НАРЕДБА № 41 ОТ 27 ЮНИ 2001 Г. ЗА ДОСТЪП И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 41 от 27 юни 2001 г. урежда условията и реда за достъп и използване на железопътната инфраструктура и обслужващите съоръжения, свързани с предоставяните железопътни услуги на територията на Република България. Член 1, алинея 1 определя основната цел на наредбата, докато алинея 2 е отменена и не е в сила.
Чл. 2
Железопътната инфраструктура на Република България включва железните пътища и стационарните съоръжения, определени в допълнителните разпоредби на Закона за железопътния транспорт.
Чл. 3
Наредба № 41 определя правилата и отговорностите на Националната компания "Железопътна инфраструктура" и други управители на железопътна инфраструктура относно изграждането, поддържането и предоставянето на достъп до железопътната инфраструктура. Управителите са длъжни да спазват прозрачност и недискриминация при предоставяне на достъп на железопътни предприятия. Те носят отговорност за изпълнението на своите функции и за опазване на търговската тайна. Освен това, те трябва да изготвят бизнес планове и да се стремят към изравняване на приходите и разходите в определен срок. Възможно е съдействие от държавата при необходимост.
Чл. 4
Наредбата регламентира достъпа до железопътната инфраструктура в България. Железопътните предприятия, включително лицензирани превозвачи от ЕС, имат право на достъп при справедливи и недискриминационни условия за извършване на товарни и пътнически превози. Достъпът включва свързващата инфраструктура между морски и вътрешни пристанища и други обслужващи съоръжения. Лицензията сама по себе си не дава право на достъп до инфраструктурата.
Чл. 4а
Чл. 4а от Наредба № 41 описва сътрудничеството на Национална компания "Железопътна инфраструктура" с управителите на железопътна инфраструктура от други държави-членки на ЕС. Основната цел на мрежата е развитието на железопътната инфраструктура в ЕС, подпомагане на изграждането на единно европейско железопътно пространство, обмен на добри практики, мониторинг на дейностите, и решаване на проблеми с недостатъчната пропускателна способност на трансграничните участъци. Мониторингът се извършва по общи принципи, а правото на жалба на заинтересованите лица не се засяга.
Чл. 5
Наредбата определя правилата за достъп и управление на железопътната инфраструктура в България. Управителят на железопътната инфраструктура има право да сключва споразумения с чуждестранни управители за подобряване на капацитета на мрежата. Принципите за разпределяне на капацитета се публикуват в референтния документ за мрежата, а представители на трети държави могат да участват в процеса. Създаването на съвместни организации за оптимизация на капацитета е разрешено, като се публикува информация за тях на интернет сайта на управителя. Заявките за влакови маршрути, преминаващи през повече от една мрежа, могат да се подават на "едно гише". Управителите трябва да предоставят информация на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" за дейностите по разпределяне на инфраструктурата. Наредбата също така предвижда възможности за организиране на международни влакови маршрути и споразумения с железопътни предприятия за подобряване на услугите.
Чл. 5а
Чл. 5а от НАРЕДБА № 41 регламентира правото на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" да ограничава достъпа за превоз на пътници между железопътни гари, когато вече съществува договор за обществени услуги, който може да бъде нарушен. За оценка на икономическото равновесие на договора се извършва обективен икономически анализ. Искането за оценка може да бъде подадено от различни заинтересовани страни в срок до един месец след получаване на информация за новата услуга. Решението на агенцията може да бъде обжалвано по административен ред.
Чл. 5б
Чл. 5б от Наредба № 41 регулира условията за налагане на такса на железопътните превозвачи, които предоставят услуги за превоз на пътници по маршрути, включени в договорите за обществени превозни услуги. Таксата може да се налага както на вътрешни, така и на международни превозвачи. Целта на таксата е да компенсира задълженията на възложителя по договора за обществена превозна услуга, без да застрашава икономическата жизнеспособност на превозвачите. Размерът на таксата не може да надвишава разходите по изпълнение на задълженията, а нейното определяне трябва да се основава на принципите на справедливост, прозрачност и недопускане на дискриминация. Информацията за наложените такси се съхранява от компетентния орган и се предоставя на Европейската комисия.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 41 урежда, че взаимоотношенията между управителя на железопътната инфраструктура и железопътните предприятия относно достъпа и използването на инфраструктурата трябва да бъдат регламентирани чрез писмен договор. Този договор се сключва в съответствие с условията на чл. 33 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ).
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 41, който е отмян, касаеше таксите за използване на железопътната инфраструктура, обслужващите съоръжения и услугите. Този член е изменен с ДВ, бр. 36 от 2016 г., където е добавен нов раздел, който регулира таксите.
Чл. 7а
Наредба № 41 от 27 юни 2001 г. регламентира условията за достъп и използване на железопътната инфраструктура от железопътните предприятия. Според новите изменения, таксите за използване на инфраструктурата се заплащат след приключване на влаковото движение до 15-то число на следващия месец. Таксите за минимален достъп и достъп до свързващи съоръжения се определят на базата на преките разходи. Изпълнителна агенция 'Железопътна администрация' осъществява надзор върху съответствието на таксите с методиката и предотвратява дискриминация. Не се събират такси за възстановителни и противопожарни влакове. Управителят на инфраструктурата е задължен ежегодно да предоставя информация за разходите и да определя необходимите такси за следващата година.
Чл. 7б
Чл. 7б от Наредба № 41, изменен през 2016 г., регламентира условията за включване на надценки в таксите за използване на железопътната инфраструктура. Надценките могат да се прилагат само след анализ, доказващ, че пазарът може да ги понесе, и трябва да спазват принципите на прозрачност и недискриминация. Управителят на инфраструктурата оценява значението на надценките за различни пазарни сегменти, включващи услуги за превоз на товари и пътници. След оценка, той може да предложи система за такси с надценки на Железопътната администрация. Управителят може също да определя нови пазарни сегменти, където не се извършват услуги, без да включва надценки. За инвестиционни проекти могат да се определят по-високи такси, ако те подобряват ефективността или намаляват разходите.
Чл. 7в
Член 7в от Наредба № 41 от 27 юни 2001 г. позволява на управителя на железопътната инфраструктура да определя по-високи такси за превоз на товари от трети държави и до тях, когато мрежата е с различно междурелсие от основната железопътна мрежа на ЕС, с цел пълно възстановяване на направените разходи.
Чл. 7г
Чл. 7г от Наредба № 41 от 27 юни 2001 г. определя процедурата за промяна на инфраструктурните такси. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" може да предложи промяна на таксите въз основа на информацията от чл. 7а, ал. 6. Управителят на железопътната инфраструктура е задължен да обяви промяната в референтния документ на железопътната мрежа три месеца преди тя да влезе в сила.
Чл. 7д
Чл. 7д от Наредба № 41 предвижда, че управителят на железопътната инфраструктура спира да събира частта от инфраструктурната такса при недостиг на капацитет, ако не е изготвил или не изпълнява плана за усилване на капацитета. При одобрение от Изпълнителна агенция 'Железопътна администрация', таксата може да се събира, ако планът не може да бъде изпълнен по независещи причини. Освен това, инфраструктурните такси трябва да насърчават минимизиране на прекъсванията и да подобряват работата на мрежата, включително чрез санкции и компенсации за железопътните превозвачи.
Чл. 7е
Наредба № 41 от 27 юни 2001 г. регламентира условията за заплащане на допълнителни и спомагателни услуги, свързани с железопътната инфраструктура. Таксите за тези услуги не се включват в инфраструктурните такси и се определят на база разходи и разумна печалба. Операторите на обслужващи съоръжения предоставят информация за таксите, а управителят на железопътната инфраструктура е задължен да представя анализи на използването на капацитета и приходите от инфраструктурни такси на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" на тримесечна база.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 41 определя задължението на управителя на железопътната инфраструктура да изготвя ежегодно референтен документ на железопътната мрежа след консултации със заинтересованите страни. Документът трябва да съдържа информация, описана в приложение № 2 на наредбата.
Чл. 9
Член 9 от Наредба № 41 определя правилата за публикуване на референтния документ на железопътната мрежа. Този документ трябва да бъде публикуван 6 месеца преди крайния срок за подаване на заявки за инфраструктурен капацитет. При нужда, документът подлежи на актуализация. Референтният документ се публикува в електронен формат на интернет страницата на управителя на железопътната инфраструктура на поне два официални езика на Европейския съюз, а също така може да бъде предоставен срещу заплащане на разходите за предоставянето му.
Чл. 9а
Чл. 9а от Наредба № 41 определя механизма за координация между управителите на железопътната инфраструктура и заинтересованите железопътни предприятия, включително ползватели на услуги и органи на изпълнителната власт. Координацията обхваща нуждите на заявителите, цели за ефективност, интермодалност и условия на достъп до инфраструктурата. Управителят на инфраструктурата изготвя и публикува насоки за координация, която се осъществява поне веднъж годишно. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" участва като наблюдател, без да засяга правото на жалба на заявителите и правомощията на регулаторния орган.
Чл. 10
Чл. 10 от НАРЕДБА № 41 определя, че графикът за движението на влаковете се изготвя от управителя на железопътната инфраструктура в съгласие с заявителите и общините за пътническите превози. Управителят е длъжен да утвърди графика най-малко 15 дни преди влизането му в сила, съгласно чл. 11, ал. 2.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 41 регламентира изготвянето и промяната на графика за движение на влаковете. Графикът се изготвя веднъж годишно, в съответствие с приложение № 6. Промените в графика се извършват всяка година в полунощ на втората събота на декември, а при нужда - и на втората събота на юни. Управителите на инфраструктурата могат да договарят и други дати, уведомявайки Европейската комисия, ако това засяга международния превоз. Преди консултации за изготвяне на графика, те се договарят за включване на международни влакови маршрути, а 11 месеца преди влизането в сила на новия график, трябва да осигурят установяването на предварителни маршрути.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 41 регламентира достъпа на железопътните предприятия до железопътната инфраструктура, предоставян от управителя на инфраструктурата. Заявителите на инфраструктурен капацитет за превоз на пътници трябва да уведомят съответните органи не по-късно от 18 месеца преди влизането в сила на работното разписание. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" е задължена да информира компетентните органи и железопътните предприятия за планираната услуга. Разпределението на капацитетите и изготвянето на разписанията за поддръжка на инфраструктурата трябва да се извършват на справедлива и недискриминационна основа.
Чл. 12а
Чл. 12а от Наредба № 41 регламентира процедурите за заявки за капацитет на железопътната инфраструктура, свързани с международни влакови маршрути. Одобрени кандидати, съгласно Регламент № 913/2010, могат да подават заявки за капацитет. Одобреният кандидат може да заяви ползването на международни влакови маршрути и резервен капацитет пред органа, отговорен за обслужването на коридора, като също така определя железопътен превозвач за превоз на товари.
Чл. 12б
Наредба № 41 от 27 юни 2001 г. регламентира процедурата за подаване на заявки за инфраструктурен капацитет от заявители, които могат да определят железопътно предприятие за сключване на договор с управителя на железопътната инфраструктура. Управителят може да установява прозрачни и недискриминационни изисквания, които се публикуват в референтния документ на железопътната мрежа. Правото на ползване на разпределен капацитет е ограничено до срок, обхващащ едно работно разписание, с възможност за рамкови споразумения. Прехвърлянето на капацитет между предприятия е забранено, както и търговията с инфраструктурен капацитет, което води до изключване от разпределението.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 41 определя сроковете за приемане на заявки за капацитет на железопътната инфраструктура. Крайният срок за подаване на заявки е шест месеца преди промяната в графика на железопътния транспорт. Заявките, подадени след този срок, също ще бъдат разгледани. Управителят на инфраструктурата е задължен да изготви и публикува проектографик не по-късно от 4 месеца след крайния срок за подаване на заявки.
Чл. 14
Наредба № 41 от 27 юни 2001 г. определя процедурата за подаване на заявки за капацитет на железопътната инфраструктура, включително запазването на капацитет за строителни работи и уведомяването на заинтересованите лица при нарушаване на движението. Управителят на инфраструктурата е отговорен за запазването на капацитета, уведомяването на другите управители при трансгранични нарушения и за възстановяване на нормалното движение след инциденти. При неизползваема инфраструктура, предоставянето на трасета може да се преустанови без предизвестие, а управителят може да поиска ресурси от железопътните предприятия за бързо възстановяване.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 41 определя задълженията на управителя на железопътната инфраструктура относно заявките за капацитет. Управителят е длъжен да удовлетвори всички заявки, особено за трасета, пресичащи повече от една мрежа. При необходимост от координация, той може да предложи различен капацитет от заявения. В случаи на несъвместимост, управителят провежда консултации с заявителите и предоставя информация относно влаковите маршрути и критериите за разпределение на капацитета. Процесът на координиране се регламентира в референтния документ на железопътната мрежа. При удовлетворяване на заявките, се спазва определена поредност на влаковете, а извънредни заявки се обработват в срок до пет работни дни. Управителят оценява необходимостта от резервен капацитет и информира заинтересованите заявители.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 41 от 27 юни 2001 г. предвижда, че заявките за маневрена дейност в гарите, свързани с подаване и изваждане на вагони на товаро-разтоварни фронтове, се изпълняват в оперативен порядък. Важно е да се отбележи, че режимът на влаковата работа в гарите не се променя при изпълнението на тези заявки.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 41 определя правилата за достъп до железопътната инфраструктура, включително правото на операторите да предоставят услуги на железопътните предприятия при заплащане на такси. Операторите са задължени да осигуряват недискриминационен достъп и могат да прилагат намаления на таксите, свързани с икономии от разходи. Управителят на инфраструктурата трябва да гарантира независимост на операторите от доминиращи компании и да води отделно счетоводство. При отказ на заявки, операторите трябва да предоставят мотиви и алтернативи. В случай на несъвместими заявки, операторът трябва да се опита да осигури капацитет на всички заявители. Има задължения за оповестяване на наличен капацитет и за предоставяне на допълнителни услуги по недискриминационен начин. Такси за неизползван капацитет също са предвидени.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 41 регламентира условията за сключване на рамкови споразумения между управителя на железопътната инфраструктура и заявителите. Споразуменията могат да бъдат за срок от 5 години, с възможност за подновяване или удължаване до 15 години при наличие на значителни инвестиции. Предвидени са условия за изменение на споразуменията, както и санкции за прекратяване. От 1 януари 2010 г. е възможно удължаване на споразуменията за срок от 5 години, в зависимост от характеристиките на капацитета и инвестициите на заявителя. Рамковите споразумения не ограничават достъпа на други заявители до инфраструктурата.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 41 предвижда, че управителят, при изготвяне на графика, е задължен да провежда консултации и координация със заинтересуваните лица. Той трябва да им предостави 30 календарни дни, в които те могат да представят своите забележки и коментари. След получаването на тези забележки и коментари, управителят е длъжен да предприеме съответните мерки в отговор.
Чл. 20
Чл. 20 от НАРЕДБА № 41 определя процедурите при обявяване на железопътната инфраструктура за наситена. При невъзможност да се приемат всички заявки за капацитети, управителят на инфраструктурата незабавно обявява участъка за наситен. В срок до 6 месеца след обявяването се извършва анализ на капацитетите, освен ако не е утвърден план за усилване на капацитета. При наситена инфраструктура се прилагат критерии за приоритет, като се вземат предвид важността на услугите и общественото значение. Държавата може да отпусне компенсации за пропуснати приходи, свързани с разпределението на капацитети.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 41 определя целта на анализа на капацитетите на железопътната инфраструктура, който е насочен към идентифициране на ограниченията, пречещи на удовлетворяване на заявките за капацитети. Анализът включва оценка на различни фактори, като инфраструктура, експлоатационни разходи и видове услуги. Предложените мерки за подобряване на капацитетите могат да включват промяна на маршрута, ново програмиране на услугите, корекция на скоростите и подобряване на инфраструктурата.
Чл. 22
След извършване на анализа на капацитетите, управителят на железопътната инфраструктура е задължен да изготви план за подсилване на капацитетите в срок не по-дълъг от 6 месеца след приключването на анализа.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 41 от 27 юни 2001 г. определя изискванията за изготвяне на план за подсилване на капацитетите на железопътната инфраструктура. Планът трябва да бъде изготвен след консултации с ползвателите и да включва причините за насищането, вероятното развитие на трафика, пречките за развитие, решенията за подсилване на капацитетите и необходимите действия с график за изпълнение.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 41 определя условията за отчитане на предходни равнища на използване на влаковите маршрути при разпределяне на инфраструктурата. Управителят на инфраструктурата може да откаже предоставено трасе, ако то е използвано под определен праг за минимум един месец по неикономически причини. Заявителите нямат право да преотстъпват предоставените им трасета, освен в специфични случаи.
Чл. 25
Управителят на железопътната инфраструктура е задължен да информира незабавно превозвачите относно състоянието на използваната инфраструктура. Това включва уведомления за необходимите промени в графика на влаковете, произтичащи от дефекти, които налагат планов или извънреден ремонт, строителство или ограничения поради аварии или произшествия.
Чл. 25а
Чл. 25а от Наредба № 41 предвижда, че управителят на железопътната инфраструктура може да определи част от инфраструктурата за определени видове превози, когато съществуват алтернативни маршрути. След консултация със заинтересованите лица, той може да придаде приоритет на тези превози при разпределянето на капацитета. Въпреки това, определената инфраструктура може да се използва и за други видове превози, ако има наличен капацитет. Информацията за определената инфраструктура се отразява в референтния документ на железопътната мрежа.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 41 урежда взаимоотношенията между управителя на железопътната инфраструктура и железопътните предприятия чрез договор, съгласно чл. 33 от Закона за железопътния транспорт. Условията на този договор трябва да бъдат съгласувани с Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
Чл. 27
Съгласно Чл. 27 от Наредба № 41 от 27 юни 2001 г., ако превозвачът не започне дейността по превоза на пътници и товари в срок от 3 месеца след подписването на договора, управителят на железопътната инфраструктура има правото да прекрати договора едностранно и без предизвестие.
Чл. 27а
Чл. 27а от Наредба № 41 определя условията за достъп до граничните гари за трансгранични железопътни услуги от предприятия, опериращи в съседни държави. Достъпът се регулира от трансгранични споразумения, които не дискриминират предприятията. Управителят на инфраструктурата предоставя достъп след съгласуване с Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Министърът на транспорта нотифицира Европейската комисия за споразуменията и преговорите с трети държави, които могат да започнат след решение на Комисията. Споразуменията трябва да съответстват на правото на ЕС и транспортната политика на Съюза.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 41 предвижда, че управителят на железопътната инфраструктура и железопътните предприятия трябва да работят заедно, като вземат предвид специфичните изисквания за използването на инфраструктурата. Двете страни са задължени да обменят необходимата информация, за да осигурят ефективност на превозите и безопасност на движението. В допълнение, раздел V "а" от наредбата предвижда държавни стимули за управителите на железопътната инфраструктура.
Чл. 28а
Чл. 28а от Наредба № 41 предвижда, че държавата осигурява стимули на управителя на железопътната инфраструктура с цел намаляване на разходите за достъп и инфраструктурните такси, при спазване на безопасността и качеството на инфраструктурата. За да получи стимулите, управителят трябва да постигне по-високи качествени критерии, включително повишаване на качеството на услугите и безопасността на превозите. Получените стимули задължават управителя да намали инфраструктурните такси, а срокът на договора за стимулите е минимум 5 години. Основните параметри на договора са описани в приложение № 3.
Чл. 28б
Чл. 28б от Наредба № 41, приета на 27 юни 2001 г., регламентира, че приходите от управление на железопътната инфраструктура, включително публични средства, могат да се използват единствено за финансиране на стопанската дейност на управителя на инфраструктурата. Тези приходи могат да бъдат използвани за обслужване на заеми и за плащане на дивиденти на собствениците на дружеството, включително частни акционери.
Чл. 29
Чл. 29 регламентира дейността на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" (ИЖА) относно контрола и проверките на железопътната инфраструктура. ИЖА извършва проверки по инициатива или по жалба на заинтересовани лица и провежда консултации с ползватели на услуги на железопътен транспорт на всеки две години. Агенцията може да изисква информация от управителите на инфраструктурата и заинтересованите лица, която трябва да бъде предоставена незабавно. ИЖА обменя информация с регулаторни органи от други държави членки на ЕС и участва в координирани мрежи. При жалби или разследвания, свързани с международни влакови маршрути, агенцията се консултира с регулаторите на съответните държави и предоставя необходимата информация за разглеждане на случая. В случай на съвместни решения, ИЖА работи с други регулатори.
Чл. 29а
Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" е определена за регулаторен орган в сферата на железопътния транспорт. Тя е функционално независима от органите, които сключват договори за обществени превозни услуги, осигурявайки по този начин независимост и обективност в регулирането на сектора.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 41 определя процедурата за обжалване на решения на Изпълнителната агенция "Железопътна администрация" относно жалби по чл. 29. Решенията могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс и се публикуват на електронната страница на агенцията. Агенцията има правомощия да извършва одити на управители на железопътната инфраструктура и оператори, за да провери спазването на счетоводните разпоредби. Въз основа на получената информация, регулаторният орган може да прави заключения относно държавните помощи и да наблюдава финансовите потоци.
Чл. 31 и Допълнителни разпоредби § 1
Наредбата регламентира условията за достъп и ползване на железопътната инфраструктура в България, определяйки правомощията на Националната компания "Железопътна инфраструктура" относно указанията към превозвачите, както и дефиниции на ключови термини като "разпределяне на капацитета", "наситена инфраструктура", "работно разписание" и други. Включва и разпоредби относно правата и задълженията на заявителите за капацитет, механизмите за координация на заявки и условията за предоставяне на различни услуги, свързани с железопътния транспорт. Наредбата е в съответствие с европейските директиви и осигурява основа за регулиране на железопътния сектор в България.
Преходни и Заключителни разпоредби
Тази наредба определя термини и определения, свързани с достъпа и използването на железопътната инфраструктура. Включва определения за "разпределяне на капацитета", "управител на железопътна инфраструктура", "наситена инфраструктура", "план за подсилване на капацитета", "капацитет на инфраструктурата", "работно разписание", "заявител", "одобрен кандидат", "координация", "рамково споразумение", "мрежа", "референтен документ на железопътната мрежа", "заинтересовани лица", "транзит", "международна услуга за превоз на пътници", "международна услуга за превоз на товари", "влаков маршрут", "алтернативен маршрут", "жизнеспособна алтернатива", "обслужващо съоръжение", "оператор на обслужващо съоръжение" и "разумна печалба".
§3
Наредба № 41 за достъп и използване на железопътната инфраструктура влиза в сила от 1 януари 2002 г., с изключение на разпоредбите по чл. 12, ал. 2, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.
§5
Наредба № 41 от 27 юни 2001 г. за достъп и използване на железопътната инфраструктура въвежда изискванията на Директива 2001/14/ЕО на Европейския парламент и Съвета. Тя се отнася до разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на същата. Наредбата е изменена и допълнена с директиви, свързани с безопасността на железопътния транспорт и развитието на железниците в Общността.
§6
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" е задължен да изпраща информация на Европейската комисия относно нормативните актове, които въвеждат изискванията на Директива 2001/14/ЕО. Тази директива касае разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събирането на такси за нейното ползване. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Наредба № 41 от 2001 г.
§ 25
Разпоредбите на § 5 относно чл. 5, ал. 2 - 4, § 7 относно чл. 7, ал. 10 - 15, § 19 относно чл. 29, ал. 3 и § 24 относно приложението влизат в сила с датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Заключителните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 41 от 2001 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 44 от 2009 г. и влизат в сила от 01.01.2010 г.
§11 от Наредба № 41
Наредба № 41 за достъп и използване на железопътната инфраструктура влиза в сила от 1 януари 2010 г. Допълнителни разпоредби към наредбата са обнародвани в Държавен вестник, брой 110 от 2013 г.
§3
Наредба № 41 от 27 юни 2001 г. осигурява мерки на национално ниво за прилагането на Регламент (ЕС) № 913/2010, който се отнася до европейската железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз. В допълнителните разпоредби на наредбата за изменение и допълнение, обнародвана в ДВ, бр. 36 от 2016 г., се уточняват измененията и допълненията на основната наредба, касаещи достъпа и използването на железопътната инфраструктура.
§ 37
Наредба № 41 от 27 юни 2001 г. за достъп и използване на железопътната инфраструктура въвежда разпоредби на Директива 2012/34/ЕС, целяща създаването на единно европейско железопътно пространство. Допълнителните разпоредби, свързани с изменението и допълнението на наредбата, са обнародвани в Държавен вестник, брой 45 от 2019 г. и влизат в сила от 07.06.2019 г.
§31
Наредба № 41 от 27 юни 2001 г. за достъп и използване на железопътната инфраструктура въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2016/2370, която изменя Директива 2012/34/ЕС. Тази директива касае отварянето на пазара на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози и управлението на железопътната инфраструктура. Преходните и заключителни разпоредби към наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 41 са обнародвани в Държавен вестник, брой 45 от 2019 г. и влизат в сила от 07.06.2019 г.
§32
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник". Приложенията към наредбата определят услуги, предоставяни на железопътните предприятия, включително минимален достъп до инфраструктура, такси и условия за достъп до обслужващи съоръжения. Също така, наредбата описва принципите на налагане на таксите, разпределяне на капацитета, изисквания за счетоводство и мониторинг на таксите за достъп до железен път. Важни аспекти включват управлението на инфраструктурата, процедури за разрешаване на спорове, както и изисквания за информация от железопътните предприятия.
