на Съвета, който се отнася до късите продажби и аспекти на суапите за кредитно неизпълнение. Регламентът е публикуван в Официален вестник на ЕС, L 86/1 от 24 март 2012 г.
§ 2
Съгласно параграф §2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния дълг, в § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, алинея 3 е отменена. Тази промяна е в сила от обнародването на закона в Държавен вестник.
§7
В чл. 11 от Закона за общинските бюджети се добавя нова алинея 4, която задължава кмета на общината да представя предложение за намеренията на общината за поемане на общински дълг, когато предлага бюджета. Досегашните алинеи 4, 5, 6 и 7 се преномерират в 5, 6, 7 и 8.
§8
Изпълнението на Закона за държавния дълг е възложено на Министерския съвет. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 17 септември 2002 г. и е официално подпечатан.
§ 27
Законът за Държавния дълг влиза в сила на 1 ноември 2007 г., с изключение на определени параграфи и точки, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Параграф 7, точки 6, 7 и 8 ще се прилагат до 1 ноември 2007 г.
§21
Законът влиза в сила от 1 ноември 2009 г., освен § 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи са обнародвани в Държавен вестник, брой 101 от 2010 г. и влизат в сила от 30 юни 2011 г.
§ 69
Законът влиза в сила от 30 юни 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано. Параграфи 1-16, § 41-56, § 62 и 66 влизат в сила от 30 април 2011 г., а параграфи 60 и 68 влизат в сила от 31 декември 2010 г. Освен това, Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 99 от 2011 г., и влизат в сила от 01.01.2012 г.
§100
Законът за държавния дълг влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на параграф 76, който влиза в сила от 15 декември 2011 г. Освен това, са включени преходни и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси, който е обнародван в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влиза в сила от 1 януари 2014 г.
§ 123
Законът за държавния дълг влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи. Параграф 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а параграфи 18, 114, 120, 121 и 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Допълнително, Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2016 г., и влизат в сила от 1 януари 2017 г.
§20
Законът за държавния дълг влиза в сила от 1 януари 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за платежните услуги и платежните системи бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 20 от 2018 г. и влизат в сила от 06.03.2018 г.
§ 28
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила при специфични условия и срокове. Член 47 влиза в сила след публикуването на електронната брошура от Европейската комисия, а други членове влизат в сила 18 месеца след приемането на регулаторни технически стандарти. Член 102 влиза в сила от 30 април 2018 г., а членове 103 - 109 от 31 октомври 2018 г. Допълнителни разпоредби влизат в сила от 1 януари 2019 г. и 1 юли 2018 г.
§ 141
Законът за държавния дълг влиза в сила на 1 март 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: параграфи 95, 97, 98, 100, 102, 136 и 138 - от деня на обнародването; параграф 14, т. 3, § 22, § 24 и други - от 18 октомври 2018 г.; параграфи 10, т. 4, § 12, § 14 и множество други - от 1 ноември 2019 г.; и параграф 19 и § 23 - от 1 януари 2021 г.
§5
Действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции и глоби към държавата и общините в български левове, остават в сила и се прилагат с правилата за превалутиране, предвидени в закона. При изменения на закони или подзаконови актове, когато сумите в левове произтичат от правен акт на ЕС, се посочва и сумата в евро от съответния акт.
§ 60
Параграф 60 от Закона за държавния дълг определя, че определени разпоредби (параграфи 5, ал. 1, 8 - 36, 37, т. 1 - 12 и 14 - 20, и 38 - 59) влизат в сила от датата на Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, в съответствие с чл. 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Освен това, се посочват релевантни директиви и регламенти от Европейското законодателство, свързани с финансовите операции и фондовете на ЕС.
